The Other Side

Начало » Posts tagged 'снимки' (Страница 23)

Tag Archives: снимки

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

Висша лига на спектакъл-метъла (OPHAN & VELIAN)

Свикнали сме визуализацията на концепцията на VELIAN да е голяма част от шоуто, което те представят. И докато пъпната връв на музикалния им генезис все още не се е откъснала от NEVERMORE, то мултимедийният компонент при тях търпи изпреварващо развитие. Още с излизането на квинтета в 20:45 ч., осветлението остава символично, за да можем да бъдем погълнати от мултимедийната среда, прожектирана директно върху групата. Платното зад тях е просто острият инструмент, който отпрепарира играещите сенки от посланието на картината.

Тотално прецизното свирене е стиснато в дигиталните клещи на този пърформанс. Представлението докосва някои съвременни форми на театър, като в техния случай строг метроном отброява тактовете на синхрон между картина и музика. Тези строги времеви рамки добавят семпли на бек-вокали, клавирни звуци и понякога щрайх пасажи, роботизирайки настроението на наблюдателя.

Velian

Velian

VELIAN достигат стандарти, които никой в родината не е докосвал! Тяхното изкуство и представление би следвало да посети задграничните клубни сцени, за да бъде оценено по достойнство и да отвори сетивата на групата за по-нататъшното й развитие! Авторът, като българче, има твърде много забележки към това доста прецизно изпълнение, повечето от които ще ви спести. Но VELIAN сякаш се капсулират в прецизността на ЕР-то си и затварят спектакъла си в лирик видеа, обслужващи отделните песни откъм философската им концепция.

Velian

Velian

За нас феновете, тръпките, пролазващи ни от съвършения звук са примесени с желанието за още и с въпроса „Какво ще е то?”. Един час след началото си дигиталното сърце на спектакъла отброява секундите до „смъртта” му. Сдържаната радост се приютява между енергично докосващите ни се длани.

Velian

Velian

Над половинчасовата пауза е по-дълга от необходимото, още повече, че сцената почти не изисква подготовка.

OPHAN са сравнително нова формация, чиито живи изяви покриват разнообразни дестинации с труднодефинируема насоченост. Всъщност, успявам да ги засека за пръв път и любопитството ми е жадно (…като редактор…).

Ophan

Ophan

Пърформансът с боядисаните в черно лица е една доста експлоатирана техника на въздействие, още от Frank Zappa, която достига и до нашата сцена с представленията на MUDDY. Цялата група OPHAN е почернена, с изключение на вокалиста, който е бинтован по крайниците в стил „мумия”. Двамата китаристи ползват 8-струнни инструменти! (Да не би състезанието по многожичност напоследък да се е прехвърлило от басистите, върху китаристите?) Това решение прави групата да звучи като с три баса. И точно реалният басист „катери” високи тонове в бас-линията си! Доста смъкнатият дистърен звук не позволява да чуем степента на прецизност в свиренето. Артикулациите по грифовете представляват повече елементарни, повтарящи се фигури, чиято идея, ако и да е тръгнала от doom metal-а, не е израстнала повече от beat-down hardcore. Строго hardcore вокалите подчертават това равнище на музициране.

Ophan

Ophan

Върху тази минималистична картина са разхвърляни едни разкошни djent барабани, които сътворяват от музиката на OPHAN една музикална пластика! Progressive претенцията на квинтета е сведена до psychedelic компонент в смисъла на съвременната house сцена – повтарящи се твърде дълго пасажи в леко модифицирани ладове, каквито се ползват, примерно, от SATIVA в нашата сцена. С такива характеристики са и китарните сола – високи повтарящи се монотонови пакети, звукоизвлечени почти в електронен маниер, но от китари. Там, където солата са двойни, разминаванията са недопустими!

Ophan

Ophan

Явно началната идея за правене на музика у OPHAN е включвала множество компоненти, което далеч не я прави рrogressive, още повече на фона на минималистичните техники на звукоизвличане. Групата, обаче, се е развила за кратко време и освен желанието да ни покаже ранния си матриал, е  реализирала наскоро едно по-зряло ЕР, което ще изпълни с помощта на клавиристка/вокалистка. На „увертурата” новите компоненти не се включват, но се усеща по-мелодичният и по-леснослушаем уклон. Въпреки брилянтните барабани, водещата ритмика си остава 4/4. Дамските вокали са белязани от твърде натрапваща се непрецизност. Опитът за меки вокали от основния им вокалист се подхлъзва по същите характеристики, заради липсата на детерминирана инструментална мелодия и заради доминиращия дамски глас. Песента, която преминава в глас и ритъм, зададени от ударните, несръчно нагазва в поп територии. Орнаментите на електрическо пиано звучат неинтегрирано в композициите.

Ophan

Ophan

През публиката се запромъква черната сянка на фигура, която излизайки на сцената, влезе в единоборство с фронтмена на OPHAN. „Мумията” надделява, докато парчето докосва doom metal с дует от меки вокали. Агресивният дропнат звук преминава в слайс акорди, търсещи тоналността си. Последният трак на ЕР-то ползва джаз компонeнти, навяващи спомен за протяжна дистър версия на Камелия Тодорова. Групата сякаш трудно излиза от песента с китарна микрофония. Борейки се с ниските тонови параметри, тонрежисьорът докарва изкривяването до празен канал на плоча на Балкантон…

Обявявайки финал на представянето на записания материал, OPHAN се връщат към изначалната си концепция с добавка от неопределен брой композиции. 50-минутното представление прехвърля прага на желанието за още.

