Начало » Posts tagged 'Rock Thrashler' (Страница 6)
Tag Archives: Rock Thrashler
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
TESTAMENT: Интензивно шоу в прецизен американски стил
Без съмнение, тръгвайки за европейско турне, TESTAMENT са се подготвили професионално да са на ниво. Рефренът за „звездния състав” започва да става малко преекспониран, доколкото едва ли някой помни да е гледал американците в незвезден такъв… Това просто са TESTAMENT! Чезнещият преди десетилетия някъде из американската история Alex Skolnick (g.), ще наблюдаваме за трети път по нашенско… Разликата е, че този път очакваме концертът да протече без разни злополучности, както се е случвало досега, въпреки че интересът към него го е преместил в по-скромно като капацитет място…
Testament
След като българските фенове и сцена дълго време се лутаха из дебрите на ИТГнБМ®*, беше време да имаме действаща Thrash Metal група в духа на късните 80-тарски класики! Изборът на TERRAVORE за съпорт на този концерт бе доста сполучлив! Още съвсем в предверието ни посреща скромният им като цени, но богат мърч. А варненската банда забива точно в 20:00 ч., както е предвидено!
Terravore
Сравнително отскоро TERRAVORE са квартет. Строгият им европейски Thrash Metal беше изтъкан от сглобени класически образци, но включването на втора китара е израз не само на инструменталното им израстване, но и на придобиването на свое лице в композиторски аспект! Групата е преодоляла китарния разнобой, който демонстрираше в началото на декември миналата година. Отделно, качествените параметри на сцена, звук и огромно интерактивно платно дадоха да се разбере, доколко им отива на момчетата, пък и заслужават да са на големи форуми. Прецизно пипнати парчета, поднесени с онази лекота, с която свирят големите!
Terravore
Орязаният като децибели сет ни показва една достойна група, комфортно ситуирана в съвременния рок-театър на София – Music Jam Club. TERRAVORE коват песните си последователно със съвсем кратки паузи за общуване с публиката. Новото парче „Poltergeist” се вписва монументално в творчеството им. Кратка консултация между музикатите предвещава края на сета им. Неволно се замислям, че беше време този своеобразен саундрак на прехода ни през пропуснатото и към съвремието в метъл концертите да се случи най-сетне в пълния си обем! Но нека не ви обременявам прекомерно със своите мисли… В 20:33 ч. варненци слезаха от сцената достойни!
Terravore
Сетлист TERRAVORE:
Intro
- Lethal Vaccine
- Hollow Points
- Death From Above
- Starkiller
- Poltergeist
- The Chicxulub Impactor
Мърч щандът на TESTAMENT предлагаше ограничен избор от фланелки от турнето, като и сувенирни артефакти. Очевидно бизнесът с дискове големите групи са го оставили на дистрибуторите.
Testament
Три минути преди 21:00 ч. прозвучава виртуозно интро в духа на зрелите 80-тарски thrash metal класики, а американците излизат на сцената. (Апропо, интрото на TERRAVORE не бе по-малко ценно от това, на хедлайнера!) Кратко приветствие на фона на отшумяващото интро и TESTAMENT отсичат точния час със секундарника, врязвайки се с три от най-многопластовите си композиции, между които или няма паузи, или паузата не прехвърля две секунди! Американски вариант на интензивно шоу, което те грабва да се кефиш или да слушаш, но не и да скучаеш! Концертният маниер на групата е достигнал своя хомогенност, който е закотвен някъде в непреходните им стандарти и заглажда различни стилистични залитания през годините. Което сочи ролята на съвременното продуциране за студийното звучене на групите с огромно творчество зад гърба си…
Testament
– Изключително съм щастлив да се срещна със следващото поколение метъли! – Казва фронт-шаманът Chuck Billy (v.), оглеждайки цялата зала. След което обявява, че ще изсвирят пакет песни от албума „The Gathering”.
Testament
Следва още една порция плътно свирене, където представителите на първото поколение трашъри ни показва, че спортната им форма никак не е занемарена. TESTAMENT „усвояват” широчината на сцената със завидна ефективност! И докато инструменталистите демонстрират на отделни пасажи своите способности, Chuck Billy в малкото си свободни моменти разхвърля в публиката усмивки и перца с подписи на именитите си китаристи. Четирите песни отнемат по-малко време от първите три, но удоволствието от тях не е по-малко!
Testament
По време на демонстрациите на взаимни симпатии научихме за задоволството на групата от това, че в България са ги пускали по радиото! Нещо, което в Америка вече не се случвало… След това различни класики започнаха да звучат в не толкова препускащ ритъм. Вокалистът не успя да довърши текста на „Stronghold”, след което призова за пит… Това ми даде възможност да установя, че залата назад в частта под балкона гаси високите честоти и звученето става доста клубно. Нещо, което в горните части на Music Jam Club не се случва. Дигитални контролери, вързани към озвучаването държат нивата на звук в точно програмирани параметри. Никой, обаче, не се занимава с тънкостите по озвучаването на отделните музиканти (Както е при доста други групи…) и ефектите и силата на звука се контролират от всеки един от тях! Двама души подсигуряват изцяло технически самата сцена. Някои от по-ранните песни на TESTAMENT привидно завършват сета им.
Testament
Без да ни карат да ги викаме дълго, живите класици се завръщат на сцената видимо свежи, подмятайки че не са първа младост вече… След „Practice What You Preach” и „The New Order” последва звездно представяне на членовете на бандата. По време на „The Formation Of Damnation” Chuck Billy режисира умело един „wall of death”, които изсмука кислорода от атмосферата с надеждата, че ще ни умори.
Сетлист TESTAMENT:
Intro
- Brotherhood Of The Snake
- The Pale King
- More than Meets the Eye
- D.N.R. (Do Not Resuscitate)
- Down For Life
- Eyes Of Wrath
- Legions Of The Dead
- Low
- Stronghold
- Into the Pit
- Electric Crown
- Disciples of the Watch
Бис:
- Practice What You Preach
- The New Order
- The Formation Of Damnation
Testament
Последваха дълги овации. Сякаш остана очакването, че сме си заслужили поне още една „Over the Wall”! Парчето, което нормалните потребители на концертен живот са консумирали дълги години до насита бе все още жадувано от нас, да бъде чуто в пълния си блясък, какъвто ни предложи този концерт, за разлика от предишни. Не чухме и обещаваните нови песни от предстоящия албум на TESTAMENT. Кротки 50-тарски американски класики попариха очакването и концертът приключи сякаш твърде бързо за нуждите на феновете. Въпреки това, бяхме станали свидетели на прецизно шоу в американски стил.
Феновете
* Изгубеният траш гений на българския метъл® – понятие, въведено от автора, за да обозначи разнообразно количество групи в различни стилове, ползващи подчертана thrash metal рифовка. Семантиката му очаква своята подробна статия. Понятието е публикувано за първи път в репортаж на 16.01.2014 г.
Rock Thrashler
18.06.2019 г., Music Jam Club, София
Галерии:
TESTAMENT в София
TERRAVORE откриват за TESTAMENT в София
Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!
NECRONOMICON: Thrash-ът – немският Rock`n`Roll!
Ако през 1991 г. в България бяха дошли NECRONOMICON, а не SODOM, днес рекордното количество публика щеше да е на друга сметка… Превратната съдба се разви доста по-неблагоприятно за първите и те не събират многохилядни тълпи нито тук, нито в родината си, но това не омаловажава 80-тарските им подвизи и съвременните им достижения. Но за тях, по-нататък…
Старателно отбягвах да определям творческите достижения на новата ни суперформация, съставена от активни и креативни музиканти – MALTWORM, но дойде и този миг за осветяване на прозрения… Небезизвестните момчета, които концертират, докато другите им банди записват, по собствените им думи, обединяват усилия с идеята да творят Old School Death Metal.
Maltworm
В 20:20 ч. хаотична рифовка с някои тънки Punk напомняния, като от дебюта на ENTOMBED, извършват нападение над предразположените ни към шумови атаки сетива. Дълбокогърлените харшове на Hairy Worm са строго Death Metal, с някои високи Thrash отплесвания. Още на второ парче се избистря картината, че с двама прецизни Thrash Metal китариста, нещата ще са толкова old school, че леко ще бягат от Death Metal-а. PROTECTOR-ски рифове в среднист регистър доминират парчето. Като цяло чистите рифовки в сравнително високите честоти дават много thrash закваска на песните им. Българският алкохолен химн е комбинация от здрав риф и Grind врязвания, като в ранните NAPALM DEATH. Химнът на DISMEMBER е съвсем в съзвучие с търсенията на групата и чертае някои щрихи от вдъхновенията им. Програмното парче на групата е изтъкано от повече SUICIDE ANGELS влияния, непокрити добре от подобаващо сценично поведение. Death Metal структура с някои епични хармонии, сякаш, рисуват влияния от ранно-преходните AMORPHIS, в предпоследния трак. Докато финал на тази 40-минутна подгрявка слага един тотално DESTRUCTION чук, въпреки дълбоките клокочещи вокали. Един пир за сетивата, който наистина ни връща в 90-те със спомени за търсенията на една плеяда по-малкоизвестни групи, които ще ви подскажа при следващия такъв случай…
Maltworm
Сетлист MALTWORM:
- Ash Williams
- Yersinia Pestis
- Всичко на масата (но не по Буковски)
- Of Fire (Dismember cover)
- The Kvlt Ov The Maltworm
- Cripplet And Abandoned
- Tribute To The Gods
Базираната понастоящем в Швейцария сръбска група EVOLUCIJA, се съзнава в момента като Symphonic Metal. Това предопредели някои плейбек очаквания, които за щастие, не се сбъднаха в пълната си степен. В 21:15 ч. тръгна очакваната симфо-интродукция, която си и отмина, а групата влезе през четири палки в нелошо Hard`n`Heavy парче. Впечатлението от грамотното, но неуверено свирене на инструменталистите, бе разваляно от доста компромисните вокали на Ilana Marinjes, изпълнени с доста фалшиви моменти, непремерени за гласа й височини и неуверено тихо пеене. Въпреки трите си албума, на групата ѝ личеше, че няма много сценичен опит и страхът от провал им действаше твърде осезаемо. Hard Rock с твърде агресивен китарен саунд заляга в основата на парчетата им. Синхронизиращата обложка, която менажираше барабанистът им, не беше претрупана от някакви симфонични елементи, а по-скоро служеше за добавка на ритъм китара на солата, както и на реализиране на прецизирани дуети за певицата им сама със себе си.
Evolucija
След петата песен стилистиката омекна още повече, ползвайки класически рок конструкции, някои prog. постановки и поп-рок ритмика. Песните започнаха да се „огреждат” в 80-тарския соц. рок като хармонии. Кавърът на THE CRANBERRIES бе изпълнен вдъхновено, но със същите тонови несъвършенства в пеенето, както и авторските им неща. Тук в звученето им изпъкне дисбаланс, внесен от основателя Dragiša Marinjes, чиито бас „изпържи” озвучаването, но той продължи с опитите си да увеличи своя инструмент прекомерно. Песните имаха и своите сръбски заглавия, които привидно нямаха много общо с английските си еквиваленти, които слушахме. Или поне преводът е бил доста творчески. Към програмното парче от последния им албум – „Hunt”, бе добавена симфо подложка. EVOLUCIJA бяха готови да изпълнят допълнителна „либовна” песен на сръбски, но хладината на публиката не им даде смелост за това и те се ограничиха в рамките на 45 мин. сет.
Evolucija
Сетлист EVOLUCIJA:
Intro
- Velvet Cage
- Reflections On A Blade
- Lonely
- Wish
- Portrait
- Metamorphosis
- Zombie (The Cranberries cover)
- Rose With No Name
- Hunt
Вече сме подготвени, че NECRONOMICON излизат като трио, когато в 22:15 ч. те се качват на сцената. Кратката интродукция ги вкарва в парчето, което въпреки че е с доста по-неагресивен китарен саунд, си звучи Thrash-арски! След песента Freddy (v., g.) ни обяснява, че другият оригинален член от групата – Michael Kusch (g.) страда от ментални и алкохолни проблеми, поради което е отпаднал от турнето на първата му дата. Но от уважение към феновете, те продължили да свирят своя Rock`n`Roll! Когато, обаче, на немец му се досвири „pure Rock`n`Roll”, обикновено се получава доста сносен Thrash Metal! И така NECRONOMICON ни даряват със здрави рифове. Вярно е, че в сравнение със новите им студийни творби, триото звучи доста по-леко, заради самотната китара, но искреността, с която се лее метъл от подиума, е завладяваща! Това Rock`n`Roll отношение, което израства в Thrash класики се среща и у други немски банди, най-скоро от които са идвали насам са S.D.I.
Necronomicon
Виртуозното владеене на инструментите и лекотата, с която песните биват поднасяни, са удивителни! Качеството на едно толкова семпло метъл шоу удивлява по същия начин, по който бяхме приковани едно време от SODOM. И макар NECRONOMICON традиционно последните години да събират към 70 – 80 фена на концертите си у нас, те заслужават нашето внимание, като културен композиторски феномен! Изящният бас на Marco, изпъква в триото. Прецизната ритмика, поднасяна от Chris Mosh, просто те въвлича в песните. Имаше къде и да се разпеем на припевите. Freddy с гордост ни представя първото си композирано парче, от 85 г. „Magic Forest” е полупънкарски химн, изсвирен доволно шумно. След това групата се представя и предупреждава, че краят на сета приближава. Естествено, не ги пускаме толкова лесно и бандата изсвирва и подготвения си бис. Почти едночасовият им сет пак ни се стори твърде къс, но раздялата бе удволетворителна за всички, както и обещаваща, за още срещи.
Necronomicon
Сетлист NECRONOMICON:
- Burn And Fall
- Religion Live Fast
- Unconquered
- Upon Black Wings
Spoken Intro
- Face To The Wall
- Invictus
- Bloody Bastard
- Inside The Fire
- Magic Forest
- Total Rejection
Бис:
Shamanic Intro
- The Nightmare Continous
Necronomicon
София, Live& Loud
12.05.2019
Rock Thrashler
EVERGREY, BLOODRED HOURGLASS, CROSSING ETERNITY и GENUS ORDEN DEI: Неподозирано широкият фундамент на класическите рок и метъл форми
EVERGREY – Няма нужда от много приказки…
Китаристът Manu Savo е участвал в две от ключовите Heavy Metal формации на Румъния, които са се извратили по-късно в поп-рок. Въпросният музикант, обаче, е запазил металната си жилка и е стартирал проекта си CROSSING ETERNITY съвместно със скандинавски музиканти, за да реализира идеите си в Power Metal направлението. Обявявайки турне „The Rising World Tour Part II”, те се интегрират в обиколката на EVERGREY „The Atlantic Europe 2019 Tour”, за да отворят шоуто и в София. Разказвам ви всичко това, защото то е по балкански поучително…
Crossing Eternity
Точно в 18:30 ч., пред около 50 фена, CROSSING ETERNITY излизат, за да представят своя прочит на Heavy Metal стилистиката. Звукът е твърде слаб, но предвид все още празния клуб, това е добре за съхранението на слуха ни. Групата звучи изключително натурално със стандартни рифовки и доста усет към мелодията. Вокалистът Gabriel Nicholas е сравнително ново попълнение в бандата, а блендата му носи препратки към Andy Deris (HELLOWEEN), което слага последния щрих от впечатленията, които оставят базираните в Букурещ музиканти. Трябва да му се признае по-доброто пеене, отколкото е в оригиналния студиен запис на албума! Групата слива първите си две парчета.
Crossing Eternity
– Hail Immortals! … – Началото на приветствието бележи някои лични предпочитания на певеца, каквито се забелязват и в сценичното му облекло. CROSSING ETERNITY е група със съвсем прилично ниво! Барабанистът им отговаря за съвсем деликатните клавирни подложки, които в други случаи са изпълнявани на живо. Това отваря мелодиката още повече в посока Hard`n`Heavy. Краткият им двадесет и седем минутен сет завършва с класически Heavy Metal, класически туш и класическа демонстрация на умора. Публиката се е удвоила и прави, каквото може за възнаграждаване усилията на квартета, но клубът е още съвсем свободен.
Crossing Eternity
Сетлист CROSSING ETERNITY:
- Kingdom Come
- High Above the Crown
- Winter Poem
- Sand in the Sky
- Ghost Of The Storm
GENUS ORDINIS DEI явно са от онези „уона-би” италиански добавки към турнетата… Себесъзнаването им за Symphonic Death Metal няма много общо с реалностите на изпълнението им. Отново в уречения час, клавирно-перкусионна интродукция възвестява възлизането на „висшите правила”.
Genus Ordinis Dei
Музиката на GENUS ORDINIS DEI е базирана тотално на Heavy Metal-а, което лъсва при изпълненията им на живо! Приличната двойна китарна атака и умерените харшове на Niccolò Cadregari (v., rh.g.) никак не променят този факт. Залепената подложка от абсурдни електронно синтезирани симфонизации и клавири звучи повече като гротеска. Още преди да прозвучи кавърът на MANOWAR, гласът на певеца увисва в много Eric Adams-овски маниер. Забележително е, че в солата на Tommaso Monticelli (g.) има нещо дълбоко тракийско – тънка позната фолклорна нишка управлява фигурите му! Повелителните жестове и смръщени гримаси на двуметровия фронтмен са не по-малко абсурдистки… Режисиран хедбенгинг довършва визуалната картина.
Genus Ordinis Dei
„Who`s the band? Who, who, who`s the band?”, пита припряно Niccolò по време на презаписаната от италианците интродукция на „Hail And Kill”… Всъщност целият им сет звучи като кавърите на WITCHERY на Heavy Metal класики плюс добавените абсурдни симфонизации. Бластовете от касите звучат толкова електронно, че отивам да проверя дали Richard Meiz (dr.) ги свири. Свиреше ги доста прилично, но в касата бе поставен електронен регистратор, от където се вадеше звукът. Гротескна бе и липсата на всякакво движение при предната кожа на касата, но сетът на подгряващите групи бе озвучен по този начин. Демонстративната хиперактивност на фронтмена даде, все пак, някакви резултати сред събралите се вече около 300 фена. Доста пъти съм се питал, защо някои хора пропускат подгрявката, а изглежда след половинчасови слухоанализи си отговорих сам…
Genus Ordinis Dei
Сетлист GENUS ORDINIS DEI:
Intro
- You Die in Roma
- Embracing The Earth
Sympho-epic Intro
- Halls of Human Delights
Intro
- Hail And Kill (Manowar cover)
- Red Snake
- Roots And Idols Of Cement
Piano-Outro
Местим музикалната карта на събитието на североизток до Финландия, но полюсът на самоопределение остава прикован към посока „самозаблуда”. Може би това е някаква шега, подготвена ни от Tom Englund, заради неразбирането, което дълго време витаеше около EVERGREY!?!
Bloodred Hourglass
Отново на секундата започва дълга клавирна интродукция, давайки възможност на BLOODRED HOURGLASS да излязат като звезди и да просят подранили овации. Представящата се за Melody Death/Thrash Metal банда влиза през четири палки в класически Heavy Metal с някои Metal/Core ритмически решения и тежки вокали. Влечението им към крайната мелодика също олекотява стила им в една доста слушаема формула. Песните са среднотемпови, равноделни, мелодични и с разпяти припеви. Умерените харшове, електронизираният бласт и рифовете не втежняват музиката до студийните продуцентски решения, които момчетата са достигнали в записите си. Клавирните и пиано подложки балансират звученето в обратна посока до епицентъра на класическия Heavy Metal. Където няма интродукции, между песните им звучи аморфен шум.
Bloodred Hourglass
BLOODRED HOURGLASS поне се справят доста добре с инструментите си, а бекграундът им не е досадно набъбнал до плейбек. Визията им на отегчени офис-служители, избягали, за да всеят шум в ежедневието си, донякъде оправдава представата им, че вдигат Death Metal революция… Последните три песни композиционно се радеят твърде много с творчеството на MANOWAR във всяко отношение. Jarkko Koukonen (v.) пее доста агресивно и то без да ползва китките си, но пак е доста мелодичен, в сравнение със студийните записи на бандата. А някои мелодични решения се присягат към мейнстийма. Пренасянето на CHILDREN OF BODOM и AMON AMARTH тенденциите в спокойна и с афинитет към мелодиите Финландия е довела до такъв резултат. Приятно прекарани 35 мин.
Bloodred Hourglass
Сетлист BLOODRED HOURGLASS:
Intro
- Quiet Complaint
Piano Intro
- Six Feet Savior
- Valkyrie
Kb. Intro
- We Form the Broken
- The Last of Us
- Castle Ashtray
- Where the Sinners Crawl
Клубът вече е доста пълен, макар и не максимално. Богатият мърч щанд има разнообразни предложения за феновете, в средноевропейския ценови диапазон. Необходимата дълга пауза за пренареждане на сцената за хедлайнера е оползотворена пълноценно от BLOODRED HOURGLASS, които всички са на разположение за среща с фенове там.
Атмосферата
В тази пауза се открехва време да отворя дума за организатора. За феновете е добре известно какви са предимствата да посетиш точно техен концерт, а българският език е достатъчно богат, за да бъдат те изказани с нещо повече от многозначителното „Всичко беше точно до секундата!”. В този смисъл, ако някъде прочетете тази констатация, знайте че в този случай тя наистина бе вярна, дори и в буквалния си смисъл! Но за сега ще спестя другите суперлативи, които могат да се използват и универсално, за да боря конкуренцията и да „капарирам” още някой и друг репортерски слот, докато се появи някой репортер от калибър достатъчно близък до моя, за да мога и аз само да си чета от вкъщи и да гледам видеа от по-екзотични места! (Моля, приемете това отклонение в съвсем хумористичния му, положителен конотат!)
Феновете
В уречения час от пулта тръгва песен на VAN HALEN и аз злостно наострям перо, за да отразя закъснението. Песента, обаче, прекъсва с модулация, като при изключване на грамофон от захранването (Простете, млади читатели!!!), за да последва „подводното” интро на албума, в чиято подкрепа е турнето.
Гьотеборгските корени на EVERGREY ги бяха обременили с доста влияния в началото на тяхната кариера. Сложната структура на музиката им отблъсна по-непретенциозната публика и не даде шанс на прогресив феновете да се фокусират върху това явление. Когато свириха за пръв път в България, групата пък бе след издаването на един слаб албум, който не блесна сред цялата им дискография. Сега ни предстоеше съвършено различна ситуация, усещане и преживяване!
Evergrey
Много от композициите на квинтета започват с Gothic усещане, за да се разгърнат в многопластови, сложноритмични произведения, притежаващи свое вътрешно съвършенство и зрялост. Качеството на новия им материал и композиторският интегритет, постигнат в него се отразяват и на изпълнението на по-старите им песни, за да се постигне онова целокупно единение на творчество в музикалния сет, който EVERGREY представят. Съвършенството на живото изпълнение поразява с усещането за допир и съпреживяване на музиката! Чистото пеене на Tom Englund (v., g.) предлага онези тънки несъвършенство на живото изпълнение, които само подчертават преживяването на текстовете, вкопани в строго минорните хармонии. Толкова рядко вече са тези групи, които са съвсем живи, че първите няколко песни от сета отлитат като чисто откровение. Пиано интерлюдиите са изсвирени наживо, а водещи прожектори добавят акцент всеки път, когато някой от инструментите солира.
Evergrey
Progressive закваската на EVERGREY се радее с композиционните шедьоври на NEVERMORE и DREAM THEATER, но истинската им генетична връзка е по-дълбока… Обреченото усещане, особено във вокалите, докосва Phill Colins, но дълбоката връзка на тази музика е с MARILLION и ранния FISH! Двойни каси, тежки рифове и по-агресивен звук са в репертоара на шведите, но уникалният им почерк на музиканти, намерили смисъла е духовен наследник на MARILLION. Това се подчертава и от естествения аристократизъм, който излъчва вокалистът-китарист и основател на групата. Общуването с публиката е естествено, откровено и двупосочно. Не че тотално липсват бек-граунд компоненти в сета на хедлайнерите, но те са над изсвирваемостта на всичко, което е изсвирено на сцената, а то никак не е малко!
Evergrey
Чак след четвъртата песен групата отправя първите си приветствия към феновете. Няма нужда от много приказки при тези параметри на музициране! Самите добавени дамски хорове и пложни шумови картини придобиват по-голяма чуваемост. EVERGREY едновременно преливат през песните си и правят паузи по средата на някои композиции, изящно ползващи Progressive ритмики и структури. Дори да влезнат в парчето класически, те го правят през три палки! Тежкото Doom-аджийско „All I Have” с вплетени Gilmour (PINK FLOD) сола, бива довършено от подложка, а групата се прибира, сякаш след едва минути на сцената.
Evergrey
След като ги викаме доста горещо, атмосферична подложка дава знак, че ще има още. Нека отбележим, че на това турне се е случвало EVERGREY и да не свирят добавка. Ние, обаче, я получаваме съвсем заслужено. Двете песни, сякаш като тежки обработки на MARILLION и ASIA също отлитат, докато на сцената остава само Rikard Zander (kb.). Клавиристът прави импровизация по темата от интродукцията на „Gates of Babylon” (RAINBOW) и когато към него се присъединява Henrik Danhage (g.), съм убеден, че групата ще забие кавър. Солата, обаче, приключват и бандата излива финалните си авторски композиторски решения с много финес, сложност и прецизност. Аутродукцията на пиано още отзвучаваше, когато EVERGREY успяха да се снимат с публиката в София, да се поклонят три пъти и да се оттеглят окончателно. Час и половина беше отлетял неусетно…
Evergrey
Сетлист EVERGREY:
VAN HALEN record… ->
Intro
- A Silent Ark
- Weightless
Transitional Piano Prelude
- Distance
Intro
- Passing Through
- The Fire ->
- Leave It Behind Us ->
- Black Undertow ->
- My Allied Ocean
- All I Have
Бис:
Atmospheric Intro
- The Grand Collapse
- Recreation Day
- Rainbow`s „Gates of Babylon” inspirated Keyboard & Guitar Solo
- A Touch of Blessing ->
- King of Errors
Piano Outro
Rock Thrashler
14.04.2019, Mixtape 5
Фотограф: Кирил Груев ©
Вижте цялата галерия от концерта на EVERGREY, BLOODRED HOURGLASS, CROSSING ETERNITY и GENUS ORDEN DEI
SEPTICFLESH, KRISIUN, DIABOLICAL и XAON: Наметалото на Хадес падна над София
И докато хиляди тънеха в мъка, няколкостотин прегърнаха мрака…
Последната дата от това турне за XAON не се оказа причина те да предизвикат по-сериозен интерес. Клубът бе разтворил врати в максималния си обем, но след 19:05 ч. бе все още доста комфортно–празно за толкова интересно събитие. Швейцарците се самовъзприемат като Symphonic Death Metal, но звученето им, всъщност, носи повече препратки към Dark Metal сцената, представлявана от ранните MOONSPELL с добавки от AMON AMARTH. Вокалистът и основател на групата Rob смесва харшови и чисти вокали, като тежките му се отдават по-слабо от чистите. Здравословно количество Black Metal е разбъркано с разнообразни други подстилове от металното семейство. Епична минорна жилка дава драматизъм на всички песни.
Xaon
Сетът им тече под тоталната диктовка на програмирана подложка, която, освен ритмиката, допълва изпълнението с клавири, бек-вокали, пиана, хорове и синтезирани епики. Бек-ап-ът е цялостен за сета, така че между песните се чуват ветрове и шумове, репликите към публиката (където ги има) са автоматични и сдъвкани под напрежение. Пултовата подкрепа за микрофона също е част от програминга, така че тонрежисьорът скучае, докато се сменят различни динамики, от каквито XAON се нуждаят.
Xaon
Момчетата са ентусиазирани в благодарностите си не толкова към топлата публика, колкото към преживяното турне като цяло и леко излизат от рамките на сета си в благодарностите. XAON представят новия си – втори албум, но за финал изпълняват песен от първия. Композицията може да се нарече Melody Death Metal, към която са пришити пиана и оперно пеене по наистина доста незрял начин. Групата, обаче, предлага една твърде приятна мелодика, както и авторски решения, уникални в значителна степен, което кара феновете да ги приветстват със заслужено горещи овации.
Сетлист XAON:
- Mobius
- Carillon
- Solipsis
- Eros
- Monolith
- Zarathustra
Интродукция-черна меса от калибъра на ползваните от ROTTING CHRIST и БАТЮШКА ни подготвя за тъмните силуети, облечени в расà и осветени в гръб. Първичен Black Metal с елементарна структура, но отчегъртан добре, ни поглъща. Подчертана атмосферика от пулта, поглъща пък звученето на DIABOLICAL. Простоватите композиции с бавни сола от разложени акорди във второто парче биват разчупени от подобие на един от разбираемите мотиви на „Ummagumma” (PINK FLOYD), но като цяло звученето на шведите е предвидимо и сякаш познато. Това, което носи наслада от изпълнението им, е че това са едни от най-добре изпълнените стандартни хармонии в Black Metal-а! DIABOLICAL умеят да внесат удоволствие с мелодиите си, без да имат нужда от уникално виртуозни включвания в свиренето си.
Diabolical
Диаболичното внушение от страна на музикантите има необходимата сила, за да хипнотизира феновете. Дори невидимите клавири допринасят за свръхестествени внушения. Death metal напъните от ранното им творчество са изоставени. Sverker Widgren (v., g., основател) ни приканва да затворим очи, за да почустваме по-добре величественото „The Fire Within”. Преливащите една в друга няколко кратки композиции, в динамичните си части са рифови, а в епичните звучат като UNHOLY (Fin.) – с чисти, почти акустични сола и пленителни хармонии. Дамски хор (Разбира се от пулта.) завършва величествено тази серия. Програмното парче „We Are Diabolical” финализира сета им с твърде много записани бекове и хорове, чиято неавтентичност, струва ми се, леко охлажда феновете. Пиано-аутродукция служи за фон, докато DIABOLICAL се снимат с феновете.
Сетлист DIABOLICAL:
Intro
- Requiem
- Betrayal
Intro
- Failure
- Into Oblivion
- The Fire Within ->
- Metamorphosis ->
- Black Sun
- We Are Diabolical
Мърч щандът е добре зареден с доста разнообразни артикули, включващи различни сувенирни пособия със съответните лога. Клубът вече се доближава до пълния си капацитет, без това да става причина за потна задушливост.
Атмосферата
KRISIUN правят стегнат лайн-чек и в 21:30 ч. тръгва етно-акустичната им интродукция с живи барабани! Триото се врязва в тяхния си стил – death metal, интерпретиран с доста thrash-punk текстонаслагване и grind взривове. Напомпаният с компресия бас на Alex Camargo (v., b.) често вие под пръстите му на ултрабързите части.
Krisiun
– Здравейте, ние сме KRISIUN. Свирим тежко, свирим бързо. Готови ли сте? – Изревава фронтменът, преди да влезе във втората порция хаотична математика. Бразилците не се свенят да черпят вдъхновение и от европейската и от американската Death Metal сцена, да заплитат с Thrash и Core и да цитират SLAYER и SEPULTURA, но стилът им винаги изкристализира в сходни Death Metal виелици с еднакво наредени текстове. Те хем имат калейдоскоп от разнообразни техники, хем песните им конвергират към една формула на тяхното си съвършенство.
Krisiun
Има едно сходство между латиноамериканците и балканците в манталитета и дори в композирането на тежък метъл!!! Страст, гняв и хаос се изливат първично в музиката ни. Активното общуване с феновете е изпъстрено с много вметнати „fuckin`”, докато нещата съвсем искрено стигат до „Brothers from Bulgaria! …” В среднотемповите парчета прозират влияния от GRAVE и MALEVOLENT CREATION.
– Do you want some more of this shit? – Alex добавя една много „fuckin`” тирада за рокендрола и метъла, за да стигнем до кавъра на MOTÖRHEAD. Скандиранията „KRI–SI–UN” и мош-питът стават стандартно поведение на феновете. Бразилците заслужено поемат топлото ни отношение и отвръщат на него с достойно представяне и разширен сетлист, спрямо някои от другите им лайвове от турнето, достигайки 50 мин. за представлението си! Те бяха единствената група, която свири изцяло на живо на този концерт, все пак…
Сетлист KRISIUN:
Intro
- Ravager
- Combustion Inferno
- Bloodcraft
- Devouring Faith
- Scourge of the Enthroned
- Descending Abomination
- Slaying Steel
- Ace of Spades (Motörhead cover)
- Blood of Lions
- Demonic III
Без съмнение SEPTICFLESH са интересна група, изтъкана от експериментаторски дух. Разнообразното им творчество се побира вече в десет албума и бележи композиторско и ако щете, философско израстване. Гърците са достигнали световен статус и са правили грандиозни спектакли в кариерата си, но всичките им посещения в България са предлагали тур-формат на изпълненията им, не толкова впечатляващи като мащаб и свирене. Досещахме се, че и сега няма да е по-различно, но се надявахме на приятни изненади.
Septicflesh
Гъста димна завеса изпълва клуба, когато в 22:50 ч. тръгват звуци от преизподнята. Когато блесналите срещу нас прожектори престават да са размазани димни петна, клавири канят хорово-църковна интродукция, която бавно се извращава в черна меса. Появява се и квартетът.
– Bondzhorno! Ladies and Gentlemen, all together – oi, oi, oi, oi! – Spiros Antoniou (v.) ни въвежда твърде отрано в ритмиката на откриващото парче. Фигурите отново потъват в дим за първата си песен. Мощни атмосферики от пулта смазват присъствието наSEPTICFLESH, които и без това чезнат в стелещите се мъгли. Технологизираният саунд е Dark, Gothic, Black и Death, а вплетените оркестрации поставят върху целия този стил шапката на Neoclassical! И ако не употребяваме термина „symphony”, то е защото не става въпрос само за симфонични пасажи, а за по-широко използване на класическата музика, както и структурирането на композициите.
Septicflesh
След всяка песен SEPTICFLESH се „прибират” визуално зад гъстия дим, а музикално – зад обширните аутродукции и интродукции, обрамчващи парчетата им. Подложката, обаче, не е подготвена за целия сет, а диктува от пулта парче по парче, така че групата да има свободата да контролира ритъма на концерта. Когато отварят повече време между песните, върви монотонен атмосферичен шум – похват, доста застъпен в концертите на колегите им от ROTTING CHRIST. Полифонизмът е забележителен, като димно-маниерната визуализация леко отстъпва пред него, като претенция и реализация. Внушението, че оркестърът е зад мъглата не се получава, заради доста електронно звучащите ритмики и инструменти и цялостното Gothic излъчване на саунда. Обясненията за енергията, запълнили няколко паузи звучат неубедително, като зле сглобена философска система, оправдаваща неяснотите в изложението.
Septicflesh
Бързите мощни барабани и здравите рифове удържат гърците в едно по-строго-метално лоно. Пасажите от класическа музика в съчетание с Gothic/Industrial саунда, обаче, подсказват, че следващата крачка в този тип експерименти вече се нарича IGORRR. След петата песен SEPTICFLESH влизат в една скована агресивност, като лицето на съответната композиция се носи само от разнообразните щрайхове, хорове, пиана, клавесини, тромбони и клавири. Групата не е много ангажирана по време на добавките, но паузите между песните се удължават. Множество пъти феновете се призовават с декламираното: „Are you ready, my frends?” И пълният клуб бе винаги готов за тях. Силно впечатление прави, че в много случаи подложката осигурява подчертани бас линии, изпълнени от контрабас, тромбон и дори от клавир! Когато по време на биса, в израз на своята любов към почитателите си, Spiros Antoniou разпери ръце, а басът му продължи да „свири” сам, въпреки мъглата се проясни усещането за буфосинхрониада.
Феновете
Звученето, което предлагат SEPTICFLESH е кристално и перфекционистично. Балансът, който постигат между компонентите може да бъде награден с определение като Бах-овски Black Metal. Очевидно това задоволява публиката, въпреки че представлението трудно може да се нарече „концерт”. Въпросът, защо се случва този феномен, е оставял в чекмеджето цели репортажи от други концерти… Изглежда слушалковото потребление на нискоформатни музикални носители е причината, фенове да се удивляват на концертите, на които не се свири, но пък звучат добре? Хората „хайфисти”, обаче, изглежда няма как да бъдем удивени от студийния запис, макар и контролиран от пулт и пуснат през клубни колони от висок клас!
Septicflesh
– Ще запомним тази нощ! Скоро ще се върнем тук с новия си албум. – Настоява фронтменът от сцената, когато час след началото на сета им тръгва дълга аутродукция, чиито финални щрихи от набиращи мощност футуристични инерционни двигатели, ни подсказват че вълшебството отлита. Величествено! Може би…
Сетлист SEPTICFLESH:
Intro
- Portrait of a Headless Man
Outro
- Pyramid God
- Martyr
- Prototype
Orchestral Intro
- Enemy of Truth
Chorus Outro
- Communion
- The Vampire from Nazareth
- Prometheus
- Dante`s Inferno
Outro
Бис:
- Anubis
- Dark Art
Rock Thrashler
30.03.2019 Club Mixtape 5
Още:
Фотогалерия: SEPTICFLESH в София през 2019 г.
Фотогалерия: SEPTICFLESH и IN FLAMES на Rockstadt 2018
SEPTICFLESH пресоваха песен след песен в главите на пощурялата публика
SEPTICFLESH: Винаги експериментираме с нови елементи и цветове
Повествование от бавните години (50 години URIAH HEEP)
Както вече съм имал възможност да обсъдя с вас, късният ренесанс на британския феномен URIAH HEEP бе онова събитие, което събуди музикалния рок живот в България. Тогава музикалните ветрове, които духаха през Родината можеха да носят от запад на изток само сладникаво безсмислие на средновековна любов и пренасяха мелодии предимно от Рим към Москва… За да стане възможно рок музика да дойде официално по нашите сцени, тя трябваше да е преминала цензурните бариери на окупатора! Така и стана – след турнето на англичаните в Съветските републики през 1987 г., за което ние тогава не знаехме, нашият път към рок съкровищницата бе отворен през източната порта. Но стига за това! Важното е, че това бе момент на прераждане, който донесе спокоен и в немалка степен плодовит период за URIAH HEEP, които от днешна гледна точка побират в себе си всички мелодични метъл поджанрове в композициите си!
Uriah Heep
Не само 50-годишен юбилей имат класиците, но и ние имаме 30-годишен юбилей, откакто можем да им се наслаждаваме на живо! И за щастие го правим нееднократно. Цялото им турне този път е посветено на новия им албум „Living the Dream”, т. е. това нямаше да е от онези ретроградни повторения, изпълващи ни с носталгични чувства, когато се опитваме да се вкопчим в изплъзващата ни се младост…
Българският съпорт в лицето на JOHN STEEL не само е с подходящо звучене. Това, което схожда групата за втори път с организатора BGTSC, е перфекционизмът и стабилността! Едно от нещата, които пречат на нашите групи да се изявяват пред по-голяма публика е неразбирането за отговорността пред феновете, които са дошли заради продукт, а не, за да се преклоняват компромисно пред някой. Случаят с JOHN STEEL не е такъв.
John Steel
В 19:35 ч. осветлението глъхне и на сцената българските момчета експедитивно подхващат сета си. Вече добре познатите композиции (за немалка част от феновете!) затиктакват от колоните в брилянтен синхрон и балансирано звучене. Паузите са кратки, така че музиката изпълва времето по професионален начин. Вокалните партии от записаните с именити фронтмени албуми на групата, този път са в изпълнение на Руси Тенев (DIFFERENT HIGHWAY, SAKAR), което прави от групата регионален феномен… Гласът на вокалиста се разгръща в пълния си блясък, а смелото му мъжкарско сценично поведение показва, че JOHN STEEL не са само съпорт на големи имена, а и група, която притежава фундамента, за да направи от концертите си пълноценни рок преживявания, издигайки фронтмена си на върха на меча! Мелодичният и същевременно твърд hard`n`heavy звук е подходящ както за феновете им, така и за хората, които ги слушат за пръв път. Щипка IRON MAIDEN и отблясъци RAINBOW са съчетани с творчески пламък, а усетът на озвучителя към необходимите ефекти за перфектните вокали, прави от сета нещо повече от подгрявка. Прави го онзи бонус, който си е струвало човек да преживее!
Сетлист JOHN STEEL:
- Leviathan Raises
- Nightmare
- Creator
- Behind Closed Doors
- One God
- Lost Messiah
- Behold the Night
Мърч-щандът на хедлайнера не предлага интересните с бонусите си аудио изделия и въобще аудио изделия, а само конфекция. Сърдити британски старчета много държат пред тях да няма небрежно оставени бири, вероятно от медицинско-психологически съображения… Оттеглям се под натиска на опасенията за неуважителни балкански изстъпления…
Uriah Heep
Когато в 20:45 ч. осветлението гасне, из ефира се носи онази така характерна клавирна бленда, белязала всичките 50 г. от съществуването на URIAH HEEP, но която не дава подсказка за конкретна песен. Откриващата за новия им албум песен, като композиция може да звучи добре в кой да е съвременен албум от heavy metal до sympho metal жанра, но е белязана от неповторимите бленди на англичаните. В цялата първа част на концерта чухме 6 композиции от „Living the Dream”, подсилени от повече или по-малко известни класики. Подборът на песни бе от (Да го наречем!) „А” страна на новия албум, което е показателно за жизнеността на творческите сили у групата! Защото помним и албуми-сингли от 90-те… В радио-сингъла „Knocking at My Door” ветераните избухват в power metal, където всеки инструмент получава своята изявена страна в общия балансиран звук, а тежестта на звученето е изненадваща! Дори клавирите на дългорестия аристократ Phil Lanzon режат в мощни реверберации. След класически поздрав за пълните трибуни на залата, URIAH HEEP се извиняват, че не може да обхванат доста широкото си творчество в един концерт и показват нежната си страна и в новото си творчество с доста кънтри-звучаща композиция. Дългата инструментална част на „Rocks in the Road” дава време на Bernie Shaw (v.) да си открадне почивка преди класическата част от сета.
Атмосферата
Условно обозначената като втора част на концерта избухва с една тежка версия на класиката „Gipsy”! За втори път тази вечер URIAH HEEP демонстрират тежки стандарти на интерпретация, „галещи” ухото с звук, надминаващ като експресивност дори JUDAS PRIEST! Тук е моментът да отбележим, че дръм стената от звук на Russell Gilbrook е увенчана от нискочестотни каси, като в 80-тарска красика и подпира цялото звучене на турнето с ненатрапващи пулсации, за разлика от съвременните „писъци” на пикове като от баскетболна топка! По този начин звукът от барабаните ни блъсва осезаемо, без да руши крехките ни слухови власинки – стандарт, недостижим за много групи. Китарата на Mick Box стърже в крайни дисторшън бленди, а клавирите се съревновават с този стандарт, без да излизат извън класическото звучене за групата. Другите класики са изпълнени с вплетени сола от всички инструменти. „July Mourning” от София вероятно може да се състезава за парчето с най-много любителски видеа… Песента с надстилова мелодичност „Lady in Black” бележи безнадеждния опит за край на концерта…
Uriah Heep
Двата хита от биса изчерпват сетлиста както за българската дата, така и за всички концерти от турнето „50 Years Uriah Heep Living the Dream” до сега, събирайки концерта в рамките на час и 45 минути. Въпреки осигурената екзалтация и поредно посещение на българската публика, мисля че англичаните продължават да дължат един специален концерт с разширен сетлист на София!
Сетлист URIAH HEEP:
Atmospheric Intro
- Grazed By Heaven
- Return To Fantasy
- Living the Dream
- Too Scared to Run
- Take Away My Soul
- Knocking at My Door
- Rainbow Demon
- Waters Flowin`
- Rocks in the Road
- Gipsy
- Look at Yourself
- July Mourning
- Lady in Black
Бис:
- Sunrise
- Easy Livin`
Symphonized Outro
Rock Thrashler
Зала Универсиада, 06.02.2019 г.
10 г. концерти на HAGGARD – създаването на нов албум вече е наложителност
Турнето на HAGGARD, което ги доведе за четвърти път в България, сякаш, отново направи специален завой, за да ни посети. Твърдата им публика у нас заслужава такова внимание, заради постоянството си. Този път мистър Nasseri & Co. са поканили и две подгряващи групи от Италия.
Симфо интродукция, с твърде много ударни инструменти, отваря концерта в 20:00 ч. Динамичният power metal на ETERNAL SILENCE е подпрян от пулта със синтезаторни, програмирани щрайхове и хорови писти. При все че групата звучи доста прилично и без добавките, италианците явно държат да са симфо по този начин. Кратко приветствие и бандата се разгръща в по-епични и по-готик посоки. Двата гласа – този на китариста Alberto Cassina и на певицата Marika Vanni са в съвършена симбиоза и ни заливат с пеене от висока класа! На третото парче симфо добавката изгрубява и доминира звученето по един неприемлив (за мен…) начин, макар песните да запазват достоинствата си.
Eternal Silence
Самото ѝ качество е на програмирано равнище и никак не представлява някаква гордост за създателите си, от където произтича и екзистенциалната ѝ излишност от композиционна гледна точка. След LACUNA COIL заигравките ни питат искаме ли нещо по-твърдо и забиват MANOWAR-ска композиция с дамски вокали, на която ѝ липсват по-сериозните бленди на дистъра. За финал, в седмата песен Epic Power Metal звученето се определя от доста сложните вокални дуети с нестандартни преходи и модулации, като програмираната симфонизация става отново по-деликатна. Четиридесетминутното представление имаше своите достойнства и мелодиката на песните имаше своите бляскави висоти, достатъчни, за да доставят удоволствие на феновете, които ги възнаградиха щедро с овации. Стандартите на ETERNAL SILENCE, обаче, не надскачат нивото на латвийския им издател, макар да реализират трети албум в дискографията си.
Eternal Silence
Точно в 21:00 ч. прозвучава следващата симфонична интродукция. SOUND STORM също забиват в Power Metal маниер след интрото си. Най-новите попълнения в състава – двата гласа, навлизат малко плахо. Началото на сета, освен че протича под клик, е затиснато от добавени от пулта пиана, оперни вокали и щрайх. В най-натоварените звуково пасажи групата е с гръб към публиката в опит да прикрие част от буфосинхрониадата. Програмингът изстисква групата и първите три песни, изпъстрени и с вътрешните си паузи се сливат в една колажна музикална картина, където мотивите се сменят като на прожекционен апарат. Посягането към стиловете е по-широко и освен Power Metal се усещат влияния както от ранните NIGHTWISH, така и някои Black Metal заигравки. Освен липсата на сценична концепция за поведение на двамата пеещи партньори, които предимно се втренчват един в друг, те се опитват да ни поднасят някакво „всичкопеене”, демонстриращо меки мелодични части, силови харшове и опити за оперни постановки. Симфонизациите, които SOUND STORM ползват, също са програмирани, но на всичко отгоре се добавят с общ компресорен ефект, което ги довежда до абсурд. Мисля, че усилията да се прикрият недостатъците на групата многократно надминават усилията, които биха ги извели на по-добро равнище като свирене и представяне!
Sound Storm
Може да се каже, че SOUND STORM са проект на Valerio Sbriglione (g.) и също като ETERNAL SILENCE имат три албума, които са натрупали без да бързат. Представяйки ни единствения си сингъл, сътворен с новия състав, те демонстрират същото редуване на Power и Sympho Metal пасажи, но в „To the Stars” е включен опит за неравноделна ритмика, докосващ балкански фолклорни размери, но напъхани в равноделно време. Италианците довършват сета си с почти Black Metal парче, последвано от баладичен Power, в който клавиристката им излезе от свиренето само на хармонии и изпълни на живо една пиано интродукция. Мелодиите на групата бяха твърде стерилни и като по учебник за начална музикална подготовка, за да грабнат метъл почитател. Въпреки това, българските фенове ги окуражиха свръхзаслужено.
Sound Storm
Сетлист SOUND STORM:
Intro
- Vertigo
- The Dragonfly
- Metamorphosis
- Forsaken
- Back To Life
- Promises
- Gemini
- To the Stars
- Torquemada
- The Portrait
Outro
Атмосферата
Чакайки хедлайнерите, си мисля, че не би било зле, някои от добрите композиции на двете италиански банди да бъдат направени без изнасилените изкуствени сифонизации, за да се получи един приличен метъл продукт. За разлика от друг път, HAGGARD доста скоро прекъсват опита ми за разсъждения. Откакто немската група изнася концерти в България, те продължават да не са издавали нов албум. А това са точно десет години. Въпреки това, в интереса към групата има някаква константност.
Haggard
Докато единадесетте човека излизат на сцената, вместо интродукция Asis Nasseri ни изсвирва акустична интерпретация на една от песните си. Това е, което е ценно на концертите им – всяка нота е изсвирена от съответния инструмент и озвучена подобаващо! Така е и сега. За последните две години HAGGARD са направили концертната си програма малко по-фокусирана, песните са обработени за сцена в такъв състав и се изпълняват с изключителна прецизност. Очевидно е, че идейният им предводител е отделял и време за здравето си. Това, което се е променило в аранжиментите е, че песните не са така интегрирани, а се набляга на контрастните моменти класически пасажи – здрав метъл. Основните вокали на Asis докосват ранните Death Metal инвенции на групата. Прецизният сопрано глас на Janika Groß е съвършен във вплитането си в музиката. Класическият състав, попълнен от чело, виола, две цигулки, флейта и пиано са озвучени по невероятен начин и допринасят за това, поради което всички сме на този концерт.
Haggard
При възникването на лек технически проблем Nasseri не пропуска да представи озвучителя Уве и всички ние скандираме името му, защото наистина заслужава! Тежкият Dark Metal с лекота се смесва с барок, предкласика и класически музикални форми. Акустиките се редуват с рифове. Спектакълът тече увлекателно, особено за тези, които го наблюдават за пръв път. След „Per Aspera Ad Astra” идейният носител изказва благодарности към българския екип и HAGGARD се прибират. Ние знаем, че това не е краят и се стараем да изразим симпатиите си, както подобава. След кратка заигравка с рифове от известни метъл класики групата излиза отново. Тук следва онази ужасно протяжна и излишна част, когато Asis Nasseri представя всеки от музикантите, подарява рози на дамите и обяснява колко е ценна публиката… Това е моментът, който би ме отказал да видя групата следващия път. Най-после последваха и песните.
Haggard
Сетлист HAGGARD:
- A Midnight Gathering
- Of a Might Divine
- Prophecy Fulfilled / And the Dark Night Entered
- Tales of Ithiria
Slayer riff…
- In a Fullmoon Procession
- Herr Mnnelig
- Heavenly Damnation
- The Final Victory
- The Observer
- Eppur Si Muove
- Upon Fallen Autumn Leaves
- In a Pale Moon`s Shadow
- Per Aspera Ad Astra
Бис:
- Awaking the Centuries
- Seven From Afar
Outro
Феновете
След като прозвучава записаната аутродукция и групата се снима с публиката, музикантите обещават среща с феновете след кратка пауза за преобличане. Мисля, че новият албум на HAGGARD е вече крайно наложително да се случи!
Rock Thrashler
Mixtape 5, 27.10/2018
Фотографи: Rock Thrashler © и Кирил Груев ©
Вижте цялата галерия от концерта.
-
- Eternal Silence
-
- Eternal Silence
-
- Sound Storm
-
- Sound Storm
-
- Haggard
-
- Haggard
Когато Тор e Heavy Metal (HAMMERFALL, ARMORED DAWN и JOHN STEEL в София)
Встъпвайки в разказа си за музика само ще отбележим, че качествата на организатора BGTSC са надлежно оценени в миналогодишната ни класация в съответната категория. Лаконичността ни произтича и от факта, че скоро пак ще имаме повод да го споменем. Събитието протече в строгите времеви рамки на предварителните си разчети, така че ни остана пълната възможност да се насладим! Трите комплекта барабани, разположени на сцената подсказват високите критерии за качеството на звука, към които различните екипи се стремят.
Кратко музикално въведение в 19:00 ч. ни въвлича в сета на JOHN STEEL. Доколкото последният им албум представлява едновременно преклонение към творчеството на IRON MAIDEN и същевременно към цялата hard rock сцена, те започват със строго-мейдънистките си тупалки от него. Групата предлага качествен синхрон на полифоничния си Heavy Metal, изсвирен тотално на живо. Последното менажерско решение на момчетата – да поканят за певец David Reece (ex-ACCEPT, ex-MALICE, ex-BONFIRE), се отплаща прилично на сцена, макар да разлиства голяма папка с текстове. Песните с по-Hard Rock насоченост, очевидно, се изпълняват с повече охота от американеца, като разпяванията са много мелодично артикулирани. Всъщност певецът е най-слабото звено в сценичната изява на JOHN STEEL, защото песните, изпяти в оригинал от човек, който се е опитвал да влезе в обувките на Dio, сега се интерпретират от човек, който се опитва да влезе в обувките на Robert Plant… Тежкото „Nightmare” от първия албум не му влиза много добре. Но небрежното отношение на Reece към кариерата му е негова давна слабост.
John Steel & David Reece
Перфектно балансираният звук в изпълнението на българите оставя приятно впечатление. Отчетливата чуваемост на всички инструменти е приятна за ухото, а интерпретациите са интересни. Добрите бек-вокали и разчупеното сценично поведение са стандарт за JOHN STEEL. Преодоляли азбучното композиране от времето на първия си албум, музикантите разгръщат богата палитра от звуци. И макар да имат в песните си чуваеми цитати, усърдието им на самотни рицари ги прави един уникален български феномен, за който не знам дали сме готови! Тридесетте и няколко минутният продукт на усилен труд бе достоен за качеството на хедлайнера.
John Steel
Сетлист JOHN STEEL:
Intro
- Creator
- Lost Messiah
- One God
- Nightmare
- Behind Closed Doors
- Behold the Night
С две неща е известен град Sao Paulo в Бразилия: високата си престъпност и многото метъли на глава от населението. От там идватARMORED DAWN. Групата е сбор от музиканти с дълги биографии в локалната им сцена, които от тази година са успели да привлекат вниманието на AFM Records, с чието съдействие са в Европа за представянето на втория си албум.
Armored Dawn
Доста дълго епично интро предоставя възможност на шестимата войни да се разположат на сцената към 19:50 ч. Въпреки количеството музиканти, допълнителен бекграунд гръмва с мощни добавени клавири и хармонизирани хорове. Поддържа се викингска тематика, като песните често придобиват отблясъци на MANOWAR епики с полифония от клавири – изсвирени и добавени. Английският език на Eduardo Parras (v.) в по-голямата си част остава загадка, но за това пък след втората песен казва „Благодаря ви София!” на доста сносен български. Viking Heavy Metal гонеше своя стандарт.
Armored Dawn
Строгата времева рамка изисква отпадането на едно от парчетата им (което въпреки това, ARMORED DAWN твърдят че са изсвирили…), което леко обърква клика от пулта… След това басистът и единият китарист въобще престанаха да имитират многогласните хармонизирани хорове, които звучат по време на сета. Пилотният сингъл на албума – баладата „Sail Away” докосва Gothic чувствеността. Финландският им китарист Timo Kaarkoski провежда телефонен разговор с майка си… Когато чух за пръв път този номер за измъкване на аплаузи от публиката, крещях с пълно гърло, защото WIZARD го направиха професионално. Пошлата имитация на бразилците просто не сработи. Тежките китари в по-динамичните парчета не компенсираха тотално подпряния от пулта звук. Епиките на ARMORED DAWN звучаха нелошо, но не и в концертен вариант… Размахването на меч доби комични висини. А разминаването картина-звук надминаваше пробните сесии на БНТ от `59 г. …
Armored Dawn
Сетлист ARMORED DAWN:
Intro
- Bloodstone
- Chance to Live Again
- Men of Odin
- Sail Away
- Gods of Metal
- Barbarians in Black
- Beware of the Dragon
Веднага след 21:00 ч. прозвуча буреносна интродукция и HAMMERFALL сляха няколко песни със смазващата прецизност на живото свирене, без да пазят някои от най-големите си хитове за финала! Поемайки си дъх след „Renegade”, те усетиха мощната любов на феновете си, изразена в овации и тропане с крака. Всичко, което може да се каже за концертите на шведите, е че уникалният им Heavy Metal се изпълнява със смайваща прецизност и лекота. Без да наблягат на гимнастики или фойерверки, групата поддържа динамиката си с поклон към класическите образци в стила и добавя своето изкуство към тази съкровищница.
Hammerfall
Разказът на Joacim Cans (v.) за това, как му е повлияло сдобиването с плоча на SAXON през 1981 г., ни подготвя да крещим „Bang your head!” на едноименното парче. HAMMERFALL имат и мъжкарските химни и мелодичните припеви в своя репертоар. У тях могат да бъдат открити всички характеристики на класическия Heavy Metal, каквато е била и идеята на формирането на групата, подправени с уникалното им музициране. Майтапчийските отклонения между песните, напомнящи концертния стил на немската сцена допълват ведрината на настроението, което те оставят във феновете. Колко секунди за соло заслужава да бъде отпуснато на китарист или какъв е балансът стари/нови фенове („Ти вдигна ръка и двата пъти – видях те!”) разреждат музикалната част, но ни обогатяват като представление. Не се усеща онази режисирана напрегнатост на групи като ARMORED DAWN, а нещата се случват по искрен и естествен начин.
Hammerfall
Феновете сме демонстрирали топлата си подкрепа за HAMMERFALL така, че не е нужно да хвърляме твърде много усилия, за да извикаме групата на бис. Joacim обещава, че няма да чакаме още десет години за следващия концерт в България и ни уверява, че това е сред най-силните шоута от турнето им. Убеден съм, че всеки Heavy Metal фен трябва да ги види, за да е наясно как трябва да изглежда и звучи една група пред публика! Час и четиредесет минути отлитат твърде бързо и музикантите си взимат довиждане на фона на аутродукцията им.
Hammerfall
Сетлист HAMMERFALL:
Thunderstorm Intro
- Hector`s Hymn
- Riders of the Storm
- Renegade
- Dethrone and Defy
- Blood Bound
- Any Means Necessary
Spoken Saxon Intro
- B.Y.H.
- Crimson Thunder
Intro
- Threshold
- Built to Last
- Last Man Standing
60 s. Guitar solo…
- Legacy of Kings Medley
- Heeding the Call
Communication „Antract”
- Let the Hammer Fall
Бис:
Storm Intro
- Hammer High
- Bushido
- Hearts on Fire
Outro
Феновете
Rock Thrashler
26 октомври 2018 г., зала Универсиада
Фотографи: Кирил Груев © и Rock Thrashler ©
Вижте цялата галерия от концерта.
-
- John Steel
-
- John Steel
-
- Armored Dawn
-
- Armored Dawn
-
- Hammerfall
-
- Hammerfall
Хубаво е да се завърнеш на Балканите! (BIO-CANCER и HECKTIC в Live & Loud)
След като осъществяват клубно турне в Западна Европа от края на септември и октомври, гърците BIO-CANCER на път към вкъщи минават, за да ни представят горещ гиг, готвен за по-претенциозна публика. Това е привилегия, каквато рядко можем да наблюдаваме, предвид финансовите параметри на нашия клубен живот! Групата пътува с необходимите предпоставки за безкомпромисно свирене. Въпреки ограниченията, в лицето на HECKTIC организаторът от клуб „Live & Loud” е поканил подходяща подгряваща група от българска страна.
Hecktic
Когато HECKTIC излязоха за пръв път като трио на 26 май, тази година, това съвсем не им попречи да изнесат едно свирене като по учебник, демонстрирайки зряла музикална дисциплина! След това към състава се присъедини нов втори китарист за W:O:A Metal Battle Bulgaria 2018. Актуалният състав на младите трашъри се е фокусирал върху формата трио доста успешно и те излизат в 21:30 ч. именно в такъв.
Hecktic
Освен че са наблегнали на по-бързите парчета, в които мелодичността е по-дискретна, HECKTIC не пропускат да ни зарадват и с ново парче (2), както често правят. Концепцията му се вписва напълно в съвременния облик на момчетата. Намаленият брой инструменти не е предизвикал инвенции в посока SODOM. Напротив! Увеличената скорост е допълнена с прецизно tech/math tharsh свирене, което на места е разнообразено с акустики или Grind избухвания. Стегнатият половинчасов сет внушава повече паралели с CORONER! Изключителна музика, която заслужава вниманието ни.
Hecktic
Сетлист HECKTIC:
01. No Fun
02. Dissoluton
03. Flesh Emporium
04. Memento Mori
05. Boulevard of Broken Ribs
06. Kill The Core
Hecktic
Към 22:20 ч. оркестрирано интро с мащабите на филмова музика ни подготвя за BIO-CANCER. Традиционно ултра-бързите гърци сливат две песни, изсвирени със смазваща прецизност, предвид двойната китарна атака в невъзможно бързи темпа. Леко еднообразните вокали и стабилната бек-вокална подкрепа от струнниците лягат перфектно на концепцията за Thrash Metal на бандата!
Bio-Cancer
Тъй като наблюдавам BIO-CANCER за пореден път, съм свикнал тяхната прецизност мистериозно да изчезва след второ-трето парче, за да се завърне за финала на сета им. Този път това не се случва! Прецизността в доста трудните за интерпретиране техни песни се запазва и публиката наблюдава изумителен синхрон, скорост и качество! Фино разминаване в най-бързите части може да се отбележи като характеристика, но поддържаните скорости са изумителни. Песните са разнообразни и като хармонии и като темпа, като почти винаги са сложносъставни.
Bio-Cancer
Това, че са си избрали много тясна ниша на музициране, както и ползването предимно на една тоналнаст прави музиката на BIO-CANCER да звучи често като самоцитати. Най-сполучливите им рифовки и преходи имат своята повтаряемост в парчетата им. Въпреки това, този концерт хвърли най-добра светлина върху групата от поне три години насам! Както вече споменах, подготовката за европейските сцени има пръст в това, че и ние бяхме маскирани на бяла публика… Но както отбеляза Lefteris (v.): „Хубаво е да се върнеш на Балканите!”
Bio-Cancer
Мърч щандът на гърците не включва аудио носители! Традиционно предложенията им са богата гама, но идват и на европейски цени при нас.
Bio-Cancer
BIO-CANCER следват някои традиции, познати ни от SLAYER и MALEVOLENT CREATION и в прецизирания си сет не ползват и не предоставят сетлистове. Така е било по време на цялото им актуално турне. Предвид на това им желание и на изживяването на чистото удоволствие от прецизното им свирене и аз няма изсмуквам от пръстите си сетлиста им… Но в 23:10 ч. момчетата забиват програмното „Spread the Cancer”. Опитът им да напуснат сцената среща рашително неразбиране. Резачката „Anthem of Violence” вади на показ всичко най-добро от представянето на групата до сега. Феновете настояваме за втори бис, но BIO-CANCER този път постъпват по-търговски и си взимат довиждане с нас.
Феновете
Rock Thrashler
25.10.2018, Live & Loud
Фотограф: Кирил Груев ©
Созополски дневници: За първата текила и неизменните неща
Харесвам да ходя в Созопол. Харесвам, защото съм идвал в него много много пъти. Харесвам, защото не само въздухът е напоен с творчески еликсир, но и защото са много малко паветата, в които да не съм се препъвал, бордюрите, върху които не съм присядал и къщите в стария Созопол, чиято вътрешна архитектура да не съм изследвал. Затова е малко тъжно, когато старинните пейзажи изчезват, за да отстъпят място на многоетажни хотели, крадящи от небето над стария град. Когато дървените стряхи с подпори от естествено извита дървесина се скършат под напора на бетонните кубове с декоративни геометрични имитации на укрепващи съоръжения. Когато смокинята се засрами пред капковото напояване на зелената морава. Когато недостъпността на бреговете и военните кораби отстъпят пред мутроидните яхти и катерите на Гранична полиция. Но някои неща се завръщат или пък никога не се променят…
Югозападният ъгъл на пазарния площад доста години бе потънал в забрава и спокойствието на неатрактивно място. Нефункционалната география се подчертава от отколешно-запазените стъпала, разделящи нивелираните площадки, върху които често се трупаха други артефакти, обречени на забрава и отритване. Ако питате някой турист за текилата, той ще ви отпрати към пристанището, където при подходящи метеорологични условия множество варели създават усещането за опиянение още преди първите питиета. Други ще ви посочат бар, кацнал на старата обществена тоалетна в морската градина. Но Текилата бе точно в онзи югозападен ъгъл на пазарния прощад още преди из цяла България да се нароят заведенията „Tequila Bar”! Безчет са раните, цицините и синините, които съм добивал по стъпалата, където се позиционираше Текилата. А там дивашки се танцуваше денонощно рокендрол! Не от друго бяха контузиите…
Твърде скъпи са ми преживяванията с пълна с пясък уста от созополския плаж, вълшебната музика на звездите над созополските скали, меката топлина на възедричките павета, пазили неведнъж опиянения ми сън, мирисът на прясноизпържена цаца, целебният дъх на гниещи водорасли под прозореца, чийто дъх е сякаш същността на живота и прахта от песъчливата почва, гъделичкаща корените на разрошените ми коси. Приятелите и непознатите, които свирят на китара и пеят по цели нощи до забрава рок парчета на гениални автори и свои песни, галещи съзнанието и сърцето с по-дълбок или по-психиделичен смисъл. Затова все се завръщам тук. Тези неща винаги ще си останат същите!
Старателно отмивам полепналия по краката ми пясък с приятно топла вода и надувам климатика на степен „Арктика”. Децата бързат да се загърнат с одеяла пред телевизора, защото знаят че ги калявам… Салата от октоподи и кралски скариди с броколи и свежи аспержи в дресинг от трюфели и бри, поддържат морския дъх на филтрираната атмосфера. МР3 плейърът трудно достига стандартите на живото свирене, но от гледна точка на позахабения ми от концерти слух, не хващам разлика. И усещам онова лелеяно завръщане към дивото си състояние, което остава неизменно!!!
Стенли
Появата на Аполония и в частност на рок музиката в нея още по времето на социализма и уникално събитие, което до ден-днешен е едновременно форум на неформалните изяви в изкуството, подиум за казионното дотирано представление и убежище на опошлялите ретроградни сценки от неотиващото си соц. битие… Тази еклектика от официоз, контра-култура и халтура сякаш сътворява нов вид качество в изкуството. То рядко намира своята цялост, но се случва понякога. Обеднялата откъм рок-изказност комунистическа идеология, след кратка заигравка с кънтри музиката, горещо прегърна new wave стилистиката и я превърна в официалното неформално движение в България! Факт, който има своето отражение и днес, но този дълъг разказ ще оставим за друг път… Сега само ще щрихирам концерта на Стенли. Набързо сглобената лайв формация, вклюючваща Димитър Ковачев – Фънки (b.), Иво Чалъков (g.) и Стефан Попов (dr.), ни върна в романтичния период на рок изявите. Стенли пееше сякаш тайно под някоя смокиня реди съзаклятия, пресипнал от ледената бира, разтворила вдъхновението му. Почти плейбековите, златноорфееви ритмично-клавирни звуци не изключваха притаеното (като сила на звука и като изява на агресия) живо свирене. Напълно интегрираното изпълнение загреба с пълни шепи от духа на Аполония. Сетът, изпълнен с дисидентство, опитоменост, ретро звук и съвременно озвучаване събра в себе си хубави песни не само от творчеството на Стенли и ТАНГРА, но и малко по-маргинални парчета от онзи период на безвремие, когато България се ослушваше приведена, докато другаде по света гърмеше една псевдо-перестройка… Когато пътят на българския рок за Европа минаваше през Москва… И всичко това, с всичките си добри и не толкова добри страни, се разгръщаше в един модерен амфитеатър! Безвремие, еклектика и дух непроменим, като историята!
Стенли
Нацисти!!! Тази любима мантра съм поемал лицево и съм хвърлял в лица (Когато дискусиите деградират в достатъчна степен…), тъй че, включете си рецепторите за хумор и ме полу-извините за някои закачки в следващите редове! По местната национална нацистка телевизия тече предаване на водещия, прочул се с облеклото си на нашивки (по-известни от старите речници като кръпки). Музикалното по своята същност предаване, този път е посветено на бардовете. Бардовете са поетите с китара от „Ален мак” на рок света… Младо момче прави убедителна пропаганда в полза на наркотиците. Още преди да започне първата си песен, то ни подканя да разберем, че Джими Хендрикс и Джим Морисън са велики поети не без помощта на въпросните! Хубави и умни песни пя момчето. Страданието на лирическия герой в първата от които бе изразена с: „Не, че е друсан, но е слисан”! Смислена и обоснована пропаганда за наркотиците течеше по нацистката телевизия. Една куха китара и един красив глас. Красив глас, който казва твърде истинни неща по твърде хубав начин. И всичко, което не успява да каже, го казва музиката по вълшебните си пътеки така, че смисълът да порастне до значима житейска философия. Умна музика за разбиращи хора. Източен блус. Не робски, но пост-диктатурен. Не геноциден, но след изтребление… (По примера на парламента…) По-пестеливо блус и по-щедро бард. Наистина ме върна в хипи вечерите по време на диктатурата. Някои неща си остават непреходни…
Бум! „Шуми Марица”. Утре е. Галерия „Бисера” поема лекото краниално изтръпване в следствие на свръхдозата фосфор, докато моите още спят, зъзнейки в квартирата… Супи за закуска в „Гинчика”. Сега вече е днес!
Краят на сезона е. Запъхтян сервитьор слага табели „Reserved” по всички свободни маси на Тъпото/Ocean Pub. Ядец! Сядам с малкия на двойна масичка в дъното на верандата. Порой от табели „Reserved” зариват околността на забравения от окупацията ъгъл! Късно… Обяснява ми, че ще чакаме много. Носи полупразна каничка вино. Доволен съм! Хайл, тъпчо! Уникален маркетинг, непроменим от десетилетия!!! Това поевтинява доста „билета” ми за концерта на ADY`S TRIO. А те са сглобили някои нови ефектни китки… Доколкото съм запознат с има-няма десетчасовия им репертоар, той не се е видоизменил. Има си неизменни неща!
Ady`s Trio
Помните ли Текилата от югозападния ъгъл на площада? Само ви пробвам… Там нещата винаги са били като от друга планета. Площадът вече се казва „Меркурий”, все пак… Като от незапомнени времена цяло лято там се лее див и необуздан рокендрол! И то на живо! Един от основоположниците на китарноориентирания hard`n`heavy metal в България днес се е върнал към фундаментите на рока в Текилата. GEORGE MARHOLEV AND THE BEST BAND IN THE WORLD! Rock`n`Roll класики от 50-те и 60-те се смесват с рок ориентирани евъргрийни от по-новата епоха, а купонът трудно спира. Когато в изпълненията се включва вокалистът от Йоркшир – David, групата шеговито се представя и като DAVID AND THE BABYMAKERS. Като изключим въпросния певец, цялата разнородна публика, както и музикантите ползваме онзи английски, който се ползваше и преди тридесетина години, като придобиваме силно подобие на скеч с НЛО… И ако това е ренесанс за Текилата, която понастоящем се казва Captain Jack, то някои други специфики на битието не само са си останали същите! Те не могат да се променят! Има една извечна простота в конструктивните решения на вселената…
George Marholev and The Best Band in the World
Колкото и да латинеем и ингелизеем, в графологията на рока „Бард рок” винаги ще се пише на кирилица! Някъде по линията Dylan – Висоцки има един възел на транслиране и ние, за добро или лошо, си оставаме категорично от едната му страна. Пропагандната песен не се появява или изчезва просто ей така. Тя може да страда от имитационна ретроградност или изпреварваща напредничавост, но е закована в кръчмарско-пъбовия социум. Обичам го този Созопол и затова винаги се връщам тук. Къде другаде човек ще усети необикновената свобода под звуците на диктатурната музика? Кога друг път децата ще заспиват през глава под климатиковия бриз, гледайки нацистка телевизия и слушайки протестни песни? И как на друго място човек би могъл да проумее непреходностите на вселената и консерватизма на битието?
Rock Thrashler
Относителната неопределеност на времето, Созопол
-
- Стенли
-
- Стенли
-
- Стенли
-
- Ady`s Trio
-
- Ady`s Trio
-
- George Marholev and The Best Band in the World
-
- George Marholev and The Best Band in the World
-
- George Marholev and The Best Band in the World
Как да кажеш на елека, че е мазен
Ръководство за сапунени девойковци и качулати плехатори, посветили се на обновяването на тенденциите в метъла §5
За да можеш въобще да разговаряш с Елек-а на правилното равнище, много е важно да си завършил гимназията в родното си село със среден успех 3:00! Разбира се, да сте тираджия е бонус-точка. Или поне комбайнер, чието радио от десетилетия не е отлепяло от местната чалга радиостанция! Защо няма изискване за радиото в тира? Там нещата са ясни… В някои други случаи мазният хлъзгав Елек може да ви подхлъзне да разсъждавате върху несъществуващи проблеми, което да ви разсее от същността на битието, а именно – мазността на Елек-а! Като последна мярка – може да работите и в хоремага. (Тогава ше знаете сичко, оти ше късате и билетете на събора.)
Също така, известно е, че хората, които рано оплешивяват, имат предимство при изтъкване на мазността. Ранно предимство… Иначе може просто да се подстрижете при всеки бръснар, който е завършил с отличен курса по история на БКП! От къде да знаете кой бръснар е завършил с отличен курса по история на БКП? Много е просто. В бръснарницата има портрет на актуалния премиер и клиентите му до един изглеждат като след радиоактивен дъжд.
Кръпка от дънки Пионер – единствената немазна част…
Вашето спортно, интелектуално и финансово превъзходство над Елек-а особено добре се изразява, когато се постараете да си закупите долнище от анцунг „Adidas” за не повече от 3 лв.! Горнището, разбира се, е луксозна вещ и може да ви изръсят толкова, колкото струва копче от облеклото на Елек, обаче, ако е горе-долу в същия десен като долнището и е с емблема на „Kapi”, може да твърдите, че комплектът е със стойност на теглото му в злато! Мрежест потник в черно и златисто само може да докаже това по безспорен начин. Оргеналнете мар`тонки от 30 лв. се явяват задължителни при тази ситуация!
Ако някой Елек ви каже, че само обувките му струват колкото автомобила, който карате, му кажете следното: „За 300 лева зиам една бангия, за 100 – една газова уредба и карам по чорапи!” (Апропо, това е истинска история не само във вербалната си част, а и в изпълнението си! След което човекът дойде и ми каза: „Светльо, от мен да знаеш – никога не прави такава глупост!”…)
Категоричният довод на тираджията!
Елек-ът е дългокос. Щом е дългокос, значи косата му е мазна. Щом косата му е мазна, значи той целият е мазен. Щом целият е мазен, значи не се къпе. Щом не се къпе, значи е мизерник. Щом е мизерник, значи ходи с ботуши с железа по тях. Щом ходи с ботуши с железа по тях, значи краката му смърдят. Щом му смърдят краката, значи му смърдят и чорапите. Щом му смърдят чорапите, значи Елек-ът има чорапи от титаниева сплав. А не като нормалните хора – чорапките им да изгниват при всяко вдигане на влажността на въздуха над 30 % и да стават като рибарска мрежа само като ги доближи молец! Това е непоклатима философия, която трябва да движи всяка ваша мисъл, да оправдава всяка искрица електричество, породена в мозъка ви и която изчерпва напълно обяснението на света! Ако си втълпите тази логическа схема, тя може да ви помогне във всяка житейска ситуация. Всяка!
Ако си намерите качулчица, поръбена с космата екокожа, тя може през студените сезони да ви стои напълно като естествена коса, с тази разлика, че може да си я свалите в МакДоналдс, за да не я дъвчете с картофките!Отделно екокожата ще гали нежно страните ви, все едно имате гадже, готино като на Елек! Но без разходите за съответното.
Фелдмаршал Елек
Елек-ът носи много железа, които се свалят. Вие си наковете пиърсинги! Най-добре по лицето. Ако са разположени така, че денонощно да може да им ближете винтовете отвътре в устната си кухина, може въобще да не ви се наложи да говорите с тези тъпанари. Казвате им колко са мазни, те ви отвръщат нещо си, вие си ближете пиърсингите! Смазващо!
Всички групи, чието заглавие е от една дума са безнадеждно остаряли! (Необходимо пояснение: Godsmack са две, дори три думи!) Недопустимо е във вашата фонотека да има група, която да се казва с нещо по-малко от заглавие на стихотворение от Алан Гинзбърг! Не знаете к`во точно значи Алан Гинзбърг? Не се притеснявайте! То си идва само по естествен път… Ако решите да правите група и са изчерпани имената на английски и на родния ви език, може да ползвате суахили или санскрит! Не знаете к`во точно значи т`ва? Не се притеснявайте! То ш`си дое само по естествен път. Има доста примери… Включително и групи, които не знаят как им се чете името.
Въпреки че общуването с Елек не е добре да е директно, вие за всеки случай си осигурете гимназия, плехарност, анцунг с потник, естествени чорапи, качулчица с пух, кецка, дъвка и сложносъставна фонотека! Обаче е най-добре да намерите някой сайт, където коментарите да може да са анонимни и там да биете по Елек-а! Тамън няма да получите хром-ванадиево натравяне от близане на лъже-поцинковани псевдо-фалически символи. Кажете му го там – в коментарите! И не бъркайте след това да влизате пак, за да се доуточнявате! Това е все едно да откриете, че пиърсингът ви е паднал в сублимен момент – няма к`во да ближете…
Сега вече ще съм спокоен, че сте подготвени за широкия свят, пълен с мазници.
Rock Thrashler
От наколко десетки дискусии
Още от серията:
Как да напишем концертен репортаж
Как да правим пого/мош пит/съркъл пит
Как да сформирате супер-ултра-мега успешна метъл група, с която да покорите световните сцени
The Other Side 