Начало » Posts tagged 'Rock Thrashler' (Страница 20)
Tag Archives: Rock Thrashler
Forlorn
- ALMA MATER revealed the song “Pain” feat. G. McManus (KOROZY)
- Gallery: RAMPART, HARD COMPANY, STORM and FAT WHITE CHIEFS in Sofia
- Gallery: BESTIA ATER, PAST REDEMPTION and PROKAZA in Sofia
- Gallery: TERRAVORE, CONCRETE, CIROZA and SQUAD OF DEATH in Sofia
- JUDAS PRIEST are working on new album
- NANOWAR OF STEEL reveals music video for new single “Uranus” feat. Michael Starr (STEEL PANTHER)
- Gallery: U.D.O. in Plovdiv
- Rob Halford’s Confess: “I’m a pop tart”
- Gallery: Sea Of Black Festival 2020
- Gallery: SCHIRENC PLAYS PUNGENT STENCH in Bulgaria
Последни публикации
- В „Тотална инвазия“ на 29 октомври
- BENDIDA издават новия си албум „Elysian Fields“
- На 27 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- Рок фестът We Are Going To Мъглиж 2026 е на 14 и 15 август
- MYRATH отново в София на 17 април
- На 20 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- Програма на концерта на SUNN O))) този петък
- В „Тотална инвазия“ на 15 октомври
- MORTAL REMAINS се присъединяват към концерта на BAEST в София този петък
- На 13 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- BRAINSTORM във Фрактура тази неделя
- „Circling from Above“ от STYX в „Картини от една изложба”
- Програма на концерта на ASHES OF ARES в София този петък
- В „Тотална инвазия“ на 8 октомври
- KHANЪ на шаранъ навръх Никулден на 6 декември в клуб „При Черепите“
- Програма на концерта на OPETH в София този петък
- На 6 октомври в „От другата страна“ по Радио Варна
- SVETLIO & THE LEGENDS откриват есенния си сезон в София на 24 октомври
- PAST REDEMPTION преиздават дебюта си „Decomposed“
- Eugene Abdukhanov (JINJER) във Фрактура тази неделя
Архив
Облак категории
U.D.O. – вечните не остаряват (За да не кажа: С надеждата и репортажът да е свеж…)
март 5, 2014 15:18 / Вашият коментар
Проверката на подгряващата група, която немската легенда водеше със себе си, явно не бе предизвикала достатъчно интерес у обръгналите на много, но останали верни на вкуса си фенове на класическия Heavy Metal. Поради чтото, когато аз вече бързам към залата, много хора все още лежерно допиват питиета из околните заведения и сокаци (за да не кажа „бордюри“). Не се очакваше залата да се пръска по шевовете, но „Универсиада“ е достойна да посреща величия, а и предоставя големи възможности на фена да си избере и реализира позиция. Тази визия на организатора направи празника някак фестивален и по-свободен. Прежаднелите хранеха стабилната опашка пред бирения пункт във фоаието, меломаните се отлагаха след десния вход във вътрешността поради същите причини, а поучилите се от незгодите на засушаването разцъквахме наливни бири около левия вход…
BLACK BLITZ излязоха сред окуражителни адмирации на все още рехавата публика, точно в 20:00 ч. Много са групите по цял свят, вдъхновявани от AC/DC и немското трио е една от тях. Жизнерадостният им Rock’n’Roll e примесен с натъртени Blues рифове. Те не се свенят да хвърлят цитати в авторските си песни. Ударното им начало поизгуби инерция с песни, чиито вокали клоняха повече към BAD RELIGION (за да не кажа OFFSPRING…) с разпятата си мелодика и по-укротения ритъм. Въпреки тези закачки на триото, настроението се движеше в правилна посока. Лежерното рок разпускане кара BLACK BLITZ да залезнат от сцената към 20:40, като пъб-банда, сред приятелски овации. Нямаше 500 човека, които да ги оценят.
Знаехме, че имаме време, през което да преоборудват сцената и се впуснахме в обследване на залата. Доста ме изненада бедния мърч щанд, където подгряващата банда се раздаваше на феновете. Определено бях впечатлен (за да не кажа „инспириран“…) от анцуговото шушляче „U.D.O. Germany“, но за ветеран с такъв принос към метъла и такава дискография, останалото беше скромно. А тълпите от фенове вече се отприщтваха да влизат в залата.
Смело можем да добавим U.D.O. към списъка с „българските“ метъл култове. Тук винаги сме харесвали подчертано мъжкия маниер в тежката музика и за това винаги ще има публика за този колос. Макар да не бяхме ревящата тълпа едва събрала се в бърлогата на звяра, до началото на хедлайн-сета феновете прехвърлиха 1200 човека.
Метално-индустриална интродукция даде началото за U.D.O. Ценителите на творчеството на личния проект на Udo Dirkschneider бяха разходени из немалкото му творчество. Тежките рифове и агресивен саунд заковаха статуса на бандата някъде във висините. Традиционно пестеливия откъм движение Udo увенча началото на представянето си със спонтанност. След което групата влезе в ритъма на умерена хореография, където или Udo бе на ръба пред публиката или отстъпваше фронта на тримата китаристи, отстъпвайки фокуса от себе си. Тази визия като от 80-тарски метъл клип остана константа не само за този концерт. Водещите творци на метъла се превърнаха в класици и днес си позволяват дори ретро похвати. Това особено си пролича, когато по средата на „Mean Machine“ бяха включени две китарни сола и соло на барабани. Не ни беше предложено някакво китарно майсторство, а ни припомниха откривателскя маниер на възможностите на съвременното озвучаване, за вдигане на шум. Здравият барабанен ритъм бе повече за разпяване, отколкото да демонстрира богатството на рок ритмиката. Всичко това се превърна в спомен, който би могъл да претърпи някакво развитие, ако концепцията му бе такава.След това удариха някои от най-силните песни на U.D.O., преди да се оттеглят за предвидения бис. Подготвяйки се за класиките на ACCEPT, предните редици чувствително се сгъстиха. Забивайки три парчета, групата отново се оттегли, придавайки голяма доза автентичност на втория бис, макал сет-листът да не се обогати в сравнение с цялото турне. Седящата част от феновете успешно бе раздвижена (за да не кажа: принудена да отдаде почит на себе си…). И младежките спомени и любовта към здравите рифове бяха подхранени и сгряха металните сърца, чиито собственици бяха свободни да си ги отнесат след 23:30 ч.
01. Stеelhammеr
02. King of Mean
03. Future Land
04. A Cry of а Nation
05. Heart of Gold
06. They Want War
07. Never Cross My Way
08. Stranger
09. Stay True
10. In the Darknеss
11. Azrael
12. No Limits
13. Mean Machine (incl. guitar solos & drum solo)
14. Metal Mаchine
15. Devil’s Bite
16. Go Back to Hell
17. Timebomb
Бис 1:
18. Holy
19. Metal Heart (ACCEPT cover)
20. I’m a Rebel (ACCEPT cover)
Бис 2:
21. Balls to the Wall (ACCEPT cover)
22. Fast as a Shаrk (ACCEPT cover)
Rock Thrashler
11.02.2014, зала „Универсиада“, София
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Горещи звуци за премръзналите душù: ICED EARTH, WARBRINGER, ELM STREET
февруари 17, 2014 16:07 / 1 коментар за Горещи звуци за премръзналите душù: ICED EARTH, WARBRINGER, ELM STREET
Един репортаж, осъществен със специалното съдействие на www.powerofmetal.dk, Century Media и Richard Peach (тур-мениджър).
Малко над две години, след като бяха по тези ширини, ICED EARTH отново ще ни демонстрират постиженията си. Още към 17:30 ч. пред клуба има маниаци, дошли да зърнат любимците си, въпреки доста ниските температури. Приятна суматоха и звуци от саундчека стуяха от стъклените врати. Шоуто бе напълно разпродадено и хората, дошли с надежда да си купят билет на място бяха разочаровани. Чест прави на организаторите от Loud Concerts, че не яхнаха създалата се възможност и клуба не бе натъпкан над безопасния си и приятен за посетителите капацитет.
Мистър Schaffer ни увери преди концерта, че лично е подбирал подгряващите групи! Откриващите австралийци ELM STREET излизат на сцена половин час по-рано, което ги лиши от част от публиката, която след развихрянето на канонадата се устреми усилено към входа. Това не попречи на момчетата да представят своята енергична музика, както подобава. Вдъхновени от класическите имена в heavy metal-а, те наблягат на рифовото свирене. Това съчетава мелодиите им с thrash metal звучене, които очевидно завладяват публиката. 30 минутният им сет пожъна одобрение. Групата показа, че новия й договор с Massacre Records ги е стимулирал творчески. Освен хитовете си от дебюта „Barbed Wire Metal“ (2011), чухме и три нови парчета. Обстановката вече бе наелектризирана!
01. Heartrаcer
02. Barbed Wirе Metal
03. Merciless Soldier
04. Heavy Mental
05. Elm St`s Children
06. Face the Reaper
Въпреки титаничността на хедлайнера, лично познавам една дузина хора, които бяха тук специално за WARBRINGER. Макар и млада група, те имат вече четири дългосвирещи албума зад гърба си! 10 минути след 20:00 ч., калифорнийските трашъри пометоха сцената. Студийните им записи притежават хаотичността на младежка тестостеронова формация, но на сцена групата демонстрира израстване. Прецизните им и здрави рифове преодоляха експресивната им агресия и живото им представяне се превърна в тяхно мощно преимущество. Здравото меле пред сцената отразява енергичното движение на сцената. Тълпата скандира „Living Weapon“ и получава парчето с това заглавие. Мокрите коси на John Kevill (v.) говорят достатъчно за експресията на WARBRINGER.
– I want to see a mosh-pitt in a Bulgarian style! – сякаш крещи някой от фланелката на John… Обстановката наистина се разгорещява! Изпращаме групата скандирайки името й, а момчетата напускат сцената с усмивки на лицата.
01. Scars Remаin
02. Iron City
03. Severed Reality
04. Living Weapon
05. Demonic Ecstаsy
06. Total War
07. Living In A Whirlwind
08. Tower Of The Sеrpent
09. Hunter-Seeker
Подготовката на сцената ни позволява да посетим богатия мърч-щанд и да се охладим с различни питиета. Момчетата от подгряващите банди вече са сред нас, когато в 21:30 ч. осветлението угасва.
Интродукция ни въвежда към най-новото от творчеството на ICED EARTH. Силният им нов албум предлазполага към големи очаквания за представянето му. Завръщайки се към по-старите парчета на групата Stu Block не е толкова убедителен, колкото сме очаквали от него. Но силното присъствие на цялата банда ни въвлича в едно вълшебно пътешествие. Без да използват сложни оркестрации и аудио разточителство, като в други тяхни шоута, ICED EARTH успяват да пресъздадат богатата си музика по един уникален начин. Проявявам специален интерес към екипа им по озвучаване и осветление, заради очакванията си – маскирани господа с издайнически развяващи се коси не скучаят зад техниката… Сет-листът на американците говори достатъчно сам по себе си, но аз забелязвам известно ощетяване в сравнение с предишни шоута от турнето.
Към 22:40 ни се налага да избухнем в мощно скандиране „Iced Earth, Iced Earth“. Изпълнението на нашето желание не закъснява. Jon Schaffer, привидно безпричинно, ни обещава един по-добър концерт следващия път!?! Минусовите температури в региона от около седмица, изглежда е изиграл лошата си роля върху целия екип. Култовото „Watching Over Me“ и емблематичното „Iced Earth“ са висока летво за сегашната форма на Stu. Въпреки това издивяваме като за последно. Групата се поклони и бе погълната от гъстия дим на полуделите димни машини… Малко след 23:00 ч. е. От пулта прозвучават студийни класики на ICED EARTH…
01. Plagues of Babylon
02. Dеmocide
03. Dark Saga
04. V
05. If I Сould See You
06. Disciples of the Liе
07. Among the Living Dead
08. Burning Times
09. Blessed Are You
10. Vengeance is Mine
11. Cthulhu
12. My Own Savior
13. A Question of Heaven
Бис:
14. Dystopiа
15. Watching Over Me
16. Iced Earth
Rock Thrashler
Mixtape 5, Sofia, Bulgaria
02.02.2014
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
CRASHBRAKE: Анонимните ни асимилират агресивно!
януари 24, 2014 14:25 / 2 коментара за CRASHBRAKE: Анонимните ни асимилират агресивно!
Антропоморфната традиция в научно-фантастичните филми, посветени на чуждопланетните цивилизации винаги е носила егоистично чувство за фалшива значимост на хуманоидите. Дори целокупното китайско население би изглеждало от друго измерение в сравнение с персонажите в тези поредици. Тоталната индиферентност на един чужд свят е една осезаема реалност в светлината на съвременното общество, където притискащата интерактивна обвързаност е довела до абсолютното безразличие. Срещата с другия е сведена до етикет на неразбирането. Единствената близост е близостта на чуждите… Точно този аспект на съвремието, гарниран с щипка хумор и капка измислен социум ни представят CRASHBRAKE в „Hail to the Anonymous“.
Sofia Live Club е едно такова хладно място, съчетало монументалната стерилност на стъклените посткомунистически дискотеки и фалшивия лукс на американски реквизитен пейзаж. Маси, сепарета, барове и огледала са удобни за визуална дисекция на присъствуващите, а мрака и парафиновите свещници предоставят на въображението контролирани порнографско-банкнотни насоки. Модерни радиоприлепчиви рок парчета образуват стерео ефир от плътта на пространството. Ако пилонът не седеше пред очите ми, щях да си го измисля сам. Клуб!* Видеостена грее зад доста тясната сцена, разпаложена в амфитеатрална низина, която сякаш се конкурира за внимание с другите кътове на голямото помещение. От нея строго ни гледат две големи глави, материализирали се от обложката на дебюта на артистите, чието шоу очакваме. Главите не се съобразяват с последните регламенти в контролиращото ни законодателство и благо си попушват на интервали. Отнема им час и десет минути, за да наситят атмосферата с усещане за тежкометални продукти от chemtrail кампаниите, за чиято единствена цел, всъщност, е създадена авиацията! (Какво ли не може да научи човек от фейсбук!?!)
Първо действие: Подобно на Вагнер във Виетнам, Джон Уйлямс в Star Wars и Slayer в залива, интродукцията на концерта носи ясно послание за надвиснала опасност. Съществата от CRASHBRAKE се появяват в футуристично-зловещи костюми. Привидно абстрактния фон от видеостената си раздвижва – отваря се шлюз и в панорамния „прозорец“ се вижда Земята. Въпреки, че не ползват този имидж за пръв път, момчетата са поставили всичко в контекста на изданието си и са надградили шоуто си по един много ефектен начин. Специфичният им музикален стил е наситен с изразни средства от rap културата и модерната сцена. Всички шоутата на групата се документират старателно, така че и настоящото би могло да стигне до вас във визуален вид, следователно цел на този репортаж е да прочетете нещо, което не се е случило … в класическия смисъл на думата… Докато стената – илюминатор ни показва горящ град, групата щедро озвучава със своя gothic hip-hop metal core. Традиционния за тях стрип-пърформанс, за разлика от друг път, е отчужден от момчетата и е изнесен малко встрани от сцената. (Видеоматериала от него е толкова обилен, че няма да рискувам да се подхлъзна към реализма под каквато и да е форма!) Тежките рифове са фон за рапирането, мелодичните разпявания и кораджийската агресия на вокалиста.
Второ действие: Фон на музикантите са вече природни катаклизми. Hip-hop core ни светва червената лампичка … а по-точно LED-нишките в скафандрите на CRASHBRAKE. Ескалацията на музикално равнище не закъснява. Progressive решени китарни сола, акустични фрагменти и drum & bass пасажи разнообразяват звуковия пейзаж по приятен начин. Малката сцена би могла да бъде оправдание, но при нарасналото напрежение липсата на достатъчно движение от страна на виталния компонент от шоуто започва да прави впечатление. Позиращото статуйно поведение на Ванс (v.) е подкрепено от взирането в грифа на Александър (g.). Ергономичността на скафандрите им със сигурност е оптимизируема, но кой ги е карал да идват на тази планета!?! Инструменталното парче ни разкри богатите инвенции в музиката на групата, както и смелото комбиниране на рифове и други изразни средства.
Трето действие: Ескалиращата емоционалност на всички равнища обвзема мъртвата материя и двете глави от сцената се взират в нас със лазерните си погледи. Ние осъзнаваме, че сме пасивната част от представлението, но не сме наблюдатели, а сме обект на експеримент. Завоюването чрез асимилация е подкрепено чрез раздадените ни маски на анонимните нашественици! Публика се трансформира в реплика на обложката на „Hail to the Anonymous“. Една силна, издържана и стриктно следвана концепция успешно маскира леко изпразнените откъм съдържание текстове в концептуалната цялост на представлението. Прескачаме някакъв рубикон и апокалипсисът ни пренася в компанията на забавляващи се момичета. Анонимните извънземни са всъщнос готини купонджии, бе! Нeизказана заповед „Свободно!“ ни позволява да доловим няколко ноти Tiamat, Slipknot и Limp Bizkit. Няма нищо ново под слънцето. Но както е казал теоретика на неопределеността: Само дето от време на време някой тъпак не знае това и вземе че измисли нещо ново.** 1h 17’35’’. Асимилация – завършена. Рехави подмятания „Още!“. Къде се намирате, бе анонимни? Текат надписите на шоуто.
Без взиране в сет-листи и уточнения между музикантите, CRASHBRAKE изсвириха целия си дебютен албум от десет парчета, плюс три нови песни – общо 15, от които аз чух 14 !?! (Няма смисъл да ви занимавам повече, относно ситуацията…) Музикалният стил на CRASHBRAKE е много далеч от това, което бих си пуснал да звучи в къщи. И за тях няма да е излишно да поработят върху някои аспекти от представянето си. Но това, което предлагат е продукция! Продукция с мащабен потенциал. Бих препоръчал на всеки да ги види на живо! Те са успели да надскочат егоцентричния маниер тип „рок-звезда“. Тази българска група, с това шоу трябва да тръгне на задгранично турне СЕГА!
* Нека менажиращите клубове и специално домакините от SLC да имат предвид, че репортажа е до голяма степен литературна възстановка и описанията са направени с оглед на цялостната й концепция! Може би.
** Не претендираме за коректност в цитата на Айнщайн. Но е абсолютно точен.
Rock Thrashler
16.01.2014
Sofia Live Club
Представяне на дебютния албум „Hail to the Anonymous“
на
CRASHBRAKE
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
MASTER: Космополитният гигант на Old-School Death Metal основите зарадва софийските фенове
януари 16, 2014 12:00 / 3 коментара за MASTER: Космополитният гигант на Old-School Death Metal основите зарадва софийските фенове
През 90-те години, когато Death Metal-ът ковеше стандарти, MASTER бяха едни от далечните американски гиганти, редом до DEATH, MALEVOLENT CREATION, OBITUARY, CANCER, MASSACRE… Тогава дори не съм мечтал, че ще мога да видя на живо едно толкова значимо и същевременно некомерсиално име! MASTER бяха не само брутални. Те бяха безкомпромисни. Основателят и единствен оригинален член към днешна дата – Paul Speckmann, смело предявяваше претенции, че се числи към първопроходниците в стила.
Доближаването ни до него минава през преселването му в Чехия, където той активно участва в екстремната сцена и поддържа групата си активна. Не е чудно, че съратници в софийския концерт, както и на цялото им балканско турне от десет дати, са именно чешки музиканти, които попълват дългия списък на китаристи и барабанисти, с които американския им колега е работил.
Стандартните за региона логистични спънки забавят пристигането на хедлайнера и съпорт-бандите, както и началото на шоуто. Така, че пред клуба се събираме всички, които очакваме MASTER с благоговение. Страхувах се, че няма да мога да се доближа достатъчно, за да видя бандата от максимално близо, но още там разбирам, че личната ми еуфория не се споделя от масовата публика. Ако този концерт се случваше 90-те, към петдесетината фена щяха да бъдат добавени минимум още две нули!
Към 21:20 ч. шоуто отварят пичовете от ПРОКАЗА. Може би заради многото проекти, в които музикантите участват, самата група не поддържа висока активност. От доста време не ги бяхме виждали на сцена, а и дебютът им от 2009 г. все още е самотник. А това е група-фактор в ИТГнБМ*!
ПРОКАЗА предлагат прочит също на 90-тарските стандарти в Death Metal-а. Бързи и по-бавни части от парчетата им са подкрепяни от Thrash рифове и Grind забивки, които клонираха стила навремето на различни течения. Old-school вдъхновенията са демонстрирани свободно, което тушира липсата на знакови авторски идеи. Проблемите с придвижването на чуждите гости осигурява на ПРОКАЗА удължен сет. Нещо, с което те се справят без усилие. Въпреки това, представянето им не прехвърля половин час.
Организаторите от копромафията застъпват на пост в 22:10 ч. Още интродукцията ни подготва за пълното с хумор и закачки изпълнение на COPROSTASIS. Некро-социалния линч се лее облечен в Thrash/Death/Grind звуци. Само обръщенията на Gad (v., g.) между песните, са достатъчни да запълнят каталог. (Нещо, с което трябва дружно да се заемем!) Енергичната им музика запълва петдесет минути, като получаваме и бонус парче от първия им албум извън сет-листа. Публиката е готова за гостите от чужбина, а те са вече пред клуба.
Освен, че PAST REDEMPTION своевременно обявиха оттеглянето си от събитието, сега стана ясно, че младата хърватска Death Metal група HANGED също няма да се представи тази вечер. В паузата доста фенове помогнахме за внасянето на необходимата техника от тур-буса в клуба.
Между 23:30 и 23: 55 приемаме послание от Брюксел, което не е за евроинтеграцията… (Или пък е точно за нея!?!) Младежите от DEHUMAN свирят динамичен Death Metal с разчупена ритмика. Техничният квартет определено има достойнства, без да представят нещо изключително. Те твърдят, че имат Progressive влияния, но чухме по-скоро една класическа съвременна формула на жанра. Кратката им поява на сцена не ни позволи да „хванем“ нещо по-конкретно от белгийците. Не съм сигурен и дали успяха да забият целия си сет. Но присъствието им бе доста експресивно и уверено.
Преди да забият MASTER, имам време да установя богатото разнообразие от издания, които групата представя на импровизирания мърч щанд, предлагани на прилична цена.
Paul Speckmann има уникален стил на композиране, уникален глас и дърпа дебелите струни по уникален начин. Точно от това получихме десетина минути след полунощ: Здрав, ранен Death Metal, повлиян от Brutal Thrash Metal стилистиката; Дълбоко гърлено клокочене, навяващо асоциации на Леми с дисторшън и; Предимно бързи песни, нелишени и от Black Sabbath влияния. Почти невъзможно е да се опише стила на MASTER! Той носи колкото новаторство, толкова и препратки към музикалното наследство. Продължавайки да трупат дискография, те достигат до своята квинтесенция на съвършеното парче. Неподражаемите им композиции започват да конвергират и звученето на различните парчета не носи голямо разнообразие. Зловещата дръм-машина Zdeněk Pradlovský е притиснат от ритмика, която прави реверанс към punk стандартите, което не му пречи да демонстрира способностите си.
Благият басов глас на Paul ни обяснява между песните, че Alex Nejezchleba (g.) е на годините на някои от парчетата, които свири. Социалните послания са съществена част от творчеството на групата. Без да прекаляват с движението по сцената, музикантите създават някаква приятелска атмосфера между себе си и феновете. Прави впечатление отсъствието на сет-лист, докато концерта върви гладко, без уточнявания и колебание. Бахме разходени из цялото голямо творчество на групата. Получихме drum-соло, където Zdeněk да се развихри. От вехтия бас на мистър Speckmann се изтръгваха богатство от мелодични линии – основа на песните на MASTER. Не бе пропуснато бас солото, последвано от един от най-добрите кавъри, записван някога – Death Metal обработката на „Children of the Grave“ на Black Sabbath звучи по-убедително от оригинала и на живо!
MASTER нямат велико сценично шоу. Те ни сгряха с неподправено държание и смислени послания. Неусетно преминалите час и 40 минути ни карат да викаме бандата за бис. Парчета, намерили място в няколко от изданията на групите на Paul Speckmann – MASTER и DEATH STRIKE, като „Mangled Dehumanization“ и „Pay to Die“ ни връщат към магията на ранното творчество в стила. Без фанфари и грандомански пози, хедлайнерите завършиха свиренето си за тази вечер и се сляха с феновете в клуба. Наистина големи!
Rock Thrashler
Снимки: Mrazek
16.12.2013, клуб 8th Ball, София
* ИТГнБМ – „Изгубеният траш гений на българския метъл“ – понятието е измислено от автора и се публикува за пръв път.
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
HOBBS’ ANGEL OF DEATH: Неуморните коне разстрелват! (Личният ангел на смъртта на Пешо Хоббсов кацна на осмата планета)
януари 2, 2014 17:06 / Вашият коментар
В сумрака зад немската гимназия отново се събират тъмни съмнителни типове от доста рано… Те подкрепят търпението си от околните магазини… Солидаризирам се за 500 ml. време с тях, за да се видя с хора, с които сме търкаляли касетки на тазвечершния хедлайнер още преди години, но и бързам да хлътна в клуба.
MASS CREMATION ще се представят за пръв път пред софийска публика. В 21:20 ч., класическото трио, тип – Sodom, разтриса въздуха. Blackened thrash metal-а им освен приликите с ранния Sodom, взаимства от black/death сцената и гарнира с усложнена, ритмика. Агресивно пеене, агресивна, пълнеща китара и бас без ефекти е формулата, в която композират парчетата си. Опита за общуване с феновете, изглежда бе малко прибързан и публиката все още е възприела позата на изпитна комисия. Забележителното е, че пред самата сцена подкрепата си демонстрира самия Peter Hobbs, който след първите няколко песни призовава всички да се изтеглят напред!
Забелязва се някаква постоянна структура в парчетата на варненци: Здравия thrash риф се редува с бързи black/death пасажи и почти всичките им песни имат и по-бавна част. Под рифовете често се подлага неравноделна (не искам да кажа „фолклорна“, защото не отива на стила им, но от там е взаимствана) ритмика. Агресивното пеене рядко посяга към повече от два тона. В така прецизираните си парчета MASS CREMATION не успяват да демонстрират уверено свирене и публиката отново се „отлива“ по-назад. Въпреки, че това не пречи да съберат нови фенове, момчетата също леко се сковават на сцената. Все пак успяхме да демонстрираме симпатиите си към групата, която се оттегли в 21:55 ч.
Емблемата на организаторите на концерта от Metal Force HMC – група AXECUTOR, поемат щафетата в 22:10 ч. Характерният преследван от тях blackened thrash metal стил, с който вече сме свикнали е поднесен доста стегнато. Макар все още да не могат да разгърнат двойната китарна атака, рифовете им днес са доста изчистени. Venom-ския подход е преодолян и групата се заковава в класическа thrash metal визия и свирене. Тичането по организацията се е отразило добре на Blasphemer Panzer и чуваме вокалите му така, както звучат в студийните им записи. Факт, който навреме бива „преодолян“ в името на drink’n’ metal-а, експресията на ранните им парчета, хита „Bier und Wurst“ и, естествено, кавъра на Gehennah „Piss Off, I’m Drinking“! Активното концертиране е повлияло на израстването на квинтета и към края на 40 минутния им сет лудницата е пълна.
Приятна изненада за публиката бе новия брой № 4 на безплатното (за България) култово издание Терозин, към което, благодарение на издателя – Медаров, бяха предоставени ограничен брой касети от демото на американските death-аджии Rude. Сцената в клуб 8-th Ball преживя най-мащабното си преоборудване, което съм виждал на нея. В самия клуб вече имаше повече от 100 човека, сред които: варненската агитка, гръцки фенове и дори гости от Калифорния 😉
В 23:30 ч., интродукция ни подготви за основното „ястие“. Ранното скандиране показа, че подготовка не ни бе нужна!
Както мнозина би трябвало да се досещат, Peter Hobbs е посветил групата си на поклонението на Slayer. Това превръща изначално соловия му проект, в един от най-ранните thrash групи в Австралия. А музиката му далеч надхвърля поклонението и се превръща в авторски изблик със свое лице.
След като колегите на Hobbs, чиито имена не бих рискувал да обява, забиват встъпителните рифове, предводителят им излиза на сцената. Онова младежко увлечение по сатанизма на ранните thrash групи лъха от визията на ветерана. Обърнатите кръстове, метъл имиджа, лакираните в черно нокти и тежките железа не са сценично облекло! Peter пристигна в този вид, куфя пред сцената така и бе в този вид цялата нощ след концерта! Голям обърнат кръст бе закрепен и на микрофона му. Би било тъпо да кажа, че четиримата музиканти са виртуози, но прави силно впечатление, когато някой знае какво прави на сцената. Макар в музиката им да няма претенция, лекотата при забиването на рифовете бе впечатляваща.
Започвайки с ново парче, след това групата заби добре познатите ни класики от двата си албума (’88 & ‘95). Намирайки студийните им записи за малко еднообразни, бях поразен какво многообразие от парчета и звучене могат да предложат днес HOBBS’ ANGEL OF DEATH. По-бързи, по-бавни, с по-трашърски риф и с по-радикално звучене, групата докосна пълноценно всяко метално къстче от душите ни. Мош-пита и стейдж-дайвинга демонстрираха настроението на феновете. В горещата обстановка реквизитното обърнато разпятие получи щети. Видимо смутен от това, фронтмена отбеляза, че това се случва за първи път!!! Но енергията от сцената не секна.
Без да са голямо име (в комерсиален аспект), австралийците и лично Peter Hobbs ни показаха как ветераните могат да запазят вярата, идеалите и музиката си през годините! Ако потърсите информация за групата и попаднете на снимки, знайте, че точно така изглеждат на живо пичовете. Един ранен thrash metal звучеше толкова свежо пред очите ни. Мощно и масово скандиране върна групата за предвидения бис. Всички заедно, смело изцедихме последни сили, когато малко преди 01:00 ч. отшумяха последните звуци на концерта.
