The Other Side

Начало » Posts tagged 'Сергей Шишов' (Страница 2)

Tag Archives: Сергей Шишов

Telegram канал на The Other Side

Купи билет за Broken Silence Black Death Metal Fest 2020

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 170 other followers

Последни публикации

Архив

“Truth” от Jeff Beck в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Truth” от Jeff Beck. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Преди известно време, докато вървеше предаването ни за блус легендите Albert King и Stevie Ray Vaughan, на редакционния телефон ни се обади г-н Иван Николов от Лесковец с предложението да представим китариста Jeff Beck и затова сега се насочихме към негов албум, в който блусът да личи по-ярко.

Към края на 60-те години на миналия век Jeff Beck се нарежда сред водещите британски китаристи, замествайки Eric Clapton в YARDBIRDS през 1965 г., където остава година и половина, и свири заедно с Jimmy Page. След това издава два сингъла с поп музика („Tallyman“ и „Hi-Ho Silver Lining“), които стават хитове.

През 1968 г. той замисля нов проект, а това е годината, когато се появяват „Electric Ladyland“ на Jimi Hendrix, „Wheels of Fire“ на Cream, „Tons of Sobs“ на FREE, „Beggars Banquet“ на ROLLING STONES и най-вече „White Album“ на BEATLES, време на подем в търсенията на нов изказ, благоприятна почва за дръзките и различните. Jeff Beck заявява:

„Просто исках да направя убийствени heavy-heavy-heavy неща, чорапи от цимент да се стичат от двете ми страни и затова събрах страхотна блус група с фронтмен певеца Rod Stewart.“

Но не само Rod Stewart краси дебютния му солов албум “Truth” („Истина“). Сред участниците откриваме Ronnie Wood на бас китарата (по-късно го виждаме в ROLLING STONES), Jimmy Page и John Paul Jones от LED ZEPPELIN, както и Keith Moon от групата WHO.

Jeff Beck - Truth

Jeff Beck – Truth

Записите започват на 14 май 1968 г. в студиото Abbey Road, като в албума включват 10 композиции, 2 от които са инструментални пиеси. Основно това са кавъри: „Ol’ Man River“ от Jerome Kern, „Greensleeves“ от времето на Тюдорите в Англия, „Morning Dew“ на Bonnie Dobson, станала хит през 1966 г. в изпълнението на Tim Rose. Beck отдава дължимото на две от Chicago blues легендите в песните на Willie Dixon във версията на Muddy Waters за „You Shook Me“, и на Howlin’ Wolf с „I Ain’t Superstitious“. Наред с това в албума има 3 оригинални творби с псевдонима Jeffrey Rod, измислен от Beck и Stewart, на практика преработка на блус изпълненията „Let Me Love You“ от Buddy Guy; „Rock My Plimsoul“ с влиянието от „Rock Me Baby“ на B.B. King; и „Blues Deluxe“, подобна на друга песен от B.B. King – „Gambler’s Blues“. Инструменталната „Beck’s Bolero“ с автор Jimmy Page единствено прави изключение, защото е записана по-рано, през 1966 г., и тук е леко преработена.

С този репертоар Jeff Beck успява едновременно както да се придържа към блус традициите, така и да разшири техните граници. Ние чуваме вълнуваща смес от Heavy Blues Rock и класика, с която проправя пътя към Hard Rock-а и мнозина го сочат като предвестник на онова, което по-късно ще се превърне в Heavy Metal. Дебютният албум на LED ZEPPELIN всъщност е след близо половин година в същата стилистика.

Това новаторство обаче идва в повече на продуцента Mickie Most, който задържа подписването на договора и издаването на албума, защото е очаквал подобие на поп хитовете от предната година. Тогава се включва мениджърът Peter Grant, чийто замисъл е доста необичаен – предлага на групата, която е абсолютно неизвестна, веднага да замине за САЩ и да свири пред публика. На 14 и 15 юни в залата Fillmore East в Ню Йорк Jeff Beck прекрачва прага и преминава от класата на добър китарист към велик китарист. Нещо подобно знаем с групата WHO и Jimi Hendrix на Monterey; Alvin Lee на Woodstock; BEATLES в шоуто на Ed Sullivan.

