Начало » Posts tagged 'Картини от една изложба' (Страница 13)
Tag Archives: Картини от една изложба
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
“Kenton’s West Side Story” в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Kenton’s West Side Story”. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В края на 50-те години на миналия век оркестърът на джаз пианиста и диригента Stan Kenton бележи спад в продажбите и популярността си, когато на сцената се появяват музиканти като Elvis Presley, Bobby Darin, THE PLATTERS и др., които със сравнително малки ресурси имат впечатляващ ефект. Това налага оркестърът на Kenton да се реформира и през 1960 г. го виждаме с нов облик и нов звук.
Lee Gillette и други ръководители от гиганта в звукозаписната индустрия Capitol притискат Kenton към по-комерсиален подход в началото на 60-те години. Kenton е принуден да изостави територията на чистия джаз и да направи известни отстъпки. Така пристъпва към проекта да представи своя версия на мюзикъла “West Side Story” („Уестсайдска история“) от Leonard Bernstein и Stephen Sondheim с аранжимента на Johnny Richards.
Както споделя по-късно Kenton, версията на Johnny Richards, която технически е изключително сложна, е „железобетонна“, „Johnny е може би най-добре обученият музикално от всички нас, взети заедно“, но за времето си това е съществен риск да се предложи интерпретация на шедьовъра от Bernstein.
Kenton’s West Side Story
Ще припомня, че сюжетът на мюзикъла „Уестсайдска история” е сходен с този на „Ромео и Жулиета” от Шекспир, само че в друго време и на друго място. Действието се развива през средата на 50-те години на миналия век в Манхатън, Ню Йорк, където две враждуващи банди – местните „Jets” или „джетовете, реактивните”, представители на бялото население от наемни работници и пуерториканците „Sharks” или „акулите” водят жестока битка за територии. Тони, основателят на „джетовете” се влюбва в Мария, сестрата на Бернардо, главатарят на „акулите”. Нататък историята е известна…
Албумът „Kenton’s West Side Story” („Уестсайдската история на Кентън”) е приет с рядко срещано одобрение от слушателите и критиката за този род стилистика като заема престижни места в класациите за поп музика и е отличен през 1962 г. с “Grammy” за най-добро джаз изпълнение от голям състав.
Най-интересна обаче е реакцията на представителите на компанията Mirisch, които по същото време подготвят премиерата на едноименния филм с участието на Natalie Wood и Richard Beymer. Те са поканени да чуят в офиса на Capitol в Холивуд откъси от албума на Kenton по време на смесването и мастерирането и остават крайно разочаровани, че не са го направили по-рано за да ги включат в музикалния съпровод на филма. Затова пък им разрешават на обложката на плочата да поставят кадър от игралния филм.
Албума „Kenton’s West Side Story”, или „Уестсайдската история на Кентън”, ще чуем на 13 ноември, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Вокални отпечатъци” от СПЕКТРУМ в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Вокални отпечатъци” от СПЕКТРУМ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В „Картини от една изложба“ продължаваме тази седмица с настроението от Деня на народните будители, като се обърнем към изконните извори на българщината – нашия фолклор, представен от сърцати млади хора в съвременно звучене.
Албумът „Вокални отпечатъци“ на акапелната формация СПЕКТРУМ е дълго чакан и мечтан от нейните участници. Собствено той е своеобразен опит за съвременна акапелна интерпретация на фолклора чрез колоритни вокални аранжименти, пречупени през призмата на джаза и инструменталната музика.
Спектрум – Вокални отпечатъци
Музикантите работят върху тази идея близо две години, отдавайки почит на българския фолклор, който от самото създаване на групата е източник на вдъхновение и творчески стимул за СПЕКТРУМ.
Някои от популярните теми, които звучат в албума, са „Седнало е Джоре“, „Бела съм бела, юначе“, „Изгрела ми е“. Аранжиментите са изцяло акапелни – за пет, а понякога и за повече гласа, съчетани с бийтбокс, което придава съвременна звучност на изпълненията. Музиката изобилства от джаз хармонии, разнообразие от ритми и преплитащите се тембри на петимата певци.
Наред с това групата представя и авторски композиции от творческото ядро на СПЕКТРУМ – Константин Бейков и Янко Янков. В тях осезаемо се усеща духът на българския фолклор и част от тях са резултат от съвместната работа с едни от най-изявените български фолклорни музиканти – Теодосий̆ Спасов, Христина Белева и ЕВА КВАРТЕТ.
Албума “Вокални отпечатъци“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, събота, 6 ноември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“На гости у една актриса” от Теодосий Спасов и Огнян Видев в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “На гости у една актриса” от Теодосий Спасов и Огнян Видев. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В една есенна вечер през 1987 г. кинорежисьорът Иван Росенов натиска копчето за запис на домашния касетофон и така до нас достига звукова картина с участието на двама именити български музиканти: Теодосий Спасов на кавал и Огнян Видев на китара.
В дома на актрисата Катя Паскалева и Иван Росенов също така е актьорът Антон Горчев, и тримата с присъствието си създават онази взривна атмосфера, в която избуяват поривите на двамата музикални виртуози. Теодосий споделя в интервю за Цветан Цветанов:
„Все едно сме изстреляли ракета от Байконур… духовна ракета. И тя е заминала някъде. Всички сме се възхищавали – и ние, свирейки, и публиката ни, от тези невероятни личности – Катя Паскалева, Иван Росенов и Антон Горчев. За мен е по-важно да се покаже присъствието на личности от онова време. През 80-те години имаше много ярки личности. И през 70-те е имало. Личностите винаги са били движещата сила, а не професионалистите, занаятчиите или самодейците. И ето че дойде ХХI в. и не виждаме много такива хора в съвремието. Ето, гледаме риалити програми и там… няма личности. Има знаменитости, така да се каже. Има огромна разлика между личности и знаменитости. А по онова време, през 80-те години, имахме шанса всеки да стои здраво зад своята идея, зад своята кауза. Хубавото по онова време беше, че хората на изкуството, всички отдадени на културата, общувахме много помежду си. Тогава правехме много турнета, в 10 града един след друг, а във всеки имаше клуб на художествената интелигенция или на дейците на културата, и след концерта всички се събираха там и започваха много интересни разговори и джем сешъни, всеки споделяше своите открития. Това ни зареждаше тогава и ни даваше надежда, че най-после светът ще бъде един – цял, общ, без граници и без ограничения…“
На гости у една актриса
А ето как е станал записът, останал неизвестен дълго време, продължава Теодосий:
„Касетофонът е бил на някакво шкафче, наблизо. Даже не знаех, че има запис, бях много изненадан, когато Иван Росенов ми даде касетката няколко години преди да почине“.
В наши дни Иван Шопов, музикант и художник, когото Теодосий нарича „моят електронен гуру“, се заема с този запис и го мастерира. Така той е издаден на грамофонна плоча, за да се пресъздаде автентичността на усещанията от отминалото време.
Албума “На гости у една актриса“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в навечерието на Деня на народните будители, събота, 30 октомври, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Juno to Jupiter” от VANGELIS в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Juno to Jupiter” от VANGELIS. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Гръцкият музикант VANGELIS е добре познат на слушателите на „Картини от една изложба“, ние досега 16 пъти сме представяли негови концептуални албуми. Той е създател на уникален звуков свят, съчетаващ оркестрови и електронни текстури, чрез комбинация от клавишни инструменти, със все по-голям дял на истински човешки гласове и акустични музикални инструменти, при което е своего рода демиург – сам композира, аранжира и изпълнява музиката си в своите над 50 албума, отличени с множество награди, включително „Oscar”.
Ето какво споделя VANGELIS преди месец в интервю:
„Музикалната индустрия се разрасна значително през годините, като единствената ѝ цел е да печели пари, използвайки най-безцеремонно най-свещения и извисяващ дар, който имаме, а именно музиката. Пропуснах възможността да бъда щастлив, когато интензивно се занимавах с музикалната индустрия. Обаче винаги ще се вдъхновявам от нещата около мен и ще продължа да създавам музика, защото това е най-естественото нещо за мен.“
Vangelis – Juno to Jupiter
След няколко отлагания през миналата година, включително лъжливи премиери, най-после на 24 септември 2021 г. официално се появява албумът „Juno to Jupiter“, или „Юнона към Юпитер“, записан с участието на оперната звезда Angela Gheorghiu, гостувала с успех у нас. Албумът е вдъхновен от изследователската мисия на NASA с космическата сонда Juno (Юнона), и включва звуци както от изстрелването на Juno от Земята, така и от сондата по време на полета ѝ, изпратени обратно на Земята от близо 650 милиона километра.
Това не е нещо ново за VANGELIS, чиято музика често е свързана с теми от науката, историята и изследванията. Наред с отличената с „Oscar” партитура за „Chariots of Fire“ („Огнените колесници“) и популярния музикален съпровод за филма с фантастична тематика „Blade Runner“ („Ловец на хуманоиди“), той създава хоровата симфония „Mythodea“ за мисията на NASA през 2001 г. до планетата Марс, както и музиката за поредица приключенски и исторически филми като „Антарктида“, „1492: Завладяването на рая“ и „Александър“. VANGELIS също така си сътрудничи с Европейската космическа агенция (ESA) върху своя албум „Rosetta“, за да отбележи кулминацията на мисията Rosetta за кацане на сонда на комета за първи път в историята, както и за излъчването от ESA в космоса на сингъла от неговия едноименен компактдиск, посветен на покойния професор Stephen Hawking. Музиката му е използвана също така и в документалната поредица „Космосът: Лично пътешествие“ от Carl Sagan, както и във филма „L’Apocalypse des animaux”, или “Апокалипсисът на животните“.
Но да се върнем на албума „Juno to Jupiter“:
„Юнона, или Хера според гръцката митология, е майка на богове и хора, и съпруга на Зевс, в римската митология Юпитер, който е баща на богове и хора. За да скрие пакостите си, Юпитер изобразява воал от облаци около себе си. Въпреки това, Хера/Юнона успява да надзърне през облаците и да наблюдава деянията на съпруга си“, пояснява VANGELIS и продължава:
„Мислех да поставя акцент върху образите на Юпитер/Зевс и Хера/Юнона, които според „Теогония“ от Хезиод са имали особена връзка. Чувствах, че трябва да представя Зевс/Юпитер само със звук, тъй като музикалните закони превръщат хаоса в хармония, която движи всичко, включително и самия живот. За разлика от това, за Хера / Юнона почувствах нужда от човешки глас. Angela Gheorghiu представя, в този контекст на мисията до планетата Юпитер, Хера / Юнона по спиращ дъха начин.“
През юли т.г. се навършиха пет години от навлизането на Juno в орбитата на Юпитер. Изстреляна през 2011 г. от военновъздушната база на Кейп Канаверал, Juno пристига на Юпитер на 4 юли 2016 г. Поради важността си мисията, която иначе трябваше да бъде завършена на 31 юли т.г., беше удължена от NASA и сега Juno продължава да проучва Юпитер и неговите луни до септември 2025 г.
В албума чуваме също така гласовете на учените Randall Faelan (Lockheed Martin, Ръководител на отдела Deep Space Exploration Real-Time Operation), Chris Leeds (Lockheed Martin, старши инженер по телекомуникации), Jennifer Delavan (Lockheed Martin, системи за космически кораби) и Matt Johnson (мениджър на мисията Juno, JPL/Caltech).
„VANGELIS композира цялата музика за видеоклиповете на Juno, документалните филми и симулациите на наблюденията, за всички публични материали на мисията. Така че полетът на Juno постигна широко обществено въздействие, умножено от уникалния талант на VANGELIS. Либретото на албума е продължение на историята на мисията на Juno“ – подчертава Tom Krimigis, главен изследовател за проектите Voyager 1 и 2.
А ето и посланието на VANGELIS:
„Да не забравяме, че Космосът, Вселената, с каквото и име да ги наречем, е нашата надежда и бъдеще, и трябва да внимаваме да не направим същите грешки в Космоса, които постоянно правим на нашата планета, тъй като това е единственият ни шанс, който имаме – там е нашето бъдеще“.
Албума „Juno to Jupiter“, или „Юнона към Юпитер“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 23 октомври, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Outbound” от KELDIAN в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Outbound” от KELDIAN. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Много хора се чудеха какво се случи с нас след издаването на първите ни два студийни албума за тези близо 5 години мълчание. Ние двамата имаме други занимания и източници на препитание, а така стана, че останахме без студио, в което да работим и да записваме музиката си“ – споделят музикантите от норвежката Symphonic Power Metal група KELDIAN. Всъщност говорим за дуо в случая, състоящо се от певеца Christer Andresen, който свири също така на всички китари, и пианиста Arild Aardalen.
Техният разказ продължава:
„Един по един обаче проблемите ни започнаха да се решават, например Arild изгради малко студио у дома си. Тази нова работна площадка на KELDIAN скоро беше наречена „шкафът под стълбите“, а ние най-накрая имахме място да поглъщаме огромни количества чай и да обмисляме песните си, докато все още можем да излизаме навън, за да гледаме фиордите. И знаете ли какво стана? Вдъхновението ни се върна. Сега пък имахме нужда от пари.
Тогава решихме да опитаме с crowdfunding платформата Indiegogo и бяхме поразени от реакцията на нашите симпатизанти. Кампанията ни имаше огромен успех и производството на албума „Outbound“ („Излитащ“) вече можеше да започне. Фактът, че толкова много хора показаха какво означава KELDIAN за тях, ни направи още по-нетърпеливи да се върнем в рамките на обичайното ни усърдно темпо. Запретнахме ръкави, за да представим нещо, което би заслужавало доверието на всички тези хора.
С някои от песните в този албум живеем от много години, докато други са съвсем нови. Предизвикателството при записването им беше постигането на сходство между едните и другите. Винаги подхождаме към албумите си като към музикални романи, искаме да представим тематичното единство в текстовете, и песните да текат логично и без усилие, като отделни глави в книга. Един музикален албум обикновено е по-абстрактен от този възглед, но ние сме наясно, че това, което създаваме за хората, е един вид емоционално пътуване. Затова за нас е важно да отделяме 100 процента внимание на всяка една песен. Написахме около 13 или 14 песни за албума, но решихме да оставим 9 от тях“.
Keldian – Outbound
Музиката в албума предлага обичайното за групата съчетание на Electro-Ambient нагласата на Aardalen, бивш electro DJ и поклонник на VANGELIS, със силно подчертаното влияние от Hard Rock (EUROPE и VAN HALEN) и Heavy Metal (IRON MAIDEN) на Andresen. Но това не изчерпва корените в стилистиката на KELDIAN, често наричана „Cosmic Metal“, защото ще споменем също така влиянието на Luca Turilli и Dol Ammad, за да постигнат своята неповторима атмосфера с честа промяна на ритъма и темите.
В „Outbound“ двамата музиканти ни предлагат размисъл за космическите пътувания като съчетание и противоборство на изследвания и колонизиране, за техническите и моралните страни на звездните приключения, в които прозират и силно изразените в наши дни милитаристични намерения. В отделните песни откриваме влияние от книгите „Хиперион“ на Dan Simmons в борбата за освобождаване духа на хората и на „Звездата на Пандора“ от Peter F. Hamilton с мотива да можем да простим и да забравим враговете си. Авторите на албума отдават признание също така на създателите на космическата сонда Кеплер, която трябва да изследва 100 000 звездни системи в търсене на обитаеми планети, възхищават се на изключителната сила и висота на човешкия дух, проявени от оцелели в галактически катастрофи и аварии, а има и израз на почит към John F. Kennedy, дал тласък на американската космическа програма.
Албума „Outbound“, или „Излитащ“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 16 октомври, след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“To Pimp a Butterfly” от Kendrick Lamar в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “To Pimp a Butterfly” от Kendrick Lamar. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
На 15 февруари 2016 г. американският Hip-Hop музикант Kendrick Lamar получава 5 отличия „Grammy“ за работата си върху проекта “To Pimp a Butterfly”, или „Да пласираш пеперуда“.
Всичко започва през 2014 г., когато Lamar предприема пътуване до Южна Африка, където посещава исторически обекти, свързани с живота на Nelson Mandela – като затворническата му килия на остров Robben, запознава се с проявите на апартейд по негово време, открива за себе си различията между африканската и американската култура. Kendrick намира и доста сходства между живота в Южна Африка и този в гетото Compton в Лос Анджелис, където е израсъл.
Kendrick Lamar – To Pimp a Butterfly
Lamar заявява: „Чувствах, че принадлежа на Африка. Видях толкова неща, които не знаех. Вероятно едно от най-трудните неща, които трябва да направите, е да съберете на едно място възгледите си за това колко красиво място може да изградите и да ги споделите с някой човек, още докато е в гето като Compton. Исках да вложа това свое преживяване в музиката. Идеята беше да направя албум, който да отразява това, но и всички проблеми на черните жени. Има разделение между светлата и тъмната кожа, защото то е в природата ни, но има и решение на проблема. В Южна Африка видях всички тези различни цветове да говорят на един красив език.“
Така в албума „Да пласираш пеперуда“ намират място темите за любовта към хората и за омразата, славата и депресията, насилието от страна на полицията, расовите проблеми и политиката в стихотворение, което се преплита между песните. Kendrick критикува системата, която потиска чернокожите младежи, но също така критикува и своите близки, че възприемат саморазрушителния модел, налаган им от обществото. Lamar признава потенциала на всеки, който е изправен пред трудности, да се разбунтува срещу системата, която го потиска, подобно на гъсеница, която се превръща в пеперуда:
„Исках да покажа светлата страна, яркостта на живота. В думата „пласьор, сводник“ има много агресия, тя има много нюанси. За мен тя означава да използвам своята знаменитост за добри дела. Друга причина е, че не съм подложен на сводничество от индустрията за моята знаменитост… Това става много по-дълбоко дори за мен.“
Kendrick рецитира откъси от стихотворението през целия албум, предхождайки всяко заглавие. В края на стихотворението разбираме, че е посветено на легендарния музикант 2Pac (Tupac Amaru Shakur), а в интервю Lamar обяснява, че работното заглавие на албума е било „Tu Pimp a Caterpillar“ („Да пласираш гъсеница“), което се изписва като абревиатура „TuPAC“. По-късно обаче е променено на „пеперуда“, за да символизира личния характер на Kendrick и неговата цялостна издръжливост след успеха му в музикалната индустрия.
В музикално отношение в албума “To Pimp a Butterfly” откриваме стилово отражение на целия спектър от афроамериканската музика, включително джаз, фънк, соул, хип-хоп от Западното крайбрежие на САЩ, авангард, а сред впечатляващия екип за подготовката на албума може да откроим Dr. Dre, Snoop Dogg и George Clinton.
Така “To Pimp a Butterfly”, или „Да пласираш пеперуда“, третият студиен албум на Kendrick Lamar намира милионни продажби, получава статус на платинен, а само в първия ден след издаването му чупи рекорда за стрийминг в Spotify с 9,6 милиона свързвания. Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 9 октомври, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“The Thompson Fields” от MARIA SCHNEIDER ORCHESTRA в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Thompson Fields” от MARIA SCHNEIDER ORCHESTRA. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
В наши дни Maria Schneider, композитор и диригент на биг бенд, има репутацията да е сред водещите фигури в съвременния джаз. С повече от 30 години звукозаписна дейност, в която се откроява работата ѝ както с Gil Evans, така и с Bob Brookmeyer, тя често пъти е определяна като истинско явление в джаза на ХХI век, като най-вълнуващият композитор на музика за биг бенд, работещ днес. Това се потвърждава и от седемте отличия “Grammy”, които получава от 2004 г. насам.
Тя оживява съвременните класически аранжименти с уникални мелодии, написани спрямо силните страни на музикантите в нейния оркестър за да се получат произведения, които тя често нарича джаз камерна музика. Това впечатлява слушателите, които окачествяват нейната музика като „предизвикателна, величествена, вълшебна, спираща сърцето, прекрасна, въображаема, откровена, приковаваща, дръзка и извън всякакви категории“.
Maria Schneider Orchestra – The Thompson Fields
Maria Schneider умело размива границите между жанровете, нейните участия се простират от джаз в Ню-йоркския Линкълн Център до класика с Камерния оркестър на Сейнт Пол, щата Минесота, от Американския танцов фестивал до сътрудничество с „вечния хамелеон“ в рок музиката David Bowie. Тя е сред малцината, които получават “Grammy” в различни жанрове, сред които са джаз и класика, както и за работата си с David Bowie.
През 2015 г. Maria Schneider замисля проекта “The Thompson Fields” („Томпсъновите поля“), в който отразява своите спомени от детските си години в щата Минесота, откъдето е родом. Този проект е финансиран от нейните почитатели чрез платформата Artistshare, като крайният продукт е луксозна книга над петдесет страници с твърди корици, съдържаща снимки и рисунки от Audubon (Националната асоциация на САЩ за опазване на птиците и техните местообитания), както и мисли на Maria Schneider за природата, наред с компактдиск. Мотото на албума е мисъл на президента Theodore Roosevelt: „Няма нищо по-практично в крайна сметка от запазването на красотата, от запазването на всичко, което привлича по-висшите емоции в човечеството“.
Maria Schneider споделя в интервю: „Този албум е наситен с много лични чувства от висок порядък. Голяма част от музиката ме връща към спомени от дома и околната природа, и това отразява най-значимите неща в живота ми. Томпсънови бяха фермери и имаха ранчо на около пет мили извън Windom, в чийто покрайнини пък живеехме ние. Семействата ни бяха близки приятели, а тяхната ферма и този свят бяха и все още са наистина голяма част от моето възпитание и от живота ми, защото често се връщам там.
Що се отнася до музиката, то никога не сядам и не казвам „Добре, как да създам звука на този пейзаж?“ Всичко започна по съвсем различен начин. Бях съчинила началото на една пиеса, която всъщност ми дойде в пералното помещение, качих се горе в апартамента си и започнах да я свиря на пиано. Просто много ми хареса и продължих да я свиря отново и отново. Това ми напомни за родния ми дом.
Така се случи, че скоро след това се върнах във Windom на голяма среща на върха на AgroEcology, която се проведе във фермата на Томпсънови. Изкачих силоза и погледнах отгоре фермата, а музиката нахлу в главата ми и тогава почувствах целия пейзаж. И така, когато продължих да пиша музиката за албума и да измислям как да организирам и развия тази първоначална идея, тогава имах цялата тази сцена в главата си и мисля, че тя просто някак подсъзнателно ръководеше посоката на музиката. Този процес ми се случва доста често – знаете ли, когато пиша нещо, все едно се привързвам към него – става почти като кинофилм в мозъка ми или нещо подобно. Мисля си, че всъщност писането на музика е коментиране на моя живот, повече или по-малко, и трябва да живея живот, който си струва да коментирам, ако искам да напиша хубава музика“.
“The Thompson Fields” („Томпсъновите поля“) е посочен за най-добър албум на голям джазов ансамбъл при връчването на годишните награди “Grammy”, както и от читателите на най-реномираното издание за джаз Down Beat. Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 2 октомври, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Free Hand” от GENTLE GIANT в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Free Hand” от GENTLE GIANT. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Британската прогресив рок група GENTLE GIANT заема особено място в историята на музиката, тя е сред най-обичаните в жанра, в който създава някои от най-величествените и сложни произведения. През периода 1970-1980 година тя издава 12 върхови албума, в които вплита елементи както от класическата и рок музиката, така и от блуса, соула и джаза, от фолклора и епохата на Ренесанса и авангарда.
Музикантите са впечатляващо надарени: всеки от тях владее по няколко инструмента, всички те пеят и понякога изпълняват на концерт отделни фрагменти “а капела” на пет гласа. Това е една от прогресив-рок групите, за които е обичайно използването на елементи от класическата музика като: полифонията, контрапункта, мадригалната форма, полиметрията, модалната импровизация, вокалния канон и фугата, и т.н.
Gentle Giant – Free Hand
В текстовете на GENTLE GIANT намират място широк кръг теми, вдъхновени както от личните им преживявания, така и от философията и творбите на автори като Франсоа Рабле (François Rabelais) и шотландския психиатър Роналд Лейнг (Ronald Laing).
Своето творческо кредо те изразяват така: „Ние си поставяме за цел да преминем отвъд границите на съвременната поп музика като съчетаваме музикалните и техническите си умения с ясното съзнание, че можем да станем доста не-популярни“.
Въпреки подкрепата на верните си симпатизанти, продажбите на албумите на GENTLE GIANT са далеч от тези на съвременниците им от YES, GENESIS, ELP и JETHRO TULL. Започват кариерата си в звукозаписната фирма Vertigo, преминават към дъщерното дружество на Phonogram World Wide Artists и представят блестящия албум „In a Glass House“ (1973 – вече звучал в „Картини от една изложба“) и величествения „The Power and the Glory“ (1974). Когато обаче лейбълът се опитва да притисне групата да свири в по-търговска посока, GENTLE GIANT са възмутени. Преминават към Chrysalis и правят най-успешния си албум „Free Hand“ („Свободна ръка“) от 1975 г., под номер седем в тяхната дискография. Ето как става това.
Няколко години преди GENTLE GIANT са на европейско турне с JETHRO TULL и са силно впечатлени както от музиката им, така и от шефа на Chrysalis – Terry Ellis. „Ние наистина ги харесахме като група – разкрива по-късно пианистът Kerry Minnear, – и всъщност те бяха единствените ни истински приятели, които създадохме през годините. Именно чрез тази връзка и запознанството ни с Terry Ellis стана преместването ни в Chrysalis.“
Бас китаристът Ray Shulman разказва: „Идеята с „Free Hand“ беше да се върнем към корените си, към музиката от първите ни албуми“. Брат му, певецът Derek Shulman, допълва: „Terry ни накара да работим и цялата радост от свирене на живо се върна. Започнахме да си говорим отново, бяхме въодушевени, както във времената преди „Octopus“ (четвъртият им албум от 1972 г.)
Темите във „Free Hand“ са посветени на индивидуалния избор и свободата, изгубената любов и увредените взаимоотношения между хората, разочарованията и празнотата на живота по време на пътуванията на гастроли, за неудовлетворението да бъдеш считан за нещо различно от теб, просто защото си станал известен.
След появата си на 22 август 1975 г. този албум заема най-високото място за групата въобще в американската класация Billboard, както и в британските музикални издания.
Steven Wilson, често пъти наричан „принцът на прогресив рока“, има особени симпатии към албумите на GENTLE GIANT, той преработва такива техни заглавия като “Octopus”, “The Power and the Glory” и “Suite Three Piece”. Сега се заема с „Free Hand“ и на 25 юни 2021 г. се появява неговата версия. Именно нея ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 25 септември, след новините от 21:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Oklahoma” от Keb’ Mo’ в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Oklahoma” от Keb’ Mo’. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
„Повече се интересувам от това да ми хареса на мен, когато правя музика, да ме кара да се чувствам горд и да се чувствам така, сякаш съм дал най-доброто от себе си. И ако други хора го харесат, това ще е чудесно“.
Това заявява Keb’ Mo’ – певец, китарист и автор на песни, носител на пет отличия Grammy, който успешно се изявява в такива жанрове като Blues, Folk и Jazz повече от 40 години. Той се сдобива със завидна репутация като музикант със способността си да съчетава традиционни подходи от Blues, Folk и Country със съвременна звучност, с тънката си чувствителност при възприемането на света и разказването на вълнуващи истории. Освен с издаването на поредица от великолепни албуми Keb’ Mo’, разкрива своите таланти в театрални и филмови проекти, и в тясно сътрудничество с широк кръг изявени музиканти от различни жанрове. Често се шегува, че не му се е налагало да продава собствената си душа, за да прави прекрасна музика, като алюзия с легендата за знаменития Blues музикант Robert Johnson, че е продал душата си на дявола, чиято роля той изпълнява в документалния филм „Can’t You Hear the Wind Howl: The Life & Music of Robert Johnson“.
Keb’ Mo’ – Oklahoma
В албума “Oklahoma” Keb’ Mo’ ни представя пъстра картина от едноименния щат като символ на съвременна Америка с такива актуални теми като имигрантската вълна, опазването на околната среда, мястото на жените в обществото, и любовта, – всичко това поднесено с безкрайна откровеност и щедрост на духа.
„Когато сте на определен етап от живота си, концепцията на албума лесно се вплита в процеса на работа – казва той. – Всички песни в “Oklahoma” произлизат от важни въпроси и теми за всички нас, и те наистина намериха отклик в мен по време на подготовката и записите на песните.“
Работата върху този албум започва през 2013 г., когато Keb’ Mo’ е поканен да участва в концерт с китариста Kenny Wayne Shepard в Оклахома и вижда опустошенията, нанесени наскоро от мощно торнадо, често явление по тези земи. „Това ме накара да си замисля какво значи да живееш в Оклахома и за всички велики хора, дошли тук“ – споделя музикантът. Така се ражда идеята да напише музика, с която да представи впечатленията си от видяното, появяват се даже няколко мелодии, но не се стига до тяхната реализация.
След няколко години съдбата го среща с певицата Dara Tucker, родом от Оклахома, и след разговорите с нея двамата замислят проект, в който да изобразят сложната дълбочина на американската действителност в нейния роден щат. Връзката с коренното население и трагедията на индианците, които говорят на 25 езика на територията на Оклахома, природните катастрофи и причинените от човека бедствия, невероятните музиканти и звукът на оригиналния музикален стил Tulsa, както и западняшката издръжливост и твърдост, но и опустошителното клане на цветнокожи през 1921 г., дискриминацията на жените, трагедията на имигрантите, терзанията на изоставен от жена мъж, усещанията в депресия, са повечето от тези теми.
„В един момент осъзнах, че не става въпрос само за създаване на добра песен със закачлива мелодия и смислен текст, но за писане на песни, в които нещо се случва“ – твърди Keb’ Mo’. – „Затова трябваше да прекарвам много време в пренаписване на текстовете, в нови запис и презаписи, и наистина си наложих упорита работа за преработката на целия материал. Стигнах до момента, в който разбрах анатомията на това как текстовете могат да работят и как да ги използвам, за да вложа някаква субстанция в песента. Това е като плънката на поничката. Всъщност не обичам да ям понички, но пък със сигурност знаете, че всеки път, когато ги отхапете, вътре ще има нещо. Така разбрах, че трябва да разкажеш историята по определен начин, да ѝ придадеш съответна форма и този запис да е резултат от този подход, в който да има фабула. И още нещо: бих искал да бъда запомнен като човек, който разказва добри истории, дава положителни емоции чрез музиката си и кара всички да се чувстват добре” – завършва Keb’ Mo’.
За участие в записите на “Oklahoma” той кани внушителен състав от струнен оркестър, вокална група и солисти, сред които се открояват знаменитият Pedal Steel китарист Robert Randolph, легендарният Blues музикант Taj Mahal, барабанистът Chester Thompson, Latino певецът Jaci Valasquez, както и певиците Dara Tucker, Rosanne Cash и Robbie Brooks Moore.
Този албум, отличен с наградата Grammy през 2020 г. в категорията за най-добър Americana албум, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 14 август, след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
“Future Nostalgia” от Dua Lipa в “Картини от една изложба”
Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Future Nostalgia” от Dua Lipa. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.
Британската певица с албански корени Dua Lipa още с дебютния си албум през 2017 г. ни се представи като напълно модерна поп звезда. Тя демонстрира ретро настроение и умения за закачлива поп музика с песъчинка проникновеност, подобно на Sia, Jessie J, и P!nk, лукаво бунтарски полъх като на Charli XCX или Marina & the Diamonds, въвежда гигантски припеви от онлайн съкращения (например „IDGAF“) и пренаписва наръчника за преодоляване на спомените от своя бивш гаден приятел в дигиталната ера. Това ѝ носи две отличия „Grammy“ през следващата година – за най-добър нов музикант и за най-добро dance изпълнение, както и още толкова награди “Brit”.
Ето защо вторият ѝ албум се очаква с повишено внимание, още повече, че Dua Lipa обявява своя нов концептуален подход към него, основан на прехода между носталгия и бъдеще.
Dua Lipa – Future Nostalgia
Тя ни представя албум с носталгични спомени от детството си и музиката, която родителите ѝ са слушали като я съчетава с футуристични елементи за бъдеще с безкрайни възможности:
„Исках да направя нещо, към което изпитвам носталгия, но да има и нещо различно, по-съвременно и провокативно, с поглед към бъдещето – заявява певицата. – Исках също така да изляза от зоната си на комфорт и да предизвикам себе си като създам музика, която да се усеща близо до някои от любимите ми класически поп песни, докато все още се чувствам свежа и уникално моя. Бях вдъхновена от толкова много изпълнители за новия си албум като започнем от Gwen Stefani до Madonna през Moloko и Blondie до Outkast, за да спомена само някои от тях. Прекарах доста време на гастроли с групата си, и затова исках „Future Nostalgia“ да съдържа много повече жив елемент, смесен със съвременна електронна продукция. Звукът ми някак си съвсем естествено се разви от дебюта ми насам, а и аз пораснах, но исках да запазя същата поп чувствителност, както при дебютния ми албум. Спомням си, че бях на път за радиопредаване в Лас Вегас и мислех за насоката на новия си албум и тогава осъзнах, че това, което всъщност искам да направя, е нещо, което да звучи носталгично, съчетано със свежа и футуристична окраска.“
В записите на албума „Future Nostalgia“, или „Бъдеща носталгия“, взема участие екип от 69 души, а резултатът е с впечатляващите 3.3 милиона продажби и нови отличия „Grammy“ и “Brit”. Този именно албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 7 август, след новините от 16:00 ч.
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
The Other Side 