The Other Side

Начало » Posts tagged 'репортаж' (Страница 25)

Tag Archives: репортаж

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

Сходства и различия на Thrash небосклона (SUICIDAL ANGELS и TERRAVORE)

март 3, 2017 10:00 / Вашият коментар

Така, както американската Thrash Metal вълна пълзи на юг през Латинска Америка, в Европа Гърция и Италия усилено бълват нови Thrash Metal заглавия. В началото на този процес, обаче, бяха едни SUICIDAL ANGELS. Не е чудно, че те постигнаха високото качество, поставяйки се сред световните имена в жанра. За разлика от много от колегите им, тяхната показност е базирана на музикалните похвати. Ние, изглежда сме твърде близо до това явление, за да го оценим подобаващо. И така, с леко учудване установявам, че феновете им се събираме в малката зала на клуб Mixtape 5.

Terravore

Terravore

Достойният съпорт от българска страна е поверен на една от нашите групи, които гонят стандартите на големите Thrash имена – TERRAVORE. В 20:20 ч. те са на сцена и след кратко колебание влизат в ролята си. Доброто озвучаване в клуба се отразява благотворно на триото. Здравите Thrash Metal резачки в немски стил компресират обстановката. Дистърната бленда на китариста им е много агресивна, гаси голяма част от мощта на китарата и в съчетание с постната откъм ефекти концепция създава впечатление за липса на плътност на звука. За сметка на това натуралистичността на баса най-сетне е преодоляна и той пълни някои от честотите. Чисти рифове, агресивни вокали и бърза ритмика са основата на песните. Композиционно парчетата съдържат онази тънка орфическа жилка, която променя ритмиките и обогатява звученето.

Terravore

Terravore

Още на трета песен се заформя и съркъл-пит. Момчетата са натрупали критична маса от концертни изяви и разкриват прецизната си същност. Същевременно в groovie отношението им има нещо детинско. Не умеят да подчертаят силните си страни и те остават само за задълбочените анализатори. На „Age of Modern Slavery” е организирана и първата стена на смъртта. Кавърът на „Slowly We Rot” e в строго фенска интерпретация, макар и получил допълнителен Thrash блясък. Претенциозният инструментал се изплъзва от контрола на момчетата и макар бързо да го овладяват, сочи една малка пукнатина за изглаждане. Макар и в подражателски маниер, дългите композиции на TERRAVORE са много добри и групата бързо би могла да израстне, ако това е целта й! Стегнатият 55-минутен сет наистина ни е сгрял не само за хедлайнера, но и по принцип.

Suicidal Angels

Suicidal Angels

Сетлист TERRAVORE:
01. Scaphism
02. Abominable Rancor
03. Carbonized Corpses
04. Lethal Vaccine
05. Terror Doctrine
06. Age of Modern Slavery
07. Slowly We Rot (OBITUARY cover)
08. Starkiller
09. Catatonia (instr.)
10. The Chicxulub Impactor

Кокетното оформяне на сцената за SUICIDAL ANGELS леко прехвърля границата на необходимата подготовка за Thrash Metal концерт. Завеси-транспаранти с логото им крие гледката на саундчека. В 21:40 ч. транспарантите се отместват настрани, за да блесне белият сет барабани под звуците на оркестрирано интро с изявен духов компонент.

Suicidal Angels

Suicidal Angels

Гръцките звезди изкачат ефектно и стартират сета си с началото на последния им албум. Озвучаването е все така добро, но SUICIDAL ANGELS са уплътнили звука си доста по-добре и това е не само, заради двойната китарна атака. По-големият честотен обхват не отнема от индивидуалното звучене на всяка от китарите, които коват запомнящи се рифове. Ритъм секцията подлага класически Thrash Metal, а вокалите на Nick Melissourgos балансират между агресията и тоновете впечатляващо. Освен скоростните откоси, квартетът не се притеснява да посяга и към среднотемповите парчета – този индикатор за зрялост у съвременните Thrash групи. Рифовката е композирана с раздалечени тонове, което прави артикулацията й добре чуваема, музиката – уникална и песните – запомнящи се! „Мързеливите” рифове, наистина, вече всички са изсвирени.

Suicidal Angels

Suicidal Angels

Ние феновете натъпкахме B side и масовката бе плътна, но и SUICIDAL ANGELS свириха като за пред стадион. Професионално се раздадоха, отправяйки разяснения по репертоара си към публиката в малко дистанциран маниер. Енергията, която раздават от сцената е на високо равнище. Съркъл-питът е почти постоянно явление пред сцената. Адмирациите към софийската публика са поднесени искрено.

Suicidal Angels

Suicidal Angels

Групата разчупва ритмиката си доста по-непохватно от TERRAVORE, но когато го прави, темпото се променя драстично и контрастът подчертава владеенето на музикалния изказ у гърците. Ултра бързите части скачат в акустични епики, а среднотемповите рифове увеличават двойно оборотите си на места. Тези композиционни решения също са част от почерка и в крайна сметка – от успеха на групата! Текстовете включват доста повтарящи се части, удобни за скандирания. SUICIDAL ANGELS, обаче, не прекаляват с разпяванията на публиката. Те просвещават! На „Moshing Crew” организират и по-мощната стена на смъртта. Завършвайки последното си парче, четиримата пъргаво се изнасят от сцената, а за аутродукция веднага е пуснато парче на ZZ TOP. То, обаче, прозвучава като денс след предишната обстановка… А ние знаем, че гърците демонстрират своето сходство със SLAYER и не ги викаме на бис. На когото 75 мин. не са му стигнали, трябва да чака до следващия път!

Suicidal Angels

Suicidal Angels

Сетлист SUICIDAL ANGELS:
Intro
01. Capital of War
02. Division of Blood
03. Bloodbath
04. Bleeding Holocaust
05. Image of the Serpent
06. Seed of Evil
07. Reborn In Violence
08. Frontgate
09. Beggar of Scorn
10. Torment Payback
11. Moshing Crew
12. Apokathilosis

Rock Thrashler
София, Mixtape 5, B side, 23.02.2017

Още от концерта:

Фотогалерия на TERRAVORE

Фотогалерия на SUICIDAL ANGELS

Destruction

Разнокалибрена Thrash Metal стрелба, поднесена в три луксозни пакета (DESTRUCTION, NERVOSA & REZET)

март 2, 2017 11:00 / Вашият коментар

Първият изцяло Thrash Metal празник за годината е доста силен и ни поднася претенциозен лайн-ъп за ценители от разнокалибрен порядък. Традиционно доста от феновете не бързат да влизат в клуба, (Нещо, което не може да престане да ме учудва!) но днес „супата” е деликатесна.

Destruction

Destruction

Малко след 19:30 ч. индъстриал интродукция отвори сета на немците REZET. В първата декада на хилядолетието квартетът натрупа доста творчество, което бе вдъхновено основно от DESTRUCTION, но сериозно размесено с punk отношение. Освен да попълнят първия им албум, тези песни бяха добра база за по-зрели интерпретации. Вторият албум на момчетата бе сериозно повлиян от модерни похвати в Hardcore дух, както и модернистичните работи на MEGADETH или „white” периода на ANTHRAX. Двете тави бяха реализирани от малки независими лейбъли. За третия си дългосвирещ албум REZET попадат в полезрението на германски консорциум от няколко независими лейбъли, промоутъри и разпространители, в чиято дискография има и две български групи…

Rezet

Rezet

Групата е израстнала значително, както в музикален, така и в технически план. (Все пак чакахме новия им албум цели 4 години.) Освен чистите и здрави Thrash рифове, те са развили и афинитет към мелодиите. Забележително е, че вокалистът и китарист Ricky Wagner в пеенето си вече се явява наследник на David Wayne и най-доброто, което той е оставил с METAL CHURCH и REVEREND! Началото на това брилянтно изпълнение видяха едва около стотина човека. Представянето на последната творба започва с по-мелодични и изключително прецизни песни. Включените в подбора по-стари парчета са най-социално ориентираните им като текстове послания. С напредването на сета вокалите изгрубяват повече и рифът става по-суров – развитие, което е следвано и в албума. Добре сработеният екип завършва с песен от новия албум, което се приема доста добре от феновете им – „Fight For Your Life”. Естеството и на двата последни трака докосваше MOTORHEAD в същността си, но в един Speed контекст. 40-минутната категорична заявка за нашето внимание завършва пред все още навлизащата публика, която вече е достигнала 250 човека.

Rezet

Rezet

Сетлист REZET:
01. Reality Is A Lie
02. Cannibal`s Revenge
03. Toxic Avenger
04. Black Convent
05. Have Gun, Will Travel
06. Dead City (Violent Force cover)
07. Fight for your life*
* Изписването на заглавиeтo е оригиналното от обложката на последния албум.

Докато разглеждам доста приятния мърч щанд, едва не се блъскам в крехко момиче, пренасящо доста компоненти от барабанен сет. Новата концертна барабанистка на NERVOSA няма категоричното бразилско излъчване на колежките си.

Nervosa

Nervosa

В 20:30 ч. Thrash Metal триото се качва на сцената и влиза сухо с първия си трак. Доколкото сравнително скоро гледахме хедлайнерското представяне на NERVOSA, за мен щеше да е интересно да ги видя с холандската китаристка Simone van Straten, заместваща Prika Amaral за част от турнето. За радост на повечето фенове, титулярката е успяла да се върне за датата в София. Napalm Records осигуряват наситена европейска обиколка на бразилския си артист, изцеждащи потенциала му. Бързи Thrash Metal парчета с агресивни рифове се коват едно след друго. Доста азбучните шведски рифове позволяват свобода на сценичната изява и бразилкитe грабват тази възможност доста щедро, за да се раздадат на феновете си.

Nervosa

Nervosa

Истината е, че всички песни на NERVOSA са решени по сходен начин, не изискват прецизно свирене и ако не се захласнеш по атрактивната дамска визия, много бързо биха доскучали. Текстовите послания също са на елементарно равнище и множеството припеви предлагат удобни за масовката девизи в детински рими. Да, песните са доста бързи, но изразният инструментариум е много ограничен. Това не пречи на изпълнителките да свирят прецизно и да общуват с публиката по начин, оказващ й чест. За петдесет-и-няколко-минутното представяне този подход върши идеална работа. След края на „Theory of Conspiracy” лампите присветват в подсказка, че времето им изтича и момичетата забиват един от химните си. После публиката горещо скандира името им, но Шмиър и компания са строги работодатели.

Nervosa

Nervosa

Сетлист NERVOSA:
01. Arrogance
02. Hypocrisy
03. Intolerance Means War
04. Suurounded By Serpents
05. Death
06. Masked Betrayer
07. Hostages
08. Guerra Santa
09. Theory of Conspiracy
10. Into Moshpit

В 21:40 ч. затъмнението идва с акустична интродукция в 80-тарски Thrash стил. DESTRUCTION се явяват на скромно подготвената за тях сцена с мощта, която повечето от нас познават. На първите четири парчета, обаче, звукът не е балансиран и е твърде басов. Видимо е суетенето на озвучителния екип. Когато идва ред на „Mad Butcher”, в ушите ни се врязва прецизната китара на Mike. Басът на Schmier добива и най-финните си дистърни обертонове, за да обземе обем. А барабаните на Vaaver са изострили всеки свой пик. Групата не е привърженик на портретната фотография и осветителят им предприема агресивна светлинна атака срещу насочените мъртви очи.

Destruction

Destruction

Независимо какво е мястото, което всеки фен е отредил на DESTRUCTION в личната си класация, несъмнено на живо триото е сред най-прецизните изпълнители. Нещо, което няма как да не те изуми при ранните сблъсъци с концертите им. Като изключим малкия озвучителен гаф, това не се е променило. Някои от песните се сливат. Оттук насетне ми остава чистото наслаждение и доизготвянето на списъка с изпълнени заглавия…

Destruction

Destruction

След „Life Withowt Sense” групата има минимална почивка за симфонична интродукция и забива „Total Desaster”, където Vaaver вкарва доста добри бек-вокали, каквито не липсват и на някои други парчета. После Schmier ни поднася доста клиширано сравнение между София и Букурещ в наша полза, за което получава овациите си. В клуба има 370 човека, а пред сцената положението е такова, че DESTRUCTION раздават бири! Кавърът на THE EXPLOITED прозвучава адски свежо. След още една нова класика музикантите се оттеглят под звуците на резачка.

Destruction

Destruction

Мощни възгласи и интродукция ги връщат за един „Thrash Till Death”. След това, обаче, възторгът ни е удавен в оперетна аутродукция, която прелива в запис на „Strangers In The Night” на Frank Sinatra… 75-минутният спектакъл е отлетял като миг. Под грейналото осветление отиваме да се срещаме с музикантите от трите банди, които са доста добре настроени към нас.

Destruction

Destruction

Сетлист DESTRUCTION:
Intro
01. Under Attack
02. Curse The Gods
03. Pathogenic
04. Nailed To The Cross
05. Mad Butcher ->
06. Dethroned ->
07. Life Withowt Sense
Intro 2
08. Total Desaster
09. Thrash Attack
10. Black Death/Invincible Force (medley)
11. Second To None
12. Fuck The U.S.A. (Exployted cover)
13. The Butcher Strikes Back
Intro 3
14. Thrash Till Death

Rock Thrashler
София, Mixtape 5, 01.02.2017 г.

Още: Фотогалерия от концерта на DESTRUCTION, NERVOSA и REZET в София на 1 февруари

Esoteric

Пълна регионална адхезия на гравитиращата екстремна сцена в епицентъра на мощна балканска черна дупка – фаза №3 (Autumn Souls of Sofia 2, ден трети)

март 1, 2017 19:54 / 1 коментар за Пълна регионална адхезия на гравитиращата екстремна сцена в епицентъра на мощна балканска черна дупка – фаза №3 (Autumn Souls of Sofia 2, ден трети)

Тежка е понякога съдбата на списващия концертни репортажи…

Третият ден от най-богатият ни фестивал на закрито започна с математическа точност. Фенове и организатори съпреживяха ритмиката на едно такова събитие и докоснаха световните стандарти.

Invidia

Invidia

Такова гнездо на българския Black Metal, като Стара Загора, ни даде за откриваща група квинтета INVIDIA. Момчетата се врязват в директна атака още в 17:30 ч. Слушам старателно подредените тонове, но чувам само ехо от някаква аморфна 90-тарска звучност на неавтентичните имитатори. Сценичното шоу не надхвърля прикрепения към основния микрофон символ. Песните се представят като на ученически рецитал – с прилична доза стеснителност и здрав провинциализъм. Прецизното им изсвирване не компенсира сценичната скованост и елементарността на композициите.

Invidia

Invidia

Тежко се изтръгват такива думи от автора, но робувайки на правдивостта, описанието се подхлъзва в един текст, който не носи удоволствие. Уникално бедното откъм тонове пеене дава свобода за многопластово сценично шоу, което, обаче, при INVIDIA напълно липсваше на този концерт. Кротката атмосфера на очевидно многобройните репетиции се е пренесла на сцената и спокойното вглеждане в грифа, както и дискретното тактуване са основния поведенски репертоар на групата. Вярно е, че в този час спектакъла се наблюдаваше от едва 30-тина човека, но нима те не заслужават нещо повече? Прилично изсвиреният кавър на SATYRICON и измрънкването му, затваря скобата на това участие. Подготвения за бис кавър на DIMMU BORGIR не е реализиран по обясними причини, а и заради напредващото време.

Твърде дългите паузи между сетовете изяждаха голяма част от времето на бандите. Продължават да ни липсват озвучители, каквито сме свикнали да виждаме по други географски ширини.

Lebenssucht

Lebenssucht

Минималистична интродукция от шумове и перкусии ни въвеждат в сета на LEBENSSUCHT. Вокалното партньорство между многопластовия творец Deha и вокалистката на HUMANITAS ERROR EST – S Caedes, подсказва, че сценичните изкуства ще са ярко представени. Пестеливият Depressive Black Metal е поднесен емоционално, с препратки към Funeral Doom Metal-а. Ярко е сценичното шоу, а пеенето се артикулира без помощта на дланите, от което агресивният му характер печели с въздействие. Между отделните песни се вмъкват семпли с шумове в KING DIAMOND стил или със SEPULTURA настроение. Монотонните китари, съсредоточени върху рифа се подкрепят от инструментално прецизна ритъм секция, която внася своя музикална тематика. Не липсват сола на баса.

Lebenssucht

Lebenssucht

Впити още в своето зародишно начало, LEBENSSUCHT демонстрират концептуална зрялост. Спектакълът все още не може да бъде пренесен изцяло в аудиопространството, но заложбите му са великански. Контролът върху мощното ехо на микрофоните мистифицира посланията, ситуирайки ги в ничията земя между строго традиционното и модерното. Развивайки похватите си по време на самия сет, групата е завладяваща. Неусетно е доближено четиредесетминутното ограничение и Deha дисциплинирано овладява края на едно забележително участие.

Redenik

Redenik

Още щом се появяват на сцената, претендиращите че свирят Thrash/Crossover белградски момчета от REDENIK, става ясно, че това ще е вечер на контрастите… Стилът на групата представлява нещо като Downbeat Black Metal с повтарящи се до безкрайност теми. Композиционно песните не надхвърлят ученически експеримент, където добре заучена пръстовка пъргаво се отчегъртва от китарата без чуваем ефект. Не стигаше това, но солата представляват случайни ноти, тотално излизащи от тоналността на парчето, на което би трябвало да принадлежат. Незначително пренареждане на акорди „отличава“ отделните парчета, които препускат по зациклящите си повторения. Вокалистът демонстрита мощна междуребрена мускулатура върху два – три тона. Дори мощно въображение, трудно би добавило нещо повече в описанието на толкова инфантилна липса на представа за какво си на сцената.
Пуш-пауза. А съм непушач…

Evadne

Evadne

След 20:20 ч., испанските дуумаджии EVADNE ще ни демонстрират до къде е стигнало вдъхновението от MY DYING BRIDE на другия край на Европа. Фалстарт. Лаптопът, който осигурява клик, както и изящни клавирни и пиано партии, трудно влиза в задълженията си. Това, което отличава музиката им от първообраза си, е елементарността. Непроменяемият ритъм, добре подпрян от семплите и увенчан с харшови вокали е тъканта на творчеството на EVADNE. Под нелошите мелодични линии прозира композиторска техника, представляваща козметично упражнение върху тема от любима песен.

Evadne

Evadne

Все пак групата среща свои горещи фенове и клуба се изпълва с над сто човека, които искат да се насладят на EVADNE. Приятната им мелодичност, въпреки ползваните дигитални улеснения, не динамизира сценичният им имидж и те остават верни на мрачните си текстове. Музикантите успяват да докоснат доктриналната душевност на посетителите на фестивала, макар и не изцяло по свой начин.

Zatokrev

Zatokrev

Прозвучаващият саундчек е с мотиви от ортодоксално пеене и опит за руски език… „Less dragons, more spiders“ и „funny music for funny people“ са програмните послания на швейцарците ZATOKREV, изписани на рекламните им материали.

Doom Metal началото влиза тежко и прецизно. Пеенето в диапазона на тибетски рог и семплите от хор и Dart Vader придават на първия трак смисъла на интродукция и подсказват на по-досетливите за какъв тип музика иде на въпрос… Богатата орнаментика на ритъм секцията, както и виртуозното боравене с всички инструменти прави от предимно бавнотемповите парчета доста богато преживяване. Китарната техника е предимно на акорди, но това съвсем не означава, че липсват рифове. Напротив! Изтръгването на рифове се прави на основата на сложни акорди, чрез прецизна техника. Ясният китарен тон си личи и от солата на ZATOKREV. Въпреки звуковият пир, групата е много подвижна и преживява музиката си, за да ни я поднесе. Барабанистът им не само маркира математическите параметри на песните, но и вдъхновено блъска дръм-сета досто грубо. В резултат, на третото парче конструкцията поддава и има нужда от заздравяване, но групата не спира, а врътва един изящен инструментал.

Zatokrev

Zatokrev

ZATOKREV са не много популярно име, но една от най-големите групи на европейската Sludge Metal сцена! Стилистиката им отдавна притежава своя уникалност и те разширяват смисъла на понятието Sludge. Вкусът им към заиграването с източната култура е белязало не само името им, но е и израз на желанието за разширяване на кръгозора в гьотев маниер. Те често заиграват с руски символики, като израз на бунтарски мироглед. Оказа се, че имат и тънък афинитет към България… Въпреки това, почти невероятно е, че имаме възможността да ги видим на българска сцена! Не само – всички превзети сълзливци за нова музика би трябвало да млъкнат завинаги след този сет!

Zatokrev

Zatokrev

Умерено харшовото пеене на Lucas Löw се простира в доста широки граници и умее да придаде уникалност на всяко от парчетата. Междупесенното време се уплътнява от семпъл с инертен шум. Контролираните микрофонии се ползват свободно във всички части на песните, с маниера на стила. Песните са изградени както от класически влияния, така и от съвременното разбиране за звук и излъчване. Композиторските претенции са елитаристични. Там, където ритмиката не е неравноделна, барабаните звучат много 80-тарски – блъснати, но прецизни. В такъв, олекотено-смилаем вариант завършва 50 минутното удоволствие, поднесено от ZATOKREV.

Esoteric

Esoteric

След нова твърде продължителна пауза, в 22:50 широкото семейство на езотериците бива представено от английския си клон. Окултно звучащият Doom Metal на ESOTERIC е и динамичен и бавен в различните си части. Дълбокия харш на вокалиста е маскиран от много ехо, но инструментите са прецизирани. Въпреки това, не е ясно кому са нужни трите китари на сцената? Предразположеният към богат саунд квинтет се е съсредоточил в по-класически форми на музициране. Строго бавната ритмика се задава от барабаните, докосвайки Funeral Doom Metal-а. Богатият глас на вокалиста Greg Chandler е окован от мощните ефекти, които вкарват допълнителни шумове в композициите им. Включените на места мажорни пасажи прехвърлят влиянието на TIAMAT и докосват някои образци на средиземноморската поп музика. Контрастните настроения, обаче, имат добър ефект върху композициите.

Esoteric

Esoteric

Основното достойнство на ESOTERIC е тяхната прецизност в звученето. Докато си мислех, че им липсва малко повече разнообразие, което да поднесат с високия си клас инструментариум, забелязвам, че те са представили час и десет минути сет, който не е доскучал на никой! И макар да не предизвикват екзалтирани манифести пред сцената, бирмингамците са ни въвлекли в музиката си доста умело.

Selvans

Selvans

В 00:55 ч. ни призова цвилещ на хармоника еднорог!!! SELVANS възлизат на сцената, предвождани от фронтмена си, който е със стилизирана вълча маска. Стандартен и до голяма степен клиширан Black Metal е подпрян от семпли с мощни клавири и кой знае още какво. След стартиращото шоу със сваляне на маската, остава просто едно дървено необмисляно поведение. Нивото е като на твърде многото групи, които подреждат някак тонове, свирейки ги на шведски акорди, изчерпвайки по този начин концепцията си за Black Metal. При настъпило зловещо разминаване между китаристите, вокалистът се провикна, като на репетиция: „Stop, stop, stop!“ Повторението на парчето, пък, изчерпи търпението на доста от феновете.

Selvans

Selvans

Между песните SELVANS бяха подготвили разнообразни и интересни семпли, въвеждажи ни в композициите така, че да ни въвлекат в тях: Фолклорни инструменти, епични клавирни въведения и акустични китари са последвани от елементарни композиции, залагащи на агресията. Някои от по-епичните песни докосват звученето на ранните MOONSPELL. Сравнително богатите харшове на вокалиста са смесени с пазарски подвиквания към публиката. От цялостното изпълнение на италианците повейва ретро отношение на тийнейджърски ентусиазъм. Песните, чиито потенциял се разгръща в студийните записи, са поднесени доволно дървеняшки като инструментализъм и звукоизвличане. 50-минутният им сет, който за мнозина се превърна в антракт, завърши с нехарактерна аутродукция.

The Revenge Project

The Revenge Project

Бургаските класици от THE REVENGE PROJECT се изявяваха тази вечер с гост-вокалист. Небезизвестното гърло на DIMHOLT и IMPENITENCE трябваше да представи песните на квинтета. И макар самият той да излъчваше известно колебание, двамата шестструнници подкрепяха с мощни бекове, които сглобяваха композициите по впечатляващ начин. Традиционното за THE REVENGE PROJECT високо ниво на инструментализъм погали слуха на оцелелите в това меле. Сетът им стартира в 02:10 ч., все пак!

The Revenge Project

The Revenge Project

Знакови песни от творчеството на бургазлии бяха заковани прецизно, с много мелодии и много рифове. Характерният им Black/Thrash стил живее вече собствен живот и е способен да зарадва феновете, независимо от времевите параметри и флуктоациите в състава. Достойно хедлайнерско представяне на момчетата през 40-те им минути ги отличи отново, като стълбовете на българската сцена.

Angrepp

Angrepp

Чест прави на ANGREPP, че решиха да направят един допълнителен сет тази вечер! Той бе посветен на една част от крютата на организатора, които бяха пропуснали първия им сет, заради ангажименти по логистиката на толкова богатото събитие. Въпреки, че опита да бъдат уговорени да изсвирят песни и на IXXI, шведите останаха верни на собствения си репертоар.

Angrepp

Angrepp

Интродукцията от коледни звънчета и картечен откос сякаш прозвучава пак… Двадесетминутният финал на нощта и положен с четири от знаковите песни на ANGREPP, като не е пропуснат дуета с S Caedes – вокалистът на HUMANITAS ERROR EST. Въпреки жизнеутвърждаващият Groovie Thrash/Black и ентусиазираното изпълнение на момчетата, умората се усеща във въздуха. Все пак тези рицари на метъла се биха докрай и някои от нас, заедно с тях.

Angrepp

Angrepp

Въпреки грабващата бирмингамска атмосфера на ESOTERIC, които буквално откраднаха душите ни, уникалната група като музика и изпълнение за тази вечер си остана ZATOKREV – невероятни!!!

03:25 ч. … Дори поздравите ни са овладяни от стъклените погледи. Блясъкът на прожекторите ни е преобразил… Рядко богатство се е вляло в същността ни и е оставило неизлечим отпечатък.

Rock Thrashler
15>16.10.2016, Club Live & Loud
Autumn Souls of Sofia

Очаквайте продължение!!!

Фотогалерия: SUICIDAL ANGELS в София на 23 февруари

февруари 26, 2017 15:49 / 1 коментар за Фотогалерия: SUICIDAL ANGELS в София на 23 февруари

SUICIDAL ANGELS в клуб Mixtape 5, София, 23 февруари 2017 г.

Фотограф: Unholy Union ©

Фотогалерия: TERRAVORE в София на 23 февруари

февруари 26, 2017 15:20 / 1 коментар за Фотогалерия: TERRAVORE в София на 23 февруари

TERRAVORE в клуб Mixtape 5, София, 23 февруари 2017 г.

Фотограф: Unholy Union ©

Как да напишем концертен репортаж

Как да напишем концертен репортаж

февруари 20, 2017 18:18 / 11 коментара за Как да напишем концертен репортаж

Ръководство за напреднали и лаици в употребата на рок културата §1

При отпочването на всеки репортаж, ключовият труден момент е встъплението. Понеже Вие не трябва да се обременявате с някаква предварителна информация, защото това би застрашило свободата на неграмотност, много подходящо за всеки един репортаж е да започнете с метеорологичната обстановка! Жега, студ, мрачно или кално, всяка обстановка е подходяща. Ловко може да се вметнат разсъждения за тегобите на съответната община, в борбата й за спокоен живот на концертопосетителите… Ако вече сте изчерпали годишните времена за един-два месеца, оригинално може да вмъкнете информация за фазите на луната, динамичното й състояние и кореспонденцията й с облачността, което е висш пилотаж в музикалния репортаж, заради тънката венерина нотка, която се придава. При по-лаическите писания е възможно директно да копнете вчерашната прогноза за времето и да я разбъркате с произволен набор от чувствени епитети в стил биТиВи!

След като вече сте разкършили интелектуални мощи и сте почувствали прилива на вдъхновение, идва важният момент, да изразите неизразимото: До каква степен организаторът представлява съвършенството на вселената в нейното съзвучие с природата, астрономията, математиката и всепоглъщащата, всемирна учтивост. За невероятните успехи на съответния може да се изпише енциклопедия, но Вие може да се ограничите обемно, все пак… Необходимо, но недостатъчно е да споменете абсолютната точност и тоталния комфорт на посетителите, осигурен от промоутъра. В случаите, когато закъснението прехвърли психологическата граница от три часа, бегло споменете за незначително забавяне и направете артистично отклонение възпяващо състоянието на митниците ни, пътната настилка на републиканската пътна мрежа, апокалиптичните атмосферни условия и липсата на синхронизация на сфетофарите. Ако успеете да убедите читателя, че са Ви занесли на ръце до безплатния бар, може спокойно да продължите нататък.

Смисълът на съществуването на съвременната рок-журналистиката е в съставянето на списъци с песни и производството на портрети на музиканти! Запомнете това и си осигурете сетлистовете на хедлайнера и на една от подгряващите групи. Това ще докаже по неоспорим начин, че Вие все пак сте присъствали на събитието и следователно, каквото и да напишете, то ще е абсолютно достоверно.

След като вече сте си подсигурили сетлистове от достоверен източник, спокойно може да пренебрегнете първата подгряваща група! Достатъчно е да напишете, че те са се представили както винаги. И че как винаги се представят е всеизвестно и няма да отегчавате с описание.

Как да напишем концертен репортаж

След като вече сте си подсигурили сетлистове от достоверен източник, няма никакво значение какво всъщност ще изсвирят групите по време на концерта. Ако сте решили да опишете група, освен хедлайнера, за целта не бива да използвате повече от едно изречение! За да не се затваряте в рамките на понятия, условности и в крайна сметка, в тесногръдие, много удобно за описване на концерта е да напишете как всъщност се чувства и реагира публиката! Препоръчителни са фразите:

„Публиката полудя…“
„Всички се взривихме от кеф!“
„Мощният организъм ни запрати в масова неудържима полюция!“ и т. н.!

Която и от групите да описвате, никога по никакъв начин не бива да споменавате какъв стил музика правят или да давате някакви подробности за това, какво представлява музицирането им! Споменаването на стил би хвърлило сянка на съмнение, че някой фен може да не се е изкефил максимално. Факт, който е недопустим да се случи на концерт, който Вие отразявате! Визуализирайте разказа си абстрактно! Споменавайте само очебийности от това, което сте видели! А най-добре не се разпростирайте извън това, как многомилионната публика се е изкефила! Относно броя на феновете, проверете какъв е капацитетът на клуба/залата, умножете така добитото число по три и го изпляскайте в репортажа си, за да може да забиете по шамар на тези, които са си позволили да не посетят грандиозния спектакъл!

Знайте, че последното заглавие от списъка с песни е изпълнено на бис и на него публиката вече… абе изкефила се е повече от максимално! Масова истерия, интерпретираща текста, факелни шевствия и припадащи девойки…

Тук идва следващия деликатен момент – как да излезем от тази приказка-шедьовър по някакъв смислен начин? Не мъчете читателя с агония! „Това беше“ е една подходяща, гениална фраза, която дори може да се пренебрегне. Добавете как следващия път, вероятно ще е десет пъти по-добре, но само на тези, които вече са видяли това представление. Додраскайте тънък биографичен акцент от битието си: Дали ще спите в блаженство, ще се скитате по мрачния свят или ще се напиете в компанията на фронтмена – няма значение! Важното е да стане ясно, че и вие сте значимо човешко същество!

Rock Thrashler

Destruction

Фотогалерия: DESTRUCTION, NERVOSA и REZET в София на 1 февруари

февруари 9, 2017 19:08 / 1 коментар за Фотогалерия: DESTRUCTION, NERVOSA и REZET в София на 1 февруари

DESTRUCTION, NERVOSA и REZET, 1 февруари 2017 г., клуб Mixtape 5, София.

Фотограф: Димитър Баръмски ©

Батюшка

Православен сатанизъм в катарски Black/Doom контекст (БАТЮШКА и ARKONA в София)

януари 11, 2017 13:07 / 3 коментара за Православен сатанизъм в катарски Black/Doom контекст (БАТЮШКА и ARKONA в София)

Метеорологичните условия не бяха в състояние да спрат началото на black year 2017. Лекото забавяне на програмата е бивало и през летния сезон, дори и в по-сериозна степен. Тайната на личностите, участващи в БАТЮШКА изискваше ранното заточение на музикантите в дълбините на клуба, както и търпението на феновете. Без излишно напрежение, тъмната тълпа се втече във входа след 21:00 ч. Всъщност “European Pilgrimage Part I Tour 2017” докосва най-югоизточната си точка в София и сред събралите се фенове има и чуждестранни гости. За новия суперпроект и съпорта им следва турне в Русия, където чакаме арести и анатемосване… След това са в Израел… Но за това – друг път.

Батюшка

Батюшка

Третата група, обещана от хедлайнерите преди турнето, не е прескочила границата между пожеланието и реалността.

Полските ARKONA се появяват на сцена към 21:30 ч. Пространството е малко тясно, защото загадъчни тъмни кутии заемат доста от обема. Интродукция като художествено пресъздадени звуци от пещера дава възможност на квартета да ни настрои към музиката си. Следва канонада от класически Black Metal. Прави впечатление минимизирането на функциите на десните ръце на китаристите и свеждането им до равноделно чегъртане на подреждащите се тонове. Ограничени в рамките на стила, хармониите са далеч от уникалността. Композирането им е ограничено от подреждането на тонове в равноделния ритъм. Мълчаливо (и от страна на група и от страна на публика) си поемаме дъх между първите две песни и получаваме от същото. По-голямата част от времето барабаниста е зает в бийтбластове. Най-новото лице в групата – Drac (b., v. от 2016 г.), реди текста в типични Black Metal вокали. А въпреки опростената музика, вторият им китарист (за когото нямам абсолютна сигурност кой точно е) не успява да вдигне глава от грифа си.

Arkona

Arkona

Интродукция от орган мелодизира обстановката, докато наблюдаваме гърбовете на китаристите. Звукът, подготвен за ARKONA е доста слаб, а има и проблеми със звученето на интродукциите, което видимо изнервя музикантите. „Пещерните“ и органни интродукции се редуват между песните им. Петото парче е бавно и епично, напомняйки викингските хармонии на BATHORY, които поляците не крият, че са им основно вдъхновение. Семпъл от симфонизирания орган на интродукцията е включен в структурата на епиката. Рядко се прокрадват минималистични сола, които обхващат между два и четири тона. Шестата песен от обширното творчество на поляците ни поднася по-разнообразна структура със смени на времената. Накрая парчето завършва с доминиращ припев на фона на китари и чинели, на който става ясно, че полският език не е силна страна на българската публика. Отзвучаващата китарно-чинелна хармония бива терминирана от органна аутродукция в същата хармония.

Arkona

Arkona

Последното, седмо предложение на ARKONA изцежда всички аспекти от актуалното състояние на групата – динамичен Black Metal с пасажи от епика, допълнени от клавирен семпъл. Аутродукция за целия сет побира също разнообразието на вдъхновенията им. Въпреки немалкото ценители на минималистичните форми в Black Metal-а, болшинството от публиката остава сравнително хладна за опростенческото свирене на квартета. Това не лишава поляците от топло изпращане с овации към 22:15 ч.

Arkona

Arkona

Следва разгръщане на сцената. Църковни атрибути, амвон и окултни вещи рисуват от сцената една светая светих. За да се подчертае разделението, охраната осигурява периметър между свещенодействащи и молещи се! Развяват се транспаранти с пародийни икони. Черепи се обпушват с тамян. Всичко започва да се изпълва с гъст дим, осигуряващ окултна непрогледност. Накрая се запалват свещите върху църковните свещници.

Батюшка

Батюшка

Около 22:50 ч. от мъглата изплува окултна процесия от свещенослужители и бавно се подрежда сред декорите. Подема се черна меса, включваща традиционно ортодоксално църковно пеене, агресивен метъл и реверанси към сатанинските практики. Всички са в свещенически одежди, но в черен десен и покрити с обърнати, но православни кръстове и декорирани с различни окултни символи. Маски покриват лицата на всички осем музиканта на сцената. В началото вокалистът набляга на агресивните Black Metal вокали. Основният китарист ползва 8-струнна китара и изненадващо (поне за мен) разгръща потенциала й с изящни акустични интродукции, дропнати рифове в хармония с православното песнопение и мощни рифове, изтръгнати от средата на грифа! Тричленния хор прави така съвършени многогласи, че за момент се усъмнявам в афтентичността им. Вlack Metal характеристиките на музиката се вплитат в църковнославянските традиции органично, от което музиката придобива и сериозно Doom Metal звучене. Мирисът на тамян и спокойният свещенически глас на Варфоломей (v.) създават и томителен отпечатък от преживяването.

Батюшка

Батюшка

Почти невъзможно е да се преведе многопластовостта на името БАТЮШКА! Възхвалителният и принизителен конотат в значение на такова понятие в светлината на източното православие е дълбоко свързано с традиция, която в своята философска същност е катарска. Заиграването с кирилицата от полски музиканти ни води до едно противопоставяне на руските православни традиции и реализирането на един православен сатанизъм се превръща отново в раздвоение между насмешливия сарказъм и сериозния анатемски стремеж. И ако BEHEMOTH сразиха сърцето на полския католицизъм, значи ли че е имало нужда от група като БАТЮШКА или тя е самостоятелно явление???

Батюшка

Батюшка

На едно музикално равнище, би могло да се каже, че БАТЮШКА впрягат православното църковнославянско песнопение до степен, в каквато до сега то е било пренебрегвано в метъл жанровете! Осатанизирането на църковната традиция не отменя чисто музикантската ортодоксия. Експерименти в тази посока сме чували от POWERWOLF, NEGURA BUNDGET, та дори и от IRON MAIDEN, но толкова пълно разгръщане на този потенциал до сега не е правен и БАТЮШКА несъмнено са новатори в този смисъл. В тази еклектика от значения и звуци ритъм секцията е останала в по-класическите метъл похвати. Но гласовете и китарите са докарани до своето съвършенство в композиционен план. Звуци от различни звънци, камбани и клепала, характерни за Полската православна църква биват включвани в музиката от певческия хор. Тежките забулващи костюми, както и цялостната литургична концепция не предполагат сценична динамика и шоуто се свежда до бавни свещенослужбени ритуали. Един до голяма степен статичен образ ни запознава с музиката им.

Батюшка

Батюшка

Църковнославянското наречие, на което се пее, определено е полско! Скромно представената Полска православна църква е просмукана от пищността на мощната си католическа посестрима и съответно, шоуто на БАТЮШКА е декорирано пищно и с орнаменти. Сатанинско-православните кодове на групата, в съчетание с изписването на кирилица и някои исторически наслагвания, са мощен удар в източна посока. С интерес ще следим какво ще се случва с руското турне на поляците. В чисто музикален план, избухването им като свръхнова може много бързо да изчерпи своя потенциал. Защото интересните стилови съчетания се развиват в плоскост, която бързо може да доскучае и да се превърне в нещо, като нашумяла театрална пиеса. Самият сет на супергрупата представлява изпълнение на албума им в концептуалната си последователност. Варфоломей ни освещава с обредна метличка и вода от скиптър на изпроводяк. Свещите в свещниците още не са догоряли. Въпреки горещия бис, БАТЮШКА няма какво повече да предложат на феновете си и в 23:45 ч. се оттеглят веднъж и окончателно от сцената.

Батюшка

Батюшка

Необикновеното богатство на мърч щанда впечатлява за група с такава продължителност на съществуването си и толкова скромна дискография. Концепцията – плод на обиграни музиканти се експлоатира прясна в доста професионален маниер. До тук имат нашето внимание!

Rock Thrashler
08.01.2017, Mixtape 5, София

Hexvessel

Пост-хипи провокация, хвърлена в средите на почитателите на авангардния екстремен метъл (Коледна серия: Hippie New Dawn of the Ethernal Years)

декември 29, 2016 17:34 / Вашият коментар

The Other Side без съмнение се превръщат в лидер на представянето на авангардни екстремизми по българските сцени. Концертите, които организират всеки път могат да ви изненадат и отведат на странни музикални пътешествия. Това са шоутата, които всички онези мрънкащи личности за нова музика из интернет няма да посетят, но за щастие събитията събират достатъчно интелигентна и жадна за нови преживявания публика. Един от най-рядките и липсващи през последните десетилетия тип концерти се случи тази пролет. Фински „Psychedelic Forest Folk“, гарниран от шведски „Stoner“ и подготвен от роден „Ethno Drone/Ambient“ са само произволни етикети на това, което преживяхме.

Транспортни премеждия на турнето на гостите отложиха началото на концерта. Подразнил апетита ни за такъв вид музика със саундчека, клубът ни приема в обятията си. От уредбата тихо върви Youtube компилацията „Best Psychedelic Rock Pop Songs of the 60`s 70`s“.

Teeth Of Divine

Teeth Of Divine

Изборът на TEETH OF DIVINE, за да открият събитието е логичен, но същевременно и изненадващ. Триото се качва на сцената в 21:50 ч. и когато първият им трак приключва, перкусионистът им слиза от подиума и разбираме, че сме слушали чек-а, а концертната част едва започва. Вокалистът им (титла, която с усилие му приписваме…) седи на пода, вторачен в минипулт, осигуряващ ефекти, както на гласа му, така и на други инструменти на групата. Придихателните му шептения са удавени в ехо и електрически модулации. Инструменталистът на TEETH OF DIVINE (обкичен с това определение, доколкото през ръцете му преминават различни инструменти…) ползва стара китара и чело. Първите няколко парчета, обаче, са подкрепени със семпъл от акустични китарни акорди. Ритмиката се задава от амплитудата на ехото, програмирана е от минипулта и е обща за цялостния звук. Озвучаването на челото е такова, че то играе ролята на бас. Ползването на лък и свиренето само с пръсти е хаотично и следва ехото, създавайки дисхармонични съзвучия. Ехото осакатява звука на китарата до степен да няма значение какво точно се свири.

Teeth Of Divine

Teeth Of Divine

Формацията TEETH OF DIVINE прилича на пост-хипи компания, която експериментира с психотропни субстанции на планинско парти на открито. Представящи една декадентска форма на развитие на Acid Rock културата, от която се раждат house music партитата, те, като усещане, са в прото фазата на слабопознатия български експериментален проект BAND OF MAD WOMEN. Това, което е наречено drone, всъщност, е експериментиране с инструментите и техниките на озвучаване, подходящо за поведението на 7 годишни деца. Това определено не е сценично изкуство. А и певецът не само, че не изглежда атрактивно, но общо взето въобще и не изглежда. Включването на мелодика (еднооктавов детски клавишен инструмент от времето на социализма, извличащ звук на принципа на хармониката – чрез обдухване) в изпълнението до голяма степен илюстрира мислите ми.

Teeth Of Divine

Teeth Of Divine

На седмото парче се включва и перкусионистът. Ползването на архаични средства за звукоизвличане и споменът за родопско пеене придават звучене на песента като от озвучаването на български филм от 50-те години на миналия век с амбицията на фолклорно-авангардните напъни на социалистическия труженик. Преди последния пърформанс на триото, вокалистът се опитва да каже нещо, но нищо не се разбира и от ефектите и от срамежливия му опит. Фолклорният елемент се подчертава, но звученето е като Psycho (без -delic) версия на ЧЕРНО ФЕРЕДЖЕ с включена 12-струнна мандолина от страна на перкусиониста! 40 – 45 минутният пърформанс оставя тягостно впечатление и порив на дрямка, не само у мен. Насърчително ръкопляскане от страна на страстни експериментатори изпраща скромната компания от сцената.

New Keepers of the Water Towers

New Keepers of the Water Towers

В 22:50 ч. чуваме повика на психеделичен клавир, примесен със сирени. На сцената се настаняват NEW KEEPERS OF THE WATER TOWERS, като последователно към звука се включват първо бас, после барабани, за да се разгърне пълна музикална картина. Споменът за DOORS преминава в един повече Ummagumma (PINK FLOYD) пърформанс, където Psychedelic настроението доминира. Внушението за свръхнаситено богатство изпълва тази музика, ползваща, колкото разнообразни цитати, толкова и самоорганизираща се структура!

New Keepers of the Water Towers

New Keepers of the Water Towers

Музиката се прелива във второто парче, преминавайки и през интродукция. Тук вече влиянията са повече в посока ROLLING STONES, но вкарани в Doom Metal ритмика и поляти с много ехо. През музикалната киселинна мъгла перкусионистът на групата вкарва звук от кришна звънчета с някакъв необясним похват. Тогава човекът зад основния микрофон – Rasmus Booberg каца и на нашата планета, за да ни каже колко много харесва бирата „Ариана“ и страната ни като цяло. Клавирно интро го издига обратно към звездите, а останалите инструменталисти започват да се включват един по един, започвйки от барабаните в нов шемет. Отново чуваме ехото на Ummagumma (PINK FLOYD), потопено в невротичен космически шум…

New Keepers of the Water Towers

New Keepers of the Water Towers

NEW KEEPERS OF THE WATER TOWERS сякаш ни връщат към времето, когато имена от калибъра на CROMAGNON по никакъв начин не можеха да сключат договор за изданията си, заради тежък звук, примесен с Psychеdelic Rock. Разбира се, задълбочен археолог, като автора може да ви спомене стотина имена, които ще чуете за пръв път в тази посока… Но днес, когато ушите ни доста закоравяха NEW KEEPERS OF THE WATER TOWERS ни предлагат повече спомена за DOORS, ROLLING STONES и PINK FLOYD, маскирани от тежки китари и Sludge похвати на шумоизвличане, отколкото неприемлива тежест, за каквато този тип музика се е смятала през 60-те и 70-те!

New Keepers of the Water Towers

New Keepers of the Water Towers

Групата финализира усещанията, които предлага с едно по-акустично парче („Tachyon Deep“), стартирано от клавирно интро. По-директните цитати ме убеждават, че квинтетът е голям почитател на Ummagumma и не се свени да го изразява. Те са запълнили липсващото звено между архивния дълбок ъндърграунд и групи като HOLOCAUST и VOIVOD, да речем… Четиредесет минути са отлетели като една и аз оставам в плен на вълшебството на NEW KEEPERS OF THE WATER TOWERS!

Hexvessel

Hexvessel

Малко след като полунощ е отминало в затъмнения салон на клуба прозвучава интродукция, съчетаваща хармоничен фон с цигулкови потрепвания. Квинтетът HEXVESSEL възлиза на сцена, но мракът продължава да владее визията им. Концепцията на момчетата е музиката да не се замърсява от крещящите прожектори. Първата песен е Rock`n`Roll, но изпълнена с мекия маниер на ELECTRIC LIGHT ORCHESTRA. Второто парче продължава внимателното поднасяне на музиката, внасяйки тънка нишка Psychedelic Rock и вплитайки тромпет, с чиято финна механика борави мултиинструменталистът на групата – Adam Forsgren (kb.). Мелодията е доста поп ориентирана и докосва достиженията на PROCOL HARUM. Високите чисти вокали на Rasmus Booberg вкарват следващото типично Blues парче в орбитата на John Lennon. Връщайки ни към звученето на PROCOL HARUM, но този път с включена цигулка, четвъртата песен сякаш затваря кръга на основните влияния на HEXVESSEL.

Hexvessel

Hexvessel

Прецизният подход към инструментите бележи живите изпълнения на фините. Същевременно групата е отворена към по-популярното звучене и класическите хармонии в музиката. Простата ритмика също е застъпена в най-голяма степен в песните им. Цигулката на Adam Forsgren често ни въвежда в песните, но неангажиращо и само маркирайки тонове, които са развити по-късно от класическите рок похвати. Неизбежно изплуват и някои DOORS и PINK FLOYD влияния, като последните са от ранния Psychedelic период на класиците. Същевременно не са пренебрегнати и рифовете, докосващи чисто металния характер на музиката. Широките пиано и клавирни песни пък ни водят към най-лесносмилаемото от Roger Waters периода на PINK FLOYD.

Hexvessel

Hexvessel

Деветата песен смесва регето с PROCOL HARUM и DEEP PURPLE влияния по доста впечатляващ начин, без да достига до хаоса на Acid Rock бандите, оставайки в полето на популярното звучене. Минорна равноделна балада в тотално easy listening направлението дава почивка на групата, през която момчетата се подкрепят от рогове, пълни с вино на фона на интродукция като от настройване на група и оркестър.

Hexvessel

Hexvessel

След това HEXVESSEL ни загряват с едно динамично Bluegrass country парче с добавена рифовка. Дванадесетият трак контрастно ни хвърля в цитата на DOORS, подчертаващ широките търсения на групата. Викаме финландците на бис. Те отзивчиво ни извеждат от сета си с едно акустично парче, доста прилично на лагерните купони по морето. Дълго се покланят и благодарят на всички, стискайки всяка подадена им ръка. Отмина час и десет минути, облечени в спомени, музикално богатство и удобно поднесена музика.

Hexvessel

Hexvessel

Докато наблюдавах този доста разнообразен спектакъл, ми залипсва една по-обширна публика около мен. Хората, които слушат с отворени уши и отворено съзнание се оказаха почитатели на доста твърдите стилове, еволюирали през годините. А концертът бе ласкав за доста по-обширна фенска маса! Разбира се, стига тя да не е вкаменена в някой значим музикален феномен от ранната си младост.

P.S. Така че, последният ми подарък за вас тази година, всъщност, е от цялата редакция на The Other Side Metal Webzine! Желаем ви, за да сте здрави и щастливи, да се виждаме по-често през новата 2017 година – на живо и по страниците ни!

Rock Thrashler
04.04.2016, Club Live & Loud

Teeth Of Divine
Teeth Of Divine
Teeth Of Divine
Teeth Of Divine
Teeth Of Divine
Teeth Of Divine
Teeth Of Divine
New Keepers of the Water Towers
New Keepers of the Water Towers
New Keepers of the Water Towers
New Keepers of the Water Towers
Hexvessel
Hexvessel
Hexvessel
Hexvessel
Hexvessel
Hexvessel
The Sysytem

THE EXPLOITED 81 в балканския Джурасик парк от бъдещето (Коледна серия: Пънк Коледа от епицентъра на оффтопиката)

декември 25, 2016 11:41 / Вашият коментар

Някога, в една далечна галактика, се случило така, че империята издигнала огромни бетонни бункери, които да могат да побират, хем производството на примитивни средства за преживяване, хем да са дом на мощни оръжия, с които да се бие по неумолимия републикански враг. Републиканският враг бил подъл и не се появил на местоназначението на битката, поради което империята колабирала под тежестта на икономиката си и нежеланието на гражданите й да поддържат жизнени функциите за обезличаване с примитивните средства за преживяване. Така бетонните бункери за малко да потънат в забрава и да бъдат погълнати от галактическата джунгла на безмислието, но вехнещите кланове на имперските наследници зорко следяли за паметната стойност на артефактите на безсмислието.

И всичко изгнило и умряло, освен титаничните бетонни плочи с бронебойните стоманени врати. Горестта и внушаващите принуда паметници дълго отблъсквали галактическия живот. Докато един ден космическите плъхове започнали да ги колонизират. Имперските рудименти пламенно се посветили на охраната на плъхове и гръмкия победоносен диктат бил заменен от съществуванието на огризките. Сюрреалистична симбиоза на престъпни полумъртви сенки и анархична жизнеутвърждаваща творческа иновативност. С една бетонна стена зад гърба си, можеш от огризката да сътвориш вселена на цивилизацията. И така и станало! Олигархичната собственост приютила свободния дух на акомерсиалното творческо начало.

Така грозотата на една индустриална диктатура била изместена от красотата на постапокалиптичното общество. Удивително е как, когато изпразниш от идеология едно излишно тяло, то може да придобие смисъл! Удивително е и как, когато се олющи сиво-бежовата блажна боя, отдолу може да се покаже чисто бял хоросан!

Влизам в запустял двор на склавове и фабрики, където униформена охрана ме гледа безучастно, сякаш съм невидим. Промъквам се по олющено, подтискащо стълбище с разхвърляни строителни отпадъци и палети, но се издигам като по бобен приказен небостъргач от мозайка и бетон. Около ми се материализира изложба от постиндустриални скулптури, картини от опаковъчна хартия, пластики от заводски бит… Тежки бронебойни врати се разтварят, за да чуя песента на свирещите вътре музиканти. Смътни коридори ми разкриват напластявания от гневни юмруци, в които са напъхани кока-коли – този съвременен филосовски камък! Фрески на безвремието размръзяват малките искрици, вещаещи мисловна дейност в главата ми. Стигам до бетонно небе, където под хладна неонова светлина се разполагат рампи, улеи, различни геометрични платформи и препятствия за скейтбордисти. Връщам се. Малко. В по детски конструираната тоалетна весело ме гледат мидички пред огледалото и графики по облепените със страници от книги стени.

„Не закъснявайте! Започваме по график.“ – Уверяваха ме от събитието в нета. Та може ли изложба да закъснее? Или преживяване? Виж, концертът е друго нещо…

THE SYSTEM са Punk група от Обединеното кралство, започнали своята кариера 1980 г., но реализирали само две ЕР-та през `82 и `83. Отскоро или не толкова отскоро имат албум. Заради старите анархо-пънкари сме се озовали на това място. Истинска неизследвана отломка от едно привидно изгубено време за нашия континуум. Името на групата е измислено в изблик на онова префинено чувство за хумор от острова, родило и името на рок група като THE POLICE. Но в пънк ракурса си, някак по-неуместно.

Въвеждам се в нефата, след като съм се „осветил“ умерено в притвора. След като поднасям препоръчителното дарение, ме задраскват с кръстен знак на посветените. Получавам и подарък – нашивка и стикер на хедлайнера! Вътре е разположена книжарница, предлагаща и мърч продукти на свирещите групи. Двата кораба побираха бар с цени без конкуренция и щандове с музикални продукти на издатели или независими артисти. Всичко това в архитектурния стил, който се опитах да пресъздам по-рано. Спретнатият кетъринг е общ за изпълнители и публика и се предоставя безвъзмедно. Смущавам се да дегустирам, защото около мен се разхождат само хора на 1/3 до половината от килограмите ми. Озъртам се като папуас във Ватикана…

Разврат и Поквара

Разврат и Поквара

Някъде около 20:40 ч. концертната част стартира с РАЗВРАТ И ПОКВАРА. Съсредоточените, социално ориентирани пънкове и вокалистката им тази вечер ми се струват в малко по-мелодично настроение. Изпълняват песните си по-близо до студийните им варианти що се отнася до пеене, но свиренето е небрежно, както трябва и да бъде. Повече пънкария внася озвучаването – в началото обилните бекове на басиста не се чуват и има донагласяване на директната аналогова озвучителна система. РАЗВРАТ И ПОКВАРА са съвсем на място и в свои води в тази откъсната от реалността сграда на рушащото се безвремие. Някак без напъни и демонстрации те ни предоставят своя половинчасов материал за размисли. Който разбрал – разбрал.

Разврат и Поквара

Разврат и Поквара

Сетлист РАЗВРАТ И ПОКВАРА:
01. Не е за мен
02. Моята кауза
03. Кръстопът
04. Цената е висока
05. Задънената улица
06. Очакване
07. Всичко се променя
08. Система/Симулация
09. Плувам
10. Р И П
11. Къде сме ние (Кавър на ТВУ)

В България съществува една такава банда, която никога не обявява участията си, не рекламира концертната си дейност и която няма как да гледате, когато сте решили или просто искате да я видите. Може да се случи да присъствате на техен концерт, но никога да го планирате! Тази банда се яви на сцената в 21:20 ч., за да направи изживяването още по-фантастично. Бандата се казва БИТОВ ТЕРОР.

Битов Терор

Битов Терор

БИТОВ ТЕРОР забиват Oi Hardcore Punk с настървението на гангстери. Бойкото звучене лее призиви на български език и чопли дисхармоничната ранимост на представителите на изключената социо-дисхармоничност. Агиткарските възгласи и неангажираните нискореактивни слогани подсказват дълбочина на клокочещ гняв. „Ние нищо, ама ще ти избиеме зъбите!“… Песните, обаче, са развити композиционно и са поднесени в стегната форма с редки и кратки китарни сола. БИТОВ ТЕРОР са клуб, който за това си свирене са с двама китаристи, които много добре си прехвърлят акцентите и двама вокалисти, които небрежно, но забележително прецизно си разпределят пеенето. Избухващи в Hardcore натъртвания или ползващи по-мелодични punk похвати, секстетът изгражда стабилно сдание от музика за кратките 35 минути и потъва в запрашената от „танци“ обстановка.

Битов Терор

Битов Терор

Следва едно спокойно и неангажиращо подреждане на сцената до постигане на параметри, сметнати като необходими и достатъчни за тримата ни пънк-ветерани.

Слушали ли сте концертните записи на THE EXPLOITED от бунището на Лондон или някой друг техен бутлег от 80-81 г.? Когато в 22:30 ч. THE SYSTEM забиха, не можех да повярвам на ушите си! Не бях допускал, че някой ще успее да ми върне това пропуснато време и тази невъзможна дестинация. Лееше се Punk на рок основа, който притежаваше онова чувство за липса на мелодичност, каквото само англо-саксонската душевност можеше да преобърне в изкуство! Онази тънка нотка на изплъзващ се тон в гласа на грачещия, която се е раждала само в Албиона и на задните улички из големите градове. Онзи изгубен пънк момент, който мислех, че се среща само по прашните бутлези, за които споменах.

The System

The System

Тримата ветерани не избухнаха като Сид Вишъс в нервни конвулсии. Те не размахваха гребени, но душевността им бе с гребен, като в обложките на THE EXPLOITED. THE SYSTEM бяха лордовете на пънка! Умерени като късен концерт на Jerry Lee Lewis, но толкова истински, че чак не беше за вярване. Афтентичният им истински Punk се ковеше парче след парче и сякаш не можеше да омръзне никога! Да чуеш нещо, което си мечтал и въпреки това то да е ново за теб е преживяване сакрално. Някаква невидима врата към непознати пространства се бе открехнала тази вечер. Енергия се излъчваше от тези парчета, които свиреха едни вечно млади душѝ.

The System

The System

Jools с ловната си шапка е включил на китарата си лек компресор постоянно, така че пълни звука със хармонично свистене. Steve не допуска нито един излишен удар по барабаните. Jimi (Единственият оцелял от първоначалния състав) отчегъртва от баса си тон по тон със здраво бас-перо и пее… като пънкар пее с цяло гърло и без да се старае в лексиката… Бандата е тъй реалнозвучаща от 80-те и така самобитна, въпреки яркия спомен, който извиква! Албумът им се изчерпва от мърч щанда. От сцената свири учебник. От Brutal Punk във вените на THE EXPLOITED до мелодичен Proto-Wave напомнящ късните албуми на GBH, THE SYSTEM са побрали своето време в себе си.

The System

The System

Като в сън англичаните ни се усмихват в опит да кажат довиждане и ние скандираме името им. Успяваме да ги върнем, за да забодат един химн за времето на създаването си, с което закръглят час свирене. Един неочакван концерт-мечта като че ли бе отминал.

Сетлист THE SYSTEM:
01. Thought Control
02. Consumerism
03. Apathetic
04. Let`s Be Free
05. Their Corupting Ways
06. Prisoner
07. Born To Lose
08. Undercover Agent For The S.A.S.
09. Dogs Of War
10. War + Money
11. Identity
12. In The System
Бис:
13. 79

Anti-Future

Anti-Future

За да не останат хедлайнерите и публиката в тишината на постапокалипсиса, музикалното забавление продължи. Една група, която може да видите по-често по ъндърграунд сцените, се постара да сложи подобаваща тапа на така забъркания коктейл „Молотов“ за вечерта! В 23:45 ч. на сцената са свежите и енергични младежи от ANTI FUTURE. Групата е представител на един по-съвременен прочит на Hardcore Punk стилистиката. Агресивната им и динамична музика не е ограничена от стилови клишета. Ползват се както Metal/Core пеене, така и Hip-Hop влияния в анархо стил, чиито корени можем да търсим още у RUMBLE MILITIA. Парчетата са свръхдинамични и поднесени с много хъс и убедително свирене. Подбрани са и подходящ набор от кавъри, които са в съзвучие със стила им и определят настроението на личното им творчество, както и подчертават световния характер на феномена Do It Yourself! Кратките, но многобройни изстрели в тази посока запълват едни 35 минути от битието ни на все още омагьосани фенове.

Anti-Future

Anti-Future

Сетлист ANTI-FUTURE:
01. Intro
02. Осъден
03. Съдби
04. We Are The Same
05. Never Again
06. Покушение
07. Right Brigade (BAD BRAINS cover)
08. Fuck Society
09. Можеш ли
10. Filler (MINOR THREAT cover)
11. Заблудени
12. Show You No Mercy (CRO MAGS cover)
13. Fight Racism
14. Черни сълзи
15. Our Choice

Не знам на вас колко пъти ви се е случвало, когато си тръгвате от концерт да носите със себе си една библиотека книги, периодични издания, различни CD-та, някои от които безплатни, нашивка и плакат от събитието, календар!?! Въпреки сериозния си стаж в областта, на мен ми се случи да събера най-богатата колекция предмети от събитие, именно от концерта на THE SYSTEM!

Това бе атмосферата след танците!

Това бе атмосферата след танците!

Беззвезден е небосводът над готовите да се сгромолясат като вълна фабрики. В тъмната нощ сиви сенки бродят из правоъгълния лабиринт. Няма достъп за автомобили, междугалактически лайнери или машини на времето. Пред мен три сенки с кейсове за инструменти бързат в тъмата. Зад гърба ми се чуват жизнерадостни покани за купон, пиене и още музика. Аз съм се озовал между тези две действителности, но всъщност не съществувам. Лордовете на пънка махат небрежно с ръка, колкото за довиждане, толкова и в контекст „майната му“ и свиват зад някакъв ъгъл. Очаквам колекцията ми от артефакти от събитието да завие и тя зад сенките в малка сферичка светлина. За щастие тя остава в ръцете ми. Сякаш хлопна 1981 г. и изчезна на предишното си място. Кой да повярва, че ще се случи пак? На едно друго място… В един друг свят…

Rock Thrashler
1981, Punk Christmass
Там

Навигация

← По-стари публикации По-нови публикации →