Начало » Posts tagged 'репортаж' (Страница 36)
Tag Archives: репортаж
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
Последни публикации
- В „Тотална инвазия“ на 29 октомври
- BENDIDA издават новия си албум „Elysian Fields“
- На 27 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- Рок фестът We Are Going To Мъглиж 2026 е на 14 и 15 август
- MYRATH отново в София на 17 април
- На 20 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- Програма на концерта на SUNN O))) този петък
- В „Тотална инвазия“ на 15 октомври
- MORTAL REMAINS се присъединяват към концерта на BAEST в София този петък
- На 13 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- BRAINSTORM във Фрактура тази неделя
- „Circling from Above“ от STYX в „Картини от една изложба”
- Програма на концерта на ASHES OF ARES в София този петък
- В „Тотална инвазия“ на 8 октомври
- KHANЪ на шаранъ навръх Никулден на 6 декември в клуб „При Черепите“
- Програма на концерта на OPETH в София този петък
- На 6 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- SVETLIO & THE LEGENDS откриват есенния си сезон в София на 24 октомври
- PAST REDEMPTION преиздават дебюта си „Decomposed“
- Eugene Abdukhanov (JINJER) във Фрактура тази неделя
Архив
Облак категории
SATYRICON and The Unbearable Passion of Being
април 23, 2015 15:27 / Вашият коментар
SATYRICON have long been defining – and defying – just what that thing might be, “black metal”. They define it by their very background, while defying the prevailing, largely unreflected notions the conservative metal scene loves to stick by.
SATYRICON’s statement is of Black Metal as the indefinable, the obscure energies that pierce through us, while demanding their musical expression. Black and bottomless in their epistemological obscurity, the solitary existential hero is resolved at bringing them to artistic shape.
Satyricon
An intellectual framework is essential for understanding black metal, namely the black metal of which Satyricon maintains to be prime source and example. Indeed, there are no other tamers of energy like Satyricon, not swerving an inch from the pit of their inspiration.
There is simply no drummer like Frost. And Frost’s monstrous tribal power is situated within an intricate structure, provided by the band leader/composer.
What is unique about SATYRICON, and in our humble opinion puts them in a position above all, is the interplay of contemplation and aggression, which they deliver organically. While in other masterful bands (e.g. Enslaved, but also the whole tradition of “dark” and/or extreme progressive metal) these dialectics are apparent in the counterpoint of dreamlike versus harsh lines, there’s no telling apart of both these aspects in SATYRICON’s music. Both sides are at fine interplay here, but in reality indistinguishable. SATYRICON is meltingly intense with the cool awareness of passion being the mistress to rule their act.
Satyricon
SATYRICON are warriors of sincerity. The battle for the Truth black metal has had as its slogan, is but a battle for ourselves. And while this might sound trivial, it must not have been easy for Satyr to free himself from the burden of demands placed upon him. Metal fanatics could crush any aspiring, sensitive, ingenious artist with their narrowness. It is interesting to note that many artists have broken out of punk rock and into their unbounded artistic legitimacy, while metal artists’ vastly valuable but slightly different projects have been spitefully crushed and the artists’ wings broken.
Black Metal, in its individualistic pathos, can afford not to care. If the “genre” (in big inverted commas) can be defined by anything, it is the downright resentment of limits. This all important message SATYRICON has made sure to reiterate verbally, as well as musically. If you want to know what black metal is, refer to SATYRICON. Name it very, very intense rock music, and also be safe – while being aware “rock’n’roll” is but a Negro euphemism for libido. Black metal should then be the act of ultimate liberation of these ecstatic, violent potencies.
Satyricon
In the musical manifestation of SATYRICON, everything’s allowed. This is a progressive band in the most authentic sense. From the early outlines of black metal as genre, through the complex compositional infernalia of Rebel Extravaganza, from there transitioning into the works in the overall frame of “rhythm-and-metal” (popularly referred to black’n’roll, that notion not exhausting Satyricon’s exploration of slightly more minimalistic limits), and to the lush contemplation of their last studio delivery, this is a band the seriousness of whose music has culminated in its choral arrangement with Live At The Opera.
Whether chorally and orchestrally emphasized, or delivered in underground clubs, Satyricon’s music is equally poignant. It is Romantic per se. In the club where the author of these lines had the privilege of seeing them, our souls were torn out.
Satyricon
The atmosphere of sunset warmth the last studio album emitted somehow pervaded the show. There was no pretense, no showing of muscles, and no lustrous image. There was simply the promise: we’re here, and we’re not leaving without you.
The pre-history of such a commitment would be the extensive tour the band did in 2008/9, which left them pressed by the expectations and demand of their product, so successfully executed. It might have been that the imposing artistic output of 2008’s Nero had distanced Satyr from his soulful calling. The mantra of the “truth” in art, of the inseparability of art and existence, rings loud within the artist. It is down with grandiose presentation and all about essence now – a delight for the fan who is interested in the psyche of the loved artist, rather than in hearing “the old songs”.
Satyricon
What is not to love about Satyr – the perpetual wink in the eye, the occasional clumsiness, the intolerance for ignorance, the uncompromising professionalism, not least the vulnerability and surrender to her majesty, the Music. There’s no need for an artistic mask, for there’s nothing more compelling than the man in his integrity, who, after exploring his diverse aspects in consecutive albums, is now giving us himself. There are art-rock greats that are entertainers. There are prophets of humanity like the blues masters, who enamor us by wearing their hearts on their sleeve, skipping intellectual distance.
Satyr has chosen to be the latter kind. His doom might not be much different from the heavy-hanging blues, and he is now showing us that his musicianship and interaction with the audience are marked by a warm spontaneity not unlike the very first originators’ of our genre: making one feel at home, wanted, and liberated. There’s no menace in SATYRICON any longer, there’s the need to be together, and a passionate appeal for the audience to participate. The “existential fear questions” have seemingly dissolved, and with our newly embraced strength, we can get down. There’s no “us” and “them” anymore; the extremity of genuine expression celebrates our communion. It was a feeling like no other to scream the lines together with Satyr. The concert was a gift, and the musical gems – and jams – deeply appreciated.
Satyricon
The soundscape seemed subdued, while enthralling in its tension. SATYRICON are such masters. There’s hardly anything about them which hasn’t been thought out in great depth. The lighting was also impressive, reflecting the atmosphere. It felt like a continuation of the tour for “Satyricon” (2013), an album which has been underplayed live, and perhaps needed longer time to take root.
The setlist was a wisely calculated balance between all albums, with other underplayed songs able to render the fan ecstatic.
Shortly after the intro, the gripping Rite Of Our Cross sets in. Satyr’s vocal phrase cuts through, but unlike the sharpness of Metal God Halford, there are the roughs of a blunt edge that sting. I cannot get enough of Satyr’s vocals, and would have undoubtedly placed him at Number One in a recently published chart of Best Extreme Metal Vocalists by a popular magazine. “Fear!”, “Rage!”, “Lust!”, the spat-out lines cannonade.
Satyricon
The density is somewhat relieved through the amplitudes of the three subsequent songs (Our World, Diabolical, Crow), allowing us to merge with the dynamics, and eventually prepare for another burner: Filthgrinder. The tentative “act two” of the set brings more of the new, followed by an input of the old, getting the “die-hard” traditional fans fully onboard.
The logical center of the concert consists in another three pieces, namely A New Enemy, Die By My Hand, and Infinity Of Time And Space.
A New Enemy deserves a whole chapter of its own. It is a song which Frost himself has claimed “a favourite”, a vessel of that “magical energy”. The fan will forever be puzzled why the song has hardly been played live in the past few years. It was Frost’s playground, his field to deploy all the powers that work within – powers known only to him, but tangible and elating to all. The response was quick, the room illuminated by the audience’s exaltation.
Satyricon
Die by My Hand introduced keyboard sampling of the band’s choral arrangement for the Opera. Disappointingly but predictably, it didn’t work quite well. It never does – and here’s for hoping Satyricon does as many more live orchestral collaborations as it truly deserves. The song carries intricate dynamism which the choir in the Opera performance lifts and emphasizes – as it does Satyr’s genius in general. In a rock’n’roll setting, however, the song is best left speaking as originally intended.
Infinity Of Time and Space launched us into Satyr’s introspective dreamscape. It was a breath of space, and an allowance of time to sneak into the artist’s intimate withdrawal. After favourites such as Pentagram, the artist formally announced his defiance of being “entertainer”, and his fondness of free jamming – an inclination the more perceptive of his audience have witnessed throughout.
Satyricon’s Setlist
There were the audience’s favourites still to follow and challenge our necks, with Repined’s absence being felt on this tour. Another thrilling piece I seem to be missing, is Nocturnal Flare; and it would just be brilliant if SATYRICON revived The Scorn Torrent in the future.
The overall feel was indeed that of jamming. Of unassuming unpretense. Of being one with the fan. Of being a fan. I didn’t sense a distance between Satyr’s banging head and mine, between the band’s timing and the audience’s.
And this is what leaves blissful expressions on people’s faces. Metal legends or otherwise. The Dawn Of A New Age tour has, by all accounts, been nothing short of a declaration of mutual love.
Diana Chavdarova
(after The Dawn Of A New Age tour at Szene, Vienna, 19.4.2015)
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Фотогалерия: NEGURA BUNGET, GRIMEGOD и BLEAK REVELATION
април 22, 2015 14:47 / 1 коментар за Фотогалерия: NEGURA BUNGET, GRIMEGOD и BLEAK REVELATION
NEGURA BUNGET, GRIMEGOD и BLEAK REVELATION в София. Очаквайте и репортаж!
Фотограф: Йосиф Милчов ©
12 март 2015 г., София, Бар ЗАР
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Фотогалерия: ALLOCHIRIA, DIMHOLT, RYVULET и TRYSTH
април 6, 2015 16:48 / Вашият коментар
Фото репортаж от концерта на ALLOCHIRIA, DIMHOLT, RYVULET и TRYSTH, провел се на 29 март в Bar ZAR.
Фотограф: Цветелин Кръстев ©
Прочетете репортажа на Rock Thrashler
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Вуду вглеждане в после-то (15 годишният юбилей на The Other Side Metal Zine бе почетен от ALLOCHIRIA, DIMHOLT, RYVULET, TRYSTH, техните фенове и гости)
април 2, 2015 16:37 / 1 коментар за Вуду вглеждане в после-то (15 годишният юбилей на The Other Side Metal Zine бе почетен от ALLOCHIRIA, DIMHOLT, RYVULET, TRYSTH, техните фенове и гости)
Макар The Other Side винаги да е било строго метално издание, в него по всяко време и във всичките му формати е имало място за широкия поглед, усет за иновативни музикални тенденции и е бил форум за разкодирането на метъл културата в светлината на глобалната действителност. Може би за това празнуваме петнадесетгодишнината си с подкрепата на групи с еволюирал прочит на музикалните си търсения. По българските сцени не липсват събития с алтернативен привкус, но това бе един от редките концерти, където метъл корените са достатъчно силни и същевременно се представя нестандартен подход в музицирането. Групи – самобитни и интересни за широк кръг потенциални фенове.

Саундчекът на Allochiria
Пролетта може и да бе дошла в астрономически план, но обстоятелствата наложиха темпото на зимната часова зона… Така между 20:00 ч. и 20:45 (лятно време) имахме възможността да чуем саундчека на хедлайнера и да получим първи впечатления от цялостното им звучене. Това се оказа достатъчно за някои да уважат сектора от мърч щанда на групата. С радост установихме, че и четирите подготвени сета са подкрепени от разнообразни продуктови предложения.

Trysth
Малко след 21:00 ч. пътят към сцената бе достъпен и триото TRYSTH намери посоката във всякакъв смисъл. Утвърдени на родната Doom/Athmospheric Metal сцена, момчетата дадоха висок старт на събитието. Инструменталът „Spine“ подканя публиката да се приближи с леко психеделичните си забежки. По джентълменски, без натрапваща истерия сета продължава с класически Doom/Ambient, където острите, почти Black Metal вокали ни въвеждат в по-консервативното настроение на концерт от такъв тип. За пръв път пред българска публика бе представено парчето „Vessels“. Както и друг път се е случвало, TRYSTH постигат различно ниво на въздействие с всяко свое участие! Макар с обособен Ambient компонент, звукоизвличането е изцяло китарно и подкрепено от завидни инструментални умения и усет. Вплитането на класически метъл подход със съвременни Sludge техники на звукоинженерство дава забележително лице на групата. Заключителното „Undying“ ни хвърли в контраста от различните стилистики в репертоара на момчетата. По-спокойните пасажи преминаваха в агресивни избухвания и обратното. Неусложнените барабани привнасяха математическа точност в композициите, преминавайки в пищно преекспониране на финала на сета. Раздавайки щедро благата на своето изкуство, TRYSTH останаха мизантропично настроени към прякото общуване. Макар и представили само четири от композициите си, те се вместиха в 50 минутен сет, който бе сърдечно приветстван от около 60-те уважили събитието фена.

Trysth
Сцената претърпяваше половинчасови подготовки между различните сетове, което бе посрещнато добре, благодарение на европейските норми за тютюноползване, което ще рече, че непушачите имахме време в излишък… Рядко богатия мърч щанд, пък компесираше тишината в клуба.
Европейското турне на ALLOCHIRIA и RYVULET, част от което бе и петенадесетгодишнината на The Other Side имаше цялостна концепция за визията си. Немската инструментална формация RYVULET бе неделим компонент от замисъла. Предлаганите от тях касети в малки платнени торбички даваха заявка за обмислено шоу.

Ryvulet
Малко след 22:00 квартетът излезе на тъмна сцена, за да представи музиката си. Притискайки ни в началото с Doom Metal, обогатен с акустични сола, прави впечатление прецизността на тоновете, с които боравят младежите! Често обърнали гръб на публиката, сета им преминава в някакво по-алтернативно звучене на китарни акорди и минималистични високи тонове на свирене. Съответната доза минимализъм има и в барабаните – без натруфени преходи и дори с паузи вътре в композициите. Движейки се в посоката на минимализма, прави впечатление сложното звукопроизводство чрез хипертрофирали педалиери, които са заели почти цялото пространство на сцената. Не липсват и шумови допълнения синхронизирани от пулта. Привидното опростяване на звука при Post-Rock формациите е свързано с усложнено звукоизвличане. Сякаш низходящото загръщане на сета преминава постепено в шаманизирани композиции с монотонна ритмика и обогатени, но античуваеми фини компоненти. Sludge Metal характеристиките са развити в поп-направлението на групи като BARONESS – пестелив ритъм с натрапващи се мелодии по един мотив. Младежите не успяват да избягат от известна повтаряемост в търсенията си. Мощното ехо и тъмната вуду обстановка са ме разсеяли, за да схвана spoken аутродукцията на финалното „Out of The Test“! Впечатляващото представяне е с единствен минус – младежката неопитност.

Dimholt
В 23:30 ч. нашенските Black Metal-и от DIMHOLT се заемат да възвърнат живеца в хипнотизираната публика. Успяват още в началото с енергичния си, директен стил! Бързите парчета от началото отстъпват на среднотемпови композиции, които обаче, са по богати откъм аранжировка. За наша радост, квинтета е по-раздвижен на сцена от предишни тяхни представяния. Гробищният фенер, с който групата е на сцена се включва в спектакъла – Woundheir (v.) залива лицето си с разтопения восък! Бургазлиите почитат с кавър гръцката банда RAVENCULT. Шептенето между песните влиза в някаква концепция, но ни лишава до голяма степен да чуем това, което основният вокалист ни казва. Завършвайки своя сет традиционно с „In Tombs“, DIMHOLT канят на сцената гост вокалиста Deha (YHDARL). Силовият, невротизиран пърформанс на белгиеца прибавя необходимото количество колорит на представлението в добавка към пищящите му вокали. Без да напускат стиловите детерминации на Black Metal-а, групата ни осигури доста приятно усещане с живото си метъл шоу на този концерт.

Allochiria
45 минути след полунощ светлините на сцената отново се изгубват. Въртележката на Psychedelic/Sludge вдъхновенията бавно набира обороти, за да прерастне в по-шумна интерпретация на отварящия инструментал. Когато дребничката, чаровна Ειρήνη (Ирене) добавя титаничните си Death Metal вокали към музиката на ALLOCHIRIA, голяма част от определението „post-“ се изпарява по отношение на гърците! На фона на минималистичните сола с много ехо и акордно ориентираните рифове, този глас звучи много сурово, препращайки ни към ранните експерименти на post-CINIC проекта AGHORA. Не по-малко стресиращо е нежното дамско „Thank you!“, сервирано между песните. Вокалистката често ни „удостоява“ със своя гръб на тъмната сцена. Същевременно, за разлика от RYVULET, гърците имат енергично държание на сцената, чрез което експресират изживяванията си, причинени от музиката. Среднотемповата равноделна ритмика внася еднотипност в движенията на музикантите. Това, всъщност е единственият им минус – еднообразната ритмика и липсата на заиграване с времената, което би отворило изключително много музиката им към високите жанрове. Въпреки известното еднообразие, разнообразната мелодика на различните песни прави представянето им интересно и богато. Агресивните вокали много строго следят тоналността и са повече от гола агресия. На последната песен изкушението надделява и Ирене отпуска чистия си глас в една повече Folk Metal постановка, разположена в Sludge/Psychedelic музикалната подложка. Общото вуду-тактуване на бандата заключва концерта към 01:45 лятно време на 30.03.2015 г. – петнадесетина години след като жад. ред. Mrazek окупираше ксерокса на съответния университет с книжка #1 на The Other Side за ужас на преснимащите лекции!!!

Allochiria
Rock Thrashler
29.03.2015, Bar ZAR, София
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
SEPTICFLESH пресоваха песен след песен в главите на пощурялата публика
март 25, 2015 15:23 / 2 коментара за SEPTICFLESH пресоваха песен след песен в главите на пощурялата публика
Пред все още рехава публика, в 20:30 ч. след доста дълго интро, изкочиха с мощен рев UPYR и зададоха началото на своята едночасова летаргия в музика… тежки рифове, бавни и разтърстващи удари на барабаните екнеха под тежките ревове на вокалистта Boro Brodnik. И така сеч след сеч заредиха песен след песен. Въпреки бавната си музика групата има много силно сценично присъствие, а в моментите, когато има по-бърз ритъм, направо избухват. Бяха се постарали да имат и екранизирана „окултна визуализация“, която за съжаление не се виждаше много добре от втория ред барабани.

Upyr
В 21:30 ч. сцената започна да се преобразява. Горски мотиви и една еленска глава се появиха на всеки микрофон. LUCIFER’S CHILD започнаха с фалстарт – китарата изчезна… Честно казано и с нея и без нея, групата е меко казано еднообразна и не показва нищо уникално или интересно. Явно заради това е „рогатия“ микрофон, че да има поне нещо, зад което да се крие от срам вокалистът. Честно казано, като от бивш член на ROTTING CHRIST очаквах много повече. За щастие бързо приключиха и се изнизаха като пръдня от гащи – уж пак окултно режисирано.

Lucifer’s Child
Някъде към 22:40 ч. започнаха и SEPTICFLESH. Залата вече бе в пълния си блясък – пълна и с нахъсани фенове. Гръцката машина излезна и започна да гази. Величието на групата е ненадминато и титанично. Публиката се развихри в моментално пого, подтиквано от вокала Sotiris. По някое време представиха и новия си барабанист Krimh, заменил Fotis в състава.

Cepticflesh
За първи път виждам (или поне аз не съм забелязвал друго досега) група да свири без сет лист. Е, SEPTICFLESH очевидно това не ги притеснява, тъй като пресоваха песен след песен в главите на пощурялата публика. Така завърши тази спирка, а предстоят пътувания на групата в Европа и Америка, където гърците ще представят на живо феноменалния си албум “Titan”.

Cepticflesh
Текст и снимки: Димитър Баръмски ©
Прочетете интервюто с Chris от SEPTICFLESH, което той даде специално за The Other Side.
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Когато норманската „чалга“ се забърка с Power, Black и Thrash Metal
февруари 24, 2015 12:10 / Вашият коментар
На 15.02.2015 г. се очакваше един много интересен подбор от групи да ни посети като част от европейското си турне. Натрупалите стабилна фенска маса в България ELUVEITIE водеха със себе си станалите водеща група в страната си – исландците SKALMÖLD, както и прясно издалите нов албум чрез Scarlet Records италианци WIND ROSE. Подборката бе интересна, не защото така я определям аз, а защото местата в клуб Mixtape 5 бяха напълно разпродадени (Отново, след SABATON!) под крилото на BGTSC.

Eluveitie
Въпреки започването на концерта по план в 20:00 ч., по това време още имаше хора пред вратите на клуба, заради щателната проверка и малко хаотичното лутане на феновете. Всъщност, клубът не е бил толкова пълен от концерта на EXODUS насам!

Wind Rose
Италианците WIND ROSE имат много въздействащо сценично присъствие. Техният Power/Progressive Metal побира в себе си и Folk компоненти, особено що се отнася до малко преекспонираните клавири. Това е причината да бъдат включени в това общо Folk Metal шоу. Строгата им Power Metal основа отблъсна някои фенове, които се баха настроили за по-изчистената стилистика на другите групи. Барабанистът им Daniele Visconti, обаче остави силно впечатление, както със силовите си ритмики, така и с изящни преходи. Обилно използваните Progressive хармонии в музиката на квинтета, както и разгърнати в разпяването си вокали, повишиха елитарността на WIND ROSE. Те представихе материал предимно от новия си албум, който наистина е доста силен. Личеше, обаче, трудното достигане на студийните постижения на певеца Francesco Cavalieri в живото изпълнение. Гласът му бе дръпнат малко по-назад в озвучаването, заради някои непостижими тонове. Изключително хармоничните и силни бек-вокали, които осигуряваха китариста и басиста на бандата, лъснаха като пускани от пулта! Освен съмнително силният им интензитет, в един момент прекалиха и с многогласа. Въпреки недостатъците, артикулацията и сценичното поведение на италианците бе на ниво. Близостта с публиката бе доста интимна и дори ни накараха да пеем с тях, включвайки публиката като хор в последното си парче. Впечатляващия Power/Progressive Metal с тънки Folk екстри бе достоен да нагорещи публиката за своите 40 мин. слава.

Skálmöld
Без никакво бавене, в 20:50 ч. строго изглеждащи викинги се нареждат на сцената. Прозвучава интродукция като от орган и започва да се случва неописуемото… По време на първите няколко песни на SKALMÖLD все още се ориентирам в богатството от звуци, инструменти и гласове. Базираната на Viking Black Metal музика е развита изключително многопластово. Освен основният им, дезгаво пеещ вокалист, всички в групата довавят пеенето си в различните композиции. Басистът вмъква исландски народни песнопения на родния си език с нисък глас. Брат му – китаристът Ragnarsson допълва с високи Black Metal крясъци. Клавиристът и другия китарист ползват чистите си гласове, като попълват съответно по-нисък и по-висок регистър в пеенето. Вмъкнатите фолк елементи придават специфично звучене на музиката на исландците, но и самото боравене с инструментите е неконвенционално. Китарните сола са обладани от странни мелодии решени в неизследвани ладови структури. Всъщност голяма част от музиката на SKALMÖLD няма къде другаде да се чуе, макар общото звучене да е в нормандските фолклорни традиции! Посредством процесори, се постига различно звучене, което кара феновете да се оглеждат от къде звучи гайдата, роговете или флейтата. Невероятни многогласи доукрасяват различните композиции. Не липсва и чистата акапела, където за пръв път чух пеене на дисхармонични интервали с перфектно преминаване в модулация. Същевременно яростните изригвания и мощни рифове карат феновете, особено пред сцената, да изпадат в дива ярост. Секстетът се изрази в невероятно богатство от музикални похвати и нестандартни решения. Викингите успяха да организират и Wall of Death! Същевременно кротко консумираха бира „Ариана“, каквато ползваха и голяма част от феновете. 50-минутното им шоу бе много топло изпратено от публиката. Сигурен съм, че рязко се увеличи броя на SKALMÖLD маниаците в България!

Skálmöld
Направи впечатление, високите цени на артикулите на мърч щанда. Някои от изданията на групите могат да бъдат намерени на значително по-ниски цени при българските дистрибутори. Необяснимо е защо именно фолк метъл групи, превръщат актуалността на продукта си в част от цената му? Капаците за i-phone и кожата от барабан с подписи на членовете на ELUVEITIE надминаха очакванията ми за предложения.

Eluveitie
В 22:00 ч. звучи интродукция и швейцарците се побират някак си пред трите разпънати транспаранта на сцената. Базираната на Thrash рифове музика на ELUVEITIE ни мачка в първото си парче с бързина и агресия. Енергичното начало от няколко песни даде много живец на и без това загрялата публика. Двете дами в групата още не успяваха да се разгърнат във фолклорните си фрагменти на фона на бушуващата музика. Колекцията от флейти, арфа и предкитарен струнен инструмент под микрофона на вокалиста им Chrigel имаше повече сувинирен характер. Единствените му изяви с флейта бяха повече демонстративни и маниерни. Още повече, че групата бе попълнена и с друг флейтист, който често освобождаваше от ангажименти втория китарист на бандата.

Eluveitie
Средната част на изпълнението на ELUVEITIE протече във формата: бързо парче – бавно парче. Песента, която можеше да избираме на какъв език да чуем, избрахме да е на швейцарски немски. Чуваемо слабото изпълнение траеше до средата на парчето, когато то премина в английската си версия. Агресивният звук се сменяше от фолк вакханлиите на двете дами в групата. Освен солиращите цигулка и хърди-гърди, те се изявиха и с нежните си гласове. На Anna Murphy (както каза един зевзек – манивелистката) бяха поверени цели пасажи съвсем неслучайно! Редуването на тежки и мелодични песни или песни, които са разнообразни във вътрешната си структура даваше възможност на феновете да слушат и беснеят разделно. Мош-пита пред сцената се завихряше доста мощно на моменти! Единственият недостатък на успешната концертна формула бе, че фолклорните композиционни решения придобиваха известна повтаряемост – факт, който личи и в студийните работи на фолк-пионерите.

Eluveitie
Вмъкнатите интродукции пренесоха звученето в една по-приказна и бавна част на шоуто, където бе денмонстриран пълният потенциал на всички фолк инструменти и цигулката. Да може да куфееш на гайди или да се врежеш в мелето на фона на цигулки бе едно от незаменимите преживявания, които рядко можеш да осъществиш на други банди! Закономерно следваше последният откос, съставен отново от ударни парчета. Публиката буквално бе изцедена, но това не й попречи в 23:55 да върне ELUVEITIE на сцената. Завладяващите „Helvetios“ и „Inis Mora“ заключиха поредната изява на швейцарския октет (в сегашният си вариант) на родна земя. Бе десет минути след полунощ.
Rock Thrashler
15.02.2015 г., София, клуб Mixtape 5
Снимки: Димитър Баръмски ©
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
SABATON като част от българския метъл пантеон
февруари 5, 2015 18:32 / 4 коментара за SABATON като част от българския метъл пантеон
Доста вода изтече от времето, когато рок-концерти пълнеха целия капацитет на зала „Универсиада“. За обща гордост на всички ни – публика, групи и организатори, върнахме тези дни и дори постигнахме едно ново равнище в концертната ни култура. Честито на всички, които се чувстват съпричастни! Трудно е да се прецени, но плътната човешка маса пред сцената, сборувана с людската завеса, покриваща седящите места от тавана до първия ред, гонеше 4000 блажени свидетели. Традицията времето на подгряващите групи да се прекарва в допиване около концертната дестинация бе спазена в пренебрежимо малка степен. Отново повод за всеобща гордост. При навременното излизане на първата банда бяхме вече внушителна орда с осезаемо присъствие.

Battle Beast
Бележещите възходящо развитие BATTLE BEAST се явиха за тежката оценка на българските фенове в уреченото време. Среднотемпов марш отключи апаратурата за мощен звук. Нашето гостоприемство се изрази чрез мощната подкрепа от страна на феновете пред сцената за финландсия секстет. Чуваемо елементарната ритмика в размер 4/4 спря между песните и продължи без никаква промяна. Въпреки различните припеви и упражненията по високо и харшово пеене, именно еднаквите барабани унифицират песните на групата, а устойчиво-средното темпо не кръвонапълни слуховите ни рецептори. Лесносмилаемото и поп-ориентирано музициране може да издигат BATTLE BEAST в различни класации, но докоснаха в умерена степен хората, дошли да чуят тежки танкове! Макар и харшова, естрадната настройка на Noora Louhimo e доста близко копие на Тони Димитрова. (Вече ме питаха „Коя е тази?“, поради което предварително пояснявам – изпълнителката на песента „Ах, морето“.) Клавира на ремък, пък ме върна в ранните концерти на ФСБ, но по-лошото бе, че и еднообразната му бленда бе същата. Докато се засилваше усещането за комерсиализъм, публиката бе попитана обича ли музика от 80-те? Кавърът на диско хита „Touch in the Night“ на CILENT CIRCLE бе най-неприятната случка на този концерт. Докато скандинавието открива вмъкването на поп мелодичност в метъл музиката си, ние на юг сме пренаситени от захаросани изпълнители. Ако си живял в диктатура, където единствената свободно разпространявана западна музика е била всички албуми на MODERN TALKING, това вероятно имунизира и поколението ти срещу мелодичност! Затова SABATON станаха наши любимци! Докато в скандинавието откриват вкарването на поп мелодика в метъл албуми десетилетия след като ние сме се преситили на зъдължителната схема.

Battle Beast
Нисичката вокалистка на BATTLE BEAST ползва личен пиедестал за да общува по-пълноценно с публиката, който по някаква причина бе изчезнал за този концерт и дамата от време на мреме се качваше на каса от бира! (Колегата Баръмски е направил най-добрите фотоси от концерта!) „Heroes on Tour” идваше от няколко дати в Полша и именно от полско пиво Лех (Lech) бе бирената каса, която имà честта да присъства и на срещата с феновете след концерта.

Battle Beast
Поддържайки огъня на живото си шоу, хелзинци подканиха цялата публика да стане на крака за финалното си парче – „Out of Contrtol“. Туф-таф-туф-таф започна отново познатата ритмика и краката на феновете от трибуните омекнаха веднага след началото. Половинчасовия сет не утвърди звездните позиции на петимата музиканти. Въпреки забележките ми, BATTLE BEAST са приятно попълнение към турнето, а и имаше хора, които ги харесаха. Факт е, че докато около DELAIN се трупаха хора след концерта, финландците чакаха малко самотно единиците си почитатели до тях.

Battle Beast по време на биса на Sabaton
След умереното „събличане“ на сцената и разкриването на символите на DELAIN, интродукцията преминава в доста здрав риф. Дребничката гост-китаристка Merel Bechtold идва от по-тежките поджанрове на метъла и това се чуваше от седемструнната й китара. Ритмиката осезаемо се усложнява и барабаните изземват онази водеща функция, която не чухме в откриващата група. Няма никакво съмнение, че SABATON подариха тази публика на съпорт бандите и усмивката не слиза от личето на вокалистката на DELAIN – Charlotte Wessels. Ниското пеене в откриващата песен е проблем за фронт-дамата, но гласът и се разкри в цялото си богатство по време на едночасовото им представяне. Докосвайки оперната техника и едновременно с ацната* постановка, тя изгражда специфичен стил на пеене с чист глас. Пасажите със спокойни внушения отстъпваха като въздействие на силното високо пеене. Разнообразните песни и живо присъствие на останалите музиканти намери силен отклик у публиката. Групата получи и подготвен от фенове трибагреник с логото си!

Delain
Знаейки каква фенска маса и последователи натрупаха NIGHTWISH с Tarja в България, не бих се учудил ако следващото име, привлекло тази мощна публика е именно DELAIN! Те имат таланта да представят творчеството си дори на фенове, които не са ориентирани към този сегмент на метъла. Мелодия, рифове и характер във всяка песен прави от слушането им доста приятно преживяване. На живо Charlotte има много по-младежко излъчване в сравнение с официалните видеа на холандците. Отделно в почти всичките им парчета присъства модулация в тоналността, което освен ефектно е и доста трудно за изпяване. Но именно в тези моменти си проличаваше школовката и силата на гласа на групата. Басистът Otto van der Oije добавя на места дълбоки дрезгави бекове. А клавирите на основателя Martjin Westerhold (ех-WITHIN TEMPTATION) бяха повече аранжимент, отколкото компонент от музиката. На места изпуснатата мелодичност напомняше повече на съгражданите им от THE GATHERING, отколкото на поп привнасяния.

Delain`s merch
Изпратихме DELAIN с бурни овации, а дълбокият им поклон бе от сърце. Както и след поклона на ELUVEITIE през 2013 г., скандиранията „Sa-ba-ton“ избухнаха веднага.

Sabaton
SABATON са вече голямо име не само в България. Не е прецедент за тях да подготвят мърч за отделни свои концерти. Разбира се, доста е впечатляващо да видиш националния си флаг на официален T-shirt на шведите с уникален дизайн. А фабрични знамена с логото на шведите се предлагаше на фона на шведско и на българско знаме. Подготвената сцена също впечатляваше с мащаби и размах.

Sabaton`s merch
Чезнещата светлина се синхронизира с нарастващия шум от хиляди гърла и тропот на крака. Интродукция при която прозвучава цялото студийно „The Final Countdown“ от едноименния албум на EUROPE е устойчива тенденция още от 2013 г. за SABATON. А авторското им „The March to War“ преля в звуци от тежка верижна машина. Фарове на танк блеснаха срещу тълпата и ротата в традиционен зимен комуфлаж се появи на сцената. Декорът зад групата е достоен за световни сцени. Куполът на танка е всъщност барабанния сет на Hannes Van Dahl. (Което оставя впечатление, че бойната машина е Ямаха…)

Бойната машина е готова да поразява
След „Ghost Division“ публиката избухна в такива овации и тропот, че Joakim Brodén известно време само демонстрираше почудата и задоволството си. „Много е хубаво да се завърнем тук. Вие всеки път сте повече и по-шумни!“ И шведите продължиха с пироните в програмата, не спирайки да се възхищават на отклика на хората. След „Carolus Rex“ певецът изрече „Благодаря“ на чист български и предаде щафетата на българската връзка в групата – Thobbe Englund, за по-нататъшна комуникация на родния език. Китаристът не се посрами и феновете буквално заклокочиха. Поднесеното многопластово уважение към българската публика се върна към групата с желанието да изпълняват песните от албума „Carolus Rex“ на шведски език. Над плътната тълпа пред сцената се вееха шведски и български знамена с логото на бандата.

Sabaton
Отново традиционно за концертите на SABATON, имахме възможността да избираме между различни песни или на какъв език да бъде изпято дадено парче. Бе подчертано, че е изпълнено обещание, поето на концерта в Каварна, да изпълнят поне по едно парче от всичките си албуми. Въздействието между музикантите и феновете бе изключително осезаемо, заради маниера на квинтета, който е лишен от театралност. Бойната машина мачкаше, а армията бе българска. В хумористичната част на концерта, където Joakim и двамата китаристи се „надсвирваха“, Thobbe си беше подготвил лафовете на български: „Айде!“, „Сериозно?“ и „Некадърник!“ режеха срещу англоезичните предизвикателства на колегите му доста забавно. След мощните овации и инцидентната бира, погълната от певеца, избухването „Българи, юнаци“ доказа, че макар и шведи, SABATON са добавени в пантеона на българското метъл движение.

Sabaton
По време на предвидените бисове, Joakim Brodén покани на сцената 12 годишния Тони, който освен че пеел всички песни на групата, можел да свири на барабани цели дискографии на редица метъл групи. Младото българче бе гост на SABATON по време на целия първи бис. Макар сравнително млада група, шведите са обхванали поколения наши маниаци, чиито деца отрано се запознават с тях!

Sabaton и Тони
След аутрото, публиката не напусна залата и станахме свидетели на непредвидения бис „Swеdish Pagans“, след което момчетата горещо си взеха довиждане с България. Полунощ бе отминало.

Сетлист на Sabaton
_____
*Ацнати вокали – Буквално означава с хълцане. Названието се използва за техника, при която последния (или не само) тон се изпява високо със извивка при нестегнати гласни струни. Техниката започва да се употребява широко от new wave групите, но присъства в родопските народни песни и при някои поп изпълнители.
Rock Thrashler
28 януари 2015 г., зала Универсиада, София
Фотографии: Димитър Баръмски © и Rock Thrashler ©
Вижте цялата фотогалерия от концерта на Димитър Баръмски ©
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Рибата се метализира откъм главата (докато перките й се мъчат да се захаросат диктатурно) – Ранните концерти на руски метъл групи в България (Част втора)
февруари 4, 2015 17:42 / 1 коментар за Рибата се метализира откъм главата (докато перките й се мъчат да се захаросат диктатурно) – Ранните концерти на руски метъл групи в България (Част втора)
„Често са ме питали (милиционери, сътрудници и т. н. – б. а.) – По вашите концерти не сте ли забелязали, че младежите проявяват склонност към насилие? – Викам – Аз съм забелязал по нашите концерти да се проявява склонност към насилие, ама не от младежите, а от едни други хора…“ – Кирил Маричков; „По нашите концерти се случват неща, които остават като болка у младежите, защото те просто не могат да разберат, защо когато са възторжени трябва да бъдат бити!“ – Георги Марков; „Травмата от тези неща води до това, че ти не си вече този весел, жизнерадостен човек… промъкват се в тебе едни по-тежки песни, с друг характер. Може би Heavy Metal-ът за това се появява.“ – Петър Гюзелев
Из филма „Щурците – 20 години по-късно“, 1987 г.
Тъкмо бяхме прескочили мечтания рубикон – 10 ноември. Не че не знаехме, че милиционерите са си същите! Вярвахме в изначалната човешка доброта и виждахме хоризонти. Скъсаните ни дънки все още водеха до арестуване за неприличен външен вид. Затова се движехме по малките улички из центъра на София. Но там веднъж ме пресреща червена и начервена бабичка и ми засъска: „Погледни се на какво приличаш, бе хулиган. Защо си се раздърпал такъв?“ „За да видиш как в бъдеще ще ходим всички, заради такива като вас.“ – Сам не знаех колко съм прав, докато се отяждам. „Аз съм активен борец против фашизма и пенсията ми е 120 лв., така че никога няма да ходя като теб. – Крещят ми истерично откъм гърба.“ За това кръпките на един достоен човек станаха негова фамилия и останаха като мощен символ на антикомунизма! Защото рисуваха хулиганите в букварите ни с пунктирана линия по ръба на панталона, обозначаваща упадъчните (но и мечтани от всички) дънки! Поне Горбачов изпя „Give Peace A Chance“ и учениците от английската гимназия бяха оправдани по обвиненията, че са диверсионна група! Притежанието на касети със записи на Beatles, обаче, продължаваше да е неписано престъпление – нелегален внос и разпространение на упадъчни империалистически идеи! Касетите на NAPALM DEATH се считаха за дефектирали и не ни закачаха за тях… Но ударът в гръб с руските метъл групи бе тежък.
Мотото ни този път е само една илюстрация, че проблемите започнаха да се назовават – концепцията за гласност ба-а-а-а-авно набираше сили (започвайки от изказване на Горбачов на априлски пленум на ЦК на КПСС през 1985 г.). Физическият сблъсък със властта напусна територията на рок концертите и се пренесе на улицата – вече имаше много повече (бивши…) хора за допребиване. Вътрешнопартийния преврат от 10.11.1989 г. бе извършен от най-твърдите русофили, единият от които остана известен като любител на танковете, а другият се прочу с това, че смъртта му стана неофициален празник на България. Но ние изследваме само чрез проявленията на рок-културата. Нещо като ирисова диагностика на обществото… Та, нашите русороболепни превратаджии продължаваха силно да недолюбват руските метъл банди.
II
23 ноември 1989 г., вечерта. Последните за седмицата новини. Четвъртък е! Всеки петък се ретранслираха новините на Телеканал Останкино – един час информация от планетата на Съветите срещу десетминутна сводка от родината. Но още е четвъртък и в последните за седмицата новини тече обширен репортаж за Международния панаир в Пловдив. Народното стопанство продължава да громи невероятни висоти и разцепва световната икономика с показатели. Кадрите са като от ретро-парад (още за тогава!) на добре боядисани трактори и прилежащите им чугунено-винкелни сглобки от производството на зрелия социализъм. По време на провеждането на панаира има и културна програма. Тя включва четири поредни дни с концерти на руската група ЧËРНЫЙ КОФЕ в палата №5, последният от които ще е утре. КАКВООООООООООООО?????????
Една измежду най-самобитните руски групи – ЧËРНЫЙ КОФЕ, са се самоцензурирали откъм тежест на звука достатъчно време, за да избухнат с първия си дългосвирещ албум „Переступи порог“ `87. Съчетавайки мажорна мелодичност с тежък минорен риф, руснаците не приличат на никой от световните имена в метъла – нещо, което не може да се каже за болшинството от колегите им. През 1988 г. са обявени за рок-група на годината в Съветския съюз. И ето ги в България! Изложени в Пловдив между тракторите – кое е дефект и кое е непреходна култура??? (Тук имаше ясно разграничени две мнения!)

Черный кофе `87
Хубавото на това да си зрелостник, е че лесно заместваш школото с централна ЖП гара. Един от малкото пъти, когато съм ставал навреме сутрин… Концертът е обявен от 18:30 ч. „Палата №5“ – мисля си и виждам в съзнанието си зала Фестивална, защото там бях виждал изложението на космонавтиката с хиляди експонати на стоманени лагери и почти нищо друго… Времето тече малко бавно – не съм свикнал с продуктите на Пловдивско пиво. Пред палатата зървам тракторите. В поиздребнялата за представите ми сграда има остъклено фоайе с оградено в полукръг вътре помещение с витрини. Зад витрините падат завеси. Има залепени плакати за концертите. Някой корифей на руската филология бе решил, че групата не може да се казва ЧËРНЫЙ КОФЕ и на плаката се мъдри надпис „Чёрное кофе“! (Тук няма да ви запознавам с особеностите на падежните езици, но редакторът е бил умерен дебил… В студио „Бояна“ произвеждахме и филми на руски език, които след това се пускаха в СССР със субтитри…) Всяка буква от обявлението е хит сама за себе си – може да се уверите сами!

Плакатът!
В 18:30 охраната ни допуска във външното фоайе. Започваме да чакаме пред витрините със завеси. Отвътре Дмитрий Варшавский – основател и идеен носител на ЧËРНЫЙ КОФЕ и до днес, дръпва леко едната завеса и ни се усмихва. 30 – 40 фена се редуваме да надзъртаме как групата подготвя сцената, макар че концертът е четвърти по ред. Закъснението е сериозно, но дръпнатата завеса ми е достатъчна, за да отлети като миг. Най-сетне изнасят масичка с билети и 40 – 50 човека (повечето с предварително закупени билети) влизаме в…
…Сладкарница! Апокрифната организация на тези концерти ги е смазала до възможно най-минималистичния вариант. И до днес повечето метъл маниаци не знаят, че ЧËРНЫЙ КОФЕ са свирили в България. В дъното на малкото помещение са сбутани стъклени масички и столове. (Съдбата отреди това да не е единственият ми метъл концерт в сладкарница, но за това – друг път.) Издигната е импровизирана, не много висока сцена от дърво, завито в кадифе. Гледам с изумление и си мисля за тракторните палати… Наистина сме малко посетители, но въпреки това, липсата на ограждения и наличието на не повече от двама милиционери ме изумява.
Сценичното осветление е оскъдно и дим въобще липсва, но руснаците започват ударно с песните от албума си. Бързо е постигната една топла близост с публиката. Между тежките метални парчета се вадят кухи китари. На сцената петима музиканти боравят свободно с различните инструменти, Дмитрий ту е с китарата си, ту само с микрофона и усещането за забавление се засилва. Сладкарницата ни осигуряваше първия допир до клубната култура, която в тези години се раждаше по читалищата. Ясната дикция и високият глас на Варшавский ми е позволила да наизустя някои текстове и с кеф крещя срещу групата на ръба на подиума им. Нямам честта да се познавам с пловдиската агитка и те ме мислят за руснак. „Владимирская Русь“ няма как да не те докосне! ЧËРНЫЙ КОФЕ ту охлаждат с по-баладични песни, ту яко ни раздвижват вратовете със здрави рифови резачки. А „Владимирская Русь“ е и двете! След час и половина прекрасна музика концертът завършва с три по-баладични песни.

Билет за концерта на Черный кофе
Музикантите са топло настроени, но някак нямаше желание у публиката за среща или поне да вземе автографи. Охраната ни подканя да напуснем сладкарницата. Групата е изведена през някакъв заден вход. Фенове се изумяват от наглостта ми да приватизирам експонат от късното ни плакатно изкуство, но охраната е благосклонна, оценявайки старанието ми да не нанасям щети на хартията. Представлението е завършило достатъчно рано, за да успея да хвана късен влак към дома.
~
Получавайки своята свобода, творците от руската рок култура отприщиха натрупания мощен импулс за създаване на метъл шедьоври. Асимилираните от КГБ АРИЯ направиха своя гениален дебют още през 1985 г. (веднага след априлския пленум…) – „Мания величия“. Четири години по-късно щяхме да имаме своя български гениален поход на АХАТ. Що се отнася до КРУИЗ и ЧËРНЫЙ КОФЕ, „1“ и „Переступи порог“ останаха най тежките албуми в дискографиите им. Първите продължиха метъл насоката с по-леки песни, а вторите се отляха в рок коритото от ранното си творчество. Феновете в България имаха хипотетичната възможност да видят тези две групи в най-силния им период и с най-добрите им шоута! И ако са пропуснали този подарък от съдбата, то това не е било по тяхна вина.
Щяхме да видим отново руски метъл след 10 години, на 14 август 1999 г. по покана на The Other Side в Приморско. (За това със сигурност ще ви разкажем някой път, подробно.)
Rock Thrashler
TOS004/RTH034
24.11.1989 г.
Палата №5 на Пловдивски панаир, Пловдив
Прочетете част 1 на Рибата се метализира откъм главата!
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Фотогалерия: SABATON, DELAIN и BATTLE BEAST в София
февруари 2, 2015 11:57 / 1 коментар за Фотогалерия: SABATON, DELAIN и BATTLE BEAST в София
На 28 януари 2015 г. при перфектни звук и организация, препълнена зала „Универсиада“ (sold out!) и ескалираща еуфория SABATON за пореден път свириха в София, този път подкрепени от DELAIN и BATTLE BEAST. Очаквайте подробен репортаж от Rock Thrashler, а сега се насладете на фотографиите на Димитър Баръмски ©.
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Рибата се метализира откъм главата (докато перките й се мъчат да се захаросат диктатурно): Ранните концерти на руски метъл групи в България (Репортаж в две части)
януари 24, 2015 14:04 / 2 коментара за Рибата се метализира откъм главата (докато перките й се мъчат да се захаросат диктатурно): Ранните концерти на руски метъл групи в България (Репортаж в две части)
„В резултат на високия „документален“ ценз хората с червени ленти в залата бяха значително повече от хората без червени ленти.“ – Откъс от репортаж за концертите на група ЗЕМЛЯНИ в зала „Христо Ботев“, София от списание „Ритъм“, бр. 1, 1988 г.

Целият абзац на мотото (за гостуването на ЗЕМЛЯНЕ)
Рок културата и в частност метъл културата, придобива такива мащаби в края на 80-те в соц. лагера, че официалните комунистически власти не могат да й се противопоставят със стария девиз за идеологическа диверсия. През 1987 г. изтъкнат руски диригент каза пред Българската Телевизия, че METALLICA, MEGADETH и ANTHRAX са съвременната класика! (Помислих, че получавам халюцинации…) В Съветския съюз, комунистическата партия решава да погълне този феномен, за да не я погълне той и редица руски и други съюзни групи излизат на светло. Край Москва, музикална къща „Мелодия“ строи така наречения „Експериментален завод“, където ще бъдат пресовани първите официални плочи на руските метъл групи АРИЯ, КРУИЗ, ЧËРНЫЙ КОФЕ, МАСТЕР, АВГУСТ, ТЯЖËЛЫЙ ДЕНЬ и др. Заводът се оказа много сполучлив и силата на звука на новите руски плочи беше чувствително по-висок от на всички други. Едно музикално магазинче, находящо се на площад „Славейков“ в София правеше най-много поръчки на тези издания и рок и метъл маниаците редовно наминавахме оттам за ценни придобивки.

Първите метъл издания на Мелодия
Секретна директива на КПСС (Комунистическата партия на Съветския съюз) от същата – 87 г., позволява на всяка държава от сферата си на влияние, да излъчи една официална метъл формация, чиито текстове строго да се контролират. (Някой път ще направим разбор и на тези банди.) България лансира новото лице на група ИМПУЛС и ги изпраща на метъл фестивал в Белгия. (Това пък е една друга история, за която ще ви разкажа някой път…) Реакционните сили в ДС (Държавна сигурност), комсомолските организации и журналистическите отдели, свикнали с дългогодишното репресивно отношение към тази музика, трудно се пренастройваха към новата вълна в политиката. Уклона към тероризиране на младежи и не само на младежи се изпълняваше с желание и хъс от детски възпитатели до висши милиционери и нагоре. Това е причината мòтото на репортажа да е този цитат – да ви подскажа в какво настроение на властта се провеждаха рок събитията!?!
Настъпи 1988 г., но Горбачов още не беше изпял „Give Peace A Chance“ на John Lennon на световна конференция по разоръжаване, поради което у нас още съдеха ученици от английската гимназия в София за диверсионна дейност – слушане на музика… (И за това ще ви разказвам друг път…) Дори концерт на поп-рок авторите на съветския химн на космонавтиката е удавен в присъствие на репресивни структури. Руските метъл групи тръгват на турнета с първите си официални издания. Апропо, една година преди комсомолската редакция „Народна младеж“ да стартира издаването на списание „Ритъм“ у нас през януари 1988 г., в Москва започва да излиза музикалното списание „Ритм“!!!

Брой 1 на списание Ритъм, 1988 г.
I
През септември месец 1988 г. група КРУИЗ идва в България за да осъществи турне. Идва с ферибота от Одеса и свири във Варна още на 22-ри септември. Тяхният четвърти албум се казва „Круиз – 1“!!! Това е първият им метъл албум… Много от феновете притежаваме плочата и смятахме, че наистина това е първия албум на руснаците. Но те още от 1980 г. подрънкват лежерен рочец на ръба на идейната диверсия. Скромно и тихомълком тече рекламата на концерта им в София на 26-ти септември в зала Универсиада. Светлата дървена облицовка и зеления балатум са вече традиционен декор за рок-концерти. Началният час е 20:00, но подготовката малко закъснява. Около 3500 човека влизат в залата при засилено милиционерско присъствие. Трибуните са доста напълнени, защото към празното пространство пред сцената има нещо като пропусквателен режим, организиран също от Народната милиция. Допускат ме по визуална преценка – 45 килограмов, задоволително подстриган ученик с карирана ризка – държавна конфекция. На три метра от самата сцена е разположено метално заграждение, обхващащо и зоната на страничните входове.

Круиз – 1 `87
Лампите гаснат на вълни и в мрака прозвучава фрагмент от интродукцията на албума. Валери Гаина (китара, вокали), Фьодор Василиев (бас) и Сергей Ефимов (барабани) – хората записали най-твърдия албум на КРУИЗ и до ден днешен, са пред нас. (Сега всички те са извън групата.) Усмивки и кратко приветствие предхождат мощното звучене, което следва. Първите няколко песни са от новия албум. После продължават и с песни, които чувам за първи път. Толкова агресивен звук слушаме на живо за пръв път. Толкова агресивен метален имидж виждаме за пръв път на сцена. Традиционно за онова време, групата се осветява от три мощни прожектора с оператори, разположени над последния ред на трибуните. Плътен гирлянд от униформени свързва тримата оператори и стените на залата. Не липсват и другите ефекти за рок концерт. Валери Гаина – човекът, който олицетворяваше руският метъл, бе с рокерия, цялата обсипана в пирамидки. Дори ИМПУЛС все още нямаха фотосите си с подобни облекла. Някои се опитваме да припяваме със скоропоговорките на триото.

Билет за концерта на КРУИЗ
Пред металните ограждения кордона от милиционери вече е плътен. Пробивам си път до предната линия. Ако феновете, които са се подпряли на огражденията куфеят, тутакси получаваха удари с палки. Бой се прилагаше и ако задните редици притиснат хората напред. Получил „необходимата“ доза удари по главата и пръстите, се оттеглям по-назад, а моето място се попълва от следващата смяна. Въпреки всичко, енергията е главозамайваща и спектакъла – разкошен. Назад сред феновете се разхождат и хора със странно оголени вратове и шалварести кройки на панталоните, които изпитателно се взират в лицата ни. Не липсват и униформени. Макар, че милиционерите зад огражденията са видимо изнервени, забавлението намира личния си пулс и е постигнато равновесие между радостта ни и раздразнението на сътрудниците…
…Докато вокалиста не реши да подари якето си на някой от публиката! Рокерията с пирамиди падно в най-разпалената част на тълпата, когато сериозно количество милиция изпълни равната част на залата. Головратите сътрудници блокираха изходите. Палки свободно свистяха в мрака между хората, докато якето не попадна при униформените. В настъпилата суматоха, групата прекъсна за момент изпълнението си. Операцията, обаче, бе проведена ювелирно: Приятели, които гледаха концерта от трибуните казаха, че нищо от боя и суматохата не са забелязали. Пък и боя по рок концертите в това време бе почти задължителна част от програмата.

„Крутится волчок“81, „Послушай, человек“82 и първия англоезичен best of 88 албуми на Круиз
След това напрежението сякаш спадна. Униформените зад огражденията се дръпнаха малко назад и прибраха палките. Във втората част на концерта, дойде ред на незаписания хит „Водка“. На припевите гласовете на феновете и на хората със шалварести панталони се сляха! След „Рок навсегда“, „Не падай духом“ и други по-ранни песни, КРУИЗ довършиха с най-ефектните си и твърди нови парчета. До края на двучасовото шоу успяхме да извлечем максималното количество удоволствие, което бе възможно. Скандиранията „Кру-из, кру-из!“ бяха оглушителни, но след поклона на триото лампите светнаха и милицията оформи живи коридори към правилните посоки.
~
Българското турне на КРУИЗ е било с десетки дати! Водени са да свирят по читалища на запустяли села. Рекордът им е концерта в хижа без ток, където са единствените посетители!!! (Данните са от тяхно интервю за руската телевизия.) Съветниците от ДС на Дирекция „Музика“ са преценили, че опасното явление може да се контролира по някакъв начин. Ясното съзнание за демографския срив у властта е причина да се подготвят пътуващите културни програми, които обикаляха провинциалните краища на страната с разни мероприятия, част от които стана и рок музиката. Руската група, като предвесник на „западнопоклонните предатели“, бе подложена на най-дърварския експеримент в тези културни напъни на комунизма, които за кратко време щяха да родят: Младежкия рок-фестивал в Мичурин; Рок панорама Видин; Конкурс за авторска песен – Толбухин; Празник с Ритъм в Троян и др.
Rock Thrashler
TOS004/RTH 005
26.09.1988 г.
Зала „Универсиада“, София
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp








































































































































































































































































