Един свободен ден от турнето им, преди концерта в Букурещ, позволи на HOBBS’ ANGEL OF DEATH да ни радват с присъствието си цялата нощ в бар Black Lodge. Поклон!
Rock Thrashler
23.12.2013 г.
Клуб 8-th Ball, София
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
FIREWIND доказаха, че са световна група на софийска сцена
декември 16, 2013 16:19 / 2 коментара за FIREWIND доказаха, че са световна група на софийска сцена
Малко преди 20:00 ч., обичайната за подобни събития тълпа около входа на клуба липсва. Само няколко човека допиват питиета, които не са бира… Повечето фенове са се възползвали от отворените врати на R.B.F. и са вече вътре. Сега съм убеден, че е зима!
Съпортът на ЕРИДАН е един доста приятен момент от тазвечерното шоу, защото ще представят дебютния си албум. В 20:15 ч. боговете на звука са отприщени. Наблюдавал съм многократно групата по клубните сцени, но предвид авторските им песни и новия вокалист, очаквам нещо интересно и то не закъснява! Момчетата без проблем изпълват голямата сцена и ни даряват hard rock с текстове на български език. Те са попили стила си както от класическите имена в жанра, като Deep Purple, Uriah Heep и Rainbow така и от българските традиции в лицето на Сигнал. Интересното е, че след като е разгърнал текстовете си в white metal посока, Павлин Митев (вокал) е взаимствал голяма част от сценичното си поведение от такъв трубадур на мрака, като Dio! Доброто инструментално равнище на групата е вече стандарт за тях. Последните две песни от сета им бяха кавъри, съответно на Rainbow и на Импулс. Парчето „Гладиатор“, освен че присъства и в албума е и спомен от пребиваването на Иво Икономов (бас) в Импулс.
Сетлист на Еридан:
1.) Не ми пука
2.) Откровение
3.) Надежда
4.) Сън
5.) Пътят към прозрението
6.) Вечен живот
7.) Spotlight Kid
8.) Гладиатор
Макар да подгряваха, все пак ЕРИДАН обявиха представяне на албума си и аз не разбирам защо той не се предлагаше за закупуване? Друга „болест“ прихваната, може би, от дългия клубен живот е бруталното четене на текстовете към края на 40 минутното им представяне. Това осакати финалните щрихи на иначе зрелищното им шоу.
В 21:15 светлините в клуба угаснаха и публиката даде израз на нетърпеливо задоволство. Интродукция от пулта изведе част от FIREWIND на сцената, където избухна „Head Up High“ заедно с появата на Gus G., последван от новия им вокалист – Kelly Carpenter.
След изключително слабият им и направо небрежно записан последен албум „Few Against Many“ (2012), не знаех какво да очаквам от групата. Момчетата, обаче, бяха направили много внимателен подбор на песните в сет-листа си, като ни разходиха из цялото си творчество, наблягайки на албума си от 2008 г. „The Premonition“. Но не годината бе водеща в подбора, а динамиката на парчетата. Почти изцяло бързотемпови песни не ни оставяха време за почивка. Това направи ритмовия компонент малко еднообразен, но пък за сметка на това препускахме неуморно през немалкото им албуми и видяхме как една сериозна група подбира изпълненията си.
Това, което направи най-силно впечатление на този концерт на FIREWIND, бе гласа на Kelly Carpenter! Макар не особено известен, той е обиколил немалко европейски и американски групи. Невероятно чистите му и високи тонове разгръщаха за нов живот парчетата на гърците. Силното му присъствие, макар и ненатрапено, направи от концерта значимо събитие. Вероятно има твърди фенове, които продължават да хранят носталгия по гласа на Apollо Papathanasio, но в София отдавна не бяхме чували пеене, като това на белгиеца! Вярното и уверено представяне не напусна певеца до последната секунда.
В композиционен план, изпълнените парчета напомняха най-вече на творчеството на Yngwie Malmsteen, без това да се отразява на уникалните китарни решения на Gus G. Той смело преекспонираше активната електроника, което му осигурява едно наистина power metal звучене, съчетано с чисти тонове. Когато дойде време за китарното му соло, това изпъкна още повече и звука стана едновременно Manowar-ски и придоби своеобразна източна агресивност. Това преобладаващо средночестотно озвучаване бе в ущърб на касите, които липсваха в доста моменти. Въпреки тази дребна забележка, групата продължи да ни радва с висококачественото си изпълнение.
Bob Katsionis (rhythm gitar, keyboards) демонстрира също значимо присъствие. Освен ловкото ползване на двата инструмента, той показа по време на клавирното си соло, че съчетанието от класически фрагменти, хамънд-бленда и бързи пръсти, може да се превърне в power metal избухване. След което мощното, бързо и добре балансирано свирене на петимата музиканти продължи с нестихващ ентусиазъм. За радост на много от феновете, Gus G. щедро разхвърляше повече и по-малко „шмиргелованите“ си перца. Малко след 22:30 именития китарист направи едно преброяване, колко хора са ги гледали вече и колко ги виждат за пръв път на живо – по груба преценка 60:40. Малко след това момчетата благодариха…
Сетлист на Firewind:
1.) Into the Firе/Head Up High
2.) Destination Forever
3.) Few Against Mаny
4.) I Am the Anger
5.) Wоrld on Fire
6.) Guitar Sоlo/The Fire and thе Fury
7.) My Loneliness
8.) Losing My Mind
9.) Mercenary Man
10.) Keyboаrd Sоlo
11.) Angels Forgive Me
12.) SKG
13.) Till the End of Time
14.) Tyranny
Бис:
15.) Wall of Sound
16.) Maniaс (Michael Sembеllo cover – Flashdance movie)
17. Falling to Pieces
Разбира се, нямахме намерение да ги пуснем толкова лесно! След масово скандиране и призиви, отново прозвуча интро и FIREWIND ни наградиха с още три парчета. Не бяха малко феновете, които пееха с групата почти през целия им концерт и сега гърлата съвсем се отпуснаха. Кавърът, чиито студиен запис не бих могъл да адмирирам, очевидно също е високо ценен от феновете им. Малко преди 23:00 ч. около 150-те добре стоплени метъл маниаци приехме окончателните ръкостискания, снимки и благодарности от тазвечерния хедлайнер. Концертът надскочи значително очакванията ми. FIREWIND не са функция на един успял китарист, те са световна група в сегашната си форма!
Rock Thrashler
10.12.2013
Клуб R.B.F., София
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
30 години група АТЛАНТИК
декември 13, 2013 14:44 / 1 коментар за 30 години група АТЛАНТИК
За група АТЛАНТИК, цялата 2013 г. премина под знака на тридесетгодишнината им. Редица концерти бяха обявени като юбилейни и представящи новия им албум „Конникът на смъртта“. Знам, че момчетата бяха планирали грандиозен спектакъл към края на годината, на който специални гости трябваше да бъдат групи и музиканти, които през годините са споделяли сцената с ветераните. Изглежда такъв концерт не е реализиран в планираните мащаби и неговия по-скромен брат се случи на сцената на клуб ROCKit.

Атлантик
Без съмнение, за това събитие трябва да благодарим на Звездомир Керемидчиев (АХАТ, АНАЛГИН) от името както на феновете, така и на самите юбиляри. Освен като мениджър на събитието, той заби и с АНАЛГИН в края на тази вечер.

Sheky And The Bloodrain
Малко преди 22:00 ч., след мистериозно свое изчезване, на сцената се качиха SHEKY AND THE BLOODRAIN. Шеки (които бе и рожденник от един момент нататък…) и бандата му извървяха пътя от хиперактивната клоуниада до доброто сценично поведение. Освен доброто свирене, имаше и визия и характерния за фронтмена хумор между песните. Представени ни бяха композиции, както с английски, така и с български текстове – малко аморфни рок-метъл парчета, но доста добре стоящи за клубна обстановка. Предложените кавъри на ФСБ и QUEEN също бяха подходящи за повдигане на настроението. Шоуто бе осакатено единствено от взирането в стойката с текстове на някои парчета. След 7 песни, последната, от които бе „Show Must Go On“, 40 минутния им сет завърши и бяха изпратени с овации.

Димитър Димитров – основател на Атлантик
Изненадващо или не, група АТЛАНТИК се качиха втори на сцената малко преди 23:00 ч. Въпреки, че бяха обявили, че ще свирят и кавъри, като юбиляри със сериозен стаж, те казаха от сцена, че ще наблегнат на авторското си творчество. По-ранни и по-късни power metal парчета бяха прекъснати от емоционално изказване на човека зад барабаните – Иван Лазаров. Макар и да се представяха със самочувствие, вокалистът им Александър Младенов твърде често обръщаше гръб на публиката. След осем песни, последните две от които с английски текстове, основателят и китарист на бандата – Димитър Димитров доста срамежливо поиска одобрение от феновете и след като го получи, приключи сета изненадващо скоро с кавър на DEEP PURPLE „Perfect Strangers“.
В 23:50 вече наблюдавахме група ТОРНАДО. Забележителни като инструменталисти и с чудесен певец зад микрофона, групата успя да демонстрира изключително качественото озвучаване в клуба. Доста прилепчивата им клубна музика за ухото, обаче е далеч от моите вкусове и в съчетание с направо захаросаните им любовни текстове ми позволява да се поразсеям. Момчетата не досаждат с програмата си и след изпълнението на радио-хита им „Свободен“ (5) отстъпват сцената към 00:15 ч.

Аналгин
След 00:30 ч. Звезди и АНАЛГИН доказват, че не са случайна група. Въпреки, че студийните им записи за мен са твърде алтернативни, на сцена те раздават чиста метъл енергия, с много движение и приятно шоу. В началото на сета чухме добре познати песни, а към края му, една поредица от нови композиции, които предстоят да бъдат издавани. Едно лежерно отношение без излишни претенции, някак доближи публиката до групата. Кавър на OZZY „Perry Maison“ (7) заключи музикалната част на събитието в 01:10 ч.
Така понятията „юбилеен концерт“ и „разнообразен клубен фест“ се сляха в едно.
Rock Thrashler
04.12.2013 г., Клуб Rock It, София
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Кота нула: URIAH HEEP (11.08.1988 г.)
ноември 8, 2013 12:21 / 11 коментара за Кота нула: URIAH HEEP (11.08.1988 г.)
Гласовете на маститите, фосилизирали деятели на дирекция „Музика“ продължават да се носят като ехо на отминалото светло бъдеще така, както и политическата ни класа е зверска отживелица. И до днес продължаваме да чуваме колко развита е била музикалната ни сцена и какви световни имена е успял да събере най-вече „Златния Орфей“. Що се отнася до западния свят, до България бяха довявани само изпълнители, които бяха достатъчно безлични, достатъчно захаросани и с достатъчна липса на послания, за да преминат високата летва на цензурното обезличаване. Същевременно, както и днес се случва, естрадните карикатури нагло ограбваха световните рок имена в „творческите“ си напъни. После ги пренасяха в съветска Русия, където наистина ги смятаха за добри. Никой не може да измести RAINBOW от върха за най-ограбвани групи, но веднага след тях се нареждат и URIAH HEEP.

Въпреки, че всички „знаехме“, че през 1988 г. това е само сянката на една велика група, точно този концерт е пресечна точка на прераждането на рок културата ни. Според мен, това е и първият значим концерт, който от днешна гледна точка е много показателен в много отношения. Лично за мен, това е и ретро репортажа от кота – нула в концертния ни живот. За това и встъплението ми е наистина ретро, но необходимо да се изкаже, за да продължим … така да се каже, начисто.
От днешно гледище можем да кажем, че за URIAH HEEP 87/88 е период, през който групата реформира състава си и остава стабилна поне до 2007 г. Желанието на ветераните в състава Mick Box (g.), Trevor Bolder (b.) и Lee Kerslake (dr.), както и на новаците Phil Lanzon (kb.) и Bernie Shaw (v.) е да върнат славните години на бандата, защото чувстват силата ѝ и имат вярата в необходимостта от нейното съществуване. Днес само клавишите и палките са поверени в различни от този състав ръце. До голяма степен те успяха! А една немалка група стъпкани фенове успяхме да видим началото на това прераждане!
За някои почитатели, посещението на този концерт е било като да се смесиш с тълпата за да разгледаш газовите камери отвътре през 43 г. … В София на всеки, който се е задържал повече от 5 мин. на Попа му се извършваше милиционерска проверка и записване на данните. Във Варна арестуваха за какъвто и да било рок атрибут, снемаха отпечатъци, „респектираха“ в количества по преценка на униформения и глобяваха колкото пари носиш, независимо от сумата. Хората, които искаха да знаят какво се случва с комунистическия лагер, четяха руска преса… В нашата преса още се лееше светлото бъдеще и заводите пееха, въпреки третия фалит на държавата. И изведнъж? Концерт на URIAH HEEP! Моята крехка младост все още не е толкова осведомена и аз попадам на това събитие в безметежно щастие.
Концертът е обявен за 21:00 ч., но масово още към 19:30 ч. пред трите отворени входа на стадиона са се събрали хора. Няма драконовски мерки по проверката и влизането е нормално. От ентусиазъм влизам доста рано, но установявам, че вътре вече има доста хора. Зрителите са настанени само на централната трибуна на стадиона. Половината от крайната пътека е с монтирано ограждение. Предния парапет е границата до която може да има хора. Голяма сцена е построена зад червеникавите, гумени пътеки за атлети, ограждащи полето на стадиона, които са с видими деформации от експлоатиране. Позиционирам се в дясната страна приблизително в средна височина на трибуните.
Вероятно има хора, които помнят унифицираните квадтатни седалки по всички стодиони в България, изработени от бакелит и представляващи квадрат 40 х 40 см. с две дупки и един процеп на тях. Малко преди 21:00 ч. на една такава седалка стояхме прави четирима души, които не се познавахме. Никога не излязоха данни колко човека са посетили събитието, но билети се продаваха, докато се купуват и „кошарата“ бе препълнена. Пред стадиона имаше автомобили с регистрации от цяла България. Зад огражденията на страничната пътека имаше кордон от милиционери през половин метър. Пред трибуните бяха по- на рядко. Стадионната уредба ни предупреди, че за реда на стадиона се следи с видеокамери. На покрива на единствания по онова време блок до стадиона, който още беше строеж, стърчаха двадесетина души. Августовското слънце все ощи хвърляше зарева, когато прожекторите на стадиона го засенчиха.
Съвсем по часовник, групата излезе в уреченото време. Магията на рок-концерта ни заля – една отприщена експресивност, която не можеше да се види на концертите на българските еквиваленти на бандата. Проблемите с озвучаването (за които четох по-късно) не стигаха до възприятието ми – аз долавях достатъчно през телата на хората около себе си. Поне половината от песните дотогава даже не бях чувал и на запис, но очарованието бе достатъчно. Хвърлили мощна енергия, URIAH HEEP гледаха една притисната и обездвижена публика пред себе си. Няколко заловени да прескачат оградата… Покрива на съседния блок беше обезлюден… След една дузина песни, Bernie Shaw слиза от сцената и започва да тича като атлет по розовите (на тази светлина) пътеки за атлети пред публиката. По това време той бе малко по-пълен от сега и това е малко комично, но той иска да окуражи феновете. След едно „кръгче“ събиране на овации дисциплината не се разваля и той сочейки огражденията крещи без микрофон:
– What’s that bull-shit?
Връща се на сцената и концерта продължава, но при следващото разпяване Lee Kerslake дръпва един микрофон и започва да скандира „bull-shit“ с ритъм, докато публиката не започна да му отвръща на всяко „bull“ със „shit“. На другия ден изданията-официози масово писаха, че изхабените URIAH HEEP са накарали малоумната публика на това лишено от естетика събитие да крещят „Лайна!“, без да разбират какво казват!!! Облъчената от светлина сцена и прикованата публика изглежда останаха непонятни за членовете на бандата. Бяха запознати, че „July Morning“ е неофициален празник в България. И ние празнувахме вътре в душите си. Спретнати като за театър, кротки като в опера, сърцата ни крещяха от кеф. Ние също не разбрахме негодуванието на групарите и те слезоха от сцената след едночасово изпълнение. Без стон очакваме какво ще се случи – може би антракт? Стадионната уредба ни приканя да напуснем спокойно пределите на стадиона. И ние бавно се заизнизвахме.
Показаха ни западната култура от един организиран с наклона на трибуни обор. Сигурен съм, че е съществувал и известен риск, освен ако „Академик“ не е проектиран за ядрена атака!?! Бе направено доста и за да се осакати шоуто на URIAH HEEP. В годините остана мълвата колко е било зле, а за помията във вестниците няма нужда и да споменаваме. Е, концертът отвори една нова страница за феновете, а оборче в душите си някои хора носят и до днес. Но те не бяха в големия обор, тогава.
Без официална информация, само дочухме, че после групата е обиколила окръжни градове из България, където концертите са протекли по-добре. Някои са били организирано посетени от казармени поделения! Последния концерт е бил в Кюстендил, където софийски маниаци казаха, че са се раздали за два часа!
Концертът на URIAH HEEP в София не беше грандиозен. За нас, обаче, бе голям. И днес е може би още по-голям. Рапорт – даден.
Rock Thrashler ©
TOS002/RTH004
11.08.1988 г.
Стадион „Академик“, София
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Рок фестивал 25.05.1990 г. (Гостуването на STORMWITCH & TALION)
октомври 7, 2013 15:41 / 7 коментара за Рок фестивал 25.05.1990 г. (Гостуването на STORMWITCH & TALION)
Лятото на 1990 г. СоциализЪмът все още може да се помирише във въздуха. Рок музиката уж се свири свободно, но инерцията подсказва на всички, че това не е така. Усещането, че се прави каталог на рок-феновете е доста реално – кой да предположи, че 2012 – 2013 г. чувството за следене отново ще ни владее… Пост-номенклатурата започва да се опитва да асимилира рок-културата и да я опитоми ако е възможно. Слухът за голямо рок събитие към края на лятото се предава от уста на уста. Ентузиазмът на феновете е подобен на този от първите опозиционни митинги – ще правим нещо забранено, бунтарско, преследвано. Няма радио реклама, плакати липсват, интернет е в бъдещето… Тази способност на този тип фенове да изграждат информационната си мрежа ще изиграе лоша шега на бъдещите организатори на концерти, които ще продължават да смятат, че рок концертите нямат нужда от реклама… Седмица преди събитието идват официални съобщения, че ще има горям рок-концерт с много чужди гости. Първо го обявяват по радиото, а ден преди концерта, в ежедневниците обявяват, че заради късното приключване на събитието, ще бъде осигурен транспорт за публиката след концерта!
Слухът и официалната информация, че на 25.09.1990 г. ще се проведе фестивал с участието на чужди групи, вече е достигнал до много хора. Стичащите се към стадион „Академик“ дори не са сигурни, че събитието ще се случи! За пръв път зървам плакат за фестивала пред самия стадион, около импровизираните каси. Групите са изписани с оригиналните им лога – това се случва за първи път в България! Още ранния следобед около стадиона има много хора в съответното облекло и съответните бири… Милиционерското присъствие бързо расте.
Закупувам си билет – на къса, който трябва да е с надпис „контрола“, седи логото на КОНТРОЛ. Получавам и значка на вестник „Ритъм“. Влизам предварително на стадиона, защото не искам да изпусна нищо. Фотоапарати не се допускат, а и аз нямам толкова луксозна вещ. Между трибуните и полето са отворени два свързващи входа, които са и нещо като контролни постове – с цивилна охрана и милиционери. Вътре все още има доста свободно пространство, а сцената представлява просто един гол подиум. Озвучители и сценични работници се суетят. Времето е приятно. Няма наливна бира, няма сандвичи, тоалетните са … в онзи безхаберен вид… Има стабилни ограждения пред подиума, на разстояние около десетина метра!
С (не)известно закъснение, на все още празната сцена излизат млади момчета. Концерта е с водещ!!! Обявяват група АТАКА, която ни се представя на фона на небето. (Стадион „Академик“ се намира на хълм, а сцената наистита е гола!) Озвучаването все още не е готово. Групата ентусиазирано свири някакъв вариант на heavy metal, който не се чува много добре. Хората продължават да влизат на стадиона.
Когато триото ДЕМОН излиза да свири, на сцената се поставят прожектори и се опъват кабели. Групата е активно концертираща по „криминални“ сбирки и не е непозната на метъл феновете. От очуканата си и боядисана с блажна боя китара, фронтменът им изтръгва пасажи от класически произведения. Умело ги гарнира със здрав thrash metal! Пее се на български език. (Нещо подобно днес може да чуете от варненците ХАДЕС.) Звукът бавно започва да се чува и подобрява. Сръчни работници издигат прожекторите с лебедки на техните стативи. Около групата „растат“ тези съоръжения и без да съм бил на големи фестивали, знам че гледката е сюрреалистична… На единствения отворен вход вече има сериозен наплив. Откъм него струят непрекъснато хора, които се оплакват, че проверката е като на граница и се влиза адски бавно.
Сцената добива някаква степен на окончателност за обслужващите я и трескавото суетене губи устрем. Група ОГНЕН ЗВУК е нещо като саундчек на фестивала… Звукът гръмва със сила. Избрали да следват glam metal движението, техният апогей все още беше в бъдещето. За сега слушахме една малко плаха банда с мелодични метъл парчета. Пред огражденията се събират вече повече хедбенгъри и момчетата се отпускат за една класическа метъл визия. Два лунохода (прозвището на патрулните коли на народната милиция) ненатрапчиво стоят далеч зад сцената в другия край на стадиона. По голата поляна се разхождат български музиканти, които са вече култови за нас личности.
След малко по-дълга пауза на сцената са легендарните вече групари от КОНТРОЛ с класическата си визия от обложката на първото им издание – една страна на плоча: пижама, ушанка с оксиженистки очила, ученицеска униформа, карирано (ще рече – дисидентско) сако. Мнозина от нас се сблъскваха със шоу за първи път. Дебилизмите на фигуриращия като водещ щяха да доведат до появата на онова парче, в което се пее „…сънувах концерт на Venom с водещ Кеворкян…“ Публиката е вече над 3000 човека и пригласянето с КОНТРОЛ е масово. Не вярваме, че може да крещим с пълно гърло на „100-150“ и избухваме с „Обичам те, мила!“. Такъв риф до скоро е бил престъпление! Макар, че е още светло, мижаво проблясват прожектори. Настроението става като на фест и хората са в трескаво щастие. Прииждащите не секват.
През 1990 г. бе стандартно на изпълненията на ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД публиката да е преобладаващо метална. Текстовете и агресивното изпълнение осигуриха безконтрастната смяна на сцената. Групата все още не беше толкова доминирана от Васко – кръпката. Той още ходеше наистина с кръпки, а там бяха и другите силни музиканти от класическият им периот. Rock’n’roll веселието осигурява повече усмивки сред присъстващите. „Няма бира“, наистина – пригласяме искрено! Публикато вече е доближила окончателната си численост. Трудно ми е да преценя каква е тя, но мисля, че числото 4500 е близко до реалността.
Още визията на поляците от KARIZMA ме отблъсна. Чувството ми не ме подведе и от сцената започна да се лее някакъв рок в доста соц. маниер. Звукът се изчисти окончателно. Публиката охладня към изпълнението и всички се разсеяхме и огледахме. Имаше успели да прекарат през ситото на входа питиета. Но прекалилите с тях се извеждаха от милиционери и откарваха с патрулки без излишни ексцесии. По-късно научихме, че са ги освобождавали малко по-встрани от стадиона. Зад сцената се появява скеле и е спуснато някакво платно.
На сцената излизат VITACIT. Очакванията ми от групата с най-нечетливо лого са завишени. В България вече притежавахме плочи на групите от Чехословакия CITRON, ARACIN и TITANIC и знаехме, че географията влияе на качеството на метъла… Гостите свирят мелодичен Thrash Metal с текстове на чешки език. Подобни са на TITANIC и доста ми се нравят. Публиката, обаче, ги приема по-хладно и сета им ми се струва къс – може би 40 минутен. Както и целия фестивал, VITACIT са позабравени, но на мен ми останаха в съзнанието с визия, свитене и приятен метъл.
ЕРА са вече легенди. Те редовно свирят пред феновете си от 1988 г. Излиза ранния им състав воден от Любо Малковски. Всички метъли се разпознавахме в речитативния им хит „Тиквата“! Почитателите на най-твърдия звук размятат коси от предния ред на огражденията до средата на трибуните. Мрака се е спуснал и това отприщва дивите ни фантазии за метъл концерт. „Бюрокрация“ – сякаш сме готови да разкъсаме някой! Озъртам се и виждам само ухилени физиономии. Осъзнавам, че и аз си проветрявам кътниците, докато размятам глава. Десетки светлини къпят сцената в цветни нюанси. Блясват и мощни водещи прожектори – пред огражденията вече има камери и телевизията снима! Програмата не предвижда бисове.
Следват АХАТ. Повече мелодия, по-прецизирано и музикантско присъствие. Групата обединява различните фенове и всички се извисяваме от епичните философски послания. Пред нас има движение, сценично облекло, общуване с публиката и убедително представяне. „Походът“ ни кара да се гордеем, че имаме такава група. Накрая всички убедено твърдим, че сме черната овца… АХАТ са в апогея си. Нямам повече думи… Концертът скоро трябваше да „прескочи“ желязната завеса и този сет беше един достоен трамплин.
TALION е дума, изразяваща накратко сентенцията „Зъб за зъб, око за око“. „Талион“, гордо каза водещият. „Тълайън“, представиха се те въпросително гледайки гърба на несъстоятелната персона. Английският квартет излезе със самочувствие. Здравия риф направо ни отвя! Върху традиционния английски heavy metal, бандата слагаше рифове и саунд, до голяма степен вдъхновени от METALLICA. Това бе празник за ухото и въпреки, че ни бяха неизвестни, ние попивахме от онази далечна сцена, където нещата се случваха… Легендарни модели инструменти виждахме за първи пат в България… За щастие мога много лесно да ви убедя в качествата на групата: Съществува един сайт за слушане на класически Heavy Metal групи – www.metal-samples.com. Дори днес, като чуете какво са правили, ще разберете как е прозвучало откриващото сета и албума им парче „Killing The World“! Към края на 50 минутното представяне, ни обещават да се видим пак. Никой не вярва. Но четири месеца по-късно ще ги гледаме по-отблизо и в двата дена на рок-фестивала „Рок уикенд с Неделя 90“, проведен в летния театър в … Парка на свободата (понастоящем и преди това – Борисова градина).
Вече е около полунощ. Част от публиката не издържа толкова дългото събитие, но хората продължава да са значително количество. STORMWITCH ни заливат с мелодичен Heavy Metal. В репертоара им има както енергични парчета, така и балади. Отпред има фенове, които пеят заедно с групата. Представят ни едно истинско свое шоу, което трае към час и половина! Мелодичният им hard’n’heavy metal покорява с разнообразие и специфично звучене. Изглежда водят и саунд-инженер за това участие!!! Пирът за сетивата умори всички ни и изпращаме германците като в захлас. Не, че нямаше възгласи пред огражденията, но заради късния час, германците ни спестиха театралното прибиране за бис. Едва ли имаше някой, който да не смята, че е присъствал на нещо изключително.
При разотиването, отварят три входа на стадиона. Минавам през централния, защото искам да запазя едно лого на КОНТРОЛ за архива, а тях вече ги търкаля вятъра. Четирите плаката за събитието са необикновено здраво залепени и ъглите им вече са увредени от опитите на колекционери да ги запазят за себе си. Беше два часа след полунощ. Отвън ни чака още една сюрреалистична гледка! Целият паркинг е пълен с рейсове „Икарус“ на градския транспорт. Шофьорите сънено търкат очи. На всеки автобус има име на някой от крайните квартали на София или просто пише „центъра“. И до днес се чудя, кое е било повече – мисълта за феновете или страха, че сме много хора с отворени очи!?!
Rock Thrashler
Ретро репортаж TOS001/RTH083
София, Стадион Академик, 25.05.1990 г.
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp
Ретро репортажи – встъпление
октомври 7, 2013 15:28 / Вашият коментар
В рок историята на България има наистина значими събития. Те са свързани както с емблематични гостувания, така и с родната ни сцена. Бунтарското съществуване и полу-легалните изяви на явлението рок и специално на метъл жанровете, е покрило някои от фактите около израстването на сцената повече с апокрифност, отколкото със забрава. Бих искал на някои да припомня, а на други да разкажа, за концертите, които си е струвало да види всеки.
Някои от нещата, които си спомням са толкова приказни и сякаш нереални, че драгия читател ще ме извини за допусканите неточности. Това ще са едни лични разкази за преживяното, но ще се стремя да са максимално близо до реалните събития! Без съмнение, съвременната информационна среда ще ми помогне да възстановя и обогатя разказа си, както и да вмъкна някои свои мисли за битието… Но основата, върху която ще градя са моите спомени, някои записки, които съм водил и колекциите ми от билети, плакати и музикални издания.
Заповядайте във вълшебният свят, който всъщност се случи!
Rock Thrashler
Споделяне:
- Share on Telegram(Отваря се в нов прозорец) Telegram
- Share on X(Отваря се в нов прозорец) X
- Share on Facebook(Отваря се в нов прозорец) Facebook
- Share on LinkedIn(Отваря се в нов прозорец) LinkedIn
- Email a link to a friend(Отваря се в нов прозорец) Имейл
- Отпечатване(Отваря се в нов прозорец) Отпечатване
- Share on Reddit(Отваря се в нов прозорец) Reddit
- Споделяне в Tumblr(Отваря се в нов прозорец) Tumblr
- Share on Pinterest(Отваря се в нов прозорец) Pinterest
- Share on WhatsApp(Отваря се в нов прозорец) WhatsApp






























































































































































