The Other Side

Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 43)

Tag Archives: Картини от една изложба

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

“Картини от една изложба” представя албума “Chakras” на Oliver Wakeman

Muladhara, Svadisthana, Manipura, Anahata, Vishuddi, Ajna, Sahasrara

За всяка една от тези чакри пианистът Oliver Wakeman е поканен да представи своя музикална интерпретация. По този начин в албума “Chakras” или „Чакрите“ ние се срещаме с неговия поглед към една от най-древните теории за енергоинформационната структура на човешкото тяло.

Oliver Wakeman - Chakras

Oliver Wakeman – Chakras

Според тази теория човешкото тяло съдържа множество енергийни канали, най-силният от които е духовният, който тръгва от върха на главата към основата на тялото. Този канал се зарежда с енергия отгоре и отдолу. На седем места в канала са разположени „колела“, които се въртят, наречени „чакри“. Най-плътното ниво на енергия, която обхваща нашето тяло, е етеричното тяло, което служи като преобразувател, който поглъща и пренася енергията на по-ниска честота за да се използва от нашето тяло.

В албума “Chakras” ще открием музика за тялото и съзнанието, позволяваща да се активира именно енергията, която се използва от нашето физическо тяло. От нас се иска само да позволим на потока музика да се преобразува чрез нашата система от чакри, успокоявайки и балансирайки я. А това ще спомогне за извисяване на съзнанието до онази негова мощ, която то наистина притежава. „Оставете се на музиката да ви понесе надалеч и да бъдете обгърнати от вълните на отразеното спокойствие, с което вашето тяло откликва“, съветват ни Oliver Wakeman и неговите съмишленици от проекта “Balance & Harmony”.

Албума “Chakras” или „Чакрите“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 21 март, след новините от 21:00 ч.

“Картини от една изложба” представя “Carolus Rex” на SABATON

Историята на шведското кралство през периода 1561-1721 г. измества за кратко традиционната тематика за Първата и Втората световна война в албумите на пауър метъл групата SABATON от Швеция.

Техният седми студиен албум, чието съдържание е подготвено с участието на историка Bengt Liljegren, проследява доста подробно отделните етапи от развитието, възхода и краха на най-мощната тогава държава в Северна Европа.

Sabaton - Carolus Rex

Sabaton – Carolus Rex

В песните от албума “Carolus Rex” оживяват персонажите на кралете:

• Густав II Адолф (наричан още Lejonet från Norden/ the Lion of the North/ Лъвът на Севера) и успешното участие на Швеция в Тридесетгодишната война по негово време,
• Карл X, довел до най-големите териториални разширения на страната,
• Карл ХІ и икономическият възход, станал основа за могъществото на кралството,
• Карл ХІІ, създал най-мотивираната войска в Европа и изключително мощен флот.

Наред с това ставаме съпричастни и към битките при Брайтенфелд, Прага, Фраущадт, и Полтава, след която започва упадъкът на шведското кралство в този период.

Особена симпатия музикантите от SABATON имат към трагичната съдба на Карл ХІІ, комуто е посветена по-голямата част от албума „Карл, кралят“, наречен така в негова чест, както е било името му на латински – “Carolus Rex”.

Карл ХІІ остава в съзнанието на шведите като вечно млад и отдаден на военното дело национален герой. Когато е само на 17 години, в първите месеци на 1700 г., шведите под негово командване принуждават Дания да капитулира, а година по-късно 8 000 шведи разбиват 40 000 руснаци в битката при Нарва. Следва поредица знаменателни победи, но и драматични загуби, довели до смъртта му през 1718 г. при обсадата на норвежката крепост Фредрикшелд.

Албума “Carolus Rex” или „Карл, кралят“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 14 март, след новините от 21:00 ч.

“Картини от една изложба” представя “In a Glass House” на GENTLE GIANT

Британската група GENTLE GIANT заема особено място в историята на музиката. През  периода 1970-1980 г. тя издава 12 върхови албума, в които вплитат елементи както от класическата и рок музиката, така и от блуса, соула и джаза, от фолклора и епохата на Ренесанса и авангарда. Музикантите са изключително надарени: всеки от тях перфектно владее по няколко инструмента, всички те пеят и понякога изпълняват на концерт отделни фрагменти “а капела” на пет гласа. Това е една от прогресив-рок групите, за които е обичайно използването на елементи от класическата музика като контрапункта, модалната импровизация и фугата.

В текстовете на GENTLE GIANT намират място широк кръг теми, вдъхновени както от личните им преживявания, така и от философията и творбите на автори като François Rabelais и R. D. Laing. Така през 1972 г. те са силно впечатлени от телевизионния сериал „The Glass House“ („Оранжерията“), създаден по сценарий на Truman Capote, всъщност адаптация на романа му „In Cold Blood“ („Хладнокръвно“). Във филма на режисьора Tom Gries се разказва за потресаващите условия в затвор с максимални мерки за сигурност.

Gentle Giant - In a Glass House

Gentle Giant – In a Glass House

През следващата 1973 г. GENTLE GIANT избират за мото на своя пети студиен албум думите „който живее в оранжерия, не бива да хвърля камъни“ и ни правят съпричастни към мислите и чувствата на осъден, въобще към оцеляването в обществото в условията на ограничения от всякакво естество, към тъмните страни на човешката психика. Обикновено си мислим за хората в оранжериите все едно ги гледаме на екран, но можем да си представим и друга гледна точка: какво би се случило, ако стъклата са огледала и затвореният може да реагира единствено на самия себе си?

В музикално отношение албумът “In a Glass House” („В оранжерия“) е белязан от напускането на най-големия от братята Shulman – Phil – и липсата на неговите партии на саксофон, което обаче прави композициите им по-разнообразни, стегнати и цялостни. При цялата сложност на музикалната структура, GENTLE GIANT успяват тук да намерят запомнящи се мелодии и да пресъздадат образи, които иначе с думи не могат да се опишат.

Derek Shulman споделя в интервю:
„В наши дни често се връщам назад и си мисля за опита, който придобихме. Тогава правехме нещата по различни начини. Сега си мисля, че някои от текстовете са наистина добри, а трябва да знаете, че тогава бяхме по на 20 и нещо години. Направихме адски много репетиции и стана истинско събитие – ние самите да си харесаме албума, което рядко ни се случваше преди. После организирахме „Glass House“ турне, за което изградихме стена с прожектори. Те представяха различни изображения, а това ни струваше колосалните за нас тогава 30 хиляди паунда. Всички възможни мултимедийни техники бяха използвани по време на представленията, те бяха на доста високо ниво и стана истински добро шоу. Получи се нещо като мюзикъл от West End в Лондон, който привлече вниманието на публиката, и тя откровено се забавляваше на спектаклите.“

Албума “In a Glass House” или „В оранжерия “ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на  програма “Хоризонт” на БНР в събота, 7 март, след новините от 21.00 ч.

“Картини от една изложба” ще представи “Jazz and Roll” на Райчо Иванов

Съчетанието на джаз и рок-енд-рол има своята предистория. Още в средата на 60-те години на миналия век известният критик Joachim-Ernst Berendt заявява: “Едно нещо е безспорно – джазът се нуждае от нови звуци. Той се нуждаеше от тях още от самото начало и ще продължи да се нуждае от тях. Електронната музика е единствената все още достатъчно широка сфера, където те може да бъдат намерени.” 

Доста по-рано тромпетистът Miles Davis експериментира с така нареченото модално импровизиране, повлияно от пианиста George Allen Russell. Miles е в основата на почти всички важни нововъведения и стилистични промени в музиката от втората половина на ХХ век и често пъти бе двигател на тези промени – било с неговото собствено участие в изпълненията и записите или чрез избора на съпровождащи музиканти и сътрудници, които прокарваха новите тенденции. Някои критици дори се опитват да докажат, че джазът е спрял да се развива, след като Miles вече го няма. Така през месеците март и април 1959 г. Miles записва албума “Kind of Blue” или “Вид тъга”, който става представителен за модерния джаз и най-популярният в неговата дискография, достигайки тираж от 2 милиона – нещо изключително за джаз албум.

