Бягане през миналото на свободния свят за здраве

Ламанша е пресечна точка в диаметрите на една зона, която роди и отгледа културата, а напоследък, според някои и религията Heavy Metal. Там в края на 70-те под насмешливите погледи на „образованото“ общество едни свободолюбиви, но малко изнервени, типове сътвориха от мазетата си клубове. В тези клубове се вдигаше малко повече шум от в пъбовете за благоприлични работещи пияници. С времето музикатаq родена в тях излезе по широкия свят и се наложи като езика на съвременната култура.

Angel Witch

Running Free Festival 0

През 1990 г. мейнстримът вече бе успял да сдъвче някои метъл постижения и замеряше с храчки стадионите в упоменатия регион. Monsters of Rock събираше групите, реализирали най-масови продажби на албумите си, а ударната вълна от метъл взрива бе отразена от североамериканския материк в Clash of the Titans. Но клубовете продължаваха да раждат истинските събития!

В леко задимената обстановка 200 твърди фена разхождаха различни питиета из широкия клуб. Предстоеше изява на няколко стойностни банди без или с биографии…

Четирима младежи от някакъв курорт, недалеч от Дортмунд, бяха прекалили със слушането на демото и дебюта на OBITUARY и искаха да представят двете си ЕР-та пред по-широка аудитория. Откриха с мощен Death Metal саунд и впечатлиха сериозно присъстващите с прецизността си. Някакво регионално лейбълче беше обещало да тиражира и дългосвирещ дебют. Така че заинтересованите можеха да си доставят ЕР-тата и да очакват новия MORGOTH чрез Century Media…

Без съмнение клубът предлагаше Джак, защото тая вечер Lemmy бе сред присъствуващите. Имаше проблем с ексклузивното шоу на едни от гостите, поради което вариант на MOTORHEAD бе сформиран на бара и излезе за сешънче. Поради ентусиазма на феновете, покриването на обстановката продължи един час и завърши с масово жизнеутвърдително размахване на средни пръсти.

Cancer

Трудното събиране на ветераните WITCHFINDER GENERAL бе преминало пълната програма от перипетии и склонният към мистична тъга квартет представи BLACK SABBATH-овските си вдъхновения с голямо количество ефекти, допринасящи за трансцеденталното усещане в клуба. Събирането им не течеше гладко, което може би щеше да си проличи…

Реализирал вече успешен концертен албум, KING DIAMOND демонстрира новите стандарти на творческия си подем. Разгърнал титаничен глас, обхващащ диапазона от гърлено ръмжане до невъзможни фалцети, титулярът и групата му реализираха спектакъла си, който вече бе впечатлил голяма част от свободния (бягащ…) свят.

Музикалната прецизност на CANCER вече бе покорила Америка с няколко гига. Музикантите демонстрираха потенциала на кралския Death Metal да се превърне в световна сила и да покори света. Мощният им плътен звук обясняваше техния договор с американски издател.

Легендарните ANGEL WITCH също се връщаха от Америка. Под ръководството на неуморимия Kevin Heybourne те представяха новия си състав, който изпълняваше завладяващо както новия, така и стария им материал. Без да се самопрехласват, те показаха автентичната природа на Heavy Metal-а, съчетавайки Hard Rock корените с авангардни Doom и Speed техники.

Running Free

Някои тъгуваха за невъзможността да посетят такива събития, поради репресивни обстоятелства или поради крехка възраст. Въпреки това се оказа, че могат, защото някои ценности в музиката са непреходни! Съдбата доказа и факта, че на когото е писано да пропусне нещо, то той ще го пропусне и два пъти, ако трябва…

Много са нещата, които не се случиха през последните двадесетина години в България. Но още повече са тези, които се случиха – нещо, в което лесно може да се убедите от нашите страници. Христоматийното събитие в метъл културата ни, уникално по мащаба на замисъла си е концертът, за който ще ви разкажа.

Running Free Festival I

Широкият екип, консултиращ избора на лайн-ъп за новия ни фестивал, бе гаранция за сериозно стилово разнообразие, без то да е осакатено от безхарактерност. Второто събитие със задгранични гости, организирано от HMC Metal Force демонстрира мащабно мислене, изпреварващо някои реалности в България… Ранният час за старт на фестивала и тежките (като стойност) хедлайнери предполагаха постепенно ускорение, като на високотонажна машина.

След значителния период на затишие HYPERBOREA успяха да намерят себе си и ни радват не само с изяви, но и с ново творчество. Откривайки за многобройните гости, квинтетът демонстрира висока класа разнообразен Death Metal. Стегнатата им програма включваше балансиран подбор парчета от двата им албума, кавър на DEATH, както и нови песни. Разнообразната ритмика впечатлява в редовно изпълняваната нова композиция „From Within“, която е заявка за новото ниво в развитието на групата. Специално за сета си на Running Free Festival момчетата бяха подготвили неизпълняваната „Two Extremities“. Среднотемповата нова мелачка извади трашарските рифове на преден план, а припевите бяха замесени с 90-тарски Grind разстрели. Под ранното следобедно слънце първите 60 фена имаха привилегията да чуят българския представител да вдига високо нивото на събитието. С известна некомуникативност, след парчето „Nosferatu“ Киро Борейски обяви финала на 50-минутната сценична изява на групата и оттеглянето й в полза на гостите.

1.) Odium
2.) Home Of My Misery
3.) From Within
4.) Beyond Reclaim
5.) Suicide Machine (Death cover)
6.) Children Of The Crisis
7.) Two Extremities
8.) Nosferatu

– Ние и тримата сме болни фенове на MOTORHEAD! – отбелязаха немците BULLDOZING BASTARD в непринуден разговор след гига си. Това ясно си пролича още на импровизирания им чек. Докато тъмни зомбита още пълзяха от ниското към Маймунарника, вариантът на Black Rock`n`Roll се развихри.

Bulldozing Bastard

Усещането за авторска трибют банда принизява малко изявата на триото, но онова топло Old-School чувство на автентичен метъл купон е много добре импровизирано от момчетата. Песните следват една след друга без излишно говорене. Когато осмата песен бива представена, северогерманското наречие в английския им е на ръба на разбираемата реч, но обстановката е вече твърде топла, за да им придиряме. Освен твърдата MOTORHEAD основа, някои песни се оцветяват от VENOM и GBH влияния, както и приемат характеристики от съвременната Blackened Thrash сцена. Въпреки разписания сетлист, BULLDOZING BASTARD импровизират и песните излитат разбъркано, според настроението им.

Bulldozing Bastard

За тоталния им хит „Go Fuck Yourself“ на сцената са поканени част от организаторите от HMC Metal Force, както и един от членовете на другата група на вокалиста/китарист Genozidёr – OBSESSOR. Освен жизнерадостното развяване на средни пръсти, имаше освещавания с бира, опит за покушение над Törmentör (Metal Force, AXECUTOR) и всеобщ неконтролируем пит на сцената и пред нея, дал материал за бъдещата класика във фотографското изкуство! Въпреки че песньовката „Оди се шейкай“ обикновено завършва участията на германците, те добавиха пропуснатите от сетлиста им песни към програмата си, преди да се оттеглят.

-2 – 0.) Саунд-чек
1.) Under The Ram
2.) Bulldozing The Vatican
3.) Tornado
4.) Motorized Metal
5.) Full Speed Ahead
6.) The Hammer
7.) Chainsaw Inquisition
8.) Let the Bastard
9.) Mayhem
10.) Go Fuck Yourself
11.) Black Leather Uniform
12.) Black Metal Slut

След потния край, триото оставя инструментите си на микрофония в Sludge маниер и се оттегля, за да организира видео-филма си за участието си на този фестивал. Това видео включи по-късно и нахлуване на сцената по време на сета на ANGEL WITCH… След 50 минутния сет на BULLDOZING BASTARD остава чувството за известно еднообразие в творчеството им, но пък купонът е на лице.

Caronte

Леко закъснение от програмата започва да се натрупва, но изявата на квартета CARONTE започва приемствено отново с контролирани микрофонии. Вдъхновени до голяма степен от BLACK SABBATH, италианците ни потапят в своя Stoner/Doom Metal. Мощното ехо на микрофона и доста компресираният китарен звук ни лишават от възможността да чуваме ясно репликите между песните. Решението за звука на CARONTE комбинира някои съвременни Sludge/Stoner похвати на звукоизвличане, стремейки се към психеделично настроение. Редуцирайки ритмовото си богатство, групата постига метафизично въздействие, което обаче, докосва монотонността на някои клубни музикални жанрове.

Caronte

Влияния от CANDLEMASS са разтеглени чрез микрофонии, повторяеми музикални фрази и много ефекти в дълги композиции, чиято цел е на ръба на смисловия си ракурс. Уа-уа педала се наслагва върху базовата компресия в преекспонирано изкривяване, за да превърне китарното соло в разложени тонове с дълги паузи помежду им. Еднообразната разработка на песните се задълбочава в сета, ползвайки някои от крайните похвати на Sludge/Drone Metal-а. Момчетата намират своята публика чрез минорния си пърформанс, въпреки не особено богатото си свирене. Концепцията на последния им албум „Church of Shamanic Goetia“ (2014) е носител на въздействие, на което подлагат Европа в актуалното си турне. „Тази песен е за секс и магия“ – обявява вокалистът им преди последната песен от сета им.

1.) Temple of Eagles
2.) Ode to Lucifer
3.) Horus Eye
4.) Leviathan
5.) Black Gold

Микрофониите удължават доста дълго и излишно края на представянето на италианците. Демонстрира се неумел контрол върху похвата, китарният усилвател бива изключен, докато момчетата се изтеглят под бумтенето на подпряния на колоната бас.

Attic

Студийните записи на ATTIC няма да ви грабнат от веднъж, но крехките младежи се превръщат в легендарна атракция в родната си Германия. Когато малко преди 19:30 те излизат на подготвената сцена, става ясно защо това е така!

Attic

Квинтетът пътува със сценично оборудване, включващо дървени перила за сцената, свещници, черепи и други окултни атрибути. Оркестрираната интродукция ни подготвя за един истински спектакъл, вдъхновен в огромната си част от MERCYFUL FATE и KING DIAMOND. Още от първата песен диапазонът на гласа на Meister Cagliostro поразява с обхвата си и лекотата на импровизациите, съчетани с абсолютна точност на тоновете! ATTIC, разбира се, са група – епигон на първообразите си, но тази разходка в миналото на нещо непреходно представлява впечатляващо зрелище.

Attic

Внушението е толкова силно, че момчетата буквално изглеждат черно-бели на сцената. Визията на вокалиста е твърде точно копие на KING DIAMOND и ако беше заместена, примерно с глем имидж, стресът от пеенето щеше да е пълен! Леката режисура в сценичното поведение в съчетание с прецизното свирене бързо завладява публиката. Музиката не е буквална имитация на датските легенди и в рифовете се прокрадват доста MAIDEN-ски решения. „Satan`s Bride“ започва с интродукция от стар филм на ужасите, като рифа е композиран повече в стила на RUNNING WILD. Връзката с KING DIAMOND се задълбочава с и след баладата „Еdlyn“. Младежите успешно артикулират и някои конвенционални метъл похвати, както и типично Rock`n`Roll схеми в композициите си. Усещането за представление се материализира в два горещи биса, заглавието на втория от които не успяхме да разберем и за които ATTIC не се оказват неподготвени. Това удължава забележителния им сет до едночасово представление.

Arrival Intro
1.) Funeral in the Wood
2.) Join the Coven
3.) Offerings to Baalberith
Black Mass Intro
4.) Satan`s Bride
5.) Edlyn
In the Chappel (acustic) Intro
6.) The Invocation
7.) The Headless Hourseman
Бис 1:
8.) Dying World
Бис 2:
9.) ?

Британската машина CANCER, освен първопроходник на Death Metal стила в страната си е и група, която още в ранните години от съществуването си добива световно признание. Въпреки многобройните и винаги проблематични смени в състава си, те успяват да поддържат някаква активност, като от 2013 г. могат да се смятат за пълнокръвна група. Проблемният втори китарист винаги е тегнел над групата и за участието си на Running Free Festival те решават да излезат като трио в класическия си състав, записал двете дема и дебютния им албум (1987 – 1990).

Cancer

– Cancer Fucking Cancer – провиква се John Walker (v., g.) от сцената в 21:00 ч. и веднага групата забива едноименното парче.

Cancer

Приемах реюниъна на легендарните CANCER, като упражнение със съмнителни качества, докато не видях триото на сцена! Скромните личности сред феновете се превърнаха във взискателни сценични зверове, изпиващи вниманието и изцеждащи озвучаването! Ранните Death/Thrash класики бяха изсвирени с такава прецизност от тримата, каквато по българските сцени съм виждал само от DESTRUCTION. Уменията на групата обясняват защо са се превърнали в легенда. Бързи и по-бавни парчета биваха поднасяни като изискани блюда, със звук, който чуваемо превъзхождаше всички досегашни участници във фестивала.

Cancer

Втората част на сета им се впусна в по-изразените Death Metal песни. Прецизността не намаляваше и публиката буквално бе всмукана към сцената. За мнозина това беше шедьовъра на вечерта, не без основание. Въпреки активността на хората отпред, John Walker често призоваваше от сцената: „Make some noise!“ и „Are you here? Wake up!“. Изглежда 160 фена не задоволяваха нуждата от обратна връзка. В края на 50 минутния сет, мощни скандирания „Cancer“ разцепиха мрака на Борисовата градина. Изглежда от уважение към колегите си от ANGEL WITCH и поради напредналото време, английските Death Metal класици не уважиха желанието за бис. Не сме сигурни, дали нямаше и импровизации върху официалния им сетлист…

1.) C.F.C.
2.) Witch Hunt
3.) Death Shall Rise
4.) Into the Acid
5.) Die Die
6.) Tasteless Incest
7.) To The Gory End
8.) Blood Bath
9.) Body Count
10.) Burning Casket
11.) Hung, Drawn and Quartered

В 22:20 ч. шум от вятър, примесен с клавирни вариации и акустични въведения ни подготвят за музикалния свят на ANGEL WITCH, изпълнен както с духа на 70-тарския Heavy Metal, така и с ранните форми на Doom и Speed Metal-а. Традиционно за актуалното турне на групата, наблегнато е на най-ранното им култово творчество. Излизайки на сцена, квартетът води и по-сериозния валеж! Сливайки първите две по-непопулярни песни, формацията предвождана от Kevin Heybourne се вглъбява в някакъв Doom Hard Rock, който сякаш усилва дъжда и феновете се отдават повече на дистанцирано възприемане, отколкото на страстно съпреживяване. Официалното представяне на групата, която е активна в този си формат от 2009 г. е непретенциозно и приятелско.

Angel Witch

В следващите няколко парчета слушаме гласа на Heybourne и отчитаме няколко забележки, както и наблюдаваме преекспонираната активност на концертния им китарист Tom Draper, който има нелеката задача да влезе в обувките на Bill Steer (CARCASS, FIREBIRD), дърпал струните в периода 2010 – 2013. ANGEL WITCH продължават да сливат песните си без излишни словоизлияния. Макар и в поохладена обстановка, групата получава горещи възгласи и скандирания между песните. Освен ранни класики, те включват три парчета от последния си албум „As Above, So Below“ (2012). Една от тях е умело съчетана с подобна по структура ранна класика и тракът представлява многократно преливане между отделни пасажи на двете песни. Разгърнали потенциала си, хедлайнерите навлизат в по-тежките си рифове и песни. Двама роудита се грижат непрекъснато на сцената да има всичко необходимо за гладкото протичане на сета. Сливането на инструментала от `81 г. „Dr. Phibes“ с класиката „Angel of Death“ ни е познато от концертните албуми на бандата и бележи мнимия край на концерта. Не бихме могли да ги пуснем без легендарния им химн…

Angel Witch

Бисът започва с „Baphomet“ и е коронован от дълга версия на „Angel Witch“. Емоционалното нахлуване на групари и организатори на сцената е посрещнато от строго отношение на роудитата на ANGEL WITCH, които предотвратяват едно потенциално безкрайно пеене на финала. Четиримата успяват достойно да закрият фестивала към 23:35 ч.

1.) Gorgon/
2.) Confused
3.) Atlantis
4.) Sorcerers
5.) Into the Dark/
6.) White Witch
7.) Extermination Day
8.) Dead Sea Scrolls
9.) The Night Is Calling/Guillotine
10.) Dr. Phibes/
11.) Angel of Death
Бис:
12.) Baphomet
13.) Angel Witch

Богатият асортимент музикални продукти затвърди спомените ни от събитието. Амбицията на организаторите фестивалът да се превърне в ежегодно събитие е с доста добри изгледи, съдейки по резултата от първия!

Angel Witch

Всеки концерт е уникално преживяване, споменът от който поскъпва с времето. Понякога се случва усещането да е толкова различно от болшинството музикални събития, че стойността на концерта да е по-висока от момента на преживяването му. Такъв именно бе Running Free Festival: едно богатство на съвременната метъл сцена, примесено с ретроспективно представяне на най-доброто от няколко поколения метъл култура; една наваксваща разходка назад във времето и същевременно поглед към бъдещите тенденции на концертните сцени; срещата с групите, които имахме чувството, че сме пропуснали и навлизането на съвременната фестивална култура в родината ни.

Rock Thrashler
23.05.2015 г., Маймунарника, София

Фотограф: Йосиф Милчов ©