The Other Side

Начало » Posts tagged 'Сергей Шишов'

Tag Archives: Сергей Шишов

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 197 other followers

Последни публикации

Архив

“Omega” от EPICA в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Omega” от EPICA. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Пет години след издаването на албума „The Holographic Principle“, нидерландската симфоник метъл група EPICA представя най-новото заглавие в своята дискография. В него основните идеи гравитират около теорията на Омега точката от Pierre Teilhard de Chardin, познат у нас с книгите „Човешкият феномен“, „Бъдещето на човека“ и „За любовта“.

Става дума за предполагаемо бъдеще, когато всичко във вселената се развива по спирала към крайната точка на синтез, и това именно е точката Омега, която може да се отъждестви с християнския логос, и по-точно с Иисус Христос. Той е „Алфата и Омегата, началото и края“, както пише в Апокалипсиса, или Откровението на свети Йоан Богослов.

Epica - Omega

Epica – Omega

„Какъв е истинският смисъл на живота? Как да се движим из живота вътре в себе си? Всички сме „ин и ян“, всички сме направени от светлина и тъмнина, и имаме този лабиринт в себе си, в който се движим. Надявам се да намерим изход от лабиринта и да не се изгубим в лабиринта на себе си“ – казва основателят на групата Mark Jansen.

Певицата Simone Simons допълва:

„Преди подготвяхме всеки нов албум между две турнета. Този път обаче си взехме една година почивка след най-голямото турне, което сме правили. Отделихме време да презаредим батериите си и да съберем цялата си мотивация да композираме. В миналото бяхме твърде изтощени между две турнета, за да се концентрираме… Освен това сме разпръснати в четири различни държави и е доста трудно да се срещнем на едно и също място.

Беше страхотно преживяване: намерихме красива къща само за нас, всеки имаше своя спалня, свое студио… Joost van der Broek, нашият продуцент, също беше там и работихме в екипи по двама или трима души. Това ни позволи непосредствено да споделяме творческите си идеи на място: иначе обикновено ползваме email, обменяме файлове и идеи, а това отнема много повече време и резултатът не е същият.

Що се отнася до темите, които засягаме в албума, те са за баланса между ин и ян, за сянката и светлината у всеки от нас. Откриваме и търсенето на смисъла на живота, а „омегата“ подчертава края на Вселената: научното и духовното се събират в една точка, Големият взрив е началото, а омегата представлява края. Обсъждаме също глобалното затопляне, генното инженерство, депресията, вътрешните борби, борбата между тъмнината и светлината… Това са повтарящи се теми, много духовни и философски, преплетени с теми, които са по-лични за нас.“

Албума “Omega”, записан с участието на солисти, два хора и оркестър, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 25 юни, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Emanon” от Wayne Shorter в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Emanon” от Wayne Shorter. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Легендарният саксофонист Wayne Shorter е жив пример за това как музикантите могат да пресичат жанрове и да създават различна музика, която надгражда предишната – и да го правят през целия си живот. Носител на 11 отличия “Grammy”, неговото място в историята на джаза е ясно очертано, когато отчетем както собствените му влияния, така и ефекта, който има върху други музиканти. Работил е с най-големите, включително Miles Davis, John Coltrane, Dizzy Gillespie, Art Blakey и Lee Morgan, оставя ярка диря с Weather Report, Manhattan Project, Young Lions и със собствените си проекти.

В “Emanon”, съдържащ оркестрова композиция от четири части, откриваме отпечатъци от тези влияния. Преди години Miles Davis поръчва на Shorter да му напише нещо за струнни инструменти и джаз комбо. Заглавието е взето от композицията „Noname“ на Dizzy Gillespie и Milton Shaw, написано в обратен ред, каквото е и на графичния роман, станал основа за тематичното съдържание на албума.

Wayne Shorter - Emanon

Wayne Shorter – Emanon

Централно място в романа заема теорията за мултивселената: идеята, че вселената, която обитаваме, е само една от безкрайния им брой, който съществува в паралелни реалности. Wayne Shorter ни разказва историята на философа Emanon, който пътува между паралелните вселени, разпространявайки послание за истината и овластяването, и се бори срещу силите на злото. В биографията си Wayne Shorter, практикуващ будист, обяснява: „Искам да изразя вечността в тази оркестрова композиция“.

В записите участват квартетът на Wayne Shorter, който свири на сопрано и тенор саксофон, Danilo Perez е на пианото, John Patitucci – на бас китарата, и Brian Blade на барабаните, заедно с оркестъра ORPHEUS CHAMBER ORCHESTRA, в състав от 34 музиканти.

