Начало » Концертни репортажи » Галерии (Страница 32)
Category Archives: Галерии
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
Последни публикации
- В „Тотална инвазия“ на 29 октомври
- BENDIDA издават новия си албум „Elysian Fields“
- На 27 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- Рок фестът We Are Going To Мъглиж 2026 е на 14 и 15 август
- MYRATH отново в София на 17 април
- На 20 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- Програма на концерта на SUNN O))) този петък
- В „Тотална инвазия“ на 15 октомври
- MORTAL REMAINS се присъединяват към концерта на BAEST в София този петък
- На 13 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- BRAINSTORM във Фрактура тази неделя
- „Circling from Above“ от STYX в „Картини от една изложба”
- Програма на концерта на ASHES OF ARES в София този петък
- В „Тотална инвазия“ на 8 октомври
- KHANЪ на шаранъ навръх Никулден на 6 декември в клуб „При Черепите“
- Програма на концерта на OPETH в София този петък
- На 6 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- SVETLIO & THE LEGENDS откриват есенния си сезон в София на 24 октомври
- PAST REDEMPTION преиздават дебюта си „Decomposed“
- Eugene Abdukhanov (JINJER) във Фрактура тази неделя
Архив
Облак категории
Бардовете на класическите рок концерти наблягат на аудио продукта си (BLIND GUARDIAN, DASH THE EFFORT)
май 29, 2015 10:53 / Вашият коментар
Изместването на целия концерт с 15 мин. напред, не бе разубедило повечето фенове да дойдат навреме за това, което искат да видят. Разширената програма на хедлайнера бе нещо, като реверанс към няколкото успешни гостувания на немските бардове у нас. (Макар това да е сигурен признак, че крайният час на шоуто е строго лимитирано…)

Blind Guardian
Първите победители от W.O.A. Metal Battle Bulgaria 2015, имаха честта да открият събитието. Макар дискусията около тях да не стихва, ние ще си позволим да определим именно тях като най-достойни през шестия ден от битката за представянето на страната ни на Wacken. (Подробен репортаж за цялото мероприятие с елементи на анализ, очаквайте на електронните ни страници!) Програмата на бандата бе почти идентична със сетлиста им на финалния ден от епичните битки за приза на млада българска метъл група.
Семплите на интродукцията бяха захапани от живия звук на четиримата войни и дамата от DASH THE EFFORT. Мелодичният им Metalcore има своите достойнства, както и живото присъствие на Jo (v.) и Magi (b., v.). Те, обаче, не могат да запълнят широката сцена в зала Универсиада, защото двамата китаристи са застинали, взирайки се в грифовете на китарите си. Бликащата истерична енергия на Jo успява да грабне събралите се фенове и концертът наистина се получава! Преди парчето „Boreliness“ семплите от пулта навлизат с пълна сила в Gothic ритмика. Дамските вокали на Magi са прецизирани повече от представянето им преди това. Взимането под внимание на критиките в тази посока определено се превръща в предимство за групата.
Емоционалните поздрави и благодарност затвърждават връзката с публиката, след което Jo, както и на Metal Battle-а, обявява че сета преминава в агресивната си част. И както и при предишните им концерти, нищо в музиката не се променя… Мелодичността е постоянен компонент при DASH THE EFFORT, а core ритмиката преобладава, доминирана от агресивни като сила семпли. Своеобразна инструментална интродукция финализира сета на българската банда. Запълвайки времевия прозорец между 19:45 ч. и 20:20 ч. DASH THE EFFORT направиха едно достойно представяне пред непълния състав на публиката, грабвайки сериозно количество овации.
Intro
01. Dеad So Long Ago
02. Demons Among Us
03. Boreliness
04. Dusk Panacеa
05. Redemption
06. From Somewherе
Instr. Outro

Blind Guardian
Под тих съпровод на DEEP PURPLE сцената започна да се губи в мъгла. Ретроградния акцент в осветлението, очаквано, бе съпроводен от прогресивно озвучаване с интродукцията от новата творба на BLIND GUARDIAN „Beyond the Red Mirror“, последвана от откриващата за албума епика „The Ninth Wave“. Както и при другите си представяния, бардовете са оскъдни на сценични декори и театрална активност по подиума. Съвременното им осветление е достатъчен фон за музикалните фрази, които шестимата поднасяха. Достолепното излъчване допълваше прецизното артикулиране на всяко от парчетата. Hansi Kürsch направи реверанс към българските фенове, поздравявайки ги на български след „Nightfall“ с „Благодаря ви много!“.
Въпреки, че посещаемостта на концерта бе по-ниска отколкото бяха моите очаквания, липсата на гъстота у публиката бе единствено по трибуните на залата. Феновете на BLIND GUARDIAN са активни слушатели, които не пестяха усилия да са по-близо до любимата група. Тя от своя страна им поднесе песни от различните си албуми. Предварителната информация, че концерта ще се записва, не ме бе подготвила за това, че това става само в аудио формат – още едно бардовско решение, покрито с ретроградно изящество. Публиката имаше възможност да попее значително време на песента „The Last Candle“. Освен мощните ни гърла, звучаха и добавени хармонични беквокали, което ще отнеме част от славата ни, макар да подобри звученето на записа.

Blind Guardian
Веднага след разпяването, роудитата изнесоха акустични китари и сета на групата премина в акустимна част. „Miracle Mashine“ и „A Past and Future Secret“ прозвучаха в почти клубен вариант, като на две подвижни платформи бяха изнесени клавирите и малък сет барабани в близост до предната част на сцената. Затишието предвещаваще избухване с две класики на BLIND GUARDIAN, които предхождаха първия бис със шумно 80-тарско излизане от „And Then There Was Silence“.
Не трябваше да скандираме дълго, за да прозвучи spoken & bass интродукцията за още от най-доброто на германците! Излишно е да описвам горещата обстановка и взаимодействието между публика и изпълнители. Върху „Valhalla“ отново имахме възможността да се разпеем и музикантите не скриха задоволството си. (Тук е момента да помоля управата на залата, да обясни на служителите си – идиоти, че паленето на лампи в сервизните помещения високо над сцената не е желателно по време на концерт!) Макар шоуто да течеше под дисциплинирана режисура, усещането за втори бис беше абсолютно автентично! Трета интродукция в ориенталски стил ни въведе във вечните песни на бардовете. Парчето, което при предишното им гостуване бе последно – „The Bard`s Song“, този път бе последвано и от „Mirror Mirror“. Поклон, респект и снимка заковават стрелките на часовника в 23:00 ч.

Blind Guardian
Symphonic Intro
01. The Ninth Wave
02. Banish from Sanctuаry
03. Nightfall
04. Fly
05. Tanelorn (Into the Void)
06. Prophecies
07. The Last Candle
08. Miracle Machine (аcoustic)
09. A Past and Future Secret (acoustic)
10. Journey Through the Dark
11. And Then There Wаs Silence
Бис 1:
Spoken & Bass Intro
12. Into the Storm
13. Twilight of the Gоds
14. Valhalla
Бис 2:
Oriental Intro
15. Wheel of Time
16. The Bard’s Song (In the Forest)
17. Mirror Mirror

Blind Guardian
Липсата на мърч щанд връща някои от нас още един път назад в годините към милиционерското битие на зала Универсиада…
Rock Thrashler
Фотограф: Doroteya Kircheva
16.05.2015 г., зала Универсиада, София
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
SATYRICON and The Unbearable Passion of Being
април 23, 2015 15:27 / Вашият коментар
SATYRICON have long been defining – and defying – just what that thing might be, “black metal”. They define it by their very background, while defying the prevailing, largely unreflected notions the conservative metal scene loves to stick by.
SATYRICON’s statement is of Black Metal as the indefinable, the obscure energies that pierce through us, while demanding their musical expression. Black and bottomless in their epistemological obscurity, the solitary existential hero is resolved at bringing them to artistic shape.
Satyricon
An intellectual framework is essential for understanding black metal, namely the black metal of which Satyricon maintains to be prime source and example. Indeed, there are no other tamers of energy like Satyricon, not swerving an inch from the pit of their inspiration.
There is simply no drummer like Frost. And Frost’s monstrous tribal power is situated within an intricate structure, provided by the band leader/composer.
What is unique about SATYRICON, and in our humble opinion puts them in a position above all, is the interplay of contemplation and aggression, which they deliver organically. While in other masterful bands (e.g. Enslaved, but also the whole tradition of “dark” and/or extreme progressive metal) these dialectics are apparent in the counterpoint of dreamlike versus harsh lines, there’s no telling apart of both these aspects in SATYRICON’s music. Both sides are at fine interplay here, but in reality indistinguishable. SATYRICON is meltingly intense with the cool awareness of passion being the mistress to rule their act.
Satyricon
SATYRICON are warriors of sincerity. The battle for the Truth black metal has had as its slogan, is but a battle for ourselves. And while this might sound trivial, it must not have been easy for Satyr to free himself from the burden of demands placed upon him. Metal fanatics could crush any aspiring, sensitive, ingenious artist with their narrowness. It is interesting to note that many artists have broken out of punk rock and into their unbounded artistic legitimacy, while metal artists’ vastly valuable but slightly different projects have been spitefully crushed and the artists’ wings broken.
Black Metal, in its individualistic pathos, can afford not to care. If the “genre” (in big inverted commas) can be defined by anything, it is the downright resentment of limits. This all important message SATYRICON has made sure to reiterate verbally, as well as musically. If you want to know what black metal is, refer to SATYRICON. Name it very, very intense rock music, and also be safe – while being aware “rock’n’roll” is but a Negro euphemism for libido. Black metal should then be the act of ultimate liberation of these ecstatic, violent potencies.
Satyricon
In the musical manifestation of SATYRICON, everything’s allowed. This is a progressive band in the most authentic sense. From the early outlines of black metal as genre, through the complex compositional infernalia of Rebel Extravaganza, from there transitioning into the works in the overall frame of “rhythm-and-metal” (popularly referred to black’n’roll, that notion not exhausting Satyricon’s exploration of slightly more minimalistic limits), and to the lush contemplation of their last studio delivery, this is a band the seriousness of whose music has culminated in its choral arrangement with Live At The Opera.
Whether chorally and orchestrally emphasized, or delivered in underground clubs, Satyricon’s music is equally poignant. It is Romantic per se. In the club where the author of these lines had the privilege of seeing them, our souls were torn out.
Satyricon
The atmosphere of sunset warmth the last studio album emitted somehow pervaded the show. There was no pretense, no showing of muscles, and no lustrous image. There was simply the promise: we’re here, and we’re not leaving without you.
The pre-history of such a commitment would be the extensive tour the band did in 2008/9, which left them pressed by the expectations and demand of their product, so successfully executed. It might have been that the imposing artistic output of 2008’s Nero had distanced Satyr from his soulful calling. The mantra of the “truth” in art, of the inseparability of art and existence, rings loud within the artist. It is down with grandiose presentation and all about essence now – a delight for the fan who is interested in the psyche of the loved artist, rather than in hearing “the old songs”.
Satyricon
What is not to love about Satyr – the perpetual wink in the eye, the occasional clumsiness, the intolerance for ignorance, the uncompromising professionalism, not least the vulnerability and surrender to her majesty, the Music. There’s no need for an artistic mask, for there’s nothing more compelling than the man in his integrity, who, after exploring his diverse aspects in consecutive albums, is now giving us himself. There are art-rock greats that are entertainers. There are prophets of humanity like the blues masters, who enamor us by wearing their hearts on their sleeve, skipping intellectual distance.
Satyr has chosen to be the latter kind. His doom might not be much different from the heavy-hanging blues, and he is now showing us that his musicianship and interaction with the audience are marked by a warm spontaneity not unlike the very first originators’ of our genre: making one feel at home, wanted, and liberated. There’s no menace in SATYRICON any longer, there’s the need to be together, and a passionate appeal for the audience to participate. The “existential fear questions” have seemingly dissolved, and with our newly embraced strength, we can get down. There’s no “us” and “them” anymore; the extremity of genuine expression celebrates our communion. It was a feeling like no other to scream the lines together with Satyr. The concert was a gift, and the musical gems – and jams – deeply appreciated.
Satyricon
The soundscape seemed subdued, while enthralling in its tension. SATYRICON are such masters. There’s hardly anything about them which hasn’t been thought out in great depth. The lighting was also impressive, reflecting the atmosphere. It felt like a continuation of the tour for “Satyricon” (2013), an album which has been underplayed live, and perhaps needed longer time to take root.
The setlist was a wisely calculated balance between all albums, with other underplayed songs able to render the fan ecstatic.
Shortly after the intro, the gripping Rite Of Our Cross sets in. Satyr’s vocal phrase cuts through, but unlike the sharpness of Metal God Halford, there are the roughs of a blunt edge that sting. I cannot get enough of Satyr’s vocals, and would have undoubtedly placed him at Number One in a recently published chart of Best Extreme Metal Vocalists by a popular magazine. “Fear!”, “Rage!”, “Lust!”, the spat-out lines cannonade.
Satyricon
The density is somewhat relieved through the amplitudes of the three subsequent songs (Our World, Diabolical, Crow), allowing us to merge with the dynamics, and eventually prepare for another burner: Filthgrinder. The tentative “act two” of the set brings more of the new, followed by an input of the old, getting the “die-hard” traditional fans fully onboard.
The logical center of the concert consists in another three pieces, namely A New Enemy, Die By My Hand, and Infinity Of Time And Space.
A New Enemy deserves a whole chapter of its own. It is a song which Frost himself has claimed “a favourite”, a vessel of that “magical energy”. The fan will forever be puzzled why the song has hardly been played live in the past few years. It was Frost’s playground, his field to deploy all the powers that work within – powers known only to him, but tangible and elating to all. The response was quick, the room illuminated by the audience’s exaltation.
Satyricon
Die by My Hand introduced keyboard sampling of the band’s choral arrangement for the Opera. Disappointingly but predictably, it didn’t work quite well. It never does – and here’s for hoping Satyricon does as many more live orchestral collaborations as it truly deserves. The song carries intricate dynamism which the choir in the Opera performance lifts and emphasizes – as it does Satyr’s genius in general. In a rock’n’roll setting, however, the song is best left speaking as originally intended.
Infinity Of Time and Space launched us into Satyr’s introspective dreamscape. It was a breath of space, and an allowance of time to sneak into the artist’s intimate withdrawal. After favourites such as Pentagram, the artist formally announced his defiance of being “entertainer”, and his fondness of free jamming – an inclination the more perceptive of his audience have witnessed throughout.
Satyricon’s Setlist
There were the audience’s favourites still to follow and challenge our necks, with Repined’s absence being felt on this tour. Another thrilling piece I seem to be missing, is Nocturnal Flare; and it would just be brilliant if SATYRICON revived The Scorn Torrent in the future.
The overall feel was indeed that of jamming. Of unassuming unpretense. Of being one with the fan. Of being a fan. I didn’t sense a distance between Satyr’s banging head and mine, between the band’s timing and the audience’s.
And this is what leaves blissful expressions on people’s faces. Metal legends or otherwise. The Dawn Of A New Age tour has, by all accounts, been nothing short of a declaration of mutual love.
Diana Chavdarova
(after The Dawn Of A New Age tour at Szene, Vienna, 19.4.2015)
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Фотогалерия: NEGURA BUNGET, GRIMEGOD и BLEAK REVELATION
април 22, 2015 14:47 / 1 коментар за Фотогалерия: NEGURA BUNGET, GRIMEGOD и BLEAK REVELATION
NEGURA BUNGET, GRIMEGOD и BLEAK REVELATION в София. Очаквайте и репортаж!
Фотограф: Йосиф Милчов ©
12 март 2015 г., София, Бар ЗАР
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Фотогалерия: ALLOCHIRIA, DIMHOLT, RYVULET и TRYSTH
април 6, 2015 16:48 / Вашият коментар
Фото репортаж от концерта на ALLOCHIRIA, DIMHOLT, RYVULET и TRYSTH, провел се на 29 март в Bar ZAR.
Фотограф: Цветелин Кръстев ©
Прочетете репортажа на Rock Thrashler
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Вуду вглеждане в после-то (15 годишният юбилей на The Other Side Metal Zine бе почетен от ALLOCHIRIA, DIMHOLT, RYVULET, TRYSTH, техните фенове и гости)
април 2, 2015 16:37 / 1 коментар за Вуду вглеждане в после-то (15 годишният юбилей на The Other Side Metal Zine бе почетен от ALLOCHIRIA, DIMHOLT, RYVULET, TRYSTH, техните фенове и гости)
Макар The Other Side винаги да е било строго метално издание, в него по всяко време и във всичките му формати е имало място за широкия поглед, усет за иновативни музикални тенденции и е бил форум за разкодирането на метъл културата в светлината на глобалната действителност. Може би за това празнуваме петнадесетгодишнината си с подкрепата на групи с еволюирал прочит на музикалните си търсения. По българските сцени не липсват събития с алтернативен привкус, но това бе един от редките концерти, където метъл корените са достатъчно силни и същевременно се представя нестандартен подход в музицирането. Групи – самобитни и интересни за широк кръг потенциални фенове.

Саундчекът на Allochiria
Пролетта може и да бе дошла в астрономически план, но обстоятелствата наложиха темпото на зимната часова зона… Така между 20:00 ч. и 20:45 (лятно време) имахме възможността да чуем саундчека на хедлайнера и да получим първи впечатления от цялостното им звучене. Това се оказа достатъчно за някои да уважат сектора от мърч щанда на групата. С радост установихме, че и четирите подготвени сета са подкрепени от разнообразни продуктови предложения.

Trysth
Малко след 21:00 ч. пътят към сцената бе достъпен и триото TRYSTH намери посоката във всякакъв смисъл. Утвърдени на родната Doom/Athmospheric Metal сцена, момчетата дадоха висок старт на събитието. Инструменталът „Spine“ подканя публиката да се приближи с леко психеделичните си забежки. По джентълменски, без натрапваща истерия сета продължава с класически Doom/Ambient, където острите, почти Black Metal вокали ни въвеждат в по-консервативното настроение на концерт от такъв тип. За пръв път пред българска публика бе представено парчето „Vessels“. Както и друг път се е случвало, TRYSTH постигат различно ниво на въздействие с всяко свое участие! Макар с обособен Ambient компонент, звукоизвличането е изцяло китарно и подкрепено от завидни инструментални умения и усет. Вплитането на класически метъл подход със съвременни Sludge техники на звукоинженерство дава забележително лице на групата. Заключителното „Undying“ ни хвърли в контраста от различните стилистики в репертоара на момчетата. По-спокойните пасажи преминаваха в агресивни избухвания и обратното. Неусложнените барабани привнасяха математическа точност в композициите, преминавайки в пищно преекспониране на финала на сета. Раздавайки щедро благата на своето изкуство, TRYSTH останаха мизантропично настроени към прякото общуване. Макар и представили само четири от композициите си, те се вместиха в 50 минутен сет, който бе сърдечно приветстван от около 60-те уважили събитието фена.

Trysth
Сцената претърпяваше половинчасови подготовки между различните сетове, което бе посрещнато добре, благодарение на европейските норми за тютюноползване, което ще рече, че непушачите имахме време в излишък… Рядко богатия мърч щанд, пък компесираше тишината в клуба.
Европейското турне на ALLOCHIRIA и RYVULET, част от което бе и петенадесетгодишнината на The Other Side имаше цялостна концепция за визията си. Немската инструментална формация RYVULET бе неделим компонент от замисъла. Предлаганите от тях касети в малки платнени торбички даваха заявка за обмислено шоу.

Ryvulet
Малко след 22:00 квартетът излезе на тъмна сцена, за да представи музиката си. Притискайки ни в началото с Doom Metal, обогатен с акустични сола, прави впечатление прецизността на тоновете, с които боравят младежите! Често обърнали гръб на публиката, сета им преминава в някакво по-алтернативно звучене на китарни акорди и минималистични високи тонове на свирене. Съответната доза минимализъм има и в барабаните – без натруфени преходи и дори с паузи вътре в композициите. Движейки се в посоката на минимализма, прави впечатление сложното звукопроизводство чрез хипертрофирали педалиери, които са заели почти цялото пространство на сцената. Не липсват и шумови допълнения синхронизирани от пулта. Привидното опростяване на звука при Post-Rock формациите е свързано с усложнено звукоизвличане. Сякаш низходящото загръщане на сета преминава постепено в шаманизирани композиции с монотонна ритмика и обогатени, но античуваеми фини компоненти. Sludge Metal характеристиките са развити в поп-направлението на групи като BARONESS – пестелив ритъм с натрапващи се мелодии по един мотив. Младежите не успяват да избягат от известна повтаряемост в търсенията си. Мощното ехо и тъмната вуду обстановка са ме разсеяли, за да схвана spoken аутродукцията на финалното „Out of The Test“! Впечатляващото представяне е с единствен минус – младежката неопитност.

Dimholt
В 23:30 ч. нашенските Black Metal-и от DIMHOLT се заемат да възвърнат живеца в хипнотизираната публика. Успяват още в началото с енергичния си, директен стил! Бързите парчета от началото отстъпват на среднотемпови композиции, които обаче, са по богати откъм аранжировка. За наша радост, квинтета е по-раздвижен на сцена от предишни тяхни представяния. Гробищният фенер, с който групата е на сцена се включва в спектакъла – Woundheir (v.) залива лицето си с разтопения восък! Бургазлиите почитат с кавър гръцката банда RAVENCULT. Шептенето между песните влиза в някаква концепция, но ни лишава до голяма степен да чуем това, което основният вокалист ни казва. Завършвайки своя сет традиционно с „In Tombs“, DIMHOLT канят на сцената гост вокалиста Deha (YHDARL). Силовият, невротизиран пърформанс на белгиеца прибавя необходимото количество колорит на представлението в добавка към пищящите му вокали. Без да напускат стиловите детерминации на Black Metal-а, групата ни осигури доста приятно усещане с живото си метъл шоу на този концерт.

Allochiria
45 минути след полунощ светлините на сцената отново се изгубват. Въртележката на Psychedelic/Sludge вдъхновенията бавно набира обороти, за да прерастне в по-шумна интерпретация на отварящия инструментал. Когато дребничката, чаровна Ειρήνη (Ирене) добавя титаничните си Death Metal вокали към музиката на ALLOCHIRIA, голяма част от определението „post-“ се изпарява по отношение на гърците! На фона на минималистичните сола с много ехо и акордно ориентираните рифове, този глас звучи много сурово, препращайки ни към ранните експерименти на post-CINIC проекта AGHORA. Не по-малко стресиращо е нежното дамско „Thank you!“, сервирано между песните. Вокалистката често ни „удостоява“ със своя гръб на тъмната сцена. Същевременно, за разлика от RYVULET, гърците имат енергично държание на сцената, чрез което експресират изживяванията си, причинени от музиката. Среднотемповата равноделна ритмика внася еднотипност в движенията на музикантите. Това, всъщност е единственият им минус – еднообразната ритмика и липсата на заиграване с времената, което би отворило изключително много музиката им към високите жанрове. Въпреки известното еднообразие, разнообразната мелодика на различните песни прави представянето им интересно и богато. Агресивните вокали много строго следят тоналността и са повече от гола агресия. На последната песен изкушението надделява и Ирене отпуска чистия си глас в една повече Folk Metal постановка, разположена в Sludge/Psychedelic музикалната подложка. Общото вуду-тактуване на бандата заключва концерта към 01:45 лятно време на 30.03.2015 г. – петнадесетина години след като жад. ред. Mrazek окупираше ксерокса на съответния университет с книжка #1 на The Other Side за ужас на преснимащите лекции!!!

Allochiria
Rock Thrashler
29.03.2015, Bar ZAR, София
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
SEPTICFLESH пресоваха песен след песен в главите на пощурялата публика
март 25, 2015 15:23 / 2 коментара за SEPTICFLESH пресоваха песен след песен в главите на пощурялата публика
Пред все още рехава публика, в 20:30 ч. след доста дълго интро, изкочиха с мощен рев UPYR и зададоха началото на своята едночасова летаргия в музика… тежки рифове, бавни и разтърстващи удари на барабаните екнеха под тежките ревове на вокалистта Boro Brodnik. И така сеч след сеч заредиха песен след песен. Въпреки бавната си музика групата има много силно сценично присъствие, а в моментите, когато има по-бърз ритъм, направо избухват. Бяха се постарали да имат и екранизирана „окултна визуализация“, която за съжаление не се виждаше много добре от втория ред барабани.

Upyr
В 21:30 ч. сцената започна да се преобразява. Горски мотиви и една еленска глава се появиха на всеки микрофон. LUCIFER’S CHILD започнаха с фалстарт – китарата изчезна… Честно казано и с нея и без нея, групата е меко казано еднообразна и не показва нищо уникално или интересно. Явно заради това е „рогатия“ микрофон, че да има поне нещо, зад което да се крие от срам вокалистът. Честно казано, като от бивш член на ROTTING CHRIST очаквах много повече. За щастие бързо приключиха и се изнизаха като пръдня от гащи – уж пак окултно режисирано.

Lucifer’s Child
Някъде към 22:40 ч. започнаха и SEPTICFLESH. Залата вече бе в пълния си блясък – пълна и с нахъсани фенове. Гръцката машина излезна и започна да гази. Величието на групата е ненадминато и титанично. Публиката се развихри в моментално пого, подтиквано от вокала Sotiris. По някое време представиха и новия си барабанист Krimh, заменил Fotis в състава.

Cepticflesh
За първи път виждам (или поне аз не съм забелязвал друго досега) група да свири без сет лист. Е, SEPTICFLESH очевидно това не ги притеснява, тъй като пресоваха песен след песен в главите на пощурялата публика. Така завърши тази спирка, а предстоят пътувания на групата в Европа и Америка, където гърците ще представят на живо феноменалния си албум “Titan”.

Cepticflesh
Текст и снимки: Димитър Баръмски ©
Прочетете интервюто с Chris от SEPTICFLESH, което той даде специално за The Other Side.
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
SÓLSTAFIR: Дойдохме, свирихме, скъсахме ви главите
март 21, 2015 17:05 / Вашият коментар
Чудя се с какво клише да започна, нещо от сорта „доживяхме да видим…“, еми, доживяхме. SÓLSTAFIR може би са най-известните исладнски изпълнители, след Бьорк, разбира се, две десетилетия присъстват на сцената и музиката им търпи постоянно развитие. Няма да се спирам на климатичните условия в София на 19 февруари 2015 г., както съм го правил в други репортажи, а и едва ли това е от значение. Гостите от осткрова в Северния Атлантик пренесоха духа на своята родина чрез своето свирене.

Кайно Йесно Слонце
Концертът започна с малко закъснение, бе открит от КАЙНО ЙЕСНО СЛОНЦЕ с гайди, гъдулки, дудуци, тъпани, саксофони. Folk Ambient формацията, въпреки че не свири метъл, успя да създаде специфична атмосфера и да подготви феновете за предстоящото. Виенето на вокала малко ми дойде в повече, но забелязах, че на други им харесва. Групата бе обявена като съпорт буквално два дни преди събитието, но си проличаха тяхната ангажираност и професионално отношение.

Sólstafir
След кратка пауза за преподреждане на сцената и две-три глътки бира, исландските каубои са на сцената. Еми, каубойски шапки, банджо… Но да оставим настрана сценичния имидж. Пренесоха ни на север, където денят и нощта са дълги по половин година… Някога викингите са открили Америка, столетия преди Колумб. Чак след третата песен-опус казаха „Hello, Sofia“. Хелоу де.

Sólstafir
В древните тъмни времена, когато интернетът беше само с dial-up, някъде през 1999-та, един руснак ми изпрати тяхно интервю, което бе публикувано във Forlorn magazine… къде е сега това интервю, идея си нямам, потъна в мрака… Такива спомени ме налазиха по време на концерта.

Sólstafir
Трудно е да опиша подобно преживяване, да съм на концерт на SÓLSTAFIR. Народът се кефи, веят се знамена на групата. Никакъв техен мърч, само един щанд за винили. Лудница. Новият барабанист се дправи на висота. По едно време китаристът с каубойската шапка (по едно време опериращ и с банджото) запали цигара на сцената, басистът с двете плитки взе да имитира рушене на мониторите. Всичко приключи културно.
Mrazek, клуб Mixtape 5, София, 19 февруари 2015 г.
Снимки: Фотограф: Йосиф Милчов ©
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Когато норманската „чалга“ се забърка с Power, Black и Thrash Metal
февруари 24, 2015 12:10 / Вашият коментар
На 15.02.2015 г. се очакваше един много интересен подбор от групи да ни посети като част от европейското си турне. Натрупалите стабилна фенска маса в България ELUVEITIE водеха със себе си станалите водеща група в страната си – исландците SKALMÖLD, както и прясно издалите нов албум чрез Scarlet Records италианци WIND ROSE. Подборката бе интересна, не защото така я определям аз, а защото местата в клуб Mixtape 5 бяха напълно разпродадени (Отново, след SABATON!) под крилото на BGTSC.

Eluveitie
Въпреки започването на концерта по план в 20:00 ч., по това време още имаше хора пред вратите на клуба, заради щателната проверка и малко хаотичното лутане на феновете. Всъщност, клубът не е бил толкова пълен от концерта на EXODUS насам!

Wind Rose
Италианците WIND ROSE имат много въздействащо сценично присъствие. Техният Power/Progressive Metal побира в себе си и Folk компоненти, особено що се отнася до малко преекспонираните клавири. Това е причината да бъдат включени в това общо Folk Metal шоу. Строгата им Power Metal основа отблъсна някои фенове, които се баха настроили за по-изчистената стилистика на другите групи. Барабанистът им Daniele Visconti, обаче остави силно впечатление, както със силовите си ритмики, така и с изящни преходи. Обилно използваните Progressive хармонии в музиката на квинтета, както и разгърнати в разпяването си вокали, повишиха елитарността на WIND ROSE. Те представихе материал предимно от новия си албум, който наистина е доста силен. Личеше, обаче, трудното достигане на студийните постижения на певеца Francesco Cavalieri в живото изпълнение. Гласът му бе дръпнат малко по-назад в озвучаването, заради някои непостижими тонове. Изключително хармоничните и силни бек-вокали, които осигуряваха китариста и басиста на бандата, лъснаха като пускани от пулта! Освен съмнително силният им интензитет, в един момент прекалиха и с многогласа. Въпреки недостатъците, артикулацията и сценичното поведение на италианците бе на ниво. Близостта с публиката бе доста интимна и дори ни накараха да пеем с тях, включвайки публиката като хор в последното си парче. Впечатляващия Power/Progressive Metal с тънки Folk екстри бе достоен да нагорещи публиката за своите 40 мин. слава.

Skálmöld
Без никакво бавене, в 20:50 ч. строго изглеждащи викинги се нареждат на сцената. Прозвучава интродукция като от орган и започва да се случва неописуемото… По време на първите няколко песни на SKALMÖLD все още се ориентирам в богатството от звуци, инструменти и гласове. Базираната на Viking Black Metal музика е развита изключително многопластово. Освен основният им, дезгаво пеещ вокалист, всички в групата довавят пеенето си в различните композиции. Басистът вмъква исландски народни песнопения на родния си език с нисък глас. Брат му – китаристът Ragnarsson допълва с високи Black Metal крясъци. Клавиристът и другия китарист ползват чистите си гласове, като попълват съответно по-нисък и по-висок регистър в пеенето. Вмъкнатите фолк елементи придават специфично звучене на музиката на исландците, но и самото боравене с инструментите е неконвенционално. Китарните сола са обладани от странни мелодии решени в неизследвани ладови структури. Всъщност голяма част от музиката на SKALMÖLD няма къде другаде да се чуе, макар общото звучене да е в нормандските фолклорни традиции! Посредством процесори, се постига различно звучене, което кара феновете да се оглеждат от къде звучи гайдата, роговете или флейтата. Невероятни многогласи доукрасяват различните композиции. Не липсва и чистата акапела, където за пръв път чух пеене на дисхармонични интервали с перфектно преминаване в модулация. Същевременно яростните изригвания и мощни рифове карат феновете, особено пред сцената, да изпадат в дива ярост. Секстетът се изрази в невероятно богатство от музикални похвати и нестандартни решения. Викингите успяха да организират и Wall of Death! Същевременно кротко консумираха бира „Ариана“, каквато ползваха и голяма част от феновете. 50-минутното им шоу бе много топло изпратено от публиката. Сигурен съм, че рязко се увеличи броя на SKALMÖLD маниаците в България!

Skálmöld
Направи впечатление, високите цени на артикулите на мърч щанда. Някои от изданията на групите могат да бъдат намерени на значително по-ниски цени при българските дистрибутори. Необяснимо е защо именно фолк метъл групи, превръщат актуалността на продукта си в част от цената му? Капаците за i-phone и кожата от барабан с подписи на членовете на ELUVEITIE надминаха очакванията ми за предложения.

Eluveitie
В 22:00 ч. звучи интродукция и швейцарците се побират някак си пред трите разпънати транспаранта на сцената. Базираната на Thrash рифове музика на ELUVEITIE ни мачка в първото си парче с бързина и агресия. Енергичното начало от няколко песни даде много живец на и без това загрялата публика. Двете дами в групата още не успяваха да се разгърнат във фолклорните си фрагменти на фона на бушуващата музика. Колекцията от флейти, арфа и предкитарен струнен инструмент под микрофона на вокалиста им Chrigel имаше повече сувинирен характер. Единствените му изяви с флейта бяха повече демонстративни и маниерни. Още повече, че групата бе попълнена и с друг флейтист, който често освобождаваше от ангажименти втория китарист на бандата.

Eluveitie
Средната част на изпълнението на ELUVEITIE протече във формата: бързо парче – бавно парче. Песента, която можеше да избираме на какъв език да чуем, избрахме да е на швейцарски немски. Чуваемо слабото изпълнение траеше до средата на парчето, когато то премина в английската си версия. Агресивният звук се сменяше от фолк вакханлиите на двете дами в групата. Освен солиращите цигулка и хърди-гърди, те се изявиха и с нежните си гласове. На Anna Murphy (както каза един зевзек – манивелистката) бяха поверени цели пасажи съвсем неслучайно! Редуването на тежки и мелодични песни или песни, които са разнообразни във вътрешната си структура даваше възможност на феновете да слушат и беснеят разделно. Мош-пита пред сцената се завихряше доста мощно на моменти! Единственият недостатък на успешната концертна формула бе, че фолклорните композиционни решения придобиваха известна повтаряемост – факт, който личи и в студийните работи на фолк-пионерите.

Eluveitie
Вмъкнатите интродукции пренесоха звученето в една по-приказна и бавна част на шоуто, където бе денмонстриран пълният потенциал на всички фолк инструменти и цигулката. Да може да куфееш на гайди или да се врежеш в мелето на фона на цигулки бе едно от незаменимите преживявания, които рядко можеш да осъществиш на други банди! Закономерно следваше последният откос, съставен отново от ударни парчета. Публиката буквално бе изцедена, но това не й попречи в 23:55 да върне ELUVEITIE на сцената. Завладяващите „Helvetios“ и „Inis Mora“ заключиха поредната изява на швейцарския октет (в сегашният си вариант) на родна земя. Бе десет минути след полунощ.
Rock Thrashler
15.02.2015 г., София, клуб Mixtape 5
Снимки: Димитър Баръмски ©
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
SABATON като част от българския метъл пантеон
февруари 5, 2015 18:32 / 4 коментара за SABATON като част от българския метъл пантеон
Доста вода изтече от времето, когато рок-концерти пълнеха целия капацитет на зала „Универсиада“. За обща гордост на всички ни – публика, групи и организатори, върнахме тези дни и дори постигнахме едно ново равнище в концертната ни култура. Честито на всички, които се чувстват съпричастни! Трудно е да се прецени, но плътната човешка маса пред сцената, сборувана с людската завеса, покриваща седящите места от тавана до първия ред, гонеше 4000 блажени свидетели. Традицията времето на подгряващите групи да се прекарва в допиване около концертната дестинация бе спазена в пренебрежимо малка степен. Отново повод за всеобща гордост. При навременното излизане на първата банда бяхме вече внушителна орда с осезаемо присъствие.

Battle Beast
Бележещите възходящо развитие BATTLE BEAST се явиха за тежката оценка на българските фенове в уреченото време. Среднотемпов марш отключи апаратурата за мощен звук. Нашето гостоприемство се изрази чрез мощната подкрепа от страна на феновете пред сцената за финландсия секстет. Чуваемо елементарната ритмика в размер 4/4 спря между песните и продължи без никаква промяна. Въпреки различните припеви и упражненията по високо и харшово пеене, именно еднаквите барабани унифицират песните на групата, а устойчиво-средното темпо не кръвонапълни слуховите ни рецептори. Лесносмилаемото и поп-ориентирано музициране може да издигат BATTLE BEAST в различни класации, но докоснаха в умерена степен хората, дошли да чуят тежки танкове! Макар и харшова, естрадната настройка на Noora Louhimo e доста близко копие на Тони Димитрова. (Вече ме питаха „Коя е тази?“, поради което предварително пояснявам – изпълнителката на песента „Ах, морето“.) Клавира на ремък, пък ме върна в ранните концерти на ФСБ, но по-лошото бе, че и еднообразната му бленда бе същата. Докато се засилваше усещането за комерсиализъм, публиката бе попитана обича ли музика от 80-те? Кавърът на диско хита „Touch in the Night“ на CILENT CIRCLE бе най-неприятната случка на този концерт. Докато скандинавието открива вмъкването на поп мелодичност в метъл музиката си, ние на юг сме пренаситени от захаросани изпълнители. Ако си живял в диктатура, където единствената свободно разпространявана западна музика е била всички албуми на MODERN TALKING, това вероятно имунизира и поколението ти срещу мелодичност! Затова SABATON станаха наши любимци! Докато в скандинавието откриват вкарването на поп мелодика в метъл албуми десетилетия след като ние сме се преситили на зъдължителната схема.

Battle Beast
Нисичката вокалистка на BATTLE BEAST ползва личен пиедестал за да общува по-пълноценно с публиката, който по някаква причина бе изчезнал за този концерт и дамата от време на мреме се качваше на каса от бира! (Колегата Баръмски е направил най-добрите фотоси от концерта!) „Heroes on Tour” идваше от няколко дати в Полша и именно от полско пиво Лех (Lech) бе бирената каса, която имà честта да присъства и на срещата с феновете след концерта.

Battle Beast
Поддържайки огъня на живото си шоу, хелзинци подканиха цялата публика да стане на крака за финалното си парче – „Out of Contrtol“. Туф-таф-туф-таф започна отново познатата ритмика и краката на феновете от трибуните омекнаха веднага след началото. Половинчасовия сет не утвърди звездните позиции на петимата музиканти. Въпреки забележките ми, BATTLE BEAST са приятно попълнение към турнето, а и имаше хора, които ги харесаха. Факт е, че докато около DELAIN се трупаха хора след концерта, финландците чакаха малко самотно единиците си почитатели до тях.

Battle Beast по време на биса на Sabaton
След умереното „събличане“ на сцената и разкриването на символите на DELAIN, интродукцията преминава в доста здрав риф. Дребничката гост-китаристка Merel Bechtold идва от по-тежките поджанрове на метъла и това се чуваше от седемструнната й китара. Ритмиката осезаемо се усложнява и барабаните изземват онази водеща функция, която не чухме в откриващата група. Няма никакво съмнение, че SABATON подариха тази публика на съпорт бандите и усмивката не слиза от личето на вокалистката на DELAIN – Charlotte Wessels. Ниското пеене в откриващата песен е проблем за фронт-дамата, но гласът и се разкри в цялото си богатство по време на едночасовото им представяне. Докосвайки оперната техника и едновременно с ацната* постановка, тя изгражда специфичен стил на пеене с чист глас. Пасажите със спокойни внушения отстъпваха като въздействие на силното високо пеене. Разнообразните песни и живо присъствие на останалите музиканти намери силен отклик у публиката. Групата получи и подготвен от фенове трибагреник с логото си!

Delain
Знаейки каква фенска маса и последователи натрупаха NIGHTWISH с Tarja в България, не бих се учудил ако следващото име, привлекло тази мощна публика е именно DELAIN! Те имат таланта да представят творчеството си дори на фенове, които не са ориентирани към този сегмент на метъла. Мелодия, рифове и характер във всяка песен прави от слушането им доста приятно преживяване. На живо Charlotte има много по-младежко излъчване в сравнение с официалните видеа на холандците. Отделно в почти всичките им парчета присъства модулация в тоналността, което освен ефектно е и доста трудно за изпяване. Но именно в тези моменти си проличаваше школовката и силата на гласа на групата. Басистът Otto van der Oije добавя на места дълбоки дрезгави бекове. А клавирите на основателя Martjin Westerhold (ех-WITHIN TEMPTATION) бяха повече аранжимент, отколкото компонент от музиката. На места изпуснатата мелодичност напомняше повече на съгражданите им от THE GATHERING, отколкото на поп привнасяния.

Delain`s merch
Изпратихме DELAIN с бурни овации, а дълбокият им поклон бе от сърце. Както и след поклона на ELUVEITIE през 2013 г., скандиранията „Sa-ba-ton“ избухнаха веднага.

Sabaton
SABATON са вече голямо име не само в България. Не е прецедент за тях да подготвят мърч за отделни свои концерти. Разбира се, доста е впечатляващо да видиш националния си флаг на официален T-shirt на шведите с уникален дизайн. А фабрични знамена с логото на шведите се предлагаше на фона на шведско и на българско знаме. Подготвената сцена също впечатляваше с мащаби и размах.

Sabaton`s merch
Чезнещата светлина се синхронизира с нарастващия шум от хиляди гърла и тропот на крака. Интродукция при която прозвучава цялото студийно „The Final Countdown“ от едноименния албум на EUROPE е устойчива тенденция още от 2013 г. за SABATON. А авторското им „The March to War“ преля в звуци от тежка верижна машина. Фарове на танк блеснаха срещу тълпата и ротата в традиционен зимен комуфлаж се появи на сцената. Декорът зад групата е достоен за световни сцени. Куполът на танка е всъщност барабанния сет на Hannes Van Dahl. (Което оставя впечатление, че бойната машина е Ямаха…)

Бойната машина е готова да поразява
След „Ghost Division“ публиката избухна в такива овации и тропот, че Joakim Brodén известно време само демонстрираше почудата и задоволството си. „Много е хубаво да се завърнем тук. Вие всеки път сте повече и по-шумни!“ И шведите продължиха с пироните в програмата, не спирайки да се възхищават на отклика на хората. След „Carolus Rex“ певецът изрече „Благодаря“ на чист български и предаде щафетата на българската връзка в групата – Thobbe Englund, за по-нататъшна комуникация на родния език. Китаристът не се посрами и феновете буквално заклокочиха. Поднесеното многопластово уважение към българската публика се върна към групата с желанието да изпълняват песните от албума „Carolus Rex“ на шведски език. Над плътната тълпа пред сцената се вееха шведски и български знамена с логото на бандата.

Sabaton
Отново традиционно за концертите на SABATON, имахме възможността да избираме между различни песни или на какъв език да бъде изпято дадено парче. Бе подчертано, че е изпълнено обещание, поето на концерта в Каварна, да изпълнят поне по едно парче от всичките си албуми. Въздействието между музикантите и феновете бе изключително осезаемо, заради маниера на квинтета, който е лишен от театралност. Бойната машина мачкаше, а армията бе българска. В хумористичната част на концерта, където Joakim и двамата китаристи се „надсвирваха“, Thobbe си беше подготвил лафовете на български: „Айде!“, „Сериозно?“ и „Некадърник!“ режеха срещу англоезичните предизвикателства на колегите му доста забавно. След мощните овации и инцидентната бира, погълната от певеца, избухването „Българи, юнаци“ доказа, че макар и шведи, SABATON са добавени в пантеона на българското метъл движение.

Sabaton
По време на предвидените бисове, Joakim Brodén покани на сцената 12 годишния Тони, който освен че пеел всички песни на групата, можел да свири на барабани цели дискографии на редица метъл групи. Младото българче бе гост на SABATON по време на целия първи бис. Макар сравнително млада група, шведите са обхванали поколения наши маниаци, чиито деца отрано се запознават с тях!

Sabaton и Тони
След аутрото, публиката не напусна залата и станахме свидетели на непредвидения бис „Swеdish Pagans“, след което момчетата горещо си взеха довиждане с България. Полунощ бе отминало.

Сетлист на Sabaton
_____
*Ацнати вокали – Буквално означава с хълцане. Названието се използва за техника, при която последния (или не само) тон се изпява високо със извивка при нестегнати гласни струни. Техниката започва да се употребява широко от new wave групите, но присъства в родопските народни песни и при някои поп изпълнители.
Rock Thrashler
28 януари 2015 г., зала Универсиада, София
Фотографии: Димитър Баръмски © и Rock Thrashler ©
Вижте цялата фотогалерия от концерта на Димитър Баръмски ©
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Фотогалерия: SABATON, DELAIN и BATTLE BEAST в София
февруари 2, 2015 11:57 / 1 коментар за Фотогалерия: SABATON, DELAIN и BATTLE BEAST в София
На 28 януари 2015 г. при перфектни звук и организация, препълнена зала „Универсиада“ (sold out!) и ескалираща еуфория SABATON за пореден път свириха в София, този път подкрепени от DELAIN и BATTLE BEAST. Очаквайте подробен репортаж от Rock Thrashler, а сега се насладете на фотографиите на Димитър Баръмски ©.
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on Pocket(Отваря се в нов прозорец) Pocket
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp




























































































































































































































































































































































