Начало » Концертни репортажи » Галерии » Двойно с три (LACUNA COIL, CELLAR DARLING, SINHERESY на 16 & 17.11.2017 г.)

Двойно с три (LACUNA COIL, CELLAR DARLING, SINHERESY на 16 & 17.11.2017 г.)

Още един пътуващ спектакъл се побра в петата касетка. Два пъти! Всъщност, от доста време не бях виждал билетна истерия, близка до спекулата, каквато познавах от едно време, което е по-добре да не го знаете!!! Макар да не знам дали е хубаво, че вкусовете ни са съизмерими със световните, концертът на LACUNA COIL стана достоен музикален празник на родна почва.

Както се очаква, когато се сблъскат професионалисти музиканти и организатори, нещата се движеха в строга времева рамка. (Как мразя да чета такива констатации и съпътстващи ги подлизурски похвали, но фактите изискват тази отметка.) Предвид съвременните концертни параметри на звукоизвличане и формата на групите, това е даже необходимост.

Отсичайки секундата, SINHERESY започват в 20:00 ч. Оркестрираната интродукция в стила на неокласиката не надскача равнището на съответните програми. Живите инструменти, както и вокален дует, съчетаващ висок дамски глас и по-груб мъжки успяват да направт хармонично изпълнение. Стилът е повече gothic, отколкото sympho. Строг клик, перкусии и подложка от клавири и шумове обединяват музикално първите три песни в надпревара с времето. След трилогията италианците имат време да приветстват софийската си публика.

Sinheresy

Започват на български:

– Благодаря, София! Are you rеady to jump? Jump, jump, jump, jump! – Започва в gothic маниер следващото парче, където тънкият намек за hip-hop в мъжките вокали изразява точно онази разлика, която отличава SINHERESY от отличниците в жанра.

Sinheresy

Следващата песен е от първия им албум и показва групата като изначално вдъхновена и способна! Звукът на китарата, обаче, често отстъпва място на подложката и песента не звучи толкова силна, колкото може да е! Артикулите на мърч щанда на SINHERESY са на доста приятелски цени и след сета им феновете можеха да се докоснат до музикантите.

Cellar Darling

Италианците се стремят да са наследници на линията DARKSEED – HEAVENWOOD и много от нещата им се получават! Барабанистът им е принуден да свири на сета на Merlin Sutter от CELLAR DARLING, което е изпитание, предвид уникалния му стил. Гласовете на Cecilia Petrini и Stefano Sain, без да притежават умопомрачителни обхвати, са доста прецизни в изпълнението си.

Cellar Darling

Приятната подгрявка извиква аплаузи, по-сериозни на 16-ти и малко по-сдържани на 17-ти. Музикантите ни казват довиждане на фона на симфонизираните клавири на аутродукцията им.

Сетлист SINHERESY:

Intro

Star Dome
Domino
My Only Faith
Paint The World
Ocean Of Deception
Believe

Outro

Всички знаем, че CELLAR DARLING е група, формирана след като трима музиканти се отцепват от folk metal класиците ELUVEITIE. Макар в родната си Швейцария да излизат на концерти с повече гост-музиканти за класическите инструменти, за турнето те са квартет с гост-басист. Освен борбата за светлината на прожекторите, става ясно, че швейцарците имат какво да покажат, още повече при известната деградация в творчеството на групата-първообраз. Това не е само оценка на автора, а най-вече на мениджмънта на Nucler Blast!

Кристално ясният звук ни извисява още в самото начало на сета на CELLAR DARLING без разводняваща интродукция. Концепцията им е доста изчистена и стилистиката е изоставила хаотичните фолк цитати, за да се съсредоточи върху чистото творчество. Нежните дамски вокали на Anna Murphy се радеят с най-доброто от THE GATHERING и DREAMS OF SANITY. Звукоизвличането, което фронт-дамата демонстрира от хърди-гърдито си е виртуозно. Тя активно модулира ефектите, за да извади от инструмента това, което желае. Макар и не агресивна, китарата е с кристален звук и чуваеми рифове. Способностите на Sutter зад барабаните са уникални. Въпреки че свири без кардан, чуваме пейс-овски каси и това е най-малкото, което може да се долови…

Cellar Darling

Стилът на CELLAR DARLING е повече gothic, отколкото folk. Но не в ритмиката е ключът към това изразяване (При такъв клас перкусионист това е невъзможно!), а по-скоро мантрово-повтарящите се компоненти от текстовете. До третата песен семплите са недоловими и изпълнението – забележително. Когато Anna посяга към флейтата си в песента „Avalanche”, вече зазвучава семпъл на роял. Оттук насетне семплите на цигулки, оркестър, пиано и клавири добиват по-осезаеми параметри, но не натоварват музиката с натруфеност. Групата има претенция за наджанрови достижения, но строго минорните мелодии, особено в пеенето, ги задържат в орбитата на метъла! Топлото отношение на българската публика, както и наличието на фенове, дошли специално за тях, за миг успя да наруши нечовешката прецизност и обхват на гласа на певицата по време на втората вечер, което ме извади от усещането, че слушам запис!

Сетлист CELLAR DARLING:

Black Moon
Hullaballoo
The Hermit
Avalanche
Six Days
Rebels
Starcrusher
Challenge
Fire, Wind & Earth

Въпреки че и на първия концерт клубът също бе пълен, имаше известна разлика в публиката между двете дати. Повече младежи с подчертано романтична нагласа посетиха добавената дата. Те посрещнаха по-отворено подгряващите групи и държаха да видят целия спектакъл. Докато разпродадената зала се запълни от по-зрели фенове, които, ако не като бройка, то поне като обем, бяха повече. Непосредствено преди началото на сета на LACUNA COIL на 17-ти, имаше щурм, който задръсти пространството, непосредствено около входа на озвученото помещение.

Lacuna Coil at Wacken

Концепцията с усмирителните облекла за турнето на LACUNA COIL бе дебютиращо на Wacken Open Air 2017, както повечето мащабни метъл шоута. Там гримът бе доста по-сериозен, а сценичните костюми все още искрящо-бели, въпреки следите от кръв по тях. (Или просто поляризираното осветление добавяше този ефект.) Шоуто търпи развитие в детайлите си и бе време да се представи на българска почва пред почитатели, които доказаха предаността си към групата.

Въпреки че втората вечер подгряващите групи си позволяваха времеви толеранс в рамките на до две минути, хедлайнерът бе с железна дисциплина. В 22:00 ч. скелетът на барабаниста Ryan Foldenни приветства пръв на фона на интродукцията. Gothic стилистиката на групата с двадесетгодишна история няма голяма нужда от описание. Множеството бийт компоненти, клавирни подложки и звукови ефекти се осигуряват от бек-граунд семплите. Прецизността на свиренето и мощните контролирани гласове на Cristina Scabbia и Andrea Ferro осигуряват високи параметри на предлагания звук. Нежните отстъпления със запомнящи се мелодии докосват doom metal-а, докато industrial компонентите напомнят за PAIN. Равноделният ритъм и добавените бийтове освобождават барабаниста да прави едно от най-атрактивните изпълнения, които може да се предложат на този инструмент – с много подхвърляния на палките и свободното им отскачане от кожите.

Lacuna Coil

LACUNA COIL не пестят хитовете си от самото начало и поддържаният градус е много висок. За много от песните фронт-дамата е подготвила въвеждащи обяснения, които са театрално-елементарни и предполагат по-непретенциозна и нелюбознателна публика. Докато нашата демонстрира запознатост и съпричастност в голяма степен с творчеството им! Докато Cristina ни подготвя, че ще изпълнят кавър, през първата вечер спонтанно избухва футболен рефрен „Ole-ole-ole-oleee, Lacuuuu – naCoil” Скандирането е задушено от бийта на „Enjoy The Silence” в параметри много близки до оригинала.

Още в началото на сета на хедлайнера през втората вечер се усети малко по-нешлифованото пеене на Cristina Scabbia, повечето ефекти на микрофона и по-мощното звучене на бийт подложката! И това бе много по-осезаемо от разликите в сетлиста между двете вечери. Този по-клубен саунд мисля че се отрази добре на твърдите фенове, които поддържаха движението през цялото време.

Lacuna Coil

През първата вечер на феновте им се наложи да са малко по-настоятелни за биса, но бърза справка говори, че е доминирала повече времевата рамка, отколкото реакцията на публиката. Интродукция като от детска песничка ни подготвя за последния сингъл на LACUNA COIL – „Naughty Christmas”, чиито 7-инчов винилов носител се равнопоставяше на 50 български лева. Машина за изкуствен сняг добавяше ефект в това шоу. Драматичните пояснения към другите песни подсилваха емоционално изпълнението, но се усещаха и малко изкуствено.

Като изключим разликата в датата, двата концерта свършиха в един миг в 23:23 ч.! Тъй като на 17-ти не прозвуча веднага категоричната музика от пулта, останах с впечатлението, че LACUNA COIL бяха готови и за втори бис. Твърдата фенска маса, обаче, дисциплинирано се отправи към опашката за среща с групата, твърде информирана за сетлистовете на това турне и невзела наградата, която си е заслужила!