The Other Side

Начало » Posts tagged 'Rock Thrashler' (Страница 12)

Tag Archives: Rock Thrashler

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

Desert

Неконвенционален Heavy Metal празник из дебрите на източна Европа (DESERT, WINTER`S VERGE и THE A.X.E. PROJECT)

ноември 16, 2016 13:16 / Вашият коментар

Малко преди 21:30 ч. симфонично интро ни поканва за сета на българското участие на този концерт. THE A.X.E. PROJECT са ни подготвили порция технична симфо-красота, каквато те умеят.

По-малко от година по-рано, групата ни представи новият си албум „Stories from a Lost Realm: Part Two“ в скромна обстановка. Стъпили на стабилността на тази си формация, THE A.X.E. PROJECT ни се разкриват в актуалното си състояние, добавяйки и нов прочит на старите си търсения. Sympho Metal-ът им е ритмично обогатен, докосващ оперните похвати, но и бягащ от тях, красиво хармонизиран, но и агресивно подчертан. Макар да имат своето лице, момчетата и дамата са се прицелили в епицентъра на стила. Съсредоточеното им внимание към детайлите ги е подхлъзнало към оголване структурата на композициите, липсата на диалог между инструментите и подчертано солови изяви на разработени композиционно изяви на инструменталистите. Маниер, които ги сродява с ранните творби на LACRIMOSA.

The A.X.E. Project

The A.X.E. Project

Личи, че музикантите са подготвили сериозен саундчек, който да осигури тези подчертани партии на инструментите. Смазващите барабани ни въвеждат в по-агресивното лице на групата. Солата разцъфват в кресчендо истерия. Личният пулт на клавириста го изкушава и партиите му доминират на места със силата на основен инструмент. Чисти ноти се разпиляват подчертано в ушите ни, изоставяйки мистиката на едно по-общо звучене. По-баладични и по-рифови моменти се редуват, за да ни доставят удоволствието от спектакъла. Времето им неусетно е изтекло между нотите и групата скромно ни оставя в прегръдката на аутро от пиано и съпровод.

The A.X.E. Project

The A.X.E. Project

THE A.X.E. PROJECT представляват зрял музикален продукт. Зрялост, постигната с цената на разочарования. Иска ми се момчетата и момичето да направят още една крачка към феновете си, за да достигне достойният им sympho metal до повече хора! За една година не успявам да се сдобия с новия им диск по начина, по който си го представям…

Сетлист THE A.X.E. PROJECT:
Intro
01. Fear The Angel
02. Wall Of Silence
03. Frosen Eyes
04. Sunrise
05. Ancient Earth Suite
Outro

Когато осветлението отново се приглушава, кратка буря с отзвуци от клавири ни подготвя за по-голямата буря на класния Progressive Metal! Близки до сърцето ни хармонии разгръщат светове, без ухото да долавя плагиатство в музиката на WINTER`S VERGE. Изключително силният и уверен глас на George Charalambous ни разхожда между разпяти канта и Power Metal пулсации. Песните обгръщат разнородни стилове, артикулирайки както епики, така и Speed избухвания.

Winter`s Verge

Winter`s Verge

Върху цялото това композиционно богатство са залепени два трака от лаптоп, подобно на пиявици, изсмукващи жизнения сок на музиката! Дразнещо доминантен клавир поддържа тоналната плътност, а хармонизирани хорове имат претенцията да отразяват дори настроението на феновете. Понякога някой от прилепените тракове се трансформират в симфонизирани цигулкови пасажи или компоненти като от филмова музика. Връх на натрапливостта на неизсвирените сегменти се постига в парчето „Captain`s Log“, където на практика двамата китаристи скучаят пред погледите ни, а постигнатото звучене е далеч от перфектното!

Winter`s Verge

Winter`s Verge

Иначе кипърската банда постига високи резултати в композиционен план, като реалният глас на вокалиста и добрите бекове, предлагани от басиста са сред основните им достойнства. И ако първата част от сета им преминава в по-хомогенен Power/Progressive Metal, във втората момчетата разгръщат експериментаторският си дух. Новото им концептуално ЕР е представено от почти Folk Metal песен. С „I Am Wolf“ кипърци ни демонстрираха твърд, съвременен метъл със симфонизации. Кавърът на MAIDEN не бе нещо повече от средностатистически, но ако не бяхме преминали на зимно часово време, щеше да е точно на място.

Winter`s Verge

Winter`s Verge

Забележително бе не само богатото преживяване, което ни осигуриха WINTER`S VERGE, но и старанието им да общуват с нас на български език! Това топло внимание, което ни осигуриха, може би дължим и на техния фен, който си е татуирал логото им на ръката си, но всеки се почувства уважен от една забележителна група. Квинтетът ни награди с парче, което по принцип не изпълняват на това турне! Богатата полифоничност на албумите им, обаче, не може да бъде предадена качествено чрез простото добавяне на тракове. Смятам, че китаристите им трябва да преодолеят скуката чрез самоинициатива и да поемат полифоничността в свои ръце, за да превърнат групата си в световно явление!

Winter`s Verge

Winter`s Verge

За последната си песен публиката бе обучена да припява. Епиката в MANOWAR-ски стил не, а повече в стила на WIZZARD, с богатата си ритмика ни изведе от завладяващия свят на WINTER`S VERGE. Освен с приятната емоция, оставаме и с обещанието за нови срещи.

Сетлист WINTER`S VERGE:
Intro
01. Eternal Damnation
02. The Father`s Vow
03. I Swear Revenge
04. Captain`s Log
05. Pirate Hound
06. I Am Wolf
07. 2 Minutes To Midnight (Irom Maiden cover)
08. Reborn At Dawn
09. To You I Sail Tonight

Пространно интро като от филм за източна империя, обгръща обстановката след 23:30 ч. Израелците DESERT изскачат на сцената с класическа Heavy Metal визия, като от средата на 80-те. Музикалните им търсения обхващат същия период, но и не само него. Слушаме съвременен квинтет, вкоренен в стандартите на стила.

Desert

Desert

DESERT също са подготвили реплики на български и общуват активно с публиката. Шоуто им е много класическо, но пък изпълнено без забележки! Няма взиране в грифа, колебание в хедбенгинга или статични моменти. Стилът им до голяма степен е повлиян от трубадурския Heavy Metal на BLIND GUARDIAN. Мощните рифове доминират през повечето време и обработения баритон кове посланията си без префинена прецизност и често с известна лековатост в тескстовете, в противовест на сериозните си парчета. На два пъти (в „Never Regret“ и „Invincible“) се промъкнаха твърде мелодични мажорни мелодии, докосващи по-популярните стилове в музиката.

Desert

Desert

DESERT също не пропуснаха да подплатят сета си със семпли на кийборди, виола и фонови клавирни пасажи, но това не бе направено по натрапчив начин и бе доста по-рядко от преходната група. В средата на сета им бе предвидено и соло на барабаните, което бе изпълнено в класическия за 80-те маниер на демонстрация на техника и леко разпяване на публиката. Към края на представянето изплува и по-агресивната страна на израелците, с по-ниско пеене и докосваща повече стандартите на SABATON. Кавърът на ACCEPT, освен че влизаше в тази група, бе интерпретиран доста сполучливо!

Desert

Desert

Дали заради късният час или и заради делничният ден, DESERT не получиха заслужаващото внимание към края на сета си. Намаленото количество фенове ги изпратихме подобаващо, но не достатъчно убедително, заради рехавостта ни.

Сетлист DESERT:
Intro
01. Assassin`s Fate
02. Son Of A Star
03. Massada Will Never Fall
04. The Wolf`s Attack
05. Never Regret
06. Drum solo
07. Flying Dutchman
08. Lament For Soldier`s Glory
09. Balls To The Wall (Accept cover)
10. Invincible
11. Letter Of Marque

Често чувам напоследък, че липсвали качествени концерти в сегмента на класическия Heavy Metal. Чувам го и от музиканти, които оплакват присъствеността, но не ги видях на този изключително класен концерт. Концерт, който би задоволил и търсенията на носталгично настроените фенове и на тези, които искат да чуят съвременен вариант на стила! Но, някакси, не успяваме да открием събитие, където не можем да си припяваме „Smoke On The Water“, „2 Minutes To Midnight“ или „Balls To The Wall“? О, извинете! Последните две можеше да си припяваме и на този концерт! Но доста хора пак не успяха да го открият…

Rock Thrashler
02.11.2016 г., Live & Loud

Dopethrone

Когато разгърнем началните страници на новото издание на музикалната енциклопедия (DOPETHRONE и GODSLEEP)

ноември 4, 2016 19:02 / 2 коментара за Когато разгърнем началните страници на новото издание на музикалната енциклопедия (DOPETHRONE и GODSLEEP)

Докато 21:30 наблежаваше, музикалният фон неусетно се смени с брум, примесен с човешки гласове. Това бе въведението ни към света на небезизвестните в България GODSLEEP. Въпреки подражателският характер на елинската рок школа и въпреки редовните си изяви, момчетата представляват свежия прочит на Stoner традициите и авторското мислене в тях, като винаги успяват да ни изненадат с нещо допълнително към музиката, която правят!

Godsleep

Godsleep

Тежките дропнати китари ни повеждат в сюрреалистични картини, избягали от тягостните усещания. Хипарски Psychadelic хармонии се вмъкват сред Rock`n`Roll структури, насищат се с ехо и контролирани микрофонии и се увенчават с много агресивни, почти core вокали. Вълшебната амалгама е пленителна с богатството си от влияния. Blues базирани сола боравят с тишината не по-зле от със звука и оголват на места натуралния бас. Ненатрапчивата китара, всъщност, е основен похват в изразните средства на гърците. Озвучителят, който водят със себе си, потапя всичко това в мъгла от реверберации, създавайки усещането за музика от подземията.

Godsleep

Godsleep

Сетът на GODSLEEP върви слято, с редки паузи. От сега ще ви кажа, че докато анализирах съсредоточено музиката им и слушах смените в тоналността и ритмиката, наброих към девет парчета, а се окоза, че квартета ни е изсвирил шест! Сложните им композиции съчетават различни инструментални части по начин, по който не е ясно къде свършва едно и започва друго парче. В музиката им има цитати, но именно това преливане на влияния ги прави интересни и приятни за съпреживяване. Дали ZEPPELIN влиянията ще преминат в неравноделни северняшки (да не ги определя като български…) ритми или докато съчетава Sid Barett-FLOYD настроението с по-неистерични влияния от DOORS, Kostas ще слезе сред публиката, представлението търпи своето непрекъснато развитие и обновление. Ако бъдем подканени да танцуваме, CREADANCE… звученето ще деградира до класическа Blues схема.

Godsleep

Godsleep

На края на своето представяне GODSLEEP ни зареждат с дълъг, ранен BLACK SABBATH-овски Blues, който се ритмизира и ни извежда през дълъг и шумен край на песента, като от концерт на THE WHO от 70-те. 45 минути истинска магия, стъпила на различни времеви опори сякаш ни се усмихва! А сетлистът на групата е надраскан небрежно на ръка върху лист, който или е изваден от някой древен архив или е произведен по специална ретро технология.

Сетлист GODSLEEP:
01. I Want You
02. Thirteen
03. The Call
04. Mr. Black
05. This Is Mine
06. Wrong Turn

Малко след 22:30 ч. осветлението се приглушава, празната сцена започва да се изпълва с дим, а от колоните звучи 50-тарско кънтри-рокабили. Макар самата песен да е записана 1967 г., тя носи определено традиционното звучене на американска провинция и тънко възхвалява алкохолната консумация. Сенките на триото DOPETHRONE изплуват от мъглата и свистене на чинели отключва взривяващ Death`n`Blues! Мощна китара с агредивен дистър, поднесен с ефекти бас и максимално агресивни вокали стъпват по клишетата на blues схемата, за да произведат неповторимо впечатление и да внесат рязък контраст с интродукцията. Мощния ефект ни блъсва агресивно. Получавам усещането, че LEMMING PROJECt свирят кавър на Willie Dixon!

Dopethrone

Dopethrone

Актуалната музика на DOPETHRONE е стъпила и с двата крака в блус схемата, като почти всичките им парчета са подчинени на такъв подход. Агресивният Death Metal саунд допълва концепцията им и именно той разделя феновете на stoner движението в оцеката към канадците. Моето ухо мърка от задоволство…

– Да не сте се скапали тая вечер? – Пита ни ревящия шестструнник Vince, докато размесва съдържанията на шише уиски и кен бира в стомаха си. (Тук ще спестя коя точно дума използва…) Ние се съвземаме от началния досег с бандата и приветстваме момчетата. Обявяват следващото парче, добавяйки думата…

Dopethrone

Dopethrone

Малко по-динамичната песен ни отвежда към звученето на CATHEDRAL, докато отблясъците в гласа на Vince докосват вече Tardy звученето (OBITUARY). Дотук опоменатите характеристики на музиката на DOPETHRONE почти напълна изчерпват азбуката на структурите, които градят. Но това е напълно достатъчно, за да изразят идеите си и да изградят своя уникален стил. Blues и агресия са забъркани в пестелива комбинация, за да изрази един гневен поглед на света. Поглед от пивницата, където езика е груб, страстите силни и музиката – шумна.

– Песен за скапаните задници… – Въведени сме в шестия трак подобаващо. Нотния анализ е приключил и можем вече да се отдадем на смъртната блусариада, лееща се от сцената!!! Да, песните придобиват своя лимит на изказност, обусловен от известен минимализъм, но са искрени. Контролираните микрофонии допълват пейзажа. На парчето, което е програмно за стила на DOPETHRONE – „Scum Fuck Blues“ са поканени гост вокалисти – всички, които биха се включили. Не сме толкова подготвени с текста и на помощ се притичва част от пътуващите с тура. Избистрят се, но и се изчерпват Blues влиянията на групата в следващите няколко песни.

Dopethrone

Dopethrone

– Вие, скапани задници, искате ли още или какво? Казвам ви „скапани задници“, защото много ви обичам! – Отново ни представя ботевата си пламенност вокалистът…

Тук групата демонстрира, че Funeral Doom похватите, както и вдъхновението от BLACK SABBATH не са им чужди. BLACK SABBATH звученето, обаче, се изражда в гавър на обичания сред почитателите на евъргрийните Bill Withers…

Искаме си биса! „Още едно, скапаняци.“ – успокоява ни фронтмена. Blues е парчето, но от онзи бял блус, който ще роди метъла след това – агресивен, оптимистичен, окултен. Желанието на групата да изпълни още една песен не се споделя с ентусиазъм от барабаниста им и Vince ни подканя: „Кажете му … да млъква!“ Песента е от първия албум на групата, когато са били просто една блус реплика към ранното творчество на VENOM и е най-отдалечено от блус схемата, но продължава да държи връзката с CATHEDRAL. Проста така им се получава на момчетата!

Dopethrone

Dopethrone

Докато тримата изоставят музикантските си задължения, на които са били отдадени час и петнадесет минути, от колоните се разнася пак 50-тарско кънтри! Песента е много по-откровено пиянска, но вече звучи като ню ейдж послание, в сравнение от това, което е слезнало от сцената… Този контраст на приемствеността, поклона към традиционното и отвореността към агресията на съвремието, сякаш преди време бе ниша за самотници, водещи разкопки в историята на вкуса си! Днес, благодарение на комуникациите такива хора се откриват един-другиму и се ражда и сцената, която да задоволи търсенията им.

Това събитие бе енциклопедичен концерт, който заслужаваше по-широката си аудитория! Свръхинформираността, обаче се равнява на невежеството. Някога пълнехме стадиони за недоразумения като група с име RADIO FREE EUROPE и се редяхме за неудачни имитации, като THE WARNING, а днес много от нас пропуснаха нещо наистина интересно! Препоръчвам ви: Следващият път чуйте и вижте DOPETHRONE или GODSLEEP! А комбинацията им беше омайна.

Сетлист DOPETHRONE:
Intro: Merle Haggard – Drink Up And Be Somebody (`67)
01. Tap Runner
02. Dry Hitter
03. Host
04. Hooked
05. Shot Down
06. Dark Foil
07. Scum Fuck Blues
08. Devilqs Dandruff
09. Zombi Powder
10. Anal Sunshine (Bill Withers parody cover)
Бис:
11. Porcelain God
12. Demonsmoke
Autro: David Allen Coe – Tennessee Whiskey (`81)

Rock Thrashler, Live & Loud, 21.10.2016

Sully Erna

Спектакъл на технологията, техниките на въздействие и музиката на свободния свят (Или строгият метъл репортаж от Sully Erna, който не може да прочетете другаде)

октомври 24, 2016 16:17 / Вашият коментар

Когато светлината приглушее и зашумят първите аплаузи, мултимедията ви грабва в едно съраунд пътуване през смисъла на вселената. Макар картината да не може да извика онова вълнение, като при първия досег със Star Wars, вече е на лице внушението за смисъла на преживявания, усещания, слух, музика… Интродукцията ви е докарала до точката, от която може да стъпи едно представление. Мултимедията ви е поднесла нулевата хипотеза, оправдаваща и осмисляща водопада от събития, които изкуството ви е приготвило.

Мултимедия

Мултимедия

На трите скромни стола с наредени около тях множество инструменти, както и зад пултовете на щрайх секцията ситуацията се одухотворява от човешко присъствие. Sully Erna и групата му представят песента от първия и едноименен авторски албум на певеца „Avalon“ във формат с дванадесетструнна китара, обикновена акустична китара и мандолина. Въздействащата минорна мелодия е поднесена в емблематичен маниер за гласа на GODSMACK, като прецизността на пеенето е съкрушителна, а фалцетните бекове на Chris Lester не отстъпват, като качество, на чистите тонове на титуляра.

Sully Erna

Sully Erna

Големият феномен на съвремието – акустичният концерт на Sully Erna е представен за пръв път извън Северна Америка именно в България и феновете доказаха, че са дорасли за него. Въпреки, че едно толкова голямо музикално явление фокусира усилията на много хора и организации към себе си, то сякаш се надраства и се канализира според очакванията на субстрата, от който е израстнало…

Chris Lester

Chris Lester

Следващата песен долита със същата минорност, усет за хармонии и тройна акустична китарна атака. Кристалният звук е поднесен с финна перкусионна добавка и активно включване на щрайх секцията, която изнася финала на посланието. Двете песни сякаш са свързани смислово, макар текстово да не е така. Минорните акценти притежават силата на такива колоси на тъгата, каквито са WASP и A PERFECT CYRCLE. Съвършените бекове на двамата струнници са извънземно нереални.

Не знам колко от нашите читатели знаят, но когато НДК е построен в зала 1 на най-задните редове се е получавало ужасяващо ехо. Мълвата твърди, че след конгрес на БКП, думите на ораторите отзвучавали с дни по ъглите на залата… Наложил се сериозен ремонт, за да се подобри акустиката и да се премахне проблема. Връщайки се в настоящето, сега горната част на залата поглъща толкова ефективно ехото, че тушира ефектите, добавяни на вокалистите. Благодарение на това разбрах, че пеенето на Sully Erna и на групата му, не е толкова съвършено, колкото се чуваше от почти цялата останала зала. Гласовете имаха своите човешки измерения, с тънки слабости, придаващи им афтентичност и уверили ме, че не всичко е въпрос на тонинженерство! Вокалите бяха прецизни, но живи. А професионализмът на озвучаването бе на ниво, каквото друг път съм чувал само на концерта на DREAM TEATHER.

Обладавайки две акустични китари и фретлес бас, триото представя нова песен, чиито прецизни минорни тонове са взели доста от най-зрелите творби на PINK FLOYD. Когато Tim Theriault взима електрическата китара в ръце, музикалните инвенции се прехвърлят на типична рок балада, посветена на децата, болни от СПИН и подкрепена от съответната визуализация. Следва докосването до българската публика с търсене на контакт. Sully ни казва, че тази вечер няма да има весели песни. Сегашното му шоу е зряло търсене на отговори, а може би повече търсене на въпроси?

Tim Theriault

Tim Theriault

Логично, след отправената „заплаха“, следващата минорна рок песен е с по-динамичен припев и ни въвежда в рокаджийската същност на концерта. От струните на електрическата китара е изтръгнато соло, чиито бавно подредени тонове в гама не са виртуозна демонстрация, но са толкова на място и така по блусарски откровени, че въздействат на емоционално равнище. Пеенето също сякаш сме го чували в десетки други песни, но докосва със съвършенството на простотата си и неизменимите си постулати за добра музика. Сякаш получаваме урок по композиране на съвършенството… в по-популярните жанрове. Сякаш логично китаристите няма какво повече да добавят и на сцената остава Sully Erna и челистката със своя инструмент. Минорният гений се разгръща със смазваща тъга, която обаче носи и облекчението със себе си. Възможната красота на една песен, която стига далеч, без да ви натъжи до горест.

Тук Sully Erna се впуска в дълъг житейски разговор със себе си и публиката. Връща се към началото на пътя, по който е поел, за да стигне до тук. Концертът се видоизменя, не само в посоката на представление, на постановка, но добива поучителността на американския тип книги за самоусъвършенстване. Представяне на простите житейски мъдрости, като просветление и лично достижение, с внушението „Аз мога, значи и вие можете!“. В духа на цялостното шоу стигаме до музиката. Смисълът й, силата й… Как може да ни се отрази краят на един велик музикант…

Кавърът на ALICE IN CHAINS „Nutshell“ е посветен на всички онези прекрасни музиканти, които вече не са сред нас. На видеостената текат портрети, необременени от жанрове и давност.

Sully Erna

Sully Erna

За следващата песен Sully Erna сяда зад рояла и заедно с класическите музиканти, изпълнява следващата минорна част от колекцията си. Забележително от музикална гледна точка е, доколко е бедна музикалната фразеология на гигант, като певеца на GODSMACK! Подредбата на тоновете в авторските му неща, както и преходите, които предприема в почти всяко парче представляват изковаване на лично клише. Това, което е любимо на феновете на музиканта е музикална фраза, мултиплицирана в десетки песни. Изпълнението й, обаче, е брилянтно, защото той е намерил себе си по начин, по който може да се представи най-добре. А в поп стиловете, богатото артикулиране не е добродетел. Това, което може да ти се залепи за ухото от радиото, не е свръхмузика.

Останалите музиканти се присъединяват с акустична китара и бас за следващата песен. Малко повече алтернативно звучене бележи изпълнението. Само за секунда Sully изчезва зад кулисите и когато вече подканя публиката да тактува, пляскайки за следващата композиция и обогатявайки звука с дайре, забелязвам че и тримата музиканти са възвърнали почти холивудския си външен вид! Без да сменят тоалети чрез паузи, като някои други звезди и въпреки че фотосесиите пред сцена са приключили, музикалното шоу притежава неизбледняващия си перфектен вид за нас – публиката.

Sully Erna

Sully Erna

Следва кратък китарен дует. Пиесата е като излязла от някой учебник за напредналите в шестструнното изкуство и притежава отражение на класическа музика. Когато Sully Erna се включва, той ни е подготвил песен, посветена на детето му, гарнирана обилно със семейни кадри. Тежката съдба на музиканта е представена през чисто човешка призма на неотменимите ценности. Това е една много благодарна тема за непретенциозния слушател, който търси прозрение в простичките неща от съществуванието си. Песента носи огромен заряд за изпълнителя и на края той искрено се просълзява, като успява да скрие това от по-голяма част от залата.

Втората по-обширна част от лекцията за самоусъвършенството и ролята на вибрациите около нас ни се поднася с подозрителни тонове, напомнящи METALLICA. Кавърът „Nothing Else Matters“ влиза в това представление, не само заради ефектността на фразата „Just Vibrations!“, но и заради популярната същност на това парче. Sully Erna е огромен. Той представлява вече продукт. Той не представя само себе си! Той представя ценностна система на свободното общество. Той е станал голям, не защото е гений, а защото е перфектен продукт, който може да докоснете, да проумеете без усилие, да присвоите дори! Той е представяне на средностатистическите ценности, възвисени така, че да се почувствате добри, умни и щастливи от света около себе си. И това никак не е малко.

„Zvezdy“ Халтъкова & „Gallia“ Койчева

„Zvezdy“ Халтъкова & „Gallia“ Койчева

В такъв смисъл прозвучава и следващата песен, която включва в себе си мощни кънтри влияния. Обгръщане на народностното, към каквото тенденциозно напоследък се посяга в световната музика. Лековатата любовна фабула включва и шегата в себе си. Шеги, с каквито е изпълнено цялото представление, носещо спомена за режисираните участия на Elvis Presley, примерно. Следват акустичните варианти на хитове на GODSMACK, където също са оголени някои кънтри влияния.

– I`m kidding you. – казва Sully Erna по повод сбогуването си, когато излиза за бис без да кара феновете си да чакат. Той сяда зад рояла и ни награждава с изящна композиция, съчетаваща неокласика с TIAMAT звучене. Завършвайки страхотната хармония от звуци, музикантът дава знак на челистката и заедно преливат звуковата картина в следващата красива минорна композиция, събрала най-доброто от похватите на певеца.

Sully Erna

Sully Erna

Следват благодарности към всички, помогнали да се осъществи това шоу, както и към публиката, която купи две пълни зали от най-големите в НДК. Макар и ненатоварено максимално, изпълнението на цигуларките и челистката от Classic FM Radio бе чест за родните музиканти. Разделението на българското общество ясно се материализира по време на поздрава за фондация „Америка за България“, където се сблъскаха бурните аплаузи и скръстените ръце…

Свързаните кавъри на AEROSMITH и BEATLES показаха не само всеобхватността на посланието на това музикално шоу! Това е и ясен знак за ситуацията в съвременния музикален бизнес, където авторството става достатъчно евтино, за да може да се режисира свободно с него. Показва ни, че системата, която Мюзик Аутор се опитва тепърва да въвежда в България, е безнадеждно остаряла и неприложима в съвременния свят! Пълната зала пее „Hey Jude“ и е поканена да отнесе силата на музиката по домовете си!

Символът на Sully Erna

Символът на Sully Erna

За любителите на теориите на конспирацията, символът на Sully Erna, който е инкрустиран и на перата му за китара, е троен полумесец с петолъчка…

Този концерт, това шоу, този спектакъл бе много приятен и поучителен. Той може да ни каже много, а може и да ни накара просто да се почувстваме добре – кой както си избере. Дори чисто музикално, видяхме как да извлечем удоволствие от музиката, поднесена чрез най-силните си страни, независимо от недостатъците си! Видяхме какво може да постигне рок музиката или просто й се насладихме. И това, че много хора решиха да посетят това значимо събитие, се превръща в чисто богатство, не само за тях, а и за всички хора!!!

Забележително е, дали заради поп характера на събитието или заради изключително добрия мениджмънт, то е отразено изключително правдиво навсякъде! Аз ви препоръчвам материалите на всички колеги, които написаха репортажи! Те действително пренасят на концерта. Факт, който рядко се случва по отношение на други събития и който също е знак за нещо…

Sully Erna & Chris Lester

Sully Erna & Chris Lester

Двете шоута на Sully Erna в НДК заковаха дисциплинирано времетраене от час и 45 минути. И никой не може да се оплаче, че е бил ощетен откъм качеството му!

Сетлист:

01. Мултимедийна интродукция
02. Avalon
03. Sinner`s Prayer
04. Your Own Drum
05. Eyes of a Child
06. Don`t Comfort Me
07. Falling To Black
08. Nutshell (ALICE IN CHAINS cover)
09. Blue Skies
10. Brocken Road
11. Father Of Time
12. Пиеса за две асустични китари
13. My Light
14. Nothing Else Matters (METALLICA cover)
15. Different Kind of Tears
16. Running Blind (GODSMACK)
17. Touch (GODSMACK)

Бис:

18. Пиеса за пиано/роял >

19. Until Then

20. Dream On (AEROSMITH cover) >

21. Hey Jude (BEATLES cover)

Rock Thrashler
21.10.2016, НДК, София

Chaosium

Метъл лудост – фаза втора, ден мания (Metal Madness Fest II)

октомври 21, 2016 18:16 / 9 коментара за Метъл лудост – фаза втора, ден мания (Metal Madness Fest II)

За втория фестивален ден няма нужда да се притесняваме дали ще го бъде и сме там на време. Макар фалстарта да не е с размерите на този от първия ден, закъснение не липсва, но е ограничено в рамките на 45 минути, което за фест с толкова групи си е нищо.

Terravore

Terravore

Трашърите TERRAVORE имат честта да открият фестивалния ден в 18:45 ч. Двуликото чудовище, което представлява българският хибрид между SODOM и KREATOR, днес си е сложило преобладаващо SODOM маската. По-силово изсвирените неща, с по-MOTORHEAD-ски вокали и по-бърз ритъм, представя триото в Thrash/Speed Metal светлина. Очевидно младежите са решили да наваксат своята част от закъснението чрез бързо свирене. Между парчетата почти няма паузи и те се коват с устрем. Варненци успяват да пресират шестте си песни в 25-минутен диапазон за сметка на изчистените виртуозни KREATOR-ски рифове, които могат да интерпретират доста добре. Стартът е даден със спринтиране.

Terravore

Terravore

Сетлист TERRAVORE:
01. Vaccine
02. Asteroid
03. Starkiller
04. Dying World
05. Rancore
06. Dark Side of the Force

Slave Pit

Slave Pit

В 19:20 ч. следва домакинският сет на SLAVE PIT. Окомплектоването на състава е доста подвижно, поради дислокацеята на бандата между Скопие и София. Новото лице в групата е поел баса и основния микрофон. Квартета прави ударно начало с най-новата си песен, демонстрирайки пънкарска жилка, агресивен Thrash Metal и минимализъм в композицията. Другото авторско парче не се отличи особено от първото – динамична кратка композиция с азбучен риф, нисък харш, завладяващ припев и рязък край. Тук момчетата прекратиха авторските си изпълнения и се впуснаха в трибют на SLAYER. Това решение не бе най-удачното и поради качествения си компонент и заради неспособността на вокалиста да поеме високите тонове, на които Том Арая е способен. Трите знакови песни бяха поднесени в Doom вариант, със съответните дефекти във вокалите.

Die beiden Idioten

Die beiden Idioten

Не стигаше това, но и на сцената двама оператора на един фотоапарат пречеха на публиката да наблюдава представлението, навирайки се в лицата и инструментите на музикантите!?! На последната песен се наложи вокална помощ от колегата Себ, за да не остане лошо впечатление от целия сет на SLAVE PIT. Момчетата биха могли да уважат малко повече публиката си, което имам увереност, че ще направят в бъдещите си участия.

Slave Pit

Slave Pit

Сетлист SLAVE PIT:
01. Fire Madness
02. Artillery Barrage
03. Seasons In The Abyss (SLAYER cover)
04. South of Heaven (SLAYER cover)
05. Raining Blood (SLAYER cover)

Hellrider

Hellrider

Преодоляли проблемите с текучеството в бандата, HELLRIDER се изправят пред феновете точно в 20:00 ч. Квартетът представи най-новото си творчество, поместено в последното им демо. Още на първото парче, обаче, скъсаха струна. Бързото реагиране на ситуацията протече под съпровод на джем импровизация. Последва може би най-добрата песен на бандата, с множество смени във времената, добри рифове и мелодични решения и всичко това гарниране с необходимото количество инструментализъм от музикантите. Постигнатият добър синхрон на групата спомага за доброто впечатление от тях, но вторият им китарист продължава да няма изчистен риф, дърпайки стила им в леко Black/Death посока. Дисциплинираният им 25-минутен сет завърши със сложно неравноделно парче, разгръщащо както импровизационните им способности, така и композиционната им зрялост!

Hellrider

Hellrider

Сетлист HELLRIDER:
01. No Future
02. Trapped In Hate
03. State Of Brutallity
04. Torment Of The Weak

Mass Grave

Mass Grave

MASS GRAVE направиха качествен скок в изпълненията си покрай записите на своя албум през 2013 г. Оттогава, обаче, ги виждаме все по-рядко. Когато триото обсеби сцената в 20:40 ч. те не само не предложиха нищо ново, но и оставиха усещане за разредени репетиции. Техният Death Metal звучи тежко и плътно, но хората, които сме ги слушали и преди, някак ни се губят тези три години, които изминаха от най-силните им концерти. Песните им не търпят развитие. Липсва им повече сложност и комплексност, които да ги нареди сред развиващите се групи. Натуралният бас в съчетание с трио-формàта оголва звука по време на китарните сола. Песните не надскачат реденето на тонове върху равноделната подложка. MASS GRAVE продължават да са приятни за слушане, но нищо повече.

Past Redemption

Past Redemption

Последва малко по-дълга пауза до качването на PAST REDEMPTION в 21:40 ч. Светлин Христов – бас и вокал в MASS GRAVE, бе поел същите функции и в PAST REDEMPTION. Активните действия на групата по рестартиране на активната й дейност води до вливане на свежа кръв във състава и висока динамика на процесите в нея. Сред изпълнените парчета няма изненади, но интерпретацията им не само е различна, но и в известен смисъл обезличаваща по отношение на уникалността на стила им. В сработката на момчетата също проличаха някои пропуски. Вокални партии поемаха и двамата певци, упражняващи микрофонно майсторство в момента в групата. Ранните вдъхновения от NAPALM DEATH отново се сливаха с по-Thrash тенденциите от новото им творчество, като и двамата вокалисти представяха предимно ниски агресивни стонове. PAST REDEMPTION в момента се лутат в хаоса на собственото си израстване и този им сет бе, може би, първа стъпка в него. 25 минути в просягане към същността си!

Past Redemption

Past Redemption

Сетлист PAST REDEMPTION:
01. Under The Hammer
02. The Doom Of Them All
03. Extreme Madness
04. Decomposed
05. Final Redemption
06. I Am
07. Fraud
08. Homicide
09. Degradation
10. Revelation

Chaosium

Chaosium

В 22:20 Death/Thrasher-ите CHAOSIUM подхващат разгорещената вече публика откъм скейт-рампата. Прецизността и увереността, с която свири квартета веднага вади на показ пълните способности на нелошото озвучаване! Песните ни блъсват със сила и кадърен инструментализъм. Сърбите са пестеливи откъм движение по сцената, но се чувства обемното им присъствие като музиканти. Ритмиката би могла да е малко по-разнообразна, за да достигнат високо равнище на професионална група, което би им отивало.

Chaosium

Chaosium

Ядрото на CHAOSIUM има и Thrash проект – ALITOR. В тази си група те също не крият Thrash Metal инвенциите си, било с кавърите, които правят, било с чуваеми цитати. Ако се постараят да извадят на преден план чисти рифове и преодолеят Grind нагона на барабаниста си, ще станат доста добра Thrash Metal банда, но явно не това е целта на момчетата. За предпоследната песен с тях се качва и гост-вокалист, който е кандидат за позицията в групата и това е една от първите му изяви. Без да има съществена разлика с титуляра, те правят едно от старите си парчета като дует. Демонстрирайки инструментализма си до край, те изпълняват и кавър на AT THE GATES за довиждане. За мен CHAOSIUM бяха най-добрата група на фестивала!

Chaosium

Chaosium

Сетлист CHAOSIUM:
01. All Safety Mutates
02. Dagon
03. Let The Whole World Bleed
04. Eradicate
05. Cannibal`s Revalry
06. Slave New World (SEPULTURA cover)
07. Malicious Design
08. Blinded By Fear (AT THE GATES cover)

Bio-Cancer

Bio-Cancer

Случи се така, че за около година имах възможността да гледам живите изпълнения на BIO-CANCER няколко пъти. Бих казал, че принципното ми радостно приветствие на всяка Thrash Metal не е неизменна даденост. Звездните претенции на квинтета ги докара до София със самолет, но без инструменти… Така групата се окомплектова със сборна техника от колегите си, за да се появи в 23:20 ч. на сцената.

Bio-Cancer

Bio-Cancer

Много енергичното и бързо начало е направено да въздейства по театрален начин. Това ще си останат най-чисто изсвирените рифове за целия концерт на гърците. Демонстрират се и доста сполучливи включвания на бек-вокали на припевите и на други подходящи места в песните. Втората песен е коронована с повече мелодичност, визуален спомен от стари лайв видеа на класически американски Thrash Metal банди и нелоша акустична част. На третата песен момчетата навлизат в тотално клише от непрецизно ултра-бързо свирене, безтоново врещене на фалцет и придружаващите го ниски бекове. Песните стават неотличими една от друга. Сякаш е разчитано на първоначалното влечатление, а останалата част от сета е просто къртовския труд по доначегъртване. И музикантите започват така да изглеждат – усилено бърсане с кърпи между песните и тежко дишане.

Bio-Cancer

Bio-Cancer

Саундът на групата също е доста компромисен и летящите настройки трудно компенсират липсата на постигнат баланс между инструментите. Не, че когато свириха в Солун (Отново пристигнали със самолет…) със своите инструменти, постигнаха нещо повече! Компромисният английски е ритмизиран по парчетата в някакъв ориенталски похват. Бързото рифоване в стойка, лаенето на пинчер на куплетите и мъжките хорове на припевите става неотличимо за различните песни. Спокойно можеше да изсвирят и едно парче, разделено от паузи…

Все пак ги викаме на бис в 00:05 ч. след като са изсвирили живата си аутродукция. BIO-CANCER взривяват още един джангър, досущ като отминалите няколко, окончателно изоставяйки ни в 00:10 ч.

Bio-Cancer

Bio-Cancer

Извинете ме момчета, но преди шпагатите на сцена, преди самолетите, богатия мърч и другите екстри, за които мечтаете да ги има, трябва да се научите да свирите песните си така, както направихте първите две! Музиката – първо! Не успях да отцеля участие, на което BIO-CANCER да се представят добре.

Така Metal Madness Fest II отмина. Той ни показа добри, не толкова добри и отлични групи. Определено събитието не заслужаваше ниската си посещаемост! Ниска посещаемост, причинена, без съмнение, от грешки в мениджмънта, но и от нежеланието на феновете да рискуват. Аз смятам, че определено си е струвало да бъдем по-смели, за да видим доста интересните сетове, поднесени в една почти домашна обстановка на Grindhouse Skateclub. Ако чуете за ново издание на Metal Madness Fest, горещо ви препоръчвам да го посетите!

Rock Thrashler, Grindhouse Skateclub 24.09.2016

Santa Sangre

SANTA SANGRE и HECKTIC в Live & Loud

октомври 18, 2016 19:25 / Вашият коментар

Ако италианското трио SANTA SANGRE имаше съзнанието и смелостта да рекламира реалните параметри на продукта си, много вероятно щеше да намери своите истински фенове и да докара на концертите си значително повече от тях! Вместо това, групата въвежда в заблуждение с етикета Hardcore/Thrash Metal и закономерно се сблъсква със снисхождението на малобройната публика.

Santa Sangre

Santa Sangre

В 22:10 ч. италианците с испанско заглавие срещат публиката с шумно встъпително разсвирване, което все още запазва доста рехавата идея за Post-Thrash концерт. Първото истинско парче и техен манифест разкрива Groovie Punk същността им и прави опит да внесе забавлението сред все още озадачената публика. Одухотворената подвижност на фронтмена-китарист Alessandro Parrini не може да скрие компромисните барабани и елементарната структура на песните. Привидно италианските текстове придават на сета им усещане за локална Punk банда без повече претенции. Оказва се, че момчетата ползват „malelingua“ – нарицателен термин за опита на средиземноморски азбучни мачоси да общуват с чужденците. Тази особенност на регионален културен феномен също би имала потенциал да срещне групата с правилната публика. Вместо това SANTA SANGRE се опитват да разпеят едни по-претенциозни фенове на език, който те дори не са разбрали какъв е…

Santa Sangre

Santa Sangre

Музиката, която се предлага от сцената навлиза ту в по-мелодичните територии на Pop-Punk групите, ту ползва за баланс цитати от RAGE AGAINST THE MACHINE. Песните преливат една в друга през микрофонии, ползват се фалшиви краища и всичко това, съчетано с елементарните изразни средства се превръща в еднообразно представление. Пеенето тип „Йеее йеее йеее“ и „Ахааааа, уоуоу“ зачестява, както и цитатите от RATM. Канцонетите (както сам се изрази вокалиста) се коват с Groove, но без музика. Накрая забиха кавър на „Die, Die My Darling“ в безобразно пънкарска трактовка и соло на един тон, което ме разкъса като настроение, дали е некадърно или гениално? Непретенциозно представяне на дебютния им албум с непретенциозните си цени на мърч, просто не срещна правилните хора, заради идиотската реклама на SANTA SANGRE. Много от младите фенове не дочакаха края на едночасовото шоу.

Santa Sangre

Santa Sangre

Защо тогава ви разказвам това, след като групата се разходи доволно из България ли? Защото в клуб Live & Loud в София блесна една нова родна банда със забележителен материал и инструментален похват!

Hecktic

Hecktic

В 21:25 ч. концерта отварят свежите младежи от HECKTIC. Доколкото разбирам това е втората им по-сериозна изява, след представянето на дебютното им ЕР „Crossroads“ на 17 април пак в Live & Loud. Базираната на Thrash Metal музика се изпълнява със забележителна прецизност, като същевременно не чувам никакви цитати от квартета. Меко подложените рифове съдържат умерена мелодичност. Във високите харшови вокали има известно еднообразие, но в някои от песните се предлагат забележителни дуети с владетеля на дебелите струни. Тези диалози са ту агресивен глас срещу разпят, като при „Ethernal Twins“ на DEPRESSIVE AGE, ту в пререкание влизат два харшови вокала. Паралелите с DEPRESSIVE AGE не се изчерпват до тук. Заигравката с испански мотив в „Delusions“ напомнят на зрелите творби на източногерманците, както и минорните мелодии, вплетени по уникален начин в песните.

Hecktic

Hecktic

HECKTIC присъстват скромно на сцена, но не и в музикален аспект! Среднотемповите им парчета имат изящна и добре аранжирана структура, предлагаща на слушателя разгръщане на музикалните фрази. Известната повторяемост на някои от идеите, не принизява творчеството им, което крие огромен потенциал. Лишили се от крайни форми на агресия, групата постига крайно въздействие чрез уникалния си стил. На края на сета, вокалистът им се шегува, че ще изпълнят „Starway To Heaven“, но следва уникална композиция. Оказва се, че това е Crossоver, отново поднесен с уникален почерк. Ако ви изпадне възможност, не пропускайте тази група! Те са сред малцината, които имат какво свое да покажат.

Сетлист HECKTIC:
01. Memento Mori
02. Kill the Core
03. Boulevard of Broken Ribs (new song)
04. Delusions
05. XII (new song)
06. Come and See
07. 5ta1rway 2 heaven (LAMB OF ZEPPELIN cover)

Сетлист SANTA SANGRE:
01. Guinzaglio
02. Manifesto
03. Grigio
04. X Quello…
05. Passi Di Piombo
06. Visione
07. Serpe
08. Schegge
09. Anima
10. Ali D`Amianto
Бис:
11. Die, Die My Darling

Rock Thrashler
29.09.2016, клуб Live & Loud

Urban Grey

Метъл лудост – фаза втора, ден депресия (Metal Madness Fest II)

октомври 11, 2016 17:56 / 9 коментара за Метъл лудост – фаза втора, ден депресия (Metal Madness Fest II)

Въпреки достатъчно дългия период на подготовка на Metal Madness Fest II, феновете наблюдаваха няколкомесечните хаотични мениджърски решения по организацията му. Разнопосочната информация, както и честите промени на лайн ъп и място на провеждане, разколебаха доверието в организаторските способности на Metal Madness Promotions и доведе до негативни настроения сред част от метал общността. Публичното преекспониране на неизбежните проблеми при менажирането на събитие с такъв мащаб не се отрази добре на имиджа на фестивала, който се стреми да стане периодичен. Но ето че дойде денят, в който вече сме пред Grindhouse Skateclub и е повече от ясно, че събитието ще го бъде!

Традиционно нещата продължават да са извън релси и монтирането на озвучаването, както и чековете вървят със закъснение. Но колелото се е завъртяло до момент, в който няма връщане назад и феновете ще бъдат ощетени само с орязване сетовете на част от участниците във фестивала. Дори и най-последната информация за реда на групите не е в синхрон с това, което се случва на сцената. Но метъл лудостта избухна!

Here And Now

Here And Now

С летящ line check HERE AND NOW дават начало на шумната част от забавлението малко след 19:20 ч. Стабилното им присъствие дава онази капка увереност, която очевидно е необходима на останалите музиканти, за да се подготвят за сцена. Богатото им авторско творчество в началото е представено от строг Tech Death Metal. Вероятно някои от феновете не знаят, че от съвсем скоро състават на групата е обогатен от дамските вокали на Виктория Дашова, която се появява за второто парче. Чистият й глас допълва мелодичните бекове на оригиналния глас в секстета, като по този начин вкарват доза Doom Metal в музиката им.

Here And Now

Here And Now

Новата визия на HERE AND NOW се допълва от облесла с новата им символика, която бе представена на първото им шоу в разширен състав на 10.09.2016 г. в клуб Live & Loud, където бандата направи доста компромиси със себе си, заради неочаквано удълженото им представяне. Дали заради работата в репетиционната или заради непринуденото участие на този фестивал, дамата и момчетата свирят доста стегнато и агресивно, вдигайки доста летвата за качество. Дамските вокали са свързани вече доста органично в песните на групата. Успяваме да доловим и вдъхновенията от DEATH към края на сета им. Остават си само леките разминавания между темпераментните, артистични рифове на основната китара и математическите удари на ритъм китариста им. Предвидените шест песни бяха съкратени на 4, предвид закъсненията, но когато групата слиза от рампата малко след 19:50 ч., те бяха дали мощен тласък на концерта.

Сетлист HERE AND NOW:
01. Choose A Side
02. The Hydra
03. To Resist
04. Forsake The Sick

Inflict

Inflict

В 20:00 ч. вече наблюдаваме пловдивските гости от INFLICT. Те започват с безобразна версия на „Holy Diver“ с агресивни, но ниски вокали, като се разминават във влизанията и провлачват ритъма. Кавърът, всъщност, е през KILLSWITCH ENGAGE… Хвърлиш ли се на такъв кавър, трябва да съпреживееш емоционално парчето, вместо да сричаш зубрашки! Наздравиците, настройването и мотаенето изкарват част от публиката от залата, преди да започнат нелошите им авторски песни. Приятни метъл рифове са съчетани със скучновато унифицирани Hip-Hop компоненти. Модерните им влияния не ги поставят сред иноваторите, докато класическите им цитати не ги представят като добри инструменталисти. Доколкото съм ги наблюдавал в доста по-добра светлина, изглежда напоследък са разредили доста репетициите.

Inflict

Inflict

Агресивните вокали са вдъхновени от класическите образци и са доразвити с ЕМО скриймове. Композиционно парчетата се лутат между българските стандарти на рок музициране и PANTERA влияния. Кавърът на ODD CREW не ги представи в добра светлина и шоуто им придоби провинциален привкус. Двадесет и двамата фена в залата се стопяват до петнадесет докато квинтета изцежда последните си пантерски напъни. Половинчасовият сет не правеше чест на гостите от Пловдив. За мен остава неприятна изненада, че те са съкратили авторски парчета, заради ограниченото време, след като кавърите съвсем не са им силна страна.

Сетлист на INFLICT:
01. Holy Diver – DIO > KILLSWITCH ENGAGE (cover)
02. Bitter love
03. Angels Cry
04. Fallen Down – ODD CREW (cover)
05. Domination – PANTERA (cover)

Grimaze

Grimaze

20:40 ч. на сцената е група, със сериозни социални послания и активни ангажименти в тази посока. GRIMAZE демонстрират контрол над качествения звук и сложната ритмика на първото им парче подчертава някои djent решения в музиката им. Съответно – ритъмците са в перфектен синхрон и виртуозна форма. Вплитането на „Domination“ из цялото им творчество не закъснява, но някак търси своята независимост. Песните се бодат една след друга не само с агресия, но и с болка и емоционален заряд!

Grimaze

Grimaze

Както повечето пъти, GRIMAZE са уверени и перфектни на сцена. Добрата чуваемост на музиката им е подкрепена от едно изчистване на някои от stoner влиянията им, достигайки да чисти sludge похвати. Стегнат двадесетминутен сет, който ни насити с качествено представяне. И едно от най-силните участия на бандата, които съм наблюдавал, въпреки кратките си двадесет минути!

Сетлист GRIMAZE:
01. Temporary Seizures of Madness
02. Disobey the Primitive
03. My Vow
04. Survival of the Fittest

Fragments Of Existence

Fragments Of Existence

Малко след 21:10 на сцена се изявяват FRAGMENTS OF EXISTENCE. Забележителният квартет вплита метъл похватите на гиганти като METALLICA в традициите на българския рок, постигайки забележителен синтез, носещ както сполучливите хармонии, така и уникалността на родна банда. Умереният мелодичен харш на вокалиста-китарист Vans, в съчетание с дълбоките death бекове на басиста на половината софийска сцена – Anton, преодоляват влиянията си и творят песни с почерк.

Fragments Of Existence

Fragments Of Existence

FRAGMENTS OF EXISTENCE присъстват масивно на сцена и мелодичният им Thrash Metal представлява приятна емоция. Натрупали горчивина от подготовката на дългосвирещия си дебют, те често обявяват, че се очаква в близките 10 – 15 години. Усещането за узряването на музиката им, обаче, внушава друго. Дългите разнообразни композиции се разливат в рамките на половин час и оставят приятно усещане за нещо родно, съизмеримо със световните сцени. 90-те години имаше една група, която се доближаваше до подобни стандарти – Зона 3000. Съвремието ни връща някои неосъществени проекти чрез тези момчета.

Сетлист FRAGMENTS OF EXISTENCE:
01. Aftermath
02. Invoking My Demons
03. Sands Of Time
04. Out Of Darkness

Urban Gray

Urban Gray

URBAN GRAY имат създадена репутация на група-ветеран в тежките жанрове и имат сериозен концертен календар. За да ни уверят в качествата си, те излизат в 21:50 на рампата на клуба. Аз вече не помня колко години шоуто им започва с мегафон и това участие не е изключение. Стандартизираният им Hardcore/Jump Metal се изпълнява със down tempo части в по-старите парчета, с които започват. Сетът им бавно набира скорост и песните развиват своята динамичност.

Urban Gray

Urban Gray

Може да се забележи отличната сработка между музикантите в URBAN GRAY. Те са подготвили за нас и нови песни, които ще бъдат включени в следващият им, трети албум. „Freak Show“ е доста динамечна и кратка композиция, демонстрираща израстването на групата. „Fall Back“ пък е вглеждане в корените и ползване на преупотребеното и малко детинско звучене на мегафона. Ограниченото време попречи на момчетата да ни изпълнят още песни от новото си творчество. Въпреки активността им като творци, музиката им се е наместила в калъпа на някои клишета и не търпи развитието, което времето би трябвало до им е дало. Бедните като тонове, агресивни вокали и PANTERA-ските китари не добиват онова свое лице, което би могло да има своя идентичност на фона на прецизната ритъм секция! Групата добавя още една песен време, за да финализира изпълнението си, с което запълва едни напълно заслужени двадесет и пет минути.

Сетлист URBAN GRAY:
01. Shot (Intro)
02. Behind The Mask of Justice
03. In The Name Of God
04. No Time To Waste
05. Freak Show
06. Fall Back
07. Cross The Line

Niamh

Niamh

Почти пълната липса на информация за NIAMH, ги сочи като наследници на ARCADIA (Metalcore) INDIGESTI (Extreme Rock`n`Roll), приписвайки им гигантски постижения на продължаващите да съществуват формации. В 22:30 ме стряска интродукция от диско хит от 80-те, с което италианците NIAMH поставят началото на сета си. Сцената е обсипана със символиката на групата, която представя една доста по-различна култура от метъл. Алтернативния Modern Metal, на който квартета се е посветил е широко скроен и на него са му чужди музикалните противопоставяния. Раздвоеността между харшовите и мелодични вокали на някои Metalcore банди също е част от белега на групата с най-скучно лого. Същевременно музиката не е структурирана сложно и в подходящи части за двата типа вокали, а тече по лесен и непретенциозен начин. Между AS I LAKE DYING и ASKING ALEXANDRIA отсенките прозира и традицията на италианската шлагерна песен, както и стабилно Hip-Hop влияние.

Niamh

Niamh

Между песните NIAMH имат бекграунд подложка от интродукции, ритмични компоненти и различни звуци, като целият им сет очевидно тече под клик. Това ги прави много синхронизирани, но качеството на музиката е посредствено. Такъв тип сет би бил подходящ за крехки младежи на границата на мутирането, но италианците са внушителни ламбърсексуални здравеняци. Заплашиха ни с кавър на Ерос Рамацоти, но всъщност интерпретираха FEAR FACTORY. Прочувственият, епичен излизащ трак за сета им в ЕМО стил би могъл да потресе публиката с нежните си трели, ако тя междувременно не се бе редуцирала до осем човека. Което превръща феновете в адвокати на оценката ми за представянето на NIAMH, които, всъщност, биха седяли нелошо на подходящо за стила им събитие. Шест песни, половин час, посветени на изследването на музикалните предизвикателства.

Сетлист NIAMH:
Intro
01. Putting fun in FUNeral
02. Black ice 41
03. Sleepwalking in pain
04. Antichrist Anaemia
05. Edgecrusher (FEAR FACTORY cover)
06. My starving beauty

Chaos Undivided

Chaos Undivided

След като се представиха инцидентно на Tribute to Chuck Schuldiner 2015 CHAOS UNDIVIDED имат възможността да разгърнат пълните си способности пред българска публика. Те пристъпват към това в 23:15 ч. Хаотичният им Modern Thrash Metal ползва някои взаемки от Industrial-а. Демонстрирайки еднообразието на машинната ритмика в продължение на три песни, квартета разчупва с punk core и Anarcho-Thrash, включвайки непретенциозни сола. Музиката се интерпретира шумно, без излишни претенции.

Chaos Undivided

Chaos Undivided feat. Сашко Мойсов

Както и на Tribute to Chuck… на сцената с тях излиза и Сашко Мойсов (SLAVE PIT, Metal Madness Promotions), за да направят кавър на SLAYER. Песента е сполучлива и е приведена към Industrial звученето на групата. За следващият кавър басиста и китариста си разменят инструментите и освен че произвеждат нещо като SFU-кавър на „Seek And Destroy“, Сашко внася количествата разминавания и неточности, тласкащи групата към паркова пънк сбирка… Гост-китаристът слиза, но SFU настроението си остава с CHAOS UNDIVIDED за някои от програмните им парчета, на които не им липсват цитати от големи имена в метъла. Енергичността им, както и по-опростената структура на песните вдъхновяват феновете и гърците са извикани на бис, където решават да направят вариант на песен от DECAPITATED. Десетина минути след полунощ хората, които посетихме мероприятието сме удволетворени от него и се ориентираме (или не се ориентираме съвсем…) към подготовка за следващия ден на фестивала.

Сетлист CHAOS UNDIVIDED:
01. March For War
02. Blood For The Bloodgod
03. Warmaster
04. The Ascending
05. Raining Blood (SLAYER cover)
06. Seek and Destroy (METALLICA cover)
07. Reign of Chaos
08. Chaos Rising
09. Fields of Despair
10. Raise The Dead
Бис:
11. Spheres of Madness (DECAPITATED cover)

Очаквайте продължението!

Rock Thrashler, Grindhouse Skateclub, 23.09.2016

Agent Fresco

Две различни целувки между рок и поп жанровете (AGENT FRESCO и SINOPTIK)

септември 7, 2016 20:07 / Вашият коментар

Без да е правил лятна почивка, за по-активната есенна сесия клуб Live & Loud ни посреща с още подобрения, както за посетителите, така и за музикантите. Въпреки ограничената августовска посещаемост, там можахме да видим редки концерти на HOLOCAUSTO CANIBAL, PIT OF SARON, CROWS CROWN и редица други! Програмата на клуба търпи чувствително разнообразяване и поема рискови групи, които при други условия не бихме успели да видим на живо. Реакцията на The Other Side на всички тези обстоятелства е, че ще четете при нас повече репортажи от събития в тази локация. И стартираме тази си инициатива с един много авангарден, ценен като преживяване и същевременно моден за стандартите на тежките жанрове концерт, с който пожелаваме на читателите си, да бъдат обогатени от новия активен клубен сезон!

Agent Fresco

Agent Fresco

Отзивите за исландците AGENT FRESCO, които са печелили и исландските музикални награди, са еуфорично хвалебствени и богатоописателни из световните рок медии. Това ни кара да очакваме нещо сложно и уникално на представянето им. Но преди това, имахме късмета да се докоснем отново до украинската Psychadelic/Stoner/Indie формация SINOPTIK.

В 21:25 ч. зазвучава електронна интродукция, която много напомня за new wave интерпретациите на пост-съветските рок групи от късните 80 и ранни 90 години. SINOPTIK влизат с мощен MOTORHEAD-ски шум и подемат парче в обезличаващите рамки на MTV Rocks. Този алтернативен звук е доста подвеждащ относно същността на триото, но, може би, отварящ слуха трак за по-същностните им композиции.

Sinoptik

Sinoptik

Синоптичният калейдоскоп ни води в аналитичното настроение на влиянията си и преживяването е реално пътешевствие из климатичните особености на музикалните им вдъхновения. Категорично надзърта LED ZEPPELIN в stoner измерението на групата, но не са неусетени MOTORHEAD и CREEDENCE CLEARWATER REVIVAL цитатите, доколкото ритмиката е строго равноделна и сравнително опростена. Вокалистът, китарист и клавирист на бандата – Dima „Sinoptik“ демонстрира високи тонове в гласа си, докато борави умело с китарата, клавира и ефектите. Dima „Frosby“ има широк спектър от ефекти за баса си, чиито копацитет не използва на 100%. А работата на Slava Los се заключава повече във вдъхновеното изпълнение, отколкото в сложността на ритъма.

В музиката на SINOPTIK силно влияние имат и моделите на съветската естрада! Подчертаната мелодичност на цели пасажи в песните им, съчетана с омекотеното звучене зачерква рок същността им и напомня за късната деветдесетарска New Wave вълна на руските групи като ПИК-НИК, АЛИСА, дори ЗЕМЛЯНЕ. Това, което се привнасяше в социалистическата поп песен от западните рок банди и се пречупваше през примитивните звукозаписни технологии, ясно се чува и в клавирните бленди на Дима, изскочили сякаш от 70-тарските плочи на Балкантон. Същото е усещането и в опитомените бас партии и пестеливите на места барабани. Иначе, в един по-свободен свят украинците черпят с пълни шепи от хипи културата, която е откритие за района на Донецк, откъдето момчетата започват своя път.

Sinoptik

Sinoptik

Градейки своята интересна идентичност, SINOPTIK се опират на Alternative Rock образци, за да творят повтарящи се припеви с умерено-натрапчиви послания. Още в първите си три песни почти напълно изчерпват демонстрацията на вдъхновенията си и става ясно, че въпреки богатата закваска, триото твори в много тясна музикална ниша. Съчетанието на хипи култура със социалистическа естрада прави песните им много да приличат на нещата, които се издаваха в България през 80-те, като ФОНОЕКСПРЕС, КУКЕРИ и гуруто на българската електронна музика – Симо Лазаров. Експресивното представяне на този музикален продукт го отваря като рок спектакъл, носещ свой заряд. Песните често преливат една в друга. Тежките избухвания в горната си граница докосват MOTORHEAD и TROUBLE.

Прави впечатление, че този тип stoner е напълно лишен от Sludge. Музикалната фраза се изчиства и омекотява дори в най-агресивните моменти. Не е чудно, че в такъв декор се появяват и PINK FLOYD влияния. SINOPTIK не пропускат да поднесат и някои изненади. В края на петото парче все пак използват китарната микрофония като похват, но само за да излезат от парчето. Случи се и да „счупят“ ритъма си. Веднъж! Високото вдъхновено пеене докосна Plant/Morrison териториите, докато китарните сола бяха водени повече от детински хрумвания за звукоизвличане.

Sinoptik

Sinoptik

Украинците представляват реекспорт на сдъвкана хипи култура, преминала през технологичната катастрофа на едно отминало време. Тяхното заглавие съвсем коректно отразява географската същност на феномена SINOPTIK. Това съвсем не пречи на младата публика, която не е толкова натоварена от музикалната нищета на миналото, да открива триото като уникално музикално преживяване на неохипи хоризонта. Откриването на звука на плочите, произвеждане от източната страна на желязната завеса е може би дори закономерно. Но натоварен слушател, като автора, не открива новаторство в творчеството на SINOPTIK, така, както го откриват организаторите на конкурса The Global Battle Of The Bands. А многохилядните фестивали, цитирани в биографията им, представляват повече гладната източна публика, отколкото големината на уникалното трио. В клуб Live & Loud в София на 55 минутния им сет успяхме да се насладим около 50 човека.

Исландската музикална уникалност се радва на интерес по нашите ширини и за щастие все по-често може да ни докосне отблизо! AGENT FRESCO бяха очаквани с интерес от музикалните маниаци и малко след 22:30 ч. тяхното изпълнение започна.

Agent Fresco

Agent Fresco

Нежният звук от електрическото пиано ни въведе в своеобразния моден писък, съчетал исландските екстремни и поп жанрове. Изключително усложнените музикални похвати избухват, ту в нервни Djent демонстрации, ту показват защо за AGENT FRESCO се използва тавтологичното определение Progressive Art Rock. Инструменталните способности на момчетата са на ниво, за което може само да се мечтае! Самата им сработка в сложните, непрекъснато сменящи се ритмики е не по-малко постижение от техническото изпълнение. Зверското богатство се поднася в доста кратки за такъв стил песни, от което усещането за наситеност се увеличава. На фона на такава музикална картина, вокалите на Arnór Dan Arnarson са издържани във всичко това, което помним от Jimmy Somerville, като изключим редките истерични крясъци!

Другото лице на AGENT FRESCO са поп ориентираните пасажи с нежни пиана, подчертана мелодичност и повтарящи се като мантри текстове. Ритмиката, обаче, дори в най-поп ориентираните им песни изумява с усложненията си! Двата похвата се съчетават в различно процентно съотношение в песните им, което прави изпълнението им доста контрастно. Ползването на исландски фолклорни мотиви не им е чуждо. Прави впечатление абсолютно натуралният бас, който постига много само благодарение на манипулациите със струните. Когато желаеше по-специфично звучене, Vignir Rafn Hilmarsson не се колебаеше да свири бас партиите си на дигитален клавир. Hrafnkell Örn Guðjónsson е уникално същество, боравещо с времето, когато е зад барабаните си, като през цялото време поддържа и бек вокали.

Agent Fresco

Agent Fresco

Вокалистът на групата е доста словоохотлив не само в интервютата си, а и от сцената. Той подробно разяснява вдъхновенията си, които освен че са строго лични, не биха могли да бъдат разгадани само от текстовете. Драматични и жизнерадостни преживявания се редуват в разказите му. Когато ни показа малкото кученце на телефона си, което го вдъхновява, ми дойде малко в повече интимността на посланието… Фалцетното поп пеене в подчертано дамски маниер определено не се връзва хармонично с някои от песните и ако някой може да приеме това за нова изразност, то за мен е просто несъответствие.

Когато AGENT FRESCO демонстрират инструментализма си в по-спокойни пасажи, те докосват Jazz интирпритациите. Китаристът им – Þórarinn Guðnason изрази своите симпатии към българския фолклор и бе интересно да се видят полярните реакции у публиката в отговор на това! Тежкият Djent, докосващ Death Metal-а се редуваше със строго поп парчета, в които се промъкваше някое невъзможно Jazz соло или интерпретация. Чистото пиано с нежни минорни вокали са бедни откъм разнообразие и придават усещане за повтаряемост. Случваше се Arnór да седне зад пианото за няколко простички тона. „Angst“ достигна предела на истеричността и остана в съзнанието ми като най-доброто парче. Оттам насетне агресията се явяваше повече като джазиран Power Pop.

Agent Fresco

Agent Fresco

На последната песен от официалния сет, фронтменът слезе при публиката, поздравявайки всеки, който откликва на музиката на групата му. Той остана сред хората, докато питаше искаме ли още едно парче. Краят на сета бе повече в популярния сектор на двуликите AGENT FRESCO. Сетът доби своята завършеност чрез изпълнено на живо Djent аутро в рокаджийски маниер.

Сетлист AGENT FRESCO:
01. Anemoi
02. He Is Lisstening
03. Howls
04. Pyre
05. Destrier
06. Wait for Me
07. A Long Time Listening
08. Implosions
09. Bemoan
10. See Hell
11. Angst
12. Dark Water
13. Eyes of a Cloud Catcher
14. The Autumn Red

Исландците заинтригуваха нашите сетива с уникалност и невъобразимо съчетание на компоненти. Усещането за моден писък, обаче, си остава като дамга на творчеството им. Поп вокалите много ясно демонстрират инертната същност на текстовете с лични послания. Уникалната сложност на музикалните им фигури съществуват някак за себе си и са отделени от конкретни послания, прескачайки онзи синтез, който се постига от абстрактната същност на музиката. Над едночасовия сет на AGENT FRESCO задоволи нашите търсения за нови усещания, но не всички бяхме впечатлени от изкуството им.

Rock Thrashler
клуб Live & Loud, 04.09.2016 г.

Haggard

HAGGARD: Три пъти, за щастие

август 12, 2016 16:00 / Вашият коментар

Популярността на съчетанието между метални и класически музикални изказни средства в България нараства стабилно през годините. Съответно феновете на HAGGARD се умножават и групата реализира мащабни шоута у нас. Самото богатство на концерта на HAGGARD, EXCITER, REMEMBER TWILIGHT и БАЛКАНДЖИ от 2008 г. заслужава едно подробно описание, но засега ще се ограничим да си припомним единствено основните герои на репортажа ни. Излизането на 14 музиканта, които постигнаха съвършен синхрон в изпълнението си, бе доста впечатляващо, дори за метъл феновете, които не бяха съвсем в сегмента на германците! Нагазили вече дълбоко в симбиозата на метъл група с камерен оркестър, Asis Nasseri и компания все още комбинираха нещата, в известен смисъл колажно, сравнявайки ги с днешните им постижения.

Haggard

Haggard

Пролетта на 2010 г. HAGGARD ни разтърсиха с пълната си мощ в Пловдив, където съкратеният състав на групата бе компенсиран от подкрепата на Пловдивската филхармония в част от концерта! Въпреки по-малкото музиканти, пространството на Летния театър, пищният декор и филхармонията разгърнаха спектакъла по най-впечатляващ начин. Класическите и метъл похвати бяха достигнали високо ниво на симбиоза, като същевременно по-агресивните им песни не бяха излишно орнаментирани с пригоден щрайх. Бяха ползвани и изказните средства от други сценични изкуства. Композициите, които изискваха по-комплициран звук, бяха успешно поети във втората част от шоуто от Пловдивката филхармония, която за пръв път чу да се скандира името й, като на рок концерт!

Haggard

Haggard

Шест години по-късно се чу, че HAGGARD са заинтересовани от промоутър за концерт в България на 9 май. Намери се и организатор, който да рискува с кратките срокове, за да осъществи една желана среща. Датата бе предоговорена, а концертът анонсиран, като специално частно парти.

Запознатите с актуалната концертна дейност на HAGGARD, бяха подготвени за многочасовите закъснения на шоуто на групата. Времето от отварянето на клуба в 20:00 ч. до излизането на групата в 22:00 ч. за някои се превърна в изпитание… От първия концерт на германците в България, те не бяха издавали и нов албум.

Haggard

Haggard

Десетимата музиканти излязоха на сцената в маниера на класически концерт, но изискваха аплаузи като за рок шоу. Накрая на дисциплинираната редица се появи диригентът/китарист Nasseri и интродукцията заля около двестата фена. Познатите композиции бяха поднесени по един различен начин. Въпреки достатъчното присъствие на музиканти, техният талант се потребяваше доста пестеливо, макар аранжировката на песните да бе постигнала значителна пълнота като звук и наситеност. Индивидуалните солови изпълнения не доминираха, както друг път. Липсваше и известна част от театралността на групата, която сме наблюдавали преди.

Haggard

Haggard

Липсата на нови песни бе напълно изместена от начина на представяне на старите. Често слятите композиции изразяваха концепцията на албума, от който произлизаха. Същевременно бяха орязани излишните музикални пасажи, представящи възможностите на отделни инструменти или просто играта с музикални реплики. Подборът на основните и най-силни моменти от песните радваше ухото. Същевременно оставаше усещането, че са изсвирени по един пестелив и минималистичен начин. Това, разбира се, е само доколкото HAGGARD могат да се сравняват само със себе си. Все пак полифоничността е сред основните им качества. Ясно е, че човек трябва да се явява на такъв концерт с отпушени уши… Тяхни инструментали бяха вплетени като орнаменти към композициите им, като от тях бидеше извлечена само есенцията на хармониите. Чухме редица песни в техен по-къс вариант.

Haggard

Haggard

Въпреки компактните парчета, от самото начало в атмосферата тегнеше усещане за протакане. Дългите прокламации на Asis Nasseri, представящи песните или „философските“ разсъждения, публиката да не седи като „музикална полиция“ наподобяваха близост в общуването, но твърде доминираха за музикално представление. Дали под „частно парти“ се има предвид точно това или съкратеният състав на групата? Към средата на представлението бе постигната онази динамичност, която да разгорещи феновете. Музикантите, усетили топлотата на хората, реагираха с по-артистична демонстрация на музикалните си компетенции и чухме страхотни пасажи на класическите инструменти, доминиращо пиано, високи оперни арии и плътна сработка на всички тези компоненти. Водачът на представлението посегна към акустичната китара, за да обогати композициите с премерено количество чист струнен звук.

Haggard

Haggard

Преди „Heavеnly Damnation“ ни бе преподаден един дълъг урок, какви са тоновете на припева на „The Final Victory“ и какъв ще е сигналът да пеем. Двете песни бяха изпълнени слято и публиката имаше удоволствието да се разпее значително време към края на композиционната фигура. След още една песен групата се оттегли за предвидения бис.

Haggard

Haggard

Доста дълго подканяхме HAGGARD да се върнат на сцената. Когато това се случи, последва тягостното разтакаване с представянето на десетте музиканта, връчването на рози на дамите и неуместни шеги. Последваха две от най-популярните им песни и раздаване на рози от сцената към публиката по време на аутродукцията. Удивителна бе обработката на песните, които германците изпълниха по неповторим начин! За да добиете представа до каква степен репертоарът не се променя като заглавия, съм отбелязал в сетлиста кои от песните са изпълнявани и на другите им концерти, провели се в България. Въпреки специалната аранжировка, смея да твърдя, че това бе най-бедното представление на HAGGARD, не само от артистична гледна точка, но и като пестеливост на полифоничните им композиции. Въпреки богатото и ново преживяване, предложено от групата, остана скрита забележка за компромисното шоу, което наблюдавахме.

Сетлист HAGGARD:

01. Intro
02. Upon Fallen Autumn Leaves    2008      2010
03. All’inizio e la Morte                                    2010
04. Herr Mannelig →                       2008      2010

05. Cantus Firmus in A-minor                2010

06. Of A Might Divine
07. In А Fullmoon Procession         2008      2010
08. The Оbserver                             2008      2010
09. The Day As Heaven Wept →   2008      2010

10. Origin of a Crystal Soul

11. Per Aspera Ad Astra →                             2010

12. Of a Might Divine

13. Seven From Afar
14. Heavеnly Damnation →            2008

15. The Final Victory                2008      2010

16. Eppur Si Muove                          2008      2010

Бис:

17. Talеs of Ithiria                             2008      2010
18. Awaking the Centuries              2008      2010

19. Outro

Rock Thrashler
София, Club Mixtape 5, 12.05.2016

Още: Фотогалерия от концерта на Unholy Union.

Civil War

Защо лекият жандармерийски танк не може да стъпи на мощния армейски ботуш (CIVIL WAR, FALLEN ARISE и YUVIGI)

август 9, 2016 21:51 / 1 коментар за Защо лекият жандармерийски танк не може да стъпи на мощния армейски ботуш (CIVIL WAR, FALLEN ARISE и YUVIGI)

Като изключим пътуването до него, Club Joy Station предлага съвсем цивилизовани условия за провеждането на концерти в мащабна клубна обстановка. Постепенно събиращите се фенове се адаптираха към гостоприемното място.

Civil War

Civil War

Съвсем навреме, какъвто е стилът им, ЮВИГИ заемат местата си на сцена. Те сами по себе си, са сложен феномен от понякога противоречива конструкция, изградена от композиторски талант, инструментална виртуозност, доктринерска съсредоточеност и чисто човешко отношение. Родолюбските им ноти надскачат фолклорните ограничения, за да ги пренесат към една по-широка публика в съчетание, както с метални рифове, така и с рок похвати. Текстовете им израстват върху съвременен субстрат, рядко ползвайки тъй плодородните исторически тематики, характерни за групите, изпитващи родолюбски музикални влияния. И всички тези характеристики, достойни за самостоятелно изследване, бяха поднесени на една незаинтересована, все още малобройна и несъсредоточена публика. Стегнатият им сет бе изпратен с подобаващи аплаузи, но не толкова горещо, колкото се е случвало друг път.

Ювиги и Ива Дойчинова

Ювиги (Ива Дойчинова)

Сетлист ЮВИГИ:

01. All You Neеd Is Less
02. Come What Mаy
03. Сила
04. Различен
05. 681
06. Hell Rains Dоwn
07. Злите езици
08. Бягствo

Fallen Arise

Fallen Arise

Самата смяна на чуждата подгряваща група внушаваше усещане за компромисно решение. Гърците успяха да го разсеят! Епична интродукция с разказ, представен ни от детски глас, ни настрои за някакво концептуално представление. FALLEN ARISE влязоха в сета си малко плахо с пиано и чинели, преминаващи в Progressive Metal с много клавири, дамско пеене и агресивен хор от бек вокали, идващи обаче от пулта. Приятните им песни съчетават мелодика от Hard Rock и progressive metal, поляти обилно с клавири и записани интродукции. В първите няколко от тях вокалистката Spyla не се справяше никак уверено, но постепено гласът й придоби сила и намери верните тонове. На петото им парче, което представляваше красиво съчетание от клавир и глас, данните й достигнаха своя максимум и ни увериха в качествата на певицата. Някои от среднотемповите композиции включваха Gothic ритмика. Изцяло авторският им сет впечатли с красиви композиции, но стилово напомняха повече на укротена музика за маса. (И като масов вкус и в буквален смисъл) 150 фена ги изпратихме със заслужена топлота.

Fallen Arise

Fallen Arise

Сетлист FALLEN ARISE:

01. Prolrque in D Minor
02. The Curse of Adeline
03. The Heart of The Damned
04. Ethereal
05. Under The Bliss of The Sun
06. Never Forget Me
07. White Crystal Angel
08. My Last Breath

Тук ни бе оставено достатъчно време, за да успеем да подновим съдържанието на чашите си и да разгледаме богатия мърч щанд.

Civil War

Civil War

Щрайх интродукция ни върна към основното мероприятие за вечерта. Към нея постепенно се включиха барабаните, клавир и цялата група CIVIL WAR се вряза с епичния си Heavy Metal. Стилизираните шинели във френски дизайн от наполеоново време бяха форма за музикантите. Оказа се, че излизат без басист, като липсата му бе осезаема и за ухото. Подсилените чрез озвучаването каси се мъчеха да пълнят липсващия регистър, но това далеч не бе достатъчно! Първите три песни отминаха с такъв дефект, след което вокалистът обяви „Sons of Avalon“, което не се оказа следващото парче… За сметка на това, в звученето на „Gettysburg“ се появи бас! Като изключим този конфуз, Nils Patrik обясняваше пространно смисъла и посвещението на всяка песен. Здравите рифове и мощни барабани подлагаха за високи и леко ретроградни вокали, носещи спомена за 80-тарската слава на многооктавовите певци. Преди „Schindler’s Ark“ ни бе преподаден урок по пеене и българските фенове имаха сериозен принос за инициирането на песента. Заради бас партиите от пулта, както и други режисирани структуриращи елементи, сетът вървеше задъхващо за групата и липсата на гъвкавост, очевидно се обуславяше от зададените параметри на времетраене. Точно на тази песен се получи и срив в бекграунда и тя трябваше да бъде повторена. Като резултат, гласовите данни на Nils загубиха доста от качествата си, особено високите му фалцети. Тук CIVIL WAR предприеха тактическа маневра в клубен маниер и се оттеглиха зад кулисите, пред слисаните погледи на 210 фена.

Civil War

Civil War

Когато шведите се появиха отново, гласът на певеца се бе възстановил магически и той продемонстрира мощни висини! Кадри от филми на военна тематика допълваха представлението, което отново запрепуска по метронома на пулта. Своеобразната концептуална част бе сглобена от дълги композиции, градящи имидж на CIVIL WAR като на среднотемпова Heavy Metal група. Не липсваше и представяне на музикантите. Когато изглеждаше, че шоуто се е уравновесило, момчетата обявиха, че скоро ще се видим на бара.

Civil War

Civil War

Истина е, че музикантите от CIVIL WAR са доста сърдечни към феновете си и са отдадени на купона. Както и при предходящото парти с тях, те се раздадоха при личната среща с публиката си след концерта.

Civil War

Civil War

Сетлист CIVIL WAR:

01. Intro → USS Monitor
02. Saint Patrick’s Day
03. Braveheart
04. Gettysburg
05. Sons of Avalon
06. Tears from the North
07. Admiral over the Oceans
08. Knights of Dalеcarlia
09. Schindler’s Ark
10. Gods and Generals

Антракт

11. Bay of Pigs
12. I Will Rule the Universe
13. Rome is Fаlling
14. Outro – The Аnts Come Marching One by One

Rock Thrashler
София, Club Joy Station, 16.04.2016

Hate

Sofia Polished Reflects in the Scandinavian scene (Sofia Metal Fest ден четвърти – афтърпартито)

август 2, 2016 19:45 / Вашият коментар

Мощното ореваване, касаещо етичните измерения на баланса цена – качество на продукт още ехтеше в интерактивния ефир, когато четвъртият ден на Sofia Metal Fest събра хората, наблягащи на слушането! Доста от феновете на новопоявилия се фестивал можеха да посетят допълнителния концерт като бонус, а останалите – на символична цена. Разбира се, любителите на домашната истерия не се трогват от факти и концерти, но една дълга серия от смислени представления обогати хората, които са склонни да се обогатяват.

Hate

Hate

Около 19:50 ч., почти по разписание, пред скромното все още множество от около 70 човика, ни бе сервиран шведския ордьовър AKTAION. Техничният им Death Metal бързо бива уплътнен с множество влияния. Дропнатите китари втежняват звука, но добавянето на меки вокали от страна на Jonas Snäckmark, размиват този ефект в посока Modern Metal/Hardcore. Бруталните праволинейни пасажи се редуват с техничарски опити за Djent. Мелодичните залитания добавят колажно усещане по отношение на музиката на квартета. Разкъсвани между желанието да са тежки и демонстрирането на модерно мислене, момчетата пропускат да намерят своето звучене. На последното парче вокалът слезе сред още рядката публика, за да разгорещи обстановката, но българската публика твърдо е стъпила на пътя на презадоволяването и трудно подарява своите емоции толкова лесно. Сетът на AKTAION бе много богат откъм изразност и похвати и повече ни съсредоточи, отколкото да ни сгрее.

Aktaion

Aktaion

В 20:35 ч. английският квинтет KRYSTHLA ни подхваща с малко по-праволинеен Death Metal. Почти веднага прави впечатление усложнената ритмика на песните им. Неравноделните решения се допълват и от чести смени на ритъма. Въпреки двойната китарна атака, на китарното звучене не му достига плътност и рифовка. Пипа се доста акордно и почти блусарски. Китарните сола пък са мелодични и строго вкоренени в NWOBHM. На вокалите е добавено много ехо, което прави звученето им леко ретроградно. Всички дребни недостатъци се компенсират от богатата аранжировка на композициите им и сложния ритъм. KRYSTHLA влизат в унисон с хладината на публиката и са статични на сцена, въпреки опитите за вербално сближаване с феновете. Музиката им, обаче, ги прави мои фаворити в графа „приятна изненада“ на този концерт.

Krysthla

Krysthla

За сета на THY DISEASE петминутното изоставане е преодоляно и те заковават 21:15 ч. като начало с епична интродукция. Феновете на поляците знаят, че те доста обширно са навлезли в Industrial териториите. На сцената са без басист, защото е бил задържан в Гърция. Обилното количество семпли, пускани от пулта успешно пълнят ниския регистър. Звученето, обаче, често е повече дискотечно, отколкото Industrial! По-агресивните части от песните им често са разредени от почти House електроника и интродукции. Горещото заклеване в метъла ми прилича на евтина реклама… По-тежките пасажи са доста подкрепяни от семпли, а ритмиката е строго монотонна. Сетът завършва с аутродукция като от кубинско диско-парти и аз съм сред малцинството, което не е очаровано от изразните средства по време на живите изпълнения на THY DISEASE.

Thy Disease

Thy Disease

Преди сета на HATE в залата сме вече 150 човека, а дискретното интро влиза малко преди 22:00 ч. Поляците представляват отблясък от една друга сцена, но отблясък, без съмнение, с подобаваща яркост на значим проект. Поради някакви причини, квартетът излезе доста скромно и смутено пред българската публика. Споделянето на барабанния сет с всички подгряващи групи също не допринасяше за самочувствието им, а бе и изненада за мен. Агресивният им War Black Metal съдържа някакво самоограничение в изразните средства, но не и еднообразие в песните! HATE са подчинили осветлението в традиционната за тях кървава багра, подходяща за цялостното им шоу. Без изненадващи музикални изкривявания, групата се побира изцяло в лоното на Black Metal-а, където разполага доста комфортно с инструментариума. Силно бе усещането за живо изпълнение, което се сковаваше в минимална степен от статичното и постоянно ехо на микрофона на основният вокал. Умерената режисура на сценично поведение не търпеше резвитие по време на сета. Наблюдавал съм групата в по-емоционално разгърнати спектакли и смея да твърдя, че не видяхме 100% от потенциала им, който си заслужава да бъде наблюдаван, особено от почитателите на жанра!

Hate

Hate

Заченати също в сянката на шведските си вдъхновители, DECAPITATED се превърнаха в стабилна и самобитна група през годините, която раздава уроци и гради стила на Death Metal-a. В 23:00 ч. индустриална интродукция ни въвежда в тежко, но и нелишено от мелодия парче, побрало отблясъците на шведската стомана, но и раздаващо мощна енергия на публиката! Квартетът видимо владее своята изказност в детайли и чуваемо превъзхожда колегите си тази вечер. Количеството публика не успя да прехвърли 180 човека, но пред сцената вече бе тежко за съществуване…

Decapitated

Decapitated

Разнообразният, класически Death Metal е поднесен с плътен бекграунд от пулта. Паузите между песните се запълват от интродукции и встъпления в прецизен стил. Тънка Industrial нишка се прокрадва не само в подготвените откъси, но и в самата музика на DECAPITATED – един похват, до който те израстнаха. Среднистата китара и граничният като мощ бас придават 90-тарско звучене на групата, но на солата се получава едно композиционно оголване. Краткото дръм-соло също ни връща към класическите Death Metal концерти. Групата успя да демонстрира своята мощ, да представи разнообразното си творчество и да израстне като колос в концертния си продукт. Увереното и отработено свирене ни затисна, въпреки някои особености на озвучаването. Малко преди края на сета им имаше закачка с началото на кавър на SLAYER. Дисциплинираното шоу завърши на шестдесет и първата минута от началото си, но интензитетът му бе достатъчен.

Rock Thrashler
клуб Mixtape 5, 24.04.2016

Навигация

← По-стари публикации По-нови публикации →