§ 1
5 декември 2014 г.
THE BEAT CLUB

1987 г. Поради разни причини, комунистическите диктатури променят отношението си към рок-музиката и открехват прозореца за обикновения човек към нея. Гледахме „QUEEN в Будапеща“ в кината. Гледахме го по няколко пъти. Студията ни за документални и за игрални филми – „Време“ и „Бояна“ произведоха първия филм за българска рок-група – „ЩУРЦИТЕ – 20 години по-късно“. И него го гледахме многократно. Научихме каква е разликата между киното и истинския концерт. Гледахме афиша на кината, разлепен пред тях, за да се осведомим за тези прожекции. Мълвата за концерти, които до скоро са били полулегални се разнася от уста на уста и често концертите са пред пълни зали, театри, стадиони…

2014 г. Произведен е филм за първата ни българска рок-група – БЪНДАРАЦИТЕ. Прожекциите му се съпровождат от изпълнение на формация от музиканти, свързани с бандата-титуляр, нарекли себе си THE BEAT CLUB. Информацията се лее от интернет и телевизия и се е превърнала в истеричен поток от лъжовен шум. Но за „Лорд Бънди от София“ и последвалото шоу на THE BEAT CLUB, тишината е съкрушителна. Традицията, за рок събитията да се разчита, че мълвата се носи по невидимите социални връзки твърдо все още е основната „рекламна стратегия“ на организаторите на подобни сбирки.

The Beat Club

Премиерата на „Лорд Бънди от София“ се е състояла на 31.01.2014 г. Вие чухте ли за нея? Изследвайки феномена на личната си неосведоменост, откривам, че на 28.01 в някои издания е излязла кратка колонка за събитието в Дома на киното. Има и едно интервю с Иван Милев – малкия Бъндарак в „Гласове“. Толкова. На премиерата са присъствали 70-80 човека.

Изпуснатата премиера е събитие бутиково. Да преглътнем! Очакват се нови прожекции, гарнирани отново с живо изпълнение от старите момчета. Да, случило се е! На 05.12.2014 г. Вие не само не сте разбрали. Отпечатък от този исторически момент не се е запазил в нито една медия преди или след прожекцията-концерт! На този последен концерт в Художествената академия, където през 60-те са се събирали студентски китарни групи, е имало не повече от 40 човека. Освен приятелите на музикантите, информация за събитието са имали художествените галерии, музеите и посолствата, защото събитието е в рамките на петдесетгодишнината на Художествената академия. Как феновете на рока да разберат за това паметно събитие?

The Beat Club

Знаете ли какво би се случило, ако в Англия се събере формация под името THE BEAT CLUB? Няколкомесечна истерия и напълването на една дузина стадиони за концерти. Не сте сигурни? Ще ви разкажа какво се случи при събирането на LED ZEPPELIN през 2007 г. за едно шоу. След многомесечна реклама, билетите за шоуто бяха изчерпани за 5 минути. Концертът излезе на DVD/Blue Ray и се разпродаде в 2 милиона копия. Репетицията на групата от преди самия концерт излезе на CD!

Затова свободолюбивата ни рок-гилдия не успя да изпрати комунизма! Защото чакаме някой да разбере за тихата ни печал и да дойде от нищото. През 60-те е било достатъчно – апокрифите са се саморекламирали. Задължението на днешния български рок-фен е стриктно и с лични контакти да следи за събития и концерти в своята любима музика. Ако в мощния, съвременен информационен поток, той няма личните контакти, отива на други събития. И рок-фенът изчезва. Първо от концертите и после – въобще.

П.п.: Кадрите са предоставени от забележителна личност – колекционер на български рок, с когото трябва да ви запозная в специален материал!

§ 2
27 ноември 2014 г.
КОНТРОЛ

1988 година. Фрагментът е от песента е „Не умирахме от щастие“:

Предъвкваме стари плоски клишета
С дъх неприятен на чужди уста.
Имаме пътища, имаме цели,
Но само на думи сме силни и смели.
                                                    Много смели…

2014 година. Част от „Герой“:

За партиите никога не бях достатъчно партиен.
За вярващите никога не станах аз благочестив.
За десните бях крайно ляв. За левите пък много десен.
Както и да се стараех, с глава стърчах над всеки строй.
                                                                А можех да бъда герой!

Наивно отивам в клуб „Терминал 1“ с намерението да си закупя билет на място. Билетите, обаче, са изчерпани и на входа любезно обясняват на мен и на други, като мен, че допускането на повече хора би застрашило сигурността. За сметка на това се виждам с много познати. С някои не сме се срещали от десет и повече години. Същевременно на концерта влизат и много непознати за мен лица. Какъв е този феномен – да се разпродаде онлайн концерт на българска група?

КОНТРОЛ преживяха много превъплъщения, но не смениха тематиката на творчеството си. Старите и новите им песни третират едни и същи проблеми. И тези проблеми си останаха непроменени през годините, въпреки че доста лица в политиката се промениха. А те отдавна третират политически проблеми и мястото на обикновения човеек в политическата обстановка. Можем да се радваме на успеха на групата в новото им амплоа, но остава тъжният факт, че актуалността на КОНТРОЛ е успоредна на актуалността на политическия проблем, породен от посткомунистическите кланове и мафиотизирането на държавния апарат от най-новата ни история! Разочарован от пропуснатия музикален пир, съм доволен, че все пак хората имат желание да чуят истинските проблеми на болното ни общество.

Билетът за Контрол

На дискусията около новият вокалист на групата – Иван Гатев, вратата бе хлопната именно на този концерт. Двама изключително приятни непознати ми предоставиха билетите си за снимка, която да ви покажа. Благодаря им! От дълбините на заветното място бумтят стари класики на КОНТРОЛ, когато загубвам всяка надежда да се присъединя към събитието. Влизайки в иначе доста подреденото ни метро, разбитата ми надежда се материализира в едно счупено бирено шише. Не, не от мен.

Счупена бутилка в метрото

От актуалното „Това е песента“:

Зная някой ден и аз така ще свърша,
но за всеки случай повторих шута пак.
Нищо не почувствах, само слюнка във устата,
плюя на всичко, пак идва есента.
                               Плюя на всичко, това е песента!

`88 – „Свобода“:

Ако искам ще крещя, ако трябва ще мълча.
Ако искам ще строя, ако трябва ще руша.
Ако искам ще отричам, ако трябва ще обичам.
Трябва ли – ще се родя, ако искат – ще умра.
                                                             Ей това е свобода!

Rock Thrashler