The Other Side

Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 42)

Tag Archives: Картини от една изложба

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

“Banks of Eden” на THE FLOWER KINGS в “Картини от една изложба”

Близо пет години е времето между дванадесетия студиен албум и неговия предшественик в дискографията на шведската прогресив рок група THE FLOWER KINGS.

„Беше едновременно вълнуващо и стряскащо да се върнем в студиото след почти петгодишна пауза – споделя лидерът на бандата Roine StoltВсички ние имахме други ангажименти с TRANSATLANTIC, KARMAKANIC, AGENTS OF MERCY, така че когато влязохме в студиото за звукозапис с THE FLOWER KINGS, усетих някаква тежест на раменете ми, но същевременно трябва да призная, че ми бе доста забавно. Ние осъзнахме, че ELP, KING CRIMSON, GENESIS, GENTLE GIANT и PINK FLOYD вече минаха в историята, и ние сме сред новите старейшини на прогресив рока. Това ни накара да се чувстваме отговорни за поддържане на стандарта на жанра на висота, така че много упорита работа последва месеци наред.

Flower Kings - Banks of Eden

Flower Kings – Banks of Eden

Основните членове на състава бяха на линия и за това повторно стартиране на THE FLOWER KINGS дебютира 26-годишният виртуоз барабанист от Берлин Felix Lehrmann, който вдъхна живот в новия и стария материал по време на концертните ви представления, внасяйки един по-хард нюанс.

Материалът в албума носи всички класически елементи от стила на THE FLOWER KINGS с характерната мелодична насоченост и кинематографична структура. Всъщност идеята е да доловите усещането за пътешествие докато слушате различни теми, към които ще можете да се върнете след известно време, но звучащи по различен начин и с друг инструментариум.

С времето усетихме, че ставаме все по-добри в техническо отношение и това ни даде възможност да се опитаме да изпипаме нещата по най-добрия начин. Що се отнася до продуцирането и звука, ние се опитахме да се върнем към албумите си от средата на 90-те години. Това бяха наши върхови постижения по отношение на стила и оркестрацията. Но сега подходихме по малко по-различен начин. Тогава започвахме записите с партиите на барабаните и след това добавяхме вокалите, китарите и другите инструменти. В случая с „Бреговете на Рая” ние просто махнахме компютрите, изслушахме внимателно песните, репетирахме няколко пъти и заминахме за Швеция, където ги записахме в студио все едно свирим на живо. Насложихме малко перкусии, напудрихме ги с вокали, допълнителни инструменти и ефекти и сега, като погледна назад, мисля, че това беше правилният начин, защото придаде на музиката по-органично качество. От друга страна на нас ни харесва как звучи групата на живо и много от нашите слушатели долавят това, чувстват енергията, а връзката чрез звука на групата достига до тях“ – завършва Roine Stolt.

Албума “Banks of Eden” или „Бреговете на Рая“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 18 юли, след новините от 22:00 ч.

“A Love Supreme” на John Coltrane в “Картини от една изложба”

През периода 1957-1964 г. John Coltrane, един от най-изявените музиканти на миналия век, тенор саксофонист, започва да проявява интерес към музиката и философията на други култури – Индия, Африка, Латинска Америка, сближава се с Ravi Shankar през 1961 г., навлиза в тематиката на религиите и езотеричните учения, астрологията, нумерологията и т.н.

Неговите духовни търсения намират най-ясен изказ в албума “A Love Supreme” или „Върховна любов“ от края на 1964 г., който всъщност представлява сюита в четири части, тематично свързани с разбирането за духовното извисяване – пробуждане на духовните сили, посвещаване и озарение.

John Coltrane - A Love Supreme

John Coltrane – A Love Supreme

И една подробност. В началото на 60-те години, след като успява да се справи със силната си привързаност към хероина, John Coltrane започва да има видения, за които смята, че са му изпратени от Господ бог да ги реализира в музикални форми. Така през зимата на 1964 година той получава видение, което намира изказ във „Върховна любов“, която той и неговият квартет записват в същия ред, както той я е доловил.

Alice Coltrane, неговата съпруга, си спомня: „Той се затвори на тавана за 5 дни в къщата ни в Дикс Хилс, Лонг Айлънд, за да разработи музикалната форма на това видение. John изглеждаше все едно Мойсей слиза от планината, това бе толкова красиво.Той слизаше долу при нас и беше радостен, такова спокойствие имаше на лицето му. Тогава ми каза: „За първи път получих цялата музика, която ще запиша, под формата на сюита. За първи път имам всичко, абсолютно всичко готово.”

В четвъртата част на тази сюита, озаглавена „Псалм“, John Coltrane изразява висшата степен на духовното извисяване – озарението. За тази част той е подготвил поема, която е публикувана на обложката на албума и искам да ви обърна внимание, че Coltrane прави нещо невероятно тук – той буквално чете текста на псалма със своя саксофон.

Имам удоволствието да ви изпратя материалите за албума “A Love Supreme” или „Върховна любов“, добил славата на фундаментален в историята не само на джаза, но и на музиката на ХХ век, записан с участието на пианиста McCoy Tymer, Jimmy Garrison на контрабаса и барабаниста Elvin Jones.

За всичко това, а и още нещо, ще чуете в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 11 юли, след новините от 21:00 ч.

„Prometheus“ на LUCA TURILLI’S RHAPSODY в “Картини от една изложба”

„Искаме хората да се наслаждават всяка минута от този красив живот. Дори когато нещата не са добре за нас, това е защото винаги представляват някакво духовно изпитание, изпробвайте всички възможности с вашите сърца и души.“

Ето така музикантите от италианската Symphonic Power Metal група LUCA TURILLI’S RHAPSODY ни въвеждат в своя втори студиен албум, който фактологично погледнато изглежда така: седем месеца композиране на музиката, три месеца звукозапис, 50 дни смесване, участие на два хора и солисти, сред които Ralf Scheepers (PRIMAL FEAR), Dan Lucas (KARO) и David Readman (PINK CREAM 69), както и сопраното Emilie Ragni.

Luca Turilli's Rhapsody - Prometheus

Luca Turilli’s Rhapsody – Prometheus

С албума „Prometheus – Symphonia Ignis Divinis“ или „Прометей, симфония за божествения огън“ ще се отправим на музикално пътешествие сред квантови портали в други измерения, природни загадки и древни тайни. Luca Turilli, когото често сравняват с авторите на филмова музика John Williams, Hans Zimmer и Jerry Goldsmith, споделя в интервю:

„Роден съм с музиката, израснах с нея, дишам с музиката всеки ден и за мен тя е гласът на душата и на сърцето, удивителен мост между материалния и духовния свят. Имам потребност да представя тези свои усещания и духовни състояния с огромно емоционално въздействие. Затова може би ми харесва да насищам своята музика със звука на пълномащабен оркестър и внушителни по състав хорове.

Що се отнася до съдържателната страна на албума „Прометей“, тук се разкрива склонността ми към теми от науката, метафизиката, свръхестественото, паралелните светове, митовете и легендите от различни народи на Земята, криещи в себе си вселенски тайни. Всички тези теми съдържат нещо общо, което наричам духовна еволюция. Винаги ме е привличало неизвестното отвъд проявите на чудеса, търсел съм отговор на такива въпроси, които всеки си задава: откъде сме дошли, къде отиваме, какъв е смисълът на всичко, какво наистина се крие зад илюзията за пространството и времето, какво се случва след нашата смърт, ето такива работи. Особено искам повече да разбера за онзи първоначален духовен източник, представата за който по-късно е била изопачена от човека, невинаги успешно, и това дава началото на всички религии. Започнах да си задавам тези въпроси, след като имах поредица от събития, които промениха представата ми за живота. Оттогава чрез различни източни практики всъщност тръгнах по пътя на изучаването на възможностите на човешкия мозък и на взаимоотношенията между материалния свят и духовните измерения около нас, започнах да се доближавам до разбирането къде лежи ключът към всички неща.

И така, вече споменах, че ми харесва да говоря за различните митове, легенди и тайнства от цял свят. Например Прометей в наши дни може да се възприеме като вечен символ на мъдростта, която е основополагаща за развитието на нашата цивилизация. Няма минало, няма бъдеще, има само вечно настояще, където духовното общуване става все по-близко. Има среда, в която се осъществява връзката между човечеството и духовното развитие по някакъв начин.

Не по-малко ме вълнуват темите за розенкройцерите и посланията в творбите на J. R. R. Tolkien, в норвежките митове, но истински трепет у мен предизвикват библейските сюжети. Затова в албума ще откриете също така цар Соломон и битката на архангел Михаил с Луцифер“ – завършва Luca Turilli.

Албума „Prometheus – Symphonia Ignis Divinis“ или „Прометей, симфония за божествения огън“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 4 юли, след новините от 21:00 ч.

“The Stranger“ на Billy Joel в “Картини от една изложба” тази събота

Детските години, прекарани в Long Island, оставят силни впечатления у Billy Joel. Съдбата далеч не е била милостива към него, преди да стане възхитителен певец, изключителен пианист, надарен автор на музика и текстове за песни, влязъл сред първите 10 изпълнители за всички времена по брой на продадените албуми – над 100 милиона по цял свят.

Неговите родители са евреи, избягали от Европа заради нацистите, които се разделят, когато Billy е само на 8 години. Майка му е счетоводителка и дава всичките си заработени пари за да плаща за уроците по пиано на талантливото си дете. За да се научи да брани майка си и себе си, Billy започва да се занимава и с бокс, допълвайки по този начин семейния бюджет. След като му счупват носа, той завинаги приключва с бокса. Напуска училище, за да работи като професионален музикант в баровете и клубовете на Long Island. И типично за жителите на острова, развива комплекс за малоценност, изразяващ се в изблиците на присмех и сарказъм, с които прикрива провалите в личния си живот.

Billy Joel - The Stranger

Billy Joel – The Stranger

Първите четири самостоятелни албума на Billy Joel представят неговите качества в добра светлина, но липсва хитовата песен, с която да направи пробив на световната сцена, дори „Piano Man“ няма търговски успех. Издателите от Columbia Records са пред скъсване на договора с него, още повече след като отказва услугите на George Martin, легендарният продуцент на THE BEATLES.

При подготовката на своя пети студиен албум Billy за първи път сътрудничи с продуцента Phil Ramone, известен преди това от работата си с музиканти като Elton John, Paul Simon, Barbra Streisand, CARPENTERS, Barry Manilow и др. Именно на Phil е заслугата да накара Billy да престане да се крие зад персонажите на своите песни и да разкрие себе си, да бъде искрен със своята публика.

През 1975 година Billy Joel се завръща в Long Island и се потапя в атмосферата на своето детство, отключвайки творческата си енергия. Всяка песен в албума “The Stranger“ или “Чужденецът“ показва на слушателите различна страна от неговия емоционален спектър на самотен човек, безмилостно откровен: отчаяни влюбени, цинични мислители, отегчени сноби, амбицирани служители във фирми, всички те илюстрират способността на Billy Joel да позволи на хората да открият себе си в неговите песни. Мнозина автори понякога пишат доста неясно или в завоалиран вид за своите злочестини или философски възгледи за живота. Billy обаче тук съчинява истории, вдъхновени от битието на своята публика и ги представя по начин, предназначен за нея самата, главно за представителите на средната класа в Ню Йорк и неговите предградия, техните симпатии и неприязън. Ще открием също така по нещо от други артисти от Ню Йорк – Bruce Springsteen (проблемите на средната класа, на бачкаторите) и Martin Scorsese (чувството за хумор и съчувствието).

Същевременно в едноименната песен “The Stranger“ или “Чужденецът“ Billy Joel казва: „Всички ние сме емоционални чужденци, имаме лица, които крием дълбоко от всички. И ги показваме тогава, когато всички са ни напуснали. Животът е нещо като театрално представление, това си е една трагедия, и независимо че вие повече виждате комедийните, ироничните елементи в своите преживявания, животът винаги ви наказва, удря ви по главата“.

В музикален план в албума ще открием привнасянето в стилистиката на рока на елементи от мюзикълите на Broadway, джаза и класическата музика.

И така се получава най-успешният дотогава албум на Billy Joel, записан само за три седмици работа в студиото, отличен по-късно с две награди Grammy и с над 10 милиона продажби в САЩ до наши дни. Песните „Movin’ Out (Anthony’s Song)“, „She’s Always a Woman“ и „Just the Way You Are“ оглавяват класациите в редица страни, изпълняват се от мнозина други музиканти и днес.

Албума “The Stranger“ или “Чужденецът“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 27 юни, след новините от 21:00 ч.

„The Prophet – Music Inspired by Khalil Gibran“ от GANDALF в “Картини от една изложба” тази събота

Ливанският поет, художник и писател Gibran Khalil Gibran (на български Джубран Халил Джубран) е сред тримата най-издавани поети за всички времена след Шекспир и Лао Дзъ. Най-известната му книга е „The Prophet“, или „Пророкът“, която е публикувана през 1923 г. от Alfred A. Knopf и тогава са продадени 1159 екземпляра от нея. В наши дни „Пророкът“ има издания на повече от 40 езика по цял свят в общ тираж над 9 милиона. В България имаме великолепен превод, направен през 1983 година от Спас Николов.

Книгата се състои от 26 части. Те представят пророка Ал-Мустафа, живял 12 години в град Орфалез, който се готви да се качи на кораб, за да се завърне в родината си. Той обаче е спрян на тръгване от местните жители, които му задават въпроси за живота и човешките ценности. Всяка част от „Пророкът“ е посветена на отделна тема: за любовта, за брака, за децата, за благодеянията и т.н.

„За болката: Вашата болка е строшаването на черупката, която сковава вашето прозрение“

Джубран заявява пред Mary Elizabeth Haskell, негова близка приятелка: „Аз съм заложил в „Пророкът“ някои висши идеали и искам да ги изживея. Важното за мен сега не е да ги напиша. Просто да ги напиша ми изглежда лъжа. Аз не мога да ги възприема другояче, освен като ги изживея“.

Gandalf - The Prophet - Music Inspired by Khalil Gibran

Gandalf – The Prophet – Music Inspired by Khalil Gibran

Австрийският музикант GANDALF е силно впечатлен от „Пророкът“ и ето какво заяви той специално за слушателите на „Картини от една изложба“:

„Чел съм „Пророкът“ от Джубран Халил Джубран няколко пъти досега. За първи се запознах с книгата, когато бях на осем години, после я препрочитах горе-долу през 10 години. През 2003 г. се обадих на моя стар приятел Thomas Klock, тогава той работеше в националното радио на Австрия. Казахме си: „Защо да не започнем заедно съвместен проект“. Идеята бе да направя музика към книгата „Пророкът“ на Джубран, а Thomas да чете текстове от нея.

Създаването на музиката беше нещо като медитация, ние избрахме отделни пасажи от текста, върху които се съсредоточих. И тогава музиката започна да нахлува в съзнанието ми. По това време бях на пътешествие в Хърватия, бяхме на къмпинг, аз седях сред тревата с моята китара, четях откъсите и така се породиха първите идеи, които после доработих на пиано. Част от музикалните образи, които ми липсваха, се явяваха по време на сън, тогава ставах тихо, за да не будя жена си, отивах в другата стая, взимах китарата и ги записвах.

През 2005 г. с Thomas Klock представихме проекта пред публика, после публикувахме аудиокнига същата година, а през 2014 г. редактирах и презаписах музиката и издадох албума без говора на немски език, само инструменталната част.

Понякога образите са толкова необхватни, че е трудно да ги възприема и да ги изсвиря. Творчество е тайнство, в което интуицията има водещо място, а интелектът се проявява по-късно, при осмислянето, редактирането и представянето на музикалните образи. Много е важно да усещаш дишането между отделните звуци, тишината, която говори понякога повече от музиката. През 70-те години се смяташе, че колкото по-силно и по-бързо свириш, толкова си по-добър. Днес обаче е важно да свириш музиката така, че да я възприемат навсякъде по света, това е международен език. Надявам се хората в България да изпитват удоволствие от моите музикални картини и да създадат свои собствени образи в съзнанието си.“

Албума “The Prophet – Music Inspired by Khalil Gibran“ или “Пророкът – Музика, вдъхновена от Джубран Халил Джубран“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 20 юни, след новините от 21:00 ч.

“Belonging” на Keith Jarrett в “Картини от една изложба”

Пианистът Keith Jarrett е добре познат сред любителите на джаза още от втората половина 60-те години на миналия век, когато участва във формациите на музиканти като Art Blakey, Charles Lloyd и Miles Davis. Той има също така завидна популярност в интерпретацията на музикални произведения от областта на класическата музика, например на J.S.Bach,W.A. Mozart, G.F. Handel, Дмитрий Шостакович, Arvo Pärt и др.

През 1974 година Keith замисля нов проект, наречен Европейски квартет, но се споменава и като Скандинавски проект или Belonging квартет. Съставът на комбото включва норвежкия саксофонист Jan Garbarek, Palle Danielsson от Швеция е на контрабаса, а норвежецът Jon Christensen – на барабаните. Тук, подобно на американския квартет на Jarrett, се прилагат авангардни елементи, но вместо афроамериканската и латино традиции откриваме засилено присъствие на елементи от европейския фолклор и класическата музика.

Keith Jarrett - Belonging

Keith Jarrett – Belonging

Американският квартет на Keith включва наистина великолепни музиканти като Dewey Redman, Charlie Haden и Paul Motian, които създават специфичен и лесно разпознаваем звук. От своя страна Jarrett притежава друго амплоа, в което иска да представя в по-голяма степен виртуозните си качества като пианист, но и музиката да звучи по-ефирно, влизайки в диалог със своите колеги. Затова, когато продуцентът Manfred Eicher предлага на Jarrett идеята за европейския квартет, са оказва че Keith вече се познава със саксофониста Jan Garbarek от Molde Festival в Норвегия, където го е слушал да свири с трио в нощен клуб. Още тогава arrett замисля идеята да създаде музика именно в този стил.

Специално за този проект Keith представя композиции, които съществено се различават от предишната му работа в САЩ. Той споделя в интервю по повод на първия албум на европейския квартет, озаглавен “Belonging”, или „Приобщаване”:

„Всички ние сме съпровождащи музиканти (sidemen) по отношение на музиката. Музиката е толкова по-силна от човека, който я свири, че той трябва да е много внимателен. Тя може да ви разруши или да ви насърчи, и ако ви обогати, ще ви направи по-силен, много по-силен. Вие никога не се чувствате сигурен, никога на достигате точка, в която да кажете, че всичко е наред. Така, че трябва да избирате дали да се чувствате сигурен и да бъдете като камък, или да бъдете несигурен, но да можете да се реете свободно.

Музиката в “Belonging” се породи от усещането за сцени от миналото, от които не можем да се освободим или, казано позитивно, носи впечатлението за принадлежност, за приобщаване, от което не можем да избягаме и това чувство се корени в някакво определено пространство и време“.

Албума “Belonging” или „Приобщаване” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 13 юни, след новините от 21:00 ч.

“Men Who Climb Mountains“ на PENDRAGON в “Картини от една изложба”

„Съзряхме Бог в цялото му великолепие,
Чухме думите, които Природата ни казва,
Стигнахме до оголената душа на Човека.“

Sir Ernest Henry Shackleton, „South: The Story of Shackleton’s Last Expedition, 1914-1917“ (1920)

Десетият студиен албум на британската прогресив рок група PENDRAGON потвърждава тенденцията за развитие в последните им издания, която ги издига в една редица с флагманите на стила MARILLION, IQ и PALLAS. Това се отнася преди всичко до по-съвременния им звук, близък до COLDPLAY и PORCUPINE TREE, но и до PAT METHENY GROUP, до отблясъците на Heavy Metal рифове в контрапункт с ефирно настроение, както и наличието на повече хорове и оркестрирани аранжименти.

Pendragon - Men Who Climb Mountains

Pendragon – Men Who Climb Mountains

Тематиката на албума “Men Who Climb Mountains“ или “Хората, които катерят планини“, чието мото са словата на легендарния изследовател на Антарктида Sir Ernest Shackleton, привидно е насочена само към катерачите на планини и изглежда да е метафора на уединяването от напрежението в съвременния свят, но не е само това. Ето как е обяснена от лидера Nick Barrett:

„Концепцията в албума е за усещането на настоящето и търсенето на това какво сме. Представяме всъщност доста лично преживяване, нещо като пътешествие, което всеки от нас би извършил някога по някакъв начин, но идва един момент, когато наистина трябва да направим това пътуване за да надникнем в душите си. Аз например открих през годините с нарастваща увереност, че преследването на идеята да стана рок звезда става все по-слабо и вече не се нуждая от лъжливостта на хвалебствията по начина, по който ги възприемах по-рано. Научих, че важното е да създавам колкото може по-добра музика и канал, чрез който да пренеса даденото ми вълшебство, за да го споделя с хората, да отпъдя егото си и да се насоча повече към тревогите на световната съвест за целта.

В албума се говори за това, че всеки от нас носи заряда да открие какво наистина е и как да се развива духовно, че всички ние имаме своите планини, на чийто връх се мъчим да се изкачим. И понякога наистина ни е адски трудно, но именно чрез тези трудности откриваме ценностите в нашия живот. Имам няколко примера от моя жизнен опит, които са просто отвратителни, но от друга страна те ми дадоха урок за нещо наистина стойностно. Хората, които бягат от риска и опасностите, никога няма да оценят тези бисери, от които се нуждаят за да открият смисъла на живота и да изградят своята житейска философия.

Прочетох доста добри книги за катерачи на планини и изследователи, например „White Spider“ („Белият паяк“) от Heinrich Harrer, който беше в експедицията, която покори северната стена на Айгер, както и „Toughing It Out“ („Втвърдяване отвън“) от David Hempleman-Adams, самостоятелно прекосил Арктика. Ще добавя и книгата „Explorers of the Infinite“ („Изследователи на безкрайното“) от Maria Coffey. Тези хора са преживели нещо много дълбоко и са стигнали до духовни прозрения. Имам приблизителна представа за това, което те споделят, аз също съм преживял, макар и в много по-малка степен, сурови изпитания при сърфиране, катерене по планини и спускане по урви с планински велосипед. Ще запомня обаче красотата на природата от тези случки, покоят, който настъпва след изживяванията и копнежа да видиш света по различен начин, тогава се усещам и разбирам какво представлявам всъщност. А имаме нужда понякога просто да влезем в морето и да доловим енергията на всемира.“

Албума “Men Who Climb Mountains“ или “Хората, които катерят планини“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 6 юни, след новините от 21:00 ч.

“Картини от една изложба” представя “Endless Forms Most Beautiful” на NIGHTWISH

„Има нещо величествено във виждането, че първоначално Създателят е вдъхнал живот на няколко или дори само на една от формите, които ни заобикалят; и че докато нашата планета продължава да се върти в съответствие с непоклатимия закон на гравитацията, от едно така просто начало са възникнали и продължават да възникват безкраен брой най-красиви и най-смайващи форми.” – Charles Darwin, „Произход на видовете“, 1859 г.

През последните няколко години интересите на Tuomas Holopainen, водеща фигура във финландската Symphonic Power Metal група NIGHTWISH, често го водят към книгите на Richard Dawkins, Walt Whitman, Christopher Hitchens и Carl Sagan.

Nightwish - Endless Forms Most Beautiful

Nightwish – Endless Forms Most Beautiful

Ние познаваме в превод на български част от творчеството на Richard Dawkins, но сега по-точно става дума за неговата книга „Най-великото шоу на Земята“, която той отпечатва през 2009 г. по повод 200-годишнината от рождението на Charles Darwin и 150-годишнината от първата публикация на „Произход на видовете“. В нея Dawkins прави енциклопедично обобщение на доказателствата за еволюцията, започващо с изясняване на понятието „теория“ и завършващо с коментар върху заключението на „Произход на видовете“, с което пък ние започнахме тези редове по-горе.

Това се оказва достатъчен импулс за музикантите от NIGHTWISH да поканят Richard Dawkins за участие в записите на осмия си студиен албум (той произнася свои думи в две песни) и дори да озаглавят най-мащабната си досега 24-минутна композиция „The Greatest Show on Earth“ („Най-великото шоу на Земята“). Tuomas Holopainen използва текста и музиката за да изрази по свой начин идеите за еволюцията от един общ организъм и причината за развитие на видовете в единство със Земята и човешкия род.

Tuomas заявява в интервю: „Тук става дума за красотата на живота, за красотата на битието, природата и науката. В сравнение с предишния ни албум „Imaginaerum“, който посветихме на силата на въображението, сега ние говорим за ползата от науката и силата на разума“.

Nightwish

Nightwish

Този проект бележи и включването на две нови имена сред членовете на NIGHTWISH: холандската певица Floor Jansen (от REVAMP и AFTER FOREVER) и мултиинструменталиста Troy Donockley, а като гост музикант – барабаниста Kai Hahto (с участия преди в WINTERSUN, SWALLOW THE SUN, TREES OF ETERNITY).

В записите участват също така внушителен брой музиканти наред с тях: смесеният лондонски хор The Metro Voices, детският хор от Лондон Young Musicians и симфоничният оркестър Orchestre de Grandeur с диригент James Shearman, а Pip Williams от колежа London College of Music е автор на оркестрациите.

Албума “Endless Forms Most Beautiful” или „Безкрайният брой най-красиви форми“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 16 май, след новините от 21:00 ч.

“Картини от една изложба” ще представи „Колелото на живота” на СВЕТОГЛАС

„Идеята за цикличност и повторяемост е сред основните във фолклорната ни култура. „Всичко е било и пак ще бъде, всичко се повтаря в един безкраен кръговрат, за да започне пак отначало…” Темите за раждането, смъртта и отвъдното са основни в песните и ритуалите на старата българска обредна система. Преклонението пред природните и божествените сили е своеобразна молитва за плодородие и благоразположение на Свръхестественото.

Светоглас - Колелото на живота

Светоглас – Колелото на живота

Този безкраен и повтарящ се кръговрат е намерил своето отражение и неповторимо присъствие както във фолклорната обредна култура, така и в молитвените ни песнопения. Симбиозата от езически представи и християнски догми ражда чудото, наречено фолклорно християнство. В старите пластове на древната българска музика темите от „Колелото на живота” са основна словесна и музикална провокация за много песенни творби.

Тяхното съвременно преосмисляне и сценично пресъздаване, търсенето на връзка между църковните и фолклорните напеви, представянето им им в единен смислов и интонационен поток, бе основната творческа посока на проекта „Колелото на живота“.

Ето така музикантите от мъжката вокална формация СВЕТОГЛАС ни въвеждат в своя дебютен албум „Колелото на живота” със свой прочит на старинния фолклор, с различен тембрален цвят и светоусещане, което превежда на съвременен език повечето от багрите и нюансите на древната българска музикална традиция.

Новото тук се състои в представянето за първи път на музикални творби от фолклорната култура, които не са звучали никога досега. Това са песни от обредния цикъл, които певците пресъздават чрез средствата на съвременния полифоничен език, открити след задълбочени изследвания, теренни проучвания и лична събирателска работа на изпълнителите.

Наред с тях особен интерес в проекта предизвикват произведенията на старата българска църковна музика. Те също се изпълняват за първи път, като наред с българските песнопения, певците интерпретират и непознати образци от православната традиция на Балканите и близкия Изток.

Албума „Колелото на живота” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 2 май, след новините от 21:00 ч.

„Картини от една изложба“ представя “Yonder Tree” на Gino Vannelli

Детството на Gino Vannelli е белязано от присъствието на музиката. Баща му Russ е свирил в биг бенд и у дома им често са звучали плочи с различни изпълнители, ето какво споделя Gino:

„Баща ми беше силно увлечен от музиката, имаше страхотна колекция от плочи с джаз и латино, а беше възторжен любител и на други жанрове. Ние с братята ми бяхме посветени в изпълненията на такива музиканти, за които повечето деца на наша възраст си нямаха дори представа, че съществуват. Говоря за периода, когато бях на 7-8 години, разбира се, че знаех, кои са Frank Sinatra и Ricky Nelson, но знаех също така и кои бяха Miles Davis и John Coltrane. Знаех също така и за Caruso или Ravel, имахме още в ранни години широк поглед върху различните жанрове музика, а татко ни показваше път към дълбоките пластове за нейното разбиране и развитие.

Така започнах да свиря на барабани, когато станах на седем години и това беше доста сериозно занимание, истинска страст. Запознах се с Gene Krupa и други велики барабанисти, и станах толкова ентусиазиран в тази насока, че станах барабанист в малък клуб на 11 години. При нас в Монреал тогава често гостуваха класни биг бендове като тези на Duke Ellington, Artie Shaw и Count Basie заедно с някои от големите певци. Естествено бе, че когато отидох да слушам Ella Fitzgerald, вниманието ми бе повече привлечено от Sam Woodyard на барабаните. Всяка седмица в Канада имаше концерт по телевизията на джаз триото Oscar Peterson, Ray Brown и Ed Thigpen, който не пропусках. Тези представления ми дадоха много.“

Gino Vannelli - Yonder Tree

Gino Vannelli – Yonder Tree

През 70-те и 80-те години на миналия век Gino Vannelli става един от най-изтъкнатите поп певци на Канада. След като успява да се наложи като смесва Rock, Jazz и R&B, в края на 80-те той започва да записва повече поп музика в радио формат.

И неочаквано в началото на 90-те години прави обрат в музикалната си стилистика. През 1995 г. издава албума „Yonder Tree” („Ей това дърво“), история на неговите духовни търсения изцяло в стил джаз. Съпроводен от пианиста Randy Porter, контрабасиста Phil Baker и барабаниста Graham Lear, както и други гост музиканти, включително саксофониста Tom Scott, той представя проект, който в някаква степен напомня албумите на Frank Sinatra от 50-те години.

Gino обаче съчинява текстове, които носят доста лични преживявания, изследва темите за изкушението и желанието, и ни повежда по пътя на своите духовни търсения за истината. Тук ще открием също така почитта му към поета Walter Whitman и музикантите Billie Holiday, John Coltrane и Charlie Parker, духовити коментари за човечността, религията и жизнения път, който сме избрали да извървим.

Преди това Gino изпитва сериозни съмнения:

“Чудех се дали публиката ще ме възприеме в това ми ново амплоа или ще трябва да остарея като правя все едни и същи неща, просто защото не съм добър за нещо друго. Това е нещо като капан за хората, превърнати в идоли от привържениците си. И е много трудно да се избавиш от рамките, които сам си наложил. Всъщност албумът представя пътят, по който вървя, и затова искам да направя пробив, като покажа нещо, които винаги съм възнамерявал, без да се страхувам дали ще продам или не много плочи“.

В резултат имаме изискан Crossover Jazz албум, съставен от негови композиции в съавторство с Brock Walsh и Roy J. Freeland, в който Gino ни учудва с многообразните си дарби като задълбочава своите умения да прави сочни аранжименти и ни представя красиви оркестрации в романтичен и еклектичен стил. Над всичко обаче е неговият глас, развит в нова светлина.

Албума „Yonder Tree” r.r „Ей това дърво“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 18 април, след новините от 21:00 ч.