The Other Side

Начало » Posts tagged 'Сергей Шишов'

Tag Archives: Сергей Шишов

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 184 other followers

Последни публикации

Архив

“Поглед зад рамото ми” от Константин Джамбазов в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Поглед зад рамото ми” от Константин Джамбазов. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Музикантът Константин Джамбазов подготви за представяне в „Картини от една изложба“ своя дванадесети студиен албум “Поглед зад рамото ми”. Косьо, както му казваме, е ярка фигура на българската рок сцена – рок китарист, композитор и мултиинструменталист, свирил в редица рок-групи: ХАДЕС, ОДЕСОС, ТОТАЛ, ДЖЕКИЛ ХАЙД, АМЕТИСТ, АЛИБИ БЕНД, ФОБОС, ВЪРЧУЪЛ.

Той работи също така и като студиен музикант с поредица български изпълнители, сред които пианиста-композитор и диригента Нелко Коларов, чийто албум представяхме преди време, знаем го Константин и като соло-певец и китарист по време на концерта на Николо Коцев със Симфоничния оркестър на БНР с диригент Емил Табаков.

Константин Джамбазов - Поглед зад рамото ми

Константин Джамбазов – Поглед зад рамото ми

Ето как Константин Джамбазов ни въвежда в най-новия си проект:

„В албума “Поглед зад рамото ми” ще чуете мои песни от 1997 г. досега, които не бях включил в предишните си издания поради това, че бяха останали тогава без текст. Сега те са събрани в един прогресив рок албум, с концепция, която се оформи от тематиката в текстовете на Георги Венин. През 2013 г. помолих Жоро да съдейства, пратих му демо-материала и той написа лириката за почти всички песни. Така се създаде и концепцията на албума, в която преобладава философският аспект на темите за вселената и любовта, за човешката съдба, ето например какво ще откриете в песента „Исихаст“:

Отгласи от мълчание,
от спомени,
отгласи от равновесие
сме ние:
само отражения –
изгубени в тъмата –
на Божия план,
очакващи Ноевия Ковчег.

А ето редове и от „Творение на ума“:

Страхът и злобата, ненаситността и суетата –
Те ли са правилата на жестоката игра?
Могат ли любовта и радостта да заменят мрачната реалност?
Това творение на ума ли е?

В музикален план се получи доста своеобразна смесица на прогресив рока с елементи от хард рока, прогресив метъла, но и с фънк и поп музиката, в която може да доловите моите предпочитания към изпълненията на KANSAS, YES, FOREIGNER, QUEEN, STYX, EXTREME, SYMPHONY X и DREAM THEATER“ – завършва Константин Джамбазов.

Албума “Поглед зад рамото ми“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 17 април, след новините от 21:00 ч., и това ще бъде неговата радио премиера.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Drogas Wave” от Lupe Fiasco в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Drogas Wave” от Lupe Fiasco. Събота, 16:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

През 1812 г. английският художник William Turner съчинява поемата „Заблуди на надеждата“, силно впечатлен от събития, станали през 1781 г. Тогава британският кораб „Zong“ отплава от Африка, претоварен с роби, но когато се оказва, че питейната вода е оскъдна, изхвърлят в океана първоначално 54 роби, а в следващите дни техният брой нараства до 142 души, включително 10, които се хвърлят в знак на протест. През 1840 г. Turner доразвива темата с картината „Кораб с роби“, станала един от неговите шедьоври.

В наши дни тази тема намира продължение в албума “Drogas Wave” („Вълна Дрога“) на Hip-Hop музиканта Lupe Fiasco, носител на наградата “Grammy”, чийто корени са от Ямайка.

Lupe Fiasco - Drogas Wave

Lupe Fiasco – Drogas Wave

Lupe придава на историята от картината „Кораб с роби“ сюрреалистичен елемент и ни я представя ето така:

„Става въпрос за робството, и по-точно за група роби, натоварени на кораб на път от Африка до Западна Индия, които са изхвърлени от кораба. Но те не умират, остават живи и живеят под водата. Посвещават живота си да спасяват свои събратя от кораби с роби. Те създават супер подводната сила срещу робството Longchains (дълги вериги). Някои избират да се върнат в Африка, докато други се въоръжават с вериги и куки, за да потопяват робовладелските кораби и да освобождават своите братя и сестри. Longchains се разпада след края на трансатлантическата търговия с роби, но неколцина са избрани да останат, за да пазят правата на африканците и да наставляват наследниците на роби, които намериха свободата и искат да се върнат у дома. „Drogas“ е испанската дума за наркотици, съвременен аспект на робството на афроамериканците. Направих абревиатура от думите, които означават „Dont Ruin Us God Said” („Не ни съсипвай, Бог каза“).

