Освен регионалното предислоциране на битката за Вакен, тази година се родиха и два нови български метъл фестивала. Клуб „Metal Force“ стартира своя Running Free Festival, а уебзина The Other Side лансира Autumn Souls Of Sofia. Уникалните събития както по своя характер, така и по целите, които си поставят, раздвижиха сериозно ъндърграунд средите в тежката музика. Както за първия фест, така ще ви разкажа и как протече събитието на 9 и 10 октомври 2015 г., като не говоря за чалга-джаз фестивала „На жълтите павета“…

Феновете

Клуб „Maze“ се оказа удачно лавиране на организаторите между мащабите на един двудневен фестивал и актуалните реалности на посещаемостта на метъл събития при наличието на десетина работещи рок клуба в столицата. Цените на бара бяха приятна изненада за всички и бих препоръчал на феновете, ако не са се запознали с клуба, пробно посещение, което почти задължително ще се превърне в редовно. Разбира се, сцената има ограниченията на клуб и разчупеността, следваща архитектурата на подземията, но адаптирането към средата е лесно.

Hellrider

Неглижирането на азбучни технически дреболии доведе до отпадане на откриващата банда. M.I.R.F. жертваха участието си в името на хронорамката и ни липсваха, но имаме увереност, че ще ги срещаме все по-често по родните сцени. Така за да даде старт на дебютния Autumn Souls Of Sofia, на сцената излезе единственото Thrash Metal присъствие тази година – HELLRIDER.

Още първата поява на бургаския квартет на софийска сцена в Grindhouse Skateclub на 16 ноември 2013 г. даде заявка за високо качество на действаща млада Thrash формация. Въпреки някои смени в състава, HELLRIDER поддържат завидна форма в традициите на зрелия 90-тарски Brutal Thrash Metal.

Hellrider

Изключително прецизно изсвирените рифове остават основния стандарт на HELLRIDER. (Не е случаен фактът, че китаристите на бандата буквално са погълнати от различни формации на ъндърграунд сцената!) Без различни форми на шутовски речи, момчетата коват песните си една след друга. Grind изригванията и бруталните вокали, насложени върху зрял Thrash Metal, доближават стила им до унищожената от Death Metal продуценти френска Thrash сцена в лицето на AGRESSOR, LOUDBLAST и MERCYLESS. Но освен с прецизните рифове, музиката им е „счупена“ и с множество усложнения на времената, празни тактове и тънки музикантски решения, издигащи ги до ниво на група за ценители. Не липсват и по-конвенционалните рифовки, като DESTRUCTION-ския хъс в петото парче – „State of Brutality“. Макар и единствените представители на поджанра на дебютното издание на фестивала, HELLRIDER сложиха много сериозен, 35 минутен старт на събитието, подсказващ високите очаквания на публиката му.

Сетлист HELLRIDER:
1. No Future
2. Torment of the Weak
3. Choke The Pain
4. Immense Decay
5. State of Brutality
6. Trapped In Hate

Феновете

Фрагмент от музиката на балета „Ромео и Жулиета“ (Сергей Прокофиев) са избрали EUFOBIA за да предлажположат феновете към тяхния сет! След такава интродукция мощния им Death Metal се врязва остро, но и многозначително в слуха. Плътните, предимно среднотемпови композиции мачкат на етапи, разделени от академични благодарности и експресивно представяне на песните.

Eufobia

EUFOBIA са сред малкото български групи, които знаят колко е важно да инвестират в себе си и това тяхно предимство даде плодове. От около две години, обаче, групата не жъне полагащите й се успехи. Има едно усещане за застой, което се изразява в неразнообразяващия се репертоар и липсата на развитие както в инструментален план, така и като изпълнение на живо. Това е и основното впечатление от сета им на Autumn Souls Of Sofia! Въпреки добрите песни, си остават симптоматичните проблеми с азбучните сола и повтаряемата структура на парчетата. Изчерпаната формула на композиране и отрязаните на финала тракове оставят незадоволени очакванията ни към EUFOBIA, като към група със сериозни постижения. Въпреки плътния звук и отиграното представяне, 30-те им минути трябваше да блеснат повече! Северобалканските фолклорни мотиви във финалната им композиция, също не допринесе за бомбастичен финал пред есенните душù на София.

Сетлист EUFOBIA:
1. Rain of Snails
2. Scum of Christ
3. Justine
4. Hater
5. Cyber Pervert
6. Mud
7. Fat Sack of Shit
8. Scarecrow
9. Graveyard

Warscum

Родният суперпроект с датски барабанист WARSCUM, създаден преди около година и половина се включваше в играта. Бързият им Death/Grind се явява наследник на една дълга традиция в българският екстремен метъл, вдъхновена от ранното творчество на NAPALM DEATH. Крайните музикални похвати, демонстрирани със съответното майсторство, бързо разпалиха феновете, така както и лесно бяха събрали почитатели от различна палитра в редовете на последователите си. Първият mosh-pit за вечерта се оформи в тясното пространство пред сцената. За наша радост, момчетата не се бяха ограничили в еднопосочно вдъхновение и някои от композициите им отразяваха по-съвременни тенденции в Brutal Death Metal направлението, обхващащо диапазона от CANNIBAL CORPSE до GORGUTS.

Активната работа в групата се усеща не само по горещият отклик у слушателите, а и в развиването на вокалите в по-висок и old-school регистър, което ги измъква от Death/Core клишето. На фона на тежките, ниски китари именно вокалите измъкват звука във височина. Текстовите послания си остават пестеливи и изпълването им с множество повторения подсилва „танцувалния“ характер на заформилото се меле. Приятни мигове за публиката и достойно представяне за WARSCUM изпълни тези 30 минути.

Сетлист WARSCUM:
1. Mentally Abused
2. Coercive Persuasion
3. Weakness
4. Three
5. Dystopia
6. Rules of Manipulation
7. Invisible War
8. Traumatized
9. Cycles of Pain
10 Sociaty Rape
11. In Denial
12. New World Order

Проказа

Неусетно отминаха пет години от дебюта на ПРОКАЗА и те от малко нескопосана група се превърнаха в група-донор на музиканти за родната метъл сцена. Същевременно не преустановиха съществуването си и макар да нямат ново издание се превърнаха в зряла формация с епизодични концертни прояви. Яркият Groovie Death Metal стил на момчетата е докоснал – не, а целунал пънка! Съответно, свободното им сценично поведение е примесено с известна непрецизност на интерпретираните парчета. Групата, обаче, е придобила своето лице и дори старите им парчета звучат по един нов начин, доразвил пънк влиянията в здрави рифове и превърнал аморфното Death звучене на вокалите на Стефан в личен стил на звукоизвличане! Доста приятния и фокусиран сет не предизвиква масовка от насилие, но регистрира живо присъствие в тъканта на фестивала.

Стефан благодари на феновете, отбелязвайки че групата продължава да бъде подкрепяна, въпреки че е единствената без официален сайт и профили в социалните мрежи. Това може би ще оправдае липсата на техен сетлист, защото човек, който по време на изпълнението им съсредоточено си правеше селфита, облегнат на купа сено (Да, такава фигурира в обзавеждането на клуба!!!), пъргаво взе единствения наличен на сцената такъв още по време на благодарностите…

Aten

Следваха първите чуждестранни гости. Имах извесни надежди, че ще бъдат озвучени и томовете на барабаните, които в последствие не се оправдаха. Озвучаването на клуба, макар и прилично, не бе достатъчно мощно, но пък предоставяше възможност да си поръчваш от бар не само с жестове. Звукът на барабаните бе най-слабото звено в цялата организация и най-вече споменатата липса на звук от томовете.

След тромава подготовка, пред нас са албанските Death Metal-и ATEN. В бавнотемповата начална песен квартета ни демонстрира, че освен основнен вокал, групата ползва и сериозно застъпени беквокали от двамата си китаристи. Подчертано елементарните песни, преминават в трудно контролирана Death Metal виелица, разредена от мелодични пасажи с азбучни хармонии. Неспиращите претенции към озвучителя и дългите паузи между парчетата разводняват още повече сета им.

Aten

Без съмнение, за да си действаща Death Metal банда в Албания се изисква доста упоритост! Българският фен, обаче, не може да си запуши ушите за аматьорското клатене на ритъма, разминаването на вокалистите и скучноватите клишета в музицирането. Неувереността прозира на всички равнища и феновете изразяват подкрепа с ръкопляскания, но ентусиазма бавно се оттегля към бара. Когато претенциите към мониторите са изчерпани, започва обсъждане кои от парчетата да отпаднат, заради забавянето и очевидно охладнялата публика. Все пак представят за нас песен от предстоящия си албум, което не се отличава съществено от досега изсвирените. Следва ново колебание дали да продължат сета си. Кратко „Bay!“ от вокалиста им – Enea слага край на взаимното половинчасово изтезание.

Сетлист ATEN:
1. Shine as Aten
2. No Command
3. At Least Escape
4. Horns of Evil
5. When Love Bites Your Soul
6. Eternal Empire of Doom
7. Deathcraft
8. Morbid Temple
9. Babylon Creed

Hyperborea

Тук последва наказателната акция на HYPERBOREA! 2015-та е годината, в която родните класици ще бъдат запомнени с върховата си форма. Безкомпромисно, без колебания, със завидна бързина и мощен саунд квинтета не само помете публиката, но и направи останалите групи да звучат като подгрявка. Разнообразната им програма, обхващаща всички периоди на бандата, както и нови песни, протече без обичайното чувство за еднообразност на вкопчените в едностранни влияния формации. Сложната ритмика с множество смени във времената бе впечатляващо отиграна от барабаниста им – Антонис. Освен фините податки и сложни преходи за почти всеки такт, той не спря и да куфее, хвърляйки много енергия, която жадно попихме. Според моето скромно мнение, това е и най-добрия действащ барабанист в България! И ако кавърът на DEATH бе представен с почит към оригинала, то версията им на SEPULTURA бе претворена в абсолютно оригинален прочит.

Hyperborea

Освен майсторското владеене на всички инструменти в рамките на HYPERBOREA, характерните Thrash/Death вокали сякаш придобиха повече дълбочина и сила. Вокалистът Киро, изостави свободното си народняшко общуване с публиката и прие поза, подходяща за фестивалния дух, свеждайки наздравиците до една. За 45 мин. групата успя да ни каже, изсвири и покаже огромно количество качествен метъл, правейки сцената на клуб Maze трудна за овладяване след тях.

Сетлист HYPERBOREA:
1. Soul Consumer
2. Home of My Misery
3. Unseen Hand
4. Zero Tolerance
5. Two Extremities
6. Cryogenic Somnia
7. Suicide Machine (DEATH cover)
8. Slave New World (SEPULTURA cover)
9. Nosferatu

Не знам до колко добре звучеше обявяването на италианците BLAZE OF SORROW за манияшка група с втори концерт за годината!?! Факт е, че имахме възможност да видим нещо наистина свежо и различно от пеещите на родния си език Black/Doom-аджии. Акустичното начало навяващо асоциации с късния AMORPHIS премина в мелодичен Black Metal, който италианските текстове съотнесоха към някои от особеностите на MOONSPEL.

Така очертаната картина премина в по-епични и акустично ориентирани моменти, които се редуваха с Black пасажи без рифовка, като двете техники се съчетаваха колажно, без преходи. Сред мелодичните им решения имаше и доста сполучливи хармонии и модулации, които обаче звучаха клиширано и с остри спомени за BATHORY, OMEGA, дори James Brown. За да останем фокусирани върху влиянията им спомагаше и твърдата 4/4 ритмика, която често докосваше Gothic образците. Солата и на двамата китаристи бяха решени в поредица от шестнадесетини с много ехо, което отдалечаваше музиката от метъл попрището и я тласкаше повече в авангардните течения. Мисленото и ефектно сценично поведение не маскира някои гамови несъответствия в солата. Утежнената от много повторения структура на песните, сякаш подсилваше ефекта от грешките на музикантите. Мелодичният им Black Metal, подкрепен от стандартните за стила вокали, не доби ясен почерк и остави публиката повече в съзерцателно състояние. Естествено, умората ни вече си казваше думата, но все пак успяхме да извикаме момчетата за бис, в който те представиха допълнително една своя композиция.

Сетлист BLAZE OF SORROW:
1. All`ignoto
2. Il soffio del sole
3. La conquista del cielo
4. Il passo del Titano
5. Echi
6. In memoria
7. L`ascesa
8. Ma il vento ricordò mio nome…
Бис:
9. Еterno tramonto

В 01:50 ч. оцелелите фенове, както и много от гостуващите групи се отправиха към афтърпарти, макар на следващият ден да предстоеше по-дълга програма. Оптималната, по моя преценка, посещаемост за мястото на провеждане на фестивала, вещаеше неговото продължение.

Rock Thrashler

Снимки: Сашко Мойсов ©

Видео: Сашко Мойсов и Mrazek

Исторически очерк на третата Балканска война – очаквани резултати и специфични елементи (Autumn Souls of Sofia Festival – 9-10.10.2015) – Част втора