Райчо Иванов - Jazz and Roll

Райчо Иванов – Jazz and Roll

През 1968 г. става очевидно, че желанието на Miles Davis за намиране на нови форми чрез съчетание на джаз импровизирането с ритъма и енергията на рока, чрез интегриране на елементи от поп, соул и електронна музика – придобива осезаеми контури след включването на електрически инструменти в неговата формация. През тази именно година стилът на Miles се променя драстично, повлиян от нови звуци и идеи на изпълнители като Jimi Hendrix, James Brown, Sly Stone и др. След като вече е достигнал пределите на възможното в акустичния джаз със своя квинтет, той преобразува по своеобразен начин новите звуци около себе си, създавайки произведение с трайно великолепие – албума “In a Silent Way” (“Тихо”). Макар още с издадените през 1968 година заглавия “Miles in the Sky” (“Майлс в небето”) и “Filles de Kilimanjaro” (“Момичетата от Килиманджаро”) той да прави първите опити да използва електрически инструменти, за начало на смесването на джаза и рока (fusion) се смята именно албумът “Тихо”, записан на 18 февруари 1969 г. в Ню Йорк.

Мнозина музиканти тръгват по този път, някои от тях са сред най-близките на Miles Davis изпълнители: Tony Williams Lifetime, Weather Report с Joe Zawinul и Wayne Shorter, John McLaughlin и неговия Mahavishnu Orchestra, Return to Forever на Chick Corea, Herbie Hancock с Headhunters band и т.н.

У нас тези идеи намират свой привърженик в лицето на друг тромпетист – Райчо Иванов, оставил ярка следа чрез съвместните си изпълнения с музиканти като John McLaughlin, Wayne Shorter, Jack DeJonet и други. Howard Mandel пише в „Down Beat“: “Музиката на Райчо Иванов и неговия оркестър звучи твърде близко до това, което прави Miles Davis с Jack DeJonet, Keith Jarrett и John McLaughlin. Българските музиканти от бенда разбират тази музика твърде добре и са се научили да я свирят удивително.“

Райчо Иванов споделя: „Рокендролът е далеч по-популярна музика от джаза. Но в никакъв случай при прецизна и целенасочена работа той не е в ущърб на цялото, което се прави. С него лесно може да се прекали и да станеш банален. Само с изключително чувство за мярка може да се улучи точното съотношение в тази джаз пътека.“

През 1997 г. Райчо замисля нов проект – “Jazz and Roll”, и ето как ни въвежда в него: „Когато Miles Davis се завърна след 6-годишна пауза през 1981 г., започна да се търси mellow джаз, който е с по-богати възможности за импровизационна изява. Не всяко соло се свиреше в обичайния хард стил, характерен преди това. Точно тогава скъсах с уа-уа педала, след като бях един от първите, който като Miles започна да свири по този начин. Насочих се към нещо, в което да има конкретна мелодия, свобода в по-конкретното аранжиране на пиесите. Резултатът дойде доста по-късно, тъй като експериментирайки този стил, трябваше да се адаптирам към новия начин на музициране. Овладях го за няколко месеца, но трябваше да убедя и своите колеги да се насочат към този нов стил музика. Главната ми цел беше да се придвижим с крачка напред. Записите направихме без проби в Първо студио на БНР”.

Албума “Jazz and Roll” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на  програма “Хоризонт” на БНР в събота, 28 февруари, след новините от 21:00 ч.

“Картини от една изложба” ще представи албума “Museum of Consciousness” на SHPONGLE

Dongle (периферно устройство за компютър) и Mongle (крада) са единствените две други думи, които се римуват със SHPONGLE, този странен хибрид на електронна среда и шамански прийоми със замразени цифри, който изстисква съзнанието и изпълзява отвъд вратите на възприятието. В постоянно  търсене да намери друг чифт зарове, с които да предизвика съдбата, да  измисли някакви нови трикове и багри, с които да надуе до безкрайност балона, изпълнен с причудливия и странен свят на халюцинациите, в градината на земните изкушения…

През 1996 г. Simon Posford (известен още като Hallucinogen) и австралиецът Raja Ram създават психеделичния Downtempo или Psybient музикален проект SHPONGLE, станал едно от най-ярките явления в електронната музика.

Shpongle - Museum of Consciousness

Shpongle – Museum of Consciousness

Ето какво споделя Simon Posford: Raja е човек със силно визуално начало, великолепен художник. Обикновено идва в студиото с готов визуален образ, който аз после прехвърлям на музикален език. Неговото въображение е невероятно вдъхновяващо, той намира теми дори в съобщенията за експериментите в CERN с големия адронен колайдер в Швейцария, за идеята за частици, сблъскващи се на висока скорост,  за създаването на черни дупки и нови вселени, ето такива работи. Така например „The Epiphany of Mrs Kugla“ от последния ни албум “Museum of Consciousness” съдържа историята на домоуправителя на къщата, в която Raja е живял през детските си години.

И така, ние вече имаме визуалния образ” – продължава Simon Posford„Тогава го карам да млъкне, Raja сяда на дивана и прави хиляди рисунки в своя скицник, докато аз съм пред компютъра и превеждам неговите образи в звуци. Всъщност програмирането, композирането и свиренето го правя аз, защото Raja не работи с компютър, той е вдъхновителят, нашата муза, която свири на флейта и пее в микрофона на различни езици, защото е същински полиглот.“

Raja Ram добавя: „Ние просто искаме да дадем образ на това, което чуваме в главите си и се опитваме да сътворим психеделично преживяване, но без наркотици. Затова се налага да навлезем дълбоко в душите и съзнанието си, за да извлечем тези образи и да намерим техен музикален изказ, което съвсем не е лесно. Можете да имате страхотни образи, но има да извървите дълъг път, докато се получи стойностно звучене, това е истинско предизвикателство.

И така, в албума „Museum of Consciousness“ ние ви каним на посещение в нашия замък на психиката, обагрен с различни настроения.  Това е огромен замък с много стаи, някои са лъскави, тайнствени, други са по-мрачни или странни, всички обаче са наситени с психеделични изживявания. Вие можете да мачкате звуците, да ги изкривите или да ги уеднаквите, а можете също така да направите музикална скулптура, която ще ви се разкрие, когато влезете в нашия музей от звуци и багри.“  

Албума „Museum of Consciousness“ или „Музеят на съзнанието“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на  програма “Хоризонт” на БНР в събота, 21 февруари, след новините от 21:00 ч.

“Картини от една изложба” ще представи албума „Ghost Stories“ на COLDPLAY

Издаденият през 2011 г. албум „Mylo Xyloto“ на британската група COLDPLAY има завиден успех: първо място в класациите на 18 страни с продажби, донесли 16 платинени сертификата. Стилистиката на този албум бележи съществено развитие в посока прилагане на широк инструментариум, наличие на множество хорови елементи и сочно музикално обагряне, заразяващо със своя оптимизъм.

Затова мнозина очакват с интерес следващото заглавие в тяхната дискография, работата върху което започва в началото на 2013 г. в дома на бас китариста Guy Berryman. Там има оборудвано малко студио, където всеки от групата може да експериментира по време на паузата след изтощителното турне за представяне на „Mylo Xyloto“.

Coldplay - Ghost Stories

Coldplay – Ghost Stories

За разлика от друг път певецът Chris Martin приканя своите колеги да се включат в съчиняването на песни, докато в предишните проекти той носеше основната тежест за текстовете и музиката. Това дава резултат, например основната тема в изпълнението „Magic“ е създадена от Guy Berryman докато свири на бас китарата и така създават доста песни, като всеки от COLDPLAY има принос за крайния резултат. Общото звучене в случая е доста по-интимно и се забелязва завръщане към акустичното начало в тяхното развитие.

Темите в „Ghost Stories“ или „Истории за призраци“ са насочени към присъствието на миналото и проекцията на наши някогашни постъпки в настоящето ни, което влияе на способността да се отдадем на безусловната любов. Както споделя Chris Martin, албумът ни представя своего рода пътешествие с цел подготовка за безусловната любов:

„Аз си представям идеята за „Ghost Stories“ като отговор на въпроса как така позволяваме на нещата, които са ни се случили в миналото, да влияят на нашето настояще и бъдеще, та те са само призраци. Признавам си, че имаше време, когато чувствах, че тези събития ме влачат към дъното и разрушават живота ми, както и живота на моите близки. Имах щастието да срещна много добър суфи учител, който започна да ме въвежда в идеите си така: „ако се примириш със своето минало и нещата, които си преживял, те ще се превърнат в нещо по-благородно“. Когато ми го каза, не можах да вникна в смисъла на тези думи, но вярвах, че ще ми помогнат да се оправя. И колкото повече навлизах в неговото учение, толкова по-добре вървеше процесът на създаване на песните.“

Албума „Ghost Stories“ или „Истории за призраци“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на  програма “Хоризонт” на БНР в събота, 14 февруари, след новините от 21:00 ч.

“Картини от една изложба” представя албума “Oionos” на FORESHADOWING

“Sing the sorrow, enjoy the end” (възпей скръбта, възрадвай се на края) е мотото на италианската Gothic Doom Metal група FORESHADOWING. То е предложено от Grace Khold (DOPE STARS INC.) и добре отразява общия характер на звучене на тяхната музика. В този контекст е и вторият им студиен албум “Oionos” или „Поличба“, повлиян от такива заглавия като „The Great Annihilator“ на SWANS и „Enemy of the Sun“ на NEUROSIS.

Foreshadowing - Oionos

Foreshadowing – Oionos

Основните теми на песните са посветени на смъртта, самотата, скръбта, омразата, загубата на вяра и на любимите същества на фона на пустиня, в която се е превърнала Земята.
Ето какво разкрива за идеите в “Oionos” пианистът Francesco Sosto:

„Това е концептуален албум, в който, подобно на дебютния ни албум “Days of Nothing”, централната тема е възможният апокалипсис. Но ако в първия става дума за апокалипсис в библейския смисъл, то в „Поличба“ го представяме като дело на човека, разрушил света около и в себе си. Сценарият ни показва света след апокалипсиса и главни персонажи са оцелелите, но това не са хора, а обекти, чиито тела са неподвижни, студени и голи. Те често си спомнят миналото и не виждат бъдеще.

Ние виждаме как светът ни стремглаво се приближава към точката на насищане, след която настава експлозия. Ние си представяме апокалипсиса като изтриване на всички записи, на всичко направено и започване от нула. Но дори и това да се случи, то няма да промени нищо. Ние винаги ще правим все същите грешки и ще воюваме един с друг. Тъжно е, но това е положението. Можем просто да обозначим апокалипсиса като взрив на атомни бомби, или други оръжия, като си спомняме историята от времето на Студената война преди и и сега,  бомбите върху Хирошима и Нагазаки за да придадем визуална характеристика на образите в албума.  

Ние слушаме широк диапазон музикални стилове и жанрове: Indie, Ambient, Neo Folk, григориански песнопения и дори класическа музика  и във всеки един от тях ние възприемаме мрачния елемент и го включваме в нашата музика. Така постигаме намерението си това да е мрачна, агресивна и апокалиптична музикална картина. Черпим също така вдъхновение от филми и книги, но нашите стихове са базирани на факти  и събития от действителността, а някои имат автобиографичен характер, например “Outsiders”(„Аутсайдери“), в която описваме пет години от нашия съвместен живот като FORESHADOWING.“ 

Албума “Oionos” или „Поличба“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на  програма “Хоризонт” на БНР в събота, 7 февруари, след новините от 21:00 ч.

“Картини от една изложба” ще представи албума “Le Sacre du travail” на TANGENT

Формацията TANGENT е сравнително добре позната у нас от 2003 г., когато членове на шведската група THE FLOWER KINGS, на британските PARALLEL OR 90 DEGREES и VAN DER GRAAF GENERATOR, както и мултиинструменталистът Guy Manning се обединяват и започват впечатляващ експеримент с вкус към симфоничния прогресив рок и епичните композиции, към който добавят елементи от джаз рока на 70-те години.

Издават 6 албума и чак след това се решават да се заемат с концептуален албум, силно повлияни от Игор Стравински и неговия балет „Пролетно тайнство“ (на френски „Le Sacre du printemps“).  По тази причина избират заглавието на албума също да е на френски – “Le Sacre du travail” или „Тайнството на работата“. Той съдържа пет действия и има пояснението, че е „електрическа симфония“, а може да се каже дори, че е музикален съпровод към филм, но без филм.

The Tangent - Le Sacre du travail

The Tangent – Le Sacre du travail

Избират тема, която да засяга всеки от нас, и така ни представят обичаен работен ден на редови жител от Западния свят. Ритуалът на свещенодействието при работа на нашия съвременник започва още със събуждането, следва пътуването сутрин през хаоса на задръстванията, когато трябва да прекоси 30 мили, за да се озове следобеда с умора от корпоративния живот и с единственото оправдание да си купи жилище, после да слуша до оглупяване приятелския DJ по радиото, докато виси на магистралата, прибирайки се вкъщи. Там пък го чакат семейните дрязги и телевизията, която трябва да го научи как да запълни живота си със смисъл.

Автор на текста и музиката е Andy Tillison, който разказва в интервю:

„Ние дълго време отхвърляхме идеята за концептуален албум и накрая се решихме. Искаше ми се обаче моята концептуална идея да привлече колкото може повече хора да я слушат. Исках да се открият в нея и тя да има някакво значение за тях, при това пряко, не чрез изкусни метафори. Никога не съм искал да пея за нещо като „Хобитът“ например, та аз живея в най-обикновена къща, до мен има малък супермаркет и обществено училище. Затова исках да пиша за нещата от този свят, да ги представя каквито са, без етикети „добри“ или „лоши“.

Повечето от стиховете се появиха лесно, не ги записвах, а просто пеех каквото чувствах за най-различни неща от живота. Направих много проби, роди се такова множество идеи, че в един момент реших да спра, върнах се към началото, избрах най-доброто от тях и така се оформи онова, за което исках в крайна сметка да пея, и то стана съвсем естествено.

От дете, трябва да си призная, съм влюбен в творби като „Concerto For Group & Orchestra“ на Jon Lord с DEEP PURPLE и оркестър, и „Five Bridges” на групата THE NICE с Keith Emerson, но ще споделя и за „The Days of Future Past“ от THE MOODY BLUES – идеята им да разделят един ден на части и да ги сглобят в един албум, –  нещо подобно има и Roger Waters с неговия „Amused to Death“.

В същото време през 2006 г. заедно с TANGENT направихме наша версия на „Le Sacre du printemps“ от Стравински. Когато разбрах за всички препятствия, които той е трябвало да преодолее, за да я наложи, това ме вдъхнови страшно много, даде ми хъс как да подходя. Шест години по-късно обаче се позовах на музиката от Debussy при избора на музикална форма – без ритмична секция, дори без постоянно задаване на темпото, – и  всичко това използвах при композирането на “Le Sacre du travail”. Работата ми отне повече от година и половина“ – завършва Andy Tillison.

В записите наред с него участват Jonas Reingold (THE FLOWER KINGS, KARMAKANIC) на бас китарата, китаристът и певец Jakkom Jaksyk (KING CRIMSON, LEVEL 42), Theo Travis (SOFT MACHINE, STEVE WILSON BAND) на духови инструменти, Gavin Harrison (PORCUPINE TREE) на барабаните, певецът David Longdon (BIG BIG TRAIN) заедно с Rikard Sjoblom (BEARDFISH) и Guy Manning.

Албума “Le Sacre du travail” или „Тайнството на работата“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на  програма “Хоризонт” на БНР в събота, 31 януари, след новините от 21:00 ч.

“Картини от една изложба” представя албума “The Leprechaun” на Chick Corea

В средата на 70-те години на миналия век пианистът Chick Corea замисля нещо, както сам признава, значително различаващо се от всичко правено от него дотогава – цикъл  от 3 албума, включващ “The Leprechaun” или “Елфът”, “My Spanish Heart” (“Мое испанско сърце”) и “The Mad Hatter” (“Лудият Шапкар”). Общото между тях е изобразяването на света на фантазията, на въображението, което поражда и необходимостта от прилагането на специфична форма на изложение, както и съответния музикален инструментариум.

Chick Corea - The Leprechaun

Chick Corea – The Leprechaun

В първия албум от тази трилогия, “Елфът”, Chick Corea и приятелите му Eddie Gomez, Joe Farrell, Steve Gadd, Gayle Moran и други, ни повеждат в своите фантазии за феи, духове и елфи. Ето какво разказва Chick Corea за този проект:

“Аз винаги съм бил силно привлечен от разделителната линия между света на фантазията и реалния свят. Има хора, които се чувстват значително по-удобно в единия от тях, но всички ще се съгласим в съществуването на въображението. Въображението изглежда безпределно и почти изцяло неизследвано. Но без него и поради това без създаването на изкуство, животът остава твърде груб и мрачен.  Не зная да има някой, който да не може да се наслади на една добра история, примесена с малко вълшебство и приключения на въображението.

Елфите, духовете, феите и пакостниците са положителната, игривата страна на въображението, докато дяволите, вещиците и вампирите са от тъмната страна. Това е светът на духовете във формата на фантазии със специални енергии и възможности, за които всички ние си мислим, а някои от нас дори се опитват да постигнат. Моята собствена версия на палавия дух, заедно с придружаващите го феи, елфи и пакостници, е вплетена в канавата на албума “ Елфът”, завършващ с моята представа за главния елф, който пък си има своя собствена мечта”.

През 1976 г. “ Елфът” е отличен с най-висока оценка от специализираното издание “Down Beat”, а през същата година получава две награди “Grammy” – за най-добро джаз изпълнение от група и за най-добър аранжимент на инструментален запис за пиесата “Leprechaun’s Dream” (“Мечтата на елфа”).

Всичко това, а и още нещо,  можете да чуете в предаването “Картини от една изложба” на  програма “Хоризонт” на БНР в събота, 24 януари, след новините от 21:00 ч.

“Картини от една изложба” ще представи албума „Franz Kafka – The Castle“ на TANGERINE DREAM

…Стаята в колибата на Герстекер бе осветена само от огъня в огнището и една угарка от свещ, на чиято светлина в една ниша, прегърбен под издадените там криви греди на покрива, някой четеше книга. Бе майката на Герстекер. Тя подаде на К. треперлива ръка и го накара да седне до себе си, говореше с труд, трудно й се разбираше, ала това, което каза…

Това са последните редове, прекъсващи по средата на изречението, от недовършения роман “DAS SCHLOß” или „ЗАМЪКЪТ“ (“THE CASTLE” на английски) на FRANZ KAFKA, които липсват в иначе отличния български превод от 1982 г. на издателство „Народна култура“.

Tangerine Dream - Franz Kafka - The Castle

Tangerine Dream – Franz Kafka – The Castle

Сюжетната линия ни представя историята на К., който пристига в бедно село, над което се извисява странен замък. Попада в мрачния свят на селяни, държани във веригите на абсолютното подчинение към чиновниците от замъка, които живеят обособено и имат абсолютна власт. К. решава, че трябва да се срещне с чиновника Клам, независимо че му е ясно обяснено, как мимо неговата воля това не може да стане.

KAFKA започва да пише романа „ЗАМЪКЪТ“ на 27 януари 1922 година, когато пристига в планинския курорт Špindlerův Mlýn (Чехия) и след смъртта му през 1924 година неговият приятел и писател MAX BROD го подготвя и пуска за печат през 1926 г. Както пише BROD, KAFKA е споделил, че историята на К. ще завърши в селото, където ще намери смъртта си. По-късно обаче в писмо до приятеля си от 11 септември 1922 г. KAFKA заявява, че се отказва да продължи работата си върху „ЗАМЪКЪТ“, никога няма да се върне към нея, затова и тя е с незавършено изречение накрая. Нещо повече, KAFKA императивно изисква след смъртта му BROD да унищожи всички негови творби, което за щастие не се случва, и така пред нас се представя един от знаковите писатели на ХХ век.

Романът „ЗАМЪКЪТ“ намира своя прочит и сред музикантите от германската група за електронна музика TANGERINE DREAM. Ето какво споделя EDGAR FROESE: „Има скрита тайна зад този незавършен роман от FRANZ KAFKA. „ЗАМЪКЪТ“ никога не е бил възприеман като описание на някаква постройка, както може би някои предполагат. KAFKA навлиза навътре и много по-дълбоко в насъщните ни проблеми. Историята в „ЗАМЪКЪТ“ ни представя изследване на човешката природа и на нашето общество. Нейната интерпретация може би е най-голямото предизвикателство за TANGERINE DREAM.“

Албума  “FRANZ KAFKA – THE CASTLE”, или „ФРАНЦ КАФКА – „ЗАМЪКЪТ“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на  програма “Хоризонт” на БНР в събота, 17 януари, след новините от 21:00 ч.