Начало » Статии (Страница 3)
Category Archives: Статии
Жребият предотврати абсурдното безумие
То не бе тръшкане, то не бяха фишеци… Рокаджии срещу футболни фенове, заплахи „за изтегляне на инвестиции“, изявления на министри. За радост на на почитателите на Roger Waters, жребият отреди Лудогорец пръв да приема като домакин Базел, така че датите да мача и концерта да се разминат. Лично на мен ми допадна позицията на организаторите на концерта, които много сдържано, но позитивно коментираха ситуацията. Вярвам, че ако жребият бе отредил друго, решение щеше да бъде намерено.
Създалата се ситуация все пак поставя някои въпроси. Факт е, че в България има един лицензиран стадион за мачове от Шампионската лига. Той единствен става за мащабни концерти, той единствен става за такива мачове мачове. Стадионите на столичните футболни клубове са в окаяно състояние, приличат на Бейрут по време на гражданската война. Нима инвеститорът Домусчиев не е могъл да предвиди такъв развой и да направи всичко възможно да получи лиценз за стадиона в Разград? Иначе, при откриването му и там се ряза лента… А стадионите в Ловеч, Варна, Бургас, Пловдив? Засега въпросите са повече… отговорите ги оставям на вас.
И още нещо, провеждането на мащабни рок събития на спортните съоръжения е един начин тези съоръжения да се самофинансират и да се набират средства за тяхната поддръжка (ако не се крадат, естествено). Като пример ще посоча концерта на DEPECHE MODE, с чийто наем бяха извършени наложителни ремонти на западналия стадион „Локомотив“. В нормалните страни рок музиката и спортът вървят заедно и от това се прави не само бизнес, но и се създава добра културна и спортна среда.
Mrazek
Относно абсурдите в нашата страна…
ЦСКА можел да си размени датите през 2009 г. заради концерта на Мадона, селското отборче не може… Нали Боко „тиквата“ ряза лента на стадиона в Разград? Като е такъв инвеститор, Домусчиев не може ли да си инвестира в селския стадион и да го лицензира? Освен това, по БНР сутринта казаха, че и стадионът в Ловеч имал лиценз – но не, сельо трябва да играе на „национала“…
Mrazek
(коментар относно психотрилъра Roger Waters и европейския „пробив“ на Лудогорец)
Ретро: DISCORD
Представяме ви една българска Noise банда (една от малкото оцелели в България). Групата се събира през 1994 година по идея на Любо Каркаса (първата репетиция се осъществява на 24.12.94). Отначало те мислят да свирят U.K.H.С. (United Kingdom Hard Core), но след първата репетиция виждат че няма да се получи. Оттам нататък решават да „свирят“ Noise Core. Първоначалният състав на DISCORD беше: The Carcass – bass/back vox, Иван – the long drums, Иво – guitar, Борко – lead vox. След това състава се мени няколко пъти (от там минава и наш Васо, ех-DISTORTED REALITY – бел. ред.), те се отказват от китарата като инструмент. „Музикалната“ концепция е колкото се може повече бас-китари, с възможно повече дистери Парчето, както сме писали, което винаги предизвиква безредици по концертите, е „Пържена наденица“. Сегашния състав на DISCORD е: Любо The Carcass – bass/vox, Иво – bass, Марто – drums. Освен това, момчетата подпомагат в жива сила и течност пернишките си колеги ANAL MACABRE. Най-голямото постижение на тези нойсаджии е сплит касетата с AGATHOCLES. Освен това имат записано едно демо + всички репетиции и ако желаете да имате всичко това, пишете на следния адрес: Любомир Проданов, ул. Николай Коперник бл. 45, вх. В, ет. 1, София 1113.
Този материал ми го написа собственоръчно Любо Каркаса в Борисова градина в една тетрадка, беше някъде през 1998-1999 г. Уви, той вече не сред нас, но тази група остави някаква следа в ъндърграуднд сцената на онова време. Снимката, която е влязла в тогавашния 2-ри брой на The Other Side (2000 г.) я направих на един концерт на старата лятна сцена в парка, беше юни 1999 г. Тогава на „Пържена наденица“ се изсипаха около 30-на моторизирани полицаи с желание да „спрат безредиците“. Качих материала в текстови формат по молба на наш читател и фен на DISCORD, който е незрящ и не може да прочете сканираната версия.
Mrazek
AVENGED SEVENFOLD – от Седмия тромпет до Кошмарът
За първи път разбрах за съществуването на AVENGED SEVENFOLD, когато един съученик в гимназията ми каза за тях. По това време слушах предимно олд скуул групи и се отнесох с леко недоверие към тази нова банда. По-късно разбрах, че преценката ми за тях е била грешна.
Още когато чух и видях клипа към песента “Seize The Day”, разбрах, че има нещо уникално в тази група. Една страхотна балада, придружена с интригуващ и драматичен видеоклип. Налице са някои прилики с “November Rain” на GUNS ‘N’ ROSES, а и тук е момента да спомена, че в не малка част от песните на A7X можем да чуем влиянието на Axel Rose върху M. Shadows. Бях чел в едно интервю, в което соло-китариста на групата Synyster Gates, казва, че те се опитват да вземат най-доброто от техните идоли (METALLICA, GUNS ‘N’ ROSES, IRON MAIDEN, QUEEN, PANTERA) и да го поднесат на феновете по свой собствен начин. Резултатът от целия този експеримент определено е успешен, като доказателство за това е, че A7X в момента е една от най-обещаващите млади групи в света на рока и метъла и нищо чудно след някоя и друга година да ги видим на българска земя, по подобие на техните колеги от BULLET FOR MY VALENTINE, които ще вземат участие в тазгодишния фестивал Sofia Rocks…
Привлекли вече вниманието ми, започнах да се интересувам още повече от тази нова група и реших да прослушам цялата им дискография, за да видя откъде са тръгнали и как са стигнали до сегашния си статус на новите идоли на сегашното поколение рок и метъл фенове. Първият им албум – “Sounding The Seventh Trumpet” е очаквано суров, от времето когато групата прави първите си стъпки в музиката. В този албум се залага най-вече на агресията, един вид начин да се каже на света кои са тези младежи и за какво се борят. С излючение на “Warmness of the Soul”, във всички други композиции властва твърдия и мрачен саунд на метълкора, изпълнен с дерящите се вокали на M. Shadows.
Във вторият албум – “Waking The Fallen” настъпват коренни промени в звученето на групата. M. Shadows вече започва да пее и чисти вокали, налице е една друга важна новост – пристигането на втори китарист в лицето на Synyster Gates, който започва да оформя звученето на групата, заедно с колегата си ритъм китарист Zacky Vengeance. Заедно с басиста Johnny Christ и барабаниста The Rev, групата започва да придобива свой собствен облик и да се превръща в добре смазана машина, създала солидни парчета като “Unholy Confessions”, “Second Heartbeat”, “Clairvoyant Disease” и епичната балада “I Won’t See You Tonight”.
Възходът продължава в следващия албум “City Of Evil”, с който групата придобива още по-широка популярност, благодарение на “Beast And The Harlot”, “Bat Country” и спомената вече от мен “Seize The Day”. Като финален щрих е поставена близо 8 минутната композиция “M.I.A”, посветена на американските войници.
В следващия си албум, носещ самото име на бандата (“Avenged Sevenfold”) отново присъстват забележителни песни като “Almost Easy, Afterlife” и “Brompton Cocktail”. И в този диск има красива балада в лицето на “Gunslinger”, както и 8 минутен епос като “A Little Piece Of Heaven”, дело изцяло на The Rev.
С барабаниста е свързана и най-големата трагедия в групата, като няколко месеца преди новия албум “Nightmare” да бъде издаден, The Rev е намерен мъртъв в дома си. Въпреки смъртта на най-добрия си приятел, останалите от групата намират сили да продължат напред и благодарение на барабаниста Mike Portnoy албумът е завършен. Дискът е с една идея по-експериментален и с прогресив звучене, което не пречи да има отново размазващи хитове като “Nightmare”, “Buried Alive”, “So Far Away” (личен фаворит) и завършващата “Save Me”.
От всичко казано дотук, можем да заключим, че A7X вече са една утвърдена група, със солиден брой концерти зад гърба си, с многобройна армия от фенове, които очакват с нетърпение новия албум на бандата, който се очаква да излезе след около месец и половина.
Perfect Stranger









