The Other Side

Начало » Posts tagged 'Rock Thrashler' (Страница 18)

Tag Archives: Rock Thrashler

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

Сложната същност на минимализма (Премиера на дебютният албум на TRYSTH – „Soulchambers“)

Moon of Trysth

Moon of Trysth

Екзистенциалният редукционизъм® не позволява многословие, но такова щедро бе разпиляно в анонса на едно минималистично, по своята идейна същност, представление. „Drone“, „Atmospheric“, „Doom“, „Black“, „Sludge“ и „невероятни видения“ бяха разхвърляни, като в калейдоскоп на залязваща монархия. Чувството от очакването бе, като гледане на 3D образ, без необходимите за това очила. Дали някой щеше да успее да фокусира магията в смислена музикална картина?

Yhdarl и Mytrip

Yhdarl и Mytrip

Колаборацията между YHDARL (Drone Doom, Белгия) и MYTRIP (Dark Ambient) извикваше сериозен интерес със своята загадъчност и обещание да видим малкоизследвани територии на нашата сцена. Двамата „пърформъри“ обладаха мрака на подиума и публиката притихна. 8 битови 0,25 Hz пулсации се изтръгват от лаптоп и преминават през минипулта, легнал на импровизираната DJ маса. Върху този фон се разпяват крясъци, които преминават през наситен с ефекти звук. Постоянният програмиран шум ту пресъздава природни картини, ту става нихивалентен. Нискоинформационен линеен алгоритъм модулира допълнително вокала по плавните изменения на Ambient елемента. Нелош е опитът на човека зад микрофона да придаде драматизъм на представлението си, чрез жестове, гримаси и нервни ступори, перагиращи във внимателни репорации*. Кой е Ядърл, кой Митрип, къде е дрона с дуум? Разфокусирането се задълбочава. Еднообразното изпълнение с опит за трансцедентални текстове никак не оправда четиридесетте си минути присъствие. Ако целта е била осъществяване на дълбоко неудволетворение, постигната е.

Dimholt

Dimholt

Реализирали тази година дългосвирещия си дебют, DIMHOLT имаха възможността да го представят още веднъж пред публика и да подкрепят колегите си, с които споделят басиста (и глас на хедлайнера) Явор Димов. Самите записи, изглежда бяха изчистили концепцията на бургаския квинтет. Black Metal същността на групата изкристализира в Black`n`Roll, достигайки до песни, базирани на блус схема, която мощния звук не успя да прикрие. Вербалното представяне на концепцията на всеки трак между самите изпълнения, представляваше нещо като лекция по математика в танцово училище. Цялостната „енергичност“ на вокалистта им – Woundheir, можеше да бъде измерена достоверно единствено по Келвин… Транквилантното спокойствие се предаваше на тълпата, за да осъщесвим една Black Metal медитация! Опростените композиции на DIMHOLT успяха да оставят място на двойствеността от изпитваните влияния.

Trysth

Trysth

Избухването на българската Doom Metal сцена, част от която са TRYSTH, остава сакрална мистерия. В проведеният на същото място програмен концерт “The Gathering of the Elements”, на тях им бе поверен атмосверичният елемент, без групата да е с толкова изявена такава тенденция. Те смело поеха ролята си за тогавашното шоу и се справиха забележително. Доста скоро идва и дебютният им албум, където звукът определено е повече китарен. „Soulchambers“ категорично е Doom Metal с много Sludge Metal влияния, който ни показва групата в различна светлина от концертните им изяви. Феновете тръпнехме да ги видим в новите им „обувки“.

Trysth

Trysth

Излизането на триото е последвано от познатите ни изпълнения на TRYSTH от отминалите им концерти. Само атмосферичността е заменена от живия китарен звук и Sludge влияния. Както вече сме отбелязвали, китаристът Асен Сантев чуваемо е носителят на идеята за звученето и е с много тънък усет за Doom, за изтънчена микрофония, разбиране на съвремените Sludge тенденции и финно ухо за дисхармонии. Новият звук на албума, обаче съществено се разминава с ретроградното им (за собствените им стандарти) представяне на сцена. Албумът е по-скоро фиксиране на идеите, отколкото зряла творба на монолитна група. Копродуцентското студио, където записът е осъществен е известно с ползването на натрапчиви цитати в работата си и е оказало влияние върху музикалните решения в някаква конвенционална съвременна посока.

Trysth

Trysth

Стандартните визуализации по Ходоровски са заменени с авторски колаж от кадри. Възможно е монтажистът им да се чувства като Спилбърг от резултата, но мудните природни и небесни фигури, танцуващи в азбучни ефекти на видеообработката се разминаха с обещаните грандиозни визуализации. Всъщност, ако не бе гръмкия анонс, щях да съм склонен да мисля, че видеото пасва идеално на музиката на групата, но очакванията ми бяха свръхнапомпани.

TRYSTH е много стара банда и ние много променихме насочеността си спряма първоначалните ни неща. – Обявява Явор (v., b.) в късната част на концерта от сцената, като добавя: – Аз съм много благодарен на Асен и Георги, че преди три години ме приеха в тяхната стаичка!

