Начало » Posts tagged 'Сергей Шишов' (Страница 23)
Tag Archives: Сергей Шишов
“Песента на славея“ от СВЕТОГЛАС в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Песента на славея“ от СВЕТОГЛАС. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В „Картини от една изложба“ отделяме специално внимание на изтъкнати български музиканти, и не е случайно, че мнозина от тях ни търсят като място за изява на най-новите си произведения.
Така e и сега, с „Песента на славея“, третият самостоятелен албум на мъжката вокална формация СВЕТОГЛАС. Тя е създадена през 2009 г. от Даниел Спасов и Милен Иванов – солисти на световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове”. СВЕТОГЛАС е сред първите български мъжки вокални формации, чиято цел е да представи богатството и красотата на старинното българско мъжко църковно и народно пеене.
Новото във вокалната и сценичната практика на формацията е представянето за първи път на музикални творби от фолклорната култура, които не са звучали никога досега. Това са песни от най-стария български фолклорен пласт, полифонични творби на базата на традицията, импровизации, старинни монодични и хармонични църковно-славянски песнопения.

Светоглас – Песента на славея
В албума „Песента на славея“ са включени 22 фолклорни песни, с които музикантите от СВЕТОГЛАС ни предлагат музикално пътуване из песенния фолклор, което ги води в различни райони на България – Средна Западна и Северозападна България, Пиринска Македония, Тракия, Странджа.
Някои от тези песни са част от концертния репертоар на групата, други са издирвани и реставрирани от старинните пластове на фолклора. С изключение на „Бре, Петрунко“ на композитора Филип Кутев, всички останали са оригинални изпълнения, които не са записвани до този момент. Има две солови песни – „Момини сълзи“ – с Даниел Спасов и „Телеграма дойде“ – с Милен Иванов. Дуетите са от шопския регион, запазени са във вида, в който са достигнали до нас, при това без композиторска намеса, а останалите песни са съвременни обработки и аранжименти на Милен Иванов и една на академик Николай Кауфман.
Повечето песни са a capella, в други са включени традиционни фолклорни инструменти, в трети – класическите пиано, обой, виолончело и акустична китара.
Този проект представлява синтез на различните творчески търсения на музикантите от СВЕТОГЛАС през годините, обединени в цялостно произведение. Песента „Игра“ например е уникален опит за съчетание на класическа музика и български фолклор – Темата /фугатото/ от увертюрата към операта „Вълшебната флейта“ на Волфганг Амадеус Моцарт и тракийската песен „Завило се вито хоро“ – един експеримент, който се приема възторжено от публиката и в България, и по света.
Албума „Песента на славея“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 23 ноември, след новините от 21:00 ч., и това ще бъде неговата радио премиера, преди официалното представяне на 28 ноември в Софийската градска художествена галерия.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Resistance“ от IQ в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Resistance“ от IQ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Британската нео-прогресив рок група IQ не е от най-популярните у нас, но тя отдавна завоюва на световната сцена репутацията на една от най-ярките в стила прогресив рок. И мнозина виждат в нейно лице продължител на традициите на GENESIS от периода с Peter Gabriel и на MARILLION с певеца FISH. Сред характерните черти за тази група е забележителното постоянство в отстояване качеството на собствената им музика в продължение на 38 години.
Така е и сега, след издаването миналия месец на техния дванадесети студиен албум. “Resistance“ („Съпротива“) е на два компакт диска в добре познатата ни стилистика и ето какво споделят в интервю двама от музикантите.

IQ – Resistance
Китаристът Mike Holmes, основен автор на музиката: „Когато работехме върху предишния ни албум „The Road Of Bones“ („Пътят на костите“, 2014) имахме доста материал, който не ни се искаше да изоставим. Затова продължихме работата върху него и го издадохме като бонус диск към албума. Другояче стана с “Resistance“: тук всичко вървеше много последователно от самото начало и колкото повече разработвахме песните, толкова по-трудно ставаше да решим какво да поставим в „главния албум“ и какво не. В един момент решихме, че това трябва да е двоен албум, няма да е строго концептуален, но в който песните са тематично свързани, като на мен най-силно въздействие ми оказа плашещата история за изменението на климата.“
Певецът Peter Nicholls, автор на текстовете: „Общото в тематиката на стиховете е времето, в което живеем. Те са израз на този етап от живота ми, в който съм в момента, и това е червената нишка през всички песни. Ако се заслушате в текстовете и музиката, ще доловите желанието ни за съпротива, дори за бунт, но също така и усещането, че понякога сме твърде безпомощни и безсилни от начина, по който се развива светът, а нямаме властта да променим нещата. Заглавието „Съпротива“ се отнася до изживяната от мен дълбока интроспекция, при която наблюдавах съзнанието си, за да намеря сили да се разбунтувам срещу убийствени за мен обстоятелства. Става дума за реални събития от живота ми през последните години, когато имах някои лоши преживявания и в един момент стигнах до точката, в която си казах: Стига! Време е да отвърна на удара!“
Албума “Resistance“, или „Съпротива“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 16 ноември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Showdown!“ от Albert Collins, Robert Cray and Johnny Copeland в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Showdown!“ от Albert Collins, Robert Cray and Johnny Copeland. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Продуцентът Bruce Iglauer замисля проект с участието на трима изявени блус китаристи, нарича го Texas Guitar Showdown и го представя на фестивала за блус музика в Чикаго през 1984 г. В състава му са включени Albert Collins, Johnny Copeland и Gatemouth Brown с намерението тази формация да бъде записана и издадена на дългосвиреща плоча. Но скоро става ясно, че Gatemouth Brown не се вписва в намеренията на Iglauer и на негово място е поканен младият Robert Cray, който напълно достойно се включва в триото. Нещо повече, тримата успяват да постигнат завидна синергия и сплотеност, резултат от приятелството им от години и от намеренията им за сътрудничество, а не само на индивидуалната им виртуозност. Така например по време на записите се оказва, че Johnny Copeland е болен и той вместо да се лекува у дома по лекарско предписание, свири легнал на пода на студиото.
Началото обаче е близо 30 години по-рано в шумните блус барове на Хюстън, щата Тексас. Младият тогава китарист Albert Collins, току що усвоил ледения звук на своя Fender Telecaster, взема под крилото си тийнейджъра, амбициозния певец и автор на песни Johnny Copeland. В онези дни Albert все още не е „господарят на Telecaster“, изобретателят на така наречения „The Cool Sound“ („Студеният звук“). А Johnny все още не е „Texas Twister“ („Тексаската пясъчна вихрушка“), международният посланик на блуса, пренасящ звука от онези барове в Хюстън към Европа, Африка и страните отвъд Желязната завеса. Тогава те бяха просто двама диви младежи, които обичаха да правят музика и да купонясват заедно. Johnny научи първите си трикове на китара от Albert и това усили тяхното приятелство, което остана до края на живота им.

Albert Collins, Robert Cray and Johnny Copeland – Showdown!
Петнайсет години по-късно. Рок китаристът Robert Cray присъства на абитуриентския си бал в гимназията в Такома, щата Вашингтон. Обаче вместо обичайните кавъри на парчета от Toп 40, на бала свири Albert Collins. Robert е очарован и още същата вечер решава, че започва да свири блус. Albert приема младия Robert за свой духовен син и го обучава да свири на китара в стилистиката на тексаския блус, точно както беше направил същото с Johnny години преди това. В продължение на пет години групата на Robert Cray прави най-яркото блус шоу в Тихоокеанския Северозапад на САЩ, често пъти белязано от участието на Albert Collins.
1985 г. Тримата приятели се събират в студиото Streeterville в Чикаго, създават изключителна атмосфера по време на работата си, вдъхновявайки се един друг и записват “Showdown!” („Гала представление!“), който веднага след издаването си грабва вниманието на слушателите и специализираните издания. През следващата година той е отличен с наградата “Grammy” за най-добър запис на блус музика, за да добие по-сетне репутацията на един от най-важните за историята на блуса албуми.
Текстовете на песните ни представят ярки образи, посветени на различни аспекти на любовта: жена ритуално разпуска косите си по пълнолуние; мъж се завръща в родния си град при малкото момиче, което е оставил преди време; виждаме и красавицата, която постига всичко в живота си с едно щракване на пръсти; долавяме копнежа на музикант да се върне при жена си у дома, както и лошия късмет на друг с жена, която обича да кръшка, а самият той сънува първата си любов, докато проиграва всеки долар на карти.
Албума “Showdown!” или „Гала представление!“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 9 ноември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Simulation Theory“ от MUSE в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Simulation Theory“ от MUSE. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
1. „Делът на цивилизациите на човешко ниво, които достигат до след-човешка фаза (тоест такава, която е способна да изпълнява симулации на предците си с висока степен на достоверност), е много близък до нула“, или
2. „Делът на след-човешките цивилизации, които се интересуват от провеждането на симулации на своята еволюционна история или нейни вариации, е много близък до нула“, или
3. „Делът на всички хора с нашия вид преживявания, които живеят в симулация, е много близък до едно“.
Ето така през 2003 г. шведският философ трансхуманист и професор в University of Oxford – Niklas Boström, – формулира своите три тезиса в статията „Живеете ли в компютърна симулация?“, че нашата реалност е илюзия.
Той обаче не е първият в човешката история, който стига до подобни изводи. Питагор, Платон и Аристотел в Европа, Джуан Дзъ в Китай, както и индийската концепция за Майя – илюзията на битието, – Рене Декарт в Средновековието, а в по-близките ни дни Jaron Zepel Lanier, създателят на термина Virtual Reality (VR – виртуална реалност) през 1989 г., имат сходни идеи.
Теорията на симулацията, или хипотезата на симулацията, както е известно, всъщност е философско учение за това, че реалността е симулация, като най-често се има предвид „компютърна симулация“. Това учение намира интерпретация в масовата култура, като е достатъчно да споменем творбите на писателите Richard Bach, Douglas Adams, Kurt Vonnegut, Philip Dick, филмите от трилогията „Matrix“ („Матрицата“) на Lana и Lilly Wachowski, „The Thirteenth Floor“ („Тринайсетият етаж“) на Josef Rusnak, „Total Recall“ („Зов за завръщане“) на Paul Verhoeven и „Ready Player One“ („Играч първи, приготви се“) на Steven Spielberg.

Muse – Simulation Theory
В тази поредица се включват и музикантите от британската рок група MUSE:
„Нарекохме нашия албум “Simulation Theory” („Теория на симулацията“) под влиянието на Niklas Boström – заявява певецът и китаристът Matt Bellamy, основен автор на текста и музиката – защото смятаме, че нашата реалност е генерирана изкуствено, че всички ние „плуваме“ вътре в някакъв компютър. Живеем в сложни времена и желанието ни да се измъкнем от тях вероятно е естествено нещо. Говоря за неща като VR компютърни игри и живот във въображаем свят. Общата идея е, че може би вече живеем в симулация и не всички го знаем, че представляваме само съвкупност от кодове в необичайна съвкупност от симулирана среда.
По някакъв начин обаче нашето духовно и религиозно мислене вече казва това на децата ни и си мисля, че това може да бъде облекчаващо. Може да ни даде сила да поемем повече рискове; и да не приемаме живота толкова сериозно, ако започнем да мислим за това, че не всичко е толкова зле или че идва краят на света. Така ни хрумна идеята за бягството от настоящия момент и сивото ежедневие на нашия живот с излизането в някакъв виртуален свят или дори в различен момент от време.
Концепцията на албума се състои именно в тази идея за симулация и извеждане на себе си отвъд реалността и проникването ни в алтернативна вселена от друг вид. Това беше естетически избор, но предполагам, че можете да кажете, че е отчасти и политически. Ние живеем в сложни времена и искането да се измъкнем от тях вероятно е нещо естествено.
Всичко започна по времето, когато усилено се занимавах с VR игри и започнах да чета Niklas Boström и други автори за теорията на симулацията, откъдето е тази идея, че изчислителната мощ на компютрите един ден ще бъде достатъчно голяма, за да симулира цяла Вселена по начин, който би бил доста точен. Спомних си и за филмите с дистопия от 80-те години като „Aliens” („Пришълците“), “Terminator”, “Total Recall”, “Escape from New York” („Бягство от Ню Йорк“) или дори “Back to the Future” („Завръщане в бъдещето“), които показват бъдещото през ХХІ век. Интересно ми бе да се върна към това и как се почувствах, когато видях тези неща, в сравнение с това, къде всъщност сме днес и как има някои паралели, въпреки че не е задължително да изглеждат по същия начин, по който хората тогава предвиждаха как роботите превземат света.
В песента “Algorithm” от “Simulation Theory” пея доста открито за идеята, че автоматизацията и роботиката, наред с изкуствения интелект започват да превземат живота ни. И мисля, че една от причините, поради които MUSE се вълнува от тази тема, преминаваща през доста от нашите албуми, е, че музикалната индустрия беше една от първите, които изпитаха автоматизацията. Идеята, която ни вълнува е, че да учиш за цигулар или пианист или нещо подобно, в крайна сметка в съвременната епоха е по-малко ценено от това да вземеш лаптоп, за да създаваш семпли или да генерираш някакви звуци. Наборът от човешки умения се заменя с компютри и вземане на семпли, а в нашата индустрия това започна отдавна. Вече не е шега от научната фантастика за нас да казваме, че изкуственият интелект някой ден може да ни вземе работата.
Иначе предизвикателствата са до голяма степен едни и същи, както когато започнахме през 1994 г. Изглежда, че на всеки две или три години светът става различно място, така че винаги сме се опитвали да правим рок, в който да има някакъв смисъл, или цел, или усещане за битие. Опитваме се да използваме новите технологични решения и инструменти, с които свирим заедно, за да създадем симбиоза, а не да противопоставяме миналото и настоящето.
И тъй като технологията винаги се променя, политическият пейзаж също постоянно се променя, езикът, с който работим, също се налага да го променяме непрекъснато.
Определено се чувстваме по-самотни, отколкото преди. Имам усещането, че преди 15-20 години имахме толкова много връстници, които ни бяха съмишленици, имахме приятелски състезателен дух, нещо, което сега ни липсва. Но също така ни създава усещането, че правим нещо уместно – защото ние сме умираща порода, нали знаете?“ – завършва Matt Bellamy.
Албума “Simulation Theory” или „Теория на симулацията“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 2 ноември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Double Vision” от ARENA в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Double Vision” от ARENA. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„…сърдит и разочарован човек се разхожда върху замръзнало езеро. Ледът под неговите крака внезапно се пропуква и той потъва във водата. В следващите мигове отправя поглед към себе си в търсене на това, което е…“
Така започва албумът “The Visitor” или „Посетителят“ на британската група ARENA, най-успешното заглавие в тяхната дискография, станало знаково за Progressive Rock музиката през 90-те години на миналия век. „Посетителят“ е издаден през 1998 г. и след 20 години музикантите от ARENA се връщат към него, като организират турне, по време на което го свирят изцяло. Темите в този албум явно ги вълнуват още, защото откриваме тяхното развитие през същата 2018 г., когато записват последния си засега студиен албум “Double Vision” или „Двоен образ“ по заглавието на една от песните в “The Visitor”.

Arena – Double Vision
Пианистът Clive Nolan е автор на текста, негова е и голяма част от музиката, ето какво споделя в интервю:
„Има няколко препратки към “The Visitor”. Освен, че взехме заглавието на албума от него, текстовете отговарят на някои от многото въпроси, които ми бяха задавани за „Посетителят“ през последните 20 години, най-вече ги има в епичната 22-минутна „The Legend of Elijah Shade“ („Легендата за Илая Шейд“). Също така минах през няколко доста страшни операции на очите, които се отразиха на моето „гледане“ на нещата, за това нека не ви учудва заглавието „Двоен образ“!
С този албум имахме намерението да съчетаем миналото ни и бъдещето. Наистина исках да възвърна някои от стиловете и подходите, които използвахме през последните двадесет години. Беше време за по-инструментално звучене и завръщане към епичните структури.
Що се отнася до стиховете в албума, те са като в калейдоскоп. Тук задавам въпросите за доверието и готовността ни да съдим всекиго и всичко, въпреки че светът не е черно-бял, за греха и изкуплението, за призраците, които ни създават страхове, близки до параноята, има и мои спомени от ранното детство, които с течение на времето бяха объркани и слети в напълно нови, но реалистично изглеждащи образи. Ще откриете също така хора, които пък страдат от синдрома на самозванеца, обичат да се представят за такива, каквито не са, други пък силно надценяват собствената си значимост, но имат и публика, която купува „новите дрехи за краля“.
Източник на вдъхновение за мен са филмите, книгите и животът като цяло. Нещата просто ми влизат в главата и аз ги регистрирам. Наскоро разговарях с едни момчета в Чикаго чисто теоретично, стана интересна дискусия и от това може стане концепция за следващия албум на ARENA“ – завършва Clive Nolan.
Съставът на групата включва Paul Manzi (водещ вокал), Clive Nolan (клавишни инструменти и вокал), John Mitchell (китари и вокал), Kylan Amos (бас китара) и Mick Pointer (барабани).
Албума “Double Vision” или „Двоен образ“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 19 октомври, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Картини от една изложба” представя „The Prophet – Music Inspired by Khalil Gibran“ от GANDALF тази събота
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „The Prophet – Music Inspired by Khalil Gibran“ от GANDALF. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Ливанският поет, художник и писател Gibran Khalil Gibran (на български Джубран Халил Джубран) е сред тримата най-издавани поети за всички времена след Шекспир и Лао Дзъ. Най-известната му книга е „The Prophet“, или „Пророкът“, която е публикувана през 1923 г. от Alfred A. Knopf и тогава са продадени 1159 екземпляра от нея. В наши дни „Пророкът“ има издания на повече от 40 езика по цял свят в общ тираж над 9 милиона. В България имаме великолепен превод, направен през 1983 година от Спас Николов.
Книгата се състои от 26 части. Те представят пророка Ал-Мустафа, живял 12 години в град Орфалез, който се готви да се качи на кораб, за да се завърне в родината си. Той обаче е спрян на тръгване от местните жители, които му задават въпроси за живота и човешките ценности. Всяка част от „Пророкът“ е посветена на отделна тема: за любовта, за брака, за децата, за благодеянията и т.н.
„За болката: Вашата болка е строшаването на черупката, която сковава вашето прозрение“
Джубран заявява пред Mary Elizabeth Haskell, негова близка приятелка: „Аз съм заложил в „Пророкът“ някои висши идеали и искам да ги изживея. Важното за мен сега не е да ги напиша. Просто да ги напиша ми изглежда лъжа. Аз не мога да ги възприема другояче, освен като ги изживея“.

Gandalf – The Prophet – Music Inspired by Khalil Gibran
Австрийският музикант GANDALF е силно впечатлен от „Пророкът“ и ето какво заяви той специално за слушателите на „Картини от една изложба“:
„Чел съм „Пророкът“ от Джубран Халил Джубран няколко пъти досега. За първи се запознах с книгата, когато бях на осем години, после я препрочитах горе-долу през 10 години. През 2003 г. се обадих на моя стар приятел Thomas Klock, тогава той работеше в националното радио на Австрия. Казахме си: „Защо да не започнем заедно съвместен проект“. Идеята бе да направя музика към книгата „Пророкът“ на Джубран, а Thomas да чете текстове от нея.
Създаването на музиката беше нещо като медитация, ние избрахме отделни пасажи от текста, върху които се съсредоточих. И тогава музиката започна да нахлува в съзнанието ми. По това време бях на пътешествие в Хърватия, бяхме на къмпинг, аз седях сред тревата с моята китара, четях откъсите и така се породиха първите идеи, които после доработих на пиано. Част от музикалните образи, които ми липсваха, се явяваха по време на сън, тогава ставах тихо, за да не будя жена си, отивах в другата стая, взимах китарата и ги записвах.
През 2005 г. с Thomas Klock представихме проекта пред публика, после публикувахме аудиокнига същата година, а през 2014 г. редактирах и презаписах музиката и издадох албума без говора на немски език, само инструменталната част.
Понякога образите са толкова необхватни, че е трудно да ги възприема и да ги изсвиря. Творчество е тайнство, в което интуицията има водещо място, а интелектът се проявява по-късно, при осмислянето, редактирането и представянето на музикалните образи. Много е важно да усещаш дишането между отделните звуци, тишината, която говори понякога повече от музиката. През 70-те години се смяташе, че колкото по-силно и по-бързо свириш, толкова си по-добър. Днес обаче е важно да свириш музиката така, че да я възприемат навсякъде по света, това е международен език. Надявам се хората в България да изпитват удоволствие от моите музикални картини и да създадат свои собствени образи в съзнанието си.“
Албума “The Prophet – Music Inspired by Khalil Gibran“ или “Пророкът – Музика, вдъхновена от Джубран Халил Джубран“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 12 октомври, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Девет” от Любомир Господинов и Никола Станошевич в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Девет” от Любомир Господинов и Никола Станошевич. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Двама преподаватели от музикалната академия Prayner Konservatorium във Виена, Австрия, замислят проекта „Девет“. И двамата са музиканти от Източна Европа, доказали се в класическата, камерната, джазовата и други видове музика – саксофонистът/кларнетистът Любомир Господинов (България) и пианистът Никола Станошевич (Сърбия). Поставят си за цел да изследват авангардното джаз звучене в комбинация с традиционния народен фолклор като опит за търсене на свой музикално-изобразителен език.
Любомир Господинов е добре познат в нашите джаз среди. Възпитаник на Средното музикално училище „Л. Пипков“ и на НМА „проф. П. Владигеров“, той продължава образованието си в Австрия и навлиза в сферата на джаза. Има поредица концерти в страните от Северна и Южна Америка, Европа и Азия с реномирани музиканти, сред които ще откроя нашите Теодосий Спасов, Ерол Ракипов и Мартин Любенов, както и с Tony Lakatos, Martin Fuss, Jorge Pardo и Harri Stojka.
Никола Станошевич завършва пиано в музикалното училище Музичка школа „др Милоје Милојевић“ в Крагуевац, Сърбия, и има магистърска степен от Виенската консерватория, която сега се казва „Musik und Kunst Privatuniversität der Stadt Wien“. Той е носител е на множество отличия и награди от конкурси. Концертирал е в Германия, Португалия, Австрия, Швейцария и други.

“Девет” от Любомир Господинов и Никола Станошевич
Уникалният стил на проекта „Девет“ от изграден върху мотиви от различни страни, вплетени в умело джаз музициране, с което създават неповторима атмосфера, изпълнена с енергията на виртуозния саксофон и ритмиката на лиричното пиано.
Това намира място в едноименния албум „Девет“, в който ще открием оригинално изпълнение на общата музикална идея, себеоткриване, интерпретирано виртуозно и мощно. „Девет“ изненадва с поредица вълнуващи обрати, лека меланхолия, поетичен копнеж и сърдечен оптимизъм.
В многопластовите композиции на Любомир Господинов и Никола Станошевич нежните мелодии умело се променят с филигранни, цветни ритми. Същността на тяхната музика е деликатното дозиране на фолклорни елементи с модерни, свободно използвани джаз стилистични похвати. „Девет“ ни представя висококачествена и успешна смес от технически умения и игриви танцувални мелодии.
В записите се включват и гост-музиканти: певицата Йелена Кръстич, Роман Брички е на контрабас, Горан Кръстич – на кахон и Ерол Ракипов – на тъпан.
Албума „Девет“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 5 октомври, след новините от 22:00 ч., и това ще бъде неговата радио премиера.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!




