The Other Side

Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 34)

Tag Archives: Картини от една изложба

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

“The Great Gatsby: The Jazz Recordings” на THE BRYAN FERRY ORCHESTRA в “Картини от една изложба”

“The lights grow brighter as the earth lurches away from the sun, and now the orchestra is playing yellow cocktail music, and the opera of voices pitches a key higher” („Със залязването на слънцето светлините стават по-бляскави и сега оркестърът свири лека коктейлна музика, а хорът от гласове се извисява с един тон“) – Франсис Скот Фицджералд, „Великият Гетсби“ (1925), превод на български – Нели Доспевска (1986).

Писателят Francis Scott Key Fitzgerald пръв нарича началото на двайсетте години на миналия век „The Jazz Age“ („Ерата на джаза”) и неговото познаване на този музикален жанр намира отражение в повечето му произведения, където се откриват проникновени оценки и описания на джазови изпълнители и композиции.

Bryan Ferry Orchestra - The Great Gatsby: The Jazz Recordings

Bryan Ferry Orchestra – The Great Gatsby: The Jazz Recordings

Така е и в романа „The Great Gatsby“ („Великият Гетсби“), чието повествование за Jay Gatsby, младия милионер със съмнително минало, и неговия копнеж за любовта на Daisy Fay Buchhanan, е добре познато на българската публика.

Затова не е случайно, че когато подготвя своята версия по романа „Великият Гетсби“ (2013), режисьорът Baz Luhrmann търси музикален съпровод, който да пресъздаде духа на джаза от този период. Така попада на албума „The Jazz Age“ на THE BRYAN FERRY ORCHESTRA, появил се през 2012 г. и посрещан с одобрение от музикалната критика.

Baz установява контакт с Bryan и ето какво споделя: „Това беше невероятна находка. Дори да бях живял милион години, не бих си представил, че рок музикант като Bryan Ferry може да има джазов оркестър. Ние си мислехме да наемем някой оркестър от New Orleans или нещо подобно за целите на филма. Изпратих му съобщение “Bryan: Baz. Как ти се вижда?” После се срещнахме и отново го попитах „Какво ще кажеш да ти дадем нашите теми и ти да ги запишеш с твоя бенд?“. После пак го питах „Можеш ли да изпееш „Love is the Drug “? А след време стигнахме до там да го питам „Ще направиш ли кавър версии на песни на Jay Z, Amy Winehouse и Beyonce?“

Bryan Ferry от своя страна разказва: “Baz чувстваше, че музиката от албума „The Jazz Age“ точно отговаря на неговите очаквания, така че ни нае като ни поръча да преработим материала и също така да запишем в този стил съвременна музика, която той и Jay-Z бяха избрали. В записите участваше моят оркестър от предишния ни албум и затова успяхме да подготвим материала до края на януари 2013 г. Baz често идваше в студиото по време на звукозаписните сесии с много ясна идея каква музика му трябва за всяка сцена от филма.Той настоя и направих нова версия на стара моя песен „Love is the Drug“ – на първия ни албум с бенда нямаше пеене и това беше ново за оркестъра.

Baz има силен творчески потенциал и при него музикалният съпровод винаги има важно значение, особено пък за филм като „The Great Gatsby“, където музиката от периода на 20-те години дава ключ към неговата разпознаваемост. Baz много добре познава музиката от този период и беше любопитно как ще съчетаем тогавашния джаз със съвременна музика“.

Албума “The Great Gatsby: The Jazz Recordings“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 8 април, след новините в 21:00 ч.

 

“Second World” на THE FORESHADOWING в “Картини от една изложба”

Трилогията “Qatsi” на режисьора Godfrey Reggio и по-точно филмът „Koyaanisqatsi“ („Живот без баланс“, 1982 г.) става отправна точка за музикантите от италианската Gothic Doom Metal група THE FORESHADOWING при подготовката на техния трети студиен албум.

Пианистът Francesco Sosto ни въвежда така: „В “Second World” („Втори свят“) ние се спираме на конфликта между човека и природата, за това как природата отвръща на масовото навлизане на технологиите, които я унищожават. Много ни помогна в това отношение филмът „Koyaanisqatsi“, шедьовърът на Godfrey Reggio (с музиката на Philip Glass и представян от Francis Ford Coppola – б.а.), който бе силен източник на вдъхновение за нас. Разбира се, ние се влияем по малко от всичко, което ни заобикаля, така че идеята за решение на проблемите от този тип взима форма в зависимост от степента на насищане. Ние идваме в този момент с усещането за нужда от промяна, която да направи революция в нашето мислене и начин на живот, да даде ново начало на нашето развитие.

The Foreshadowing - Second World

The Foreshadowing – Second World

В този албум може да доловите и светлина, той не е толкова мрачен и песимистичен, както изглежда на пръв поглед. Светлината определено е символ на надеждата, мисля, че надеждата е човешко чувство, в края на краищата, и на нас ни е позволено да се надяваме на нещо по-добро за този свят. Но в “Second World” надеждата ни е предназначена да бъде нещо като илюзия. Вървят хората по някакъв си техен път, а около тях всичко се руши, малцина оцеляват в апокалипсиса, оставени да живеят в празна пустош, с чувство за безнадеждност. Те са мрачни и разгневени, след като са загубили всичко, остава има само да вярват, че все още има надежда, и това кара оцелелите да се движат и да търсят хипотетичния втори свят“ – завършва Francesco Sosto.

Албума “Second World” („Втори свят“) ще чуем в събота, 18 март, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.

“The Masquerade Overture” на PENDRAGON в “Картини от една изложба”

“Не се стремим към славата на Мак Поп, тази смесица между Макдоналдс и поп музика, но е трудно да се намери медия, която да е на същите възгледи. Ние сме достатъчно честни, за да вървим срещу вълната на Мак Поп, а честността е буца самородно злато, много рядко и ценно, което не се среща често в Мак Поп. За това се надявам, че за някои хора представляваме нещо особено, нещо специално” – заявява Nick Barrett от британската прогресив рок група PENDRAGON. – “Обичам да правя музика, въпреки че понякога си задавам въпроса “Защо не си избрах работа като на Мики Маус в Дисниленд?”. Друг път ми се иска да върша нещо съвсем различно, но за това се иска много време. Защото да пиша музика ми отнема доста време, аз съм много критичен към това, което правя и не спирам да го преработвам докато не ми хареса. И има още едно нещо, което искам да правя – да накарам хората да се смеят, да се радват, нещо което, повярвайте ми, е много трудно.”

Pendragon - The Masquerade Overture

Pendragon – The Masquerade Overture

Имам удоволствието да Ви изпратя материалите за албума “The Masquerade Overture” или “Увертюра към маскарада”, в който основната тема е за вечната битка между доброто и злото, представени тук под формата на маски.

Този албум ще чуем в събота, 11 март, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.

“Future Was Perfect” в Картини от една изложба

2014 г. бележи началото на групата FUTURE WAS PERFECT (БЪДЕЩЕТО БЕШЕ СЪВЪРШЕНО), в която постоянни музиканти са Христо Пенев (китари и клавишни инструменти), Росен Захариев (китари) и Калоян Михалев – бас китара.

Христо Пенев, който също така е продуцент и тонрежисьор, споделя с нас:

„Името на групата и на едноименния й албум идват от любовта ни към фантастиката и по-точно към ретро футуризма. Той представлява течение в литературата, киното, архитектурата и изкуството, характеризиращ се с вече отминал поглед (от днешна гледна точка) върху това как хората в миналото са си представяли бъдещето.

Интересното е, че в този жанр се описват алтернативни реалности и времеви периоди от историята, които според фантастите биха могли да са се случили по съвсем различен начин, ако технологиите се бяха развили с много по-бързи темпове спрямо действителния ход на историята. Като интересни примери в тази посока са филми (и книги) като Blade Runner, Back to the Future 2, картините на полския художник Jakub Rozalski и много други.

Future Was Perfect

Future Was Perfect

Именно на тази идея се базира името на групата, а също и визията на обложката на албума, която е дело на Рада и София Крачанови. На корицата е изобразен градски пейзаж от 30-те години на миналия век, но на преден план стои андроид, който в тази алтернативна времева линия е пълноправен член на обществото.

Ако все пак можем да говорим за една по-дълбока идея, стояща зад името на групата, то тя се състои в изразяване на призив да не се вярва на празните обещания за перфектното бъдеще, което ни очаква, защото то така и няма да настъпи. Всеки трябва да мисли с главата си и да гради свое позитивно бъдеще, което с чиста съвест да завещае на идните поколения“ – завършва Христо Пенев.

Албума “Future Was Perfect” ще чуем в събота, 4 март, в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.

