Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 16)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Islands” от FLOWER KINGS в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Islands” от FLOWER KINGS. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Пандемията от коронавирус COVID-19 оставя своята следа и върху музикантите от шведската прогресив рок група FLOWER KINGS. Тя ни е добре позната, ние вече сме представяли в „Картини от една изложба“ четири албума на тази формация, водена от вездесъщия Roine Stol и станала знакова за стила прогресив рок в наши дни. Появила се в средата на 90-те години на миналия век под влиянието на британската класика YES, тя бързо спечелва вниманието на слушателите и музикалната критика с епичните структури на своите композиции, наситени със звучността на широк диапазон музикални инструменти.
През есента на 2020 г. обаче FLOWER KINGS ни изненадват с нова музикална стилистика от по-кратки композиции и тематика, повлияна от кризисната ситуация в света. Четиринадесетият им студиен албум е озаглавен “Islands” („Острови“) и подобно на много от предишните им издания, е двоен албум, съставен сега от 21 песни, които са предназначени да звучат като едно цялостно произведение с кинематографичен характер, нещо като ярко обагрено музикално пътешествие. Тук долавяме присъщата им формула за прогресив рок, в която вплитат елементи от психеделията с блуса и джаза, и всичко това е поднесено със свежо чувство на оптимизъм.
Flower Kings – Islands
Roine Stolt, който освен че е основен автор на музиката и текста, изпълнява партиите на соло китара и пее заедно с Hasse Fröberg, също така е продуцент на албума, и ето какво заявява в интервю:
„За някои хора да останат у дома за дълго време е трудно изпитание. Но на мен лично ми харесва да съм у дома. Правя това, което обичам: композирам, продуцирам, миксирам, прослушвам и записвам музика, а и прекарвам доста време със семейството си. Обаче всички концерти и фестивали бяха отменени и бъдещето ни всъщност не се „разгърна“, както ни се искаше. Да излезем от пандемията с бездействие не беше възможно за нас. Не може да се оставим да бъдем спрени от някакъв зъл вирус! И така, с членове, живеещи в САЩ, Италия, Австрия и Швеция, единственият начин да реализираме този албум беше да използваме магията на интернет, обменяйки файлове от цял свят, и така започнахме да изграждаме онова, което се превърна в гигантски двоен албум от 21 песни.
Още в началото на COVID-19 обсъдихме ситуацията. Повечето от членовете настояха да останат активни, да записват и така много бързо взехме решение да направим нов албум. Нашият барабанист например е италианец, а Италия е една от страните, в които ограниченията се въведоха най-напред. Всичко, което Mirko Demaio можеше да прави, беше да пазарува и да репетира в стаята си. Не можеше да прави нищо друго. За него беше облекчение да може да отиде в студиото си и да записва музика. Трябваше да му помогна да се оборудва малко и да настрои всичко от техническа гледна точка, така че барабаните му да звучат възможно най-добре.
Решихме да направим един много „интуитивен и отворен“ албум, в който да бъдем свободни да включим всеки стил, който може да съчетаем като в многоцветен гоблен.
Заглавието „Острови“ изглеждаше най-подходящо, тъй като темата на албума е за изолацията, щетите и страха ни от прекъсване на контактите ни с другите хора заради COVID-19. Изправянето пред тази неочаквана пандемия оставя следи върху всеки от нас за много дълго време. Но ние продължаваме, докато всеки от нас се учи и развива своя по-силна версия в този крехък цикъл на живота. Семейството и приятелите са всичко, дръжте се за тях.
Така че чувството за изолация трябваше да го позиционираме някъде, а това е реалността, в която всички живеем. Само в думата „остров“ открихме идеята за изолация от останалата част на страната. Инструменталната пиеса „Остров“, с която завършва албума, беше наречена така, защото преди две години бях на почивка на остров край бреговете на Африка. Въпреки че като цяло се опитвам да се отпусна, когато съм на почивка, често пъти ми хрумват разни идеи, докато съм в колата, на плажа, в хотела или където и да е, и тогава грабвам диктофона си, за да ги запиша. Диктофонът ми беше под ръка, когато ми се появи идеята за инструментално парче и го записах, за да не го забравя. Но когато създавате гласов файл, то вие трябва да го озаглавите. Всъщност нямах никаква идея как да се казва, затова му дадох заглавието „Остров“. Някои членове на FLOWER KINGS веднага предложиха да наречем и албума „Остров“. Не бях много убеден, намирах го за доста скучно и им казах, че много албуми се казват така, включително на KING CRIMSON от 1971 г.
В музикално отношение целта ни бе да създадем цялостно произведение от 21 песни, така че всички те да са свързани с теми, които преминават от една в друга – по начина, по който това става например в албума „Sgt Peppers“ на BEATLES, или „The Lamb Lies Down on Broadway“ на GENESIS. Те също са изградени върху по-кратки песни, които са взаимно свързани. Така че слушайте албума ни като една песен от 21 части от край до край, за да се получи нещо като кинематографично пътуване с дължина 90 минути.
И още нещо искам да добавя. Обичам да работя върху неща, което ми харесват, независимо дали това е инструментална пиеса, аранжимент на песен, текст, или каквото и да е. Ако текстовете са по-мрачни или ако са по-леки, това е положението, трябва да им намеря баланса между тях. Животът е такъв и това го споделям с приятелите си. Имам приятели, които преживяват трудни времена заради COVID-19, и аз им казвам: „Днес е така, но не знаете как ще се развият нещата през следващата седмица или дори утре!“ Или понякога хората се развеждат, това е драма, но ето че се запознават с друг човек няколко месеца по-късно и нещата потръгват. Ако нещата са сложни, не бива да се фокусирате върху настоящия момент. Слънцето винаги ще грее, ще имате възможност да имате друга работа, ако сте загубили сегашната. Когато сте в ситуация като тази пандемия, винаги мислете, че ще има и по-добри дни“ – завършва Roine Stolt.
Албума “Islands”, или „Острови“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 13 март, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“King’s Mouth” от FLAMING LIPS в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “King’s Mouth” от FLAMING LIPS. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Работата върху петнадесетия студиен албум на рок групата FLAMING LIPS, отличена с три награди “Grammy”, не започва с идеята за музика, а като лъскава арт инсталация във формата на луковица, в която посетителите могат да пълзят, да лежат и да слушат музикални фрагменти.
Някои от зрителите обаче започват да питат дали има пълнометражно издание, което да съвпада с изложението. „А ние отговаряхме: „Е, не, но предполагаме, че може да има“, спомня си фронтменът Wayne Coyne. Така започва композирането и записването на цял опус, който в крайна сметка се превръща в албума „King’s Mouth“, или „Устата на краля“, концептуален проект, който певецът на FLAMING LIPS нарича „Жълтата подводница“ на BEATLES се среща с григориански песнопения от бъдещето“.
Flaming Lips – King’s Mouth
Арт инсталацията сега върви ръка за ръка с музиката и се основава на приказка, измислена по време на изложбата. Първоначално инсталацията няма предистория, но приятел на Wayne Coyne, който е и куратор на изложбата, го насърчава да я напише. „Харесваше му, че инсталацията беше нещо абстрактно, но той каза: „Ще е добре да да измислиш някаква история, така че докато хората стоят отвън на опашка в очакване да влязат, да може да прочетат тази история“. А аз нямах такава история и просто я съчиних, както направих тези рисунки за инсталацията преди това“.
Приказката, която Wayne Coyne измисля, съдържа следния сюжет: Имало едно време кралство, чиято кралица умира, раждайки гигантско бебе. След като майка му е мъртва, а баща му го няма, синът автоматично става крал. Бебето се оказва нежен гигант – и става добронамерен владетел, обичан от народа си. Един ден обаче огромна лавина заплашва града. За да спаси поданиците си, кралят гигант задържа снега, позволявайки на всички да избягат. Но лавината се оказва огромна и в крайна сметка го погребва и убива, но кралят умира като герой.
Корицата на албума изобразява сцената след смъртта му, когато жителите на града се готвят да отрежат главата на краля и да я потопят в разтопена стомана. „В повечето истории, в които отрязват главата на краля, това е защото е бил ужасен диктатор“, казва Wayne. „В моята история хората му отрязват главата, защото когато той навлиза в зряла възраст, любопитството и копнежът му по вълшебен начин ще свържат неговия ум с чудесата на Вселената. На тази картина ще видите торнадо от космоса да се издига от върха на главата му, това го направихме заедно с художника Peter Max. Аз виждам музиката в цветове, и си мисля, че вероятно съм по-скоро художник и режисьор, отколкото музикант. Това вероятно е причината музиката ми да се получава, без дори да знам как става“.
Любопитно е, че за участие в записите на албума „King’s Mouth“, или „Устата на краля“, е поканен китаристът на групата CLASH – Mick Jones, който чете свързващите текстове. Този албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 6 март, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Mystical America” от Laura Sullivan в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Mystical America” от Laura Sullivan. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„От малка обичам да композирам и ако ме питате, вероятно през цялото време щях да си седя по пижама вкъщи и да не правя нищо друго, освен това. Когато композирам, се чувствам в друг свят и денят минава много бързо“ – споделя отличената с наградата “Grammy” Laura Sullivan.
Тя започва да свири на пиано на четиригодишна възраст и за първи път взема уроци в семейната ферма в Северна Калифорния. Неин учител е майка й Carol Purdy, известна като писател на книги за деца. „У нас в детските ми години често звучеше музика и много пъти свирехме заедно“ – спомня си по-късно Laura. Тя става автор на музикалния съпровод към хитовия телевизионен сериал “So You Think You Can Dance” („Мислиш си, че можеш да танцуваш“), както и за поредица игрални филми. Музиката ѝ се издава и разпространява от нейната независима звукозаписна компания Sentient Spirit Records.
Ето как обяснява интереса си към жанра New Age:
„Вече бях студентка в колеж, където станах бакалавър по музика, и свирех на пиано свои собствени кратки композиции. Имах идея да направя албум и разговарях с мои приятели как да го запиша. Един от тях ми каза „О, това е в стила на George Winston и и е New Age музика“. А аз отвърнах „О, наистина ли? Добре тогава“. Бях чувала музиката му, но не бях наясно, че се нарича New Age. Хареса ми стила. Като студентка бях аранжирала няколко композиции с класическа музика и открих, че го правя по грешен начин. За мен беше просто забавно да свиря мелодии. Бях силно повлияна от класическото си обучение и затова започнах с класически мелодии. Всъщност в повечето музикални магазини моите албуми може да се намерят на рафтовете с надпис “New Age”, независимо, че мнозина предпочитат да ги определят като „Съвременна инструментална“ или „Нео-класическа музика“.