Trysth

Trysth

Творенето в специфичните минималистични жанрове изисква много тънък усет, какъвто ритъм секцията не демонстрира по време на това представяне. Онази важна част на липсващите удари при барабаните не се случи и върху благодарната за разхвърляне на палки Doom подложка, бяха нанесени максимален брой мусулни усилия. Това, което остава неизсвирено в албума, на живо акуратно бе добавено в най-максималистична степен. Басът просто следва мислената линия, подчертана от старателното барабанене. Напрягам се, за да чуя фините акустики, фланговите микрофонии и богатството на ползваните от китарата бленди. Не чуваме целия нов албум за сравнително краткото явяване на групата, бележеща първото си издание. Включва се гост вокалист от DIMHOLT, за да ни докаже още веднъж спокойния си характер и да измести още повече първоначалния замисъл на едно от парчетата. Краткото сбогуване отрязва края на този концерт в 23:30 ч., давайки ми възможност спокойно да употребя ъндърграунд метъла (- подземната железница).

Woundheir и Trysth

Woundheir и Trysth

Трудно се фокусирам върху случилото се. Противоречиви спомени се бият за събития и факти. Преживяването бе ценно, но разминаването на идеи – значително. Очаквам представянето на албума „Soulchambers“!

Trysth Forever

Trysth Forever

Rock Thrashler

Club Mixtape 5, B side, 08.11.2014


* Просто би било непристойно и неточно да кажа: „Свършваше с нежно полягане.“!

SOULBURN „The Suffocating Darkness“, Century Media 2014

Soulburn - The Suffocating Darkness

Soulburn – The Suffocating Darkness

Холандската шайка, съставена от музиканти с дълги списъци на групите в които свирят и са свирили, се събират заради вдъхновението и почитта си към BATHORY, VENOM и CELTIC FROST. Множеството им ангажименти правят от SOULBURN група със значителен период на затишие. Между дебютния и настоящия – втори албуми има промеждутък от 16 години. Но идеята се е запазила! Някои смени в състава не променят концепцията. Нека споменем, че от съвременна гледна точка, най-силни са кръвните връзки на групата с ASPHYX и GRAND SUPREME BLOOD COURT.

„The Suffocating Darkness“ е белязан от високо качество. Групата е постигнала това, което декларира като причина за съществуването си. 60% BATHORY, 20% CELTIC FROST и 10% VENOM са забъркани в монолитна сплав от метално торнадо. Ако имате слабост към математиката, сте забелязали, че се губят някъде 10%. Те са вплтени в най-доброто от холандската Death Metal сцена и разбира се – в ASPHYX и GRAND SUPREME BLOOD COURT.

Ветрове довяват симфонизираната интродукция, за да се отприщи адът. В сравнение с „Feeding on Angels“ (1998), новият материал на SOULBURN е с по-режещ звук. Основна заслуга за това има новият глас на групата – Twan van Geel (FLESH MADE SIN, BUNKUR, LEGION OF THE DAMNED), чиито истерични крясъци са обилно обработени с ехо (може би дори прекалено), по класически 90-тарски маниер. Китарния звук също е с повече високи и Black Metal маниер, без да губят умерен афинитет към рифа. Музиката е по-разнообразна и в различните песни влиянията са смесени в различни пропорции,  което придава на албума приятна слушаемост. И ако албумът започва с повече почит към BATHORY, то в него може  да намерите Asphyx-Doom парчето „I Do Not Bleed From Your Crown of Thorns“ или песни, където творчеството на VENOM и CELTIC FROST прозира повече. (Ще ви е по-интересно да ги откриете сами!)

Не винаги колаборацията между активни музиканти дава задоволителен резултат, но при холандската сцена нищо не е оставено на случайността. Забележителния албум отдава почит на класическите групи, но звучи и съвременно. Класическите метъл хармонии са облечени в сложни аранжименти със смяна на темпата. Death Metal-ът наднича иззад по Black/Thrash/Doom подложката. Печатът на BATHORY поставя и финалният щтрих с ветровитото викингско аутро на албума „The Suffocating Darkness“.

Rock Thrashler (9.1/10)

news_top_thepowerofmetal_grey

POSTMORTEM „The Bowls Of Wrath“, War Anthem Records 2014

Postmortem - The Bowls Of Wrath

Postmortem – The Bowls Of Wrath

Берлинчаните POSTMORTEM са измежду малкото групи, които години наред поддържат единствено личните си стандарти. Тяхната музика се развива постепено, не за да се изменя, а единствено за да достигне вътрешната си потребност от качество. От 1991 г. (А според някои още от 1987 г.!!!) до сега квартетът не е поднасял изненади. Така е и с новото им издание.

Базирана на скандинавския Death Metal, музиката им пази добрия немски усет към чистите рифове. Те могат да не губят мелодичната нишка на парчето, като същевременно го запълват с безкомпромисно метално препускане. Типичното Death Metal пеене свободно се движи от гърлено клокочене до високи крясъци.