“Нощен дневник” от Николай Иванов ОМ в “Картини от една изложба”

Особено място сред авторите, на които държим в предаването „Картини от една изложба“, заема Николай Иванов ОМ. Той е музикант, композитор, художник, чието творческо кредо е синтез между традиция и модерност. Николай твори в отворено поле от стилистики, простиращи се между интензивната работа с музика и с фрески, мозайки и кавалетна живопис. Внимателният прочит на неговите изяви разкрива стремежа му да намери оптимален баланс между балканските си корени като творец и неизбежната глобализация, обхванала развитието на изкуството в ситуация на днешното технократско и консумативно общество.

Албумът „Нощен дневник“ е вдъхновен от емоциите в живота на Николай Иванов – пътувания, концерти, летища, гари, сешъни, записи, хотели, екстаз, радост, любов, приятелства и срещи само за една нощ, идеи и изживявания, диалози и разговори, хора, места… Използвани са записвани от автора атмосфери от многобройни места по света, както и гласовете на свързани с всичко това хора, музиканти, актьори. Всъщност това е неподозираната за слушателя скрита страна на творческото екстатично преживяване, която в повечето случай е по-пълноценна, богата и наситена от самото представление или концерт.

Николай Иванов ОМ - Нощен дневник

Николай Иванов ОМ – Нощен дневник

Николай Иванов ОМ споделя:

„Това е безкрайното пътуване на вдъхновението от живота, което изкристализира в музика. Това е добре познатото на всеки артист, наситено с мощен адреналин, препускане, в което всички случки и преживявания са оцветени с магичната аура на неочакваното. Разказите в този нощен дневник преминават от далечните норвежки северни фиорди, топлите нощи на крайбрежието в Торемолинос (Испания) или Адриатика, пустинните пейзажи на Йордания, Египет, Долна Сахара до старинните площади и катедрали на коперниковия Торун, Хайделберг, Будапеща, Париж, Виена, Осло, Загреб, Нюрнберг, Улм и много други, както и от летищата и кафенетата на Париж, Берлин, Делхи, Истанбул, Осло, Брюксел, стотиците хотелски стаи, спирки по пътищата, фериботи, кораби, влакове, самолети и бръмченето на малката ми Хонда, неизменен главен герой в пътуванията, както и основният събеседник за разговори – GPS-а „Камен”.

Малко по малко успях да оформя постоянен „комплект” от инструменти и компактна техника за звукозапис, най-вече за да мога да записвам идеите си навсякъде и във всеки един момент. Така всяка инспирация бе улавяна и онзи велик Миг, в който небесните сфери се разтварят за момент и слиза Божествената музикална искра, се запечатваше максимално достоверно веднага.

Някъде към 2010 година се оформи първата идея да направя серия от дневници, в които да се опитам да „разкажа” за този процес. В тези албуми влизат и много теми, използвани после за филми, но първоначално родени в условията на пътя.

Един ден Краси Желязков (който ме покани за участник в последното издание на „Балкански коне”), след една репетиция извади набор от малки устни хармоники Suzuki в различни тоналности и ми ги подари с думите: „…на тебе повече ще ти потрябват…” Хрумна ми идеята тези хармоники да станат главен „разказвач“ за повествованието и така окончателно изкристализира музикалната линия в „Нощен дневник“ – завършва Николай Иванов.

Този албум ще чуем в събота, 25 февруари, в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.

“Тракийски импресии” от Станислав Станчев – Стенли и Симо Лазаров в “Картини от една изложба”

„Любовта е единствената реалност във Вселената и основен закон на живота. Живеем, за да разберем някой ден, че ние не съществуваме. Съществува Любовта. Ние сме само обвивки, в които се вселява тя“.

Тези думи на Станислав Станчев – Стенли са мото на албума “Тракийски импресии”. Самовглъбеност и лиричност, поетично усещане за живота и света, както и подчертан интерес към литературата, философията и религията, изграждат неговия мироглед и се отразяват в композициите на без време напусналият ни музикант. Ето какво още откриваме в неговите дневници:

„Вярвам в дълбокото значение на звука и музиката и връзката им с живота“ – и по-нататък – „Индивидуалността рефлектира по свой специфичен начин в смисъла и значението на музиката и й придава уникален привкус“.

Станислав Станчев – Стенли и Симо Лазаров - “Тракийски импресии”

Станислав Станчев – Стенли и Симо Лазаров – “Тракийски импресии”

Последната композиция на Стенли родителите му Иван и Росица Станчеви откриват две години след него в новия му синтезатор Yamaha:

„Не бяхме го изключвали, да не би погрешна манипулация да изтрие някой запис. Когато с помощта на проф. Симо Лазаров я намерихме в Yamaha-та, той възкликна: „Та това са теми за мултимедиен спектакъл!“ Стенли не беше оставил писмени указания за нея. Тя имаше звучене на древен свещен обреден танц. Нарекохме я “Тракийски импресии”. Тази основна тема на Стенли породи желание у проф. Симо Лазаров да я доразвие в Балетна рапсодия за пиано и синтезатор „Тракийски импресии“. Ние пък написахме либрето, основано на тракийската митология, по материали на проф. Иван Маразов, с когото се видяхме и беседвахме.“

Сюжетната линия ни повежда към древна Тракия, където Дионис – Загрей, син на Великата богиня майка – Земята, и знатна девойка, дъщеря на жрец, се залюбват. Природа се радва и ликува. Намесват се обаче титаните, които разкъсват Загрей, но светкавица от небето го възкресява. С финален танц любовта и животът тържествуват.

Албума “Тракийски импресии” ще чуем в събота, 18 февруари – в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.

„Светлини и сенки“ на Иван Шопов в “Картини от една изложба”

Иван Шопов e човек с разностранни дарования, гостувал ни няколко пъти в „Картини от една изложба“ с проекта БАЛКАНСКИ заедно с Теодосий Спасов и Иво Христов. За по-младото поколение Иван е легенда с изявите си като топ ди джей по цял свят и автор на електронна музика, други пък ценят повече качествата му на художник, а ето и един негов проект, в който многообразието му успешно се съчетава.

“Lights & Shadows” („Светлини и сенки“) е арт каталог с графики, илюстрации и с музика на Иван Шопов от периода 2001-2011 г., допълнени с фотографиите и дизайна на Иво Христов.

Идеята е музиката да те пренесе в света на светлините и сенките, вълнуващи автора при създаването на неговото графично изкуство. Пред нас е колекция от контрасти – светлина срещу сянка, абстракция срещу реалност и агресия срещу спокойствие. Това е произведение на изкуството, който показва как Иван Шопов представя творческите си виждания за живота чрез простотата на черното мастило върху бялата хартия.

Иван Шопов - Светлини и сенки

Иван Шопов – Светлини и сенки

Всички музикални композиции са създадени на 10 000 метра надморска височина по време на полетите около турнетата на Иван из целия свят. Гледките и мащабите, които се разкриват пред музиканта по време на полет, са изключително вдъхновяващи и носещи идеята за пространство, лекота и безкрайност, и това струи в музиката му.

Ето как Иван Шопов ни представя същината на замисъла си: „Това е вечното търсене на нови музикални хоризонти, покоряването на тишината, укротяване на пулсиращия ритъм и настройка на търпението в автора“.

Албума “Lights & Shadows” („Светлини и сенки“) ще чуем в събота, 11 февруари – в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.

Иван Шопов

Иван Шопов

“Similarity” на EYOT в “Картини от една изложба”

Джаз квартетът EYOT от Ниш, Сърбия, е добре познат у нас както с издадените компакт дискове, така и след четирите им представления пред българска публика, а също и с успехите им от концертите в редица европейски страни.

Със завидно високо ниво на музициране Деян Илиич (пиано), Сладжан Миленович (китара), Милош Войводич (барабани) и Марко Стоилкович (бас) ни представят удивително съчетание на джаза с класическа музика, прогресив рок и фолклор. Техните композиции сякаш мощен поток повличат слушателя напред към безкрая на хоризонта, чийто граници групата се стреми да разбие и разшири.

Това именно настроение се долавя още в дебютния им албум „Horizon“, за да добие нови измерения в третото заглавие от тяхната дискография “Similarity”, или „Сходство“, записан и издаден в Бристол, Англия. Достатъчно е да спомена, че сред участниците в звукозаписния процес откриваме имената на Jim Barr от GET THE BLESSING като продуцент и тонинженер заедно с още двама от тази звездна формация: Jake McMurchie (саксофон) и Pete Judge (тромпет).

Eyot - Similarity

Eyot – Similarity

Най-впечатляваща в звученето на „Сходство“ е атмосферата, това често неопределимо усещане, което музиката внушава. То именно създава онова настроение или чувство, което изкушава слушателя и предизвиква въображението му. Тази атмосфера не е нито мелодията, хармонията или ритъма, но тя се нуждае и от трите без изключение, и точно тя властно присъства в албума “Similarity”. В нея ще откриете както спомени от времената на опушените барове, през искрящите съвременни брас и струнни фрагменти до ембиънт стилистика, поднесени свежо и впечатляващо.

„Сходство“ носи също така посланието, според авторите, че този свят може да се върти повече около нещата, които карат хората да са заедно, а не ги разделят. Деян Илиич, който е композитор и автор на аранжиментите на всички пиеси в албума, споделя също така:

„В основата на нашата ембиънт меланхолична Groove музика са мощната ритмична секция, която се опира на балканските неравноделни размери, на ембиънт и често необичайните линии на китарата, на лиричните мелодии от пианото и особено енергията при свирене пред публика.“

Албума “Similarity”, или „Сходство“, чийто авторски права EYOT предоставят на БНР за излъчване, ще чуем в събота, 4 февруари – в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.

“Blue & White” на RAXELMAD в “Картини от една изложба”

Васил Джиджев (RAXELMAD) от детски години е съпричастен към магията на музиката – дядо му проф. Тодор Джиджев е сред най-ярките имена в българската фолклористика и това дава тласък за неговото развитие, макар и в друга стилистика.

Първите си стъпки в музиката Васил прави през 1994 г. с уроци по синтезатор, после продължава тази линия при Валентин Лазаров, след което записва специалност „Компютърно музициране“ към Нов български университет при проф. Симо Лазаров. Своето творческо кредо определя като музикант и автор в стиловете ембиънт, електро, текхаус и фюжън.

Raxelmad - Blue & White

Raxelmad – Blue & White

Ето как Васил Джиджев ни въвежда в дебютния си албум “Blue & White” („Синьо и бяло“):

„Идеята за албума „Синьо и бяло“ започна да се оформя през 2010 г. Опитах се да предам борбата на противоположностите, желанието да намериш пътя към доброто със средствата на електронната музика и съвременните технологии. Силата на електронното звукоизвличане за мен се оказа най-подходяща в подкрепа на основната идея.

Представям си как мисловно музиката ни води към асоциативното осъзнаване на идеята.От друга страна семантичното значение на присъстващото в заглавието „синьо“ ни навежда към свободата, необходимата за всеки, а бялото – към чистотата на духа. В албума е въплътено съчетанието на стиловете ембиънт и спейс, за да се постигне усещането за доближаване до природата и необятния космос.“

Албума “Blue & White”, или „Синьо и бяло“, чийто авторски права Васил Джиджев предоставя на БНР, ще чуем в събота, 28 януари – в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч. и това ще бъде неговата премиера.

“Белези” от Теодосий Спасов в “Картини от една изложба”

Имаме си ние няколко имена в днешна България, които еднозначно се ползват с обичта на широки слоеве от хората. Теодосий Спасов е достояние и гордост за нашата култура, музикант с огромен брой почитатели в цял свят, и затова в „Картини от една изложба“ често даваме гласност на неговите изяви. Поводът този път е албумът „Белези“ и ето какво ни разкрива Теодосий за неговата предистория:

„Загубих своите родители и осъзнах, че това, което съм написал, цялото ми отношение към фолклора, е свързано с тях. Осъзнах, че музиката ми е посветена преди всичко на тях, на съпругата и сина ми, на приятелите ми. Сетих се и за баба и дядо, за моите първи стъпки в народната музика, които направих в родното ми село Белица. Спомних си за първите вълнения в студиото на БНР в Пловдив, където записвах още като студент. С Националното радио е свързан всъщност целият ми професионален живот. И си казах, че това са белезите, останали по мен и запечатани в музика. Оттам дойде и заглавието.“

Теодосий Спасов - Белези

Теодосий Спасов – Белези

Пиесите в „Белези“ са композирани специално за Оркестъра за народна музика на БНР с диригент Димитър Христов. „Мислил съм за всеки един от тях, оркестрантите – как би изпълнил тази музика, как би се чувствал. Познавам ги всички, някои от деца, и се радвам на тяхното развитие“ – допълва Теодосий, който отдава също така дан на майсторите на кавали, чиито инструменти ползва при записите: Жечко Маринов, Слави Иванов и Иван Нешев.

Албума “Белези”, чийто авторски права Теодосий Спасов предостави на БНР, ще чуем в събота, 21 януари, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.