Rock Thrashler
27.04.2017  Mixtape 5, B side

Фотогалерия: ROSS THE BOSS в София

ROSS THE BOSS в клуб Live & Loud, София, 28 май 2017 г.

Фотограф: Unholy Union ©

Daniela Visotskaya (Daniela Shumway) about „Keep the Strawberry’s house“ project

We are extremely pleased that once again we will mention you in The Other Side and for such a good purpose. My list is full with questions but let we start with based.

Why you decide to Resume the petition „Keep the Strawberry’s house“?

I keep an eye on this house from several years I say that I discover a full history of this house. I’m in love it from the first time that i saw it.I adore it! But this is not the reason that i want to safe it from destroying!

In the 2016 this was a topic from many citizens of Sofia.

I have been observing similar topics on Internet for architectural monuments in Bulgaria for a long time, but this house is definitely one of the most discussed.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Last year, the subscription reached about 10,000 people, which pleased me a lot. The protocol came to the needed organizations and so, we are still waiting for someone to take action. We are still waiting for a solution…

Exactly for this reason I decide to renew the subscription.too much people is never enough. When one side presses more and does not give up in this actions always wins. A simple strategic. I think my decision is definitely not wrong.

The house definitely excites a lot of people from Sofia and we can not ask why the name is „House with strawberries“ where comes from?

Before years ago  there was a lot of wild strawberries. Just as in my house, unfortunately, there is not much now, the forest strawberry is generally self-sacrificing and you can hardly graft it somewhere, You can meet it  in  forest soils.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

In the beginning, you said that you know a lot about the story of the house. What exactly is the style of her architecture?

The architect who built it has studied in Vienna. It was built around 1927.

The house is more of a mix of styles that’s why is so interesting, but it definitely describes the aristocratic beauty and grace very well.

The property is then nationalized. It was a Romanian embassy, a trade representation of the USSR in Bulgaria, a headquarters of the people’s militia, the seat of the administration of various state structures.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

It was declared a national monument of culture, but unfortunately it followed the fate of many beautiful houses with an obscure fortune, which had the bad luck to be built in Bulgaria.

How long are you planning the project?

Доста пъти ми е хрумвало да направя снимки там но голям проект не бях планирала, причините бяха редица тогава. Голямото планиране дойде след като разбрах че нещата не вървят на никъде.

Трудна ли беше подготовката за проекта?

Yes I thought to take pictures there. but I did not plan a big project, the reasons were a lot. Big planning came after I realized that the organizations and government do not take actions.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Was the preparation for the project difficult?

I immediately got to buy the jewels and other accessories. The busk it was bought for my b-day this year from Avangard shop.

What emotions come when you saw the house from first time live?

It was quite interesting. I was talking to my photographer before and we going out  together was a sunny hot day of May, we went to the other end of San Stefano street. But a policeman directed us. As we walked, we saw a house with number 8, and I remembered telling my photographer: „Oh, my God, the next number must be the house!“

And here I stood in front of it. This house owns  all  majestic beauty. I would say it definitely captivates you.

How did you feels when you first stepped inside her „core“?

I’m very glad you asked me this question. The feeling was very strange at first,I approached confidently but then  was anxiety.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

There was an anxiety with Georgi Velev, coz this is a big project and we could not excitement.

Although We went to a foreign property.

The first time you enter the yard, it instantly rages energy leads you to the past time and seems like  the time has stopped inside. I can say I’m really lucky that i get there.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

The feeling when climbing the stairs of the central entrance to the door is unique to describe. Seems like you  to fall into another dimension. You survival past thoughts, emotions and lots of darkness. This is so beautiful.

What exactly  your photos show ?

With these photos I have to to awaken the long-lost beauty in this place to awaken people’s souls to inspire their support, to inspire their support even more!

The pictures express an aristocratic soul of past time combined with refinement emphasizing the Gothic note that actually has the house owns.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Are you worried that many people will copying you after they see your photos and dare to get into the house to shoot?

Very often it happens to me that my pictures and ideas have been copied by someone else.

Which only speaks of the person a lack of any creative thought, devoid of any inspiration and taste of things.

A person who can not invent his thought and rather prefers to steal the idea? Someone else because it’s easier. Unfortunately, things can not change …

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

I saw that some models like me had a lot of interest to shoot in the house after me, there will be many models who have dared to get into the house to take pictures, but I will ask you: WHY AFTER ME?

Why, since I was the first person who take over in my own hands the things  you’ve been making a long-time interest but why you did not organize a campaign to collect votes or something like that.

Or the only thing you care about is your career, „pictures for your own ego“?

How long did you shot?

The pictures went well. We shot about two hours, but in a short time we did a lot of pictures and we did not stop for a break. We did everything in one breath.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Some people  crossed the street and looking around,others just passed because there was a lot of grass and it was hard to see something.

Tell us more about yourself, what your job is?

Apart from Gothic, I have a lot of hobbies, write books, script, I work eight years with metal and rock singing.

I’m training a tennis court unprofessional. I work in the financial sphere but unfortunately I am not allowed to give more information about my work I dare say that for such a young person I am quite ambitious.

.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

What are your observations about the petition and how do people accept the whole organization?

Overall, I saw that there are many people who support my idea but there were also many people who did not care. They are looking like great patriots but suddenly they say, „I am abroad“!

And what is it make you a less Bulgarian?

Why do you think that when you escaping from your country you are not bound to your culture values? Other people made it a pure envy.

Others did not like Gothic and  myself, and think there was something wrong with a goth people. This is far from the true, Gothic is a worldview, the era may be outdated, and the modern people no longer cares about it, and believes that there is something Satanic in it, because they had a  wrong visions and the things  which everyday happens have been imposed upon and they  accepts this like normal.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

If you break your visions the world will become at least as easy for you as you can consider it as personal advice!

Short words about „The Tail of the Devil“ a bg movie Shot in the house…

I can say very much, the movie is a very cool but you just  have to watch it!

A sequential question  why you decided to include RAMMSTEIN’s „Mein Herz Brennt“ song in your slideshow? What is the best of it? Immediately ask? There is no such song like this.This is the most suitable sound for the photos. contains metal with Gothic sound.The song is so majestic it brings both sad, spooky and beautiful radiance just like the house.

And what is better from suitable title – My Heart burns /translation from German/.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

What will happen if your project fail?

This is a very interesting question. Well, I can’t change the circumstances but maybe I know that I done everything and try really everything to keep this house!

Даниела Висоцкая (Daniela Shumway) за проекта „Да запазим къщата с ягодите“

Изключително много се радвам че за пореден път ще те представим в The Other Side и то за такава хубава кауза. Списъкът ми е пълен с въпроси но нека започнем с най-главните които вълнуват до голяма степен обществото.

Защо реши да подновиш петицията „Да запазим къщата с ягодите“?

Наблюдавам от много време тази къща, смея да твърдя че съм и проучила почти цялата история. Влюбих се в нея още от първият път в които я видях. ОБОЖАВАМ Я! Но това далеч не е причината поради която желая да я спася.

Наистина. Отдавна наблюдавам подобни теми в интернет отностно архитектурните паметници в България но тази къща определено е една от най-дискутираните.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

През миналата година подписката достигна около 10 000 души което ме зарадва много. Подписката достигна до нужните организации и толкова, още чакаме някой да предприеме действие и нещата отново стоят на едно място! Чакаме решение…

Именно поради тази причина реших да подновя подписката, колкото повече хора толкова по-добре. Когато едната страна натиска повече и не се отказва в действията си винаги печели. Една проста стратегическа логика. Мисля че решението ми определено не е грешно.

Темата определено вълнува доста столичани и няма как да не попитаме от къде идва името „Къщата с ягодите“?

Името идва от там че преди време във двора е имало много диви ягоди,точно както във моята къща за жалост не са останали много, горската ягода като цяло се самонасява и трудно можеш да я присадиш някъде, изключително рядко можеш да ги срещнеш в някой двор, тъй като предпочитат горски почви.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

В началото каза че знаеш доста за историята на къщата. В какъв точно стил се изразява неината архитектура?

Архитектът които я е строил е учил във Виена. Построена е около 1927 г.

Къщата е по скоро смесица от стилове от колкото точно един определен за това е толкова интересна но определено описва много добре аристократическата красота и изящество. Личи си че е строена за не кого и да е.

След това имотът е национализиран. Бил е румънско посолство, търговско представителство на СССР в България, щаб на народната милиция, седалище на администрацията на различни структури.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Обявена е за национален паметник на културата но за жалост последвала съдбата на още редица красиви къщи с неясна съдба,имали лошият късмет да бъдат построени в България.

Колко време планираш проекта?

Доста пъти ми е хрумвало да направя снимки там но голям проект не бях планирала, причините бяха редица тогава. Голямото планиране дойде след като разбрах че нещата не вървят на никъде.

Трудна ли беше подготовката за проекта?

Почти веднага се ориентирах веднага закупих бижутата и другите аксесоари. Нямах особенни затруднения. Корсета го бях купила предварително за рожденият ми ден от Авангард.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Какви емоции те връхлетяха първият път когато я видя на живо?

Беше доста интересно първият път когато я видях отидох специално заради нея там, бях говорила с фотографа ми предварително да отидем беше един слънчев горещ майски ден оказа се че бяхме тръгнали в другата посока на Сан Стефано, но ни упъти един полицай. Както си вървяхме и говорехме видях номера на една кооперация №8 и си спомням че казах на Георги: „О, Боже мой следващият номер трябва да е къщата!“

И ето ме там аз стоях пред нея тя пред мен с цялата си величествена красота. Бих казала че определено те запленява.

Как се почуства когато за първи път пристъпи вътре в нейната „сърцевина“?

Много се радвам че ме попитахте този въпрос. Чуството беше много странно в началото подходих уверено но после имаше известна доза притеснение.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Притеснение имаше и при Георги Велев все пак това е голям проект нямаше как да не се развълнуваме.

Пък и все пак стъпвахме в чужд имот.

В първият момент в които влезнеш в двора веднага те връхлита нейната енергия води те в отминало време и сякаш спира времето вътре. Мога да кажа че съм истинска късметлийка че успях да досъпя до там.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Чуството когато се качваш по стълбите на централният вход към вратата е уникално за описване.Сякаш изпадаш в друго измерение. Усещаш изминали мисли,емоции и много мрак. Това е толкова красиво.

Какво точно изразяват снимките ти на това красиво място?

С тези снимки целя да събудя отдавна потъналата красота в това място да пробудя душите на хората да вдъхновя подкрепата им,да вдъхновя подкрепата им още повече!

Снимките изразяват една аристократична душа на отминалото време, съчетана с изисканост подчертавайки готическата нотка която всъщност притежава самата къща.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Притесняваш ли се че много хора след като видят снимките ти ще тръгнат да ги копират и ще дръзнат да влязат в къщата за да се снимат?

Много често ми се случва за съжаление снимките и идеите ми да са изкопирани от някой друг. Лошото е че си личи много.

Което само говори по себе си човекът що за личност е, личност която е без интереси, липса на всякаква творческа мисъл, лишена от всякакво вдъхновение и вкус към нещата.

Личност която не може да изобрети своята мисъл по скоро и предпочита да краде идеята на някой друг защото е по-лесно така. За жалост нещата не могат да се променят…

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Видях че отдавна някои моделки като мен имаха интерес за снимки в къщата след мен ще има много които са се престрашили да влязат в къщата за да направят снимки но ще ви попитам: ЗАЩО СЛЕД МЕН?

Защо след като аз бях първата която пое нещата в свои ръце след като отдавна сте проевили някакъв интерес защо не организирахте кампания събиране на гласове или нещо от типа или единственото нещо което ви интересува е вашата кариера,„снимки за вашето собствено его“?

Как протекоха снимките и колко време снимахте?

Снимките протекоха добре. Снимахме около два часа но за сравнително кратко време направихме много снимки дори не сме спирали за почивка. Всичко направихме на един дъх.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Някои хора се заглеждаха които минаваха отсреща на улицата други просто подминаваха тъй като има доста трева и трудно може да се види нещо.

Издай малко повече неща за себе си с какво се занимаваш, какво работиш?

Имаме интервю на тази тема с вас попринцип но тъй като някои хора не ме познават. Освен готиката, имам хобита доста,пиша книги, сценарий,занимавам се от осем години с метъл и рок пеене.

Тренирам тенис на корт непрофесионално. Работя във финансовата сфера но за съжаление не ми е позволено да издавам повече информация за работата си! Смея да твърдя че за толкова млад човек съм доста амбицирана.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Какви са наблюденията ти за петицията и това как приемат хората цялата организация?

Като цяло видях че има много хора които подкрепят идеята ми но имаше и много хора които изобщо не се интересуваха и говоря предимно за познати. Пишат се за големите патриоти но изведнъж ми казват: „Ми аз съм чужбина“!

И какво от това това че си в чужбина по-малко българин ли те прави?

Защо си мислиш че като избягаш от държавата си не си обвързан с ценностите и? Други го правеха от чиста гледна точка завист.

Трети не харесваха готиката съответно и самата мен и си мислят че има нещо нередно в нея. Това далеч не е така, готиката е по-скоро светоглед, епохата може да е остаряла и модерният човек вече не се интересува от нея и вярва че в нея има нещо сатанистко защото са му наложени грешните виждания и нещата с които от всякъде са ни наложени ги мисли за правилни.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Уверявам ви това изобщо не е така. Ако разчупите вижданията си светът ще стане най-малкото по лесен за вас това може да го смятате и като личен съвет!

Кратки думи за филма „Опашката на дявола“…

Мога много да кажа, но за сега само това: Филмът има много готин сюжет трябва да го изгледате!

В клипа към снимките ти защо реши да включиш песента „Mein Herz Brennt“ на RAMMSTEIN?

Какво по-добро от това? Веднага питам? Няма такава песен. Това е най-подходящото парче за снимките съдържа метъл с готическо звучене. Песента е толкова величествена носи едновременно тъжно,стряскащо и красиво излъчване точно като къщата.

Пък и какво по подходящо заглавие от Сърцето ми гори /превод от немски/.

Даниела Висоцкая

Даниела Висоцкая

Какво ще се случи ако не успееш да запазиш къщата с ягодите?

Това емного интересен въпрос. Не мога да променя станалото но ще знам че съм опитала всичко да запазя къщата цяла!

Фотогалерия: RAMPART подгряват за ROSS THE BOSS

Българската Power/Heavy Metal банда RAMPART открива концерта на ROSS THE BOSS в клуб Live & Loud, София, 28 май 2017 г.

Фотограф: Unholy Union ©

Full Metal Mountain 2017 – Откритията (§2;)

Добрин Дойчинов

Репортажите се посвещават на д-р Добрин Дойчинов – посветен Thrash/Death Metal барабанист, способен програмист и перспективен хирург, който преждевременно ни остави в размисъл.

Hard`n`Punk

Всеки от посетителите на фестивала Full Metal Mountain получи като подарък фестивална чантичка, пълна с различни сувенири и функционални придобивки. Полезността на слънцезащитните приспособления от този пакет успях да оценя с един ден закъснение… Но не поради това, а заради различните участия на интересни групи и по волята на стройността на плана ми на 29 март пренебрегвам Peak Stage и съм на линия за откриването на гиговете на Mountain Stage. От любов към хаоса, обаче, ще ви разкажа за някои групи не в реда, в който съм ги гледал…

Bag and Cup

Bag and Cup

SKYLINE са кавър формация, която има доста отварящи сетове в рамките на фестивала. Когато най-после ги улучвам, те се представят като средностатистическа клубна банда. Освен Hard Rock евъргрийните, сетът им включва по-меки и по-твърди песни, готови за представяне пред подходяща публика. Двамата им вокалисти се редуват да изпълняват парчета, но въпреки ненатоварената си програма и двамата правят доста компромисни вокали. Клавирът е настроен на една доста ретро бленда, която се ползва за всички парчета. А двамата им китаристи се търсят с поглед, за да подобряват синхрона на групата. Е, поне изпълнението е живо и напълно автентично, що се отнася до способностите на групата…

Skyline at Mountain Stage

Skyline at Mountain Stage

Сетлист SKYLINE, Mountain Stage, 29.03.2017:

01. It`s a Long Way To The Top (AC/DC cover)
02. Bang Your Head (QUIET RIOT cover)
03. Highway Star (DEEP PURPLE cover)
04. Ain’t Talkin’ ‘Bout Love (VAN HALEN)
05. Engel (RAMMSTEIN cover)

След така възприетото изпълнение напълно изчезнаха угризенията ми за пропуснати сетове и смело заложих на алтернативните варианти. Чич-метъл изпълненията в стил „Соджу-фоджу” съвсем не са бич само за българската сцена! Говорим за хора, които са свирили само кавъри дори на W:O:A… Нееднократно…

Turbobier

Turbobier

При една такава ситуация нормално е punk-ът да бъде институционализиран на голяма сцена. Metal-Punk веселяците от TURBOBIER ни представят един разпускащ сет на Full Metal Tent, подгрявайки за DORO. Макар изцяло на немски език, момчетата артикулират разбираемо политически некоректните си шеги. Музикално звучат като метализиран вариант на DIE TOTEN HOSEN. Дали заради параметрите на сцената или просто заради супер приятното изживяване, на живо TURBOBIER звучат още по-метално, в сравнение със студийните си записи. Последните им два трака са шумен Heavy Metal с мажорна нотка. Групата представляваше 45 мин. чисто забавление.

Сетлист TURBOBIER, Full Metal Tent, 28.03.2017:

01. Intro
02. Feuerwehrfestl
03. I hoss olle Leit
04. Hånd In Hånd
05. A Mensch is a Mensch
06. Die Bierpartei
07. Sperrstund
08. Arbeitslos
09. Verliebt in einen Kiwara
10. Fuaßboiplotz

За формата и съдържанието

Наред с металните меломани сред феновете се срещат и горещи почитатели на фестивалната култура и екзистенциалното преживяване на фестивал – феномен в профилирането на феновете в едно зряло културно явление. Можеше да бъдат видени елеци с нашивки изцяло на фестивали, с гръб от множество пришити гривни-пропуски за такива.

Temple of Metal

Temple of Metal

В хиндуистката философия има една концепция за това, че всяко място може да бъде превърнато в храм на Вишну. Спокойно можем да заимстваме тази концепция по отношение на метъла! Немалко вдъхновение е демонстрирането на това как светоотразителна жилетка може да се превърне в метъл атрибут с фестивални акценти.

Hard`n`Heavy

Макар че имат пълнокръвен слот на голяма сцена, AXXIS ще свирят пред по-младата публика на ASKING ALEXANDRIA и PARKWAY DRIVE. Затова бързам да ги видя в по-естествената среда на Mountain Stage. Динамичният им Heavy Metal с мелодични рифове влиза свежо. Твърде дългите обяснения между песните и разпяванията сякаш подсказват някаква умора. (По-късно разбрах, че са по средата на натоварено свое турне). Подбраните среднотемпови песни и изявеният клавир вкарват музиката и в Hard`n`Heavy изразността. Сполучливите бек-вокали се контролират, като хармония, от клавира. Шоуто на AXXIS е енергично поднесено, но не толкова, колкото сме ги виждали друг път. Дългите композиции, изсвирени под яркото слънце предразполагаха към релаксация групата на феновете или най-малко – автора.

Axxis at Mountain Stage

Axxis at Mountain Stage

Сетлист AXXIS, Mountain Stage, 29.03.2017*:

01. Heavy Metal Brother
02. Heavy Rain
03. Tales of Glory Island
04. Somebody Died at tha Party

* Поради разсеяността си, авторът не е 100% сигурен в описанието на сетлиста!

Австрийският Heavy Metal квартет ROADWOLF е без дългосвирещ албум засега. Може би точно заради това, тяхното изпълнение бе много ентусиазирано, зареждащо и свежо. Момчетата не могат да скрият своите влияния от WHITESNAKE, MANOWAR, DIO и дори LED ZEPPELIN. Желанието им да обгърнат света на метъла ги е тласнало и в поклон на Glam Metal-вълната по отношение на елементи от сценичното им представяне. Въпреки това, натрапчиви цитати в песните им няма. В една предимно Rock`n`Roll структура се надгражда с класически изразни средства и творческо вдъхновение. Именно ROADWOLF показаха какво заслужава да получава публиката, независимо колко е голяма!

Roadwolf

Roadwolf

Австрийските ентусиасти раздадоха новото си трипесенно демо на фенове от публиката. Въпреки че ме удари по носа, не успях да заловя копие от него… Виждайки желанието ми, един фен ми го подаде с усмивка. Благодаря ти, човече! След гига им, при среща с ROADWOLF, китаристът на групата удари няколко лафа на български и изпя „Аз съм сънчо”!!! Не сподели къде е добил познанията си, но доста ни развесели със заучени поръчвания на бира.

Roadwolf

Roadwolf

Сетлист ROADWOLF, Mountain Stage, 28.03.2017:

01. Never Surrender
02. Unchain the Wolf
03. Wheels of Fire
04. Straight Out of Hell
05. All Hell Is Breaked Loose
06. Missed In The Action

Rock Thrashler

Мелодията ги направи големи (PARKWAY DRIVE, STICK TO YOUR GUNS, DARKEST HOUR)

Хубаво е, че хората, които искат да слушат актуална твърда музика, но не стъпват по клубове получиха своето събитие! Установихме, че независимо от качествените параметри на даден концерт, винаги ще има кой да изръси, че „У тая кочина нищо не се чуваше.”!?! Приятно е, че въпреки „затварянето” на събитието в зала Универсиада концерт може да събере сериозно количество млади хора, които да се изкефят енергично! Въпреки смените в лайн-ъп-а на събитието, на 21.04.2017 г. идваше сериозен пакет от презокеански групи – носители на най-съвременните тенденции в екстремната сцена.

Parkway Drive

Parkway Drive

DARKEST HOUR е група-ветеран, която е експериментирала в творчеството си със стилове от Melody Death Metal до Hardcore. Мултикултурната среда на Ню Йорк често изяжда творческите пориви на своите деца, упражнявайки модерен натиск върху решенията на творците, работещи в информационно-натоварена среда. Та, лутащите се в своята изразност момчета трябваше да представят своето творчество пред жадните за музика слушатели.

Darkest Hour

Darkest Hour

Песните на DARKEST HOUR са узрели в своята Metal/Core форма и са изпълнени с много мелодични решения. Това не пречи на групата да избухва от време на време в невротични extreme core изблици и по-твърда рифовка. Много приятно впечатление правят агресивните вокали на John Henry, в чиято артикулация прозира нещо от старата метъл школа. Без излишно натоварване на агресивността, той борави с гласа си, а не с различни козметични трикове. От дълго време не бях виждал на живо група, която да знае защо и как да ползва седемструнните си дропнати китари! Без да им се налага да се „катерят” по грифовете, ню-йоркчани демонстрираха съвременно звучене без да осакатяват композициите си.  Което  ме подсеща да спомена и високото качество на параметрите на звука, който бе настроен така, че да извлечем максимално от музиката, която ни се  предлага.

Darkest Hour

Darkest Hour

Без да се увличат в усложняването на ритмиката, DARKEST HOUR показаха как екстемната стилистика може да бъде поднесена в рок маниер, така че хем да не загуби от стойността си, хем да е малко по-прилепчива към ухото на конвенционалния фен – един трудно достижим баланс за много от музикантите. За завършващото си парче – „The Sadist Nation” бандата пожела голям съркъл-пит и публиката й го даде. Даде й го заслужено, както и овациите си!

Сетлист DARKEST HOUR:

  1. Knife in the Safe Room
  2. No God
  3. Savor the Kill
  4. Raptur in Exile
  5. Those Who Survived
  6. With a Thousand Words to Say but One
  7. The Sadist Nation

Докато сцената се преоборудваше, от пулта пуснаха популярни американски пънк песни и младежите отпред използваха случая да си попеят и с тях! Тази подготовка се връзваше със следващия артист…

Stick To Your Guns

Stick To Your Guns

В края на симфоничната интродукция, преминаваща в Rock`n`Roll, STICK TO YOUR GUNS ни приветстваха шумно от името на Калифорния. Динамичният Hardcore/Punk се поднася с много мелодични отстъпления. Строгата MTV структура се разнообразява с различни влияния – от Beat-Down Hardcore до Melody Death Metal манипулации с микрофона. Политически натоварената група не пропуска от този подиум да разясни някои от позициите си и да засвидетелства уважението си в един мултикултурен свят. Интересно е, че музиката им е изразител на тенденциите в белия твърд рок! Няма Hip-Hop влияния, а и един цветнокож никога не би артикулирал гласа си толкова чувствено. Пеенето, освен харшово, включва на места и почти new wave артикулации. Някои клиширани послания докосват в музикалната си форма Street Punk-а. Хиперактивното сценично поведение, като от клип, е допълнено от почти непрестанен поток от „motherfuckers” и „mada`-fak`a”.

Stick To Your Guns

Stick To Your Guns

Мен не ме интересува политиката. Мен ме интересуват хората! Няма значение, че сме от Америка, ние уважаваме твоя свят. Аз нося отговорност за своите думи и своите действия, не някой друг. – въвежда ни Jesse Barnett във философията на предпоследното си парче. Няма съмнение, че STICK TO YOUR GUNS са най-съвременен музикален крясък срещу обществените недъзи. Но поднасят материала си с известна наивност. Популярната мелодичност, която е белег върху творчеството им също е знак за една до голяма степен популистка фразеология, която ползват. Младежко, свежо и анархично в постиженията си. Финалът на 45 минутния сет е подчертано мек.

Сетлист STICK TO YOUR GUNS:

Intro

  1. Against Them  All
  2. Empty Heads
  3. Nobody
  4. What Choice Did You Give Us
  5. We Still Believe
  6. Such Pain
  7. No Tolerance
  8. Universal Language
  9. Amber

Не знам за кое по-напред да се притесня в личностното си развитие: Дали в неразбирането на някои модни тенденции или в твърде честото си посещение на пазар „Илиянци”? Но мърч щандовете на групите тази вечер ми се сториха подобие на споменатото място. Нека ми простят хората, които не мислят така, моля!

Parkway Drive

Parkway Drive

Това, че толкова пораснала група като PARKWAY DRIVE е уважила сцените на България неколкократно е добър знак и интересно явление. Да израстнеш с музиката, която обичаш, изпълнена на живо е привилегия не толкова тривиална, колкото може да се счита… Популярни Hard Rock класики звучат от колоните, докато сцената се подготвя и всеки прожектор се позиционира сред хармонията от светлини. Триминутно забавяне, а атмосферата вече е вулканична.

Parkway Drive

Parkway Drive

Прецизирано до детайли осветление и мощни ефекти подкрепят излизането на PARKWAY DRIVE. Те започват с едни от най-големите си хитове и хвърлят феновете си в екстаз в самото начало. Въпреки агресивната Hardcore постановка, песните им са напълнени с мелодия. Винаги ме е учудвала в австралийските групи липсата на агресия! Мелодичността в песните им е такава, че те звучат като hardcore кавъри на SIMPLY RED, DEPECHE MODE и т.н.

Parkway Drive

Parkway Drive

Преди „Karma” групата изчезва за кратко в тъмнината, за да се съвземе от първоначално хвърлената енергия. Шоуто продължава с песни, всяка от които има своята изявена мелодика. Техническото владеене на инструментите е перфектно, но е под диригентството на пулта – един отдаден на бандата екип. Забележителни са разпяванията на Winston McCall, който въпреки агресивната си постановка, има значителен тонов обхват, с който често кара публиката да пее! За да разнообразят мелодичността си, PARKWAY DRIVE не се притесняват да ползват семпли от класически инструменти, както е в оригинала на парчето „Writings on the Wall”.

Parkway Drive

Parkway Drive

Позициите на момчетата са доста притиснати от множеството сценични ефекти и необикновено количество осветителни тела. Като изключим разходките на вокалиста и ползването на допълнителните подиуми, групата е доста статична. Това ли е най-динамичното шоу??? Това ли е концертът, който трябва да се види? Очевидно е, че порастването на една група й осигурява сценично оборудване, но това не прави един спектакъл динамичен. И искрено пожелавам тези деца, които дадоха цялата си енергия на бандата, някой ден да видят наистина динамичен спектакъл! Дълги и искрени са изказаните благодарности от Winston преди последното парче – „Swing”. Разбира се, той знае, че няма да си тръгне след това.

Parkway Drive

Parkway Drive

Щастието, което излъчваше публиката пред сцената на биса от две парчета бе гледка – изключително зареждаща. Няколкото съркъл-пита вихреха кефещи се тела. Веднага след края, осветление и нежна тиха музика заместиха празника от 75 минути.

Сетлист PARKWAY DRIVE:

  1. Wild Eyes
  2. Carrion
  3. Dedicated
  4. Vice Grip
  5. Karma
  6. Sleepwalker
  7. Dark Days
  8. Destroyer
  9. Boneyards
  10. Writings on the Wall
  11. Idols and Anchors
  12. Bulls on Parade (Rage Against The Machine cover)
  13. Swing

Бис:

  1. Crushed
  2. Bottom Feeder

 

Rock Thrashler
Зала Универсиада, София, 21.04.2017 г.

MAYHEM изсвири „De Mysteriis Dom Sathanas“ и замрази луната в София

Едва ли климатичните условия в столицата и фазата на Луната, изгряла над столичния клуб Mixtape 5 вечерта на 11 април 2017 г., имат значение, но пък допринесоха за общата мистична картина. През тази година концертните изяви на MAYHEM са свързани с почитта към класиката им „De Mysteriis Dom Sathanas“ (1994), която бе пренесена в София като ударно шоу в прослава на тъмните сили.

Mayhem

Mayhem

В 20:30 ч. – сцепвайки циферблата до секундата, на сцената са старите ни познайници INFERNO. Предрешени в традиционните за тях маски и наметала, чехите забиха своя мелодично-агресивен Black Metal. Стори ми се, че са с нов барабанист спрямо гостуването си у нас през 2016 г. (ако не забравя, да го проверя). В същото време част от хората пред клуба си допиват бирите и патроните, чудейки се дали да влизат на този етап, или да изчакат хедлайнера. Те пропускат.

Inferno

Inferno

Атаката е наситена с мелодии и удари в диафрагмата, съчетана с тотално раздаване на музикантите, свирещи посред бели паравани – замаскираните декори на хедлайнера, ограничаващи сценичното им пространство, свело се като площ почти като през есента предния път. Въпреки това, чехите успяват да вкарат енергията си в залата и да я насочат в правилната посока, заради което публиката (поизпълнила вече пространтвото пред сцената) им отвръща с взаимност. Близо 40-минутният сет на INFERNO завършва с „Eaten by Rats Forever“.

Inferno

Inferno

Момчетата направиха това, за което са тук, Mixtape 5 вече клокочи… Публиката скандира: „INFERNO! INFERNO! Е….йе! Е….йе!“

Mayhem

Mayhem

Откъм сцената се наблюдава движение, пренареждане на параваните, декорите, ограждащи от двете страни рак-ситемата на Hellhammer с „висящи“ отдолу чинели (така и не успях да го видя по време на концерта, така се беше „скрил“ – естествено съмненията ми се изпариха, слушайки уникалния му стил на свирене). Тук ще вмъкна, че след концерта видях как двама души от техническия екип пренасяха същата рак-система, изискваха се усилия и концентрация.

Mayhem

Mayhem

На бара защо ли решават да преливат бирата в пластмасови чаши, способствайки за големи опашки, което пък ме кара да обръщам повече внимание на това, което се случва на подиума по време на паузата. А там вече е изкаран реквизита от свещи и череп. Записан глас от пулта моли присъстващите да не ползват телефоните си (говорете, говорете).

Mayhem

Mayhem

21:51 ч. – Гръм, трясък, огън, жупел, син камък, камбаните звънят, мирише на тамян… Състоянието на обреченост е постигнато. Сред звъновете звучи интрото на албума „De Mysteriis Dom Sathanas“, Atilla изплува от мрака и започва „Funeral Fog“. Можем на живо да се насладим на характерния акцент на фронтмена на MAYHEM, който освен да пее, е погълнат от сцените на ритуали пред олтара.

Mayhem

Mayhem

Тук ми идва мисълта, че през годините групата станала е известна със своя реквизит от свински глави, които хвърчат наляво и надясно. Едва ли причината да сменят сценичната обстановка идва заради забрана от ХЕИ, но в крайна сметка не е необходимо да се стои на едно място. Пък и този вариант на шоуто им се получи добре.

Mayhem

Mayhem

Докато споделям с вас мислите, дошли ми в главата по време на „Funeral Fog“, идва време за „Freezing Moon“. Мнозина възкликнаха: „Как? Песен за бис, а втора в сета?!“. Все пак, да припомня, че това е концерт-трибют към даден албум и в него се следва последователността на траковете, което задава определени рамки.

Everything here is so cold
Everything here is so dark
I remember it as from a dream
In the corner of this time

Пого! С рамките дотук. Ври и кипи!

It’s night again
Night you beautiful
I please my hunger
On living humans
Night of hunger
Follow it’s call
Follow the freezing moon

Има нещо специално в тази песен, нещо което ме вкара в състоянието на еуфория. Един от тези химни, които съм чул на живо и ще помня преживяното с тях за цял живот.

Mayhem

Mayhem

„Cursed In Eternity“, а приятел споделя: „Вече трета песен гледам само сенки. Искам злобни фейсофе!“ – така е, MAYHEM са застанали зад маските, а освобождаването става постепенно. С един бегъл поглед на декорите, виждам че отзад  ги подпират назгули в наметки и качулки – все едно преоблечени хора, дотолкова реалистична изработка. По-късно ще ги видим и тези фигури.

Mayhem

Mayhem

„Pagan Fears“. Албумът е по средата, което се отбелязва с музикална интерлюдия, промяна в декора. Ритуал.

Woeful people with pale faces
Staring obsessed at the moon
Some memories will never go away
And they will forever be here

„Life Eternal“, „From The Dark Past“.

Mayhem

Mayhem

Махнаха параваните и на сцената стоят фигурите на сцената са хората с наметала и качулки. Hellhammer цъка по месинга, все така обвит в пушеци. Necrobutcher (в навечерието на рождения си ден) го раздава повече Rock’n’Roll. Atilla е запалил кандилото с тамян и ни изчита заупокойната молитва. Някъде в дъното на клуба се развя норвежкото знаме (знаменосец Анжела).

Mayhem

Mayhem

„Buried By Time And Dust“ и „De Mysteriis Dom Sathanas“ – истинска меса за Сатаната, са финалът на шоуто.

To the elder ruins again
The wind whispers beside the deep forest
Darkness will show us the way

Mayhem

Mayhem

Вечерният час настъпва в 22:50, „крютата“ се захванаха с кабелите и рак-системата. Черната тълпа постепенно се разтваряше в дъждовната априлска нощ, а през облаците просветваше луната, замръзналата.

Mrazek, 11.04.2017, клуб Mixtape 5, София

Фотограф: Димитър Баръмски ©

Вижте Фотогалерията от концерта

Феновете

Феновете

 

Фотогалерия: PAIN в София на 23 април

PAIN, 23 април 2017 г., клуб Mixtape 5, София.

Фотограф: Димитър Баръмски ©

Фотогалерия: MAYHEM и INFERNO в София на 11 април

MAYHEM и INFERNO, 11 април 2017 г., клуб Mixtape 5, София.

Фотограф: Димитър Баръмски ©