Дали заради това, че в тази жега щяхме да гледаме групите като жадни биволи морския бряг или заради нещо друго, но началото на феста отскочи с час назад. Време, за което най-нетърпеливите успяхме да попълним необходимите си водни запаси, вливайки минимум 5% по-голям обем течности в организмите си…

Когато шведите DEVILLE се осведомяват дали сме щастливи и с лека Sludge микрофония ни подхващат с Blues-базирания си stoner, часът е 19:05. Неангажиращото Groovie усещане стъпва лесно през класическите музикални схеми, дори без претенции за авторство. Квартетът се включва в мощната Blues вълна на европейски твърди банди, която ни залива от няколко години. Соло китарата държи ключа към мелодиите, докато китарата на вокалиста Andreas Bengtsson е настроена така, че да подчертава не толкова тона, колкото удара по струните, обогатявайки ритмичния компонент на звученето. Самата ритмика на групата, освен към стандартната Blues схема, често посяга и към по-алтернативни ритмики. Мелодичните вокали теглят DEVILLE към радиофоничност. Китарите са стандартни, но настройките на звука, подобно на много съвременни групи, са ориентирани към ниските тонове.

Deville

След като в три песни ни запознаха с музикалния си фундамент, шведските момчета посегнаха към по-Rock`n`Roll звучене в парчето „Chief”. Те продължиха да наслагват влияния, най-вече от алтернативната сцена, демонстрирайки, че творчеството на SOUNDGARDEN, SYSTEM OF A DOWN и OFFSPRING не са им чужди, въпреки строго блусарската структура на песните. Едновременно с това, те не загубиха и stoner нишката BLACK SABBATH – OZZY – Zakk Wylde. Въпреки че са активна група, DEVILLE притежават доста консервативен сетлист през последните две години. И както винаги през това време, заковават последното си десето парче – „What Remains” с голямо количество doom metal и твърде мелодичен вокал. Приятен и неангажиращ 40-минутен десетпесенен сет.

Deville

Непретенциозното количество фенска маса се е превърнало в забележима тълпа от над 250 музикални маниака, на които, издължаващите се сенки на дърветата са позволили да демонстрира по-смело присъствие в зоните, неразумно далеч от бара. Богатият мърч щанд се явява съсредоточие на софт форми на съркъл пит…

Vrani Volosa

Малко след 20:00 ч. в много рокаджийски маниер с китарно избухване  влизат VRANI VOLOSA. Музиката на квинтета се движи много изискано между епичното звучене и тънкитe фолклорни препратки. Проектът с Black и Death Metal корени узрява за музика, в която агресията е заменена от по-дълбоки и до някъде метафизични внушения. Не липсват песни и на български език. Бургаската формация поддържа жива връзката си с морето, но фолклорните музикални решения включват най-вече родопски хармонии. Изначалната неравноделност на последните е вплетена умело в равноделната структура на епичните песни.

Vrani Volosa

Все по-силно и директно започва да се усеща влиянието на късното творчество на BATHORY, както и цитати от соловите албуми на QUORTHON. Фолклорните моменти в припевите започват да се съотнасят към шведските фолклорни мотиви у споменатия. А епично-разказвателните куплети повтарят мажорни модели от епиките на това вдъхновение. Близко разположените тонове правят песните да звучат малко еднообразно. А с приближаването към финала цитатите от BATHORY стават все по-конкретизирани. Ранното творчество на VRANI VOLOSA включва повече агресивни вокали и те се появяват по-често с напредването на сета. Стремежът към известен минимализъм в композирането бива спасен от някои хармонични хрумвания, които, обаче, са ограничено количество. Седем епики успяха да се поберат в 40-те минути, дадени на разположение на бандата да ни пренесе в царството си.

Smallman

Отминавайки двадесет и първия час от денонощието, музикалното ни любопитство бива атакувано от Industrial/House интродукция, последвана от спокойно акустично начало на изпълнението на SMALLMАN. Както и при повечето си други парчета, квартетът реализира BLACK SABBATH-овско влизане, гарнирано с Psychedelic вокали и добавени звуци от DJ на сцената. Мантровото спокойствие на сцената се подкрепя от обширните тихи пасажи и спокойния шепот на вокалиста Цветан Хаджийски. Нервните китарни избухвания често са подкрепени със семпли от втора китара така, че остава въпросът доколко китара е необходима на сцената… Между песните от лаптопа звучи стандартен еднакав шум, който вероятно свързва идейно песните по някакъв начин. Често краят на композициите е решен така, че слушателят може да се заблуди в преход към следваща песен. Тези музикални обрати, обаче, са финализиращи кратки „опашки” в творчеството на SMALLMАN. Вплетените в композициите пасажи от гайда и кавал, изпълнявани от фронтмена, слагат уникален отпечатък на изпълнението им. Ручилото на гайдата, обаче, не е озвучено и в съчетание със семплите на гайда, звученето е по-плоско, отколкото живия инструмент позволява.

Smallman

Характерният Ethno-Wave на групата се допълва от stoner избухвания и Alternative акорди в равноделен ритъм. Технологизиращите компоненти никак не творят от музиката им многопластовост. SMALLMАN създават cosmo-ethnic настроение, подходящо за планински фестивал на вегани, контактьори и обикновени любители на канабиса, обединени от съзнание за регионална планетарност. Нека ми простят многобройните им фенове, но от личната ми вкопана камбанарийка тези хоризонти изглеждат така! Иначе групата предизвика мощен отглас и скандиране на името си, след своите 40 минути, които те не си позволиха да удължат.

Orange Goblin

Фестивалът е белязан от богатството на премахнатите граници – нещо характерно за организатора и обогатено пречистване се усеща след този микс от впечатления. Въпреки това, днес безспорният хедлайнер си остават ORANGE GOBLIN. Това никак не е случайно, като не говоря само за дебюта  им по родните земи! Още с появяването си в 22:10 ч. англичаните ясно дадоха да се разбере, че това е най-живата (Да не кажа първата жива…) група за вечерта. Като звучене, като сценично поведение и като философия, ако щете!

Здравословният Rock`n`Roll, който в студийните си записи е доста модернизиран, на живо е просто сполучлива комбинация от добри традиции. Нещо, което поне за мен бе изненада – ORANGE GOBLIN не се притесняват да изграждат песните си около точно определени цитати на британски и световни песни! Те правят това като професори в изпитна комисия, които са съставили лесен конспект за препитваните във връзка с поправителната сесия. Бяхме подложени на изпит, след който се чувствахме удволетворени!

Orange Goblin

Blues базираният Stoner на ORANGE GOBLIN ни грабна веднага с динамика и множество препратки, които представляваха нещо като пълен калейдоскоп на влиянията им. Но още второто парче, като ме блъсна с началния риф на „Smoke On The Water”, помислих че е кавър, докато не нагази дълбоко в блуса и не разгърна текста си. (Студийният запис не позволява толкова директна асоциация, но на живо…) Последваха подобни изживявания с „Paranoid” и ”Ace of Spades”, преди да ни пренесат в по-авторската, но все пак – BLACK SABBATH-овска атмосфера на първия си албум. Колко е приятно времето в сравнение със задушния Лондон (Англичани!!!), какви болни фенове на Толкин са и други джентълменски шеги вървят непрестанно между песните. Бързата забежка в „Children Of The Grave” ни въвежда в серия от парчета, които са по-интегрални и закачливо посягат ту към LED ZEPPELIN и HENDRIX, ту ни разхождат между TEN YEARS AFTER и DEEP PURPLE. И всичко това, полято обилно с Blues! Една песен, обаче, е белязала творчеството на „гоблЕните” в най-голяма степен: множество са парчетата, където вървят цитати от „In-A-Gadda-Da-Vida” на IRON BUTTERFLY!

Orange Goblin

Цялата група излъчва страхотно настроение и свири с видимо удоволствие и завидно майсторство. Двуметровият Ben Ward е поставил тънък акцент, за да признае своите Death Metal корени в пеенето с фланелка на ENTOMBED. Неизказваното обещание за дълъг сет при първото гостуване на ORANGE GOBLIN ме е оставило неподготвен за прибирането на групата 50 минути след началото. В този момент концентриралата се пред сцената публика дава мощен зов за връщането на англичаните с 300 гърла.

Вече съм подготвен и внимавам какво точно се крие зад рифовете на „Stormbringer”, но когато започва „Blue Snow” съм почти сигурен, че слушам кавър на IRON BUTTERFLY – отсенките в текста са толкова тънки във фонетично отношение. MOTORHEAD-ски Rhythm`n`Blues почти докосва максимално позволения час за мощно озвучаване на открито. Групата сърдечно благодари, а феновете размахват одобряващо ръце, незаети и заети с благи питиета. Знойният следобед се бе превърнал в прекрасна вечер.

Orange Goblin

Сетлист ORANGE GOBLIN:

1. Scorpionica
2. Turbo Effalunt (Elephant)
3. Cities of Frost
4. The Devil`s Whip
5. Saruman`s Wish
6. The Man Who Invented Time
7. Red Tide Rising
8. Your World Will Hate This
9. They Come Back (Harvest of Skulls)
10. Quincy the Pigboy

Бис:

11. Some you Win, Some You Lose
12. Blue Snow
13. The Filthy & The Few

Rock Thrashler
01.07.2017, Маймунарника