Гласовете на маститите, фосилизирали деятели на дирекция „Музика“ продължават да се носят като ехо на отминалото светло бъдеще така, както и политическата ни класа е зверска отживелица. И до днес продължаваме да чуваме колко развита е била музикалната ни сцена и какви световни имена е успял да събере най-вече „Златния Орфей“. Що се отнася до западния свят, до България бяха довявани само изпълнители, които бяха достатъчно безлични, достатъчно захаросани и с достатъчна липса на послания, за да преминат високата летва на цензурното обезличаване. Същевременно, както и днес се случва, естрадните карикатури нагло ограбваха световните рок имена в „творческите“ си напъни. После ги пренасяха в съветска Русия, където наистина ги смятаха за добри. Никой не може да измести RAINBOW от върха за най-ограбвани групи, но веднага след тях се нареждат и URIAH HEEP.

Въпреки, че всички „знаехме“, че през 1988 г. това е само сянката на една велика група, точно този концерт е пресечна точка на прераждането на рок културата ни. Според мен, това е и първият значим концерт, който от днешна гледна точка е много показателен в много отношения. Лично за мен, това е и ретро репортажа от кота – нула в концертния ни живот. За това и встъплението ми е наистина ретро, но необходимо да се изкаже, за да продължим … така да се каже, начисто.

От днешно гледище можем да кажем, че за URIAH HEEP 87/88 е период, през който групата реформира състава си и остава стабилна поне до 2007 г. Желанието на ветераните в състава Mick Box (g.), Trevor Bolder (b.) и Lee Kerslake (dr.), както и на новаците Phil Lanzon (kb.) и Bernie Shaw (v.) е да върнат славните години на бандата, защото чувстват силата ѝ и имат вярата в необходимостта от нейното съществуване. Днес само клавишите и палките са поверени в различни от този състав ръце. До голяма степен те успяха! А една немалка група стъпкани фенове успяхме да видим началото на това прераждане!

За някои почитатели, посещението на този концерт е било като да се смесиш с тълпата за да разгледаш газовите камери отвътре през 43 г. … В София на всеки, който се е задържал повече от 5 мин. на Попа му се извършваше милиционерска проверка и записване на данните. Във Варна арестуваха за какъвто и да било рок атрибут, снемаха отпечатъци, „респектираха“ в количества по преценка на униформения и глобяваха колкото пари носиш, независимо от сумата. Хората, които искаха да знаят какво се случва с комунистическия лагер, четяха руска преса… В нашата преса още се лееше светлото бъдеще и заводите пееха, въпреки третия фалит на държавата. И изведнъж? Концерт на URIAH HEEP! Моята крехка младост все още не е толкова осведомена и аз попадам на това събитие в безметежно щастие.

Концертът е обявен за 21:00 ч., но масово още към 19:30 ч. пред трите отворени входа на стадиона са се събрали хора. Няма драконовски мерки по проверката и влизането е нормално. От ентусиазъм влизам доста рано, но установявам, че вътре вече има доста хора. Зрителите са настанени само на централната трибуна на стадиона. Половината от крайната пътека е с монтирано ограждение. Предния парапет е границата до която може да има хора. Голяма сцена е построена зад червеникавите, гумени пътеки за атлети, ограждащи полето на стадиона, които са с видими деформации от експлоатиране. Позиционирам се в дясната страна приблизително в средна височина на трибуните.

Вероятно има хора, които помнят унифицираните квадтатни седалки по всички стодиони в България, изработени от бакелит и представляващи квадрат 40 х 40 см. с две дупки и един процеп на тях. Малко преди 21:00 ч. на една такава седалка стояхме прави четирима души, които не се познавахме. Никога не излязоха данни колко човека са посетили събитието, но билети се продаваха, докато се купуват и „кошарата“ бе препълнена. Пред стадиона имаше автомобили с регистрации от цяла България. Зад огражденията на страничната пътека имаше кордон от милиционери през половин метър. Пред трибуните бяха по- на рядко. Стадионната уредба ни предупреди, че за реда на стадиона се следи с видеокамери. На покрива на единствания по онова време блок до стадиона, който още беше строеж, стърчаха двадесетина души. Августовското слънце все ощи хвърляше зарева, когато прожекторите на стадиона го засенчиха.

Съвсем по часовник, групата излезе в уреченото време. Магията на рок-концерта ни заля – една отприщена експресивност, която не можеше да се види на концертите на българските еквиваленти на бандата. Проблемите с озвучаването (за които четох по-късно) не стигаха до възприятието ми – аз долавях достатъчно през телата на хората около себе си. Поне половината от песните дотогава даже не бях чувал и на запис, но очарованието бе достатъчно. Хвърлили мощна енергия, URIAH HEEP гледаха една притисната и обездвижена публика пред себе си. Няколко заловени да прескачат оградата… Покрива на съседния блок беше обезлюден… След една дузина песни, Bernie Shaw слиза от сцената и започва да тича като атлет по розовите (на тази светлина) пътеки за атлети пред публиката. По това време той бе малко по-пълен от сега и това е малко комично, но той иска да окуражи феновете. След едно „кръгче“ събиране на овации дисциплината не се разваля и той сочейки огражденията крещи без микрофон:

– What’s that bull-shit?

Връща се на сцената и концерта продължава, но при следващото разпяване Lee Kerslake дръпва един микрофон и започва да скандира „bull-shit“ с ритъм, докато публиката не започна да му отвръща на всяко „bull“ със „shit“. На другия ден изданията-официози масово писаха, че изхабените URIAH HEEP са накарали малоумната публика на това лишено от естетика събитие да крещят „Лайна!“, без да разбират какво казват!!! Облъчената от светлина сцена и прикованата публика изглежда останаха непонятни за членовете на бандата. Бяха запознати, че „July Morning“ е неофициален празник в България. И ние празнувахме вътре в душите си. Спретнати като за театър, кротки като в опера, сърцата ни крещяха от кеф. Ние също не разбрахме негодуванието на групарите и те слезоха от сцената след едночасово изпълнение. Без стон очакваме какво ще се случи – може би антракт? Стадионната уредба ни приканя да напуснем спокойно пределите на стадиона. И ние бавно се заизнизвахме.

Показаха ни западната култура от един организиран с наклона на трибуни обор. Сигурен съм, че е съществувал и известен риск, освен ако „Академик“ не е проектиран за ядрена атака!?! Бе направено доста и за да се осакати шоуто на URIAH HEEP. В годините остана мълвата колко е било зле, а за помията във вестниците няма нужда и да споменаваме. Е, концертът отвори една нова страница за феновете, а оборче в душите си някои хора носят и до днес. Но те не бяха в големия обор, тогава.

Без официална информация, само дочухме, че после групата е обиколила окръжни градове из България, където концертите са протекли по-добре. Някои са били организирано посетени от казармени поделения! Последния концерт е бил в Кюстендил, където софийски маниаци казаха, че са се раздали за два часа!

Концертът на URIAH HEEP в София не беше грандиозен. За нас, обаче, бе голям. И днес е може би още по-голям. Рапорт – даден.

Rock Thrashler ©

TOS002/RTH004
11.08.1988 г.
Стадион „Академик“, София