Начало » Posts tagged 'Сергей Шишов' (Страница 24)
Tag Archives: Сергей Шишов
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Четири балади за пиано от Димитър Христов” в изпълнение на Ганка Неделчева в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Четири балади за пиано от Димитър Христов” в изпълнение на Ганка Неделчева. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Професор Ганка Неделчева е реномиран пианист с впечатляваща активност като солист и камерен изпълнител в най-широк стилистичен диапазон – от времето на Барока до съвременния ХХІ век. Близо 20 години тя посвещава като изпълнител на творчеството на изтъкнатия български композитор Димитър Христов (1933-2017), теоретик и педагог с международен авторитет, Генерален секретар на Съвета за музика при ЮНЕСКО.
Ето какво ни разказва професор Неделчева за албума “Четири балади за пиано от Димитър Христов”:
„Димитър Христов обичаше мащабните идеи, които експонират в широк план творческите му експерименти и художествени търсения. Синопсисът на цялото му творчество, в т.ч. и клавирното, показва как реално се случваше това.
През 50-те години на ХХ век той започва да пише сонати за пиано. Не е имал идея за техния брой. Оказва се, че жанрът го вълнува в продължение на цели 50 години, интерес, разпростиращ се по време преди и след смяната на века… Христов завършва цикъла от 32 сонати за пиано през 2011 г., но изведнъж ни сюрпризира с ноктюрни. Изненадата беше във всички посоки – за публика, за изпълнители, за неговите колеги – композиторите. Беше слушал ноктюрните на Шопен в изпълнение на Анджей Вазовски, американски пианист, и това се оказа вдъхновение за неговите 12 ноктюрни. Христов сам ги определя като реверсия на Шопеновите образци (21:12). Аз ги изпълних през 2013 на прегледа Нова българска музика. Те имаха голям успех – 17 пъти бяха изсвирени в България и Китай. През 2015 (виждате – много скоро, след 2 години) последва още една изненада – творческият ритуал е отново в олтара на Шопен – с 4 балади за пиано и пак като реверанс към неговите 4 клавирни балади.
“Четири балади за пиано от Димитър Христов” в изпълнение на Ганка Неделчева
Разказвам тези детайли, защото те имат отношение към появата на албума с балади. Димитър Христов възкресява опита на Шопен като идея и жанр, но средствата и светоусещането на модерния творец го отвеждат на светлинни години от вдъхновението с име Шопен. Мащаб и внушение, реализирани с дисонантния експресивен музикален език на модерното време, отвеждат към неподозирани дълбочини на музикалното преживяване, което в повечето случаи е силно поляризирано – бурно и яростно, нежно, шеговито и драматично…
Всъщност целият творчески път на Димитър Христов е илюстрация за нестандартно, иновативно и провокативно българско присъствие в модерното музикално време на ХХ и ХХІ век. Разполагаше с внушителни средства за това – богата ерудиция, висок професионализъм, постоянен информационен обмен за концертния живот по света и издателски проекти в най-големите центрове за това. Имаше мисия не само на творец, а и на просветител. Всяка от неговите творби – за пиано, за глас, за оркестър, както и всяка негова книга беше част от добре обмислена концепция – за изкуството, за неговото възприемане и въздействие върху читателя или слушателя. Нужно е това уточнение, защото и появата на четирите балади за пиано като творби и диска с тях – също са концептуално ситуирани.
В албума “Четири балади за пиано от Димитър Христов” ще откриете романтиката на модерния човек, който е разтърсван от вулканични състояния, породени от настоящото време и неговата реалност.
Тъй като това е последният опус на Димитър Христов, той носи белезите на житейска равносметка, може да се интерпретира като една реминисценция към етапите в живота на всеки homo sapiens, която не е лишена от механизмите на своеобразна автооценка на неговите четири житейски сезона. Сугестиите и обобщенията са многопосочни, многовариантни, определени и силно индивидуални.
В работата ми над баладите композиторът често ме насочваше: „Мислете баладите като 4-частна симфония”, а това вече неслучайно означава и драматизъм, и противопоставяне, и шега, и борба, и оптимизъм, и крушение… Виждате един нов превод в състоянията на ХІХ век с друга лексика“ – завършва професор Ганка Неделчева.
Албума “Четири балади за пиано от Димитър Христов” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в навечерието на Деня на независимостта, в събота, 21 септември, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Earth Healer” от Medwyn Goodall в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Earth Healer” от Medwyn Goodall. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В наши дни китаристът, по-точно е да се каже мултиинструменталистът, Medwyn Goodall вече е легенда в света на New Age и инструменталната музика, с над четири милиона продажби на албуми. Със своите 4 златни диска, 1 платинен и поредица престижни награди, той се сдобива с международно признание за своята продуктивност в различни стилове, но най-вече като автор на запаметяваща се музика, с ярко изразена мелодичност, емоционалност и въздействие. Всичко това му дава възможност през 2002 година да стане независим от продуцентите като основе собствен лейбъл – MG Music.
Medwyn Goodall – Earth Healer
Medwyn Goodall е роден в Йоркшир, Англия, и вдъхновен от хитовете на BEATLES и BEACH BOYS, започва да се занимава с музика още като дете. На 11-годишна възраст среща поп-звездата Cliff Richard, който го насърчава да следва кариерата си като изпълнител. Не след дълго Goodall започва да композира песни като тийнейджър, печелейки местна известност с групата си TRAX. По-късно усвоява впечатляващ набор от инструменти, включително мандолина, пиано, барабани, арфа, флейта, камбанки, панова флейта, вибрафон и синтезатор. Докато учи в колеж по изкуства Goodal открива свое звукозаписно студио, продуцирайки артисти от класически ансамбли до пънк групи. Вдъхновен от природата, започва да записва собствена ambient инструментална музика, и така се появява неговият дебютен албум „Angel Sleep“ с лейбъла на New World Music през 1989 г.
Ето как Medwyn Goodall ни въвежда в проекта си “Earth Healer” („Земен лечител“): “Тук ще доловите настроения от дълбок размисъл до празнично веселие, с които призовавам всички емоции и енергии на възраждащата се от собствената си пепел птица Феникс да подкрепи лечебния дух на Човека. Опитах се чрез балансирана комбинация от успокояващи и вдъхновяващи мотиви да засиля усещането за предстоящо откритие и зареждане с позитивна енергия. Използвах над дузина инструменти от всички епохи и култури, включително панова флейта, мандолина, бодран и далсимър“.
Този албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 14 септември, след новините в 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“The Search of Everything” от John Mayer в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Search of Everything” от John Mayer. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Времето не оставя никакви плодове на дървото“
John Mayer, „You’re Gonna Live Forever in Me“
Стиховете от последния албум “The Search Of Everything” („Търсене на всичко“) на певеца, китариста, композитора и продуцента John Mayer показват съществена разлика от образа на плейбоя хубавец, заемал близо десетилетие първите страници на жълтите издания. Те документират многобройните му връзки с жени, сред които Katy Perry, Kim Kardashian, Taylor Swift, Jennifer Aniston, Cameron Diaz, Jessica Simpson, Jennifer Love Hewitt и т.н., скандалните му подробни описания на практиките му за мастурбация, използвайки фразата „сексуален напалм“ и отнасящи се до неговата мъжка анатомия с определението „бяло превъзходство“.
Всъщност става дума за виртуозен китарист, когото знаем от съвместните му участия с такива блус музиканти като Buddy Guy, B.B. King и Eric Clapton, с джаз легендите John Scofield и Herbie Hancock, за автор на мега хитове със soft-rock, носител на 7 отличия Grammy, любимец на развлекателната индустрия с повече от 30 милиона продажби по цял свят.
John Mayer – The Search For Everything
След медийната вихрушка срещу него, довела до яростен остракизъм за расова и сексуална дискриминация, и два несполучливи албума, John Mayer си налага изгнание от светските хроникьори в продължение на 4 години за да се появи в различна светлина с високо бюджетен поп-рок проект, чиято главна цел е да бъде чут, а не продаден.
Тук ще открием откровен поглед към универсалните истини за живота и загубата на някой, който те е накарал да се обърнеш с по-честен поглед към себе си. Макар и да не е казано в прав текст, разбираме, че става дума за отношенията на John Mayer с Katy Perry. Ето какво пише John в Twitter един ден преди издаването на албума през 2017 г.:
„Това е краят на една ера от август 2014 до април 2017 г. Направих този албум за теб. Можеш да чуеш, да видиш и да доловиш себе си в тези песни“.
Но тематиката на албума не е посветена само на скорошната му раздяла с Katy Perry, най-добрите песни се отнасят до нещата от живота, които не можем да контролираме, от раждането до емоционалното ни съзряване. Ето какво разказва помъдрелият John Mayer:
„Най-голямото престъпление за един творец е да не бъде искрен. Започнах да пиша стиховете за „Търсене на всичко“ в банята. Няколко дни пиша, няколко дни – не. Повечето дни не. Продължих да съчинявам всички тези текстове и точно преди да приключа ми изплува фразата „и безкрайното търсене на всичко“. Видя ми се доста на място, макар и дръзко, и звучи като че ли трябва да бъде релефно набрано върху гигантска книга, която двама души не могат да носят. Мислех си, че наистина в момента обобщавам всичко в живота си или всичко в живота ми от деня, в който се родих. Беше като да гледаш нещо отвъд хоризонта и да тръгваш с мисълта „Какво е това? Искам да се забъркам в него. Искам да вляза в него, искам да го направя“. Така че, за добро или лошо, винаги съм правил всичко по този начин и мисля, че в дадения момент от живота ми, в който съм сега, този албум е за да разбера за какво съм на този свят и за какво не съм.
В музикално отношение тук ще откриете различни песни, така че не всичко звучи в един стил, по-скоро е някаква смесица. Искам за всяка песен да може да се каже „Това също е добро“. И това е малко като да съм различен певец във всяка песен. Понякога пея с фалцет, в други дори не звуча като себе си. Понякога пея блус, понякога пея кънтри. Това е като да опитвате от всичко по малко“ – завършва John Mayer.
Пуснат на пазара с предварително издадени две „вълни“ от ЕР, албумът “The Search Of Everything”, или „Търсене на всичко“ бележи завръщането на John Mayer в нов ипостас, с който оглавява класацията US Billboard Top Rock Albums и заема второ място в US Billboard 200.
Този албум, записан с участието на звезден състав музиканти като Al Jardine и Matt Jardine (BEACH BOYS), Sheryl Crow, Steve Jordan и Pino Palladino, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 3 август, след новините в 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Wasteland” от RIVERSIDE в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Wasteland” от RIVERSIDE. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
През февруари 2016 г. полската Progressive Metal група RIVERSIDE е сполетяна от беда: съоснователят и китаристът Piotr Grudziński е открит мъртъв след внезапно спиране на сърдечната му дейност. Дотогава те са издали заедно шест студийни албума, два мини-албума, две концертни издания, изнасят множество представления в страни от цял свят. Успяват да се наложат на световната сцена като създават своеобразен звуков пейзаж с компоненти от Atmospheric Rock и Metal.
„Спомням си момента, в който трябваше официално да обявим, че ще продължим само като трио, а не квартет“ – споделя певецът и бас китаристът Mariusz Duda. – „Правехме фотосесия на полското крайбрежие, тогава казах на момчетата: „Нека си представим, че все едно сме в началото. Много от нашите фенове не могат да си представят албум без Grudzień и за някои от тях групата е престанала да съществува, когато той почина. Ние трябва да докажем, че сме способни да оцелеем не само като свирим на концерти, но най-вече, като записваме нов албум.“
Riverside – Wasteland
Така след усилена работа върху изцяло нов материал през есента на 2018 година се появява седмият студиен албум на групата “Wasteland” („Пустош“), в който влизат 9 композиции със силен емоционален заряд и философска задълбоченост наред с присъщата им кинематографичност и широк инструментариум от стилистични похвати.
Основната тема в „Пустош“ е посветена на преживяванията на група хора да оцелеят след преживян апокалипсис в неопределено бъдеще. Mariusz Duda признава, че се е вдъхновил от книгата „Пътят“ (2006 г.) на американския писател Cormac McCarthy, както и от игрите от серията „Fallout“. Но тематиката на албума се отнася не само до пост-апокалиптичните визии за света, но и до смъртта на Piotr Grudziński, за опита на групата да се преоткрие при нови обстоятелства и, като цяло, за сегашната ситуация във все по-бурния свят, пълен с нови разделения и конфликти.
„Отдавна си мислех да изследвам темата за „пост-апокалиптичните“ области в духа на антиутопиите“ – продължава Mariusz Duda. – „Прочетох доста книги, гледах филми, играех видео игри, всички свързани с истории за опит за оцеляване в току-що унищожен свят. Съчиняването на подобно история преди нямаше никакъв смисъл. RIVERSIDE обаче отваря нова глава в своето развитие и след последните ни преживявания подобна история придоби по-голямо значение. „Wasteland“ е най-вече за това, което се случва в света в наши дни, но също така споменаваме трагедията, която сполетя бандата през 2016 година.
В музикално отношение ние се върнахме към по-мрачната звучност, с повече китарени рифове, с доста по-различна стилистика, изказът е много по-дълбок и по-зрял, разкриваме нови хоризонти. Ще откриете странна смесица от контрастни преходи, музика от уестърни и славянски мотиви, бих го нарекъл меланхоличен рок, в който на преден план е изведена мелодията. Всичко това създава епична звукова картина, която има много малко общо с музиката на групите, с които бяхме сравнявани преди, като PORCUPINE TREE, THE MARS VOLTA, OPETH и DREAM THEATER“ – завършва Mariusz Duda.
Албума “Wasteland”, или „Пустош“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 27 юли, след новините в 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Девет закъснели пиеси” от Константин Цеков в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Девет закъснели пиеси” от Константин Цеков. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Тази седмица ни предстои да се срещнем с български автор, отдавна завоювал престиж сред музикалната критика не само у нас, но и по света. Цяло поколение български младежи си тананика песните на Формация студио Балкантон, най-стойностното явление в българската рок музика, неизменна част от чието битие е пианистът Константин Цеков.
Възпитаникът на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в класа по пиано на проф. Лили Атанасова проявява многопластово засилен интерес към композицията и наред с неизчерпаемата му творческа инвенция, това го нарежда до най-изявените български творци в музикалното изкуство. Има съществен принос за основополагане на съвременни тенденции в областта на композицията, аранжимента, оркестрацията и звука, при това както в студийната си работа, така и във всички области и музикални жанрове.
Константин Цеков – Девет закъснели пиеси
Константин Цеков е композитор, аранжор, пианист, вокалист и продуцент на над десет албума с ФСБ, множество компилации, също така е автор и продуцент на четири свои солови студийни албума, два от които са с инструментална музика, където по традиция експериментира авторските си идеи. Автор е на музика към редица игрални и документални филми, театрални и куклени постановки, мюзикъли, детска, илюстративна и симфонична музика. Често е ангажиран с концертна дейност в различните жанрове, които сам си избира, както и с множеството си ангажименти и покани за работа в звукозаписни студиа от Германия, Дания, Австрия, Норвегия и Русия за реализирането на свои и международни проекти.
Участва като пианист в записите на филмовата музика на Ennio Morricone и на Luis Enríquez Bacalov, в турнето на Филипп Киркоров из Русия и САЩ през 1998 г., става продуцент и аранжор на песента “Cielito Lindo“ от албума “I’m Never Gonna Change” на José Feliciano, която през 1990 г. е отличена с наградата „Grammy” за най-добро латино поп изпълнение.
И още нещо забележително: Косьо, както всички го наричат, е автор на музиката за филма „Incognita”, руско-немска-българска продукция със световна премиера в Мюнстер на 9 май 2012 г., записана от Симфоничния оркестър на Мариинския театър в Санкт Петербург под диригентството на маестро Валерий Гергиев.
В началото на есента през 2018 година Константин започва работа върху проект със съвсем различен натюрел, който става неговият пети студиен албум. Той сам изпълнява партиите на всички инструменти, основно на пиано, във своите композиции, наситени с интимност и лиричност в създаваната с кинематографична образност звукова картина.
Соло албумът “Девет закъснели пиеси“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 6 юли, след новините в 21.00 ч., и това ще бъде неговата премиера.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Shehili” от MYRATH в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Shehili” от MYRATH. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Музикантите от тунизийската група MYRATH още с първите си изяви в стила Oriental Metal стават известни у нас; сред слушателите на „Картини от една изложба“ те се ползват със завиден успех от трите им представяния досега. Техните гастроли по цял свят се следят с повишен интерес и са белязани от съвместни участия с Robert Plant от LED ZEPPELIN, HIM, NIGHTWISH, DREAM THEATER, WASP, SYMPHONY X, EPICA, ANATHEMA.
След три години подготовка на пазара през м. май 2019 г. се появи петият им студиен албум “Shehili“ и ето как певецът Zaher Zorgatti ни въвежда в него:
“Shehili“ в Тунис означава горещ сахарски вятър, идващ от юг, това е древна дума, синоним на сироко. През тези три години работихме много усилено, затова сме развълнувани как ще бъде приет албумът ни, каква ще е реакцията на феновете към новия ни звук. Ние представяме в “Shehili“ нов жанр, който нарекохме Blazing Desert Metal (пламтящ пустинен метъл) и се питаме как те ще приемат тази музика.
Myrath – Shehili
В сравнение с предишните ни албуми, тук има съществени разлики по отношение на структурата на песните и вокалните линии, сега те са някак си по-зрели. Този път албумът е продуциран от трима души. Основният ни продуцент и съавтор на песни е Kevin Codfert. Той композира например песента „Stardust“ („Звезден прах“), в която също така свири на пиано. Има още една песен, в която прави солото, в други свири на клавишни инструменти, а също така ни даде много идеи. Сътрудничихме и с Jens Bogren, а третият продуцент е Eike Freese от Chameleon Studio в Германия.
Решихме всеки от MYRATH да разработва свои собствени идеи и да ги подготви на лаптоп. Нямахме никакви жанрови ограничения – можехме да включим всякакви вдъхновения, било класика, фламенко или френска и италианска поп музика и какво ли още не. Kevin Codfert ни позвъни след време, наехме хотел за два седмици в Тунис, близо до родния ми град Сус, където в една малка стая се събрахме. Всеки трябваше да носи лаптоп и музикалните си инструменти, за да можем да чуем и да запишем идеите си. Направихме селекция и това бе първата стъпка в процеса. После се насочихме към това да подобрим избраните фрагменти и така нататък, докато влязохме в звукозаписното студио.
Що се отнася до съдържанието на песните, всяка носи отпечатъка на нейния автор, защото това си лични преживявания, които отразяват вътрешния свят на всеки от нас по един доста положителен начин. Не се оплакваме от нищо и дори ако има някакви тъжни истории, накрая винаги има надежда, без значение дали става дума за битка с някакъв стрес, наркомания, или срещу спомен от нашето минало. Защото в песента накрая винаги ще победим това чудовище, вътрешният ни враг. В песента “Dance” („Танц“) например се разказва за сирийски танцьор, който получава смъртни заплахи от ИДИЛ, но преодолява страха си и продължава да танцува, дори ако ще трябва да го прави сред руини. Целта на нашата музика е да предизвика щастие и радост, да отдаде почит на онези, които отказват да паднат или да спрат да се надяват, дори в свят, изпълнен с омраза и несигурност“ – завършва Zaher Zorgatti.
Албума „Shehili“, записан с участието на солисти и с Националния оркестър на Тунис, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 29 юни, след новините в 21:00 ч.
“The King of Swing” от Benny Goodman в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The King of Swing” от Benny Goodman. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
На 21 август 1935 г. в танцувалната зала Palomar Ballroom, Лос Анжелис, се случва нещо необичайно, дало началото на цяла ера в музиката на ХХ век. Кларнетистът Benny Goodman и неговият оркестър започват първото си представление от договора за триседмично участие със стандартни пиеси. Виждайки безразличието на публиката, Benny рязко променя програмата за втората част от участието им с аранжиментите на Fletcher Henderson и Spud Murphy в новия стил Swing. Публиката, съставена предимно от бели студенти и ученици, избухва във вихрени танци и неспирни аплаузи. Новината за вълнуващата музика и ентусиазираните танци се разпространява мигновено из цялата страна и това дава началото на ерата на суинга. Нещо повече, внезапният успех на оркестъра на Benny Goodman променя цялата интонационна среда в популярната музика на САЩ и затова през 1937 г. списанието Time го обявява за “The King of Swing” (”кралят на суинга“). Повлияни от новината за събитията в Palomar Ballroom редица оркестри за танцувална музика започват да имитират стила на Benny Goodman, който завладява музикалния пазар и господства до 1946 г.
Други изтъкнати музиканти след него също допринасят за налагането на суинга: Louis Armstrong, Louis Prima, Larry Clinton, Duke Ellington, Count Basie, Artie Shaw, Glenn Miller, Woody Herman, Tommy Dorsey, Jimmy Dorsey, Harry James, Louis Jordan, Cab Calloway. На 16 януари 1938 г. за първи път джаз звучи в знаменитата нюйоркска зала Carnegie Hall именно с изпълненията на Benny Goodman и неговия оркестър.
Benny Goodman – The King of Swing
Характерно за една пиеса в стил суинг е участието на мощна ритмична секция и на дървени духови и брас инструменти, които влизат в диалог по време на изпълнението. Степента на импровизация зависи от аранжимента, качествата на музикантите и лидера на бенда. Обикновено пиесите започват с уводен рефрен, в които се излага основната тема, последвана от солови изяви на отделните изпълнители, и бравурна финална част. В редица случаи аранжиментите са изградени изцяло около определен солист или певец. Някои оркестри използват също така струнни или вокални секции, или и двете. Репертоарът от суинг ерата включва както стандартни мелодии от доминиращата през първата половина на ХХ век в САЩ колекция Tin Pan Alley, така и оригинални суинг пиеси за оркестри, блус песни и традиционни джаз мелодии като “King Porter Stomp”, която оркестърът на Benny Goodman прави абсолютен хит.
И още нещо характерно: горещата суинг музика е неразделно свързана с jitterbug танца, който се превръща в национална мода. Суинг танцът всъщност има корени още през 20-те години на миналия век като Lindy Hop, и по-късно включва комбинация от елементи на The Suzie Q, Truckin’, Peckin’ Jive, The Big Apple, The Shag. На тази основа възниква субкултурата на jitterbug танцьорите, които се обособяват на конкурентни групи, събират се около залите за танцуване, където звучи горещата суинг музика на Benny Goodman и неговия оркестър. Изпълненията на тези танцьори на дансинга често пъти имат акробатични елементи, стават предмет на възхищение и подражание, правят състезания и турнири, и влизат в кинохрониките, заемат челните страници на вестниците и списанията. Някои от най-добрите танцьори се събират в професионални танцови групи, например популярната Whitey’s Lindy Hoppers, като дори надживяват суинг манията и се вливат в модата на R&B и ранния Rock&Roll.
Всичко това се долавя най-добре в албума “The King Of Swing” („Кралят на суинга“) на Benny Goodman и неговия оркестър със записи от върховия му период 1935 – 1939 г., в които участват певицата Helen Ward, аранжиментите са дело на Fletcher Henderson, Jimmy Mundy, Harry James, David Rose, Edgar Sampson, Gordon Jenkins, Henry Brandt и Mary Lou Williams, чуваме пианиста Jess Stacy, тенор саксофонистите Art Rollini, Bud Freeman и Vido Musso, тромпетистите Harry James, Bunny Berigan, Ziggy Elman и Nate Kazebier, тромбониста Murray Mceachern и Gene Krupa на барабаните.
Имам удоволствието да ви изпратя материалите за този албум, който ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 22 юни, след новините в 21:00 ч.
“Забравената песен” от АЕГОНИЯ в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Забравената песен” от АЕГОНИЯ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
…Един ден над малко село, високо в планината Андаегил, слънцето не изгряло, капчица дъжд не паднала, реките пресъхнали. Посевите изсъхнали, всичко започнало да умира и така, както било тръгнало, хората нямало да преживеят зимата. Те не знаели що да сторят и затова решили да попитат Саликия – магьосницата, която живеела високо в планината. Тя им казала да потърсят Ендориел – господарката на мъглите – и да разберат от нея къде е скрит камъкът на ветровете. Събралият се съвет изпратил младия Данил на обречена мисия – да се възправи срещу господарката на мъглите Ендориел и да спаси селото. Той приел със свито сърце, защото Ендориел била най-страшната и могъща магьосница от приказките и преданията. Той трябвало да стигне планината Елгора, където често падали мъгли, и да засвири на вълшебен кавал, за който се смятало, че се чува много надалеч и може да повика магьосницата…
Така започва историята в албума „Забравената песен“ на софийската Atmospheric/Doom/Gothic/Fantasy Metal група АЕГОНИЯ и ето как ни въвежда в неговата предистория певицата и цигуларката Елица Стоянова, автор на текста и – съвместно с Николай Николов – композитор:
„В началото имаше само музика. С приятеля ми и китарист на АЕГОНИЯ (Ники) обичахме да измисляме кратки инструментали с китара и цигулка. Скоро решихме да ги разработим в песни и написахме и текстове към тях. В един момент осъзнахме, че текстовете на песните са свързани помежду си и разказват една обща история. Всяка следваща песен, която измисляхме, беше като още едно парче от пъзела, който по-късно нарекохме „Забравената песен“.
Аегония – Забравената песен
До този момент не бях писала нищо (освен няколко стихотворения в детските си години). Бях заинтригувана и реших да приема предизвикателството да напиша книга по историята, разказана ни от песните. Така започна един невероятен, магически процес. Усещах как книгата се пише сама, а аз само я записвам. Бях първият ѝ читател. Записването на историята извикваше още музика, а музиката – нови истории.
Пътешестването, пътуването до непознати места много ме вдъхновяваха да пиша. Идеите просто изникваха щом погледнех към красива природна картина, извор на река или пък някое интересно дърво. Въпросите, които се въртяха в главата ми, получаваха отговори – например по време на едно пътешестване из Балканите, скоро след като се зачудих как ли се е правила хартията преди, случайно попаднахме на малко магазинче в Охрид, където съдържателят ни показа как прави хартия по старинен метод. Едно старо, изсъхнало дърво на фона на красива есенна гора в Западните Родопи ми даде идеята за Горящото дърво, за което ще прочетете в следващите книги. Други от идеите сънувах.
Елица Стоянова; фотограф: Цветелин Кръстев
Когато завърших книгата „Забравената песен“ си мислехме, че това е краят на историята. Но се оказа, че не е така – след кратка пауза се видя, че историята не свършва до там! Започнах да пиша продължението, но не се получаваше. Историята ме върна назад във времето, за да разкажа повече за някои от второстепенните герои в първата книга. Така се появи „Реката на спомените“.
Сега работя по трета книга. Историята все така се пише сама, вече знам някои основни неща, които ще се случат, но как ще завърши това пътешествие – и на мен ми предстои да разбера. Вече имаме няколко готови песни и няколко идеи, които предстои да разработим, свързани с трета книга. Сега, след като завършихме работата по албума „Забравената песен“, най-после ще можем да продължим да я развиваме, защото се надявам, че следващите ни песни ще оформят продължението на историята“ – завършва Елица Стоянова.
Албума „Забравената песен“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 15 юни, след новините в 21:00 ч., и това ще бъде неговата премиера
“Proxy” от TANGENT в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Proxy” от TANGENT. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Progressive Rock групата от Северна Англия TANGENT е добре позната на почитателите на този стил. За период от 15 години постоянно присъствие на сцената тя си извоюва реномето на група, която старателно почита и пресъздава миналото, но е винаги с едно око към бъдещето.
Това добре личи в техния десети студиен албум “Proxy” или „Пълномощник“, издаден през ноември 2018 г., в който композициите са представени доста умело и въпреки че са в стилистичните рамки на прогресив рока, откриваме неочаквани и доста съществени отклонения от влиянието на EMERSON, LAKE & PALMER, EGG, HATFIELDS, CARAVAN и CAMEL, за които пишат на обложката на албума.
Tangent – Proxy
Работата върху „Пълномощник“ трае по време на съвместното им турне през 2017-2018 г. с KARMAKANIC и това им дава възможност да използват всеки удобен случай в хотелските стаи, при пътуванията с ван или докато правят sound-check преди концерта, за да шлифоват детайлите. В резултат се получава органично звучащ музикален продукт, едно от най-добрите заглавия наскоро, за който основателят и лидерът на TANGENT – певецът и пианистът Andy Tillison – споделя:
„Често си мисля, че добрият прогресив рок албум изглежда като гоблена от Байо (с хроника на завладяването на Англия от норманите – б.м.), и е нещо като разказ за времето, в което живее групата, използвайки цялата история, която ни е довела до тази точка, с коментар за настоящето чрез опита от миналото. Вероятно сред вас има мнозина, които си мислят, че политиката няма място в прогресив рока, но ще ви разочаровам. Започваме “Proxy” с протестна песен, която е срещу определен световен лидер днес, срещу начина на управление на света, но не забравяйте, че нашият стил в рока беше роден в края на 60-те година като част от контра културата, а не е само в приятния звук от мелотроните и богатата оркестрация.“
В съдържателно отношение албумът варира от социалния протест до философските разсъждения, като пътьом минава през дръзката гордост и съзнателното съжаление. Всичко това е гарнирано с типичната британска ирония и сарказъм, за да се получи поток от добре премислени текстове, доказващи още веднъж, че Andy Tillison е сред малцината в съвременния прогресив рок, които вграждат в песните си силни и умни думи с актуално звучене.
Днешният състав на TANGENT впечатлява с участниците си: вездесъщият Andy Tillison, бас китаристът Jonas Reingold (ex-THE FLOWER KINGS, THE SEA WITHIN, STEVE HACKETT BAND), саксофонистът и флейтистът Theo Travis (SOFT MACHINE, TRAVIS-FRIPP), китаристът Luke Machin (MASCHINE, FRANCIS DUNNERY BAND), барабанистът Steve Roberts (ex-MAGENTA, GODSTICKS) и гост музикантът Goran Edman (ex-YNGWIE MALMSTEEN, KARMAKANIC), вокал.
Имам удоволствието да ви изпратя материалите за албума “Proxy” или „Пълномощник“, който ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 8 юни, след новините в 21:00 ч.
„Достойно есть“ с камерен ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласният“ в “Картини от една изложба”
През април 1876 година старобългарските песнопения напускат храмовете и манастирите, и наред с добре известните песни на Добри Чинтулов, Иван Вазов и Стефан Стамболов започват да звучат като революционни химни. Те извисяват националното самосъзнание и повдигат духа на нашите предци в решителния час на битката за род, вяра и език, ставайки истински катализатор на Освобождението. Ето няколко примера:
-
- „Господи сил, с нами буди“ е пято от защитниците на Дряновския манастир;
- „Возбранной воеводе победителная“ е изпълнявано от клисурските въстаници след освещаването на знамето в черквата „Св. Никола“ на Гергьовден;
- „Христос воскресе“, „Господи помилуй“ и „Достойно есть“ (негов автор е Аверкия монах Рилец, председател на Втори революционен комитет) звучат на много места в онези паметни дни.
Наред с тях трябва да споменем и любимото песнопение на Васил Левски „Достойно есть” – възхвала на Св. Богородица, което е записано от Таня Христова и Иван Желев в Родопите, в Широка лъка, запазено от Згуро Згуровски.
Камерен ансамбъл Йоан Кукузел Ангелогласният – Достойно есть
Тези песнопения са съчетани с малко известни спомени на участници в тези величави събития в проекта на журналистите Милко Кръстев, Илия Пехливанов и Таня Христова с консултанти академик Иван Дуйчев, академик Иван Унджиев, професор Стоян Джуджев и Веселин Йосифов. Текстът е озвучен с великолепните гласове на артистите Виолета Бахчеванова, Коста Цонев, Васил Михайлов, Петър Чернев, Вълчо Камарашев, Николай Узунов и Васил Стойчев.
Албума “Достойно есть“ с изпълненията на камерния ансамбъл „Йоан Кукузел Ангелогласният“ с диригент Таня Христова ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в навечерието на Деня на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, събота, 1 юни, след новините от 21:00 ч.
