Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 22)
Tag Archives: Картини от една изложба
“Jazz Samba” от Stan Getz и Charlie Byrd в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Jazz Samba” от Stan Getz и Charlie Byrd. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
През 1961 година Държавният департамент на САЩ изпраща в Бразилия група джаз музиканти, сред които е и триото на китариста Charlie Byrd, без да предполага какви последици ще има това за музикалния пейзаж през ХХ век. Charlie е музикант с класическа подготовка, той учи китара при знаменития Andrés Segovia и продължава да свири на акустична испанска китара при своите участия в различните джаз формации.
В Бразилия Charlie остава очарован от звуците на Bossa Nova, която звучи навсякъде. Всъщност Bossa Nova, в превод „нова насока“, е разновидност на самбата, и тази разновидност завладява Бразилия в края на 50-те години на миналия век. Тогава китаристът João Gilberto усвоява ритмичната сложност на жанра и я свежда до няколко основни положения, превръща я в различен вид пулсация, добавяйки пламенния ритъм на своята китара. От друга страна акордите на Bossa Nova са сложни, повлияни от джаза и класическата музика, и това най-добре личи в композициите на Antonio Carlos Jobim, най-изтъкнатият представител на жанра, който добавя своя хармонична оригиналност.

Stan Getz and Charlie Byrd – Jazz Samba
Триото на Charlie Byrd е силно въодушевено от музиката на João Gilberto. Byrd, барабанистът Buddy Deppenschmidt и контрабасистът Keter Betts си купуват първите два албума на Gilberto и още докато са в Бразилия прекарват часове наред, опитвайки се да разучат новия стил.
След като се завръщат в САЩ тримата продължават заниманията си с Bossa Nova и правят няколко представления в клуба Showboat Lounge в столицата Вашингтон. Именно там Charlie Byrd се запознава с тенор саксофониста Stan Getz, който го кани у дома си и там прослушват плочите на João Gilberto и Antonio Carlos Jobim, които е донесъл от Бразилия.
По това време Stan Getz е знаменитост, той още в тийнейджърски години завоюва признание с Woody Herman Big Band, а великият John Coltrane казва за него: „Разбира се, всички бихме искали да звучим като Stan.“ Getz не се нуждае от дълго убеждаване, защото веднага открива в музиката от бразилските плочи великолепна основа за своя лиричен импровизиращ стил като фон за саксофона си.
Следващата стъпка е да се намери издател, когото да убедят да се запише музика в стила Bossa Nova и с тази задача се заема Stan Getz. Той лети от Ню Йорк за Вашингтон, преди това си урежда среща с Creed Taylor, който по това време поема управлението на Verve Records от Norman Granz, и му представя идеята. Това се оказва добър повод за TAYLOR да направи успешен дебют във фирмата.
Charlie Byrd подбира песните, прави аранжиментите и организира сесиите за звукозапис. През октомври 1961 г. Getz и Byrd правят пробни записи в стилистиката на Jazz Samba, които обаче остават неиздадени.
Албумът “Jazz Samba“ е записан няколко месеца по-късно, за около два часа на 13 февруари 1962 г. в църквата с отлична акустика „All Souls Unitar“ в столицата Вашингтон с участието на Stan Getz, тенор саксофон, Charlie Byrd, китара, Keter Betts, контрабас, Gene Byrd, контрабас и китара, Buddy Deppenschmidt и Bill Reichenbach – и двамата на барабани.
С меките си текстури, нежното звучене и ненатрапчивото релаксиращо усещане, “Jazz Samba“ се налага над властващата през предходното десетилетие “cool” стилистика в джаза, с което достигна до широката публика, като преодолява дразнещите звуци в Be-Bop и Hard-Bop стиловете. За това допринася мекият и нежен звук на тенор саксофона на Stan Getz, чийто естествен лиризъм му позволява свободно да импровизира. По този повод вибрафонистът Gary Burton отбелязва: „Когато Stan импровизира, мелодиите, които свири, излизат с по-богат звук в сравнение с композираните.“ Магията обаче се състои в пулса – хипнотичните ритми на традиционната бразилска танцова музика, леко урбанизирана, неуловимо променена с леко забавено темпо от джаз повлияните бразилски композитори.
“Jazz Samba“ е издаден през април същата година и в средата на септември влиза в класацията за поп албуми Billboard 200. На 9 март 1963 г. става № 1 не само за поп, но и за джаз и рок музика, за да прекара общо 70 седмици в същата класация, което е рекорд за времето си. Половин милион плочи са продадени през първите 18 месеца, а Stan Getz получава през 1963 г. отличието “Grammy” за най-добро джаз изпълнение.
Bossa Nova завладява САЩ, става най-търсената музика на планетата със свежата си изтънченост, свързвайки поп музиката с по-сериозните жанрове. След огромния успех на “Jazz Samba“, джаз и поп музикантите започват масово да използват новото звучене. Cannonball Adderley, Quincy Jones, Coleman Hawkins, Dizzy Gillespie, Herbie Mann, Ella Fitzgerald, Herb Alpert, Tony Bennett, Nat King Cole и Miles Davis са сред първите, които записват Bossa Nova песни или албуми. „Кралят на рока“ Elvis Presley пее „Bossa Nova Baby”, а певицата Eydie Gormé издава хитовата песен “Blame it on the Bossa Nova”.
„Знаех, че bossa nova е нещо, което ще стане силно привлекателно за публиката. Не знаех обаче, че ще вдъхнови хората да носят bossa nova вратовръзки“ – споделя Charlie Byrd.
Албума “Jazz Samba“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 28 декември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Танцувайте с Емил” от Емил Димитров в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Танцувайте с Емил” от Емил Димитров. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Мен ме създаде публиката – твърди Емил Димитров в спомените си пред Гергана Михайлова – тя ме избра, тя ме направи звезда. Пишех композициите си, съобразявайки се нейния вкус и винаги ги изпробвах най-напред пред нея. Само ако публиката кажеше „да“, само тогава записвах песента. Тъй че имам творби, останали непубликувани. Пеех за цялата публика. В моето съзнание тя олицетворяваше един единствен човек, който ме харесва, обича и желае да ме слуша… Публиката беше за мен един организъм, една обща цялост, която се нуждае от мен, а и аз се нуждаех от нея. В тези моменти ние заедно поемахме дъх, едновременно се усмихвахме, вкупом пеехме и плачехме“.
Същата тази публика настоятелно предлагаше да намерим място в „Картини от една изложба“ за албум на Емил Димитров и да направим разговор за неговото дело, което далеч не е лесна работа. Защото за него е писано и казано толкова много, че е трудно да се представи нещо ново, още повече в предаване за концептуални албуми.

Емил Димитров – Танцувайте с Емил
Неотдавна се простихме с Милчо Левиев и си спомних думите му за Емил Димитров: „Искам официално да отбележа – първата идея да направя джаз в неравноделни размери, в 9/8 – това е „Блус в 9“, – дойде от Емил Димитров. Той беше разпределен в казармата в Пловдив и написа „Нашият сигнал“ в 9/8. Във Военния клуб в Пловдив през 1961 г. изнесе огромен концерт – малко хора го знаеха, но беше нашумял. Когато говорим за поп певец в България – това е той! Той е певецът със собствен стил, интелигентен. Исторически Емил Димитров беше нашият най-голям поп певец. Останалите бяха малко или повече имитатори. Емил Димитров беше иноватор.“
Не са едно и две нещата, които Емил Димитров прави за първи път на българската поп сцена, освен използването на неравноделните размери – той бе първият наш певец, който изпълняваше свои собствени песни, негов бе първият български самостоятелен албум, той първи сред певците събра над 70 хиляди души на стадион, негови песни са изпълнявани и на френски, италиански, руски, английски, полски, испански, немски, фламандски, фински и шведски езици, негова е първата българска композиция, спечелила награда на международен конкурс, той е първият български изпълнител, носител на „златна“ плоча и т.н. Впечатлява и списъкът със знаменити певци, изпълнявали негови песни, сред които ще спомена само Тони Кристи, Алла Пугачова, Милва, Линда Рос, Йосиф Кобзон, Дейвид Александър Уинтър и Едита Пиеха.
Първите изпълнения на Емил Димитров в съзвучие с модерния за онази епоха hard rock се появяват на дългосвирещата му плоча “Танцувайте С Емил“, която именно решихме да представим. Това всъщност е един от неговите най-силни, най-разнообразни, най-добре съставени и изпълнени албуми, в който откриваме съчетание на присъщата му мелодичност с новите изразни средства от началото на 70-те години на миналия век.
И още нещо, макар и съставен от 8 отделни песни, този негов проект се възприема като нещо цялостно. Основната стилистична линия е върху основата на Hard Rock-а и това най-добре се откроява в изпълненията „Шехеразада“, „О, как обичам този ден“, „Сън“ и „Без тебе свършва моят живот“.
Албума “Танцувайте с Емил“, записан с участието на формацията „Синьо-белите“ с диригент Митко Щерев (който също така е композитор на две от песните и прави повечето аранжименти) и Трио „Обектив“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 21 декември, след новините от 21:00 ч.
Специален гост ще бъде Антоний Арнаудов, автор на книгата „Без грим – песните и грамофонните плочи на Емил Димитров“, която ползваме при подготовката на предаването с неговото любезно съгласие.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“In Cauda Venenum” от OPETH в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “In Cauda Venenum” от OPETH. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Защото ако спрем да мислим, ние ще сме мъртви“
от „Градината на земните удоволствия“
Шведската Progressive Rock група OPETH изминава дълъг път в своето развитие, чието начало е през 1990 г. в Huddinge, малко градче на юг от столицата Стокхолм. Тогава певецът David Isberg и китаристът Mikael Åkerfeldt решават да направят „най-свирепата банда в света“. Името на групата произлиза от думата „Opet“, взета от романа на Wilbur Smith „Слънчевата птица“. В този роман Opet се казва измислен финикийски град в Южна Африка, в смисъл „Градът на Луната“.
Първите изяви на състава са в стилистиката на агресивния Death Metal, но още тогава те се опитват да разчупят неговите ограничения с включването на акустични инструменти като пиано и китара. През 2001 г. техен продуцент става „принцът на Progressive Rock музиката“ Steven Wilson, който ги насърчава да разширят звуковата си картина, да прилагат нови звуци и техники. В резултат те започват все повече да се отдалечават от Death Metal, като успяват да продадат общо над 2 милиона копия от албумите си към началото на 2019 г. и така стигаме до техния тринадесети студиен албум, издаден преди три месеца, смятан от мнозина за най-доброто, сътворено от групата.

Opeth – In Cauda Venenum
През това време само Mikael Åkerfeldt остава от първоначалния петчленен състав и той се нагърбва да бъде продуцент, певец, автор на текста и музиката. Ето как ни въвежда в албума “In Cauda Venenum“ („Отрова в опашката“):
„Това съм аз и това е OPETH. Мисля, че феновете лесно ще разпознаят моя стил на композиране, звукът ни и това, което правим като група. Но има и изненади в “In Cauda Venenum“, от струнния оркестър и звуковата картина с шведски говор до солата на Fredriks Åkesson и текстовете с шведска поезия. Исках да има заглавие на латиница, което да може да се използва без промяна и в шведската, и в английската версия на албума, така се спрях на „Отрова в опашката“. Това се случи, когато с Travis Smith работехме върху обложката на албума. Попаднахме на малко насекомо, скорпион, на което той нарисува петте глави на членовете на OPETH.
Най-забавната част от писането на “In Cauda Venenum“ беше шведската идея, която ми дойде, докато возех децата на училище. Не беше лесно да се решим да направим цял албум на шведски, а същевременно исках да създадем творба на по-високо ниво, да звучи епично и помпозно, със струнни инструменти и съвременни звукови ефекти. Имахме достатъчно време за създаване на албума, през което си припомних композициите на Kate Bush, DEEP PURPLE и особено на Philamore Lincoln, а също и доста джаз музика под влиянието на жена ми.
Що се отнася до възприемането на нашия албум от слушателите, аз наистина не знам какво мислят за това. Не знам как хората слушат музика в наши дни. Знам как аз слушам музика. Предоставям се време само за слушане на музика. Печеля време за музика. Не правя нищо друго, докато музиката свири. Така бих искал и хората да се съсредоточат върху нашата музика; не я слушайте като фон за ежедневните ви работи, като бял шум или каквото и да било. Ако искате да разберете “In Cauda Venenum“, надявам се, че по нашите стандарти ще намерите нещо различно“ – завършва Mikael Åkerfeldt.
Темите в албума представят своеобразен протест и гняв срещу политиците и правителствата, фалшивите новини, социалните медии и религиите, които отнемат невинността на младото поколение и водят до самота и безвременна смърт, и същевременно – за търсенето на универсалната истина. В звуковата картина пък е включен гласът на бившия премиер на Швеция Улоф Палме (Olof Palme), има и цитати от поета Bruno K Öije и шоумена Jan Lööf.
Албума “In Cauda Venenum“ или „Отрова в опашката“, записан със струнен оркестър и хор, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 14 декември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Песента на славея“ от СВЕТОГЛАС в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Песента на славея“ от СВЕТОГЛАС. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В „Картини от една изложба“ отделяме специално внимание на изтъкнати български музиканти, и не е случайно, че мнозина от тях ни търсят като място за изява на най-новите си произведения.
Така e и сега, с „Песента на славея“, третият самостоятелен албум на мъжката вокална формация СВЕТОГЛАС. Тя е създадена през 2009 г. от Даниел Спасов и Милен Иванов – солисти на световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове”. СВЕТОГЛАС е сред първите български мъжки вокални формации, чиято цел е да представи богатството и красотата на старинното българско мъжко църковно и народно пеене.
Новото във вокалната и сценичната практика на формацията е представянето за първи път на музикални творби от фолклорната култура, които не са звучали никога досега. Това са песни от най-стария български фолклорен пласт, полифонични творби на базата на традицията, импровизации, старинни монодични и хармонични църковно-славянски песнопения.

Светоглас – Песента на славея
В албума „Песента на славея“ са включени 22 фолклорни песни, с които музикантите от СВЕТОГЛАС ни предлагат музикално пътуване из песенния фолклор, което ги води в различни райони на България – Средна Западна и Северозападна България, Пиринска Македония, Тракия, Странджа.
Някои от тези песни са част от концертния репертоар на групата, други са издирвани и реставрирани от старинните пластове на фолклора. С изключение на „Бре, Петрунко“ на композитора Филип Кутев, всички останали са оригинални изпълнения, които не са записвани до този момент. Има две солови песни – „Момини сълзи“ – с Даниел Спасов и „Телеграма дойде“ – с Милен Иванов. Дуетите са от шопския регион, запазени са във вида, в който са достигнали до нас, при това без композиторска намеса, а останалите песни са съвременни обработки и аранжименти на Милен Иванов и една на академик Николай Кауфман.
Повечето песни са a capella, в други са включени традиционни фолклорни инструменти, в трети – класическите пиано, обой, виолончело и акустична китара.
Този проект представлява синтез на различните творчески търсения на музикантите от СВЕТОГЛАС през годините, обединени в цялостно произведение. Песента „Игра“ например е уникален опит за съчетание на класическа музика и български фолклор – Темата /фугатото/ от увертюрата към операта „Вълшебната флейта“ на Волфганг Амадеус Моцарт и тракийската песен „Завило се вито хоро“ – един експеримент, който се приема възторжено от публиката и в България, и по света.
Албума „Песента на славея“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 23 ноември, след новините от 21:00 ч., и това ще бъде неговата радио премиера, преди официалното представяне на 28 ноември в Софийската градска художествена галерия.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Resistance“ от IQ в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Resistance“ от IQ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Британската нео-прогресив рок група IQ не е от най-популярните у нас, но тя отдавна завоюва на световната сцена репутацията на една от най-ярките в стила прогресив рок. И мнозина виждат в нейно лице продължител на традициите на GENESIS от периода с Peter Gabriel и на MARILLION с певеца FISH. Сред характерните черти за тази група е забележителното постоянство в отстояване качеството на собствената им музика в продължение на 38 години.
Така е и сега, след издаването миналия месец на техния дванадесети студиен албум. “Resistance“ („Съпротива“) е на два компакт диска в добре познатата ни стилистика и ето какво споделят в интервю двама от музикантите.

IQ – Resistance
Китаристът Mike Holmes, основен автор на музиката: „Когато работехме върху предишния ни албум „The Road Of Bones“ („Пътят на костите“, 2014) имахме доста материал, който не ни се искаше да изоставим. Затова продължихме работата върху него и го издадохме като бонус диск към албума. Другояче стана с “Resistance“: тук всичко вървеше много последователно от самото начало и колкото повече разработвахме песните, толкова по-трудно ставаше да решим какво да поставим в „главния албум“ и какво не. В един момент решихме, че това трябва да е двоен албум, няма да е строго концептуален, но в който песните са тематично свързани, като на мен най-силно въздействие ми оказа плашещата история за изменението на климата.“
Певецът Peter Nicholls, автор на текстовете: „Общото в тематиката на стиховете е времето, в което живеем. Те са израз на този етап от живота ми, в който съм в момента, и това е червената нишка през всички песни. Ако се заслушате в текстовете и музиката, ще доловите желанието ни за съпротива, дори за бунт, но също така и усещането, че понякога сме твърде безпомощни и безсилни от начина, по който се развива светът, а нямаме властта да променим нещата. Заглавието „Съпротива“ се отнася до изживяната от мен дълбока интроспекция, при която наблюдавах съзнанието си, за да намеря сили да се разбунтувам срещу убийствени за мен обстоятелства. Става дума за реални събития от живота ми през последните години, когато имах някои лоши преживявания и в един момент стигнах до точката, в която си казах: Стига! Време е да отвърна на удара!“
Албума “Resistance“, или „Съпротива“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 16 ноември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Showdown!“ от Albert Collins, Robert Cray and Johnny Copeland в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Showdown!“ от Albert Collins, Robert Cray and Johnny Copeland. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Продуцентът Bruce Iglauer замисля проект с участието на трима изявени блус китаристи, нарича го Texas Guitar Showdown и го представя на фестивала за блус музика в Чикаго през 1984 г. В състава му са включени Albert Collins, Johnny Copeland и Gatemouth Brown с намерението тази формация да бъде записана и издадена на дългосвиреща плоча. Но скоро става ясно, че Gatemouth Brown не се вписва в намеренията на Iglauer и на негово място е поканен младият Robert Cray, който напълно достойно се включва в триото. Нещо повече, тримата успяват да постигнат завидна синергия и сплотеност, резултат от приятелството им от години и от намеренията им за сътрудничество, а не само на индивидуалната им виртуозност. Така например по време на записите се оказва, че Johnny Copeland е болен и той вместо да се лекува у дома по лекарско предписание, свири легнал на пода на студиото.
Началото обаче е близо 30 години по-рано в шумните блус барове на Хюстън, щата Тексас. Младият тогава китарист Albert Collins, току що усвоил ледения звук на своя Fender Telecaster, взема под крилото си тийнейджъра, амбициозния певец и автор на песни Johnny Copeland. В онези дни Albert все още не е „господарят на Telecaster“, изобретателят на така наречения „The Cool Sound“ („Студеният звук“). А Johnny все още не е „Texas Twister“ („Тексаската пясъчна вихрушка“), международният посланик на блуса, пренасящ звука от онези барове в Хюстън към Европа, Африка и страните отвъд Желязната завеса. Тогава те бяха просто двама диви младежи, които обичаха да правят музика и да купонясват заедно. Johnny научи първите си трикове на китара от Albert и това усили тяхното приятелство, което остана до края на живота им.

Albert Collins, Robert Cray and Johnny Copeland – Showdown!
Петнайсет години по-късно. Рок китаристът Robert Cray присъства на абитуриентския си бал в гимназията в Такома, щата Вашингтон. Обаче вместо обичайните кавъри на парчета от Toп 40, на бала свири Albert Collins. Robert е очарован и още същата вечер решава, че започва да свири блус. Albert приема младия Robert за свой духовен син и го обучава да свири на китара в стилистиката на тексаския блус, точно както беше направил същото с Johnny години преди това. В продължение на пет години групата на Robert Cray прави най-яркото блус шоу в Тихоокеанския Северозапад на САЩ, често пъти белязано от участието на Albert Collins.
1985 г. Тримата приятели се събират в студиото Streeterville в Чикаго, създават изключителна атмосфера по време на работата си, вдъхновявайки се един друг и записват “Showdown!” („Гала представление!“), който веднага след издаването си грабва вниманието на слушателите и специализираните издания. През следващата година той е отличен с наградата “Grammy” за най-добър запис на блус музика, за да добие по-сетне репутацията на един от най-важните за историята на блуса албуми.
Текстовете на песните ни представят ярки образи, посветени на различни аспекти на любовта: жена ритуално разпуска косите си по пълнолуние; мъж се завръща в родния си град при малкото момиче, което е оставил преди време; виждаме и красавицата, която постига всичко в живота си с едно щракване на пръсти; долавяме копнежа на музикант да се върне при жена си у дома, както и лошия късмет на друг с жена, която обича да кръшка, а самият той сънува първата си любов, докато проиграва всеки долар на карти.
Албума “Showdown!” или „Гала представление!“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 9 ноември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Simulation Theory“ от MUSE в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Simulation Theory“ от MUSE. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
1. „Делът на цивилизациите на човешко ниво, които достигат до след-човешка фаза (тоест такава, която е способна да изпълнява симулации на предците си с висока степен на достоверност), е много близък до нула“, или
2. „Делът на след-човешките цивилизации, които се интересуват от провеждането на симулации на своята еволюционна история или нейни вариации, е много близък до нула“, или
3. „Делът на всички хора с нашия вид преживявания, които живеят в симулация, е много близък до едно“.
Ето така през 2003 г. шведският философ трансхуманист и професор в University of Oxford – Niklas Boström, – формулира своите три тезиса в статията „Живеете ли в компютърна симулация?“, че нашата реалност е илюзия.
Той обаче не е първият в човешката история, който стига до подобни изводи. Питагор, Платон и Аристотел в Европа, Джуан Дзъ в Китай, както и индийската концепция за Майя – илюзията на битието, – Рене Декарт в Средновековието, а в по-близките ни дни Jaron Zepel Lanier, създателят на термина Virtual Reality (VR – виртуална реалност) през 1989 г., имат сходни идеи.
Теорията на симулацията, или хипотезата на симулацията, както е известно, всъщност е философско учение за това, че реалността е симулация, като най-често се има предвид „компютърна симулация“. Това учение намира интерпретация в масовата култура, като е достатъчно да споменем творбите на писателите Richard Bach, Douglas Adams, Kurt Vonnegut, Philip Dick, филмите от трилогията „Matrix“ („Матрицата“) на Lana и Lilly Wachowski, „The Thirteenth Floor“ („Тринайсетият етаж“) на Josef Rusnak, „Total Recall“ („Зов за завръщане“) на Paul Verhoeven и „Ready Player One“ („Играч първи, приготви се“) на Steven Spielberg.

Muse – Simulation Theory
В тази поредица се включват и музикантите от британската рок група MUSE:
„Нарекохме нашия албум “Simulation Theory” („Теория на симулацията“) под влиянието на Niklas Boström – заявява певецът и китаристът Matt Bellamy, основен автор на текста и музиката – защото смятаме, че нашата реалност е генерирана изкуствено, че всички ние „плуваме“ вътре в някакъв компютър. Живеем в сложни времена и желанието ни да се измъкнем от тях вероятно е естествено нещо. Говоря за неща като VR компютърни игри и живот във въображаем свят. Общата идея е, че може би вече живеем в симулация и не всички го знаем, че представляваме само съвкупност от кодове в необичайна съвкупност от симулирана среда.
По някакъв начин обаче нашето духовно и религиозно мислене вече казва това на децата ни и си мисля, че това може да бъде облекчаващо. Може да ни даде сила да поемем повече рискове; и да не приемаме живота толкова сериозно, ако започнем да мислим за това, че не всичко е толкова зле или че идва краят на света. Така ни хрумна идеята за бягството от настоящия момент и сивото ежедневие на нашия живот с излизането в някакъв виртуален свят или дори в различен момент от време.
Концепцията на албума се състои именно в тази идея за симулация и извеждане на себе си отвъд реалността и проникването ни в алтернативна вселена от друг вид. Това беше естетически избор, но предполагам, че можете да кажете, че е отчасти и политически. Ние живеем в сложни времена и искането да се измъкнем от тях вероятно е нещо естествено.
Всичко започна по времето, когато усилено се занимавах с VR игри и започнах да чета Niklas Boström и други автори за теорията на симулацията, откъдето е тази идея, че изчислителната мощ на компютрите един ден ще бъде достатъчно голяма, за да симулира цяла Вселена по начин, който би бил доста точен. Спомних си и за филмите с дистопия от 80-те години като „Aliens” („Пришълците“), “Terminator”, “Total Recall”, “Escape from New York” („Бягство от Ню Йорк“) или дори “Back to the Future” („Завръщане в бъдещето“), които показват бъдещото през ХХІ век. Интересно ми бе да се върна към това и как се почувствах, когато видях тези неща, в сравнение с това, къде всъщност сме днес и как има някои паралели, въпреки че не е задължително да изглеждат по същия начин, по който хората тогава предвиждаха как роботите превземат света.
В песента “Algorithm” от “Simulation Theory” пея доста открито за идеята, че автоматизацията и роботиката, наред с изкуствения интелект започват да превземат живота ни. И мисля, че една от причините, поради които MUSE се вълнува от тази тема, преминаваща през доста от нашите албуми, е, че музикалната индустрия беше една от първите, които изпитаха автоматизацията. Идеята, която ни вълнува е, че да учиш за цигулар или пианист или нещо подобно, в крайна сметка в съвременната епоха е по-малко ценено от това да вземеш лаптоп, за да създаваш семпли или да генерираш някакви звуци. Наборът от човешки умения се заменя с компютри и вземане на семпли, а в нашата индустрия това започна отдавна. Вече не е шега от научната фантастика за нас да казваме, че изкуственият интелект някой ден може да ни вземе работата.
Иначе предизвикателствата са до голяма степен едни и същи, както когато започнахме през 1994 г. Изглежда, че на всеки две или три години светът става различно място, така че винаги сме се опитвали да правим рок, в който да има някакъв смисъл, или цел, или усещане за битие. Опитваме се да използваме новите технологични решения и инструменти, с които свирим заедно, за да създадем симбиоза, а не да противопоставяме миналото и настоящето.
И тъй като технологията винаги се променя, политическият пейзаж също постоянно се променя, езикът, с който работим, също се налага да го променяме непрекъснато.
Определено се чувстваме по-самотни, отколкото преди. Имам усещането, че преди 15-20 години имахме толкова много връстници, които ни бяха съмишленици, имахме приятелски състезателен дух, нещо, което сега ни липсва. Но също така ни създава усещането, че правим нещо уместно – защото ние сме умираща порода, нали знаете?“ – завършва Matt Bellamy.
Албума “Simulation Theory” или „Теория на симулацията“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 2 ноември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Double Vision” от ARENA в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Double Vision” от ARENA. Събота, 22:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„…сърдит и разочарован човек се разхожда върху замръзнало езеро. Ледът под неговите крака внезапно се пропуква и той потъва във водата. В следващите мигове отправя поглед към себе си в търсене на това, което е…“
Така започва албумът “The Visitor” или „Посетителят“ на британската група ARENA, най-успешното заглавие в тяхната дискография, станало знаково за Progressive Rock музиката през 90-те години на миналия век. „Посетителят“ е издаден през 1998 г. и след 20 години музикантите от ARENA се връщат към него, като организират турне, по време на което го свирят изцяло. Темите в този албум явно ги вълнуват още, защото откриваме тяхното развитие през същата 2018 г., когато записват последния си засега студиен албум “Double Vision” или „Двоен образ“ по заглавието на една от песните в “The Visitor”.

Arena – Double Vision
Пианистът Clive Nolan е автор на текста, негова е и голяма част от музиката, ето какво споделя в интервю:
„Има няколко препратки към “The Visitor”. Освен, че взехме заглавието на албума от него, текстовете отговарят на някои от многото въпроси, които ми бяха задавани за „Посетителят“ през последните 20 години, най-вече ги има в епичната 22-минутна „The Legend of Elijah Shade“ („Легендата за Илая Шейд“). Също така минах през няколко доста страшни операции на очите, които се отразиха на моето „гледане“ на нещата, за това нека не ви учудва заглавието „Двоен образ“!
С този албум имахме намерението да съчетаем миналото ни и бъдещето. Наистина исках да възвърна някои от стиловете и подходите, които използвахме през последните двадесет години. Беше време за по-инструментално звучене и завръщане към епичните структури.
Що се отнася до стиховете в албума, те са като в калейдоскоп. Тук задавам въпросите за доверието и готовността ни да съдим всекиго и всичко, въпреки че светът не е черно-бял, за греха и изкуплението, за призраците, които ни създават страхове, близки до параноята, има и мои спомени от ранното детство, които с течение на времето бяха объркани и слети в напълно нови, но реалистично изглеждащи образи. Ще откриете също така хора, които пък страдат от синдрома на самозванеца, обичат да се представят за такива, каквито не са, други пък силно надценяват собствената си значимост, но имат и публика, която купува „новите дрехи за краля“.
Източник на вдъхновение за мен са филмите, книгите и животът като цяло. Нещата просто ми влизат в главата и аз ги регистрирам. Наскоро разговарях с едни момчета в Чикаго чисто теоретично, стана интересна дискусия и от това може стане концепция за следващия албум на ARENA“ – завършва Clive Nolan.
Съставът на групата включва Paul Manzi (водещ вокал), Clive Nolan (клавишни инструменти и вокал), John Mitchell (китари и вокал), Kylan Amos (бас китара) и Mick Pointer (барабани).
Албума “Double Vision” или „Двоен образ“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 19 октомври, след новините от 22:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!



