Начало » Posts tagged 'Rock Thrashler' (Страница 19)
Tag Archives: Rock Thrashler
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
Последни публикации
- В „Тотална инвазия“ на 29 октомври
- BENDIDA издават новия си албум „Elysian Fields“
- На 27 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- Рок фестът We Are Going To Мъглиж 2026 е на 14 и 15 август
- MYRATH отново в София на 17 април
- На 20 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- Програма на концерта на SUNN O))) този петък
- В „Тотална инвазия“ на 15 октомври
- MORTAL REMAINS се присъединяват към концерта на BAEST в София този петък
- На 13 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- BRAINSTORM във Фрактура тази неделя
- „Circling from Above“ от STYX в „Картини от една изложба”
- Програма на концерта на ASHES OF ARES в София този петък
- В „Тотална инвазия“ на 8 октомври
- KHANЪ на шаранъ навръх Никулден на 6 декември в клуб „При Черепите“
- Програма на концерта на OPETH в София този петък
- На 6 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- SVETLIO & THE LEGENDS откриват есенния си сезон в София на 24 октомври
- PAST REDEMPTION преиздават дебюта си „Decomposed“
- Eugene Abdukhanov (JINJER) във Фрактура тази неделя
Архив
Облак категории
Карта на пътуване към миналото (Репортаж с елементи на пътепис от Metal Crowd Festival 2014) – Част втора
октомври 7, 2014 10:10 / 1 коментар за Карта на пътуване към миналото (Репортаж с елементи на пътепис от Metal Crowd Festival 2014) – Част втора
P-day –9125*:
Metal Crowd Festival е събитие, което не може да преживеете на произволно място. Бихте могли в едно друго време, но доколкото допускаме единство на времепространството между четящите този репортаж, може да го считате за пътуване назад във времето…

Безалкохолен квас
За голямо достижение на културната програма, според вестник „Дняпровец“, се считаше факта, че в спортния комплекс „Надежда“ не се консумира никакъв алкохол! Тези, които биха успели да внесат или да им личи, че са употребили дори бира, се извеждат от територията на фестивала. Вътре се продаваше само безалкохолен квас.
За незапознатите с напитката „квас“ ще отбележа, че той представлява нещо като тъмна бира със захар… Първият ми истински квас ме освободи от експериментаторския ми дух за много дълго време. Все пак успях да опитам и безалкохолния – ефектът бе по-силен… Съдържанието на бодро показваните рекламни халби с въпросната напитка не бих използвал дори върху фикуса си.
Това културно достижение доведе до ситуация на масово пиене на феновете пред фестивалните врати. Движението на хора между магазините и прифестивалния паркинг бе съпровождано от втренчени погледи с неприкрито възмущение, стигащо до демонстрации на агресивни намерения от страна на граждани. Онова съзнание за личния морал, което омекотява разговора с русите, може да добие чудовищни измерения в извратения си вариант! Отхвърлянето на чуждото и неприемането на свободната воля на другия ме върна в крясъка на посткомунистическата клика от времето, когато развитият социализъм в България лъсна като фалирала доктрина и икономика.
Стигнахме и до момента, когато се намеси милицията. (Какви „мили“ спомени…) Културно и спокойно милиционерите се придвижваха от група на група пиещи фенове и когато стигнаха до пъстрата компания, в която се бях вписал, протече следният разговор:
– Трябва да приберете шишетата си, защото не може да пиете на обществено място.
– Забранено ли е пиенето на обществено място? – Беларуските ми приятели видимо пребледняват след моя въпрос към униформените.
– У нас това не е прието! Така не се прави! – спокойно ми обясняват, след което отминават към следващата компания.

Съпровождане на нетрезвен фен
На здрачаване, униформите вече са черни… Хора бързат да ми обяснят, че при среща с президентската гвардия се гледа в земята и се изказват само извинения! Не пропускам да се държа провокативно, но за представителите на един от многобройните видове спецназ в Беларус – ОМОН (Отряд Милиции Особого Назначения – отряд на милицията със специално предназначение) сякаш съм невидим и ням. Чуждестранните гости не се закачат при такива случаи и игнорирането им е професионално, но към беларуските и руски граждани бе отправено следното предупреждение: „Самият факт, че все още говорим с вас е голям жест на милост. Пиенето на обществено място трябва да бъде прекратено веднага! Следващия път, когато се наложи да ви посетим, ще ви вземем с нас.“ Компанията тутакси прибра бутилките в колите и се разпръсна. След като се поинтересувах, новите ми приятели обясниха, че ОМОН са вътрешни войски на пряко подчинение на президента и израза „вземем с нас“ е със силата на издадена присъда от най-страшен вид. Структурата съчетава в себе си милиционерски, военни, охранителни и съдебни функции. (Беларус е все пак държавата с най-много служители от полицейски тип на глава от населението!) Не липсваше и присъствието на военни униформи.
Забележително изобретение бяха и химическите тоалетни без химикали! Все пак, празните гюмове бяха лукс в сравнение с всякакви обществени тоалетни от молдовската граница на североизток, изследването на които би било достойно за професура, но неподходящо за музикален репортаж…
А химикали не липсват. Като при нашия зрял социализъм, преди да се саморазпадне, планините от химикали се трупат около химическия завод край гр. Гомел. Подобно на социалистическата мега-производствена пропаганда, която още оцелява и у нас, ако отворите официалния сайт на МАЗ (Минския автомобилен завод), ще узнаете, че това е един от най-големите производители на автомобили в света! Подобно на България, грандиозните панелни монументи крият битовата катастрофа на гражданите. И съвсем точно като при нас, последните задушени протести са нечути и неуспешни, а реформите са предимно в силовите структури… Беларус ни е близка страна.
F-day 1+++:
Още от обед организаторите ни уведомиха, че прогнозата за следобед е дъждовна. Ведрото слънце сякаш опровергаваше тези очаквания, но след 16:00 ч. започна лек ръмеж, който се усилваше равномерно. Настаняването, дъждът и другите приключения ми попречиха да слушам отблизо и да снимам част от представящите се групи.
Не можах да оценя по достойнство Metal/Core стила на ползващите дисхармонични акорди DESTROY MY ENEMY и Nightwish-ките напъни на LAST PERFORMANCE.
Направи впечатление веселяшкия сет на Groove Thrash Metal-ите от METHEDRAS. Италианците преживяваха тежко липсата на бира, която е почти задължителен аксесоар към музиката им. Ощетени и от усилващия се дъжд, момчетата успяха да направят едно от най-динамичните откъм движение шоута на вечерта.
Пред втора сцена бе разположено импровизираното заведение с чадъри, където неподготвените фенове се спасяваха от дъжда. Пред основната сцена, обаче, нямаше никакъв заслон и дори най-разпалените маниаци бавно освобождаваха пространството, за да се стигне до момента, в който се появиха технически проблеми. Опасявам се, че руските Industrial Metal-и от ILLIDIANCE остават най-ощетени откъм климата и откъм репортажа.
Около 18:20 ч. руснаците GRACE DISGRACED окуражаваха публиката да се приближи към втора сцена. Вокалистката им Полина Берьозко е спрягана като руската Angela Gossow. Както гласът й, така и музиката на групата ползва обилно цитати от OBITUARY. Тежки китари и бавни пасажи припомнят конкретни моменти от творчеството на американците. Това привлича в първия момент, но усещането за второкласна имитация в крайна сметка надделява като чувство. Експресивното представяне успява да изведе на затихващия дъжд стабилно количество фенска маса.
Забележителни сетове направиха представителите на Doom Metal-а – беларуската група WOE INTO ME и украинците от MORTALIUM. И двете групи изпитват някои противоречиви влияния – Funeral Doom & Atmospheric Metal при домакините и Doom Metal & Sympho-Gothic при групата с фронт-дама. Но и двете формации съчетаха различните компоненти по уникален и много добър начин!
Отварянето на зоната пред главната сцена се случи на сета на VEDONIST. Присъствието и влиянието на полската екстремна сцена в региона е осезаемо и високо ценено. Динамичният Death Metal на квартета бе представен с много хъс и приет много горещо. Истинското грабване и отчетливият стил, поне по отношение на мен, не се случиха. Екстремният звук не впечатли с нещо повече от екстремност. Руският отговор от втора сцена на триото TACIT FURY не можа да се похвали с нещо повече от по-разпознаваеми цитати в творчеството си и клиширана кървава визия.
P-day –10950:
Десетото, юбилейно издание на Metal Crowd Festival бе осъществено с голяма амбиция. Организаторите се бяха постарали групите да са разнообразни и да има значими имена. Близоста на скандинавските държави, прави от феста плац със сериозно тяхно присъствие, но през годините не се спестяват групи от цялото земно кълбо. Трудностите по организирането на метъл фестивал в условията на комунистическа диктатура, не бяха позволили фестивалната фланелка да е с логата на участващите, както е бивало предишни години. Известната несигурност бе усетена и от групата, осъществила първото българско присъствие там. Най-мащабният в Беларус метъл фестивал не бе събрал количеството фенове, които очаквах. За жизнения стандарт на държавата – домакин, еквивалента на 30 € е значителна сума, която фенът трябваше да отдели за билет. Мърч щандовете също не отстъпваха като цени на тези в западна Европа, често ги и надминаваха! Въпреки всичко, вестник „Дняпровец“ не бе пропуснал да отбележи, че фестивалът е измежду най-големите в света, ако не и най-големият!
Самото третиране на метъл почитателите, като привнесен добитък, на който му липсва дисциплина и е умерено опасен за обществото, ми напомни бодро практикуваната репресия срещу учениците по време на развития социализъм. Не особено трудните за прескачане ограждения на терена на стадиона пречеха на достъпа на публиката до самата голяма сцена. Феновете, всъщност, се движеха по един тесен коридор между двете сцени, ограничен от огражденията и триредната трибуна, заварена и скована в най-добрите традиции на аграрния трудов колектив. Ценността на тревата на стадиона и обезценяването на човека ми напомни за първия концерт на URIAH HEEP в София… Прескочиха ли метъл маниаците тези ограждения по време на изпълненията на любимите си групи? Не! Овчедушието се възпитава чрез репресии.
Беларус е всъщност едно огледало на България! Огледало без театралната демокрация, огледало на вечния преход и непоклатимото статукво. Нашето скромно стадо от около 800 човека бе допуснато по-близо до main stage чак за сетовете на VEDONIST, АРКОНА и HATE. До преди това, цялото пространство пред сцената бе посветено на огражденията. Публиката гледаше леко отстрани музикантите. Наистина, пред second stage публиката бе допускана, но половината пространство също бе заделено само за оторизирани лица.
В никакъв случай не искам да внушавам, че в Беларус се случва нещо страшно! Режимът има своето човешко лице и метълите там се радват на наситен концертен живот и подобаващо количество родни банди. Представянето на беларуския метъл бе на ниво. Но някои паралели от нашето минало много ярко се завърнаха в паметта ми…
„Анексирането“ на Беларус (F-day 1++++)
Макар да пеят изключително на руски език, АРКОНА станаха световно име заради уникалната експресия на сценичното си присъствие и уникалния Folk Metal подход. Представянето им на по-малки сцени, което сме виждали в България също бе забележително, но на голям подиум руснаците се разгръщат със силата на ураган. Движението по сцената, мощните метъл рифове и включените нестандартни инструменти придават на шоуто им неподражаем вид. Не случайно те са измежду най-обичаните групи в региона.
Веднага след 21:00 ч. се оставям на удоволствието от традиционни метъл похвати, представени по нетрадиционен начин. Музиката на АРКОНА е завладяваща на концерт. Действието е много живо, темпото е разнообразно и зрелището на сцената не оставя място за разсейване. Електрическата гайда и фолклорната флейта (дудук) обогатяват звученето без да се преекспонират. Вокалите на Маша скачат от чисто пеене на агресивен харш и се реят от руска фолклорна постановка до тантрическо разпяване на публиката. Между песните, обръщението към публиката е „Ну, братя мои!“
Почти цялата публика се е съсредоточила в оформеното пред сцената пространство, което все пак отстои на десетина метра от ръба й. „Как ми се иска да сте малко по-близо!“ – отбелязва Маша, но публиката не предприема стъпки в тази посока. Дълбоки придихания и приказни обосновки на текстовете съпровождат паузите в изпълнението на квинтета. „Честно казано, вие сте великолепни днес“ – добавя фронт-дамата.
„Искам да посветя тази песен на всички вас, които сте се събрали тук! Посвещавам я на вашата страна, в която вие живеете. Песента се нарича „Русь“.“ С интерес наблюдавам някои противоречиви реакции от страна на публиката на това откровение. Националистичният патос доближава истеричността на руските телевизии и отнема малко от баланса в безкомпромисната откъм качество музика на АРКОНА. Сравнително новото им парче „Сербия“ е с прекрасна и докосваща минорна мелодия, но също е белязано от политическа истеричност на путиновска „логика“. Чувството на обреченост, което в музикален аспект доближава несподелената любов, е смазано от един беден и несвързан текст. В интервю на Маша за беларуската преса, тя сподели, че пее за нещата, които вижда около себе си. Редовното гледане на съвременна руска телевизия се изкачва на трето място в класацията ми за най-вредни инциденти, след самоубийството и смъртта по невнимание…
Емоционалността, с която руснаците наситиха представянето си в Беларус, надхвърли традиционно силните им сценични изяви. Страстта им кротко отстъпи на топла раздяла с публиката след час и десет минути впечатляващо представление. Тиха руска народна песен съпътстваше поклона им.
I-day (P-day –13140):
Отделът по идеологическата работа, културата и младежта към районния изпълнителен комитет ходатайства за издаването на безвъзмездни визи във връзка с участието на лицата (…) във фестивал на екстремалната музика, чиято цел е повдигане нивото на културата на младежта в района.

Съществува архитектурен ренесанс в православното строителство (Киев)
На някои може да им се струва, че това е шега, но горното изречение е квинтесенцията от една папка с документи, необходими за осъществяването на посещението ни в Беларус! Въпреки титаничните усилия на организаторите на Metal Crowd Festival, всяко мероприятие преминава през Партията и се натиква в клиширания език на древния комунизъм. През 2002 г. Лукашенко, отчитайки важността на идеологическата подготовка, обединява двете младежки организации в страната с идеологическите и културни отдели. За да не ни обвинят в негативизъм, трябва да отбележим, че точно тази Партия е отговорна за това, фестивалното озвучаване да е от бъдещето… а, извинете, на най-съвременно равнище.
Отговорните служители от посолството на Беларус в София не пожелаха да ни предоставят безплатни визи, поради което се наложи да вземем групова виза. Апропо, посолството на членката на евразийския икономически съюз работи твърдо и само в евро! Силна бе изненадата им, че в документите не сме посочили кой е ръководител на групата!?! Така докато финализирах операцията се сдобих с прозвището „руководитель группы“.
Оформянето на документите ме върна в основното училище! Буквално!!! А още не бях видял нищо…
Усещане за тайга. Спокойни гори в безбрежно пространство. Плавни движения с грациозни поклони на стволовете в буря или спокойно време. Безвремие. Прав, като струна път, разсичащ гората, сякаш незадълго. В точка -13 140 се материализира ламаринен навес. Композитът от металургичното производство на стоманен винкел и поцинкована ламарина зове на труд. Отдолу – павилионни пристройки. Фуражките на беларуските гранични войски са с хиперболизирана периферия и униформените се разхождат като светци из райската тайга… Комичното, приказното и относителността си дават среща… Шокът от позиционирането на българската група сред този декор е съизмерим с първото ми появяване със скъсани дънки и елек с гръб на VENOM пред дружинния председател в училище…

Това не е реклама… (Одеса)
Груповата ни виза е залепена на лист А4 и надлежно е добавена към папка с документи. Служителка нервно разлиства паспортите ни и се докарва до нервна криза, защото диверсията хлопа нагло на главната порта. Идеологическият враг е предприел инвазионни действия точно в нейната смяна.
– Имате ли други паспорти?
– Не.
– Пак питам – имате ли други документи?
– Имаме лични карти, но те са български.
– И нямате други паспорти?
– Ми, не!
– Тук – забожда пръст в един от паспортите – трябва да има визи!
Следващите два часа отлитат в опити данните от груповата виза, каквато виждат за първи път, да бъдат вписани в „електронно-изчислителната машина“. Покрай нас границата преминават хора с колелета. За два часа и половина се натрупва трафик от четири автомобила. Всички сме изнервени. Когато си позволявам да хапна, строг граничар ме смъмря, че не уважавам границата!?! Чинно се скатавам. Следва посланието ми до въпросния:

…това е пивница! (Одеса)
Другарю граничар! Ако ви се налагаше да обслужвате нормална граница, където за час преминават по 3000 (три хиляди) автомобила и работехте както в момента – с ръце в задника си, заради забавянето което сте причинили, щеше да ви се наложи лично да разнасяте храни и напитки на всички чакащи! Неуважение към смисъла на словосъчетанието „Граничен контролно-пропусквателен пункт“ е неспособността на ламариненото ви навесче да прискърца, за да се открехне, както и оперативните (не)способности на всички, притаили се на завет там „светци“.
F-day 2:
За съжаление не мога да ви разкажа за втория ден от Metal Crowd Festival 2014. Както вече споделих, логистичният кошмар бе пълен, заради събитията в региона и естеството на пътуванията на изток. Рано сутринта на 17.08. напуснахме тихото градче. След границата всеки пое по своя маршрут. Всички пристигнахме в България с по над 24 ч. закъснение!
F-day +3650:
Групите, участвали на Metal Crowd Festival ежегодно се радват на висококачествени концертни видеа. Digi-pack-ът със CD и DVD, който фестивалът продуцира, обаче, включва студийни версии и официални клипове на групи, които ги предоставят за целта. Организацията по събитието за следващата година вече тече, макар че още се прави разбор на отминалите вълнения. Струва си да се запознаете на metalcrowd.by!
Завръщане в бъдещето:
За тоталната липса на пътна маркировка в Украйна вече споделих, но „препъването“ в и след Одеса заслужават няколко реда.
След няколкочасово безуспешно налучкване на пътя от Одеса групата с автомобил търси съдействие от местната полиция. Полицаите „свенливо“ обясняват, че не могат да ни упътят, защото нямат бензин за патрулката… След известно колебание, уточняваме, че бензинът би струвал 20 €. Патрулката извежда българския автомобил с включени „буркани“ до изхода към пътя покрай черноморието – съоръжение, прилично на замаскирана пътека…

Дядя Бу-бу-бу
Междувременно, предпочелите услугите на автогарата (След като такси в Киев ни откарва до музейната част на летище, чието име дори не фигурира на сградата му!!!), установяват че разписанието е нещо доста имагинерно. Билети се продават само, когато информацията пристигне по някакъв начин до касиерите, но и тогава не е сигурно, че пътуването ще се осъществи. Основната функция на охраняващия през нощта полицай на автогарата е да пречи на чакащите да спят по пейките! Дядя Бу-бу-бу, както го кръстихме, с басов глас и грубиянски език се стараеше всячески да осигурява клиентела на разположения над автогарата хотел. Грубо будеше жени и мъже с обидни констатации, излизащи сякаш от бас-туба. Дневните занимания на неуморимия полицай се състояха в непрестанно местене на пейките, за да се подсигури равномерен пътникооборот от присядащи. Въпреки будещите неприязън действия, точно дядя Бу-бу-бу се противопостави на месните мародери през нощта, които обработват дремещи чужденци. Човек не знае кой ще му помогне!!!
Справянето на автобуса с така нареченото шосе, може да се сравни единствено със скално катерене посредством болид от формула 1 …
След над 24-часово закъснение съм на варненската автогара. Никога, никога, никога повече няма да мрънкам, че България е изостанала, нехигиенична и зле уредена държава! Нали си спомняте инсталираната от Давид Черни карта на България от турски тоалетни? Това бе една отрезвяваща метафора, според мен, но на североизток не биха разбрали какво нередно има в такова изкуство! И това е най-малкият проблем там.
F-day 1/2+++++:
Точно в полунощ, след сета на НАТЕ, осъзнавайки дискомфорта за близоживущите, очаквахда се възцари тишина. Докато се придвижвам към хотела, бодро гръмва музика. Макар и не толкова силно, звучат световни имена в метъла от уредбите. Отпускам се блажено в леглото, сякаш съм си в къщи. А за някои тази нощ е била кошмарна и вече е била превалила…
P-day 0:
Във влака Варна-София си чупя и дъвча дъхав беларуски хляб, преосмисляйки преживяното. Хора със съвършено квадратни, гумени сандвичи ме гледат надменно. И аз им хвърлям снизходителен поглед, докато се радвам на пейзажа.
____
* Маркировката на абзаците е заимствана от описанието на Виктор Суворов (истинската му фамилия е Резун – бел. жад. ред.) за определяне на деня на повиквателната в сталинова Русия преди инвазията в Европа – концепция, която за сега се отрича от официалната историческа наука. Численият показател отразява движението във времето в единица дни. Буквените индекси са: F-фестивал; P-сега; I-инвазия.
Rock Thrashler
16 и 17 август 2014 г., гр. Речица, Беларус
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Карта на пътуване към миналото (Репортаж с елементи на пътепис от Metal Crowd Festival 2014) – Част първа
септември 25, 2014 16:15 / Вашият коментар
F-day 1:
След изключително експедитивното и любезно съдействие от страна на организаторите, влизаме на територията на Metal Crowd Festival, без да ни бъде направена проверка от страна на речицката милиция, която охранява входа на събитието. Преминавайки по асфалтова алея, точно срещу нас се разполага сцена, на която тече саундчек на откриващата този следобед група. Наближава 13:00 ч. Оказва се, че гледката пред нас е на second stage, на която все още „цивилните“ CROWBLACK, постигат много добро звучене.

Crowblack „цивилни“ по време на саундчека на втора сцена
Вляво от описаното място в другия край по дължината на стадиона се издига малко по-голямата main stage. Тя е вече подготвена да посрещне изпълнителите, защото програмата на нея започва малко по-рано. Трябва да се отбележи, че качеството на озвучаването бе на забележително равнище, а обслужващите го озвучители подпомагаха грамотно и висококачествено изпълненията на всички групи – нещо, което порази в положителен аспект, поне мен, на фона на обкръжаващата ни среда, но за това по-късно…
Тъмнина, тишина и приятен хлад се стелят на град Речица. Часът е 22:55 ч., когато компонентът „тишина“ брутално е прогонен от обстановката. Хедлайнерите на първия ден от фестивала – поляците HATE се въздигат на сцената.

Hate
Студийните неща на HATE не бяха успели да ме впечатлят, заради своята разнопосочност и множеството цитати от различните екстремни жанрове. Изборът те да закрият вечерта не ми се струваше адекватен, докато не приключи краткият им чек. Мощна стена от Black/Death Metal направи от мрака над града зловещо усещане за присъствие на зло! Без да преиграват с шоу, поляците притежаваха мощно стъпване в музикален и визуален аспект. Експлоатирайки и интерпретирайки наследството на IMMORTAL, те доизграждаха звука си с VADER-ски китарни похвати. Песните им са напълнени с клиширани рифови и хармонични решения с изцяло китарен звук, но са поднесени с такава жар и прецизност, че удоволствието от сета им, наистина е с качеството на хедлайнер. Не може да не отбележим, че вокалите на единствения член на групата, останал от нейното създаване – Adam the First Sinner (g., v.), притежават изключително богатство, диапазон и свобода на артикулация за жанра, в които се подвизава. Присъствието на HATE ме убеди да обърна по-сериозно внимание на дискографията им.
Повтаряйки дежурната реплика „Спасибо, большое!“, към 23:45 ч. групата се опита да си вземе довиждане с феновете, но бурно скандиране не им позволи да се оттеглят. В полунощ на водещия на main stage – Дмитрий, му се наложи да охлади публиката, която ясно разбираше строгите изисквания на градските власти за безпроблемното протичане на феста. И всички потънахме в сгъстилия се мрак на палатковия лагер в спортния комплекс или из улиците на града…
P-day – 3650:
Разстоянието от Киев до Речица е белязано от абсолютната липса на пътни обозначения. В Украйна е възможно основен път да премине в обратен завой с еднопосочно движение или да стигне до Т-образно кръстовище без обозначения за посоките. Със зловещите ями на пътя все още сънувам кошмари. (Неуредиците по българските пътища представляват нещо като 2D копия на украинските. Движението е нормално само в участъците Киев-Житомир и Киев-Одеса…)
В Беларус пътят бе един и то добре поддържан, така че само отсечката Гомел – Речица е трудна за налучкване. В областния център Гомел питаме за посоката:
– Ние, беларусите, сме много хубави хора, но наистина положението с маркировката ни е много зле. – Учтиво ни обяснява усмихнат мъж. – Ще излезете като… – Продължаваме следвайки инструкциите.
Из покрайнините на града започваме да се въртим в кръг и в някакво сателитно селище питаме отново за посоката:
– Пътят ни е хубав, но е вярно, че табелите ни няма кой да оправи… – След което получаваме необходимите подробни инструкции.
Наближавайки град Речица, преминаваме през голям колхоз, където за всеки случай питаме отново:
– Нашият край е много хубав, но знаете ли, с това упътване…
– Да, да, знаем… А къде е хотел „Ритъм“?
– Ето там, където е застроено. – Гледаме в абстрактна посока, доколкото се вижда широк хоризонт от панелни жилища.

Монументи на спортен комплекс „Надежда“
Когато виждаш Надежда, не винаги си в Обеля… Спортен комплекс „Надежда“ е мястото на което се провежда Metal Crowd Festival и те от своя страна се намират в комплекс Ритъм – място, застроено със стари и нови блокове. Хотел „Ритъм“, където сме настанени, също трябва да е някъде наблизо и ние с упование гледаме висока постройка до спортния комплекс. Наближавайки, обаче, съзираме пейзаж, като от обложка на траш банда – изпочупени прозорци, щети по фасадата и веещи се разкъсани пердета. През целия спортен комплекс е преминала следа от неефективността на монументалното строителство. Срещу main stage има недовършена бетонна сграда – закрит басейн или просто салон, която връща сериозно ехо, поне докато още няма хора пред сцената.

Main Stage
F-day 1+:

Стожар
Руските групи са най-сериозно представени на тазгодишния Metal Crowd Festival. Задачата да открият феста на основната сцена имат Pagan Metal-ите от СТОЖАР. Музикалната им концепция е в посока на нордическо-скандинавския Folk Metal, подкрепена от неистерични патриотични текстове на руски език. Младежите подхождат внимателно с публиката си, но представят едно приятно въведение към аудиопразника. Основната им вокалистка – Евгения е с необработен глас и демонстрира повече желание, отколкото способности. Докато китаристът – Яросвет, подкрепя с агресивно пеене, разнообразявайки стила на бандата.

Melancholy
MELANCHOLY са се описали като Fusion Metal. Алтернативното звучене и визия на руснаците се съчетават с един конвенционален метъл подход, което гарнира рифовете им с вокали тип SOUNDGARDEN. Това ги отдалечава от моя кръгозор, но не ми пречи да кажа, че им липсва собствена идентичност. Организаторите на фестивала се бяха погрижили на алтернативната сцена винаги да има необходимото разнообразие на стилове…

Rampart
Следваше първото българско участие на Metal Crowd Festival. И на двете сцени, преди всяка група, бе организирана викторина с награди, подсигурена от групите. Традиционно въпросите касаеха, освен историята на групата, и държавата, от която идваше тя. На импровизираното шоу феновете имаха възможност да се сдобият с издания на RAMPART, демонстрирайки съответните познания. Рядкото касетно издание на ЕР-то „A Tale to Cold“ бе удостоено с коментар от винаги усмихнатия водещ, колко са изостанали България и Франция (откъдето е издателят) по отношение на технологиите…

Maria# (Rampart) връчва ордени!
Най-новото шоу на групата започва с интродукция по мотиви на Моцарт, след което вокалистката им – Мария Диез се появи в камуфлажи и с автентична фуражка на Българската армия. Най-новите парчета на RAMPART, както и наложили се в репертоара им песни, бяха посрещнати топло от публиката. Въпреки че бе ранен следобед, светлинно шоу подкрепи изпълнението на квартета. Екстремните фенове бяха отвлечени от deathgrind виелицата на другата сцена. Почитателите на Heavy Metal-а приеха много добре финалния за сета кавър на ЕР МАЛЪК „Градът“, заради славянския текст. След поклона на момчетата и козируването на Мария Диез, бяха раздадени близо 200 „ордена“ „Стара планина“, представляващи реклама на групата, на фестивала и на България. Освен обичайните овации българите предизвикаха и викове „Молодцы!“ не само от фенове но и от униформени!

Rampart имат одобрението на беларуската милиция!
Към 16:00 ч. на сцената се качи групата с твърда фенска маса – INFESTUM. Мъртвешките лица и черни одежди представяха добре Industrial/Black Metal-а на беларусите. Те изграждат своя стил с машинизирана ритмика и агресивен подход към инструментите и вокалите. Това придава собствено лице на групата и утвърждава сериозната им репутация. Самото им шоу не впечатлява с нещо повече, защото музиката им не е подходяща за светлата част на денонощието.

Infestum
P-day –6935:
Събирането на българската група, пътуваща за фестивала се превърна в логистичен кошмар, заради използването на различен транспорт (самолет, автобус, автомобил) и необходимостта да сме заедно на границата с Беларус, заради груповата виза. Това изпъстри пътуването с безброй преживявания и много ярки впечатления. Непредвидените обстоятелства ни докараха до събитието буквално в последния момент. (Съдейки по репортажи, журналисти, пътували през/от Минск не са имали този късмет…) Това наложи да пропуснем част от програмата, за да се настаним.

Автобус МАЗ. Търсачите на нови усещания са лишени от част от тръпката – автобусите са задвижвани от двигатели на Mercedes или M.A.N.
Онова изключително топло, славянско посрещане и отношение е причината да се усеща някакво спокойствие на безвремието. По тези земи споровете не са изострени, разговорите пленяват с искреност, а липсата на сигурност е заменена с твърдо упование в личния морал. Почти неописуемо е да се предаде добротата на местната душевност.
Още по време на непредвиденият ми над шестчасов (!!!) личен престой на киевската автогара бях впечатлен от лекотата и свободата, с които се обсъжда актуалната политическа обстановка от хора с противоположни възгледи. Без остри думи, с почит към събеседника и без значение от националността на изказващия мнение. Истерията на разделението в българското общество я няма там и хич не липсваше… Рейсът на възстановената редовна автобусна връзка Киев – Донецк бе с изпочупено предно стъкло, но функционираше. Пропуснах възможността да изживея пътуване с автобус МАЗ към Беларус!
Вече в Беларус, когато се отправихме към хотела ни – нещо по прилично на студентско общежитие, се погрижиха да бъдем настанени в най-добрите стаи, заради това че идваме от далече. Силно впечатление прави и високото качество на беларуските храни, с които се запасихме от местните магазини: хляб с отчетлив житен аромат, колбаси с истински вкус на месо без свръхостри подобрители и несравними рибни продукти. Приготвените им в заведения храни отстъпваха по показатели от тези в магазина.
Бързайки обратно към фестивала, бях забавен от шарена група фенове и просто любопитни, с които се разговорих. Местен „фанатик“, както се определят метъл феновете там, разпалено твърдеше, че в Речица има най-много метъли на глава от населението, въпреки че официалната статистика твърди, че Гомел е метъл столицата на Беларус. С руска група фенове свободно и смислено обсъдихме плюсовете и минусите на евразийското пространство. Местен привърженик на режима с резервирано отношение към рок-културата ми обясни, че беларуските „спецназ“ са най-добрите на света. Той непрестанно ме черпеше с бира, „Советское шампанское“ и водка, като не пропускаше бодро да вдига тост:
– Выпьем за нас, за вас и за спецназ!
Дяволът в мен ме подтикна да го провокирам с въпрос: Какво ще стане ако в Беларус последват украински събития? Отвърна ми: „Невъзможно е ЦРУ да организира фашисти у нас! Дори да се появят, много бързо ще ги закопаем ей там, в блатата.“ Вярваше в това! От време на време отнемаше алкохол от видимо пияни и го изливаше на земята…
F-day 1++:

Crowblack
Както вече споменах, стартирайки своя сет, домакинската група CROWBLACK привлече с мелодия и агресия едновременно. Следването на модела на творци от кръга PARADISE LOST, TIAMAT, MY DYING BRIDE ни повличаше в посоката на имитаторските изживявания, но авторските неща на беларуския квинтет доставяха удоволствие за ухото! Към края на сета си направиха кавъри на PARADISE LOST и LANA DEL REY, където проличаха колкото личният прочит, толкова и опростената интерпретация. Пред second stage на феновете бе дадена повече свобода, защото тревното пространство бе извън терена на стадиона, следователно публиката се допускаше по-близо до сцената и откриващата банда разгърна не само себе си, но и сериозно подгря метъл агитката. (На основната сцена течеше алтернативният сет…)

Zero Void
За неколкократната смяна на столицата на Казахстан, успях да науча по време на викторината преди сета на бруталистите от ZERO VOID. Death/Grind агресия „галеше“ ухото на най-екстремно настроените фенове на феста. Експресивното представяне на групата завъртя ранен mosh с енергичните си парчета. Втежняването бе сред главните оръжия на четиримата казахи и те изпълваха с представянето си по-компактната, но и доста широка сцена. След издаването на дебютния си албум през декември 2013 г., момчетата са на ненатоварена обиколка за представянето му на различни фестивали в региона. Мисля, че на Metal Crowd Festival 2014 увеличиха феновете си.

Svartstorm
Може да се каже, че SVARTSTORM е супергрупата на град Саратов. Събрали във себе си различни влияния, те обличат здравия риф в Gothic настроение. Богатото звучене и сполучливите мелодии ме дръпнаха към second stage по време на техния сет. Някои паралели с CREMATORY не могат да намалят блясъка на уникалното им лично творчество. Текстовете на руски език помагат за това характерно звучене с мекото си леене и необходимата за артикулирането му ритмика. Използват се и агресивни и мелодични вокали, включвайки дори дамския глас на клавиристката им – Елена „Муза“. Минорното усещане за обреченост обладава музиката им, но руснаците раздават усмивки на публиката си. Едновременно тежки и мелодични, SVARTSTORM станаха моето откритие на фестивала.
Очаквайте втората част от репортажа-пътепис, скоро!
Rock Thrashler
16 и 17 август 2014 г., гр. Речица, Беларус
-
- Автобус МАЗ. Търсачите на нови усещания са лишени от част от тръпката – автобусите са задвижвани от двигатели на Mercedes или M.A.N.
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
TOXIC WALTZ: яко купон и да не ви пука какво другите мислят за вас!
септември 18, 2014 15:20 / Вашият коментар
TOXIC WALTZ са млада баварска Thrash Metal банда, която ние наблюдаваме с повишен интерес, заради силния им дебют. Момчетата се събират около основния си композитор и китарист – Jimi, през 2009 г. Кръщават бандата си на песен на EXODUS и повлияни от Bay Area сцената, започват да свирят. Пет години по-късно те са пораснали и са узрели за авторския си дебют. Ето какво споделиха с нас по повод излизането на “Decades of Pain”:
R. Th.: Вече е минало известно време откак реализирахте дебюта си. Споделете как промотирате самоизданието и какви са отзивите?
TW: Да, минаха няколко месеца от излизането на “Decades of Pain”. Промотираме го с нашия PR-мениджър (Markus от Metalmessage), който наистина свърши чудесна работа и получихме отзиви от всички краища на света. Радваме се, че повечето от тях са положителни.
R. Th.: Германия има своя много силна траш метъл школа. Вие се вдъхновявате от Бей Еъриа траша. Изпитвате ли влияния и от родната ви сцена и ако „да“, какви?
TW: Да, основните ни влияния са от Bay Area , но мисля, че и някои немски банди са много важни за нас. Разбира се KREATOR, SODOM и DESTRUCTION трябва да бъдат споменати тук… но и някои по-непознати банди, като DESPAIR и PARADOX са ни повлияли.