Албума “Drogas Wave”, или „Вълна Дрога“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 10 април, този път след новините от 16:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Apex” от UNLEASH THE ARCHERS в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Apex” от UNLEASH THE ARCHERS. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Канадската певица Brittney Slayes от Power Metal групата UNLEASH THE ARCHERS замисля мрачна история за техния четвърти студиен албум “Apex” („Връхна точка“).

В основата ѝ са приключенията на главния герой, наречен Безсмъртния, направен от същия камък, от който и неговата планина, като също се е превърнал в планина. Прокълнат е да служи на онзи, който го събуди от хилядолетната му дрямка. Той обаче е събуден, подмамен от гласа на Матриарх, жадна за власт магьосница, която иска на всяка цена да пороби света. Тя му поставя страшна задача и обещава да го освободи от проклятието, ако направи така, както тя поиска. Матриарх възлага на Безсмъртния да намери четиримата ѝ синове и да ги доведе при нея, за да ги убие в ритуал за постигане на безсмъртие. Първият син е хитър манипулатор, вторият – измамник със змийски език, третият – страхлив генерал, който се крие зад хилядите си войници, а четвъртият – мекушава душа, която се предава без съпротива. След като получава всичко това, Матриарх се отрича от своето обещание и вместо да освободи Безсмъртния от проклятието, тя го изпраща обратно да спи, за да изчака докато отново ще има нужда от него.

Unleash The Archers - Apex

Unleash The Archers – Apex

Brittney Slayes споделя:

„Черпя вдъхновение от много различни източници за моите текстове и истории, като митологията всъщност играе малка роля. Най-вече се придържам към научната фантастика и фентъзи романите, и каквото измисли мозъкът ми. Реалният живот няма отношение към моите истории. Написах всичко „песен по песен“, като историята беше изложена в глави, така че всяка глава се превърна в песен. Това беше наистина забавен начин да напишем албума, защото винаги знаехме в каква посока се движим. Бях решила главният ми герой да бъде мъж, затова си помислих, че за да не го объркам, моят антагонист ще бъде жена. Бях частично вдъхновена и от кралица Bavmorda от филма „Willow“ на Ron Howard от 1988 г.“ – завършва Brittney Slayes.

Албума “Apex”, или „Връхна точка“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 3 април, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Кристали” от Симо Лазаров и Юли Анков в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Кристали” от Симо Лазаров и Юли Анков. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Симо Лазаров и Юли Анков имат реализирани над 70 импровизационни сесии, в които задават определена тема и асоциативно я разработват със своя инструментариум, при което цялата музика се свири „на живо”. По този начин реализират впечатляващо количество от звуков материал, обособен в каталога „Интерактивни електронни импровизации и медитации на живо”.

Така е създаден и албумът „Кристали“, в който всичко е изсвирено от двамата без дубли, няма наслагвания и вертикален монтаж. Компютър е използван само при записа и мастерирането със софтуерните продукти Ableton, Wavelab и Logic. 

Симо Лазаров и Юли Анков - Кристали

Симо Лазаров и Юли Анков – Кристали

Ето как Симо Лазаров ни представя идеята за този албум, вдъхновен за издаване след негово участие в „Картини от една изложба“, и в който откриваме музикална интерпретация на 17 минерала: рубин, опал, селенит, топаз, малахит, тюркоаз, смарагд, диамант, аметист, ахат, без да ги изброяваме всички:

„Кристалите. Те са навсякъде около нас. Замисляме ли се, че освен всичко останало асоциацията с някой кристал може да бъде превъплътена в музика, Ако композиторът има „отворен канал” – ДА! Във фантазията на асоциативно мислещия творец всичко може да се превърне в изкуство.

Умозрителното начало за възприемането на уникалните свойства на кристалите може да бъде представено в различните им аспекти. От многото критерии, по които могат да се класифицират кристалите, аз избрах най-близкия до мен и всеобхващащ мащабността – кристалите във Вселената, кристалите в контекста на планетите, защото според някои изследователи към всяка планета „принадлежи” определена група кристали.

Трудно е да се преведе еднозначно богатството на структурата на кристалите, въпреки че електронните тембри дават големи възможности. Тук се намесва и субективният момент. Стремил съм се да покажа разностранната природа на кристалите от една страна с различни тембри, и от друга – с различни стилове. Почувствах тази еклектика като необходимост, защото приложението и същността на кристалите са многообразни.

Представени с олекотен тематичен материал с тонално обособен център, обвити с богата темброва опаковка, исках те да се доближат максимално до слушателя и на принципа на минималистичната музика темата да се повтаря с добавени темброви варианти, с едно „намигане”, с включването на познати вариации на теми от блуса, рока и други подобни форми, с елементи на aлеаторика, включително и с български интонации. Заложено е импровизационното и ритмично начало. Мисля, че слушателят ще направи и своя асоциация при възприемането на музиката“ – завършва Симо Лазаров.

Албума “Кристали“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 27 март, след новините от 21:00 ч., и това ще бъде неговата радиопремиера.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“The Blues” от William Shatner в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Blues” от William Shatner. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

През есента на 2020 г. класацията Billboard Blues Albums неочаквано се оглавява от канадския актьор, писател, продуцент, режисьор, сценарист и… певец William Shatner. За широката публика той е преди всичко известен с многобройните си роли в киното и телевизията, най-запомняща от които е на капитан Кърк от поредицата “Star Treck”. Що се отнася до изявите на Shatner в музиката, те започват още през 1968 г. с албума „The Transformed Man“ и правят впечатление с музикантите, които той успява да привлече за съвместните си проекти през годините, като Al Di Meola; Rick Wakeman, Billy Sherwood и Tony Kaye от групата YES; Mick Jones; Steve Vai; Edgar Froese от TANGERINE DREAM и George Duke са само някои от тях.

В своя десети студиен албум “The Blues“ („Блусът“), издаден на 2 октомври миналата година, William Shatner представя своя поглед към най-значимите песни от наследството на афроамериканците, сред които са “Crossroads”, “The Thrill is Gone”, “Route 66” и “Sweet Home Chicago”. Но това, което истински впечатлява, са изпълненията на съзвездието китаристи Ritchie Blackmore (!), Albert Lee, James Burton, Jeff “Skunk” Baxter (ex-STEELY DAN и DOOBIE BROTHERS), Steve Cropper (ex-BLUES BROTHERS), както и Brad Paisley, Sonny Landreth, Canned Heat и т.н. 

William Shatner - The Blues

William Shatner – The Blues

Ето как William Shatner стига до идеята да направи албум с блус музика:

„Често се случва да си припомням легендата какво е станувало на кръстопътя между магистралите 61 и 49 в Clarksdale, щата Мисисипи. Robert Johnson в началото бил посредствен музикант, когато отишъл на кръстопътя, и като се върнал на следващия ден, всички се чудели как е успял да стане толкова добър за една нощ. И така се родила легендата, че той е продал душата си на дявола. Харесва ми тази легенда, тя обяснява защо наричат блуса дяволската музика!

Започнах доста сериозна подготовка за албума „The Blues“. Прочетох куп книги и разговарях с блус музиканти. Всички знаем, че блусът се е родил на памучните плантации в южните щати, но всъщност започва по-рано, още в Африка.

В нашия офис преди доста време работеше човек, който бе събирал памук в Мисисипи и беше пял, докато работи, и един ден го помолих: „Разкажи ми как беше там?“ И тогава в офиса този 75-годишен мъж направо ме покърти с историята си как е се е трудил на полето и как с песен е смекчавал болката си от жегата и мъката от условията на работа. Това беше повратен момент за мен. Тези са истинските корени на блуса и ако можете да стигнете до неговите корени, тогава много от песните ще имат повече смисъл за вас. Никога не можем да разберем напълно как се е появил блусът, как е създаден, но можем да го усетим като част от болката ни в живота и мисля, че това е, което позволява на всички като мен, които изпълняват блус, да се приближат достатъчно близо до него.

За мен блусът е начин да изразиш себе си. Подходих към всяка от тези 14 песни като актьор и те сякаш бяха сцената, на която се опитах да изиграя своята роля. Блусът се поддава на това. Има начин да го направите, без да пеете в пълния смисъл, но и без да е речитатив. Това е съвсем друга категория и аз се забавлявах много. Винаги се опитвам да съчетая текста на песента с мелодията по мой собствен начин, което обаче да не звучи прекалено чуждо, или да не влиза в противоречие с вашата представа за това каква трябва да бъде песента.

Успях да убедя великолепни музиканти да участват в този проект, и ако познавате величието на блуса, ще признаете, че това са кралете на блуса, тези необикновени хора – Brad Paisley, Kirk Fletcher. Sonny Landreth на слайд китарата е титан, а просто нямам думи какво да кажа за Ritchie Blackmore и неговата жена Candice Night в песента „The Thrill Is Gone“ от репертоара на B.B. King. И ако продължавам така, ще трябва да изброя едни от най-добрите хора в света. Ronnie Earl, за бога! Ами Albert Lee! Да ги накарам да изкарат китарите си, за да свирят с мен, това беше най-прекрасното нещо в живота ми!“ – завършва William Shatner.

Албума „The Blues“, или „Блусът“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 20 март, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Islands” от FLOWER KINGS в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Islands” от FLOWER KINGS. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Пандемията от коронавирус COVID-19 оставя своята следа и върху музикантите от шведската прогресив рок група FLOWER KINGS. Тя ни е добре позната, ние вече сме представяли в „Картини от една изложба“ четири албума на тази формация, водена от вездесъщия Roine Stol и станала знакова за стила прогресив рок в наши дни. Появила се в средата на 90-те години на миналия век под влиянието на британската класика YES, тя бързо спечелва вниманието на слушателите и музикалната критика с епичните структури на своите композиции, наситени със звучността на широк диапазон музикални инструменти.

През есента на 2020 г. обаче FLOWER KINGS ни изненадват с нова музикална стилистика от по-кратки композиции и тематика, повлияна от кризисната ситуация в света. Четиринадесетият им студиен албум е озаглавен “Islands” („Острови“) и подобно на много от предишните им издания, е двоен албум, съставен сега от 21 песни, които са предназначени да звучат като едно цялостно произведение с кинематографичен характер, нещо като ярко обагрено музикално пътешествие. Тук долавяме присъщата им формула за прогресив рок, в която вплитат елементи от психеделията с блуса и джаза, и всичко това е поднесено със свежо чувство на оптимизъм. 

Flower Kings - Islands

Flower Kings – Islands

Roine Stolt, който освен че е основен автор на музиката и текста, изпълнява партиите на соло китара и пее заедно с Hasse Fröberg, също така е продуцент на албума, и ето какво заявява в интервю:

„За някои хора да останат у дома за дълго време е трудно изпитание. Но на мен лично ми харесва да съм у дома. Правя това, което обичам: композирам, продуцирам, миксирам, прослушвам и записвам музика, а и прекарвам доста време със семейството си. Обаче всички концерти и фестивали бяха отменени и бъдещето ни всъщност не се „разгърна“, както ни се искаше. Да излезем от пандемията с бездействие не беше възможно за нас. Не може да се оставим да бъдем спрени от някакъв зъл вирус! И така, с членове, живеещи в САЩ, Италия, Австрия и Швеция, единственият начин да реализираме този албум беше да използваме магията на интернет, обменяйки файлове от цял свят, и така започнахме да изграждаме онова, което се превърна в гигантски двоен албум от 21 песни.

Още в началото на COVID-19 обсъдихме ситуацията. Повечето от членовете настояха да останат активни, да записват и така много бързо взехме решение да направим нов албум. Нашият барабанист например е италианец, а Италия е една от страните, в които ограниченията се въведоха най-напред. Всичко, което Mirko Demaio можеше да прави, беше да пазарува и да репетира в стаята си. Не можеше да прави нищо друго. За него беше облекчение да може да отиде в студиото си и да записва музика. Трябваше да му помогна да се оборудва малко и да настрои всичко от техническа гледна точка, така че барабаните му да звучат възможно най-добре.

Решихме да направим един много „интуитивен и отворен“ албум, в който да бъдем свободни да включим всеки стил, който може да съчетаем като в многоцветен гоблен.

Заглавието „Острови“ изглеждаше най-подходящо, тъй като темата на албума е за изолацията, щетите и страха ни от прекъсване на контактите ни с другите хора заради COVID-19. Изправянето пред тази неочаквана пандемия оставя следи върху всеки от нас за много дълго време. Но ние продължаваме, докато всеки от нас се учи и развива своя по-силна версия в този крехък цикъл на живота. Семейството и приятелите са всичко, дръжте се за тях.

Така че чувството за изолация трябваше да го позиционираме някъде, а това е реалността, в която всички живеем. Само в думата „остров“ открихме идеята за изолация от останалата част на страната. Инструменталната пиеса „Остров“, с която завършва албума, беше наречена така, защото преди две години бях на почивка на остров край бреговете на Африка. Въпреки че като цяло се опитвам да се отпусна, когато съм на почивка, често пъти ми хрумват разни идеи, докато съм в колата, на плажа, в хотела или където и да е, и тогава грабвам диктофона си, за да ги запиша. Диктофонът ми беше под ръка, когато ми се появи идеята за инструментално парче и го записах, за да не го забравя. Но когато създавате гласов файл, то вие трябва да го озаглавите. Всъщност нямах никаква идея как да се казва, затова му дадох заглавието „Остров“. Някои членове на FLOWER KINGS веднага предложиха да наречем и албума „Остров“. Не бях много убеден, намирах го за доста скучно и им казах, че много албуми се казват ​​така, включително на KING CRIMSON от 1971 г.

В музикално отношение целта ни бе да създадем цялостно произведение от 21 песни, така че всички те да са свързани с теми, които преминават от една в друга – по начина, по който това става например в албума „Sgt Peppers“ на BEATLES, или „The Lamb Lies Down on Broadway“ на GENESIS. Те също са изградени върху по-кратки песни, които са взаимно свързани. Така че слушайте албума ни като една песен от 21 части от край до край, за да се получи нещо като кинематографично пътуване с дължина 90 минути.

И още нещо искам да добавя. Обичам да работя върху неща, което ми харесват, независимо дали това е инструментална пиеса, аранжимент на песен, текст, или каквото и да е. Ако текстовете са по-мрачни или ако са по-леки, това е положението, трябва да им намеря баланса между тях. Животът е такъв и това го споделям с приятелите си. Имам приятели, които преживяват трудни времена заради COVID-19, и аз им казвам: „Днес е така, но не знаете как ще се развият нещата през следващата седмица или дори утре!“ Или понякога хората се развеждат, това е драма, но ето че се запознават с друг човек няколко месеца по-късно и нещата потръгват. Ако нещата са сложни, не бива да се фокусирате върху настоящия момент. Слънцето винаги ще грее, ще имате възможност да имате друга работа, ако сте загубили сегашната. Когато сте в ситуация като тази пандемия, винаги мислете, че ще има и по-добри дни“ – завършва Roine Stolt.

Албума “Islands”, или „Острови“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 13 март, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“King’s Mouth” от FLAMING LIPS в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “King’s Mouth” от FLAMING LIPS. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Работата върху петнадесетия студиен албум на рок групата FLAMING LIPS, отличена с три награди “Grammy”, не започва с идеята за музика, а като лъскава арт инсталация във формата на луковица, в която посетителите могат да пълзят, да лежат и да слушат музикални фрагменти.

Някои от зрителите обаче започват да питат дали има пълнометражно издание, което да съвпада с изложението. „А ние отговаряхме: „Е, не, но предполагаме, че може да има“, спомня си фронтменът Wayne Coyne. Така започва композирането и записването на цял опус, който в крайна сметка се превръща в албума „King’s Mouth“, или „Устата на краля“, концептуален проект, който певецът на FLAMING LIPS нарича „Жълтата подводница“ на BEATLES се среща с григориански песнопения от бъдещето“.

Flaming Lips - King’s Mouth

Flaming Lips – King’s Mouth

Арт инсталацията сега върви ръка за ръка с музиката и се основава на приказка, измислена по време на изложбата. Първоначално инсталацията няма предистория, но приятел на Wayne Coyne, който е и куратор на изложбата, го насърчава да я напише. „Харесваше му, че инсталацията беше нещо абстрактно, но той каза: „Ще е добре да да измислиш някаква история, така че докато хората стоят отвън на опашка в очакване да влязат, да може да прочетат тази история“. А аз нямах такава история и просто я съчиних, както направих тези рисунки за инсталацията преди това“.

Приказката, която Wayne Coyne измисля, съдържа следния сюжет: Имало едно време кралство, чиято кралица умира, раждайки гигантско бебе. След като майка му е мъртва, а баща му го няма, синът автоматично става крал. Бебето се оказва нежен гигант – и става добронамерен владетел, обичан от народа си. Един ден обаче огромна лавина заплашва града. За да спаси поданиците си, кралят гигант задържа снега, позволявайки на всички да избягат. Но лавината се оказва огромна и в крайна сметка го погребва и убива, но кралят умира като герой.

Корицата на албума изобразява сцената след смъртта му, когато жителите на града се готвят да отрежат главата на краля и да я потопят в разтопена стомана. „В повечето истории, в които отрязват главата на краля, това е защото е бил ужасен диктатор“, казва Wayne. „В моята история хората му отрязват главата, защото когато той навлиза в зряла възраст, любопитството и копнежът му по вълшебен начин ще свържат неговия ум с чудесата на Вселената. На тази картина ще видите торнадо от космоса да се издига от върха на главата му, това го направихме заедно с художника Peter Max. Аз виждам музиката в цветове, и си мисля, че вероятно съм по-скоро художник и режисьор, отколкото музикант. Това вероятно е причината музиката ми да се получава, без дори да знам как става“.

Любопитно е, че за участие в записите на албума „King’s Mouth“, или „Устата на краля“, е поканен китаристът на групата CLASH – Mick Jones, който чете свързващите текстове. Този албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 6 март, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Mystical America” от Laura Sullivan в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Mystical America” от Laura Sullivan. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„От малка обичам да композирам и ако ме питате, вероятно през цялото време щях да си седя по пижама вкъщи и да не правя нищо друго, освен това. Когато композирам, се чувствам в друг свят и денят минава много бързо“ – споделя отличената с наградата “Grammy” Laura Sullivan.

Тя започва да свири на пиано на четиригодишна възраст и за първи път взема уроци в семейната ферма в Северна Калифорния. Неин учител е майка й Carol Purdy, известна като писател на книги за деца. „У нас в детските ми години често звучеше музика и много пъти свирехме заедно“ – спомня си по-късно Laura. Тя става автор на музикалния съпровод към хитовия телевизионен сериал “So You Think You Can Dance” („Мислиш си, че можеш да танцуваш“), както и за поредица игрални филми. Музиката ѝ се издава и разпространява от нейната независима звукозаписна компания Sentient Spirit Records.

Ето как обяснява интереса си към жанра New Age:

„Вече бях студентка в колеж, където станах бакалавър по музика, и свирех на пиано свои собствени кратки композиции. Имах идея да направя албум и разговарях с мои приятели как да го запиша. Един от тях ми каза „О, това е в стила на George Winston и и е New Age музика“. А аз отвърнах „О, наистина ли? Добре тогава“. Бях чувала музиката му, но не бях наясно, че се нарича New Age. Хареса ми стила. Като студентка бях аранжирала няколко композиции с класическа музика и открих, че го правя по грешен начин. За мен беше просто забавно да свиря мелодии. Бях силно повлияна от класическото си обучение и затова започнах с класически мелодии. Всъщност в повечето музикални магазини моите албуми може да се намерят на рафтовете с надпис “New Age”, независимо, че мнозина предпочитат да ги определят като „Съвременна инструментална“ или „Нео-класическа музика“.

В албумите на Laura Sullivan прави впечатление холистичният подход към въздействието на музиката върху човека, за чиято цел прилага успокояващи музикални композиции на пиано. Без помощта на текстове тя успява да предаде на слушателя всяка своя емоция, преживяна по време на процеса на композиране. В нейната музика откриваме изобилие от красота и елегантност и тя доказва, че не е нужно да свирите силно, за да бъдете чути. Не е нужна сложност или използване на много ефекти.

Laura Sullivan - Mystical America

Laura Sullivan – Mystical America

А ето какво разказва тя за своя трети студиен албум “Mystical America” („Мистичната Америка“):

„Винаги съм се очаровала от места, които имат духовно значение, носят някаква мистерия или са свързани с мистична интрига. Израснах близо до планината Шаста, място, което е много близо до сърцето ми, и слушах с детски възторг истории за това как хората са били повлияни от духовната сила на планината. По време на свои пътувания се вдъхнових от други очарователни места в Америка и реших да опитам да предам част от красотата и магията на тези места в музиката. Не си спомням да съм изпитвала голяма разлика в емоциите като цяло, докато композирах музиката за този компактдиск в сравнение с музиката, която съм композирал в миналото. Всяка пиеса е израз на моята собствена емоция и във всеки албум има голямо разнообразие. Например, „Heavener Runestone“ за мен е за самотата, неуловимостта и тъгата на важно послание, което никой не е успял да разгадае. А „Coral Castle“ е за огромната любов, която мотивира създаването на една от най-необикновените и загадъчни структури в Северна Америка.

В структурно отношение албумът е разделен на четири части: „Магически творения“, „Свещени символи“, „Мистериозни послания“ и „Великолепието на природата“, всяка от които съдържа по три пиеси, тематично свързани. Сред тях ще откриете такива знакови обекти за Северна Америка като свещените и магическите пясъчни образувания край град Сидона в Аризона, връх Шаста в Калифорния и комплекса Пиктографската пещера в щата Монтана, наред с Американския Стоунхендж, каньоните Чако и Червените скали, Кораловия замък във Флорида, остров Тонгас, Хаваите и т.н.

При създаването на „Mystical America“ работих много тясно с невероятен музикант, моят приятел и продуцент Chris Camozzi, когото знаете и от работата му с Michael Bolton. Той напълно разбра идеята ми за този проект и ми помогна да прецизирам композициите. Разговаряхме продължително за символиката, скрита зад концепцията на всяка пиеса, и той много ми помогна за оживяването на музиката. Chris доведе Mary Pitchford, страхотна цигуларка, с която бях работила в предишното ми издание, „Pianoscapes for the Trails of North America“, както и Diane Grubbe, прекрасна флейтистка, и Scott Fuller, който е гений в звуковите ефекти и аранжиментите за оркестър. Chris свири също така на акустична и електрическа китари, включва се и на други клавишни инструменти в албума, за да се получи цялостна звукова картина“ – завършва Laura Sullivan.

Албума “Mystical America”, или „Мистичната Америка“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 27 февруари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Power of the Dragonflame” от RHAPSODY в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Power of the Dragonflame” от RHAPSODY. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Помнете, горди братя, всичко е възможно, когато оставите мистичната сила на драконовия пламък да гори в сърцата ви. Повярвайте, това е драконовият пламък!“

С тези думи завършва “Power Of The Dragonflame“ („Силата на драконовия пламък“), последната част от „Сагата за смарагдовия меч“ на италианската Symphonic Power Metal група RHAPSODY. Тя е замислена от китариста Luca Turilli като проект от 5 албума в стил Fantasy, чиято музика съчинява заедно с пианиста Alex Staropoli.

Сюжетната линия в тази сага е посветена на приключенията на рицаря Warrior of Ice, който тръгва да намери легендарния смарагдов меч за да победи тъмния лорд Akron, кралят на хаоса. Разказвач е древният магьосник Aresius, който „е видял всичко“:

„Това, което е разказано между тези страници, предназначени да напомнят на идните поколения, е написано от мъдрата стара ръка на Aresius от Elgard, който може да свидетелства пред Бога за друго невероятно епично събитие. Ще ви разкажа за смелия воин на Loregard, син на осветения лед, и неговото търсене на легендарния смарагдов меч, мощното оръжие на добрите сили, решаващо съдбите по време на война и осигуряващо мир, нашата последна надежда за спасението на омагьосаните земи… „

Rhapsody - Power of the Dragonflame

Rhapsody – Power of the Dragonflame

Първите четири албума от „Сагата за смарагдовия меч“ вече представихме в „Картини от една изложба“, сега е ред на петия и последния – „Силата на драконовия пламък“. Luca Turilli ни предлага драматичен финал на сагата с изненадващи сюжетни обрати, в който силите на хаоса, водени от техния крал Akron, сдобил се със смарагдовия меч, успяват да нанесат съкрушително поражение на защитниците на свещения град Algalord. Неочаквано обаче злодеят Dargor the Shadowlord открива светлина вътре в себе си, впечатлен от благородния жест към него на Warrior of Ice, пощадил живота му. Dargor се възправя срещу своя господар Akron, което пък позволява на Warrior of Ice да надвие Akron с цената на своя живот. Смарагдовият меч изчезва заедно с тях двамата в черните води на тъмните блата, а Страната на омагьосаните земи оцелява след като бранителите ѝ се възраждат и постигат победа срещу пълчищата на ада.

Ето какво споделя Luca Turilli:

„Посланието в албумите на RHAPSODY не е свързано с пространството и времето. В „Сагата за смарагдовия меч“ показваме психологията на хора с някакви недъзи, но и с добрите им качества, които притежават. Във всеки човек има добра, но и зла личност. Много хора не разбраха какво наистина се крие зад текстовете на RHAPSODY, тълкуваха ги като историята на воин, което е само на повърхността. Така че, да, това е историята, но в нея вложих много метафори и послания за днешния ден. Ние искахме да представим сага, свързана с проблемите на всеки човек, в която да звучат епични елементи, да има фентъзи и ужаси, но те да бъдат наистина свързани с реалността ни“ – завършва Luca Turilli.

Албума “Power Of The Dragonflame“, или „Силата на драконовия пламък“, записан с два хора, оркестър и солисти, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 20 февруари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Dreams And Daggers” от Cécile Mclorin Salvant в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Dreams And Daggers” от Cécile Mclorin Salvant. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

На 31 години Cécile Mclorin Salvant като че ли вече е постигнала всичко на световната джаз сцена – с признанието да е сред 10-те най-добри джаз певци за всички времена, с трите награди Grammy за най-добър вокален джаз албум, с множеството признания от авторитетни издания като Down Beat, а и на музиканти от ранга на Wynton Marsalis, който заявява: „Певец от такава класа се ражда веднъж за едно или две поколения“.

Родената в Маями Cécile носи в себе си наследството от родителите си – баща лекар от Хаити, майка директор на училище от Франция, но и от атмосферата във Флорида, наситена с различни култури и музикални стилове.

„Произхождам от място с много различни влияния – казва тя, – които не са само от певци, но и от художници, поети, писатели и скулптори – има толкова много хора, които са ми повлияли, че е трудно да се спра само на един от тях. Разбира се, че ще започна със Sarah Vaughan, но ще добавя Blossom Dearie, Peggy Lee и Bessie Smith. Прекарах много време в слушане на толкова много колоси, а също и на непознати музиканти – хора, които бяха забравени – Bert Williams, Annette Hansaw, и Blanche Calloway. Също така се чувствам много свързана и впечатлена от други джаз музиканти, сред които Clifford Brown, Charles Mingus, Coleman Hawkins, Sonny Rollins и Thelonious Monk – без дори да споменавам всички пианисти, които ми повлияха“.

Силно въздействие върху Cécile ѝ оказва и американската поетеса Anne Sexton: „Чувствам, че се променям чрез четене на поезия, променя се и начинът, по който пея песните си, начинът, по който виждам живота си и хората, които познавам“.

Cécile McLorin Salvant - Dreams and Daggers

Cécile McLorin Salvant – Dreams and Daggers

С този потенциал Cécile пристъпва към най-амбициозния си проект, двойният албум “Dreams And Daggers”, или „Мечти и кинжали“, в който съчетава изпълнени с трио „на живо“ джаз стандарти в легендарния клуб Village Vanguard от нюйоркския квартал Greenwich Village, с нови студийни записи на нейни композиции с участието на струнен квартет:

„Исках да запиша албум „на живо“, защото истината е в концертните представления и това е най-автентичната изява за нашата музика. Но аз също исках да записвам със струнен квартет и обмислях възможността да направя по-късно цял албум със струнен квартет. Но тогава си помислих: „“Е, добре, утрешният ден не е гарантиран, така че нека измислим начин да обединим тези две неща“. И колкото повече си мислех за това, толкова повече стигах до извода, че би било чудесно енергията на един запис „на живо“ да се вкара и съчетае с този мечтателен студиен запис на струнен квартет. Така че първоначално трябваше да бъдат две отделни идеи, но те се обединиха.

Що се отнася до централната идея зад албума, то нямах някаква грандиозна концепция. Много от нещата тук са наистина необясними и инстинктивни. Но също така албумът се базира на контрастите и наистина си играе с тази идея – контрасти в текстура, теми, намерение и звуци. Друго нещо в албума е, че всички песни са свързани по някакъв начин. Песните, които композирах със струнните аранжименти, бяха съчинени във връзка с песните, които изпълнявахме „на живо“. Те са като коментари, контраидеи или създават диалог между песните, така че редът е много важен при слушането на албума, защото това е фабула, която се развива с тези песни. Така създадох цялостна сюжетна линия, за да осигуря единство и художествена съгласуваност на песните от албума като цяло. Същевременно ме отблъсква изкуствената атмосфера в студийните записи и затова в студиото записвам вокалните си партии „на живо“ заедно с другите музиканти, без редактиране, презаписване и наслагване на записа.

Заглавието „Мечти и кинжали“, това са две думи, които произлизат от текстовете в песните от албума. Харесва ми идеята за мечтите, защото мечтата може да бъде едновременно и мечта от съня ти, или да бъде неща, които са необясними. Съществува и идеята за мечтите като надежда – например имаме голяма идея за бъдещето и мечтаем да подобрим нещата. Кинжалът пък за мен е инструмент за атака, но също и за отбрана. Така че някои от песните са мечти, а някои от тях са кинжали, а други имат елементи и от двете. Мечтите също могат да бъдат изразени насила. Ако имате мечта или надежда за бъдещето, тя може да бъде придружена с някаква сила. Нямам предвид насилие, но всяка съпротива или напредък трябва да бъдат придружени от някаква сила. Така че това са идеите, с които си играя. Част от причините да избера „Мечти и кинжали“ е, че за мен това е много вълнуваща идея, но тя ще бъде такава, когато хората я приемат“ – завършва Cécile Mclorin Salvant.

Слушателите и специализираните издания оценяват високо този проект, през 2018 г. той е отличен с наградата Grammy, а изтъкнатият журналист Fred Kaplan твърди: „Това е най-добрият вокален джаз албум за десетилетието, че дори и повече“.

Албума “Dreams And Daggers”, или „Мечти и кинжали“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, в събота, 13 февруари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

<span>%d</span> блогъра харесват това: