Начало » Posts tagged 'Сергей Шишов' (Страница 2)
Tag Archives: Сергей Шишов
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Hell’s Kitchen” от Alicia Keys в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Hell’s Kitchen” от Alicia Keys. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
…Али, 17-годишно момиче, пълно с огън, търсещо свобода, страст и своето място в живота, се изявява в комплекса Manhattan Plaza на квартала Hell’s Kitchen от нюйоркския район Manhattan. Майка ѝ Джърси е певица, която е предпазлива и силно загрижена за бъдещето на дъщеря си, като се старае тя да не повтаря нейните грешки. Независимо от забраните, Али изживява бурна любов с талантливия барабанист Нък и тогава и майката, и дъщерята се изправят пред тежките истини за расата, неподчинението и порастването. Нък обаче се отдръпва, когато разбира, че Али е непълнолетна, и решава да последва семейството си в Атланта, щата Джорджия – така двамата се разделят. Междувременно Али открива своя музикален и житейски ментор, свирещ на пиано, и така се отваря вратата ѝ към неочаквано приятелство и коренно различно бъдеще. Али и майка ѝ укрепват връзката помежду си…
Това е историята, която ни разказва добре познатата ни Alicia Keys в албума „Hell’s Kitchen“, който съдържа едноименния оригинален бродуейски мюзикъл, отличен с „Grammy“ през 2025 г., две отличия Tony и няколко други престижни други награди като Lucille Lortel, Drama Desk и Drama League.
Певицата и актриса Alicia Keys, която е и пианист, композитор, писател и продуцент, отдавна завоюва световно признание със своята музика, чийто продажби на албуми надхвърлят 65 милиона екземпляра, а прослушванията ѝ в социалните платформи надминават 5 милиарда.
Hell’s Kitchen като част от района Manhattan е добре познат на Alicia, израснала в Ню Йорк, и затова ѝ е близка историята, която разказва в мюзикъла като автор на текста, музиката и аранжимента, наред с продуцентството.
Alicia споделя: „Бях вдъхновена от собствения ми живот в Ню Йорк и още през 2011 г. се нагърбих да представя една любовна история между майка и дъщеря, на фона на преживяванията си при израстването ми, истинското преследване на мечтите ми, опита ми да открия коя съм, постигането на своята идентичност и в крайна сметка безусловното следване на сърцето си“ – завършва Alicia Keys.
За целта тя включва в мюзикъла най-известните си песни като „Fallin’“, „If I Ain’t Got You“, „Pawn It All“, „Girl On Fire“ и т.н., както и три нови заглавия: „The River“, „Kaleidoscope“ и „Seventeen“.
Заедно с писателя Kristoffer Díaz Alicia издава книга, която съпровожда театралното представление и съдържа биографични елементи от нейния живот. Мюзикълът с участието на звездите Maleah Joi Moon, Shoshana Bean и Kecia Lewis дебютира на Бродуей на 24 април 2024 г. на сцената на театър Shubert и до днес се играе с впечатляващ успех.
Албума с оригинални творби от мюзикъла “Hell’s Kitchen”, отличен с наградата “Grammy” на 2 февруари 2025 г. в категорията за най-добър албум за музикален театър, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 17 май, след новините от 22:00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Безкрайност” от МироМАГ в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Безкрайност” от МироМАГ. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Музиката на Мирослав Гочев прозвуча в „Картини от една изложба“ преди няколко години за първи път, това беше албумът „Край морето“ на MUSIC M. A. G. PROJECT, съвместно дело с Яница Кънева. Той беше радушно приет от нашата аудитория и ето иде ред на следващото заглавие в неговата дискография, което ще има своята радио премиера при нас.
Авторът ни разказва предисторията на албума „Безкрайност“ така:
„Този албум всъщност се създава в съзнанието ми още от първият път, в който чух подобен звук от ALPHAVILLE, DEPECHE MODE, DURAN DURAN на ролковия магнетофон у дома. След казармата точно по БНР в предаването „Нощен хоризонт“ за първи път чух ENIGMA. Толкова бях впечатлен и вдъхновен, че станах и направих на синтезатора си същия звук и ритъма на дръм машина.
Оттам започна музикалният ми път. Но в каквито и проекти да съм участвал през годините, тази любов към електронния звук и музициране остава у мен. “Край морето” беше замислен също така и първоначалните теми бяха изцяло създадени със синтезатори, но някак не ми беше достатъчно, исках повече нюанси. Тогава се намеси Яница Кънева и аранжира темите за оркестър. Добавихме саксофон, кавал, флейта и всичко това оживя на концертната сцена по неповторим начин. След това обаче исках да се върна обратно към първата идея – само аз, студиото и всички синтезатори. И тема по тема се оформи този албум!“
Питаме го: А каква е концепцията на “Безкрайност”, ето какво отговаря Мирослав:
„Първият албум „Край морето” и вторият “Безкрайност” са много различни един от друг. “Безкрайност” е въплъщение на първоначалната ми идея за изцяло електронна музика във вида, в който я разбирам и обичам. Всичко в него е близко до онзи звук на синтезаторите през 80-те години, заради който станах музикант. Цялостната идея на композициите е да създават картини в съзнанието на слушателя, като се наслагват и цветове в развитието на всяко произведение. Това надграждане се получава чрез добавяне на нови и нови звуци, които хармонично взаимодействат помежду си, докато се постигне кулминация. В днешния агресивен свят създаването на подобна музика е истинско откъсване от материалното. Желанието ми е да дам на слушателите това усещане. Темите се леят спокойно и нежно, повторяемо и с постепенно натрупване, за да създадат чувството за спокойствие и полет. Замисълът, който стои зад този албум, е, че с добрина, красота и цвят може да създаваме бленуван свят, в който да пребиваваме. Да, това е възможно! Само трябва да повярваме в това и постоянно да променяме себе си, за да го осъществим“ – завършва Мирослав Гочев.
Албума “Безкрайност” ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 10 май, след новините от 22:00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР, и това ще бъде неговата радио премиера.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“From Chaos to Eternity” от RHAPSODY OF FIRE в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “From Chaos to Eternity” от RHAPSODY OF FIRE. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
…Древно пророчество разказва как малко преди поражението си във войната между силите на небето и ада злият син на адския бог Крон, известен като Некрон, се оттегля в леговището си в подземния свят. Там, усещайки предстоящата си смърт, той пише завет за чистото зло в седем черни книги. Некрон заповядва на седем безсмъртни демона да изпълнят пъкления му план. Една по една шест от тези книги са открити през вековете, но седмата, последната и най-страшната от всички, която съдържа тайната на неговото възкресение, остава скрита.
След като открива черните книги, ангел на име Ериан има видение, в което боговете на космическата светлина му казват как да спре пророчеството. Ериан написва със собствената си кръв Бялата книга, която разкрива как да спре пророчеството. Книгата представлява заплаха за адското пророчество и е скрита в Тъмните земи, на място, известно само на магьосниците от Черния орден.
Има надежда обаче, че седмата черна книга съдържа следа за това къде е скрита Бялата книга на Ериан и така е основан Орденът на Белия дракон, посветен на защитата на Омагьосаните земи от Тъмните земи. Рицарят Ирас Алгор решава да търси седмата черна книга и така започват неговите приключения, в които ключова роля играе Даргор, Повелителят на сенките, който, макар и наполовина демон, застава на негова страна…
Това е началото на повествованието в „The Dark Secret Saga“ („Сагата за мрачната тайна“) на италианската Symphonic Power Metal група RHAPSODY OF FIRE.
В „Картини от една изложба“ досега сме представили 10 албума на тази формация и нейните производни с Luca Turilli, и те бяха приети с одобрение от нашите слушатели. Съчетанието на класика, Heavy Metal и фолклор, което въведоха талантливите италианци, често пъти е наричано „кинематографичен метъл“ заради сходството с музикалните съпроводи на Hans Zimmer и Danny Elfman.
“From Chaos To Eternity” („От хаоса към вечността”) е деветият студиен албум на RHAPSODY OF FIRE, като и той е концептуален, подобно на предишните заглавия на групата. Това обаче не е продължение на сагата „The Emerald Sword Saga“ („Сагата за смарагдовия меч“), която представихме в цялост, а е заключителната част от новата сага на групата „The Dark Secret Saga“ („Сагата за мрачната тайна“).
Китаристът Luca Turilli, автор на текста и на идеята за сагата, ни въвежда така:
„Това е ново епично приключение, опасно и емоционално пътешествие за петимата главни герои, които се движат от техните земи към неизследваните северни ледени ширини, където може би е скрита легендарната книга на Ериан. Ако бъдат намерени, тези свещени страници, написани с кръвта на ангелите от ранните времена, биха могли да разкрият нещо повече за мрачната тайна, свързана с древното пророчество, което сега заплашва целия познат свят“.
В албума “From Chaos To Eternity” действието се развива така:
„В Бялата книга на Ериан най-накрая е разкрита Мрачната тайна, заплашваща познатия ни свят. За да се избегне бедата, трябва да се възвърнат очите на вкаменения дракон Танор, превърнати в скъпоценните камъни Елин и Морнир, и пръснати по света. След като научават това, магьосниците от Ордена на белите дракони постановяват, че рицарят Ирас Алгор заедно с приятелите му трябва да намерят двата камъка. Войната започва. Междувременно Ирас и приятелите му успяват да намерят двата камъка и да ги поставят в празните места на статуята на Танор. Танор се събужда и след епична битка унищожава седемте крилати демона и Некрон. Той избира Даргор да дойде с него в отвъдния живот. Даргор, който е наполовина демон, се превръща в Бог на космическата светлина, за да диша отново на Земята.“
В записите участват и гост музиканти, сред които е китаристът Dominique Leurquin, хор (The Epic Choir), а звучат и гласовете на шестима артисти, сред които Christopher Lee.
Албума “From Chaos To Eternity”, или „От хаоса към вечността”, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 3 май, след новините от 22:00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“The Last Will and Testament” от OPETH в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Last Will and Testament” от OPETH. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Шведската Progressive Rock група OPETH изминава дълъг път в своето развитие, чието начало е през 1990 г. в Huddinge, малко градче на юг от столицата Стокхолм. Първите изяви на състава са в стилистиката на агресивния Death Metal, но още тогава те се опитват да разчупят неговите ограничения с включването на акустични инструменти като пиано и китара. През 2001 г. техен продуцент става „принцът на Progressive Rock музиката“ Steven Wilson, който ги насърчава да разширят звуковата си картина, да прилагат нови звуци и техники. В резултат те започват все повече да се отдалечават от Death Metal-а, това се оказва успешен подход и в резултат успяват да продадат общо над 3 милиона от албумите си към началото на 2025 г.
У нас те са били 4 пъти – 2011 в Каварна, 2012 – в София, 2015 и 2022 – в Пловдив. На 10 октомври 2025 г. OPETH ще свирят в Asics Arena, София.
Техният четиринадесети студиен албум „The Last Will and Testament“ („Последната воля и завещанието“) е издаден към края на 2024 г. и е записан с участието на Ian Anderson от JETHRO TULL и певецът на групата EUROPE – Joey Tempest.
Това е концептуален албум, чието действие е позиционирано през 20-те години на миналия век и съсредоточено около четенето на завещанието на богаташ с патриархални маниери и реакцията, която неговите разглезени деца имат към своето наследство. Всички са шокирани при отварянето на документите след смъртта на този човек и разкриването на неизвестни факти и събития. Повествованието ни прави съпричастни към признанията на отишлия си от този свят мъж, реакциите на неговите близнаци и мистериозното присъствие на болното от детски паралич момиче, за което семейството се е погрижило.
Историята бавно разкрива тайните си като в класически трилър от далечното, покрито с паяжини минало, като всяка следваща песен хвърля нова светлина върху известните машинации на нашия мъртъв (но определено не безобиден) починал герой с натрапчива мелодрама и шокиращи разкрития.
Външно погледнато всяка песен в албума е представена все едно е раздел в завещанието, като седем от осемте му песни се освобождават от традиционните заглавия в полза на знака за глава § и номер (§1, §2 и т.н.). Този подход е повлиян от творбите на писателя Едгар Алън По.
„Харесвам сериала „Succession“ по разказите на Едгар Алън По – казва китаристът и певец Mikael Åkerfeldt, – харесвам и писателя По, така че това е невероятно съчетание. Имах нужда от история, която да ми даде фокус при подготовката на албум. Обикновено се старая доста, за да намеря нещо, което си струва да кажа в албумите. Няма да говоря за данъчната ставка или изборите в САЩ, разбирате ли?
Вдъхновението за историята в случая дойде от прочутата ми любов към виниловите плочи. По време на пандемията помагах на приятел, собственик на магазин за грамофонни плочи в Стокхолм, като купувах колекции на други хора от негово име. Един ден отидох в къща, където бащата беше починал, но беше оставил страхотна колекция винилови плочи. Беше красиво категоризирана и подредена по азбучен ред, но децата – и това не беше единственият път, когато това ми се случи – казаха, че той никога нямаше да ги остави да се доближат до плочите. Този човек беше прекарал целия си живот с фантастичната колекция, която е обичал, но за децата му сега това просто е бреме, от което трябва да се отърват. Това ме вдъхнови, защото ще умра някой ден, а имам две дъщери, и мислех да напиша завещание, само за да се уверя, че няма да изхвърлят онова, на което държа…
Така че в „Последната воля и завещанието“ текстовете и историята се отразиха върху начина, по който е написана музиката и те се събраха почти едновременно. Това беше интересно за мен и за групата, и ни накара да чувстваме албума като по-завършен, отколкото го правехме в миналото. Винаги се отнасям към музиката с повече уважение, отколкото към текстовете, но в този случай думите са малко по-важни, отколкото бяха преди. По принцип просто се доверявам на инстинкта си. Вземам решения бързо и продължавам бързо. Има равни количества между това, което изхвърлям и това, което запазвам, защото веднага знам дали харесвам нещо – дори и да са само две ноти. Опитвам се да илюстрирам главния герой чрез различни гласове, аз също пея този тип баритон. Не бих искал да правя наистина странен глас на баба. Трябва да има някакъв вид хумор“ – завършва Mikael Åkerfeldt.
Музиката и текста на песните от „The Last Will and Testament“ са написани от Mikael, с консултант Klara Rönnqvist Fors (THE HEARD, ex-CRUCIFIED BARBARA). Друга знаменитост е Dave Stewart (EGG, KHAN), който участва в оркестрациите и дирижира струнния оркестър.
Албума „The Last Will and Testament“, или „Последната воля и завещанието“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 26 април, след новините от 22:00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
„Полиелей на българката“ от Свети Йоан Кукузел в “Картини от една изложба”
Свети Йоан Кукузел е българин, роден през 1280 г. в гр. Драч (Дуръс), днешна Албания, а умира през 1360 г. в Атонския манастир – Великата Лавра. Неговите певчески възможности с великолепен диапазон на гласа и тембъра му отреждат прозвището Ангелогласния.
Можем с основание да твърдим, че Йоан Кукузел е сред най-изявените българи през Средновековието, признат още от своите съвременници за велик певец и композитор, за истински приемник на древните православни творци св. Роман Сладкопевец (VІ в.) и св. Йоан Дамаскин (VІІІ в.). Той създава нов музикален стил и нотно писмо в многовековната православна музика, обновявайки я с живите елементи на тогавашния български фолклор и идеите на исихасткото учение. Родоначалник е на пападическото (пространно) пеене, при което на един вокал се изпълняват сложни мелодични фигурации, наситени с множество украшения. От богатото творчество на „ангелогласния българин“ са запазени около 90 творби от всички църковни жанрове, сред които „Аниксантари“, „Голямото Исо на пападическото пеене“, „Херувимска“, както и „Полиелей на българката“, най-известната му творба, които поради богатата си орнаментика изискват виртуозна певческа техника и талант.
От малък Йоан Кукузел останал сирак, но поради забележителните си музикални заложби бил изпратен да учи в Константинопол/Цариград. Йоан постъпил в училището при църквата „Св. Павел“, най-прочутата по онова време школа за църковни певци, в която учели предимно деца от негръцки произход. Вероятно по това време се появил и прякорът Кукузел, защото когато го питали какво яде, той отговорил на гръцко-български: „Кукия ке зелия“ (боб и зеле) и затова момчетата го нарекли Кукузел.
Талантливият българин бил забелязан от император Андроник ІІ Палеолог (1282-1328 г.), а негов учител бил самият цариградски патриарх Йоан Глика (1315-1319 г.). От Цариград св. Йоан се завърнал в Драч, но след кратко пребиваване в родния край Йоан Кукузел се озовал отново във византийската столица, извикан навярно по поръчение на самия Андроник ІІ. След свалянето на императора българският монах, който и без това търсел по-благоприятна среда за уединение и творчество, заминал за Света гора. На Атон св. Йоан постъпил в лаврата „Св. Атанасий“, в която по същото време съществувала истинска българска „школа“ („старците“ Йоан, Йосиф, Методий, Закхей Философ Загорянин и др.). През 1355 г., когато цариградският патриарх Калист (известни са връзките му с българските му събратя, особено със св. Теодосий Търновски) посетил Света гора, той специално се срещнал с Кукузел. По този повод един съвременник пише, че св. Йоан имал „глас славен и нежен, глас като на сирена…“
В „Житие на преподобни Йоан Кукузел“ специално се отбелязва ролята на майка му, «благочестива и богобоязлива жена, която се грижи да му даде християнско възпитание и го изпраща да изучава Свещеното Писание“. Докато учи в Цариград, той изпитва силна тъга по майка си и след дълги увещания получава разрешение да се завърне в родния си край. В „Житието“ пише: „Щом пристигна близо до дома си, Йоан чу плача и риданията на майка си, която безутешно скърбеше за него. Когато го видя, тя се изпълни с неизказана радост. Известно време той остана при нея, а след това отново се върна в столицата при царя».
Изследователите предполагат, че именно в Драч се е зародила идеята за знаменитата му творба „Полиелей на българката“, посветена на неговата майка и думите й „Мило мое дете, Йоане, де си ми?“, предадени в житието на светеца на български език с гръцки букви.
„Полиелей на българката“ в изпълнение на камерен ансамбъл „Йоан Кукузел“ с художествен ръководител Таня Христова, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР на Велика събота, 19 април, след новините в 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Mileage” от Ruthie Foster в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Mileage” от Ruthie Foster. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
На 2 февруари 2025 г. наградата “Grammy” за най-добър съвременен Blues албум бе връчена на Ruthie Foster за издадения предната година “Mileage”, или „Пробег“.
Великолепна певица и автор на песни, Ruthie има линия на развитие, подобна на почти всички афроамерикански певци, чието начало по правило започва от местния църковен хор. Нещо повече, тя произхожда от семейство на Gospel певци, но в нейния репертоар откриваме широка палитра и от други жанрове.
Ето какво споделя Ruthie Foster в интервю:
„Идвайки от Gospel, Blues, Soul, Americana, фолклорна музика, и особено като съм от Тексас – можете да добавите Country, Tejano, Conjunto и какво ли още не – имам всичко това, върху което градя. Това е моят музикален фон. Когато завършихме този албум, не бях сигурна къде ще се приземи в жанрово отношение. Не избирам това. Аз просто правя музика, пея и пиша за нещата, които чувствам.
Държа списъка със заглавията на песните пред себе си за интервюта, защото мога да видя всяка песен визуално и да си спомня къде съм била, когато съм я писала. Тук наистина става дума за историята ми.
Този албум е малко по-различен, защото отидох в Нешвил и работих с невероятни млади автори на песни. Единият беше моят продуцент Tyler Bryant. Обичам начина, по който свири. И нека си спомним, аз съм китаристът в групата. Така че това е друг начин на учене, друга школа за мен, научавам повече за китарата и писането с него и съпругата му, Rebecca Lovell, от LARKIN POE.
Музиката неволно клонеше повече към Нешвил. Нешвил обаче не е жанр. Толкова е смесено – не всичко тук е Country. Има толкова много невероятни автори на песни, които пишат във всеки жанр, затова трябва така да държиш светлините включени.
Това е десетият ми албум. Избрах друг продуцент, защото искам да разбера какво чуват те, когато пея. Това е сътрудничество в писането, но е и сътрудничество в продукцията. Разбира се, има китара и ритъм секция, но Tyler искаше да включи брас секция и да напомпа звука. Той искаше да придаде този църковен звук“ – завършва Ruthie Foster.
В десетото заглавие от студийната си дискография тя размишлява върху своя живот, изпълнен с професионални триумфи, но и с лични загуби. Това е музикално пътешествие, което довежда, както Ruthie сама се нарича, „малкото черно момиче с китара“, от пеенето в църкви в провинциален Тексас до наградата “Grammy“ и сътрудничество със знаменити музиканти. Всъщност ние ще слушаме колекция от песни, родена от откровени размисли за нейния живот.
Заглавието на албума се появява спонтанно: докато с екипа ѝ обмислят идеята за песен за пътуването, възниква темата за възрастта на Ruthie и когато те я питат на колко е, тя им отговаря: “Мили хора, имам навъртян голям пробег!“ и те ѝ отвръщат „От това става цяла песен!“ И така се ражда едноименната „Пробег“, в която звучат думите „Широко отворен път, широко отворено сърце“.