Toxic Waltz
R. Th.: Кои, според вас, са най-силните страни на TOXIC WALTZ?
TW: Мислим, че специфичните ни песни са измежду силните ни страни, както и енергичното ни представяне на живо. Опитваме се да дадем най-доброто от себе си на сцена и нашата публика усеща това. Освен това всички ние сме добре сложени красавци… хахаха! (Шегичка)
R. Th.: Има ли причина да смятаме, че вашето сценично представяне е по-добро от на други млади банди? Ако е възможно, препоръчайте ни друга нова група, освен вашата!
TW: Не бих казал, че имаме по-добро присъствие в сравнение с други банди. Както казах, ние се опитваме да се раздаваме, за да направим добро шоу, но има и много други нови групи, които правят това. Има цял куп нови Thrash Metal банди, които бих препоръчал, като: DUST BOLT, BATTLECREEK, HATEFUL AGONY, RUNNING DEATH, DEATHRASHER, FORCED KILL, NECROMANTHEON…
R. Th.: Подготвяте ли следващ албум? Има ли нещо, което бихте променили в музиката си?
TW: Вече работим върху песните за следващия ни албум. Той ще бъде по-бърз, но не планираме някакви промени в музиката. Ще продължаваме да бъдем Bay Area повлиян Thrash Metal със собствен почерк!
R. Th.: Ще търсите ли издател за в бъдеще?
TW: Вече търсихме издател за албума си, но за съжаление не получихме оферти, които да ни заинтересуват. Няма да навлизаме в подробности, но някои лейбъли имат доста странни идеи как да работят с млада група, която не е забогатяла…
R. Th.: Планирате ли турне извън пределите на Германия?
TW: Ще се радваме, ако можем да осъществим тона! Проблемът е, че за не особено известна грепа, организационните спънки са доста. Ако някоя промоутърска компания се заинтересува от нас, сме готови веднага да стегнем куфарите, хаха!
R. Th.: До каква степен Jimi, като основател и основен композитор, определя посоката на групата? Има ли високи изисквания към колегите си или им дава свобода?
TW: Да, Jimi дава идеите за парчетата, но той е отворен за нашите решения и критики. За сега този начин на работа е доста сполучлив за нас. Крайните варианти на песните са дело на всички ни.
R. Th.: Темите в текстовете ви са глобални. Защо точно Decades of Pain? Защо не century, millenium, eternity of pain?
TW: Хаха, това е добър въпрос! Всички изброени варианти са подходящи, но за „Decades“ се сетихме първо и ни звучеше страхотно.
R. Th.: В България има много траш маниаци. Бихте ли ги видяли на живо и какво е вашето послание към тях?
TW: Разбира се, надяваме се да може да свирим и при вас! Интересно ми е да видим сцената ви, но за сега не сме запознати с нея. Посланието ни е: Яко купон и да не ви пука какво другите мислят за вас! Благодарим ви за възможността да осъществим това интервю! Наздраве!
Интервю на Rock Thrashler
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Нескочаемият фестивал на ъндърграунда (Блиц–репортаж от избрани концерти в Bar-Club Adams)
юли 23, 2014 14:32 / Вашият коментар
Местата, където се свири и слуша музика, могат да влияят значително на развитието на културата и моделиране на публики. Могат и да не влияят… Но именно значимите подиуми за музика дават характерния вкус на времето, както изпяха ЩУРЦИТЕ през 1982 г., и го разделят на епохи. Опирайки се на сцените и клубовете, си позволих да дам начало на една антология за събитията в българската рок-сцена, където Bar-Club Adams ще има своето място. Проектът се оказа трудоемък, придоби значителен обем и исторически привкус, пък и клуба е в края (за сега) на изследването. За това искам да ви припомня или запозная с интересните концерти, които се случват на това място!
Не спира да тече и дискусията за това, че в България сме нямали възможност да видим по-актуални имена от рок музиката. Тази дискусия придобива тона на упорит спор и се обезсмисля от фоновия шум в нея. Не е съвсем ясно, защо хора отишли на стадиона, се оплакват, че видите ли, не им се предлага нещо свежо!?! Дори и най-големите групи не са се родили на стадиона! Ако под „свежа музика“ някои подразбират, че тя вече трябва да е харесана от определен брой американци, то това не е много фреши… Забележително е какво стилово разнообразие и нови имена може човек да чуе по клубовете.
Съществува мнението, че Bar-Club Adams е „дупка“. Никъде другаде, обаче, не може да слушате толкова често изпълнението на родните ъндърграунд метъл групи, както и независими изпълнители от Австралия, Европа и Латинска Америка. В този смисъл, клубът замести една празнина в София, която остана след затварянето на клуб The Box. В The Box концерти се отменяха, ако публиката е по-малобройна от 30 човека, докато в момента Bar-Club Adams провежда събития, независимо от посещаемостта и с настървението на мело-маниаци в една не толкова комерсиална обстановка. Разбира се, не винаги може да се спори с критиките – при нормално развита музикална сцена и култура, на озвучителя Драго Балджиев не би се паднала честта да озвучава нещо повече от къщичка на Барби… Въпреки него, групи от пълния афиш на клуба успяват да се преборят със звука на тази сцена.
28.03.2014
MARICA, COLD IN DECEMBER, NEVER PRAY, LOTZA HATERS
Да бъдат поканени представители на Beatdown Hardcore сцената за подгряване на една Thrash Metal банда е нестандартно решение, но не и безинтересно!
В 20:40 ч. съществуващата от края на 2013 г. група LOTZA HATERS, създадена от членове на REDOUND е на сцената. Не става ясно защо момчетата са с две китари, като стената от звук няма отчетлив риф и мелодия? Няма го и усещането за такава концепция. Бавен Hardcore с вокали, които са еднотоново агресивно дране, свински писъци и поучаващо бяло рапиране. Набляга се на концепцията на вокалиста им – Иван, зад когото инструменталното изпълнение е хаотично и незапомнящо се. Двадесетте им минути натежават несъразмерно с времето.
NEVER PRAY са по-интересни за моето ухо, доколкото бавният им Hardcore с двама вокалисти, пеещи в Death Metal маниер, се доближава до 90-тарските американски образци на сближаването на сцените от двата споменати стила. При тях не става ясно защо двама певци с почти идентични данни пеят без да използват двуглас на места? Beatdown-ът при този секстет е израз повече на ограничените възможности на барабаниста им. Песните са сравнително еднообразни, но 35-те минути не натежаха и имаха своето очарование.
В 22:00 ч. някаква танцувална интродукция ни приканва вниманието. Квартета COLD IN DECEMBER избухва с похватите на модерния метъл. Основните му характеристики са среднотемповия гьотеборгски Death Metal с Hip-Hop Core припеви. Музиката, обаче, е многопластова, с разнородни влияния и отчетливо модерно звучене. Не само, но и доста заразителна и приятна за слушане. Съвсем не е случаен фактът, че след като ги слушахме в Adams Bar-Club (Тук плачещите за съвременна музика, да наострят сетива!), момчетата реализираха доста успешно задгранично турне!
Непретенциозните трашари от Ниш MARICA отвориха участието си в 22:45 ч. с индустриално интро. След което забиха изчистени рифове в класическа thrash metal концепция. Агресивните вокали напомняха на Paul Baloff и първия албум на EXODUS. Квинтета често сменяше темпото и правеше парчетата си разнооброзни. А сред тях не чухме нито едно слабо! Както при гостуването на други сръбски групи, публиката подкани вокалиста да говори на сръбски. „Я съм мало дéбел“, шеговито започна той. Оказа се, че репертоара на групата включва само 7 песни. Когато ги извикахме на бис, те обясниха, че не свирят кавъри и за това ще повторят едно от парчетата. За половин час MARICA успяха да ме направят свой фен.
18.04.2014
INCITER, ПРОБИВ
ПРОБИВ се гмурнаха в клубните и не само клубни участия с младежки ентусиазъм. Песните им са предимно на български език и на Thrash основа. Агресивната бленда на самотния им китарист, направена да пълни звук, е в твърде висок регистър, което не е подходящо и рифовете увисват извън общата картина. Квартета замесва в песните си Grind ритмика, Punk похвати и PANTERA насичане. Смяната на различните похвати се извършва без преходи и това звучи дървеняшко. Непохватното боравене с материала проличава ярко на кавърите на METALLICA и PANTERA. Плахото присъствие на сцената, както и опитите публиката да се разпява в началото на парчето, също не им прави услуга. Припевите им са преекспонирани. Последен трак от сета бе пънкарски кавър на PINK FLOYD. Вялата подкана за бис хвърли групата в глупаво колебание, преди да се оттеглят.
Хърватите от INCITER бяха пристигнали с роуди-екип. Тяхния Thrash Metal е изпъстрен с много модерни влияния. Мелодичните пасажи стигат до прилики с MOONSPELL, а агресивните моменти докосват hardcore стила. Въпреки прецизното владеене на инструментите, INCITER нямат цялостното звучене на група с изработен собствен стил. Цитатите в музиката им са доста. Бяха изпълнени кавъри: мейдънката „Wasted Years“, а за „Ace of Spades“ фотографа на групата грабна китарата. Твърде разнородните песни оставиха тридесетината човека от публиката малко по-пасивни. Тогава групата се опита да сгрее общуването и обеща „Real Thrash Metal“. Представената песен бе малко по-бърза, с влияния от St. Anger периода на METALLICA. Веднага след това дойде и кавър на класиците. 10 минути след полунощ хърватите слезнаха от сцената без излишни демонстрации.
30.04.2014
ALITHIA, TATUL
Самият факт, че можеше да видим австралийска група, бе достатъчно мотивиращ, за да посетя събитието. Обидно малко хора мислеха като мен в онази сряда. А хората от другия край на планетата осигуряваха барабанния сет и голяма част от озвучаването!!! Последното обстоятелство бе причина за закъснение на концерта.
TATUL са формация, окомплектована от бивши членове на HATE CHAMPAIGN, МЪРТВО, ПРОПАГАНДА, GRIMM, DOWNSLOT и участвали и в други проекти. Момчетата с различни музикални влияния са впрегнали усилия в един Alternative/Crossover Post-Metal. Разхвърляните експерименти бяха повече еквилибристично удоволствие за изпълнителите. Вокалите на Миро от ПРОПАГАНДА се лутаха между агресията, ЕМО-мелодиката и откровените фалцети. Забележително кръстосват пост-модерното с ретро-алтернативното, но крайния музикален продукт не е увенчан с високо качество.
Живота в Австралия, очевидно е приятно занимание, защото на групите им дори и в най-тежките стилове, липсва искрената агресия и неподправеното недоволство. В още по-голяма степен това важеше за ALITHIA, които смесват рок и електронни похвати в творчеството си. Заедно със сериозния си мърч-щанд, групата предлагаше евтини колието с амулети, които ми върнаха спомена от стрелбищата пред 80-те… Квинтета започна изпълнението си със своеобразен ethno-space core, където китарата не свири рифове. Меките вокали на китариста и вокалист John се целеха се ту в DEPECHE MODE, ту в ASIA. По-агресивните моменти взимаха от core стилистиката, но настроението бе повече world music и програминга се натрапваше на ухо. Басистът на групата имаше най-отявлена метъл визия. Обявявайки, че ще изпълнят песен, създадена против заробването, очаквах нещо повече в моя ресор: Песента „Satelite“ бе лежерно-нежна и посветена на унощожението на сателитите, които ни контролирали! (Помислих си – само месец ви трябва да поживеете в България!!!) Перкусиониста на групата, у когото очевидно течеше аборигенска кръв, обсеби микрофона за една песен, в която се рапираше. Интересно бе доброто владеене на инструментите и отлечното справяне с озвучаването от страна на групата, както и целия концерт. В 00:30 ALITHIA се оттеглиха внезапно.
13.05.2014
ANGELSEED, METAL WINGS
Стъпили на руините на старата хърватска Thrash Metal група DRINKING SKULL, ANGELSEED определят стила си като Progressive Thrash Metal. Като стари музиканти, момчетата с фронтдама пристигаха у нас със собствен бус и пълно оборудване. Спънки по преминаването на границата забавиха тяхното пристигане и тъй като подсигуряваха озвучаването, подгряващите наши Symphonic Metal-и METAL WINGS, просто седяха с нас и чакаха… Така към 22:00 ч. сериозно количество техника се търкаляше безразборно из целия клуб, а част от публиката помагаше при разтоварването.
След като гостите настроиха техниката и направиха чека си, час и половина по-късно слушахме на тъмно саундчека на METAL WINGS, който по необходимост преля в сета им. Голямата фенска почит, която NIGHTWISH получиха още с ранното си творчество в България е инкасирана в групата METAL WINGS. Тяхната вокалистката, цигуларка и кейбордистка – Стела Атанасова, демонстрира разностранния си талант, отдавайки почит на Tarja както с кавърите, така и с авторските песни. Зад баса като гост се изявяваше Панчо от група ЮВИГИ – тези стожери на родната сцена, помогнали на не една група. Интересните и приятни песни са ощетени само откъм по-богата ритмика. Строгото 4/4 във всичките им авторски композиции е лесна среда за разгръщане на инструменталното богатство, с което боравят. Въпреки закъснението, металните криле не спестиха нищо от едночасовия си репертоар.
Още със стъпването си на сцената, ANGELSEED внушиха титанично присъствие с перфектния синхрон, умелата употреба на озвучаването и изящно владеене на инструментите. Претендирайки за progressive thrash metal и имайки зад гърба си едно Sympho/Gothic EP, на сцената секстета направи впечатляващо power metal изпълнение! Новата им вокалистка – Lara, има нисък, силен глас, който контролира с лекота. Тя се разгърна из клуба поради пренаселването на малката сцена и се връщаше при колегите си само за да ползва пестеливо вокалния си ефект. На места песните им залитат към gothic metal стила, но остават в лоното на Power Metal-а. Въпреки, че съкратиха от програмата си, не пренебрегнаха кавърите в сета си. Завършвайки с метъл прочит на „Enjoy The Silence“ (DEPECHE MODE), успяхме да ги върнем за още една песен. За довиждане изпълниха кавър на белградските трашъри HELLER. Концертът свърши малко след 02:00 ч. Единственото им издание, окомплектовано с перце на групата се продаваше за скромните 6 лева.
01.06.2014
Thrashing Mania XV – HERESY
Trash Metal вълната пълзи през Америките в южна посока, като към днешне дата, вече е отминала централната й част. За това, когато траш група от централна Америка успее да стигне до източна Европа, следя с повишен интерес изявите й. Трябва да отбележим, че някои от сериозните промоутъри (визирайки BGTSC) не пренебрегват сцената на Bar-Club Adams за събитията си.
Гостите от Коста Рика осъществяват своята мечта – да свирят в Европа, появила се, след като през родината им е минало турне на SODOM. (Което още веднъж сближава съвременната централноамериканска thrash metal сцена и българската такава от 90-те!!!) Без да имат подгряваща група (тук един минус за същия организатор), квартета започва сета си в 22:40 ч. Имайки предвид какви усилия са хвърлили по турнето и изданието си, очакванията ми бяха, изглежда, твърде големи. Нелошият им Thrash Metal е умишлено брутализиран с по-Black Metal мръсни китари, побрани в кратки песни, без ритъмът им да е прекалено забързан. Класическата им метъл визия и енергичност на сцената бе подкрепена със сърдечни благодарности и поздрави към немногобройната публика. Усмихнатия позитивизъм даже попрекаляваше с експресията на американска либерална психология, на фона на еретично-социалните текстове и тежкия звук.
Изпитващи различни влияния, HERESY не ни демонстрираха чисти рифове и усложняване на ритъма. Въпреки това, свириха самобитен метъл с доста енергия и оригинални мелодии. Бързите песни и скромният им репертоар ни лишиха от жива музика още в 23:10.
* * *
Посещаването на концертите в малките клубове носи много положителни емоции и обогатява музикалната култура. Надявам се драгия читател да посети поне един такъв концерт повече, отколкото го прави регулярно, за да се убеди в правотата ми!
Rock Thrashler
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
The Gathering of the Elements – консолидацията на съдбовния небосвод
юли 15, 2014 11:32 / 1 коментар за The Gathering of the Elements – консолидацията на съдбовния небосвод
Познатите ни мощни вълни от формирането на сцени, характерни за Heavy, Thrash и Death Metal-а рядко се наблюдават при други поджанрове в метъла. Но когато нещо под земята започне да клокочи и да се надига, трябва да е ясно, че предстои тътен! Doom Metal-ът, обикновено се явява под формата на ярки единични проблясъци, потъващи в самотата на интровертното си отношение към битието. В историята на българския метъл помним явления като IN SOMNUS и МЪРТВО, които изтляха в мрака на собствения си космос. Но от около година и нещо родното Doom Metal движение дава чувствителни признаци за надигане. Няколкото наши банди, работещи в стила се показаха пред публиката и заявяваха присъствие. Събитието „The Gathering of the Elements“, което имахме удоволствието да наблюдаваме, е може би първото изригване на повърхността на една нова обединена Doom Metal сцена.
В предварително обявения час, пред клуб Mixtape 5 срещам хора, които не демонстрират шумна експресия, като при други метъл събития. Съзнанието ми за самотен фен на някои не толкова популярни подстилове се разтваря сред фенове, пили от удоволствието да ценят една музика в самота и на тъмно. Призрачна елитарност ни е лишила от просташкото оригване и безразборното веене на разнородни посуда с умерено водно съдържание…
Събрани от калните отломки в ковачницата на ъндърграунда, MUDDY ни заровиха в земята. Почернена фигура с ненормално висок цилиндър и китара в ръце ни повежда към разкопките. Свързани Doom Metal инструментали с щипка Stoner и Psychedelic ни разхождат през мрачни и красиви мисли за тленното. Зад квартета вървят натоварващи, психомагически кадри от ранното кинотворчество на Алехандро Ходоровски. Малко хомогенното начало добива отблясъци от BLACK SABBATH към четвъртия трак. Добавяйки гласа на вокалиста на DAILY NOISE CLUB за две парчета, нещата сериозно залитат в блус посока и някак подчертават присъствието на китарист от BOOZE BROTHERS. Групата, обаче, запазва своята загадка и представя едно по-динамично, инструментално, последно парче, замесвайки Doom мелодиката с ранния английски блус (може би). След което подпират инструментите на усилвателите и се оттеглят под звуците на контролирана микрофония. Неусетно са отлетели 50 минути.
Полагаше ни се свеж въздух. Но не за дишане… Това, което кара TRYSTH да окупира въздушния елемент, се нарича атмосферик. Със сериозна подкрепа на тонрежисьора триото ни въвежда сред теченията на синтезирания звук. Кратки Black-Doom изригвания с агресивни вокали са облъхнати от по-спокойни атмосферични пасажи с чисто ниско пеене, стигащо до диапазоните на тибетски рог. Агресивният риф се замества от минималистична, често акустична китара, подчертавайки важността й чрез неизказана липса. Тук проличава мощното влияние на мизантропичната личност на Spasm – китарист с много тънък усет за Doom, за изтънчена микрофония, разбиране на съвремените Sludge тенденции и финно ухо за дисхармонии. Все неща, които привнася и в другата си група – UPYR. На видеостената настроението се визуализира със статични сиви облаци. Нетипично за стила си, TRYSTH „счупиха“ ритъма на една от композициите си в неравноделност. Още 50 минути са обладани от усещани за цялостна концепция.
Още едно трио ни разплисва в OBSIDIAN SEA. Вълни от мощно ехо придават колкото ретро, толкова и съвременно звучене. Класически Doom Metal, стъпил както на CANDLEMASS, така и вплел усета на CATHEDRAL, но изпълнен в светлината на съвременни Sludge/Stoner банди. Изключително високи вокали с психаделична нотка и драматично представяне внасят хипи настроение, взаимствано като от BIGELF, но твърдата китара връща тежките метали във водната стихия на момчетата. Платното зад сцената представя статичен образ – графика на двуглав змей. Подвижният елемент заема много добре формата на сцената и музиката тече гладко. Кавърът на PAUL CHAIN изненадва, но е съвсем на място. OBSIDIAN SEA ни удостояват и с нова песен от бъдещия си албум, където става ясно, че ще текат в същото корито. С което последните капки подредено се изплъзват от жадния ни слух на 45-тата минута.
Адският огън ни е по-близък и вампирите/върколаци/вѫбури доближават концерта до публиката! Doom Metal-ът на UPYR е повече осветен от тежките жанрове и съчетава агресивните китари с харшови вокали. Общуването с публиката е по-интимно. От екраните зад групата отново текат кадри на Ходоровски, изпълнени с непровокирано насилие и психовизия. Колоните бълват по-конвенционален метален звук и обстановката е осезаемо нажежена. 90-тарският Death/Doom си дава среща с по-класически образци на ранния Doom Metal. Страхотните китарни решения кръстосват огъня на рифовото начало и по-изящното звукоизвличане на хармоници, реверберации и шумове. Топлият глас на Бродник общува с нас между песните, разкривайки замисъла зад някои от песните и открехвайки вратата към кухнята на съвременната българска Doom Metal сцена. Препоръчва ни кино, като от визуализациите и след 50 мин. завършва с дяволското обещание за нови албуми от всички групи-обединители…
Не съм и очаквал Doom концерт да протече като сбирка от 40 триминутни задължения… Но не очаквах и разточителното богатство на събитие, което се проведе почти тихомълком на символична цена! 01:40 ч. сетивата ми са задоволени от аудио-визуалното преживяване така, както рядко се е случвало. Изключителното събитие позволи на мнозина да уважат групите и чрез забележителни мърч артикули. Ражда се нещо голямо по нашите ширини!
Rock Thrashler
27.06.2014, клуб Mixtape 5, София
Снимки: Mrazek ©
Галерия от събитието: UPYR, OBSIDIAN SEA, TRYSTH и MUDDY – събирането на елементите
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
TOXIC WALTZ „Decades of Pain“, self-released 2014
юли 14, 2014 15:28 / Вашият коментар

Toxic Waltz – Decades Of Pain
Изящната акустична интродукция на младите баварски трашъри ми връща 80-тарски спомени за титаничния инструментализъм на EXODUS и TESTAMENT. Но какво може да се очаква от група, която се е кръстила TOXIC WALTZ??? Въпреки сериозните традиции на немския thrash metal, тази група посяга към наследството на Бей Еъриа траша и сътворява своя дебют.
Като за траш група, формирана от китарист, рифът е водещия герой в „Decades of Pain“. Специфичният Dry Thrash Metal® китарен маниер още в началото е замесен и с екстремна агресивност, ползвана от една по-нова вълна Thrash-Core изпълнители. В тази посока се целят и максимално агресивните вокали, които спестяват интонацията за сметка на силовата експресия. Като контрапункт на горепосочените характеристики, TOXIC WALTZ ползват акустични пасажи и доста мелодични китари на места, където текста и композицията го изискват. А това се случва в почти всичките им песни. Мелодичните линии напомнят на ранните Бей Еъриа траш групи, без да се фокусират на конкретни първообрази. Първата и последната песен докосват и мелодиката на късните KREATOR.
Социалните послания, които са канон за стила са поднесени с разнопосочната разхвърляност на MEGADETH. Глобалната проблематика в съчетание със заглавието на албума, оставя впечатление за незавършеност и липсващи парчета от пъзела. Писани повече инстинктивно и с душата на артист, текстовете се лутат между консервативния либерализъм и революционното републикантстване. Конкретиката е старателно избегната и там увисва въпросът: Защо десетилетие, след като се третират глобални и дългосрочни проблеми?
Анализирайки музиката на TOXIC WALTZ, може да се изкажат само суперлативи. Липсва, обаче, онова семе, което да ги превърне в нещо изключително. Липсва и парчето, което да те завладее напълно. Еднообразието във вокалите сякаш маскира добрите мелодии. „Decades of Pain“ е повече обещание от една развиваща се група, отколкото сериозно достижение в стила.
Rock Thrashler (8.5/10)
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
EПИЗОД от раждането на българския метъл спектакъл
юни 13, 2014 22:50 / 1 коментар за EПИЗОД от раждането на българския метъл спектакъл
На 20 и 21 юни край езерото Панчарево ни предстои да отбележим 25-годишния юбилей на група ЕПИЗОД. Една българска легенда, която обогати метъл семейството. Без да са сред най-ранните ни метъл групи, значителното им творчество и оставените албуми им правят честта да са сред доайените на българското рок-възраждане, наречено метъл сцена на България. Тъй като те са подарили на мен и на безброй други хора много положителни емоции, искам послучай юбилея им, да им подаря този ретро репортаж! Всички бивши членове, настоящи войни на завета, Мони – честито!
Успоредно с деградирането на „зрелия социализъм“, рок и метъл сцената у нас бурно се развиваше. Без медийна подкрепа, жаждата ни за смислена музика доведе до избухването на голям брой фестивали и самостоятелниконцерти. Малкото плакати, но разпространявани на правилните места, събираха стотици фенове по концертите. Така научихме за концерта на групите ЕПИЗОД и ТРОТИЛ в киносалона на Еврейския културен дом на 1 април 1989 г. Благодарение на многото им изяви, вече бях станал страстен почитател на ТРОТИЛ, но ЕПИЗОД щях да слушам за пръв път в живота си.
Дестинацията също бе нова за рок-събитие. Известна разруха вече бе помела родината и въпросната кинозала бе останала без седалките си. Билетите бяха на народна цена (както имам честта да ви уверя със снимка!) и с тях се сдобивахме на входа, както за повечето рок събития тогава. Вътре, под краката ни чинно прискърцваше позахабен класически паркет (тип рибна кост), а стените бяха прикрити от висок дървен цокъл – необичайно преживяване за метъл концерт, където пушенето не бе тотално ограничено! Големите прозорци бяха затулени с тежки, избледняло-черни, кадифени завеси. Около 19:00 ч. бях измежду първите, но множеството бързо се трупаше. Сцената също бе прикрита със завеса и чакахме появяването на ЕПИЗОД.
Осветлението угасна в и без това мрачната обстановка и завесите пред сцената се отвориха. С изумление наблюдавахме бесилката, гроба на Франсоа Вийон (обозначаващ се на кирилица!), черепи и кръстове. Целите в кожени каиши, орнаментирани с метални компоненти и други сценични облекла, петимата музиканти ни приветстваха. Забивайки парчето „На оня свят“, излезе и тогавашният им вокалист – Димитър Аргиров (Dimmi Argus) облечен като Смъртта и с домино на очите с остър, висящ нос. Все пак оригиналното заглавие на групата бе „ЕПИЗОД от Страшния съд“ – нещо, което още не знаех… Тежкият риф, високите вокали и цялото зрелище ни беше оставило със зяпнали уста. Докато се мъчех да се съвзема, имаше кратък анонс за това кой е Франсоа Вийон! Не че тогава разбрах нещо, но ЕПИЗОД вече ми бяха станали любимци и без капка съмнение реших да се запозная по-подробно с поета.* По-сетне вокалистът хвърли мантията и косата и продължи с другите песни, станали по-късно известни от дебютния им албум. Но шоуто не се изчерпваше с това!
Без да е твърде зает с партиите си, клавиристът Росен Дойчинов ведро размахваше брадва и се заканваше на публика и колеги. Опитите за стейдждайвинг, който тогава се наричаше „скачане от сцената“, бързо бяха охлаждани от тази едра персона. Без да се зъби и гримасничи, този човек изглеждаше наистина опасен! Бях убеден, че е поне коляч някъде… Към средата на сета, свещенослужителят и басист на групата Симеон Христов, облечен в расо, привързано с въже, се зае да прочете проповед. Библията, която стискаше, очевидно бе леко в страни от канона на която и да е от християнските църкви, но получихме известно поучение и опрощение…
Китаристът Мирослав Гълъбов – фигура не по-малко внушителна, освен с режещ BLACK SABBATH-овски звук и задгробни бек-вокали, щеше да се развърти и с брадвата, но това по-късно.
Мнозина от нас за пръв път присъстваха на истинско рок-представление! Шокът и удоволствието запечатваха някои картини много ярко в съзнанието ми и ме караха да пропускам някои подробности от случващото се. Движението по сцената не преставаше, металното шоу, което щеше да стане стандарт в по-късните години за много групи, ни се разкриваше, като откровение. Силните текстове и прекият диалог с публиката ни водеха през едно режисирано, но завладяващо преживяване.
В киносалона имаше около 300 човека. Към края на представлението на ЕПИЗОД, чухме закачката „О.Ч.З.“ – заглавие извадено от детска анимация (лошите герои от „Приключенията на мечето Ръкспин“) и продължило живота си в култов софийски метъл магазин, който тогава още не съществуваше… Бяха изпълнени и още две песни с авторски текстове: Едното нещо, като програмно парче на групата за Рок-енд-рол живота и едно, наречено „Агрегат“, в което се декларираше неуморност с припева „Аз съм агрегат. Аз съм агрегат.“ Последното има студиен вариант, реализиран с много малка част от допълнителния тираж на дебютния албум „Молете се!“ (1992), като бонус трак. Енергичността на последните песни направи вълната от желаещи да се качат на сцената неудържима. Бяха стъпкани цветни осветителни тела, разположени между мониторите. Когато китаристът взе брадвата, за да усмири тълпата, никой не го прие насериозно. Но той удари стъпканото осветление и от него хвръкна такава искра от късо съединение, че всички бързо слязоха.
За най-запалените фенове, групата бе подготвила ксерокопия със снимки, текстове и имената на музикантите. Тях щедро ги раздаваха на заинтересованите след едночасовото зрелище. Групата си взе довиждане с цялата публика чрез този свой жест на просвещение. Във време, когато все още арестуваха за метъл имидж, се беше случило едно забранено събитие, едно картинно представление, едим невероятен метъл спектакъл. По-късно обогатен вариант на този концерт щеше да бъде сниман в зала „Универсиада“ и щяха да се родят и други спектакли от групата… Но това предстоеше в онзи миг на първо докосване до нещо значимо.
За втората част на този концерт ще ви разкажа в един обширен анонс за концертите на група ТРОТИЛ, който изисква задълбочени издирвания за крайната си реализация…
* Оказа се, че средновековният френски поет от XV в. Франсоа Вийон (François Villon) има поне три различни превода и издания на български език още до 1989 г. Неголямото му творчество, макар и доста свободолюбиво, не бе попадало под ударите на комунистическата цензура, защото често конкретизира средновековната проблематика. Група ЕПИЗОД свободно ползваше преводите, реаранжирайки пасажи и подчертавайки бунтарския елемент на стиховете.
Rock Thrashler
TOS003/RTH019
01.04.1989 г.
Еврейски културен дом, София
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
„Много хора отвън говорят глупости. Много хора им вярват. Но тук и сега, ние сме SEPULTURA“
юни 10, 2014 14:09 / 2 коментара за „Много хора отвън говорят глупости. Много хора им вярват. Но тук и сега, ние сме SEPULTURA“
В първата третина от сета на бразилската делегация, тази тема бе декларирана за обсъждане от сътрудник Derrick Green на семинара по металообработване, проведен в института „Mixtape 5“. Но криптография от дебатите ще получите малко по-късно!
В късните следобедни часове под ведрото небе на Южния парк волно се лееше лежерен рок-енд-ролец. Преживяване – доволно приятно, но от североизток се носеше тъмен зов. В черните катакомби на един подлез се надигаше вълна от стържещ звук.
Пристигащите от представянето си в Румъния SEPULTURA, където бяха подгрявани от австрийска Metal Core банда, тук бяха предхождани точно от румънска група. Още с началото на сета в 20:00 ч., DARK FUSION демонстрират влиянията си от късните SEPULTURA. Звученето на групата е интересно и побира еклектичните похвати на модерните групи. Стилът им, който бих нарекъл Extreme Modern Metalcore, търси своята идентичност, без да успява да завладее с тежест и енергия все още рехавата публика от около стотина фена. Групата експлоатира обилно възможностите на съвременното озвучаване, ползвайки доста семпли от пулта, който бе отделен за подгряващите групи. Стерилността на тези похвати за звукоизвличане е проблемът, който пречи на истинско общуване с публиката и одобрението за усилията бе повече снизходително. Промъкваха се и някои Gothic компоненти, без конкретен аналог. DARK FUSION активно търсеше своята публика, ползвайки толкова технологията на звука, но очевидно не разчиташе на технологията на фотографията – имаше бонус-пози, предназначени специално за отразяващите визията на момчетата. Дисциплинираното им шоу закова своя край точно в 20:29 ч. със скромни благодарности. Лично аз съм много доволен от възможността да видим нещо интересно, различно и приятно, като подгрявка.
NEW DISEASE заслужаваха свое специално шоу за представяне на дебютното си ЕР, но самите те предпочетоха това да се случи преди бразилската месомелачка. Имайки предвид и тяхните влияния, това не бе случайно! Публиката стана повече от двойно по-многобройна. При минимално време за подготовка, българското Metal Core избухване се зареди още в 20:35 ч.
Сравнено с нередките участия на NEW DISEASE, личеше че този път групата е направила сериозна подготовка за концерта. Не само перфектното озвучаване, но и самите момчета носеха втежнения звук на гневните си послания. Те празнуваха истински – и за юбилея на хедлайнера и за изданието си и най-вече за нас, хората които бяхме дошли да ги чуем. Както и сам вокалистът им – Александър Начев, подчерта, SEPULTURA са вдъхновение за тях. Освен тези влияния, чухме и яростни Hardcore забивки и здрави рифове в един вече собствен стил! Иска ми се да видя NEW DISEASE и малко по-раздвижени на сцената в близко бъдеще, за да могат да разгърнат потенциала си! Във вече доста запотената обстановка на клуба те не хвърлиха достатъчно „фитнес“ усилия, които да предадат на тълпата. И ако ЕР-то им е с 4 парчета, записите му са повлияли благоприятно на звученето на групата, която ни изсвири (почти) цялото си авторско творчество в един доста впечатляващ маниер. Завършвайки с програмната си песен „My Way“, успяха да ни разкажат за музикалната си съдба по начин, по който не бяха успявали да се разкрият (поне на мен) до сега! Заигравката със закриващия сета им риф на хедлайнера се случи 40 минути след влизащите китари. Не очаквах толкова силно участие от NEW DISEASE.
Демонстрираната значимост на SEPULTURA за творчеството на други изпълнители, подкрепи тезата на заглавието в това изследване.
Цялостното преоборудване на сцената отваряше времеви прозорец, в който да ви разкажа някои неща… С любопитство подходих към информацията за разширената зона за безопасност около сцената, защото имам представа, каква е разликата между клуб и бразилски стадион. За радост и облекчение на всички, тази зона не бе по-различна от други концерти, които са се провеждали там и гостите, изглежда, са посмекчили изискванията си. Което ни даде възможност да се докоснем до тях, както и клубът да се напълни с 400-те фена, които желаеха зрелището. Преди началото на сета на SEPULTURA, придвижването стана проблематично…
Леко ми горчи факта, че пропуснахме февруаро-мартенското европейско турне на SEPULTURA, което протече при постояния съпорт на имена като LEGION OF THE DAMNED, FLOTSAM & JETSAM и MORTILLERY. Впечатляваща е активността на бразилците, заради гъстотата на тур-датите им и стандарта на озвучаването! За пръв път след концертите на METALLICA, виждам подсигуряване на озвучаването с два пулта.
В 22:00 ч. кратка интродукция ни въвежда в новия албум на южноамериканските мултистилови класици на всички времена. Подчертана натрапливост на ритмичната секция гаси звука на самотната китара на Andreas Kisser. Песента от най-трашърския им албум от по-нови времена – „Kairos“ също е завладяна от вече емблематичното звучене на албума „Roots“ (96). Вокалистът Derrick Green се хвърля в енергична подкрепа на текстовете си, налага допълнителните перкусии и скоро пот облива лицето му. Ритуалната монотонност на ацтекските барабанни традиции се мъчи да задуши металното рифово начало от същността на групата. Самото деклариране на тезата „Ние сме SEPULTURA“ внася нотка на съмнение.
Антитезата получава полагащата й се порция храна.
Чрез дългогодишната работа и сериозните влияния, които оказват върху сцената, SEPULTURA наложиха своето собствено звучене и стил. Те са разпознаваеми, уникални и имат твърда фенска маса. Собствената им музика, която звучеше пред нас, макар да загуби някои от характеристиките си, достигна до своето екзистенциално „аз“. В типичния им ритъм има известна повтаряемост, но качествата на младежа Eloy Casagrande (dr.) не може да не впечатлят. Тънките перкусионни допълнения също способстват за ясна визия в творчеството им. Песните от различните им албуми добиваха нова хомогенност при живото им изпълнение.
Не можеше да се спори с доводите на тезата.
Кавърът на популярен бразилски reggae-ska изпълнител не бе посрещнат твърде горещо. Последва: „Има ли фенове на старата SEPULTURA?“ и залата изригна. Бяхме чули вече трактовка на „Dead Embryonic Cells“, но ни чакаше серия от химни. Въпреки еуфорията, осезаема бе липсата на втора китара. Тук старият войн Paulo Pinto блесна с бас покриването, но една последна пукнатинка така и остана в сърцата на старите фенове. Актуалното звучене на Thrash Metal класиките беше по-кораджийско, макар вокалите да бяха на ниво. Andreas Kisser бе посегнал към по-металната от двете си сценични китари, но ръката вече бе друга.
Консервативното крило на антитезата имаше своя миг на неувяхваща критика.
Впечатляващото оборудване никак не заличаваше живото присъствие на всеки един член на SEPULTURA. Даже бе забележително с каква пестеливост се ползваше техниката. Бразилците бяха себе си и бяха във вихъра си тази вечер. Българската публика получи и своя истински подарък – парчето „Policia“, когато старите класики завладяха всеки един от присъстващите. По време на този концерт видях и най-мачкащия mosh-pitt, който се е случвал в Mixtape 5 пред очите ми! Кратката пауза за бис не охлади обстановката и към финала състоянието ни бе – нищо по-малко от шаманско сборище!!! Derrick беше все едно излиза облечен от ваната. А Kisser – величаво ни показа същността на SEPULTURA-рифовете.
Живото усещане за присъствие на SEPULTURA втежни сериозно значимостта на тезата.
Завоите по дискографията на бразилците често са били волеви, но усещането за комерсиални търсения с последните два албума изглеждат малко неуверено. Новата Thrash Metal вълна ни подари „Kairos“, докато „The Mediator Between Head and Hands Must Be the Heart“ e своеобразно завръщане към стандартите на „Roots“. Това се доказа и от подбора на последните „пирони“ в програмата на SEPULTURA за тази вечер.
Антитезата хвърли злобната си жлъч, като за последно.
В 23:35 ч. делегацията си взе довиждане. „Бяхте най-добрата публика на турнето!“ ме накара да се усмихна… SEPULTURA се снимаха на фона на приветствията ни и от пулта зазвуча записана музика.
Rock Thrashler
Mixtape 5, София, 08.06.2014
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
VIRUS винаги са били твърде брутални
май 19, 2014 15:07 / Вашият коментар
Знаейки, че клубните програми имат известен времеви толеранс, си позволявам малко закъснение спрямо обявения начален час. Угризенията ми за тази волност, на фона на високостойностно в съзнанието ми събитие, се стопяват от факта, че в 20:30 ч. в клуба, освен че е празно, е и абсолютно тихо! Отдъхвам си пред клуба. Чакаше ме приятен и дълъг разговор с приятели…
Thrashing Mania IX се проведе на 10 март, 2012 г. Тогава VIRUS гостуваха за пръв път в България и поднесоха едно незабравимо шоу пред около 60 човека в клуб „The Box“. Организаторите от BGTSC сътвориха своеобразен римейк на този велик момент, канейки за съпорт отново нашата Metal/Core шайка NEW DISEASE. Огромен принос и за двете събития, без съмнение, има Бойко Гюров, по известен като „Вируса“!
Посещаемостта на концерта не бе вдъхновяваща, на както беше упоменато на едно друго място, каймака на утайката бяхме там. Към 22:20 ч. лично г-н Гюров откри шоуто, правейки ни честта, първи да разберем подробности за това и за бъдещи концертни събития – едно встъпление, вдъхващо уважение към цялата организация. Веднага след това NEW DISEASE откриха огън.
Когато момчетата откриваха Thrashing Mania IX, ухото ми не бе готово за стила им и не успях да ги чуя пълноценно. Оттогава съм гледал NEW DISEASE достатъчно пъти и разпознаваемото им творчество има свое определено място в музикалната ми култура. Най-добрите им парчета вече могат да бъдат разпявани от феновете. Тежките Hardcore пасажи са гарнирани със стабилни рифове, а в китарните им сола често има закачки от Hard Rock сцената. Rock’n’roll, AC/DC и FOREIGNER шегите се взривяват от SEPULTURA рифове. Сета е попълнен освен с кавър на последните и с кавъри на стойностни имена от hardcore сцената.
NEW DISEASE се завръщат към активна сценична дейност. Помня, че те се завръщат за втори път след друга своя едногодишна почивка. Перфектно подготвения им сет и стабилното инструментално присъствие е на лице, но това колебание в активността им се отразява на енергичността на концертите. Без да имат нужда от сет-лист, представянето им е повече богато и майтапчийско, отколкото заразително. Липсата на нови песни е нещо, което се надявам да бъде преодоляно скоро от тях. Нека спомена най-добрите им песни сред 11-те, които изпълниха тази вечер: „Comatose“; „Insomnia“; „Evil Invader“. Чакаме ги записани от доста време.
След като ни дадоха половинчасов антракт, VIRUS се качиха на сцената в 23:35 ч. Попълнената с нови членове от 2013 г. насам формация, около варианта на групата с водач Coke McFinley (g., v.) не е променила насочеността и до голяма степен и репертоара си. VIRUS винаги са били твърде брутални, за да станат по-популярни дори сред екстремните фенове. Песни от последното им EP „A New Strain of an Old Disease“ (2013) бяхме слушали предпремиерно и при предишното им представяне. Схематизираният им сет-лист бе по-скоро ориентировъчен и бандата не се придържаше строго към него – песента „Pray“ бе изпълнена на пета позиция.
Brutal Thrash касапницата ни разлюля от самото начало. Coke McFinley показа какво е да разпръскваш енергия от сцената. Младежът Tommy Jackobsen (g.) ни върна спомена за ценностите от 80-те и 90-те и като визия и като звук. Исполинът Adrian Serrano (b.) демонстрира присъствие не само с размера си. А машината Lukasz (dr.) не отстъпи по нищо на останалите. Сух Thrash със здравословни punk влияния и целенасочена агресия ни освободиха от споделяната фрустрация на болното общество. Прецизното изпълнение подсказваше богатия сценичен опит на формацията. Специални адмирации от екипа ни към дамата, в облекло, достойно за прием при кралицата, която показа на някои уморени хедбенгъри, какво се прави пред такава сила!!!
Освен със слабото промотиране, ниската посещаемост на този силен концерт, поне аз си обяснявам и с това, че Jet Rock Club не може да дорасне до претенциите си като местоположение и обстановка. Това неминуемо „охлажда“ изявите там. Въпреки, че се раздадоха, VIRUS импровизираха с планиран бис по начин, който не отива на толкова небрежно нахвърляния сет-лист. „Testify to Me“ и „Parasitic Invasion“ затвориха това участие и 20-те поуморени гласа не успяха да ги върнат втори път. 35 мин. след полунощ можеше да обърнем вече по-сериозно внимание на преиздадените от Marquee Records двойни дискове със по-старото творчество на групата, както актуалното ЕР и другите богатства на радващо достъпния мърч.
Rock Thrashler
Club Jet Rock
08 май, 2014 г.
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Разхищение на аудио перфекционизма: GAMMA RAY, RHAPSODY OF FIRE, WARTIME
април 4, 2014 17:34 / Вашият коментар
Когато подранилите фенове оградиха богатият мърч-щанд и настояха за обещания нов албум на GAMMA RAY, обслужващите го се смутиха в първия момент. После задоволиха търсенията на най-нетърпеливите и изнесоха два от вариантите на изданието. Това бяха и първите директни продажби на диска, както щеше да подчертае от сцената и самия Kai. Въпреки цените, тук – в България, не се шегуваме!
За мнозина е известна и сериозността, с която WАRTIME се отнасят към изкуството си. На лице е и узряването на организатора BGTSC, да подбере значимо българско име, за да открие такъв концерт. Това съчетание от благоприятни обстоятелства бе довело до решението да се снима сета на групата за бъдещо DVD. Предстоеше ни не само да влезнем в историята, но и да се уверим в сериозната техническа, инструментална и психологическа подготовка на квинтета.
Сякаш вече по традиция при гостуването на големи имена от метъл сцената, голяма част от публиката не бързаше да се приюти в залата, което направи влизането ненатоварващо преживяване. А шоуто започна по план и WАRTIME вече бяха на сцена в 19:30. Твърда фенска маса от около 200 човека ги приветства отпред, докато залата все още очакваше повечето си гости. Силно начало с песни от обичаният албум „Solar Messiah“ и перфектно инструментално присъствие. Беше ни представено и ново парче – „Rebuild“, което не се различаваше от общата концепция на групата. Стори ми се, че съм чувал и по-добри изпълнения на вокалиста им Иван Иванов, който се стараеше да се разгърне повече визуално. Може би заради това, клавирите прозвучаха като семпли от пулта. Въпреки ограниченото време, получавахме указания за идейната насоченост на песните в паузите между тях. Дебютния им албум също бе представен с едно парче, след което сета завърши с емблематично такова… Не стана ясно, концепцията на DVD-то включва ли известна статичност, но WАRTIME излъчваха някаква уравновесеност, в сравнение с последвалите групи. 30 минути им бяха достатъчни, за да изтръгнат възгласите на жадно удволетворение от феновете си, между които, мисля, имаше и нови.
1. The Deepest Fear
2. For One Moment in Time
3. Rebuild
4. Dreams of Pale
5. The Drifter
6. Solar Messiah
Сцената имаше индивидуална визия за всяка от групите, но хората от поддръжката бяха доста експедитивни и RHAPSODY OF FIRE излязоха по график в 20:20 ч. фона на интродукция. Мощното гърло на Fabio Lione веднага направи впечатление. Италианците излезоха с онази топла, средиземноморска театралност, подходяща за голяма сцена и носеща спомен за опера. Може да се каже, че група с такъв подлог в името си, е нормално да ползва и музикални реплики от класиката и предкласиката. Това не е изненада за твърдите им фенове, а такива имаше доста тази вечер! Пеенето бе доста мелодично, но също така докосна класическите техники, продраните метъл територии и ни запозна с поетичността на италианския език. Основателят и клавирист Alex Staropoli демонстрира, че не е невъзможно да изглеждаш метълски дори зад клавишите. А и използваше максимално инструмента си в доста широките му възможности, до цигулкови пасажи.
Динамичното движение по сцената и предизвикването на публиката само с повелителни жестове (Един италиански специалитет, който се наблюдава и при други групи от ботуша.), сгорещи обстановката заедно със „затъването“ в дискографията на RHAPSODY OF FIRE. Тъй че, преекпонирането на бек-вокали и пеене на публика, пускани от пулта, прехвърли границата на добрия вкус и бе излишно. Българските фенове се постараха да припяват, където е подходящо и без чужда помощ. Fabio не ни пожали и трябваше да се разпеем с не много лесни канта. Въпреки предимно правия равноделен ритъм в песните на бандата, инструменталната прецизност бе достойна за историята им. Заигравайки с въпроса, колко още песни искаме да изпълнят, чухме глуповатото: „Sofia pay!“. Горещото излъчване премина в гореща публика и когато групата се оттегли към 21:30 ч., ги изпратихме с мощно: „We want more!“
01. Rising From Tragic Flames
02. Land of Immortals
03. The March of the Swordmaster
04. Unholy Warcry
05. Dark Wings of Steel
06. Lamento Eroico
07. Holy Thunderforce
08. Dawn of Victory
09. Reign of Terror
10. Emerald Sword
Когато гиганти, като GAMMA RAY тръгват на толкова натоварено турне, това не се случва необмислено. Доброто представяне се подсигурява на всяко равнище, за да получи публикато това, за което е дошла… Фокусът върху новия албум личеше от изгледа на сцената. „Привикването“ на публиката с чуждо парче се превърна в нещо като традиционен музикален надслов. След което прозвуча същинската интродукция на групата и немската машина избухна в 21:55 ч.
Смазващия тежък звук ни запозна с най-динамичните песни от новия албум. Самият Kai Hansen никога не е претендирал за блестящи вокали, но именно такива чухме в началото на сета. Това се случваше и със сериозния бек-граунд на тонрежисьора. Отново се чу пеене на публиката на новите парчета, както и бек-вокали, които не кореспондираха с „картината“. Ефектните приоми на съвременното озвучавани подсилиха преживяването, но поне на мен, не ми се „вързаха“ с old school german heavy metal. По време на баладата „Time for Deliverance“ нещата докоснаха плей-бека… Това не развали доброто звучене, но не е като да не се забеляза.
Време бе публиката да се накрещи, за което се постара Michael Ehre – барабаниста на бандата. Солото му не блесна със сложност, а му бе придаден онзи тънък хумор, характерен за немските банди, чрез включването на популярна мелодия от Scott Joplin, върху която бяха „разхвърляни“ метъл барабани. За сметка на това, бас солото на Dirk Schlachter бе впечатляващо и неконвеционално. След това бомбастичният подбор от метъл химни продължи с пълна сила. Не липсваше движението по сцената, но без театралност, а по-скоро с някаква маршова прецизност. Прибирайки се зад кулисите към 23:30, GAMMA RAY не чакаха дълго да слушат гръмовните възгласи, придружени от тропот и се върнаха за един наистина динамичен, бързотемпов завършек на шоуто си.
01. Avalon
02. Hellbent for Metal
03. Heaven Can Wait
04. Razorblade Sign
05. Tribute to the Past
06. Time for Deliverance
07. Pile Rider
08. Drum Solo ( +„ The Entertaine “)
09. Bass Solo
10. Blood Religion
11. Master of Confusion
12. Empire of the Undead
13. Rebellion in Dreamland
14. Land of the Free
15. Man on the Mission
+
16. To the Metal
17. Medley…*
Светлината от осветлението угаси поривите за още бисове и доволната тълпа се люшна към изходите, където бе останала само топла бира, а епруветките за шотове Jagermeister бяха изчерпани. Остана усещането за перфектен концерт. Повече перфектен и съвсем мъничко по-малко концерт.
* Основата на последното парче бе „Send Me a Sign“, но в него бяха преплетени и мотиви от други песни из творчеството на GAMMA RAY. По причини, изчерпани в пред-предпоследното изречение от репортажа, ще разчитам на паметливи читатели за реставриране на още заглавия. Официалният сет-лист е полезен, доколкото не си си седнал на ушите…
Rock Thrashler
зала Универсиада, София 27.03.2014 г.
Снимки: Димитър Баръмски
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp




























































































































































































