Rotting Christ

И тогава беше април, 1998 г., Бургас… Те бяха първите от „онази“ екстремна ъндърграунд сцена, които дойдоха в страната ни. Тъкмо бе излязъл „A Dead Poem“, Sakis и компания бяха на сцената с бели ризи, но пък всичко беше толкова неземно… От тогава минаха много години, а аз вече загубих бройката на концертите им у нас… че и в Гърция имах невероятното щастие да ги гледам. Няма спор, ROTTING CHRIST е една от любимите банди на българските фенове, това го доказа и претъпкания клуб R.B.F.

Murder Of Crows

Точно както бе обявено от организаторите Live&Loud, събитието стартира в 20:00 ч., на сцената са българите MURDER OF CROWS. За мен до този момент бяха напълно непознати, с изключение, че съм гледал фронтмена/китариста им Делян Караиванов в CENTER, но винаги е приятно да видя нещо ново и интересно. Привидно на сцената момчетата са статични, но повтарям, привидно… усетих енергията, която отдават към навлизащата в клуба публика. Стилово бих ги определил като мелодичен Dark Doom.  С интерес ще следя развитието им. Определено бандата внесе първоначалния заряд на концерта.

Dimholt

DIMHOLT. Ще си спестя епитети като „родната гордост“ или „българската блек метъл машина“, не че не го заслужават, но нека не спират до тук и продължават напред. Прегледах репортажа си от Солун през 2009 г., когато гледах ROTTING CHRIST там, записал съм доста скептични мисли за българската сцена. Но ето, че за моя радост DIMHOLT напълно ме опровергават. И радостното е, че те не са сами в тази наша сцена, сещам се поне за 5-6 български Black Metal банди, достойни да бъдат на тази сцена и да свирят с гръцките легенди.

Бургазлиите свирят именно този Black Metal, който ми допада – суров, с изразени ритъм, безкомпромисен и първичен. Невероятно сценично поведение. Фронтменът Woundheir надобрява все повече, постоянно взаимодейства с публиката. Изсвириха своите песни, като завършиха с „Armageddon“.

1. Blindead
2. Chaos Reborn
3. Ruins
4. In Tombs
5. Armageddon

Chronosphere

Дойде ред на гостите CHRONOSPHERE. Преди да се спра на музиката им, малко за впечатлението, което ми направиха първоначално, както се вика, че „по дрехите посрещат“. И по възпитанието, бих добавил. Определено бяха атракцията на квартал „Хаджи Димитър“ с червените си гащи, наредени като аптекарски шишета и похапващи дюнери. Само ако не си хвърляха хартийките по земята – свинщините си ги правете у дома. Та така, качиха се момчетата с червените гащета и забиха Thrash Metal в стил 80-те. Признвам, добри са, ама на мен нещо не ми нацелиха енергийните вибрации, пък и годината, в която аз живея е 2014-та… Това ми напомни, как преди две години, бях напълно безразличен към свиренето на KREATOR след невероятните MORBID ANGEL… Та и тук, поне за мен, просто CHRONOSPHERE бе групата между DIMHOLT и ROTTING CHRIST.

Rotting Christ

Някой засича ли времето? Аз май спрях да го правя, то просто си течеше. Но идваше ред на Sakis Tolis и ROTTING CHRIST! Пушеци, пушеци и като въведение започна „666“. На сцената са те и продължиха песента. Взрив! Енергия! Думите са нищо, трябва да сте били там. Възползвам се от първия миг на вакуум пред сцената, за да заема позиция за снимки. А те са благодатна група за снимане. Притно ме изненада „Athanati Estе“ (напомни ми за 2005 г. и О!Шипка), като цяло, сетлистата беше разнообразна, с много „стари“ неща, като „King of a Stellar Wаr“ и разбира се „Non Serviam“. Неусетно се изниза и този пореден и отново невероятен концерт на ROTTING CHRIST – искаше ми се още и още. Вярвам, че и това ще стане. Малко след полунощ, светлините на сцената угаснаха, а част от феновете се запътиха към афтърпартито. Авторът потъна в мрака, за да си събере мислите и поизтрезнее. Обичам април.

Mrazek

София, R.B.F., 12 април 2014 г.