На следващия ден вестник „Ню Йорк Таймс“ публикува отзив с оценка за зашеметяващото въздействие от изпълнението на групата на Jeff Beck. Без да се бави, Peter Grant препраща рецензията към Epic Records и те веднага предлагат да се подпише договор за издаването на албума, което се състои на 1 август 1968 г.

Албумът “Truth” („Истина“) за времето си е почти толкова революционен и влиятелен, както първите албуми на BEATLES, ROLLING STONES и WHO, и сочи посоката, в която по това време се развиват също така CREAM и Jimi Hendrix. Ще го чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 2 май, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Journey Of Souls” от KELDIAN в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Journey Of Souls” от KELDIAN. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Норвежката Symphonic Power Metal група KELDIAN е доста своеобразна. Всъщност говорим за дуо, състоящо се от певеца Christer Andresen, който свири също така на всички китари, и пианиста Arild Aardalen. Необичайното е по-скоро в съчетанието на Electro-Ambient нагласата на Aardalen, бивш Electro DJ и поклонник на Vangelis, със силно подчертаното влияние от Hard Rock (EUROPE и VAN HALEN) и Heavy Metal (IRON MAIDEN) на Andresen. Но това не изчерпва корените в стилистиката на KELDIAN, често наричана „Cosmic Metal“, защото ще споменем също така влиянието на Luca Turilli и Dol Ammad, за да постигнат своята неповторима атмосфера с честа промяна на ритъма и темите.

Вторият студиен албум на KELDIAN е озаглавен “Journey Of Souls” („Пътешествие на душите“, 2008 г.) и тематично в него доминира фантастиката. Текстовете са посветени на проблемите и възможностите на душите, носещи се през пространството и времето, например в последната песен „Dreamcatcher“ („Ловец на мечти“) откриваме думите „В мечтите си мога да създам бъдеще, в което душите ни пътешестват безкрай“.

Keldian - Journey of Souls

Keldian – Journey of Souls

През 2019 г. KELDIAN преиздават този албум с повишена динамика на звука и ето какво споделят през прага на времето:

„Започнахме да записваме “Journey Of Souls” преди още дебютният ни албум да бъде официално издаден, бяхме под силен стрес! Когато Perris Records пуснаха „Heaven’s Gate“ през февруари 2007 г., ние вече бяхме нагазили дълбоко в работата върху неговия приемник. Новата музика ни бе силно развълнувала, но се оказа, че работата е много повече, отколкото си представяхме.

В „Пътешествие на душите“ участват голям брой инструменталисти и певци, които се съгласиха да минат през строгата продукция на много амбициозен звукозаписен лейбъл. След появата на “Journey Of Souls” ние значително разширихме кръга с почитатели. И макар и с повече Progressive Rock елементи от дебютния ни албум „Heaven’s Gate“, той беше много добре приет от нашите симпатизанти.

Що се отнася до темите, те гравитират около въпросите „за и против“ търсенето на контакт с извънземни, пътешествията в космоса, и за смисъла – ще изследваме или ще унищожаваме?“ – завършват с въпрос посланието си KELDIAN.

Албума “Journey Of Souls” („Пътешествие на душите“) ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 25 април, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Стихири” от ИСИХИЯ в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Стихири” от ИСИХИЯ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

„Най-страшното за българската нация в съвремието са не политическите неуспехи, икономическата слабост или дори демографският срив – заявяват музикантите от българската етно формация ИСИХИЯ, – а слабостта и безличието на духа. В такива моменти главна опора на всеки народ са неговите традиции и история, в които се крие стаената му сила. Именно за да достигне до корените на тази сила и да черпи живителна духовност от ядрото на българската същност, се роди ИСИХИЯ – мостът от минало към настояще. ИСИХИЯ е музикалната реплика на въпросите “Кои сме ние?”, “Откъде идваме?”, “Какви културни и исторически традиции носим?”. ИСИХИЯ е звуковата плетеница от чистите фолклорни мотиви на българската песен и мелодика, исихасткото звучене на християнското песнопение, мистиката на балканския дух и романтиката на националната драма в българската история. ИСИХИЯ е музикалният разказ за времето на най-чистата вяра в историята на българския духовен живот. ИСИХИЯ е патриотичният поглед към историческото минало на българите“.

Исихия - Стихири

Исихия – Стихири

Проектът „Стихири” на групата ИСИХИЯ се появява след 5 години работа върху него. Както знаете, стихира е вид църковно песнопение в православното богослужение, което съдържа химнографичен текст във формата на строфа, пригодено към определен псалм. Ето какво споделя Евгени Николов от ИСИХИЯ специално за „Картини от една изложба”:

„Ние представяме с този проект своето преклонение пред светлия духовен подвиг и всеотдайно послушание на православното монашество. Целта му е да обърнем внимание върху същността и философията на монашеския мироглед и се опитваме да провокираме преоткриване и разбиране на вътрешната сила и мотивацията на черноризците в православния свят. Затова музикалната естетика на албума е вдъхновена от древната традиция на източноправославното едногласно песнопение.”

Албумът е на два компакт диска, първата му част е озаглавена „Стихири”, втората – „Откровения”, а звуковите етюди в него са записани в Рилския монастир и околностите му. Използвани са мотиви от оригиналните песнопения Херувимска песен (Стихири/Анахорет) и Терирем (Откровения/импресия 12), които са едни от най-старите християнски химни, използвани още в ранно-християнския период по време на богослужебните събрания.

Съставът на ИСИХИЯ тук е:

Евгени Николов – вокали, клавишни инструменти
Веселин Митев – вокали, кавал, гайда, дудук
Петър Делчев – тамбура, чело-тамбура, китари
Панайот Ангелов – перкусии

В записите участват също така гост музикантите Владо Чифлиджанов (гайда, дудук), Димитър Стоянов (тъпан), както и хор от псалти към столичния храм „Св. Георги – Ротонда“.

Този албум ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР в събота, а тази година това е Велика събота, 18 април, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Love Over Fear” от PENDRAGON в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Love Over Fear” от PENDRAGON. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Историята на PENDRAGON, чиито изяви се свързват с възраждането на прогресив рока в началото на 80-те години на миналия век, започва през 1977 година в градчето Stroud от областта Gloucestershire, близо до Лондон. Това е времето на групи като IQ, MARILLION, PALLAS, SOLSTICE и TWELFTH NIGHT. Развитието на PENDRAGON обаче е далеч от тривиалните схеми – през 40-те години на своето съществуване те успяват да се наложат без съществена финансова подкрепа, без прочут мениджър и далеч от “светлините на града”. Тяхното постоянство, граничещо със същински инат, но също тяхната предана и вярна публика в крайна сметка допринасят за световното признание на групата.

“Не се стремим към славата на Мак Поп, онази смесица между Макдоналдс и поп музика, но е трудно да се намери медия, която да е с подобни възгледи. Ние сме достатъчно честни, за да вървим срещу вълната на Мак Поп, а честността е буца самородно злато, много рядко и ценно, което не се среща често в Мак Поп. За това се надявам, че за някои хора сме нещо особено, нещо специално – заявява Nick Barrett, лидер на PENDRAGON. – Обичам да правя музика, въпреки че понякога си задавам въпроса “Защо не си избрах работа като на Мики Маус в Дисниленд”. Друг път ми се иска да върша нещо съвсем различно, но и то ще иска да му се посветиш. Защото да пиша музика, ми отнема доста време, аз съм твърде критичен към това, което правя, и не спирам да го преработвам, докато не ми хареса. И има още едно нещо, което искам да правя – да накарам хората да се смеят, да се радват, нещо което, повярвайте ми, е много трудно.”

Pendragon - Love Over Fear

Pendragon – Love Over Fear

В единадесетия студиен албум на групата, издаден преди два месеца след 6 години работа върху него, намира отражение любовта на Nick Barrett с неговата приятелка Rachel и преселването им в Cornwall. Тук долавяме полъха на зелената природа и морето, слушаме своего рода химн за чудесата на живота и добрините, всичко в него звучи извисяващо и позитивно, не само лирично, но и музикално. Темата за водата и океана намира особено място в албума и обикновено по положителни поводи, сякаш Nick гледа на океана като на спасител от всички беди.

Всъщност “Love Over Fear” („Любовта е над страха“) е албум за красотата в нашия свят. Лиричният герой се радва на истината и добротата: опира се на нишките, които невидимо свързват всички нас помежду ни и със земния ни дом. В крайна сметка Nick Barrett ни предлага да открием отново чудото, любопитството и приключенията. Той се надява, че в свят, в който често може да бъде прахосана нашата колективна жизнена сила, можем да намерим още веднъж радостта и въображението. И онзи приказен „вечен живот“, който толкова много го търсят – Nick твърди, че можем да го открием тук и сега с тези, които обичаме, в този ослепителен свят точно пред нашите очи.

Албума “Love Over Fear” („Любовта е над страха“) ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 11 април, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Nocturne – The Piano Album” от VANGELIS в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Nocturne – The Piano Album” от VANGELIS. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

VANGELIS е добре познат на слушателите на „Картини от една изложба“, ние 15 пъти досега сме представяли негови концептуални албуми. Той е създател на уникален звуков свят, съчетаващ оркестрови и електронни текстури чрез комбинация от клавишни инструменти, при което е своего рода демиург – сам композира, аранжира и изпълнява музиката си в своите над 50 албума, отличени с множество награди, включително „Oscar”. Любопитното е, че той самият няма система на музициране, нещо повече, той не чете ноти. Характерно за VANGELIS е, че не се повтаря, никога на влиза в студиото с готови идеи, а всичко се ражда в импровизация след получени впечатления било от филм, било от събитие, на което придава музикален изказ.

Този път впечатленията му са от „Химна за нощта“ на Орфей, легендарния тракийски певец и музикант, основал учението Орфизъм, и по-точно от фразата „Нощта дава живот на всичко“. За Орфей Луната е накит на нощта, майка на времето, виждаща всичко; небето – всевиждащо око; звездите – божии пътеки, а цялото небе – една звучаща арфа.

Vangelis - Nocturne

Vangelis – Nocturne

Именно темата за нощта е представена в последния засега студиен албум на VANGELIS, озаглавен “Nocturne” („Нощен пейзаж“), и издаден през 2019 г., с 11 съвсем нови пиеси. Тази тема личи още в заглавията им: „Нощна разходка“, „Отраженията на лунната светлина“, „През нощната мъгла“, „Сладка носталгия“, „Копнеж“, „Несбъднато желание“, „Самотен“. Добавени са и нови версии на популярни композиции от албумите му „Mythodea“, „Spiral“, „Blade Runner“, „L’Apocalypse des Animaux“, „Chariots of Fire“ и „1492: Conquest of Paradise“.

За разлика от представянето на други свои албуми, сега VANGELIS отказва да дава разяснения:

„Вече не давам интервюта, защото ще трябва да се опитвам да казвам неща, които не е нужно да казвам. Единственото, което съм длъжен, е просто да правя музика – и това е всичко. Може да е малко странно, но не искам да си губя времето. Почти всеки ден свиря на пиано. Вижте, в общи черти животът ми е доста прост. Прескачам от един проект на друг. Някои казват, че има твърде много стилове и разлики в музиката, но за мен музиката е една. Ето защо в крайна сметка се съгласих, макар и трудно, с продуцентите на албума да използвам добре познати мелодии от предишни мои проекти, но преработени в друга стилистика“.

В записите освен VANGELIS, който е композитор, автор на аранжиментите и свири на пиано и синтезатори, в една от пиесите участва и пианистката Ирина Валентинова-Карпухина.

Албума “Nocturne” („Нощен пейзаж“), ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 4 април, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Canadiana Suite” от OSCAR PETERSON TRIO в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Canadiana Suite” от OSCAR PETERSON TRIO. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

В началото на 60-те години на миналия век Oscar Peterson вече има репутацията да е сред най-добрите пианисти в джаза. Роден в Монреал, Канада, той има огромен успех по време на концертите си в цял свят и бележи съвместна работа с такива музиканти като Louis Armstrong, Lionel Hampton, Buddy Rich, Dizzy Gillespie, Coleman Hawkins, Stan Getz, Maynard Ferguson, Nat King Cole, Teddy Wilson и т.н. Duke Ellington го нарича „махараджата на пианото“, искрени почитатели са му певецът Frank Sinatra и пианистът André Previn. Нетовият стил на музициране често е определян като съчетание на брилянтна техника с изящен лиризъм, наподобявайки този на Святослав Рихтер в класическото пиано, и със свободата на импровизиране в джаза.

Oscar Peterson Trio - Canadiana Suite

Oscar Peterson Trio – Canadiana Suite

Но Oscar Peterson не е само виртуозен пианист и лидер на бенд. Неговите качества като композитор особено ярко се изявяват през лятото на 1964 г., когато в рамките на телевизионното шоу „Wayne and Shuster“ в Торонто звучи за първи път монументалното му произведение “Canadiana Suite” („Канадска сюита“). То се състои от осем части, посветени на родната му Канада, и в него той представя музикални картини на пейзажи от бреговете на Атлантическия океан на изток до Скалистите планини на запад, резултат на труда му в течение на близо година.

„Тази сюита я замислих на основата на моите лични възприятия – споделя авторът. – Същевременно тя няма твърда рамка, за да позволи свободата на джазовото импровизиране при изпълнение на живо. Всеки път, когато я свирим, искам да чувам различните реакции и чувства, които заедно с Ray Brown и Edmund Thigpen изпитваме“.

„Ballad To The East“ („Балада на изток“) е скица от морските провинции Нова Скотия, Ню Брънзуик и остров Принц Едуард. Oscar обаче ги посещава за първи път едва след завършването на сюитата, преди това ги знае само от картини и снимки. „Видях ги в съзнанието си в син цвят“ – обяснява той.

„Laurentides Waltz“ („Валс за лорентидите“) представя впечатленията на Oscar от Лорентидите, покритата с бор планинска верига в Квебек, която започва на около тридесет мили северно от Монреал, а Oscar е роден и израснал във френска Канада. „Бил съм в Лорентидите много пъти предимно през ски сезона“, казва той, „и винаги съм ги възприемал с чувство за щастие, за суинг в чист вид. Това е най-сезонният раздел в сюитата, представяйки един зимен пейзаж“.

„Place St. Henri“ (“Местността Свети Хенри“), е предградие в югозападната част на Монреал, тук именно е роден Oscar Peterson.

Що се отнася до „Hogtown Blues“, известно е, че много канадци не харесват Торонто, тъй както много американци не харесват Ню Йорк. Казват, че градът е само за бизнес и е твърде забързан, без сърце и затова го наричат „Hogtown“ („Свински град“). „Аз си мисля за Торонто с любов“, казва Oscar. „Опитах се да представя своите впечатления от него в стилистиката на блуса, това си личи още в началото. Използвах хармоничното съдържание на основната мелодична линия за да създам усещане за експанзията, през която този град преминава, като използвах солови пасажи, за да опиша настроенията в различните етапи от неговото развитие.“

С това изпълнение приключва пътешествието през Източната част на Канада и тръгваме на Запад с пиесата „Blues Of The Prairie“ („Блус на прерията“). „И тук се използва блус формат“, казва Oscar. „Но това очевидно се отнася до експанзивността, която видях в прериите. Ритмичната секция в свиренето пресъздава впечатлението за коне и каубои привечер. Опитахме се да възпроизведем усещането си в музика, която няма динамичните върхове, каквито ще откриете в някои от другите пиеси.“

„Wheatlands“ („Пшенични земи“) не се нуждае от текстово обяснение – продължава той. – Можете да доловите блещукането на житото от повея на вятъра още в първите няколко такта след началото. Това е страхотно равнинна страна, където, ако застанете на железопътен насип висок шест фута (1.80 м), можете да виждате 50 мили надалеч“.

„March Past“ е парадът, който предхожда Калгари Стампийд, едно от най-големите събития за родео в Северна Америка. Оскар споделя за впечатленията, които са се породили от гледането на парада по телевизията: „Това е щастливо време за Канада“.

Пътешествието завършва при Скалистите планини в пиесата „Land Of The Misty Giants“ („Земята на мъгливите гиганти“). „Тук чувството, изразено в музиката, е донякъде като в източните провинции, с изключение на това, че пейзажът, към който се приближавате, е много по-внушителен. Има някакво неземно усещане в Скалистите планини. Това е, което се опитах да покажа и това е причината за заглавието“.

В записите участва трио в състав: Oscar Peterson – пиано, който също така е композитор и автор на аранжимента, Ray Brown – контрабас и Edmund Thigpen – барабани.

Албума “Canadiana suite”, или „Канадска сюита“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 28 март, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Heroes” от SABATON в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Heroes” от SABATON. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Във своя седми студиен албум Heavy Metal групата SABATON се представя с трима нови членове в състава – китаристите Chris Rörland и Thobbe Englund, и барабаниста Hannes Van Dahl. „Heroes” („Герои“) е базиран на различни битки и събития по време на Втората световна война като разказва увлекателни истории за подвизите на мъже и жени по време на техните опасни мисии на бойните полета и други места, като например концлагера Auschwitz.

Певецът Joakim Brodén заявява:

„Идеята за албума „Герои“ се появи още по времето, когато подготвях текстовете за „Coats of Arms” („Гербове“, 2010). Оттогава все си мислехме, че един ден ще трябва да направим албум, в който фокусът да бъде далеч от големите битки, а да се насочи към хората, които правят нещо отвъд своите задължения, нещо необичайно, което ги определя като герои. Ние започнахме да събираме такива истории още по това време, но така се случи, че повечето песни бяха вдъхновени от идеи на нашите привърженици. Същевременно бяхме подложени на голям натиск да продължим успешната линия от албума “Carolus Rex”( „Карл Кралят“), който се превърна в крайъгълен за нашата кариера“ – завършва Joakim Brodén.

Sabaton - Heroes

Sabaton – Heroes

Бас китаристът и съавторът на текстовете към песните Pär Sundström допълва:

„В песните ще откриете рускини, които са пилоти на нощни бомбардировачи, летят с изгасени двигатели и затова са наричани „нощни вещици“, германски летец пък съпровожда повреден американски самолет до летището му, вместо да го свали. Трима бразилци се сражават в Италия, не се предават, когато им свършват патроните, и на щик се втурват срещу немците. Убити са, но немците са толкова впечатлени от храбростта им, че им издигат паметник. Полякът Witold Pilecki под фалшива самоличност попада в Auschwitz за да вдигне бунт, а когато не успява, устройва бягство и представя на света доказателства за зверствата на фашистите там. Американецът Audie Murphy е сред най-награждаваните във Втората световна война заради храбростта си, но когато се завръща в родината си, трябва да се бори с наркозависимостта си. Успява. В следващите песни пък ще ви разкажем за безстрашния австралийския санитар Leslie “Bull” Allen, за 40 смели белгийски войници, които издържат 18 дни немската обсада, за финландеца Lauri Törni, войник в армиите на три държави, за чеха Karel Janoušek, който се бие с немските изтребители в небето на Франция и Великобритания, а после обучава млади летци, за генерал Walther Wenck, помогнал на 250 000 души да се спасят въпреки заповедите на Hitler“.

Албума „Heroes” („Герои“) на SABATON ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 21 март, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Waiting for Miracles” на THE FLOWER KINGS в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Waiting for Miracles” на THE FLOWER KINGS. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Водена от вездесъщия Roine Stolt, шведската прогресив рок група THE FLOWER KINGS е сред знаковите за стила прогресив рок в наши дни. Тя се появява в средата на 90-те години на миналия век под влиянието на британската класика YES и бързо спечелва вниманието на слушателите и музикалната критика с епичните структури на своите композиции, наситени със звучността на широк диапазон музикални инструменти.

Към края на 2019 г. е издаден техният 14 студиен албум “Waiting For Miracles” („В очакване на чудеса“) с две нови попълнения в състава: пианистът Zach Kamins и Mirko De Maio на барабаните, които внасят свежа струя в звуковата картина.

The Flower Kings - Waiting for Miracles

The Flower Kings – Waiting for Miracles

Roine Stolt, който освен че е основен автор на музиката и текста, изпълнява партиите на соло китара, също така е продуцент на албума, и ето какво заявява в интервю:

„Заглавието на албума ни хрумна по време на процеса на работа. Вече имахме колекцията от песни, правехме техните демо версии и през цялото това време си говорехме за нещата от живота – от произведения на изкуството до заглавието на албума или как трябва да наречем песните. Защото заглавията на песните, които имаме сега в албума, всъщност не са заглавията, които бяха по време на работа. Тогава някой от групата предложи няколко възможни заглавия за албума и понеже ни се струваше, че мнозинството хора се чувстват сякаш са в очакване на чудеса (тази фраза я има в текста на една от песните), решихме, че е доста подходяща. Ако изслушате албума, бихте могли да кажете, че много от текстовете са някак песимистични и отразяват състоянието на това, което виждаме днес по света на много места. И така по някакъв начин всички ние очакваме нещата да се подобрят, може би чакаме някакви чудеса. Мисля, че това беше основната идея, по-скоро размисъл за това какво и къде сме сега в рамките на еволюцията на човечеството и на съвременното общество.

Що се отнася до музиката, опитвам се да мисля по-малко и просто се оставям тя да ме води. В сърцето си съм блус китарист, но смятам, че днес моето свирене и звук не приличат на блус. Звукът и фразирането са най-важни за мен, същевременно има много духовни моменти в музиката ми – и в текстовете, и в моето свирене, подобно на John Coltrane. Разглеждам музиката като духовен ритуал, като разговор с Бог по някакъв мой си начин“ – завършва Roine Stolt.

Албума “Waiting For Miracles”, или „В очакване на чудеса“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 14 март, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Спомени” на Николай Иванов ОМ в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Спомени” на Николай Иванов ОМ. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Николай Иванов ОМ заслужено се ползва със симпатиите на слушателите на „Картини от една изложба“, той е сред предпочитаните от мен български творци с оригиналността и дълбочината на музикалните си образи.

Затова не е случайно, че в дните около нашия национален празник 3 март даваме гласност на най-новия му албум „Спомени“, този път с филмова музика и творби за пиано.

Ето как ни въвежда авторът в изложение специално за нашето предаване:

„Най-голямото ми творческо развитие дойде успоредно с работата ми за филми. Изобразителността, в което и да е изкуство, е качество, притежавано единствено от художника. Затова аз дълбоко вярвам, че истински вълнуващи творби, независимо от жанровата им определеност, се създават от хора, които гледат света с очите на художници. Дългото ми узряване по този път преминаваше през множество метаморфози, нови и нови стъпала, постоянно обогатяване и същевременно всичко това ставаше възможно благодарение на вътрешното ми израстване. Онова, което и досега обаче е доминантно в моята музика, е експресията и емоцията, стремежа към спиритуална и възвишена сакралност в композициите за сметка на формално майсторство и сложна тъкан.

Специално в подбора и работата по този албум се стремях да се придържам към една много близка за моето изразяване стилистична посока, която не е много свързана като че ли с чувствителността на балканските ни корени и не особено популярна на нашата географска ширина. Минималистичното и същевременно експресивно, и с препратки към медитативност творчество на Филип Глас, Майкъл Найман, Арво Пярт, цялата линия на лейбъла ЕСМ, така наречената и вече с трудно уловима рамка “contemporary classic”, и голямата плеяда на всъщност успоредни на моето време Джон Кейл, Макс Рихтер, Харолд Бъд, Брайън Ино, Рене Обри, Олафур Арналдс, Нилс Фрам, балканското изключение Елени Каръиндроу, постоянно „потвърждаваха“ правилността на избрания от мен път. Аз се запознавах с тях през различни периоди и обикновено от позицията на една затворена и странична културна среда, като често ги откривах много късно. Разбира се, основно остава индивидуалната енергия и персоналната мелодичност, както и постоянният ми стремеж да открия себе си в тези музикални търсения. Макар че съм много продуктивен, този албум е замислян дълго, отличава се от останалите и заема специално място. Особено пианото…

Както съм обяснявал и друг път, голяма част от филмовите ми теми са композирани предварително. Когато вдъхновената мелодия долети, аз я записвам и „складирам“ в една огромна база данни, от която в необходимия момент изваждам правилната към визията музика. В концепцията на албума „Спомени“ темите са подредени основно спрямо времето на тяхното създаване“ – споделя Николай.

Николай Иванов ОМ - Спомени

Николай Иванов ОМ – Спомени

И понеже стана дума за концепция, а ние сме предаване за концептуални албуми:
„Спомени” като линия може да се смята – продължава Николай, – че в известна степен е продължение на линията на албума ми „Нежно”. Там има подобна селекция от теми и пиеси, композирани за филми или преди тях. Концептуално той е замислен като стриктно стилистично обвързан с теченията минимализъм, импровизационна музика, съвременна класика, филмова музика.

Макар че изповядвам и практикувам философията на истинското присъствие тук и сега; дълбокото съпреживяване на всеки момент и стремейки се да „сътворя“ живота си, изживявайки пълноценно „момента“, в случая са използвани мощните вибрации на ярки минали преживявания, които се явяват основен импулс за създаването на музикалните теми и структури. Те проследяват фрагменти от целият минал път на творческо вдъхновение.

Независимо от повода и конкретната визия, за която е писана тази музика, тя просто разказва поетично за „Красивото”, иска да ни върне към онези дълбоки и понякога носталгични състояния на Съзерцание, Хармония, Светлина и близост с Природата, Релакс и Медитативност, Любов и Събуждане на Спомена за просветляващото и Осеняващото ни Вдъхновение…

Същевременно доста често при опита да намеря верен словесен еквивалент на тези състояния ярко изплува любимата ми сцена от финала на „Пътуване към Икстлан“ (Карлос Кастанеда) и невероятното описание на онази вълна на непреодолима носталгия и самотата на търсещия. Сигурно това са пориви от глъбините на нашата Душа, заключена в Тяло. Вибрациите и Гласовете на случванията и моите лични преживявания са превъплътени в тази музика. Надявам се чрез нея да се предава дълбокото чувство за Вселенска хармония“ – завършва Николай Иванов ОМ.

Албума „Спомени“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 7 март, след новините от 21:00 ч., и това ще бъде неговата премиера.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Spatium” от Милен Киров в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Spatium” от Милен Киров. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

Милен Киров е познат на слушателите на „Картини от една изложба“, досега той и неговите композиции четири пъти са звучали в нашето предаване.

Милен Киров - Spatium

Милен Киров – Spatium

За своето най-скорошно издание Милен ми написа, че стихотворението „От душа към душа“ на унгарския поет Árpád Tóth толкова му харесва и така добре се съчетава с музиката му, че го е включил в книжката към албума „Spatium“ (на латински „Пространство“). Ето го в превод на български:

Нощ е, аз стоя до прозореца, и от неизмеримо разстояние окото ми се фокусира
Върху трептящия лъч на една скромна далечна звезда.

Тази светлина е прекосила милиарди мили
През мрака на ледения гол космос.
В продължение на незнайно колко хиляди години,
Непоколебима, тя неуморно е извървяла своя път.

Тя е послание от рая, което намира своята финална точка в окото ми
И умира в покой, а аз го затварям в ковчега на своите изморени клепачи.

Разбрах, че когато е филтрирана през фините кристални инструменти на учения,
Светлината може да ни покаже общите елементи между нашия мрачен свят и моето мрачно тяло.

Аз го поемам, докато то не насити кръвта ми,
Аз наблюдавам и тихо размишлявам над това:
Каква древна мъка носи светлината; от ридания до кръв, от рая до земята, от елемент до елемент?

Чудя се дали звездите чувстват самота
Като милиони сираци, разпръснати в небето? Боли ли, че
Заради разстоянието, леда и нощта
Ние никога няма да се срещнем отново?

Не плачи, звездице, ти не си по-отдалечена отколкото
Едно човешко сърце от друго!
Кажи ми, нима Сириус може да бъде по-далеч от мен,
Отколкото собствения ми брат?

О, горко на приятелството, горко на любовта!
Горко на пътя от душа към душа!
Окото изпраща своя отчаян лъч
И между нас открива една необятна ледена пропаст!

Албумът „Spatium“, или „Пространство“, е озаглавен така, защото:

„Заглавието на тази колекция от творби – някои написани специално за случая, други по-стари – идва от “Distance” („Разстояние“), композиция, която съчиних през 2001 г. за тромпет и пиано – споделя Милен Киров. – Преработих пиесата за соло пиано през 2017 г. и реших да използвам латинската дума spatium, защото тя, освен че определя разстоянието между две географски точки или двама души, означава и „пространство“ (английската дума space идва от spatium), космос, интервал от време… Харесаха ми дълбочината и многостранните асоциации, които тя предизвиква, и как представя не само усещането и духа на произведенията в албума, но и разстоянията между мястото на моето раждане и мястото на сегашния ми дом, между трите музикални традиции, които намират обща точка в тази моя творба – български, западноевропейски „класически“ и американски блус и джаз“.

Албума „Spatium“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 29 февруари, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

%d блогъра харесват това: