The Other Side

Начало » Posts tagged 'Hills of Rock' (Страница 2)

Tag Archives: Hills of Rock

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 199 други абонати

Последни публикации

Архив

SLIPKNOT свирят на 21 юли в първия фестивален ден на Hills of Rock 2022

Организаторите Fest Team съобщиха, че американската банда потвърди участието си на фестивала в Пловдив догодина.

Американската банда SLIPKNOT обяви деня на хедлайн концерта си на Hills of Rock 2022 и своето първо гостуване в България – 21 юли 2022 г. Мястото на събитието е Гребен канал, Пловдив.

Slipknot на Hills of Rock 2022 в Пловдив

“С големи вълнение споделяме с вас новината за концерта на SLIPKNOT за трети път – трети път за щастие! От момента на отлагането на най-големия български рок фестивал, екипът ни не е спирал да работи за него и новините за изданието му през 2022 г. валят ежедневно“ – сподели Стефан ЕленковFest Team. В близките седмици се очакват и още потвържденията от световни имена, издават от промоутърската компания, която стана ексклузивен партньор на гигантите Live Nation за България от 2020 г.

От понеделник, 14 юни, стартира презаверката на закупените билети през 2019 г., както и на закупените тридневни и еднодневни билети за Hills of Rock 2020 и 2021. Всички те могат да се използват за изданието на фестивала, което ще се проведе на 21, 22 и 23 юли 2022 г. на Гребна база, Пловдив, само след презаверка в портала Ticketstation.

Презаверката може да се направи до 30 септември 2021 г. Началната цена на тридневния фестивален билет за изданието през 2022 г. е 140 лева, а тази за един ден – 100 лева. От понеделник, 14 юни всички, закупили билети за отложените Hills of Rock 2020 и 2021, които желаят това, могат да възстановят сумите си отново в портала Ticketstation до 30 септември 2021 г.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Фестивалът Hills of Rock се мести за 2022 г.

Организаторите Fest Team съобщиха: „С нетърпение очаквахме новата ни среща тази година. С огромно неудоволствие и тъга, се налага да споделим, че сме принудени да отложим Hills Of Rock 2021 за следващото лято.“

Новите дати са 21-23 юли 2022 г. Мястото остава без промяна – Гребен канал в Пловдив.

Hills of Rock 2022

Отлагането се налага поради пандемичната обстановка и че редица американски групи са отменили европейските си турнето. Това кара организаторите Fest Team да вземат трудното решение.

На 8 юни ще бъде съобщена информация относно връщането на и/или замяна на билети, възстановяване на суми и продажба на билети за новото издание, както и всички положителни промени, които предстоят – новите артисти, сцени и планирани реорганизации за Hills of Rock 2022.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Hills of Rock 2018: Фестивал, какъвто няма да видите другаде – Разказ трети

Винаги съм смятал, че рок музиката е правдивото отражение на всичко истинско в живота, доколкото тя е живо, развиващо се изкуство на съвремието. Наблюдавайки го, ние можем да се зарадваме на естетизираната страна на действителността, доколкото музиката носи послания от реалността в красива опаковка. Защото едно изкуство няма как да те зарадва, ако не е правдиво. Рок музиката е ирисова диагностика на живота! И е хубаво, ако владеем разчитането на знаците на това явление. Неговите титанични глави, дребните шрифтове под линия, комплексните му явления и самотните му йероглифи. Този отпечатък на окото на света представлява вселена за разчитане, в която всеки фен е откривател и всеки би могъл да разчете и себе си… Рок фестивалите представляват концентрация на знаци, които в своята многообразност рисуват комплексно познание от по-висок порядък спрямо съставните си части. Фестът е млечният път в графологията на ирисовата диагностика…

Знаете ли по какво се отличава хубавият фестивал от останалите? Отличава се по това, че всяка секунда от него се е превърнала в обогатяващо личността ти преживяване, за което остава несравним спомен, чието мислено пре-преживяване носи удоволствие. Хубавият фестивал носи своята музикална принципност и идейно послание, които присъствалите да могат да споделят! Отличава се по това, че всяка стотинка, похарчена на него се изплаща десетократно с полученото удоволствие от всичко, което сетивата ти жадно са погълнали там и увереността ти, че ако би било възможно, е трябвало да похарчиш и повече, защото всеки цент е станал златен спомен от неповторимо богатство, оставащо завинаги у теб!

Днес сетове ще има само на главната сцена. Районът е оптимизиран за очакваното пристигане на повече фенове за хедлайнера тази вечер.

Planet of Zeus

Planet of Zeus

Ранният час на започването на концерта ни изправя пак срещу неумолимите слънчеви лъчи, за да се срещнем с гръцката банда PLANET OF ZEUS. Момчетата издават регулярно албуми през три години, като последният е от 2016 г. В началото на съществуването си (2000-2008) имат период на стажуване като кавър банда.

Stoner Hard`n`Heavy стилът на бандата е взел доста от ранните BLACK SABBATH. Ритмизирането на песните, маниерът на композиране и най-вече вокалните линии са с много alternative rock характеристики. Тези влияния ту се засилват в някои песни, ту отстъпват на по-класическите форми в други. Набирайки смелост и окуражени от топлата публика, PLANET OF ZEUS се отпускат в интерпретациите си, достигайки вмъкване в едно лице на alternative hard rock, заличаващо stoner корените им. Гърците представят половинчасовата си програма, предизвиквайки аплаузите на все още сгъстяващото се множество.

The Raven Age

The Raven Age

Това, с което THE RAVEN AGE са най-известни е, че синът на Steve Harris им е китарист и заедно с другият шестструнник са съоснователи на групата. От началото на годината са сменили вокалиста си. Сравнително младата група (2009) има един дългосвирещ албум, с чиято едноименна на тавата интродукция, започва сетът на момчетата.

Акустиката, примесена с пияно отстъпва на Modern Metal, в чиято тъкан са кодирани MAIDEN китарни хармонии. Вокалите са чисти и много разпяти, докосвайки EMO Metal-а. Matt James (v.) се опитва да общува с публиката в 80-тарски маниер – нещо, което никак не му подхожда. Почти детското му гласче интерпретира мъжкарските реплики в пародиен стил. THE RAVEN AGE ползват интродукции като подложки за песните си, а някои от песните си сливат. Преди някое от парчетата, обаче, подложката им тръгва без да са готови и фалстартът е повторен. Новият им вокалист интерпретира парчетата от албума много EMO и песните, в които хармонията е ниска, това звучи някак нелепо. Интересното е, че последният им сингъл „Surrogate”, който е единственото нещо, записано с него, няма чак толкова много от хлипащите фалцетни нотки! Другото информативно нещо, което виждаме е, че вече е демоде фронтменът да е с расти и последният писък в прическите е стилът „японска анимация”. Иначе приличното владеене на инструментите оплита амалгама от класически Heavy Metal и Modern Metal влияния. Посланията носят младежки чувствен наивитет. Концертните варианти, обаче, трудно грабват. Щедрата публика, както винаги, раздава симпатиите си, изразени в подобаващ шум и ръкопляскания. Нещо, от което издателят на групата – BMG, вече ги е лишил…

          Сетлист THE RAVEN AGE:

          Intro – The Darkness Will Rise

  1. Betrayal of the Mind
  2. The Merciful One
  3. Promised Land
  4. The Death March
  5. Eye Among the Blind
  6. Salem`s Fate
  7. Surrogate
  8. My Revenge
  9. Angel in Disgrace

Борбата с банковата система за презареждане на фестивалната ми карта отнема възможността да видя сценичното шоу, което THE RAVEN AGE правят към края на сета си! А на вас отнема възможността да видите нискокачествени, но правдиви снимки, направени от претенциозна „сапунерка” в този репортаж!!! 40 минути, които никой не може да ми върне! А е вече трети фестивален ден!!! И ако вземем на заем за малко риториката на Хауард Стърн*, ще кажем: Всички зрители, посетили Hills of Rock, трябва да бъдат откарани да видят кой да е румънски рок/метъл фестивал, за да знаят какво е трябвало да преживеят, ако родовата им история не бе изпълнена с толкова много злощастни събития!

Опашки пред банковите офиси до дупка!

Опашки пред банковите офиси до дупка!

Mark Tremonti може да бъде причислен към второто поколение американски китарни метъл герои. Неговата кариера тръгва от неметъл сцената в Детройт, за да достигне до по-тежки китарни откровения днес. Групата, която е кръстил на себе си, ще се изяви преди смазващото име на хедлайнера.

Китарноориентираният Power Heavy Metal на TREMONTI грабва с доста силните си композиции. Техничното присъствие на сцената е подобаващо за нея! Самите гласови данни на китариста не претендират за нещо изключително, но силното мъжко излъчване приляга много добре на рифовете и силовата ритмика. Усещането за живо присъствие на музиканти е изненадващо приятно. Усещането е, че музиката им е роднина на YNGWIE MALMSTEEN, RHAPSODY или HAWAII. Същевременно, въпреки приятното впечатление, музиката на TREMONTI влиза в някакво повтаряемо клише. Китарните хватки са виртуозни, но не и революционни. Динамичните и добри парчета са колаж от вече чувани неща, макар да няма цитати в тях. Въпреки това, единият час с творчеството на американеца отлита неусетно и той успява да се издигне доста в очите на феновете на фестивала! Дванадесетте изпълнени композиции са непознати на повечето от тях, но вече биха ги потърсили в студиен вариант.

Tremonti

Tremonti

Крепко вярвам, че пловдивските рок и метъл маниаци няма да ми се разсърдят, ако си позволя едно възвание към тях: Много е удобно за организатори и артисти да знаят, че в Пловдив могат да правят едни полусъбития, полуспектакли, осакатени спрямо оригиналите си представления – едни сенки от култура! Дали един четиричасов концерт ще се редуцира на половина, дали един звук ще бъде осакатен под оправданието за опазване на историческото наследство на Античния театър, дали един фестивал ще протече като три хедлайнерски концерта, трябва да престане това търпение към редуцирането на качеството на представленията, изнасяни в Пловдив! Общината в града – европейска столица на културата (!!!) най-често взима дейно участие в този вид ограбване на гражданите си. Да проявявате толеранс към това ощетяване само, заради факта, че нещо се провежда в прекрасния ви роден град, е обида към самия него и към вас, като потребители на култура! Това, за съжаление, оставя грешни представи у младите пловдивски групари, примерно, за нормалните параметри на концертите им, от което тежко е пострадал и клубният живот в града. Тази пошла традиция трябва да бъде прекратена! Забележителната архитектура на града не е част от пътуващите концерти, които заради нея да губят други свои части и свойства! Крадат от времето и качеството, предназначено за вас, просто защото може. Ако е необходимо, бойкотирайте имитацията на културен живот, която някакси е пуснала корени в Пловдив!

Iron Maiden

Iron Maiden

Десет минути след 21:00 ч. напрежението нараства взривоопасно при загасването на осветлението. По време на интродукцията на пиано и китара прожекторите светват и докато прозвучава класиката на UFO 18 000 гърла дават свободна воля на гласните си струни. Купонът, обаче, се помрачава от запис на гласа на Чърчил от времето, когато декларира непреклонността си да воюва с хитлеристка Германия. Огромен надуваем макет на изтребител Speedfire се люлее над сцената. Под неговите крила IRON MAIDEN захващат делото си.

Iron Maiden

Iron Maiden

Актуалното турне на „девиците” се е завърнало към стандартите на 80-те, които самите те създадоха! Дигиталните видеостени са отстъпили място на огромните рисувани транспаранти, великанските декори и разхождащи се чудовища! Всичко това, което не се и надявахме да видим на живо, а гледахме по грандиозните видеозаписи от концерти на групата за грандиозното „Somewhere In Time” – турне. И макар титаничните хидравлични кукли на Еди да липсват, спектакълът имаше световните достойнства, до които и ние най-накрая да се докоснем. Никой разказ или дори видео не може да ви пренесе на самия концерт!

Iron Maiden

Iron Maiden

Фантастично-свежата фигура на Bruce Dickinson (v.) приковава вниманието върху себе си сред спектакъла на титаничното присъствие. Сред разнообразните сменящи се декори певецът е ситуиран като активен герой, който решава разнообразни проблеми от творчеството на IRON MAIDEN. Песните от творчеството на групата с Blaze Bayley са поднесени така, че за слушателя става ясна големината и на двамата певци. Подборът на песни е колкото класически, толкова и иновативно творчески. Епичните сюжети сякаш ни завладяват и въздигат над житеската суета. Стелещите се мъгли, огнехвъргачките, огромните ангели и демони и истинските църковни полилеи са отразени бледо във фотосите, които може да видите от събитието. Самите инстументалисти най-често седят в основите на декорите, като в оркестрина, докато Bruce свещенодейства. Огромните „чаршафи” падат един след друг, за да разкрият следващия фон за епични събития.

Iron Maiden

Iron Maiden

Параметрите на звука докосват съвършенството. Всичко останало от концерта на IRON MAIDEN остава в сферата на неизказуемото! Доколкото три програмни парчета са изпълнени преди окончателния край на сета, ще уважим обявяването на бис в протичащото по ноти турне на класиците на NWOBHM. В добавката „Run to the Hills” звучи като край на фестивала, но това е финална песен за цялото им турне.

          Сетлист IRON MAIDEN:

          Intro

          Doctor, Doctor (UFO song)

          „Never surrender” Churchill`s speach

  1. Aces High

          War Intro

  1. Where Eagles Dare
  2. 2 Minutes to Midnight
  3. The Clansman
  4. The Trooper
  5. Revelations
  6. For the Greater Good of God
  7. The Wicker Man
  8. Sign of the Cross
  9. Flight of Icarus
  10. Fear of the Dark
  11. The Number of the Beast
  12. Iron Maiden

          Бис:

  1. The Evil That Men Do
  2. Hallowed Be Thy Name
  3. Run to the Hills

          Always Look on the Bright Side of Life (Monthy Python song)

Iron Maiden

Iron Maiden

Треската от зрелището още течеше по вените ни. Организаторът бе осигурил празнична заря, която наистина по своите продължителност и богатство гонеше новогодишни размери! И нека за финал да споменем и другите достойнства на фестивала: Перфектните звук и осветление на всички сцени; Бързият и лесен, почти мигновен достъп между сцените; Осигурените големи спектакли в хедлайнерската част; Не на последно място, доведените чужди групи с достойно българско присъствие в тях.

Rock Thrashler

22.07.2018, Hills of Rock

Hills of Rock 2018: Фестивал, какъвто няма да видите другаде – Разказ втори

Не знам за друг фестивал, който да изисква закупуването на допълнителни билети за импровизирания си къмпинг и то на калпак! Ограденото като обор пространство е разположено на облагородена ливада, но определено не е нещо, за което да трябва да си платиш. Най-нетърпеливите и пристигнали първи къмпингари, са натикани в дъното на къмпинга, който е разположен на самия тротоар на улица, по чието платно трябва да минеш на път за аудиопиршеството. Забележителни са и тоалетните съоръжения, произвеждани вероятно за младежки лагери за деца до 12 г.!!! „Непосредствената близост до сцените” е такава, че къмпингуващите трябва да заобиколят строежните руини на цял стадион, за да стигнат до специалния си вход. Прехвърлянето на отговорностите по обслужването на посетители на мероприятие върху самите посетители е уникална практика, която не съм виждал никъде по света! „Това е световна практика!” – обяснява ми високомерно служител с някаква табела…

Повечето от нас знаят какво представляват летата в Пловдив… Проехтялите из града чекове към 16:00 ч. ме изтръгват от струята на климатика в едно приятно заведение. Учтивостта и спокойствието на униформените полицаи ми се струват непосилни в жегата. Много добър повод да осигуриш само платени микро-шишенца с вода за пиене на фестивала!!! За щастие, охраната ме допуска с пакет лед на главата. В противен случай, можеше и да не четете тези редове…

Odd Crew

Odd Crew

Хора са се сгушили по защитените от слънцето места. Издължаващата се сянка на озвучителната кула за главната сцена е „нарисувана” с човешки фигури върху прашно-тревистия терен. Главната сцена хвърля тясна ивица прохлада, но феновете в очакване на ODD CREW са доста повече от укрилите се. Точно в 17:25 ч. групата отваря музикалната част на фестивала с характерния си Metal-Core стил. На ODD CREW им отива голямата сцена и те я запълват достойно с присъствие и свирене, надскачащи нивото на поне 2/3 от групите, изявяващи се на фестивала. Още след второто си парче, извикват желание у феновете да скандират името им. Твърде учтивият контакт на Васил Райков (v.) с „най-прекрасната гледка” – публиката, контрастира на заряда на музиката им. Откровените признания за преживяването да си на сцена вече е записвано от Звезди Керемидчиев, откъдето знаем, че не е много куул… Милото многократно подканване феновете да аплодират себе си, ми напомни за случая отпреди десет години, когато LAST HOPE помолиха феновете да се пазят в мош-пита, а след тях EXODUS излезоха и креснаха на готовите за wall of death: „А сега искам да се избиете един-друг!”… Не че имах желание и възможност да се раздвижа, но мисля, че освен доброто свирене, ODD CREW биха могли и да върнат малко енергия вместо благодарности на феновете си.

Строгите изисквания за облекло от турнето с ARCH ENEMY са отпаднали  и вокалистката на JINJER е „разцъфнала” в изрязана камуфлажна рокля, която час по час придърпва върху бюста си и с чорапи за ръгби над спортните кецове. Бандата закъснява с излизането си 10 мин., което отлага целия по-нататъшен график с толкова, без някой друг да си позволи разтакаване. В сегмента на закъснелия източен Hardcore сравнения могат да се правят само със самия него. В този смисъл добавките от реге и естрада, които предлагат украинците, са ретроградни в сравнение с напомнящите Дует Та-Ту фрагменти, предложени предния ден от INFECTED RAIN. Чуваемата електронна подложка на JINJER, която управлява сценичната им изява, съчетана с изключително зле изпятите чисти вокали, говорят само за „стимулирани условия” те да се намират на голямата сцена на фестивала! От двете дъна на източния концертен небосклон, свирилите на Alternative Hill INFECTED RAIN се представиха по-добре. Цитатите от Hardcore харш, разреден с естрадно виене ме отблъскват, без дори да успея да се насиля да амортизирам матрицата на фотоапарата си в чест на любителите… Вярвам има къде да видят съответните изображения, при това по-качествени.

Axez

Axez

Винаги си заслужава да се видят веселяците от AXEZ! Шайката от изглеждащите като метъли и хип-хопъри, която свири Punk-Core лее енергични свежини от На тъмно сцената по светло. Вливам си и от наливната кехлибарена свежина, която макар на мнозина да се видя горчива, заради цената, всъщност е добре балансирана като качество. Проблемът с диспропорционалната цена от 4 лева си остава, обаче. Не се сещам как би се осъществил контролът със забраната да се излиза от фестивалния терен в рамките на деня за притежателите на тридневни пропуски, но еднодневните посетители са закрепостени към високите фестивални цени на напитките и храната по задължение.

Зареждам се пред главната сцена, за да видя модния писък от щатите – MADAME MAYHEM. В състава на групата е българският басист Пламен Траянов – Пърси, чиито глас и пъргави пръсти са известни от групата ОГНЕН ЗВУК. Прокарващи Glam Metal стилистиката в родината, BURNING SOUND (Както се обявяваха по-късно.) направиха най-добрите си концерти в началото на 90-те, когато звученето им бе по-агресивно и доста сурово в сравнение със западните банди, като имаха и песни на български език.

Madame Mayhem

Madame Mayhem

Сетът на MADAME MAYHEM започва с приятна мелодичност и умерени рифове. Гладкото мелодично пеене е контрапункт на артистичното име, което си е избрала вокалистката. Музиката им е стъпила на Hard Rock похватите, но се мъчи да придаде алтернативна модерност на песните. Остава трайно впечатление, че се комбинират сценичните и музикални похвати на MARILYN MANSON и EVANESCENCE в една не толкова оригинална крайна картина. Равноделната ритмика позволява на барабаниста им да демонстрира на минималистичния си сет барабани, почти гимнастически параметри на боравенето с палките – спектакъл, който си заслужава вниманието! Сработката и техническите дарби на цялата  група са от висок порядък. Бек-вокалите на Пърси ни напомнят за способностите му. Сърдечните му реплики към публиката докосват истински. Имиджът на вокалистката е като от рекламните им материали – розовите военни обувки и една розова ръкавица приковават вниманието на фона на останалия черен десен, макар и да не са нещо сензационно. Високото пеене навлиза и в по-ниски регистри, но винаги е чисто. Шоуто на групата е интересно и информативно, без да предизвиква музикална еуфория.

Madame Mayhem

Madame Mayhem

Горе-долу по същото време триото SAINT ELECTRICS свиреше стабилен Stoner Metal на Alternative Hill сцената. Приятните звуци не компенсираха клишираните решения на бандата, докарващи стандартите на една голяма сцена до клубно равнище.

Saint Electrics

Saint Electrics

Разбираема е политиката на различни организатори да ограничават достъпа на различен вид навлеци от псевдо-журналистическа порода на събитията си (като мен, примерно). Но да ограничиш фотографите, акредитирани за фестивала да снимат само по време на първото парче на хедлайнерите, като през останалото време да НЕ бъдат допускани до концертите, е вече ново равнище на рекламния мениджмънт! „Световна практика!” – отбеляза пак някой си… Със задачата по напъждане на фотографи са натоварени доброволните сътрудници, за които има изискване да говорят сносен английски!?! Нормално, те не се справили с вменената си безумна функция, защото английският не е страшилище за българските фотографи… Разбира се, че фестивал от такъв мащаб трябва и да е в някаква разумна финансова рамка, за да има, все пак, кой да го организира! Но дори на фотографи, които са си закупили билет за трите дена от Hills of Rock, не им е било разрешено да снимат! Сякаш някаква завера с много тайни неща е имало в Пловдив, чиито фотоси изискват секретен подбор!?! Разбира се, една публика, която е позволила да фалират всичките ѝ рок списания и която очаква безплатни репортажи и статии за концертите, би следвало да очаква и липса на адекватни материали и реклама относно рок културата около себе си, както и липса на адекватно отношение на организаторите към отразяващите събитието! Искате нещо евтинко – заповядайте! За вас особена ценност представляват гастрономическите „експириънси” и приемате, че кръчми, които изхвърлят клиентите си, могат да рекламират менюто си като „преживяване”? Пак – заповядайте!

Drive Your Life

Drive Your Life

Предвид трудностите музиката им да бъде дефинирана, включително и от тях самите, интересен бе сетът на DRIVE YOUR LIFE. Крехки сенки тъкмо бяха започнали срамежливо да оправдават името „На тъмно” на сцената. Веселяшкото шоу на варненци може да се определи като Thrash`n`Roll. Ритмиката е по Rock`n`Roll равноделна, но върху нея се разполагат здрави рифове и силово пеене. Стилът им е роднина на творчеството на TANKWART – Pub-Thrash проекта на TANKARD. Групата събуди публиката за прашен мош-пит и звучеше много позитивно, но определението „groovie” би принизило музикалните им способности. DRIVE YOUR LIFE все още са на експедиция към себе си, което ще рече, че е интересно, изненадващо и готино да сте покрай тях.

Battle Beast

Battle Beast

След като разчупиха зародишната си черупка от Disco-Metal и успяха да направят турне, което поне мъничко да ги доближи до смисъла на името им, в началото на 2017 г. BATTLE BEAST издадоха албум, който бележеше идейното им изчерпване и известно завръщане към опростените леснослушаеми композиции. С начало на сета от този нов материал фините се представят на Hills of Rock. Липсата на каквато и да било иновативност от части се компенсира с някои сполучливи хармонии, рифове и вокали. Но дори сполучливите им композиции започват да доскучават в еднообразните си структурни решения. Това не пречи, разбира се, горещите техни почитатели от няколко десетки метри пред сцената да им се зарадват. Когато клавиристът им излиза по-напред, за да направи изящни мъжки вокални партии, в разчувствените си артикулации синтезаторът му увисва безполезен на колана си, но мощна клавирна партия продължава да звучи… Това рязко ми напомня, че има интересни сетове по другите сцени.

Battle Beast

Battle Beast

Базираното в Лондон трио DISTRICT 13 е сред най-свежите фестивални имена – техният дебютен албум предстои да излезе. Владетел на палките в него е Асен Милушев, познат като барабанист на българските групи BLACK HOLE и CRASHBRAKE.

District 13

District 13

Отдавна не бях чувал на живо нови, толкова откровени Rock`n`Roll композиции. Гласът и китарата на фронтмена Jon Wild тласка нещата ту в Indie Rock, ту в 70`s Psychadelic посока, но Rock`n`Roll основата не престава да е изявена. Класическите барабани са обогатени от майсторски преходи. Басистът Richard пипа доста фънки, за да позволи на китарата да не звучи самотна. Посланията не натежават и са подкрепени с припеви, прокламиращи разбираеми житейски удоволствия. Сценичното присъствие на Jon носи енергичността едновременно на Kurt Cobain и Sid Vicious. Единственото парче, което избяга от динамиката – „Vacation”, съчета някак в себе си grunge с хармония на EURYTHMICS. Съзнателно или не – накрая на сета на DISTRICT 13, гласът на вокалиста им загрубя в по-пънкарски нотки, което доста им отива. Иначе тоталният им Rock`n`Roll е вгледан както в независимата сцена, така и в шаблоните на стила по един класическо-иновативен начин. Имената на изцяло авторския им материал може и да са ви непознати, но това са песни, които ще влезнат в излизащия в близките месеци албум на бандата. По-късно, на самостоятелния им концерт в София, те ни подсказаха и къде точно търсят корените си…

District 13

District 13

          Сетлист DISTRICT 13:

  1. Wild Flowers
  2. When You Come Around
  3. Shadows
  4. Vacation
  5. Detached
  6. Dark Horse
  7. Cantancerous
  8. Soma
  9. First Impressions

Гъсти бели облаци – стелеща се пелена пада върху феновете. Много рядко миризмата от скара може да бъде неприятна, но тук е така! Единственото нещо, с което може да се прехрани човек на този фест, е мазна балканска скара в малко незначителни разновидности. Нискокачествената кайма в бургерите се подава на клиентите студена, въпреки пушещите скари. Във възмазничкото си кюфте откривам фрагмент от бъркалка за кафе – сигурен съм, че е единственият такъв случай… Въпреки уверенията, че при всяка покупка ще получаваме касов бон с баланса по картата си, не видях да бъде издадена нито една касова бележка, където и да било на феста! Всеки продавач можеше да е маркирал каквото му хрумне на картата ми, без аз да разбера навреме. Факт е, че никой не бе злоупотребил с това! Толкова бедна, ограничена и скъпа кухня не съм виждал на нито един фестивал от Англия до Беларус! Най-евтиният бургер на Hills of Rock е по-скъп от разнообразните бургери на Wacken! Питам приятел, който има подвижна бус-сергия за храни, не е ли било възможно да ни спаси при този недоимък? „Оооо – Отвръща ми той с усмивка. – Наемите, които са обявени тук за търговци са такива, че само ще работя за някой друг!” Утолявам глада си с ясноосъзнато неудоволствие и убеждението, че не бих повторил.

Dope

Dope

Триото DOPE е разпънало  голям транспарант на главната сцена с логото си на фона на американското знаме. Името им е неизвестно за мен и очаквам групата, която е непосредствено преди JUDAS PRIEST, да си заслужава.

Звук с децибелите на MOTORHEAD ни блъсва, но качеството е съвсем друго!!! Простите Hardcore композиции са анархистично смесени с Hip-Hop вокални партии. Опитите за по-мелодични песни са омазани с добавени дискотечни бийтове и синтезирани клубни звуци. Ню-Йорк е белязал стила на бандата с неподредения си космополизъм. Композиционната разюзданост и освободеност е в пълен синхрон на името на групата, което е всъщност фамилията на идейният им създател – Edsel Dope. (Адски е „симпатично” да си Еди Наркомана по документи!) Колажността е абсолютизирана, като при логическите връзки, стимулирани от тежки сортове марихуана. Въпреки бекграунда, шумът често взима превес на сцената. DOPE правят кавър на „Speed” на Billy Idol, след което се анонсират като двадесетгодишна формация. Напрягам се да доловя посланията сред хаотичните музикални влияния. Не са много сложни, но нямат описване:

          „Die mada-faka, die!”

          „Burn, burn mada-faka!”

          „Fak-da Police!”

          „I love tо hate you, sex and drugs…”

Последното ми е любимо, но се налага да го избистря от членоразделните и нечленоразделните mada-faka думи и да го преведа така, както аз го разбрах: „Да вдигнем всички средният пръст! Нека младежите да повярват в себе си!” Не бих могъл да добавя нищо.

Dope

Dope

Някъде в далечината звучи „Омръзна ми”, обаче и на мен ми е омръзнало и присядам да вдъхна атмосфера в една редичка халби.

22:40 ч. Клавирна интродукция с вплетени теми от творчеството на JUDAS PRIEST звучи в тъмнината под тътена на овациите от 14 000 фена. Мощно влизане с новото „Firepower”, а огнените десени на сценичния декор и видеостената се сливат в дълбока панорама! Rob Halford в метални одежди води новата меса на братството. Предаваме се на удоволствието…

Judas Priest

Judas Priest

Същността на спектакъла на JUDAS PRIEST си е останал същият, но има някои подобрения за турнето за новия, изключително силен албум! На предишното им турне картините от видеостената бяха много наситени и до известна степен – натоварващи. Колажът от видеа, символи, кадри и събития бе много смислен, режисиран като филмова продукция, но отнемаше от вниманието, което заслужава групата. Сега посланията са по-буквални и не толкова натоварващи. Преди всяко парче се показва обложката на албума, от който е то. Символът на групата, огньове и фрагменти от видеа се редуват в едни по-директни послания. Така може да наблюдаваме и самата група.

Липсата на оригиналното китарно дуо е чуваема до голяма степен. Но да чуеш вечните песни на класиците в по-свеж прочит, всъщност, е шанс, който тепърва ще оценяваме! Поне за мен, криещият се от прожекторите китарист, продуцент и виден траш-композитор Andy Sneap не само се справя с ролята си в JUDAS PRIEST, но и оставя отпечатък с почерка си. Halford сменя металните „смокинги” между песните. Няма ги 80-тарските китарни и дръм сола. Класика след класика се коват от ветераните в представление на удоволствието! Изключителният подбор от нови и стари песни говори, че групата прави преди всичко непреходна музика, която покорява със своето качество.

Judas Priest

Judas Priest

Би било добре хората, които за 50 години са успели да видят JUDAS PRIEST веднъж, да не се изенадват от това, че не чуват студийния запис на „Breaking the Law” на живо! Да, когато Halford се движи по граничните способности на гласа си, саундинженерите му правят звученето, но истинските фенове не желаем прилепови фалцети, а да можем все още да попеем с хората, които са ни вдъхновявали десетилетия! Единствената наистина слаба част от шоуто бе избутването на мотора на сцената под семпъла на шум от двигател. Всичко останало бе чисто удоволствие, което сякаш свърши твърде бързо за своите час и 35 минути. Мощните викове за бис бяха посрещнати с прощален надпис на видеостената, тиха музика и поклон.

          Сетлист JUDAS PRIEST:

         Intro

  1. Firepower
  2. Grinder
  3. Sinner
  4. The Ripper
  5. Lighting Strike
  6. Bloodstone
  7. Saints in Hell
  8. Turbo Lover
  9. Tyrant
  10. Night Comes down
  11. Freewheel Burning
  12. Rising From Ruins
  13. You`ve Got Another Thing Comin`
  14. Hell Bent for Leather
  15. Painkiller
  16. Metal Gods
  17. Breaking the Law
  18. Living After Midnight

Judas Priest

Judas Priest

Този ден твърдо бях решил да не изнасилвам сетивата си с откровено чалгаджийската музика на KULTUR SHOCK. Докато поне 10 000 от събралото се множество бавно се изнизвахме към изхода, въпросната формация ни обля с последния си сингъл и други части от творчеството си. Поне вокалистът  им не беше с босняшките си потури! Не знам и кой садистично настроен менажер бе решил да затапи с чалга великите хедлайнери първите два дена? Бавно стигайки до изхода, виждам че половината от него е блокиран, за да може трима техно фена да влязат на нощната част на феста!?! Навсякъде другаде оборът щеше да бъде пометен от тълпите, но ние бавно чакахме да пропълзим по тесните три пътечки за навън… Ех, онези 500…

Rock Thrashler

21.07.2018, Hills of Rock

Hills of Rock 2018: Фестивал, какъвто няма да видите другаде – Разказ първи

Винаги съм смятал, че рок музиката е правдивото отражение на всичко истинско в живота, доколкото тя е живо, развиващо се изкуство на съвремието. Наблюдавайки го, ние можем да се зарадваме на естетизираната страна на действителността, доколкото музиката носи послания от реалността в красива опаковка. Защото едно изкуство няма как да те зарадва, ако не е правдиво. Рок музиката е ирисова диагностика на живота! И е хубаво, ако владеем разчитането на знаците на това явление. Неговите титанични глави, дребните шрифтове под линия, комплексните му явления и самотните му йероглифи. Този отпечатък на окото на света представлява вселена за разчитане, където всеки фен е откривател и всеки би могъл да разчете и себе си… Рок фестивалите представляват концентрация на знаци, които в своята многообразност рисуват комплексно познание от по-висок порядък, спрямо съставните си части. Фестът е млечният път в графологията на ирисовата диагностика…

Логистичната задача да видя Hills of Rock още в петък я решавам така, че съм почти навреме. Нямаше да мога да се преборя с любопитството, така че малкото ми закъснение го оставям в графа „чист късмет”… Забележително е усилието на организаторите да съберат по сцените на фестивала групи, в които участват разпилялото се по света българско рок братство! Такива са групите AIRFORCEMADAME MAYHEMDISTRICT 13. Докато оценявам липсата на карта на сайта на събитието и търся единствения вход за него, се наслаждавам на песните на AIRFORCE, които са почти кавъри на първите два албума на BLACK SABBATH с Dio. Мислено разсъждавам, че напоследък сме свидетели на възникването на формации, които просто искат да продължат творчеството на колоси в музиката с авторските си творби. Макар самите AIRFORCE да са реформирана банда от Албиона, неоставила дискографска следа в изначалното си превъплъщение, вградилият се сред тях колосален глас на Дилян Арнаудов, познат ни най-вече от SJK, е много стабилен.

Опашка на входа. Пъргава проверка и попадам в хаотична шумова среда, където сетовете на пеещите на български post-core труженици от PARACOSM са „миксирани” с приветствията на AIRFORCE, а след това продължават да се смесват и с неясни звуци от третата сцена! Близостта на сцените е удобство, но взаимните решения за звука са с параметрите на филма „Козият рог”…

Sabaton

Sabaton

Гледам си гривничката, която от сега и занапред ще бъде моят пропуск. Ако я ползвам, както някои метъл маниаци – като нашивка за елека си, това ще е най-покъртителната катастрофа сред другите подобни атрибути! Графичният дизайн на фестивала, който се мъжделее по транспаранти, освен че е доста неангажиращ, представлява нещо като печатаните на офсет обложки на джаз изпълнителите от 50-те години на миналия век в Щатите. Но, хайде да не ги връщаме толкова назад! Нека да са като на разминаващите се ситопечати на сборките на Балкантон от началото на 80-те! Градацията от разноцветни кръгчета, които се застъпват напомнят и за нискокачествена соц. естетика от времето на Златния орфей. Надявам се оттук насетне, на този дизайнер да не бъде поверявано нещо повече от печат върху тоалетна хартия за домашно ползване!!! Това недоразумение на пост-модерната естетика бе разположено дори на фланелки. А фактът, че имаше хора, които да си закупят такива, обяснява процъфтяването на китайския конфекционен отрасъл! Това да бъде изработен символ на фестивала, за който да бъде нает художник, чиито произведения да греят възторжено на мърч материали и плакати, заедно с логата на групите? Забрави!

Serenity

Serenity

Интродукцията от последния албум на тиролците от Австрия –  SERENITY се промъква тихо и незабележимо сред лекото музикално оформление между сетовете на голямата сцена на фестивала. Симфоничният прелюд въвежда квартета в откриващото парче, в което съвършените многогласни беквокали звучат много грубовато на запис, въпреки старанието на китаристите да позират пред микрофоните. Веднага във втората песен пеещият басист Fabio Любовчията (- D`Amore) демонстрира естествените си гласови заложби в противовес на гафа. Чистото пеене на основния им вокалист е раздвижено от много мелодичност, но и с някои по-мъжествени power metal похвати, като цялата група се държи на високо ниво. Подборът на следващите три песни е увенчан от мощни клавирни семпли, обогатени и с пиано пасажи. Към края на сета SERENITY намират баланс между ненатрапливите клавири и добре изпятите бек-вокали. 40-минутният им спектакъл е ненатоварващ, а фенове на бандата й бяха подготвили трибагреник.

Сетлист SERENITY:

          Intro – Deus Lo Vult

  1. United
  2. Spirit in the Flash
  3. Fallow Me
  4. Heavenly Mission
  5. Rust of Coming Ages
  6. Lionheart
  7. Legacy of Tudors

Използвам 20-минутната пролука, за да уважа усилията на VELIAN на Alternative Hill сцената. Те се представят като квартетна трупа. Традиционното прецизирано аудиопреживяване е под строгата диктовка на съвременната дигитална технология. Момчетата изнасят съвършената си концепция за звучене върху саундтрак от обогатяващи звуци, подобно на театрално представление, без да им се налага да имитират бек вокали или клавирни партии. По отношение на озвучаването фестивалът предлагаше топ условия (Изключая смесването на звуците от различните сцени!) на всички сцени за тези, които могат да ги ползват.

Velian

Velian

Много е приятно сред грохота на тежките групи да има и по някой титаничен музикант, чиито композиции да докосват рокаджиите и без истерията на съвремието. Това бе подаръкът, който организаторът ни бе подготвил със сета на FISH. За кратичките за него 40 минути, той не бе подготвил подбор от песни от периода му с MARILLION. Няма много какво друго да се каже за FISH, освен, че е магичен на сцена! Композиционната еквилибристика, с която групата му борави е на изключително равнище, така че известни песни са поднесени със завладяваща иновативност, без това да ги обезобразява. Как пък тези огромни музиканти не ползват подложки, различни от партитури???

Fish

Fish

След края на „That Time of the Night” мощно hardcore избухване от съседната сцена влиза в микрофона и мониторите на FISH и го кара да изрази гласно възмущението си от конфигурацията на фестивалните сцени. Както сподели приятел: „Това е музикант, който е виждал всичко, но чак от днес ще може да казва, че вече е виждал всичко!”… По време на „Suger Mice” китаристът му къса струна, но никой от групата не трепна и дори не се огледа, докато роуди смени инструмента! Макар и пълни с рутина, шотландците демонстрираха преживяване на музиката си и ни доставиха неподправено магическо Art Rock удоволствие.

          Сетлист FISH:

  1. Slàinte Mhath
  2. Hotel Hobbies
  3. Warm Wet Circles
  4. That Time of the Night (The Short Straw)
  5. Suger Mice
  6. The Last Syraw
  7. Incommunicado

Бях се зарекъл да пропускам вече сетовете на INFECTED RAIN и JINJER, поради едни и същи естетически причини… Мелодичният alternative post-rock на MIRY, който се разливаше от сцена „На тъмно”, бе дотолкова скучноват за моето ухо, че това ме тласна да съгреша! Малкото неща, които мога да спомена, обаче, ще са по-натам, за да са подредени в обособено „кошче” на материала…

Crematory

Crematory

Интродукцията на CREMATORY натрапливо ни връща към стандартите на Енио Мориконе. Продължението, разбира се, е съвсем различно. Запознатите с новото творчество на германците знаят, че gothic metal залитанията им са вкарали доста електронно-танцувални елементи в музиката им. Това, което бележи живите им изпълнения е звученето, което докосва RAMMSTEIN. За щастие вокалите на Felix се придържат към най-агресивния си похват, което заедно с дистърните китарни рифове извеждат музиката от мощния програминг на дискотеката. По-старите песни внасят повече агресия и по-естествена ритмика. Няма да тълкуваме защо целият stage crew бе поздравен с песента „The Fallen”. Felix редовно ни благодари от сцената с „Чудесно!” и „Мерси!”. Многопластовите електроники, чистите бек-вокали и скучаещата клавиристка дават информация за степента на дигитализирането на концертния живот на CREMATORY. Дълга версия на емблематичното „Tears Of Time” поставя финални щрихи на сета на легендите.

          Сетлист CREMATORY:

          Intro – Expectation

  1. Salvation
  2. Greed
  3. Revenge Is Mine
  4. Tick – tack
  5. Ghost of the Past
  6. Ravens Calling
  7. Shadowmaker
  8. The Fallen
  9. Höllenbrand
  10. Immortal
  11. Wrong Side
  12. Tears Of Time

Бир-жаждата отдавна блъскаше по вътрешните ми рецептори. Меломанското ми любопитство до този момент ги бе заглушавало, но положението в 22:03 ч. вече е нетърпимо и аз се отправям към несвършващите огромни опашки пред гишетата на банка ДСК, където да ми издадат фест-карта, с чиято единствена помощ е възможно да погася гастроинтестиналните си повици. Самата задължителност на картата, в съчетание със съответната такса, е грубо погазване на няколко български и европейски закона! И ако за това престъпление можеше да си затворим очите, то мудността на задължителната процедура ни върна в стандартите на едни явления, за които част от организаторите бяха написали песента „Бюрокрация”. Медитивното спокойствие на касиерките, които педантично събираха данни за извършването на банковите си машинации, не бе нарушавано от виещите се опашки!?! Това е една банка, която до такава степен е неспособна да създава комфорт за клиентите си и е така задълбочена в „значимостта” на собствените си манипулации, че на свободния пазар би трябвало да фалира максимум за седмица! Ултимативното обслужване през нея на посетителите на фестивал, ни пренесе в някакво робовладелско съобщество, където може да загубиш правата си всеки момент. Това са сбор от чиновници, които нямат капацитета, способностите и желанието да обслужват клиенти! Ето какво ни информира „рекламата” на заветната им карта: „Всеки пропуснал възможността да получи остатъчните средства по картата по време на провеждане на събитието и на неговата територия, губи вземането си за тези средства.” (Правописът е оригинален.) Фенове, посетили фестивала миналата година казаха, че касите просто изчезват по времето, когато биха се възстановявали пари от картите! Забележителна комунистическа обменна експроприация, практикувана от тази вече частна банка!!! И ако това не ни прави впечатление по претенциозните офиси, когато ни е изискано ваденето на разплащателна карта, заради различни други държавни репресивни задължения, то на рок-фест става кристално ясно, колко безумно и нагло е това престъпно поведение на банките! За съжаление, симптомите са за цялата ни банкова система, която не може да се измъкне от държавно-мафиотските регулации и неспазване на законите!

Нескончаемите опашки за фест-карти

Нескончаемите опашки за фест-карти

Половинчасовата пауза не стигна, за да се сдобия със заветното парче намагнетизирана пластмаса, когато прозвучаха иницииращите тракове към сета на SABATON. Това шоу на шведите не е непознато по нашите ширини. Сетлистът, разбира се, бе претърпял някои козметични поправки. Групата има за какво да е благодарна на българските си фенове и се постара да ни зарадва по всякакъв начин. Тежката артилерийска канонада на фронта между сцената и най-горещите почитатели бе заменена от разширеното разнообразие от боеприпаси на сценичния танк, който бълваше разнообразни съчетания от огньове и пироефекти. Визуализациите на видеостените също бяха подобрили качествата си и яснотата на посланията. Перфектни бяха изпълненията на музикантските задължения на бандата! Самото зараждане на клика от непримирими хейтъри на SABATON говори за значимостта на постиженията й.

Sabaton

Sabaton

Дали защото вече са ни показвали шоуто в София, или просто заради подобряването  му, шегаджийската част, в която се демонстрират познанията по български език на някои от „стажувалите” в страната ни музиканти, както и способностите на Joakim Broden да свири на китара, бяха не толкова досадни дълги. По време на бисовете групата демонстрира емоционалната си връзка с България и Joakim разказа за впечатленията си от 2009 г., когато подгряваха за HAMMERFALL, но бяха посрещнати като хедлайнери и как същата година свириха отново на българска сцена. Силният завършек на сета им удари заедно с полунощ. Шведите отново бяха подготвили ексклузивна българска фланелка за участието си!

          Сетлист SABATON:

          Inception – In the Army Now (STATUS QUO cover by SABATON)

          Intro – The March to War

  1. Ghost Division
  2. Winged Hussars
  3. Blood of Bannockburn
  4. Swedish Pagans
  5. Carolus Rex
  6. Gott Mit Uns
  7. The Last Stand
  8. Panzerkampf
  9. Into The Fire
  10. Sparta

          Joke Time…

  1. Resist and Bite

          Intro – Diary of an Unknown Soldier

  1. The Lost Batalion
  2. Coat of Arms
  3. Night Witches

          Бис:

  1. Primo Victoria
  2. Shiroyama
  3. To Hell and Back

          Outro – Masters of the World

Голяма част от събралото се десетхилядно множество за първия ден на фестивала се ориентира към почивка, но сериозните меломани оставахме на вахта. Любопитството ме отвежда на сета на гърците KOZA MOSTRA. Алтернативното отношение на групата, облечена със сценично облекло с елементи от народни носии, е изпъстрено с фолклорни компоненти. Духовата музика, която свири откровени чалга  пасажи, доближава звученето повече до сръбските стандарти в жанра, отколкото да има гръцко усещане.

Koza Mostra

Koza Mostra

Въпреки разстроените си сетива, стоически понасям сета в очакване на нещо друго. Следващият артист, обаче, изглежда е отпаднал, защото час и петнадесет минути след началото си KOZA MOSTRA започват да изпълняват бис след бис пред публика от около 40 човека. В 01:35 ч. чалга забавлението отстъпва купона на нощното drum & bass парти. Опустошената ми обвивка се изцежда към леговището си…

Rock Thrashler

20.07.2018, Hills of Rock

%d блогъра харесват това: