Начало » Posts tagged 'Rock Thrashler' (Страница 5)

Tag Archives: Rock Thrashler

Архив

Балканска блек метъл асамблея*

април 30, 2020 0:05 / 1 коментар за Балканска блек метъл асамблея*

DIABLERY, SHADOWCRAFT, NIHILISM, OCCULTUM, BELGARATH

Безсмислен увод

Много хора, които са ползватели на световните обществени дигитални социуми си мислят, че критиката е някакъв лесен естествен процес на саморазтоварване, който не изисква усилия. Това, обаче, далеч не е така! Точно обратното – критиката е съпреживяване на негативното, хиперболно абсолютизиране на злото и даже поглъщане на отровата на обществото… В този смисъл, когато прочетете критичен репортаж, знайте, че той не е волно словоизлияние на сатурнясал хипохондрик! Критичният репортаж е мъчно излязло съчинение, върху предмет, който по принцип ти е любим. Критичният репортаж изисква аргументиране. (Той и хвалебственият го изисква, но там имаш свободата да не приведеш нищо повече от приповдигнатия си емоционален тон, набутан между неграмотни препратки със съмнителна връзка с действителността…) Критичният репортаж, в крайна сметка, е едно изстрадано писание, даващо неудоволствие на всички! (Но пък неимоверно вдигащо читаемостта, което обяснява и принципа на създаване на новини!!!) Ако той беше удоволствие, щях да ви залея с информация от чалготеки и събития на Графа!!!

Приятно четене!

В името на олдскула

Много рядко може да срещнете Black Metal група на Балканите, която да не е пюр норвегиан блек метъл. Такава е и BELGARATH. Да, ама не. Като свидетел на първия и последния им концерти, съзнанието ми е обрамчено от доста пълно познание за тях. Малко хора знаеха, че това е предпоследното участие на софийската група и, де факто, последното им истинско Black Metal представление на това, което са всъщност те…

Belgarath

Колебанието на единствената група на този концерт, която е достигнала своя апогей, да се качи първа на сцената, възлиза на 8 минути. Ядрото от трашъри, които експериментират в Black Metal-а ни приветства с виелиците от първия си албум, където класически метъл хармонии са поднесени с небрежно отношение към дясната ръка на струнниците, характерно за Old-School Black Metal-а. След това BELGARATH ни представят песите, които ще влезат във втория им албум, започвайки с тотално пънкарския трак „Tomb Among The Stars” – лукс, който само трашъри могат да си позволят в Black Metal-а! Небрежно отношение, дребни технически проблеми и обявяване на песните на български бележат сета им до своя край. Агресивната епика „Requiem” сякаш слага философски финал на усилията на групата.

Сетлист BELGARATH:

Winds of War
Black Altar
Tomb Among The Stars
Morgoth
Ice
Nefandus
Requiem

Болна симфония „Nanomayhem ov Blackkill”

Малко преди 22:00 ч. OCCULTUM ни подготвят, изсвирвайки своето китаро-барабанно интро, по време на което озвучителят видимо се бори с параметрите, за да предостави на слушателите нещо прилично. Когато вниманието ни е приковано, излиза и въздесъщата фигура на Diabolus [v.]:

– Айля ляаааа! – Приветства ни той, след което гръмва първият Black Metal опус. – Яаааааааа! Яааааа. Яааа… – И т. н.

Kveldulf [g., b.v.] е награбил многострунен инструмент, върху който твърде често пердаши едни широки акорди в стил FOO FIGHTERS, от които се чува само неконтролируем брум, занимаващ озвучителя доста ангажиращо. Този шум скрива обилно полятите с ехо вокали, поради което групата иска повече ехо на микрофоните. Когато някое от парчетата стигне до по-изящната си част, китаристът забива високи рифове, които обикновено са фалшиви и се наместват трудно по музикалните пасажи. Когато дойде време за солата, пръстовките просто не излизат, а ако затапените тонове се промъкнат до озвучителната система, става по-зле… Солфежът за 7-струнна китара очевидно не е силата на групата и фалшивите моменти са повече от явни! Момчетата успяват да запазят своето единство в ритмическата част, която има своите неравноделни моменти в ¾ или 7/8, но усилията в тази посока са доста пионерски. Започващият с бас соло трети трак, разкрива и втория струнник в групата, като скаран със солфежа. Заучената пръстовка е съвкупност от дисхармонични тонове.

Вместо да внушават мрак и мизантропия, които биха оправдали едно небрежно музикално поведение, OCCULTUM се държат на сцената като рок-звезди и изискват скандирания, топла съпричастност и поклонение пред отдадеността им. „Ние сме група OCCULTUM за всички вас, тази вечер!”, ми е реплика, подходяща за ранен концерт на КОНКУРЕНТ, но не и за Black Metal спектакъл от 2019 г.! Вкараните чисти вокали много напомнят пиянска вечер в мъжка компания на плажа, където просълзени канари вият „Девойко мари юбава…”. Дълъг и трънлив е пътят до сърцето на съвременния фен… А слеаритските долакътници на фронтмена се размекват от усилието и започват да движат остриета-пирони подобно релаксираща ехидна… Последната (Четвърта, според мен.) песен е типично рокаджийска, макар и поднесена с агресивен дистър. На нея групата се разминава зловещо, а дабъл-хенд солото просто излиза на накъсани пресекулки със спорадични ноти. Това представяне на OCCULTUM бе просто обида за феновете.

Occultum

В случай, че някой вече е забравил или пък просто си е спестил увода, тук искам да добавя нещо! Въпреки критиката си към тази банда, аз ценя усилията на момчетата повече от всеки дотиран театрал, изказващ претенции за елитарност и обясняващ колко мотоциклета имал в гаража си (Например…)! На всичките си кусури, OCCULTUM са направили повече за българската култура, от всички телевизионни плужеци, които все още нагло ни навират в лицата! Там посредствеността е несъизмеримо и непоправимо по-тъговна и от най-фалшивото соло, изпълнено в ученически стил.

Последната нихилистична манифестация –

Да посвирим на лаптопка!

Доближавайки двадесет и третия час от денонощието, ние се доближаваме и до последното представление от турнето Obscurite Noir Final manifestation на NIHILISM. За да ни предоставят своето благосклоние, те изискват на сцената да има плътна димна завеса и мракът да се прорязва само от два прожектора, поставени на пода. Триото е във вариант – двама китаристи и барабанист. Предимно среднистият звук се пронизва от високи харшове, но усещането е някак много електронно. След като ги определям като Cyber Punk Black Metal, навлизам в гъстата мъгла, която се излива от ръба на сцената, за да видя по-отблизо това чудо на гръцката екстремна музика!!!

Nihilism

Режещ китарен риф се покрива от соло и задгробен харш с ехо, докато двамата китаристи са стиснали немите си грифове и тактуват усилено в израз на съпричастност!!! Лаптоп свети назад в тъмнината и не изисква грижи, освен при аварийни ситуации. Барабанистът добавя някоя и друга палка на фона на синтезираните луупове, повече за лично удволетворение, отколкото в името на музиката. Чува се и стабилен бас, от отвъдното… Между траковете лаптопа лее шум от буря. Въпреки двамата китаристи на сцената, основната китара и повечето сола текат на запис. Първото докосване на живо свирене е неуспешният опит на по-неопушеният китарист, който условно ще обозначим като „фронтмен”, да направи микрофония на единя усилвател… Следва песен с изсвирено соло, което е подобно на първи урок по китара за второкласник – вплетени хармонични 4 тона във фигура от 4/4 в бавнотемпов пасаж . Същият произвежда и някои от крясъците, които се чуват. На пета песен, фронтменът се ентусиазира и започва и той да пердаши цели акорди, но по-срамежливо, като късните PYOGENESIS, които, разбира се, не се чуват. Последният трак е инструментален, така че групата си почива, за да се слее незабележимо с тълпата, докато лаптопа и тъмата завършват сета!!! Льо грандиозЕ.

Семисъвършенство в контраст

Няма начин при такива подгрявки да се изложиш, си мисля аз, докато гърците DIABLERY застават в епично-батални стойки пред нас. Ритмичната, като шум от галера интродукция, осигурена от лаптопа, трябва да бъде допълнена от още един трак, който китаристът им трябва величествено да пусне от педалиерата си! Допълнението, обаче, отказва да тръгне, настава неловка суматоха и бандата забива първото парче в балкански стил с „майната му…”.

Diablery

Въпреки фалстарта, DIABLERY имат приятни мелодии, изсвирени на живо и макар музиката им да не е стряскащо красива, е приятна за слушане. Стабилен бекграунд допълва сета с множество интродукции, клавесини и щрайхове. Двете им китари имат обособени свои регистри и звучат ясно, независимо дали са с еднакви или различни партии. Бързи тежки Black Metal части се редуват с по-бавни епични моменти, които са едновременно клиширани и добри. Синхронът също е уважителен за феновете. Чистото пеене докосва някои родопски ладове и „Македонско девойче” хармонии… Цитати от ранните EMPEROR и BURZUM са вплетени в един много балкански стил, който не е чужд и на доста от родните ни банди. Подложката се ползва твърде смело и натрапливо. След клавирното лаптопово начало на последната песен, вокалистът отбелязва пред петдесетината фена:

– You`re f@ckin` amazing!

Лесното за свирене финално парче представлява еманация на влиянията им, забъркани с твърде много подложка, от която не струи полифония, а по-скоро мързел. Все пак, DIABLERY свириха час и измиха ушите ни от недостойни звуци.

Сетлист DIABLERY:

Intro (broken…)

The Coming Fog
Mundus Vult Decipi
The Piercing Ice
Blackness Emissions This Congregation
Sanguine Emissions of Aeonic Ecstasy
Spiral Ascension of Becoming
Moonlit Dome Revealed

Rock Thrashler

18.10.2019, София, Live & Loud

* Всички мащабни концерти, обикновено, получават някакво титанично заглавие, внушаващо мрак и студ. Но точно този концерт бе обявен само с имената на бандите, които щяха да свират (Или път не…) на него, което даде повод на автора да разгърне хилаво вдъхновение за кръщенето му!

Belgarath

Occultum

Nihilism

Diablery

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

SUFFOCATION – убийците на буфосинхрониадата

април 2, 2020 16:04 / 2 коментара за SUFFOCATION – убийците на буфосинхрониадата

SUFFOCATION, BELPHEGOR, HATE, SHADOWMASS и CARNOSUS в София

Музикалният бизнес е много динамична система, която се променя непрекъснато. Не знам дали на феновете им прави впечатление, но напоследък започваме да получаваме все по-големи пакети от групи, каквито само допреди година-две, щяхме да наричаме „фестивал”?

Suffocation

Пакетът SUFFOCATION, BELPHEGOR, HATE, SHADOWMASS и CARNOSUS е един от най-богато конфигурираните, които някога сме получавали като гостуващи групи. И макар да не са пряко отговорни за това, аз мисля че BGTSC съвсем не е случайно, че ни предоставят първи такова изобилие!

Младежите от CARNOSUS излизат дисциплинирано в уречения ранен час. Седемструнните им китари, че дори и седемструнен бас, будят известно недоверие, но настройките им са грамотни и регистрите им са разширени в двете посоки! Шведският им екстремен метъл стъпва на основата на black/death и обогатява с thrash рифовки. Тази младежка амалгама влиза много свежо, без натрапливи цитати и без модерни влияния. Макар китаристите да седят малко плахо, фронтменът им преживява в движение посланията, които отправя с музиката им. Всичко, което се лее от колоните е произведено пред нас на сцената! Бандата звучи в много скандинавски маниер, като в предимно бързите им парчета преобладават ту повече black metal виелици, ту добри рифове в ниския регистър. Вокалите пък контраатакуват с висок харш в олдскул дух. Двойните каси са почти задължителни по време на целия сет.

Carnosus

Поради някаква причина, CARNOSUS са подписали с руски лейбъл. Но пък и за невръстното си, но и немалко съществуване от 9 години, не са се пренапрегнали с композирането. Албумът им представлява една сборка от поредицата сингли, с които не са могли да впечатлят по-сериозен издател. А музиката им спокойно може да ги нареди сред имена като HATESPHERE и DEW-SCENTED, да речем. Музикантите очевидно бързат да представят възможно най-много песни и без да ги тика някакъв дигитален пулс, успяват да дисциплинират нотите много приятно. В парчетата, където се опитват да вкарат повече разнообразие метълът им става по-аморфен, неопределим и същевременно подобен на hardcore албумите на SLAYER. Сетът им влиза феноменално свежо. Момчетата едва успяха да представят групата между песните, побирайки седем изстрела в 28 минути!

Сетлист CARNOSUS:

Lost to Funeral Desires
Subjected to Cadaverous Defilement
Chamber of Emancipation
Envenomation of the Population
Deceptive Authority
Insidious Saviour
Continuum of Misery

Съществуващата от същото количество време, като CARNOSUS атинска шайка SHADOWMASS пъргаво излиза веднага след колегите си. Това, което триото нарича „Intro” е пълнокръвно изсвирено парче, което мога да определя най-кратко като Motorhead speed metal! По-насетне песните също гравитират около такъв вид постановка: Rock`n`roll ентусиазъм, вкаран в ултра-бързи форми, докосващ както proto-thrash-а на new wave of speed metal, така и пънкарската небрежност на ранните радикализатори на класическия heavy metal. Вокалите на присъединилия се миналата година към CARNOSUS вокалист и китарист Stam (g. CHRONOSPHERE) са строго харшови. Традиционно за съседите, сценичният им пърформънс е много раздвижен и ефектен.

Shadowmass

Издателят на SHADOWMASS е по византийски съмнителна фирмичка, която „тиражира” само групи с по един албум и то дигитално!!! Въпреки това, момчетата предлагат някакво свое издание сред мърч предлложенията. След като гърците сливат почти всичките си песни по един много сполучлив speed rock`n`roll начин, за последното си – шесто парче си поемат дъх и обявяват, че е първото от албума им. Thrash-ираният трак слага някои Hеtfield акценти във вокалите на финалното изпълнение. Което по никакъв начин не влияе на факта, че SHADOWMASS са много свежи на живо!

Сетлист SHADOWMASS:

Intro
Final Blow
Make it B-rain
Felicity
Killing
Exitium

Групите имат такова количество предложения от издания и продукти, че мърч-щандовете в клуба са три! На входа BELPHEGOR ни доказват, че могат да напълнят традиционното място за пазар на един фест само със свои продукти. До вътрешния бар SUFFOCATION и HATE „скромно” делят щанд с неизброими предложения. Зад самия бар SHADOWMASS и CARNOSUS оформят третата група предложения с по няколко модела т-шърти и изданията си. Едва ли можете да измислите артикул, който да го нямаше на някое от тези места!!!

Атмосферата

Като много активна банда, HATE са чести гости по сцените. Многократно са вдъхновявали и нашето перо, макар и съвсем непреднамерено. След като едно поне пет години поляците залагаха на въздействието на музиката си и шоуто им бе решено единствено с обилни червени светлини, най-после виждаме сцена, декорирана специално за сета им и с нормално за концерт осветление. Смяната на дългогодишните им издатели от Napalm Records с колосите Metal Blade е довела минимум до това решение. Тотеми с дребни черни черепи, обрастнали с множество рога от сръндаци са поставени на стойки с вериги в четирите ъгъла на сцената. През твърде дългата интродукция, изградена върху клавири, шумове и окултна ритмика, Adam (v., g.) се интересува дали сме готови!?! Интродукцията продължава със звука на много рогове.

– Are you ready to join us? – Пита отново фронтменът и групата преминава към изпълнение на песните си.

Hate

Дълбокият нисък харш на Adam ни пренася в преизподнята под съпровода на добре композирани хармонии, повторени по четири пъти и преливащи едни в други със съвършени преходи. Всяко изчерпване на тематиките води до очаквано соло и дисциплиниран завършек със съответния призив. Удивително е колко учебникарска е музиката на HATE. Тази предвидимост предпазва по-претенциозните фенове от домашни аудиозанимания с тях, но добре измислените хармонии представляват много леко и приятно преживяване на концерт. Един, бих го нарекъл Easy listening black metal. Квартетът е издал нов албум 2019 г., но имам усещането, че слушаме същите песни, чиито подбор е приключил отдавна и само е усъвършенствано изпълнението им. Може би не случайно списъкът на петте разгърнати (Или пък сляти…) композиции от актуалния им сетлист, представляват някаква екзистенциална тайна!?! Пипнатото black metal зрелище е разредено и като звук и като послание само от репликите: „What`s up, Bulgaria? Are you happy?”, „Bulgaria!?! Ready for more? Are you ready for more?” и „Ready for join us for real?”, които само подчертават липсата на изненада или провокация. Тракът с клавирни добавки и интродукции върви през целия сет. Приветстваме 666 знакът. „You realy f**kin` rule!” Край.

Hate

Известните със световната си армия от мършо-доставчици – BELPHEGOR подреждат сцената си, която този път е доста окултурена откъм миризми. Козите черепи, които носят със себе си са допълнени само от сравнително почистени кости от говежди крайници, композирани естетично на предна линия. Задължителният кървясал обърнат кръст също ни гледа с оглозганата глава на Бафомет… На приглушеното синкаво сияние, дългата интродукция от шумове и хармонии с много ехо дава време на музикантите да се разположат подобаващо. После гръмва базираното на Моцарт интро, което слушаме по участията на бандата от поне две години. Следва рязко брутално влизане и вокали с църковно-обругателни ефекти.

Belphegor

Австрийците от много рано навлязоха във вълната на black metal-а със собствено присъствие и стил! Характерни с екстремното си свирене, брутален звук и чернопоклонни текстове, BELPHEGOR се движат под строгата диктовка на бекграунда си. Всички песни са обрамчени и сляти от аутродукции и интродукции, пресъздаващи душевното състояние, което трябва да постигнем, за да оценим изкуството им: клавирни хармонии, шумове от преизподнята, камбани и църковни хорове. Hel „Helmuth” Lehner (v., g.) е строго мизантропичен не само между песните, но и сред феновете. Хипнотизиращата му каменна физиономия успя да изтърве само едно „Sofia!!!” между песните. През останалото време твори агресивните си вокали с разнообразна техника. В източната империя, обаче, витае само насилие и агресия и групата не постига дълбоките северни внушения на колегите си от скандинавските земи. Феновете на BELPHEGOR се нуждаят точно от това, за да се чувстват ушите им задоволени. Raw black metal! Осемте песни са поредица от битки, на фона на преизподнята, където козият череп (Бафомет) е идол. Високият харш на Serpenth (b., b.v.) понякога прорязва тътена на песните. Режисираното представление завършва с парацърковно аутро и извиква мощни скандирания „Belphegor!”. Стиснал китарата си, Helmuth минава като втренчено привидение между феновете, потъвайки някъде в бездната…

Belphegor

Сетлист BELPHEGOR:

Initiation

Intro II – Mozart based – Sanctus diaboli confidimus

Swinefever – Regent Of Pigs
The Devil`s Son
Totenkult – Exgesis of Deterioration
Belphegor – Hell`s Ambassador
Conjuring The Dead / Pactum – B
Prayer: Virtus Asinaria
Lucifer Incestus
Baphomet

Outro – Bondage Goat Zombie

Suffocation

В уречения час, без някакви мелодраматизации, SUFFOCATION излизат на сцена и забиват първото си парче с ярост. Това, което прави впечатление, е балансираният звук и чуваемостта на всеки един от инструментите в детайли! Китарите са по трашърски в средния регистър и отжулват ясни рифове, докато басът отвръща с орнаментирани акценти, често доближаващи го до състояние на соло. Доста усложнените като ритмика песни само демонстрират уникалната сработка на групата, която свири на живо всичко, което излиза от колоните. Движението по сцената е интензивно, но осветлението по-често е в публиката и затруднява колегите фотографи.

Suffocation

– Ние сме Suffocation от Лонг Айлънд, Ню Йорк. – Казва кратко, ясно и скромно Ricky Myers (v.) в кратката пауза. Има фенове, които още въздишат по фронтмена Frank Mullen, но още от далечната 2012 г. Ricky Myers го замества по концерти на SUFFOCATION! Фактът, че най-сетне е официално в бандата е само една формалност. А що се отнася до качествата, мисля че наблюдаваме по-добрия вокалист на death metal ветераните. Дълбоките харшове на Myers не са лишени от точна и чуваема нотировка, която е в перфектна симбиоза с изчистения звук на групата.

Suffocation

Песните често свършват внезапно, като между тях тече монотонен тътен, а фронтменът обикновено благодари с нормалния си глас. Титулярът Terrance Hobbs (g.) също е в ореол от скромност, макар да изтръгва титаничен звук от инструмента си и да се е погрижил да събере такава съвършена машина от музиканти. След шестото парче SUFFOCATION поздравяват всяка една от подгряващите групи, като не само ги споменават поименно, но и изпълняват кратък музикален фрагмент, който олицетворява стила на съответната група! Уважение, каквото само титаните отдават на изкуството на прохождащи банди! Освен че нямаше, като по други концерти, „Много готини бяха, ааам, ония, кво беше…”, зяпането по грифовете също не е в програмата на американците. Перфектното звучене, което не допусна компромис през целия им концерт сякаш излиза с лекота. Но пръстовки и перца са в синхрон с ритъм секция и пеене, каквито рядко може да се видят на живо. Бруталните бързи моменти с неравноделни тактове са запазената им марка. Същевременно песните не доскучават с еднообразие, а носят белега на чуваемата музика. В групата, реформирана от Terrance Hobbs, няма музикант, който да ги дърпа по някакъв начин назад – да има пропуски или компромиси.

Suffocation

SUFFOCATION са убийци на буфосинхрониадата, ширнала се напоследък по сцените на съвремието ни! Това е най-силният death metal акт, който аз съм наблюдавал въобще! И със сигурност са сред най-добрите актуални концертни банди в света за сезона! Те свободно боравят и преразпределят сетлиста си, а в София изпълниха един от най-дългите му варианти. По време на бас солото в парчето „Infecting the Crypts” Ricky Myers си взема довиждане с нас. Ние, разбира се, сме против. Без да се бавят прекомерно, нюйоркчани забиват два бонуса за нас. Кърпите за тези музиканти не са само назвездяващ аксесоар… Взаимните благодарности са искрени.

Феновете

Сетлист SUFFOCATION:

Thrones of Blood
Jesus Wept
Clarity Through Deprivation
Breeding the Spawn
Funeral Inception
Cataclysmic Purification

Musical greetings…

Leage of Inveracity
Pierced From Within
Bind, Torture, Kill
Catatonia
Infecting the Crypts

Бис:

Abomination Reborn
Entrails of You

Rock Thrashler

04.03.2020, София, Mixtape 5

Снимки: Кирил Груев ©

Вижте фотогалерията от концерта.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

MYRATH и ELEINE: Началото на ориенталската метъл инвазия в Европа 2020

март 24, 2020 17:00 / 1 коментар за MYRATH и ELEINE: Началото на ориенталската метъл инвазия в Европа 2020

Европейското турне на MYRATH и ELEINE тръгва от Югоизточна Европа и стига до Португалия, реализирайки 26 дати за месец и два дена! („Да не излиза!”…) А в София е първата дата на това ориенталско, в своята същност, представление. И двете групи не са непознати по нашите ширини, като дори си имат запалени почитатели, които определено не са в средите на конвенционалните метъл фенове.

Myrath и приземяването на летящата масичка

Базираните в Швеция ELEINE са попили от инструментализма на сцената там и са се преборили с озвучаването на седемструнните си китари, но всъщност по-голямата част от музиката на песните им се съдържа в клавирния бекграунд, който щедро се лее ту в симфонизирани варианти, ту като органи и пиана, ту като седемдесетарски hard rock. Базирана на hard`n`heavy стандартите, бандата добавя щипка black metal мрак към музиката си и, разбира се, премерено количество ориенталски хармонии. Нежните дамски вокали на Madeleine „Eleine” Liljestam са много верни, но поне в началото на сета им, доста неуверени! На места буквално бяга от микрофона и изпълнението става незадоволително. Другият несменяем член на бандата, китаристът Rikard Ekberg, добавя доста силни подкрепящи вокали към партиите на колежката си в харшов и чист маниер. Барабаните са среднотемпови и стандартизирани.

Eleine

Сценичното одеяние и естетика на Eleine са центрирани някъде из Пакистан. Индийска чувственост, подкрепена и от високите тонове на вокалите, е съчетана с арабска естетика на тегнещата гръд и свръхподвижния ханш. Ефирните воали на облеклото не прикриват, а подчертават чувствения компонент. Тънкият щрих, който ориентализира в най-голяма степен картината е ретро естетиката на грима на вокалистката, който пряко кореспондира с 90-тарската турбо чалга на прехода ни. Здравите рифове, които са повече в ритмичен компонент, отколкото в тонален, влизат като контра-шамар на фона на фронт-дамата. Вокалите й са разпяти повече в поп насока, отколкото да са ориентализирани. А колебаещите се между мелодичността и епиката клавири от пулта, някак сглобяват зрелището в единен аудио-визуален спектакъл. След петата композиция, ELEINE забиват един кавър на RAMMSTEIN, който те може много да си харесват, но влиза съвсем ресторантски сред творчеството им.

Eleine

Не знам какви са условията на турнето, но ELEINE ни подканят да посетим мърч щанда след всяко парче. На седмата им песен вокалистката се отпуска и успяваме да я чуем в пълния ѝ капацитет! Основните препратки са в стил TEATHER OF TRAGEDY. Преди следващата песен успява да разпее публиката. За последната песен Madeleine добива криле, които по-късно ще влезат в употреба и на танцьорката на MYRATH. Песента е почти изцяло клавирна и на запис, като са подчертани мелодичността, позволяваща преход към дългата аутродукция и поклонът на оркестъра.

Eleine

Сетлист ELEINE:

Enemies
Whisper My Child
All Shall Burn
Sanity
Unit the End ->
Mein Herz Brennt (Rammstein cover)
Hell Moon (We Shall Never Die)
Death Incarnate
Break Take Live

Outro

Мърч щандът на двете банди е по ориенталски пъстър от пара-музикални продукти, които сякаш подканят да се пазариш…

Атмосферата

MYRATH направиха няколко големи представяния на последния си, по-фолклоризиран албум, в… да го наречем „прогресивния арабски свят”, където творчеството им се приема с крипто-националистичен ентусиазъм. Шоуто, с което тръгват да покорят Европа е само сянка от мащабността на тунизийската продукция, но бандата и екипът ѝ са се постарали да пренесат съществените компоненти през пътуването си. Първият им тест бе в Mixtape 5.

Myrath

Арабска интродукция и танцьорка откриват спектакъла. MYRATH забиват първите три песни от последния си албум, които представляват и есенцията на музикалните им способности. Висококачествен hard rock доближаващ ги до музикантски решения на пост-класиците CORNERSTONE (Да не споменем директно RAINBOW.) или на шведските минорно-мелодични таланти HUMAN RACE (Или да направим сравнение с по-достъпните TAROT.), бива размесен с ориенталски по своята същност мотиви, голямата част от които се съдържат в подложката от пулта, запълнена с югоизточни инструменти и симфонизации, както и различни дайрета, звучащи като високо настроени ударни инструменти на цигански оркестър, базирани на арабската музикална традиция. Гласът на Zaher Zorgati се справя блестящо със смесването и на двете постановки, като определено не му липсват нито усетът за рок и фолк извивки, нито диапазон и контрол на гласа. На сцената музикантите демонстрират грамотен инструментализъм, който ясно се отразява в колоните, дори клавирни партии се изпълняват на живо, но въпреки това подложката е по ориенталски натруфена с много компоненти. Когато едно от китарните сола се извива като зурни, не става ясно дали това е ефект или се дублира бекграунда?

Myrath

Сполучливо включени източни музикални мотиви сме чували от колоси като RAINBOW, DIO, MERCIFULL FATE, ANGRA, но тук, разбира се, говорим за тотална хипербола. Трябва да кажем, че ориенталският компонент в музиката и шоуто на MYRATH, за разлика от индо-арабския контекст на ELEINE, е по-изтънчен, в светлината на една ирано-средиземноморска естетика. Симбиозата folk – rock влиза по-естествено. А танцьорката им, макар да ползва изразни средства на елитна кабаретна турска кючекчийка, изглежда като оставена в наследство от краткото пребиваване на вестготите на територията на Картаген при падането на Римската империя…

Myrath

След това тунизийците влизат в серия от по-слаби песни, с еднообразен среднотемпов равноделен ритъм, където се съсредоточават върху представянето на фолк компонентите, докато hard rock-ът им е в отстъпление. Текстовете на MYRATH са много конкретни в посланието си. Често пеят за свободата и освобождението, и макар и без исторически препратки самата им идея, сякаш, съдържа някакво основополагащо палестинско зрънце, което на моменти изплува в ненасочени призиви за война… Някакво недоизказано ново арабско нашествие витае във фолклорните сказания, които ползват. Закачката с харесването/нехаресването на „Game of Throns”, преди „The Unburnt”, подхлъзна доста фенове, докато момчетата искаха само да подчертаят независимата си сагова способност за интерпретации на арабския фолклор. И докато музиката започва да доскучава, на „Duat” ни втрещява фокусник, който разходи летяща масичка над публиката. Изпълнението е толкова неочаквано и хипнотизиращо, че фотографа ни изобщо не успя да „гръмне”, а моята „сапунерка” не е толкова пъргава и документира вече приземяването. Шоуто, освен танцьорката, започва да включва и други компоненти от клиповете на групата – маски, криле, обогатявайки преживяването поне във визуален план. Кавърът на мароканската psychadelic art rock група LES FRÈRES MÉGRI, която през 70-те комбинира хипи рока с арабската музика, е само една любовна балада, далеч от значимите й постижения и изпълнена в един повече поп вариант.

Myrath

Между песните 12 и 13, публиката бива разпята в състезателен маниер на мисленото й разделяне. Zaher декларира, че българската публика е най-добрата в Европа! Мислено го чувам как повтаря тази реплика на цялото им турне, но не за нас… А в това време групата се прибира, оставяйки само барабаниста си на сцената, да си партнира с бек-трака. Когато останалите се връщат на сцената, hard rock компонентът отново е в подем, а феновете масово пеят най-хитовите стари песни на MYRATH. Фронтменът е сменил плаща без ръкави с футуристично пончо, много наподобяващо някои от екзотичните предложения на магазините за втора употреба… На едноименната на албума им песен вокалистът сяда във въздигащ се трон, на който фокусникът им маха едната подпорна колона, преди да я монтира отново и да смъкне фронтмена на земята, където е послан килим, който много наподобява първи чирашки опит на ратая на някой чипровски тъкач. След края на песента, групата отново се прибира и дълъг ентусиазиран бис отеква продължително в клуба. Zorgati се появява само, за да успокои страстите и да покани всички на среща при мърч-щанда. По-късно в техен авто-анонс чета, че всичко след солото на барабани е било бис…

Килимчето на Myrath

Все пак, ние успяхме да видим шоуто, което мнозина не успяха, заради епидемиологичната обстановка!

Сетлист MYRATH:

Arabic Intro

Born to Survive
You`ve Lost Yourdelf
Dance
Get Your Freedom Back
Tales of the Sands
The Unburnt
Duat
No Holding Back
Mersal
Monster in My Closet
Lili Twil (Les Frères Mégri cover)
Merciless Times
Beyond the Stars

Drum solo – Jasmine ->

Believer
Endure the Silence
Shehili

Myrath

Rock Thrashler

27.02.2020, София, Mixtape 5

Снимки: Rock Thrashler и Кирил Груев ©

Вижте фотогалерията от концерта.

Eleine

Myrath

Myrath и приземяването на летящата масичка

Килимчето на Myrath

Myrath

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

OBSCURA, GOD DETHRONED, THULCANDRA и FRACTAL UNIVERSE в София

март 22, 2020 12:37 / 1 коментар за OBSCURA, GOD DETHRONED, THULCANDRA и FRACTAL UNIVERSE в София

Математически измерения на космическите нашественици

Изглежда, че колкото са по-широки възможностите да се промотира музика чрез каналите на интернет мрежата, толкова по-трудно стига тя до потребителите си… За фена има критична маса от брой банди, които може да следи, а възможността да следи всички, на практика безплатно, в крайна сметка го кара да отложи или въобще да се откаже избирателно от многото информация! Така все по-често започваме да наблюдаваме рецидивиращи двугодишни турнета за представянето на нов албум. Такъв бе и този щастлив случай.

Внимателният подбор на пакета групи, очевидно, бе продиктуван от желанието да се подчертае претенциозното Progressive Death Metal равнище на европейската част от тази сцена. Немското продуциране на турнето, пък, осигурява стегнатата дисциплина и строгите параметри на концертите. А свежият екип на Projector+ дава сигнали, че ще има причина да ги похвалим при някоя годишна равносметка, примерно…

Obscura

Има всички признаци, че концертът ще започне по график, но публиката, съвсем по ориенталски, чувствено закъснява, което ми дава възможност да „инспектирам” подробно обстановката. Съвсем в немски стил, турнето е подсигурено с минимални като размери техническа екипировка, от която традиционно се изваждат големи резултати! Дали заради късане на техническата съвместимост „Германия – Франция” или просто поради особеностите на FRACTAL UNIVERSE, звученето на французите е много неудовлетворяващо…

Fractal Universe

Диктуваното от пулта темпо сякаш задъхва бандата, макар музиката им да включва пространни пасажи от акустики и баладични моменти, изпълнени в сложен Progressive Metal маниер. Рифовите части са дропнати, а саундът на седем-струнните им китари е решен така, сякаш нещата се свирят от клавири. Твърде многожичният бас не се чува на рифовете и само наблюдаваме претенциозни артикулации. В така формираното звучене не става ясно има ли добавка от пулта, но на по-бавните пасажи момчетата се представят много грамотно. Гласът на фронтмена/китарист е предимно чист или с мелодичен харш. Много стриктното пазене на тона е съчетано със значително „запушване” на гласа, от което страда силата му и се разчита на корекциите на озвучителя.

Fractal Universe

Последното издание на FRACTAL UNIVERSE е концертен запис и поне що се отнася до мен, остава загадка реализацията му. След третата песен, групата има кратко време за анонс, където се опитват да внушат, че следващото парче е за куфеене. Дропнатата му рифовка произвежда равномерен шум, при който акцентите се слагат изцяло от барабаните. Ако не е бавната инструментална част, това щеше да е просто шумова пауза. Тук и на последния трак ясно влизат клавири от пулта. Групата остава впечатление за висока музикална култура, но все още се бори с модерните тенденции в звукодобиването! Хубаво е българските групи, които също се заплесват по тези тенденции, а са с доста по-скромни технически спосоности, да видят FRACTAL UNIVERSE на живо, за да си направят сметка, какво рискуват, излизайки от репетиционната!

Феновете

Страничният Black/Death проект на Steffen Kummerer (v., g. Obscura) е една приятна добавка към този тур-пакет, макар групата да не е много активна последните години. Музиката на THULCANDRA е сътворена по някои калъпи, но основното ѝ свойство е, че доставя удоволствието от основните универсални мелодико-ритмически закономерности. И ако стилът е взел повече от Black Metal-а, то вокалите са повече във вените на Death-а. Подчертаните мелодии са уникални за всяка песен и са много ухолепчиви. Ритмиките са азбучни, но орнаменториката е забележителна с преходите си, акустиките и мелодичността. Вокалите са обилно оработени с 80-тарско ехо.

Thulcandra

След четвъртата песен THULCANDRA прекъсват монолитната си поддръжка от пулта, излизайки с трак от акустична аутродукция и имат време да ни приветстват. Ще изсвирят за нас ново парче, което си му е време, имайки предвид, че последният им студиен запис е от 2016 г. Песента е еманация на стилистиката на германците, но облечена в по-дълга и сложна композиция, споена от мелодични линии, някои от които са клавирни от пулта. Особеностите на хармониите и в последната песен говорят, че основният композитор в групата е един. Типично рокаджийският туш на финала извиква първите овации за бис. Немската програма, обаче, е неумолима.

Thulcandra

На богатия мърч щанд виси надпис, че цените са съобразени с регионалния стандарт. И това наистина е така! Примамливи предложения от всички групи извикват комплимент към покупателните ни желания и съдейки по феновете, комплиментът бе върнат!

Атмосферата

Изящната обложка на „Illuminati”, още парещия нов албум на GOD DETHRONED, си заслужава добиването му на винил! Дълга spoken/keyboards интродукция с ритмика звучи, докато групата се нарежда по сцената и приветства феновете с united знака. Интрото отшумява.

God Dethroned

– София!!! – Провиква се многозначително Henri Sattler (v., g.) и бандата забива първото и заглавно парче от новия си албум.

God Dethroned

Прави впечатление, че саундът се перфекционизира, рифовката звучи ясно и балансираността взема връх! Музиката на нидерландците е по AMON-AMARTH-ски простичка, но влиянията на GOD DETHRONED са многопластови и преминават през Black, Thrash, Epic и Death Metal. Строго металният харшов вокал е подходящ за изява във всички тези конотации на екстремната музика. Ефирните клавири, поддържащи хармонията са добавени от саунд-инженерите. Равноделният ритъм има бързи и бавни моменти, където блесват китарни мелодии или не покорява бласт машината Michiel van der Plicht.

God Dethroned

Посланията на GOD DETHRONED докосват скеча и новият им албум в своето студийно превъплъщение е мелодично-олекотен, но на живо групата прави впечатление на доста сериозна в прецизността и разнообразието си група. Blackened Thrash-арията „Villa Vampiria” ме грабва и ми подсказва, че момчетата не са пропуснали ранната дискография на SLAYER! Епики, Gothic, Black, Heavy (Най-вече в солата.) и Thrash/Punk влияния правят от сета им интересно и богато преживяване, което не е лишено от приятни хармонии. Струнниците умело имитират бек-вокали, но нечовешките преекспонирани хармонии подсказват, че те са добавени от пулта. Стегнатият им сет завършва дисциплинирано и някак внезапно.

Сетлист GOD DETHRONED:

Intro

Illuminati
Book of Lies
The World Ablaze
Villa Vampiria
No Man`s Land
Spirit of Beelzebub
Gabriel
Escape Across the Ice (The White Army)
Nihilism

Както и GOD DETHRONED, OBSCURA не идват за пръв път в България, но и двете групи заслужават вниманието на феновете. Както вече споменахме, германците втора година представят иначе топло посрещнатия и от фенове и от критика албум „Diluvium”. С немска прецизност и съвсем по план в 22:15 ч. клавирна интродукция извиква вниманието ни, а немските Tech. Death Metal корифеи влизат рязко с по-старо и агресивно парче, от продължаващата им космическа сага. Звукът продължава да бъде прецизен. Германците свирят със седемструнни китари, но рядко посягат към дропнатия сегмент в изящните си разложени акорди и рифове. Сложните Prog. Death Metal композиции извикват усещане за елитаризъм. Песните от новия албум са размесени с по-стари техни композиции. Вокалите пленяват с разнообразието от бленди (За стила…) и обхвата си.

Obscura

Напоследък свикнах хедлайнерът да е по-независим от разнообразния бекграунд и диктовката на пулта, но при OBSCURA нещата си остават на контролирано равнище. Пред много от песните има интродукции, различни от студийните варианти, като семпли от тях звучат и в съответното парче. Различни хорове, шумове и акустики доукрасяват композиционно музиката, но и диктуват едно препускащо темпо, което дистанцира групата от публиката ѝ. Космичността им, обаче, позволява това!

Obscura

Още в ранното си творчество OBSCURA заявиха своята претенция death metal-ът им да е наследник на DEATH. Новият им албум, освен оп-олекотен, е посегнал и по-напред в тази насока, към музициране в шаблоните на CYNIC. Бас фигуративността на Linus Klausenitzer много напомня на съсредоточената лудост на Sean Malone (b. Cynic). Prog. компонентът им е строго авторски и макар да напомня на места за PSYCHOTIC WALTZ, OBSCURA намесват джаз хармонии. Едновременно с усложненията от всякакъв характер, германците сякаш са композирали определени сегменти от песните си за почивка и има цели пасажи, контрастиращи с простовати музикални форми. Някои от песните им се сливат, а честите смени в темите и темпата водят до това, че за да ги отличим при така построения и озвучен сет, трябва да сме нагазили сериозно в дебрите на изказността им.

Obscura

Чак преди последното парче от регулярната програма, групата се представя. След композицията ние, разбира се, искаме добавка. Добре подготвеният от бекграунда бис ни бива предоставен. Финалното парче/бас соло, сякаш успокоява страстите, OBSCURA се покланят и феновете биват отпримчени от този друг свят, чието нашествие трая 75 минути…

Сетлист OBSCURA:

Intro

Anticosmic Overload
The Seventh Aeon

Church Intro

Ode to the Sun

Intro

Emergent Evolution
Diluvium ->
Mortification of the Vulgar Sun ->

Acoustic Outro/Intro

Septuagint ->

Acoustic Outro

Vortex Omnivium
Alone

Noise Intro

Universe Momentum
Akrόasis ->

Acoustic Outro

An Epilogue to Infinity

Бис:

Acoustic Intro

Ten Sepiroth ->
A Last Farewell

Obscura

Rock Thrashler

20.02.2020, София, Mixtape 5

Снимки: Кирил Груев ©

Вижте цялата галерия от концерта.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Dark Sun And Winter Cold vol.2: От ниско слънцестоене към равноденствие

февруари 7, 2020 17:54 / Вашият коментар

Може да кажем, че когато на 12 януари 2019 г. се проведе първото издание на Dark Sun And Winter Cold festival публиката реагира с леко недоверие и макар в хода на вечерта да се събраха стотина души, феновете на MALTWORM, CHARDA, HYPERBOREA, HISTORIAN и FRAGMENTS OF EXISTENCE можеха да ги наблюдават в сравнително свободна обстановка. Година, без един ден, по-късно минифестивалът предизвиква сериозен интерес. Дали заради гостите от Сърбия, заради цялостния подбор на групите или заради порасналото доверие в организаторите от Perfect Storm Events, клуб Live & Loud достига постепенно своя капацитет, вследствие на посетителите, готови да чуят такава точно комбинация от метални трели.

Както и миналата година, събитието се открива от MALTWORM. 25-минутното закъснение от 2019 г. тази година е сведено до 5-минутно и една от най-новите ни супергрупи „дърпа предпазната халка”. Честите концертни изяви, както и активният музикален живот на бандата представляват едно избистряне на концепцията им, все още необличана в думи и нестъпкана в клишета…

altworm

Thrash/Speed виелицата им, както и волната алкохолоупотреба, подкрепена и от философка концепция, е много подходяща за Running Free Fest, например, и отваря сетивата ни веселяшки и подобаващо, макар грууви изявленията между песните да не достигат качеството на музиката им!

– Ние сме MALTWORM и свирим Death Metal! – Продължава да упорства Hairy Worm (v.), въпреки че високите трашърски харшове изместват все повече дълбоките death ревове в репертоара му. Точно в този момент групата забива „Crippled & Abandoned”, което, ако не е Death Metal аранжиментът, си е едно класическо Heavy Metal парче.

За една година MALTWORM са започнали да седят много по-добре на сцена с ефектно и кадърно сврене. Новият им басист все още е в наваксваща позиция с репертоара, но като цяло групата е очертала своите характеристики. Освен, че всяка от песните им е станала по-изчистена, като цяло 90-тарското усещане за прехода от Brutal Thrash Metal към рифово доминиран Death Metal е обладало творчеството им. Сравненията с MORBID SAINT и шведите MERCILESS са повече конвергентни, отколкото съзнателно търсени. Кавърът на DISMEMBER вече ни доскучава по концертите им, но и той носи белег на прецизиране, оголвайки повече влиянията на самия оригинал… „Global Worming” се явява Death Metal чукът на днешния сетлист, преди момчетата да завършат с декларативния си „шлагер”! Стандартни за тях 40 минути, обещаващи интересно бъдеще.

Maltworm

Сетлист MALTWORM:

Ash Williams
Всичко на масата (Но не по Буковски)
Crippled & Abandoned
Yersinia Pestis
Of Fire (Dismember cover)
Global Worming
The Kvlt Ov The Maltworm

Експедитивното преоборудване на сцената тази година е превърнато в норма на фестивала. Приятни мърч предложения ни дебнат неангажиращо покрай сепаретата на клуба. В това отношение сръбските гости демонстрират повече балкански песимизъм.

Scapegoat

SCAPEGOAT белязаха отминалата година с албум на завръщането си. Както и по време на концерта по представянето му, те демонстрират широките си влияния и не се притесняват да ги използват, за да представят творчеството си без стилови ограничения. Представят ни, обаче, повече класически сетлист с най-доброто от през годините. Въпреки смяната на фронтмен, групата не е загубила генетичните си корени и няма някакви драстични промени в същината на композициите, които творят или в представянето им. Темпото при тях често е по-умерено, което ги изпълва с епичност и отваря място за пълноценни, но и строго агресивни вокали. Младежката свежест, която групата е успяла да запази, влачи след себе си и известен наивитет в композирането, както и ограничава изказността на музиката им, но пък SCAPEGOAT са име, което не може да бъде сбъркано в нещата, които правят.

Scapegoat

Накрая ни дозакопават с BOLT THROWER-повлияната своя класика с мейдънско соло „Distinct Fear”, завършвайки достойно 45-минутен сет.

Сетлист SCAPEGOAT:

Beyond the Dream
Shadow Over Insmouth
Remains of Time
Serpents in Paradise
Boundless Land
Embrace From Beyond
In Weakness
Distinct Fear

Активното самосътворение на EUFOBIA е процес, който за наше щастие продължава. След значителната степен на продуцентските решения в последния им албум, те продължават да представят на сцена едни до голяма степен пънкарски кратки откоси, с пръдналия звук на недоовладяни седемструнни китари, независимо дали интерпретират по-стари или по-нови песни. Тази енергична амалгама, която придобива своя почерк, бележи началото на сета им. Момчетата не престават и да композират, и когато преди четвъртия трак обябяват, че ще изпълнят чисто ново парче, ме изненадват със висококачествен среднотемпов Thrash Metal, с необходимата за това прецизност в рифа! След това се завръщат към обичайната си формула, но аз вече ги наблюдавам с други уши…

Eufobia

Кратките песни се изстрелват в картечен стил. SODOM-ското „Messiah”, което те редовно обявяват за траш парчето им, влиза малко по-непрецизно и хаотично от новото. Редуването на основните вокали на Niki (v., g.) с бекинг-клокоченето на Steff (b.v., b.) не оставя време за почивка. Последните три песни са подбрани да са с осезаемо по-сложна структура, задоволявайки по-елитаристични потребности у феновете, а заключителното дори е белязано от акцентирана мелодичност. Време беше EUFOBIA да тръгнат отново напред и с тези 42 минути те поставиха някакво начало в тази посока!

Eufobia

Сетлист EUFOBIA:

Those Who Believe
Maligna
Cyber Pervert
Facing the Firing Squat
Burning Streets
Wolf Among the Sheep
Animal Farm
Scum Of Christ
Messiah
Graveyard
Laid To Rest
Madness

NEMESIS са група, която е докоснала мнозина български фенове. Не случайно сръбската дамска формация има повече гигове в България, отколкото в Сърбия. А желанието ни да ги виждаме често се обуславя от грамотното им свирене и хващащите им авторски парчета. Те са група, която звуква дори и при много пестеливо като качество озвучаване, а при параметрите на клуб Live & Loud, човек може да им се наслаждава, като по учебник!

Nemesis

Знаковите им метъл композиции се изпълняват прецизно и с лекота. Дамският харш на Sanja Drča (v.) е ту по-изразителен в мелодиите, ту по-агресивен. Сръбско-английските приветствия към публиката отразяват ситуацията, че бандата си е като в къщи, но и не съвсем… Макар и рифовката им да не е прецизно „изсушена”, момичетата отдавна са преодолели хаоса в композирането и са достигнали до своя едновременно мелодичен и брутален Thrash Metal. Парчета, които се помнят. Особено що се отнася за концертните им изяви, където и сценичното им поведение е на високо ниво.

Nemesis

45 минутният им сет сякаш е попил във времето и ние настояваме за добавка. Момичетата поясняват, че ще изпълнят първата си композирана песен. Неравноделните решения във „Vengeаnce” докараха някои неадекватни сравнения, но вариантът, който слушаме за финал на сета им, е доста стегнат и приятен.

Nemesis

Сетлист NEMESIS:

Oppression
Uprising
Wake Up
Divine Retribution
Pandemonium
Living Dead People
Dead End
The War Is On

Бис:

Vengeаnce

Когато условният кохедлайнер стартира своето изпълнение, натрупаното закъснение е вече 25 минути, но то е изцяло за сметка на полученото от феновете удоволствие и изпълнената от бандите музика, а не на някакво размотаване!

В края на 2019 г. испанският лейбъл Art Gates Records тиражира „Umbra”, новият албум на HYPERBOREA. Дълго подготвеното творение възбуди много полемики, но определено утвърди българските Death Metal класици като водеща за сцената ни група.

Hyperborea

След интродукцията борейци забиват много стегнато с типично Death Metal звучене, което е малко по-различно от това, което е постигнато в студиото. (Неща, за които скоро ще ги разпитаме…) За разлика от някои други участия на групата, на Данчо Иванов (v.) не му се налага да навлиза тепърва в оптималната си форма и настроението е „захапано” от самото начало. Въпреки това, между песните общуването с публиката е много „чил аут” и по философски уравновесено, което сякаш гаси от енергията на изпълнението им! Представянето на музикантите е математическо и удволетворява и най-високите критерии за живо свирене. HYPERBOREA продължават да представят песните от новия си албум, някои от които съвсем не са нови за феновете им. Кавърът на „Be Quick Or Be Dead” е deathmetal-изиран, но пак остава твърде близък до оригинала за възможностите на бандата. След една класика и още един кавър, този път на DEATH, групата заковава край на 50-минутния си сет в 00:35 ч.

Hyperborea

Публиката вече бе пооредяла, но непринудено скандиране за бис се изтръгна от предните редове. Момчетата, обаче, сметнаха че е по-подходящо поставената точка да не се размива и сърдечно поблагодариха.

Сетлист HYPERBOREA:

Intro

Home of My Misery
Supremacists
Wrong Planet Syndrome
Be Quick Or Be Dead (Iron Maiden cover)
Silent Stream
From Within
Fanatic Devotion
Zero Tolerance (Death cover)

Hyperborea

Така успяхме да се насладим на пълноценния минифест и да установим, че един организатор, който е много близък до основата на ъндърграунд „хранителната верига”, също може да направи събитие, което да е от значимост за развитието на сцената ни, не по-малко и от най-големите концерти, провеждани в България!

Rock Thrashler

11.01.2020, София, Live & Loud

Вижте пълната фотогалерия от събитието.

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

A PALE HORSE NAMED DEATH: Да изпълзиш от сенките на пост-трашърския еротик дуум

ноември 30, 2019 20:49 / Вашият коментар

Една от будителските мисии на BGTSC е не само да ни представи актуалната световна метъл (И не само метъл!) сцена, но и да позиционира българските банди на този фон! Разнообразието на поканените артисти отговаря на случващото се в България и ни е помогнало отдавна да излезем от онова незавидно положение, в което шепа захабени музиканти се опитваха да се отърсят от прахта, преди всеки забележителен концерт… Макар че, качествата на свежите музикални предложения са таква, каквите съответните умеят – ни повече, ни по-малко.

ТHE FLYING DETACHMENT предлагат музика, чиято ритмична част е бавнотемпов stoner. Но тук не говорим за BLACK SABBATH влияния, а по-скоро за евъргрийн подложка от 60-те. Върху нея се провлачват алтернативни вокали и китара, оплетени от тривиални за стила решения. Всяко от парчетата се развива върху бекграунд подложка от допълнителни китари, бек вокали и някои други по-фини компоненти. Минималистичният сет барабани на дръмъра им се оползотворява забележително добре и звучи перфекционистично, но това е, защото решенията за този инструмент са като за едно парче. Вплетената ръченица в едно от парчетата им, въобще не опровергава тази констатация. Двамата почти идентични вокалиста са заели позата на релаксиращо мъжко пеене, характерно за първите рок групи, които успяха да прескочат високите бариери на социалистическата цензура, но набутани в алтернативни клишета от 90-те… Напрягането ми, да харесам нещо в тях се увенчава само с почуда, защо търсят нови фенове на такъв концерт.

The Flying Detachment

Отговорът идва, когато френската група MOLYBARON се качва на сцена. Алтернативната група се опитва да вкара малко повече Jent усещане, както и да заиграва с поп-рок тенденции от близкото минало, като например ецнатите вокали на фронтмена си. Макар нашата публика винаги да е била отзивчива, повечето от нея все още не се престрашава да влезе, а хората пред сцената са в лек амок от чутото…

Molybaron

– We like to play metal! We like to play rock! – Опитва се да ни търси дъблинчанинът Gary Kelly (v., g.) и малко да ни заблуди. Увисват някакви безумни реплики за това, колко готина публика и народ сме, но как им били отпуснали само 20 мин., за да се представят за първи път пред нас… Изпълнението на MOLYBARON продължава като Nick Cave с малко по-изявени китари. Ирландските мотиви в песните са замесени в AOR маниер. По средата на третата песен, внезапно гръмва и някаква писта с мощни клавири и пиана, добавени към живото изпълнение. Разпяваме се с групата на „Ля – ля – ля”, но нещата са такива, че започват да ми липсват ТHE FLYING DETACHMENT…

Molybaron

– Next song is up and rocky! Let me see your hands! – Извратен оптимизъм струи от фронтмена!?! Не вярвам! Няколко добродушни фена като за разстрел пред сцената… Оказвам се прав в невярата си. Непретенциозният поп-рок е за последно. Двадесетте минути са им много…

A Pale Horse Named Death

Измежду тристата фена в клуба имаше и такива, които бяха дошли с нагласата, че ще слушаме наследниците на TYPE O NEGATIVE, макар тази нагласа да е малко рискована по отношение на A PALE HORSE NAMED DEATH… Когато бандата се появява непретенциозно на сцена, те грабват инструментите си и забиват на живо една класическа Doom Metal интродукция, която прелива в парчетата им. Тежката ритмика, изтънчено изсвирените китари и непретенциозният глас на Sal Abruscato (v., g.) се съчетават в една повече Old School Doom Metal постановка. Двете сляти и по-непретенциозни композиции ни въвеждат в света на групата, преди фронтменът да демонстрира приятелското си отношение към своята публика. Поздравите му към нас нямат нищо общо с наизустените шаблони на французите и звучат искрено и отворено за реплики! Sal ни уверява, че оттук насетне можем да правим, каквото си пожелаем на техния сет. Следва едно по-TYPE O NEGATIVE парче, а зевзеците пред огражденията не пропускат да го пробват с някаква закачка във възхвала на водката.

– Не разбирам какво точно ми казваш. Но компренде! – Смее се фронтменът.

A Pale Horse Named Death

Дозираното количество ефекти на микрофона са статични, но гласът на Sal Abruscato расте с минути, разхожда се по няколко октави, но не внушава някаква надута титаничност, а по-скоро нихилистично спокойствие в изказността си. Инструменталистите са добре смазана машина за музика, която се движи пред очите ни и произвежда всичко, което достига до ушите. Кратки представяния на вдъхновенията за песните текат в непринуден стил между тях. На песента, посветена на бившите, настройката на инструментите дава време на някой от публиката да „рекламира” познанието (В библейски смисъл…) на животинското царство…

– Йеееее, голямо постижение! Макар, че… не знам, не знам… – Усмихва се фронтменът, който също подготвя китарата си, макар в бандата да има още двама китаристи.

A Pale Horse Named Death

Все повече обогатяващите се Doom Metal композиции улавят както меланхолични нотки, така и динамиката на някои Stoner Metal компоненти, разгръщайки се в богатството си. Някъде към средата на сета изказността на A PALE HORSE NAMED DEATH е достигнала своите лимити, станала е познаваема и някак сме я заобичали малко повече! Песните разказват истории с привкус на ирония и стабилен Doom Metal звук. Краткият инструментал върху тема на BEATLES беше изненада. Ако е бил свързан с някакъв технически проблем, то въпросният не се е усетил по никакъв начин от публиката. Снимане с феновете и благодарности се случват съвсем непринудено между песните. Едни огромни музиканти се държат с уважение към всяко усилие на феновете си, да се докоснат до музиката им! Какъв учебник по човечност за уонабитата!?!

A Pale Horse Named Death

Представяйки групата и благодарейки на подгряващите групи, които били чудесни, американците се впускат във финалната си вакханлия от свързани песни. Краят на „Cracks in the Walls” представлява петминутно забавяне на ритъма във Funeral Doom Metal похват, по време на което, някои фенове се ориентираха към изхода, защото изглеждаше, че концертът отмира. Това внушение се оказа само закачка и чухме още две композиции, които изостриха апетита ни за A PALE HORSE NAMED DEATH. Накрая музикантите захвърлиха китарите си върху усилвателите за една финална микрофония, контролирана повече от пулта, отколкото от хаотични електрически импулси. Под воя на витлови самолети, музикантите си взимат довиждане с нас, раздават сетлистовете си и ни канят към среща с тях на мърча.

– Thank you! God bless you! Take care about yourself! – Бяха последните думи от подиума, час и тридесет и пет минути след излизането им.

Сетлист A PALE HORSE NAMED DEATH:

The Woods (Tribal Intro) >
To Die In Your Arms >
Devil in the Closed
Love the Ones You Hate
In the Sleeping Death
Shallow Grave
Vultures
Growing Old
Fell in My Hole
… (BEATLES cover – Instr. fragment)
Pill Head
Splinters
When Crows Descent Upon You >
Cracks in the Walls >
Die Alone
Killer by Night

Resonating Outro

Rock Thrashler

20.10.2019, София, Mixtape 5

Снимки: Цветелин Кръстев ©

The Flying Detachment

Molybaron

A Pale Horse Named Death

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Отражение на отражението в нордическа трактовка (OMNIUM GATHERUM, HAMFERÐ и HEIDRA в София)

ноември 4, 2019 13:43 / 1 коментар за Отражение на отражението в нордическа трактовка (OMNIUM GATHERUM, HAMFERÐ и HEIDRA в София)

Вероятно много фенове и музиканти се питат каква е разликата да те тиражира голям издател. Не? Е, нищо… Аз пак ще ви кажа! Големият издател е способен да ти организира достатъчно голямо турне, за да можеш да рекламираш изданието си достатъчно, за да има смисъл от сериозния тираж, който издателят ти е осигурил. И така… Рискувайки с първите издания в своите каталози на по-нестандартни групи, Century Media с OMNIUM GATHERUM и Metal Blade с HAMFERƉ отделят ресурси повече от година, за да промотират и оправдаят менажерските си решения, относно потенциала на тези групи. Така The Burning Cold Tour става „Continues…” и достига до благородните ни уши, които макар и ограничен брой, (По две на човек…) се ласкаят от този звук. Дали препоръчани от колегите си или чрез самоизтъкване, механизмите по които HEIDRA попада в подбора не са от съществено значение, но важното е, че доста подхождаха на събитието.

Heidra; Фотограф: Кирил Груев ©

Традиционно за организатора, краткото интро на HEIDRA с претенциозно заглавие сцепва секундата в 19:30 ч. Това, което за датчаните е Viking Metal представлява аморфна смесица от Epic Power Metal, Melody Thrash/Death и някои едва доловими фолклорни ладове, които така или иначе са една от основите на съвременния метъл. На първата песен се промъква много дискретен семпъл на цигулка, но по-натам в сета им влизат мощни клавири. Изпълнението на HEIDRA тиктака под диктовката на бек-граунда им. Ритмиката често е среднотемпово конско препускане. Самите бленди на китарите са настроени много меко и дори клавирно, в опит да се тушира неестественото звучене на подложката, от което страда стилът им като цяло. Харшовите вокали се редуват с чистия басов глас на Morten Bryld (v.), който артикулира своеобразно на високите канта.

Heidra; Фотограф: Кирил Груев ©

Фариорски острови, студ, самота и тотален метализъм. Група младежи захвърлят ти-шъртите с неразчитаеми лога и навличат строго-тривиални костюми така, както тук някои сменят анцунга с фланелка на IRON MAIDEN… Вдигат се и печелят W:O:A Metal Battle 2012 със звученето и посланията си! Трябват им, обаче, още шест години упорит труд, за да стигнат до договора си с голям издател. (Което би трябвало да е поучителното тук!!!)

Hamferð; Фотограф: Кирил Груев ©

Мелодиите на HAMFERƉ се доближават все повече до изказността на KYPCK. Подобието прехвърля границите на съвпадението. Бавното темпо дава възможност за прецизност, но музикантите я довеждат до виртуозно акцентиране върху всяко тонче от извирените гами, където всяка пауза или добавено отсвирване сякаш носи от тежестта на посланието. Сценичното им облекло навява внушение, че това са група социалистически чиновници, които са твърдо решени да се самоубият по възможно най-болезнен начин, чрез „упадчното” си изкуство! Осветлението между песните угасва и аз всеки път се озъртам за милиционери… Мъката добива достоевсковски измерения – всепоглъщащ мрак без изход. Различните техники на пеене само добавят нови измерения в музицирането на тъгата. При последното изчезване на светлината, изчезва и групата. Уникален 40-минутен спектакъл!

Hamferð; Фотограф: Кирил Груев ©

Сетлист HAMFERƉ:

Intro

Evst
Deiðir varðar
Stygd
Tvístevndur meldur
Hon syndrast
Ódn

Строго харшовите вокали са сврах-метализиращи, но японското кокче на Jukka Pelkonen (v.), както и дървеното му фитнес куфеене внасят дуализъм в сценичното представяне на OMNIUM GATHERUM. Перфектен инструментализъм лъха от всичките им композиции, които, макар и в размер 4/4, са изпъстрени от акустични сола, клавирни отстъпления и много Power/Viking Metal усещане. След забиването на един от най-тежките гвоздеи на вечерта – „Rejuvenate!”, фронтменът ни уведомява, че макар и по-леко, следващото парче също става за куфеене. Това че си е дал труд да ни поздравява с „Благодаря!” и „Наздраве!” на доста сполучлив български език, определено загрява реакциите на публиката!

Omnium Gatherum

След 70 минути музикално удоволствие, викаме хедлайнерите на бис. Финалните щрихи на концерта са строго режисирани от подложка с интродукции. Акустичното начало е увенчано от жива дръм канонада, а музикантите излизат с бири в ръце. В многопластовата композиция изплуват влиянията от RUSH и BON JOVI, насложени върху някои типично фински хармонични решения, които OMNIUM GATHERUM делят със SONATA ARCTICA. По време на акустичната подложка, обрамчена от северни ветрове, сме поканени да уважим групите на мърч-щанда. Последната песен е химн с повече Gothic звучене, съчетаващ тежест и достъпна мелодичност, а изпълннието на биса добавя още 15 минути към преживяването ни. Докато музикантите си взимат довиждане с публиката, тече удължена акустична част на една от песните, която след прибирането им преминава в рифова.

Omnium Gatherum

Сетлист OMNIUM GATHERUM:

Intro – The Burning

Gods Go First
Frontiers
Rejuvenate!
Soul Journeys
Be The Sky
In the Rim
Refining Fire
The Unknowing
New World Shadows
Over the Battlefield
Skyline

Бис:

Intro – Louto

New Dynamic
Cold

Outro – The Unknowing

Остана впечатлението, че хедлайнерът бърза да си изпълни ангажимента в продължаващото им турне, което има още какво да доказва за качествата на групите.

Rock Thrashler
07.10.2019 г., клуб Mixape 5, София

Вижте още Фотогалерия: OMNIUM GATHERUM в София

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

ЗА ВАЖНОТО В ДЖАЗА или Как да разцъфнем в осъзнаването си като джаз цвете в пустинята „Естрадиада”?

октомври 29, 2019 11:38 / 2 коментара за ЗА ВАЖНОТО В ДЖАЗА или Как да разцъфнем в осъзнаването си като джаз цвете в пустинята „Естрадиада”?

Ръководство само за желаещи оупънмайндери и флайбрейнъри §6

Моята личност е изтъкана от джаз! Това е, заради джазираните ми младини. Тоталитарната телевизия също бе изтъкана от джаз!!! И, заради това… Вили Казасян на всяка манджа и от сутрин до мрак. (Нощем телевизия нямаше!) За това пък, когато поотраснах, аз започнах да слушам само дисидентски джаз!

Слушах само Кеми Тодороуфф (Особено Heavy Metal албума ѝ!) и Йълдаръз Ибрахимтова (Или там к`вот беше…)! Едната беше екскурзиантка по любов и по своя воля. Другата я бяха екскурзирали по живо и по здраво… (По това време аз по любов не можех да пътувам. А зорлем седях на поне 5 километра от границата, под заплаха от разстрел, преди да ме изпратят на нея, аз да разстрелвам свободно разхождащите се!!!) Едната джазираше тежко и все пак, някак близко до джазираната ми нежна душа! (Като DEATH, CYNIC, CORONER…) Другата джазираше виртуозно и безсловесно – ни майчин, ни бащин джаз. (Като RISK, MEKONG DELTA, MORDRED…) И двете ги слушах нелегално. И двете се върнаха, за щастие на джазмените, като мен! Едната, от любов по България. Другата и да я кормят, не би произнесла името на родината ни, камо ли да я припознае като своя!

Сега, млади приятели, разбирате ли защо свободното придвижване е изключително важен фундамент за джаза, за съзнанието и за живота???

Rock Thrtashler
(Най-джазираният джазмен за последните 8 петилетки)

Още от серията:

Как да кажеш на елека, че е мазен

Как да напишем концертен репортаж

Как да правим пого/мош пит/съркъл пит

Как да сформирате супер-ултра-мега успешна метъл група, с която да покорите световните сцени

Как да направим вечния конкурс за откриването на супер-ултра-мега яката метъл група, която да покори световните сцени

Елате в Telegram канала на The Other Side чрез следния линк t.me/theothersidezine и/или се абонирайте за нашия бюлетин!

Пришествието на втората вълна американски Black Metal

септември 8, 2019 11:35 / Вашият коментар

Antichriste Pantocrator European Tour 2019

Сравнително краткото европейско турне на американските Black/Death машини MANTICORE и злите Black Metal-и HELLGOAT, подкрепено от нетипичната гьотеборгска Black/Death формация KILL, първоначално не бе предвидено да мине през България. Благодарение на усилията на Metal Force HMC трите редки банди направиха едно немалко отклонение, за да се изявят в Grindhouse Skateboard Club. А да се види нещо от американската Black Metal школа, е събитие доволно рядко и прелюбопитно не само за нашите ширини, но и за Европа като цяло! Предвид еднодневните билети и наличието на Black Metal, очаквах подстъпите към клуба да представляват нещо, като обложката на „The Last in Line” на DIO… Поради това си взимам предварителен аванс за явяването. Макар че екзалтираните тълпи, изглежда, бяха свърнали в посока, по-прилична на една обложка на TANKARD, но както и да е…

Antichriste Pantocrator European Tour – Manticore, Kill, Hellgoat

В 20:20 ч. HELLGOAT окупират сцената, за да ни демонстрират първичната си същност. Минималистичният им Black Metal е обсебен от среднистия китарен звук, който се извлича почти изцяло на шведски акорди, от които не се чува отчетлив риф. Вокалите на Amon Demogorgon (v.,b.) представляват нисък харш, прорязван от редки фалцетни писъци. Басът е натурален. Едно- и двутоновите високо изсвирени поредици от Vaedis (g.), трудно могат да се нарекат „сола”, но носят стабилен спомен за ранните проявления на скандинавската Black Metal школа. Текстовете са обладани от детински сатанизъм и преобладават окултните послания.

Hellgoat

Често песните на HELLGOAT започват с бавни, запомнящи се Doom/Epic интродукции, които по-късно преминават в шумови виелици от първичен Black, където тоналността се губи във всеобщия хаос. Целенасочената бруталност прави опити да влезе на места в Grind похвати, обаче Atheos (dr.) трудно поддържа такъв интензитет на свирене. Усилията на триото изкристализират в едно по-статично сценично поведение. А твърде застъпеният шумов компонент не вдъхновява публиката за хедбенгинг и феновете се ослушват внимателно, за да вникнат в музиката. Многото ехо в микрофона е оставено и между песните, от което има окултно внушение, но посланията остават в лека загадка. Същевременно, въпреки немалката дискография на бандата, сетлистовете от концертите на HELLGOAT остават своеобразна тайна за посветените… Осем композиции са побрани в 30-минутния им репертоар за този концерт и ни разтварят в необходимата атмосфера.

Към 21:10 ч. KILL шумно прокламират възлизането си на сцената. На първо слушане идейната основа на групата не се отличава от тази на HELLGOAT, но има надградени доста приятни добавки. Към сходното ехо на вокалите и агресивния среднист китарен саунд и натурален бас, са добавени доста по-добра чуваемост на музикалните теми, по-разнообразна ритмика (Тук основателят на групата – Getaz (dr.) има основната заслуга!) и завладяващи хармонии! Кратките паузи между песните, както и внезапните преходи, сливат песните и разделят темите така, че сетът върви сякаш концептуално.

Kill

Между усложнените фигури в композициите на KILL има добавени пасажи с повтарящи се лесни рифовки, на които триото сякаш си поема дъх за следващите виртуозни впускания. Изглежда няма как в епичните моменти при гьотеборгците да не се промъкват и някои BATHORY влияния. Наред с тях KILL не се притесняват да посягат и към класическия Punk, като в „Anti-Cosmic Thunderstorm”. Агресивният шум и хармоничните решения намират много приятен баланс при момчетата и тъканта на сета им е изградена доста музикантски, въпреки влиянията! Досегът с публиката не е строго мизантропичен и преди последното парче Carl Warslaughter (v.,b.) се провиква:

– Sofia!?! You die in infernal slaughter!

След това групата заслужено получава искане на бис, но времевите рамки са неумолими в този момент. Близо 40-минутният сет изчерпва полето за изява на шведите.

Сетлист KILL:

WormwoodDescends
HolocaustFires
Vomitof Heaven
The Devil
Totentanz
Anti-CosmicThunderstorm
TheBlack Celebration
InfernalSlaughter

Antichriste Pantocrator European Tour определено имаше обща концепция на звученето, от което MANTICORE не бягаха, но и не потъваха в обезличаване. Същото вокално ехо, добавено дори между песните, хаотичните свръхагресивни китари и тежко налаганите свистящи чинели, ни въвеждат в творчеството на триото в 22:05 ч. Като цяло, обаче, звукът на групата е решен в по-нисък регистър. Може би, заради това на Ixitichitl (b.,v.) са поверени бас сола, изплуващи над ниската китара. Ниските клокочещи вокали на Naberius (v.,g.) са с много тесен диапазон и се артикулират почти равно. Разнообразието се постига с беквокалите на другите двама музиканти. Групата се прицелва в ултра-бързите изпълнения, където енергичните пръстовки имат повече визуален, колкото чуваем ефект. MANTICORE седят уверено на сцената, движат се свободно, за разлика от първите две банди и залагат на шумното изпълнение, на ръба на чуваемостта на музикалните фигури. По време на смените на ритмиката триото демонстрира завидна сработка. Тежестта на Black Metal-а им посяга към Grind изригвания и Death Metal рифове под картечни барабани.

Manticore

За разлика от KILL, MANTICORE са с ясно обособени песни, чиято единна структура има свое лице за всяка от тях. Поради това, направи впечатление смяната в постановката с Punk-Black парчето „Feast of the Beast”. След това групата премина в разгръщане на бавните си композиции, сред които имаше кавър, но и носеха спомен за ранните GRAVELAND. Ниските настройки на звука и тук попречиха на композиционното разгръщане на MANTICORE и бавните чукове блеснаха повече в агресивен и ритмичен аспект. Това не попречи да оценим самобитността на американците. Тринадесетото парче отсече края си с лимита на клубното време в 23:00 ч. и феновете успяхме само да изразим задоволство от изпълнението им.

Сетлист MANTICORE:

Intro

Destruction of the Holy Light
Insemination of the Sycopath
Purity and Disease
Halo of Vermin
When Fire Strikes the Blackened Skies
Empty Eyes/Hollow Temples
Envenomation
Filth Upon Filth
Feast of the Beast/Rise of the Entombed
The Gate of Nanna (Beherit cover)
Breath of Plague
Bleeding the Leeches
Exalt

Въпреки задоволеността на Black Metal феновете със събития, може да се каже, че пропуснахме най-силните години на ранната американска Black Metal вълна в лицето на групи, като BLACK FUNERAL, JUDAS ISCARIOT или CRIMSON MOON. Втората вълна, обаче, имахме възможност да съпреживеем на живо и който е пропуснал тази възможност, би следвало да му бъде отнето правото да се жалва относно концертния живот в България! Носеща своята специфика в интерпретирането на европейските си влияния, тази вълна ни поднесе чудесно и мрачно музикално преживяване.

Rock Thrashler

26.05.2019, София, Grindhouse Skateboard Club

Antichriste Pantocrator European Tour – Manticore, Kill, Hellgoat

Hellgoat

Kill

Manticore

BLACK STONE CHERRY: Американска диалектика на новия бял блус

юли 26, 2019 23:08 / Вашият коментар

Дойде време сравнително редките европейски обиколки на BLACK STONE CHERRY да придобият и по-източни акценти. Както се оказа, имало е нужда да наминат, макар и да не събраха многохилядни тълпи.

Сякаш току що бяха отминали поредицата клубни концерти, с които SEVI представиха новия си албум по един впечатляващ като продукция начин из родината, когато им се падна да бъдат оценявани в сравнение с традиционно високите американски стандарти. Представителите на висококачествения български рок осезаемо са втвърдили звученето в третия си студиен албум, без да излизат от стандартите на радиофоничността.

Sevi

Точно по план, в 19:30 ч. групата във вариант на квартет се качва на сцената. Интро с гръмотевични суббуферни акценти в кино маниер отнема твърде много време, докато SEVI забият програмното за новия си албум „Fоllow Me”. Препускащата тяга се прелива в следващата песен, където обаче се появява бекграунд от многопластови акцентирани клавири, които са толкова избистрени в звученето си, че отнемат голяма част от живата сила на групата, която сме виждали при други тяхни участия. Старанието в преекспонирането на продукцията продължава препускащо в серия на първите пет парчета. Живото пеене на Sevi, с тънките живи нюанси, разтоварването от ефекти и артистичните смени в техниката на гласа, спасяват доста от иначе памтомимичното впечатление, вследствие на подложките. Тук строгият строй на режисираната ритмика на сета дава първата почивка на групата и възможност за досег с публиката.

Sevi

Втората половина от сета на SEVI е от по-стари техни композиции, придобили статус в радиата. Няма как да подминем инструменталните достойнства на групата, както и свободното им държание на сцена. Уверението, че са големи фенове на BLACK STONE CHERRY, обаче, не влиза убедително с натъртеността си… Преди „Screw You, Honey” вокалистката ни информира, че навлизаме в по-меката част – нещо, което се бе случило още две песни по-рано. Скандиранията за хедлайнера и уверенията, че съпортът ето сега приключва, зачестяват прекомерно. Както и на самостоятелните им концерти, втората част е по-поп. Преди последното си парче групата се представя. След поклона за довиждане, Sevi повтаря имената на колегите си, които без съмнение заслужават внимание, но не и двойно.

Сетлист SEVI:

Intro

Fоllow Me
Am I Alive?

Piano Intro

The Art of War
To Hell and Back
Never Again

One Time Think
On My Own
Screw You, Honey
Bitter of Taste
Speed Up

Мърч щандът на американците, в стандартния за тях маниер, е съставен предимно от фланелки и концертни сувенири, докато българите предлагат богатата си гама от различни продукти и издания. Комбинацията от двете предложения представлява приятна диалектическа основа за материалистични разсъждения относно критическия реализъм, за тези, на които им е дадено… (Или казано по народному, съвкупността от изкушения надхвърляше средностатистическия концертен бюджет.)

Black Stone Cherry

Съвсем малко преди 20:45 ч., подходящият музикален фон добива екстра-децибели и се извращава на някакво дискотечно парче, на фона на което момчетата от BLACK STONE CHERRY, леко денсейки, излизат. Френетичните възгласи преминават в съвременен бърз rock`n`roll, където мажорните хармонии носят веселие, а нотите с дробни номинали са заквасени от bluegrass-rockabilly. Яростният купон преминава в по-откровено блусарски влияния, примесени с LED ZEPPELIN барабани, реге закачки и тотално кънтри пеене, та и с ецване на места.

Black Stone Cherry

BLACK STONE CHERRY съвсем не са откриватели на тази културна революция, която смеси хипи феномените с традиционните кънтри ценности, които дълго време се възприемаха като антагонистични в щатите, но и които отдавна не са в такова противоречие. Визията на групата винаги е била подчертано хипарска. Гълъбовият крак от транспарантите за концертите им отпреди десетина години днес е заменен от шарени драперии, които покриват почти всичко по сцената и чиято целенасочена шареност има, сякаш, ориенталски щрихи. Музиката им пък дърпа в другата посока и основните хармонии и дори послания са по-кънтри. Което за твърде запознатите дава това усещане за миротворска еклектика, а на непредубедените фенове дава чиста наслада от музикалните решения.

Black Stone Cherry

Забележителното при американците е, че всички в групата пеят, като не говорим само за бекинг-вокали, а за поверени им цели куплети, които подхождат на разнообразните им изявени гласове. Така при първата по-осезаема пауза, вместо приветствия от фронтмена, гръмва звънливото детско гласче на Ben Wells (g.), който отбелязва че са за пръв път тук за 19 г. творчески път. Той е сменил дългата си коса с някаква модерна прическа, която не е в хармония със следващите няколко тежки BLACK SABBATH-овски блуса, напълнени с много кънтри слайс-сола и интерпретации. Мъжките дрезгавини а ла Rod Stewart, които покрива Jon Lawhon (b.) ме подсещат, че DAILY NOISE CLUB биха били подходяща колаборация за този концерт, ако търсиме подобие. В тази тежка кънтри-блус вакханлия, барабаните на John Fred Young (dr.) придобиват все повече LED ZEPPELIN звучене, което избухва с цитати по време на солото му, каквото рядко съм виждал от десетина години насам! Един блусарски бяс, до който може да се докоснете и слушайки Бокси с HIGHBALL, примерно… За „White Trash Millionaire” барабанистът получава и микрофон, но озвучаването му не е достатъчно силно. Модерните алтернативни характеристики в студийните записи на BLACK STONE CHERRY са туширани в концертните им варианти и звучат повече stoner.

Black Stone Cherry

Групата си поема дъх и сменя инструменти, за да изостави тежкия блус и да премине на тежко кънтри, доминирано от характерния фолклорен глас на Chris Robertson (v., g.). Следват и по-кахърните баладични песни с мека southern топлина в тях. Скритият зад един параван от драперии перкусионист, остана неуловим за фотоапарата ми с редките си изяви, но живите клавири бяха запечатани подобаващо, подчертавайки концертната същност на BLACK STONE CHERRY. Публиката отвръща горещо на psychedelic-country амалгамата, като в клуба има и ентусиазирано гръцко ядро фенове.

Black Stone Cherry

На песента „My Last Breath” американците влизат в една китка от песни, която подчертава национално-еклектичната им философия и желанието им да обхванат цялата американска музикална култура, за да станат нейни изразители. Цитатите, които подлежат на актуално авторско право, разбира се, не са отбелязани в официалният сетлист, а дължината им не надхвърля определената от американското законодателство свободна зона. Цялостното звучене придобива по-алтернативни изяви и заедно с народняшката тематика на текстовете ги доближава до феномен като GODSMACK, да речем. Това музикално пътешествие завършва с един бърз bluegrass кавър на Johnny Cash, доста по-различен от студийния му вариант, който BLACK STONE CHERRY са осъществили.

Black Stone Cherry

В заключителната част на концерта бандата представя програмното парче от последния си албум в традиционен рокаджийски маниер. За биса си, песента „Peace Is Free” започва с unplugged вариант от глас и китара. Фронтменът ни призовава да вдигнем двата пръста, когато цялата група се включва, за да допеем всички този хипи-кънтри химн. Над час и половина шарено шоу бе отминало.

Сетлист BLACK STONE CHERRY:

Funny Introduction