Начало » Ревюта (Страница 5)
Category Archives: Ревюта
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
RUNNING DEATH „The Call Of Extinction“, self released 2012
Running Death – The Call Of Extinction
На всеки няколко години се появява група, която се впуска във висшите музикални приключения, ползвайки джаз ладове и крайно усложнена неравноделна ритмика. Това поприще е доста неблагодарно по отношение слушаемостта на музиката, но очевидно носи такова удоволствие за твореца, че той рискува вечно забвение в опита си да твори съвършено. Дори успелите групи с подобни музикални характеристики нямат бляскава и дълга съдба.
Защо искам да ви запозная с издание от 2012 г.? Нашият уебзин прави дълбоки разкопки из баварската метъл сцена поради „идеологически“ причини за сближаване на ценителите на Bohemian Pilsener Lagerbier… Считам, че достойнствата на това самореализирано ЕР са голяма рядкост, белязано от високо качество. Очакваме нов албум от тях, обещан за края на тази година.
Първото ЕР на немския квартет от 2010 г. е по-old school Thrash Metal, вдъхновен от METALLICA и докосващо блендите на Дейв Мъстейн (и китарни и вокални). Доколкото остават в лоното на Thrash Metal-а в „The Call Of Extinction“, RUNNING DEATH са най-близо до музикалните търсения на колоси като MEKONG DELTA. Въпреки натрапчивият спомен, който извикват, музикално те няма никакви цитати. Времената в песните им са толкова разчупени, че могат да се сравнят повече с PSYCHOTIC WALTZ. Виртуозните китари ползват разнообразни бленди в конструирането на композициите. Агресивните вокали напомнят най-доброто от пеенето на MEKONG DELTA и RISK – агресивни, но и с чувство към мелодията на парчето. Причина ясно да се чуват и бас партиите е, че басът има своето специфично и важно място в музиката на RUNNING DEATH. Лишените от шум интродукции пък носят спомен за експерименталната природа на ATHEIST.
Ако не се вълнувате от групите, които са посочени в сравненията, не посягайте към RUNNING DEATH. ЕР-то „The Call Of Extinction“ закономерно е потънало във фонотеките на ценители и не е получило внимание от по-широк кръг слушатели но безспорно е достижение в областта на техничния траш. Групата дори не е сметнала за необходимо да постави новото си, впечатляващо лого на art-work-а…
Rock Thrashler (9.2/10)
Running Death
FURIA „Nocel“, Pagan Records 2014
Furia – Nocel
“Nocel” е четвъртият дългосвирещ албум на поляците FURIA. Той наследява „Marzannie, Królowej Polski“ (2012) и по-сравнение с предшественика си, където те залагат изцяло на „старото“ звучене, тук музиката им е по-разчупена и очертава нови граници на създаването на образи. Мога да твърдя даже, че “Nocel” е разделен на две части: по-бърза – Black/Death с епични вокали, барзи китари и ударен бас, и по-бавна с Doom, подобен на „дивия мед“ на TIAMAT, като една жална-жална песен. Обложката напомня на развалините и упадъка на софийския стадион „Локомотив“ – още един принос за мрака, който навява тази група.
1. Opętaniec
2. Ptaki idą
3. Zamawianie drugie
4. Niezwykła nieludzka nieprzyzwoitość
5. Nigdy i nigdzie
6. My bełkoczą
7. Beze mnie
8. Ogromna noc
За повече информация: www.pagan-records.com
Mrazek (10/10)
SOULBURN „The Suffocating Darkness“, Century Media 2014
Soulburn – The Suffocating Darkness
Холандската шайка, съставена от музиканти с дълги списъци на групите в които свирят и са свирили, се събират заради вдъхновението и почитта си към BATHORY, VENOM и CELTIC FROST. Множеството им ангажименти правят от SOULBURN група със значителен период на затишие. Между дебютния и настоящия – втори албуми има промеждутък от 16 години. Но идеята се е запазила! Някои смени в състава не променят концепцията. Нека споменем, че от съвременна гледна точка, най-силни са кръвните връзки на групата с ASPHYX и GRAND SUPREME BLOOD COURT.
„The Suffocating Darkness“ е белязан от високо качество. Групата е постигнала това, което декларира като причина за съществуването си. 60% BATHORY, 20% CELTIC FROST и 10% VENOM са забъркани в монолитна сплав от метално торнадо. Ако имате слабост към математиката, сте забелязали, че се губят някъде 10%. Те са вплтени в най-доброто от холандската Death Metal сцена и разбира се – в ASPHYX и GRAND SUPREME BLOOD COURT.
Ветрове довяват симфонизираната интродукция, за да се отприщи адът. В сравнение с „Feeding on Angels“ (1998), новият материал на SOULBURN е с по-режещ звук. Основна заслуга за това има новият глас на групата – Twan van Geel (FLESH MADE SIN, BUNKUR, LEGION OF THE DAMNED), чиито истерични крясъци са обилно обработени с ехо (може би дори прекалено), по класически 90-тарски маниер. Китарния звук също е с повече високи и Black Metal маниер, без да губят умерен афинитет към рифа. Музиката е по-разнообразна и в различните песни влиянията са смесени в различни пропорции, което придава на албума приятна слушаемост. И ако албумът започва с повече почит към BATHORY, то в него може да намерите Asphyx-Doom парчето „I Do Not Bleed From Your Crown of Thorns“ или песни, където творчеството на VENOM и CELTIC FROST прозира повече. (Ще ви е по-интересно да ги откриете сами!)
Не винаги колаборацията между активни музиканти дава задоволителен резултат, но при холандската сцена нищо не е оставено на случайността. Забележителния албум отдава почит на класическите групи, но звучи и съвременно. Класическите метъл хармонии са облечени в сложни аранжименти със смяна на темпата. Death Metal-ът наднича иззад по Black/Thrash/Doom подложката. Печатът на BATHORY поставя и финалният щтрих с ветровитото викингско аутро на албума „The Suffocating Darkness“.
Rock Thrashler (9.1/10)
POSTMORTEM „The Bowls Of Wrath“, War Anthem Records 2014
Postmortem – The Bowls Of Wrath
Берлинчаните POSTMORTEM са измежду малкото групи, които години наред поддържат единствено личните си стандарти. Тяхната музика се развива постепено, не за да се изменя, а единствено за да достигне вътрешната си потребност от качество. От 1991 г. (А според някои още от 1987 г.!!!) до сега квартетът не е поднасял изненади. Така е и с новото им издание.
Базирана на скандинавския Death Metal, музиката им пази добрия немски усет към чистите рифове. Те могат да не губят мелодичната нишка на парчето, като същевременно го запълват с безкомпромисно метално препускане. Типичното Death Metal пеене свободно се движи от гърлено клокочене до високи крясъци.
„The Bowls Of Wrath“ освен че продължава заложената традиция, сякаш отприщва нова доза омраза. Ритъм секцията звучи машинизирано и мачка равноделно и безпощадно. Агресивните вокали свистят в тази постмодерна виелица, попълвайки зоната между DISBELIEF и OBITUARY. Темпото е предимно средно, но непрекъснатите двойни каси създават впечатление за бързина. Едноименната песен „The Bowls Of Wrath“ (5) ме стресира с високи, чисти дамски вокали във фрагмент от средата, които биха паснали и на майтапчийската реплика към един популярен фабрикант – „Oops!… I killed again“ (4). Края на лентата сякаш увеличава темпото и агресията.
В новия си албум POSTMORTEM са засилили с една идея Industrial звученето. Новаторски подходи и гениални рифове няма, но праволинейността на групата е респектираща. Достойно попълнение в дискографията на бандата!
Rock Thrashler (8/10)
INTER ARMA „The Cavern“, Relapse Records 2014
Inter Arma – The Cavern
Тази американска формация се доближава значително до „стандартите“ на понятието Sludge Metal, каквито те са били, когато все още стила се е обособявал от първичната супа крайни стилове. Започвам с това, защото множеството „стандартизации“ на INTER ARMA единсвено се стараят да определят симптомите на музиката им, но не и същността.
Новото ЕР на квинтета представлява сингъл с времетраене на албум… 45-минутната композиция „The Cavern“ е парче, изпълнявано по концертите на момчетата, но незаписвано досега. След като си осигуряват договорни отношения с Relapse Records през 2013 г., те са притиснати да работят в една по-конвенционална музикална среда и новото им издание отразява напълно тези реалности.
Drone интродукцията е подходяща за подобен музикален продукт, но тя преминава в акустична част с цигулка. (В ЕР-то са записвали и множество гост-музиканти.) 12 минути от началото на „The Cavern“ преминават с еднаква ритмика и създава усещането за хомогенна песен, белязана от леко психеделичен, рифов Art Rock. Еднаквата ритмика не означава елементарна такава, но сравнение с развитието на композицията, тя е все още семпла. Тук вокалите са само високи, обречено-минорни, почти рецитиращи. След това започва разработването на парчето в една по-пищна концепция с включени сола и импровизации по темата. Нито за миг не се губи подчертаната мелодичност, която не е характерна в такава степен за други творби на INTER ARMA. Изглежда това е причината някои да ги определят като post-metal, доколкото неметъла е започнал да се изразява като пост-такъв…
По средата на песента е боднат един фалшив край, доколкото е предвидено и издание на винил. B-side започва отново с цигулки, които са по-разпростряни, успоредно с агресията и усложняванията в тази част. Бавни части, обладани от пустинно вдъхновение кореспондират с абстрактния текст и създават картинност на музиката. Уж акустични пасажи са аранжирани в натоварена полифоничност. В тези места, както и в другите им албуми се усеща афинитета на групата към PINK FLOYD. Същевременно режещи китари грабят с пълни шепи най-доброто от металния звук, докосвайки METALLICA. Вкараните по-агресивни вокали освобождават напрежението от това втежняване. Финалните щрихи са едно завръщане на INTER ARMA към самите себе си – с маскиращият ефект на вокалите, тежките немелодични китари и агресивния звук с умерена мелодика. Абстрактни шумове от цивилизация или унищожение бавно завладяват края на „The Cavern“. Вятър или празни радиочестоти.
Трудно се сдъфква този стил както от радиослушателите, така и от големите издатели. Въпреки, че се реализираха някои много стъпкани албуми в Sludge Metal-а, се появяват и образки като гореразгледания. Почитателите на концептуалните произведения с интелектуален привкус биха оценили това издание. Феновете на sludge metal-а нямат нужда от подканяне.
Rock Thrashler (9.2/10)
ENTRENCH „Violent Procreation“, War Anthem Records 2014
Entrench – Violent Procreation
Полагайки основите на ENTRENCH, Fredrik Pellbrink (g., v.) е имал онова младежко стремление към максимална агресивност. Това се е отразило на стила на бандата и до ден днешен. Умереното чувство за трашарски рифове се задушава от разнопосочни екстремни инвенции.
Музиката на шведското трио захапва с агресивен Thrash/Death от първата секунда. Но повече се лута между двете, отколкото да има стабилна концепция. Записът е своеобразен поклон към класическите Death Metal групи с режещия си китарен звук. Повече ултра-бързи и малко бавни моменти са разхвърляни из албума. Рифуването е взето от най-доброто в Thrash Metal-а и изпълнено с много хъс и прецизност. В желанието си да постигнат почти задгробно звучене на вокалите, групата е прибегнала до ефекти при записването им, които са абсолютно статични за цялото времетраене на албума и вместо да внушат страхопочитание, доскучават като предупреждение от компютъра ви. А композициите са по-дълги от стандартното и еднообразието завладява атмосферата като в някои от Thrash вдъхновените творби на DARK THRONE. Четвъртия трак, пък излиза с дълга атмосферична аутродукция, чиито смисъл не се долавя. Въпреки постигнатите скорости, богатството на композициите не е толкова голямо и през по-голямата им част „чегъртането“ е върху ограничен брой тонове, които просто подлагат на hall-ираните вокали.
Забележителен е нестандартния подход в обложките на ENTRENCH, както и цялостната им визия. Музикално те също имат свои специфики, но голяма част от творчеството им е колаж от идеи. Колаж, реден с ожесточеност, но и разхвърляност. Определено имат и добри музикални идеи, но още не могат да ги вплетат в добри композиции. Във „Violent Procreation“ има нещо очарователно, но му липсва цялостното излъчване.
Rock Thrashler (7.3/10)
CADAVERIA „Silence“, Scarlet Records 2014
Cadaveria – Silence
„Silence“ е петият албум в дискографията на италианците CADAVERIA. Още от първите акорди става ясно, че компромиси няма да има. Вокалистката Cadaveria отново напомня за себе си, не само с характерния си тежко-брутален вокал, наредил я сред легендарните дами в жанра, но и с чистите си мелодични напеви… красота и мрак! Като цяло, ритъмът в албума е премерен и се допълва от акцентиращи китари. На моменти звучи ала AMON AMARTH с лежерни китарни сола. Трудно ми е да изтъкна фаворит сред песните, за мен те представляват свързано цяло, пътешествие в менталния свят на ужасите и копнежа за светлина сред отчаянието.
1. Velo (The Other Side Of Hate)
2. Carnival Of Doom
3. Free Spirit
4. The Soul That Doesn’t Sleep
5. Existence
6. Out Loud
7. Death, Again
8. Exercise1
9. Almost Ghostly
10. Loneliness
11. Strangled Idols
Mrazek (10/10)
DERDIAN „Human Reset“, self released 2014
Derdian – Human Reset
DERDIAN е италианска Symphonic Power Metal група, създадена през 1998 г. в Милано. „Human Reset“, издаден на 23 юли 2014г., е петият им дългосвирещ студиен албум и съдържа 15 песни. Впечатлението, което оставят DERDIAN е перфектни музиканти и инструменталисти, съвършено изпипан саунд, идеален вокал… и както винаги при подобен род групи излиза въпросът – а кому е нужно?
Като цяло, в музикално отношение „Human Reset“ не може да се коментира – изобилстват сложни технични пасажи, дълги изпипани сола, много приятен мелодичен вокал, добър синхрон и силна ритмика. Стилово – това е тотално издържан Power/Progressive албум. Разбира се толкова хубаво не е на хубаво и аз лично не успях да чуя хитово парче, например. Въпреки всичко, обаче, и особено за сериозния професионализъм на DERDIAN, албумът въобще не може да бъде окачествен като посредствен или лош – просто си мисля, че албумът е предназначен „САМО ЗА ЦЕНИТЕЛИ“.
„Human Reset“ може да се закупи от официалния сайт на бандата, която си е издател за целия свят, с изключение на Азия, където ще бъде реализиран от Spiritual Beast.
Esgaroth (7/10)
ANABIOZ „There The Sun Falls“, self released 2014
Anabioz – There The Sun Falls
ANABIOZ е руска фолк метъл банда, основана през 2003 г. Излезлият на 10 юли 2014 г. „There The Sun Falls“ е третият дългосвирещ албум на групата след „Through Darkness“ и „…To Light“. Това е група, която спокойно можем да наречем традиционен Folk Metal, много наподобяващ SKYCLAD. Приятен женски вокал, редуващ се с тежък мъжки вокал. Впечатляващо за ANABIOZ e постоянното редуване на тежки и бързи рифове, с по-бавни и мелодични пасажи. И въпреки, че албумът е „традиционен“ и наистина прилича на SKYCLAD, ANABIOZ определено имат спретнат и красив почерк и определено би се харесал на по-широк кръг публика. Личното ми мнение, че този албум не е излишен в ничия колекция, особено ако харесвате мелодичен фолк. Минусът – гласът на вокалистката Олга, приятен, мелодичен, но и някак си неподходящ точно за този стил.
Esgaroth (8/10)
-
- Anabioz
-
- Anabioz
-
- Anabioz
TANTAL „Expectancy“, Bakerteam Records 2014
Tantal – Expectancy
Тази група е сформирана през 2004 г. в Москва, а това е вторият й албум, който наследява излезлият през 2009 г. „The Beginning Of The End“. „Expectancy“ излиза на 27 октомври 2014 г., съдържа десет песни, с него TANTAL продължават концептуалното развитие на текстовете си. В музикално отношение бих ги определил като Progressive Death Metal. Влиянието на ARCH ENEMY е очевидно, но тук имаме чист, Gothic звучащ, женски вокал. Мъжкият вокал е „харш“, китарите се поувличат в соло-пилене и виртуозна мелодичност, чак досадна повтаряемост, но пък ритъм-китарата е „модерна“ като звучене. Тази „модерност“ ми идва в повече, но се напасва с певицата. Последното парче от тавата е на родния им руски език, определено ми звучи по-интересно. Техническото изпълнение на записите впечатлява, но бандата би могла да разнообрази песните си, да не бъдат така явно клонирани една от друга. Именно тази повторяемост намалява моята оценка.
Mrazek (7.5/10)
Tantal
The Other Side 