С почит към музикалните легенди на Америка и към афроамериканските ѝ корени, “Mileage” е нещо повече от албум – това е покана да участваме в разговор за спомени, емоции и споделена човечност. Това е напомняне, че всяко пътуване, независимо колко надалеч, в крайна сметка ни отвежда у дома.
Албума “Mileage”, или „Пробег“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 5 април, след новините от 22:00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Rhythm of the Ancients 2” от Medwyn Goodall в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Rhythm of the Ancients 2” от Medwyn Goodall. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Мулти инструменталистът Medwyn Goodall е легенда в света на New Age и инструменталната музика, с над четири милиона продажби на албуми. Със своите 4 златни диска, 1 платинен и поредица от престижни награди, той придобива международно признание за своята продуктивност в различни стилове с издадените 102 студийни албума, но най-вече като автор на запомняща се музика, с ярко изразена мелодичност, емоционалност и въздействие.
В албума „Ритъмът на древните, втора част“ от 2024 г., Medwyn отново ни кани в света на ацтеките, като с музикални средства представя извисеността и блясъка на тяхната цивилизация, подобно на първата част от едноименния албум, издаден с успех през 2002 г.
Ацтеките населяват териториите на днешно Мексико и създават своята доминираща през ХIV–XVI в. в Централна Америка цивилизация с население над 1,5 милиона души. Те са едно от многото скитнически племена, бродещи из северните и централните части на Мексико.
Според една легенда те е трябвало да се заселят там, където видят орел, кацнал на кактус, държащ в ноктите си змия (този символ е вложен в герба на Мексико). Ацтеките създават големи библиотеки с пиктографски книги – кодекси, в които описват религиозни обреди и исторически събития. Характерни за тях са цветните рисунки върху стени или аматъл (хартия, направена от пресована дървена кора), изобразяващи религиозни церемонии и стилизирани фигури на богове. На стените на храмовете ацтеките представят отделни идоли, скулптури и барелефи. Каменните скулптури често изобразяват богове и техни жертви.
Със звуците на акустични и електронни инструменти, сред които чаранго и укулеле, чрез осемте композиции на Medwyn Goodall ние се пренасяме през джунглата дълбоко сред руините на древен град, вслушваме се в думите на мъдра жена, за да открием трите пътя към небесата.
Албума „Rhythm of the Ancients 2“, или „Ритъмът на древните, втора част“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 29 март, след новините от 22:00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
„Gods and Generals“ от CIVIL WAR в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Gods and Generals“ от CIVIL WAR. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
През 1996 г. писателят Jeffrey Shaara публикува роман, с който представя предисторията на отличеното с наградата Pulitzer през 1974 г. повествование за битката при Gettysburg в „The Killer Angels“ (“Ангелите убийци“), написано от неговия баща – Michael Shaara. Така баща (посмъртно) и син оформят трилогия, посветена на Гражданската война в САЩ, съдържаща по хронология произведенията „Gods and Generals“ (“Богове и генерали“), „The Killer Angels“ и „The Last Full Measure“ („Последната пълна мяра“).
Точно така са озаглавени и три от албумите на шведите от групата CIVIL WAR, която вече представяхме в „Картини от една изложба“ с дебюта им „The Killer Angels“.
Още с първите свои издания CIVIL WAR, съставена от бивши членове на групите SABATON и ASTRAL DOORS, завоюва репутацията на водеща шведска Heavy Metal група. В техните албуми и концертни представления правят впечатление енергията, която се излъчва, и подчертаната мелодична линия. Основната част от тяхното творчество е посветена на исторически събития, и така издават 4 студийни албума с признанието на слушателите и специализираните издания.
Албумът „Gods and Generals“ е второто студийно издание в тяхната дискография. То обаче не следва съдържанието на едноименната книга от Jeffrey Shaara, защото включва песни, всяка от които е посветена на герои и събития от различни времена. В албума оживяват адмирал Nelson с битката при Trafalgar, исландският мореплавател Leif Eriksson, първооткривателят на Америка, десантът при Залива на прасетата в Куба, шотландската легенда William Wallace „Braveheart“, спасителят на евреи Oskar Schindler, кръвопролитията при остров Iōtō или Iwo Jima по време на Втората световна война, Bill Millin, шотландският войник, който свири на гайда, докато той и другарите му са под силен картечен огън по време на десанта в Нормандия на 6 юни 1944 г., и т. н.
Певецът Nils Patrik Johansson споделя: „Още преди да излезем с дебюта си, попаднахме на трилогията за Гражданската война в Америка от фамилията Shaara и заглавията страшно ни харесаха. Просто си казахме: Това сме ние. И няма да се учудите, че следващият ни албум ще се казва “The Last Full Measure“. Трябва да добавя и да обясня: много, твърде много шведи отидоха в Америка да търсят късмета си, тъй като Швеция беше бедна в онези дни. Затова шведите се чувстват силно свързани с Америка. Много шведи имат роднини в САЩ.
Що се отнася до подготовката на „Gods and Generals“, то работихме много близко заедно с пианиста Daniel Myhr и с китариста Petrus Granar. И така например ни дойде историята за William Wallace „Braveheart“, която е класическа. Причината, поради която написах песен за него, е, че нашият барабанист Daniel Mullback наистина се опита да намери гроба на William Wallace, когато SABATON бяха на турне в Шотландия. Историята за друг един шотландец Bill Millin пък ми беше разказана от Daniel Myhr. Потърсих в Google и разбрах, че това е изумителна история. Bill беше такъв невероятен герой! Трябва също да добавя, че Шотландия и Швеция са почти еднакви. Искам да кажа… всички сме деца на Севера!“ – завършва Nils Patrik Johansson.
Албума „Gods and Generals“, или “Богове и генерали“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 22 март, след новините от 22:00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
„Time Voyager“ от BAROCK PROJECT в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Time Voyager“ от BAROCK PROJECT. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В класациите на специализираните издания за най-добър Progressive Rock албум през 2024 г., често се споменава заглавието „Time Voyager“ („Пътешественик във времето“) на италианската Symphonic Neo-Progressive Rock група BAROCK PROJECT.
Тя е създадена в Болоня, Италия, през 2003 г. от пианиста Luca Zabbini (той свири също така на китари и пее) като досега имат издадени осем албума, приети с рядко срещано одобрение. Тяхната цел е да съчетаят стилово в своите творби класическата музика (предимно барокова), рок и малко джаз, както и поп структура. В музикално отношение личи влиянието най-вече на пианиста Keith Emerson (ELP) и това не е случайно, ето защо.
Luca Zabbini е роден в семейство със силни музикални традиции, благодарение на своя дядо (пианист), баща си (флейтист и саксофонист), и чичо си (барабанист). На шестгодишна възраст започва уроци по пиано и скоро след това прави първите си стъпки в импровизацията, като свири заедно с виниловите плочи на баща си, включително тези на EMERSON, LAKE & PALMER. Ето така се разпалва любовта на Luca към музиката и стила на Keith Emerson, но ще добавя и към звучността на KANSAS, JETHRO TULL, STYX, AMBROSIA, TOTO, STEELY DAN и т.н.
В края на 2024 г., по-точно през октомври, се появява осмото заглавие в дискографията на BAROCK PROJECT с албума „Пътешественик във времето“, с който изследват идеята за пътуване през гънките във времето, където самото време не е линейна концепция, а по-скоро разгръща лабиринт от безкрайни възможности.
„Пътешественик във времето“ е концептуален албум, в който всяка песен ни разкрива определено време и място в повествованието. Всяка композиция ни предоставя нещо като врата, която се отваря в непознати измерения, пътувайки през мрака на миналото и несигурността на бъдещето, смесвайки елементи на носталгия с футуристични визии.
Luca Zabbini споделя: „С „Time Voyager“ ви предлагаме концептуално пътешествие, което не прилича на нито един от предишните ни албуми, докато изследваме с музикални средства теорията за „пътешествие през гънките във времето“. Тази концепция е родена от колективното желание в групата да навлезем по-дълбоко в темата за времето, паметта и интроспекцията, като същевременно отдаваме почит на нашите музикални корени и еволюция като музикална формация в търсенето на иновативност в композициите“ – завършва Luca Zabbini.
Албумът „Time Voyager“, или „Пътешественик във времето“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 15 март, след новините от 22:00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
„You Still Got Me“ от Beth Hart в „Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „You Still Got Me“ от Beth Hart. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
След съвместно участие на фестивала Blue Balls в Швейцария, изтъкнатият китарист Joe Bonamassa заявява в интервю: „Бях напълно нокаутиран от Beth Hart. Чуйте я тази дама, която притежава абсолютно всичко необходимо на сцената, тя е новата Janis Joplin, Tina Turner – истинска перла!“
Приглася му друг легендарен китарист, Slash: „Beth Hart е сред любимите ми музиканти, с които работя. Тя е невероятна певица и автор на песни на толкова много нива. Но Beth също така е рядко искрен и неподправен приятел. Тя е непостижима“.
Поп певицата Miley Cyrus добавя: „Beth има един от най-добрите гласове, мисля, за всички времена.“
Американската певица и автор на песни Beth Hart притежава качествата да създава наелектризираща връзка със слушателите си, което изумява. Способността ѝ да докосва хората със своята музика и с думи, които проникват право в сърцето, се дължи на факта, че тя така произнася всяка дума, която пее, че кара почитателите си да я преживяват заедно с нея. Това е и причината да я търсят за съвместни изяви такива легенди като Jeff Beck, DEEP PURPLE и Buddy Guy, наред с вече споменатите Slash и Joe Bonamassa, а концертите ѝ да са разпродадени месеци напред, включително в най-реномирани зали, като например лондонската Royal Albert Hall.
И така, на 8 март, Международният ден на жената, ще чуем Beth Hart с албума „You Still Got Me“ („Ти все още ме държиш“).
Това е най-новото заглавие, от октомври 2024 г., в дискографията на един от най-талантливите гласове на Америка – Beth 6 пъти оглавява класацията за блус албуми на Billboard. В „You Still Got Me“ откриваме песни, които представят различни жанрове като рок, блус, джаз, госпъл или кънтри, а ще чуем и такива китаристи като Slash и Eric Gales.
Beth разкрива как е стигнала до заглавието на албума и едноименната песен: „Това е истинска история. Имаше един момент, в който не бях в положително настроение и се мотаех на дивана, плачех доста силно, а съпругът ми Scott каза: „Хей, имаш ли нужда от прегръдка?“ Казах му, че нямам нищо в мен, което да обичам, а той отвърна: „Ти все още ме държиш, имаш мен“. Казах му, я почакай малко, ще се върна веднага. Слязох долу, седнах зад пианото и използвах тези думи както той ги изрече. Казваш нещо подобно и някой, когото обичаш, ти отвръща „Ти все още ме държиш“. Вярно е, ако все още го държа – все още държа, все още имам всичко“.
И продължава: „Никога не пиша песен от гледна точка дали ще бъде за албум или ще е за концерт, дали ще бъде блус, рок или джаз. Когато съчинявам, винаги е заради радостта от писането или заради предизвикателството да разкажа какво се случва, да предам своите чувства. Всичко започва от музиката, тя ми казва какъв ще бъде текстът. Понякога започвам тъжна или уплашена и като натисна клавишите на пианото, това се разкрива. Понякога една песен идва по този начин, а понякога не.
Винаги пиша лични песни, защото не знам как да пиша песни, които разказват историята на някой друг, затова разказвам моя история – твърди Beth Hart. – Всъщност оставям на слушателя да реши какво е посланието в песента. Лично аз знам за какво то е в момента. Едно от красивите неща, които харесвам в песните и албумите, е, че с времето това значение се променя. Обичам да го държа отворено, защото мога да науча много от него. Често пъти, когато пиша песен, си мисля, че знам какво означава това за мен в този момент. Но ще мине една година и то ще означава нещо съвсем различно“.
Ето как Beth Hart ни въвежда в тематиката на албума „Ти все още ме държиш“, като споделя: „Съпреживяването понякога може да донесе свръхчовешка сила, може да ни свърже така дълбоко с хората, че да носи със себе си високо ниво на доверие и любов, което понякога е ненадминато. Въпреки това, с енергията и емоцията, които се предават в този момент, това чувство може да предизвика и чупливост, която да играе ролята на балансьор. Да танцуваш величествено на това опънато въже изглежда хипнотизиращо за всички, но падането може да ни нарани наистина дълбоко“.
Албума „You Still Got Me“, или „Ти все още ме държиш“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 8 март, след новините от 22:00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
The Other Side 