Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 44)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Картини от една изложба” ще представи албума “Far from the Madding Crowd” на WUTHERING HEIGHTS
Когато през 1874 г. английският писател Thomas Hardy публикува анонимно четвъртия си роман в ежемесечното издание „Cornhill Magazine“, едва ли е предполагал, че точно с него ще постигне своя първи голям успех. Още по-малко пък е предполагал, че след 130 години датски музиканти ще се вдъхновят от заглавието “Far from the Madding Crowd “ или „Далече от безумната тълпа“ (заимствано от поемата „Elegy Written in a Country Churchyard“ от 1751 г. на Thomas Gray), за да представят своите виждания за света.
Wuthering Heights – Far from the Madding Crowd
Ето какво споделя Erik Ravn от датската Progressive Metal група WUTHERING HEIGHTS (БРУЛЕНИ ХЪЛМОВЕ): „Първото нещо, което ми направи впечатление в тази книга, бе заглавието, тя наистина е много яка, но именно заглавието най-точно отговаряше както на чувствата ми по това време, така и на идеята на албума, който подготвяхме тогава. Текстовете на песните са създадени като импресии от мои преживелици, така че определено носят заряд от действителни събития с мен, но това не е хроника на моите спомени. Това е така, защото си мисля, че най-малкото едва ли би било нещо кой знае колко вълнуващо за другите, и затова предпочитам да представям историите си като фантастика или митове и легенди. Стремя се да се отстраня от битовите пластове и да вдъхна повече поезия на текстовете за песните, защото това не са само сюжетни линии, а ми се иска да представя поетични образи, които да звучат по своему красиво. Никога няма да си позволя да пусна нещо, което не ме е развълнувало или ми е безразлично, това просто би означавало да мамя слушателите ни.“
Албума „Far from the Madding Crowd“ или „Далече от безумната тълпа“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 10 януари, след новините от 21:00 ч.
“Картини от една изложба” ще представи “Pieces Of Eight” на STYX
В средата на 70-те години на миналия век американската група STYX продължава да пълни стадиони и зали, да звучи в радиоефира със своя мек прогресив рок, все едно диско и пънк теченията ги няма.
По време на подготовката и представянето на техния осми албум “Pieces Of Eight” или „Сребърна испанска монета”, издаден през септември 1978 г., тийнейджърите продължават да ги следват по света, албумът се продава в тираж над 6 милиона и това именно е периодът на техния зенит.
Styx – Pieces Of Eight
Темата на албума е повлияна от успеха на групата и парите, които променят всекиго, и е формулирана от пианиста Dennis Deyoung така: да запазим мечтите си и да не ги разменяме за пари и материални ценности.
Този албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 3 януари, след новините от 21:00 ч.
“Картини от една изложба” ще представи сюитата „Ballet for a Girl in Buchannon“ на CHICAGO
През 1969 г. при подготовката на втория си албум групата CHICAGO предприема първия си опит да представи разгърната композиция, различна от съществуващите песенни форми.
Тромбонистът James Pankow още като студент в колежа съчинява пиеса за брас квинтет, той носи в себе си влиянието на J.S.Bach и W.A.Mozart, но носи и спомена за първата си истинска любов от времето на следването си в University of West Virginia, разположен в градчето Buchannon.
Chicago – Ballet for a Girl in Buchannon
И така, една нощ по време на турнето с CHICAGO, а това е период на интензивни концертни представления почти всеки ден, той сяда зад Fender Rhodes пианото в хотел от веригата Holiday Inn. Ето какво разказва James Pankow в интервю: „По това време слушах много често Бранденбургските концерти докато лежах на дивана в хотела и една нощ, беше след полунощ, един арпежиран акорд ми се загнезди в главата. Отидох до пианото, включих магнетофона, започнах да свиря и така се очерта ядрото на една песен. Събудих Walter Parazaider, който ми се разсърди, че го будя по това време и му казах да си вземе флейтата за да му покажа нещо. Изтананиках му основния мотив, той го изсвири, после го направихме заедно и като го попитах, „Уолт, как ти се вижда?”, той отговори: „Мисля, че това парче ще ме направи известен. Човече, това е невероятно, толкова е различно.” Аз му казах „Благодаря ти, Уолт, вече можеш да спиш” и продължих с композирането до сутринта. Първоначално бях нарекъл отделните части „действия”, аз си го представях като балетна сюита и смятах, че може да се представи като танц. Например песента „Color My World“ беше „Второ действие – Andante Cantabile”, а „Make Me Smile“ – „Overture”.
Сюитата „Ballet for a Girl in Buchannon“ или „Балет за едно момиче в Бюканън” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 27 декември, след новините от 21:00 ч.
„Картини от една изложба” ще представи албума “Dreamweaver” на GANDALF в събота
„Отвъд изобилието от дейности в нашия живот на любимата ни Земя лежи великата безкрайна Тишина. Ако се спрем и се вслушаме, тишината ще проговори. Един от тези чудно красиви гласове ще доловим чрез езика на музиката.“
Австрийският музикант Heinz Strobl, известен с артистичния псевдоним GANDALF, има завидна популярност не само сред любителите на стила New Age. Той има прозвището „художник на музикални пейзажи“ и отдавна е доказал възможностите си да „тъче“ вълшебства. Още през 80-те години на миналия век GANDALF има албуми, които го нареждат в първата десетка на най-продаваните автори. Особено успешна се оказва нагласата му да прекосява жанровите и стиловите различия и да съчетава музика от различни култури.
Gandalf – Dreamweaver
В неговата музика, интимна и нежна, богата с изразните си средства, откриваме различни истории, вдъхновени от красотата на природата и мъдростта от митовете на различни народи, той ни описва определени настроения и ни води към света на магиите с винаги отворено сърце. Това вероятно кара мнозина други музиканти да търсят GANDALF за реализация на съвместни проекти, например китариста Steve Hackett (бивш GENESIS), тунизиеца Dhafer Yossef, певицата и виолончелистка Emily Burridge и т.н.
Ето какво споделя GANDALF за проекта “Dreamweaver” или „Тъкачът на мечти“: „Започнах да се занимавам с музика на 12 години, тогава сам си сглобих китара. Две години по-късно основах първата си група, с която свирехме музиката от 60-те години на миналия век. Харесваше ми преди всичко инструменталната музика: на SHADOWS, но и на Ravel, Debussy и Чайковский, както и музикалните съпроводи към филми. Когато започнах да търся своя музикален стил, бях повлиян най-вече от GENESIS, KING CRIMSON и PINK FLOYD, които съчетаваха класически елементи в рок музиката. Скоро след това започнах да свиря на пиано и на други клавишни инструменти в опитите си да пресъздам звуковите пейзажи, които имах в главата си.
Направих около 35 албума оттогава и днес мога да заявя, чу музиката е най-същественото нещо в моя живот. От дете тя стимулираше въображението ми и ме караше да предприемам доста смели пътешествия в непознатите дебри на съзнанието си. Музиката по-добре от всичко друго ми позволява да споделя с другите своите най-съкровени преживявания и видения. Тя ни дава възможност да общуваме пряко със сърцата си. Затова музиката е храм за мен, защитено място от крясъците и лудостта на света около нас, където намирам утеха и мир. Затова правенето на музика за мен е естествено, все едно дишам.
А най-важното вдъхновение идва от природата, в нея постигам баланс и отпушвам каналите за своето творчество. Открих също така, че музиката винаги разказва някаква история, без значение дали го съзнавам или не, отразявайки моите вътрешни пейзажи и чувства. Първо трябва да доловиш тази история в цялост и след това картините или думите ще породят музикалните идеи. Има книги, които силно ме впечатлиха, например „Пророкът“ на Джубран Халил Джубран, но все пак природата, нейното величие и красота ме карат да продължа духовното си пътешествие.
Музиката е невидимото докосване на божествения дух, което ни позволява да осъществим фантазиите си. Тя изтъкава пътека от ноти и като тръгнете по нея, ще изживеете неповторимо приключение за душата, изпълнена с желание за пътешествия и откриване на нови пристанища.“
Албума “Dreamweaver” или „Тъкачът на мечти“ ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 20 декември, след новините в 21:00 ч.
„Картини от една изложба” ще представи албума „Myth Magic“ на KAN‘NAL
Идеята за групата KAN‘NAL се заражда в джунглите на Гватемала, където певецът Kurt Baumann, известен с псевдонима Tzol, попада през 2001 г. в желанието си да намери ново развитие след 15 години свирене с различни групи в Тексас. Дълбоко зареян в дебрите на Чиапас, една нощ той открива пещера и влиза в нея за да търси подслон. Вътре открива Aumrak, жена шаман от гватемалските маи, които владеят тайното знание и прилагат древни духовни практики.
Kan‘Nal – Myth Magic
Aumrak е получила инициация от пет старейшини на маите, започнала е да практикува йога преди 30 години и е жрица на ордена Мелхиседек, завършила е висше образование в университети в Австрия и Канада, и е възприела наставлението на духовните си учители да развие шаманските техники в съвременни условия.
