Берлинчаните POSTMORTEM са измежду малкото групи, които години наред поддържат единствено личните си стандарти. Тяхната музика се развива постепено, не за да се изменя, а единствено за да достигне вътрешната си потребност от качество. От 1991 г. (А според някои още от 1987 г.!!!) до сега квартетът не е поднасял изненади. Така е и с новото им издание.
Базирана на скандинавския Death Metal, музиката им пази добрия немски усет към чистите рифове. Те могат да не губят мелодичната нишка на парчето, като същевременно го запълват с безкомпромисно метално препускане. Типичното Death Metal пеене свободно се движи от гърлено клокочене до високи крясъци.
„The Bowls Of Wrath“ освен че продължава заложената традиция, сякаш отприщва нова доза омраза. Ритъм секцията звучи машинизирано и мачка равноделно и безпощадно. Агресивните вокали свистят в тази постмодерна виелица, попълвайки зоната между DISBELIEF и OBITUARY. Темпото е предимно средно, но непрекъснатите двойни каси създават впечатление за бързина. Едноименната песен „The Bowls Of Wrath“ (5) ме стресира с високи, чисти дамски вокали във фрагмент от средата, които биха паснали и на майтапчийската реплика към един популярен фабрикант – „Oops!… I killed again“ (4). Края на лентата сякаш увеличава темпото и агресията.
В новия си албум POSTMORTEM са засилили с една идея Industrial звученето. Новаторски подходи и гениални рифове няма, но праволинейността на групата е респектираща. Достойно попълнение в дискографията на бандата!
Rock Thrashler (8/10)



















[…] да споменем, че кожите налага силовика, наскоро издал и с POSTMORTEM – Max […]
ХаресвамХаресвам