Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 18)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Amidst the Chaos” от Sara Bareilles в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Amidst the Chaos” от Sara Bareilles. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Втора поредна седмица в „Картини от една изложба“ ще представяме албум на носител на наградата Grammy от церемонията през 2020 г. и сега това е певицата и композиторът Sara Bareilles, наградена в категорията за най-добро изпълнение в жанра на коренната американска музика.
Sara притежава силен мецосопранов глас и често сравняват нейния маниер на музициране с този на Regina Spektor, Fiona Apple и Billy Joel заради втъкаването на пианото в нейните композиции, а тя самата го определя като „пиано базиран pop-soul“ и споделя, че нейни източници на вдъхновение са Etta James и Sam Cooke.
Но освен че композира и изпълнява песни, станали хитове с милионни продажби (само „Love Song“ е с над 4 милиона), Bareilles подготвя спектакли за сцените на Broadway и за телевизионни сериали, изпълнява партиите на Мария Магдалена в паметната версия на „Jesus Christ Superstar“ от 2018 г., а книгата ѝ “Sounds Like Me” („Звучи като мен“) става бестселър в класацията на „The New York Times“.
Песните от нейните 7 студийни албума, сред които има с платинени и златни сертификати за продажби, разкриват страстна чувствителност наред със спокойна мъдрост, и до болка откровено представят гледната точка на жената в любовните отношения. Тематиката в албума „Amidst The Chaos“, или „Сред хаоса“, който ще представим в „Картини от една изложба“, обаче е в съвсем друга плоскост, той е с най-ярко изразена политическа позиция.
Sara Bareilles – Amidst the Chaos
„Една от основните причини, която ме накара да започна да композирам отново, бяха изборите за президент – казва Sara. – Хрумва понякога, че се хванах в капана на мисълта как всичко може да стане по съвсем нов начин, но животът е хаотичен. Така е откакто свят светува и така ще бъде завинаги. И така, хващам писалката, хартията и пианото, и се опитвам да осмисля всичко около мен, а всъщност става въпрос за това как да се справим и да съществуваме, като продължим да живеем и да избираме любовта сред лудостта. И още нещо: мисля, че е наистина опасно да се преструваме, че не допускаме грешки, аз лично спрях да се опитвам да крия грешките си. В нашето общество всичко се представя ретуширано, нещата се доукрасяват или заличават, преправят се и се орязват, имаме толкова силен акцент върху този фалшив бог на съвършенството, който всъщност не съществува, затова се чувстваме измамени по някакъв начин“.
„Сред хаоса“ по този начин дава гласност на нейния индивидуален процес на намиране на смисъл от собствените си несъвършенства, на съчувствието към самата себе си, което прехвърля върху объркания и жесток свят около нас. Албумът е политически, защото е личен и обратното, личен е, защото е политически.
Например песента „A Safe Place To Land“ („Сигурно място за пристан“) е вдъхновена от разказите за деца, които са били изтръгнати от семействата им на границата между САЩ и Мексико:
„Бях вцепенена, седях в студиото, чувствайки се напълно безпомощна, и си задавах въпроса „Не можем ли да открием в себе си състрадание и да им предложим тих пристан? Не можем ли просто да се водим от човечността като основа на всичко, което правим? Та никой не взема бебетата си на ръка и не тръгва да извърви 1000 мили, ако му е добре у дома.
От друга страна, този кризисен период за повечето (ако не и за всички) от нас, беше толкова плодородно време за мен като творец, защото просто изливах всичко в тези песни все едно засявах малки семена, и така предприех онези първи стъпки, с които започвах да откривам себе си. Да откриеш себе си понякога е най-трудното нещо на света, особено сред хаоса на живота. Още като дете имах дълбоко чувство на вяра, вяра в Бог или във Вселената, или както искате да го наречете, което запазих до днес. Вярвам, че всичко се случва по някаква причина“ – завършва Sara Bareilles.
Албума „Amidst The Chaos“, или „Сред хаоса“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 24 октомври, и този път след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Social Cues” от CAGE THE ELEPHANT в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Social Cues” от CAGE THE ELEPHANT. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Matt Shultz, певецът на американската рок група CAGE THE ELEPHANT, се развежда с жена си, френската актриса и модел Juliette Buchs, след седем години брак. Това събитие, наред със самоубийството на двама от най-близките му приятели по това време, намира отражение не само в текстовете на песните, но и в музикалната стилистика на техния пети студиен албум „Social Cues“ („Социални сигнали“), който звучи доста по-мрачно. Освен развода тук откриваме и темите за славата, чувството да си аутсайдер (Matt и брат му Brad, китарист в CAGE THE ELEPHANT, са израснали в бедно семейство), за депресията, изневярата, а също така бягството и криенето от собствените страхове.
