The Other Side

Начало » Posts tagged 'Stan Kenton'

Tag Archives: Stan Kenton

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Join 192 other followers

Последни публикации

Архив

“Kenton’s West Side Story” в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Kenton’s West Side Story”. Събота, 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

В края на 50-те години на миналия век оркестърът на джаз пианиста и диригента Stan Kenton бележи спад в продажбите и популярността си, когато на сцената се появяват музиканти като Elvis Presley, Bobby Darin, THE PLATTERS и др., които със сравнително малки ресурси имат впечатляващ ефект. Това налага оркестърът на Kenton да се реформира и през 1960 г. го виждаме с нов облик и нов звук.

Lee Gillette и други ръководители от гиганта в звукозаписната индустрия Capitol притискат Kenton към по-комерсиален подход в началото на 60-те години. Kenton е принуден да изостави територията на чистия джаз и да направи известни отстъпки. Така пристъпва към проекта да представи своя версия на мюзикъла “West Side Story” („Уестсайдска история“) от Leonard Bernstein и Stephen Sondheim с аранжимента на Johnny Richards.

Както споделя по-късно Kenton, версията на Johnny Richards, която технически е изключително сложна, е „железобетонна“, „Johnny е може би най-добре обученият музикално от всички нас, взети заедно“, но за времето си това е съществен риск да се предложи интерпретация на шедьовъра от Bernstein. 

Kenton’s West Side Story

Kenton’s West Side Story

Ще припомня, че сюжетът на мюзикъла „Уестсайдска история” е сходен с този на „Ромео и Жулиета” от Шекспир, само че в друго време и на друго място. Действието се развива през средата на 50-те години на миналия век в Манхатън, Ню Йорк, където две враждуващи банди – местните „Jets” или „джетовете, реактивните”, представители на бялото население от наемни работници и пуерториканците „Sharks” или „акулите” водят жестока битка за територии. Тони, основателят на „джетовете” се влюбва в Мария, сестрата на Бернардо, главатарят на „акулите”. Нататък историята е известна…

Албумът „Kenton’s West Side Story” („Уестсайдската история на Кентън”) е приет с рядко срещано одобрение от слушателите и критиката за този род стилистика като заема престижни места в класациите за поп музика и е отличен през 1962 г. с “Grammy” за най-добро джаз изпълнение от голям състав.

Най-интересна обаче е реакцията на представителите на компанията Mirisch, които по същото време подготвят премиерата на едноименния филм с участието на Natalie Wood и Richard Beymer. Те са поканени да чуят в офиса на Capitol в Холивуд откъси от албума на Kenton по време на смесването и мастерирането и остават крайно разочаровани, че не са го направили по-рано за да ги включат в музикалния съпровод на филма. Затова пък им разрешават на обложката на плочата да поставят кадър от игралния филм.

Албума „Kenton’s West Side Story”, или „Уестсайдската история на Кентън”, ще чуем на 13 ноември, събота, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.


Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

“Kenton’s West Side Story” в “Картини от една изложба”

Предаването за концептуални албуми „Картини от една изложба” с водещ Сергей Шишов представя “Kenton’s West Side Story”, в събота от 21:00 ч., програма „Хоризонт” на Българското национално радио.

В края на 50-те години на миналия век оркестърът на джаз пианиста и диригента Stan Kenton бележи спад в продажбите и популярността си, когато на сцената се появяват музиканти като Elvis Presley, Bobby Darin, THE PLATTERS и др., които със сравнително малки ресурси имат впечатляващ ефект. Това налага оркестърът на Kenton да се реформира и през 1960 г. го виждаме с нов облик и нов звук.

Lee Gillette и други ръководители от гиганта в звукозаписната индустрия Capitol притискат Kenton към по-комерсиален подход в началото на 60-те години. Kenton е принуден да изостави територията на чистия джаз и да направи известни отстъпки. Така пристъпва към проекта да представи своя версия на мюзикъла West Side Story („Уестсайдска История“) от Leonard Bernstein и Stephen Sondheim с аранжимента на Johnny Richards.

Kenton's West Side Story

Kenton’s West Side Story

Както споделя по-късно Kenton, версията на Johnny Richards, която технически е изключително сложна, е „железобетонна“, „Johnny е може би най-добре обученият музикално от всички нас, взети заедно“, но за времето си това е съществен риск да се предложи интерпретация на шедьовъра от Bernstein.

Ще припомня, че сюжетът на мюзикъла „Уестсайдска История” е сходен с този на „Ромео и Жулиета” от Шекспир, само че в друго време и на друго място. Действието се развива през средата на 50-те години на миналия век в Манхатън, Ню Йорк, където две враждуващи банди – местните „Jets” или „джетовете, реактивните”, представители на бялото население от наемни работници и пуерториканците „Sharks” или „акулите” водят жестока битка за територии. Тони, основателят на „джетовете” се влюбва в Мария, сестрата на Бернардо, главатарят на „акулите”. Нататък историята е известна…

Албумът „Kenton’s West Side Story” („Уестсайдската история на Кентън”) е приет с рядко срещано одобрение от слушателите и критиката за този род стилистика като заема престижни места в класациите за поп музика и е отличен през 1962 г. с Grammy за най-добро джаз изпълнение от голям състав.

Най-интересна обаче е реакцията на представителите на компанията Mirisch, които по същото време подготвят премиерата на едноименния филм с участието на Natalie Wood и Richard Beymer. Те са поканени да чуят в офиса на Capitol в Холивуд откъси от албума на Kenton по време на смесването и мастерирането и остават крайно разочаровани, че не са го направили по-рано за да ги включат в музикалния съпровод на филма. Затова пък им разрешават на обложката на плочата да поставят кадър от игралния филм.

Албума „Kenton’s West Side Story” или „Уестсайдската история на Кентън” ще чуем на 16 юни, събота, в предаването “Картини от една изложба® на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.

“Kenton Wagner” в “Картини от една изложба”

„Всеки път, когато съм пред пианото и започвам да пиша музика, си припомням нещата, които ми каза композиторът Maurice Ravel една нощ“.

Случайна среща през 1930 г. по време на представление на комбото на Jimmy Noone в чикагски клуб разпалва интереса на 19-годишния пианист Stan Kenton към съчетание на класическата музика с джаза. В клуба е нямало свободни места и затова сервитьорите настанили Maurice Ravel на масата на Stan Kenton. Ето какви напътствия дава именитият френски музикант на младия си колега:

„Музиката е динамичен език. Език, който се развива като се основава на хиляди идеи и дузина концепции. Като композитор трябва да слушате всички звуци около вас, така че да може да развивате своята собствена музикална философия. Само чрез проучване, изследване и търсене на конструктивни начини за разширяване на хоризонта на музикалната литература ще бъдете в състояние да прогресирате. Винаги слушайте, винаги анализирайте, така че Вашите композиции да са с висок творчески заряд и да са представителни за света, в който живеете и пишете. Правете това и музиката Ви ще се превърне в творческа фантазия“.

Kenton Wagner

Kenton Wagner

През 40-те години на миналия век Stan Kenton и Pete Rugolo, който прави аранжиментите за неговия биг бенд, стигат до извода, че единственият начин съвременната тогава музика да оцелее, е да експериментира със сложни идеи от класическата школа и да ги съчетае с нови тематични и хармонични линии. В програмата на техните представления наред с джаза и танцувалната музика започват да се появяват пиеси, вдъхновени от творчеството на Ravel, Debussy, Hindemith, Stravinsky и Schoеnberg.

Желанието на Kenton да свири на колкото се може повече музикални нива го кара да преоцени своето творчески развитие. Неговата музика вече е придобила знака да е сред най-провокативните и иновативни художествени форми на ХХ век, но той продължава да търси методи за да разчупи хармоничните бариери, да разшири границите на оркестъра чрез нови текстури и темпоритми. Музикалната критика по това време твърди, че със своя неокласически подход той прави интелигентен опит да преодолее пропастта между класическата музика и джаза.

Именно с аранжиментите си за биг бенд Stan Kenton оставя ярка диря на музикалната сцена и дори в наши дни неговият стил продължава да е особено популярен сред оркестрите в колежите на САЩ.

През зимата на 1963 година, вече два пъти отличаван с наградата “Grammy”, го откриваме да подготвя лекция за влиянието на класическата музика върху собствените си композиции. Докато систематизира изложението си, Stan започва да маркира на пианото фрагменти от „Tristan und Isolde“ на Richard Wilhelm Wagner, така, че все едно немският гений пише музика за биг бенд. Колкото повече анализира музикалния свят на Wagner, толкова повече Kenton се убеждава, че трябва да го представи по нов, различен от досегашните, начин.

Той подготвя аранжименти на музикални откъси от осем творби, които с точност отразяват партитурите на Wagner, без да ги преиначават или профанизират, като запазват богатството и иконоборческия характер на хармониите и поразителните съчетания на инструментите в оригиналната им версия.

В записите на албума „Kenton Wagner” през септември и октомври 1964 г. участва оркестър с 24 музиканти. Ще го чуем в събота, 22 октомври, в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР, след новините от 21:00 ч.

%d блогъра харесват това: