The Other Side

Начало » Posts tagged 'Rock’N’Roll'

Tag Archives: Rock’N’Roll

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 200 други абонати

Последни публикации

Архив

АLI представиха сингъла “Bliss + Blasphemy” – от пълното щастие до възможната лудост

ALI представиха “Bliss + Blasphemy” – четвъртия сингъл и видеоклип, фокусирана поредна стъпка към предстоящия дебютен албум. Песента е изумително меломанско пътешествие от първата до последната енергична нота, а внушението в текста ѝ действително хвърля слушателя от пълното щастие до възможната лудост.

Това е песен за въображаемите сценарии, които всеки от нас създава несъзнателно във връзките си и за все по-деликатния в днешно време баланс в любовта, който зависи от личните демони на всеки“, споделя Али Абдала, който е автор на музиката и текста на песента.

Режисьор на атмосферичното видео на „Bliss + Blasphemy“, снимано в Ten-Dots Studio, е Петко Спасов, оператор – Антон Огнянов – и двамата с огромен опит от Push Pull Production и с изключителен поглед към детайла. Зорките фенове на ALI знаят, че „Bliss + Blasphemy“ излезе с лайв видео преди месеци, но стилният и хипнотизиращ видеоклип дава съвършено нов живот на песента.

Ali - Bliss + Blasphemy

Този уикенд, стартиралата като офис банда, ALI свири на първия си официален пълнокръвен лайв като част от алтернативното събитие на лятото Rebel Rebel. Концертите под шапката на Projector Plus събират на една сцена осем актуални групи от новата независима инди музикална вълна в България. На 17 и 18 юли на сцената в Маймунарника освен ALI, ще се качат и ME AND MY DEVIL, NO MORE MANY MORE, JIN MONIC, STOP THE SCHIZO, LEK CITY CASE, NIB: NOW IN BULGARIA и американците TROPЕ. На 23 юли ALI акостират и на морския бряг за концерт в клуб Menthol – Варна.

news_Ali band

Ali

ALI са:
Али Абдала – вокали и китара
Емил Доков – беквокали
Калоян Димитров – бас китара
Петар Шварц – китара
Антони Иванов – китара
Орлин Станчев – барабани
Борис Ганчев – клавишни


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Реклама

АLI срещу света – “Freedom” е третият сингъл на бандата

ALI представиха “Freedom” – третият сингъл и видеоклип на бандата. Парчето носи ярко прогресив инди рок звучене. Това е песен за страст и противопоставяне чрез любов, ирония и чиста енергия.

Емоционалният текст на Али Абдала и неудържимият драйв на бандата имат потенциала да превърнат “Freedom” в химн на любовта – „ние срещу света“. След двете много различни и успешни за 2020 г. песни, ALI откриват годината с пореден нетипичен сингъл. “I Come From the Future” и “Better Place” се задържаха в радио класациите рекорден брой седмици, докато ALI, които се събират първоначално като любителска офис банда, не спират да работят по новите си песни.

Режисьор на видеото към “Freedom” е Влади Герасимов, оператор – Никола Атанасов, които благодарят на ALI за свободата да им позволят да експериментират с темата и да развихрят въображението си. Резултатът е впечатляваща любовна история на фона на апокалипсис, а в главните роли са Ирен и Сашо, истинска двойка в живота.

Ali - Freedom

Песента “Freedom” е продуцирана и миксирана от Калоян Димитров, а професионалният финиш – постигнат и с помощта на Robin Schmidt, работил с имена като PLACEBO, LIAM GALLAGHER, THE BLACK KEYS, BIFFY CLYRO и много други.

news_Ali band

Ali

ALI са:
Али Абдала – вокали и китара
Емил Доков – беквокали
Калоян Димитров – бас китара
Петар Шварц – китара
Антони Иванов – китара
Орлин Станчев – барабани
Борис Ганчев – клавишни


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Този петък предаването „Алтернатива“ по радио Благоевград е посветено на зараждането на рокендрола

Този петък, 4 септември 2020 г., в предаването за рок и метъл музика „Алтернатива“ по радио Благоевград водещият Тодор Язовалийски ще ни пренесе в 1950-те години и ще разгледа зараждането развитието на жанра Rock’n’Roll, който лежи в основата на цялата последвала рок и метъл музика. Ще чуем изпълнения от най-характерните му представители.

Алтернатива по радио Благоевград

Слушайте „Алтернатива“ в петък от 23:00 до 24:00 ч. по радио Благоевград на следните честоти: Благоевград 103,20 MHz; Гоце Делчев, Сандански, Петрич 102,30 MHz; Кресна 105,20 MHz; Главен път Е79 от Черния кос – София до КПП Кулата 105,20 MHz; Кюстендил, Дупница, Радомир, Трън, Перник 106,60 MHz; Разлог, Банско, Якоруда 90,90 MHz или онлайн на player.bnr.bg или www.predavatel.com.

В сайта на Българското национално радио можете да чуете записите на всички излъчени предавания.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

„Better Place“ на ALI вече и с видео

ALI представиха и видео на втория си сингъл “Better Place”, който излезе на 5 юни 2020 г.

“Better Place” получи и своята визуална интерпретация благодарение на Георги Манов, един от най-характерните режисьори на актуални музикални видеоклипове в България напоследък.

“Better Place” e неочаквано и различно парти пънк парче, задължително за всеки актуален плейлист. Бандата с нетърпение очаква реакцията на публиката към всеки свой следващ сингъл заради изненадващото разнообразие в стила и екстравагантни текстове и постоянството в изпипания звук на продукцията.

Известен като основен двигател в рок бандата MACHROPHONE, Aли Абдала е ключовата фигура и в ALI. През 2019 проектът става пълнокръвен и в актуалния му състав влизат: Антони Иванов и Петар Шварц на китарите, Орлин Станчев – барабани, Боби Ганчев – клавишни, Емил Доков – вокали и Калоян Димитров – бас китара и отговорник за изпипания безкомпромисен звук на финалната продукция.

news_Ali band

Ali


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

ALI представя втория си сингъл „Better Place“

ALI са готови с втория си сингъл “Better Place”, който излезе на 5 юни и е глътката свеж въздух в началото на лято 2020.

Преди малко повече от месец ALI се появи на музикалната сцена и със замах спечели меломаните и музикалните медии с първата си песен “I Come From The Future”, която постигна извънреден успех за дебют.

Ali - Better Place

Ali – Better Place

“Better Place” e неочаквано и различно парти пънк парче, задължително за всеки актуален плейлист. Бандата с нетърпение очаква реакцията на публиката към всеки свой следващ сингъл заради изненадващото разнообразие в стила и екстравагантни текстове и постоянството в изпипания звук на продукцията.

До края на месеца “Better Place” ще получи и своята визуална интерпретация благодарение на Георги Манов, един от най-характерните режисьори на актуални музикални видеоклипове в България напоследък.

Известен като основен двигател в рок бандата MACHROPHONE, Aли Абдала е ключовата фигура и в ALI. През 2019 проектът става пълнокръвен и в актуалния му състав влизат: Антони Иванов и Петар Шварц на китарите, Орлин Станчев – барабани, Боби Ганчев – клавишни, Емил Доков – вокали и Калоян Димитров – бас китара и отговорник за изпипания безкомпромисен звук на финалната продукция.

news_Ali band

Ali


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

ALI представя сингъла „I Come From The Future“ днес

ALI свири рафиниран и смел рокендрол с искрени текстове и стадионни амбиции, а на 28 април е официалната премиера на “I Come From The Future” – първия официален сингъл на проекта. Официалната му премиера е днес от 14:00 ч., когато парчето ще прозвучи за първи път едновременно по водещи радиостанции в българския ефир. ALI ще направи и премиера на лирик видеото към сингъла в официалния ютюб канал на проекта в 17:00 ч.

Известен като основен двигател в рок бандата MACHROPHONE, Aли Абдала е ключовата фигура и в ALI. През 2019 проектът става пълнокръвен и в актуалния му състав влизат: Антони Иванов и Петар Шварц на китарите, Орлин Станчев – барабани, Боби Ганчев – клавишни, Емил Доков – вокали и Калоян Димитров – бас китара и отговорник за изпипания безкомпромисен звук на финалната продукция.

news_Ali band

Ali


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

DISTRICT 13 „Soma“, self released 2019

Живите участия на базираното в Лондон трио DISTRICT 13, които те реализираха през 2018 г., сериозно подхраниха интереса ми към тях, със съчетанието на класически Rock`n`Roll и модерни влияния. Свежарското им звучене заиграва ту с алтернативния звук, ту с пънка. Очаквахме албумът им по-рано, но самопродуцирането не е по-лесно другаде, отколкото при нас…

District 13 - Soma

District 13 – Soma

Когато дискът тръгва, алтернативният Rock`n`Roll много напомня на звученето на първия самостоятелен албум на QUORTHON. Доколкото rock`n`roll-ът е водеща нишка в творчеството им, но примесен с различни компоненти на indie-сцената, основната характеристика в звученето им е правият ритъм с добавени влияния. Онзи неподправен харш, който Jon (v.,g.) придобива след 4 – 5 парче на концерт и който го свързва генетично с NIRVANA, в албума липсва. На негово място се е появил един запушен глас, който в напъна за дрезгавеене допуска неточности. В третата песен ритмиката е толкова изправена и може би препродуцирана, че парчето звучи gothic. Бесните барабанни преходи от концертите им също са някак туширани в студийния запис.

Посягайки към чистото пеене, Jon има попадения, но песните бързо зациклят в припеви с повтаряеми текстови мотиви, които нагнетяват внушенията си повече мантрово, отколкото смислово. Там се чуват някои SEX PISTOLS или RAMONES отсенки, чиито бунтарски дух е счупен, обаче. И горе-долу по средата на албума завършва своеобразната Rock`n`Roll А страна, за да отстъпи на по-алтернативни песни.

Баладата „Is This The Way” е взела хармонията и структурата си от „Dear Prudence” на BEATLES. На фона на по-меката музика гласът започва да звучи още по-спънато и неемоционално. Rock`n`Roll песента на страна Б е повече в стила на STATUS QUO с един задремващ харш като от сутрешен Lemmy. Следващите две песни се препъват из алтернативната сцена в Rock`n`Roll размер, избягвайки сложни музикални форми и следвайки някои модели от SUEDE и SOUNDGARDEN. Динамизираните рок ритмики са залепени за тези опитомени парчета, почти като ремикси. Интересните детайли от концертните фънкарски бас фигури на Richard (b.), въобще, са ампутирани от записа. Басът пълни дисциплинирано и по учебник китарата и толкова. Барабаните на Асен (dr., ex-CRASHBREAK) също следват ритмическата рифовка на китарата, което подчертава само лидерските позиции на фронтмена на бандата.

Радиофоничната балада „When I`m Gone” е взела твърде много от SOUNDGARDEN, но това е нищо, в сравнение с песента, дала име на албума! Когато започва „Soma” ми е необходимо усилие, за да се убедя, че това не е кавър на „Sweet Dreams” на EURYTHMICS! Ритмизираният финал на дългата композиция прилича на дискотечен рок-ремикс на new wave парче, което накрая заглъхва в безсилието на идеята си.

Албумът „Soma” на DISTRICT 13 е твърде дълъг и с излишно много песни в него – 12. Той натежава в незрялостта на идеите си и необработеността на цитатите си. Тоталната доминация на фронтмена също е довела до взимането на грешни решения. На лице е и известно препродуциране. Съветите, които младите момчета са получавали в студио не са били адекватни за същността на музиката им. Живите им рок идеи са се удавили във влияния и клишета! Вместо да имаме един новаторски дебют на енергични младежи, които да раздвижи огъня във вените ни, както се случва на концерт, ние се сблъскваме с една претрупана от украшения „госпожа”, чието излияние отегчава. Дългата подготовка на албума, изглежда, е изиграла лоша шега на момчетата. Не знам дали за дебюта им не би бил по-подходящ дори концертен, по-кратък албум? В студийната им работа аз не ги чувам тях самите.

Rock Thrashler
74/100


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

 

SHEKY представя новия си албум „2019“ на 28 септември

На 28 септември 2019 г., събота, SHEKY ще изнесе авторски концерт в столичния клуб Rock It, на който ще представи албума си „2019“

Sheky с авгорски концерт в Rock It

Началото е от 22:00 ч., входът е 8 лева.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Hills of Rock 2018: Фестивал, какъвто няма да видите другаде – Разказ трети

Винаги съм смятал, че рок музиката е правдивото отражение на всичко истинско в живота, доколкото тя е живо, развиващо се изкуство на съвремието. Наблюдавайки го, ние можем да се зарадваме на естетизираната страна на действителността, доколкото музиката носи послания от реалността в красива опаковка. Защото едно изкуство няма как да те зарадва, ако не е правдиво. Рок музиката е ирисова диагностика на живота! И е хубаво, ако владеем разчитането на знаците на това явление. Неговите титанични глави, дребните шрифтове под линия, комплексните му явления и самотните му йероглифи. Този отпечатък на окото на света представлява вселена за разчитане, в която всеки фен е откривател и всеки би могъл да разчете и себе си… Рок фестивалите представляват концентрация на знаци, които в своята многообразност рисуват комплексно познание от по-висок порядък спрямо съставните си части. Фестът е млечният път в графологията на ирисовата диагностика…

Знаете ли по какво се отличава хубавият фестивал от останалите? Отличава се по това, че всяка секунда от него се е превърнала в обогатяващо личността ти преживяване, за което остава несравним спомен, чието мислено пре-преживяване носи удоволствие. Хубавият фестивал носи своята музикална принципност и идейно послание, които присъствалите да могат да споделят! Отличава се по това, че всяка стотинка, похарчена на него се изплаща десетократно с полученото удоволствие от всичко, което сетивата ти жадно са погълнали там и увереността ти, че ако би било възможно, е трябвало да похарчиш и повече, защото всеки цент е станал златен спомен от неповторимо богатство, оставащо завинаги у теб!

Днес сетове ще има само на главната сцена. Районът е оптимизиран за очакваното пристигане на повече фенове за хедлайнера тази вечер.

Planet of Zeus

Planet of Zeus

Ранният час на започването на концерта ни изправя пак срещу неумолимите слънчеви лъчи, за да се срещнем с гръцката банда PLANET OF ZEUS. Момчетата издават регулярно албуми през три години, като последният е от 2016 г. В началото на съществуването си (2000-2008) имат период на стажуване като кавър банда.

Stoner Hard`n`Heavy стилът на бандата е взел доста от ранните BLACK SABBATH. Ритмизирането на песните, маниерът на композиране и най-вече вокалните линии са с много alternative rock характеристики. Тези влияния ту се засилват в някои песни, ту отстъпват на по-класическите форми в други. Набирайки смелост и окуражени от топлата публика, PLANET OF ZEUS се отпускат в интерпретациите си, достигайки вмъкване в едно лице на alternative hard rock, заличаващо stoner корените им. Гърците представят половинчасовата си програма, предизвиквайки аплаузите на все още сгъстяващото се множество.

The Raven Age

The Raven Age

Това, с което THE RAVEN AGE са най-известни е, че синът на Steve Harris им е китарист и заедно с другият шестструнник са съоснователи на групата. От началото на годината са сменили вокалиста си. Сравнително младата група (2009) има един дългосвирещ албум, с чиято едноименна на тавата интродукция, започва сетът на момчетата.

Акустиката, примесена с пияно отстъпва на Modern Metal, в чиято тъкан са кодирани MAIDEN китарни хармонии. Вокалите са чисти и много разпяти, докосвайки EMO Metal-а. Matt James (v.) се опитва да общува с публиката в 80-тарски маниер – нещо, което никак не му подхожда. Почти детското му гласче интерпретира мъжкарските реплики в пародиен стил. THE RAVEN AGE ползват интродукции като подложки за песните си, а някои от песните си сливат. Преди някое от парчетата, обаче, подложката им тръгва без да са готови и фалстартът е повторен. Новият им вокалист интерпретира парчетата от албума много EMO и песните, в които хармонията е ниска, това звучи някак нелепо. Интересното е, че последният им сингъл „Surrogate”, който е единственото нещо, записано с него, няма чак толкова много от хлипащите фалцетни нотки! Другото информативно нещо, което виждаме е, че вече е демоде фронтменът да е с расти и последният писък в прическите е стилът „японска анимация”. Иначе приличното владеене на инструментите оплита амалгама от класически Heavy Metal и Modern Metal влияния. Посланията носят младежки чувствен наивитет. Концертните варианти, обаче, трудно грабват. Щедрата публика, както винаги, раздава симпатиите си, изразени в подобаващ шум и ръкопляскания. Нещо, от което издателят на групата – BMG, вече ги е лишил…

          Сетлист THE RAVEN AGE:

          Intro – The Darkness Will Rise

  1. Betrayal of the Mind
  2. The Merciful One
  3. Promised Land
  4. The Death March
  5. Eye Among the Blind
  6. Salem`s Fate
  7. Surrogate
  8. My Revenge
  9. Angel in Disgrace

Борбата с банковата система за презареждане на фестивалната ми карта отнема възможността да видя сценичното шоу, което THE RAVEN AGE правят към края на сета си! А на вас отнема възможността да видите нискокачествени, но правдиви снимки, направени от претенциозна „сапунерка” в този репортаж!!! 40 минути, които никой не може да ми върне! А е вече трети фестивален ден!!! И ако вземем на заем за малко риториката на Хауард Стърн*, ще кажем: Всички зрители, посетили Hills of Rock, трябва да бъдат откарани да видят кой да е румънски рок/метъл фестивал, за да знаят какво е трябвало да преживеят, ако родовата им история не бе изпълнена с толкова много злощастни събития!

Опашки пред банковите офиси до дупка!

Опашки пред банковите офиси до дупка!

Mark Tremonti може да бъде причислен към второто поколение американски китарни метъл герои. Неговата кариера тръгва от неметъл сцената в Детройт, за да достигне до по-тежки китарни откровения днес. Групата, която е кръстил на себе си, ще се изяви преди смазващото име на хедлайнера.

Китарноориентираният Power Heavy Metal на TREMONTI грабва с доста силните си композиции. Техничното присъствие на сцената е подобаващо за нея! Самите гласови данни на китариста не претендират за нещо изключително, но силното мъжко излъчване приляга много добре на рифовете и силовата ритмика. Усещането за живо присъствие на музиканти е изненадващо приятно. Усещането е, че музиката им е роднина на YNGWIE MALMSTEEN, RHAPSODY или HAWAII. Същевременно, въпреки приятното впечатление, музиката на TREMONTI влиза в някакво повтаряемо клише. Китарните хватки са виртуозни, но не и революционни. Динамичните и добри парчета са колаж от вече чувани неща, макар да няма цитати в тях. Въпреки това, единият час с творчеството на американеца отлита неусетно и той успява да се издигне доста в очите на феновете на фестивала! Дванадесетте изпълнени композиции са непознати на повечето от тях, но вече биха ги потърсили в студиен вариант.

Tremonti

Tremonti

Крепко вярвам, че пловдивските рок и метъл маниаци няма да ми се разсърдят, ако си позволя едно възвание към тях: Много е удобно за организатори и артисти да знаят, че в Пловдив могат да правят едни полусъбития, полуспектакли, осакатени спрямо оригиналите си представления – едни сенки от култура! Дали един четиричасов концерт ще се редуцира на половина, дали един звук ще бъде осакатен под оправданието за опазване на историческото наследство на Античния театър, дали един фестивал ще протече като три хедлайнерски концерта, трябва да престане това търпение към редуцирането на качеството на представленията, изнасяни в Пловдив! Общината в града – европейска столица на културата (!!!) най-често взима дейно участие в този вид ограбване на гражданите си. Да проявявате толеранс към това ощетяване само, заради факта, че нещо се провежда в прекрасния ви роден град, е обида към самия него и към вас, като потребители на култура! Това, за съжаление, оставя грешни представи у младите пловдивски групари, примерно, за нормалните параметри на концертите им, от което тежко е пострадал и клубният живот в града. Тази пошла традиция трябва да бъде прекратена! Забележителната архитектура на града не е част от пътуващите концерти, които заради нея да губят други свои части и свойства! Крадат от времето и качеството, предназначено за вас, просто защото може. Ако е необходимо, бойкотирайте имитацията на културен живот, която някакси е пуснала корени в Пловдив!

Iron Maiden

Iron Maiden

Десет минути след 21:00 ч. напрежението нараства взривоопасно при загасването на осветлението. По време на интродукцията на пиано и китара прожекторите светват и докато прозвучава класиката на UFO 18 000 гърла дават свободна воля на гласните си струни. Купонът, обаче, се помрачава от запис на гласа на Чърчил от времето, когато декларира непреклонността си да воюва с хитлеристка Германия. Огромен надуваем макет на изтребител Speedfire се люлее над сцената. Под неговите крила IRON MAIDEN захващат делото си.

Iron Maiden

Iron Maiden

Актуалното турне на „девиците” се е завърнало към стандартите на 80-те, които самите те създадоха! Дигиталните видеостени са отстъпили място на огромните рисувани транспаранти, великанските декори и разхождащи се чудовища! Всичко това, което не се и надявахме да видим на живо, а гледахме по грандиозните видеозаписи от концерти на групата за грандиозното „Somewhere In Time” – турне. И макар титаничните хидравлични кукли на Еди да липсват, спектакълът имаше световните достойнства, до които и ние най-накрая да се докоснем. Никой разказ или дори видео не може да ви пренесе на самия концерт!

Iron Maiden

Iron Maiden

Фантастично-свежата фигура на Bruce Dickinson (v.) приковава вниманието върху себе си сред спектакъла на титаничното присъствие. Сред разнообразните сменящи се декори певецът е ситуиран като активен герой, който решава разнообразни проблеми от творчеството на IRON MAIDEN. Песните от творчеството на групата с Blaze Bayley са поднесени така, че за слушателя става ясна големината и на двамата певци. Подборът на песни е колкото класически, толкова и иновативно творчески. Епичните сюжети сякаш ни завладяват и въздигат над житеската суета. Стелещите се мъгли, огнехвъргачките, огромните ангели и демони и истинските църковни полилеи са отразени бледо във фотосите, които може да видите от събитието. Самите инстументалисти най-често седят в основите на декорите, като в оркестрина, докато Bruce свещенодейства. Огромните „чаршафи” падат един след друг, за да разкрият следващия фон за епични събития.

Iron Maiden

Iron Maiden

Параметрите на звука докосват съвършенството. Всичко останало от концерта на IRON MAIDEN остава в сферата на неизказуемото! Доколкото три програмни парчета са изпълнени преди окончателния край на сета, ще уважим обявяването на бис в протичащото по ноти турне на класиците на NWOBHM. В добавката „Run to the Hills” звучи като край на фестивала, но това е финална песен за цялото им турне.

          Сетлист IRON MAIDEN:

          Intro

          Doctor, Doctor (UFO song)

          „Never surrender” Churchill`s speach

  1. Aces High

          War Intro

  1. Where Eagles Dare
  2. 2 Minutes to Midnight
  3. The Clansman
  4. The Trooper
  5. Revelations
  6. For the Greater Good of God
  7. The Wicker Man
  8. Sign of the Cross
  9. Flight of Icarus
  10. Fear of the Dark
  11. The Number of the Beast
  12. Iron Maiden

          Бис:

  1. The Evil That Men Do
  2. Hallowed Be Thy Name
  3. Run to the Hills

          Always Look on the Bright Side of Life (Monthy Python song)

Iron Maiden

Iron Maiden

Треската от зрелището още течеше по вените ни. Организаторът бе осигурил празнична заря, която наистина по своите продължителност и богатство гонеше новогодишни размери! И нека за финал да споменем и другите достойнства на фестивала: Перфектните звук и осветление на всички сцени; Бързият и лесен, почти мигновен достъп между сцените; Осигурените големи спектакли в хедлайнерската част; Не на последно място, доведените чужди групи с достойно българско присъствие в тях.

Rock Thrashler

22.07.2018, Hills of Rock

Hills of Rock 2018: Фестивал, какъвто няма да видите другаде – Разказ втори

Не знам за друг фестивал, който да изисква закупуването на допълнителни билети за импровизирания си къмпинг и то на калпак! Ограденото като обор пространство е разположено на облагородена ливада, но определено не е нещо, за което да трябва да си платиш. Най-нетърпеливите и пристигнали първи къмпингари, са натикани в дъното на къмпинга, който е разположен на самия тротоар на улица, по чието платно трябва да минеш на път за аудиопиршеството. Забележителни са и тоалетните съоръжения, произвеждани вероятно за младежки лагери за деца до 12 г.!!! „Непосредствената близост до сцените” е такава, че къмпингуващите трябва да заобиколят строежните руини на цял стадион, за да стигнат до специалния си вход. Прехвърлянето на отговорностите по обслужването на посетители на мероприятие върху самите посетители е уникална практика, която не съм виждал никъде по света! „Това е световна практика!” – обяснява ми високомерно служител с някаква табела…

Повечето от нас знаят какво представляват летата в Пловдив… Проехтялите из града чекове към 16:00 ч. ме изтръгват от струята на климатика в едно приятно заведение. Учтивостта и спокойствието на униформените полицаи ми се струват непосилни в жегата. Много добър повод да осигуриш само платени микро-шишенца с вода за пиене на фестивала!!! За щастие, охраната ме допуска с пакет лед на главата. В противен случай, можеше и да не четете тези редове…

Odd Crew

Odd Crew

Хора са се сгушили по защитените от слънцето места. Издължаващата се сянка на озвучителната кула за главната сцена е „нарисувана” с човешки фигури върху прашно-тревистия терен. Главната сцена хвърля тясна ивица прохлада, но феновете в очакване на ODD CREW са доста повече от укрилите се. Точно в 17:25 ч. групата отваря музикалната част на фестивала с характерния си Metal-Core стил. На ODD CREW им отива голямата сцена и те я запълват достойно с присъствие и свирене, надскачащи нивото на поне 2/3 от групите, изявяващи се на фестивала. Още след второто си парче, извикват желание у феновете да скандират името им. Твърде учтивият контакт на Васил Райков (v.) с „най-прекрасната гледка” – публиката, контрастира на заряда на музиката им. Откровените признания за преживяването да си на сцена вече е записвано от Звезди Керемидчиев, откъдето знаем, че не е много куул… Милото многократно подканване феновете да аплодират себе си, ми напомни за случая отпреди десет години, когато LAST HOPE помолиха феновете да се пазят в мош-пита, а след тях EXODUS излезоха и креснаха на готовите за wall of death: „А сега искам да се избиете един-друг!”… Не че имах желание и възможност да се раздвижа, но мисля, че освен доброто свирене, ODD CREW биха могли и да върнат малко енергия вместо благодарности на феновете си.

Строгите изисквания за облекло от турнето с ARCH ENEMY са отпаднали  и вокалистката на JINJER е „разцъфнала” в изрязана камуфлажна рокля, която час по час придърпва върху бюста си и с чорапи за ръгби над спортните кецове. Бандата закъснява с излизането си 10 мин., което отлага целия по-нататъшен график с толкова, без някой друг да си позволи разтакаване. В сегмента на закъснелия източен Hardcore сравнения могат да се правят само със самия него. В този смисъл добавките от реге и естрада, които предлагат украинците, са ретроградни в сравнение с напомнящите Дует Та-Ту фрагменти, предложени предния ден от INFECTED RAIN. Чуваемата електронна подложка на JINJER, която управлява сценичната им изява, съчетана с изключително зле изпятите чисти вокали, говорят само за „стимулирани условия” те да се намират на голямата сцена на фестивала! От двете дъна на източния концертен небосклон, свирилите на Alternative Hill INFECTED RAIN се представиха по-добре. Цитатите от Hardcore харш, разреден с естрадно виене ме отблъскват, без дори да успея да се насиля да амортизирам матрицата на фотоапарата си в чест на любителите… Вярвам има къде да видят съответните изображения, при това по-качествени.

Axez

Axez

Винаги си заслужава да се видят веселяците от AXEZ! Шайката от изглеждащите като метъли и хип-хопъри, която свири Punk-Core лее енергични свежини от На тъмно сцената по светло. Вливам си и от наливната кехлибарена свежина, която макар на мнозина да се видя горчива, заради цената, всъщност е добре балансирана като качество. Проблемът с диспропорционалната цена от 4 лева си остава, обаче. Не се сещам как би се осъществил контролът със забраната да се излиза от фестивалния терен в рамките на деня за притежателите на тридневни пропуски, но еднодневните посетители са закрепостени към високите фестивални цени на напитките и храната по задължение.

Зареждам се пред главната сцена, за да видя модния писък от щатите – MADAME MAYHEM. В състава на групата е българският басист Пламен Траянов – Пърси, чиито глас и пъргави пръсти са известни от групата ОГНЕН ЗВУК. Прокарващи Glam Metal стилистиката в родината, BURNING SOUND (Както се обявяваха по-късно.) направиха най-добрите си концерти в началото на 90-те, когато звученето им бе по-агресивно и доста сурово в сравнение със западните банди, като имаха и песни на български език.

Madame Mayhem

Madame Mayhem

Сетът на MADAME MAYHEM започва с приятна мелодичност и умерени рифове. Гладкото мелодично пеене е контрапункт на артистичното име, което си е избрала вокалистката. Музиката им е стъпила на Hard Rock похватите, но се мъчи да придаде алтернативна модерност на песните. Остава трайно впечатление, че се комбинират сценичните и музикални похвати на MARILYN MANSON и EVANESCENCE в една не толкова оригинална крайна картина. Равноделната ритмика позволява на барабаниста им да демонстрира на минималистичния си сет барабани, почти гимнастически параметри на боравенето с палките – спектакъл, който си заслужава вниманието! Сработката и техническите дарби на цялата  група са от висок порядък. Бек-вокалите на Пърси ни напомнят за способностите му. Сърдечните му реплики към публиката докосват истински. Имиджът на вокалистката е като от рекламните им материали – розовите военни обувки и една розова ръкавица приковават вниманието на фона на останалия черен десен, макар и да не са нещо сензационно. Високото пеене навлиза и в по-ниски регистри, но винаги е чисто. Шоуто на групата е интересно и информативно, без да предизвиква музикална еуфория.

Madame Mayhem

Madame Mayhem

Горе-долу по същото време триото SAINT ELECTRICS свиреше стабилен Stoner Metal на Alternative Hill сцената. Приятните звуци не компенсираха клишираните решения на бандата, докарващи стандартите на една голяма сцена до клубно равнище.

Saint Electrics

Saint Electrics

Разбираема е политиката на различни организатори да ограничават достъпа на различен вид навлеци от псевдо-журналистическа порода на събитията си (като мен, примерно). Но да ограничиш фотографите, акредитирани за фестивала да снимат само по време на първото парче на хедлайнерите, като през останалото време да НЕ бъдат допускани до концертите, е вече ново равнище на рекламния мениджмънт! „Световна практика!” – отбеляза пак някой си… Със задачата по напъждане на фотографи са натоварени доброволните сътрудници, за които има изискване да говорят сносен английски!?! Нормално, те не се справили с вменената си безумна функция, защото английският не е страшилище за българските фотографи… Разбира се, че фестивал от такъв мащаб трябва и да е в някаква разумна финансова рамка, за да има, все пак, кой да го организира! Но дори на фотографи, които са си закупили билет за трите дена от Hills of Rock, не им е било разрешено да снимат! Сякаш някаква завера с много тайни неща е имало в Пловдив, чиито фотоси изискват секретен подбор!?! Разбира се, една публика, която е позволила да фалират всичките ѝ рок списания и която очаква безплатни репортажи и статии за концертите, би следвало да очаква и липса на адекватни материали и реклама относно рок културата около себе си, както и липса на адекватно отношение на организаторите към отразяващите събитието! Искате нещо евтинко – заповядайте! За вас особена ценност представляват гастрономическите „експириънси” и приемате, че кръчми, които изхвърлят клиентите си, могат да рекламират менюто си като „преживяване”? Пак – заповядайте!

Drive Your Life

Drive Your Life

Предвид трудностите музиката им да бъде дефинирана, включително и от тях самите, интересен бе сетът на DRIVE YOUR LIFE. Крехки сенки тъкмо бяха започнали срамежливо да оправдават името „На тъмно” на сцената. Веселяшкото шоу на варненци може да се определи като Thrash`n`Roll. Ритмиката е по Rock`n`Roll равноделна, но върху нея се разполагат здрави рифове и силово пеене. Стилът им е роднина на творчеството на TANKWART – Pub-Thrash проекта на TANKARD. Групата събуди публиката за прашен мош-пит и звучеше много позитивно, но определението „groovie” би принизило музикалните им способности. DRIVE YOUR LIFE все още са на експедиция към себе си, което ще рече, че е интересно, изненадващо и готино да сте покрай тях.

Battle Beast

Battle Beast

След като разчупиха зародишната си черупка от Disco-Metal и успяха да направят турне, което поне мъничко да ги доближи до смисъла на името им, в началото на 2017 г. BATTLE BEAST издадоха албум, който бележеше идейното им изчерпване и известно завръщане към опростените леснослушаеми композиции. С начало на сета от този нов материал фините се представят на Hills of Rock. Липсата на каквато и да било иновативност от части се компенсира с някои сполучливи хармонии, рифове и вокали. Но дори сполучливите им композиции започват да доскучават в еднообразните си структурни решения. Това не пречи, разбира се, горещите техни почитатели от няколко десетки метри пред сцената да им се зарадват. Когато клавиристът им излиза по-напред, за да направи изящни мъжки вокални партии, в разчувствените си артикулации синтезаторът му увисва безполезен на колана си, но мощна клавирна партия продължава да звучи… Това рязко ми напомня, че има интересни сетове по другите сцени.

Battle Beast

Battle Beast

Базираното в Лондон трио DISTRICT 13 е сред най-свежите фестивални имена – техният дебютен албум предстои да излезе. Владетел на палките в него е Асен Милушев, познат като барабанист на българските групи BLACK HOLE и CRASHBRAKE.

District 13

District 13

Отдавна не бях чувал на живо нови, толкова откровени Rock`n`Roll композиции. Гласът и китарата на фронтмена Jon Wild тласка нещата ту в Indie Rock, ту в 70`s Psychadelic посока, но Rock`n`Roll основата не престава да е изявена. Класическите барабани са обогатени от майсторски преходи. Басистът Richard пипа доста фънки, за да позволи на китарата да не звучи самотна. Посланията не натежават и са подкрепени с припеви, прокламиращи разбираеми житейски удоволствия. Сценичното присъствие на Jon носи енергичността едновременно на Kurt Cobain и Sid Vicious. Единственото парче, което избяга от динамиката – „Vacation”, съчета някак в себе си grunge с хармония на EURYTHMICS. Съзнателно или не – накрая на сета на DISTRICT 13, гласът на вокалиста им загрубя в по-пънкарски нотки, което доста им отива. Иначе тоталният им Rock`n`Roll е вгледан както в независимата сцена, така и в шаблоните на стила по един класическо-иновативен начин. Имената на изцяло авторския им материал може и да са ви непознати, но това са песни, които ще влезнат в излизащия в близките месеци албум на бандата. По-късно, на самостоятелния им концерт в София, те ни подсказаха и къде точно търсят корените си…

District 13

District 13

          Сетлист DISTRICT 13:

  1. Wild Flowers
  2. When You Come Around
  3. Shadows
  4. Vacation
  5. Detached
  6. Dark Horse
  7. Cantancerous
  8. Soma
  9. First Impressions

Гъсти бели облаци – стелеща се пелена пада върху феновете. Много рядко миризмата от скара може да бъде неприятна, но тук е така! Единственото нещо, с което може да се прехрани човек на този фест, е мазна балканска скара в малко незначителни разновидности. Нискокачествената кайма в бургерите се подава на клиентите студена, въпреки пушещите скари. Във възмазничкото си кюфте откривам фрагмент от бъркалка за кафе – сигурен съм, че е единственият такъв случай… Въпреки уверенията, че при всяка покупка ще получаваме касов бон с баланса по картата си, не видях да бъде издадена нито една касова бележка, където и да било на феста! Всеки продавач можеше да е маркирал каквото му хрумне на картата ми, без аз да разбера навреме. Факт е, че никой не бе злоупотребил с това! Толкова бедна, ограничена и скъпа кухня не съм виждал на нито един фестивал от Англия до Беларус! Най-евтиният бургер на Hills of Rock е по-скъп от разнообразните бургери на Wacken! Питам приятел, който има подвижна бус-сергия за храни, не е ли било възможно да ни спаси при този недоимък? „Оооо – Отвръща ми той с усмивка. – Наемите, които са обявени тук за търговци са такива, че само ще работя за някой друг!” Утолявам глада си с ясноосъзнато неудоволствие и убеждението, че не бих повторил.

Dope

Dope

Триото DOPE е разпънало  голям транспарант на главната сцена с логото си на фона на американското знаме. Името им е неизвестно за мен и очаквам групата, която е непосредствено преди JUDAS PRIEST, да си заслужава.

Звук с децибелите на MOTORHEAD ни блъсва, но качеството е съвсем друго!!! Простите Hardcore композиции са анархистично смесени с Hip-Hop вокални партии. Опитите за по-мелодични песни са омазани с добавени дискотечни бийтове и синтезирани клубни звуци. Ню-Йорк е белязал стила на бандата с неподредения си космополизъм. Композиционната разюзданост и освободеност е в пълен синхрон на името на групата, което е всъщност фамилията на идейният им създател – Edsel Dope. (Адски е „симпатично” да си Еди Наркомана по документи!) Колажността е абсолютизирана, като при логическите връзки, стимулирани от тежки сортове марихуана. Въпреки бекграунда, шумът често взима превес на сцената. DOPE правят кавър на „Speed” на Billy Idol, след което се анонсират като двадесетгодишна формация. Напрягам се да доловя посланията сред хаотичните музикални влияния. Не са много сложни, но нямат описване:

          „Die mada-faka, die!”

          „Burn, burn mada-faka!”

          „Fak-da Police!”

          „I love tо hate you, sex and drugs…”

Последното ми е любимо, но се налага да го избистря от членоразделните и нечленоразделните mada-faka думи и да го преведа така, както аз го разбрах: „Да вдигнем всички средният пръст! Нека младежите да повярват в себе си!” Не бих могъл да добавя нищо.

Dope

Dope

Някъде в далечината звучи „Омръзна ми”, обаче и на мен ми е омръзнало и присядам да вдъхна атмосфера в една редичка халби.

22:40 ч. Клавирна интродукция с вплетени теми от творчеството на JUDAS PRIEST звучи в тъмнината под тътена на овациите от 14 000 фена. Мощно влизане с новото „Firepower”, а огнените десени на сценичния декор и видеостената се сливат в дълбока панорама! Rob Halford в метални одежди води новата меса на братството. Предаваме се на удоволствието…

Judas Priest

Judas Priest

Същността на спектакъла на JUDAS PRIEST си е останал същият, но има някои подобрения за турнето за новия, изключително силен албум! На предишното им турне картините от видеостената бяха много наситени и до известна степен – натоварващи. Колажът от видеа, символи, кадри и събития бе много смислен, режисиран като филмова продукция, но отнемаше от вниманието, което заслужава групата. Сега посланията са по-буквални и не толкова натоварващи. Преди всяко парче се показва обложката на албума, от който е то. Символът на групата, огньове и фрагменти от видеа се редуват в едни по-директни послания. Така може да наблюдаваме и самата група.

Липсата на оригиналното китарно дуо е чуваема до голяма степен. Но да чуеш вечните песни на класиците в по-свеж прочит, всъщност, е шанс, който тепърва ще оценяваме! Поне за мен, криещият се от прожекторите китарист, продуцент и виден траш-композитор Andy Sneap не само се справя с ролята си в JUDAS PRIEST, но и оставя отпечатък с почерка си. Halford сменя металните „смокинги” между песните. Няма ги 80-тарските китарни и дръм сола. Класика след класика се коват от ветераните в представление на удоволствието! Изключителният подбор от нови и стари песни говори, че групата прави преди всичко непреходна музика, която покорява със своето качество.

Judas Priest

Judas Priest

Би било добре хората, които за 50 години са успели да видят JUDAS PRIEST веднъж, да не се изенадват от това, че не чуват студийния запис на „Breaking the Law” на живо! Да, когато Halford се движи по граничните способности на гласа си, саундинженерите му правят звученето, но истинските фенове не желаем прилепови фалцети, а да можем все още да попеем с хората, които са ни вдъхновявали десетилетия! Единствената наистина слаба част от шоуто бе избутването на мотора на сцената под семпъла на шум от двигател. Всичко останало бе чисто удоволствие, което сякаш свърши твърде бързо за своите час и 35 минути. Мощните викове за бис бяха посрещнати с прощален надпис на видеостената, тиха музика и поклон.

          Сетлист JUDAS PRIEST:

         Intro

  1. Firepower
  2. Grinder
  3. Sinner
  4. The Ripper
  5. Lighting Strike
  6. Bloodstone
  7. Saints in Hell
  8. Turbo Lover
  9. Tyrant
  10. Night Comes down
  11. Freewheel Burning
  12. Rising From Ruins
  13. You`ve Got Another Thing Comin`
  14. Hell Bent for Leather
  15. Painkiller
  16. Metal Gods
  17. Breaking the Law
  18. Living After Midnight
Judas Priest

Judas Priest

Този ден твърдо бях решил да не изнасилвам сетивата си с откровено чалгаджийската музика на KULTUR SHOCK. Докато поне 10 000 от събралото се множество бавно се изнизвахме към изхода, въпросната формация ни обля с последния си сингъл и други части от творчеството си. Поне вокалистът  им не беше с босняшките си потури! Не знам и кой садистично настроен менажер бе решил да затапи с чалга великите хедлайнери първите два дена? Бавно стигайки до изхода, виждам че половината от него е блокиран, за да може трима техно фена да влязат на нощната част на феста!?! Навсякъде другаде оборът щеше да бъде пометен от тълпите, но ние бавно чакахме да пропълзим по тесните три пътечки за навън… Ех, онези 500…

Rock Thrashler

21.07.2018, Hills of Rock

%d блогъра харесват това: