Начало » Posts tagged 'Сергей Шишов' (Страница 17)
Tag Archives: Сергей Шишов
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Power of the Dragonflame” от RHAPSODY в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Power of the Dragonflame” от RHAPSODY. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Помнете, горди братя, всичко е възможно, когато оставите мистичната сила на драконовия пламък да гори в сърцата ви. Повярвайте, това е драконовият пламък!“
С тези думи завършва “Power Of The Dragonflame“ („Силата на драконовия пламък“), последната част от „Сагата за смарагдовия меч“ на италианската Symphonic Power Metal група RHAPSODY. Тя е замислена от китариста Luca Turilli като проект от 5 албума в стил Fantasy, чиято музика съчинява заедно с пианиста Alex Staropoli.
Сюжетната линия в тази сага е посветена на приключенията на рицаря Warrior of Ice, който тръгва да намери легендарния смарагдов меч за да победи тъмния лорд Akron, кралят на хаоса. Разказвач е древният магьосник Aresius, който „е видял всичко“:
„Това, което е разказано между тези страници, предназначени да напомнят на идните поколения, е написано от мъдрата стара ръка на Aresius от Elgard, който може да свидетелства пред Бога за друго невероятно епично събитие. Ще ви разкажа за смелия воин на Loregard, син на осветения лед, и неговото търсене на легендарния смарагдов меч, мощното оръжие на добрите сили, решаващо съдбите по време на война и осигуряващо мир, нашата последна надежда за спасението на омагьосаните земи… „
Rhapsody – Power of the Dragonflame
Първите четири албума от „Сагата за смарагдовия меч“ вече представихме в „Картини от една изложба“, сега е ред на петия и последния – „Силата на драконовия пламък“. Luca Turilli ни предлага драматичен финал на сагата с изненадващи сюжетни обрати, в който силите на хаоса, водени от техния крал Akron, сдобил се със смарагдовия меч, успяват да нанесат съкрушително поражение на защитниците на свещения град Algalord. Неочаквано обаче злодеят Dargor the Shadowlord открива светлина вътре в себе си, впечатлен от благородния жест към него на Warrior of Ice, пощадил живота му. Dargor се възправя срещу своя господар Akron, което пък позволява на Warrior of Ice да надвие Akron с цената на своя живот. Смарагдовият меч изчезва заедно с тях двамата в черните води на тъмните блата, а Страната на омагьосаните земи оцелява след като бранителите ѝ се възраждат и постигат победа срещу пълчищата на ада.
Ето какво споделя Luca Turilli:
„Посланието в албумите на RHAPSODY не е свързано с пространството и времето. В „Сагата за смарагдовия меч“ показваме психологията на хора с някакви недъзи, но и с добрите им качества, които притежават. Във всеки човек има добра, но и зла личност. Много хора не разбраха какво наистина се крие зад текстовете на RHAPSODY, тълкуваха ги като историята на воин, което е само на повърхността. Така че, да, това е историята, но в нея вложих много метафори и послания за днешния ден. Ние искахме да представим сага, свързана с проблемите на всеки човек, в която да звучат епични елементи, да има фентъзи и ужаси, но те да бъдат наистина свързани с реалността ни“ – завършва Luca Turilli.
Албума “Power Of The Dragonflame“, или „Силата на драконовия пламък“, записан с два хора, оркестър и солисти, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 20 февруари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Dreams And Daggers” от Cécile Mclorin Salvant в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Dreams And Daggers” от Cécile Mclorin Salvant. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
На 31 години Cécile Mclorin Salvant като че ли вече е постигнала всичко на световната джаз сцена – с признанието да е сред 10-те най-добри джаз певци за всички времена, с трите награди Grammy за най-добър вокален джаз албум, с множеството признания от авторитетни издания като Down Beat, а и на музиканти от ранга на Wynton Marsalis, който заявява: „Певец от такава класа се ражда веднъж за едно или две поколения“.
Родената в Маями Cécile носи в себе си наследството от родителите си – баща лекар от Хаити, майка директор на училище от Франция, но и от атмосферата във Флорида, наситена с различни култури и музикални стилове.
„Произхождам от място с много различни влияния – казва тя, – които не са само от певци, но и от художници, поети, писатели и скулптори – има толкова много хора, които са ми повлияли, че е трудно да се спра само на един от тях. Разбира се, че ще започна със Sarah Vaughan, но ще добавя Blossom Dearie, Peggy Lee и Bessie Smith. Прекарах много време в слушане на толкова много колоси, а също и на непознати музиканти – хора, които бяха забравени – Bert Williams, Annette Hansaw, и Blanche Calloway. Също така се чувствам много свързана и впечатлена от други джаз музиканти, сред които Clifford Brown, Charles Mingus, Coleman Hawkins, Sonny Rollins и Thelonious Monk – без дори да споменавам всички пианисти, които ми повлияха“.
Силно въздействие върху Cécile ѝ оказва и американската поетеса Anne Sexton: „Чувствам, че се променям чрез четене на поезия, променя се и начинът, по който пея песните си, начинът, по който виждам живота си и хората, които познавам“.
Cécile McLorin Salvant – Dreams and Daggers
С този потенциал Cécile пристъпва към най-амбициозния си проект, двойният албум “Dreams And Daggers”, или „Мечти и кинжали“, в който съчетава изпълнени с трио „на живо“ джаз стандарти в легендарния клуб Village Vanguard от нюйоркския квартал Greenwich Village, с нови студийни записи на нейни композиции с участието на струнен квартет:
„Исках да запиша албум „на живо“, защото истината е в концертните представления и това е най-автентичната изява за нашата музика. Но аз също исках да записвам със струнен квартет и обмислях възможността да направя по-късно цял албум със струнен квартет. Но тогава си помислих: „“Е, добре, утрешният ден не е гарантиран, така че нека измислим начин да обединим тези две неща“. И колкото повече си мислех за това, толкова повече стигах до извода, че би било чудесно енергията на един запис „на живо“ да се вкара и съчетае с този мечтателен студиен запис на струнен квартет. Така че първоначално трябваше да бъдат две отделни идеи, но те се обединиха.
Що се отнася до централната идея зад албума, то нямах някаква грандиозна концепция. Много от нещата тук са наистина необясними и инстинктивни. Но също така албумът се базира на контрастите и наистина си играе с тази идея – контрасти в текстура, теми, намерение и звуци. Друго нещо в албума е, че всички песни са свързани по някакъв начин. Песните, които композирах със струнните аранжименти, бяха съчинени във връзка с песните, които изпълнявахме „на живо“. Те са като коментари, контраидеи или създават диалог между песните, така че редът е много важен при слушането на албума, защото това е фабула, която се развива с тези песни. Така създадох цялостна сюжетна линия, за да осигуря единство и художествена съгласуваност на песните от албума като цяло. Същевременно ме отблъсква изкуствената атмосфера в студийните записи и затова в студиото записвам вокалните си партии „на живо“ заедно с другите музиканти, без редактиране, презаписване и наслагване на записа.
Заглавието „Мечти и кинжали“, това са две думи, които произлизат от текстовете в песните от албума. Харесва ми идеята за мечтите, защото мечтата може да бъде едновременно и мечта от съня ти, или да бъде неща, които са необясними. Съществува и идеята за мечтите като надежда – например имаме голяма идея за бъдещето и мечтаем да подобрим нещата. Кинжалът пък за мен е инструмент за атака, но също и за отбрана. Така че някои от песните са мечти, а някои от тях са кинжали, а други имат елементи и от двете. Мечтите също могат да бъдат изразени насила. Ако имате мечта или надежда за бъдещето, тя може да бъде придружена с някаква сила. Нямам предвид насилие, но всяка съпротива или напредък трябва да бъдат придружени от някаква сила. Така че това са идеите, с които си играя. Част от причините да избера „Мечти и кинжали“ е, че за мен това е много вълнуваща идея, но тя ще бъде такава, когато хората я приемат“ – завършва Cécile Mclorin Salvant.
Слушателите и специализираните издания оценяват високо този проект, през 2018 г. той е отличен с наградата Grammy, а изтъкнатият журналист Fred Kaplan твърди: „Това е най-добрият вокален джаз албум за десетилетието, че дори и повече“.
Албума “Dreams And Daggers”, или „Мечти и кинжали“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 13 февруари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Fireworker” от GAZPACHO в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Fireworker” от GAZPACHO. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Създадена през 1996 г., норвежката прогресив рок група GAZPACHO не е сред най-популярните у нас и затова има своите причини. В желанието си да отстояват своята независимост, музикантите от групата отказват да се подчинят на правилата в музикалния бизнес, не подписват договор с някоя от големите звукозаписни фирми, а общуват пряко с аудиторията си посредством интернет и социалните мрежи. Те работят на пълен работен ден друга дейност, за да си изкарат прехраната, като същевременно почти всяка година реализират албуми, напълно контролирайки творческия процес, издаването и разпространението на музиката си.
По този начин те се налагат на световната сцена без излишен шум, най-напред с участието си в концертите на MARILLION през 2004 г., и успяват да спечелят вниманието на публиката и критиката, отреждайки им призово място на техните албуми в музикалните класации.
Gazpacho – Fireworker
Така е и сега с техния 11-и студиен албум, включен сред най-добрите прогресив рок издания за 2020 г., озаглавен “Fireworker”, чийто превод на български може да е „Огнена сила“. Този превод следва от обясненията на пианиста Thomas Andersen, чиято е идеята за албума:
„Става дума за жизнена сила, която по някакъв начин е успяла да оцелее милиарди години. Ти и аз сме само „превозното средство“, в което тя се пренася в момента. Това е изключително старо същество или паразит, който обитава дълбоко в нас и може да поеме контрола над нас незабавно, ако е необходимо, особено ако трябва да направим нещо инстинктивно много внезапно, за да се избегне вреда или смърт. Всичко, което иска, е да се размножаваме. Иска да се копира и не го е грижа за никого, а след като приключи с всекиго, иска той да умре, защото трябва да отстъпи и да направи място за нови поколения „То“.
Обикновено работата ни върху албума започва с музиката и оставяме концепцията да се формира сама за година или две. След като концепцията стане ясна, ние пренаписваме и пренареждаме музиката, за да създадем готовия албум. С „Fireworker“ процесът беше малко по-различен, тъй като първоначално се опитвахме да пишем за пиесата „Little Eyolf“ („Малкият Айол“) на Henrik Ibsen, но изоставихме тази идея, след като разбрахме, че не можем да кажем нещо повече от Ibsen. Суровата сила на сексуалността и омразата у родителите на Айол ни даде повод да се замислим за силата на сексуалността и агресията, и как тя ни кара да правим неща, които противоречат на нашите желания и интереси. Това беше първият път, когато се роди идеята за нещото, което контролира мозъка ни, и оттам прерасна в чудовището. То се възпроизвежда успешно от зараждането на живота и пребивава в нас за кратката продължителност на живота ни.
“Fireworker” еволюира заедно с нашето съзнание и може да ни отмени и да контролира всички наши действия, за да ни накара да направим това, което то иска. Може да заглуши частите от ума ни, които изпитват отвращение или разкаяние, така че да не може да го спрем. Съзнателната част от ума ни всъщност ще рационализира и узакони тези мисли и действия, така че никога да не откриваме звяра зад кулисите. Без значение как се чувстваме към себе си от гледна точка на идентичност, постижения и стойност, всички ние сме просто съдове, които създанието използва, докато вече не се нуждае от нас. Ако се подчините, то ще ви възнагради като послушно кученце и ще ви позволи да се чувствате фантастично; ако не го направите, ще ви накаже сурово.
В живота ние се опитваме да философстваме защо решенията му са толкова прецизни, защо имат смисъл. Поглеждайки към днешния свят, това е завладяващ начин да се опише защо някои хора действат по определен начин. Докато живеем в свят, обхванат от пълзящ фашизъм, глобална пандемия, климатични притеснения и други тревоги, изследването на тази по-анималистична част от нашето същество изглежда невероятно навреме, особено когато се има предвид доколко нашата подсъзнателна, инстинктивна страна движи мисленето, действията и реакциите ни към реални или възприети заплахи“ – заявява Thomas Andersen.
Разказът в албума се фокусира върху герой, който решава да пътува дълбоко в собствения си ум, за да се възправи срещу своя “Fireworker” и да се опита да разбере кой го контролира. Всъщност, това е нещо като целенасочена експедиция за борба с онази страна от себе си, която реагира при страх и насилие, и ние участваме в разследване на собствената му психика, за да се впуснем в сблъсък сякаш от филмите на Ingmar Bergman. Това пътуване е представено на корицата на албума, която изобразява милиардите неврони, формиращи пещерата на ума.
Така слушателят може да се замисли колко силно тази огнена сила мотивира ежедневните му действия и твърди убеждения. „Изследването на това, което според вас е важно, спрямо онова, което тази сила смята, че е важно, е интересно здравословно упражнение – казва Andersen. – Тъй като вероятно тя е по-животинска от това, което смятаме за присъщо на човек, може би музиката е начин да достигнете до онези части на ума си, където думите не могат, и да направите по безопасен начин изследването на това много опасно лице“.
Албума “Fireworker”, или „Огнена сила“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 6 февруари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Blue” от Joni Mitchell в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Blue” от Joni Mitchell. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Канадката Joni Mitchell има осем отличия Grammy, но нейното влияние се измерва най-вече чрез плеядата от последователите ѝ, сред които са Tori Amos, Seal, Annie Lennox, Prince, Madonna, но също така и музиканти от групи като LED ZEPPELIN, MARILLION, NIRVANA. Тя е композитор, певец, инструменталист, поет и художник. Издадените от нея 19 студийни албума, 2 концертни и 7 сборни за период от 45 години са добре известни на широката публика, а Joni има признанието като един от най-значителните автори на своето поколение.
Нейната самобитна интерпретация на различни стилове от фолк, джаз, рок и поп създава завладяващ, често пъти неопределен музикален пейзаж, с който запленява любителите на музиката. Особено място сред дискографията ѝ заема албумът “Blue”, или „Синьо“, и ето защо. След като получава първата си награда Grammy през 1970 г. за албума “Clouds”, или “Облаци”, Joni Mitchell се зарича да си вземе една година почивка, уж за да презареди изхабените си батерии, но и за да избяга от усещането за клаустрофобия. „Бях изолирана и започнах да се чувствам като птица в позлатена клетка, определено успехът ме осакатява по много начини. Не мога да се движа свободно. Обичам да живея, да съм на улицата, да съм сред тълпата…”
Joni Mitchell – Blue
Същевременно нейната интензивна любовна връзка с музиканта Graham Nash, която съвпада с ускорен скок на творческата продуктивност и за двамата, наближава своя край. Joni заминава за Европа и пътува из Гърция, Испания и Франция. Основното ѝ седалище е на остров Крит, където се настанява в пещера сред хипи комуна в рибарското село Матала. Оттук тя изпраща на Graham телеграма: „Ако държиш пясъка твърде здраво в ръката си, той ще се изсипе през пръстите ти.“ Като резултат от раздялата се появяват три песни, посветени на връзката ѝ с Graham Nash.
Сред новите ѝ приятели се оказва Cary Raditz, американски готвач, който е благословен, по думите на Mitchell, със „свирепо изглеждащи сини очи“ и „белегът на Каин на челото“. Двамата започват връзка, запечатана от песен, която тя съчинява в чест на рождения му ден: „Carey“.
Така музикалните идеи за албума “Blue” започват да се оформят, като се открояват темите за любовта, загубата, бягството, търсенето на някаква неопределена духовна истина, но и трудно описуемата носталгия. И докато е в Париж, именно нея тя я изразява в песента „California“.
След като се завръща в родната си Канада , тя свири на фолклорния фестивал в Торонто „Mariposa“ заедно с певеца James Taylor и това дава началото на нова романтична връзка, която има и творчески измерения с участие в съвместни проекти. Връзката им обаче бързо се влошава. Очевидно опустошена от решението на Taylor да я прекрати, Mitchell насочва болката си към нови песни, които записва за “Blue”.
Така албумът се превръща в документ за живот с много обрати, дневник за физическа и емоционална неустойчивост, създаден на фона на неспокойни пътувания и обречени любовни връзки. Тя споделя в интервю: „в този период от живота си нямах лична защита. Почувствах се като целофанена обвивка върху кутия цигари. Чувствах, че нямам абсолютно никакви тайни от света и не можех да се преструвам в живота си, че съм силна. Или съм щастлива. Разбрах неспособността си да обичам в този момент. И това ме ужаси.“ Когото чува за първи албума “Blue”, певецът Kris Kristofferson заявява „Джони! Задръж нещо за себе си!“
В наши дни този албум се смята за най-доброто, издадено от Joni Mitchell, тя самата го определя като повратна точка в своето развитие. Музикалните критици го нареждат сред най-великите албуми на всички времена за начина, по който текстовете, композициите и гласът на Mitchell се съчетават. През януари 2000 г. The New York Times избира „Blue“ за един от 25-те албума, които представляват „повратни точки и върхове в популярната музика от ХХ век“. През 2020 г. той е поставен на трето място в списъка на Rolling Stone за „500 най-велики албума на всички времена“, с най-високата класация за жена изпълнител. А през юли 2017 г. е избран от National Public Radio за най-великия албум за всички времена, направен от жена.
Албума “Blue”, или „Синьо“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 30 януари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Songs From The Bardo” от Laurie Anderson, Tenzin Choegyal, Jesse Paris Smith в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Songs From The Bardo” от Laurie Anderson, Tenzin Choegyal, Jesse Paris Smith. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Откакто съществува, човечеството непрекъснато се опитва да реши един невероятно парлив въпрос – как да избегне смъртта“ – ето така именитият наш професор дфн Александър Федотов започва предговора си към преведената от него „Бардо – тибетската книга на мъртвите“. Това издание ни нарежда сред единствените пет страни в света, чийто преводачи са дръзнали да възпроизведат пряко от старотибетски на родния си език съдържанието на това древно учение, възприето като световен феномен.
„Тибетската книга на мъртвите“, чието оригинално заглавие е „Освобождение чрез слушане в Бардо от цикъла на Тайното учение за спонтанно освобождение чрез медитация върху мирни и гневни божества“, всъщност представлява оригинално и автентично учение за това какво става с човек след неговата физическа смърт. Ние познаваме „Египетската книга на мъртвите“, но тук става дума за нещо различно – за учение в рамките на будистката доктрина Махаяна, или по-точно във Ваджраяна. Думата „Бардо“ всъщност се превежда като „между две положения“ и обозначава състоянието в промеждутъка след смъртта и преди поредното прераждане, като тибетците различават седем вида Бардо. Будистката традиция повелява „Книгата на мъртвите“ да се чете до леглото на умиращия, за да може съзнанието му да се ориентира правилно докато е в Бардо.
Laurie Anderson, Tenzin Choegyal, Jesse Paris Smith – Songs from the Bardo
Според общоприетите схващания „Тибетската книга на мъртвите“ е записана през VІІІ век сл. Хр., като има хипотези идеите ѝ да са съществували хиляда години преди това. Тя е обнародвана през ХVІ век, а за европейските страни става достояние през 1927 г. в превода на английски, издаден в Оксфорд от изследователя W.E.Evans-Wentz.
През 2008 г. Jesse Paris Smith, която знаем като музикант, писател и продуцент, е поканена да участва в годишния благотворителен концерт „Tibet House“ в нюйоркската зала Carnegie Hall. Там се запознава с тибетския музикант Tenzin Choegyal, който ѝ предлага да подготвят по нов начин представянето на „Бардо – тибетската книга на мъртвите“.
Двамата започват работа и оформят музикален сценарий, използвайки откъси от текста на „Бардо“. Jesse Paris Smith споделя:
„Когато си представяхме кой може да произнесе тези слова, решихме, че Laurie Anderson, с нейния изразителен глас и духовни познания, беше идеалният избор. След това като чухме как проникновено свири виолончелистът Rubin Kodheli с впечатляващ динамичен обхват, поканихме и него. Така в началото на зимата 2014 г. всички се събрахме в Музея на изкуствата „Rubin“ в Манхатън и направихме представление. С отделни реплики от „Бардо“, навлязохме във вселена, резонираща с колективно съзнание, енергия на изцеление, на знанието, че сме на прав път заедно. Едно част от мен искаше да бяхме записали това изпълнение, и така остана в сърцето ми като спомен. По-късно обаче, вдъхновени от тази взаимна връзка с материала и желанието ни да споделим текста с нови слушатели, с радост се съгласихме да запишем на албум нашата интерпретация. Надяваме се, че за всеки човек този албум ще бъде какъвто трябва. Входна точка. Медитация. Комфорт. Звуков приятел. Благодарни сме, че имахме тази възможност да докараме звуковия носител до толкова дълбоко жизненоважен текст. Ние виждаме тези думи като универсални, защото всички, родени на този свят, ще преживеят смъртта. Нека си спомним онези, които са продължили, нека имаме предвид тези, които са на път, и нека бъдем тук един за друг в този живот“ – завършва Jesse Paris Smith.
Албума “Songs From The Bardo”, или „Песни от Бардо“, номиниран за наградите “Grammy” в категорията New Age, които засега се очертава да бъдат обявени на 14 март 2021 г., ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 23 януари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
„The Holographic Principle“ от EPICA в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „The Holographic Principle“ от EPICA. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Нидерландската симфоник метъл група EPICA започва подготовката на своя седми студиен албум „The Holographic Principle“, или „Холографският принцип“, веднага след успешните си турнета в Европа, Азия, Африка, Южна и Северна Америка. Работят близо година и в резултат композират 27 песни, 18 от тях записват, като за компакт диска избират 12, а другите 6 оставят за следващо издание.
Певицата Simone Simons споделя: „Предишният ни албум „The Quantum Enigma“ беше много добре приет, затова следващият трябваше да е още по-въздействащ. И направихме всичко по-голямо от преди – с по-голям оркестър и с по-голям хор. Включихме и много повече музикални инструменти – истински, живи. Що се отнася до пеенето, дадох всичко, на което съм способна, и съм много доволна от това. Тук самите песни изискват много вариации във вокалния стил. И трябваше да пея в оперна, рок и поп стилистика, а в баладите исках да звучи завладяващо мек глас. И, да, наложи се да взема и няколко по-високи ноти.
Стремежът ни бе да постигнем всичко в баланс. По душа ние сме метъл група, която обаче притежава симфонична нагласа, затова оркестърът и хорът са като седмият и осмият член на EPICA, и това е нещо, на което винаги държим. Специално обръщаме внимание на оркестровите и хоровите пасажи, правим ги да са привлекателни и за широката аудитория. В албума освен че имаме закачливи мелодии, ние също така държахме да има няколко наистина груби вокални линии. Работихме много, за да направим албума по-малко предсказуем.“
Epica – The Holographic Principle
В „Холографският принцип“ EPICA отново се спира на тематика от авангардните за съвременната физика изследвания. Идеята този път е, че ние живеем във вселена, която е дигитално генерирана холограма. Лидерът на групата Mark Jansen коментира концепцията на албума:
„The Holographic Principle“ се занимава с близкото бъдеще, в което виртуалната реалност вече е даденост и позволява на хората да създават свои собствени виртуални светове, които не може да бъдат разграничени от „реалността такава, каквато я познаваме“. Така се повдига въпросът дали настоящата ни реалност не е виртуална реалност, сама по себе си холограма. Това пък от своя страна предполага съществуването на по-висша реалност, до която в момента нямаме достъп. В някои песни ще откриете влияние от филмите „Inception“ („Генезис“) и „The Matrix“ („Матрицата“), говорим за човека под холограмата и възможността да излезем отвъд матрицата и да погледнем на себе си с други очи, в други пък размишляваме за изкуствения интелект, за интуицията и личната почтеност.
Искахме текстовете да ви предизвикат да мислите нестандартно, да преразгледате всичко, което си мислите, че знаете със сигурност и да сте отворени към скорошните революции в науката. Затегнете коланите и се пригответе за разходка, тъй като явно нищо не е такова, каквото изглежда в нашата холографска вселена.“
В записите на „The Holographic Principle“ освен шестимата от EPICA участват солисти, вокална група, хор и оркестър. Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 16 януари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Riding with the King” от B.B. King и Eric Clapton в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Riding with the King” от B.B. King и Eric Clapton. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Преди години продуцентът Scott Mathews споделя с музиканта John Hiatt странния си и доста абстрактен сън как лети в самолет с краля на рок-енд-рола Elvis Presley. Това става повод Hiatt да композира песента „Riding with the King“ („Езда с Краля“), чието заглавие се харесва на Eric Clapton и B.B. King, защото съдържа закачка с фамилията на знаменития блус певец и китарист, и през 1999 г. решават да го използват за своя съвместен проект.
Всъщност първата им среща е през 1967 г., когато в нощния клуб Cafe Au Go Go в нюйоркския квартал Greenwich Village свирят за първи път. Eric тогава е на 22 години и е на върха на славата си с рок групата CREAM. Макар през 1997 г. те все пак да записват песента „Rock Me Baby“ за албума „Deuces Wild“ на B.B. King, Eric Clapton не изоставя идеята си да направят съвместен албум. „Това е нещо, за което мечтаех през целия си живот“ – твърди Clapton. – „B.B. е моят герой, винаги е бил, откакто чух през 1965 г. албума “B.B. King Live at the Regal”, от него започна всичко за мен“.
B.B. King от своя страна признава, че често са обсъждали тази възможност по време на съвместните им концертни изяви и заявява: „Възхищавам му се на Eric, за мен той е № 1 като китарист в рок-енд-рола и №1 като човек, а също така свири блус по-добре от мнозина от нас.“
B.B. King & Eric Clapton – Riding with the King
Инициативата за продуцирането на албума „Riding with the King“ е на Eric Clapton, който кани голяма част от обичайните за него студийни музиканти, към които включва свои приятели, за да се получи звезден състав, сред който блестят Jimmie Vaughan, Andy Fairweather Low, Steve Gadd, Nathan East, Joe Sample, Doyle Bramhall Ii, Susannah и Wendy Melvoin.
Що се отнася до съдържателната страна, Clapton избира стари песни на B.B. King, които да осъвременят с нова стилистика, да им придадат нов дух, като отстъпва главната роля на B.B. King, както във вокалните, така и в китарените партии.
B.B. King пояснява: „Eric Clapton е невероятен човек. Всъщност той избра всички мелодии. Казах му, когато се събрахме – ти избираш песните и ако излезеш с такава, която не ми харесва, или мисля, че не мога да я направя, тогава ще говорим за това. Той предложи мои изпълнения, толкова стари, че ги бях забравил, включително такива, които сам бях съчинил много отдавна, даже не помня кога точно. Когато влязохме в студиото, той ме пита „B.B., помниш ли това?“ – А аз му отговарям: „Не! Пусни да го чуя“. Понякога трябваше да се прибера вкъщи и да взема някои от старите плочи, за да можем и двамата да се подготвим. И това работеше, защото Eric имаше толкова добри идеи как да ги направим да звучат по новому. Така седнахме и започнахме да работим върху идеите, които той имаше, а след като ги чух, си помислих „никак не е лошо – нека да го направим“, а освен това всичко беше съвсем на място“.
Албумът „Езда с Краля“ съдържа пет заглавия на B.B. King от 50-те и 60-те години на миналия век, както и стандарти от Big Bill Broonzy, Maceo Merriweather, Johnny Mercer, Isaac Hayes, Sam & Dave и т.н.
Така се получава впечатляващ музикален продукт, приет с адмирации от слушателите и специализираните музикални издания – заема първото място в Billboard Top Blues Albums, получа сертификати за двойно платинен по брой продажби в САЩ и в Европа, и е отличен с наградата Grammy за най-добър традиционен блус албум.
20 години след този колосален успех Eric Clapton решава да издаде преработена версия на „Riding with the King“, или „Езда с Краля“, пусната в продажби на 26 юни 2020 г., и именно нея ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 9 януари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“From Out Of Nowhere” от Jeff Lynne’s ELO в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “From Out Of Nowhere” от Jeff Lynne’s ELO. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
ELECTRIC LIGHT ORCHESTRA (ELO) са добре известни на аудиторията на “Картини от една изложба”, ползват се със завидна популярност у нас, а и една тяхна формация ни гостува преди време. Те имат издадени 15 студийни албума и 29 хита в класациите, а само в периода 1974 – 1981 година регистрират 9 последователни златни, платинени и мултиплатинени албума, като общият тираж на продажбите им надхвърля 50 милиона.
В самото начало идеята за ELO е рок група плюс струнна секция. Jeff Lynne, който е сред основателите и главна творческа сила в ELECTRIC LIGHT ORCHESTRA, обяснява: „Това е влиянието от баща ми, който беше луд по класическата музика, знаеше всички основни произведения, в коя тоналност са, кой свири първата цигулка и т.н. И аз се чудех откъде му идва това – та той беше работник, полагаше павета по улиците на Бирмингам и се опитваше да свири Шопен на пианото у дома. Не беше във възторг от моя интерес към рок музиката, но ми купи за два паунда китара, на която свирех докато пръстите ми не кървяха. След това го накарах да ми вземе електрическа китара с 10-ватов усилвател, така започна всичко.“
След разпадането на ELO през 1986 г. Jeff Lynne няколко десетилетия не се появява на публични представления, а се посвещава на продуцентска и студийна дейност, оставяйки ярка следа с албума „Cloud Nine“ на George Harrison, а заедно с него създават същевременно студийната супер група TRAVELING WILBURYS с Bob Dylan, Roy Orbison и Tom Petty. Паметна остава и възстановката на песните на John Lennon “Free as a Bird” и “Real Love” с другите трима от THE BEATLES – George Harrison, Paul McCartney и Ringo Starr.
Jeff Lynne’s ELO – From Out Of Nowhere
През 2014 г. обаче BBC Radio 2 организира в лондонския Hyde Park пълномащабен концерт на ELECTRIC LIGHT ORCHESTRA за първи път от 28 години и резултатът е крайно окуражаващ. Следва поредица от представления, чийто връх е на стадион Wembley през юни 2017 г. пред 60 хиляди души: „Това може би е най-добрата вечер, която някога съм имал, целият Wembley пееше с нас на всяка песен“, чуваме Jeff Lynne да си признава в песента “Time Of Our Life” („Време от нашия живот“) от последния му студиен албум “From Out Of Nowhere” („От нищото“).
„Този албум се появи буквално от нищото – споделя Jeff Lynne. – Още с първата мелодия, която седнах да пиша, всички акорди дойдоха при мен от първото свирене. Аз така работя, свиря акордите, и ако ми харесват, ги слагам на моя iPhone. Просто обичам акордите и обичам промяната на акордите, и начина, по който те могат да изправят косата ви, ако това е страхотна поредица от акорди. Тогава всичко, което остава да направим, е да измислим текста. И така наистина се появи целият албум. Исках да вложа някакъв оптимизъм, а темите за надеждата и спасението да минават през всички песни. Това е моята реакция на нещата в света в момента, в тази много объркана ситуация. В същото време изобщо не исках да влизам в политиката, да взимам отношение по един или друг проблем“.
Албума “From Out Of Nowhere”, или „От нищото“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в първото издание за 2021 година, в събота, 2 януари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Пресечна точка” от СПЕКТРУМ в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Пресечна точка” от СПЕКТРУМ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Вокалната акапелна формация СПЕКТРУМ съвместява поп и джаз в многогласни обработки на фолклорни пиеси и песни, изпълнени изцяло без инструментален акомпанимент. От създаването си през пролетта на 2012 г. досега групата развива своята артистична и концертна дейност, като засвидетелства своето място на професионалната музикална сцена у нас.
Ето как Весела Морова от СПЕКТРУМ ни въвежда в техния дебютен албум „Пресечна точка“:
„За да съществува пълнокръвно една акапелна група от типа на СПЕКТРУМ, трябва стабилна концепция. Ако октетът, създаден през 2012 г., беше по-скоро математически сбор от певци, които искат да прекарват свободното си време по един стойностен начин и да се обогатяват взаимно и чрез музиката, то квинтетът беше време да прераснем в едно химично уравнение-реакция, в което видимо различни елементи си взаимодействат по такъв начин, че да се получи синтез на ново вещество. Това вещество започва свой нов живот и вече се възприема в неговата цялост, а не просто като сбор от отделни елементи. Химичната реакция в СПЕКТРУМ беше най-силна и съзидателна в процеса на записване и издаване на дебютния албум – „Пресечна точка“. Процесът, а не толкова продуктът, е същественото в случая. Всяка песен е една микровселена от синтези – започва от вдъхновението за музиката и текста, продължава с написването и аранжирането, после – репетиране, изпълнения на живо, минаване теста на времето, претърпяване на модификации и най-накрая – запис.
Спектрум – Пресечна точка
Неизменно първоначалното тесто променя формата си няколко пъти след замесването му, а най-интересното е, че никой не знае точно какъв хляб ще излезе от фурната накрая. Уж за всички са ясни отделните акапелни елементи – те си „взаимодействат“ по определени правила – сопран, алт, тенор, баритон, бас, солисти изпълняват своите функции в хармонията. Мелодия, текст – всичко е по правилата. Но необяснимото, което се случва по време на звукозаписния процес, е именно магията в музиката – в акапелната „епруветка“ се синтезира нещо ново, в което има цялост, единство и разпознаваемост. Индивидуалностите, тембрите, емоциите, светоусещанията не само са се пресекли в една точка – те са отдали необходимото, за да може да се получи новото химично съединение и то да има свой облик и устойчивост. Предизвикателството в тази концепция е голямо, защото изисква от всеки от нас петимата да превключва на два режима – режим солист и режим група, – които изискват коренно различни умения, опит и нагласа. Не е голяма трудността за един солист да се изяви и дори да влезе в различни превъплъщения, но петима солисти да зазвучат като един – това изисква най-малкото напасване, усещане и едни големи, всечуващи уши. В тази, с години търсена, пресечна точка дори и дъховете са в синхрон, а всеки глас придобива нещо от останалите четири в процеса. Пеенето заедно ни учи да сме в непрестанен режим на отдаване и приемане, а осъзнатостта за тези взаимодействия ни дава усещането, че СПЕКТРУМ е едно специално място – във физически, емоционален и духовен аспект.
Химичните процеси продължават и до днес, следва нова пресечна точка, нов синтез и ново стъпало от спектрумската стълба, което очаква да бъде изкачено“ – завършва Весела Морова.
И още нещо ни разказват певците от СПЕКТРУМ:
„Идеята за студиен албум на СПЕКТРУМ се появява през пролетта на 2017 година. След различни временни промени в състава, през месец април всички певци в квинтета се оказват титуляри, участвали в създаването на групата още през 2012 година. Това съвпада с възможността да бъде изчистено, ремонтирано и оборудвано наново старото студио на певеца Георги Бейков, което се превръща в репетиционна зала и седалище на групата. Моментът е подходящ за издаване на албум, включващ най-емблематичните дотогава аранжименти на СПЕКТРУМ – обработен фолклор и поп музика. Започва поетапно записване на няколко песни. Процесът е бавен и отнема около година. Това се дължи на ограничения технически ресурс – само един качествен кондензаторен микрофон и звукова карта, което налага всеки певец да записва партията си отделно, а напасването и усещането за ансамбъл да се постигне впоследствие при постпродукцията. Резултатът е незадоволителен. Нуждата от по-бърз и ефективен метод на запис, неизяснената жанрова посока на албума, както и натрупалите се нови идеи и музикален материал през изминалия творчески сезон (2017-2018) довеждат до коренна промяна в концепцията. През есента на 2018 година звукозаписният процес започва наново – налице са няколко авторски песни, създадени и аранжирани от членовете на Спектрум, и още няколко, върху които се работи в движение. За студиото е закупено ново и по-съвършено оборудване, което позволява на певците в групата да записват едновременно – най-често в комбинации по трима или четирима за ансамбловите моменти, и отделно за соловите линии, импровизациите, и вокалните ефекти и бийтбокс. По този начин, година по-късно – през октомври 2019 г., е завършен „Пресечна точка“, първият авторски албум на СПЕКТРУМ.“
Съставът на СПЕКТРУМ включва: Боряна Йорданова – сопран, Весела Морова – алт, Атанас Кулински – тенор, Янко Янков – баритон и Константин Бейков – бас, вокални перкусии.
Албума “Пресечна точка” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР по време на Рождественските празници, в събота, 26 декември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Омагьосани картини” от Нелко Коларов в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Омагьосани картини” от Нелко Коларов. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Неотдавна нашият редовен слушател Александър Лазаров от София ми се обади с предложение в “Картини от една изложба“ отново да представим албума “Омагьосани картини” на композитора, диригента и пианиста Нелко Коларов„ – споделя водещият Сергей Шишов.
Нелко Коларов е възпитаник на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, в класа по оркестрово дирижиране на проф. Константин Илиев, знаем го като диригент на Варненската филхармония и на Варненската опера, но и като участник в рок групите ИМПУЛС, ФОБОС и ESCORT, виждаме го с Николо Коцев за рок операта „Нострадамус“ и с Robin Gibb (BEE GEES), автор е на музиката за 11 театрални постановки и на повече от 40 песни.
Нелко Коларов – Омагьосани картини
“Омагьосани картини”, неговият трети студиен албум, е своеобразна смесица от рок, класика, джаз и фолклор, с епично и силно образно внушение:
„От шест години работя върху него. Много е различен от първите ми два албума. Посветил съм го на брат ми Милко, изключителният музикант, от когото съм се учил в изкуството, и който е моят най-голям коректив в живота“, казва маестрото и продължава – „Интересното в този албум е, че всичките 10 пиеси са свързани помежду си, при което целият албум се базира на българската митология. Тук могат да се намерят и нестинарки, и самодиви, има стари манастири. Идеята за музикални картини не е нова. Тук има една препратка към М. Мусоргски с „Картини от една изложба“ и с „Годишните времена“ на А. Вивалди, като символ на човешкия живот. Разбира се, тук годишните времена не са просто пролет, лято, есен, зима, а са вплетени в имената на произведенията: „Пролетни заклинания“, „Есенна музика“, „Изпепелени от лятото“, „Най-дългата зима“.
Този албум излезе доста сложен като замисъл и изпълнение. Не бих казал, че е в сферата на популярната музика. Той е инструментален. В този проект участват много музиканти. Не знам защо съм се насочил да правя точно „омагьосани картини“, но изкуството е мистерия и тайнство. Всъщност човекът, който създава музика, може би е антена, приемаща вълни и сигнали от някъде. Композиторът трябва да бъде много внимателен, защото ако тази връзка изчезне, с творчеството му е свършено.“
В записите участват мъжкият катедрален хор към храма „Успение Богородично“, дирижиран от Нелко Коларов, който свири и на клавишни инструменти, женският народен хор „Цветница“ с диригент Атанас Илиев, рок музикантите Константин Джамбазов – китари и бас китара, и Иво Иванчев – барабани, джазмена Живко Петров – пиано, както и Венелин Мутафчиев – кавал и Ивайло Стоев – тъпан.
Албума “Омагьосани картини” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 19 декември, след новините от 21:00 ч. , като в рамките на предаването ще имаме и премиера на „Самотно плаване“, най-новата творба на Нелко Коларов.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
