Начало » Posts tagged 'Сергей Шишов' (Страница 31)
Tag Archives: Сергей Шишов
“Music from Our Soul” от Charnett Moffett в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Music from Our Soul” от Charnett Moffett. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Едно от първите турнета, които направих, беше през 1975 г., стигнахме до Далечния изток. Израснах като слушах западна и източна музика. Тогава свирихме с виртуозите в Jajouka, Мароко, а след това отидохме в Ирландия и там правихме изпълнения с гайдарите и всички тези звуци започнаха да се преплитат един с друг. Разбрах, че нотите са еднакви, където и да отидете. Джазът осъществява истински синтез навсякъде, защото може да смесва европейските хармонии с блуса и африканските ритми. Суингът е махалото, което прави баланса като цяло. А общият знаменател е любовта“ – Charnett Moffett.
2017 бележи 30 години, откакто контрабасистът Charnett Moffett се появи на сцената след дебюта си с албума „Net Man“. Едва 20-годишен той привлича вниманието към виртуозния си, но съществен принос в записите с Wynton Marsalis и Stanley Jordan. Moffett незабавно заема мястото си на един от водещите гласове на своето поколение, съчетавайки по уникален начин виртуозността с иновацията, експлозивното чувство за свобода и за суинг с мощния звук, който го прави лесно разпознаваем.
Албумът “Music from Our Soul” („Музика от нашата душа“) е записан със звезден състав музиканти, които ни представят неговите в разнообразен контекст и в различни комбинации. Те включват класически пиеси от Ellington и Miles Davis до негови оригинални композиции както с free-jazz и духовността на Coltrane, така и с елементи на funk, суинг и rock. Легендарният саксофонист Pharoah Sanders, китаристът Stanley Jordan, пианистът Cyrus Chestnut и барабанистите Jeff „Tain“ Watts, Mike Clark и Victor Lewis разказват общата им история с Moffett, но по-важното е, че те споделят и безграничната му страст при спонтанното създаване на всеки звук в този албум. С нея той доказва как е научил уроците от големите в джаза, с които е свирил: McCoy Tyner, Art Blakey, Sonny Sharrock, Winton Marsalis и Ornette Coleman.

Charnett Moffett – Music from Our Soul
Тази история може да бъде чута в удивително добре съчетания с разнообразните си компоненти албум „Музика от нашата душа“. „Човешката душа, в края на краищата, непрекъснато се обогатява и се развива през целия ни живот със всяка среща и натрупан житейски опит“ – твърди Charnett. – Важно е винаги да изразявате това, което чувствате, съвсем искрено и честно, и да предадете това в своята музика, независимо от стила или звука, който се опитвате да създадете. Аз имам естественото чувство за промяна, както много други музиканти. Отне ни много време, търпение и преодоляване на проблеми, наред с внимание и мисъл от много различни гледни точки, но чувствам, че успяхме да постигнем онзи истински звук, който да ме представя през цялата история на моята кариера в различните ми аспекти като джаз музикант“.
Албумът е посветен на паметта на Angela Moffett, съпругата му от 1988 г. и майка на двете му деца, починала внезапно на 57 години. „Понякога хората трябва да изчезнат, преди да осъзнаете някои неща – допълва Charnett Moffett. – Ако нямах партньор, какъвто беше тя в продължение на 30 години, никога нямаше да бъда музикантът, който съм. Това е основна част от физическата загуба. Но духовният аспект е, че любовта никога не се губи. Любовта е вечна благословия. Споделете я по какъвто и да е начин.“ Той се обръща към сцената и казва със смях на работниците: „Можете да споделите любовта си, като внесете оборудването“. И продължава:
„Единственото, което мога да направя сега, е да вкарам енергията си в нещо, което е положително, с много живот и любов към него – заявява Moffett. – Това определено е изкуството на импровизационната творческа джаз музика. Тя определено ви позволява да вярвате, че животът винаги се разширява и нещата винаги се развиват.“
Албума “Music from Our Soul” („Музика от нашата душа“), наредил се сред най-доброто в джаза за 2017 г., ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 27 януари, след новините от 21.00 ч.
“Samsara” от Michael Stearns, Lisa Gerrard & Marcello De Francisci в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Samsara” от Michael Stearns, Lisa Gerrard & Marcello De Francisci. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Вие ще получите от този филм всичко, което харесахте в „Baraka“, но повече и с по-добро качество. Кино в чист вид.“, списание „American Cinematographer“
Режисьорът Ron Fricke е добре познат на кинаджиите у нас. Той започва да експериментира с невербална медия като филм без говор заедно с Godfrey Reggio за лентата „Koyaanisquatsi: Life Out of Balance“ (1982) – ние в „Картини от една изложба“ вече представихме цялата поредица „Quatsi“. Още тогава Fricke прикова погледите към себе си с иновативния си подход като оператор. После го виждаме в сътрудничество с Mark Magidson да реализира 45-минутния IMAX филм „Chronos“ и през 1992 г. да представи „Baraka“ след като пропътува целия свят със 70-милиметрова камера за да заснеме невероятни образи и да ги сглоби в своеобразен киноразказ без говор, но с ясно послание за хуманност в нашето битие. И двата филма печелят признанието на зрителите и критиката, отличени са с награди от множество фестивали.
Двайсет години след „Baraka“ и докато Fricke е ангажиран като оператор за „Star Wars: Episode III Revenge of the Sith“ („Междузвездни войни, епизод ІІІ: Отмъщението на ситите“) на George Lucas и „Megalopolis“ на Francis Ford Coppola, той и MAGIDSON се срещат през 2006 г. и започнат да планират своя интерпретация за термина „самсара“ в контекста на раждане, смърт и прераждане. В по-широк смисъл на санскрит той означава и „винаги въртящото се колело на живота“.
Идеята им е да представят изгледи от нашия свят с неразгадаеми понякога върхови постижения на духовността и човешкия опит, както и потресаващи кадри от индустриализацията на Земята.

Michael Stearns, Lisa Gerrard & Marcello De Francisci – Samsara
Пет години двамата работят като посещават 25 страни за да съберат в 99 минути образи с изключително качество от 100 свещени места, зони за бедствия, индустриални обекти и природни забележителности, съчетани с музикален съпровод от съвременна и традиционна музика от цял свят, композирана от Michael Stearns и Lisa Gerrard (от DEAD CAN DANCE), към които се присъединява Marcello De Francisci.
Fricke заявява: „Стремяхме се просто да фиксираме обектите и сцените на терен, докато не формираме отделен епизод, правехме всичко това без музика или звукови ефекти. Този път, за разлика от „Baraka“ , се оставихме изображенията да ни водят и след това започнахме да съединяваме епизодите. Редактирането го направихме без да слушаме музиката, това също бе ново за нас, а авторите на музиката работиха върху отделни отрязъци, които ние после съединихме. Ние се опитваме да създадем непрекъснат поток от последователности, който да „дръпне“ зрителя, и да не го изпусне от потока до края. Този процес ни отне 6-7 месеца студийна работа. Трябва да подчертая, че половината работа за този тип филми се базира на музиката. Това е приблизително 50/50. Музиката украсява преживяването с чувство – тя създава диалог с изображението, но е по-скоро в усещането за форма“.
Mark Magidson допълва: „Отделните пиеси от филма можете да слушате просто като музика, която интерпретира определени чувства и се отнасят към конкретни визуални образи“.
Няколко думи за основните музиканти в този проект. Michael Stearns е високо ценен в Холивуд композитор, музикант и тон инженер, който умело съчетава разнообразните си способности за създаване на музика за филми. Той композира за James Cameron във филмите „The Abyss“ („Бездната“), „Titanic“ и „Avatar“, за множество продукции на Disney, HBO, ABC, PBS, BBC, Discovery Channel и т.н.
Lisa Gerrard се утвърди като водещ австралийски музикант и едобре позната у нас. В продължение на повече от две десетилетия нейната кариера бележи забележителна популярност заедно с групата DEAD CAN DANCE, както и с редица отличени музикални съпроводи, включително наградата „Златен глобус“ за „Гладиатор“ заедно с Hans Zimmer и серия от успешни солови и съвместни проекти.
Marcello De Francisci е композитор, който от края на 90-те години се доказва с награди за различни филми, телевизионни предавания и видео игри. С Lisa Gerrard си сътрудничат за шест последователни филма и албум, озаглавен „Departum“ (Отпътуване“).
Албума “Самсара“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 20 януари, след новините от 21:00 ч.
“The Individualism of Gil Evans” в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Individualism of Gil Evans”. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Bill Mathieu, изтъкнат композитор, аранжор и джазов критик, пише за Gil Evans: „Умът ми се замайва от сложността на техниката му на оркестриране. Неговите партитури са толкова изящни, толкова добре конструирани, толкова грижливи към традицията, че човек има чувството, че оригиналите трябва да бъдат пазени под стъкло в някой флорентински музей.“
Чувствата на Mathieu към Gil Evans не са нещо необикновено. Без съмнение най-силно изявеният джаз аранжор след Duke Elligton, Evans е почти боготворен от огромен брой композитори, оркестратори, инструменталисти и критици. Това чувство се усилва от неговата недостъпност по това време – в битието си той не е бил враждебен или антисоциален, а просто недостъпен по един вежлив и тих начин.

The Individualism Of Gil Evans
Кое прави творчеството на Evans уникално? Ето един възможен прочит: всяка негова партитура може се приеме като кръстословица и така да бъде „разгадана“ вертикално (чрез акордите) и хоризонтално под формата на мелодиите, които той създава. Когато едновременно се слуша и в двете посоки, неговата музика просто спира дъха. Това първо.
Другата, също важна част, е прилагането на необичайни инструменти. Evans почти напълно изоставя стандартния джазов арсенал само от тромпети, тромбони и саксофони. Той използва флейти, обои и английски рогове, наред с валдхорни и стандартните джазови инструменти, които обаче свирят отвъд обичайния си обхват.
Gil е сред първите, които включват валдхорна в джаза, още докато е главен аранжор към оркестъра на Claude Thornhill. Evans не само че използва „неджазови“ инструменти, но и ги съвместява по изненадващ начин за да създаде неземни, свежи, прекрасни звуци. Затова мнозина смятат, че неговият звук е по-близо до Mozart, отколкото до джаза.
Особено ценно също така, и това трябва да се подчертае, е неговото чувство за форма и структура. Същевременно Gil е изненадващо скромен по отношение на музиката си. Когато веднъж му казват, че на някои хора им е трудно да определят дали един негов съвместен албум с Miles Davis е класическа музика или джаз, той каза „Това не е мой проблем, а на търговеца.“
Всички тези качества се открояват особено ярко в албума „The Individualism of Gil Evans“ („Индивидуалността на Gil Evans“) от 1964 година, първата му дългосвиреща плоча, при това двойна, след тригодишно мълчание: „Стоях далеч от музиката в продължение на две години – казва той. – Исках да се огледам и да видя какво се случва по света извън музиката“.
В този албум той прилага няколко различни подхода при оркестрацията на деветте пиеси: пет от тях са негови оригинални творби (две от които в съавторство с Miles Davis) и композиции от Kurt Weill, Bob Dorough, John Lewis и Willie Dixon, ето два разнопосочни примера:
• В „The Barbara Song“ няма тромпети, тя е по мелодия на Kurt Weill от „Опера за три гроша“ на Bertolt Brecht, а Evans акцентира на инструментариум от две валдхорни, тромбон, туба, флейта, басова флейта, английски рог.
• „Las Vegas Tango“ е собствена композиция на Gil Evans, ето какво споделя той: „Просто обикновен блус в минор. Няма нищо необикновено в него. Използвах това заглавие, защото носеше някакъв отворен звук, като в равнините. Израсъл съм на запад“. Тук ще откроя включването на Jimmy Cleveland със соло на тромбон, както и дълбокия звук на контрабаса на Paul Chambers с невероятната му способност да държи дълъг тон.
Първата сесия записи за този албум Gil провежда в студиото на фирмата Verve с продуцент Creed Taylor през септември 1963 г. Двамата успяват да си извоюват правото да поканят толкова музиканти, колкото поискат и да им отредят исканото време за студийна работа. Evans дори успява да запише някои скици в студиото – нечуван лукс за композитор / аранжор по това време. Gil също така има привилегията да записва по една или две композиции в даден момент, когато е имал нещо готово, вместо предварително да представи готов целия албум. Taylor е бил абсолютно уверен, че албумът ще се материализира само ако даде свобода на Evans.
В оркестъра на Gil Evans са поканени и блестят музиканти като Phil Woods, Steve Lacy, Paul Chambers, Elvin Jones, Milt Hinton, Richard Davis, Eric Dolphy, Kenny Burrell и Wayne Shorter. Evans свири на пиано в почти всяка пиеса, като с това подсказва развитието на идеите си.
Албума „The Individualism of Gil Evans“ или „Индивидуалността на Gil Evans“ ще представим в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 30 декември, след новините от 21:00 ч.
„Ambient” от Николай Иванов ОМ в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Ambient” от Николай Иванов ОМ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Николай Иванов ОМ e сред предпочитаните автори в „Картини от една изложба“. Ние го знаем като музикант, композитор, художник, чието творческо кредо е синтез между традиция и модерност. Той твори в отворено поле от стилистики, простиращи се между интензивна работа с музика – концерти, музикален съпровод за филми и балет, – и фрески, мозайки и кавалетна живопис. Николай Иванов се опитва да намери оптимален баланс между балканските си корени като творец и неизбежната глобализация, обхванала развитието на изкуството в днешното технократско и консумативно общество.
Ето как Николай ни въвежда в най-новия си албум, като специално за нашите слушатели споделя: „Макар и близък до албумите ми от последните години, като реализация и като изграждане „Ambient” е нещо по-различно и то най-вече като концептуална идея. „Лятна песен”, „Медитация”, „Йога Нидра”, „Нежно” имат с него паралел, но мисля, че тук най-после успях да реализирам чистотата на музикалната тъкан и близост до стила на жанра „Ambient“, и то воден от мистичната концепция за вибрационното излъчване на всичко около нас.

Николай Иванов ОМ – Ambient
Цялото това проявление е всъщност „запис” на едни или други вибрации, които по-сетивните усещат,”четат” и „чуват”. Във всичко наоколо – планини, гори, езера и реки, градове и усамотени места, се чува гласът на проявената вибрация. Така тази музика е резултат от гласовете или шепота на различни места. Всичко наоколо звучи и ни „пее“ със свой собствен глас. Понякога чуваме гласа на отминали времена и хора, които са били на тези места. Понякога имам молба от мои познати, които също „чуват” музиката, да се опитам и аз също да я „чуя”, и я пресътворя. Може би най-велика е музиката на тихите и уединени места – те звучат с най-нежен и фин обертон. На тези места от нас излизат най-красивите и добри идеи и чувства. Всичко, което живее в дълбините на нашата душа, излиза на повърхността и се превръща в извисена музика и поезия. Тогава идва ненарушимата хармония…“
Продължението е за предисторията на албума: „През 80-те години за първи път чух композициите на Brian Eno и цялата плеяда музиканти, започнала този нов жанр „Ambient“. Тази музикална посока бе особено вдъхновяваща за мен, като мога да отделя „титана” Harold Budd с почти всичките му творби, които и до сега ме вдъхновяват с дълбокото си въздействие и енергия. По-късно, успоредно с това, се развиваха и моите търсения и срещи с различните духовни традиции. Пътешествията по континенти и сакрални места, както и срещите с най-различни учители, отвориха в мен нов поглед към заобикалящия ни свят и невъобразимата му дълбочина. Особено важна беше срещата ми с Hazrat Inayat Khan и неговото изключително откровение за космическия език и музиката. Вибрациите и мистицизма на звука, вдъхновението, интуицията, въображението и мисълта, станаха моите нови водачи в търсенето. Стъпка по стъпка днес се разтварям към „приемането” и пресъздаването на музикална тъкан, чието кредо е вътрешен мир и възвисяване“ – завършва Николай Иванов ОМ.
Премиерата на албума „Ambient“ ще се състои в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 23 декември, след новините от 21:00 ч.
“Messages from Afar – First Contact” от KARFAGEN в Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Messages from Afar – First Contact” от KARFAGEN. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Територията на добрия Progressive Rock може да се възприеме и като територия на въображението без граници. Антон Калугин като дете чува у дома си албума “Delicate Sound of Thunder” на PINK FLOYD (1988) и той го очарова до такава степен, че решава именно в тази област да даде изява на своето въображение.
Антон е роден в началото на 80-те години в Харков, СССР, и семейната традиция го води първоначално в Университета по архитектура. Същевременно намира, че музиката и то Progressive Rock музиката, е сферата, в която ще намери своята реализация като произведе нещо такова, че хората да забравят всичко, докато слушат музиката, и просто ще се потопят в дълбочината на вълшебния вдъхновяващ океан.Тръгва на частни уроци по пиано, добива известна музикална грамотност, която използва главно за нотиране на чути мелодии. Вместо академичната подготовка той избира друг подход, и както признава наскоро: „сърцето и ушите ми бяха моите учители, защото искам да направя живота на някого по-ярък, и това ще е най-голямото удоволствие за мен“.

Karfagen – Messages from Afar – First Contact
На 14 години Антон вече е щастлив притежател на два магнетофона „Маяк“, нещо като микрофон и дори истински синтезатор – Yamaha PSR-210. Затваря се на втория етаж на тяхната вила и започва да съчинява и записва своя музика. Проявява учудваща продуктивност: създава близо 40 (!) албума с музика за медитация и релаксация.
Не след дълго основава със свои съученици първата си група KARFAGEN, която остава наред с другите му проекти HOGGWASH, SUNCHILD, AKKO (Antony Kalugins Kinematic Orchestra) и AKP (Antony Kalugin Projects) и в наши дни.
През 2005 г. Калугин се запознава през интернет с продуцента Will Mackie, когато попада на обява за търсене на интересна музика. Антон изпраща няколко свои демо записа, и добавя, че обича музиката на Camel. Получава отговор от Will „аз също обичам Camel“ и предложение за съвместна работа. Така още същата година канадската звукозаписна фирма Unicorn Digital издава първия албум на проекта KARFAGEN – „Continium“.
Успехът и признанието не се бавят: след третия им албум Антон и Will започват да работят в Обединеното кралство, следват нови издания – досега имат девет албума в своята дискография, – гастроли в Холандия, Франция, Германия, Англия и разбира се в Украйна.
Най-новото заглавие на KARFAGEN отново ни въвежда в територията на въображението на Антон Калугин като ни представя впечатляващ инструментален симфоничен рок със силно подчертана мелодичност.
Антон споделя, че първо съчинява мелодията, а след това текста: „за мен в музиката най-важна е мелодичността, иначе е просто съвкупност от звуци. А мелодията ние се стараем да подчертаем с красив аранжимент, и ако сме намерили силна, запомняща се мелодия, представяме я в различни вариации, тя става лайтмотив. Ярката мелодия е именно онзи музикален образ, който ти дава основа за по-нататъшното развитие на произведението“.
Албумът “Messages from Afar – First Contact” е разделен на три части за всяко едно послание, с които се разкрива установяването на взаимоотношения между две цивилизации. Издаден преди по-малко от месец, ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 16 декември, след новините от 21:00 ч.
“Petr & the Wulf” от MUNLY & THE LUPERCALIANS в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Petr & the Wulf” от MUNLY & THE LUPERCALIANS. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Симфоничната приказка „Петя и вълкът“ е създадена от Сергей Прокофиев по молба на Наталия Сац, директор на Централния детски театър в Москва. Това става скоро след завръщането на Прокофиев в родината си, през пролетта на 1936 г. Идеята е да се запознаят децата с музикалните инструменти в симфоничния оркестър и да им се помогне да разграничават тембрите им.
Прокофиев е силно заинтригуван от задачата и я изпълнява за 4 дни, като лично пише и текста на разказвача. Премиерата на „Петя и вълкът“ е на 2 май 1936 г., дирижира самият Прокофиев.

Munly & the Lupercalians – Petr & the Wulf
Ето какво гласи накратко сюжетът на тази приказка:
Една сутрин малчуганът Петя отваря дворната порта и се отправя към зелената поляна. На най-високото дърво е кацнало познато на Петя птиче, което весело чурулика. След момчето се клатушка пате, което се насочва към езерото. Петя забелязва, че в тревата се промъква котка. Появява се и дядото на Петя, който се сърди на момчето, че е излязло извън двора. От гората се показва огромен сив вълк, който излапва патето. След него се появяват и ловците, които го преследват. Те стрелят с пушките си във въздуха, за да го уплашат. С помощта на Петя ловците залавят вълка. Тържественото шествие минава през полянката на път към зоологическата градина. Оказва се, че в бързината вълкът е погълнал патето цяло и то се обажда от неговия корем.
Американският музикант Munly Jay Munly замисля през 2010 г. проект от поредица албуми, наречен „The Kinnery of Lupercalia“, в които да представи измисления град Lupercalia и хората, които живеят там. Първият от тези албуми е базиран именно на симфоничната приказка „Петя и вълкът“ от Сергей Прокофиев.
Munly преразказва историята от гледна точка на няколко герои: Петя, дядо му, вълка, ловците, патето, котката и птичето, всеки със свой музикален стил и езиков изказ. Неправилното изписване на имената на героите на английски – Petr, Wulf, Duk, Grandfater – представя синтаксис, с който Munly се опитва да премести езика в рамките на устната традиция, чиито музикални особености допълват образните характеристики на персонажите.
Албума “Petr & the Wulf” или „Петя и вълкът“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 9 декември, след новините от 21:00 ч.
“Swingin’ New Big Band” от Buddy Rich в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Swingin’ New Big Band” от Buddy Rich. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Buddy Rich е най-великият барабанист за всички времена, който кара дъха ти да спира“ – Gene Krupa, джаз музикант, барабанист
1966 г. е най-неподходящият момент за когото и да било да основава нов джаз биг бенд, защото трябва да се възправи на пазара срещу икономичните рок и поп групи. Неподходящо е, но не и за Buddy Rich. Дотогава той е най-скъпо платеният участник в оркестър, в случая на Harry James, с колосалната за тези времена заплата от $1500 за седмица.
По време на своята 60-годишна кариера Buddy Rich бележи най-ранната си изява във водевил с родителите си, виждаме го на Бродуей като четиригодишно чудо на барабаните, чуваме го да свири през 40-те и 50-те години с джаз легенди като Charlie Parker, Dizzy Gillespie, Art Tatum, Lester Young и Coleman Hawkins за да стане лидер на биг бенд през 60-те, 70-те и през 80-те. Невероятната скорост и прецизност на свирене на Buddy Rich, наред с феноменалната му издръжливост, го характеризират като един от големите инструментални виртуози на ХХ век.

Buddy Rich – Swingin’ New Big Band
И така, Buddy Rich напуска Ню Йорк през 1966 г., заминава за Лас Вегас, където намира спонсор, готов да му плаща за участието на най-добрите музиканти, които поиска, включително и за репетициите им. Buddy успява да привлече тогавашни знаменитости като Gene Quill, Pete Yellin, Bobby Shew, Jay Corre, John Bunch и Carson Smith. Това негово начинание определя останалата част от кариерата му като го превръща в една от главните сили, определящи звука на оркестрите след биг бенд ерата на Duke Ellington, Count Basie, Benny Goodman, Artie Shaw, Tommy Dorsey, Shep Fields, Glenn Miller и т.н.
Има само едно „но“ в тази иначе прекрасна история – спонсорът настоява те да свирят рок музика. След няколко несполучливи опита Buddy се отказва от тази идея и се насочва към джаз репертоар като успява най-накрая да убеди спонсора си да продължи подкрепата. Наема двама от най-добрите оркестратори – Oliver Nelson и Bill Reddie – за да направят албум, станал паметен в историята на джаза.
Още първите изпълнения на бенда предизвикват с огромен интерес и към септември 1966 г. Buddy Rich намира, че те вече са готови да запишат първия си албум, наречен “Swingin’ New Big Band”. Повечето (но не всички) композиции са записани на живо за четири вечери в Chez Club в Холивуд, а усещането, създадено сред публиката, е достатъчно красноречиво, когато чуете албума.
Особено силно впечатление прави интерпретацията на откъси от мюзикъла „West Side Story“ на Leonard Bernstein, която по-сетне се превръща в знаково изпълнение за всеки концерт на бенда, заради удивителния аранжимент, наситен с виртуозни пасажи. Самият Bernstein по-късно адмирира изпълнението на неговата творба в тази версия.
Албума “Swingin’ New Big Band” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 2 декември, след новините от 21:00 ч.
“Children of the Sounds” на KAIPA в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Children of the Sounds” от KAIPA. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„В моето звукозаписно студио имам добър комплект музикални инструменти. Щом чуя мелодия, която да зазвучи в главата ми, правя най-обикновен запис, за да не я забравя. Когато се върна към тази песен по-късно и все още намирам, че е добра мелодия, мога да започна да развивам оригиналната идея.
През лятото обикновено правя дълги велосипедни преходи по тесните криволичещи пътища около моя роден град Uppsala (Швеция). Понякога имам чувството, че нотите извират от вълнистите полета, покрай които минавам, а думите падат като дъждовни капки от ясното небе. Често спирам да си почивам близо до една стара църква. Тогава пък ми се случва да долавям музика, сякаш древни химни прелитат през стените на църквата, но разбирате, че всъщност е нова мелодия, породена в моето съзнание и това е началото на нова песен. Текстът към песента „Like a Serpentine“ („Като серпентина“) отразява това усещане най-добре. Красотата на природата, искам да подчертая, е най-важният източник на вдъхновение за мен при писането на песни.

Това, което наистина ме накара да натисна стартовия бутон този път, беше магията, която изпълни цялото ми същество след като посетих концерта на барабаниста на KAIPA Morgan Ågren и групата му MATS & MORGAN BAND през ноември 2014 г. Събудих се сутринта след концерта и все още чувствах, че огромното преживяване изпълва всяка част от моето съзнание. Разбрах, че трябва да канализирам цялата тази енергия някъде, и затова реших да започна да пиша нова музика.“
Ето така Hans Ludin, лидерът на шведската Progressive Rock група KAIPA, ни въвежда в техния 14 студиен албум “Children of the Sounds“ или „Децата на звуците“. Резултатът е музикално и текстово обагрен албум, едно от най-силните заглавия сред Progressive Rock музиката за 2017 г.
Тази албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 25 ноември, след новините от 21:00 ч.



