Към началото на 1972 г. пианистът Randy Weston бележи началото на ново развитие в музикалното си амплоа в стремеж да се отдалечи от стила Hard Bop. Дотогава Randy свири и записва повече от 18 години Hard Bop, повлиян най-вече от Thelonious Monk. Неговата палитра се обогатява и се развива в нова посока: тя бележи очарованието му от африканската музика, като към края на 60-те години Weston вече формира контурите на своя нов стил.

Randy Weston черпи от африканските музикални традиции пряко от извора. В средата на 60-те години той напуска САЩ, благодарение на успеха на своите композиции „Hi-Fly“ и „Saucer Eyes“, и с получените хонорари си осигурява средства да пътува интензивно из Северна и Западна Африка. През 1968 г. се установява в Рабат, столицата на Мароко, където отваря нощен клуб. След четири години се завръща в САЩ и записва в New Jersey, в студиото на Rudy Van Gelder, албума „Blue Moses“ или „Синият Моисей“, в който демонстрира влиянието на музиката Ganawa от Мароко. Ganawa (среща се и като Gnawa) е ритуална танцувална музика, наситена с перкусии, използвана е за лечебни цели, чийто корени се откриват сред населението на Западна Африка (земите на бившата империя Уагадугу); с течение на времето така започва да се нарича и Орден на суфите в страните от Магреб.

Randy Weston – Blue Moses

Към обложката на албума Randy Weston е написал следните думи: „Африканската музика е творчески извор за голяма част от музикантите, не само в Европа и Америките, но дори и за страните от Далечния изток. Специално музиката на Мароко, страна с голяма разнообразие на етноси, музикални традиции и пейзажи, е събрала в себе си голяма част от африканското музикално наследство. Заглавието на албума идва от религиозната песен „Sidi Mussa“ (на арабски Моисей), която често се изпълнява от суфите Gnawa. И тъй като всички северноафрикански ритмични структури имат духовна разпознаваемост, тяхната идентичност се определя от цвета им, в случая цветът на „Sidi Mussa“ е син. Членовете на Gnawa в своето мнозинство са черни, затова не е случайно, че техните ритуали са сходни с тези на хората от Мали и Нигерия. В наши дни музиката на Gnawa може да се чуе из цяло Мароко, тя се е предавала от поколение на поколение, без да се записва или нотира.

По-нататък в албума ще доловите настроението, което имах на площада в Маракеш, където актьори, музиканти и танцьори по цял ден свирят, играят и танцуват. Друг епизод е моето преживяване в три часа сутринта в старата част на Рабат, наречена Медина, където скитах мирно, но и с известни опасения, из кривите улици под огромната кръгла луна. И накрая ще се озовете сред снеговете на Атласките планини, където в малко селце открих красиви африкански ритми.“

След завръщането си в САЩ Randy Weston привлича оркестър от 23 великолепни музиканти за изпълнение на замисъла си, сред които тромпетиста Freddie Hubbard, тенор саксофониста Grover Washington, флейтиста Hubert Laws, барабаниста Bill Cobham, на контрабаса са Ron Carter и Bill Wood, а Airto Moreira – на перкусиите. Ще добавя и Don Sebesky, който оркестрира брас секцията.

Албума „Blue Moses“ или „Синият Моисей“ ще чуем на 23 април, събота, в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.