„Всеки път, когато съм пред пианото и започвам да пиша музика, си припомням нещата, които ми каза композиторът Maurice Ravel една нощ“.

Случайна среща през 1930 г. по време на представление на комбото на Jimmy Noone в чикагски клуб разпалва интереса на 19-годишния пианист Stan Kenton към съчетание на класическата музика с джаза. В клуба е нямало свободни места и затова сервитьорите настанили Maurice Ravel на масата на Stan Kenton. Ето какви напътствия дава именитият френски музикант на младия си колега:

„Музиката е динамичен език. Език, който се развива като се основава на хиляди идеи и дузина концепции. Като композитор трябва да слушате всички звуци около вас, така че да може да развивате своята собствена музикална философия. Само чрез проучване, изследване и търсене на конструктивни начини за разширяване на хоризонта на музикалната литература ще бъдете в състояние да прогресирате. Винаги слушайте, винаги анализирайте, така че Вашите композиции да са с висок творчески заряд и да са представителни за света, в който живеете и пишете. Правете това и музиката Ви ще се превърне в творческа фантазия“.

Kenton Wagner

През 40-те години на миналия век Stan Kenton и Pete Rugolo, който прави аранжиментите за неговия биг бенд, стигат до извода, че единственият начин съвременната тогава музика да оцелее, е да експериментира със сложни идеи от класическата школа и да ги съчетае с нови тематични и хармонични линии. В програмата на техните представления наред с джаза и танцувалната музика започват да се появяват пиеси, вдъхновени от творчеството на Ravel, Debussy, Hindemith, Stravinsky и Schoеnberg.

Желанието на Kenton да свири на колкото се може повече музикални нива го кара да преоцени своето творчески развитие. Неговата музика вече е придобила знака да е сред най-провокативните и иновативни художествени форми на ХХ век, но той продължава да търси методи за да разчупи хармоничните бариери, да разшири границите на оркестъра чрез нови текстури и темпоритми. Музикалната критика по това време твърди, че със своя неокласически подход той прави интелигентен опит да преодолее пропастта между класическата музика и джаза.

Именно с аранжиментите си за биг бенд Stan Kenton оставя ярка диря на музикалната сцена и дори в наши дни неговият стил продължава да е особено популярен сред оркестрите в колежите на САЩ.

През зимата на 1963 година, вече два пъти отличаван с наградата “Grammy”, го откриваме да подготвя лекция за влиянието на класическата музика върху собствените си композиции. Докато систематизира изложението си, Stan започва да маркира на пианото фрагменти от „Tristan und Isolde“ на Richard Wilhelm Wagner, така, че все едно немският гений пише музика за биг бенд. Колкото повече анализира музикалния свят на Wagner, толкова повече Kenton се убеждава, че трябва да го представи по нов, различен от досегашните, начин.

Той подготвя аранжименти на музикални откъси от осем творби, които с точност отразяват партитурите на Wagner, без да ги преиначават или профанизират, като запазват богатството и иконоборческия характер на хармониите и поразителните съчетания на инструментите в оригиналната им версия.

В записите на албума „Kenton Wagner” през септември и октомври 1964 г. участва оркестър с 24 музиканти. Ще го чуем в събота, 22 октомври, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.