Норвежците IN THE WOODS… са поредната група, която реши да се завърне тази година. Движени от носталгия или кой знае от какво доста групи, които буквално бяхме отписали ни изненадаха (някои приятно, други не особено) с нов материал и помпозно завръщане. Не знам кога и заради кого се появи понятието пост-рок/пост-блек или каккъвто и да е там „пост“, но IN THE WOODS… още в далечната 1995 г. направиха това, за което много сегашни групи претендират тепърва да са създали – постнещоси. Разликата вероятно е единствено в това, че преди 20 години такъв стил трудно се преглъщаше особено от корави фенове на „trve“ стила и IN THE WOODS… си останаха малко встрани от сцената, разбрани сякаш само от малцина любители на иновативното и авангардно в музиката. Норвежците хвърлят в тиха лудост медиите по онова време с навика си групата да бъде представяна със снимки на обвити в мистерия северни гори. Тогава впечатляваше. Днес това, което главно интересува феновете са музикалните изразни средства. Всяка помъдряла с времето група си е взела поуката, че само на стари лаври вече не се лежи, както и, че формулата с ефектна обложка и пускане на най-добрата песен като пилотен сингъл отдавна не е печеливша.

Не знам доколко изненадващо е било завръщането на групата и като цяло колко големи са очакванията на аудиторията от новия албум, но е възможно и да ги разочаровам. Не очаквайте нещо ексклузивно, нечувано и ненаправено до сега в тоя стил и в частност от тази група. Да, „Cult Of Shining Stars“ предизвика ефектът WAW, но само до там. Нищо по-тежко, по-различно и по-дълбоко от това, което сте чули от IN THE WOODS… през 95-та или 97-ма година. Принципно като музикално съдържание „Pure“ стои точно някъде там. Ни повече, ни по-малко, между тези два албума. Същите вокални и музикални похвати, композиции с дължина малко над средната, които на моменти може и да доскучеят. Зависи колко заклет фен сте не групата.

In The Woods… – Pure

Вярно, има там отделни откъси, които са малко по-многопластови, по-атмосферични с повече мелодика и китарна виртуозност. Но те са само колкото да подразнят. Да си кажете „Ето, най-после нещо интересно!“, нещо, което да събуди малко страст и емоция към момента на преживяване на композицията. И в следващия момент всичко си потича в очакваното русло. Чист леко протяжен вокал, монотонни китари и абсолютна безизразност, която чак предизвиква безразличие…, а един творец трябва да може всичко, но не и да ни внушава усещането за безразличие към това, което твори. Всъщност, ако взема предвид анотациите на самата група относно тематиката на „Pure“ е възможно пък точно това да са целили.

Задълбаване в „екзистенциални и философски теми“. Голям брой неочаквано връхлитащи звукови „психеделични елементи“, преплитащи се с „темите за отчуждението и загубата“, премахвайки у слушателя всякакво съмнение, че IN THE WOODS… се стреми да задълбочи собственото си разбиране на езотеричното и трансцеденталното.“ Каквото и да е, една група пред, чието име стоят прилагателни като „легендарна“, „емблематична“, би трябвало да полага повече усилия, за да защити това признание.

Съвсем накратко да обобщя – „Pure“ е една идея над средното за безличен албум. Все пак 17 години са дъстатъчно (да не кажа прекалено много) време да бъде обмислено, компмозирано и „ошлайфано“ едно музикално произведение. Ако IN THE WOODS… са направили „Pure“ с идеята това да е голямото им завръщане… малко нещата отиват към фиаско. Поредният албум, който ще бъде прослушан – веднъж от любопитство, втори път, за да се опиташ да намериш нещо повече или нещо недочуто и накрая поставен на рафта „за колекцията“. Но, чуйте го. Преценете сами.

„Pure“ ще излезе на 16 септември, 2016 г. чрез Debemur Morti Productions и съдържа десет композиции с обща продължителност малко над един час.

Милена Милчова (7/10)