Първата задача на Tzol е да се срещне в селцето Сан Маркос, близо до езерото Атитлан, с Tierro, андалуски ром, да намерят общ език и да започнат да пишат песни, в които да се съчетаят шаманските ритми с латино мотиви и рок елементи. Постепенно към формацията се включват още членове, за да се изгради трупа, която след две години започва да представя с огромен успех цялостен музикален и сценичен спектакъл в 15 страни от Америка и Европа, вдъхновен от Aumrak.
В третия си албум, озаглавен “Myth Magic” или „Измислица вълшебна”, KAN‘NAL ни предлагат шаманско пътешествие в безкрайната пустиня на съзнанието сред тайнства, магии, боговете на дъжда и вой на койоти, но и с послание за любов, озарение и промяна.
Този албум ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 13 декември, след новините в 21:00 часа.
“Картини от една изложба” ще представи албума “Sense of Feather” на Maharishi в събота
Maharishi – Sense of Feather
МЕЖДУНАРОДНИЯТ ФОРУМ-ФЕСТИВАЛ „ВСЕЛЕНАТА НА КОМПЮТЪРНАТА МУЗИКА“ води началото си от 1989 г., когато започва с национални измерения, за да придобие през 2000 г. формата на днешните си издания.
Тази година това събитие се провежда в периода 2-6 декември като предаването „Картини от една изложба“ става част от неговата програма с прякото си издание в последния ден на фестивала. Тогава именно ще представим албума “SENSE OF FEATHER“ или „ЛЕКО КАТО ПЕРЦЕ“ от младия български музикант БОРИСЛАВ ЛАЗАРОВ – MAHARISHI.
БОРИСЛАВ започва да се занимава със създаването на електронна музика заедно със своя приятел и съученик ВЕЛИМИР АНДРЕЕВ и през 2001 г. те сформират проекта „Asoma”, ориентиран към по-клубния звук и с предимно танцувален характер. По-късно привлича към проекта „Asoma” и АЛЕКСАНДЪР ДРАГОМИРОВ.
Под псевдонима „MAHARISHI” БОРИСЛАВ създава свои самостоятелни творби с експериментално chill out звучене с намерението да провокира слушателя към по-дълбоки вътрешни състояния и преживявания.
Ето как БОРИСЛАВ ЛАЗАРОВ ни въвежда в албума „ЛЕКО КАТО ПЕРЦЕ“: „В основата на заглавието на албума е идеята за лекота, безвремие, свобода. Това от своя страна съвсем не означава лекомислие и липса на посока. Напротив, посоката е навътре. Натрупаните у мен емоции, чувства и опитности провокираха изказа им чрез музика. Всяка една от включените композиции е резултат на моментно преживяване и монолог със себе си, но в смисъла и предназначението си е комуникация с хората – познати и непознати.“
Албума “SENSE OF FEATHER“ или „ЛЕКО КАТО ПЕРЦЕ“ ще чуем на 6 декември, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“Картини от една изложба” ще представи албума “Homo Erraticus” на Ian Anderson в събота
Ian Anderson – Homo Erraticus
Детето чудо Gerald Bostock се появява за първи път като персонаж през 1972 г. при издаването на албума „Thick as a Brick“ („Глупак“) на британската група JETHRO TULL, нещо повече, тук той е посочен като автор на текстовете във вид на поема и герой от специалното издание на местния вестник, отпечатано заедно с дългосвирещата плоча. 40 години по-късно отново откриваме Gerald в публичното пространство, когато Ian Anderson, певецът и лидер на групата, издава продължение, озаглавено „Thick As A Brick 2“, и ето че през 2014 година историята с Bostock намира ново развитие в албума “Homo Erraticus“ („Скитащият човек“) с присъщата за автора си ирония и сарказъм.
След 40 години политическа кариера Gerald Bostock се залавя да помага на Ian Anderson като мениджър по организацията на неговите представления. „Скитащият човек “ бележи завръщането на Bostock към писането на текстове за песни, този път базирани на непубликувания прашасал ръкопис “Homo Britanicus Erraticus” от любителя историк Ernest T. Parritt (1865-1928), също измислен персонаж.
Parritt разглежда ключови събития от британската история и ги свързва с поредица предсказания за наши дни и в бъдеще. Виденията му от миналото са причинени от маларийна треска и тук са представени образите на номад от неолита, ковач от желязната епоха, християнски монах, съдържател на хан около пункт за събиране на пътни такси и дори принц Албърт.
В текста на Bostock са обособени три части: „Хроники“, „Предсказания“ и „Откровения“ и ето как ни обяснява идеята Ian Anderson:
„Преселението и миграцията са основна тема за албума. Всички ние сме дошли отнякъде, ние сме ловци и берачи на плодове хиляди години. Отиваме там, където тревата е по-зелена, дивечът и уловът са повече, или просто където има по-добри условия за нас. Трябва да намерим храна за гладните ни жени и деца и затова отиваме там, където има работа. Ако имате дълги коси например, тесни панталони и през 1969 г. в Ню Йорк се казвате LED ZEPPELIN, то вашата работа е да привлечете рок публиката в САЩ, да получите пари и да печелите. Няма значение каква е целта, за всекиго тя е различна, но ние всички оставаме все същите ловци и берачи на плодове“.
Албума “Homo Erraticus“ или „Скитащият човек“ ще чуем на 29 ноември, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
„Journey through the Secret Life of Plants“ на Stevie Wonder в “Картини от една изложба”
Stevie Wonder – Journey through the Secret Life of Plants
„И тези, които знаят, да споделят с онези, които ги е грижа, за това, което растенията могат да правят“ – Stevie Wonder.
За влиянието на музиката върху растенията са правени множество изследвания и експерименти. През 60-те и 70-те години на миналия век в САЩ е доста разпространена теорията, че растенията реагират на музика и звуци и техният растеж може да бъде повлиян позитивно или негативно дори чрез отделни тонове.
За това разказва и книгата „THE SECRET LIFE OF PLANTS” или “ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА” на американските изследователи PETER TOMPKINS и CHRISTOPHER BIRD, издадена през 1973 година. Наред с това в нея ще открием и множество примери за физическото, емоционално и духовно общуване между растенията и хората.
Още на следващата година след нейната поява продуцентът MICHAEL BRAUN се обръща към STEVIE WONDER с молба да направи песен за документалния филм „ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА” с режисьор WALON GREEN. След като изслушват предложението на STEVIE, силно впечатлени, продуцентите решават да му възложат да направи целия музикален съпровод към филма. Той първоначално отказва, защото точно по това време работи върху своя magnum opus “Songs in the Key of Life“ (1976), а и намира сериозен проблем: слепец да композира музика към нещо, което не може да види.
След издаването на “Songs in the Key of Life“ обаче STEVIE WONDER се заема с възложената задача и я приема като предизвикателство. За целта изисква MICHAEL BRAUN да му обяснява с най-малки подробности всеки визуален образ от филма и кара тон-режисьора GARY OLZABAL да фиксира дължината на всеки фрагмент в зависимост от продължителността на отделните епизоди.
STEVIE WONDER полага съществени усилия, саундтракът се оказва сред най-трудоемките му проекти заради стремежа му да намери във всяко изпълнение адекватен изказ на идеите от книгата и филма чрез текст и музика. Например в „SAME OLD STORY“ той се опитва да превъплъти изследванията на Jagadish Chandra Bose, който разработва апаратура, с която се измерва реакцията на растенията по отношение на различните дразнители, както и откритията на агронома George Washington Carver.
Близо трите години работа на STEVIE върху този проект са белязани от доста иновативни хрумвания, най-вече при използването на цифровите синтезатори Computer Music Melodian. В музикално отношение може да се отбележи забележимото развитие по отношение на стила, чието разнообразие е ненадминато в неговото творчество дотогава. STEVIE включва в композиционен план елементи от симфоничната музика, Funk, Blues, Chants, New Age и Smooth Jazz, ще открием също така влияния от африканския, индийския и японския фолклор.
Филмът „ТАЙНИЯТ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА” има премиера на 13 декември 1978 година, а на 30 октомври следващата година се появява и албумът на STEVIE WONDER с музиката към него. Доста по-късно в свое интервю той споделя, че ако трябва да има само три заглавия от неговата дискография, които да го представят най-точно, това са “Songs in the Key of Life”, “JOURNEY THROUGH THE SECRET LIFE OF PLANTS” и нещо по избор на слушателя между “Talking Book” и “Innervisions.”
Албума “JOURNEY THROUGH THE SECRET LIFE OF PLANTS” или “ПЪТЕШЕСТВИЕ ПРЕЗ ТАЙНИЯ ЖИВОТ НА РАСТЕНИЯТА” ще чуем на 22 ноември, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
“The Cross of Changes” на ENIGMA в „Картини от една изложба“ тази събота
Enigma – The Cross of Changes
През 1990 г. MICHAEL CRETU, роден в Букурещ през 1957 г., известен дотогава главно като продуцент на жена си, dance певицата SANDRA и на някои песни на Mike Oldfield, решава да направи нещо различно. Неговото верую е “Старите правила и навици трябва да се отхвърлят и премахнат за да може да бъде създадено нещо ново.”
Проектът ENIGMA се появява, защото “Исках да експериментирам в студиото без оглед на музикалните канони – споделя CRETU – и да създам музика, каквато не можех да си купя никъде. Имам усещането за тайнственост в тази музика, която исках да представя непокътната от възприятията и предубежденията си на продуцент и композитор. Хората са с отворени сетива и противно на мнението на някои звукозаписни компании търсят необичайното и това се доказва от успеха на ENIGMA.”
След издаването на първия албум “MCMXC A.D.” на проекта ENIGMA от 1990 г., се появяват множество последователи, които повтарят формулата за смесване на григориански песнопения с етно звука на кавали и дудуци. “Време бе да търся нови подходи и във втория албум на ENIGMA – продължава CRETU – включих елементи от фолклор на страни от цял свят, при което се ровех денонощно в моята библиотека за да намеря нещо подходящо. Трябва да си призная освен това, че мразя да се повтарям и да правя едно и също нещо непрекъснато, затова търсех нещо различно.”
Албума “THE CROSS OF CHANGES” или “КРЪСТЪТ НА ПРОМЕНИТЕ” на проекта ENIGMA ще можете да оцените на 15 ноември, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
„Картини от една изложба“ ще представи албума “The Chemical Wedding” на Bruce Dickinson
Bruce Dickinson – The Chemical Wedding
Певецът Bruce Dickinson е известен със слабостта си към литературата и това личи от текстовете на песните му, както с IRON MAIDEN, така и в самостоятелните му проекти.
В албума “The Chemical Wedding“ или „Химичната Сватба“ например ще отбележим препратка в заглавието към едноименната книга на Christian Rosenkreutz, макар всъщност в него да открием цитати от произведенията на поета и художника William Blake. Това са най-вече поемата „And Did Those Feet In Ancient Time“ („И те вървяха в древните времена“), станала популярна като химна „Jerusalem“, и миниатюрата „The Ghost of a Flea“ („Фантомът на бълхите“), послужила за обложка на албума “The Chemical Wedding“.
Тогава, през 1998 година, британските музикални класации са доминирани от изпълненията на Robbie Williams и Simply Red, но това не променя нагласата на Bruce Dickinson, който заедно с китариста Adrian Smith събира група съмишленици за своя пети самостоятелен албум. Ето какво разказва Bruce:
„Преди да започна да пиша текстове и да правя музика за даден албум, най-напред отивам в книжарницата, разхождам се между рафтовете с книги и търся нещо ново. Така попаднах на енциклопедия за алхимията, дебела книга с множество илюстрации от разни периоди, от древни гравюри до съвременни картини като на швейцарския сюрреалист H.R. Giger. В тази книга Blake заема особено място, както с илюстрации, така и с поезия, и когато видях картината му за Urizen и Los, тя наистина ме разтърси. Точно по това време вече бях започнал да пиша песните за албума и тогава ме осени мисълта да избера темата за алхимията като включа в песните William Blake. Върнах се обратно в книжарницата, купих изданието „Selected Poems of William Blake“, започнах да го чета и ето какво се получи накрая“.
Темите в албума са посветени на взаимоотношенията на човека с Бог, алхимията, за която стана дума, и окултните учения.
Bruce Dickinson пояснява:
„Всяка песен има нещо като рамка, в която се развива. Първата песен е за страха, втората е за трагедията, третата е за съчетанието и можете да си изберете песен или тема и да я сложите в рамката. Например една от песните е за падението и има заглавието „The Trumpets of Jericho“ или „Йерихонските тръби“. В Библията за Йерихонските тръби става дума, когато евреите завладяват този град, чийто стени рухват след като зазвучават тръбите. И така, не може да има изключение от този контекст, просто няма да сработи. Уж всичко е точно, но стените не падат. И какво ви остава да правите, как ще приемете този факт? А това е само елемент от цялото учение на алхимиците. Знаем ли какво са искали да правят в действителност? Те са се опитвали да направят нещо, което е на практика е било невъзможно, прекарвали са своя живот в опити, проваляли са се всички, дори когато са били съвсем близо до успешен резултат. Как са се чувствали, как и защо са продължавали да работят в тази насока. Та ето така са построени песните в албума, а вие не е нужно да влизате в такива подробности, просто седнете, отпуснете се и се подгответе да ви халоса парен чук, защото това е наистина як heavy metal албум. Но ако искате да се поровите в детайлите, има какво да намерите между думите“.
Албума “The Chemical Wedding“ или „Химичната Сватба“ ще чуем в предаването „Картини от една изложба” по програма „Хоризонт” на БНР, в събота, 8 ноември, след новините в 21 часа.
The Other Side 