The Other Side

Начало » Posts tagged 'Sludge Metal' (Страница 2)

Tag Archives: Sludge Metal

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

Пълна регионална адхезия на гравитиращата екстремна сцена в епицентъра на мощна балканска черна дупка – фаза №3 (Autumn Souls of Sofia 2, ден трети)

Тежка е понякога съдбата на списващия концертни репортажи…

Третият ден от най-богатият ни фестивал на закрито започна с математическа точност. Фенове и организатори съпреживяха ритмиката на едно такова събитие и докоснаха световните стандарти.

Invidia

Invidia

Такова гнездо на българския Black Metal, като Стара Загора, ни даде за откриваща група квинтета INVIDIA. Момчетата се врязват в директна атака още в 17:30 ч. Слушам старателно подредените тонове, но чувам само ехо от някаква аморфна 90-тарска звучност на неавтентичните имитатори. Сценичното шоу не надхвърля прикрепения към основния микрофон символ. Песните се представят като на ученически рецитал – с прилична доза стеснителност и здрав провинциализъм. Прецизното им изсвирване не компенсира сценичната скованост и елементарността на композициите.

Invidia

Invidia

Тежко се изтръгват такива думи от автора, но робувайки на правдивостта, описанието се подхлъзва в един текст, който не носи удоволствие. Уникално бедното откъм тонове пеене дава свобода за многопластово сценично шоу, което, обаче, при INVIDIA напълно липсваше на този концерт. Кротката атмосфера на очевидно многобройните репетиции се е пренесла на сцената и спокойното вглеждане в грифа, както и дискретното тактуване са основния поведенски репертоар на групата. Вярно е, че в този час спектакъла се наблюдаваше от едва 30-тина човека, но нима те не заслужават нещо повече? Прилично изсвиреният кавър на SATYRICON и измрънкването му, затваря скобата на това участие. Подготвения за бис кавър на DIMMU BORGIR не е реализиран по обясними причини, а и заради напредващото време.

Твърде дългите паузи между сетовете изяждаха голяма част от времето на бандите. Продължават да ни липсват озвучители, каквито сме свикнали да виждаме по други географски ширини.

Lebenssucht

Lebenssucht

Минималистична интродукция от шумове и перкусии ни въвеждат в сета на LEBENSSUCHT. Вокалното партньорство между многопластовия творец Deha и вокалистката на HUMANITAS ERROR EST – S Caedes, подсказва, че сценичните изкуства ще са ярко представени. Пестеливият Depressive Black Metal е поднесен емоционално, с препратки към Funeral Doom Metal-а. Ярко е сценичното шоу, а пеенето се артикулира без помощта на дланите, от което агресивният му характер печели с въздействие. Между отделните песни се вмъкват семпли с шумове в KING DIAMOND стил или със SEPULTURA настроение. Монотонните китари, съсредоточени върху рифа се подкрепят от инструментално прецизна ритъм секция, която внася своя музикална тематика. Не липсват сола на баса.

Lebenssucht

Lebenssucht

Впити още в своето зародишно начало, LEBENSSUCHT демонстрират концептуална зрялост. Спектакълът все още не може да бъде пренесен изцяло в аудиопространството, но заложбите му са великански. Контролът върху мощното ехо на микрофоните мистифицира посланията, ситуирайки ги в ничията земя между строго традиционното и модерното. Развивайки похватите си по време на самия сет, групата е завладяваща. Неусетно е доближено четиредесетминутното ограничение и Deha дисциплинирано овладява края на едно забележително участие.

Redenik

Redenik

Още щом се появяват на сцената, претендиращите че свирят Thrash/Crossover белградски момчета от REDENIK, става ясно, че това ще е вечер на контрастите… Стилът на групата представлява нещо като Downbeat Black Metal с повтарящи се до безкрайност теми. Композиционно песните не надхвърлят ученически експеримент, където добре заучена пръстовка пъргаво се отчегъртва от китарата без чуваем ефект. Не стигаше това, но солата представляват случайни ноти, тотално излизащи от тоналността на парчето, на което би трябвало да принадлежат. Незначително пренареждане на акорди „отличава“ отделните парчета, които препускат по зациклящите си повторения. Вокалистът демонстрита мощна междуребрена мускулатура върху два – три тона. Дори мощно въображение, трудно би добавило нещо повече в описанието на толкова инфантилна липса на представа за какво си на сцената.
Пуш-пауза. А съм непушач…

Evadne

Evadne

След 20:20 ч., испанските дуумаджии EVADNE ще ни демонстрират до къде е стигнало вдъхновението от MY DYING BRIDE на другия край на Европа. Фалстарт. Лаптопът, който осигурява клик, както и изящни клавирни и пиано партии, трудно влиза в задълженията си. Това, което отличава музиката им от първообраза си, е елементарността. Непроменяемият ритъм, добре подпрян от семплите и увенчан с харшови вокали е тъканта на творчеството на EVADNE. Под нелошите мелодични линии прозира композиторска техника, представляваща козметично упражнение върху тема от любима песен.

Evadne

Evadne

Все пак групата среща свои горещи фенове и клуба се изпълва с над сто човека, които искат да се насладят на EVADNE. Приятната им мелодичност, въпреки ползваните дигитални улеснения, не динамизира сценичният им имидж и те остават верни на мрачните си текстове. Музикантите успяват да докоснат доктриналната душевност на посетителите на фестивала, макар и не изцяло по свой начин.

Zatokrev

Zatokrev

Прозвучаващият саундчек е с мотиви от ортодоксално пеене и опит за руски език… „Less dragons, more spiders“ и „funny music for funny people“ са програмните послания на швейцарците ZATOKREV, изписани на рекламните им материали.

Doom Metal началото влиза тежко и прецизно. Пеенето в диапазона на тибетски рог и семплите от хор и Dart Vader придават на първия трак смисъла на интродукция и подсказват на по-досетливите за какъв тип музика иде на въпрос… Богатата орнаментика на ритъм секцията, както и виртуозното боравене с всички инструменти прави от предимно бавнотемповите парчета доста богато преживяване. Китарната техника е предимно на акорди, но това съвсем не означава, че липсват рифове. Напротив! Изтръгването на рифове се прави на основата на сложни акорди, чрез прецизна техника. Ясният китарен тон си личи и от солата на ZATOKREV. Въпреки звуковият пир, групата е много подвижна и преживява музиката си, за да ни я поднесе. Барабанистът им не само маркира математическите параметри на песните, но и вдъхновено блъска дръм-сета досто грубо. В резултат, на третото парче конструкцията поддава и има нужда от заздравяване, но групата не спира, а врътва един изящен инструментал.

Zatokrev

Zatokrev

ZATOKREV са не много популярно име, но една от най-големите групи на европейската Sludge Metal сцена! Стилистиката им отдавна притежава своя уникалност и те разширяват смисъла на понятието Sludge. Вкусът им към заиграването с източната култура е белязало не само името им, но е и израз на желанието за разширяване на кръгозора в гьотев маниер. Те често заиграват с руски символики, като израз на бунтарски мироглед. Оказа се, че имат и тънък афинитет към България… Въпреки това, почти невероятно е, че имаме възможността да ги видим на българска сцена! Не само – всички превзети сълзливци за нова музика би трябвало да млъкнат завинаги след този сет!

Zatokrev

Zatokrev

Умерено харшовото пеене на Lucas Löw се простира в доста широки граници и умее да придаде уникалност на всяко от парчетата. Междупесенното време се уплътнява от семпъл с инертен шум. Контролираните микрофонии се ползват свободно във всички части на песните, с маниера на стила. Песните са изградени както от класически влияния, така и от съвременното разбиране за звук и излъчване. Композиторските претенции са елитаристични. Там, където ритмиката не е неравноделна, барабаните звучат много 80-тарски – блъснати, но прецизни. В такъв, олекотено-смилаем вариант завършва 50 минутното удоволствие, поднесено от ZATOKREV.

Esoteric

Esoteric

След нова твърде продължителна пауза, в 22:50 широкото семейство на езотериците бива представено от английския си клон. Окултно звучащият Doom Metal на ESOTERIC е и динамичен и бавен в различните си части. Дълбокия харш на вокалиста е маскиран от много ехо, но инструментите са прецизирани. Въпреки това, не е ясно кому са нужни трите китари на сцената? Предразположеният към богат саунд квинтет се е съсредоточил в по-класически форми на музициране. Строго бавната ритмика се задава от барабаните, докосвайки Funeral Doom Metal-а. Богатият глас на вокалиста Greg Chandler е окован от мощните ефекти, които вкарват допълнителни шумове в композициите им. Включените на места мажорни пасажи прехвърлят влиянието на TIAMAT и докосват някои образци на средиземноморската поп музика. Контрастните настроения, обаче, имат добър ефект върху композициите.

Esoteric

Esoteric

Основното достойнство на ESOTERIC е тяхната прецизност в звученето. Докато си мислех, че им липсва малко повече разнообразие, което да поднесат с високия си клас инструментариум, забелязвам, че те са представили час и десет минути сет, който не е доскучал на никой! И макар да не предизвикват екзалтирани манифести пред сцената, бирмингамците са ни въвлекли в музиката си доста умело.

Selvans

Selvans

В 00:55 ч. ни призова цвилещ на хармоника еднорог!!! SELVANS възлизат на сцената, предвождани от фронтмена си, който е със стилизирана вълча маска. Стандартен и до голяма степен клиширан Black Metal е подпрян от семпли с мощни клавири и кой знае още какво. След стартиращото шоу със сваляне на маската, остава просто едно дървено необмисляно поведение. Нивото е като на твърде многото групи, които подреждат някак тонове, свирейки ги на шведски акорди, изчерпвайки по този начин концепцията си за Black Metal. При настъпило зловещо разминаване между китаристите, вокалистът се провикна, като на репетиция: „Stop, stop, stop!“ Повторението на парчето, пък, изчерпи търпението на доста от феновете.

Selvans

Selvans

Между песните SELVANS бяха подготвили разнообразни и интересни семпли, въвеждажи ни в композициите така, че да ни въвлекат в тях: Фолклорни инструменти, епични клавирни въведения и акустични китари са последвани от елементарни композиции, залагащи на агресията. Някои от по-епичните песни докосват звученето на ранните MOONSPELL. Сравнително богатите харшове на вокалиста са смесени с пазарски подвиквания към публиката. От цялостното изпълнение на италианците повейва ретро отношение на тийнейджърски ентусиазъм. Песните, чиито потенциял се разгръща в студийните записи, са поднесени доволно дървеняшки като инструментализъм и звукоизвличане. 50-минутният им сет, който за мнозина се превърна в антракт, завърши с нехарактерна аутродукция.

The Revenge Project

The Revenge Project

Бургаските класици от THE REVENGE PROJECT се изявяваха тази вечер с гост-вокалист. Небезизвестното гърло на DIMHOLT и IMPENITENCE трябваше да представи песните на квинтета. И макар самият той да излъчваше известно колебание, двамата шестструнници подкрепяха с мощни бекове, които сглобяваха композициите по впечатляващ начин. Традиционното за THE REVENGE PROJECT високо ниво на инструментализъм погали слуха на оцелелите в това меле. Сетът им стартира в 02:10 ч., все пак!

The Revenge Project

The Revenge Project

Знакови песни от творчеството на бургазлии бяха заковани прецизно, с много мелодии и много рифове. Характерният им Black/Thrash стил живее вече собствен живот и е способен да зарадва феновете, независимо от времевите параметри и флуктоациите в състава. Достойно хедлайнерско представяне на момчетата през 40-те им минути ги отличи отново, като стълбовете на българската сцена.

Angrepp

Angrepp

Чест прави на ANGREPP, че решиха да направят един допълнителен сет тази вечер! Той бе посветен на една част от крютата на организатора, които бяха пропуснали първия им сет, заради ангажименти по логистиката на толкова богатото събитие. Въпреки, че опита да бъдат уговорени да изсвирят песни и на IXXI, шведите останаха верни на собствения си репертоар.

Angrepp

Angrepp

Интродукцията от коледни звънчета и картечен откос сякаш прозвучава пак… Двадесетминутният финал на нощта и положен с четири от знаковите песни на ANGREPP, като не е пропуснат дуета с S Caedes – вокалистът на HUMANITAS ERROR EST. Въпреки жизнеутвърждаващият Groovie Thrash/Black и ентусиазираното изпълнение на момчетата, умората се усеща във въздуха. Все пак тези рицари на метъла се биха докрай и някои от нас, заедно с тях.

Angrepp

Angrepp

Въпреки грабващата бирмингамска атмосфера на ESOTERIC, които буквално откраднаха душите ни, уникалната група като музика и изпълнение за тази вечер си остана ZATOKREV – невероятни!!!

03:25 ч. … Дори поздравите ни са овладяни от стъклените погледи. Блясъкът на прожекторите ни е преобразил… Рядко богатство се е вляло в същността ни и е оставило неизлечим отпечатък.

Rock Thrashler
15>16.10.2016, Club Live & Loud
Autumn Souls of Sofia

Очаквайте продължение!!!

Фотогалерия: ZATOKREV на Autumn Souls Of Sofia 2016

Швейцарската Sludge група ZATOKREV на фестивала Autumn Souls Of Sofia 2016, ден 3, 15 октомври 2016 г., клуб Live & Loud, София.

Фотограф: Калоян Кръстев ©

Фотогалерия: ALLOCHIRIA, DIMHOLT, RYVULET и TRYSTH

Фото репортаж от концерта на ALLOCHIRIA, DIMHOLT, RYVULET и TRYSTH, провел се на 29 март в Bar ZAR.

Фотограф: Цветелин Кръстев ©

Прочетете репортажа на Rock Thrashler

Вуду вглеждане в после-то (15 годишният юбилей на The Other Side Metal Zine бе почетен от ALLOCHIRIA, DIMHOLT, RYVULET, TRYSTH, техните фенове и гости)

Макар The Other Side винаги да е било строго метално издание, в него по всяко време и във всичките му формати е имало място за широкия поглед, усет за иновативни музикални тенденции и е бил форум за разкодирането на метъл културата в светлината на глобалната действителност. Може би за това празнуваме петнадесетгодишнината си с подкрепата на групи с еволюирал прочит на музикалните си търсения. По българските сцени не липсват събития с алтернативен привкус, но това бе един от редките концерти, където метъл корените са достатъчно силни и същевременно се представя нестандартен подход в музицирането. Групи – самобитни и интересни за широк кръг потенциални фенове.

Саундчекът на Allochiria

Саундчекът на Allochiria

Пролетта може и да бе дошла в астрономически план, но обстоятелствата наложиха темпото на зимната часова зона… Така между 20:00 ч. и 20:45 (лятно време) имахме възможността да чуем саундчека на хедлайнера и да получим първи впечатления от цялостното им звучене. Това се оказа достатъчно за някои да уважат сектора от мърч щанда на групата. С радост установихме, че и четирите подготвени сета са подкрепени от разнообразни продуктови предложения.

Trysth

Trysth

Малко след 21:00 ч. пътят към сцената бе достъпен и триото TRYSTH намери посоката във всякакъв смисъл. Утвърдени на родната Doom/Athmospheric Metal сцена, момчетата дадоха висок старт на събитието. Инструменталът „Spine“ подканя публиката да се приближи с леко психеделичните си забежки. По джентълменски, без натрапваща истерия сета продължава с класически Doom/Ambient, където острите, почти Black Metal вокали ни въвеждат в по-консервативното настроение на концерт от такъв тип. За пръв път пред българска публика бе представено парчето „Vessels“. Както и друг път се е случвало, TRYSTH постигат различно ниво на въздействие с всяко свое участие! Макар с обособен Ambient компонент, звукоизвличането е изцяло китарно и подкрепено от завидни инструментални умения и усет. Вплитането на класически метъл подход със съвременни Sludge техники на звукоинженерство дава забележително лице на групата. Заключителното „Undying“ ни хвърли в контраста от различните стилистики в репертоара на момчетата. По-спокойните пасажи преминаваха в агресивни избухвания и обратното. Неусложнените барабани привнасяха математическа точност в композициите, преминавайки в пищно преекспониране на финала на сета. Раздавайки щедро благата на своето изкуство, TRYSTH останаха мизантропично настроени към прякото общуване. Макар и представили само четири от композициите си, те се вместиха в 50 минутен сет, който бе сърдечно приветстван от около 60-те уважили събитието фена.

Trysth

Trysth

Сцената претърпяваше половинчасови подготовки между различните сетове, което бе посрещнато добре, благодарение на европейските норми за тютюноползване, което ще рече, че непушачите имахме време в излишък… Рядко богатия мърч щанд, пък компесираше тишината в клуба.

Европейското турне на ALLOCHIRIA и RYVULET, част от което бе и петенадесетгодишнината на The Other Side имаше цялостна концепция за визията си. Немската инструментална формация RYVULET бе неделим компонент от замисъла. Предлаганите от тях касети в малки платнени торбички даваха заявка за обмислено шоу.

Ryvulet

Ryvulet

Малко след 22:00 квартетът излезе на тъмна сцена, за да представи музиката си. Притискайки ни в началото с Doom Metal, обогатен с акустични сола, прави впечатление прецизността на тоновете, с които боравят младежите! Често обърнали гръб на публиката, сета им преминава в някакво по-алтернативно звучене на китарни акорди и минималистични високи тонове на свирене. Съответната доза минимализъм има и в барабаните – без натруфени преходи и дори с паузи вътре в композициите. Движейки се в посоката на минимализма, прави впечатление сложното звукопроизводство чрез хипертрофирали педалиери, които са заели почти цялото пространство на сцената. Не липсват и шумови допълнения синхронизирани от пулта. Привидното опростяване на звука при Post-Rock формациите е свързано с усложнено звукоизвличане. Сякаш низходящото загръщане на сета преминава постепено в шаманизирани композиции с монотонна ритмика и обогатени, но античуваеми фини компоненти. Sludge Metal характеристиките са развити в поп-направлението на групи като BARONESS – пестелив ритъм с натрапващи се мелодии по един мотив. Младежите не успяват да избягат от известна повтаряемост в търсенията си. Мощното ехо и тъмната вуду обстановка са ме разсеяли, за да схвана spoken аутродукцията на финалното „Out of The Test“! Впечатляващото представяне е с единствен минус – младежката неопитност.

Dimholt

Dimholt

В 23:30 ч. нашенските Black Metal-и от DIMHOLT се заемат да възвърнат живеца в хипнотизираната публика. Успяват още в началото с енергичния си, директен стил! Бързите парчета от началото отстъпват на среднотемпови композиции, които обаче, са по богати откъм аранжировка. За наша радост, квинтета е по-раздвижен на сцена от предишни тяхни представяния. Гробищният фенер, с който групата е на сцена се включва в спектакъла – Woundheir (v.) залива лицето си с разтопения восък! Бургазлиите почитат с кавър гръцката банда RAVENCULT. Шептенето между песните влиза в някаква концепция, но ни лишава до голяма степен да чуем това, което основният вокалист ни казва. Завършвайки своя сет традиционно с „In Tombs“, DIMHOLT канят на сцената гост вокалиста Deha (YHDARL). Силовият, невротизиран пърформанс на белгиеца прибавя необходимото количество колорит на представлението в добавка към пищящите му вокали. Без да напускат стиловите детерминации на Black Metal-а, групата ни осигури доста приятно усещане с живото си метъл шоу на този концерт.

Allochiria

Allochiria

45 минути след полунощ светлините на сцената отново се изгубват. Въртележката на Psychedelic/Sludge вдъхновенията бавно набира обороти, за да прерастне в по-шумна интерпретация на отварящия инструментал. Когато дребничката, чаровна Ειρήνη (Ирене) добавя титаничните си Death Metal вокали към музиката на ALLOCHIRIA, голяма част от определението „post-“ се изпарява по отношение на гърците! На фона на минималистичните сола с много ехо и акордно ориентираните рифове, този глас звучи много сурово, препращайки ни към ранните експерименти на post-CINIC проекта AGHORA. Не по-малко стресиращо е нежното дамско „Thank you!“, сервирано между песните. Вокалистката често ни „удостоява“ със своя гръб на тъмната сцена. Същевременно, за разлика от RYVULET, гърците имат енергично държание на сцената, чрез което експресират изживяванията си, причинени от музиката. Среднотемповата равноделна ритмика внася еднотипност в движенията на музикантите. Това, всъщност е единственият им минус – еднообразната ритмика и липсата на заиграване с времената, което би отворило изключително много музиката им към високите жанрове. Въпреки известното еднообразие, разнообразната мелодика на различните песни прави представянето им интересно и богато. Агресивните вокали много строго следят тоналността и са повече от гола агресия. На последната песен изкушението надделява и Ирене отпуска чистия си глас в една повече Folk Metal постановка, разположена в Sludge/Psychedelic музикалната подложка. Общото вуду-тактуване на бандата заключва концерта към 01:45 лятно време на 30.03.2015 г. – петнадесетина години след като жад. ред. Mrazek окупираше ксерокса на съответния университет с книжка #1 на The Other Side за ужас на преснимащите лекции!!!

Allochiria

Allochiria

Rock Thrashler

29.03.2015, Bar ZAR, София

OPIUM LORD „The Calendrical Cycle: Eye of Earth“, Candlelight Records 2015

Opium Lord - The Calendrical Cycle: Eye of Earth

Opium Lord – The Calendrical Cycle: Eye of Earth

Sludge движението, след като прескочи Атлантика, попадна на острова на богата почва. Разнообразието на английските Sludge банди напомня за богатството и неопределеността на Indie културата от 90-те. Разнопосочните пътеки, по които групите тръгват да изследват музикалните възможности, води до различни и трудноопределими резултати.

Сравнително наскоро сформираните бирмингамци са събрали в себе си гаражната култура, пънкарското отношение, богати влияния и екстеемна музикална форма. Бавната ритмика, подчертания бас и агресивните вокали на квинтета сякаш срещат Doom Metal-а с Beatdown Hardcore влияния. Песните са доста кратки за стила и това е една от причините трудно да се „хващат“ като стил и послание. Сякаш момчетата още експериментират с похвати, без да разгръщат окончателните си идеи. От друга страна, по този начин не могат да доскучаят на феновете на по-кратките форми и съответно – могат да привлекат почитатели за каузата.

Тежката рифовка се съчетава с бавната основна мелодия на песните. Силовото крещене ту изразява емоция, ту остава безчувствено. Класически Doom Metal похвати се срещат с типични за Sludge Metal постановки на звука. Ехо от висок китарен звук съпровожда почти целия албум, придавайки му психеделичност. Остава усещането за нещо недоизказано и пънкарско в песните. Общото впечатление от разнородните влияния оставят усещането за модерност на OPIUM LORD, докато класическите им похвати носят спомен за съчетаване на конвенционални рок техники.

Упадъчни и прогресивни OPIUM LORD ще се харесат на широк кръг от фенове на тежките стилове в метъла. За още по-широк кръг могат да останат и неразбрани. Музиката им сякаш е застинала в очакване на своето развитие.

Rock Thrashler (8.2/10)

news_top_thepowerofmetal_grey

BLACK SHEEP WALL „I`m Going to Kill Myself“, Season of Mist 2015

Black Sheep Wall - I`m Going to Kill Myself

Black Sheep Wall – I`m Going to Kill Myself

Когато преди около пет години, от ферментиралата утайка на Sludge Metal-а започнаха да изплуват шедьоври, популярната музикална индустрия още се мъчеше да смели младежите от NWOUSHM, а Stoner Rock вдъхновенията не бяха намерили още новия си субстрат за развитие. За щастие този процес на зреене продължава и последния мехур, който се спука в полето на официалните издания се нарича „I`m Going to Kill Myself “.

BLACK SHEEP WALL са група, която кове своя стил от 2006 г., а това е третият им дългосвирещ албум, който е записан във формат квартет. Безкомпромисният режещ китарен звук и изчистеният им откъм влияния стил ги нарежда сред групите, които най-точно могат да дефинират Sludge Metal-а. BURNSRED е най-близкото име, с което мога да ги сравня. Сравнение, от което едва ли има голяма полза за хора, които не са маниаци на жанра! Бавният ритъм, информационно натоварения звук, агресивните вокали и усложнената ритмика в дългите композиции, доминират творчеството на американците. Доколкото на такива групи често им се закачат етикети с представки „post“, а въпросното определение стана синоним на не-метал, такива определения не са подходящи тук. Единствено можем да кажем, че както по принцип в генезиса на Sludge Metal стои анти-поп настроенията, BLACK SHEEP WALL са изразители на една Post-Fast култура. Богатото и живо усещане от плътният, нестерилизиран звук на съвременно озвучаване е оставен в записа. Леките Psychadelic настроения, които също са характерни за генезиса на стила, присъстват в перфектна дозировка. Тежестта на китарите и дълбоко-харшовият вокал определят изчистената тематика на тази музика.

Липсата на Stoner залитания и прилепчиви post акустики са лесният начин да определим стила на BLACK SHEEP WALL. Останалото е чист Sludge Metal със самоограничено в изразните си средства богатство от идеи. Групата не желае да ви натрапи послание. Тя иска да сте способни да стигнете до него сами. (Не буквално!)

 

Rock Thrashler (9.2/10)

news_top_thepowerofmetal_grey

Гръцката Post-Sludge група ALLOCHIRIA на сцената на Адамс на 29 март

По покана на The Other Side, съвместно с бар-клуб „Адамс”, на 29 март 2015 г., неделя, на софийска сцена ще гостува гръцката Post-Sludge група ALLOCHIRIA. Към концерта, който е част от тяхното първо европейско турне, ще се присъединят още групи от България и чужбина, което ще бъде обявено допълнително.

Allochiria

Allochiria

ALLOCHIRIA е Post-Sludge група от Атина, Гърция. Те се формират през 2008 г. и издават едноименно EP през 2010 г. През януари 2014 г. сами издават техния първи дългосвирещ албум, озаглавен “Omonoia” [omonoia означава “мир” на гръцки език, но също така това е наименованието на централния площад в Атина]. Бандата е свирила на множество концерти в различни гръцки градове.

Allochiria

Allochiria

ALLOCHIRIA са свирили с JUNGBLUTH и LENTIC WATERS в Атина, Гърция през април 2014 г. и с DEAFHEAVEN през май същата година. Те се представиха с голям успех на Rockstadt Extreme Music Festival в Ръшнов, Румъния през август 2014 г., получавайки множество положителни оценки. В момента групата организира своето първо европейско турне през пролетта на 2015 г., като част от него е датата в бар-клуб „Адамс” на 29 март.

Allochiria

Allochiria

Музиката им често е сравнявана с тази на NEUROSIS, ISIS, AMENRA и CULT OF LUNA, текстовете са на теми, свързани с човешките отношения в обществото, корупцията, която определя човека в модерните общества, суетните му борби, болезнена рутина и безумни действия.

TRYSTH “Soulchambers”, Serpent Eve Records 2014

Trysth - Soulchambers

Trysth – Soulchambers

Дебют на тази българска група. Преди години TRYSTH свиреха Black Metal и имаха коренно-различен състав, но вече се пренесоха в зоната на Doom/Sludge метъла, което е дало осезаемо отражение в диска и касетата. На мен ми харесва тази метаморфоза. Изданието съдържа шест парчета, както вече казах, то е на Digipak, реализиран от самата група, и касетъчно издание от Serpent Eve Records. От самите песни нямам фаворит, силни са до една, преливат една в друга, тежко, тежко и бавно. Вокалите… тежки и чисти… чисти и тежки. Нотки носталгия. Нотки транс. Всъщност, чуйте сами…

Записите са направени в столичното Urban House Studio през 2013-2014 г. с участието на Васко Райков (ODD CREW) зад пулта, те започват през лятото на 2013 г. и завършват през януари 2014 г.  Съставът на групата е Явор Димов (бас, вокали), Асен Сантев (китари) и Георги Йошовски (барабани).

Mrazek (10/10)