CAGE THE ELEPHANT са добре познати сред по-младата аудитория на нашето предаване с умелото съчетание на много от звуковите характеристики на алтернативния рок с Hip-Hop и поп елементи, и благодарение на това успяват да се наредят сред знаковите за второто десетилетие на ХХІ век Indie групи. Родом от щата Кентъки, те намират своето първо поприще за изява в Англия, където издават дебютния си албум през 2008 г., приковал вниманието на слушателите и специализираните музикални издания от двете страни на Атлантика, ставайки платинен по брой продажби в САЩ. Тяхната музика тогава я оприличават на хибрид между WHITE STRIPES и BECK, и скоро става постоянно звучаща на вълните на американските радиостанции за модерен рок. Следващите два албума също регистрират рекордни продажби със статус „златни“, а последните им издания носят и две отличия Grammy.
Cage the Elephant – Social Cues
Заглавията на песните в албума „Социални сигнали“ и тяхното съдържание още с първото заглавие „Broken Boy“ („Счупено момче“) ни въвеждат в драмата на Matt Shultz. По-нататък долавяме натиска върху него в заглавната песен и очакванията на обществото като към известна личност, за да чуем в „Black Madonna“ („Черната Мадона“) признанието: „Няма къде да избягаш, няма къде да се скриеш, не се забавляваш, мисля, че ти трябва да се метнеш на мотора, обади ми се, когато си готов да станеш истински“. В „Night Running“ („Нощно бягане“), в която участва и певецът Beck, си спомняме за онези моменти, когато всичко изглежда е било наред и би могло да се оправи, и само ако беше възможно да се бутилира тази моментна надежда за по-късно, когато нещата вече не са такива.
Минаваме през „Ready To Let Go“ („Готов съм да те пусна“) и „House Of Glass“ (“Стъклената къща“), “Love’s The Only Way” („Любовта е единственият начин“) и “The War Is Over” („Войната свърши“), за да стигнем до финала, който закономерно се казва “Goodbye” („Сбогом“): „Изглежда, че вчера бях дете, просто вълничка във времето. Желая те всичко хубаво, искам да те видя да се усмихваш! Всичко е наред, сбогом!“
Чувствата, които бушуват в Matt Shultz, са толкова силни, че той прави само една проба на последната песен, която изпълнява през сълзи, преди да изчезне от студиото за три седмици.
За участие са привлечени струнен оркестър с диригент David Campbell, който прави и оркестрациите, вокалната група W. CRIMM SINGERS, както и певецът и композиторът Beck.
Албума „Social Cues“, или „Социални сигнали“, отличен с наградата Grammy за най-добър рок албум през 2020 г., ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 17 октомври, този път след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“First Love” от Yiruma в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “First Love” от Yiruma. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Където и да се намирате, винаги може да откриете нещо красиво, когато слушате музика“
Тези думи на знаменития южнокорейски пианист Yiruma са по повод на обаждане от млада жена, негов почитател: „Имам ужасна гледка през прозореца си, но когато затворя очи и слушам Вашата музика, може да си представя местата, където искам да бъда“.
Yiruma не е обикновен пианист, и макар да влиза в стандартните рамки на категорията изпълнител-композитор, постоянно разширява музикалния си обхват като работи с широк кръг музиканти. В последно време това са представители на набиращия популярност K-Pop жанр като 2AM, Ailee, Baek Ji Young. Всъщност той иска няколко прости неща да постигне със своята музика: да успокоява, вдъхновява и да напомня на аудиторията си значението на любовта и надеждата.
Yiruma (на корейски „Аз ще постигна“) е роден през 1978 г. в Южна Корея, където още на 5 години започва да свири на пиано, преди да се премести във Великобритания на 10-годишна възраст, за да посещава музикалното училище Purcell в Surrey. По време на обучението си разкрива таланта си и е поканен да участва в записите на албум с класическа музика за фирмата Decca Records. Същевременно признава: „С мъка си намирах приятелства – затова прекарвах повечето време в общежитието. Но това са минали спомени, когато времето мине, всичко става красиво – дори тъгата. Времето лекува.“
Докато живее в Англия, постъпва в King’s College, в Лондон, и негов наставник става именитият композитор сър Harrison Birtwistle, който го въвежда в класическата и съвременната музика, както и в теорията на композицията. Майка му на Yiruma украсява спалнята му в Лондон в жълто. „Първоначално не ми харесваше – добавя музикантът, – но всеки ден светлината извираше отвътре и въпреки британското време се чувствах топло. Започнах да се чувствам удобно и безопасно в това мрачно пространство. Така се научих да ценя всяка възможност за уединение. Обичам да прекарвам времето си сам, вътре в помещението, да долавям тишината и самотата.“
Стилът на този южнокорейски талант съчетава западната посткласическа музика с корейското наследство на композитора, което води до своеобразна New Age смесица от фолк-поп и минималистично пиано, добива медитативно качество, центрирано около слабо текстурирани мелодии, зададени в средния регистър.
Yiruma – First Love
„Класическата музика е най-голямото ми влияние – признава Yiruma.– Може и да е старо, но винаги има нещо ново да се открие във всяко едно произведение от миналото“.
Него често го сравняват с италианския композитор и пианист Ludovico Einaudi, известен със своите соло пиано композиции, включително популярните „Le Onde“ и „Divenire“.
И още нещо интересно за Yiruma – композиторът е голям почитател на корейската поезия, – и в доста свои творби, като албума „Poemusic“, изследва връзките между двете форми на изкуството.
След най-успешните заглавия в неговата дискография е албумът „First Love“, или „Първа любов“, ето как Yiruma ни въвежда в него:
„Много е сложно да категоризирам своята музика в този мой проект – тя не е класическа, не е джаз, тя е смес от всички тези неща. Аз самият не знам какъв точно е моят стил; все още работя върху него. Но бих казал, че музиката ми е лесна за слушане, няма нужда от обяснение и хората могат просто да я чуят и тя да откликне в душата им, това е музика за медитация и успокоение на душата, макар аз да съм и ще си остана християнин“.
Музиката в този албум е като саундтрак към филм, с нея оживяват отделни истории, всяка свързана с темата за любовта. Пиесите му ни позволяват да мечтаем, да създаваме образи в ума си и разбираме, че той влага много емоции, сякаш разказва своите любовни истории чрез пианото и именно това прави музиката му толкова красива и спокойна.
„Надявам се, че музиката ми не ви откъсва от живота ви – твърди пианистът. – Вместо това искам тя да бъде с вас винаги, сякаш е фоновата музика на живота ви“.
От този албум е неговият най-голям хит досега „River Flows In You“ („Реката тече в теб“), често пъти асоцииран със сериала “Twilight“ и сравняван с „Clair de Lune“ („Лунна светлина“) от Claude Debussy, регистрирал огромен интерес в Spotify и над 22 милиона гледания в YouTube.
Албума „First Love“, или „Първа любов“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 10 октомври, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Watertown” от Frank Sinatra в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Watertown” от Frank Sinatra. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Сред дискографията на Frank Sinatra има един албум, който рязко се откроява от останалите не защото е шедьовър, такива има няколко, а защото незаслужено остава в сянка. И още нещо: това е албум, в който повествованието се води от песен в песен, а не е като предишните му концептуални албуми набор от заглавия с определена тематика, например добре познатия на нашите слушатели „In the Wee Small Hours” или „В малките часове на нощта” от 1955 г., посветен на раздялата му с Ava Gardner.
И така, през 1969 г. продажбите на Sinatra спадат значително. За да се опита да се пребори с тази тенденция, той се съгласява да запише концептуален албум с Bob Gaudio и Frankie Valli от групата THE FOUR SEASONS, и с автора на песни Jake Holmes. Gaudio и Valli представят на Sinatra напълно готов като текст и музика албум, който разказва историята на мъж на средна възраст от малкото градче Watertown, изоставен от жена си да гледа сам двете им деца. Съдбата на жената не е известна, някои изследователи смятат, че тя е отишла в големия град заради любовник и желание за реализация на възможностите си, а други намират, че тя просто е умряла. Тъжна история, която води до може би най-тъжния албум на Frank Sinatra.
Frank Sinatra – Watertown
Bob Gaudio споделя: „Така се случи, че моят партньор Frankie Valli прекара известно време с Frank Sinatra и те истински се сприятелиха, започнаха да говорят за проекти и Frankie предложи на Sinatra да се срещнем и да поговорим, като направим нещо съвременно, нещо може би малко по-различно и необичайно, нещо, което той не беше правил досега. По онова време имах къща в Montclair, Калифорния. Jake Holmes дойде и ние се затворихме за около три или четири седмици там, той си донесе багажа и живееше при нас, двадесет и четири часа в денонощието бяхме заедно, и когато имахме желание, съчинявахме. Така направихме целия албум само за около шест седмици, което изненада и двама ни. С Jake подготвихме демо запис за Frank, като Jake изпя вокалните партии, и му ги изпратихме. Мисля си, че Sinatra очакваше да получи някакви десетина песни, не очакваше да бъде цяла история, но изглежда, че той се влюби в нея. Никога не сме го обсъждали този проект в детайли, Frank и аз. Не знам какво го е накарало да иска да издадем албума, струва ми се, че той се влюби в концепцията, в любовната история“.
Авторът на текста Jake Holmes си спомня: „Всичко започна от една песен, това беше “Goodbye” („Сбогом“), всичко тръгна от това парче. Беше толкова интересна концепция – за мъж, оставен от жена си, който има две млади момчета. Историята наистина ме заинтригува. Идеята на Bob Gaudio беше да нарече мястото Watertown, намери го на картата на щата Ню Йорк. При нас мелодията беше първа и трябваше да я съчетая с думи. За мен беше трудно да го направя по този начин, мелодиите му бяха наистина добре съчинени. Те бяха от онези мелодии, с които всъщност не можеш да сбъркаш много. По принцип пиша собствена музика през повечето време, така че беше истинска борба да събера музиката и думите. Трябва да кажа, че беше страхотен процес. Това ме научи на един вид дисциплина, която не съм имал преди. Sinatra от друга страна ме впечатли по време на съвместната ни работа с няколко неща. Едното беше уважението към нас като автори на текста и музиката, за всяка промяна се допитваше до нас с нескрит респект. Другото, което си спомням за него, беше неговият начин да пее. Той не пее, за да покаже колко е добър, а винаги влиза в песента, и това е ключът за успеха му като певец. Пее думите по такъв начин, при който показва какво значение те имаха за него. Много съвременни певци пеят, за да ви покажат колко страхотно могат да пеят, но Frank Sinatra беше съвсем различен, това го правеше велик.“
Записите на албума “Watertown” стават по необичаен начин за Frank Sinatra начин: първо записват в негово присъствие оркестъра с диригент Charles Calello в Ню Йорк, а после той изпява вокалните партии в Лос Анджелис и ги смесват. Това остава първият и последен опит за Frank Sinatra да записва по този начин – той винаги предпочита живото присъствие на оркестъра зад себе си.
Албума “Watertown” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 3 октомври, и този път след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“The Absence Of Presence” от KANSAS в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Absence Of Presence” от KANSAS. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Американската Progressive Rock група KANSAS е добре позната у нас още с дебютния им албум от 1974 г. и песните “Lonely Wind”, “Journey from Mariabronn” и “The Death of Mother Nature Suite”. Следващите заглавия в тяхната дискография „Song for America“ и “Masque” (1975), „Leftoverture“ (1976) и величественият „Point of Know Return“ (1978) с абсолютния им хит “Dust in the Wind” завинаги спечелиха българския слушател. Така с повече или по-малко успешни издания стигаме до албума „Somewhere to Elsewhere“ (2000 г., последният с участието на певеца Steve Walsh), след който 16 години няма нищо ново. Неочаквано обаче през 2016 г., подобно на птицата Феникс, групата се възражда с „The Prelude Implicit“ и продължава да ни изненадва и днес.
По време на своето 50-годишно битие KANSAS винаги е искала да прави нещо повече от музика и пари, а те се справят добре и на двете писти през кариерата си. Във всеки албум на KANSAS има послание и то е отвъд музиката и нейната стилистика. Тематиката на албумите им е предимно историческа, но винаги става дума за важността на единството между хората, и това прозира както в заглавията, така и в текстовете на песните.
Kansas – The Absence of Presence
Така е и в издадения на 17 юли 2020 г. “The Absence Of Presence” („Липсата на присъствие“), ето как барабанистът и ко-продуцентът Phil Ehart ни разкрива неговата концепция:
„Прави ми впечатление, че когато сме например на летище, там има много хора, но всички се взират в телефона си, или гледат компютъра си, или iPad, или четат нещо на хартия, или каквото и да било. Хората са там, но всъщност не са там. Те присъстват, но липсва присъствие.“
Що се отнася до музиката, KANSAS, както и всички изявени групи, има своите звукови рецепти още от създаването си. Тяхната сила е в струнните инструменти, които еднозначно класифицират звука им сред другите прогресив рок групи, като цигулката доминира по великолепен начин още с изявите на Robby Steinhardt от самото начало и на David Ragsdale сега.
Днешният състав на KANSAS включва певеца Ronnie Platt, Rich Williams на електрически и акустични китари; Zak Rizvi на електрическа китара и вокали, David Ragsdale – цигулка, Tom Brislin – клавишни инструменти и вокали, Billy Greer – бас китара и вокали, и Phil Ehart – барабани и перкусии.
Албума „The Absence Of Presence”, или „Липсата на присъствие“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 26 септември, и този път след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Hadestown” от Anaïs Mitchell в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Hadestown” от Anaïs Mitchell. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Легендата за Орфей и Евридика е добре позната в цял свят, но с трагичната си версия за участта на двамата, докато оригиналната тракийска легенда е сравнително по-слабо известна. Тя е представена в „Тракийските хроники“, книгата Нави, и в нея Орфей спасява Евридика и „тя остана в царския дворец и храма, скрита от погледите на враговете и любопитните, вярна на своя съпруг и на завета на своя бог“ според „Хрониките на Хаброзалмокс“ – Corpus Regum Thracae – liber regum primus et secundus id est Navvi.
Трагичната интерпретация на легендата за двамата влюбени вълнува редица изявени творци през вековете, сред които композиторите Claudio Monterverdi, Christoph Glück, Jacques Offenbach, режисьорът Jean Cocteau и драматургът Tennessee Williams.
Темата се оказва не по-малко привлекателна и за съвременните музиканти, ето как през 2006 г. Anaïs Mitchell, композитор и изпълнител, започва своето пътешествие към нея за своя четвърти студиен албум, продължило и в наши дни с наградата Grammy през 2020 г. за най-добър албум за мюзикъл:
„Хората често ме питат защо исках да преразкажа тази легенда. Истината е, че първите няколко песни просто излязоха от нищото. Това не беше академична идея за митологията на древните гърци или нещо подобно – песните ме доведоха до мита, а не обратното. Но след като започнах, разпознах в героя на Орфей нещо, което мнозина творци изпитват: невероятният му оптимизъм. В подземния свят правилата са железни, не можеш да върнеш на бял свят мъртъв човек – но Орфей вярва, че ако пее, свири и създаде нещо достатъчно красиво, може би ще успее да направи невъзможното, да разтопи сърцето на камъка, да трогне някого. Усетих това чувство… Тогава реших да пренеса действието по време на Великата депресия и да покажа подземния свят като корпоративна бюрокрация, същевременно си мислех и за политическите последици от този свят“.
През декември 2006 г. в кафенето Langdon Street в Montpelier, щата Върмонт, тя събира съмишленици от театралния проект DIY и представя първата версия на своята опера пред 60 души в малка зала. Това прераства в студиен албум през 2010 г. (него именно ще чуем в „Картини от една изложба“), по-късно виждаме мюзикъл, поставен на сцените в New York, Edmonton и London за да стигне през 2019 г. до Broadway в театъра на Walter Kerr, за да спечели осем награди Tony.
Anaïs Mitchell – Hadestown
Сюжетната линия в албума “Hadestown”, или „Градът на Хадес“, започва с ухажването на Орфей и Евридика, когато тя го пита как може да си позволи да се ожени за нея и да ѝ даде добър живот по време на икономическата депресия. Той отговаря, че с неговата музика ще им донесе всичко, което пожелаят. Въпреки че е влюбена в Орфей, Евридика изглежда предпазлива и не е сигурна в него. Орфей разкрива как Хадес е изградил своята империя в подземния свят, използвайки брутална сила и хитрост, за да принуди жителите да изпълняват неговите безскрупулни намерения. Хадес твърди, че е единственият източник на пари и заетост, но другите смятат, че ги води до жестоко робство и безропотно подчинение. Хадес изкушава Евридика и й предлага да се присъедини към него в подземния свят, където тя ще бъде материално осигурена и подслонена. Орфей е твърдо решен да спаси любовта си и с помощта на Хермес слиза в града на Хадес. Евридика, която е наета от Хадес и е станала негова любовница, осъзнава каква ужасна грешка е направила, изкушена от неговото богатство и власт. Тя съжалява, че е напуснала Орфей и изразява желанието си да се събере отново с него. Когато Орфей най-накрая достига до Хадес, той го моли да пусне Евридика, като пее песен възхвала на любовта. Песента на Орфей е толкова мощна, че Хадес се чувства принуден да изпълни желанието му с условието Орфей да не се обръща по пътя към повърхността, ако иска да запази Евридика. Орфей тръгва към светлината, но е обзет от страх, защото не е в състояние да зърне Евридика и не знае дали тя наистина го следва, затова се обръща. Така Орфей е принуден да се върне сам на повърхността на града…
За участие в албума са привлечени в главните роли достатъчно популярни имена: Anaïs Mitchell като Евридика, Justin Vernon (BON IVER) като Орфей, Ani Difranco – Персефона, Greg Brown – Хадес, Ben Knox Miller (THE LOW ANTHEM) – Хермес, и трите сестри Haden – Petra, Rachel и Tanya като Мойрите.
Албума “Hadestown”, или „Градът на Хадес“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 19 септември, и този път след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Destination Set to Nowhere” от VISION DIVINE в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Destination Set to Nowhere” от VISION DIVINE. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
…Командир на космически кораб, отвратен от света, в който живее, решава да напусне Земята и да я остави на алчните и жадни за власт политици, които причиняват отчаяние. Той изгражда огромен космически кораб, нарича го Елпис, така се казва духът на надеждата в древногръцката митология, и заедно с група съмишленици, мъже и жени, се отправя към космоса в търсене на нова планета, където да започнат нов живот и да го построят по начина, по който искат. След като години бродят из космоса, те най-накрая намират съвършената планета, която им прилича на райски кът, и кацат върху нея. Но дори и една година не е изминала от пристигането им, когато хората от екипажа започват да проявяват алчност и да се държат като същите политици, които са оставили на Земята, в стремежа си да получат повече власт един над друг. Всичко това ужасява командира и той решава да си тръгне. Връща се на космическия кораб Елпис, стартира го, но не задава никакъв маршрут, дестинацията е зададена наникъде…
Това е сюжетната линия, която ни представят музикантите от италианската Progressive Power Metal група VISION DIVINE в своя седми студиен албум “Destination Set to Nowhere”, или „Дестинацията е зададена наникъде“.
VISION DIVINE първоначално започва като солов проект на китариста Olaf Thörsen (LABYRINTH), но в крайна сметка музикантите решават да продължат като пълноценна група, която се откроява с великолепни вокали, мощни метъл рифове, епични клавиатури и завладяващи мелодии.
Vision Divine – Destination Set to Nowhere
Ето какво споделя в интервю Olaf Thörsen, който също така е продуцент на албума и автор на концепцията му:
„Композирането и записването на този албум ни отне повече от година. Смятахме, че това издание е важно за нас, защото в случай на провал, кой ли пък знае, можехме дори да решим да си кажем „благодаря и сбогом“. Имахме нужда от албум, с който да заявим, че най-доброто тепърва предстои. Не оставихме нищо на съдбата, работихме усилено, за да направим всичко да съвпада идеално по отношение на цялостния звук и за да накараме всяка песен да звучи различно, да смесим всички влияния и жанрове, които харесваме, като останем верни на стила си и бъдем разпознаваеми от феновете ни. Разказвам историята на човек, който е толкова омерзен от този свят, управляван от политици, банки, войни, омраза, че накрая взема решението да построи космически кораб и да напусне Земята заедно с всички онези хора, които мислят същото като него. Заедно те ще се опитат да намерят нов свят и да го направят по-добър от този, който напускат… Ще намерят нова планета, но там той ще разбере, че нещата не са такива, каквито е мечтал, защото хората имат своя природа, и няма нов свят, който да бъде намерен като новия Рай. Ние сме тези, които правят света по-добър или по-лош. Засега имаме само този свят, в който живеем, и предполагам, че трябва да спрем да се оплакваме колко лоши са другите и да започнем да мислим колко лоши сме НИЕ. Трябва да се чудим дали наистина всички сме толкова добри хора, както си мислим. Не толкова много хора биха казали „ужасен съм“ и със сигурност не са, но въпреки това не правят нищо, за да стане света по-добър, така че защо да очакваме другите да правят повече от това, което правим самите ние? Това е верига, към която всички сме свързани, и това трябва да се промени“ – завършва Olaf Thörsen.
Албума “Destination Set to Nowhere”, или „Дестинацията е зададена наникъде“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” по програма “Хоризонт” на БНР в събота, 12 септември, този път след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
„Фолк скат“ в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Фолк скат“. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Откакто свят светува, нашите народни песни и свирни не потъват в забрава. Те вдъхновяват нови и нови творци да пресъздават за кой ли път в творбите си духа на народната музика. Преди стотина години това е правил Добри Христов, след него така са постъпвали Петко Стайнов, Филип Кутев, Николай Кауфман… Тяхното дело продължава и Кирил Тодоров, композитор и дългогодишен концерт майстор на операта в Стара Загора, с повече от 600 авторски песни и обработки в областта на фолклора.
ФОЛК СКАТ БЕНД е неговото върхово постижение при създаването и работата с акапелни вокални ансамбли. Първият от тях е ТРАЯНА, сформиран през 1985 г. под влиянието на французите от SWINGLE SINGERS, който още с първите си изяви печели Голямата награда на фестивала „Тракийска лира“ през 1985 г. с родопската народна песен „Вечеряй, Радо“. Така след време идва ред на изпълненията на ФОЛК СКАТ БЕНД, които именно ще представим в „Картини от една изложба“ с едноименния им албум.
Folk Scat Band – Folk Scat
ФОЛК СКАТ БЕНД са в следния състав: Кирил Тодоров (композитор, аранжор, диригент, цигулка, вокал и перкусии), Мариана Васева (сопран), Антоанета Крумова (сопран), Диана Георгиева (алт) и Тодор Герджиков (тенор), които идват основно от Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ в Котел и са добре запознати с фолклорното пеене.
По същото време от другата страна на Атлантика, в Ню Йорк, в началото на 80-те години Bob Haddad, любител етно музиколог, учител и професионален музикант, започва да записва демо касети на традиционни музиканти в апартамента си и създава звукозаписната компания Music Of The World, която бързо се развива и добива популярност. Не е известно къде и кога Bob Haddad чува за първи път изпълненията на ФОЛК СКАТ БЕНД, но през 1996 г. той подписва договор с тях в столичния хотел „Хемус“, където е отседнал. По силата на този договор той продуцира албум с 13 изпълнения, записани в Студио Балкантон само за 2 дни. В стилистичен план песните представят своеобразно съчетание на български фолклор и поп музика с бибоп и суинг джаз в многогласна хармония. В допълнение към acapella пеенето ФОЛК СКАТ БЕНД тук използват в отделни сегменти ударни инструменти и цигулка.
Албума „Фолк скат“, издаден в САЩ и Канада със завиден успех, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в навечерието на Деня на Съединението, събота, 5 септември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Lies and Butterflies” от MYSTERY в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Lies and Butterflies” от MYSTERY. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Знае ли някой какво се случва с облаците в небето?
Знае ли някой какво се случва с луната в нощта?
Знае ли някой какво носи вятърът в полето?
Michel St-Père
Малко повече от две години след издаването на успешния си студиен албум „Delusion Rain“, музикантите от канадската прогресив рок група MYSTERY в състав: певецът Jean Pageau, Francois Fournier на бас китарата и клавишните инструменти, Jean-Sebastien Goyette на барабаните, Sylvain Moineau на китарите, Antoine Michaud на клавишните инструменти и лидерът Michel St-Père на китарите и клавишните инструменти, представят своя албум “Lies And Butterflies” на фестивала „Night of the Prog“ в Loreley, Германия, през 2018 г.
Още от най-ранните дни на прогресив рока групите от Англия винаги са получавали топло посрещане в провинция Квебек, родното място на MYSTERY. Може би това е някакво вродено европейско музикално съзнание, или може би това е така, защото хората от Квебек се стремят да запазят и насърчават собствената си музикална култура, която е богата на класическа музика, на фолклор, джаз и рок жанрове. Затова не е странно, че извън Квебек, MYSTERY няма кой знае какво популярност в Канада, а пък именно в Европа тя намира най-добър прием.
Mystery – Lies and Butterflies
Michel St-Père споделя в интервю:
„За мен прогресив рокът има много широк спектър като музикален стил, той може да включва елементи от джаза, класиката, New Age, хард рока, като на нас това ни дава възможност постоянно да разширяваме изразните си средства с нещо ново. Когато бях тийнейджър, израсъл в Квебек, прогресив рокът звучеше навсякъде, но ми отне известно да стигна до него, в началото слушах най-вече хард род. Всъщност първият прогресив рок, с който започнах, беше на канадската група RUSH. По-късно вече станах голям фен на GENESIS, а след това и на MARILLION. Мисля обаче, че първият истински прог албум, който чух, беше у дома на мой приятел тогава. Това беше „The Yes Album“ с песента “Yours is no Disgrace” на групата YES. А първият прогресив рок албум, който сам си купих освен тези на Rush, беше „A Trick of the Tail“ от GENESIS, който и до ден днешен остава любимият ми прогресив рок албум.
Обичам да съм заобиколен от музика и в наши дни, като съчетавам работата ми с MYSTERY и в звукозаписната ни фирма Unicorn Digital. За първия случай си мисля, че композирането на музика е много странен процес, и трябва да призная, че всъщност не го разбирам. Тук има много повече чувство, защото ако започнете да мислите, нищо няма да се случи, то трябва да дойде от само себе си.
По отношение на бизнеса ни се водя от принципа: продължавам, дори когато смятам, че ситуацията е безизходна. Никога не обещавам нещо, което не мога да направя, и се старая да бъда честен и с отворени за новостите сетива по отношение на бизнес страната на музиката от нашите артисти. И разбира се, търся възможно най-добрите изпълнители, без да измервам успеха на албума им по отношение на качеството след данните за продажбите“ – завършва Michel St-Père.
Текстовете на песните в албума „Lies And Butterflies“ (чието заглавие носи закачка с идиоми от викторианската епоха и на български тогава може да се преведе приблизително като „врели-некипели“, а иначе е „Лъжи и пеперуди“), са посветени на тревогите за състоянието на планетата Земя, за смелостта да мечтаеш, да отстояваш правата си и стремежа към свобода, но и за безчестието в човешките отношения и лъжите, за вярата и самотата, и разбира се, за любовта, която се рее като пеперуда.
Албума „Lies And Butterflies“, или „Лъжи и пеперуди“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 8 август, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Tall, Dark and Handsome” от Delbert McClinton and SELF-MADE MEN + Dana в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Tall, Dark and Handsome” от Delbert McClinton and SELF-MADE MEN + Dana. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В английския език фразата „висок, тъмен и красив“ („Tall, Dark and Handsome“) се отнася до типажа на привлекателен мъж от любовните истории, насочени предимно към жени. Появява се в началото на миналия век, за да стане популярен идиом в Холивуд през 20-те години, най-вече заради култа към актьора Rudolph Valentino.
Тази фраза в наши дни още звучи, ето какво разказва именитият музикант Delbert McClinton защо я е избрал за заглавие на своя 28 студиен албум:
„Преди повече от 20 години бях в Швеция и си купих малка скулптурна пластика като сувенир, и точно него може да видите на обложката на албума. Оттогава го имам в къщата си. Един ден минавах край него и си рекох „висок, тъмен и красив“. Не мисля, че това е заглавие, което хората може лесно да забравят.“
Delbert McClinton е ярък представител на тексаския блус и има съществен принос за възраждането на интереса към този стил, за което има 4 отличия Grammy, но също така е споменаван за пионер на движението Americana roots, синтезирало такива музикални жанрове като блус, джаз, соул, кънтри, рок и т.н., родени в Новия свят. Паметна остава срещата на Delbert с John Lennon през 1963 г., по време на която му дава уроци как да свири на блус хармоника.
Delbert McClinton – Tall, Dark and Handsome
Преди време Delbert McClinton си купува къща в Мексико и кани своите музиканти да работят там заедно:
„С тези момчета свирим повече от пет години. Каня ги за период от по 5-10 дни в Мексико и си прекарвахме чудесно, забавлявахме се през цялото време, работейки върху новия материал за “Tall, Dark and Handsome”, за който не само аз имам принос. Като дете си мечтаех да спечеля пари, да си купя джип и да замина за Мексико, има някаква магия в тази страна, все едно е произведение на изкуството.
Но да се върна към работата ни с моята група SELF-MADE MEN и саксофонистката Dana Robbins, с които в албума „Висок, тъмен и красив“ отдадохме нещо като почит на тексаския блус, с чиято музика израснах. Нямахме ограничения да правим музиката, която искахме да правим. Това е ключов фактор за креативността. Нямаш никакви граници и това е най-доброто чувство на света. Вижте, съвременната музика ми се вижда скучна. Толкова е трудно да намеря нещо ново, което да ми хареса. Ето защо обичам своята група, защото правим онова, което ни харесва. Можете да го наречете блус рок или кънтри рок, суинг, или Americana Roots, или каквото и да е, но едно от най-важните неща за моите песни продължава да е, че винаги сочат някакъв изход дори в най-отчаяни ситуации. Не правя песни, които водят като спирали в черната бездна. В моите песни винаги звучи нещо като „всичко ще бъде наред“, искам да носят положителни чувства в слушателя, да са с хумор и самоирония, и да оставят приповдигнато настроение накрая.
Във всяка моя песен разказвам някаква история, при това съвсем откровено, без значение дали става дума за равносметката на живота ми като музикант, за глупостите около нас и за странните обрати на съдбата, или пък за някоя нова страст, но и за срещата с фатална жена и изгубената любов. В последната песен „Поема“ правя обобщение на житейския ми опит и представям суровата реалност да си музикант в наши дни, за любовта си към моята професия. Ще ви призная нещо накрая: обичам да съчинявам музика – както си седиш и изведнъж от пустотата се появява песен, това е някаква магия…“ – завършва Delbert McClinton.
В записите на албума „Висок, тъмен и красив“ освен него участва внушителен състав музиканти: Dana Robbins (саксофон), Jack Bruno (барабани), Mike Joyce (бас китара), Bob Britt (китара), James Pennebaker (китара), Kevin Mckendree (клавишни инструменти), Quentin Ware (тромпет), Dennis Wage (клавишни инструменти), Joe Maher (барабани), Glenn Worf (бас китара), Yates Mckendree (китара), Jim Hoke (тенор и баритон саксофон, акордеон и кларинет), както и вокална група, за постигнат впечатляващ резултат, отличен с наградата Grammy през 2020 г. за най-добър традиционен блус албум.
Албума “Tall, Dark and Handsome”, или „Висок, тъмен и красив“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 1 август, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
The Other Side 