Албума “Emanon”, отличен с наградата “Grammy” за най-добър инструментален джаз албум, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 18 юни, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Елате” от ТРИГАЙДА в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Елате” от ТРИГАЙДА. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

В края на 2019 г. мултиинструменталистът Георги Маринов – Horhe от музикалната група ОРАТНИЦА се свързва с електронния гуру Иван Шопов по повод поканата за съвместна работа с неговата формация THE GROOVING PIPERS, в която участва и певицата Ася Пинчева. След успеха на първата им съвместна изява в този състав тримата решават да създадат още музика. Тогава обаче настъпва пандемията и се налага да работят изцяло дистанционно. Те си обменят по интернет и работейки през zoom, успяват да подготвят още няколко композиции.

В края на април 2020 г. Иван кани Георги и Ася на неговото събитие „One Man Party“, на което показва нови проекти с електроника и фолклор, като за целта тримата решават да създадат още нова музика за концерта. Така се появяват още няколко изпълнения и след успеха от представянето им на живо, Иван предлага да ги издадат под формата на албум от триото. Тогава започва и реалното смесване и финализиране на албума “Елате” – отново дистанционно.

Записите се осъществяват през септември 2020 г. в студио Octave Collective и в Etheraudio Studio. Канят 10 гост музиканти от България и други държави, за да се обогати звученето на албума, сред които са Теодосий Спасов, Димитър Бодуров, Асен Вапцаров, Мария Димитрова и Нейко Бодуров, както и Akira Uschida, Burak Malcok, Güldeste Mamaç и Tayfun Ateş.

Тригайда - Елате

Тригайда – Елате

Ето как Иван Шопов ни въвежда към замисъла на проекта: „Концепцията зад албума “Елате” е обвързана със запазването и разпространението на музикалното ни народно творчество и експериментирането с технологии и жанрове, които ни предоставя съвремието. Сливането на стилове, обединяването на опита и знанията на различни музиканти под една обща идея е начинът, по който се стремим да популяризираме българския фолклор извън границите на България. Заглавието, което избрахме, също носи своята символика. “Елате” приканва българската публика директно, докато превода от английски на “Elate” (въодушевявам, повдигам духа) олицетворява смисъла, който музиката носи изначало, а именно да радва, извисява и сближава.

Преплитането на жанрове цели да привлече различни слушатели и да стимулира любопитство както към българското народно творчество, така и към новите електронни жанрове. Музиката, която представяме в “Елате”, има за цел да въздигне духа и да огласи истории от миналото, но разказани по съвременен начин“ – завършва Иван Шопов.

Албума “Елате“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 11 юни, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“The Zealot Gene” от JETHRO TULL в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Zealot Gene” от JETHRO TULL. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

След 19 години легендарната Prog-Rock група JETHRO TULL издаде нов студиен албум през януари 2022 г. Лидерът Ian Anderson отбелязва как наред с многобройните солови турнета е бил погълнат от други проекти:

„Бях зает с „Thick As A Brick 2“, редактирах книгата „The Ballad Of Jethro Tull“, което ми отне доста време и след това започнах работа по друга книга „Ian Anderson Lyric Silent Singing: The Complete Collected Lyrics of Ian Anderson“, а и направих албум със струнен квартет (“Jethro Tull – The String Quartets”, 2017) , както и соловия „Homo Erraticus“, 2014, и както обикновено съм доста зает.”

Албумът “The Zealot Gene“ изследва днешната поляризация на дясното и лявото, като работата върху него започва така по думите на Ian Anderson:

„През 2017 г. реших да подготвя поредица от песни за чувства на високо ниво, става дума за екстремни чувства, и направих списък с думи, списък с чувства. Някои бяха добри, като любов и състрадание, вярност и нежност, а други бяха лоши неща – ярост и ревност, гняв и отмъщение, алчност. После реших да напиша песен за всяко едно от тези чувства или състояния. Прегледах списъка си и си помислих, че ми напомня за думи, които си спомням, че съм срещал в Библията. Направих изчерпателно изследване на Светото писание, за да намеря примери за библейски текст, който да илюстрира тези различни видове чувства. Копирах и поставих отправна точка на текстовете на песните, тогава не включих конкретни библейски послания, но в тях просто имаше препратки към различни части на Библията. 

Jethro Tull - The Zealot Gene

Jethro Tull – The Zealot Gene

Прекарвам много време в четене и мислене за философската природа на религиозната история и сравнителната религия. Чета за други религии в опита да разбера нещо от техния произход от ранните езически вярвания до великия разказ на християнската църква. И голямото предимство е, че тя разказва историите по начин, който никоя друга религия не го прави. Християнството е история, с която можем да се свържем, и това е страхотна възможност: Има начало, доста тежко развитие в средната част; а краят изглежда смесица от трагедия и радост, с обещание за нещо повече, което предстои – това е нещо като трета серия на Netflix. Да, християнството ви предлага обещанието за серия три, и то в библейски термини.

Така се получи концептуален албум и негов източник е Библията на крал Джеймс от 1611 г., в който песните представят сценарии от реалния живот днес. Библейският текст там е свързващ фактор. След като намерих тези примери, интелектуалното ми любопитство ме подтикна да използвам тези текстове като референтни точки в това, което пиша. Понякога текстовете служеха като метафора за случващото се днес. Ревността е тема в песента „Jacob’s Tales“ с препратка към първородството на братята Яков и Исав. Доброто и злото ще откриете в „Mrs Tibbets“ с напомнянето за съпругата на Лот, която поглежда назад към Содом и се превръща в солен стълб. Звучат и положителни неща като любовта например, това става в песента „Three Loves, Three“. Така тези крайности формират гръбнака на повествованието в „The Zealot Gene“ – завършва Ian Anderson.

Албума “The Zealot Gene“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 4 юни, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Both Sides Now” от Joni Mitchell в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Both Sides Now” от Joni Mitchell. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Канадката Joni Mitchell е добре позната у нас и се радва на завидна популярност. Тя има девет отличия ”Grammy” (последното е от 2022 г.), но нейното влияние се измерва най-вече чрез плеядата от последователи, сред които са Tori Amos, Seal, Annie Lennox, Prince, Madonna, но също така и музиканти от групи като LED ZEPPELIN, MARILLION, NIRVANA.

Joni е композитор, певец, инструменталист, поет и художник. Издадените от нея 19 студийни албума, 4 концертни и 14 сборни за период от 54 години са добре известни на широката публика, нещо повече – има признанието на един от най-значителните автори на своето поколение.

Нейната самобитна интерпретация на различни стилове от фолк, джаз, рок и поп създава завладяващ, често пъти неопределен музикален пейзаж, с който запленява любителите на музиката.

През 2000 г. тя издава своя 17-и студиен албум с доста различна стилистика: тя изпълнява 10 класически джаз песни от репертоара на Billie Holiday, Ella Fitzgerald, Etta James, Nat King Cole, Dinah Washington и Frank Sinatra, както и две свои в съпровод на оркестър от 71 музиканти с диригент Vince Mendoza. Записите траят 3 дни в лондонското студио Air на George Martin, петият Beatles. За участие са поканени и джаз легенди: пианистът Herbie Hancock, саксофонистът Wayne Shorter, тромпетистът Mark Isham, бас китаристът Chuck Berghofer и барабанистът Peter Erskine

Joni Mitchell - Both Sides Now

Joni Mitchell – Both Sides Now

Този концептуален проект ни представя етапите на съвременната любовна история според Mitchell. В началото е флиртът, следва оптимистичният етап на взаимната еуфория, която преминава чрез метаморфоза в разочарование и иронично отчаяние, за да намери израз накрая във философско приемане на реалността и с надежда за нов цикъл.

Joni Mitchell споделя: „Всеки е минал през този цикъл. В началото вие сте поразени и за това говори първата песен „You’re My Thrill“ („Ти си моята тръпка“), която се пее от Billie Holiday. Преминавате през различни преживявания в периода на възход, след това романтичната любов си отива и албумът завършва с „Both Sides Now“ („Сега и двете страни“), която пък твърди, че изобщо не познавате любовта.

Старите песни са много символични. Използват времето, защото произлизат от аграрната култура. Имат огромно количество препратки към небето за обозначаване на емоция… „Ти си моето слънце“, „Бурно време“. Но има много малко от интимното изстъргване на душата ни в по-ново време.

Както казва Bob Dylan бихте могли да направите добри промени в акордите, но това не ви прави музикални. Това, което исках да направя, беше да запазя изящната мелодия от старата школа, но да внеса по-голям реализъм.

Романтичната любов е хитрост на природата, подхранвана от безпокойство и несигурност. В момента, в който тя е обезопасена, се разсейва. Така природата ни подмамва, за да ни накара да се размножаваме. Има обаче и други видове любов, които са по-стабилни. Романтичната любов угасва. Песента на Sinatra („I Wish I Were In Love Again“, или „Искам още от това“) добре описва нещата… Бързото изкачване, когато стигнеш до височините и после всичко се сгромолясва надолу. Но накрая казваш „О, искам още от това“, става нещо като наркотична зависимост“.

Всичко започва през април 1998 г., когато продуцентът Larry Klein (и неин бивш съпруг) организира заедно с Don Henley концерт в Лос Анджелис, озаглавен „Stormy Weather“. Klein привлича 10 певици, включително Bjork, Stevie Nicks, Natalie Cole, Sheryl Crow, Paula Cole и Mitchell, за да изпълнят стандарти с оркестър.

„Казах ѝ, че след като пее с голям оркестър, тя ще се пристрасти към това – казва Klein. – Оказа се, че тя наистина много се забавлява и след това реши, че иска да подготви цял албум с джаз стандарти. Изборът на песните бе много труден, защото Joni е композитор и наистина трябваше да ги почувства като свои собствени, за да ги изпълни със същия интензитет, както ако тя ги беше написала. Ако една песен не отговаряше на нейните стандарти като автор на песни, тя просто не чувстваше, че може да се потопи в нея.“

„Исках с този албум – допълва Joni Mitchellда припомня музикалните върхове от миналия век, особено по отношение на оркестрацията на Duke Ellington и Miles Davis – концепция, която бе реализирана от Vince Mendoza, който е искрен почитател на аранжиментите на Gil Evans. Двата периода, които ме впечатляват най-много по отношение на Miles Davis, са с диригента Gil Evans, и с Herbie Hancock и Wayne Shorter“, и те намират място в моя проект“.

Със своя гледна точка се включва и Vince Mendoza: „Всички песни аранжирах с мисъл за гласа на Joni. Гласът ѝ се промени много през годините от първия ѝ албум, стана доста по-интересен и оцветен, изказът ѝ е по-богат на внушения. Подходих към аранжимента на всяка песен като към музикална поема, както Richard Strauss би направил за определен певец. Разбирането на думите и усетът кога съпроводът да се изяви и кога да се акцентира върху текста и кога не. Научих много за това от Joni как пише и как представя текстовете. Тя беше великолепна, затова и оркестрантите станаха на крака по време на записите, нещо нетипично за англичани“.

Албума “Both Sides Now”, или „Сега и двете страни“, отличен с две награди “Grammy”, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 14 май, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“662” от Christone “Kingfish” Ingram в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “662” от Christone “Kingfish” Ingram. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

С телефонния код 662 се избират шест области от северната част на щата Мисисипи, включително град Clarksdale, където блус виртуозът Christone “Kingfish” Ingram е роден и израснал. Градът е родно място и на едновремешните евтини заведения juke joint и Red’s, в едно от които Christone има първото си представление само на 11 години. Този телефонен код е създаден през 1999 г., същата година, когато е роден звездният блусар Kingfish, носител на наградата “Grammy”, и покрива като територия по-голямата част от това, което обикновено в музикален план приемаме за делтата на Мисисипи. Мнозина наричат тази територия Мека на дългогодишната музикална блус традиция, но за Ingram това е неговият дом.

Дебютният му албум „Kingfish“ е издаден през 2019 г. и с него обикаля внушителна поредица клубове и концертни зали в САЩ, в част от които е съпровод на VAMPIRE WEEKEND, Jason Isbell, Eric Gales и Buddy Guy, а и участва в техните албуми.

След турнето 21-годишният младеж се завръща в родния си град и започва да разсъждава върху впечатленията си от последните две години, белязани от загубата на най-големия му поддръжник – майка му.

Албумът „662“ е композиран по време на Covid 19 пандемията – от май до септември 2020 г. – като проект с много личен отпечатък, в който Christone “Kingfish” Ingram представя своята история на блуса, и именно с него прави пробив на световната сцена през 2021 г. 

Christone “Kingfish” Ingram - 662

Christone “Kingfish” Ingram – 662

„Първото нещо, за което хората си мислят, когато чуят за Clarksdale, е блусът, но те имат предвид само музиката – казва Christone. – Исках да покажа, че в блуса има малко по-дълбоки неща, които се дължат на текста.“

Така в песента „662“, с която започва албумът, Ingram умишлено вмъква елементи от културата на афроамериканците от делтата на Мисисипи, „родината на блуса“. Ето как описва мястото, което го е отгледало, в едноименната песен: „Много хора стават рано / Много хора се надигат / Имат църква на всеки ъгъл“. И добавя в интервю: „Всичко това е вярно. В 5:30 сутринта чувате коли, хората напускат домовете си, за да тръгнат на работа. И наистина има църкви на всеки ъгъл. Виждате хора, седнали на верандата си, и когато минавате покрай тях, те ви махат – това е културата на Мисисипи“.

В албума има и по-интимни моменти от живота му. Песни като „That’s All It Takes“ и „You’re Already Gone“ засягат любовния му живот. В дебютния му албум чухме нещо подобно, но той признава, че тогава е имал само едно романтично изживяване, от което е черпил вдъхновение. Тук, в „662“, с повече преживян опит, Ingram се гмурка по-дълбоко в най-великото чувство.

Като най-младият музикант, подписал договор с легендарната чикагска фирма „Alligator Records“, Christone се чувства отговорен да предаде вековната блус традиция на следващите поколения. За него е важно да подчертае, че в основата си блусът е протестна музика. „Не пеем само „О, любимата ми ме напусна“, казва той. „Заради всичко, което се случва в света днес, искам да пренеса традицията на блуса като протестна музика“.

Ingram с дълбоко уважение споменава разнообразните си влияния, сред които са блус музикантите Robert Johnson, Lightnin’ Hopkins, BB King и Muddy Waters. Но той също така отбелязва въздействието на рок-изпълнители като Jimi Hendrix, които допринасят за формирането на динамичния му звук. На основата на различни епизоди от своите музикални спомени Kingfish пренася блус традицията, която си струва да се съхрани за онези, за които смята, че имат най-голяма нужда от нея.

„Не виждам нищо лошо в добавянето на нови аромати модерна музика към блуса. Особено Hip-Hop, подобно на легендата Miles Davis, защото това е един от начините, по които чувствам, че наистина мога да достигна до младите си връстници. И след като ги разбера по този начин, мога да седна с тях и да им разкажа как наистина е възникнал блусът“.

Албума “662“, отличен с наградата “Grammy” за най-добър съвременен блус албум на 3 април 2022 г., ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 7 май, след новините от 16:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Seventeen Going Under” от Sam Fender в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Seventeen Going Under” от Sam Fender. Събота, 21:15 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Още с дебюта си през 2019 г. британският музикант, актьор и модел Sam Fender впечатлява не само като виртуозен китарист. С албума „Hypersonic Missiles“ („Хиперзвукови ракети“) той оглавява класацията за албуми в Обединеното кралство, получава наградата Brit и заявява: „Не съм достатъчно умен, за да променя нещо, нямам отговори, само въпроси”. Силно повлиян като стилистика от Bruce Springsteen, Sam насочва вниманието си към такива въпроси като домашното насилие, копнежа за бягство от занемарени градове, Близкия изток, представите за мъжественост и живота в бедност.

Вторият му албум “Seventeen Going Under” („След 17“) вече се занимава с факторите, оказали влияние на неговото възпитание, и как то се е отразило на това кой е Sam Fender днес, причините за външния му нихилизъм, както и резултатите от вътрешното му самоизследване. Той също така разширява критичния си поглед към днешния политически климат с декларации на недоволство от начина, по който стоят нещата.

Възлово място в албума заема историята на майка му, когато Sam е на 17 години: тя е била неизлечимо болна и несправедливо тормозена от Министерството на труда и пенсиите със заплахата да им бъде отнето жилището. Fender се опитва да помогне на майка си финансово, но не може поради младата си възраст: „Тогава ми паднаха розовите очила. На 17 години се изправих пред всички предизвикателства: ти не си бебе, но определено не си и възрастен“.

Sam Fender - Seventeen Going Under

Sam Fender – Seventeen Going Under

Sam Fender продължава в интервю:

Албумът е автобиографичен, той е за несигурността и израстването. Майка ми беше изпращана в съда три пъти, за да докаже, че не е годна за работа поради заболяването си. Тя не е лъжец и не е измамник, а я завлякоха в калта и я разболяха. Видях как правителството се отнася към добрите, честни хора от работническата класа, които паднаха по гръб. Бях достатъчно зрял, за да разбера какво се случва, но не бях достатъчно възрастен, за да мога да направя нещо по въпроса. 

Голяма част от текстовете на песните ми идват от разговорите в местния бар. Седи някой в ​​края и се оплаква от половинката си – и аз довършвам историята. Обаче по време на Covid-19 пандемията нямах тази възможност и започнах да гледам навътре  в себе си и да си мисля: имам достатъчно неща от собствения ми живот. Защо не пиша за тях? 

Майка ми беше медицинска сестра и при нея се родиха почти половината бебета в Норт Шийлдс, родното ми място, а се оказа в бедствена ситуация. Родителите ми се разделиха, когато бях малък и живеех с баща си, но тогава той и аз спряхме да се разбираме. С баща ми можем да пием бира и да си говорим за музика, но когато стане дума за някакво оплакване, веднага ме наказваше, имаше своя представа за мъжествеността. Бях тормозен в училище, защото имах дълга коса и бях чувствителен. Баща ми ми сложи боксови ръкавици, за да ме научи как да удрям. Той беше казал: „Ако мислиш, че някой ще те удари, удари ги първи!” Но никога не можах да го направя и мразех себе си заради това. Същевременното видях баща ми в много трогателна сцена, когато целуваше челото на майка си на смъртния ѝ одър, видях го като син и този момент ми напомни да се възползвам максимално от времето си с него. Ако не друго, това е декларация за любов към него. 

В ранния ми живот имаше един важен човек, който посегна на живота си. Не осъзнавате, че тези неща ви засягат, докато не пораснете. 

Поради полярността между лявото и дясното не чувствам, че имам идентичност с политиците от двата полюса у нас. Една четвърт от децата в работещите семейства от моя регион са в бедност. Никой не го е грижа за североизтока на Англия. 

При мен нещата се промениха драстично: станах известен и започнах да имам пари, а не се чувствах сякаш заслужавам нещо от това. Питах се „Защо съм толкова нещастен, щом ми се случват тези невероятни неща?“ 

Когато си известен, попадаш на места, на които си заобиколен от социопати. Имам чувството, че си върнах почтеността, по-честен съм със себе си за това кой съм, за своите слаби и силни страни. Не се мразя толкова много. 

Затова “Seventeen Going Under” е за израстването и проблемите, които пренасяме в зрялата се възраст. Имам чувството, че това е празничен албум, пълен с надежда и копнеж. Това е триумф над несгодите и празнуването на това.“

Проектът се оказва успешен: става вторият албум номер едно на Sam Fender в класацията за албуми в Обединеното кралство и в класацията за шотландски албуми. Изданието NME го обявява за най-добрия албум на 2021 г., определен е като най-добрия инди рок албум за 2021 г. от PopMatters.

Албума “Seventeen Going Under”, или „След 17“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 16 април след 21:15 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Girl from the North Country” от Bob Dylan в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Girl from the North Country” от Bob Dylan. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

През 2012 г. хора от екипа на певеца, поета и композитора Bob Dylan, легендарна фигура в музиката на ХХ век, се обаждат на ирландския драматург и режисьор Conor McPherson:

„Попитаха ме дали мога да напиша мюзикъл, който да включва песни на Bob Dylan. Първоначално не чувствах, че имам вдъхновение да го направя, и го бях изхвърлил от главата си, когато един ден, вървейки, видях визия за къща за гости в Минесота през 30-те години на миналия век. Бил съм в Минесота два пъти преди това – и двата пъти в разгара на зимата. Приветливостта на хората, сухият леден вятър, огромните разстояния между къщите ми останаха в съзнанието. И видях начина, по който песните на Dylan могат да влязат в пиеса. Записах тази идея в стилистиката на драматурга Eugene O’Neill, изпратих я на неговите издатели от Sony, и няколко дни по-късно разбрах, че Bob Dylan харесва идеята и ми разрешава да ползвам целия му каталог от песни по мой избор. Просто така. Изпратиха ми всичките му албуми – някъде около 50. Слушах ги и наистина се наслаждавах, а ако ми харесаше някоя песен, си казвах: „Е, ще я вкарам.“ И това беше всичко.“

Така Conor McPherson се избира на 22 песни по текст и музика на Bob Dylan, създадени между 1963 и 1997 г., които възлага на Simon Hale да оркестрира и аранжира, като използва музикални инструменти, съществували преди 1935 г. 

Bob Dylan - Girl from the North Country

Bob Dylan – Girl from the North Country

Либретото в мюзикъла “Girl from the North Country” („Момичето от северната страна“) ни пренася в град Duluth, щата Минесота, а това е родното място на Bob Dylan, по време на Голямата депресия, през зимата на 1934 г., в къщата за гости на Ник Лейн. Историята е разказана от д-р Уокър, лекар на семейство Лейн. Банката заплашва да наложи възбрана върху имота на Ник и той отчаяно търси начин да спаси семейството си. Съпругата му Елизабет страда от форма на деменция и проявява невъздържани изблици, които стават все по-трудни за овладяване.

Техните деца са Джийн, който е на двадесет години, и осиновената им дъщеря Мариан, която е на деветнадесет. Мариан е бременна в петия месец и самоличността на бащата е мистерия, която тя пази внимателно. Ник се опитва да уреди брак между Мариан и местния обущар г-н Пери, за да подсигури бъдещето си. Социалната неловкост се усложнява от факта, че Мариан е чернокожо момиче, живеещо с бяло семейство. Тя е била изоставена в къщата за гости като бебе и отгледана от Ник и Елизабет.

Джийн не може да контролира живота си и се колебае между амбициите си да стане писател и изтощителния алкохолизъм, а ситуацията му се усложнява, когато любимата му Кейт обявява, че се омъжва за мъж с по-добри перспективи.

Ник пък има интимна връзка с друг обитател на къщата за гости – г-жа Нилсън, вдовица, която чака завещанието на покойния си съпруг, за да получи средства. Двамата мечтаят за по-добро бъдеще, когато парите ѝ ще дойдат, въпреки че тя критикува Ник за неговия постоянен песимизъм.

В къщата отсяда и семейство Бърк. Г-н Бърк загубва бизнеса си по време на Голямата депресия. Съпругата му Лора и синът му Елиас споделят една стая на горния етаж. Елиас има затруднения с ученето и семейството опитва да се справи с намалените си финанси.

Към тях неочаквано се включват самозваният продавач на библии, проповедникът Марлоу, и бившият боксьор Джо Скот, които късно през една нощ пристигат да търсят подслон по време на снежна буря, и това променя всичко за обитателите на къщата.

Всъщност в мюзикъла, освен влиянието на Eugene O’Neill, долавяме отгласи и от творчеството на John Steinbeck, Thornton Wilder и James Agee, защото става дума за мечтите, за хората, на които държим, и за мястото, което наричаме свой дом. Така се получава вдъхновяваща приказка за странни хора в повратна точка на живота им. Докато търсят по-светло бъдеще и се крият от миналото, те откриват, че в този момент имат необходимост от едно и също нещо: нуждаят се един от друг.

Премиерата на мюзикъла е на 8 юли 2017 г. в лондонския театър Old Vic , за да стигне до Broadway в театъра Belasco на 5 март 2020 г. Именно бродуейската версия, записана на 9 март 2020 г. и издадена през август 2021 г. като самостоятелен албум, е номинирана за наградата “Grammy” през 2022 г., и точно на нея ще се спрем.

Любопитно е, че Bob Dylan влиза инкогнито на бродуейското представление: „Гледах го като анонимен зрител, а не като някой, който има нещо общо с това. Просто го оставих да се случи. Пиесата ме разплака в края. Дори не мога да кажа защо. Когато завесата се спусна, бях зашеметен, наистина бях“.

Албума “Girl from the North Country”, или „Момичето от северната страна“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 9 април, и този път след новините от 16:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Lost Souls” от Loreena McKennitt в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Lost Souls” от Loreena McKennitt. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Неизбежно е през живота си човек да разсъждава откъде сме дошли, какво сме направили и накъде сме тръгнали. Когато едно пътуване свършва, започва друго и ние не знаем къде ще ни отведе. Дали сме изгубени души за неизвестна съдба, или просто част от по-голямо от нас пътуване“

Началото на творческата кариера на канадската певица, автор на песни, продуцент и мултиинструменталист Loreena McKennitt е белязано от силното влияние на келтската култура. След това тя проявява интерес и изследва културните пластове в Средиземноморието и Близкия изток. И така за по-малко от 40 години ни представя своеобразен синтез на келтска, фолклорна и световна музика в албуми, чийто тираж надхвърля 14 милиона, донесли ѝ признанието на слушателите от цял свят и множество отличия.

В своя десети студиен албум “Lost Souls” („Изгубени души“) тя отново ни разказва приказки с кинематографична образност. Откриваме пътешествие във времето с поезията на W.B.Yeats (Уилям Бътлър Йейтс, 1865-1939, „Балада за ловеца на лисици“) и John Keats (Джон Кийтс, 1795-1821, „La Belle Dame Sans Merci“ – „Безмилостната хубавица“), минаваме през Испания, отиваме в Молдова, Мароко и други страни с любимия ѝ човек, връщаме се в миналото, понякога преоткривано от въображението, а настоящето извира, вдъхновено от книгите на Peter Wohlleben (Петер Волебен, „Тайният живот на дърветата“) и Ronald Wright (Роналд Райт, „Кратка история на прогреса“).

Loreena McKennitt - Lost Souls

Loreena McKennitt – Lost Souls

Ето как Loreena ни въвежда в тематиката на албума: „Избрах да събера и да завърша тази поезия от песни, напомнящи за лабиринта от дните, когато са се родили. Докато слушам, някъде дълбоко в провинциалната красота на английското графство Уилтшър, започвам да размишлявам за многото часове, прекарани в славен празник с музиканти.

Някои от тези песни са започнати преди години. Понякога те се чувстваха като изгубени души, които не са намерили дом в нито един от предишните ми албуми. Като неочаквани пътници те се появяваха по пътя на предишните ми пътувания. Въпреки че някои от тези песни нямат пряка връзка с моето изследване на историята на келтите, те все пак са нетърпеливи да намерят място за почивка. Подобно на стиховете от John Newton в химна „Amazing Grace“ („Удивително благоволение“) – „Някога бях изгубен, но сега съм намерен“.

Сещам се за един скитник – лутайки се по улицата късно през нощта, той е спрян от полицай, който го пита защо е навън толкова късно. Скитникът му отговаря: „Ако знаех отговора на този въпрос, щях да съм вкъщи преди часове”. Може би не сме се изгубили, просто дълго време се завръщаме у дома“ – казва още Loreena McKennitt.

За участие в записите тя кани внушителен състав музиканти, включително солисти на екзотични инструменти, хор и оркестъра на Канадската армия.

Албума “Lost Souls”, или „Изгубени души“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 2 април, този път след новините от 16:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“The United States vs. Billie Holiday” от Andra Day в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The United States vs. Billie Holiday” от Andra Day. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Казват, че никой не може да изпее думата „глад“ като мен. Или думата „любов“… Може би е тъй, защото много добре знам какво означават и двете думи. Навярно имам достатъчно гордост да не се срамувам от тях, достатъчно смелост да не искам да забравя…“ – Billie Holiday

През септември 2019 г. режисьорът Lee Daniels замисля биографичния филм “The United States vs. Billie Holiday” („Съединените Щати срещу Били Холидей“) за именитата джаз и блус певица, базиран на книгата „Chasing the Scream: The First and Last Days of the War on Drugs“ („Преследване на вика: Първият и последният ден от войната срещу наркотиците“) от Johann Hari. След известни колебания режисьорът кани певицата Andra Day. Рискът се оказва оправдан – Andra се справя блестящо с превъплъщението си на Billie Holiday като визия и пеене, и за своята първа главна роля в киното получава отличието Златен глобус за най-добра актриса в драматичен игрален филм, а също така е номинирана за предстоящите награди “Grammy” през 2022 г.

Billie Holiday, наречена „Lady Day“ от своя приятел и музикален партньор саксофонистът Lester Young, оказва иновативно влияние върху джаз музиката и поп пеенето на ХХ век. Нейният вокален стил, силно вдъхновен от Bessie Smith и Louis Armstrong, въвежда нов подход към фразирането и темпоритъма, чрез които разкрива своите вокални и импровизационни умения. Изпяването на дадена тема чрез текста е характерна черта за стила на Billie, при който с настроението на песента се изменя и тембъра на гласа ѝ, а нейното красиво и силно вибрато често става лирично и деликатно. Същевременно тежкото детство, постоянните сблъсъци с проявите на расова сегрегация подкопават нейната психика. В началото на 50-те години, вследствие на употребата на наркотици, рязко се влошава здравето ѝ, отслабва гласа ѝ.

Andra Day - The United States vs. Billie Holiday

Andra Day – The United States vs. Billie Holiday

Точно това виждаме във филма „Съединените Щати срещу Били Холидей“, чието повествование започва през 1957 г., когато Billie Holiday се среща с радиожурналиста Reginald Lord Devine за интервю. Той я пита какво е да си „цветнокожа жена“ и за неприятностите, в които продължава да се забърква заради хитовата си песен „Strange Fruit“. Billie казва, че всъщност става дума за човешки права, за отмяната на Закона на Линч, нещо, което правителството често забравя, и това е основната тема във филма – за свободата на афроамериканците.

Така проследяваме заплахите и забраната Billie да изпълнява тази песен, записана още през 1939 г., виждаме инсинуациите, на които е подложена, защото властите намират, че песента ѝ популяризира грешни идеи. Тъй като не могат да я арестуват за пеене, решават да я преследват по обвинение за притежание на наркотици и успяват – на 27 май 1957 г. тя е осъдена да лежи една година и един ден в женския затвор Alderson.

След като излиза оттам, Billie Holiday се опитва да преодолее хероиновата зависимост и да пее, но преследването продължава. Накрая попада в болница заради чернодробна недостатъчност, където отново е подложена на репресии. Във филма виждаме как умира на 44-годишна възраст, завързана с белезници за кревата, в 3:10 часа сутринта на 17 юли 1959 г., от белодробен оток и сърдечна недостатъчност, причинени от цироза на черния дроб.

Ненадминатият Frank Sinatra, сам лично повлиян от изпълненията на Billie Holiday, заявява през 1958 г.: „С малки изключения, всяка голяма поп певица в САЩ през нейното поколение беше докосната по някакъв начин от нейния гений. Именно Billie Holiday беше и все още остава с най-голямото музикално влияние върху мен. Lady Day безспорно оставя най-силен отпечатък върху американското популярно пеене през последните двадесет години“.

Албума “The United States vs. Billie Holiday” („Съединените Щати срещу Били Холидей“), с чиято музика в изпълнение на Andra Day е озвучен едноименният филм, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” в събота, 26 март, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

%d блогъра харесват това: