Противоречиви са отзивите за по-новите неща от творчеството на германците BETHLEHEM, но независимо от пристрастията, не може да се отрече, че качеството на музикалния им продукт е много високо. Експерименталните им търсения не изличават корените им на кръсници и създатели на цяло течение в екстремния метъл.
Новият им албум отразява цялото богатство на различните им периоди. Съгласно концепцията от последните години, „Hexacosioihexekontahexaphobia“ започва с експериментален рок, който се доближава до изпълнители като UMBRA ET IMAGO и LACRIMOSA. Пеенето на немски език също води музиката в такава посока. Както в голяма част от експерименталната немска сцена, истерията и агресивните китари намират своето място в песните. Ескалацията в тази посока се превръща в едно пътуване към корените, което в трак № 6 (Нека не цитирам заглавията!!!) веча е скочило на 100% в Dark Metal-а. Трак № 7 е този, който ни връща във времето и изследва дълбочините от дебютния албум на BETHLEHEM в най-добрите му традиции и най-мрачни метални търсения. Това е парчето, заради което страдащите от носталгия си струва да чуят този албум!
След това музикантите ни извеждат от миналото с повече Post-Metal маниер, без да изоставят напълно здравите китари. Разхождат ни през Funeral Doom монотонност (8), Ambient отплесвания (9). Между честите акустични китарни изпълнения са вплетени немски фолклорни влияния (10, 12) и неокласичеки фигури (11). С последния трак групата отново е намигнала към фенове на по-твърдия звук, без да са ретроспективни.
Дълъг, разнообразен, интелектуален и красив, новият албум на BETHLEHEM би обогатил всяка дискография. От тежкия метъл до релаксиращия Art Rock – тук е побрана вселена от преживявания.
Rock Thrashler (8.9/10)


















