Начало » Posts tagged 'Сергей Шишов' (Страница 18)
Tag Archives: Сергей Шишов
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Sunday At The Village Vanguard” от THE BILL EVANS TRIO в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Sunday At The Village Vanguard” от THE BILL EVANS TRIO. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
25 юни 1961 г., неделя следобед, Ню Йорк. Продуцентът Orrin Keepnews, шеф на независимия джаз лейбъл Riverside, слиза по стълбите към мазето на 178-мо авеню, малко клиновидно помещение с ниски тавани, известно на джаз ентусиастите като Village Vanguard. Неугледно изглеждащото мазе обаче е идеалното място за джаз представления. По необясними причини то има една от най-добрите акустики, което го прави идеално за звукозапис на джаз изпълнителите, наети да свирят там. Заедно със звукорежисьора Dave Jones двамата започват да настройват техниката, и тогава настъпва момент на паника, когато електрозахранването внезапно спира, но за щастие бързо се възстановява. Предстои им целодневен запис, тъй като в неделите е известно, че един и същ изпълнител свири по време на пет сесии. Няма място за грешки, защото това е последният ден от двуседмичния ангажимент на музикант, известен с нежеланието си да влиза в студио и да записва нов материал.
И така започва историята на един от най-значимите албуми в съвременния джаз: “Sunday At The Village Vanguard” („Неделя във Вилидж Вангард“) на THE BILL EVANS TRIO.
The Bill Evans Trio – Sunday at The Village Vanguard
Пианистът Bill Evans е сред най-влиятелните джаз музиканти на ХХ век, носител на 7 отличия Grammy. Неговото класическо музикално образование е белязано най-вече от влиянието на импресионистите Debussy, Ravel, Fauré, Satie, към които през средата на 50-те години на миналия век се добавят идеите на George Russell и неговата лидийска хроматична концепция, за да стигне до стилистиката на модалния джаз. Тази теоретична подготовка помага по-късно на Bill Evans да приложи на практика своите идеи под ръководството на Miles Davis при работата им върху епохалния албум „Kind of Blue“, записан през март и април 1959 г., който става най-продаваният джаз албум въобще.
След този колосален успех Bill Evans не спира дотук, напуска секстета на Miles Davis и започва да търси други форми на изява, като създава свой проект за джаз трио с нова концепция:
„Това, което се опитах да направя, бе да освободя ролята на всеки от триото, те да не бъдат във формата „пианист и ритмична секция за акомпанимент“, а всеки да участва в изграждането на темите със свой принос и отговорност. Нужен ми беше наистина нов музикален подход, евристичен подход към колективното изграждане на фразата в момент на импровизация, за да знаеш кога да бъдеш партньор, и кога трябва да поемеш риска и да разчупиш конвенционалното. Точно това търсех. За целта имах нужда от хора, които се интересуват един от друг, за да можем да прекараме година или две само в растеж, без амбиции, просто позволявайки на музиката ни да расте и да може нашите таланти да се слеят по съвсем естествен начин.“
Няколко месеца по-късно, през лятото на 1959 г., контрабасистът Scott Lafaro, който по това време свири в клуб на същата улица, както и Evans, го среща и му предлага да участва в трио заедно с барабаниста Paul Motian, което се превръща в едно от най-известните пиано трио в джаза.
Както споделя Paul Motian, когато това трио започва да свири в нощния клуб Basin Street East, намерението им винаги е било да се разработи цялостно интерактивно трио изживяване. В онези времена това е нещо нечувано, тъй като почти всички пиано трио тогава са създадени до голяма степен за да демонстрират качествата на солиста с ритмичен съпровод. Докато в тяхната формация тримата партньори, нарушавайки традицията, при която контрабасистът и барабанистът са ограничени до ролята на акомпанимент, участват в истинска „трипосочна импровизация“, създават своеобразна синергия и имат като че ли телепатично взаимодействие с постоянна свобода между тримата музиканти.
В историята на триото на Bill Evans записите във Village Vanguard от лятото на 1961 г. вероятно са тези, при които това взаимодействие между тримата достига своя връх, но са и последните, защото 11 дни след края им контрабасистът Scott Lafaro, тогава на 25 години, загива в автомобилна катастрофа, удряйки се в дърво.
Bill Evans и продуцентът Orrin Keepnews решават в албума “Sunday At The Village Vanguard” да включат с предимство пиесите, които представят най-добре изпълненията на Scott Lafaro на контрабас.
Този албум, често определян като един от най-добрите записи на джаз на живо за всички времена, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 12 декември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Auto Reconnaissance” от TANGENT в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Auto Reconnaissance” от TANGENT. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Сред 11-те студийни албума на прогресив рок групата TANGENT, съставена от музиканти от различни страни, “Auto Reconnaissance”, или “Самоопознаване”, е първият, чийто основен състав е същият като този на предшестващия го. Според Andy Tillison, лидерът и основният творчески двигател на тази формация, идентичността им като група, а не просто като проект, започва да се оформя през 2014 година с Theo Travis, Jonas Reingold и Luke Machin, а през 2017 г. се включва и Steve Roberts, с което съставът се оформя.
“За първи път чувствам, че всички са напълно доволни от смесицата джаз, пънк, прогресив и електроника, която TANGENT обича да прави – заявява Tillison. – Всички сме добри приятели и макар да не се събираме често, винаги е много забавно, когато го правим. Надявам се съставът да остане този още дълго, тъй като го смятам за продуктивен, изцяло отговарящ на принципите на групата, а освен това е и много забавно да се работи с тези хора.
Напълно отказвам да приема, че нашата музика е музеен експонат. Това всъщност е живо и дишащо движение, което има минало, настояще и преди всичко бъдеще. Някога е имало златна епоха за прогресив рок албумите, които оглавяваха класациите, но жанрът никога не си го е поставял като самоцел.“
The Tangent – Auto Reconnaissance
Албумът “Auto Reconnaissance”, или “Самоопознаване”, е разказ за човешката природа, който цели да намери нови отговори на въпросите кои сме ние, какво бихме искали да постигнем и как и дали успяваме да се свържем с хората около нас. Той ни представя еклектична колекция от песни, обединени от една обща нишка, минаваща през всички тях – мотивът за вглеждането в самия себе си. Тук откриваме множество различни теми, сред които са безличността на модерните методи за комуникация, любовта, и дори единството на английския народ. Слушателят може да се огледа и да размишлява върху самия себе си и своя собствен живот.
Andy Tillison има репутацията да е сред най-изявените автори на текстове в прогресив рока наред с Roger Waters, Peter Gabriel и Fish, чийто послания са лични, понякога политически ангажирани, но винаги с провокиращи мисли и подправени със самоирония и хумор. Ето какво още споделя той:
„Този албум беше композиран и до голяма степен аранжиран преди пандемията Covid-19, но е записан по време на някои от най-горчивите неприятности, наблюдавани в историята на Великобритания, включително Брекзит – а също и в други части на света. Заглавието „Auto Reconnaissance“ аз разбирам като „самонаблюдение“, това е моят превод от френски. И това означава, че е по-интроспективен от предишните албуми.
След като попаднах в мрака, открих, че продължаването на писането на протести за влизането в този тунел от неприятности, би било уморително и нямаше да има никаква полза. Така реших да напиша нещо извисяващо в този албум, което може да означава постепенно нарастващо светло петно в края на тунела. Не бих могъл да направя „щастливо сладникава“ музика, разбира се, албумът понякога е тъжен, но исках да почувствате, че има надежда за нещо по-добро!“ – завършва Andy Tillison.
Албума “Auto Reconnaissance”, или “Самоопознаване”, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 5 декември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Край морето” от MUSIC M.A.G. PROJECT в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Край морето” от MUSIC M.A.G. PROJECT. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
През лятото на тази година ми се обадиха двама млади хора от Варна с питане дали имам интерес да представим в „Картини от една изложба“ техния концептуален албум „Край морето“. И ето за какво става дума.
Преди три години Мирослав Гочев и Яница Кънева, музиканти с впечатляващ опит, създават MUSIC M.A.G. PROJECT. Тях често ги сравняват с YANNI, VANGELIS, HAVASI, защото са силно повлияни от творчеството на тези музиканти и начина им на изразяване на живо. Мирослав, който е автор на музиката и аранжиментите, също и продуцент, признава влиянието на Jean-Michel Jarre, ENIGMA, както и на музикантите от ФОРМАЦИЯ СТУДИО БАЛКАНТОН.
Произведенията на MUSIC M.A.G. PROJECT са авторски и всъщност са своеобразен иновативен прочит на класическата електронна музика, свързвана у нас най-вече с изявите на Симо Лазаров, като съдържат в себе си също така елементи на Smooth Jazz, New Age, Pop. В този смисъл те умело съчетават изпълненията си с щрайхов оркестър в лицето на Варненския Камерен Оркестър с диригент Ганчо Ганчев, чийто оркестрации правят сами. Правят концерти, последният от които премина с успех в началото на ноември 2020 г.
Music M.A.G. Project – Край морето
Особено силно впечатление в представленията на тази формация прави surround sound. По този повод Мирослав и Яница са ходили няколко пъти до Германия, за да почерпят опит как да изградят тази аудио технология и да я представят у нас. Обикновено канят на сцената около 30 музиканти и балет, включват и светлинно шоу, за да се получи цялостен аудио-визуален спектакъл.
В съдържателно отношение албумът „Край морето“ представя любовта и морето, слети в нюансите на времето, усещаме различните настроения и емоции през житейския път на Мирослав. В някои от творбите долавяме романтиката от 80-те години, духа на френските и италианските филми с музиката на Ennio Morricone. Романтиката и носталгията по миналото са основно застъпени концептуално, Тяхното въздействие се засилва чрез добавянето на акустичния звук на струнните инструменти върху звука на аналоговите синтезатори. В заглавията на композициите е закодирана цялостната идея.
В записите освен Мирослав Гочев и Яница Кънева участват Станислав Стоянов – барабани, Веселин Солаков – саксофон, флейта, Диян Димов – бас китара, солисти трио MAGNIFIKA и Варненският Камерен Оркестър с диригент Ганчо Ганчев.
Албума „Край морето“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 28 ноември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Transitus” от AYREON в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Transitus” от AYREON. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„В тъмна гръмотевична нощ през 1884 г. започва историята за любовта на Даниел и Аби, а това са времена мрачни и смутни, изпълнени с алчност, завист и предразсъдъци…“
Така ни се открива повествованието в най-новия албум на проекта AYREON, зад който стои вездесъщият Arjen Anthony Lucassen, една от най-ярките фигури в съвременната рок музика. Първоначално замислен като филм, но после насочен към формата на музикален албум заради COVID-19, Arjen ни представя готическа любовна история за духове с елементи на хорър и свръхестествено, в която витаят също така предателството и завистта.
Сюжетната линия описва богатия бял потомък Даниел, който произхожда от знатно семейство, и се влюбва в Аби, една от чернокожите слугини в имението им. Семейството му обаче не я одобрява и всичко тръгва като класическа трагедия. Даниел умира в пламъци и попада в царството между рая и ада, наречено Transitus (Транзитна зона), където не знае дали е жив или мъртъв, или просто е станал призрак или илюзия. Аби е обвинена в убийството, а интригите на брат ѝ и собствената ѝ майка я заплашват с ужасна съдба. Историята проследява терзанията на Даниел, който с помощта на ангела на смъртта се опитва да покаже невинността на Аби в убийството му…
Ayreon – Transitus
Arjen Lucassen споделя в интервю:
„Работата върху албума “Transitus” („Транзитна зона“) ми отне около три години от началото до края и това ме изтласка от зоната на комфорт музикално и творчески. Това без съмнение е най-кинематографичният и скандален албум, който съм правил, първоначално замислен да бъде филм. Аз съм голям фен на киното и исках да реализирам една от мечтите си, която беше да направя собствен филм. Този път исках да направя нещо ново, затова реших да не бъде научна фантастика. Още когато гледах филмите „Поличбата 666“ и „Екзорсистът“, станах голям фен на ужасите – но не на пръските с кръв, а на невидимото – и винаги съм искал да направя нещо подобно. Пренесох действието през XIX век, защото нямаше мобилни телефони (смее се) … и защото беше времето с истории като на Джак Изкормвача и подобни неща. Гледах много филми за духове и филми на ужасите, за да се настроя.
Мисля, че предишните албуми на AYREON бяха като рок опери, а това е по-скоро рок мюзикъл. Тук е голямата разлика. Имах планове за филма и бях говорил с хора, които щяха да го заснемат, стигнах дотам по отношение на финансирането, вървеше добре и тогава започна цялата тази ситуация с корона вируса. Така стана очевидно, че никой няма намерение да инвестира милиони евро във филм, а и заснемането на големи сцени с много хора в тях не беше възможно. Филмът нямаше да се случи, но пък и нямаше да сложа музиката на рафта – прекалено нетърпелив съм за това (смее се) – затова реших, че няма да е филм, а трябва вместо това да направя албум на AYREON.
Същевременно реших да се върна към идеята за разказвач като в албума „Electric Castle“, но ако щях да го направя, имах нужда от най-доброто. Исках глас като на Richard Burton от „Войната на световете“ (1978) и затова избрах Tom Baker от британския телевизионен сериал „Doctor Who“. Написах текста като за дядо, разказващ история на внука си“ – завършва Arjen Lucassen.
За участие в записите е привлечен звезден състав музиканти, сред които се открояват китаристите Joe Satriani и Marty Friedman (MEGADETH, JASON BECKER), певците Tommy Karevik (KAMELOT), Dee Snider (TWISTED SISTER), Cammie Gilbert (OCEANS OF SLUMBER), Paul Manzi (ARENA, CATS IN SPACE), Amanda Somerville (TRILLIUM, EXIT EDEN) и Simone Simons (EPICA), има също така два хора с диригент Noa Gruman и оркестър.
Албума “Transitus”, или „Транзитна зона“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 21 ноември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“This Land” от Gary Clark Jr. в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “This Land” от Gary Clark Jr. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Когато през 1940 г. знаменитият кънтри певец Woody Guthrie съчинява текста на песента „This Land Is Your Land“ („Тази земя е твоята земя“), станала едва ли не национален химн с призива си за равенство, едва ли е предполагал, че тя ще има развитие 80 години след това.
Ето какво си спомня блус рок китаристът Gary Clark Jr. за нея по повод на своя албум “This Land” („Тази земя“), в който излага своята гледна точка на проблема с неравенството:
„This Land Is Your Land“ е една от първите песни, които научаваме като деца, и я пеем заедно… Това е нещо като обещание за вярност… И когато сте деца, всички сте заедно. Не виждате разлики, докато не пораснете и възрастните не започнат да ви влияят да мислите за другите хора по определен начин. Просто искам с “This Land” да се върна към пеенето, към духа на „Тази земя е твоята земя“ отново, както във времената, когато бяхме деца, знаете ли?“
Gary Clark Jr. е сред най-ярките звезди на съвременната блус рок сцена, носител на 4 отличия “Grammy”, за него Eric Clapton твърди, че не е чувал след Jimi Hendrix друг да поднася китарния поток по подобен начин. Gary има зад гърба си участия със всички значими музиканти в спектъра от BB King и Jeff Beck до Alicia Keys и FOO FIGHTERS, включително 5 пъти с ROLLING STONES. А в началото са клубът на Clifford Antone в Остин, щата Тексас, откъдето тръгва доста преди това Stevie Ray Vaughan, и тук именно Clark получава уроци от Jimmie Vaughan, Hubert Sumlin, Calvin ‘Fuzz’ Jones, Pinetop Perkins, поели от своя страна щафетата на великата блус традиция от Muddy Waters и Howlin’ Wolf.
Gary Clark Jr. – This Land
Но да се върнем към темата на албума „Тази земя“, а тя е за расовата дискриминация на битово ниво, която е все още жива на места в САЩ. Gary Clark, роден и израсъл в Остин, си спомня с болка времената, когато на оградата на дома им редовно са писали „негър“, пускали са кучешки екскременти в пощенската им кутия, и демонстративно са дефилирали с камиони с развети знамена на Конфедерацията пред тях. А това продължава и в наши дни, макар и в по-малка степен. Неотдавна той си купува къща с 50 акра земя в същия Остин, за да отгледа в нея с жена си двете им деца: „Моят съсед идва при мен и ме пита: „Кой е собственикът на тази къща? Няма начин вие да живеете тук – кой е собственикът?“
Ето от такива чувства се заражда и едноименното изпълнение от албума “This Land”, което за мнозина е може би първата наистина велика песен в кариерата на Clark, и не случайно тя се възприема като предизвикателен химн, нареждайки я до „This is America“ на Childish Gambino и „Formation“ на Beyoncé с нейното гръмко изобличаване на расизма в Америка.
В записите на този албум Gary Clark Jr. се изявява като композитор, певец, продуцент и тон инженер, свири на китара, на бас китара, клавишни инструменти и перкусии, тук участват също така гост музиканти и вокални групи, за да постигнат впечатляващ резултат, белязан от три награди “Grammy” през 2020 г.: за най-добър съвременен блус албум, за най-добра рок песен и за най-добро рок изпълнение.
Албума “This Land”, или „Тази земя“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 14 ноември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
„Weltschmerz“ от FISH в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Weltschmerz“ от FISH. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Поет, актьор, певец и композитор, шотландецът Derek William Dick, повече познат като FISH, е една от най-ярките фигури в прогресив рока, която изразява своите чувства и реагира на образите от реалността по един неповторим начин. Той ни е добре познат както със самостоятелните си албуми, така от участието си в групата MARILLION, а също и с трите си гостувания у нас преди време в Банско, София и Пловдив.
Сега, 32 години след началото на соловата си кариера, FISH ни представя своя единадесети и финален албум, издаден след пет години работа върху него, с всички белези да бъде неговата лебедова песен, и дано да не съм прав.
Ето как той се самоопределя: „Аз съм сивобрад воин, поет без никакво признание. Думите ми са моите оръжия, които предлагам с презрение. Меланхоличната ми страна обаче е нещо, което не можете да пренебрегнете. Моята мотивация не можете да поставите под въпрос, нито силното ми чувство за правилно и грешно.“
Fish – Weltschmerz
„Weltschmerz“ се казва последният опус на FISH, за който авторът твърди, че е автобиографичен: „В тези песни се изповядвам, присъствам във всяка една от тях и не осъзнавах това, докато не ги изпях в студиото, и така научих много за себе си при създаването на този албум.“
По време на работата върху този проект музикантът е подложен на силен стрес заради смъртта на баща си, деменцията на майка си, за която поема да се грижи, и собственото си влошено здраве наред със световните събития, на които реагира присърце: войната в Сирия, бежанската вълна в Европа, Brexit, и за последно – коронавирусната пандемия. Думата „weltschmerz“ е немска, така е навлязла в много езици по света, на български се превежда като „мирова скръб“, а иначе е въведена от немския писател Jean Paul през 1823 г. в романа му „Зелина или за безсмъртието на душата“. Сред най-изявените писатели и поети, които използват това понятие, са George Byron и Heinrich Heine.
Въпреки това заглавие, независимо че мрачните теми са в основата на много от песните, това не е депресиращ албум. FISH ни се вижда мобилизиран и с готовност да се бори срещу неприятностите и несправедливостите, като позитивната му нагласа добре личи в песента „C Song (The Trondheim Waltz)“, където той твърди „Няма да ви позволя да ме повалите, не искам да се влюбвам в тъгата ви“.
Текстовете са били винаги силната страна от песните на FISH. Още от времето на MARILLION стиховете му заемат ключова част от неговите изпълнения и дават възможност на поетичната му муза да се изявява в цялата си пълнота. Всъщност песните му ни стават близки с нюансите на поетичните образи, с играта на думи. Например в „Man with a Stick“ (буквално „Човекът с пръчката“) от най-новия му албум, заглавието на английски може да звучи и като „Възрастен човек“, и става дума за употребата на думата в различни ситуации: като бастун, с който се подпира някой болен или възрастен човек, до злоупотребата ѝ за телесно наказание (тогава е тояга), като оръжие за контрол, когато се борави с нея като палка от полицията, потушаваща бунтовете на миньорите, или във формата на пистолет по време на война.
Най-яркото послание във „Weltschmerz“ носи едноименната песен, с която завършва този албум, с който FISH обявява края на звукозаписната си кариера за да търси своето поприще като писател, сценарист или нещо друго. Той прави извода „дойдох в страна, която някога смятах за свой дом, а сега тя е заграбена от негодниците и мошениците в цирка на клоуните“, декларира „думите ми са моите оръжия“, и призовава към мирна революция с ярост срещу извършваните несправедливости.
В записите са привлечени изтъкнати музиканти като мултиинструменталиста Steve Vantsis, саксофониста David Jackson (VAN DER GRAAF GENERATOR), барабанистите Craig Blundell (PORCUPINE TREE, STEVE HACKETT) и Dave Stewart, пианистите Foster Paterson и Liam Holmes, китаристите Robin Boult и John Mitchell (LONELY ROBOT, FROST*, ARENA), Mikey Owers води брас секцията, има и вокална група, както и участници в Шотландския камерен оркестър.
Албума „Weltschmerz“, или „Мирова скръб“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 7 ноември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
„Ретро меланхолия“ от Николай Иванов ОМ в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Ретро меланхолия“ от Николай Иванов ОМ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Ретро меланхолия“, най-новият албум на именития музикант Николай Иванов ОМ, ще прозвучи в „Картини от една изложба“, и ето как ни въвежда в неговата предистория авторът:
„От ранно детство бях възпитаван в слушане, традиция и пиетет към класическата музика, оперетата (където баща ми дирижираше) и сериозния джаз от класиците. Така наречената музика на градския фолклор, клезмер или “urban folk” бях подочул от разни места, посетени с дядовците ми, фрагментарно и малко.
Много години по-късно започнах да я опознавам първо от „вметванията“ в творбите на съвременните автори и най-вече композитори от съвременния джаз, а впоследствие конкретно, стъпка по стъпка, от гледна точка на работата ми за определени филми. Установих с времето, че самият „градски фолклор“ е многолика синтетична музика, търсех архивни плочи и записи, общувах, дискутирах и учех по темата от музиковеди, познаващи материята. Но нещото, което ме пленяваше и караше съществото ми да потръпва, беше емоционалността на това, което бих нарекъл „живият живот“, който струеше и се изливаше от тези не толкова отдавна сътворени инструментални и песенни творби. Разбира се, при работата за филми композиторът е длъжен да подкрепи визията и да спазва точно указанията на режисьора. Това ме въвлече в композирането на форми като валс, танго, клезмер стилистика и същевременно аз постоянно поставях всичко това в по-нов концептуален контекст, смесвайки го с нови стилове и саунди, тембъри и инструменти.
Същевременно осмислянето на всичко това в концепция за албум дойде от работата по реставрацията на стари сгради и сблъсъка ми с енергийните пластове на отминали времена, истории, съдби. Всеки детайл разказваше и пазеше какви ли не тайни. Както казват мистиците, всички тези места бяха попили гласовете на тези, които ги бяха построили, обитавали. Всички те говореха със собствен глас в многоликото проявление на Живота. Вглеждането в Миналото и попиването на енергията на всички тези патинирани от Времето сгради, почти изчезнали образи, красиви някога скулптури, орнаменти, пластики, навяваше винаги носталгична меланхолия по нещо Красиво и невъзвратимо отиващо си. Исках цялата музикална тъкан да носи тази емоция и дух, като същевременно да бъде обогатена с многопластова тембралност, нещо като олющените безброй пластове по каменните глави от фронтоните“.
Николай Иванов ОМ – Ретро меланхолия
А ето каква е концепцията на албума „Ретро меланхолия“:
„Идеята да обединя определени композиции от различни периоди в този албум узряваше бавно и беше целенасочено инспирирана от две много важни за мен творчески пътеки – работата ми за филми и работата ми по възстановяване на стари сгради.
Работата ми за филми започна през 1993 година след поканата на Костадин Бонев за музика към неговите „Български светии“, а работата по реставриране на сгради започна при студентството ми в Художествената академия покрай покойния реставратор Цоко Раковски, а много по-късно „случайно“ се разви в много сериозен и трудоемък работен процес, в който навлязох някак неусетно и неосъзнато, докато сега, след години труд в тази посока, съм безкрайно удовлетворен от факта, че подготовката ми по стенопис се отклони и разви в това русло. Така вглеждането в миналото беше от тези два аспекта, защото огромната ми ангажираност по документалните филми изискваше работа за съответните минали епохи, познаване най-вече на музиката на градския фолклор, и традиции от края на ХIX и началото на XX век., а сградите, по които работех, бяха построени в същите години и носеха подобна стилистика. Миналото от архивните кадри и невероятните истории за емигрантски писма от далечна Америка, за живота на църковния композитор Петър Динев, за Константин Величков, Добри Чинтулов, военните разкази на Йордан Йовков, лечителят Петър Димков, поета Никола Вапцаров, спасяването на еврейските деца по Дунава, островът Сулина и историята му като „Европолис“, свещени места, легенди, планини, все теми, които паралелно се сътворяваха с благоговейното ми докосване до енергията на „Къщата на Димитър Яблански“, банката на Московска 17, домът на Димитър Моллов, „Къщата на Каназиреви“ и бившето (срещу нея) „Доходно здание на Барух Мушолам“, къщата на тютюневия търговец на Джумаята – Константин Кутоглу, гарата в Пловдив, невероятната сграда на бившето музикално училище в Русе, къщата на бохема Ганчо Сокеров на ул.“Александровска“ и още, и още… Всичко това чертаеше образа на една епоха, далечна и много близка, по същността си много българска и същевременно с европейска принадлежност. Искаше ми се изкристализиралата образност в музика да е въздействаща и сега с днешна дата!“ – завършва Николай Иванов ОМ.
Сред участниците в този мащабен проект, чийто записи са направени в София, Берлин и Будапеща, се открояват тромпетистът Михаил Йосифов, мултиинструменталистът Ивайло Вакавлиев, Валентин Геров на виола, цигуларят Венци Такев и виолончелистката Кремена Христова.
Албума „Ретро меланхолия“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 31 октомври, след новините от 21:00 ч., и това ще бъде неговата премиера в навечерието на Деня на народните будители.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Amidst the Chaos” от Sara Bareilles в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Amidst the Chaos” от Sara Bareilles. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Втора поредна седмица в „Картини от една изложба“ ще представяме албум на носител на наградата Grammy от церемонията през 2020 г. и сега това е певицата и композиторът Sara Bareilles, наградена в категорията за най-добро изпълнение в жанра на коренната американска музика.
Sara притежава силен мецосопранов глас и често сравняват нейния маниер на музициране с този на Regina Spektor, Fiona Apple и Billy Joel заради втъкаването на пианото в нейните композиции, а тя самата го определя като „пиано базиран pop-soul“ и споделя, че нейни източници на вдъхновение са Etta James и Sam Cooke.
Но освен че композира и изпълнява песни, станали хитове с милионни продажби (само „Love Song“ е с над 4 милиона), Bareilles подготвя спектакли за сцените на Broadway и за телевизионни сериали, изпълнява партиите на Мария Магдалена в паметната версия на „Jesus Christ Superstar“ от 2018 г., а книгата ѝ “Sounds Like Me” („Звучи като мен“) става бестселър в класацията на „The New York Times“.
Песните от нейните 7 студийни албума, сред които има с платинени и златни сертификати за продажби, разкриват страстна чувствителност наред със спокойна мъдрост, и до болка откровено представят гледната точка на жената в любовните отношения. Тематиката в албума „Amidst The Chaos“, или „Сред хаоса“, който ще представим в „Картини от една изложба“, обаче е в съвсем друга плоскост, той е с най-ярко изразена политическа позиция.
Sara Bareilles – Amidst the Chaos
„Една от основните причини, която ме накара да започна да композирам отново, бяха изборите за президент – казва Sara. – Хрумва понякога, че се хванах в капана на мисълта как всичко може да стане по съвсем нов начин, но животът е хаотичен. Така е откакто свят светува и така ще бъде завинаги. И така, хващам писалката, хартията и пианото, и се опитвам да осмисля всичко около мен, а всъщност става въпрос за това как да се справим и да съществуваме, като продължим да живеем и да избираме любовта сред лудостта. И още нещо: мисля, че е наистина опасно да се преструваме, че не допускаме грешки, аз лично спрях да се опитвам да крия грешките си. В нашето общество всичко се представя ретуширано, нещата се доукрасяват или заличават, преправят се и се орязват, имаме толкова силен акцент върху този фалшив бог на съвършенството, който всъщност не съществува, затова се чувстваме измамени по някакъв начин“.
„Сред хаоса“ по този начин дава гласност на нейния индивидуален процес на намиране на смисъл от собствените си несъвършенства, на съчувствието към самата себе си, което прехвърля върху объркания и жесток свят около нас. Албумът е политически, защото е личен и обратното, личен е, защото е политически.
Например песента „A Safe Place To Land“ („Сигурно място за пристан“) е вдъхновена от разказите за деца, които са били изтръгнати от семействата им на границата между САЩ и Мексико:
„Бях вцепенена, седях в студиото, чувствайки се напълно безпомощна, и си задавах въпроса „Не можем ли да открием в себе си състрадание и да им предложим тих пристан? Не можем ли просто да се водим от човечността като основа на всичко, което правим? Та никой не взема бебетата си на ръка и не тръгва да извърви 1000 мили, ако му е добре у дома.
От друга страна, този кризисен период за повечето (ако не и за всички) от нас, беше толкова плодородно време за мен като творец, защото просто изливах всичко в тези песни все едно засявах малки семена, и така предприех онези първи стъпки, с които започвах да откривам себе си. Да откриеш себе си понякога е най-трудното нещо на света, особено сред хаоса на живота. Още като дете имах дълбоко чувство на вяра, вяра в Бог или във Вселената, или както искате да го наречете, което запазих до днес. Вярвам, че всичко се случва по някаква причина“ – завършва Sara Bareilles.
Албума „Amidst The Chaos“, или „Сред хаоса“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 24 октомври, и този път след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Social Cues” от CAGE THE ELEPHANT в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Social Cues” от CAGE THE ELEPHANT. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Matt Shultz, певецът на американската рок група CAGE THE ELEPHANT, се развежда с жена си, френската актриса и модел Juliette Buchs, след седем години брак. Това събитие, наред със самоубийството на двама от най-близките му приятели по това време, намира отражение не само в текстовете на песните, но и в музикалната стилистика на техния пети студиен албум „Social Cues“ („Социални сигнали“), който звучи доста по-мрачно. Освен развода тук откриваме и темите за славата, чувството да си аутсайдер (Matt и брат му Brad, китарист в CAGE THE ELEPHANT, са израснали в бедно семейство), за депресията, изневярата, а също така бягството и криенето от собствените страхове.
CAGE THE ELEPHANT са добре познати сред по-младата аудитория на нашето предаване с умелото съчетание на много от звуковите характеристики на алтернативния рок с Hip-Hop и поп елементи, и благодарение на това успяват да се наредят сред знаковите за второто десетилетие на ХХІ век Indie групи. Родом от щата Кентъки, те намират своето първо поприще за изява в Англия, където издават дебютния си албум през 2008 г., приковал вниманието на слушателите и специализираните музикални издания от двете страни на Атлантика, ставайки платинен по брой продажби в САЩ. Тяхната музика тогава я оприличават на хибрид между WHITE STRIPES и BECK, и скоро става постоянно звучаща на вълните на американските радиостанции за модерен рок. Следващите два албума също регистрират рекордни продажби със статус „златни“, а последните им издания носят и две отличия Grammy.
Cage the Elephant – Social Cues
Заглавията на песните в албума „Социални сигнали“ и тяхното съдържание още с първото заглавие „Broken Boy“ („Счупено момче“) ни въвеждат в драмата на Matt Shultz. По-нататък долавяме натиска върху него в заглавната песен и очакванията на обществото като към известна личност, за да чуем в „Black Madonna“ („Черната Мадона“) признанието: „Няма къде да избягаш, няма къде да се скриеш, не се забавляваш, мисля, че ти трябва да се метнеш на мотора, обади ми се, когато си готов да станеш истински“. В „Night Running“ („Нощно бягане“), в която участва и певецът Beck, си спомняме за онези моменти, когато всичко изглежда е било наред и би могло да се оправи, и само ако беше възможно да се бутилира тази моментна надежда за по-късно, когато нещата вече не са такива.
Минаваме през „Ready To Let Go“ („Готов съм да те пусна“) и „House Of Glass“ (“Стъклената къща“), “Love’s The Only Way” („Любовта е единственият начин“) и “The War Is Over” („Войната свърши“), за да стигнем до финала, който закономерно се казва “Goodbye” („Сбогом“): „Изглежда, че вчера бях дете, просто вълничка във времето. Желая те всичко хубаво, искам да те видя да се усмихваш! Всичко е наред, сбогом!“
Чувствата, които бушуват в Matt Shultz, са толкова силни, че той прави само една проба на последната песен, която изпълнява през сълзи, преди да изчезне от студиото за три седмици.
За участие са привлечени струнен оркестър с диригент David Campbell, който прави и оркестрациите, вокалната група W. CRIMM SINGERS, както и певецът и композиторът Beck.
Албума „Social Cues“, или „Социални сигнали“, отличен с наградата Grammy за най-добър рок албум през 2020 г., ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 17 октомври, този път след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“First Love” от Yiruma в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “First Love” от Yiruma. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Където и да се намирате, винаги може да откриете нещо красиво, когато слушате музика“
Тези думи на знаменития южнокорейски пианист Yiruma са по повод на обаждане от млада жена, негов почитател: „Имам ужасна гледка през прозореца си, но когато затворя очи и слушам Вашата музика, може да си представя местата, където искам да бъда“.
Yiruma не е обикновен пианист, и макар да влиза в стандартните рамки на категорията изпълнител-композитор, постоянно разширява музикалния си обхват като работи с широк кръг музиканти. В последно време това са представители на набиращия популярност K-Pop жанр като 2AM, Ailee, Baek Ji Young. Всъщност той иска няколко прости неща да постигне със своята музика: да успокоява, вдъхновява и да напомня на аудиторията си значението на любовта и надеждата.
Yiruma (на корейски „Аз ще постигна“) е роден през 1978 г. в Южна Корея, където още на 5 години започва да свири на пиано, преди да се премести във Великобритания на 10-годишна възраст, за да посещава музикалното училище Purcell в Surrey. По време на обучението си разкрива таланта си и е поканен да участва в записите на албум с класическа музика за фирмата Decca Records. Същевременно признава: „С мъка си намирах приятелства – затова прекарвах повечето време в общежитието. Но това са минали спомени, когато времето мине, всичко става красиво – дори тъгата. Времето лекува.“
Докато живее в Англия, постъпва в King’s College, в Лондон, и негов наставник става именитият композитор сър Harrison Birtwistle, който го въвежда в класическата и съвременната музика, както и в теорията на композицията. Майка му на Yiruma украсява спалнята му в Лондон в жълто. „Първоначално не ми харесваше – добавя музикантът, – но всеки ден светлината извираше отвътре и въпреки британското време се чувствах топло. Започнах да се чувствам удобно и безопасно в това мрачно пространство. Така се научих да ценя всяка възможност за уединение. Обичам да прекарвам времето си сам, вътре в помещението, да долавям тишината и самотата.“
Стилът на този южнокорейски талант съчетава западната посткласическа музика с корейското наследство на композитора, което води до своеобразна New Age смесица от фолк-поп и минималистично пиано, добива медитативно качество, центрирано около слабо текстурирани мелодии, зададени в средния регистър.
Yiruma – First Love
„Класическата музика е най-голямото ми влияние – признава Yiruma.– Може и да е старо, но винаги има нещо ново да се открие във всяко едно произведение от миналото“.
Него често го сравняват с италианския композитор и пианист Ludovico Einaudi, известен със своите соло пиано композиции, включително популярните „Le Onde“ и „Divenire“.
И още нещо интересно за Yiruma – композиторът е голям почитател на корейската поезия, – и в доста свои творби, като албума „Poemusic“, изследва връзките между двете форми на изкуството.
След най-успешните заглавия в неговата дискография е албумът „First Love“, или „Първа любов“, ето как Yiruma ни въвежда в него:
„Много е сложно да категоризирам своята музика в този мой проект – тя не е класическа, не е джаз, тя е смес от всички тези неща. Аз самият не знам какъв точно е моят стил; все още работя върху него. Но бих казал, че музиката ми е лесна за слушане, няма нужда от обяснение и хората могат просто да я чуят и тя да откликне в душата им, това е музика за медитация и успокоение на душата, макар аз да съм и ще си остана християнин“.
Музиката в този албум е като саундтрак към филм, с нея оживяват отделни истории, всяка свързана с темата за любовта. Пиесите му ни позволяват да мечтаем, да създаваме образи в ума си и разбираме, че той влага много емоции, сякаш разказва своите любовни истории чрез пианото и именно това прави музиката му толкова красива и спокойна.
„Надявам се, че музиката ми не ви откъсва от живота ви – твърди пианистът. – Вместо това искам тя да бъде с вас винаги, сякаш е фоновата музика на живота ви“.
От този албум е неговият най-голям хит досега „River Flows In You“ („Реката тече в теб“), често пъти асоцииран със сериала “Twilight“ и сравняван с „Clair de Lune“ („Лунна светлина“) от Claude Debussy, регистрирал огромен интерес в Spotify и над 22 милиона гледания в YouTube.
Албума „First Love“, или „Първа любов“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 10 октомври, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
