Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Lighthouse” на IAMTHEMORNING. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Стремим се в нашата музика да намерите не само тъга, самота и болка, но също красота, щастие и надежда“ – Марьяна Семкина, iamthemorning

Наградата „Най-добър прогресив рок албум през 2016 г.“ за “Lighthouse” („Фарът“) на дуото IAMTHEMORNING не учудва, ако забележим, че е със знака на Kscope (издателят на Steven Wilson и сие), записан е с участието на Gavin Harrison, Colin Edwin (и двамата от PORCUPINE TREE) и Mariusz Duda (от RIVERSIDE), а смесването е направено от тон инженера на Tori Amos – Marcel Van Limbeek.

Пианистът Глеб Колягин и певицата Марьяна Семкина (на български се произнасят Глеб Калягин и Марияна Сьомкина) от Санкт Петербург замислят през 2010 г. проекта IAMTHEMORNING като акустична камерна формация. Развитието на музикалните им идеи обаче налага да привличат други изпълнители. Глеб, самият с класическо музикално образование, кани хора с академична подготовка и това дава отражение върху качеството на музициране още с първите им изяви.

Техните изпълнения в началото са наситени с дълбоки метафорични слоеве, в текстовете долавяме препратки към поезията на Шекспир наред с образи и символи от съвременната култура. В музикално отношение пък се разпознават стилистични похвати от целия спектър на прогресив рока и класическата музика като особено силно влияние се усеща от PORCUPINE TREE, Philip Glass и Kate Bush.

“Lighthouse” е третият студиен албум на IAMTHEMORNING и носи отражения в техния камерен прогресив рок от класическата музика, северния фолклор на Англия и джаза с електронна фрактура и мощно присъствие на акустична звучност от струнен оркестър, хор и солисти.

Във „Фарът“ се разказва историята за развитието на психично заболяване, проследяват се отделните етапи и борбата на героинята с болестта, временната ремисия, след която настъпва пълен разпад. В лиричен план албумът е вдъхновен от произведенията и живота на Virginia Woolf и Sylvia Plath.

iamthemorning – Lighthouse

Марьяна Семкина разказва:

„Всичко започна, когато посетих Beachy Head край Брайтън в Източен Съсекс, Южна Англия, с високите 160 метра скали над морето. Нямах представа що за място е това (в интернет по-късно видях, че съм била на едно от най-известните места за самоубийство в Европа), но веднага долових тъгата и великолепието му, неговата мрачна история се носеше във въздуха.

Аз съм книжен плъх и по това време четях книгата „The Bell Jar“ („Стъкленият похлупак“) от Sylvia Plath, отделно си спомних за Virginia Woolf и нейния роман „Към фара“, вдъхновен от фара Godrevy и това задейства целия процес. Макар че, трябва да призная, преработих половината от текстовете по-късно, исках да ги направя в сегашната им форма, за да стане концепцията по-ясна, защото се озовах в неприятен инцидент, който ме затвори вкъщи в продължение на един месец: нито можех да говоря, нито да пея, нито да излизам навън. Този конкретен месец определи концепцията на албума в лиричен план, и това е отчасти причината, поради която е толкова мрачен.

Песните бяха съчинени в рамките на един месец, това беше доста бърз процес този път. Бях доста обсебена от темата и се чувствах като лично въвлечена в повече от една или две песни. Хората като че ли пренебрегват твърде често въпроса за психичното здраве, отказват да говорят и това не е добре за тези, които се нуждаят от помощ, ето защо избрах тази тема, а тя е толкова широка и дълбока.

Разказваме историята на момиче, което се лекува, например в песента “Chalk and Coal” („Варовик и въглища“) се говори за конвулсивната терапия. Заех се с изучаването на този въпрос и затова много от песните в албума са посветени на различни етапи от историята на това момиче, което се бори с депресията си. Това е причината, поради която има разнообразие от настроения в целия албум. Има различни фази на заболяването, маниакално и след това депресивно.

Аз пишех текстовете все едно историята беше пред очите ми в конкретни сцени, описани в песните. Терапията в “Sleeping Pills” („Хапчета за сън“) е за опитите на момичето да се бори с безсънието. Тя започва да приема хапчета за сън, но след това в “Libretto Horror” („Либрето на ужаса“) ни отвежда до момента, в който предозира хапчетата, за да се измъкне от тази каша. Ситуацията е много истинска и конкретна, не става дума за абстрактни неща, а за специфичната ситуация в живота на един болен човек.

Избрахме заглавието “Lighthouse”, защото фарът дава ориентири, неговата светлина е надежда за изгубените кораби в морето. Той е символ на надеждата, въпреки че, ако сте видели обложката на албума, там има един фар, който е под вода, но все още дава светлина.

Нашата героиня стои с краката в морето и се опитва да реши дали да се удави или не, и така няма конкретен завършек на историята, тя остава с отворен край“ – споделя Марьяна Семкина.

Албума “Lighthouse” или „Фарът“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 23 септември, след новините от 22:00 ч.