В албумите на Laura Sullivan прави впечатление холистичният подход към въздействието на музиката върху човека, за чиято цел прилага успокояващи музикални композиции на пиано. Без помощта на текстове тя успява да предаде на слушателя всяка своя емоция, преживяна по време на процеса на композиране. В нейната музика откриваме изобилие от красота и елегантност и тя доказва, че не е нужно да свирите силно, за да бъдете чути. Не е нужна сложност или използване на много ефекти.
Laura Sullivan – Mystical America
А ето какво разказва тя за своя трети студиен албум “Mystical America” („Мистичната Америка“):
„Винаги съм се очаровала от места, които имат духовно значение, носят някаква мистерия или са свързани с мистична интрига. Израснах близо до планината Шаста, място, което е много близо до сърцето ми, и слушах с детски възторг истории за това как хората са били повлияни от духовната сила на планината. По време на свои пътувания се вдъхнових от други очарователни места в Америка и реших да опитам да предам част от красотата и магията на тези места в музиката. Не си спомням да съм изпитвала голяма разлика в емоциите като цяло, докато композирах музиката за този компактдиск в сравнение с музиката, която съм композирал в миналото. Всяка пиеса е израз на моята собствена емоция и във всеки албум има голямо разнообразие. Например, „Heavener Runestone“ за мен е за самотата, неуловимостта и тъгата на важно послание, което никой не е успял да разгадае. А „Coral Castle“ е за огромната любов, която мотивира създаването на една от най-необикновените и загадъчни структури в Северна Америка.
В структурно отношение албумът е разделен на четири части: „Магически творения“, „Свещени символи“, „Мистериозни послания“ и „Великолепието на природата“, всяка от които съдържа по три пиеси, тематично свързани. Сред тях ще откриете такива знакови обекти за Северна Америка като свещените и магическите пясъчни образувания край град Сидона в Аризона, връх Шаста в Калифорния и комплекса Пиктографската пещера в щата Монтана, наред с Американския Стоунхендж, каньоните Чако и Червените скали, Кораловия замък във Флорида, остров Тонгас, Хаваите и т.н.
При създаването на „Mystical America“ работих много тясно с невероятен музикант, моят приятел и продуцент Chris Camozzi, когото знаете и от работата му с Michael Bolton. Той напълно разбра идеята ми за този проект и ми помогна да прецизирам композициите. Разговаряхме продължително за символиката, скрита зад концепцията на всяка пиеса, и той много ми помогна за оживяването на музиката. Chris доведе Mary Pitchford, страхотна цигуларка, с която бях работила в предишното ми издание, „Pianoscapes for the Trails of North America“, както и Diane Grubbe, прекрасна флейтистка, и Scott Fuller, който е гений в звуковите ефекти и аранжиментите за оркестър. Chris свири също така на акустична и електрическа китари, включва се и на други клавишни инструменти в албума, за да се получи цялостна звукова картина“ – завършва Laura Sullivan.
Албума “Mystical America”, или „Мистичната Америка“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 27 февруари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Power of the Dragonflame” от RHAPSODY в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Power of the Dragonflame” от RHAPSODY. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Помнете, горди братя, всичко е възможно, когато оставите мистичната сила на драконовия пламък да гори в сърцата ви. Повярвайте, това е драконовият пламък!“
С тези думи завършва “Power Of The Dragonflame“ („Силата на драконовия пламък“), последната част от „Сагата за смарагдовия меч“ на италианската Symphonic Power Metal група RHAPSODY. Тя е замислена от китариста Luca Turilli като проект от 5 албума в стил Fantasy, чиято музика съчинява заедно с пианиста Alex Staropoli.
Сюжетната линия в тази сага е посветена на приключенията на рицаря Warrior of Ice, който тръгва да намери легендарния смарагдов меч за да победи тъмния лорд Akron, кралят на хаоса. Разказвач е древният магьосник Aresius, който „е видял всичко“:
„Това, което е разказано между тези страници, предназначени да напомнят на идните поколения, е написано от мъдрата стара ръка на Aresius от Elgard, който може да свидетелства пред Бога за друго невероятно епично събитие. Ще ви разкажа за смелия воин на Loregard, син на осветения лед, и неговото търсене на легендарния смарагдов меч, мощното оръжие на добрите сили, решаващо съдбите по време на война и осигуряващо мир, нашата последна надежда за спасението на омагьосаните земи… „
Rhapsody – Power of the Dragonflame
Първите четири албума от „Сагата за смарагдовия меч“ вече представихме в „Картини от една изложба“, сега е ред на петия и последния – „Силата на драконовия пламък“. Luca Turilli ни предлага драматичен финал на сагата с изненадващи сюжетни обрати, в който силите на хаоса, водени от техния крал Akron, сдобил се със смарагдовия меч, успяват да нанесат съкрушително поражение на защитниците на свещения град Algalord. Неочаквано обаче злодеят Dargor the Shadowlord открива светлина вътре в себе си, впечатлен от благородния жест към него на Warrior of Ice, пощадил живота му. Dargor се възправя срещу своя господар Akron, което пък позволява на Warrior of Ice да надвие Akron с цената на своя живот. Смарагдовият меч изчезва заедно с тях двамата в черните води на тъмните блата, а Страната на омагьосаните земи оцелява след като бранителите ѝ се възраждат и постигат победа срещу пълчищата на ада.
Ето какво споделя Luca Turilli:
„Посланието в албумите на RHAPSODY не е свързано с пространството и времето. В „Сагата за смарагдовия меч“ показваме психологията на хора с някакви недъзи, но и с добрите им качества, които притежават. Във всеки човек има добра, но и зла личност. Много хора не разбраха какво наистина се крие зад текстовете на RHAPSODY, тълкуваха ги като историята на воин, което е само на повърхността. Така че, да, това е историята, но в нея вложих много метафори и послания за днешния ден. Ние искахме да представим сага, свързана с проблемите на всеки човек, в която да звучат епични елементи, да има фентъзи и ужаси, но те да бъдат наистина свързани с реалността ни“ – завършва Luca Turilli.
Албума “Power Of The Dragonflame“, или „Силата на драконовия пламък“, записан с два хора, оркестър и солисти, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 20 февруари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Dreams And Daggers” от Cécile Mclorin Salvant в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Dreams And Daggers” от Cécile Mclorin Salvant. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
На 31 години Cécile Mclorin Salvant като че ли вече е постигнала всичко на световната джаз сцена – с признанието да е сред 10-те най-добри джаз певци за всички времена, с трите награди Grammy за най-добър вокален джаз албум, с множеството признания от авторитетни издания като Down Beat, а и на музиканти от ранга на Wynton Marsalis, който заявява: „Певец от такава класа се ражда веднъж за едно или две поколения“.
Родената в Маями Cécile носи в себе си наследството от родителите си – баща лекар от Хаити, майка директор на училище от Франция, но и от атмосферата във Флорида, наситена с различни култури и музикални стилове.
„Произхождам от място с много различни влияния – казва тя, – които не са само от певци, но и от художници, поети, писатели и скулптори – има толкова много хора, които са ми повлияли, че е трудно да се спра само на един от тях. Разбира се, че ще започна със Sarah Vaughan, но ще добавя Blossom Dearie, Peggy Lee и Bessie Smith. Прекарах много време в слушане на толкова много колоси, а също и на непознати музиканти – хора, които бяха забравени – Bert Williams, Annette Hansaw, и Blanche Calloway. Също така се чувствам много свързана и впечатлена от други джаз музиканти, сред които Clifford Brown, Charles Mingus, Coleman Hawkins, Sonny Rollins и Thelonious Monk – без дори да споменавам всички пианисти, които ми повлияха“.
Силно въздействие върху Cécile ѝ оказва и американската поетеса Anne Sexton: „Чувствам, че се променям чрез четене на поезия, променя се и начинът, по който пея песните си, начинът, по който виждам живота си и хората, които познавам“.
Cécile McLorin Salvant – Dreams and Daggers
С този потенциал Cécile пристъпва към най-амбициозния си проект, двойният албум “Dreams And Daggers”, или „Мечти и кинжали“, в който съчетава изпълнени с трио „на живо“ джаз стандарти в легендарния клуб Village Vanguard от нюйоркския квартал Greenwich Village, с нови студийни записи на нейни композиции с участието на струнен квартет:
„Исках да запиша албум „на живо“, защото истината е в концертните представления и това е най-автентичната изява за нашата музика. Но аз също исках да записвам със струнен квартет и обмислях възможността да направя по-късно цял албум със струнен квартет. Но тогава си помислих: „“Е, добре, утрешният ден не е гарантиран, така че нека измислим начин да обединим тези две неща“. И колкото повече си мислех за това, толкова повече стигах до извода, че би било чудесно енергията на един запис „на живо“ да се вкара и съчетае с този мечтателен студиен запис на струнен квартет. Така че първоначално трябваше да бъдат две отделни идеи, но те се обединиха.
Що се отнася до централната идея зад албума, то нямах някаква грандиозна концепция. Много от нещата тук са наистина необясними и инстинктивни. Но също така албумът се базира на контрастите и наистина си играе с тази идея – контрасти в текстура, теми, намерение и звуци. Друго нещо в албума е, че всички песни са свързани по някакъв начин. Песните, които композирах със струнните аранжименти, бяха съчинени във връзка с песните, които изпълнявахме „на живо“. Те са като коментари, контраидеи или създават диалог между песните, така че редът е много важен при слушането на албума, защото това е фабула, която се развива с тези песни. Така създадох цялостна сюжетна линия, за да осигуря единство и художествена съгласуваност на песните от албума като цяло. Същевременно ме отблъсква изкуствената атмосфера в студийните записи и затова в студиото записвам вокалните си партии „на живо“ заедно с другите музиканти, без редактиране, презаписване и наслагване на записа.
Заглавието „Мечти и кинжали“, това са две думи, които произлизат от текстовете в песните от албума. Харесва ми идеята за мечтите, защото мечтата може да бъде едновременно и мечта от съня ти, или да бъде неща, които са необясними. Съществува и идеята за мечтите като надежда – например имаме голяма идея за бъдещето и мечтаем да подобрим нещата. Кинжалът пък за мен е инструмент за атака, но също и за отбрана. Така че някои от песните са мечти, а някои от тях са кинжали, а други имат елементи и от двете. Мечтите също могат да бъдат изразени насила. Ако имате мечта или надежда за бъдещето, тя може да бъде придружена с някаква сила. Нямам предвид насилие, но всяка съпротива или напредък трябва да бъдат придружени от някаква сила. Така че това са идеите, с които си играя. Част от причините да избера „Мечти и кинжали“ е, че за мен това е много вълнуваща идея, но тя ще бъде такава, когато хората я приемат“ – завършва Cécile Mclorin Salvant.
Слушателите и специализираните издания оценяват високо този проект, през 2018 г. той е отличен с наградата Grammy, а изтъкнатият журналист Fred Kaplan твърди: „Това е най-добрият вокален джаз албум за десетилетието, че дори и повече“.
Албума “Dreams And Daggers”, или „Мечти и кинжали“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 13 февруари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Fireworker” от GAZPACHO в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Fireworker” от GAZPACHO. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Създадена през 1996 г., норвежката прогресив рок група GAZPACHO не е сред най-популярните у нас и затова има своите причини. В желанието си да отстояват своята независимост, музикантите от групата отказват да се подчинят на правилата в музикалния бизнес, не подписват договор с някоя от големите звукозаписни фирми, а общуват пряко с аудиторията си посредством интернет и социалните мрежи. Те работят на пълен работен ден друга дейност, за да си изкарат прехраната, като същевременно почти всяка година реализират албуми, напълно контролирайки творческия процес, издаването и разпространението на музиката си.
По този начин те се налагат на световната сцена без излишен шум, най-напред с участието си в концертите на MARILLION през 2004 г., и успяват да спечелят вниманието на публиката и критиката, отреждайки им призово място на техните албуми в музикалните класации.
Gazpacho – Fireworker
Така е и сега с техния 11-и студиен албум, включен сред най-добрите прогресив рок издания за 2020 г., озаглавен “Fireworker”, чийто превод на български може да е „Огнена сила“. Този превод следва от обясненията на пианиста Thomas Andersen, чиято е идеята за албума:
„Става дума за жизнена сила, която по някакъв начин е успяла да оцелее милиарди години. Ти и аз сме само „превозното средство“, в което тя се пренася в момента. Това е изключително старо същество или паразит, който обитава дълбоко в нас и може да поеме контрола над нас незабавно, ако е необходимо, особено ако трябва да направим нещо инстинктивно много внезапно, за да се избегне вреда или смърт. Всичко, което иска, е да се размножаваме. Иска да се копира и не го е грижа за никого, а след като приключи с всекиго, иска той да умре, защото трябва да отстъпи и да направи място за нови поколения „То“.
Обикновено работата ни върху албума започва с музиката и оставяме концепцията да се формира сама за година или две. След като концепцията стане ясна, ние пренаписваме и пренареждаме музиката, за да създадем готовия албум. С „Fireworker“ процесът беше малко по-различен, тъй като първоначално се опитвахме да пишем за пиесата „Little Eyolf“ („Малкият Айол“) на Henrik Ibsen, но изоставихме тази идея, след като разбрахме, че не можем да кажем нещо повече от Ibsen. Суровата сила на сексуалността и омразата у родителите на Айол ни даде повод да се замислим за силата на сексуалността и агресията, и как тя ни кара да правим неща, които противоречат на нашите желания и интереси. Това беше първият път, когато се роди идеята за нещото, което контролира мозъка ни, и оттам прерасна в чудовището. То се възпроизвежда успешно от зараждането на живота и пребивава в нас за кратката продължителност на живота ни.
“Fireworker” еволюира заедно с нашето съзнание и може да ни отмени и да контролира всички наши действия, за да ни накара да направим това, което то иска. Може да заглуши частите от ума ни, които изпитват отвращение или разкаяние, така че да не може да го спрем. Съзнателната част от ума ни всъщност ще рационализира и узакони тези мисли и действия, така че никога да не откриваме звяра зад кулисите. Без значение как се чувстваме към себе си от гледна точка на идентичност, постижения и стойност, всички ние сме просто съдове, които създанието използва, докато вече не се нуждае от нас. Ако се подчините, то ще ви възнагради като послушно кученце и ще ви позволи да се чувствате фантастично; ако не го направите, ще ви накаже сурово.
В живота ние се опитваме да философстваме защо решенията му са толкова прецизни, защо имат смисъл. Поглеждайки към днешния свят, това е завладяващ начин да се опише защо някои хора действат по определен начин. Докато живеем в свят, обхванат от пълзящ фашизъм, глобална пандемия, климатични притеснения и други тревоги, изследването на тази по-анималистична част от нашето същество изглежда невероятно навреме, особено когато се има предвид доколко нашата подсъзнателна, инстинктивна страна движи мисленето, действията и реакциите ни към реални или възприети заплахи“ – заявява Thomas Andersen.
Разказът в албума се фокусира върху герой, който решава да пътува дълбоко в собствения си ум, за да се възправи срещу своя “Fireworker” и да се опита да разбере кой го контролира. Всъщност, това е нещо като целенасочена експедиция за борба с онази страна от себе си, която реагира при страх и насилие, и ние участваме в разследване на собствената му психика, за да се впуснем в сблъсък сякаш от филмите на Ingmar Bergman. Това пътуване е представено на корицата на албума, която изобразява милиардите неврони, формиращи пещерата на ума.
Така слушателят може да се замисли колко силно тази огнена сила мотивира ежедневните му действия и твърди убеждения. „Изследването на това, което според вас е важно, спрямо онова, което тази сила смята, че е важно, е интересно здравословно упражнение – казва Andersen. – Тъй като вероятно тя е по-животинска от това, което смятаме за присъщо на човек, може би музиката е начин да достигнете до онези части на ума си, където думите не могат, и да направите по безопасен начин изследването на това много опасно лице“.
Албума “Fireworker”, или „Огнена сила“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 6 февруари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Blue” от Joni Mitchell в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Blue” от Joni Mitchell. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Канадката Joni Mitchell има осем отличия Grammy, но нейното влияние се измерва най-вече чрез плеядата от последователите ѝ, сред които са Tori Amos, Seal, Annie Lennox, Prince, Madonna, но също така и музиканти от групи като LED ZEPPELIN, MARILLION, NIRVANA. Тя е композитор, певец, инструменталист, поет и художник. Издадените от нея 19 студийни албума, 2 концертни и 7 сборни за период от 45 години са добре известни на широката публика, а Joni има признанието като един от най-значителните автори на своето поколение.
Нейната самобитна интерпретация на различни стилове от фолк, джаз, рок и поп създава завладяващ, често пъти неопределен музикален пейзаж, с който запленява любителите на музиката. Особено място сред дискографията ѝ заема албумът “Blue”, или „Синьо“, и ето защо. След като получава първата си награда Grammy през 1970 г. за албума “Clouds”, или “Облаци”, Joni Mitchell се зарича да си вземе една година почивка, уж за да презареди изхабените си батерии, но и за да избяга от усещането за клаустрофобия. „Бях изолирана и започнах да се чувствам като птица в позлатена клетка, определено успехът ме осакатява по много начини. Не мога да се движа свободно. Обичам да живея, да съм на улицата, да съм сред тълпата…”
Joni Mitchell – Blue
Същевременно нейната интензивна любовна връзка с музиканта Graham Nash, която съвпада с ускорен скок на творческата продуктивност и за двамата, наближава своя край. Joni заминава за Европа и пътува из Гърция, Испания и Франция. Основното ѝ седалище е на остров Крит, където се настанява в пещера сред хипи комуна в рибарското село Матала. Оттук тя изпраща на Graham телеграма: „Ако държиш пясъка твърде здраво в ръката си, той ще се изсипе през пръстите ти.“ Като резултат от раздялата се появяват три песни, посветени на връзката ѝ с Graham Nash.
Сред новите ѝ приятели се оказва Cary Raditz, американски готвач, който е благословен, по думите на Mitchell, със „свирепо изглеждащи сини очи“ и „белегът на Каин на челото“. Двамата започват връзка, запечатана от песен, която тя съчинява в чест на рождения му ден: „Carey“.
Така музикалните идеи за албума “Blue” започват да се оформят, като се открояват темите за любовта, загубата, бягството, търсенето на някаква неопределена духовна истина, но и трудно описуемата носталгия. И докато е в Париж, именно нея тя я изразява в песента „California“.
След като се завръща в родната си Канада , тя свири на фолклорния фестивал в Торонто „Mariposa“ заедно с певеца James Taylor и това дава началото на нова романтична връзка, която има и творчески измерения с участие в съвместни проекти. Връзката им обаче бързо се влошава. Очевидно опустошена от решението на Taylor да я прекрати, Mitchell насочва болката си към нови песни, които записва за “Blue”.
Така албумът се превръща в документ за живот с много обрати, дневник за физическа и емоционална неустойчивост, създаден на фона на неспокойни пътувания и обречени любовни връзки. Тя споделя в интервю: „в този период от живота си нямах лична защита. Почувствах се като целофанена обвивка върху кутия цигари. Чувствах, че нямам абсолютно никакви тайни от света и не можех да се преструвам в живота си, че съм силна. Или съм щастлива. Разбрах неспособността си да обичам в този момент. И това ме ужаси.“ Когото чува за първи албума “Blue”, певецът Kris Kristofferson заявява „Джони! Задръж нещо за себе си!“
В наши дни този албум се смята за най-доброто, издадено от Joni Mitchell, тя самата го определя като повратна точка в своето развитие. Музикалните критици го нареждат сред най-великите албуми на всички времена за начина, по който текстовете, композициите и гласът на Mitchell се съчетават. През януари 2000 г. The New York Times избира „Blue“ за един от 25-те албума, които представляват „повратни точки и върхове в популярната музика от ХХ век“. През 2020 г. той е поставен на трето място в списъка на Rolling Stone за „500 най-велики албума на всички времена“, с най-високата класация за жена изпълнител. А през юли 2017 г. е избран от National Public Radio за най-великия албум за всички времена, направен от жена.
Албума “Blue”, или „Синьо“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 30 януари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Songs From The Bardo” от Laurie Anderson, Tenzin Choegyal, Jesse Paris Smith в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Songs From The Bardo” от Laurie Anderson, Tenzin Choegyal, Jesse Paris Smith. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Откакто съществува, човечеството непрекъснато се опитва да реши един невероятно парлив въпрос – как да избегне смъртта“ – ето така именитият наш професор дфн Александър Федотов започва предговора си към преведената от него „Бардо – тибетската книга на мъртвите“. Това издание ни нарежда сред единствените пет страни в света, чийто преводачи са дръзнали да възпроизведат пряко от старотибетски на родния си език съдържанието на това древно учение, възприето като световен феномен.
„Тибетската книга на мъртвите“, чието оригинално заглавие е „Освобождение чрез слушане в Бардо от цикъла на Тайното учение за спонтанно освобождение чрез медитация върху мирни и гневни божества“, всъщност представлява оригинално и автентично учение за това какво става с човек след неговата физическа смърт. Ние познаваме „Египетската книга на мъртвите“, но тук става дума за нещо различно – за учение в рамките на будистката доктрина Махаяна, или по-точно във Ваджраяна. Думата „Бардо“ всъщност се превежда като „между две положения“ и обозначава състоянието в промеждутъка след смъртта и преди поредното прераждане, като тибетците различават седем вида Бардо. Будистката традиция повелява „Книгата на мъртвите“ да се чете до леглото на умиращия, за да може съзнанието му да се ориентира правилно докато е в Бардо.
Laurie Anderson, Tenzin Choegyal, Jesse Paris Smith – Songs from the Bardo
Според общоприетите схващания „Тибетската книга на мъртвите“ е записана през VІІІ век сл. Хр., като има хипотези идеите ѝ да са съществували хиляда години преди това. Тя е обнародвана през ХVІ век, а за европейските страни става достояние през 1927 г. в превода на английски, издаден в Оксфорд от изследователя W.E.Evans-Wentz.
През 2008 г. Jesse Paris Smith, която знаем като музикант, писател и продуцент, е поканена да участва в годишния благотворителен концерт „Tibet House“ в нюйоркската зала Carnegie Hall. Там се запознава с тибетския музикант Tenzin Choegyal, който ѝ предлага да подготвят по нов начин представянето на „Бардо – тибетската книга на мъртвите“.
Двамата започват работа и оформят музикален сценарий, използвайки откъси от текста на „Бардо“. Jesse Paris Smith споделя:
„Когато си представяхме кой може да произнесе тези слова, решихме, че Laurie Anderson, с нейния изразителен глас и духовни познания, беше идеалният избор. След това като чухме как проникновено свири виолончелистът Rubin Kodheli с впечатляващ динамичен обхват, поканихме и него. Така в началото на зимата 2014 г. всички се събрахме в Музея на изкуствата „Rubin“ в Манхатън и направихме представление. С отделни реплики от „Бардо“, навлязохме във вселена, резонираща с колективно съзнание, енергия на изцеление, на знанието, че сме на прав път заедно. Едно част от мен искаше да бяхме записали това изпълнение, и така остана в сърцето ми като спомен. По-късно обаче, вдъхновени от тази взаимна връзка с материала и желанието ни да споделим текста с нови слушатели, с радост се съгласихме да запишем на албум нашата интерпретация. Надяваме се, че за всеки човек този албум ще бъде какъвто трябва. Входна точка. Медитация. Комфорт. Звуков приятел. Благодарни сме, че имахме тази възможност да докараме звуковия носител до толкова дълбоко жизненоважен текст. Ние виждаме тези думи като универсални, защото всички, родени на този свят, ще преживеят смъртта. Нека си спомним онези, които са продължили, нека имаме предвид тези, които са на път, и нека бъдем тук един за друг в този живот“ – завършва Jesse Paris Smith.
Албума “Songs From The Bardo”, или „Песни от Бардо“, номиниран за наградите “Grammy” в категорията New Age, които засега се очертава да бъдат обявени на 14 март 2021 г., ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 23 януари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
„The Holographic Principle“ от EPICA в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „The Holographic Principle“ от EPICA. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Нидерландската симфоник метъл група EPICA започва подготовката на своя седми студиен албум „The Holographic Principle“, или „Холографският принцип“, веднага след успешните си турнета в Европа, Азия, Африка, Южна и Северна Америка. Работят близо година и в резултат композират 27 песни, 18 от тях записват, като за компакт диска избират 12, а другите 6 оставят за следващо издание.
Певицата Simone Simons споделя: „Предишният ни албум „The Quantum Enigma“ беше много добре приет, затова следващият трябваше да е още по-въздействащ. И направихме всичко по-голямо от преди – с по-голям оркестър и с по-голям хор. Включихме и много повече музикални инструменти – истински, живи. Що се отнася до пеенето, дадох всичко, на което съм способна, и съм много доволна от това. Тук самите песни изискват много вариации във вокалния стил. И трябваше да пея в оперна, рок и поп стилистика, а в баладите исках да звучи завладяващо мек глас. И, да, наложи се да взема и няколко по-високи ноти.
Стремежът ни бе да постигнем всичко в баланс. По душа ние сме метъл група, която обаче притежава симфонична нагласа, затова оркестърът и хорът са като седмият и осмият член на EPICA, и това е нещо, на което винаги държим. Специално обръщаме внимание на оркестровите и хоровите пасажи, правим ги да са привлекателни и за широката аудитория. В албума освен че имаме закачливи мелодии, ние също така държахме да има няколко наистина груби вокални линии. Работихме много, за да направим албума по-малко предсказуем.“
Epica – The Holographic Principle
В „Холографският принцип“ EPICA отново се спира на тематика от авангардните за съвременната физика изследвания. Идеята този път е, че ние живеем във вселена, която е дигитално генерирана холограма. Лидерът на групата Mark Jansen коментира концепцията на албума:
„The Holographic Principle“ се занимава с близкото бъдеще, в което виртуалната реалност вече е даденост и позволява на хората да създават свои собствени виртуални светове, които не може да бъдат разграничени от „реалността такава, каквато я познаваме“. Така се повдига въпросът дали настоящата ни реалност не е виртуална реалност, сама по себе си холограма. Това пък от своя страна предполага съществуването на по-висша реалност, до която в момента нямаме достъп. В някои песни ще откриете влияние от филмите „Inception“ („Генезис“) и „The Matrix“ („Матрицата“), говорим за човека под холограмата и възможността да излезем отвъд матрицата и да погледнем на себе си с други очи, в други пък размишляваме за изкуствения интелект, за интуицията и личната почтеност.
Искахме текстовете да ви предизвикат да мислите нестандартно, да преразгледате всичко, което си мислите, че знаете със сигурност и да сте отворени към скорошните революции в науката. Затегнете коланите и се пригответе за разходка, тъй като явно нищо не е такова, каквото изглежда в нашата холографска вселена.“
В записите на „The Holographic Principle“ освен шестимата от EPICA участват солисти, вокална група, хор и оркестър. Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 16 януари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Riding with the King” от B.B. King и Eric Clapton в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Riding with the King” от B.B. King и Eric Clapton. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Преди години продуцентът Scott Mathews споделя с музиканта John Hiatt странния си и доста абстрактен сън как лети в самолет с краля на рок-енд-рола Elvis Presley. Това става повод Hiatt да композира песента „Riding with the King“ („Езда с Краля“), чието заглавие се харесва на Eric Clapton и B.B. King, защото съдържа закачка с фамилията на знаменития блус певец и китарист, и през 1999 г. решават да го използват за своя съвместен проект.
Всъщност първата им среща е през 1967 г., когато в нощния клуб Cafe Au Go Go в нюйоркския квартал Greenwich Village свирят за първи път. Eric тогава е на 22 години и е на върха на славата си с рок групата CREAM. Макар през 1997 г. те все пак да записват песента „Rock Me Baby“ за албума „Deuces Wild“ на B.B. King, Eric Clapton не изоставя идеята си да направят съвместен албум. „Това е нещо, за което мечтаех през целия си живот“ – твърди Clapton. – „B.B. е моят герой, винаги е бил, откакто чух през 1965 г. албума “B.B. King Live at the Regal”, от него започна всичко за мен“.
B.B. King от своя страна признава, че често са обсъждали тази възможност по време на съвместните им концертни изяви и заявява: „Възхищавам му се на Eric, за мен той е № 1 като китарист в рок-енд-рола и №1 като човек, а също така свири блус по-добре от мнозина от нас.“
B.B. King & Eric Clapton – Riding with the King
Инициативата за продуцирането на албума „Riding with the King“ е на Eric Clapton, който кани голяма част от обичайните за него студийни музиканти, към които включва свои приятели, за да се получи звезден състав, сред който блестят Jimmie Vaughan, Andy Fairweather Low, Steve Gadd, Nathan East, Joe Sample, Doyle Bramhall Ii, Susannah и Wendy Melvoin.
Що се отнася до съдържателната страна, Clapton избира стари песни на B.B. King, които да осъвременят с нова стилистика, да им придадат нов дух, като отстъпва главната роля на B.B. King, както във вокалните, така и в китарените партии.
B.B. King пояснява: „Eric Clapton е невероятен човек. Всъщност той избра всички мелодии. Казах му, когато се събрахме – ти избираш песните и ако излезеш с такава, която не ми харесва, или мисля, че не мога да я направя, тогава ще говорим за това. Той предложи мои изпълнения, толкова стари, че ги бях забравил, включително такива, които сам бях съчинил много отдавна, даже не помня кога точно. Когато влязохме в студиото, той ме пита „B.B., помниш ли това?“ – А аз му отговарям: „Не! Пусни да го чуя“. Понякога трябваше да се прибера вкъщи и да взема някои от старите плочи, за да можем и двамата да се подготвим. И това работеше, защото Eric имаше толкова добри идеи как да ги направим да звучат по новому. Така седнахме и започнахме да работим върху идеите, които той имаше, а след като ги чух, си помислих „никак не е лошо – нека да го направим“, а освен това всичко беше съвсем на място“.
Албумът „Езда с Краля“ съдържа пет заглавия на B.B. King от 50-те и 60-те години на миналия век, както и стандарти от Big Bill Broonzy, Maceo Merriweather, Johnny Mercer, Isaac Hayes, Sam & Dave и т.н.
Така се получава впечатляващ музикален продукт, приет с адмирации от слушателите и специализираните музикални издания – заема първото място в Billboard Top Blues Albums, получа сертификати за двойно платинен по брой продажби в САЩ и в Европа, и е отличен с наградата Grammy за най-добър традиционен блус албум.
20 години след този колосален успех Eric Clapton решава да издаде преработена версия на „Riding with the King“, или „Езда с Краля“, пусната в продажби на 26 юни 2020 г., и именно нея ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 9 януари, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
The Other Side 