„The Bowls Of Wrath“ освен че продължава заложената традиция, сякаш отприщва нова доза омраза. Ритъм секцията звучи машинизирано и мачка равноделно и безпощадно. Агресивните вокали свистят в тази постмодерна виелица, попълвайки зоната между DISBELIEF и OBITUARY. Темпото е предимно средно, но непрекъснатите двойни каси създават впечатление за бързина. Едноименната песен „The Bowls Of Wrath“ (5) ме стресира с високи, чисти дамски вокали във фрагмент от средата, които биха паснали и на майтапчийската реплика към един популярен фабрикант – „Oops!… I killed again“ (4). Края на лентата сякаш увеличава темпото и агресията.

В новия си албум POSTMORTEM са засилили с една идея Industrial звученето. Новаторски подходи и гениални рифове няма, но праволинейността на групата е респектираща. Достойно попълнение в дискографията на бандата!

Rock Thrashler (8/10)

news_top_thepowerofmetal_grey

ENTRENCH „Violent Procreation“, War Anthem Records 2014

Entrench - Violent Procreation

Entrench – Violent Procreation

Полагайки основите на ENTRENCH, Fredrik Pellbrink (g., v.) е имал онова младежко стремление към максимална агресивност. Това се е отразило на стила на бандата и до ден днешен. Умереното чувство за трашарски рифове се задушава от разнопосочни екстремни инвенции.

Музиката на шведското трио захапва с агресивен Thrash/Death от първата секунда. Но повече се лута между двете, отколкото да има стабилна концепция. Записът е своеобразен поклон към класическите Death Metal групи с режещия си китарен звук. Повече ултра-бързи и малко бавни моменти са разхвърляни из албума. Рифуването е взето от най-доброто в Thrash Metal-а и изпълнено с много хъс и прецизност. В желанието си да постигнат почти задгробно звучене на вокалите, групата е прибегнала до ефекти при записването им, които са абсолютно статични за цялото времетраене на албума и вместо да внушат страхопочитание, доскучават като предупреждение от компютъра ви. А композициите са по-дълги от стандартното и  еднообразието завладява атмосферата като в някои от Thrash вдъхновените творби на DARK THRONE. Четвъртия трак, пък излиза с дълга атмосферична аутродукция, чиито смисъл не се долавя. Въпреки постигнатите скорости, богатството на композициите не е толкова голямо и през по-голямата им част „чегъртането“ е върху ограничен брой тонове, които просто подлагат на hall-ираните вокали.

Забележителен е нестандартния подход в обложките на ENTRENCH, както и цялостната им визия. Музикално те също имат свои специфики, но голяма част от творчеството им е колаж от идеи. Колаж, реден с ожесточеност, но и разхвърляност. Определено имат и добри музикални идеи, но още не могат да ги вплетат в добри композиции. Във „Violent Procreation“ има нещо очарователно, но му липсва цялостното излъчване.

Rock Thrashler (7.3/10)

news_top_thepowerofmetal_grey

Отпускаща терапия от сърцето на клуба (OUTLOUD, RELOAD, MARAUDERS INC.)

Outloud

Outloud

Неделната вечер е отредена за по-мелодичните и релаксиращи музикални преживявания. Очакваното Hard Rock шоу на групата на познатия ни като китарист и клавирист на FIREWIND (и не само…) Bob KatsionisOUTLOUD, обещаваше качествено преживяване в направлението. Станалият легендарен основно като виртуоз на клавишите изпълнител, е доста активен и като продуцент на различни музикални продукти, между които и клипове на нашата банда PROJECT ARCADIA. Продуцираните от Katsionis RELOAD щяха да ни представят творчеството си преди хедлайнерите, а нашенците MARAUDERS INC. бяха определени за откриваща група.

Marauders Inc.

Marauders Inc.

Висеше немия въпрос, защо при значителната им активност наблюдавам MARAUDERS INC. за първи път, когато малко преди 21 ч. те откриват сета си. Китарното звучене е фон на мелодичните вокали, като такива изпълняват всички членове на бандата. Прави впечатление динамичното сценично поведение и добра визия на момчетата. Музиката е подборка от „тежката“ артилерия на MTV Rocks – NICKELBACK, FOO FIGHTERS, OFFSPRING, FEARLESS VAMPIRE KILLERS и т. н. Това подчертава фактът, че доброто сценично поведение е базирано на унифицираните видеа на въпросните групи. Въпреки множеството си „бащи“, композициите на MARAUDERS INC. не могат да се похвалят с хитово звучене и собствен почерк. Енергичното свирене на акорди е твърде алтернативно и не импонира на тежкия звук, който двете китари се опитват да докарат. Кавърът на MOTORHEAD не подобрява ситуацията. Скромното присъствие на около 40 човека олекотява изначалния въпрос. След края на сета в 21:30 ч., оставам с кухо впечатление от телевизионна музика и повече визуални спомени.

Reload

Reload

Петнадесетте минути пауза пълнят клуба, но не в очакваните количества. RELOAD творят класически Hard Rock, но повече в скандинавските традиции на стила. Впечатляващият глас на Kostas Tokas има богат диапазон и сериозни височини. Вниманието на групата към детаилите в мелодията на песните ги доближава до почерка на EUROPE и TAD MOROSE. Двоината китарна атака не позволява мелодиите да се хлъзнат към поп-музиката и звучат стилно. Дамата зад барабаните предлага среднотемпов 4/4 ритъм, но именно опростената ритмика разгръща музикалното богаттво в композициите на RELOAD. Пред нея, освен качествена музика, момчетата демонстрират спартанска визия на бойци. Стилното присъствие на групата малко се засенчва от лековатите текстове, но достойнствата им са повече от очакваното! 45 минутният им сет спечели публиката!

Outloud

Outloud

В 22:45 ч. нехарактерна интродукция събира шестдесетината фена в клуба пред сцената. OUTLOUD забиват напомпания си Hard`n`Heavy с 80-тарски и 90-тарски белези. Двойната китарна атака отново владее сцената и звука е доволно здрав. Титаничните сенки на WHITESNAKE и DIO надвисват над групата още в самото начало. Американският им певец – Chandler Mogel, е доста словоохотлив както с публиката, така и с колегите си, но баритона му с фалцетни изблици не впечатлява по време на самите песни. Китарната техника на Bob Katsionis също не ни стряска и групата започва да изявява клубния си характер. Когато титуляра се заема с клавира, е поканен гост-китарист от RELOAD за парчето „Tonight“. Клубната насоченост на бандата изпъква още повече на вмъкната част с клавири и глас, съставена от балади и кавъри. Mogel разтвори гласа си и Katsionis демонстрира най-доброто от себе си, но по време на дуото, освен силуетите на големите в hard rock-а, надвисна и сянката на тракане на прибори… Последвалата „игра“ с феновете – да познава рифове от известни метъл класики, влоши допълнително реномето на групата, поставяйки я в ракурса на кавър бандите.

Outload

Outload

Втората част от сета на OUTLOUD, която продължи след този, бих го нарекъл антракт-фиаско, бе доминиран от по-мелодични и подчертано мажорни песни, където инструменталното майсторство си партнираше с релаксиращ AOR стил. Ниският глас, както и мачо-имиджа на групата контрастираше с леко нежното сценично поведение на американеца. (Да ми простят по-строгите тълкуватели на толеранса!) Кавърът на JUDAS PRIEST „Hell Bent for Leather“ също бе изпълнен в по-омекотен вариант. За изпълнението на едноименния си химн „Outloud“, гърците поканиха колегите си от RELOAD на сцената, където Tokas демонстрира доминираща позиция. Десет минути след полунощ, приповдигнатото и весело настроение от сцената на клуб „BarZAR“ направи първата стъпка към афтърпартито в The Black Lodge, а именно – да финализира музикалното представяне.

Rock Thrashler

2 ноември 2014 г., Bar ZAR,София

Еманация от подземията на българския рок (27 години група ХАДЕС, Представяне на албума „Времето“)

Ако група, която е способна да оцелее 27 години, бе формирана на друго място…, то днес тя би имала петнадесетина албума и култов статус с твърда фенска маса в цял свят. Превратните моменти от историята на ХАДЕС ни най-малко не принизяват творчеството им, макар неговият обем да не е твърде голям. Нима големият Георги Минчев не записа първия си албум след 20 години на сцена!?! Страдалните факти на безвремие и упоритото идейно оцеляване даже извисяват тази наша група! Доказателството за това е заключено в прекрасните композиции, които са създали и продължават да създават. Във „Времето“ петимата варненци са кодирали наистина един дълъг период от нашето съществувание. След като преди 32 години ЩУРЦИТЕ възпяха вкуса му; след като Thrash Metal-ът по света отдавна доказа, че може да създава класики; след като преди 21 години АГРЕСОР го победиха, днес ХАДЕС ни припомнят злободневните, но и вечни дилеми на времето.

Хадес

Хадес

Пред община Варна разглеждам грамадата, която народното недоволство е издигнало и чета нееднозначните протестни материали. След като ме виждат, че я снимам, две служителки на общината започват шумно да си навикват колко грозно седи „този боклук“ и как трябвало да се почисти! Това ми дава отличен повод да припомня/разкажа какво се случваше във Варна по времето, когато ХАДЕС са започвали своя творчески път:

Топлата фериботна връзка с Одеса, освен туристи по времето на „зрелия социализъм“, носеше и силен повей на съветизация. Представителността на морската ни столица се съблюдаваше от най-рестриктивните милиционерски власти в цялата страна. Всички видове аксесоари от „неформален“ вид бяха повод за незабавно задържане и щателна проверка. Късаха се нашивки, конфискуваха се скъсани дънки, дългата коса на момчетата бе повод за снемане на отпечатъци. Снимките на старите варненски рок банди говорят достатъчно в тази насока… Варненските фенове бяха наистина ъндърграунд в най-буквален смисъл – никакво появяване на обществени места; сбирки само в частни мазета. За да съхраниш рок идентичността си във Варна, се изискваше повече от любов към музиката! Това бе истинска битка, лишаване от социални контакти, стресово ежедневие и риск за всякаква професионална реализация. Можем само да се поклоним на онези момчета, които пренесоха метъл творчеството си от онези времена до днес!

Хадес

Хадес

Пренесоха го не само през времето, но и го извадиха от мазето до зала 1 на Фестивален и конгресен център – Варна. Съществуваше опасност официалната мека мебел на тази зала да задуши концерта, подобно на концертите, провеждани в НДК, под чиято юристдикция центърът все още е. Съоръженията, издигнати за да приютяват конгресите на бкп не са подходящи за рок-концерт. Но освен символичното излизане от нелегалност, изборът на тази сцена внесе екзотичен и дори сюрреалистичен привкус на събитието.

Признаци на саундчек има от ранния следобед, но традицията метъл принадлежността да не се демонстрира по улиците на града е оцеляла. Към 18:30 ч. продължавам да се озъртам за съмишленици, когато, като във филм, от преките, почти изведнъж, изскачат 150 – 200 фена и влитат в центъра! На касата на залата ми издават билет в почти стар стил – отпечатано, надписано с ред и място. Постоянен щанд във фоайето пред зала 1 предлагаше новото издание и t-shirt с актуалния дизайн по време на цялото събитие. Пред входа на залата вече сме нетърпеливи, когато в 18:55 ч. отварят вратите. Най-припряните дисциплинирано си издирваме местата. Сцената е разгърната в големия си вариант (20 х 14 м.!) и зад нея висят титаничните тръби на орган. Озвучаването се губи в голямото пространство като гледка и носи някои ретро спомени… Озвучителят ни приканва да не сме толкова строги в търсенето на местата си и да се съберем пред групата. (Залата е с около 900 седящи места.)

Хадес

Хадес

В 19:10 ч. прозвучава интродукцията от новия албум и започва парчето „Времето. Сковаването от обстановката е двустранно и група и публика се „изучават“ взаимно. Помним ползването на класически произведения в китарните сола още от група ДЕМОН. Китаристът Константин Джамбазов отбелязва, че връзката между класическата музика и Thrash Metal-а оправдава представянето на новия албум в такава зала. Концертът набира инерция със седем композиции от новото издание на ХАДЕС – доста добри попадения в познатия ни стил на бандата. Смисълът на безжичните микрофон и бас все още се губи на този етап от представянето. Вокалистът Павлин Нейчев е с грим в стил Tom Warrior (CELTIC FROST). Неувереността му се тушира от голяма папка с текстове. Въпреки нуждата от нея, той обръща твърде често гръб на публиката – навик, който има и при другите им концерти. Малко по-мелодичната „Три в едно“ затваря опознавателната част на спектакъла. Новите песни са изключително качествени!

Ледовете са стопени и гипсът е счупен, когато групата посяга към по-старото си творчество. Прошарени металисти веят кичари изправени по предните редове, а млади фенове отприщват свободно енергията си на страничната пътека. Озвучаването изглежда прохожда в тежките жанрове и бас и каса доминират звука. Това, което варненските музиканти определят като Progressive Thrash Metal, се разгръща в клавирните партии, които в сегашния формат на групата носят стилистиката на ЕР МАЛЪК. Смесването на агресивен Thrash Metal с по-класически изразни рокаджийски средства и агресивни вокали, подчертава сходствата между двете банди. Ветеранът Константин добавя разкошни фалцетни бек-вокали и поддържа най-жива вербална връзка с публиката, докато настройките на основния микрофон не позволяват на Павлин да има ясна дикция между песните.

Хадес

Хадес

Официалният сетлист за концерта не се спазваше стриктно. Изпълнените песни според моя слух (и с малко помощ от групата…) бяха:

    1.) Интродукция
2.) Времето
3.) Троя
4.) Филистери
5.) Това ли е?
6.) Не
7.) И всичко свършва
8.) Три в едно
9.) Радиация
10.) Черни пратеници
11.) Звярът
12.) Защитник на вярата
13.) Армагедон
14.) Мъката на Орфей
15.) Ужас
16.) Химн на лудия
17.) Рицари
18.) Хадес
19.) Тъмни улици > [бас соло] > [клавирно соло] >
20.) Кървави ръце
21.) Шутът
22.) Надпис върху чаша от череп
23.) Да бъде ден
Бис:
24.) Три в едно

„Конгресните“ прожектори са сериозни препятствия, дори за дигиталните видеоформати… Вероятно ползването на оптика е притеснявало някогашните партийни величия, заради едно или друго… Въпреки крайно постното осветление и липсата на димни ефекти, концертът добива своя душа, от която присъстващите са приятно погълнати. Проектираните върху тръбите на органа абстрактни фигури се доближават до правилното настроение, когато преминават в горящи пламъци. Концертът бе заснет с две камери, за да може пропусналите да му се насладят, макар и не толкова интимно. След баладата „Мъката на Орфей“ от сцената започват да „стрелят“ с най-известните си песни. Пиронът „Тъмни улици“ завършва с бас соло, което прелива в клавирна вакханлия. Освен ЕР МАЛЪК звученето, блендата се отваря към RAINBOW орган, за да докосне и KING DIAMOND психарията и да отвори „Кървави ръце“. Малко преди 21:00 ч. момчетата казват довиждане на публиката си.

Хадес

Хадес

Озвучителят изказа задоволството си от първия такъв концерт във Фестивален и конгресен център – Варна и благодари на ХАДЕС за смелостта. Феновете, обаче, продължаваха да скандират името на изпълнителите, които от своя страна уважиха биса, повтаряйки по-мелодичния тъжен опус от новия си албум – „Три в едно“.

За щастие днес във Варна има много клубове, където се предлага доста качествена музика. Но този концерт, който много държах да посетя, бе планиран като титанично събитие, но протече малко срамежливо и опитомено. Голата сцена напомняше като стил на концертите в зала Универсиада през 1990 г. Мястото, скромната реклама, контрастиращият Thrash подход и дигиталната ера, в която живата музика се обезценява, не сработиха без прискърцвания. Значимостта на събитието и високото качество на музиката на ХАДЕС донесоха удоволствие на всички присъствали. Петима музиканти демонстрираха най-доброто, на което е способна българската рок музика и сякаш обобщиха времето от създаването й до този момент.

Rock Thrashler

22.10.2014 г.
Фестивален и конгресен център – Варна

Последна дума на обречените (Концерт на младите Indie/Post-Core/Alternative формации CITIZEN ERASED и GRIMAZE)

След 1992 г. на родната сцена регулярно се появяват, най-общо казано, алтернативни групи. Те, въпреки следването на световните си еквиваленти, често имаха качества, отличаващи ги като независими музиканти. Почти всички тези проекти, а според някои критерии – съвсем всички, не постигнаха полагащото им се внимание. Ние бихме им го отдали, но преди това ще ви разкажем за най-новото от независимата рок-сцена в София.

Клуб BarZAR не се е променил след преименуването си от 8th Ball. Една от най-функионалните клубни сцени също си е на мястото. Именно на нея, търсещите изяви млади музиканти представиха творчеството си.

Citizen Erased

Citizen Erased

С известни уговорки, тийнейджърите от CITIZEN ERASED могат да бъдат натикани в понятието Metal Core. Ентусиазираното им шоу започва малко след 20:00 ч. Това е втората им изява пред публика, след по-компактното им представяне в клуб „Swinging Hall“. Момчетата са помислили за удоволствието, което трябва да доставят на публиката си и бълващия огън Крис приковава вниманието към сцената с няколко огнени кълба. Вместо с визия на зъл блек метъл, той е в акуратна и вдъхваща безопасност бяла престилка – сякаш идващ от химическата лаборатория на лудия преподавател от гимназията.

Citizen Erased

Citizen Erased

Мetalcore избухванията на четиримата музиканти са яростни, но са разделени от доста кротки пасажи с мелодично пеене на основният им вокал и китарист – Ангел Иванов. Между двете им участия той е загубил косата си в полза на една по-ЕМО визия, която очевидно приляга повече на вкусовете му. Нежните моменти приличат на мелодичните пасажи на съвременните Metal Core банди, но отиват дори и по-далеч – към бой-бандите. Наскоро реализираните демо записи на CITIZEN ERASED са с ужасяващо фалшиви вокали точно на тези мелодични места. На сцена фалшивото пеене не се усеща толкова брутално, но влиза в повече от контраст с твърдите агресивни моменти – те си противоречат. Кръстени на песен на MUSE и свирещи кавър на BRING ME THE HORISON, те често изпадат в музикални противоречия. Има паралели в музиката им с PYOGENESIS и късните HEAVENWOOD, NIRVANA и SYLOSIS не са им чужди, но има един мотив, които се повтаря твърде често в досегашните им авторски неща. По време на агресивните моменти разгръщат шоуто си до стейдж дайвинг от страна на басиста!!!

Citizen Erased

Citizen Erased

Квартетът демонстрира задоволително инструментално присъствие. Разнородните влияния пречат на групата да седи като цялостна концепция. Възможно е това да бъде преодоляно, но двойствените тенденции за сега са много ярко изявени. Афинитета към мелодиите заплашва да превърне талантливите момчета в тор за телевизионните поп-формации. 50-минутният им сет показа, че ентусиазма и съзнанието за шоу са сред силните им страни.

Grimaze

Grimaze

Въпреки че реализират някаква активност от известно време, попадам на концерт на GRIMAZE за първи път. Квартетът сякаш е саморасляк в някакво по-самотно измерение, което обаче е докоснало класическите метъл групи и свободния рок живот едновременно.

В 21:20 ч. сета на софийската банда започва някак алтернативно. Много скоро обаче, музиката добива едно Southern Rock звучене с тежки китарни рифове, които звучат едновременно Stoner и актуално. Кавърите на LAMB OF GOD, DOWN, GOJIRA и PANTERA дават само частична представа къде се целят GRIMAZE. След първите няколко песни Southern звученето преминава в директен Blues – нещо което американските банди биха избегнали. Блус схемата внася някаква устойчивост на стила им, за разлика от разхвърляните им влияния.

Grimaze

Grimaze

Рокаджийския глас със пристъпи на истерия на Павел Крумов не прави никакви компромиси с тона и артикулацията. Цялото инструментално присъствие на групата е на впечатляващо ниво и парчетата им се получават добре и с лекота. Не бе пропуснато и бас соло в една от авторските им композиции. Приятната визия и разчупено сценично поведение на дамата не предполагаше, че китарата ще пропее под пръстите й с такава виртуозност. Доста от рок музикантите със сериозен стаж може само да се стреснат какво правят младежи като тези с инструментите и идеите си!

Grimaze

Grimaze

Въпреки отлива на невръстната част от публиката на сцената ставаше все по-горещо. Концерта премина в джем, като гост-участия реализираха басистът на CITIZEN ERASED, но този път зад китарата и още един китарист – Емо Атанасов. Творчеството на PANTERA бе сериозно почетено, а не ни лишиха и от импровизации. В 22:30 ч. разпаленото шоу завърши и аз съм уверен, че пак ще посетя изява на тази банда.

Rock Thrashler

bar ZAR, София, 9 октомври 2014 г.

Вижте още Фотогалерия: CITIZED ERAZED и GRIMAZE в bar ZAR

ELVENSTORM „Blood Leads To Glory“, Infernö Records 2014

Еlvenstorm - Blood Leads To Glory

Еlvenstorm – Blood Leads To Glory

Хубаво е, че съществуват групи, които поддържат духа на старите RUNNING WILD жив, след изпускането му от титулярите. ELVENSTORM са в това семейство от самото си създаване през 2008 г. Дали заради изчерпване на стила или поради други причини, французите ни представят новия си албум три години след дебюта си.

Квартетът с фронтдама чуваемо е израстнал музикално. Бързината на песните е нарастнала и вплетените сполучливи, класически тонови похвати в метъла са обмислено структурирани. Стремежът към препускащ ритъм е раздвижил динамиката, но е въвел известно еднообразие в новия албум. Гласът на Лора Ферьо (Laura Ferreux) винаги е притежавал дамски диапазон. Въпреки вдигането на темпото и баталните текстове, момчетата са оставили вокалистката да се разгърне в мелодична насока, което на мен ми идва твърде естрадно. Продукцията също е с повишено качество спрямо дебюта, което напомпва инструменталната част и оставя един прецизиран, но слаб глас подпиран от ефекти. Мелодичните сола и изящни интродукции съставят дантелената украса на единадесетте песни.

Еlvenstorm

Еlvenstorm

Бързина, класически Heavy Metal и здрава връзка с RUNNING WILD. Това предлагат французите. Кавърът на SAVAGE GRACE и дуетът с Marta Gabriel (CRYSTAL VIPER) внасят приятно разнообразие в албума. „Where Angels Dare To Die“ (09), обаче, щеше да е по-добре да си остане с оригиналният текст на „Call from the Grave“ (BATHORY), в какъвто случай щеше да имат една богата интерпретация. Опасявам се, че композирането при ELVENSTORM остава проблематично като технология, въпреки достигнатия висок стандарт за звук.

Rock Thrashler (7.8/10)

TORMENTRESS „Operation Torment“, Infernö Records 2014

Tormentress - Operation Torment

Tormentress – Operation Torment

Дамският квинтет от Сингапур TORMENTRESS дорастна от фенските си инвенции до дългосвирещия си дебют. Тяхната продукция се влива в течението на Thrash групите, които вдъхновени от старите банди, интерпретират стила в духа на ранните демота в един, бих го нарекъл Dirty Thrash Metal.

Още с интродукцията, дамите ни въвеждат в един музикален пъзел от цитати. Пъзелът не е много сложен и може да се каже, че е съставен от 12 парчета, колкото са и песните. Основният похват на групата е да улови някои от най-сполучливите рифове на класическите групи и да завърти около него собствената си интерпретация. Този похват не предполага особено музикално богатство и песните се побират в под триминутния формат. Best off на рифовете според TORMENTRESS включва имената на: SODOM, DESTRUCTION, SLAYER, METALLICA, OVERKILL, VIO-LENCE. Бих могъл да уточня и парчетата, но това не е необходимо, защото „Operation Torment“ има и свой собствен чар. Момичетата не са се притеснили да посегнат и към рифове от групи, творящи в други подстилове на метъла, като CANDLEMASS и EXPLOITED.

Агресивните, свистящи вокали на Neezie се „разгръщат“ в максимум 3 тона в парче – едно изпълнение, колкото бедно, толкова и култово. Самият звук на албума е с подчертани среди и доста напомня на неколкократно презаписана касета или на ранните дема на европейските траш първопроходници. Кавърът на KREATOR „Tormentor“ е такава връзка и е в непроменен вид, освен вокалите. Въпреки решението за такова култово звучене, групата определено трябва да се замисли за по-добра продукция в бъдещите си записи!

Tormentress

Tormentress

TORMENTRESS дорастнаха от фенските си инвенции до дългосвирещия си дебют, но не ги надраснаха. Приятният art-work и металисткото лого опаковат една незряла творба. Но на всички Thrash Metal маниаци мога да препоръчам тези момичета с чиста съвест.

Rock Thrashler (7/10)

Когато светлината угасне, ние пеем (Blaze Bayley, JOHN STEEL, RAMPART в Bar-Club Adams)

Реквием…

В навечерието на благотворителна инициатива нашият приятел Ники Адамса си взе дълга отпуска. Това се оказва знаково, защото Адамса винаги е помагал на всички, без колебание и без мисъл за себе си. Многобройните му приятели се къпехме в благодатта на неговата грижовност, в изтънчения му вкус към шегата и в привързаността му към значими каузи. Бар-клубът му събра в себе си еманацията на музикалния ъндърграунд на времето ни. Както вече съм отбелязвал, той определя епоха в българската рок-култура. Ники подложи титанични плещи, за да носи с усмивка отговорности за цяла една сцена, към която всички ние сме съпричастни. И сякаш това е малко, той положи и основите на цяла спортна федерация, поставяйки България на картата на световния футбол на маса! Без да изтъква титаничната си личност, величието на Николай Николов се състои в близостта му с всички нас. Убеден съм, че неродени все още хора, ще има за какво да му благодарят, когато дораснат до делата му. Почивай, приятелю!

Този репортаж се посвещава на Ники Адамса.

Интроитус 

Отминавайки двадесет и втория час на денонощието, клубът продължаваше да се пълни с хора. Пред някои от множеството, обозначени с резервация места, все още присъствието бе задочно, когато група RAMPART замести записания звук с жив такъв. Те бяха подбрали за този концерт най-динамичните си парчета, за да предразположат гостите към радостни изживявания. Новият им записан материал бе представен само от две песни за сметка на своеобразния best of, поднесен на събитието.

Rampart

Rampart

Не мога да подмина достойния бекграунд в лицето на озвучителя Драго Балджиев – човек, спрямо когото бях написал груби думи, поради обективни и субективни причини. Надявам се той да извини пищното ми слово в името на доброто настроение на всички в описваната прекрасна вечер! Звукът на подгряващата група не отстъпваше по качество на хедлайнерите.

Изнесената повече от час предварителна програма убеди феновете в качествата на RAMPART. Наближавайки своя заник, квартетът изтля в горещо посрещната интерпретация на BLIND GUARDIAN. А на искането за нашумелия кавър на Епизод, групата отвърна с кавъра си на Ер малък – „Градът“. В 22:20 ч. изпратихме топло Maria# & Co. и вече бяхме готови за JOHN STEEL & BLAZE BAYLEY.

Лукс Етерна  

Предпремиерата на дебютния албум на JOHN STEEL заплашваше да задуши клуба. Едно от уникалните проявления на българската метъл култура се готвеше благо да кресне в лицата ни. Проблясваха искри на гордост от още топлия нов албум на PROJECT ARCADIA и мисъл за постиженията на Николо Коцев, но нашата реалност се фокусираше върху „Freedom“ – дебютния албум на квинтета, записан с вокалите на BLAZE BАYLEY.

Blaze Bayley и John Steel

Blaze Bayley и John Steel

Десет минути до полунощ. Голямото английско гърло и пловдивските момчета стартират дълбока оран с четири песни от още топлото си издание. Макар да е работил по текстовете, Блейз стъпва леко неуверено в началото. До изпълнението на знаковото „Freedom“, обаче, се е разгърнал напълно. Една от любимите теми на певеца – за свободата, вдъхновява и публиката със силата на присъствието на цялата група.

Blaze Bayley и John Steel

Blaze Bayley и John Steel

Следват песни от периода на Бейли с титаните IRON MAIDEN, на фона на които феновете вече са притиснали плътно сцената. Импровизирайки свободно, бандата се връща на новия си албум, доказвайки класа. Освен композиторът и китарист на групата – Иван Сталев, силно присъствие отбелязва и китаристът Виктор Георгиев, който е на сцената за сетовете и на двете групи!

Секвенция

Другият гост-вокалист, записвал в албума на JOHN STEEL също ни зарадва с присъствие на сцената. Фронтменът на изключително класната българска банда SJK – Дилян Арнаудов, когото родната действителност прокуди в Албиона, демонстрира височините на гласа си върху съответните парчета. Имахме повод всички ние да се гордеем, но тази част от сета бе малко по-спокойна и сваляща напрежението.

Оферториум    К

Когато светлината угасне, ние пеем

Когато светлината угасне, ние пеем

огато Блейз се завърна, той ни обясни важността на свободата, която му даряват феновете и анонсира песента, която има особена важност за него, като композитор и текстописец – излязлата в мейдънския албум „Virtual XI“ „The Clansman“. Когато няколко десетки гърла пеехме:

    No, no we can’t let them take anymore
    No we can’t let them take anymore
    We’ve the land of the free…

токът угасна. Тогава 150 мощни гърла подеха кантото на този припев и не замлъкнаха до възстановяването на електрозахранването! Възстановяването на озвучаването отне малко повече време и видимо развълнуваният Блейз импровизира „We Will Rock You“ (QUEEN) под барабанния съпровод на Живодар Димитров. Притеклият се на помощ Дилян Арнаудов изкара едно „All Right Now“ (FREE), докато апаратурата възвърне необходимите си параметри. Тогава Бейли покани титулния вокалист на JOHN STEELБоголюб Манич да изпеят заедно „Fear Of The Dark“. Последва планувания бис, който публиката горещо приветства.

Нокс

В 1:30 ч. установихме, че докосването между публиката, JOHN STEEL и BLAZE BAYLEY се бе получило не само в буквален смисъл! „Щетите“ по мърч щанда доказваха еднозначната оценка на феновете за цялото събитие. Смело можеше да изпратим момчетата за премиерата на „Freedom“ на подиума на PolineRooock Fest 2014.

Rock Thrashler
12.09.2014 г.
Бар-клуб „Адамс“, София