The Other Side

Начало » Posts tagged 'Сергей Шишов'

Tag Archives: Сергей Шишов

DISTORTED REALITY и ZAPLAXA на 24 ноември в София

Последни публикации

Архив

“The Four Seasons” от VIVALDI METAL PROJECT в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Four Seasons” от VIVALDI METAL PROJECT. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Четирите годишни времена“ (на италиански: Le Quattro Stagioni, на английски: The Four Seasons) е най-популярното програмно музикално произведение, написано от италианския бароков композитор Антонио Вивалди, публикувано са за първи път в Амстердам от Le Cène през 1725 г.

То е съставено от 4 цигулкови концерта от по 3 части, обрисуващи природни сцени в музика. В „Четирите годишни времена“ Вивалди въвежда за първи път звуци от ромолене на рекичка, птичи песни (различни в отделните части на творбата), кучешки лай, бръмчене на комар, викове на овчар, буря, пияни танцьори, тиха нощ, лов, заснежени поля, деца, каращи кънки на лед, горящ огън. Всеки концерт е разделен на три части: бърза – бавна – бърза, всяка свързана с текст от сонет, чийто автор се предполага да е Вивалди, описващ сцените, претворени в музика, и така се появява един от най-ранните примери за програмна музика.

Vivaldi Metal Project

Vivaldi Metal Project

През 2013 г. италианският композитор, пианист и продуцент Mystheria, познат от участията си с Bruce Dickinson, ARTLANTICA, TOWER OF BABE, замисля да представи Metal версия на „Четирите Годишни Времена“, които обожава още от детските си години. Той изсвирва и записва всички части от концертите на пиано, но скоро разбира, че само съчетанието със Symphonic Metal ще даде търсения от него резултат. Създава кратък trailer, който пуска web пространството с намерението да намери и ангажира подходящи музиканти. Няколко дни по-късно му се обажда композиторът и бас китаристът Alberto Rigoni (TWINSPIRITS, KIM BINGHAM, THE ITALIANS, BADASS) и предлага услугите си за участие в проекта като копродуцент.

Vivaldi Metal Project - The Four Seasons

Vivaldi Metal Project – The Four Seasons

Същевременно Mystheria замисля още нещо: да добави текст и певци към „Четирите годишни времена“ като кани за целта Douglas R. Docker, който реализира вербално концепцията му, а допълнително се включват със свои текстове Rob Rock, Lance King и Mystheria.

Така творбата на Антонио Вивалди придобива характер на Symphonic Metal опера, която според Mystheria описва “четирите сезона на човека”, представени от гледната точка на няколко алегорични и символични персонажи като мъж, жена и вечност. „Пролетта“ символизира раждането и невинността на детството, „Лятото“ описва глада и арогантността на юношеството и ранната зрялост, „Есента“ се занимава с несигурността и първите страхове от смъртта през зрялата възраст, а „Зимата“ завършва повествованието с дълбоката старост и смъртта. Преплетени с тази линия откриваме и други абстрактни идеи и вярвания, например числовия ред на Фибоначи и алхимията, подобно на стила в първите опери от началото на ХVІ век като „Rappresentazione di Anima e Corpo“ („Представяне на душата и тялото“, 1600 г.) на Emilio de Cavalieri. Операта завършва със “Страшния съд”, който описва какво се случва с човешката душа след Деня на Страшния съд, когато съдбата на човека се определя от действията му.

Този подход изисква съответния екип, който включва общо 130 музиканти. Сред тях са 10 композитори, които правят аранжиментите за солисти, струнен квартет, симфоничен оркестър и хор: Douglas R. Docker, Francesco Dall’O’, Frank Caruso, Gabriels, Keiko Kumagai, Nicolas Waldo, Pawel Penksa, Tomas Varnagiris, Yannis Androulakakis и българина Живко Коев.

Vivaldi Metal Project

Vivaldi Metal Project

Соловите партии се изпълняват от Mark Boals (MALMSTEEN, ROYAL HUNT), Fabio Lione (RHAPSODY OF FIRE, ANGRA), Edu Falaschi (ALMAH), Rob Rock (IMPELLITTERI), Mike Lepond (SYMHONYX), Dani Löble (HELLOWEEN), Ruud Jolie (WITHIN TEMPTATION), Mark Cross (FIREWIND, SCORPIONS), Steve Di Giorgio (TESTAMENT), Rolf Pilve (STRATOVARIUS), Victor Smolski (RAGE, ALMANAC), Ruben Israel (DELAIN), John Macaluso (ARK), Marco Sfogli (JAMES LABRIE), Chris Caffery (SAVATAGE), Mark Wood (TRANS SIBERIAN ORCHESTRA), Dirk Verbeuren (SOILWORK), Atma Anur (TONY MACALPINE), Vitalij Kuprij, Anna Portalupi (TARJA TURUNEN), Sean Tibbetts (KAMELOT), Martijn Peters (STREAM OF PASSION).

Що се отнася до мащабните състави, тук участват “Sinfonietta Consonus Symphonic Orchestra” (Полша), българският “Академичен хор Ангел Манолов” с диригент проф. Дарена Попова, the “Chamber Choir Ivan Filipovic” (Хърватия), „Innovative String Quartet“ (Белгия) и “Rock Academy Choir” (Хърватия).

Албума “The Four Seasons”, или „Четирите годишни времена“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба® на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 16 март, след новините от 21:00 ч.

Vivaldi Metal Project

Vivaldi Metal Project

“Tribus” от WINDMILL в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Tribus” от WINDMILL. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Норвежката Progressive Rock група WINDMILL не е сред най-популярните у нас. Тя е създадена през 2001 г. в покрайнините на Осло и още в начало музикантите решават да свирят в стилистиката на такива групи от 70-те години като GENESIS, PINK FLOYD, CAMEL и ALAN PARSONS PROJECT.

Дебютният им албум “To be continued…” („Продължението следва“) се появява през май 2010 г., но всъщност успехът им идва със следващия “The Continuation” („Продължението“) от 2013 г., приет възторжено от слушателите. През ноември 2018 г. те издадоха поредното си заглавие “Tribus” („Растителен вид“), включено сред най-доброто от Progressive Rock-а за миналата година.

Windmill - Tribus

Windmill – Tribus

В него проличава стремежът им да формират свой характерен звук, да наситят с уместни обрати темпото и мелодията на основата на сложна еклектична структура, повлияна от класическата музика. Това обяснява и факта, че някои от пиесите са с времетраене около 10 минути, а има и близо 24-минутна композиция.

Текстовете са посветени на красотата и величието на растителния свят. Пред нас оживява дърво, което пониква от малък зародиш, изпълнено с потенциал и с желание да го осъществи, за да го видим в разцвета на силите му способно да се възправи срещу стихиите и да танцува с вятъра. Същото това дърво после ни разказва за взаимоотношенията си с хората и така стигаме до темата за любовта, за чувствата към любимото същество, с което няма непреодолими трудности и с което усещаме света по нов начин, започваме да сияем като накичена новогодишна елха, но също и за тъгата, която поражда малкото време с него. Албумът завършва с песен за фаталното женско присъствие, което озарява самотното сиво ежедневие, но наред с красотата носи със себе си разруха.

Записите на секстета WINDMILL в студиото започват през есента на 2016 г. и са белязани от участието на вездесъщия Karl Groom (THRESHOLD, SHADOWLAND, STRANGERS ON A TRAIN) в Thin Ice Studious, Англия, който смесва и мастерира материала, изготвен преди това във Швеция и Норвегия.

“Tribus”, или „Растителен вид“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба® на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 9 март, след новините от 21:00 ч.

“Омагьосани картини” от Нелко Коларов в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Омагьосани картини” от Нелко Коларов. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Неотдавна нашият редовен слушател Димитър Дженев от Чирпан ми се обади с предложение в “Картини от една изложба“ да представим албума “Омагьосани картини” на композитора, диригента и пианиста Нелко Коларов.

Нелко е възпитаник на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, в класа по оркестрово дирижиране на проф. Константин Илиев, знаем го като диригент на Варненската филхармония и на Варненската опера, но и като участник в рок групите Импулс, Фобос и Escort, виждаме го с Николо Коцев за рок операта „Нострадамус“ и с Robin Gibb (BEE GEES), автор е на музиката за 11 театрални постановки и на повече от 40 песни.

Нелко Коларов - Омагьосани картини

Нелко Коларов – Омагьосани картини

“Омагьосани картини”, неговият трети студиен албум, е своеобразна смесица от рок, класика, джаз и фолклор, с епично и силно образно внушение:

„От шест години работя върху него. Много е различен от първите ми два албума. Посветил съм го на брат ми Милко, изключителният музикант, от когото съм се учил в изкуството, и който е моят най-голям коректив в живота“, казва маестрото и продължава – „Интересното в този албум е, че всичките 10 пиеси са свързани помежду си, при което целият албум се базира на българската митология. Тук могат да се намерят и нестинарки, и самодиви, има стари манастири. Идеята за музикални картини не е нова. Тук има една препратка към М. Мусоргски с „Картини от една изложба“ и с „Годишните времена“ на А. Вивалди, като символ на човешкия живот. Разбира се, тук годишните времена не са просто пролет, лято, есен, зима, а са вплетени в имената на произведенията: „Пролетни заклинания“, „Есенна музика“, „Изпепелени от лятото“, „Най-дългата зима“.

Този албум излезе доста сложен като замисъл и изпълнение. Не бих казал, че е в сферата на популярната музика. Той е инструментален. В този проект участват много музиканти. Не знам защо съм се насочил да правя точно „омагьосани картини“, но изкуството е мистерия и тайнство. Всъщност човекът, който създава музика, може би е антена, приемаща вълни и сигнали от някъде. Композиторът трябва да бъде много внимателен, защото ако тази връзка изчезне, с творчеството му е свършено.“

В записите участват мъжкият катедрален хор към храма „Успение Богородично“, дирижиран от Нелко Коларов, който свири и на клавишни инструменти, женският народен хор „Цветница“ с диригент Атанас Илиев, рок музикантите Константин Джамбазов – китари и бас китара, и Иво Иванчев – барабани, джазмена Живко Петров – пиано, както и Венелин Мутафчиев – кавал и Ивайло Стоев – тъпан.

Албума “Омагьосани картини” ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в навечерието на нашия национален празник, в събота, 2 март, след новините от 21:00 ч.

“Blues & Rhythm” от DELTA ROOSTERS в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Blues & Rhythm” от DELTA ROOSTERS. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Не много отдавна, през декември миналата година, се появи очакваният албум на доказалите се нашенски блусари от DELTA ROOSTERS. Предисторията на „Blues & Rhythm“ е дълга, тъй като желанието за записване на авторски песни съществува още от самото създаване на първите от тях през 2012 г. Поради различни причини, свързани и с промени в цялостното звучене на групата, нови аранжименти, намиране на подходящото студио за работа и не на последно място – намирането на финансиране, – довежда до това, че албумът е записан чак в периода 2017-2018 г.

Delta Roosters - Blues & Rhythm

Delta Roosters – Blues & Rhythm

Албумът обхваща творчеството на групата DELTA ROOSTERS, създадено в периода 2012 – 2017 г. Авторите на музиката и текстовете в по-голямата си част са дело на Петър Георгиев-Пешето и Антон Серкеджиев.

Концепцията на албума е закачка с понятието “Rhythm & Blues“, както и със заглавията на някои от песните в него. Групата всъщност започва творческия си път като се стреми да пресъздаде звученето и атмосферата на американския блус от Делтата на Мисисипи.

В първия си вариант тя е по-акустична, без барабани и бас китара/контрабас. Музикантите изпълняват песните на старите майстори на блуса – Muddy Waters, Willie Dixon, Robert Johnson – и тримата родом край бреговете на Мисисипи, – както и мнозина други.

Постепенно се раждат и авторски песни, които макар и силно повлияни от американската музика, не могат да се категоризират изцяло в рамките на блуса. Но блус музиката седи в основата на музикалните предпочитания и интереси на музикантите от DELTA ROOSTERS и нейното влияние се усеща във всяка една композиция от техния най-нов проект.

„Всички песни са създадени по действителни случаи, имат нещо лично в тях, носят конкретно изживяване от живота, от личните отношения, любовта, самотата – твърди Антон Серкеджиев. – Продължихме в тази насока да търсим искреността в изказа и затова записвахме всички заедно „на живо“ в студиото, за да запазим непосредствеността на емоцията“.

Дебютният албум „Blues & Rhythm“, записан с участието на гост музиканти, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 23 февруари, след новините от 21:00 ч.

 

“The Pagan Manifesto” от ELVENKING в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Pagan Manifesto” от ELVENKING. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Трудно е да се определи жанрът, в който се изявява италианската група ELVENKING, защото включва елементи на Progressive, Power и Symphonic Metal в своето впечатляващо съчетание от традиционен Folk и Hard Rock с мистични песнопения. Силно повлияни от HELLOWEEN, SKYCLAD и BLIND GUARDIAN, след създаването си през 2001 г. те издават поредица от Folk Metal албуми, в които проявяват завидна изобретателност, добре приета от широката аудитория.

Elvenking - The Pagan Manifesto

Elvenking – The Pagan Manifesto

В техния осми студиен албум “The Pagan Manifesto” или „Езически манифест“ наблюдаваме засилено влияние на езическото начало и ето как ни въвежда в него певецът Davide „Damna“ Moras:

„Нашата цел основно беше да преоткрием себе си и да разпалим огъня, който гореше у нас по времето когато пишехме песните за първия ни албум. През годините доста експериментирахме със звука, доказвайки, че можем добре да се справяме с различни жанрови стилистики. Почувствахме обаче, че е време да се върнем там, откъдето започна бандата, към нашите оригинални звуци и концепция. Искахме да пресъздадем тези чувства, както и идеята за някои от големите албуми на деветдесетте години на миналия век, които обичахме.

Що се отнася до нашите идеи за езичеството, те могат да се разглеждат като наша лична представа за тези древни вярвания, но със сигурност мога да заявя, че не говорим за „религия“ по никакъв начин. Всъщност става дума за езически музи и герои в историята и в наши дни, които ни вдъхновяват. Ние си представяме, че да бъдеш езичник означава да си дистанциран и да си особен. Всички песни от албума са свързани с тази идея, с тази концепция. В някои песни пея за конкретна историческа личност, например за жрец от ХVІІ век, в други пък за нашите чувства и как се възприемаме понякога като чужденци в собствената си страна.

В известен смисъл за нас езичеството е метафора, начин да кажем, че сме различни и специални по един или друг начин. Това е глас от дълбините, нещо, от което няма защо да се страхуваме или притесняваме. Това е, което казваме в текстовете си. Ние се опитваме да го съчетаем с чистотата, символизирана от природата и която възпяваме в композициите си“ – завършва Damna.

Албумът “The Pagan Manifesto” или „Езически манифест“, записан с участието на солисти, хор и оркестър, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 9 февруари, след новините от 21:00 ч.

“The Kid” от Kaitlyn Aurelia Smith в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Kid” от Kaitlyn Aurelia Smith. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Направих албума “The Kid” („Хлапето“), защото за съжаление загубих близък до себе си човек, който не си даваше сметка колко е важен за света. Исках да вложа моите мисли и чувства по абстрактен начин за това колко значим е всеки човек и исках този албум да бъде за всеки, който някога се съмнява в това колко е важен“.

Kaitlyn Aurelia Smith - The Kid

Kaitlyn Aurelia Smith – The Kid

Това твърди Kaitlyn Aurelia Smith, американски композитор, изпълнител и продуцент, по повод издаването на нейния шести студиен албум и продължава:

„Замислих се тогава доста за живота и смъртта, и в мен се породи твърдото намерение да не губя и секунда от останалата част на живота си без да се забавлявам и да се наслаждавам, да търся играта във всичко. Събудих се една сутрин и реших да възпроизведа с синтезаторите си звуците, които приличаха на шума от гигантска мелница, те ме преследваха предната нощ, и го направих, стана ми забавно. Така идеята ми за албума се придвижи малко напред, после ми дойдоха образи за една невероятна сладкарница в пастелни тонове, със страхотни и наистина хрупкави сладкиши. По този начин започнах да разширявам енергията на хлапето и желанието за игра.

Албумът ми основно е именно за припомнянето и повторното ми свързване с енергията на хлапето в мен, с игривата му енергия. Видях колко е лесно да се отнеме това, ние често го забравяме, когато пораснем, а то е моята същност. Силно ми повлияха в това отношение тезите на философа Alan Watts, обичам концепцията му за живота като „игра“ и че работата ви винаги трябва да бъде игра. Целият свят е взаимообвързан, хората могат да бъдат изолирани, но всички ние идваме и се връщаме на Земята.

Опитвам се да живея живота си по този начин и това мое голямо намерение намери място в този албум. Попаднах на беседа, която чух, докато правех албума, в която Alan Watts казваше, че нашата човешка природа е да записваме себе си, за да докажем, че съществуваме. „Ако викате и не чувате ехото, или отражението на звука – значи не съществувате“, твърди той. Дали се гледаме в огледало, за да видим отражението си или намираме партньор, който да представи отражението ни, или се записваме на аудио или видео – това е едно и също.

По това време – спомня си Kaitlyn, – баща ми пишеше книга за четирите етапа в живота на човека и на мен ми стана любопитно, после гледах анимационния филм „The Tale of Princess Kaguya“ и така в мен си пробуди идеята да представя тези етапи като невинност и объркване, придобиване на самочувствие, изграждане на идентичност и постигане на мъдрост и душевен мир в старостта.“
По този начин албумът “The Kid” („Хлапето“) се появява на четирите страни на двете дългосвирещи плочи, от които се състои:

Първата страна ни води към обърканото учудване на новороденото, несъзнаващо себе си, и съществуващо дотогава в несъзнателна нирвана

втората страна е жизненоважният, но подценяван момент в ранната ни младост, когато преминем прага на самосъзнанието

третата страна подчертава чувството ни за увереност в собствената ни идентичност, за да започнем да се връщаме към формиращите сили на своето възпитание

последната страна представлява завръщане към чистото същество, носител на мъдростта и душевния мир, които убягват на повечето от нас до есента на живота ни.

Този албум, записан с участието на берлинския квартет STARGAZE, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 9 февруари, след новините от 21:00 ч.

“Illuminations” от McCoy Tyner в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Illuminations” от McCoy Tyner. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„…Когато свиря на пианото, все едно тръгвам на приключение. Харесва ми, че имам свободата да го правя по този начин, а не защото съм длъжен да правя нещо или защото търся нещо различно. Обичам да експериментирам като каня спътници по този мой път като ги връщам след това по техните места обратно. Това е като пътешествие. Искам да разберат какво правя, искам да усетят моята музика. Става дума за удоволствие и желание за приключения, защото обичам да свиря на пиано и да пътешествам…“

Ето така ни въвежда в своя албум “Illuminations” или “Цветни илюстрации“ McCoy Tyner, който близо 60 години е сред най-изявените джазови пианисти. Неговата кариера е белязана още в началото си от участието му в албумите „My Favorite Things“ (1961) и „A Love Supreme“ (1965) на саксофониста John Coltrane, вписани сред върховете в музиката на ХХ век.

И в наши дни McCoy Tyner продължава да усъвършенства стила си и техниката си на композиране и все още е на върха в своята област, носител на престижни отличия и награди, сред които 5 “Grammy”. С албума “Цветни илюстрации“ той за сетен път потвърждава уменията си да представи цялостно произведение с отлични изпълнения.

McCoy Tyner - Illuminations

McCoy Tyner – Illuminations

За да стане това Tyner събира звезден състав, в който влизат виртуози от световна класа. Тук ще чуем например саксофониста Gary Bartz, участник в няколко проекта Tyner още от 1968 г., а по-късно успешно се включва към формациите на Miles Davis, Pharaoh Sanders, Woody Shaw и т.н.

Terence Blanchard, с 4 награди “Grammy”, тромпетист в знаменития Jazz Messengers на Art Blakey, пък е автор на музикалния съпровод към редица филми на Spike Lee, включително Mo ‘Better Blues, Bamboozled и 25th Hour.

Контрабасистът Christian McBride е носител на 6 отличия „Grammy” и го знаем от доста начинания на McCoy Tyner в миналото, а също и с топ пианисти като Chick Corea, Brad Mehldau, George Duke и Billy Taylor, с други джаз изпълнители от световна класа, та дори и с поп музиканти като Paul McCartney и Sting.

Подобно на McBride, барабанистът Lewis Nash го виждаме в различни формации на певицата Diana Krall, но иначе той се слави с дискография от 400 албума с музиканти като Dizzy Gilepsie, Ron Carter, Joe Lovano, Clark Terry и т.н.

В резултат получаваме произведение, белязано от атрактивни пасажи, завладяващи Hard-Bop, Avant-Bebop, Latino Groove и Swing ритми, с игриво чувство за мелодия, но и с интелектуална ангажираност. Пред нас оживяват пейзажи от Ню Орлиънс и Филаделфия, срещаме се с очарованието на Анджелина, за да изпаднем в меланхолията на благословения в споделената самота.

Албума “Illuminations” или “Цветни илюстрации“, отличен с наградата “Grammy” за най-добър инструментален албум, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 2 февруари, след новините от 21:00 ч.

“Reinvention” от GRYPHON в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Reinvention” от GRYPHON. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

През последните десетина години ставаме свидетели на завръщането на сцената на някои от популярните през 70-те години на миналия век Progressivce Rock групи. Те се появяват на пръв поглед от небитието, след като намират няколко от участниците по време на разцвета си, наемат група начинаещи музиканти, тайно се отправят към студиото и в крайна сметка доставят добър старомоден Progressivce Rock, пригоден за аудиторията през ХХІ век. Така CAMEL презаписа своя класически „The Snow Goose“ („Снежната гъска“), MAXOPHONE, OSANNA, COMUS и BUBU се завърнаха след кратки кариери през 70-те и дори добре познатата SOFT MACHINE успя да се възобнови.

Gryphon - Reinvention

Gryphon – Reinvention

Към този списък сега добавяме група, която никой не бе очаквал да чуе отново и това е GRYPHON, която потъна в мълчание след издаването на албума „Treason“ („Измяната“) през 1977 г. С „Reinvention“ („Преоткриване“) те слагат край на своето 41-годишно отсъствие.

Групата стана популярна през 1973 г. с уникалното си съчетаване на барокова, средновековна и фолк музика за да се прехвърлят по-сетне към стилистиката на Progressivce Rock-а, повлияни най-вече от групата YES, с която съвместно концертират. С най-новия си проект те поемат „втори дъх“, като правят съществена крачка напред в развитието си спрямо първите си пет албума от 70-те години, запазвайки голяма част от типичната си звучност с редки музикални инструменти от средните векове в Англия и класически орган. Общо в албума може да се чуят изпълнения на около 30 инструмента, главно акустични.

В своя шести студиен албум те ни предлагат да преоткрием библейската история за красотата на Вирсавия и прегрешенията на цар Давид, драмите в живота на крал Хенри VІІІ, великолепието на река Ефрат и природата по пътищата от North Downs на графство Кент, легендите за Шеруудската гора и приключенията на Алиса в огледалния свят, всичко това поднесено с уникалния стил на групата и типичното им чувство за хумор.

Албума “Reinvention” или “Преоткриване“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 26 януари, след новините от 21:00 ч.

“Chaos and the Calm” от James Bay в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Chaos and the Calm” от James Bay. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Доста преди британският певец, китарист и автор на песни James Bay да завоюва симпатиите на слушателите и да получи наградата Brit, той може да бъде видян в нощни клубове по време на паузите за любители музиканти от публиката (така наречения „открит микрофон“), или да бъде чут по улиците на сравнително малкия град Brighton още като ученик. Такива ситуации засилват изолацията на някои хора и могат да доведат до срив на по-слаби характери, но пък стават основа за изграждане на амбициозни автори на песни, защото това е плодотворна сцена за развиване на способността им за комуникация с аудиторията.

James Bay - Chaos and the Calm

James Bay – Chaos and the Calm

Една нощ някакъв зрител записва участието на James Bay в нощен клуб и публикува видеото online. Служител на една от главните компании в музикалната индустрия – Universal Music Group Recordings, Inc. – попада на това видео, докладва на ръководството и те решават, че трябва веднага да подпишат договор с музиканта.
Така се стига до появата на дебютния албум “Chaos and the Calm” („Хаосът и Спокойствието“), заел първото място в британските музикални класации с впечатляващо съчетание на Soul, Blues и Soft Rock с трогателни размисли за любов, страх, минало, настояще и бъдеще.

Сред темите в албума откриваме надеждите и разочарованията на лирическия герой при напускането на спокойствието в малкия град и стреса от срещата с хаоса в мегаполиса, без значение дали е Лондон или Ню Йорк, борбата за поддържане на любовна връзка в променящия се свят или за нейното прекратяване, скритата или явна зависимост и уязвимост.

Ето какво споделя James Bay:

„При мен песните се пораждат от музикални идеи и мелодии, понякога дори само от последователност на акорди – точно както се съчетават две или три ноти. Но първо трябва нещо да ме развълнува, да се създадат емоции и да предизвикват моята реакция. Така че става дума преди всичко за музика. Когато пиша песни, се опитвам да включа най-доброто, което мога, слагам всичко това в гърне и го разбърквам. Не става въпрос само за песента, когато записвате с група. Става въпрос за звуковата картина и нейните компоненти. Искам всички неща да са изпипани: барабаните, клавишните инструменти, басовата линия, вокалните партии.

Трябва обаче да оставите останалата част от песента да бъде загадка и да е някакво тайнство. Каквото е тайнството на музиката, магията на изкуството и творчеството като цяло. Трябва да оставим определена част на вятъра и просто да кажем неща, които са честни и поетични. Трудно ми е да го опиша, но трябва да намериш своя музикален изказ и да го изречеш по различен начин. Нашата задача все пак е да се доверим на инстинкта си и да правим нещата, а не да ги описваме“ – завършва James Bay .

Албума “Chaos And The Calm” или „Хаосът и Спокойствието“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 12 януари, след новините от 21:00 ч.

“Deep Africa” от DEEP FOREST в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Deep Africa” от DEEP FOREST. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Дуото за етно електронна музика DEEP FOREST е сред малкото френски групи, които успяха да достигнат световно признание, албумите им са продадени в тираж над 10 милиона, и дори се ползват с благосклонността на музикалната критика като спечелиха почти всички престижни музикални награди, включително Grammy.

През 2008 година Eric Mouquet от тази формация се заема с поредица от албуми, започнала с „Deep Brasil“, продължена с “Deep India“ за да стигнем до проекта му с африканска музика.

Deep Forest - Deep Africa

Deep Forest – Deep Africa

Новото сега е, че не използва предварително подготвени семпли и заготовки, а всички композиции са създадени изключително по време на студийната му работа с африкански музиканти от Камерун, Мали, Република Южна Африка, Сенегал, Кот д’Ивоар и Конго в доста широк жанрово диапазон: джаз, блус, етно електроника, реге и акустични балади.

Ето какво споделя Eric:

„Африканската музика намира силно отражение в моите проекти и ако трябваше да я представя в цялост, щях да имам материал за 10 компакт диска, но реших да се огранича до 14 композиции. Използвах синтезатори от старото поколение, помнейки тяхната роля през 80-те години в музиката на Peter Gabriel, Trevor Horn, Joe Zawinul. Насочих се към образци на тази стара техника като Fairlight, Synclavier, PPG, Mellotron, ARP, Moog и Emu, и това ми достави истинско удоволствие.

В случая търсех топла и необичайна звукова картина, смесвайки звука от старите синтезатори с вокали и истински африкански музикални инструменти и перкусии. Песните в албума са резултат от сътрудничеството с изумителни африкански изпълнители, с които работихме в моето домашно студио, като нито една песен не беше създадена предварително, а по времето, което прекарахме заедно.“

Албума „Deep Africa” или „Тъмна Африка“, достигнал 8 място в раздела за World Music на американския Billboard, ще чуем в първото издание за 2019 г. на предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 5 януари, след новините от 21:00 ч.

%d блогъра харесват това: