The Other Side

Начало » Posts tagged 'Rock Thrashler' (Страница 11)

Tag Archives: Rock Thrashler

Telegram канал на The Other Side

Enter your email address to follow this blog and receive notifications of new posts by email.

Присъединете се към 50 други абонати

Последни публикации

Архив

Как да напишем концертен репортаж

Ръководство за напреднали и лаици в употребата на рок културата §1

При отпочването на всеки репортаж, ключовият труден момент е встъплението. Понеже Вие не трябва да се обременявате с някаква предварителна информация, защото това би застрашило свободата на неграмотност, много подходящо за всеки един репортаж е да започнете с метеорологичната обстановка! Жега, студ, мрачно или кално, всяка обстановка е подходяща. Ловко може да се вметнат разсъждения за тегобите на съответната община, в борбата й за спокоен живот на концертопосетителите… Ако вече сте изчерпали годишните времена за един-два месеца, оригинално може да вмъкнете информация за фазите на луната, динамичното й състояние и кореспонденцията й с облачността, което е висш пилотаж в музикалния репортаж, заради тънката венерина нотка, която се придава. При по-лаическите писания е възможно директно да копнете вчерашната прогноза за времето и да я разбъркате с произволен набор от чувствени епитети в стил биТиВи!

След като вече сте разкършили интелектуални мощи и сте почувствали прилива на вдъхновение, идва важният момент, да изразите неизразимото: До каква степен организаторът представлява съвършенството на вселената в нейното съзвучие с природата, астрономията, математиката и всепоглъщащата, всемирна учтивост. За невероятните успехи на съответния може да се изпише енциклопедия, но Вие може да се ограничите обемно, все пак… Необходимо, но недостатъчно е да споменете абсолютната точност и тоталния комфорт на посетителите, осигурен от промоутъра. В случаите, когато закъснението прехвърли психологическата граница от три часа, бегло споменете за незначително забавяне и направете артистично отклонение възпяващо състоянието на митниците ни, пътната настилка на републиканската пътна мрежа, апокалиптичните атмосферни условия и липсата на синхронизация на сфетофарите. Ако успеете да убедите читателя, че са Ви занесли на ръце до безплатния бар, може спокойно да продължите нататък.

Смисълът на съществуването на съвременната рок-журналистиката е в съставянето на списъци с песни и производството на портрети на музиканти! Запомнете това и си осигурете сетлистовете на хедлайнера и на една от подгряващите групи. Това ще докаже по неоспорим начин, че Вие все пак сте присъствали на събитието и следователно, каквото и да напишете, то ще е абсолютно достоверно.

След като вече сте си подсигурили сетлистове от достоверен източник, спокойно може да пренебрегнете първата подгряваща група! Достатъчно е да напишете, че те са се представили както винаги. И че как винаги се представят е всеизвестно и няма да отегчавате с описание.

Как да напишем концертен репортаж

След като вече сте си подсигурили сетлистове от достоверен източник, няма никакво значение какво всъщност ще изсвирят групите по време на концерта. Ако сте решили да опишете група, освен хедлайнера, за целта не бива да използвате повече от едно изречение! За да не се затваряте в рамките на понятия, условности и в крайна сметка, в тесногръдие, много удобно за описване на концерта е да напишете как всъщност се чувства и реагира публиката! Препоръчителни са фразите:

„Публиката полудя…“
„Всички се взривихме от кеф!“
„Мощният организъм ни запрати в масова неудържима полюция!“ и т. н.!

Която и от групите да описвате, никога по никакъв начин не бива да споменавате какъв стил музика правят или да давате някакви подробности за това, какво представлява музицирането им! Споменаването на стил би хвърлило сянка на съмнение, че някой фен може да не се е изкефил максимално. Факт, който е недопустим да се случи на концерт, който Вие отразявате! Визуализирайте разказа си абстрактно! Споменавайте само очебийности от това, което сте видели! А най-добре не се разпростирайте извън това, как многомилионната публика се е изкефила! Относно броя на феновете, проверете какъв е капацитетът на клуба/залата, умножете така добитото число по три и го изпляскайте в репортажа си, за да може да забиете по шамар на тези, които са си позволили да не посетят грандиозния спектакъл!

Знайте, че последното заглавие от списъка с песни е изпълнено на бис и на него публиката вече… абе изкефила се е повече от максимално! Масова истерия, интерпретираща текста, факелни шевствия и припадащи девойки…

Тук идва следващия деликатен момент – как да излезем от тази приказка-шедьовър по някакъв смислен начин? Не мъчете читателя с агония! „Това беше“ е една подходяща, гениална фраза, която дори може да се пренебрегне. Добавете как следващия път, вероятно ще е десет пъти по-добре, но само на тези, които вече са видяли това представление. Додраскайте тънък биографичен акцент от битието си: Дали ще спите в блаженство, ще се скитате по мрачния свят или ще се напиете в компанията на фронтмена – няма значение! Важното е да стане ясно, че и вие сте значимо човешко същество!

Rock Thrashler

Православен сатанизъм в катарски Black/Doom контекст (БАТЮШКА и ARKONA в София)

Метеорологичните условия не бяха в състояние да спрат началото на black year 2017. Лекото забавяне на програмата е бивало и през летния сезон, дори и в по-сериозна степен. Тайната на личностите, участващи в БАТЮШКА изискваше ранното заточение на музикантите в дълбините на клуба, както и търпението на феновете. Без излишно напрежение, тъмната тълпа се втече във входа след 21:00 ч. Всъщност “European Pilgrimage Part I Tour 2017” докосва най-югоизточната си точка в София и сред събралите се фенове има и чуждестранни гости. За новия суперпроект и съпорта им следва турне в Русия, където чакаме арести и анатемосване… След това са в Израел… Но за това – друг път.

Батюшка

Батюшка

Третата група, обещана от хедлайнерите преди турнето, не е прескочила границата между пожеланието и реалността.

Полските ARKONA се появяват на сцена към 21:30 ч. Пространството е малко тясно, защото загадъчни тъмни кутии заемат доста от обема. Интродукция като художествено пресъздадени звуци от пещера дава възможност на квартета да ни настрои към музиката си. Следва канонада от класически Black Metal. Прави впечатление минимизирането на функциите на десните ръце на китаристите и свеждането им до равноделно чегъртане на подреждащите се тонове. Ограничени в рамките на стила, хармониите са далеч от уникалността. Композирането им е ограничено от подреждането на тонове в равноделния ритъм. Мълчаливо (и от страна на група и от страна на публика) си поемаме дъх между първите две песни и получаваме от същото. По-голямата част от времето барабаниста е зает в бийтбластове. Най-новото лице в групата – Drac (b., v. от 2016 г.), реди текста в типични Black Metal вокали. А въпреки опростената музика, вторият им китарист (за когото нямам абсолютна сигурност кой точно е) не успява да вдигне глава от грифа си.

Arkona

Arkona

Интродукция от орган мелодизира обстановката, докато наблюдаваме гърбовете на китаристите. Звукът, подготвен за ARKONA е доста слаб, а има и проблеми със звученето на интродукциите, което видимо изнервя музикантите. „Пещерните“ и органни интродукции се редуват между песните им. Петото парче е бавно и епично, напомняйки викингските хармонии на BATHORY, които поляците не крият, че са им основно вдъхновение. Семпъл от симфонизирания орган на интродукцията е включен в структурата на епиката. Рядко се прокрадват минималистични сола, които обхващат между два и четири тона. Шестата песен от обширното творчество на поляците ни поднася по-разнообразна структура със смени на времената. Накрая парчето завършва с доминиращ припев на фона на китари и чинели, на който става ясно, че полският език не е силна страна на българската публика. Отзвучаващата китарно-чинелна хармония бива терминирана от органна аутродукция в същата хармония.

Arkona

Arkona

Последното, седмо предложение на ARKONA изцежда всички аспекти от актуалното състояние на групата – динамичен Black Metal с пасажи от епика, допълнени от клавирен семпъл. Аутродукция за целия сет побира също разнообразието на вдъхновенията им. Въпреки немалкото ценители на минималистичните форми в Black Metal-а, болшинството от публиката остава сравнително хладна за опростенческото свирене на квартета. Това не лишава поляците от топло изпращане с овации към 22:15 ч.

Arkona

Arkona

Следва разгръщане на сцената. Църковни атрибути, амвон и окултни вещи рисуват от сцената една светая светих. За да се подчертае разделението, охраната осигурява периметър между свещенодействащи и молещи се! Развяват се транспаранти с пародийни икони. Черепи се обпушват с тамян. Всичко започва да се изпълва с гъст дим, осигуряващ окултна непрогледност. Накрая се запалват свещите върху църковните свещници.

Батюшка

Батюшка

Около 22:50 ч. от мъглата изплува окултна процесия от свещенослужители и бавно се подрежда сред декорите. Подема се черна меса, включваща традиционно ортодоксално църковно пеене, агресивен метъл и реверанси към сатанинските практики. Всички са в свещенически одежди, но в черен десен и покрити с обърнати, но православни кръстове и декорирани с различни окултни символи. Маски покриват лицата на всички осем музиканта на сцената. В началото вокалистът набляга на агресивните Black Metal вокали. Основният китарист ползва 8-струнна китара и изненадващо (поне за мен) разгръща потенциала й с изящни акустични интродукции, дропнати рифове в хармония с православното песнопение и мощни рифове, изтръгнати от средата на грифа! Тричленния хор прави така съвършени многогласи, че за момент се усъмнявам в афтентичността им. Вlack Metal характеристиките на музиката се вплитат в църковнославянските традиции органично, от което музиката придобива и сериозно Doom Metal звучене. Мирисът на тамян и спокойният свещенически глас на Варфоломей (v.) създават и томителен отпечатък от преживяването.

Батюшка

Батюшка

Почти невъзможно е да се преведе многопластовостта на името БАТЮШКА! Възхвалителният и принизителен конотат в значение на такова понятие в светлината на източното православие е дълбоко свързано с традиция, която в своята философска същност е катарска. Заиграването с кирилицата от полски музиканти ни води до едно противопоставяне на руските православни традиции и реализирането на един православен сатанизъм се превръща отново в раздвоение между насмешливия сарказъм и сериозния анатемски стремеж. И ако BEHEMOTH сразиха сърцето на полския католицизъм, значи ли че е имало нужда от група като БАТЮШКА или тя е самостоятелно явление???

Батюшка

Батюшка

На едно музикално равнище, би могло да се каже, че БАТЮШКА впрягат православното църковнославянско песнопение до степен, в каквато до сега то е било пренебрегвано в метъл жанровете! Осатанизирането на църковната традиция не отменя чисто музикантската ортодоксия. Експерименти в тази посока сме чували от POWERWOLF, NEGURA BUNDGET, та дори и от IRON MAIDEN, но толкова пълно разгръщане на този потенциал до сега не е правен и БАТЮШКА несъмнено са новатори в този смисъл. В тази еклектика от значения и звуци ритъм секцията е останала в по-класическите метъл похвати. Но гласовете и китарите са докарани до своето съвършенство в композиционен план. Звуци от различни звънци, камбани и клепала, характерни за Полската православна църква биват включвани в музиката от певческия хор. Тежките забулващи костюми, както и цялостната литургична концепция не предполагат сценична динамика и шоуто се свежда до бавни свещенослужбени ритуали. Един до голяма степен статичен образ ни запознава с музиката им.

Батюшка

Батюшка

Църковнославянското наречие, на което се пее, определено е полско! Скромно представената Полска православна църква е просмукана от пищността на мощната си католическа посестрима и съответно, шоуто на БАТЮШКА е декорирано пищно и с орнаменти. Сатанинско-православните кодове на групата, в съчетание с изписването на кирилица и някои исторически наслагвания, са мощен удар в източна посока. С интерес ще следим какво ще се случва с руското турне на поляците. В чисто музикален план, избухването им като свръхнова може много бързо да изчерпи своя потенциал. Защото интересните стилови съчетания се развиват в плоскост, която бързо може да доскучае и да се превърне в нещо, като нашумяла театрална пиеса. Самият сет на супергрупата представлява изпълнение на албума им в концептуалната си последователност. Варфоломей ни освещава с обредна метличка и вода от скиптър на изпроводяк. Свещите в свещниците още не са догоряли. Въпреки горещия бис, БАТЮШКА няма какво повече да предложат на феновете си и в 23:45 ч. се оттеглят веднъж и окончателно от сцената.

Батюшка

Батюшка

Необикновеното богатство на мърч щанда впечатлява за група с такава продължителност на съществуването си и толкова скромна дискография. Концепцията – плод на обиграни музиканти се експлоатира прясна в доста професионален маниер. До тук имат нашето внимание!

Rock Thrashler
08.01.2017, Mixtape 5, София

Пост-хипи провокация, хвърлена в средите на почитателите на авангардния екстремен метъл (Коледна серия: Hippie New Dawn of the Ethernal Years)

The Other Side без съмнение се превръщат в лидер на представянето на авангардни екстремизми по българските сцени. Концертите, които организират всеки път могат да ви изненадат и отведат на странни музикални пътешествия. Това са шоутата, които всички онези мрънкащи личности за нова музика из интернет няма да посетят, но за щастие събитията събират достатъчно интелигентна и жадна за нови преживявания публика. Един от най-рядките и липсващи през последните десетилетия тип концерти се случи тази пролет. Фински „Psychedelic Forest Folk“, гарниран от шведски „Stoner“ и подготвен от роден „Ethno Drone/Ambient“ са само произволни етикети на това, което преживяхме.

Транспортни премеждия на турнето на гостите отложиха началото на концерта. Подразнил апетита ни за такъв вид музика със саундчека, клубът ни приема в обятията си. От уредбата тихо върви Youtube компилацията „Best Psychedelic Rock Pop Songs of the 60`s 70`s“.

Teeth Of Divine

Teeth Of Divine

Изборът на TEETH OF DIVINE, за да открият събитието е логичен, но същевременно и изненадващ. Триото се качва на сцената в 21:50 ч. и когато първият им трак приключва, перкусионистът им слиза от подиума и разбираме, че сме слушали чек-а, а концертната част едва започва. Вокалистът им (титла, която с усилие му приписваме…) седи на пода, вторачен в минипулт, осигуряващ ефекти, както на гласа му, така и на други инструменти на групата. Придихателните му шептения са удавени в ехо и електрически модулации. Инструменталистът на TEETH OF DIVINE (обкичен с това определение, доколкото през ръцете му преминават различни инструменти…) ползва стара китара и чело. Първите няколко парчета, обаче, са подкрепени със семпъл от акустични китарни акорди. Ритмиката се задава от амплитудата на ехото, програмирана е от минипулта и е обща за цялостния звук. Озвучаването на челото е такова, че то играе ролята на бас. Ползването на лък и свиренето само с пръсти е хаотично и следва ехото, създавайки дисхармонични съзвучия. Ехото осакатява звука на китарата до степен да няма значение какво точно се свири.

Teeth Of Divine

Teeth Of Divine

Формацията TEETH OF DIVINE прилича на пост-хипи компания, която експериментира с психотропни субстанции на планинско парти на открито. Представящи една декадентска форма на развитие на Acid Rock културата, от която се раждат house music партитата, те, като усещане, са в прото фазата на слабопознатия български експериментален проект BAND OF MAD WOMEN. Това, което е наречено drone, всъщност, е експериментиране с инструментите и техниките на озвучаване, подходящо за поведението на 7 годишни деца. Това определено не е сценично изкуство. А и певецът не само, че не изглежда атрактивно, но общо взето въобще и не изглежда. Включването на мелодика (еднооктавов детски клавишен инструмент от времето на социализма, извличащ звук на принципа на хармониката – чрез обдухване) в изпълнението до голяма степен илюстрира мислите ми.

Teeth Of Divine

Teeth Of Divine

На седмото парче се включва и перкусионистът. Ползването на архаични средства за звукоизвличане и споменът за родопско пеене придават звучене на песента като от озвучаването на български филм от 50-те години на миналия век с амбицията на фолклорно-авангардните напъни на социалистическия труженик. Преди последния пърформанс на триото, вокалистът се опитва да каже нещо, но нищо не се разбира и от ефектите и от срамежливия му опит. Фолклорният елемент се подчертава, но звученето е като Psycho (без -delic) версия на ЧЕРНО ФЕРЕДЖЕ с включена 12-струнна мандолина от страна на перкусиониста! 40 – 45 минутният пърформанс оставя тягостно впечатление и порив на дрямка, не само у мен. Насърчително ръкопляскане от страна на страстни експериментатори изпраща скромната компания от сцената.

New Keepers of the Water Towers

New Keepers of the Water Towers

В 22:50 ч. чуваме повика на психеделичен клавир, примесен със сирени. На сцената се настаняват NEW KEEPERS OF THE WATER TOWERS, като последователно към звука се включват първо бас, после барабани, за да се разгърне пълна музикална картина. Споменът за DOORS преминава в един повече Ummagumma (PINK FLOYD) пърформанс, където Psychedelic настроението доминира. Внушението за свръхнаситено богатство изпълва тази музика, ползваща, колкото разнообразни цитати, толкова и самоорганизираща се структура!

New Keepers of the Water Towers

New Keepers of the Water Towers

Музиката се прелива във второто парче, преминавайки и през интродукция. Тук вече влиянията са повече в посока ROLLING STONES, но вкарани в Doom Metal ритмика и поляти с много ехо. През музикалната киселинна мъгла перкусионистът на групата вкарва звук от кришна звънчета с някакъв необясним похват. Тогава човекът зад основния микрофон – Rasmus Booberg каца и на нашата планета, за да ни каже колко много харесва бирата „Ариана“ и страната ни като цяло. Клавирно интро го издига обратно към звездите, а останалите инструменталисти започват да се включват един по един, започвйки от барабаните в нов шемет. Отново чуваме ехото на Ummagumma (PINK FLOYD), потопено в невротичен космически шум…

New Keepers of the Water Towers

New Keepers of the Water Towers

NEW KEEPERS OF THE WATER TOWERS сякаш ни връщат към времето, когато имена от калибъра на CROMAGNON по никакъв начин не можеха да сключат договор за изданията си, заради тежък звук, примесен с Psychеdelic Rock. Разбира се, задълбочен археолог, като автора може да ви спомене стотина имена, които ще чуете за пръв път в тази посока… Но днес, когато ушите ни доста закоравяха NEW KEEPERS OF THE WATER TOWERS ни предлагат повече спомена за DOORS, ROLLING STONES и PINK FLOYD, маскирани от тежки китари и Sludge похвати на шумоизвличане, отколкото неприемлива тежест, за каквато този тип музика се е смятала през 60-те и 70-те!

New Keepers of the Water Towers

New Keepers of the Water Towers

Групата финализира усещанията, които предлага с едно по-акустично парче („Tachyon Deep“), стартирано от клавирно интро. По-директните цитати ме убеждават, че квинтетът е голям почитател на Ummagumma и не се свени да го изразява. Те са запълнили липсващото звено между архивния дълбок ъндърграунд и групи като HOLOCAUST и VOIVOD, да речем… Четиредесет минути са отлетели като една и аз оставам в плен на вълшебството на NEW KEEPERS OF THE WATER TOWERS!

Hexvessel

Hexvessel

Малко след като полунощ е отминало в затъмнения салон на клуба прозвучава интродукция, съчетаваща хармоничен фон с цигулкови потрепвания. Квинтетът HEXVESSEL възлиза на сцена, но мракът продължава да владее визията им. Концепцията на момчетата е музиката да не се замърсява от крещящите прожектори. Първата песен е Rock`n`Roll, но изпълнена с мекия маниер на ELECTRIC LIGHT ORCHESTRA. Второто парче продължава внимателното поднасяне на музиката, внасяйки тънка нишка Psychedelic Rock и вплитайки тромпет, с чиято финна механика борави мултиинструменталистът на групата – Adam Forsgren (kb.). Мелодията е доста поп ориентирана и докосва достиженията на PROCOL HARUM. Високите чисти вокали на Rasmus Booberg вкарват следващото типично Blues парче в орбитата на John Lennon. Връщайки ни към звученето на PROCOL HARUM, но този път с включена цигулка, четвъртата песен сякаш затваря кръга на основните влияния на HEXVESSEL.

Hexvessel

Hexvessel

Прецизният подход към инструментите бележи живите изпълнения на фините. Същевременно групата е отворена към по-популярното звучене и класическите хармонии в музиката. Простата ритмика също е застъпена в най-голяма степен в песните им. Цигулката на Adam Forsgren често ни въвежда в песните, но неангажиращо и само маркирайки тонове, които са развити по-късно от класическите рок похвати. Неизбежно изплуват и някои DOORS и PINK FLOYD влияния, като последните са от ранния Psychedelic период на класиците. Същевременно не са пренебрегнати и рифовете, докосващи чисто металния характер на музиката. Широките пиано и клавирни песни пък ни водят към най-лесносмилаемото от Roger Waters периода на PINK FLOYD.

Hexvessel

Hexvessel

Деветата песен смесва регето с PROCOL HARUM и DEEP PURPLE влияния по доста впечатляващ начин, без да достига до хаоса на Acid Rock бандите, оставайки в полето на популярното звучене. Минорна равноделна балада в тотално easy listening направлението дава почивка на групата, през която момчетата се подкрепят от рогове, пълни с вино на фона на интродукция като от настройване на група и оркестър.

Hexvessel

Hexvessel

След това HEXVESSEL ни загряват с едно динамично Bluegrass country парче с добавена рифовка. Дванадесетият трак контрастно ни хвърля в цитата на DOORS, подчертаващ широките търсения на групата. Викаме финландците на бис. Те отзивчиво ни извеждат от сета си с едно акустично парче, доста прилично на лагерните купони по морето. Дълго се покланят и благодарят на всички, стискайки всяка подадена им ръка. Отмина час и десет минути, облечени в спомени, музикално богатство и удобно поднесена музика.

Hexvessel

Hexvessel

Докато наблюдавах този доста разнообразен спектакъл, ми залипсва една по-обширна публика около мен. Хората, които слушат с отворени уши и отворено съзнание се оказаха почитатели на доста твърдите стилове, еволюирали през годините. А концертът бе ласкав за доста по-обширна фенска маса! Разбира се, стига тя да не е вкаменена в някой значим музикален феномен от ранната си младост.

P.S. Така че, последният ми подарък за вас тази година, всъщност, е от цялата редакция на The Other Side Metal Webzine! Желаем ви, за да сте здрави и щастливи, да се виждаме по-често през новата 2017 година – на живо и по страниците ни!

Rock Thrashler
04.04.2016, Club Live & Loud

THE EXPLOITED 81 в балканския Джурасик парк от бъдещето (Коледна серия: Пънк Коледа от епицентъра на оффтопиката)

Някога, в една далечна галактика, се случило така, че империята издигнала огромни бетонни бункери, които да могат да побират, хем производството на примитивни средства за преживяване, хем да са дом на мощни оръжия, с които да се бие по неумолимия републикански враг. Републиканският враг бил подъл и не се появил на местоназначението на битката, поради което империята колабирала под тежестта на икономиката си и нежеланието на гражданите й да поддържат жизнени функциите за обезличаване с примитивните средства за преживяване. Така бетонните бункери за малко да потънат в забрава и да бъдат погълнати от галактическата джунгла на безмислието, но вехнещите кланове на имперските наследници зорко следяли за паметната стойност на артефактите на безсмислието.

И всичко изгнило и умряло, освен титаничните бетонни плочи с бронебойните стоманени врати. Горестта и внушаващите принуда паметници дълго отблъсквали галактическия живот. Докато един ден космическите плъхове започнали да ги колонизират. Имперските рудименти пламенно се посветили на охраната на плъхове и гръмкия победоносен диктат бил заменен от съществуванието на огризките. Сюрреалистична симбиоза на престъпни полумъртви сенки и анархична жизнеутвърждаваща творческа иновативност. С една бетонна стена зад гърба си, можеш от огризката да сътвориш вселена на цивилизацията. И така и станало! Олигархичната собственост приютила свободния дух на акомерсиалното творческо начало.

Така грозотата на една индустриална диктатура била изместена от красотата на постапокалиптичното общество. Удивително е как, когато изпразниш от идеология едно излишно тяло, то може да придобие смисъл! Удивително е и как, когато се олющи сиво-бежовата блажна боя, отдолу може да се покаже чисто бял хоросан!

Влизам в запустял двор на склавове и фабрики, където униформена охрана ме гледа безучастно, сякаш съм невидим. Промъквам се по олющено, подтискащо стълбище с разхвърляни строителни отпадъци и палети, но се издигам като по бобен приказен небостъргач от мозайка и бетон. Около ми се материализира изложба от постиндустриални скулптури, картини от опаковъчна хартия, пластики от заводски бит… Тежки бронебойни врати се разтварят, за да чуя песента на свирещите вътре музиканти. Смътни коридори ми разкриват напластявания от гневни юмруци, в които са напъхани кока-коли – този съвременен филосовски камък! Фрески на безвремието размръзяват малките искрици, вещаещи мисловна дейност в главата ми. Стигам до бетонно небе, където под хладна неонова светлина се разполагат рампи, улеи, различни геометрични платформи и препятствия за скейтбордисти. Връщам се. Малко. В по детски конструираната тоалетна весело ме гледат мидички пред огледалото и графики по облепените със страници от книги стени.

„Не закъснявайте! Започваме по график.“ – Уверяваха ме от събитието в нета. Та може ли изложба да закъснее? Или преживяване? Виж, концертът е друго нещо…

THE SYSTEM са Punk група от Обединеното кралство, започнали своята кариера 1980 г., но реализирали само две ЕР-та през `82 и `83. Отскоро или не толкова отскоро имат албум. Заради старите анархо-пънкари сме се озовали на това място. Истинска неизследвана отломка от едно привидно изгубено време за нашия континуум. Името на групата е измислено в изблик на онова префинено чувство за хумор от острова, родило и името на рок група като THE POLICE. Но в пънк ракурса си, някак по-неуместно.

Въвеждам се в нефата, след като съм се „осветил“ умерено в притвора. След като поднасям препоръчителното дарение, ме задраскват с кръстен знак на посветените. Получавам и подарък – нашивка и стикер на хедлайнера! Вътре е разположена книжарница, предлагаща и мърч продукти на свирещите групи. Двата кораба побираха бар с цени без конкуренция и щандове с музикални продукти на издатели или независими артисти. Всичко това в архитектурния стил, който се опитах да пресъздам по-рано. Спретнатият кетъринг е общ за изпълнители и публика и се предоставя безвъзмедно. Смущавам се да дегустирам, защото около мен се разхождат само хора на 1/3 до половината от килограмите ми. Озъртам се като папуас във Ватикана…

Разврат и Поквара

Разврат и Поквара

Някъде около 20:40 ч. концертната част стартира с РАЗВРАТ И ПОКВАРА. Съсредоточените, социално ориентирани пънкове и вокалистката им тази вечер ми се струват в малко по-мелодично настроение. Изпълняват песните си по-близо до студийните им варианти що се отнася до пеене, но свиренето е небрежно, както трябва и да бъде. Повече пънкария внася озвучаването – в началото обилните бекове на басиста не се чуват и има донагласяване на директната аналогова озвучителна система. РАЗВРАТ И ПОКВАРА са съвсем на място и в свои води в тази откъсната от реалността сграда на рушащото се безвремие. Някак без напъни и демонстрации те ни предоставят своя половинчасов материал за размисли. Който разбрал – разбрал.

Разврат и Поквара

Разврат и Поквара

Сетлист РАЗВРАТ И ПОКВАРА:
01. Не е за мен
02. Моята кауза
03. Кръстопът
04. Цената е висока
05. Задънената улица
06. Очакване
07. Всичко се променя
08. Система/Симулация
09. Плувам
10. Р И П
11. Къде сме ние (Кавър на ТВУ)

В България съществува една такава банда, която никога не обявява участията си, не рекламира концертната си дейност и която няма как да гледате, когато сте решили или просто искате да я видите. Може да се случи да присъствате на техен концерт, но никога да го планирате! Тази банда се яви на сцената в 21:20 ч., за да направи изживяването още по-фантастично. Бандата се казва БИТОВ ТЕРОР.

Битов Терор

Битов Терор

БИТОВ ТЕРОР забиват Oi Hardcore Punk с настървението на гангстери. Бойкото звучене лее призиви на български език и чопли дисхармоничната ранимост на представителите на изключената социо-дисхармоничност. Агиткарските възгласи и неангажираните нискореактивни слогани подсказват дълбочина на клокочещ гняв. „Ние нищо, ама ще ти избиеме зъбите!“… Песните, обаче, са развити композиционно и са поднесени в стегната форма с редки и кратки китарни сола. БИТОВ ТЕРОР са клуб, който за това си свирене са с двама китаристи, които много добре си прехвърлят акцентите и двама вокалисти, които небрежно, но забележително прецизно си разпределят пеенето. Избухващи в Hardcore натъртвания или ползващи по-мелодични punk похвати, секстетът изгражда стабилно сдание от музика за кратките 35 минути и потъва в запрашената от „танци“ обстановка.

Битов Терор

Битов Терор

Следва едно спокойно и неангажиращо подреждане на сцената до постигане на параметри, сметнати като необходими и достатъчни за тримата ни пънк-ветерани.

Слушали ли сте концертните записи на THE EXPLOITED от бунището на Лондон или някой друг техен бутлег от 80-81 г.? Когато в 22:30 ч. THE SYSTEM забиха, не можех да повярвам на ушите си! Не бях допускал, че някой ще успее да ми върне това пропуснато време и тази невъзможна дестинация. Лееше се Punk на рок основа, който притежаваше онова чувство за липса на мелодичност, каквото само англо-саксонската душевност можеше да преобърне в изкуство! Онази тънка нотка на изплъзващ се тон в гласа на грачещия, която се е раждала само в Албиона и на задните улички из големите градове. Онзи изгубен пънк момент, който мислех, че се среща само по прашните бутлези, за които споменах.

The System

The System

Тримата ветерани не избухнаха като Сид Вишъс в нервни конвулсии. Те не размахваха гребени, но душевността им бе с гребен, като в обложките на THE EXPLOITED. THE SYSTEM бяха лордовете на пънка! Умерени като късен концерт на Jerry Lee Lewis, но толкова истински, че чак не беше за вярване. Афтентичният им истински Punk се ковеше парче след парче и сякаш не можеше да омръзне никога! Да чуеш нещо, което си мечтал и въпреки това то да е ново за теб е преживяване сакрално. Някаква невидима врата към непознати пространства се бе открехнала тази вечер. Енергия се излъчваше от тези парчета, които свиреха едни вечно млади душѝ.

The System

The System

Jools с ловната си шапка е включил на китарата си лек компресор постоянно, така че пълни звука със хармонично свистене. Steve не допуска нито един излишен удар по барабаните. Jimi (Единственият оцелял от първоначалния състав) отчегъртва от баса си тон по тон със здраво бас-перо и пее… като пънкар пее с цяло гърло и без да се старае в лексиката… Бандата е тъй реалнозвучаща от 80-те и така самобитна, въпреки яркия спомен, който извиква! Албумът им се изчерпва от мърч щанда. От сцената свири учебник. От Brutal Punk във вените на THE EXPLOITED до мелодичен Proto-Wave напомнящ късните албуми на GBH, THE SYSTEM са побрали своето време в себе си.

The System

The System

Като в сън англичаните ни се усмихват в опит да кажат довиждане и ние скандираме името им. Успяваме да ги върнем, за да забодат един химн за времето на създаването си, с което закръглят час свирене. Един неочакван концерт-мечта като че ли бе отминал.

Сетлист THE SYSTEM:
01. Thought Control
02. Consumerism
03. Apathetic
04. Let`s Be Free
05. Their Corupting Ways
06. Prisoner
07. Born To Lose
08. Undercover Agent For The S.A.S.
09. Dogs Of War
10. War + Money
11. Identity
12. In The System
Бис:
13. 79

Anti-Future

Anti-Future

За да не останат хедлайнерите и публиката в тишината на постапокалипсиса, музикалното забавление продължи. Една група, която може да видите по-често по ъндърграунд сцените, се постара да сложи подобаваща тапа на така забъркания коктейл „Молотов“ за вечерта! В 23:45 ч. на сцената са свежите и енергични младежи от ANTI FUTURE. Групата е представител на един по-съвременен прочит на Hardcore Punk стилистиката. Агресивната им и динамична музика не е ограничена от стилови клишета. Ползват се както Metal/Core пеене, така и Hip-Hop влияния в анархо стил, чиито корени можем да търсим още у RUMBLE MILITIA. Парчетата са свръхдинамични и поднесени с много хъс и убедително свирене. Подбрани са и подходящ набор от кавъри, които са в съзвучие със стила им и определят настроението на личното им творчество, както и подчертават световния характер на феномена Do It Yourself! Кратките, но многобройни изстрели в тази посока запълват едни 35 минути от битието ни на все още омагьосани фенове.

Anti-Future

Anti-Future

Сетлист ANTI-FUTURE:
01. Intro
02. Осъден
03. Съдби
04. We Are The Same
05. Never Again
06. Покушение
07. Right Brigade (BAD BRAINS cover)
08. Fuck Society
09. Можеш ли
10. Filler (MINOR THREAT cover)
11. Заблудени
12. Show You No Mercy (CRO MAGS cover)
13. Fight Racism
14. Черни сълзи
15. Our Choice

Не знам на вас колко пъти ви се е случвало, когато си тръгвате от концерт да носите със себе си една библиотека книги, периодични издания, различни CD-та, някои от които безплатни, нашивка и плакат от събитието, календар!?! Въпреки сериозния си стаж в областта, на мен ми се случи да събера най-богатата колекция предмети от събитие, именно от концерта на THE SYSTEM!

Това бе атмосферата след танците!

Това бе атмосферата след танците!

Беззвезден е небосводът над готовите да се сгромолясат като вълна фабрики. В тъмната нощ сиви сенки бродят из правоъгълния лабиринт. Няма достъп за автомобили, междугалактически лайнери или машини на времето. Пред мен три сенки с кейсове за инструменти бързат в тъмата. Зад гърба ми се чуват жизнерадостни покани за купон, пиене и още музика. Аз съм се озовал между тези две действителности, но всъщност не съществувам. Лордовете на пънка махат небрежно с ръка, колкото за довиждане, толкова и в контекст „майната му“ и свиват зад някакъв ъгъл. Очаквам колекцията ми от артефакти от събитието да завие и тя зад сенките в малка сферичка светлина. За щастие тя остава в ръцете ми. Сякаш хлопна 1981 г. и изчезна на предишното си място. Кой да повярва, че ще се случи пак? На едно друго място… В един друг свят…

Rock Thrashler
1981, Punk Christmass
Там

Протягане към свободата SODOM 91 (Коледна серия: Вечната коледна приказка на българския рок и метъл фен)

Много са хората, които са присъствали на легендарния концерт на SODOM през 1991 г. Не липсват информация и репортажи от събитието, спомени на известни и по-малко известни рок личности, факти и сказания… Въпреки наличието на тези свидетелства, многократно съм подканян от приятели, фенове и читатели да опиша преживяването, превърнало се в митология на българското метъл общество. Ще изпълня това ви желание по своя си начин!

Понеже събитието SODOM 91 е вече митология, аз бих могъл само да добавя едно свидетелство на случилото се. А всяко свидетелство е разказ – личен и дори интимен в някакъв смисъл. Случи се така, че посещението на този концерт за мен бе приключение. Макар да не харесвам такъв тип репортажи да са изпълнени с автобиографични данни на авторите им, в този случай няма начин да избегна някои подробности от личния си живот. (Имам запас от 4 -5 такива репортажа…) Още повече, че те са строго свързани със ситуацията, в която можеше да изпадне всеки метъл фен, имащ твърдостта да афишира открито принадлежността си към тази субкултура. Пък и допускам, че за читателите ще е интересно…

Септември месец 1991 г. аз се намирам все още под крилото на родната казарма. Там съм успял да се отвратя от морала на офицерството, безсмислието на мероприятията и неефективността на военната доктрина на Българската армия, която трептеше, разкъсвана между руските си устави и собствените си интереси. Намирах се във Военномедицинска академия, където мозъкът ми прегаряше от мисълта, че SODOM идват в София. За да поддържа културното ниво на бойния състав, ръководството на клиничното отделение ни води под строй в киното на болницата, където прожектират „Стената“!!! Това ме разтърсва дълбоко, защото, всъщност, обитавам психиатрията на Военна болница и то първия етаж – място без свободно придвижване на пациентите… А денят с главно „Д“ наближава. Така че преодолявам желанието да обръсна веждите си, в името на човешкия си изглед.

Голяма бе школата на Софийския гарнизонен арест – място, което армията бе принудена да закрие в последствие… Част от „обучението“ ми там бе да придобия способността да карам различни заключващи устройства да предават своите тайни. И така, успях да изработя шперц за вратата към вътрешния двор на психиатричното отделение. Достъпът до външната врата бе сериозно ограничен чрез санитарно помещение. 15.09.1991 г., неделя, 13:00 ч. – време, в което целият персонал на болницата рязко се дезинтересира от задълженията си, поверявайки безопасността на болните в ръцете на летаргичните дежурни екипи. Издебвайки самотен момент в правия гол коридор, се измъквам в дворчето за разходки. Оказва се, че бравата на вратата е повредена и не може да се заключи от външната страна. Оставям следата – след SODOM вече нищо няма да е от значение. Тъмнозелената ограда, опасана с бодлива тел, откъм западната си страна е поддържана малко по-небрежно, заради граниченето си с Инфекциозна болница. Още от Гранични войски, където служех, знаех че вътрешните граници от всякакъв тип се пазят много по-зорко от външните… Преодолявам препятствието със сравнително малък брой дупки и драскотини. И ето ме – щастлив, в свободния свят … гологлав, по зелен халат и оранжева пижама!

Отдалечавайки се от района с няколко болнични заведения, хората започват да ми обръщат повече внимание по улиците. Успял съм да се свържа с моя съученичка, която да ми осигури цивилни дрехи. (Хапче, не е забравена добрината ти!) Не ползвам транспорт, за да не притеснявам другите пътници. В района на университета, където ни е срещата, хората започват вече старателно да ме заобикалят. Проверявам какви концерти съм изпуснал, преглеждайки плакатите около Клуб 113+ (Малката театрална зала на Ректората), където по това време се правеха рок събития. Момичето се появява с дрехи на малкия си брат. С гола глава, ¾ бежови джинси, кубинки и възкъсичка фланелка, добивам вид на подранил във времето си скин. Следва бързо придвижване до стадион „Академик“.

Пред стадиона се e стeкло огромно разноцветно множество. Освен металните „униформи“, показващи тотална национална репрезентативност, на място е изплувало пънк обществото, старата хипария, хора, запленени от балкантонските издания на DIRE STRAITS, Tina Turner, Rod Stewart, както и самотни почитатели на Chris de Burgh и неамнистираните (или направо казано: все още инкриминираните!) към този момент PINK FLOYD. Софийското метъл братство в основната си спойка е SLAYER-итско, докато в почти всички останали градове на страната SODOM са главен култ! Автомобилите с разнообразни регистрации са разхвърляни по околните неподдържани поляни, като в стая за игра на великански деца. Там някъде се затъркаля и един болничен халат с пижама… Откъм подстъпите за стадиона извират тълпи, пристигнали с влак. Цялото това благородно множество ми позволява да изръся заветните 22 лв. за рекордно кратък срок и да си закупя билет от касата пред стадиона. Бързам да вляза рано, предвид малката, но съществуваща вероятност изчезването ми да създаде проблем. А задължителното ми присъствие на подобни мероприятия е известно на военните власти от дните на българския Woodstock – фестивалът „Рок за оцеляване“ в Слънчев бряг, проведен между 29 и 31 август 1991 г.! С влизането на стадион „Академик“ всички организационни проблеми са решени на този етап и аз се отдавам на удоволствието.

Разказвал съм ви вече, какво представляваха ограничените пространства по време на рок концертите на стадион „Академик“ през 1988 г. и 1990 г. Тенденцията свободното пространство пред сцената да расте се бе запазила и огражденията този път прехвърляха лекоатлетическите пътеки и стигаха на терена, на няколко метра от сцената. На входовете между трибуните и терена вече ги нямаше своеобразните КПП-та, а милицията по това време вече се бе прекръстила на „Полиция“ и се бе изтеглила от източната страна на огражденията – в буквален и в преносен смисъл.

Някъде около 17:45 ч. на сцена се явяват CRASH в класическия си втори състав с Плебея зад микрофона и Църо [R.I.P.] на барабаните. Квинтетът забива ултра-бърз Thrash в духа на 80-тарската надпревара за скорост. Все още недоизгладените дефекти в озвучаването подчертават известна какафония на сета им. Какафонията, обаче, бива овладяна и докато все още много хора чакат проверката на входовете на стадиона, CRASH изковават представянето си с маниер на класици от ранга на ASSASSIN и SADUS. Няма излишни реплики и прокламации – сетът е 30 минутен и българската банда го насища с Thrash Metal с високо октаново число. Чухме едно от най-добрите представяния на материал, сходен с този, който щеше да запълни дебютния им албум от 93 г. – „Unreal Dreams“.

Още от средата на 1990 г. ЕРА спряха да се появяват по сцените, като пропуснаха легендарния втори фестивал „Рок ринг 1990“ (15 юли 1990 г.), както и шоуто „Металният рок на новото поколение “ в зала 1 на НДК, което бе снимано за BBC–Europe Express и където дори бяха обявени предварително (11 юли 1990 г.). На благотворителния концерт в помощ на бездомните животни Cat-Dog-Rock (24 август 1991 г.) част от групата бе поддържаща за сета на организаторката – Милена. Обикновените фенове още не знаехме, че формàтът ЕРА+МИЛЕНА е проект с по-постоянни параметри и че в самата група са настъпили необратими промени…

В лявата част на широката, но малко плитка сцена, бе поставена маса с наредени прибори. Група ЕРА и МИЛЕНА се появиха заедно на сцената, като певицата и новото лице – Фънки седнаха на масата и спретнаха семеен скандал с чупене на съдове, при което сетът им стартира с „Развод“ от старото творчество на Thrash ветераните, като двамата солисти си партнираха. След това изпълнението им продължи с песни от творчеството на МИЛЕНА, но изсвирено малко по-шумно в сравнение със студийните записи. Фънки в цялата му прелест по нощница, както и новото творчество на ЕРА, щяхме да видим чак на 29 март 1992 г. в зала Фестивална… Впечатлението от комбинацията ЕРА+МИЛЕНА бе изненадващо и с не достатъчно качество за повечето фенове. Много от нас очакваха два пълнокръвни сета, а получиха един. Преди SODOM, трябваше да покажем и повече Thrash мускули!

След прибирането на ЕРА+МИЛЕНА имаше поне половин час до качването на хедлайнера на сцената. През това време трибуните се оголиха и теренът на стадиона се пълнеше все повече. После пред огражденията и по цялата дълбочина на равното човешкият килим стана доста плътен, а трибуните се кръвонапълниха отново. Малко преди SODOM да излязат, само два – три метра от задната част на терена, пред бетонните ограждения на трибуните, ставаха за свободно придвижване между хората. Останалото бе плътно притиснати тела. Здрачаваше се.

Когато звук и светлина ни пометоха с „Аgent Orange“, огромни сили лашнаха публиката в едната посока и от пред сцената моята съвкупност от плътно прилепени тела се озова доста в страни. Всички вкупом се втурнахме наобратно, като постигнахме ефект, доста по-голям от желания. Като прашинки, лашкани от вятъря се носехме в този доста опасен танц. Без пауза влиза „Sodomy and Lust“, а тълпите са в бяс. Случваше се някой да падне, но успявахме да си помогнем взаимно. На няколко метра пред мен имаше строен двуметров момък, когото викаха да помага за паднали хора. Здравенякът с мишци разтваряше тълпата (Нещо, което бе непосилно за мнозина в онзи момент!) и вадеше падналите. Единствено естеството на рок културата не позволи да се стигне до сериозни инциденти през тези първи минути от свиренето на SODOM. (Години по-късно няколко рап хлапета щяха да се избиват в дискотека при сходни обстоятелства в минималистичен вариант…) Тълпите се поумориха и се успокоиха малко. Застанахме на приблизително постоянно място. Tom Angelripper нареди на охраната да изведат някакъв човек от пред него и го качи на сцената. Небезизвестният фен – Венци Kiss-а с перфектен грим на Gene Simmons стана част от шоуто за един кратък момент.

По това време в метъл средите бе актуално разискването, дали SODOM твърде много са се комерсиализирали с албума си „Better off Dead“! За някои от най-бруталните фенове, SODOM 90 бе твърде мелодичен. (METALLICA 91 още пътуваше към България… Липсваха комуникационните възможности на съвременния свят, както и официални издания.) Още с третото си парче – „An Eye for an Eye“ рурските металурзи доказаха на практика, че звученето им е тежко и монолитно, като силата на парчетата и посланията им само подобряват качеството си! И по време на сета си го доказаха още доволно много пъти. Песните се ковяха една след друга в смазваща сила. Бавно и полека другите концерти, които бях посещавал до тогава започнаха да бледнеят.

Доста усмихнатият и приветлив Tom Angelripper, така, както бе с фланелката си на MOTORHEAD, ни обясни почитта си към групата преди кавъра на „Iron Fist“. Нивото на английския ми по това време е такова, че ако ви кажа точно какво е казал, това няма да е спомен. Но, както тогава, така и днес, това не е от особено значение… Дръм солото е трашърско: с плътни двойни каси, изтъкано от ритмика, където сложните компоненти са вплетени, а не преекспонирани. Стадионът реве „Sodom“ и „Bombenhagel“ почти непрекъснато. Бързите песни се редуват със среднотемповите чукове. Съвършенството им е такова, че радват в еднаква степен! Хватката на телата поотслабва, но тълпата продължава да е плътна. Няма бири, няма пуканки. Фотоапарат не можеше да се внесе.

Зрелището, какво са способни да извършат трима немски трашъри с инструментите си, си остава неизказуемо. Дори да имаше видео от концерта, то едва ли щеше да побере в себе си невероятността на преживяното от нас в онзи момент. Сякаш докосвахме истинската свобода! Онази, която съществува някъде… Два часа концерт с песни, никоя от които не бе излишна или по-малко съвършена от другите. След кратко забавяне SODOM изпълняват желанието за „Bombenhagel“. Кое е било бис и кое в програмата никой не може да каже, защото скандирането траеше над два часа, почти непрекъснато. Факт бе, че това се оказа последната песен от приказката.

Дълго се спекулира колко точно фена е побрал стадион „Академик“ тогава! Веднага след концерта казаха 5 000 човека. Няколко седмици по-късно числото нарастна до 7 – 8 000. Десетина години след концерта Sofia Music Enterprises заковаха бройката на 12 000 и това се разпространяваше дълго време като обективна, официална информация. От няколко години редовна чета и чувам за 15 000. Имайки предвид опита си за мястото, разположение, ограждения и структуриране на публиката, моята скромна преценка за посещаемостта на SODOM 91 маркира квадратчето 6 000, без да знам дали ще спечеля…

Излизането от стадиона ставаше изключително бавно. Многочасовото стоене в плътно притискаща тълпа водеше до желание да напуснем без да се блъскаме и дори без да се докосваме. Хората от терена бавно се разреждаха, изчаквайки всички останали. Някъде из околностите на стадиона осинових отново болничен халат и пижама, търкалящи се измежду бурените и безразборно паркираните автомобили. Задължителните бири с приятели поехме от унифицираните бутилки на комунизма. Чакаше ме завръщане към един друг свят.
Час след полунощ вече съм се промъкнал в двора на „родната“ психиатрия. Лека козметика на шперца и той отваря вратата откъм двора за разходки. Внимателно заключвам отвътре в непрогледния мрак. Оптимистичният вариант е никой да не е усетил липсата ми.

Чах, чах, чах, чах – светват всички луминисцентни лампи и два прожектора, насочени към моята особа. Дежурен екип, включващ оперативен офицер и всички лекари от психодиспансера е мобилизиран, заради извънредната ситуация. През отключената врата са избягали общо трима човека, като единият е офицер с реални психични проблеми.

– Ти знаеш ли какво ще ти се случи сега? Ще гниеш в затвора **** ****! – съска ми някакъв дежурен. Лекарите ме гледат въпросително. – Какво правиш?

– Въобще не ми дреме! Аз бях на концерт на SODOM! Вашите малки мозъчета дори не могат да проумеят какво означава това! Не мога да ви обясня колко незначителна е болницата ви, армията ви и цялата ви сериозност, в сравнение с това! – Хвърлям им шперца аз и се усмихвам… Удължаващите се физиономии изглеждат така, сякаш ей сега ще извикат санитари. Санитарите, обаче не са в спешния екип.

Рано на другата сутрин чакам пред кабинета на завеждащия психиатрично отделение на Военна болница, придружен от ВКР-съгледвач и заедно с други посетители. Полковник доцент доктор Миланов излиза пред вратата на кабинета си, застава на чердженцето пред нея, размахва енергично ръце, все едно лети и подсвирква в опит на чуруликане. Абсолютно всички гледаме в почуда и недоумение.

– Е, айде де! – Каза недоволно доктора. – Кой е от ВВС? – Войник и офицер сякаш са събудени от сън. – Ми влизайте! До кога ще ви викам?

По-късно идва и моят ред.

– Такааааааа… Редник, къде се виждате Вие да служите оттук нататък? Къде да Ви пратя?

– Аз оттук нататък не се виждам да служа!

– Добре. Мога да Ви помогна. Ако подпишете този документ, мога да Ви изпиша и освободя още днес. – Подава ми лист хартия докторът. Документът представлява декларация, че няма да съдя държавата. Днес? Огромно изкушение! Подписвам го. Изчаквам доктора да напише епикризата ми на доста разнебитена пишеща машина.

– Н-но, аз!?! – заеква джандарът ми.

– Вие сте свободен. – отсича доцентът по полковнишки.

Диагноза „хеви метал“

Основното заболяване в епикризата ми, общо взето, е „хеви метал“… Останалото са разяснения, как военните власти нямат нищо общо със заболяването ми! Има и драматичен пълнеж от кратка и доста изкривена моя биография. Мисля, че концертът на SODOM е уникален сред единиците, отразени в медицинска епикриза! Сериозен синдром на заболяване…

Диагноза „хеви метал“

Вечерта съм на концерт в читалище Христо Ботев на първия от трите дни на рок фестивала „Златен куб“ за пръв път като свободен човек от година и половина. Свирят български метъл банди. Хедлайнери за тази вечер са ИМПЕРАТОР…

SODOM донесоха реална свобода за мен. Или поне така си мислех тогава…

P.S.
Оказа се, че Федерацията на анархистите в България и неправителствената организация „Хора без оръжие“, както и множество съдействащи ми приятели, са изнесли писмо до Амнести Интернешънъл през Франция за престъпленията, извършени срещу мен от военните власти. (Една много дълга и различна история…) Седмица, преди описваните събития Амнести Интернешънъл бе изпратила анкетен лист за мен и актуалното ми състояние и препоръки на правителствено равнище! Това, всъщност, е била причината за спешното ми оневиняване и уволнение! Всички власти старателно са укривали писмото, докато е дошъл крайният срок да се върне отговора на анкетния лист.

Всички присъди и наказания, които бях получил, бяха отменени или анулирани.

Командният състав на поделението, в което служех, бе сменен в резултат от писмото. Бе закрит и Софийски гарнизонен арест, а началникът му – набързо пенсиониран. Година и нещо преди това трима надзиратели-войници от ареста са били убити по домовете си след като са се уволнили от служба. Убийствата са неразкрити. Случаят – потулен.

Две седмици по-късно бе направен опит да ме задържат неправомерно в Дисциплинарна рота, докато си събирам документите от там. На тогавашния плевенски главен прокурор се наложи да работи в неделя… И до днес съм единственият човек, самоотлъчил се от дисциплинарна рота и неосъден след това.

На всичките ми роднини е било разяснено, че колкото по-малко се шуми, толкова по-безпроблемно ще е бъдещето ми. За съществуването на някои роднини научих тогава…

„Хора без оръжие“ бяха жестоко репресирани и принудени да емигрират.

След множество материали за казармени инциденти и извращения, сред които и моят случай, вестник „Поглед” бе закрит. След година започна да излиза пак със съвършено различен екип… Гражданското общество бе отложено…

Ръководството на Столична криминология оказа сериозно съдействие да бъдат прекратени опитите на военни офицери за преследването ми, заради абсолютно чистото ми досие. Благодарен съм на професионалистите!

Въпреки, че името ми липсва по регистрите на психодиспансерите, за военните си оставам тежко болен. От „хеви метал“! Мисля, че оставам единственият притежател на официален военно-медицински документ за това.

Диагноза „хеви метал“

SODOM !

Rock Thrashler
15-16.09.1991
Стадион „Академик“, Психиатрия на ВВМИ
Благодаря на всички!

Пълна регионална адхезия на гравитиращата екстремна сцена в епицентъра на мощна балканска черна дупка – фаза №2 (Autumn Souls of Sofia 2, ден втори)

AKRAL NECROSIS свириха последни на Sea of Black Festival през 2014 г. Това предизвика повдигане на вежди и известна апатия у публиката тогава, защото групата не представи нещо повече от стандартен, до доскучаващ китарен Black Metal. Организаторите на Autumn Souls Of Sofia отредиха на младата румънска банда по-подходящо място в програмата си. И въпреки, че момчетата представиха новия си албум от 2016 г., с изключение на заглавното парче от дебюта си, нещата които демонстрират като композиране и сценична техника по нищо не се отличаваше съществено от през 2014 г.!

Akral Necrosis

Akral Necrosis

Клиширана Black мелодика, еднообразни вокали и доста безинтересни парчета се сливат в общата стена от шум. Симпатия предизвиква тяхната постоянност и ясната им концепция за творчество, но ухото се отдръпва от такъв вид предложение. Като много Black Metal групи от региона, ако творяха през 90-те, щяха да са впечатляващи, но преповтарянето на отдавна изсвирени неща вече е отегчително. Макар да бяха спестили грима, квинтета се стара, но спомена за десетките първообрази на тази музика е доминиращ.

Сетлист AKRAL NECROSIS:
01. King in Yellow
02. Saturnian Gallows
03. Exhortatio ad Bellum
04. Sin Gauntlet
05. Hounds of Plague
06. Pandemic Dominion
07. Underlight

В 17:25 саксонската машина с дебютен албум от тази година – HUMANITAS ERROR EST демонстрира как се излиза на сцена. Интродукции има преди всяка от композициите им, но сета не върви под клик. Миг преди края на разнообразните встъпления, групата избухва в гневен Black Metal. Двата вида вокали са достигнали балансирано присъствие и обогатяват музиката максимално. Основата от шведски акорди е доразвита с много музикални украшения, като ритмиката непрекъснато се видоизменя. Барабаните осигуряват преходи навсякъде и свързват усложнената ритмика в обща конструкция.

Humanitas Error Est

Humanitas Error Est

Факт е, че HUMANITAS ERROR EST са доста качествена група, а сценичното им шоу не отстъпва като въздействие на инструменталните способности! Секстетът изковава своето представяне с немска прецизност. Някои от песните се сливат. Ограниченията на стила ни въвличат в известна клишираност на изказните средства, но старанието да се творят смислени песни е ясно уловимо. Уважението към другите банди попречи на HUMANITAS ERROR EST да изпълнят цялостното си шоу от актуалното турне и бяхме лишени от две от парчетата точно в момента, когато имаше опасност да влезат в повтаряемостта на похватите си.

Сетлист HUMANITAS ERROR EST:
Intro
01. Jagdzeit
02. Raping Religions
Transintro
03. My Sexual Benediction
Transintro
04. Mental Scars
05. Quod homo appellatur morbus est
Transintro
06. Bestial Penetration

Идващите чак от Чили Atmospheric Doom Metal представители MOURNING SUN са готови за сета си към 18:20 ч. Повече минималистично, отколкото атмосферично започва групата. Нежните дамски вокали, гарнирани с много ехо ни отнасят към по-нежната страна на метъла. Тежката рифовка не допуска да се отклоним от правия път прекомерно. Оборудването на кийбордиста се ползва за богато насищане на звученето на групата с разнообразни семпли – от клавири да саксофон, бек вокали и природни шумове. Богатата безконтактна орнаменторика на звуконасищане прави групата да изглежда, че скучае на сцената. Микрофона на вокалистката често улавя твърде подчертаните семпли, превръщайки ги в микрофонии. Китарите правят нежни акустични сола, контрастиращи на твърдите компоненти в доста Funeral Doom усещане.

Mourning Sun

Mourning Sun

MOURNING SUN постигат доста приятно звучене, напомнящо на моменти на SILENTIUM. Въпреки това, музиката им издава една маркирана физическа присъственост на музикантите. Желанието за контрол над звученето ги е превърнало в хора, ползващи множество патерици, без съществен ефект в „походката“ им. Сетът им запази трайното ми впечатление за нивото на латиноамериканската метъл сцена… Последното им – пето парче отзвуча със семпъл на пулсираща микрофония, под статуйната визията на шестимата музиканти. Заместването им със снимка на групата и DJ не биха повлияли съществено на шоуто.

(Echo)

(Echo)

Италианските момчета, които имат претенцията, че сродяват Melodic Death и Doom Metal (ECHO) са пред нас в 19:40 ч. Още в началото прави впечатление еклектичният им стил. Мелодичността, която ползват има много допирни точки с поп музиката и директно с италианския маниер на шлагери. Нервните метъл избухвания посягат без задръжки към Doom, Sludge и Modern Metal влияния. Меките и твърди пасажи са разбъркани в контрастна картина. Групата е без клавириста си, като квинтет и звука от липсващият инструмент е добавен като семпъл. Останалото, обаче, се свири на живо. Това много ясно проличава при опита на вокалиста им да артикулира меко, чисто пене, което е несполучливо и като ефект и като вярност на тона – дефект, който си остана до края на сета им.

(Echo)

(Echo)

(ECHO) Ползват разнообразни цитати, но песните им са белязани от монотонна повтаряемост на основната тема и в меките и в твърдите части. Развитието на композициите следва тази досадна повтаряемост на самовлубен композитор. Същевременно мелодиите не са самобитни, а напомнят изсвирени вече модели, превърнали се в клишета из различните подстилове на метъла. Мекото пеене на популярни мелодии, обаче, държи първенството по обезличаване в тази банда. Усеща се липсата на концепция и механичната сглобка на композицията. Съчетаването на Doom Metal-а с динамичната ритмика на Modern Metal бандите също не е сполучливо. Италианците са подготвили доста претенциозен сет от седем авторски парчета, но изпълняват четири от тях, като за края на представянето си се изкушават да забият кавър. „Electric Funeral“ на BLACK SABBATH е поднесена с много модернистичен маниер на свирене, но поне вокалите са строго агресивни, което дава на финала някакво приемливо измерение.

Den Saakaldte

Den Saakaldte

Гостите, които ни носеха северен мрак – норвежците DEN SAAKALDTE, залязоха към подиума в 20:45 ч. За разлика от повечето си родни колеги, те излязоха без corpse-paint, но също като тях имаха прецизно свирене. Всеки риф и нота добиваха кристална яснота, сякаш ползваха ново озвучаване. Никакви семпли и интродукции не замърсяваха сцената. Всеки тон можеше да бъде и видян!!! Енергичността на петимата бе въздействаща и завладяваща. Агресивните Black вокали не носеха богата обхватност на тоновете, но бяха изпяти прецизно и тона падаше в центъра на вибрацията си така, че силно влияеше на емоционалното възприемане на музиката на DEN SAAKALDTE!

Den Saakaldte

Den Saakaldte

А музиката носеше неповторимия полъх на норвежката си автентичност, облечена в Black Metal дрехи. От агресивните бързи песни до мелодични епики, много от творчеството им подсказваше своите вдъхновения, но не и конкретни цитати! Това, което отличава DEN SAAKALDTE от масата групи са прецизните им рифове. Майсторски изтръгнатият звук от китарите на места докосваше прецизността на Thrash ветераните. Музиката на квинтета побира в себе си първичността на MAYHEM, епичността на EMPEROR и мелодиката на AMON AMARTH, като по-скоро може да даде нещо в добавка на изброените модели, отколкото да взаимства. Често в една песен момчетата редуват похватите си в еволюираща изказност.

Den Saakaldte

Den Saakaldte

Смазващата прецизност на DEN SAAKALDTE в съчетание с уникалните им композиции не дадоха шанс на доста високото ниво на HUMANITAS ERROR EST да грабне приза за най-добра група на вечерта. Норвежците ни направиха тотални тяхни поклонници безкомпромисно!

Сетлист DEN SAAKALDTE:
01. Din siste
02. Drikke ens skål
03. Vandringen
04. Som ett arr på sjelen
05. Endeløst øde
06. Vinteren
07. Farløse
08. Selvproklamerte

На фона на така оформилото се сериозно присъствие, предстоеше да ни отвее стокхолмският „синдром“ на Black`n`Roll-a! Макар да са съсредоточени върху правенето на Black/Thrash Metal, силната Groovie жилка на ANGREPP им отрежда повече разтоварващи функции. Все пак, нормално е страничният проект на гърлото на злите IXXI – Outlaw да е по-веселяшки.

Angrepp

Angrepp

Интродукция от коледни звънчета, срязани от картечен откос отваря стихията на забавлението. Още с качването си на сцената в 21:50 ч., намазаните като кюмюрджии веселяци от ANGREPP захващат доста жизнеутвърждаващ Black`n`Roll, гарниран със съответните увеселителни напитки, които щедро се плискаха между телата на музиканти и фенове. Това, което съществено ги отличава от предходната група е тоталната липса на риф, китарно мазало и Rock`n`Roll отношение. Punk барабаните и солата тип ранен SLAYER се нижат на умерен ритъм. Тритоновият харш на Outlaw пък е срязван на места от неистовите му истерични писъци. Спомени за шведските GEHENNA и DARKTHRONE се промъкват из ъгълчетата от останало съзнание. Заглавията на песните говорят достатъчно…

Angrepp

Angrepp

На шеста песен като гост вокалист се качва S Caedes – вокалистът на HUMANITAS ERROR EST за едно по-Black избухване. Китарите жулят на акорди минималистичната музикална линия. Оттук насетне песните придобиват все повече доминиращо Roll звучене за сметка на Black-a. Изключение прави парчето, посветено на инцидентно купонясване в Хамбург, което е чист Blues-Metal и чието английско значение на заглавието е „Punishment“ (10)… В добавка изсвирват и две подобия на MOTORHEAD-ски парчета, които отзвучават към полунощ.

Angrepp

Angrepp

Трудно ми е да си представя по-добър край на вечерта!

Сетлист ANGREPP:
Intro
01. Hellführers Fuckcunt
02. Legions Arise
03. Party In Hell
Intro
04. Five Horned Formations
05. True Old Soul
06. Hugg Alla
07. Rape, Kill, Rock`n`Roll
08. Dictator
09. Straffet
10. Roadkill Glory
11. For Now I Have Risen
Outro

Rock Thrashler
14.10.2016, Club Live & Loud
Autumn Souls Of Sofia

Очаквайте продължението!

Пълна регионална адхезия на гравитиращата екстремна сцена в епицентъра на мощна балканска черна дупка – фаза №1 (Autumn Souls of Sofia 2, ден първи)

Може би няма да е излишно да отбележа, че вече втора година уебзина The Other Side, както и порасналия до самостоятелна марка Autumn Souls Of Sofia се явяват организатор на елитарни ъндърграунд събития, които трудно биха се осъществили без значителни логистични усилия, страстна любов към музиката и поемане на неразумни рискове! Имената, които бихме могли да изброим са значителен брой, но второто издание на срещата на есенната метъл духовност добави рекордно количество заглавия на групи към представените на родния ни метъл фен!

Първият ден на непрекъснато разрастващият се фестивал все не можеше да намери своя дом, поради логистични затруднения или просто заради елементарна менажерска глупост… Но ето че Rock Bar Fans приюти събитието, не само, но и се оказа доста уютно място за него. Координацията на многото групи и непредвидените дреболии забавиха съвсем малко началото на фестивала.

Abaddon

Abaddon

ABADDON имаха задачата да завъртят колелото на събитията. Малко след 18:30 и те го направиха внимателно с бавни обороти. Концептуалната им интродукция въвежда подходящо във философския им стил. Мантровото звучене на откриващото парче придава усещане повече за филмова музика от 60-тарски филм за египетската империя, макар да е с Death Metal характеристики. Клавирът къдри ориенталски ладове, но ритмиката е среднотемпова и стандартна. Представлението продължава с подканяне да визуализираме идеите на ABADDON. Втората песен включва меки вокали, които да далеч от прецизността. Елементарната ритмика прави от парчетата доста еднакво звучащи композиции. Мелодически се чуват някои клишета от целокупната българска рок сцена, но има и препратки съм BOLT THROWER и ENTOMBED. 35-минутният им сет, запълнен с пет парчета, не предлага нужното разнообразие. Монотонната ритмика, почти пънкарските музикални форми и непрецизно изпълнение са в противовес на интересните им ориенталски докосвания и някои сполучливи рифови решения. Но ненатоварващата им музика дава добър старт за слушане на екстремизми.

Inflicted

Inflicted

Твърде дългата пауза качва на сцената шведските Thrash-ъри от INFLICTED. Вокалистът им притежава нездрава свръхактивност и преди да започне изпълнението им в 19:25 ч., хвърля жлъчна шега към Depressive Black бандите. По време на първите им две песни си проличава, че момчетата са запалени фенове на късното творчество на KREATOR. Разликата в свиренето е, че INFLICTED звучат така, сякаш Punk банда прави кавъри на Thrash група. По време на следващите две парчета групата се посвети на преход през Melody Thrash/Speed Metal с непрецизен саунд както и през ANTHRAX-ски Punk Rap. След това групата, посветила се на репликите мина в METALLICA серия от периода 86 – 91. Последното, осмо парче бе побрало разнородни Heavy и Thrash влияния в себе си. Оказа се, че словоохотливостта на фронтмена им не бе само сценична поза. Емоционалният му монолог и похватите на търговски пътник при пласирането на дисковете на бандата продължиха през цялата вечер.

Cretura

Cretura

Норвежките Black Metal гости от CRETURA бяха очаквани с интерес и публиката в клуба се удвои за тяхното изпълнение. В 20:25 ч. доста дълга клавирна интродукция ни въведе в стандартни специфики за стила. Основната им вокалистка ползва в мекото си пеене доста ориенталски извивки, което отличава групата й от масата техни колеги в родината им. Останалите им вдъхновения са доста разнопосочни. Изглежда CRETURA се опитват да предложат от всичко. Тежки Black пасажи с харшово пеене, по-меки моменти с нежни дамски трели във фолк или оперен стил, ултра-бързи моменти, както и умерена ритмика, доминация ту на китарния, ту на клавирния звук. Клавиристката им прави високи дамски бекове, докато единя от китаристите изявява дълбокия си харш. Когато двете дами преплетат високи нежни гласове, неизбежно изниква спомена за BABY METAL. Ритмика и структура често се сменят в рамките на композициите им, но влиянията са твърде различни, за да съставят сбор по-голям от механичния.

Cretura

Cretura

Шестата песен на CRETURA е стандартна балада с ренесансови мотиви. Трубадурския похват напомня за BLIND GUARDIAN. Следва кавър на IROM MAIDEN – „Hallowed Be Thy Name“: Стандартната Black Metal обработка доста бяга към оригинала и самото изпълнение не е на ниво. Последното, осмо парче от норвежци уж бе авторско, но цялото се движеше по тоновете и структурата на „Hell Patrol“ на JUDAS PRIEST. На „композитора“ му не са стигнали силите да измисли дори друго соло на китарата! Само текста и вокалите имаха някакво свое лице в този финал в листата на секстета. През петдесетте си минути не видях CRETURA като сила в норвежкия Black Metal.

Поредица от обстоятелства и неоправдани очаквания направиха така, че SEPTEMBER CODE отпаднаха от програмата на фестивала, въпреки че успяха да се доберат до София. Остана ни само да си пожелаем повече късмет, за да ги чуем на родна сцена!

The Stone

The Stone

Сръбската шайка THE STONE направи саундчек и напусна сцената, за по-ефектно появяване. Отворилото се време направи паузите по-протяжни и леко досадни. Но пък, когато в 22:10 квинтета заби директния си Black Metal, чуваемото качество свери часовниците на всички музиканти, които ги наблюдаваха! Изящната чуваемост, която всеки от инструментите предагаша, сочеше не само нивото на инструментализъм но и грамотността да си направиш звука по правилния начин. THE STONE упражняват Old School Raw Black Metal със завиден маниер. Те побират в себе си различни техники и подстилове, но обединени от кадърно направената музика. Същевременно не се чуват никакви цитати, а само загатване за скандинавските вдъхновение на стройните младежи.

The Stone

The Stone

Решението на вокалиста им Nefas да е на сцена с плътна маска доста заглушава гласа му. Това влияе доста на звученето в сравнение със студийните им записи. Сценичното поведение на цялата група е доста семпло. Но като достижения в стила си, THE STONE не отстъпват на едни HATE, да речем! Въпреки някои дребни забележки, сърбите останаха най-добрата група за вечерта!

Inferno

Inferno

Чешките окултисти INFERNO излизат из дълбините малко след 23:30 ч. Те наблягат на визията, чрез която внушават своите послания. Строго червеното осветление и запалените свещници са декор за полумаскираните музиканти и вокалистът им със психотичен синдром по време на изпълнението си. Музиката на INFERNO няма такова съсредоточаване върху детаила. Елементарните хармонии често се свирят на една струна. Макар да са квинтет, момчетата вадят доста рехав звук. Самото решение да се свири Black Metal на китара Gibson е явление – неинцидентно, но винаги извикващо въпроси!!! Преескспонираният вокал с много ехо и агресивният саунд на едната китара определят изцяло звученето. Два до четири-тоновите парчета са украсени от слабообхватно пеене и средно темпо. Еднообразната стена от звук без риф е предпочитаният маниер за чехите.

Inferno

Inferno

Не може да не признаем, че сценичната концепция на INFERNO е доста сполучлива и пипната. Това в съчетание с късният час е добра формула за успех и впечатляващо придставяне. Но музиката до такава степен изостава в развитието си, че аз не се сещам за допълнителни стимули, които да ме накарат да съм доволен от такава група! Слабо озвученият бас прави бързи разходки по китарните тонове, но без чуваем успех. Самото усилие се обезсмисля от елементарността на композициите. Групата очаква повече ентусиазъм от зрителите, които са доста строг съдник, предвид широката гама концерти, които им се поднасят.

– Let`s make some noise! – Подканят ни от сцената. И наистина! Взаимно вдигнахме малко шум като за финал…

А това бе само предястието на още дълги вечери, изпълнени с екстремни звуци!

Rock Thrashler
13.10.2016, Rock Bar Fans

Очаквайте продължението!

AMON AMARTH и GRAND MAGUS: Добре дошли на нашият викингски празник!

AMON AMARTH нападат Европа с мащабно шоу, демонстриращо завладяващите им способности. Придвижването на армиите бе по берзъркарски хаотично и сблъсъкът се случи в зала 5 на Интер експо център.

Amon Amarth

Amon Amarth

Няколко минути преди обявеното начало в 20:00 ч. гръмва епично оркестрирано интро, предвещаващо сета на триото GRAND MAGUS. Майсторите на среднотемповите епики започват с две от най-интензивните си песни. Може би тук е момента да споменем, че шведската метъл сцена не изпитва проблем да интегрира музиканти, спокойно преминаващи между стилове като Heavy Metal, Death Metal, Black Metal и Stoner Rock и да ги споява с мелодичност. Случаят с тримата човека на сцена е именно такъв – легендарни музиканти, изявяващи се или изявявали се в легендарни формации… След динамичното начало, групата навлиза в умерения епичен Heavy Metal, където парчетата не блестят със сложност, а основното им достойнство е перфектното изпълнение. Забележителен е барабанния сет на Ludwig Witt, представляващ подобие на този на Ringo Starr… Това не пречи на функциите му, разбира се. Все пак и Dave Lombardo свири на подобен. Гост на баса е легендарния мултиинструменталист, майстор предимно на клавишите, Per Wiberg, който се е вписал забележително и с бек вокалите си при своите колеги от SPIRITUAL BEGGARS! Основното гърло и китара – J.B. Christoffersson, впечатлява със силния си глас и умело боравене с инструмента.

Grand Magus

Grand Magus

GRAND MAGUS бързо навлизат в епичните си MANOWAR-ски песни, където чувството замества виртуозността. Там, бих ги нарекъл елементарните барабани, падат с часовникарска точност, за да ни вдъхновят да скандираме ритмично с групата. Дългите им за такава структура композиции често включват по две китарни сола, които оголват звука на натуралната бас линия. Зад транспаранта на шведите има дълбочина, от която извира щорм от димни ефекти, сякаш настъпваща буря чака да узрее… Преди да посветят финалната си песен на България, групата ни предлага кратко дръм соло, което също не е препълнено със смайваща сложност. Определено песните на GRAND MAGUS не могат да ни хвърлят във благоговеещ възторг, но тяхното създаване явно е било с цел да се интерпретира класическия heavy metal и неговата епична страна. Имахме възможността да се разпеем славно на сета им и да си прекараме чудесно по време на 50 минутния им спектакъл.

Grand Magus

Grand Magus

Сетлист GRAND MAGUS:
01. I, thе Jury
02. Sword оf the Ocean
03. Varangian
04. Steel Versus Steel
05. Ravens Guide Our Way
06. Kingslаyer
07. Iron Will
08. Like The Oar Strikеs The Water
09. Drum Solo
10. Hammer Of Thе North

Феновете

Феновете

Неразбираем остава горкият плач за лош звук в тази зала от „специалистите“ по акустика! Някакъв стаден инстинкт на претенцията е легнал върху репутацията на мястото съвсем неоправдано. Много приятно бе и човек да види многобройна публика на такъв концерт, като от по-бедните на събития години. А усетът на българския метъл фен е безпогрешен за тези неща!

Amon Amarth

Amon Amarth

Мащабният сценичен декор завладяваше въображението и твореше от концерта доста живо преживяване. Двата реда стълби с гигантския викингски шлем между тях напомняха на амбициозните спектакли на ЕПИЗОД от 90-те… AMON AMARTH безжалостно ни удариха със знаменитото „The Pursuit of Vikings“, давайки ясно да се разбере, че почивки и компромиси няма да има! Огромен трикомпонентен транспарант заобикаря групата с подходящия пейзаж. След втората песен Johan Hegg ни поздравява с доста добро произношение на родния ни език:

– Добър вечер, София! Добре дошли на нашият викингски празник! Как си?

Amon Amarth

Amon Amarth

Специфичният стил на групата пулсира с публиката си. Мелодичните и едновременно тежки китари зоват да ги следваме. Гръмотевичните барабани са контрапункт на тези на GRAND MAGUS – огромно богатство от уреди за звукоизвличане. Двама викинги водят битки по сцената, веят знамена, опъват лъкове или размахват брадви. На определен период от време светлините гаснат между песните и когато осветят усмихнатия фронтмен, декора е сменен. Изумяваше смяната на огромните викински транспаранти! Съвременната технология би позволила прожектиране на картини, но шведите се бяха спряли на големи картини, които падаха за секунда в тъмнината, за да разкрият следващия тематичен пейзаж зад огромната сцена. А и строго черната основа не може да се прожектира…

Amon Amarth

Amon Amarth

Съвкупността от Heavy мелодичност, Black/Death агресия и Thrash ритмика, за щастие, е известна на огромна част от метъл феновете и не се нуждае от подробно описание. Сетлиста бе подбран, за да представи една тематична викингска история, режисирана благодарение творчеството на AMON AMARTH. Поздравите, наздравиците и благодарностите на български език не секваха между изпълнените песни. Краткото соло на барабаните представяше повече интензивността на свирене в групата. Предимно бързите песни удряха със собствения си заряд, радвайки различни по вкус фенове със здрав метализъм. Строго агресивните вокали не предлагат различни техники, но изразяват всичко, което групата представлява.

Amon Amarth

Amon Amarth

(Най-после ненаситното жадно войнство освобождава подстъпите към дрождените чучури и списващият може спешно да се възнагради за преживяното в битката!!!)

Докато настойчиво и шумно подканяме AMON AMARTH да ни наградят с още от тяхното блюдо, от дъното на сцената изскача огромен морски змей, който клати озъбената си глава, докато пляска с опашка чак на другия край на сцената. Съвършеното преплитане а останалите сценични ефекти ни пренасят в открито море, докато слушаме последните три песни. Мащабният спектакъл, подкрепен от здрава музика е достоен за филмиране! Сигурен съм, че след това турне ще можем да си върнем част от преживяването с ново DVD от шведите, така че да може да видите нещо повече от моите бедни снимки и от портретите на колегите. Hegg налага змея с чука на Тор сред кълба от дим…

Amon Amarth

Amon Amarth

Топлите усмивки и сърдечни благодарности ни връщат към реалността. AMON AMARTH раздават сувенири на почитателите си и се снимат с българската публика. Видяхме шоу, каквото малко хора допускаха, че ще се случи. Едва ли викингите ще ни пропуснат и при следващата си акция!

Amon Amarth

Amon Amarth

Сетлист AMON AMARTH:
01. The Pursuit of Vikings
02. As Lоke Falls
03. First Kill
04. The Way of Vikings
05. At Dawn’s First Light
06. Cry of the Black Birds
07. Deceiver of the Gods
08. On a Sea of Blood
09. Destroyer of the Univеrse
10. Death in Fire
11. One Thousand Burning Arrоws
12. Father of the Wolf
13. Runes to My Memory
14. War of the Gods
Биc:
15. Raise Your Horns
16. Guardians of Asgаard
17. Twilight of the Thunder God

Rock Thrashler

Още галерии от концерта (Фотограф: Unholy Union ©):

AMON AMARTH

GRAND MAGUS

Отблясъци (ZERO TOLERANCE, ABSCENDENT и PAST REDEMPTION в Live & Loud)

„Официалните“ трибюти на IRON MAIDEN и DEATH са вече в такива количества, че заплашват интереса към оригиналите, едва ли не. Въобще, трЕбютчийството добива размерите на китайската икономика, като качеството е същото. Да си сверим часовниците с не особено блестящата апенинска сцена, бе упражнение – опознавателно. Да видим и пълнокръвна група от там бе интересно. А да разберем какво се случва с драматично променяща се родна банда – почти задължително! Ето с такива тегоби започна вечерното ми битие на 23 ноември 2016 г.

Лежерното прослушване на каталог от класически Death Metal групи, навяваше внушение за пестеливи сетове. Умерено количество познати муцуни си кимахме одобрително на ретро Death Metal парада, извиращ от колоните. Но ето, че в 21:45 към подиума се въздига обновения състав на PAST REDEMPTION.

Past Redemption

Past Redemption

Ясно е, че носталгиците ще пропилеят някоя сълзица по отминалата популярност на момчетата, но истината е, че с тях се случва смислена трансформация. Да, пред нас стои доста различна банда, полагаща усилие да твори нещо свое! Репертоара на PAST REDEMPTION не е обновен драстично, но звученето е подобрено на качествена основа. На първо място, спешно включеният в групата басист/вокал Светлин, който при първото си появяване с групата носеше внушение за хаос, в момента се е интегрирал доста успешно в групата. Вокалните партии са разпределени между него и Алекс според същността си – дълбок Death рев и по-конвенционален харш придават на парчетата забележително звучене. Репетициите са довели и до това, че инструментализма на баса се е разгърнал, в сравнение с другата му основна група – MASS GRAVE.

Past Redemption

Past Redemption

Това, което все пак остава от старите характеристики е липсата на чуваемост на множеството бързи орнаменти при китарите. Губещата се рифовка създава стена от звук, който не е толкова изящен, колкото би могъл да бъде. Цялостната концепция на звученето е маскирала повечето Thrash влияния. Пред нас се разкриваше сериозна Death Metal заявка, че групите, с които PAST REDEMPTION се появяват на една сцена има от какво да се притесняват. Барабаните също са се измъкнали от еднообразните набивки на съсредоточен екстремизъм и песните звукват със свой си ритъм. „Fraud“ ни връща малко от Thrash Metal влиянията. Дуетния прочит на песните е на впечатляващо ниво, като и посланията са малко по-разбираеми. 35 минути история бе изкована през ушните ни канали. Рехавите отгласи извикаха бонус парче. Едносекундно! За толкова заработихме…

Past Redemption

Past Redemption

Сетлист PAST REDEMPTION:
01. Intro/Under The Hammer
02. The Doom of Them All
03. Extreme Madness
04. Decomposed
05. Final Redemption
06. I Am
07. Fraud
08. Homicide
09. Degradation
10. Revelation
11. Pile of Guts (bonus track…)

Поне що се отнася до задоволеност и култура на публиката за метъл концерти, сме достигнали високо равнище! Хладината, с която приемаме ентусиазма на групите и огромните ни очаквания, които те трябва да покрият, за да получат нещо повече от цената на билета си, може да стресне групите, които са свикнали публиката тук да е гореща. Опита на ABSCENDENT да ентусиазира родния фен преди да е показал достатъчно в свиренето, срещна каменна хладина. Но триото свиреше нелош Thrash/Death Metal, както ни бяха обещали. Структурата и мелодията на песните им е повече Thrash, докато Death компонента се изразява в липса на отчетлив риф и ниските бленди на китарата. Равноделните барабани подлагаха двойни каси почти постоянно, а вокалите са просто една реплика към DEATH.

Abscendent

Abscendent

Като трио ABSCENDENT имат проблеми с уплътняването на звука, особено по време на солата. Но голямата катастрофа в музиката им е композирането! Буквалистките цитати, доразвити в хилав опит за раздвижване структурата на музиката, звучат като зле изсвирен трибют. 60% от „творчеството“ на италианците са реплики на DEATH. За да допълнят Thrash визията се отпрепарират цитати от SODOM, SLAYER и METALLICA. Кражбата е изключително неопосредствана, а развитието на съответните песни е направено в стил „Не съм го откраднал аз!“… Все пак те могат да станат симпатични с едни 20% лични идеи, разтворени между безкрайните цитати от най-изтърканите от слушане групи на планетата. Например, SLAYER-ски рифове в „Doppelgänger“, размесени с бавни части от DEATH, с опит за бас соло от същите. А да предложиш акустичен инструментал, съставен от леко разбърканите ноти на „To Live Is Tо Die“ на METALLICA, ми се струва обидно за слушателя.

Abscendent

Abscendent

Четиредесетина хладни физиономии наблюдаваха от масите този пир на чужда трапеза. Ръкоплясканията бяха за чисто физическите усилия на музикантите, които носеха сериозен бек-лайн за доброто озвучаване. Самотни гласове от страна на роуди екипа върна бандата за бис, който чисто музикално ни напомни какво следва насетне в програмата…

Сетлист ABSCENDENT:
01. Penance
02. Solipsia
03. Compelled
04. Gemini
05. Doppelgänger
06. Instr. …
07. Nausea
Бис:
08. ???

В 23:40 ч. гръмва музиката от Star Wars, за да ни подкани към изпълнението на ZERO TOLERANCE. Въпреки, че в съвремието блендите на DEATH са добре представени на пазара на ефекти и инструменти, италианците не са избрали лесния път. Звученето и на двете китари има свое излъчване, което бяга от чистата имитация. Вокалите на Mattia Tibuzzi, макар и да артикулират по оригинала, са доста по-високи и по Thrash-ърски харшови. Първите няколко песни групата изсвирва като ноти, но се чувства липсата на изсвирване и изстрадване на музиката така, както някога сме го виждали… Барабаните са пестеливо-маркиращи и трудно се съизмерват с богатството от канонадите на една плеяда велики инструменталисти. На някои от по-сложните части, дори ритмиката се забавя повече от допустимото, за да може струнниците да поемат тежестта на задачите си. И нотите са си на място, но душата и динамиката са ампутирани…

Zero Tolerance

Zero Tolerance

Песните се забиват една след друга, почти без паузи. Когато групарите имат да кажат нещо, го правят двамата китаристи. Английският им е пчти неразбираем… „Чак Шьолдинар“ и „Ляк оф компрехеншан“ ги схващам, но много от разясненията ми убягнаха…

Zero Tolerance

Zero Tolerance

Тъкмо бях класифицирал ZERO TOLERANCE доста ниско, когато на шестото парче нещо сякаш се пробуди в тях, песните станаха по-одухотворени и ни принудиха да обърнем повече внимание на инструментализма им! Все пак, басистът/вокалист си е научил текстовете и свири доста изящен и сложен бас, без двете му функции да са в ущърб една на друга. Барабаниста отвори свиренето си към томовете и чинелите. А китаристите запазиха високото си ниво, но и предадоха емоция с инструментите си. Чувствеността на изпълнението се отрази и в сценичното поведени и ZERO TOLERANCE просто преминаха границата на предпазливостта и се докоснаха до съвършенството. Същевременно не се сляха със саунда DEATH, а продължиха да имат свое звучене в интерпретацията. Дори умората в гласа на Mattia към края на сета не се усети като дефект, а повече като добре изпълнени ангажименти.

Zero Tolerance

Zero Tolerance

След „Zombie Ritual“ момчетата се подготвиха да слязат от сцената, но виждайки ентусиазма на феновете, удариха двете предвидени в сетлиста си парчета без да ни бавят. След това ги извикахме на действителен бис. Като истински професионалисти, ни питаха имаме ли любимо парче, което не са изпълнили! Измежду разнопосочните желания ZERO TOLERANCE избраха едно, след което ни оставиха с приятни впечатления от вечерта. Квартета бе положил час и двадесет минути плътен труд за наше удоволствие. Поклон!

Zero Tolerance

Zero Tolerance

Сетлист ZERO TOLERANCE:
01. The Philosopher
02. Crystal Mountain
03. Bite the Pain
04. Spirit Crusher
05. Leprosy
06. Suicide Machine
07. Destiny
08. Misanthrope
09. Lack of Comprehension
10. Zombie Ritual
11. A Moment of Clarity
12. Symbolic
13. Pull the Plug
Бис:
14. Trapped in a Corner

Rock Thrashler

THE CASUALTIES, PIRANHA, A-MORAL, РАЗВРАТ И ПОКВАРА в Парти център „4 км.“

Street Punk в Party Center звучи повече като призив за модно ревю на post-fashion дизайнери, но запознатите с имената на групите, които щяха да свирят тази вечер бяха на ясно, че революцията се пренася на по-официална платформа. С такова съзнание бе подходил и мениджмънта на клуба, защото толкова сериозни охранителни мерки, поне аз, не бях виждал в тази локация. Тежки, стадионни ограждения пазеха както сцената, така и озвучетелния пулт. Внушението за разрушителната сила на някаква музикална култура, бе докарала за събитието сериозен брой охранителни единици. Въпреки това, концертът започна нормално, като само бара го отличаваше от куклен театър в бомбено убежище…

The Casualties

The Casualties

РАЗВРАТ И ПОКВАРА са група, която може да бъде гледана по много ъндърграунд мероприятия и неформални сбирки. Да ги видя сред мощното озвучаване на клуба, както и зад тежки ограждения е достатъчно екзотични преживяване. Но дори минималната грижа на грамотен озвучител върху тях, отваря звука им в изцяло положителен аспект.

Разврат и поквара

Разврат и поквара

След 20:30 ч. имаме възможност да гледаме РАЗВРАТ И ПОКВАРА в класическият им формат – като квартет. Енергичните им Punk парчета се коват едно след друго. Стилистиката на групата се доближава в най-голяма степен до това, което хедлайнерите обявяват за свое верую. Грижата на тон-режисьора посланията им, които са български език, да стигат по-ясно до публиката кара основната им вокалистка, както и активните на бековете музиканти, да се пазят, до известна степен, от микрофоните. Яростното крещене на изпърдяла техника – тяхната истинска среда на изпълнение, не е подходящо при такъв звук. Но въпреки това, имаме удоволствието да наблюдаваме идейните послания, поднесени от едно момиче, гримирано единствено с гнева си! Агресивните парчета носят и своя мелодична линия, като бързата ритмика преобладава. И ако за някого това е било някакво дървено пънкарско представление, за ценителите това беше висшата форма на изказност, поставяща огледало на реалността пред лицето на едно фалшиво общество. Четиредесетминутното ограничение не пречи столичните пънкари да кажат това, което искат на публиката си.

Разврат и поквара

Разврат и поквара

Сетлист РАЗВРАТ И ПОКВАРА:

01. Интро
02. Всичко се променя
03. Очакване
04. Плувам
05. Това е тя
06. Задънената улица
07. Цената е висока
08. Надолу с главата
09. Сянка
10. Трън в очите
11. Кръстопът
12. Моята кауза
13. Система/Симулация
14. Нашият рай
15. Не е за мен
16. Разврат и поквара

Подготовката на A-MORAL върви твърде отегчително за вокалиста им и той забива самостоятелно един зверски емоционален кавър на реге пирона на ОТРОВА/ВАВИЛОН – „Господин депутат, защо си толкова дебел?“. След горещата реклама на Варна, бандата успява да влезе в сета си към 21:20 ч. Крилото на енергичният Punk/Hardcore бива скършено веднага след първо парче, заради технически проблем. В паузата поемаме още един вокален кавър на някакво парче, където са намесени Ленин и пушенето… Това подготвя почвата за социално-битовия леко неангажиран стил на повече пънкарските, отколкото кораджийски послания на варненци.

A-Moral

A-Moral

Самата група изглежда като случаен сбор от Metal/Core фен, жизнерадостем потребител на алкохоли от разнороден произход, упадачен интелектуалец и ентусиазиран грънджар. По същият начин се колебаят и стиловете в различните им песни, като подредбата им, очевидно флуктоира. „Ограбиха ни“ ни представя философията на пролетария от ниско ниво и се радее с посланието на Слави от парчето „Нема такава държава“. След хита на A-MORAL, Иво (v.) се готви да ни изостави, но колегите му го връщат към изпълнението. Както и на други концерти, той обича да ползва два микрофона на сцена. Когато публиката ги вика на бис, той започва с цитат на Тодор Колев от филма „Опасен чар“. Когато след 40 минути колегите му подготвят сцената за следващият изпълнител, Ивайло Петров си допява няколко песни, които очевидно са го развълнували като послания, приобщавайки широк кръг от явления към знаменателя на Punk/Core движението…

A-Moral

A-Moral

Сетлист A-MORAL*:

01. Господин депутат, защо си толкова дебел? (кавър на ОТРОВА/ВАВИЛОН)
02. Власт
03. ??? за Ленин и пушенето… (кавър…)
04. Кучето на Павлов
05. Член 18
06. Отново и отново
07. Съвест
08. 2 000 000 дни
09. Ограбиха ни
10. Орехов прът
11. Съдба

Бис:

12. До кога?
13. Вокална китка от слогани на радиофонични пънкарии…

Piranha

Piranha

В 22:15 ч. тежката артилерия на Hardcore сцената ни – PIRANHA, излизат зад огражденията. Групата е известна с дълбоката вяра в посланията, които отправя. Ние феноветe бавно натрупваме знание за житейските ситуации, провокирали създаването им. Това представление внушава смисленост, която надхвърля сцената, музиката и отделните впечатления.

– Нали знаете, че ние сме Skate-Ccore Punk Rock банда от София сити? Как сте НДКааааааааааа? – Заедно със сериозната част, шегите между песните не спират да ни засипват.

Piranha

Piranha

Енергичните Hardcore парчета нямат претенцията да са нещо повече от представителни за стила и провокират купона сред присъстващите на шоуто. За парчето – рожба на съвместното турне с COPROSTASIS, партиите на Дон Коце са поети от … съпругата на SDB (v.)! И докато чисто музикално PIRANHA не достигат уникалност, историите, които разказват са достойни за книга! Както се казва, останалото трябва да се види!

Piranha

Piranha

Сетлист PIRANHA:

01. Rental Cop
02. Bear Beer
03. Wild Bunch
04. Forget About Your Bicycle
05. El Toro Loco
06. Sid
07. Dirty Sanchez
08. Dumbster
09. Local Bums
10. Wood Pushers
11. Wasted Till I Die
12. Deathmatch Tour
13. Fuck You And Goodbye

Пространствата пред сцената започнаха бързо да губат обем. Подготовката за кулминацията на вечерта придоби груби очертания и дори на бара, човек трябваше да влага сериозна протекция на съдосъдържанието си! В 23: 20 ч. THE CASUALTIES небрежно се закичиха с инструментите си. Вокалистът им Jorge Herrera се закичи с кен българска бира, щедро разлята за вътрешна и външна употреба.

The Casualties

The Casualties

Философията и вдъхновението на THE CASUALTIES е да следват истинската Street Punk вълна в лицето на групи като THE EXPLOITED и GBH. Верую, в което много хора бихме се клели. Но подобно на Black Metal-а, когато един стил прескочи Атлантика, неизбежно се видоизменя.

The Casualties

The Casualties

Бандата стартира с много енергичен и агресивен Punk. Но още в началото на сета правеше впечатление хармонизираните мелодични беквокали. Характерната мелодичност на американската пънк вълна надигаше мощ и в композиционен план. Herrera обяви мексиканските корени на някои от музикантите в THE CASUALTIES и в сета някои песни бяха изпълнени на испански език. Бруталния punk бе добре смесен с по-алтернативни пънк форми. Натрапчивите призиви от припевите зовяха за солидарност в обществото и всяване на хаос в системата – все класическа тематика, върху която нюйоркчани имат разработени силни послания. Преди „Resistance“ Rick Lopez (b.) призова феновете да смачкат охраната и да прескочат огражденията! Въпреки буйния мош-пит, публиката не предприе сериозни действия по изпълнение на призива, но някои от хората с жълти жилетки видимо се поизнервиха. До конфронтация не се стигна, което пък изнерви Lopez

The Casualties

The Casualties

Структурата на парчетата от брутално начало, мелодичен преход и многократно повторен призив, бе доминираща и от един момент нататък песните добиха леко обезличаване по отношение една на друга. Въпреки това, заклетите фенове твърдо пееха с THE CASUALTIES. Рядко имаше кратки сола. Концертът сякаш намери себе си и потече гладко в руслото на пънкарията. Погото не успя да огъне сериозните ограждения, но това не бе и целта му. Към по-задната част на залата имаше място на кефещи се фенове да танцуват извън битката пред групата. Бандата не се прибра за бис, а направо изпълни песента, която следва при подобни случаи на другите им концерти. Този път поканата да се качим при тях на сцената бе осъществена.

The Casualties

The Casualties

Малко след като отмина 00:15 ч., щастливи хора скачаха под прожекторите. Доста време след това възгласите за още не заглъхваха из цялото помещение. THE CASUALTIES, обаче, бяха приключили със свиренето за тази нощ…

Сетлист THE CASUALTIES*:

01. Chaos Sound
02. Tomorrow Belongs to Us
03. Soldado
04. Chaos Punx
05. Punk Rock Love
06. Brothers and Sisters
07. Clase Criminal
08. Media Control
09. Made in N.Y.C.
10. Unemployed
11. Resistance
12. Punx and Skins
13. R.A.M.O.N.E.S. (Motorhead cover)
14. Get Off My Back
15. Running Through the Night
16. Ugly Bastards
17. System Failed Us… Again
18. Riot
19. On City Streets
20. Police Brutality
21. We Are All We Have

* Отбелязаните сетлистове не претендират за 100% прецизност.

Rock Thrashler