Живите участия на базираното в Лондон трио DISTRICT 13, които те реализираха през 2018 г., сериозно подхраниха интереса ми към тях, със съчетанието на класически Rock`n`Roll и модерни влияния. Свежарското им звучене заиграва ту с алтернативния звук, ту с пънка. Очаквахме албумът им по-рано, но самопродуцирането не е по-лесно другаде, отколкото при нас…

District 13 – Soma

Когато дискът тръгва, алтернативният Rock`n`Roll много напомня на звученето на първия самостоятелен албум на QUORTHON. Доколкото rock`n`roll-ът е водеща нишка в творчеството им, но примесен с различни компоненти на indie-сцената, основната характеристика в звученето им е правият ритъм с добавени влияния. Онзи неподправен харш, който Jon (v.,g.) придобива след 4 – 5 парче на концерт и който го свързва генетично с NIRVANA, в албума липсва. На негово място се е появил един запушен глас, който в напъна за дрезгавеене допуска неточности. В третата песен ритмиката е толкова изправена и може би препродуцирана, че парчето звучи gothic. Бесните барабанни преходи от концертите им също са някак туширани в студийния запис.

Посягайки към чистото пеене, Jon има попадения, но песните бързо зациклят в припеви с повтаряеми текстови мотиви, които нагнетяват внушенията си повече мантрово, отколкото смислово. Там се чуват някои SEX PISTOLS или RAMONES отсенки, чиито бунтарски дух е счупен, обаче. И горе-долу по средата на албума завършва своеобразната Rock`n`Roll А страна, за да отстъпи на по-алтернативни песни.

Баладата „Is This The Way” е взела хармонията и структурата си от „Dear Prudence” на BEATLES. На фона на по-меката музика гласът започва да звучи още по-спънато и неемоционално. Rock`n`Roll песента на страна Б е повече в стила на STATUS QUO с един задремващ харш като от сутрешен Lemmy. Следващите две песни се препъват из алтернативната сцена в Rock`n`Roll размер, избягвайки сложни музикални форми и следвайки някои модели от SUEDE и SOUNDGARDEN. Динамизираните рок ритмики са залепени за тези опитомени парчета, почти като ремикси. Интересните детайли от концертните фънкарски бас фигури на Richard (b.), въобще, са ампутирани от записа. Басът пълни дисциплинирано и по учебник китарата и толкова. Барабаните на Асен (dr., ex-CRASHBREAK) също следват ритмическата рифовка на китарата, което подчертава само лидерските позиции на фронтмена на бандата.

Радиофоничната балада „When I`m Gone” е взела твърде много от SOUNDGARDEN, но това е нищо, в сравнение с песента, дала име на албума! Когато започва „Soma” ми е необходимо усилие, за да се убедя, че това не е кавър на „Sweet Dreams” на EURYTHMICS! Ритмизираният финал на дългата композиция прилича на дискотечен рок-ремикс на new wave парче, което накрая заглъхва в безсилието на идеята си.

Албумът „Soma” на DISTRICT 13 е твърде дълъг и с излишно много песни в него – 12. Той натежава в незрялостта на идеите си и необработеността на цитатите си. Тоталната доминация на фронтмена също е довела до взимането на грешни решения. На лице е и известно препродуциране. Съветите, които младите момчета са получавали в студио не са били адекватни за същността на музиката им. Живите им рок идеи са се удавили във влияния и клишета! Вместо да имаме един новаторски дебют на енергични младежи, които да раздвижи огъня във вените ни, както се случва на концерт, ние се сблъскваме с една претрупана от украшения „госпожа”, чието излияние отегчава. Дългата подготовка на албума, изглежда, е изиграла лоша шега на момчетата. Не знам дали за дебюта им не би бил по-подходящ дори концертен, по-кратък албум? В студийната им работа аз не ги чувам тях самите.

Rock Thrashler
74/100

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!