The Other Side

Начало » Posts tagged 'Сергей Шишов'

Tag Archives: Сергей Шишов

Rotting Christ в Бургас

Благотворителен концерт

Архив

“Samsara” от Michael Stearns, Lisa Gerrard & Marcello De Francisci в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Samsara” от Michael Stearns, Lisa Gerrard & Marcello De Francisci. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Вие ще получите от този филм всичко, което харесахте в „Baraka“, но повече и с по-добро качество. Кино в чист вид.“, списание „American Cinematographer“

Режисьорът Ron Fricke е добре познат на кинаджиите у нас. Той започва да експериментира с невербална медия като филм без говор заедно с Godfrey Reggio за лентата „Koyaanisquatsi: Life Out of Balance“ (1982) – ние в „Картини от една изложба“ вече представихме цялата поредица „Quatsi“. Още тогава Fricke прикова погледите към себе си с иновативния си подход като оператор. После го виждаме в сътрудничество с Mark Magidson да реализира 45-минутния IMAX филм „Chronos“ и през 1992 г. да представи „Baraka“ след като пропътува целия свят със 70-милиметрова камера за да заснеме невероятни образи и да ги сглоби в своеобразен киноразказ без говор, но с ясно послание за хуманност в нашето битие. И двата филма печелят признанието на зрителите и критиката, отличени са с награди от множество фестивали.

Двайсет години след „Baraka“ и докато Fricke е ангажиран като оператор за „Star Wars: Episode III Revenge of the Sith“ („Междузвездни войни, епизод ІІІ: Отмъщението на ситите“) на George Lucas и „Megalopolis“ на Francis Ford Coppola, той и MAGIDSON се срещат през 2006 г. и започнат да планират своя интерпретация за термина „самсара“ в контекста на раждане, смърт и прераждане. В по-широк смисъл на санскрит той означава и „винаги въртящото се колело на живота“.

Идеята им е да представят изгледи от нашия свят с неразгадаеми понякога върхови постижения на духовността и човешкия опит, както и потресаващи кадри от индустриализацията на Земята.

Michael Stearns, Lisa Gerrard & Marcello De Francisci - Samsara

Michael Stearns, Lisa Gerrard & Marcello De Francisci – Samsara

Пет години двамата работят като посещават 25 страни за да съберат в 99 минути образи с изключително качество от 100 свещени места, зони за бедствия, индустриални обекти и природни забележителности, съчетани с музикален съпровод от съвременна и традиционна музика от цял свят, композирана от Michael Stearns и Lisa Gerrard (от DEAD CAN DANCE), към които се присъединява Marcello De Francisci.

Fricke заявява: „Стремяхме се просто да фиксираме обектите и сцените на терен, докато не формираме отделен епизод, правехме всичко това без музика или звукови ефекти. Този път, за разлика от „Baraka“ , се оставихме изображенията да ни водят и след това започнахме да съединяваме епизодите. Редактирането го направихме без да слушаме музиката, това също бе ново за нас, а авторите на музиката работиха върху отделни отрязъци, които ние после съединихме. Ние се опитваме да създадем непрекъснат поток от последователности, който да „дръпне“ зрителя, и да не го изпусне от потока до края. Този процес ни отне 6-7 месеца студийна работа. Трябва да подчертая, че половината работа за този тип филми се базира на музиката. Това е приблизително 50/50. Музиката украсява преживяването с чувство – тя създава диалог с изображението, но е по-скоро в усещането за форма“.

Mark Magidson допълва: „Отделните пиеси от филма можете да слушате просто като музика, която интерпретира определени чувства и се отнасят към конкретни визуални образи“.

Няколко думи за основните музиканти в този проект. Michael Stearns е високо ценен в Холивуд композитор, музикант и тон инженер, който умело съчетава разнообразните си способности за създаване на музика за филми. Той композира за James Cameron във филмите „The Abyss“ („Бездната“), „Titanic“ и „Avatar“, за множество продукции на Disney, HBO, ABC, PBS, BBC, Discovery Channel и т.н.

Lisa Gerrard се утвърди като водещ австралийски музикант и едобре позната у нас. В продължение на повече от две десетилетия нейната кариера бележи забележителна популярност заедно с групата DEAD CAN DANCE, както и с редица отличени музикални съпроводи, включително наградата „Златен глобус“ за „Гладиатор“ заедно с Hans Zimmer и серия от успешни солови и съвместни проекти.

Marcello De Francisci е композитор, който от края на 90-те години се доказва с награди за различни филми, телевизионни предавания и видео игри. С Lisa Gerrard си сътрудничат за шест последователни филма и албум, озаглавен „Departum“ (Отпътуване“).

Албума “Самсара“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 20 януари, след новините от 21:00 ч.

“Legends of the Shires” от THRESHOLD в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Legends of the Shires” от THRESHOLD. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Това е концептуален албум за една нация, която се опитва да намери своето място в света, но може и да е за човек, който се мъчи да направи същото“.

Ето така британският Progressive Metal квинтет THRESHOLD ни въвежда в техния концептуален студиен албум “Legends of the Shires” („Легенди за графствата“), наредил се между най-доброто в стила за 2017 г. Сред участниците в 11-то заглавие от дискографията на групата откриваме стария/нов певец Glynn Morgan, заменил Damian Wilson, завърнал се да подкрепи творческото ядро Karl Groom/ Richard West.

„Не бързаме заникъде, но поне знаем, че не сме сами“ – пее Glynn Morgan в „Trust the Process“, една от най-ярките политически песни в албума. Текстът представя темата за баланса между личните и политическите аспекти в социума, като сравнява и контрастира нарушените обещания от човек с разбитите обещания на една нация.

Threshold - Legends Of The Shires

Threshold – Legends Of The Shires

Пианистът Richard West пояснява: „Честно казано, когато започнах да пиша песните, мислех, че това ще бъдат „някакви истории от графствата“. В THRESHOLD обаче никога не сме разказвали истории. Започнах да правя една-две отделни песни и потръгна. Концептуално „Legends…“ бързо се изясниха, че ще бъдат истории за това как графствата са намерили общи интереси, събират се, учат се да взаимодействат помежду си и отчасти как самата Англия се е научила да взаимодейства с Европа. Има много силна политическа страна в албума: баладата е за развода между Англия и Европейския съюз, как Дейвид Камерън се сбогува с Ангела Меркел. Така че го има този привкус на политическо злободневие и това е основната тема, но написана от гледна точка на отделния човек.

И още нещо: когато започнахме да правим албума, решихме да направим нещо повече в стила Progressive Rock, отколкото в последния ни албум „For the Journey“. И след като го решихме, историята започна да се разгръща в текстовете и стана концептуален албум. Първоначално си мислех, че легендите или историите ще бъдат самостоятелни песни, но след това стана ясно, че целият албум ще бъде една история и песните ще са отделни глави или снимки от историята. Получи се история, която ви превежда през вълнението от новото начало, разочарованието от ежедневието, загубата на всичко, борбата за ново начало и начина, по който се връщате от това, но променени и по-силни“ – завършва Richard West.

Китаристът Karl Groom, който иначе избягва публичните изявления, добавя: „Става въпрос за това как намираме своето място в света, на политическо или лично ниво и как се отнасяме помежду си. За тази цел наистина имахме нужда да направим двоен концептуален албум, което пък ни даде такава вдъхновение да пишем текстовете с Richard. От политическа гледна точка бихте могли да приемете историята като за някоя страна или нация, търсеща своя път в света, и всички трудности, които идват с това. Мястото на Англия в Европа, предполагам, е тема, която вдъхновява, както и всичко, което се случи през миналата година.

На индивидуално ниво разбира се е нещо съвсем друго, но като си спомниш нещата, които искате да не сте правили, и направите просто пътуване през живота си, ще си спомните за някого, който е успял да намери своя път. Този подход ни даде широко поле за разгръщане на концепцията в албума. Вижте това, което показваме във видео клипа към „Small Dark Lines“, чрез обрисуване линиите на отделните хора с черна боя, които изразяват своето съжаление за стореното от тях. Малките тъмни линии в песента също така показват границите между отделните държави и как в наши дни те са малко замъглени. Това са доста теми, до които можем да се докоснем и беше наистина страхотно да можем да ги представим по този начин“– споделя Karl Groom.

Албума “Legends of the Shires” или „Легенди за графствата“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 13 януари, след новините от 21:00 ч.

“Moonbathers” от DELAIN в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Moonbathers” от DELAIN. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

В текстовете от петия студиен албум на холандската Symphonic Metal група DELAIN откриваме влияние от творчеството на писатели и автори на комикси. От Oscar Wilde „The Ballad of Reading Gaol“ или „Балада за Редингската тъмница“, (1898) те заимстват стиховете от „Yet Each Man Kills the Thing He Loves“ – „Всеки убива това, което обича“.

Канадецът Stephen Pinker в своята книга „The Better Angels of Our Nature“, „По-добрите ангели на нашата природа“, (2011) изследва развитието на насилието във времето и това от своя страна дава на музикантите подтик за по-оптимистичен поглед към ставащото в света.

Любопитен е и образът на Смъртта от комиксите на Neil Gaiman за Пясъчния човек (Sandman), видяна от тях като млада жена в готически стил, която си върши работата с любов и съпричастност.

Delain - Moonbathers

Delain – Moonbathers

Ето как певицата Charlotte Wessels, която съчинява и текстовете на песните, ни въвежда в атмосферата на албума “Moonbathers” („Къпещите се в лунна светлина“):

„Когато погледнах стиховете, долових, че се е получила доста мрачна картина, мрачна даже до болка на места. В повечето песни се говори за смъртта, понякога метафорично, а някъде съвсем буквално. Отрицателните емоции отприщват творчеството ми, но независимо, че повечето текстове се пораждат от тях, не искам да ги възпявам. Затова като автор на текстове се опитвам да бъда сигурна, че съм оставила светлина в края на тунела.

Също така разбрах, че когато се чувствам зле, ме влече да слушам тъжна музика и тя ме кара да се чувствам по-добре. Затова ми хареса идеята, че е възможно да се открие утеха дори в мрачна картина и започнах да търся метафора за намирането на такава светлина в мрака, на тази именно утеха. Луната за мен въплъщава в най-висока степен носителят на този образ. Така че избрах къпещите се в лунна светлина, а не тези в слънчевите лъчи, като метафора за всички, които намират утехата в мрака“ – завършва Charlotte Wessels.

Албума “Moonbathers” или „Къпещите се в лунна светлина“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 6 януари, след новините от 21:00 ч.

“The Individualism of Gil Evans” в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Individualism of Gil Evans”. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Bill Mathieu, изтъкнат композитор, аранжор и джазов критик, пише за Gil Evans: „Умът ми се замайва от сложността на техниката му на оркестриране. Неговите партитури са толкова изящни, толкова добре конструирани, толкова грижливи към традицията, че човек има чувството, че оригиналите трябва да бъдат пазени под стъкло в някой флорентински музей.“

Чувствата на Mathieu към Gil Evans не са нещо необикновено. Без съмнение най-силно изявеният джаз аранжор след Duke Elligton, Evans е почти боготворен от огромен брой композитори, оркестратори, инструменталисти и критици. Това чувство се усилва от неговата недостъпност по това време – в битието си той не е бил враждебен или антисоциален, а просто недостъпен по един вежлив и тих начин.

The Individualism Of Gil Evans

The Individualism Of Gil Evans

Кое прави творчеството на Evans уникално? Ето един възможен прочит: всяка негова партитура може се приеме като кръстословица и така да бъде „разгадана“ вертикално (чрез акордите) и хоризонтално под формата на мелодиите, които той създава. Когато едновременно се слуша и в двете посоки, неговата музика просто спира дъха. Това първо.

Другата, също важна част, е прилагането на необичайни инструменти. Evans почти напълно изоставя стандартния джазов арсенал само от тромпети, тромбони и саксофони. Той използва флейти, обои и английски рогове, наред с валдхорни и стандартните джазови инструменти, които обаче свирят отвъд обичайния си обхват.

Gil е сред първите, които включват валдхорна в джаза, още докато е главен аранжор към оркестъра на Claude Thornhill. Evans не само че използва „неджазови“ инструменти, но и ги съвместява по изненадващ начин за да създаде неземни, свежи, прекрасни звуци. Затова мнозина смятат, че неговият звук е по-близо до Mozart, отколкото до джаза.

Особено ценно също така, и това трябва да се подчертае, е неговото чувство за форма и структура. Същевременно Gil е изненадващо скромен по отношение на музиката си. Когато веднъж му казват, че на някои хора им е трудно да определят дали един негов съвместен албум с Miles Davis е класическа музика или джаз, той каза „Това не е мой проблем, а на търговеца.“

Всички тези качества се открояват особено ярко в албума „The Individualism of Gil Evans“ („Индивидуалността на Gil Evans“) от 1964 година, първата му дългосвиреща плоча, при това двойна, след тригодишно мълчание: „Стоях далеч от музиката в продължение на две години – казва той. – Исках да се огледам и да видя какво се случва по света извън музиката“.

В този албум той прилага няколко различни подхода при оркестрацията на деветте пиеси: пет от тях са негови оригинални творби (две от които в съавторство с Miles Davis) и композиции от Kurt Weill, Bob Dorough, John Lewis и Willie Dixon, ето два разнопосочни примера:

• В „The Barbara Song“ няма тромпети, тя е по мелодия на Kurt Weill от „Опера за три гроша“ на Bertolt Brecht, а Evans акцентира на инструментариум от две валдхорни, тромбон, туба, флейта, басова флейта, английски рог.

• „Las Vegas Tango“ е собствена композиция на Gil Evans, ето какво споделя той: „Просто обикновен блус в минор. Няма нищо необикновено в него. Използвах това заглавие, защото носеше някакъв отворен звук, като в равнините. Израсъл съм на запад“. Тук ще откроя включването на Jimmy Cleveland със соло на тромбон, както и дълбокия звук на контрабаса на Paul Chambers с невероятната му способност да държи дълъг тон.

Първата сесия записи за този албум Gil провежда в студиото на фирмата Verve с продуцент Creed Taylor през септември 1963 г. Двамата успяват да си извоюват правото да поканят толкова музиканти, колкото поискат и да им отредят исканото време за студийна работа. Evans дори успява да запише някои скици в студиото – нечуван лукс за композитор / аранжор по това време. Gil също така има привилегията да записва по една или две композиции в даден момент, когато е имал нещо готово, вместо предварително да представи готов целия албум. Taylor е бил абсолютно уверен, че албумът ще се материализира само ако даде свобода на Evans.

В оркестъра на Gil Evans са поканени и блестят музиканти като Phil Woods, Steve Lacy, Paul Chambers, Elvin Jones, Milt Hinton, Richard Davis, Eric Dolphy, Kenny Burrell и Wayne Shorter. Evans свири на пиано в почти всяка пиеса, като с това подсказва развитието на идеите си.

Албума „The Individualism of Gil Evans“ или „Индивидуалността на Gil Evans“ ще представим в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 30 декември, след новините от 21:00 ч.

„Ambient” от Николай Иванов ОМ в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя „Ambient” от Николай Иванов ОМ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Николай Иванов ОМ e сред предпочитаните автори в „Картини от една изложба“. Ние го знаем като музикант, композитор, художник, чието творческо кредо е синтез между традиция и модерност. Той твори в отворено поле от стилистики, простиращи се между интензивна работа с музика – концерти, музикален съпровод за филми и балет, – и фрески, мозайки и кавалетна живопис. Николай Иванов се опитва да намери оптимален баланс между балканските си корени като творец и неизбежната глобализация, обхванала развитието на изкуството в днешното технократско и консумативно общество.

Ето как Николай ни въвежда в най-новия си албум, като специално за нашите слушатели споделя: „Макар и близък до албумите ми от последните години, като реализация и като изграждане „Ambient” е нещо по-различно и то най-вече като концептуална идея. „Лятна песен”, „Медитация”, „Йога Нидра”, „Нежно” имат с него паралел, но мисля, че тук най-после успях да реализирам чистотата на музикалната тъкан и близост до стила на жанра „Ambient“, и то воден от мистичната концепция за вибрационното излъчване на всичко около нас.

Николай Иванов ОМ - Ambient

Николай Иванов ОМ – Ambient

Цялото това проявление е всъщност „запис” на едни или други вибрации, които по-сетивните усещат,”четат” и „чуват”. Във всичко наоколо – планини, гори, езера и реки, градове и усамотени места, се чува гласът на проявената вибрация. Така тази музика е резултат от гласовете или шепота на различни места. Всичко наоколо звучи и ни „пее“ със свой собствен глас. Понякога чуваме гласа на отминали времена и хора, които са били на тези места. Понякога имам молба от мои познати, които също „чуват” музиката, да се опитам и аз също да я „чуя”, и я пресътворя. Може би най-велика е музиката на тихите и уединени места – те звучат с най-нежен и фин обертон. На тези места от нас излизат най-красивите и добри идеи и чувства. Всичко, което живее в дълбините на нашата душа, излиза на повърхността и се превръща в извисена музика и поезия. Тогава идва ненарушимата хармония…“

Продължението е за предисторията на албума: „През 80-те години за първи път чух композициите на Brian Eno и цялата плеяда музиканти, започнала този нов жанр „Ambient“. Тази музикална посока бе особено вдъхновяваща за мен, като мога да отделя „титана” Harold Budd с почти всичките му творби, които и до сега ме вдъхновяват с дълбокото си въздействие и енергия. По-късно, успоредно с това, се развиваха и моите търсения и срещи с различните духовни традиции. Пътешествията по континенти и сакрални места, както и срещите с най-различни учители, отвориха в мен нов поглед към заобикалящия ни свят и невъобразимата му дълбочина. Особено важна беше срещата ми с Hazrat Inayat Khan и неговото изключително откровение за космическия език и музиката. Вибрациите и мистицизма на звука, вдъхновението, интуицията, въображението и мисълта, станаха моите нови водачи в търсенето. Стъпка по стъпка днес се разтварям към „приемането” и пресъздаването на музикална тъкан, чието кредо е вътрешен мир и възвисяване“ – завършва Николай Иванов ОМ.

Премиерата на албума „Ambient“ ще се състои в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 23 декември, след новините от 21:00 ч.

“Messages from Afar – First Contact” от KARFAGEN в Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Messages from Afar – First Contact” от KARFAGEN. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Територията на добрия Progressive Rock може да се възприеме и като територия на въображението без граници. Антон Калугин като дете чува у дома си албума “Delicate Sound of Thunder” на PINK FLOYD (1988) и той го очарова до такава степен, че решава именно в тази област да даде изява на своето въображение.

Антон е роден в началото на 80-те години в Харков, СССР, и семейната традиция го води първоначално в Университета по архитектура. Същевременно намира, че музиката и то Progressive Rock музиката, е сферата, в която ще намери своята реализация като произведе нещо такова, че хората да забравят всичко, докато слушат музиката, и просто ще се потопят в дълбочината на вълшебния вдъхновяващ океан.Тръгва на частни уроци по пиано, добива известна музикална грамотност, която използва главно за нотиране на чути мелодии. Вместо академичната подготовка той избира друг подход, и както признава наскоро: „сърцето и ушите ми бяха моите учители, защото искам да направя живота на някого по-ярък, и това ще е най-голямото удоволствие за мен“.

Karfagen - Messages from Afar - First Contact

Karfagen – Messages from Afar – First Contact

На 14 години Антон вече е щастлив притежател на два магнетофона „Маяк“, нещо като микрофон и дори истински синтезатор – Yamaha PSR-210. Затваря се на втория етаж на тяхната вила и започва да съчинява и записва своя музика. Проявява учудваща продуктивност: създава близо 40 (!) албума с музика за медитация и релаксация.

Не след дълго основава със свои съученици първата си група KARFAGEN, която остава наред с другите му проекти HOGGWASH, SUNCHILD, AKKO (Antony Kalugins Kinematic Orchestra) и AKP (Antony Kalugin Projects) и в наши дни.

През 2005 г. Калугин се запознава през интернет с продуцента Will Mackie, когато попада на обява за търсене на интересна музика. Антон изпраща няколко свои демо записа, и добавя, че обича музиката на Camel. Получава отговор от Will „аз също обичам Camel“ и предложение за съвместна работа. Така още същата година канадската звукозаписна фирма Unicorn Digital издава първия албум на проекта KARFAGEN – „Continium“.

Успехът и признанието не се бавят: след третия им албум Антон и Will започват да работят в Обединеното кралство, следват нови издания – досега имат девет албума в своята дискография, – гастроли в Холандия, Франция, Германия, Англия и разбира се в Украйна.

Най-новото заглавие на KARFAGEN отново ни въвежда в територията на въображението на Антон Калугин като ни представя впечатляващ инструментален симфоничен рок със силно подчертана мелодичност.

Антон споделя, че първо съчинява мелодията, а след това текста: „за мен в музиката най-важна е мелодичността, иначе е просто съвкупност от звуци. А мелодията ние се стараем да подчертаем с красив аранжимент, и ако сме намерили силна, запомняща се мелодия, представяме я в различни вариации, тя става лайтмотив. Ярката мелодия е именно онзи музикален образ, който ти дава основа за по-нататъшното развитие на произведението“.

Албумът “Messages from Afar – First Contact” е разделен на три части за всяко едно послание, с които се разкрива установяването на взаимоотношения между две цивилизации. Издаден преди по-малко от месец, ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 16 декември, след новините от 21:00 ч.

“Petr & the Wulf” от MUNLY & THE LUPERCALIANS в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Petr & the Wulf” от MUNLY & THE LUPERCALIANS. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Симфоничната приказка „Петя и вълкът“ е създадена от Сергей Прокофиев по молба на Наталия Сац, директор на Централния детски театър в Москва. Това става скоро след завръщането на Прокофиев в родината си, през пролетта на 1936 г. Идеята е да се запознаят децата с музикалните инструменти в симфоничния оркестър и да им се помогне да разграничават тембрите им.

Прокофиев е силно заинтригуван от задачата и я изпълнява за 4 дни, като лично пише и текста на разказвача. Премиерата на „Петя и вълкът“ е на 2 май 1936 г., дирижира самият Прокофиев.

Munly & the Lupercalians - Petr & the Wulf

Munly & the Lupercalians – Petr & the Wulf

Ето какво гласи накратко сюжетът на тази приказка:

Една сутрин малчуганът Петя отваря дворната порта и се отправя към зелената поляна. На най-високото дърво е кацнало познато на Петя птиче, което весело чурулика. След момчето се клатушка пате, което се насочва към езерото. Петя забелязва, че в тревата се промъква котка. Появява се и дядото на Петя, който се сърди на момчето, че е излязло извън двора. От гората се показва огромен сив вълк, който излапва патето. След него се появяват и ловците, които го преследват. Те стрелят с пушките си във въздуха, за да го уплашат. С помощта на Петя ловците залавят вълка. Тържественото шествие минава през полянката на път към зоологическата градина. Оказва се, че в бързината вълкът е погълнал патето цяло и то се обажда от неговия корем.

Американският музикант Munly Jay Munly замисля през 2010 г. проект от поредица албуми, наречен „The Kinnery of Lupercalia“, в които да представи измисления град Lupercalia и хората, които живеят там. Първият от тези албуми е базиран именно на симфоничната приказка „Петя и вълкът“ от Сергей Прокофиев.

Munly преразказва историята от гледна точка на няколко герои: Петя, дядо му, вълка, ловците, патето, котката и птичето, всеки със свой музикален стил и езиков изказ. Неправилното изписване на имената на героите на английски – Petr, Wulf, Duk, Grandfater – представя синтаксис, с който Munly се опитва да премести езика в рамките на устната традиция, чиито музикални особености допълват образните характеристики на персонажите.

Албума “Petr & the Wulf” или „Петя и вълкът“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 9 декември, след новините от 21:00 ч.

“Swingin’ New Big Band” от Buddy Rich в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Swingin’ New Big Band” от Buddy Rich. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Buddy Rich е най-великият барабанист за всички времена, който кара дъха ти да спира“ – Gene Krupa, джаз музикант, барабанист

1966 г. е най-неподходящият момент за когото и да било да основава нов джаз биг бенд, защото трябва да се възправи на пазара срещу икономичните рок и поп групи. Неподходящо е, но не и за Buddy Rich. Дотогава той е най-скъпо платеният участник в оркестър, в случая на Harry James, с колосалната за тези времена заплата от $1500 за седмица.

По време на своята 60-годишна кариера Buddy Rich бележи най-ранната си изява във водевил с родителите си, виждаме го на Бродуей като четиригодишно чудо на барабаните, чуваме го да свири през 40-те и 50-те години с джаз легенди като Charlie Parker, Dizzy Gillespie, Art Tatum, Lester Young и Coleman Hawkins за да стане лидер на биг бенд през 60-те, 70-те и през 80-те. Невероятната скорост и прецизност на свирене на Buddy Rich, наред с феноменалната му издръжливост, го характеризират като един от големите инструментални виртуози на ХХ век.

Buddy Rich - Swingin' New Big Band

Buddy Rich – Swingin’ New Big Band

И така, Buddy Rich напуска Ню Йорк през 1966 г., заминава за Лас Вегас, където намира спонсор, готов да му плаща за участието на най-добрите музиканти, които поиска, включително и за репетициите им. Buddy успява да привлече тогавашни знаменитости като Gene Quill, Pete Yellin, Bobby Shew, Jay Corre, John Bunch и Carson Smith. Това негово начинание определя останалата част от кариерата му като го превръща в една от главните сили, определящи звука на оркестрите след биг бенд ерата на Duke Ellington, Count Basie, Benny Goodman, Artie Shaw, Tommy Dorsey, Shep Fields, Glenn Miller и т.н.

Има само едно „но“ в тази иначе прекрасна история – спонсорът настоява те да свирят рок музика. След няколко несполучливи опита Buddy се отказва от тази идея и се насочва към джаз репертоар като успява най-накрая да убеди спонсора си да продължи подкрепата. Наема двама от най-добрите оркестратори – Oliver Nelson и Bill Reddie – за да направят албум, станал паметен в историята на джаза.

Още първите изпълнения на бенда предизвикват с огромен интерес и към септември 1966 г. Buddy Rich намира, че те вече са готови да запишат първия си албум, наречен “Swingin’ New Big Band”. Повечето (но не всички) композиции са записани на живо за четири вечери в Chez Club в Холивуд, а усещането, създадено сред публиката, е достатъчно красноречиво, когато чуете албума.

Особено силно впечатление прави интерпретацията на откъси от мюзикъла „West Side Story“ на Leonard Bernstein, която по-сетне се превръща в знаково изпълнение за всеки концерт на бенда, заради удивителния аранжимент, наситен с виртуозни пасажи. Самият Bernstein по-късно адмирира изпълнението на неговата творба в тази версия.

Албума “Swingin’ New Big Band” ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 2 декември, след новините от 21:00 ч.

“Children of the Sounds” на KAIPA в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Children of the Sounds” от KAIPA. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„В моето звукозаписно студио имам добър комплект музикални инструменти. Щом чуя мелодия, която да зазвучи в главата ми, правя най-обикновен запис, за да не я забравя. Когато се върна към тази песен по-късно и все още намирам, че е добра мелодия, мога да започна да развивам оригиналната идея.

През лятото обикновено правя дълги велосипедни преходи по тесните криволичещи пътища около моя роден град Uppsala (Швеция). Понякога имам чувството, че нотите извират от вълнистите полета, покрай които минавам, а думите падат като дъждовни капки от ясното небе. Често спирам да си почивам близо до една стара църква. Тогава пък ми се случва да долавям музика, сякаш древни химни прелитат през стените на църквата, но разбирате, че всъщност е нова мелодия, породена в моето съзнание и това е началото на нова песен. Текстът към песента „Like a Serpentine“ („Като серпентина“) отразява това усещане най-добре. Красотата на природата, искам да подчертая, е най-важният източник на вдъхновение за мен при писането на песни.

Kaipa - Children of the Sounds

Това, което наистина ме накара да натисна стартовия бутон този път, беше магията, която изпълни цялото ми същество след като посетих концерта на барабаниста на KAIPA Morgan Ågren и групата му MATS & MORGAN BAND през ноември 2014 г. Събудих се сутринта след концерта и все още чувствах, че огромното преживяване изпълва всяка част от моето съзнание. Разбрах, че трябва да канализирам цялата тази енергия някъде, и затова реших да започна да пиша нова музика.“

Ето така Hans Ludin, лидерът на шведската Progressive Rock група KAIPA, ни въвежда в техния 14 студиен албум “Children of the Sounds“ или „Децата на звуците“. Резултатът е музикално и текстово обагрен албум, едно от най-силните заглавия сред Progressive Rock музиката за 2017 г.

Тази албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 25 ноември, след новините от 21:00 ч.

“The Book of Souls” от IRON MAIDEN в „Картини от една изложба“

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “The Book of Souls” от IRON MAIDEN. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

“The Book of Souls” („Книга на душите“), шестнадесетият студиен албум и първият двоен на IRON MAIDEN, е записан в Париж с дългогодишния им продуцент Kevin Shirley в края на 2014 г., но групата решава да отложи издаването му, така че вокалистът Bruce Disckinson да може да се възстанови достатъчно за промоцията след прекараното лечение.

Лидерът Steve Harris споделя: „Стигнахме до този албум по различен начин от всичко, което сме записвали по-рано. Много от песните всъщност бяха създадени в самото студио, без предварителна подготовка, ние ги репетирахме и ги записвахме веднага докато бяха още свежи и мисля, че непосредствеността наистина личи в песните, те имат почти живо чувство в тях, така поне си мисля.“

Iron Maiden - The Book of Souls

Iron Maiden – The Book of Souls

А ето как го допълва певецът Bruce Disckinson: „Беше фантастично докато създавахме „Книга на душите“. Започнахме да работим върху албума в края на лятото на 2014 г. и го записахме в Guillame Tell Studios в Париж, където през 2000 г. направихме албума „Brave New World“, така че студиото носи специални спомени за всеки от нас. За нас беше удоволствие да открием, че същото магическо чувство е все още живо и дори ни подритваше! Така че веднага се почувствахме у дома и идеите просто започнаха да текат. Докато свършихме, всички ние се съгласихме, че всяка песен е толкова неразделна част от цялостния контекст, че ако имаме материал за двоен албум, то нека да бъде!“

Текстовете на песните отразяват различни настроения, макар в повечето от тях да откриваме темата за душата, както и за смъртта, защото, както обяснява Steve Harris, „като остарявате, започвате повече да мислите за собствената си смъртност и тези неща“. Наред с това ще се срещнем с пътешествията в други измерения, с почитта им съм актьора Robin Williams и впечатленията им от катастрофата на най-големия британски дирижабъл R101 през 1930 г.

След появата си на 4 септември 2015 г. “The Book of Souls” оглавява музикалните класации в 24 страни, като само в Обединеното кралство това е техният пети албум на първо място след „The Number of the Beast“, „Seventh Son of a Seventh Son“, “Fear of the Dark“ и „The Final Frontier“.

Албума “The Book of Souls” или „Книга на душите“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 18 ноември, след новините от 21:00 ч.

%d bloggers like this: