The Other Side

Начало » Концертни репортажи » Галерии (Страница 28)

Category Archives: Галерии

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

Ensiferum

Викингска празнота, пантомима и перфекционизъм в едно представление (ENSIFERUM, FLESHGOD APOCALYPSE и HEIDRA в София)

юни 2, 2016 12:40 / 1 коментар за Викингска празнота, пантомима и перфекционизъм в едно представление (ENSIFERUM, FLESHGOD APOCALYPSE и HEIDRA в София)

Поредицата Folk Metal събития, които ни удариха като пакет от вълни, имат някои общи особености. Най-ярката сред тях е трудното вместване на музиката в думи, макар тя да носи древни традиции. Тектониката на това мощно движение чертае своята азбука на изразяване и традиции в детерминирането й все още липсват. Затова ще помоля читателя да бъде снизходителен към опита ми да пресъздам неизказуемото!

Ensiferum

Ensiferum

Съвсем по план, малко преди 20:00 ч., епично интро ни концентрира около сцената, за да посрещнем датчаните HEIDRA. Епичната мелодика и традиционната за Дания викингска тематика е разположена върху Black Metal основа. Плътната бас-тенор постановка на вокалиста притежава умерен харш и самото пеене е впечатляващо като качество! Чистите вокални пасажи, обаче, са високи и постановката е леко оперетна, което контрастира на общото звучене. Самотната китара често пренебрегва рифа и е тонален шумов фон на песните. Клавирът внася умерена доза фолклорни елементи в звученето. Краткото включване на акустична китара от Morten Bryld (v.) почти не се отрази на аудио преживяването.

Heidra

Heidra

Копенхагенците HEIDRA не успяват да стъпят на стандарта на бандите от скандинавския регион. Има една празнота в средните честоти на живото им изпълнение, което би могло да се запълва от китара или глас, но остава пусто. Фоновата китара е и твърде тиха в безрифовото си звучене. Зрелищното и енергично сценично поведение не компенсира натрупването на дребните музикални дефекти, но е добро начало на концерта. Сетът завършва с „Wolfborn“ – песен от единствения им албум, която разкрива всички тяхни страни с разнообразните си части. Около 260 човека ръкопляскаме след 40-минутния сет на групата, но клубът продължава да се пълни.

Сетлист HEIDRA:
01. Awaiting Dawn
02. Witch of Prophecy
03. The Eyes of Giants
04. Betrayal
05. Sworn to Vengеаnce
06. Wolfbоrn

Не са повече от 35 човека, които помнят, че FLESHGOD APOCALYPSE ни се представиха с дебютния си албум през 2009 г., заедно с GOD DETHRONED и SACRAMENTAL BLOOD. Тогава, обаче, те бяха шумна Death Metal банда, съвсем различна от сегашното си състояние.

Fleshgod Apocalypse

Fleshgod Apocalypse

Около 21:00 ч. под мощен напор от семплирани звуци на сцената се появява оперната певица на италианците, с много пасквилен имидж, като за театрално представление. Останалите членове на бандата са в облекло от XVIII в. Пианистът на FLESHGOD APOCALYPSE ползва истинско пиано за сценичен инструмент. Sympho-Black Metal-ът им е изграден на принципа на контраст между агресивния Black Metal звук и класическите пасажи на звукоизвличане, като се ползват доста семпли на оркестрации и внасящи напрежение шумове. Сложно изградената звукова картина има своите впечатляващи уникални характеристики, които добре се лепят на ухото на феновете им. Първоначално ми се струва, че пианото е озвучено твърде пестеливо.

Fleshgod Apocalypse

Fleshgod Apocalypse

Тримата фронт-струнници Paolo, Francesco и Tommaso имат вокални партии, които често са многоглас, а гласовете им не са с разнообразни характиристики. Умереният им харш се съчетава с Gothic постановка. Пеенето на оперната прима на моменти е доста компромисно, докато на места е кристално чисто… Не минава много време, за да забележа разминаването между картина и звук – доста от нежните високи трели са семпли от пулта. Често песните са предхождани от дълги интродукции, през които музикантите подготвят повече имиджа си, отколкото се настройват за свирене. Още на четвъртата песен в звученето влиза и мощен клавир, липсващ от картината, който дава основната хармония на парчето, докато китарите произвеждат повече шум на шведски акорди без рифовка. Странно близнашките гласове на китаристите и басиста скоро също лъсват като семплирани. Под барабаните върви и мощен бласт, неотразен в подготовката на силовака.

Fleshgod Apocalypse

Fleshgod Apocalypse

Всичко музикално в парчетата на FLESHGOD APOCALYPSE е предварително подготвено от пулта и една съвсем мъничка част от шумопокритието на композициите се произвежда по време на сценичното изпълнение на трупата. Това съвсем не обезкуражава заклетите им фенове да извличат удоволствието от музиката. Присъствието ми на буфо-синхронично представление, обаче, не се връзва с представите ми за концерт и кристалните гласове, оркестралните пасажи, клавесина и бурята не задоволяват изискванията ми за живо свирене. Sympho-Black Metal пантомимата завършва също с дълъг семпъл на оркестрация и хор – тип Карл Орф на 55-тата минута от началото си. Намирам в Youtube ръкопляскания от телефона си… (Защо, по дяволите, влачат пиано тези хора???)

Сетлист FLESHGOD APOCALYPSE:
01. Marche Royalе
02. In Aeternum
03. Minotaur (The Wrath of Posеidon)
04. Cold аs Perfection
05. The Violation
06. Prologue
07. Epilogue
08. The Fool
09. The Egoism
10. The Fоrsaking

ЕNSIFERUM са група, която не прибързва с изданията си, а набляга доста на развитието на музикалните си търсения. Това е и причината да успяват да градят ярък почерк и неподражаеми песни с всяко ново издание, както и да препрочитат старото си творчество в светлината на новите си търсения.

Ensiferum

Ensiferum

Точно по план в 22:25 епично фолклорно интро приковава вниманието ни. Финландската шайка ни подкарва с песните от последния си албум, чието актуално турне реализират. Въпреки разнообразните песни, няма отстъпление от който и да е инструмент и най-вече от мощното китарно звучене. Много групи в жанра наблягат на тихо фолк отстъпление, но не и ЕNSIFERUM. Акордеонът по-скоро замества клавир, но ползвайки специфичната си бленда. Динамичните песни представляват 90% от репертоара на групата и натоварват фитнес програмата на публиката в значителна степен. Строгите мъжки вокали и подходящите беквокали се изпълняват прецизно, макар да няма някакви крайни демонстрации на гласови способности в групата.

Ensiferum

Ensiferum

Баланс е най-точната дума, с която се описва представлението на ЕNSIFERUM. Те не пишат песни, за да представят някой екзотичен инструмент. Фолк мотивите им са вплетени ненатрапчиво в самата тъкан на музиката. Китарните рифове са ясно изразени и не долових никакво влияние в композиционен план. Без да съм грабнат духовно от тяхния североизточен тип фолклор, високата ми оценка за композициите се подкрепя от перфектното живо изпълнение на групата! Онова тънко post усещане, навяващо от много от Folk Metal групите, тук е заменено от здраво метално усещане, което е високо ценено от маниаците на тема ЕNSIFERUM.

Ensiferum

Ensiferum

Rock`n`Roll ритмиката на старото парче „Tale of Revenge“ (2004) отвори за регулярния бис на фините. Подходящият градус на настроение вече бе на лице, а танцувалните пориви се бяха посмекчили от преупотреба. В 23:50 ч. групата бе повикана за истинския си бис, след което си взе топло довиждане с около 330 фена, посетили този концерт.

Сетлист ENSIFERUM:
01. Axe of Judgement
02. Hеаthen Horde
03. Guаrdians of Fate
04. One More Magic Potion
05. Treacherous Gods
06. Warrior Without a War
07. From Afar
08. Wanderer
09. Two of Spades
10. My Ancestors’ Blood
11. Twilight Tavern
12. Lai Lаi Hei
Бис 1:
13. Tale of Revenge
14. In My Sword I Trust
Бис 2:
15. Iron

Rock Thrashler
София, клуб Mixtape 5, 13 април 2016 г.

Kreator

Sofia Thrashed is а Retreat to the Pub`s Day (Sofia Metal Fest ден трети)

май 27, 2016 16:59 / 3 коментара за Sofia Thrashed is а Retreat to the Pub`s Day (Sofia Metal Fest ден трети)

Третият ден на новия ни градски метъл фестивал на закрито започна със 20 мин. закъснение. Съдейки по студийните им записи, DIRTY SHIRT са на ръба на стиловата насоченост на събитието. Изглежда балканският компонент в музиката им, слага отпечатък и върху времевата рамка.

Kreator

Kreator

Преди да се пренесем на събитието, ще отбележим още една негова особеност. След над 30 години посещения на концерти, не съм допускал, че вече е възможно осветлението да ме изненада, още по-малко да ме удиви! Не говорим само за съвременните технологии. За щастие вече се изявява човека или екипа, който не само поддържа разнообразно осветяване, а и съобразява визията и настройките на прожекторите съобразно стилистиката на групата, която свири. Нямаше механично повторение на осветителски универсални решения и неадекватно примигване на разноцветни светлинки. Стилната неповтаряща се илюминация на Sofia Metal Fest бе най-добрата, която съм наблюдавал не само в зала Универсиада!

Dirty Shirt

Dirty Shirt

В 17:30 ч. сцената се пълни с осем музиканти, които се врязват в ситуацията с някакъв Hip-Hop Rock. Двамата им вокалисти предлагат сценичен контраст: Слабичко момче с вратовръзка извива високи чисти трели а възякичък металист задира умерено. Какафонията от различните инструменти се пренася и в прескачането между стиловете: Конвенционален рок се допълва от хип-хоп похвати, пънк стилистиката е смесена с реге, а върху хардкор забивките се наслагват румънски фолклорни компоненти. Този карнавален калейдоскоп не е завъртян в хармония, а се лута из налепените като кръпки влияния в едно натоварващо представление като от филм на Костурица. След третото парче DIRTY SHIRT се фокусират в нещо като бразилски hardcore с привнесени натрапчиви трансилвански чалга компоненти. Групата се биполяризира: Рок инструментариума влиза в употреба като имитация на SOULFLY, а цигулката и вратовързания вокалист се съсредоточават върху фолклорните изпълнения.

Dirty Shirt

Dirty Shirt

– За първи път сме тук, но имаме чувството, че сте невероятна публика. – Сервира ни румънската дружина доста нескопосан отклик на благосклонните ръкопляскания, с които, хората дошли да се забавляват, ги удостояват. Така поднесени песните им звучат по-добре от нещата, които може човек да чуе в мрежата от тях. Преди финалния трак ни разясняват колко са горди от трансилванските си корени и представят песента на фолклорна основа „Maramu“. Характерните за всякакъв планински фолклор протяжни подвиквания в интерпретацията с бърз ритъм на hardcore стават съвсем като индиански бойни викове. Румънците съвсем не са откриватели на проблема – той съществува и при някои наши формации, ползващи фолклорно вдъхновение… Едва 25 минути, а имам усещането, че съм на специфичен ресторант от часове… 130-те останали свидетели все пак изпращат групата с аплодисменти.

Сетлист на DIRTY SHIRT:
1. Ride
2. Freak Show
3. Moneycracy
4. My Art
5. Maramu

В 18:15 ч. свежите трашъри от Белгия EVIL INVADERS са готови да излеят мощта си върху нас. Изключително пъргавата им 80-тарска визия на метъл покорители е подходяща както за носталгици, така и за млади любители на живото шоу. Мощни псувни за парижкото летище отварят сета – объркване с багажа е лишило групата от голяма част от мърча им и до проблеми с инструментите. Бързият Speed/Thrash Metal става проводник на енергийния обмен между публика и група и четиримата строго „униформени“ музиканти ни сервират най-добрите си песни. Харшовото но и мелодично пеене също е вкоренено в 80-те.

Evil Invaders

Evil Invaders

EVIL INVADERS не крият дълбокото си вдъхновение от стари групи. Втората част от сета им е посветен на песни, които съдържат доста цитати от EXODUS, VENOM и ранните IRON MAIDEN. Накрая директно забиват кавъра на EXODUS „Fabulous Disaster“ в скоростна версия. Тук последва много грубо сваляне на групата от сцената и доста хора бяхме възмутени, защо точно свежите младежи отнесоха най-тежката рестрикция заради закъсняващото разписание. Говорим за под половинчасово избухване на чиста метъл енергия! Белгийците си взеха довиждане с около 450 фена, вдигайки финален шум с инструментите си, който трябваше да е предхождан от цяло парче! Момчетата отделиха след това доста време за най-горещите си почитатели, сливайки се с публиката пред мърч щандовете.

Evil Invaders

Evil Invaders

Сетлист EVIL INVADERS:
01. Fast Loud ‘N’ Rude
02. Driving Fast
03. Pulses Of Pleasure
04. Shot To Paradise
05. Siren
06. Stairway To Insanity
07. Fabulous Disaster (EXODUS cover)

Отпаднали песни:
08. Victim Of Sacrifice
09. Master Of Illusion

10. Outro

Появата и издигането на BATTLE BEAST бе за мен травматично преживяване, а представянето им на 28.01.2015 г., като съпорт на SABATON – кошмарен спомен. Обременен от тежък субективен негатив, подходих към сета на фините в 19:10 ч.

Battle Beast

Battle Beast

Групата с фронтдама заби уравновесяващо с класически Heavy Metal, преди да ударят две жизнерадостни диско парчета, напомнящи на истеричен EURYTHMIX и поп-изпят ERUPTION но с дисторшън. Басистът Eero Sipilä ни разясни колко не харесва клавир, след което клавиристът Janne Björkroth ни въведе в песен от стандартите на VAN HALEN. По-насетне BATTLE BEAST влезнаха в амплоа на метъл група, където парчетата им грабваха публиката и дори мен. Трябва да кажем, че за две години финландците са се превърнали от недоразумение в една стабилна рок формация, която вече не срича по изявите си! Самото пеене на Noora Louhimo e уловило рок маниера, дори в мелодичните си разпявания и вече не звучи като неуспешен трансплант. Сценичното поведение на всички е по-зрелищно и уверено, демонстриращо порастнало самочувствие. Noora е изоставила и тийнейджърския грим с масивно черно и вече изглежда професионално с визията си. Наливането на бира в устата на Janne бе малко театрално, но демонстрира завидната устойчивост на съвременните инструменти.

Battle Beast

Battle Beast

По-бързи и по-бавни песни представиха BATTLE BEAST в една добра и възходяща посока на развитие, където цитатите не са натрапчиви и шоуто им е пълнокръвно. Сетлистът им търпи много бавно обогатяване, но отношението към песните е претърпяло скок. Някои стари тракове не могат да надраснат елементарността си, но пък чуваме истински попадения от новите парчета. Това, което групата смята за свои хитове не се е променило за две турнета и те завършват последната дата от сегашното си турне (каквато се явяваше софийската им дата) със стари песни. Разбира се, „Enter the Metal Wоrld“ представлява такова недоразумение в заглавието си, каквото е само името на групата… Но пък „Fight, Kill, Diе“ и „Out of Control “ са истински метални химни!

Battle Beast

Battle Beast

Сетлист BATTLE BEAST:
01. Let It Roar
02. I Want the World… and Everything in It
03. Out on the Streеts
04. Into the Heart of Danger
05. Touch in the Night
06. Fight, Kill, Diе
07. Black Ninja
08. Iron Hand
09. Enter the Metal Wоrld
10. Out of Control

След 20:30 ч. епична интродукция ни въвежда към сета на едновременно големите, но и не от най-популярни Heavy Metal формации – POWERWOLF. Задълбочавайки през годините своите епични влияния и все по-дълбокото навлизане на Attila Dorn (v.) в оперните и църковни техники на пеене, прави от германците интересна за следене група. Съответно, първото им представяне в България бе прелюбопитно.

Powerwolf

Powerwolf

Динамични но среднотемпови песни подхващат публиката някакси внимателно в началото, но металният привкус е изявен и силен. Класическата форма на стила е обогатен от личния почерк, макар да разпознаваме вдъхновенията от задължителните групи в Heavy Metal-а. Силният глас на певеца им доизгражда песните, но и общува с публиката естествено и диалогично. Подборът на песните плавно преминаваше към по-оперетно ориентираните, в които POWERWOLF градят цялостна своя философия, стъпваща на широка културна основа, но и преосмисляща ценностната ни система по неповторим начин.

Powerwolf

Powerwolf

– Чух, че тук има много силни певци и сега ще проверим дали това е така! – Отбеляза гърлото на бандата и цялата публика получи сериозен урок по разпяване, надпяване, дуети със себе си и групата. Това не само ни даде възможност да попеем, но и ни разтовари по особено приятен начин, защото ни водеше професионалист. Накрая не само той потвърди добрите гласови възможности на българската публика, но и самите ние се гордеехме със себе си.

Powerwolf

Powerwolf

След един час живо шоу подплътено с прекрасна музика, самата сцена се преобрази и навлезохме в песните с църковни сюжети. Църковни като визия и пеене, а сюжетите си оставаха вълчи. Многопластовите способности на Attila Dorn се разгърнаха мощно и съчетанието между Power Metal рифове и ортодоксално църковно пеене стовари ефекта си върху зрителя. Пред хората в залата се бе разгърнал пълнокръвен концерт в три действия и бе успял да ни омагьоса така, че да сме в плен на върколаците. Накрая получихме и своята вълча благословия с бокал и кандило, бидейки посветени и помазани в тайните на последното издание на групата. Но за час и двадесет минути получихме много повече от това…

Powerwolf

Powerwolf

Сетлист POWERWOLF:
01. Blessed & Possеssed
02. Coleus Sanctus
03. Amen & Attаck
04. Sacred & Wild
05. Army of the Night
06. Resurrection by Erection
07. Armata Strigoi
08. Dead Until Dark
09. Let There Bе Night
10. Werewolves of Armenia
11. All We Need Is Blood
12. Kreuzfeuer
13. Sanctified With Dynamite
14. In the Name of God (Deus Vult)
15. We Drink Your Blood
16. Lupus Dei

KREATOR обиколиха земното кълбо два пъти с така нареченото си 3D шоу, посветено на представянето на албума „Phantom Antichrist“ (2012), което мина и през нас. Време бе да ги видим под друг ъгъл и неизвестни имаше. В 22:30 ч. добре известно интро, ползвано за техни шоута от години, ни покани пред минималистично декорираната сцена с вдигнати високо барабани. Енергичното избухване на Mille & Co. бе съпроводено и с взривяващи ефекти.

Kreator

Kreator

Thrash Metal титаните предложиха в началото стегната програма от най-доброто, избрано измежду албумите от последния им период. Агресивно-фаталистичните хитове с вплетени музикантски демонстрации инжектираха енергията на групата в тълпите пред тях. Най-актуалните текстови послания на Mille Petrozza се ковяха от дребните хора, поставени на огромната сцена и подкрепяни от сериозното количество допълнителни ефекти, монтирани специално за техния сет, и които все още само подсказваха мащабите си.

Kreator

Kreator

Дискретно затъмнение позволи на фронтмена да смени китарата си, без това да е забележимо за по-голямата част от публиката, за да открие огън (в преносния и буквалния смисъл) с екзистенциалната „Extreme Аggression“. Уръдия с различен формат конфети, парохвъргачки и огнехвъргачки подчертаха потенциала на серия от песни, посветени на чистата ярост и привкуса за апокалипсис. Своеобразния апогей на представлението завърши отново с кратко затишие, по време на което целия боен арсенал бе презареден.

Kreator

Kreator

Последният щурм бе формиран от задължителните хитове на ветераните. И докато огнехвъргачките отключиха дори топлинната си мощ, то KREATOR демонстрираха повече умора. Знамето на омразата дори не бе вдигнато докрай. Дали заради поизчерпаното си експониране, дали просто Mille не бе в настроение, но групата хвърли повече енергия при представянето на по-дълбоките си текстове, отколкото на обичаните им песни. Но скандиранията вече съпътстваха всички паузи между парчетата, защото силата на шуто им далеч не е за подценяване. Пет минути преди полунощ Mille, Ventor, Sami и Christian вече раздаваха сувенири на приветстващите ги фенове, а осветлението и музиката от пулта ни подсказаха, че е време да си вървим.

Сетлист KREATOR:
01. Enemy of God
02. Phobia
03. Awakening of the Gods
04. Warcurse
05. Phantom Аntichrist
06. From Flood into Fire

07. Extreme Аggression
08. Suicide Terrorist
09. Hordes of Chaos
10. Civilization Collapse

11. Violent Revolution
12. Pleasure tо Kill
13. Flag of Hate
14. Betrayer

Но това не бе краят… (Очаквайте продължение!)

Rock Thrashler
София, зала Универсиада, 10.04.2016

Paradise Lost

Sofia Doomed is Rising from the Dungeon’s Day (Ден втори на Sofia Metal Fest)

май 5, 2016 19:48 / Вашият коментар

Роенето на фестивалите в България е процес, който ескалира. Това дава на феновете възможност да присъстват на евристични събития, като същевременно се увеличава предлагането на музикални продукти, което неминуемо ще повиши качеството на предложенията. Ставаме свидетели на процеси, които не само са обусловени от особеностите на нашата реалност, но и ще ни дефинират като сцена! Първото издание на Sofia Metal Fest се превърна в грандиозен отпечатък върху историята на метъл сцената в България. И ако сега някои не разбират това, ние очакваме легендите за него да се умножават в бъдеще.

Paradise Lost

Paradise Lost

Вторачването в детайлите на българските групи е маниакално за нашето скромно издание, защото те са голямо вдъхновение за нас. А Sofia Metal Fest добави цял предварителен ден, където родните музиканти да усетят мириса на голямата сцена. А сцената бе една от най-добрите, които сме виждали в България и №1 сред тези, строени в зала Универсиада! Обичаме и да ви разказваме за концерти, които не сте имали възможност да посетите, стараейки се да ви пренесем на тях. Но понякога пропуснатите неща не могат да бъдат заместени, защото липсва волята за това. Сега за първи път няма да ви разкажем за българския ден от фестивала, защото не видяхме необходимостта от свидетелствата за това!!! Или пък ще ви разкажем, но някой друг път, когато повече хора ще са склонни да ни оборят или подкрепят…

Saints`n`Sinners

Saints`n`Sinners

Аз по принцип не проумявам как отначало мрънкаш, че ти е скъп билетът за толкова „малко“ банди, после все пак си го купуваш и накрая влизаш само за една от групите, като пропускаш дори цял ден? Но ще отдам този ми проблем на личните си логически ограничения. А иначе нещата се случиха така:

17:10 ч. е на 9 април. На фронта пред сцената в очакване са се позиционирали около 80 фена. Над трибуните е легнала тъма и броят на спотаилите се зрители за сега остава загадка. Музикалният ден се открива от турската група SAINTS`N`SINNERS. Страндартният им Heavy Metal e изпълнен изненадващо добре. Разнообразната ритмика и сполучливите мелодии са взели доста от HELLOWEEN, IRON MAIDEN и ранните QUEENSRYCHE, като цитатите са чуваеми. Височините, които вокалистът им покрива са значителни, а изпълнението им – доста прецизно.

Saints`n`Sinners

Saints`n`Sinners

За това участие групата е квинтет. По принцип към момчетата се присъединява и клавирист, който липсва в момента, но музиката им не страда от това. SAINTS`N`SINNERS са свирили 11 години, преди да запишат дебютния си и за сега единствен албум, като очевидно през това време са наблягали на кавърите. Обиграният Heavy Metal с тънка Progressive нишка поднася приятна, 35 минутна, изненада на фестивала. Около 150 човека ги изпращаме с аплодисменти. Комшиите предлагат фланелки и slip case pack изданието си на социални цени.

Saints`n`Sinners

Saints`n`Sinners

Сетлист SAINTS`N`SINNERS:
Intro (Dance of thе Knights)
01. Renegade Lawmakers
02. Max Schreck
03. One for the Roаd
04. Doomsday Dreaming + Guilty As Sin
05. Seven Years in Hеll
06. Saints ‘n’ Sinners

WOLFHEART е доста тривиално заглавие, експлоатирано често в метъл братството, а само във Финландия групите с това име са две. Предстои ни среща с единствената действаща такава там.

Wolfheart

Wolfheart

Дискретна буреносна интродукция бива обогатена от хармонична клавирна партия, която продължава достатъчно, за да се разположат музикантите по сцената и да се подготвят за агресивното си влизане в пърото парче. Голяма част от финландската сцена е белязана от специфичното минималистично, но не и непрецизно отношение, към свиренето независимо от стиловата рамка. Така е и с квартета, който е пред нас. Анонсирани като Melodic Death Metal, фините артикулират доста изчистени форми, базирани на класическия Heavy Metal с агресивни, но не и крайни вокали. Ясни прецизни китари, достатъчна мелодичност и пеене приравняващо ги към Viking Metal стандартите, създават комфортна среда в залата. Кристално ясното звуково докосване е почти непредаваемо с думи. Където е необходимо, китарите отстъпват място за внушителни дръм атаки. Между песните се пускат епични акустични, клавирни или хорови интермецо пасажи, позволяващи на момчетата да подготвят следващото изпълнение.

Wolfheart

Wolfheart

Групата е малко по-статична от колегите си, но това им състояние напълно отговаря на музиката им, на която не би отивала някаква разюзданост. Дисциплинираното свирене не прехвърля границите на необходимото, за да звучат песните им перфектно. Към 150 фена са вече пред сцената и още толкова има и по трибуните. Строгият глас на Tuomas бе подкрепян от балансираните бекове на басиста Lauri. Когато четиримата напускат сцената, усещането е за отминало нещо голямо. Пет минутна акустична аутродукция ни задържа в залата с магическата си свързаност с изпълнението на WOLFHEART, докато сцената се преобразява за следващите гости. Изключително елегантен финал от финландците! Публиката видимо е набъбнала.

Wolfheart

Wolfheart

Сетлист WOLFHEART:
01. The Hunt
02. Strength and Valor
03. Aeon of Cold
04. Abyss
05. Ghosts of Karelia
06. Veri
07. Zero Gravity
08. Routa Pt. 2

В 19:20 ч. индустриални шумове и неразбираем говор от пропагандна реч увеличават наплива на входовете към сърцето на събитието. TIAMAT са многоочаквана група, независимо дали причината е любопитство или любов към музиката им!

Tiamat

Tiamat

Johan (v.) винаги е бил неконвенционално явление в метъла. На тези, които не са го наблюдавали на живо, в първия момент може да им заприлича на нещо средно между Bono и Johny Cash и като поведение и като пеене, но високото качество на изпълнението, индивидуалната концепция за нещата и съвършените хармонии си остават запазена марка на групата!

Tiamat

Tiamat

TIAMAT не са сред свръхактивните групи напоследък. Ниското пеене и по-лиричните песни са по-застъпени в репертоара им и това е причина да се поглежда със съмнение на концертните им изяви. Но групата завладява феновете индивидуално, чрез докосване на вътрешната ни потребност от музика! Умереният ритъм владее сцената, но в правилните моменти Roger Öjersson (g.) заковава онзи риф, който бърка в сърцето и те кара да развееш кичара (или поне базалтовата й основа). Johan преживява всяка дума, която изпява и е способен да те накара да изтръпнеш с него и посланията му. Въпреки компромисния подбор на песните, TIAMAT успяват да ни припомнят, защо когато излезе титаничният „Wildhoney“, всички забравихме за различните си музикални предпочитания, спряхме споровете и се заслушахме… Магията е предворена пред нас на сцената. И най-важното – групата звукоизвлича всичко наистина на живо. Едно много истинско преживяване поглъща към 1500 човека, правейки ги единен организъм, към който Johan изпраща дискретни знаци на симпатия. Един час преминава като транс и групата някакси неусетно се измъква пред хипнотизираната публика. Вълшебното докосване ни отпуска постепено…

Tiamat

Tiamat

Сетлист TIAMAT:
01. Will They Come?
02. Thunder & Lightning
03. Nihil
04. Wings of Heaven
05. Thirst Snakе
06. Cain
07. Until the Hеllhounds Sleep Again
08. Misantropolis
09. Vote for Love
10. Divided
11. Phаntasma De Luxе
12. Gaia

Tiamat

Tiamat

Със силно усещане за група пакостници FINNTROLL се появяват на сцената в 20:50 ч. Веселяшките им музикални теми, взети като от стари анимации бързо завладяват феновете. Песните им са предимно динамични, рифовете се преплитат със закачливи мелодии, а ритмиката често докосва честушката като похват (Добре де, полка.). Гримът остава основен сценичен ефект за момчетата, пък и той кореспондира с тролското им поведение.

Finntroll

Finntroll

Значително количество Folk Metal фенове си прекарват доста буйно на сета на финландците. Обстановката се разгорещява в съвсем буквален смисъл. Vreth (v.) захвърля куртката си и остава гол до кръста, за да продължи динамичното шоу. Едновременно и публиката е доста раздвижена и многобройна пред сцената и около бирените чучури става по-оживено по време на този сет. На буйните момчета се падна „късмета“ да натрупат техническите проблеми за вечерта, най-много от които бяха с микрофона на певеца им. Това, обаче, не помрачи дори част от настроението в цялата зала.

Finntroll

Finntroll

Музиката на FINNTROLL не успява да ме докосне в личен план и аз оставам малко инертен наблюдател на всеобщата веселба. Дългото час и двадесет минути шоу е пълнокръвно, но аз не намирам много думи за описанието му. Песните започват да си приличат в голяма степен една с друга. Но пък феновете отхвърлиха доста пот и усмивки покрай бандата.

Finntroll

Finntroll

Сетлист FINNTROLL:
01. Vindfard / Manniskopesten
02. Slaget vid Blodsalv
03. Blоdsvept
04. Mordminnen
05. Fiskarens fiende
06. Solsagаn
07. Nattfodd
08. Nar jattar marschera
09. Svartbеrg
10. Nedgang
11. Skogsdotter
12. Haxbrygd
13. Jaktens tid
14. Trollhаmmaren
15. Under bergets rot

Finntroll

Finntroll

В 22:45 в залата притъмня и всички посрещаме английските колоси PARADISE LOST. Епично-минорната обстановка сякаш спуска мъгли над публиката и една доста прецизна музика се стеле над нея. Музикантите не ни щадят и редуват по-нови и класически парчета от самото начало на сета си, постигайки мигновена екзалтация на феновете, дошли заради тяхното изпълнение. Високите тонове са трудни за формата на Nick Holmes и още на четвърта песен липсата им при предимно гладкото му пеене е твърде осезаема.

Paradise Lost

Paradise Lost

Групата изисква осветлението да се заглуши, което много добре кореспондира с музиката им. В самата нея, обаче, започват да се долавят доста натрапчиви присъствия на клавирни и пиано пасажи, дамски вокали и различни семпли, чието инструментоизтръгване не се наблюдава на сцената (Никога няма да свикна с плейбек подсигуряването, колкото и съвършено да е то!). Това прекършва възможността за перфектно преживяване, но няма начин човек да не се зарадва на една музика, която е слушал дълго в студийния й вариант и която намира за гениална. PARADISE LOST ни поднасят едно несъвършено, но достатъчно впечатляващо изпълнение. Умората на феновете сякаш е надвиснала и от музиката. В тъмнината всеки повече преживява, отколкото да се зарежда от класиците.

Paradise Lost

Paradise Lost

Тук е моментът да споменем, че доста добрият звук на целия фестивал, по време на сета на PARADISE LOST бе с доста високи децибели. Това създаваше дискомфорт в две тясни зони, фронтално пред колоните от озвучителни тела пред самата сцена, но не и на други места. Всъщност, малко под 2000 фена не поглъщаха разчетената за повече хора мощност на звука, особено в споменатите зони. Твърденията за лош звук при съвременната методология на сензорно изследване на десетки параметри, представлява атавистичен нагон за мрънкане. Истинските проблеми с чуваемостта произтичат само от вътреушни абсорбатори на различни честоти на ползващия ги, ако позволите…

Paradise Lost

Paradise Lost

Класическият квинтет мина през едно завладяващо представяне на новия си албум, където тежките им и готик влияния се сблъскват в подходяща буря от звуци и послания. Показателно е, че меланхолията на публиката премина в активност. Добре режисираният бис протече така, че концертът да завърши на датата, за която е анонсиран… Това не бе най-добрата изява на PARADISE LOST, която сме виждали, но бе представителна за актуалното им турне.

Paradise Lost

Paradise Lost

Сетлист PARADISE LOST:
01. No Hope In Sight
02. The Enеmy
03. Erasеd
04. One Second
05. Hallowed Land
06. Faith Divide Us, Death Unite Us
07. Return To The Sun
08. Tragic Idol
09. An Eternity Of Lies
10. Beneath Broken Earth
11. Isolate
12. Say Just Words
Бис:
13. Embers Fire
14. Victim Оf The Past
15. Pity The Sadnеss
16. The Last Time

Rock Thrashler
София, зала Универсиада, 09.04.2016

Past Redemption

PAST REDEMPTION – double ressurection (Lives at Rock Bar Fans with HYPERBOREA, 24.10.2015 & 20.02.2016)

април 20, 2016 19:03 / Вашият коментар

Края на романтичният период на българската сценична рок и метъл култура дойде на знаковото място, известно в народния език на София като „Опашката на коня“ или фактически – Студентския дом. В концертната зала на това място се състояха и първите изяви пред публика на PAST REDEMPTION. Сред няколкото напърло разпродадени концерта (което тогава означаваше, че не всички дошли успяваха да влязат) бяха и шоутата на групата от 1993 г. Флагманите на крайния екстремизъм на тогавашната сцена представяха първото си разтърсващо за времето шоу, а тогавашния им фронтмен – Иван Захариев, вееше невъзможно дълги коси до под коленете, пуснати очевидно с пукването на демокрацията. Преди Death/Grind направлението да се изчерпи откъм екстремно звучене, българските групи PAST REDEMPTION и NICE SIDE OF PATHOLOGY вещаеха посоките на това развитие на световната сцена и предлагаха крайно изживяване на жадната за метъл публика в България.

Past Redemption

Past Redemption

Залиняването на издателската и концертна дейност в средата на 90-те, както и историята на момчетата няма да я разказваме тук. Макар никога да не се предадоха, PAST REDEMPTION положиха още едно ново начало през 2015 г. с обновяването на състава си и започването да композират материал за нов албум. Известния повече като лице на ДЕГРАДАТ – Александър Василев пое микрофона и втората китара в редиците на ветераните.

Past Redemption

Past Redemption

Рок бар „Fans“ приюти първата изява на обновения състав на PAST REDEMPTION на 24 октомври 2015 г. Сполучлива бе и комбинацията с другите колоси на Death Metal-a – HYPERBOREA, които откриха събитието.

Hyperborea

Hyperborea

Твърде дългото изчакване за началото на концерта стори от публиката един дишащ организъм, който преливаше между помещението на клуба и външният му двор. Голяма част от присъстващите около 100 човека бяха колеги на музикантите – групари и дългогодишни рок-журналисти. Към 23:00 ч. HYPERBOREA принудиха пушачите да увеличат рязко наличието на фасове пред вратите на „Fans“.

Hyperborea

Hyperborea

Традиционно силното представяне на HYPERBOREA бе попритиснато от ограниченията на сцената на клуба, но пък момчетата явно се чувстваха в домашна обстановка и от сцената освен стружки, летяха шеги и наздравици. Неуспешно бе завършването на програмата им – два пъти феновете ги върнаха да си допеят!!! Така около полунощ останахме в очакване на завръщането на PAST REDEMPTION.

Hyperborea

Hyperborea

Сетлист HYPERBOREA:
01. Odium
02. Home of My Misery
03. From Within
04. Slave New World
05. Cryogenic Somnia
06. Unseen Hand
07. Soul Consumer
08. Zero Tolerance (DEATH cover)
09. Two Extremities
10. Children of The Crisis
11. The Grotesque (BENEDICTION cover)
Бис 1:
12. Nosferatu
Бис 2:
13. Suicide Machine (DEATH cover)

Past Redemption

Past Redemption

Стартирайки сетът си към 00:20 ч., PAST REDEMPTION влезнаха с ново парче, което се сля с изстреляната след него класика на групата! Заредиха се и още нови песни, които не се различаваха съществено от старите им работи. Звученето им топло ме завръща в годините, когато NAPALM DEATH бяха огромно вдъхновение за българската метъл сцена. Обновените класици не са изневерили на себе си, нито са надраснали основното си влияние през годините. Въпреки персоналните смени в състава и изминалите десетилетия, в моите уши момчетата са завръщане във времето и изпълняваната музика не е много по-различно от това, което си спомням от едно време. Това, което внася свежест е посягането към по-бавни пасажи и малко по-изчистения риф на китарата на новия певец. А гласът е развит в Thrash/Death насока.

Past Redemption

Past Redemption

Много приятели и познати са на диаметрално мнение спрямо моето и смятат, че групата е твърде променена и няма мощта на ранните си изяви. Обсъжданията ни не успяват да ме убедят в тезата им и аз отдавам тази оценка на промени в самите тях през годините. Това, което трябва да се отбележи обективно в тази посока, е че и някои от недостатъците на живото представяне на PAST REDEMPTION са твърде устойчиви!

Past Redemption

Past Redemption

Изключително стабилната дръм-машина Стефан Иванов, подлага равни двойни каси в Death/Grind похват. Липсва му, обаче, динамиката на преходите и барабаните на доста от парчетата са взаимозаменими, което разсейва слушателя. Китарата със запазен саунд а ла Mitch Harris в ръцете на Красимир Петров не открива рифа като похват и тоновете са извлечени сред преобладаваща виелица на дистъра. Басът на Стефан Цолов е озвучен натурално, като силата му вади на показ дребни грешки, допускани често заради енергичното му сценично представяне. Това е една бас артикулация, налагана и на предишни дебелострунници, изявявали се с бандата. Иначе групата поддържа имиджова раздвиженост и за енергичността на сета им могат да им завидят доста младежи. Някои небрежни моменти от изпълнението на момчетата са стандарт за концертите им, макар и на младини повечето им фенове да са залагали на емоцията и да са им прощавали неточностите. Помъдрелите почитатели на PAST REDEMPTION нека не бъркат завишените си стандарти с някаква деградация на групата! Силата на класиците не е прекършена и очакваме още от нея!

Past Redemption

Past Redemption

За парчето „Revelation“ на сцена е поканен гост-вокалиста Благо Петров. (Който отбеляза и гост вокали в сета на HYPERBOREA!) Известен повече като владетел на палките в различни формации, Благо е оставил гласов отпечатък в изданията на групата от 2008 и 2010 г., без да е имал интензивни концертни участия с PAST REDEMPTION. Участието му ни връща и част от това, което сме пропуснали през годините – богатство, дълбоко заровено из източните дължини…

Past Redemption

Past Redemption

Края на сета е отреден за по-многопластовите композиции, където ценителя може да се отдаде на вникване в песните. Екзистенциалната в това отношение „Lesson in Exploitation“ ни смазва с променящият се ритъм и подвеждащ финал, последван от избухване. Един час на интензивен Death/Grind ни е поизцедил, но поклона на бандата извиква бис. Момчетата, обаче, не са привърженици на позата и са „гръмнали“ целия си репертоар наведнъж. Оставаме жадни за следващата ни среща.

Past Redemption

Past Redemption

Сетлист PAST REDEMPTION:
01. Homicide (New)
02. Decomposed
03. Fraud (New)
04. Final Redemption (New)
05. Degradation
06. Soul Slaves (New)
07. Under The Hammer
08. Extreme Madness (New)
09. I Am
10. The Doom of Them All
11. Revelation
12. Excession
13. Worm
14. Untitled Pain (New)
15. Passion
16. Lesson in Exploitation

Past Redemption

Past Redemption

И срещата ни не закъснява. На същото място и във същата колаборация. Но този път класиците бяха решили да открият концерта.

Грохотът на 20 февруари, 2016 г. стартира по-чевръсто в 22:30 ч. Този път профилът на публиката бе по-различен. Музикално-критическата гилдия не бе така ярко представена и клуба се изпълваше от стотина фена на твърдите ушни преживявания.

Past Redemption

Past Redemption

Заедно с мощното начало се забелязва, че барабаните на различните песни не са вече така унифицирани и съответно – парчетата придобиват по-контрастно свое лице. Едно тънко внушение за хаотичност е отстъпило място на дисциплината. Grind пасажите са в инерционна традиция, но рифовката е по-изчистена и ролите на двете китари са разпределени диференцирано. Без да отстъпва от екзалтираното си поведение басиста се вписва по-интегрирано в звученето. PAST REDEMPTION правят крачката, която поне аз очаквам и поемат тежестта на своето развитие като група!

Past Redemption

Past Redemption

Алекс подхвърляше шегите си между песните и на първото представяне на новия състав, но преди бях по-вглъбен в музикалната им артикулация, докато сега мога да им се усмихна по-свободно. На третата песен отново бива представен гост-вокалист. Георги Гагов е лице, което сме виждали по представянията на групата през последните години. Той артикулира „Fraud“ в строго NAPALM DEATH трактовка. За разлика от него, новият човек зад микрофона – Алекс Василев, внася повече death metal стил на пеене, без да прекалява с тоновото разнообразие. Определено той е носител на новото в групата, но не я променя толкова категорично, колкото скептиците допускат! Може би точно това е нужно, за излизането на PAST REDEMPTION от сянката на цитируемостта.

Past Redemption

Past Redemption

Именно споменът за вдъхновението на NAPALM DEATH и обезличаващите еднакви решения на част от композициите са наследствения негатив, който групата тегли през годините съществуване. Част от този товар е освободен в новите песни, а ентусиазмът на момчетата е обещаващ за бъдещото им творчество. Почти идентичния сет с първото излизане на новия състав е изсвирен с обещаващи корекции. Включването на нови тракове не удължава времето им на сцената, защото бързината и по-кратките паузи между парчетата индикират усилена работа на формацията! Заковавайки отново едночасово присъствие PAST REDEMPTION приемат горещите ни овации, вследствие на които повтарят 7 секундното си парче за нас.

Сетлист PAST REDEMPTION:
01. Homicide (New)
02. Decomposed
03. Fraud (New)
04. Final Redemption (New)
05. Degradation
06. Soul Slaves (New)
„А сега най-дългата песен за тая вечер.“
07. Pile of Guts
08. Under The Hammer
09. Extreme Madness (New)
10. I Am
11. The Doom of Them All
12. Revelation
13. Excession
14. Lesson in Exploitation
15. Warm
„Предупреждавам, че новото парче е по-баладично, лирично, чувствено, така че грабвайте мацките си … и ги изхвърлете!“
16. Untitled Pain (New)
„Една стара трашария от времето на Миле Китич.“
17. Oblivious to Pain
18. Passion
„Ще направим пак това парче, за да не забравяте, че имаме балади!“
19. Pile of Guts

Past Redemption

Past Redemption

Разбира се, трябва да отбележим почетното участие на HYPERBOREA в този концерт, макар акцентът ни да е друг. Едно, за да спазим хронологията на събитията и второ, да отдадем дължимото на една твърде доближена до съвършенство форма на изкуство.

Hyperborea

Hyperborea

Освен традиционно силните представяния на групата напоследък, което налага по-често да ви припомням за тях, клубните им изяви са доста свойски и разпускащи. Без компромиси в личното си творчество, HYPERBOREA си позволиха да омажат кавъра на DEATH, особено на солото и да буквализират кавъра на SEPULTURA по нетипичен за другите им изяви начин. Добавеният едночасов купон, обаче, бе наистина освобождаващ!

Hyperborea

Hyperborea

Сетлист HYPERBOREA:
01. Odium
02. Lamarchand`s Box
03. Unseen Hand
04. Suicide Machine (DEATH cover)
05. Home of My Misery
06. Two Extremities
07. From Within
08. Silent Stream
09. War For Territory (SEPULTURA cover)
10. Slave New World
11. Children of the Crisis
12. Nospheratu
Бис:
13. Soul Consumer

Изтощеният втори бис е сподавен в чашите и заслужено неуважен.

Този тип малки събития представляват есенцията на титаничната локална сцена. Двойното завръщане на PAST REDEMPTION остава свързано в двата си акта, според мен и за това така ви го представих. Насетне ги следете сами! Заслужава си.

Rock Thrashler

Rock Bar Fans, София, 24.10.2015 & 20.02.2016

Asphyx

Фотогалерия: ASPHYX в София на 27 март

април 19, 2016 15:57 / 1 коментар за Фотогалерия: ASPHYX в София на 27 март

ASPHYX на концерта с HYPERBOREA и CONCURRENCY IN KNOWLEDGE в София на 27 март 2016 г., клуб Live & Loud, София.

Снимки: Unholy Union ©

Hyperborea

Фотогалерия: HYPERBOREA в София на 27 март

април 18, 2016 19:00 / 1 коментар за Фотогалерия: HYPERBOREA в София на 27 март

HYPERBOREA на концерта с ASPHYX и CONCURRENCY IN KNOWLEDGE в София на 27 март 2016 г., клуб Live & Loud, София.

Снимки: Unholy Union ©

Фотогалерия: DЕATH DTA в София на 3 април

април 15, 2016 19:08 / Вашият коментар

DЕATH DTA на концерта с OBSCURA в София на 3 април 2016 г., клуб Mixtape 5, София.

Снимки: Йосиф Милчов ©

Concurrency in Knowledge

Фотогалерия: CONCURRENCY IN KNOWLEDGE

април 15, 2016 17:45 / 1 коментар за Фотогалерия: CONCURRENCY IN KNOWLEDGE

CONCURRENCY IN KNOWLEDGE на концерта с ASPHYX и HYPERBOREA в София на 27 март 2016 г., клуб Live & Loud, София.

Снимки: Unholy Union ©

Obscura

Фотогалерия: OBSCURA в София на 3 април

април 15, 2016 12:28 / Вашият коментар

OBSCURA на концерта с DЕATH-DTA в София на 3 април 2016 г., клуб Mixtape 5, София.

Снимки: Йосиф Милчов ©

Caliban

Забавление за късметлии (CALIBAN, ODD CREW & KHANЪ)

април 14, 2016 19:27 / Вашият коментар

Когато CALIBAN ни посетиха предишния път през 2009 г., те не бяха в най-добрата си форма и им предстояха няколко трудни години. Но съставът им остана стабилен и днес те представляват значително по-силна група на Metalcore хоризонта.

Caliban

Caliban

Преживявайки сериозен подем около издаването на дебютния си дългосвирещ албум, KHANЪ не само са силна сценична група, но и фокусират усилията на голяма част от сцената ни, за създаването на автентичен български Folk Hardcore на световно ниво! Изборът им за отваряща група бе подходящ за такъв концерт. И момчетата се справиха масивно с представянето си.

Khanъ

Khanъ

В 20:10 в парти центъра все още има доста свободно място, но KHANЪ се заемат да консолидират феновете. Започват много агресивно, като и двамата им вокалисти се хвърлят на харшово пеене. Избухнали с енергия, която намира отклик у публиката, чак на третата песен чуваме първите чисти вокали в родопски стил. Момчетата се разгръщат със стари и нови парчета в характерния си маниер – с яростните кораджийски влизания, тънките вплетени фолклорни мелодии, доминиращата електрическа тамбура и разнообразната ритъм секция. Има ескалиране на енергията, която групата дава на феновете през последните 5 – 6 тяхни концерта и тази вечер те видимо се раздадоха, изцеждайки всяка сила от себе си и песните си. Публиката не им отвърна веднага със същото, но съм убеден, че имат нови фенове след това си сравнително кратко – 35 минутно представяне. Общо осемте композиции, заедно с искрения бис, който ги задържа на сцената, ги представи във възможно най-добра светлина.

Khanъ

Khanъ

Парти център „4-ти км.“ бе позабравена дестинация за тежки концерти от значително време. Сцената този път бе разположена пемпендикулярно на дългата страна на помещението, давайки възможност на публиката да се разпредели в дълбочина. По някаква причина солобарабанчето бе озвучено по странен начин и звучеше като чупене на леска – факт който не се оправи по време на концерта и ефекта не се различаваше из различните точки на залата.

Odd Crew

Odd Crew

Малко след 21:00 ч. създалите си сериозна репутация момчета от ODD CREW се качват на подиума за да отразят присъствието си на специален гост. Стабилността на сценичните им изяви е константа след записите на последната им тава и държи високи показатели. Те подемат обработката с Metalcore инструментариум. Гладкото пеене на Васил стартира проблематично, но след това съчетанието на двете му бленди се хармонизира. В началото на сета музикалните Hardcore мускули преобладават, за да отстъпят по-късно място на песни с по-ярка идентичност и повече лирични моменти.

Odd Crew

Odd Crew

Демонстрацията на единение с публиката ми идва доста хладна и заучена, особено на фона, на това, което ни предстоеше да усетим. Продължават да са проблематични и цитатите, които ODD CREW употребяват в авторските си композиции. Това широко ползване на най-ефектното от по-алтернативната сцена не е подплътено с очакваната демонстрация на искреност. Към средата на сета им китарите излизат от калъпа и на парчето „My Enemy“ ни поднасят едно типично Hard Rock соло, за да прелеят в страстната минорна лирика на „Follow the Horns“. Следват най-обичаните песни на квартета, с което подпечатват 50-минутното си, 10 песенно успешно присъствие за вечерта.

Odd Crew

Odd Crew

Максималният брой зрители още не бе достигнат. Когато малко преди заключителния сет това се случва, виждам че събитието можеше да се проведе и в домакинският на организатора клуб. Е, щяхме да сме го поизпънали, докато сега се стигаше свободно до бара, където ни зареждаха с детски ампули пиво и други увеселителни артикули. Най-отзад, срещу сцената пък се намираше мърч-щанда с небогата колекция, но пък представяща добре и трите групи.

Caliban

Caliban

В 22:30 ч. CALIBAN подхождат шумно към изпълнение на концертния си дълг. Минута по-късно, когато вокалистът им Andreas Dörner се появява, той директно се прегръща с предните редове от публиката. Емоционалното изпълнение на цялата група се фокусира във фронтмена и той не се притеснява да пее опрял чело в чело с най-горещите си фенове. На второто парче публиката вече го носи над себе си, въпреки, че за разлика от специалния гост, Andreas влачи кабел зад себе си! Мощният Jump Core се слива с мелодични пасажи, където гласът на германците не се притеснява да демонстрира крайни емоционални състояния. Wall of Death бива реализиран за първи път едва на трето парче! Въобще поведението на сцената излъчва фанатична искреност във всяка изпята дума и всеки закован риф! А рифовете се коват по немски – тежко, чисто и с настървена агресивност, носеща спомен за Thrash Metal.

Caliban

Caliban

Когато Andreas изглежда загубва всякакъв контрол върху емоциите си (но не и върху гласа си), китаристът Denis Shmidt ни изненадва с доста добре изпяти чисти бекове. Малко по-късно чуваме и семпли на такива, което хвърля съмнение в автентичността на кристалния му глас. Другият китарист – Mark Görtz пък дроби невротични сола във високия регистър, докато ритъмниците смазват целенасочено, но с доста разнообразни ритмики. Единствено паузите между песните са доста дълги, но интензивността на шоуто по време на свиренето е ултрависока. Разбираме каква е разликата от „Знаете, че е традиция да ви питаме, как сте, добре ли сте?“ до „Искаме да се забавлявате! Просто го направете за себе си!“! Виждал съм краудсърфинг предприеман от височината на сценичните уредби на различни режисирани видеа и макар тукашната уредба да не бе екстремно висока, видях за пръв път на живо такова изпълнения от „закотвения“ за шнура на микрофона си певец! Когато българската публика услужливо понесе Andreas обратно към сцената, той удари един крол сред морето от ръце в обратна посока. Пълно изтрещяване… Мошпитът пък бе тежка категория…

Caliban

Caliban

След обявената „maybe the last“ песен, дълго зовем CALIBAN на бис. Въпросният започва с интродукция с хор и клавири от пулта. Няма поза в динамиката, която групата демонстрира, защото трудно улавям с фотоапарат нещата, които се случват!

Caliban

Caliban

– Искам всеки ***** задник тук на сцената! – казва вокалистът и стартира вълна от човешки компоненти заливащи сцената и река от тела вливаща се обратно при тълпите фенове. – Имаме за вас още две песни! – додава Andreas след първото добавено парче.
– Още три песни! – Крещи пък публиката!
– Two more songs.
– Tree more songs! – Умножават се гласовете и усмивките…

Caliban

Caliban

Повредената каса прекъсва за малко биса, но единението между група и публика не е вече само усещане, а е видимо с просто око. Не че не беше така от първото парче, но сега не остава място за съмнение. Получаваме си трите допълнителни песни. Час и половина качествен, истински Metalcore концерт такъв, какъвто всеки късметлия би трябвало да е преживял!

Rock Thrashler
София, Парти център „4 км“, 08.04.2016 г.

Навигация

← По-стари публикации По-нови публикации →