The Other Side

Начало » Концертни репортажи » Галерии (Страница 31)

Category Archives: Галерии

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

Фотогалерия: WARREL DANE и VELIAN

Концерт на WARREL DANE в столичния клуб Rock It на 5 ноември 2015 г. Открива българската група VELIAN.

Снимки: Калоян Кръстев ©

Исторически очерк на третата Балканска война – очаквани резултати и специфични елементи (Autumn Souls Of Sofia Festival – 9-10.10.2015) – Част първа

Освен регионалното предислоциране на битката за Вакен, тази година се родиха и два нови български метъл фестивала. Клуб „Metal Force“ стартира своя Running Free Festival, а уебзина The Other Side лансира Autumn Souls Of Sofia. Уникалните събития както по своя характер, така и по целите, които си поставят, раздвижиха сериозно ъндърграунд средите в тежката музика. Както за първия фест, така ще ви разкажа и как протече събитието на 9 и 10 октомври 2015 г., като не говоря за чалга-джаз фестивала „На жълтите павета“…

Феновете

Феновете

Клуб „Maze“ се оказа удачно лавиране на организаторите между мащабите на един двудневен фестивал и актуалните реалности на посещаемостта на метъл събития при наличието на десетина работещи рок клуба в столицата. Цените на бара бяха приятна изненада за всички и бих препоръчал на феновете, ако не са се запознали с клуба, пробно посещение, което почти задължително ще се превърне в редовно. Разбира се, сцената има ограниченията на клуб и разчупеността, следваща архитектурата на подземията, но адаптирането към средата е лесно.

Hellrider

Hellrider

Неглижирането на азбучни технически дреболии доведе до отпадане на откриващата банда. M.I.R.F. жертваха участието си в името на хронорамката и ни липсваха, но имаме увереност, че ще ги срещаме все по-често по родните сцени. Така за да даде старт на дебютния Autumn Souls Of Sofia, на сцената излезе единственото Thrash Metal присъствие тази година – HELLRIDER.

Още първата поява на бургаския квартет на софийска сцена в Grindhouse Skateclub на 16 ноември 2013 г. даде заявка за високо качество на действаща млада Thrash формация. Въпреки някои смени в състава, HELLRIDER поддържат завидна форма в традициите на зрелия 90-тарски Brutal Thrash Metal.

Hellrider

Hellrider

Изключително прецизно изсвирените рифове остават основния стандарт на HELLRIDER. (Не е случаен фактът, че китаристите на бандата буквално са погълнати от различни формации на ъндърграунд сцената!) Без различни форми на шутовски речи, момчетата коват песните си една след друга. Grind изригванията и бруталните вокали, насложени върху зрял Thrash Metal, доближават стила им до унищожената от Death Metal продуценти френска Thrash сцена в лицето на AGRESSOR, LOUDBLAST и MERCYLESS. Но освен с прецизните рифове, музиката им е „счупена“ и с множество усложнения на времената, празни тактове и тънки музикантски решения, издигащи ги до ниво на група за ценители. Не липсват и по-конвенционалните рифовки, като DESTRUCTION-ския хъс в петото парче – „State of Brutality“. Макар и единствените представители на поджанра на дебютното издание на фестивала, HELLRIDER сложиха много сериозен, 35 минутен старт на събитието, подсказващ високите очаквания на публиката му.

Сетлист HELLRIDER:
1. No Future
2. Torment of the Weak
3. Choke The Pain
4. Immense Decay
5. State of Brutality
6. Trapped In Hate

Феновете

Феновете

Фрагмент от музиката на балета „Ромео и Жулиета“ (Сергей Прокофиев) са избрали EUFOBIA за да предлажположат феновете към тяхния сет! След такава интродукция мощния им Death Metal се врязва остро, но и многозначително в слуха. Плътните, предимно среднотемпови композиции мачкат на етапи, разделени от академични благодарности и експресивно представяне на песните.

Eufobia

Eufobia

EUFOBIA са сред малкото български групи, които знаят колко е важно да инвестират в себе си и това тяхно предимство даде плодове. От около две години, обаче, групата не жъне полагащите й се успехи. Има едно усещане за застой, което се изразява в неразнообразяващия се репертоар и липсата на развитие както в инструментален план, така и като изпълнение на живо. Това е и основното впечатление от сета им на Autumn Souls Of Sofia! Въпреки добрите песни, си остават симптоматичните проблеми с азбучните сола и повтаряемата структура на парчетата. Изчерпаната формула на композиране и отрязаните на финала тракове оставят незадоволени очакванията ни към EUFOBIA, като към група със сериозни постижения. Въпреки плътния звук и отиграното представяне, 30-те им минути трябваше да блеснат повече! Северобалканските фолклорни мотиви във финалната им композиция, също не допринесе за бомбастичен финал пред есенните душù на София.

Сетлист EUFOBIA:
1. Rain of Snails
2. Scum of Christ
3. Justine
4. Hater
5. Cyber Pervert
6. Mud
7. Fat Sack of Shit
8. Scarecrow
9. Graveyard

Warscum

Warscum

Родният суперпроект с датски барабанист WARSCUM, създаден преди около година и половина се включваше в играта. Бързият им Death/Grind се явява наследник на една дълга традиция в българският екстремен метъл, вдъхновена от ранното творчество на NAPALM DEATH. Крайните музикални похвати, демонстрирани със съответното майсторство, бързо разпалиха феновете, така както и лесно бяха събрали почитатели от различна палитра в редовете на последователите си. Първият mosh-pit за вечерта се оформи в тясното пространство пред сцената. За наша радост, момчетата не се бяха ограничили в еднопосочно вдъхновение и някои от композициите им отразяваха по-съвременни тенденции в Brutal Death Metal направлението, обхващащо диапазона от CANNIBAL CORPSE до GORGUTS.

Активната работа в групата се усеща не само по горещият отклик у слушателите, а и в развиването на вокалите в по-висок и old-school регистър, което ги измъква от Death/Core клишето. На фона на тежките, ниски китари именно вокалите измъкват звука във височина. Текстовите послания си остават пестеливи и изпълването им с множество повторения подсилва „танцувалния“ характер на заформилото се меле. Приятни мигове за публиката и достойно представяне за WARSCUM изпълни тези 30 минути.

Сетлист WARSCUM:
1. Mentally Abused
2. Coercive Persuasion
3. Weakness
4. Three
5. Dystopia
6. Rules of Manipulation
7. Invisible War
8. Traumatized
9. Cycles of Pain
10 Sociaty Rape
11. In Denial
12. New World Order

Проказа

Проказа

Неусетно отминаха пет години от дебюта на ПРОКАЗА и те от малко нескопосана група се превърнаха в група-донор на музиканти за родната метъл сцена. Същевременно не преустановиха съществуването си и макар да нямат ново издание се превърнаха в зряла формация с епизодични концертни прояви. Яркият Groovie Death Metal стил на момчетата е докоснал – не, а целунал пънка! Съответно, свободното им сценично поведение е примесено с известна непрецизност на интерпретираните парчета. Групата, обаче, е придобила своето лице и дори старите им парчета звучат по един нов начин, доразвил пънк влиянията в здрави рифове и превърнал аморфното Death звучене на вокалите на Стефан в личен стил на звукоизвличане! Доста приятния и фокусиран сет не предизвиква масовка от насилие, но регистрира живо присъствие в тъканта на фестивала.

Стефан благодари на феновете, отбелязвайки че групата продължава да бъде подкрепяна, въпреки че е единствената без официален сайт и профили в социалните мрежи. Това може би ще оправдае липсата на техен сетлист, защото човек, който по време на изпълнението им съсредоточено си правеше селфита, облегнат на купа сено (Да, такава фигурира в обзавеждането на клуба!!!), пъргаво взе единствения наличен на сцената такъв още по време на благодарностите…

Aten

Aten

Следваха първите чуждестранни гости. Имах извесни надежди, че ще бъдат озвучени и томовете на барабаните, които в последствие не се оправдаха. Озвучаването на клуба, макар и прилично, не бе достатъчно мощно, но пък предоставяше възможност да си поръчваш от бар не само с жестове. Звукът на барабаните бе най-слабото звено в цялата организация и най-вече споменатата липса на звук от томовете.

След тромава подготовка, пред нас са албанските Death Metal-и ATEN. В бавнотемповата начална песен квартета ни демонстрира, че освен основнен вокал, групата ползва и сериозно застъпени беквокали от двамата си китаристи. Подчертано елементарните песни, преминават в трудно контролирана Death Metal виелица, разредена от мелодични пасажи с азбучни хармонии. Неспиращите претенции към озвучителя и дългите паузи между парчетата разводняват още повече сета им.

Aten

Aten

Без съмнение, за да си действаща Death Metal банда в Албания се изисква доста упоритост! Българският фен, обаче, не може да си запуши ушите за аматьорското клатене на ритъма, разминаването на вокалистите и скучноватите клишета в музицирането. Неувереността прозира на всички равнища и феновете изразяват подкрепа с ръкопляскания, но ентусиазма бавно се оттегля към бара. Когато претенциите към мониторите са изчерпани, започва обсъждане кои от парчетата да отпаднат, заради забавянето и очевидно охладнялата публика. Все пак представят за нас песен от предстоящия си албум, което не се отличава съществено от досега изсвирените. Следва ново колебание дали да продължат сета си. Кратко „Bay!“ от вокалиста им – Enea слага край на взаимното половинчасово изтезание.

Сетлист ATEN:
1. Shine as Aten
2. No Command
3. At Least Escape
4. Horns of Evil
5. When Love Bites Your Soul
6. Eternal Empire of Doom
7. Deathcraft
8. Morbid Temple
9. Babylon Creed

Hyperborea

Hyperborea

Тук последва наказателната акция на HYPERBOREA! 2015-та е годината, в която родните класици ще бъдат запомнени с върховата си форма. Безкомпромисно, без колебания, със завидна бързина и мощен саунд квинтета не само помете публиката, но и направи останалите групи да звучат като подгрявка. Разнообразната им програма, обхващаща всички периоди на бандата, както и нови песни, протече без обичайното чувство за еднообразност на вкопчените в едностранни влияния формации. Сложната ритмика с множество смени във времената бе впечатляващо отиграна от барабаниста им – Антонис. Освен фините податки и сложни преходи за почти всеки такт, той не спря и да куфее, хвърляйки много енергия, която жадно попихме. Според моето скромно мнение, това е и най-добрия действащ барабанист в България! И ако кавърът на DEATH бе представен с почит към оригинала, то версията им на SEPULTURA бе претворена в абсолютно оригинален прочит.

Hyperborea

Hyperborea

Освен майсторското владеене на всички инструменти в рамките на HYPERBOREA, характерните Thrash/Death вокали сякаш придобиха повече дълбочина и сила. Вокалистът Киро, изостави свободното си народняшко общуване с публиката и прие поза, подходяща за фестивалния дух, свеждайки наздравиците до една. За 45 мин. групата успя да ни каже, изсвири и покаже огромно количество качествен метъл, правейки сцената на клуб Maze трудна за овладяване след тях.

Сетлист HYPERBOREA:
1. Soul Consumer
2. Home of My Misery
3. Unseen Hand
4. Zero Tolerance
5. Two Extremities
6. Cryogenic Somnia
7. Suicide Machine (DEATH cover)
8. Slave New World (SEPULTURA cover)
9. Nosferatu

Не знам до колко добре звучеше обявяването на италианците BLAZE OF SORROW за манияшка група с втори концерт за годината!?! Факт е, че имахме възможност да видим нещо наистина свежо и различно от пеещите на родния си език Black/Doom-аджии. Акустичното начало навяващо асоциации с късния AMORPHIS премина в мелодичен Black Metal, който италианските текстове съотнесоха към някои от особеностите на MOONSPEL.

Така очертаната картина премина в по-епични и акустично ориентирани моменти, които се редуваха с Black пасажи без рифовка, като двете техники се съчетаваха колажно, без преходи. Сред мелодичните им решения имаше и доста сполучливи хармонии и модулации, които обаче звучаха клиширано и с остри спомени за BATHORY, OMEGA, дори James Brown. За да останем фокусирани върху влиянията им спомагаше и твърдата 4/4 ритмика, която често докосваше Gothic образците. Солата и на двамата китаристи бяха решени в поредица от шестнадесетини с много ехо, което отдалечаваше музиката от метъл попрището и я тласкаше повече в авангардните течения. Мисленото и ефектно сценично поведение не маскира някои гамови несъответствия в солата. Утежнената от много повторения структура на песните, сякаш подсилваше ефекта от грешките на музикантите. Мелодичният им Black Metal, подкрепен от стандартните за стила вокали, не доби ясен почерк и остави публиката повече в съзерцателно състояние. Естествено, умората ни вече си казваше думата, но все пак успяхме да извикаме момчетата за бис, в който те представиха допълнително една своя композиция.

Сетлист BLAZE OF SORROW:
1. All`ignoto
2. Il soffio del sole
3. La conquista del cielo
4. Il passo del Titano
5. Echi
6. In memoria
7. L`ascesa
8. Ma il vento ricordò mio nome…
Бис:
9. Еterno tramonto

В 01:50 ч. оцелелите фенове, както и много от гостуващите групи се отправиха към афтърпарти, макар на следващият ден да предстоеше по-дълга програма. Оптималната, по моя преценка, посещаемост за мястото на провеждане на фестивала, вещаеше неговото продължение.

Rock Thrashler

Снимки: Сашко Мойсов ©

Видео: Сашко Мойсов и Mrazek

Исторически очерк на третата Балканска война – очаквани резултати и специфични елементи (Autumn Souls of Sofia Festival – 9-10.10.2015) – Част втора

Вечер на крайностите: APOTHEOSIS, ГРУПА Х, DISTORTED REALITY, ТРАВМА в Club 3 Ushi

Сезонът в Club 3 Ushi сякаш не е спирал, но някои от септемврийските му събития ме подведоха, че с есента се възприемат ценностите на right time движението. Въпреки обявената строга рамка на концерта, самият му старт закъсня с 50 минути.

Травма

Травма

Група ТРАВМА обяви последната си изява, преди неопределено дълга пауза да е именно в днешния ден (5 септември 2015 г.). Триото, което успя да предизвика най-сериозните мош размирици в друг един клуб преди време, днес излизаше някак с по-кротката си визия. Среднотемпов Thrash/Punk инструментал въведе всички ни в леко изкривените орфееви владения.

Травма

Травма

Стилистично разнообразните изразни похвати на триото ни зачекват от Thrash рамката си, за да ни хвърля през Grind, Black, Hardcore и дори Hip-Hop влияния. Текстовете са предимно на български език, но не липсват и изключения. Вокалите се движат между ниския харш, истерията и мръсното разпяване на по-мелодичните моменти. Голият откъм ефекти бас леко затваря звученето в ограниченията на елементарността. Краткия чалга/джаз пърформанс след четвъртото парче разрязва сета на ТРАВМА, за да продължи със запознаване с още тяхни влияния. Doom, Modern Metal и афинитет към Heavy Metal-а ни въвеждат в по-мелодичната част от творчеството им в следващите три песни. След това момчетата си позволяват една разходка в пионерския метъл чрез осакатен по социалистически звук и демонстрация на чалга-метъл със текст на сръбски. Кавърът на HIPOCRISY „Mind Corruption“ бе изпълнен по начин, който недвусмислено показваше, че парчето въщност е обработка на „Mendatory Suicide“ на SLAYER. Интересното е, че същият кавър се изпълнява и от индонезийската група TRAUMA! Тук нашата група вече бе изпълнила плана си за вечерта, заедно с бисовете, но не прекрати последната си изява, за наша радост. Grind-овия Punk „`Бати шибанията“ и още един Hip-Hop Metal химн, доунищожават детското в нас и довършват участието на травмираните на 55-тата минута.

1. Интродукция
2. Гладна земя
3. Ядрен взрив
4. Изнервяш ме
5. Смъртна присъда
6. Обречени
7. Жестокост и насилие (нова)
8. WC Spider
9. Kurvo prokleta
10. Mind Corruption
11. `Бати шибанията
12. ?

Distorted Reality

Distorted Reality

Вторият концерт на DESTORTED REALITY след възстановяването им, предстоеше да се случи. След като на първата си изява на 04.07.2015 в Rock Bar Fans квартета представи само две песни, днес програмата им бе по-щедра. Към възстановените им най-ранни и все още незаписвани песни те бяха добавили и някои от известните им значими постижения.

Distorted Reality

Distorted Reality

Представените пет композиции ни напомни, че силата на DISTORTED REALITY е в по-бавните песни в кръвната група на SORROW и WINTER. Дори в по-бързите пасажи, онова Doom усещане се запазва от тънката мелодична линия на този подстил Death Metal. И въпреки, че това може да остави впечатление за тромавост, добре артикулираните барабани с фин усет към запушените чинели, отваря динамиката на песните на ветераните. Вокалите са само в Death стилистиката на ниския, титаничен рев. Автор на последното парче („Bloody Dreams”) от сетлиста на групата е небезизвестния метъл филантроп и познавач на музикалния екстремизъм – Борко, който следи за нас от по-добрия свят. Новия живот на групата му дава и една по-прецизна опаковка, заедно с друга ранна композиция “Sadistic Surgery”. Кратката програма логично бе увенчана от бис. В името на прецизното си представяне, DISTORTED REALITY повторика първото си парче. Повече от половинчасов сет ще очакваме от групата завбъдеще!

Distorted Reality

Distorted Reality

1. Madness Of Reality
2. Sorrow And Death
3. Affliction
4. Sadistic Surgery
5. Bloody Dreams
Бис:
6. Madness Of Reality

ГРУПА Х, освен че рядко се представя на живо, претърпя и своята метаморфоза. Смазващият български алко-грайнд дринк метал на „Fuck D(emo)“ отпреди десетина години, изживя своя апогей и когато момчетата влезоха в студио през 2014 г. за второто си демо „Нищо не печелиш“, творческият им нагон се изля в по-конвенционален Brutal Punk. За изминалото време това израстване не е необичайно и съответно текстовите послания надхвърлиха двукомпонентните словосъчетания и скандирането на различни видове високоалкохолни напитки.

При закъсняващото с над час начало на сета на ГРУПА Х, към 22:50 ч., когато те стигат до сцената, алкохолното влияние е взело своето и стария дебилизъм лесно се изтървава в изявата. Макар и да започват с новото „Стружка“, виелицата от шум зацикля в еднакви песни, където китарата няма конкретна функция, освен аморфния шум. Там, където двамата вокалисти не имитират старателно повръщане, тече нещо като пиянско караоке на неизвестни песни… Обстановката се гмурка в дълбините на инфантилизма с текстовете: „Heavy Metaaaaaaaaal, ти си педааааааааал“ и „Косми. Голи цици…“. Директните душеизлияния определят границите между парчетата, а амрфната китара търси спасение в рифа от „Seek and Destroy“ за поне четири трака. Хитовете от футболните агитки и Noise Punk акценти са разхвърляни между хитовете „Зъбобол“ и „Кирката“. За 50 минути ГРУПА Х успя да сътвори най-лошото си представяне, което аз съм виждал за цялото им петнадесетгодишно съществуване, въпреки големите ми надежди от новия им материал. Крещенето и неопределения шум не позволи да диференцирам точно определен сетлист, но подозренията ми се въртят около 19 изпълнени мотиви за парчета.

Apotheosis

Apotheosis

След мощния хаос, македонските гости трябваше да демонстрират своите способности! В някакъв смисъл наивното и същевременно неизвестно за мен име APOTHEOSIS, не предизвикваше определени очаквания. (Оказва се, че още две групировки от глобуса са избрали същото име за себе си…) Какво ли ни бяха подготвили нашите братя, както ги обяви основният организатор – Гого (The Other Side, DISTORTED REALITY)?

Apotheosis

Apotheosis

Минути преди полунощ, APOTHEOSIS подходиха плахо към своя сет. Представата за Melodic Death Metal на югозапад се оказа доста нежна. Doom/Gothic инвенциите бавно ни поглъщаха, докато вокалистът Благоя Петровски достигна до пълните си възможности… Доста прихващащите като мелодика и стуктура песни, черпеха от най-добрите образци на PARADISE LOST, MOONSPELL, DARKSEED и AMORPHIS. Тази мелодичност, разположена най-често върху 4/4 ритмика, хем беше сякаш с познати схеми на музициране, хем беше композирана така, че да носи удоволствие при слушането, независимо от асоциациите, които предизвиква. Харшовите и меките вокали на Благоя падаха с такава точност и прецизност по тоновете, че намаше нужда човек да се съсредоточава, за да попие от удоволствието. Заявявам, че това бяха най-добрите вокали, които аз съм слушал в Club 3 Ushi! Стилът на свирене на барабаниста им бих нарекъл „стероиден“, което се отразяваше на прецизността на ударите, още повече, че говориме за равноделни Gothic набивки. Ползваните клишета в стила не бяха цитати и определено носеха висококачествено удоволствие при възприемането им. Въобще APOTHEOSIS бяха приятна изненада! Когато те подходиха към финала на сета си, ги извикахме на бис. Заедно с бисът си, те представиха всичко на всичко – 9 песни, колкото има и в дебютния им албум, запълвайки непретенциозните 50 минути свирене. Въпреки доброто впечатление, което успяха да направят, равнището им все още е провинциално за по-сериозни изяви.

Apotheosis

Apotheosis

Към 00:45 ч. оцелелите се отправихме към афтърпартито в The Black Lodge, където нямаше останали много сили за вилнеене…

Rock Thrashler
Club 3 Ushi, София, 5.09.2015

Снимки: Йосиф Милчов и Apotheosis

MATUBES се присъединяват към концерта на HARAKIRI FOR THE SKY, IXXI и BOLG в София на 27 ноември

Българската Black Metal група MATUBES ще открие със зловещите си ритуали концерта в София на австрийската Post Black Metal шайка HARAKIRI FOR THE SKY, шведската Black/Thrash Metal група IXXI, българските Black метъли BOLG. Към събитието на 27 ноември 2015 г. ще се присъедини още една родна банда. Съвсем скоро ще обявим и мястото на провеждане.

Matubes

Matubes

Билетите вече са в продажба в мрежите на eTicketsMall и Ticketlogic на цена от 20 лева.

Отломки от последната глава (Втори ден от Youth music fest – Левски 2015)

Отломки от последната глава1
(Втори ден от Youth music fest – Левски 20152)

Град Левски е едно от многото китни български градчета, които съпротивлявайки се на тенденциите на времето, продължават да оцеляват и да съхраняват топлото спокойствие на нашата провинция. Сякаш преоткривайки красотите на родината с вазовия ентусиазъм, рок-концертите продължават да завладяват нови дестинации за изява на истинската съвременна култура и доближаването й до хората, чието битие продължава да има своите ограничения, поради едни или други причини. Фестивалната култура докосна множество кътчета от страната ни, този път по един истински начин, а не както някога – по разпореждане да бъде натиквана из обезлюдяващите ъгли на България.3 Приветлива и красива пешеходна зона ни отвежда до общината, където приземната издигната площадка се явява естествена сцена на концерта.

Ciroza

Ciroza

Събитието няма достатъчно реклама по обичайните рокаджийски канали, а и в рекламирането му има известна неадекватност и липса на информация за участващите банди, поради което се съсредоточавам върху му по времето, когато тече неговото начало на 15.07. Все пак организаторът е разделил алтернативните от по-твърдите групи и решавам, че си заслужава, макар и пропуснал първия ден4, да видя металната вечер на 16.07. Така попадам в чудното кътче от красота и спокойствие. „Левски ще стане малката Каварна за дните на фестивала.“ – гласи един от слоганите. Моментално се уверяваме в това, когата скромната ни компания от четири човека предизвиква двадесетминутен хаос и неразбория в заведение на самообслужване с десетки маси, където сме единствените клиенти…

Някъде между 15:40 ч. и 18:00 ч. добиваме първите впечатления от саундчека на групите под парещото слънце. Става кристално ясно, че озвучаването е традиционно за селски събор и групите ще трябва да си отвоюват вниманието на фигурите, зовящи се „озвучители“ в подобните на този случаи. Не че параметрите на техниката не са задоволителни, но онова характерно ретро-пестеливо ползване на материалните блага, характерни за периода на колективизацията, ни връща към едно историческо по своята същност мероприятие. За да е пълна деведестетарската картина, дългокоси или на цветни гребени момчета с китари сякаш се прокрадват на малки групи под критичните погледи на формалното общество, чиито редки все още представители са прехвърлили границата от 400 ml. твърд алкохол в ранния петъчен следобед. Въпреки някои акценти от миналото, витае радостната свобода от предстоящия празник, който е свързан и със 70-ата годишнина от обявяването на Левски за град. Необратимостта на времето, освен от рок фестивала, е белязана и от жизнеутвърждаващия колорит на съвременната демография.

Среща с менторите [Grimaze]

Среща с менторите (Grimaze)

Звънкият глас на актрисата Ернестина Шинова разцепва гъстата мараня, посредством концертната уредба, за да прикани музикантите към среща с менторите в общината! Махалото на времето се люшва отново назад, протягайки се към приветствието на партийния секретар на региона… Ментори на фестивала са Николо Коцев (КИКИМОРА, BRAZEN ABBOT), Славчо Николов (Б.Т.Р.) и Антон (Тони Сатаната) Арнаудов (РИЦАРИ НА ОГЪНЯ, IVORY TWILIGHT, ENTHRONEMENT), който е и съ-водещ на събитието. В общината, с чиито пари протича събитието, менторите дават приятелски съвети на младите музиканти, свързани с успешното представяне на сцена и отговарят на въпроси. Отнема час, за да се осъществи отписването на тази част от общинските активи на фонд „Култура“, предвидена по държавните стандарти за менторстване в полза на поканените ментори и организатори.

Артистичната небрежност на Ернестина Шинова, „подкрепена“ от дървеняшкото сричане и забоден нос в сценария на Тони Сатаната, ни дават да разберем какво се има предвид под строфата „Концерт на VENOM с водещ Кеворкян“5! Абсурдистките изявления, очевидно са писани от хора, които освен, че са нямали понятие от рок концерт, са нямали и връзка помежду си. Откъси от хвалебствия на общината, представяния на групи, исторически ракурси, рекламни похвати на замесената фирма и загадъчни призиви за цветния живот на различните са залепени еклектично и изказно-разнородно в един текст, който е труднодостъпен в пъргавите подскоци между тематиките, дори за академична аудитория. Да не споменаваме, че всичко е в името на Център за социални услуги, менажиран от съответната фирма по програма за толерантност „Равни под слънцето“

Headbengers

Headbengers

Първи на сцената в 19:30 ч. са HEADBENGERS. Групата отговаря на името си, колкото HARDCORE SUPERSTAR свирят Hardcore или EAGLES OF DEATH METAL свирят Death Metal… Мелодично-купонджийските им кавъри са изпълнени с New Wave/Hard Rock маниер и с хижарско настървение. Усетът им към акустичните моменти и мелодичните хармонии е притъпен от предпочитанието към евъргрийните (Да не кажем ресторантския репертоар…) и известна непрецизност на изпълнението им. ANATHEMA, BEASTIE BOYS, AMORPHIS, NEIL YOUNG и WHITESNAKE попадат в този си ред в подбора с най-популярни парчета. Основният вокалист на квинтета с холандски барабанист има повече декоративни и експресивни функции. Най-добрите попадения са изпяти от единия от китаристите на формацията, който дори захвърля инструмента си за вокалното изпълнение на дамския сърцеразбивач „Ain`t No Love…“. Купонджийско, но малко плахо, начало под все още напичащото слънце.

Под звуците на започналия концерт социалната структура и съставът на публиката се облагородяват. Между сетовете музикантите получават подаръци от Соник старт ООД и общината, както и дипломи за участието си в каузата на фестивала. Продуцент и сценарист на събитието се явява Андрей Слабаков! Присъствието му успешно разстрелва рок феновете чрез рекламна фланелка на автомат Калашников! Да си „продуцент“ на фестивал, организиран от община и частна фирма, означава да застанеш на пътя на парите между истинските продуценти и музикантите. А да си сценарист на рок-концерт, където артисти представят себе си, а в останалата му част еклектиката е взела връх, означава да повериш на свой роднина „подреденото“ водене. Сценарият, освен че едва ли ще вземе „Оскар“, вероятно няма дори да стои добре в биографията на автора си! Позата „Помагаме на младите рок музиканти“ в една такава ситуация е толкова пошла и лъжлива, че аз не мога да преглътна възмущението си. Не, че Андрей Слабаков не е един от великаните на българската интелектуална мисъл! Но смятам осъществяването на лятно артистично турне на гърба на млади музиканти за недопустимо! Разбира се, виновни за това са хората, които принудиха артистите ни да се превърнат в просители пред общините, а хората на науката – в екологични и разни други видове рекетьори, даващи оценки с разрешителна стойност за престъпленията на мафията! Умът е оръжие, но нека то не бъде насочвано срещу най-младата, най-чистата, най-отдадената и най-уязвимата част от обществото ни!

Axez

Axez

Малко преди 20:00 ч., за да ни развеселят, на сцената се качват пънкарите от AXEZ. Те ни заковават с класическия пънкарски чук „Sick On You“ и видимо привличат фенове към сцената. Разнородните музикални предпочитания на групата повеждат представянето им в една разнообразна селекция от кавъри. Алтернативните и Rap-Core песни са последвани от кавър на REDNECK, преминаващ във фрагмент от „Roots Bloody Roots“ на SEPULTURA. За момчетата е характерно повече живото и енергично представяне, отколкото някакви музикални достойнства. Пънкарското излъчване всъщност е по-голямата част от чара на представлението им и е независимо от стила на конкретните парчета. Именно за това на последния им – шести трак, въпреки небрежното свирене, пред сцената се оформя и първия moshpit, съставен предимно от колеги – музиканти. Стегнатото 25-минутно изпълнение завършва с упоменатите подаръци и снимки с атрибути на кампанията. Това бе и групата, която обърна най-много внимание на публиката, слизайки сред нея след изпълнението си и раздавайки много положителни емоции.

Foretold Dead

Foretold Dead

В 20:25 ч. за своето представяне излизат непознати за мен младежи с колежанско излъчване. Дупничаните от FORETOLD DEAD захващат първата си песен „In Cold and Dark Days“ с усет за мелодичност, напомняща зрелите творби на AMORPHIS. Когато по-рифовото им лице се разгръща на парчето „Voids of Hell“, техническите умения на момчетата не могат да останат незабелязани! Техничен Thrash Metal, напомнящ за късните KREATOR е обагрен с мелодични залитания и модерни похвати на свирене в екстремната сцена. Това носещо удоволствие впечатление се запазва и в песента „Погубена нация“, която изпълняват на български език. Кавърът на MEGADETH „Tornado of Souls“ е поднесен с прецизност и чуваема следа от авторски прочит. Докато свирят авторското си „Burn It“, FORETOLD DEAD вече са ми станали любимци и се наслаждавам на уменията им, които обещават много за в бъдеще. Възгласите за бис не съвпадат с програмата на фестивала и участието на дупничани отброява едва 30 минути. 30, но какви…

FORETOLD DEAD участват за втори пореден път на Youth Music Fest. Първото мероприятие на „Соник старт кампания за „Толерантност – „Равни под слънцето“““6 се е провело на 29.08.2014 г. в гр. Драгоман. Не се учудвайте, че не сте разбрали за тези тъй благородни събития, подпомагащи българския рок! Всъщност, на радетелите на „стопанската дейност в социалното предприемачество“7 въобще не им пука колко човека ще посетят събитията им! Този тип „стопански“ организации са създадени, за да източват бюджетите на общини и различни държавни социални структури, подпомагайки безпроблемното фактуриране на разходите по различни налични програми. По същия начин едно „Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза на „Програма „Произведено в България“““6 (Последният да затвори вратата!), се опитва да не допуска никой продукт да не напусне страната, без да си е платил рекета, докато някой им върши доброволно и безплатно работите. Въпреки че няма да откриете каквато и да е информация за лица с изпълнителни функции в Соник старт ООД, нито нещо повече от философски построения за дейността й, пъпните върви на далаверата, изглежда, водят до такова гнездо на оцелелите пост-ДС мутроидни структури, каквото е гр. Дупница. Оттам експанзията на този сравнително нов тип социален паразитизъм е обхванал вече към две дузини общини. Този тип социално-общински предприемаческо-спомагателни обединения се създават от бивши офицери в репресивния апарат на комуниадата. Тяхната основна функция е ограбването на парите, които биха потекли към нуждаещи се хора или реален бизнес и разпределянето им между общинските чиновници и новите мутроиди на България. А че младите ни рок-групи ще подпомагат тази дейност безплатно, е ясно по презумпция на тези „подпомагащи сцената“ елементи. Наградите за музикантите са рекламни материали и порцийка храна8.

Battle Steel

Battle Steel

Слънцето преваляше, когато дойде време за трибюта на MANOWAR – BATTLE STEEL. Крехките младежи и техният отец и вокалист ни представиха един подбор от творчеството на вдъхновителите си, който, макар и не особено впечатляващ като изпълнение, стопли сърцата ни с познатите от хиляди купони парчета. В една такава войнстваща обстановка ползването на аутокю се оказва неудачно решение, най-малкото, защото основният рицар трябва да е с очила! Нещо, което внася анти-имидж на фона на само петте песни, които се интерпретират. А да четеш текстове, които публиката знае наизуст е неуважително, все пак. Пищим, попълвайки някои липсващи тонове от вокалите и горещо изпращаме групата от Горна Оряховица към 21:25 ч.

Алтернативно-пънкарливите пловдивчани от PARANORMAL почти веднага взимат нещата в свои ръце. Включеният в състава им DJ обогатява звученето, което прелива от мелодии към хип-хоп и от пънк към алтернативен поп. В традициите на съвременния радикализъм песните им побират и сериозно количество Reggae компоненти. Разхвърляното им, като стил, изпълнение подсказва купонджийско настроение, но сякаш не успява да уцели съвсем точно феновете, които са тласнати повече към анализиране, отколкото към съпреживяване. Квартетът запълва своя половин час с вихрено шоу и букет от анархистични звуци.

Paranormal

Paranormal

– Някои хора освен за „Солджу Форджу“ и „Смока“, не искат да си отворят ушите за нещо ново и различно! – напипва една от болните теми менторът и водещ на концерта Тони Арнаудов – Сатаната в едно интервю, което вече трудно се открива в нета, заради скандалния си тон. Личност – легенда по силата на дългогодишните си творчески усилия в метъл попрището, Тони се е институционализирал на фестивала по един по-различен почин.

Забележително е радетелството на този ментор за новите банди! Имената на две нови банди, които обаче не свирят на фестивала, са изтъпанчени на плаката му, само защото той свири в тях. Това, което е довело Тони Сатаната в гр. Левски е същото, което го подтиква да се зове „ивент мениджър на „Център за сценични изкуства „Stage 51“““6! Менторът събира парите и предава на музикантите висшочайшото си присъствие! Това е човекът, заради когото пловдивската сцена е смазана, обречена от безплатните си изяви в центъра, известен повече като клуб „Stage 51“. Там младите музиканти получават единствено поле за изява, подарявайки своя талант, инструменти и труд на ивент мениджъра! Поради това, кадърните от тях се отчайват и престават да свирят, за да бъдат заменени от по-млади, по-ентусиазирани и в крайна сметка – по-наивни младежи. Това принизява сцената, защото там остават да свирят по-некадърни групи, съсредоточени върху правенето на кавъри. Поради това, град с огромен културен потенциал е превърнат в развъдник на клонинги на NIRVANA. Та в гр. Левски Тони раздава по един ламиниран лист хартия с надпис „Грамота“, откъснат от бюджета на общината с фалшивата си стойност. Докато едва ли води групите безвъзмездно в тази кампания, където едни са толерантни, а други меркантилни!

Grimaze

Grimaze

В 22:00 ч. на сцената са вече GRIMAZE. Забележителната столична формация е наистина толерантна по отношение на колегите си, с които споделя сцена, поради което имам удоволствието да ги наблюдавам по-рядко, отколкото ми се иска. Докато трае подготовката, тече блусарски риф и ни се разяснява: „Ако някой не е запознат със смисъла на лириките ни, то ще кажа, че в тях се пее за това, че слабият побеждава другите, а силният побеждава себе си.“ Stoner звук и BLACK SABBATH-овско усещане подхващат сета. Блус базираният им тежък стил отсява публиката. Случайните зяпачи и фирмените представители биват отблъснати в периферията на площадното пространство, а феновете видимо се утаяват към сцената. На второ парче вече има свободен коридор между двете множества. Квартетът интерпретира с изключителна лекота подбрани сложни композиции на GOJIRA и PANTERA, докато оставя по-първичните форми за авторските си песни. Различните композиции преливат през контролирани микрофонии, постигайки Sludge настроение. Освен интересната музика, групата се представя и като забележително шоу, изпълнено от отдадени артисти. Рифът от „Domination“ на PANTERA вдъхновено е включен в една от авторските им композиции, от което последният им пети трак, който е кавър на същите, сякаш е ограбен и остава не така енергично изпълнен.

Grimaze

Grimaze

Достигнали своята ярка регионална идентичност, придаваща им култов статус, група CIROZA ще затворят тази вечер от фестивала. В 22:40 ч. обезпокоителна интродукция от сирени, съчетани с шумове и части от декадентски изказвания на Т. Живков, изострят чувствителността на присъстващите към представлението. Следва мощно забиване на Thrash Metal чукове от последния им албум, които внушават всеобща значимост на бандата, формирана в трудната и неблагодарна среда на българския северо-запад. И ако GRIMAZE отсяха публиката, то CIROZA буквално я почистиха, за да изкристализира истинския фестивален купон. Тежкото прецизирано присъствие определено вдигна качеството на концертната част от мероприятието. Момчетата зарадваха феновете и с нова песен! „Stop The War“ се сля с общия монолитен звук, подсказвайки известна степен на автоцитати. Докосвайки обезпокоителните часове на денонощието, „Arise“ на SEPULTURA удари тежкия си печат върху присъстващите. За довиждане чухме и вечния им пънкарски хит „Диагноза Цироза“. Безпристрастен часовник показващ 23:10 ч. сложи край на развихрилото се забавление.

Ciroza

Ciroza

Една по-кротка част продължи с акустични изпълнения край фонтана на града.

На следващата вечер фестивалът щеше да продължи с концерт на БТР и John Lawton. „Избраните“ групи да подгреят бяха групите, които са решили да останат в града – AXEZ и STENLY STEFANOV`S PROJECT. Доколкото става трудно да отидете в някое малко населено място, без от ъгъла да изскочат хедлайнерите на втората вечер, сметнах да спестя, както описанието им, така и присъствието си на финала на едно събитие, което ме възмути достатъчно. За разлика от младите групи, БТР и John Lawton свирят за прилични хонорари не защото са по-добри, а защото от по-дълго изучават далаверите по общините. Има фестивали и общини, които наистина подпомагат младите групи. Но аз апелирам към музикантите: Не се подарявайте на разни асоциации, фирми, културни програми и подобни лицемерни словоблудства, заради едната изява! Ако някой иска да ви подпомогне, нека плати за труда ви! Стига парите са текли към администрация и милиционерски фирми! Не се подарявайте, за да не ви смятат за безплатни!

Зачестяването на кметските далавери с рок-музиката са добре изразени от безименния автор на стиха:

Кметот Кайо е титан
И е виден меломан,
Он след Весна се закани,
Slayer в село да покани.
Не е туй задача лесна
Slayer да забиват в Кресна,
Но изтъкнатиот кмет
Е човек с авторитет,
И каза им: „Ке ви платя,
С бюджет от общината,
Туй ке ви е хонораро,
А за кресненци – мукаро!“
Идат Slayer на площадо
Там се сбрало старо, младо;
Изправи се Том Арайа,
Извика при него Кайо:
И му вика: „Абе, кмете,
К’ви са тия шимпанзета?
Ние да не сме „Кристали“,
Та да пеем пред мангали?“
Кайо го успокои,
Още пари му брои.
Обеща, че ке им плати
на човек по сто заплати.
И започна джамбурето –
В Рилци, Крупник и Полето,
В Церово и Зелен дол
Пее се „God Hates Us All“
Само тъпите тюфлеци,
Играт оро и гюбеци.
Дейв Ломбардо нервира се
И от столо надигна се,
Па като засука палката –
Баш на Венко в баданарката.
После вземе барабано,
Кат го метне към мегдано
Точно в тиквата на Поли –
Слон да му го нафърфоли.
Разпищеха се селяците,
Изпокриха се в шубраците,
Само Кайо остана
С гордо вдигната глава.
И кат на единствен фен,
Му запяха тоз рефрен:
„Кайо, големец си ти,
Яж ми куро, Симитли!“

Сякаш за да потвърди мисълта ми, Меката на упойващата картофена индустрия9 също става арена на младоспомоществувателствуването: „Старата традиция да се дава сцена на Български рок групи е с ново име в курорт Боровец – BoroRock.“ Какъв величав слоган! „Стара традиция“? Ето и облагодетелстваните младежи: RESPONSE, HORIZONT, ZONA, SEVI и за финал – Николо Коцев с КИКИМОРА… Г-н Коцев, който бе блъснат доста твърдо от българската действителност в музикалния бранш, може да менторства или да свири в зависимост от това, колко мошеници са се наредили да източват средствата по програма „култура“ на общините. В гр. Левски бяха много…

Rock Thrashler


1. Доколкото авторът работи по един проект, описващ част от историята на българската рок и метъл сцена, тази статия се явява смислов край на тази история към настоящия момент.
2. Изписването е оригиналното за събитието, както е публикувано на малкото места, където бе рекламирано.
3. Визираме мероприятията от времето на зрелия социализъм: Младежки рок конкурс в гр. Мичурин; Национална рок панорама – Видин; Конкурс за авторска песен на млади изпълнители – гр. Толбухин; Рок-фестивал Габрово; Рок празник в гр. Троян и т. н.
4. Групите, за които няма да ви разкажа са: SMOKIN` BARRELS, CITIZEN ERASED, STENLY STEFANOV`S PROJECT, PANIC STATION, SIMAI, IN DYING MOMENT и IZIDA
5. Цитатът е из песента на КОНТРОЛ – „Ужас“.
6. Използвам умишлено такава пълна (и неправилна според съвременния правопис) форма на затваряне на кавички, за да подчертая някои аспекти на оригиналните заглавия на едни, по същество грабителски структури, които ползват толкова клиширани и същевременно обезличени от преупотреба имена…
7. Част от представянето на Соник старт ООД в официалният им сайт.
8. По текста на Милена „Защо“.
9. Курортът Боровец стана арена на мутренски войни още от началото на прехода. Капитал за изкупуването на хотелите и строежа на нови такива, най-често идваше от наркопрестъпността. По документи огромните печалби се генерираха от небивало бурния растеж на самоковските картофи през 90-те!

Фотогалерия: Sea Of Black 2015

Фестивалът Sea Of Black 2015 в Летния театър, Бургас, 6 август 2015 г. Прочетете репортажа.

Снимки: Mrazek ©

Фотогалерия: SOURCES OF I и BELGARATH в София

Концерт на две български Black Metal групи в столичния клуб Три Уши. Предвожданите от белгиеца Deha, SOURCES OF I представиха дебютния си мини албум, подкрепени от BELGARATH.

Снимки: Mrazek ©

JUDAS PRIEST: An Act Of Affection

A lot of people in the „metal scene“ have been bringing up the futile objection to bands announcing farewell tours, and then continuing to tour. In the case with JUDAS PRIEST, their EPITAPH was thoroughly justified. Rarely have they been as close to perfection, and stretching to give their absolute all in recent years. That they didn’t wait too long to announce another album and tour, was an act of loyalty to their fans, rather than a trick – a fact which needs no explanation to those involved in the love affair with PRIEST for over 40 years. While still having attended only one show on the current tour, my feeling is that of ease and intimacy, of demand and pressure having been lifted off Priest’s shoulders, with the completion of Epitaph.

Judas Priest

Judas Priest

Redeemer Of Souls itself, with the promise of being „classic Priest“, is far from the quality of their latest studio rendition, let alone the quintessence of Metal which is for example Screaming For Vengeance. They do lie on their glory; with that said, the album is almost every bit enjoyable: whatever this classic band offers as easy-listening, outweighs in quality a myriad of contemporary rock and metal acts. Songs like Dragonaut (nevermind the title), Redeemer, and March Of The Damned are instantly catchy, while Halls Of Valhalla is another opportunity to display Rob Halford’s high-pitched vocal mastery.

Judas Priest

Judas Priest

The Metal God never fails to deliver, although exhaustion spells clearly on his face and body. The fact floods me with many emotions – from feeling for him, to feeling closer to him. He is less imposing and more vulnerable. He is close to us literally, noting how good he felt about the venue, a sold-out 2000-capacity, with only a meter or two of distance between the stage and the first row. („We played in Denmark the other day, where the audience was two miles away – ridiculous!“) A small minus about the Ronda hall of Tivoli Utrecht, is the stage being too high; and the sound of the vocals was somewhat lost in the down-front-centre-stage spot where I was.

Judas Priest

Judas Priest

As soon as the band appeared on stage (right on time and with no support, woo-hoo!), Mr.Tipton felt the audience with his penetrating gaze, and then maintained the eye-contact, while encouraging the fans to sing along the lyrics. Richie Faulkner provided the muscles and glamour of the rock show, while Mr.Hill and Mr.Travis appeared genuinely enthusiastic as ever.

Judas Priest

Judas Priest

And such was the atmosphere that instantly set in between band and audience. Within myself, there was the mixed feeling of happiness and the hesitation to let the band go, after two short hours.

Judas Priest

Judas Priest

The concert opened with Dragonaut, to quickly pick up with the groovy heavyweight Metal Gods. After the playful favourite of Devil’s Child, something quite unexpected happened with me.

Judas Priest

Judas Priest

Victim Of Changes began – and I burst in tears.

Judas Priest

Judas Priest

I try to put a name to the emotion, and come up with this… nostalgia. Nostalgia, however, in a very special sense, as described by Halford in a 90s interview which stuck with me: „Nostalgia is a human necessity – it is affection.“ Victim Of Changes represents the whole history of my affair with Priest, which seems to have initiated in the dawn of time. I was crying, and I still am while typing these lines. I don’t want anything to change in my love with Priest. It won’t!

Judas Priest

Judas Priest

Enough with being whimsical. JUDAS PRIEST are not 90-years old, they are young men, mostly in their 60s. However, their attitude defies even that, exemplifying spirit over matter, and the mere number which age ultimately is. As the concert progresses, I get the distinct feeling of Rob fancying himself as a young man still, as cocky and devious, as Rock’n’Roll as he has always been. And while later representatives of metal subgenres get lost in comically faux-intellectual reflections on the genre and its „ideologies“, the Metal Gods have long made the statement of what heavy metal is. It is all about having fun. It is about having fun extremely, electrified, making Judas Priest the epitome of ecstatic musical intensity.

Judas Priest

Judas Priest

The setlist offers the aforementioned four songs off the new album – a relatively small number, making the current tour another „best of“ this legendary band. After Halls Of Valhalla, we plunge into a Love-Bitez delight – which is to continue with Turbo Lover, met by the audience with special exaltation.

Judas Priest

Judas Priest

In between songs, men in the audience shouting „We love you Rob!“ vocalize the emotion for me, stripping me of the hesitation to express it, in order to not offend the entire band. Of course The Metal God is the star – and this gentle, refined yet monstrously expressive man steals the affection. In so many words, we love the man to death. And it fucking bites.

Judas Priest

Judas Priest

A lot of fans sorely miss KK Downing, but the duo of his younger replacement and legendary guitar maestro Tipton simply saturates the soul.

Judas Priest

Judas Priest

In between Love Bites and Turbo Lover, I was happy to hear March Of The Damned, which in its heavy-rock oldschool feel was my instant favourite off the Redeemer album. I had seen a setlist of the tour somewhere which didn’t include the song, and it made me wonder.

Judas Priest

Judas Priest

The song of the same name as the new album follows, and then the aesthetic feast of Rob’s vocal in Beyond The Realms Of Death.

Judas Priest

Judas Priest

It is time for lyrical introspection and vocal precision to give way to pure bacchanalia with Jawbreaker, Breaking The Law, and Hellbent. The biker image of Halford and his whip is sure to give a hardon to even sworn male straights.

Judas Priest

Judas Priest

There is no interval to mark the supposed encore – indeed, why the theatrics. Electric Eye comes, then You’ve Got Another Thing Coming (where I always love to see Rob dance).

Judas Priest

Judas Priest

The question drummer god Travis poses, which song we still want, is brief and rhetorical. Painkiller it is, and one could hear the cracks in the redhot air.

Judas Priest

Judas Priest

We’re Living After Midnight (although it’s still ten o’clock), and Rob takes his time to have the autoerotic ball which has underlied his artistry. He still looks every bit „horny as fuck“, as he claimed he was in the 80s. He still is a mean git on stage – and lovable.

Judas Priest

Judas Priest

What I’m probably missing, is a song off Ram It Down; Blood Red Skies during Epitaph was a blast.

Judas Priest

Judas Priest

With the spectacle coming to an end, there’s a sense of freedom. Love. And gratitude – from band to audience, from audience to band… the gratitude and contentment of still being together after all these years. There’s a deep unadulterated feeling of bliss which the guys’ faces exude, and it is touching and true. They’re as genuine as a rock artist should be, real as „good old southern blues“ (Halford, 2000).

Judas Priest

Judas Priest

Needless to say, I cannot wait until the next time. This time, without a camera. I’ll just be there. The deeply feeling, deeply reflective, yet giving nature of these gentlemen demands all the unmediated, private attention.

Judas Priest

Judas Priest

Setlist:

Dragonaut
Metal Gods
Devil’s Child
Victim of Changes
Halls of Valhalla
Love Bites
March of the Damned
Turbo Lover
Redeemer of Souls
Beyond the Realms of Death
Jawbreaker
Breaking the Law
Hell Bent for Leather
Electric Eye
You’ve Got Another Thing Comin’
Painkiller
Living After Midnight

Text and photos: Beyond The Black ©

Redeemer Of Souls Tour, TivoliVredenburg Ronda hall, Utrecht, 14 June 2015

Качествената антология на метъла е вечна (Running Free Festival)

Бягане през миналото на свободния свят за здраве

Ламанша е пресечна точка в диаметрите на една зона, която роди и отгледа културата, а напоследък, според някои и религията Heavy Metal. Там в края на 70-те под насмешливите погледи на „образованото“ общество едни свободолюбиви, но малко изнервени, типове сътвориха от мазетата си клубове. В тези клубове се вдигаше малко повече шум от в пъбовете за благоприлични работещи пияници. С времето музикатаq родена в тях излезе по широкия свят и се наложи като езика на съвременната култура.

Angel Witch

Angel Witch

Running Free Festival 0

През 1990 г. мейнстримът вече бе успял да сдъвче някои метъл постижения и замеряше с храчки стадионите в упоменатия регион. Monsters of Rock събираше групите, реализирали най-масови продажби на албумите си, а ударната вълна от метъл взрива бе отразена от североамериканския материк в Clash of the Titans. Но клубовете продължаваха да раждат истинските събития!

В леко задимената обстановка 200 твърди фена разхождаха различни питиета из широкия клуб. Предстоеше изява на няколко стойностни банди без или с биографии…

Четирима младежи от някакъв курорт, недалеч от Дортмунд, бяха прекалили със слушането на демото и дебюта на OBITUARY и искаха да представят двете си ЕР-та пред по-широка аудитория. Откриха с мощен Death Metal саунд и впечатлиха сериозно присъстващите с прецизността си. Някакво регионално лейбълче беше обещало да тиражира и дългосвирещ дебют. Така че заинтересованите можеха да си доставят ЕР-тата и да очакват новия MORGOTH чрез Century Media…

Без съмнение клубът предлагаше Джак, защото тая вечер Lemmy бе сред присъствуващите. Имаше проблем с ексклузивното шоу на едни от гостите, поради което вариант на MOTORHEAD бе сформиран на бара и излезе за сешънче. Поради ентусиазма на феновете, покриването на обстановката продължи един час и завърши с масово жизнеутвърдително размахване на средни пръсти.

Cancer

Cancer

Трудното събиране на ветераните WITCHFINDER GENERAL бе преминало пълната програма от перипетии и склонният към мистична тъга квартет представи BLACK SABBATH-овските си вдъхновения с голямо количество ефекти, допринасящи за трансцеденталното усещане в клуба. Събирането им не течеше гладко, което може би щеше да си проличи…

Реализирал вече успешен концертен албум, KING DIAMOND демонстрира новите стандарти на творческия си подем. Разгърнал титаничен глас, обхващащ диапазона от гърлено ръмжане до невъзможни фалцети, титулярът и групата му реализираха спектакъла си, който вече бе впечатлил голяма част от свободния (бягащ…) свят.

Музикалната прецизност на CANCER вече бе покорила Америка с няколко гига. Музикантите демонстрираха потенциала на кралския Death Metal да се превърне в световна сила и да покори света. Мощният им плътен звук обясняваше техния договор с американски издател.

Легендарните ANGEL WITCH също се връщаха от Америка. Под ръководството на неуморимия Kevin Heybourne те представяха новия си състав, който изпълняваше завладяващо както новия, така и стария им материал. Без да се самопрехласват, те показаха автентичната природа на Heavy Metal-а, съчетавайки Hard Rock корените с авангардни Doom и Speed техники.

Running Free

Някои тъгуваха за невъзможността да посетят такива събития, поради репресивни обстоятелства или поради крехка възраст. Въпреки това се оказа, че могат, защото някои ценности в музиката са непреходни! Съдбата доказа и факта, че на когото е писано да пропусне нещо, то той ще го пропусне и два пъти, ако трябва…

Много са нещата, които не се случиха през последните двадесетина години в България. Но още повече са тези, които се случиха – нещо, в което лесно може да се убедите от нашите страници. Христоматийното събитие в метъл културата ни, уникално по мащаба на замисъла си е концертът, за който ще ви разкажа.

Running Free Festival I

Широкият екип, консултиращ избора на лайн-ъп за новия ни фестивал, бе гаранция за сериозно стилово разнообразие, без то да е осакатено от безхарактерност. Второто събитие със задгранични гости, организирано от HMC Metal Force демонстрира мащабно мислене, изпреварващо някои реалности в България… Ранният час за старт на фестивала и тежките (като стойност) хедлайнери предполагаха постепенно ускорение, като на високотонажна машина.

След значителния период на затишие HYPERBOREA успяха да намерят себе си и ни радват не само с изяви, но и с ново творчество. Откривайки за многобройните гости, квинтетът демонстрира висока класа разнообразен Death Metal. Стегнатата им програма включваше балансиран подбор парчета от двата им албума, кавър на DEATH, както и нови песни. Разнообразната ритмика впечатлява в редовно изпълняваната нова композиция „From Within“, която е заявка за новото ниво в развитието на групата. Специално за сета си на Running Free Festival момчетата бяха подготвили неизпълняваната „Two Extremities“. Среднотемповата нова мелачка извади трашарските рифове на преден план, а припевите бяха замесени с 90-тарски Grind разстрели. Под ранното следобедно слънце първите 60 фена имаха привилегията да чуят българския представител да вдига високо нивото на събитието. С известна некомуникативност, след парчето „Nosferatu“ Киро Борейски обяви финала на 50-минутната сценична изява на групата и оттеглянето й в полза на гостите.

1.) Odium
2.) Home Of My Misery
3.) From Within
4.) Beyond Reclaim
5.) Suicide Machine (Death cover)
6.) Children Of The Crisis
7.) Two Extremities
8.) Nosferatu

– Ние и тримата сме болни фенове на MOTORHEAD! – отбелязаха немците BULLDOZING BASTARD в непринуден разговор след гига си. Това ясно си пролича още на импровизирания им чек. Докато тъмни зомбита още пълзяха от ниското към Маймунарника, вариантът на Black Rock`n`Roll се развихри.

Bulldozing Bastard

Bulldozing Bastard

Усещането за авторска трибют банда принизява малко изявата на триото, но онова топло Old-School чувство на автентичен метъл купон е много добре импровизирано от момчетата. Песните следват една след друга без излишно говорене. Когато осмата песен бива представена, северогерманското наречие в английския им е на ръба на разбираемата реч, но обстановката е вече твърде топла, за да им придиряме. Освен твърдата MOTORHEAD основа, някои песни се оцветяват от VENOM и GBH влияния, както и приемат характеристики от съвременната Blackened Thrash сцена. Въпреки разписания сетлист, BULLDOZING BASTARD импровизират и песните излитат разбъркано, според настроението им.

Bulldozing Bastard

Bulldozing Bastard

За тоталния им хит „Go Fuck Yourself“ на сцената са поканени част от организаторите от HMC Metal Force, както и един от членовете на другата група на вокалиста/китарист Genozidёr – OBSESSOR. Освен жизнерадостното развяване на средни пръсти, имаше освещавания с бира, опит за покушение над Törmentör (Metal Force, AXECUTOR) и всеобщ неконтролируем пит на сцената и пред нея, дал материал за бъдещата класика във фотографското изкуство! Въпреки че песньовката „Оди се шейкай“ обикновено завършва участията на германците, те добавиха пропуснатите от сетлиста им песни към програмата си, преди да се оттеглят.

-2 – 0.) Саунд-чек
1.) Under The Ram
2.) Bulldozing The Vatican
3.) Tornado
4.) Motorized Metal
5.) Full Speed Ahead
6.) The Hammer
7.) Chainsaw Inquisition
8.) Let the Bastard
9.) Mayhem
10.) Go Fuck Yourself
11.) Black Leather Uniform
12.) Black Metal Slut

След потния край, триото оставя инструментите си на микрофония в Sludge маниер и се оттегля, за да организира видео-филма си за участието си на този фестивал. Това видео включи по-късно и нахлуване на сцената по време на сета на ANGEL WITCH… След 50 минутния сет на BULLDOZING BASTARD остава чувството за известно еднообразие в творчеството им, но пък купонът е на лице.

Caronte

Caronte

Леко закъснение от програмата започва да се натрупва, но изявата на квартета CARONTE започва приемствено отново с контролирани микрофонии. Вдъхновени до голяма степен от BLACK SABBATH, италианците ни потапят в своя Stoner/Doom Metal. Мощното ехо на микрофона и доста компресираният китарен звук ни лишават от възможността да чуваме ясно репликите между песните. Решението за звука на CARONTE комбинира някои съвременни Sludge/Stoner похвати на звукоизвличане, стремейки се към психеделично настроение. Редуцирайки ритмовото си богатство, групата постига метафизично въздействие, което обаче, докосва монотонността на някои клубни музикални жанрове.

Caronte

Caronte

Влияния от CANDLEMASS са разтеглени чрез микрофонии, повторяеми музикални фрази и много ефекти в дълги композиции, чиято цел е на ръба на смисловия си ракурс. Уа-уа педала се наслагва върху базовата компресия в преекспонирано изкривяване, за да превърне китарното соло в разложени тонове с дълги паузи помежду им. Еднообразната разработка на песните се задълбочава в сета, ползвайки някои от крайните похвати на Sludge/Drone Metal-а. Момчетата намират своята публика чрез минорния си пърформанс, въпреки не особено богатото си свирене. Концепцията на последния им албум „Church of Shamanic Goetia“ (2014) е носител на въздействие, на което подлагат Европа в актуалното си турне. „Тази песен е за секс и магия“ – обявява вокалистът им преди последната песен от сета им.

1.) Temple of Eagles
2.) Ode to Lucifer
3.) Horus Eye
4.) Leviathan
5.) Black Gold

Микрофониите удължават доста дълго и излишно края на представянето на италианците. Демонстрира се неумел контрол върху похвата, китарният усилвател бива изключен, докато момчетата се изтеглят под бумтенето на подпряния на колоната бас.

Attic

Attic

Студийните записи на ATTIC няма да ви грабнат от веднъж, но крехките младежи се превръщат в легендарна атракция в родната си Германия. Когато малко преди 19:30 те излизат на подготвената сцена, става ясно защо това е така!

Attic

Attic

Квинтетът пътува със сценично оборудване, включващо дървени перила за сцената, свещници, черепи и други окултни атрибути. Оркестрираната интродукция ни подготвя за един истински спектакъл, вдъхновен в огромната си част от MERCYFUL FATE и KING DIAMOND. Още от първата песен диапазонът на гласа на Meister Cagliostro поразява с обхвата си и лекотата на импровизациите, съчетани с абсолютна точност на тоновете! ATTIC, разбира се, са група – епигон на първообразите си, но тази разходка в миналото на нещо непреходно представлява впечатляващо зрелище.

Attic

Attic

Внушението е толкова силно, че момчетата буквално изглеждат черно-бели на сцената. Визията на вокалиста е твърде точно копие на KING DIAMOND и ако беше заместена, примерно с глем имидж, стресът от пеенето щеше да е пълен! Леката режисура в сценичното поведение в съчетание с прецизното свирене бързо завладява публиката. Музиката не е буквална имитация на датските легенди и в рифовете се прокрадват доста MAIDEN-ски решения. „Satan`s Bride“ започва с интродукция от стар филм на ужасите, като рифа е композиран повече в стила на RUNNING WILD. Връзката с KING DIAMOND се задълбочава с и след баладата „Еdlyn“. Младежите успешно артикулират и някои конвенционални метъл похвати, както и типично Rock`n`Roll схеми в композициите си. Усещането за представление се материализира в два горещи биса, заглавието на втория от които не успяхме да разберем и за които ATTIC не се оказват неподготвени. Това удължава забележителния им сет до едночасово представление.

Arrival Intro
1.) Funeral in the Wood
2.) Join the Coven
3.) Offerings to Baalberith
Black Mass Intro
4.) Satan`s Bride
5.) Edlyn
In the Chappel (acustic) Intro
6.) The Invocation
7.) The Headless Hourseman
Бис 1:
8.) Dying World
Бис 2:
9.) ?

Британската машина CANCER, освен първопроходник на Death Metal стила в страната си е и група, която още в ранните години от съществуването си добива световно признание. Въпреки многобройните и винаги проблематични смени в състава си, те успяват да поддържат някаква активност, като от 2013 г. могат да се смятат за пълнокръвна група. Проблемният втори китарист винаги е тегнел над групата и за участието си на Running Free Festival те решават да излезат като трио в класическия си състав, записал двете дема и дебютния им албум (1987 – 1990).

Cancer

Cancer

Cancer Fucking Cancer – провиква се John Walker (v., g.) от сцената в 21:00 ч. и веднага групата забива едноименното парче.

Cancer

Cancer

Приемах реюниъна на легендарните CANCER, като упражнение със съмнителни качества, докато не видях триото на сцена! Скромните личности сред феновете се превърнаха във взискателни сценични зверове, изпиващи вниманието и изцеждащи озвучаването! Ранните Death/Thrash класики бяха изсвирени с такава прецизност от тримата, каквато по българските сцени съм виждал само от DESTRUCTION. Уменията на групата обясняват защо са се превърнали в легенда. Бързи и по-бавни парчета биваха поднасяни като изискани блюда, със звук, който чуваемо превъзхождаше всички досегашни участници във фестивала.

Cancer

Cancer

Втората част на сета им се впусна в по-изразените Death Metal песни. Прецизността не намаляваше и публиката буквално бе всмукана към сцената. За мнозина това беше шедьовъра на вечерта, не без основание. Въпреки активността на хората отпред, John Walker често призоваваше от сцената: „Make some noise!“ и „Are you here? Wake up!“. Изглежда 160 фена не задоволяваха нуждата от обратна връзка. В края на 50 минутния сет, мощни скандирания „Cancer“ разцепиха мрака на Борисовата градина. Изглежда от уважение към колегите си от ANGEL WITCH и поради напредналото време, английските Death Metal класици не уважиха желанието за бис. Не сме сигурни, дали нямаше и импровизации върху официалния им сетлист…

1.) C.F.C.
2.) Witch Hunt
3.) Death Shall Rise
4.) Into the Acid
5.) Die Die
6.) Tasteless Incest
7.) To The Gory End
8.) Blood Bath
9.) Body Count
10.) Burning Casket
11.) Hung, Drawn and Quartered

В 22:20 ч. шум от вятър, примесен с клавирни вариации и акустични въведения ни подготвят за музикалния свят на ANGEL WITCH, изпълнен както с духа на 70-тарския Heavy Metal, така и с ранните форми на Doom и Speed Metal-а. Традиционно за актуалното турне на групата, наблегнато е на най-ранното им култово творчество. Излизайки на сцена, квартетът води и по-сериозния валеж! Сливайки първите две по-непопулярни песни, формацията предвождана от Kevin Heybourne се вглъбява в някакъв Doom Hard Rock, който сякаш усилва дъжда и феновете се отдават повече на дистанцирано възприемане, отколкото на страстно съпреживяване. Официалното представяне на групата, която е активна в този си формат от 2009 г. е непретенциозно и приятелско.

Angel Witch

Angel Witch

В следващите няколко парчета слушаме гласа на Heybourne и отчитаме няколко забележки, както и наблюдаваме преекспонираната активност на концертния им китарист Tom Draper, който има нелеката задача да влезе в обувките на Bill Steer (CARCASS, FIREBIRD), дърпал струните в периода 2010 – 2013. ANGEL WITCH продължават да сливат песните си без излишни словоизлияния. Макар и в поохладена обстановка, групата получава горещи възгласи и скандирания между песните. Освен ранни класики, те включват три парчета от последния си албум „As Above, So Below“ (2012). Една от тях е умело съчетана с подобна по структура ранна класика и тракът представлява многократно преливане между отделни пасажи на двете песни. Разгърнали потенциала си, хедлайнерите навлизат в по-тежките си рифове и песни. Двама роудита се грижат непрекъснато на сцената да има всичко необходимо за гладкото протичане на сета. Сливането на инструментала от `81 г. „Dr. Phibes“ с класиката „Angel of Death“ ни е познато от концертните албуми на бандата и бележи мнимия край на концерта. Не бихме могли да ги пуснем без легендарния им химн…

Angel Witch

Angel Witch

Бисът започва с „Baphomet“ и е коронован от дълга версия на „Angel Witch“. Емоционалното нахлуване на групари и организатори на сцената е посрещнато от строго отношение на роудитата на ANGEL WITCH, които предотвратяват едно потенциално безкрайно пеене на финала. Четиримата успяват достойно да закрият фестивала към 23:35 ч.

1.) Gorgon/
2.) Confused
3.) Atlantis
4.) Sorcerers
5.) Into the Dark/
6.) White Witch
7.) Extermination Day
8.) Dead Sea Scrolls
9.) The Night Is Calling/Guillotine
10.) Dr. Phibes/
11.) Angel of Death
Бис:
12.) Baphomet
13.) Angel Witch

Богатият асортимент музикални продукти затвърди спомените ни от събитието. Амбицията на организаторите фестивалът да се превърне в ежегодно събитие е с доста добри изгледи, съдейки по резултата от първия!

Angel Witch

Angel Witch

Всеки концерт е уникално преживяване, споменът от който поскъпва с времето. Понякога се случва усещането да е толкова различно от болшинството музикални събития, че стойността на концерта да е по-висока от момента на преживяването му. Такъв именно бе Running Free Festival: едно богатство на съвременната метъл сцена, примесено с ретроспективно представяне на най-доброто от няколко поколения метъл култура; една наваксваща разходка назад във времето и същевременно поглед към бъдещите тенденции на концертните сцени; срещата с групите, които имахме чувството, че сме пропуснали и навлизането на съвременната фестивална култура в родината ни.

Rock Thrashler
23.05.2015 г., Маймунарника, София

Фотограф: Йосиф Милчов ©

ЮВИГИ и приятели – представяне на „Come What May“ и още нещо в дъждовната майска нощ

Дъждовна съботна вечер. Bar ZAR събра ЮВИГИ, приятели и верни фенове. Броени дни преди това излезе EP-то на групата, озаглавено „Come What May“, софийският Progressive Metal квартет реши да го представи по оригинален начин пред публиката, канейки една дузина гост-музиканта.

Ювиги

Ювиги

Концертът започна с представянето на новите песни „Come What May“, „Hell Rains Down“, „Riddle“ и „All You Need Is Less“… След ударното начало групата премина към втората част на концерта, където във всяка песен имаше участие на гост-вокал. Бяха представени произведения от двата дългосвирещи албума на ЮВИГИ – „Сивя пустиня“ и „От първо лице“.

Феновете

Феновете

Сред приятелите на групата, качили се с тях на сцената бяха Кирил Янев (БАЛКАНДЖИ), Иван Иванов (WARTIME), Светослав Събев (METALBOLIZM), Иван Мунин (FRAGMENTS OF EXISTENCE), Вероника Лалева, Михаела Колева, Христо Иванов, Иван Челеваров (F.A.C.E.), Димитър Белчев

Ювиги и Иван Иванов

Ювиги и Иван Иванов

„Сила“ бе представена от Иван Мунин, „Край огъня“ от Миглена Ценова-Нушева и Иван Челеваров, „Сива пустиня“ от Иван Иванов.

Ювиги и Кирил Янев

Ювиги и Кирил Янев

Кирил Янев се включи с неговия характерен тембър в „Кукла на конци“, „Въпросите на града“ бе изпята от Христо Иванов и Димитър Белчев.

Светослав Събев и Иван Мунин

Светослав Събев и Иван Мунин

Светослав Събев и Иван Мунин направиха вокален дует на „Различен“, отново Киро Янев, този път с „В края на пътя“.

Ювиги и Вероника Лалева

Ювиги и Вероника Лалева

„Огън студен“ бе представена от Вероника Лалева, а младата изпълнителка Михаела Колева изпря прочувствено „Забравен миг“.

Ювиги и Михаела

Ювиги и Михаела

Кирил Янев, Вероника и Иван Челеваров направиха невероятно сценично представяне на една от най-внушителните песни на групата – „Сънища“. Вероника бе добавила черни крила на костюма си, пресъздавайки атмосферата в този шедьовър. „Добре дошъл в лабиринта“. Тази песен е „Сън в съня“, албум в албума, концерт в концерта… Трябва да се чуе и почувства от първо лице.

„681“ с две китари

Бе представен инструментала „681“ с две китари, като гост-кирарист бе Боян. Михаела (сменила Явор Пачовски на синтезатора) и Христо Иванов пък изпълниха „Последният прозорец“. Дъждовна майска нощ…

Ювиги и приятели

Ювиги и приятели

Светослав Събев и Иван Иванов на свой ред бяха вокалния дует на друго символично парче на групата – „Злите езици“.

Ювиги и приятели

Ювиги и приятели

Концертът бе закрит с „Бягство“, гост-вокалистът Димитър Белчев сподели с публиката, че за него песента има особено значение, носи емоции и спомени за лични преживявания. Шоуто идваше към края си, на сцената излязоха всичките музиканти за да приветстват публиката и да дадат своя поклон.

Ювиги и Димитър Велчев

Ювиги и Димитър Велчев

Майският дъжд бе спрял, купонът се пренесе в „Road 66“. А от ЮВИГИ очакваме нов дългосвирещ арбум и нови прекрасни моменти на сцената!

Ювиги и приятели

Ювиги и приятели

Mrazek

Bar ZAR, 23 май 2015 г., София