Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Blues Is Alive and Well” от Buddy Guy в “Картини от една изложба”, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

На 30 юли 2018 г. американският китарист и певец Buddy Guy, легендарният блусмен с ярка диря в музиката не само на ХХ век, навърши 82 години. Месец и половина преди това издаде нов албум “The Blues Is Alive And Well” („Блусът е жив и здрав“). Жив и здрав е и Buddy, който изнася 150 представления годишно и пуска нов албум приблизително на всеки две години.

Той е носител на 7 отличия Grammy, има 5 албума с челно място в музикалните класации и продължава да твърди: „Модата идва и си отива, но блусът никога не губи своя стил. Блусът е истината.“. Мнозина от най-изявените китаристи от 60-те години на миналия век признават Buddy за свой пример и учител, сред които Jimi Hendrix, всички от ROLLING STONES, Eric Clapton, Stevie Ray Vaughan и John Mayer.

Buddy Guy често е посочван като представител на появилия се след Втората световна война стил „Chicago Blues“, но той самият не приема това определение: „Всички ние – Muddy Waters, Little Walter, Sonny Boy [Williamson], Howlin’ Wolf – дойдохме от Юга. Аз например съм от Lettsworth, щата Louisiana, и отидохме в Чикаго, защото Chess Brothers записваха там, затова ни нарекоха „Chicago Blues“, но ако трябва да сме точни, това е чист „Southern Blues“.

В музикално отношение 18-ият самостоятелен студиен албум на Buddy Guy „Блусът е жив и здрав“ е типичен Electric Blues Album, този път с гост музиканти Mick Jagger, Keith Richards, Jeff Beck и James Bay. Що се отнася до съдържанието на 15-те песни, доминираща е темата за тленността, за духовното наследство и бъдещето на блуса.

Албумът започва с песента „A Few Good Years“ („Няколко добри години“), в която Buddy пее с надежда да му остане повече време: „Няколко добри години са всичко, от което имам нужда сега, моля те, моля те, Господи, изпрати ми няколко добри години.“ В други песни той хвали ангелите си („Somebody Up There“) и съжалява за неизбежността на отпътуващия влак в „When My Day Comes“ („Когато ми дойде денят“), в „Blue No More“ („Няма повече тъга“) ни разказва за преживяванията на един блусмен в Деня на страшния съд. Албумът завършва с две песни, които отразяват днешната реалност на блуса. В „End Of The Line“ („Краят на линията“) виждаме тъгата на Guy за това колко е стар, но все още свири, макар да е все по-близо до края на кариерата си. След като размишлява за смъртта, той твърди, че „няма как повече да се държи“. Всичко това върви успоредно с оптимистичен ритъм, за да се противопостави на отрезвяващата реалност в текстовете, че много от блус легендите вече си отидоха, но той все още е силен, за да запази жанра жив, и като цяло Buddy звучи в албума с покоряваща жизненост.

Той заявява: „Обещах докато съм жив, да поддържам блуса жив, това ми поръчаха моите стари приятели Junior Wells, Muddy Waters, B.B. King, Howlin’ Wolf“. Пред прага на небесните порти той ни представя отговорността си да утвърждава формата на това най-американско изкуство в наши дни.

„Всеки път, когато влизам в студиото, за да записвам – допълва Buddy Guy – се опитвам да дам най-доброто от себе си, за да поддържам блуса жив, и това изисква страшно много усилия, малцина се тези, които го правят, дори ROLLING STONES не правят хит всеки път. Проблемът е, че блусът вече го няма по радиостанциите, можете да го чуете само в клубовете, а ми се иска да звучи по някоя от големите радиостанции Muddy Waters например, така че бъдещият Muddy Waters да слуша и да си каже „каква страхотна музика, никога не съм чувал нещо подобно“. Трябва да сме признателни на британските групи от 60-те години, например ROLLING STONES, те когато дойдоха в САЩ, бяха потресени, че гениите на блуса бяха тогава в задния двор на нашата култура. ROLLING STONES поканиха Muddy да свири на техните концерти и показаха на света какво съкровище имаме в тази музика“.

Продуцентът на албума Tom Hambridge допълва: „Buddy влага всичко от себе си докато прави музика. Всеки път отправя обръщението на живота си чрез албума, който издава. Имах късмета да съм с него по време на записите на „Блусът е жив и здрав“ и да видя как музикантите от ROLLING STONES се вдъхновяват от неговото присъствие, те бяха като деца в страната на чудесата, така му се радваха и това беше прекрасно.“

Албума “The Blues Is Alive And Well” („Блусът е жив и здрав“), ще чуем на 11 август, събота, в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините в 21:00 ч.